ФАНТАСТИЧНОТО СРЕЩУ РЕАЛНОТО

Изкуството е повод за размисъл върху живота… Напомня ни, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат и че всяка монета има две страни. Двойствеността се среща навсякъде, защото живеем в двоична вселена - до познание стигаме само чрез страдание, а светлината не може да съществува, ако няма мрак. Най-често добротата живее в семплия и необразован човек, а титлата благородник не е свързана непременно с добродетел.

С помощта на някое произведение на изкуството разбираме повече за нас самите и за начина, по който можем погрешно да тълкуваме поведението на другите около нас. Колко пъти сме попадали в капана да надценяваме съмнителни хора или да поставяме материалните пред духовните ценности? Нашите решения могат да накърнят емоциите ни и да втърдят сърцата ни.

Но изкуството ни учи как да мислим критично, за да променим живота си…Точно това постигат музиката на Волфганг Амадеус Моцарт и либретото на Емануел Шиканедер  – тръгвайки от приказка с фантастични герои, тяхното творчество се превръща в изключителна притча за човешкия живот и етичните ценности. Като във всяка приказка, и тук последните се оказват първи. Ако сме склонни да забравяме този основен урок, то е защото хората рядко имат шанса да докажат своите качества чрез изключителни постижения, подобно на супергерои. Колцина от нас успяват, като принц Тамино, да преодолеят всички изпитания и да отговорят блестящо на очакванията...

Извън фантастичните елементи и изобилната символика, сюжетът ни поставя пред истината, че ние носим в себе си целия човешки потенциал - от добродетелите до вината. Разберем ли това, ще осъзнаем и колко лесно може да бъде унищожен животът, ако не разтълкуваме вярно ситуацията и истинските намерения, ако не прозрем истината отвъд думите.

Както добре знаем, светът не е разделен на светци и грешници. За съжаление, нещата не са толкова прости. За щастие обаче, изкуството има способността да изследва неподозираните дълбини на човешкото поведение и да противостои на желанието да търсим удобни отговори.

„Вълшебната флейта“ни вдъхновява да загърбим опростения поглед върху ежедневието и да проникнем отвъд видимото, да прозрем, че хубавите неща се случват само на онези, които не се страхуват да живеят истински.

Ако „Вълшебната флейта“ продължи да вълнува зрителите и след края на нашето представление, ако ги провокира да се изправят пред хаоса на собствените си въпроси, тогава нашата мисия ще бъде изпълнена.

Антониу ЗАМФИР - режисьор