ФИЛОСОФСКАТА ПРИКАЗКА „ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.

Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.

Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.

Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.

Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.

Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.

Защо Яначек остава някак встрани от българското светоусещане?

Музиката на Яначек носи специфична интонационна среда, адекватна на своето време, но за съжаление ние не я познаваме. „Хитрата лисичка“ догодина ще стане на 100 години, а в България едва сега правим първото й цялостно представление. Това показва огромното ни изоставане от развитието на музикалния театър в началото на XX век. Между другото, Яначек композира „Хитрата лисичка“, когато Панчо Владигеров вече е бил написал в Берлин Първия си цигулков концерт, който представих с оркестъра на Варненската опера и с прекрасната Албена Данаилова в тазгодишното издание на фестивала „Софийски музикални седмици“. А отсъствието на „Хитрата лисичка“ от българската сцена се дължи може би на по-различната структура и интонационна среда в музиката на Яначек, която е не само романтична, тя е търсеща, оригинална, самобитна и естествено поднесена, но не бих казал, че е експериментална или авангардн.

Вярно ли е, че математическото мислене при Яначек затруднява певците?

Да, така е, но не трябва да звучи преувеличено, защото „Травиата“ например също изисква броене. Музиката е математика с чувство, казват някои, но разбира се, това не е пълноценно определение. Така или иначе, солистите трябва да броят тактове и паузи при всички композитори. Да, при Яначек има смяна на размери и тактове, но това се среща и при много други. Чуя ли подобни изявления от певците, обичам да ги предизвиквам с баналната, но вярна максима „Трудно е това, което не се знае“. Овладееш ли нещо, то вече става лесно. А има и много по-модерна музика от Яначек, скоро например правихме „Чичовци“ на Лазар Николов в Пловдив. Яначек е, в сравнение с Лазар Николов, бих казал, е един доста по-лесен за изпълнение и по - консерватиран автор на XX век.

Какво Ви харесва в неговата музика?

Яначек е скромен и естествен , той не е самоцелен експериментатор. Не тръгва самоуверено да оригиналничи, да смайва света с нововъведения, да предизвиква революции в музикалното мислене. Той не се стреми да създаде нещо нечувано, за разлика от Вагнер например, който съветва: „Деца, създавайте новото и забравете старото.“ Яначек изгражда един приказен сюжет, в който внася детското възприятие, но „Хитрата лисичка“ не е опера за деца, а една философска приказка за възрастни. Тя показва връзката на човека с животните и птиците, с хората и въобще с цялата природа в паралел, поднесен с фина музикална окраска, много блага, много чувствителна, много изтънчена. Най-красивата музика се свързва с животните и техните чувства, отношения, страданията им, често причинени от хората. Да, в „Хитрата лисичка“ най-трогателните моменти не са при хората, а при животните и природата. У Яначек откриваме една завладяваща и същевременно непретенциозна поетичност, която има за цел да ни покаже одухотвореността на природата. Докосването до природата пречиства и извисява. В „Хитрата лисичка“ е закодирано точно това послание за природата, която ни дава усещането за свобода, прави ни по-добри, тя е нашата алтернатива за спасение и затова трябва да я пазим и обичаме.

„ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

7 юли 2023, 21.00, XIV Опера в Летния театър - премиера за Варна и първо цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. Продукция на ТМПЦ - Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Рощок, съвместен проект с ММФ „Варненско лято“ 2023

Опера по музика и либрето на Леош Яначек

Превод на либретото от чешки Павел Балев, Вера Немирова

Диригент-постановчик Павел Балев

Режисьор Вера Немирова

Сценография и костюми Димана Латева

Хореография Анна Пампулова

Светлинен дизайн Даниел Йовков

Диригент на хора Надежда Маккюн

Асистент-диригент Петър Тулешков

Плакат Славяна Иванова

Действащи лица и изпълнители:

Лисичката - Илина Михайлова, Лилия Илиева

Лисичокът - Мария Павлова, Димитринка Райчева

Лесничеят - Иво Йорданов

Жената на Лесничея/ Кукумявката - Силвия Ангелова

Учителят - Пламен Райков

Кучето - Велин Михайлов, Лев Караван

Свещенникът и Язовецът - Гео Чобанов, Евгений Станимиров

Хараща (бракониер) – Марсел Бакони, Венцеслав Анастасов

Пашек, кръчмар - Владислав Владимиров

Госпожа Пашенкова, кръчмарка - Галина Великова

Пепик, син на лесничея – сопран, ВДЮО

Франтик, приятел на Пепик – сопран, ВДЮО

Малката Лисичка – сопран, ВДЮО

Петелът – Артьом Арутюнов, Пламен Райков

Кокошкар(к)ата - Радинела Василева, Надежда Радкова

Совата - Радинела Василева, Надежда Радкова

Кълвач - Калина Жекова

Комар - Лев Караван

Щурец, Скакалец, Муха, Жаба – хористи от ВДЮО

Водно конче - Тиана Георгиева

Лисичета - хор от ВДЮО

Кокошки - хор на Държавна опера Варна

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, асистент-режисьор Димитър Левичаров, помощник-режисьори Грета Атанасова и Вероника Минкова, корепетитори Руслан Павлов, Соси Чифчиян, Юлия Росинец и Димитър Фурнаджиев.