„БОГАТ СЪМ, ЧЕСТЕН СЪМ И СЪС РАЗУМ БИСТЪР. ЩЕ БЪДА НАЙ-ДОСТОЙНИЯ МИНИСТЪР“

ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ Музика проф. Георги Костов, либрето Иво Сиромахов, режисьор проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, хореография Анна Донва, сценография Иван Токаджиев, костюми Ана-Мария Токаджиева, асистент-режисьор Сребрина Соколова. Премиера 7, 19 март 2019, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Държавна опера Варна

Пламен Георгиев, най-добрият комик на Варненския драматичен театър, превзе след оперетата и мюзикъла. Минава през жанровете с лекота, създава органични образи и не крие удоволствието, което изпитва от новите си превъплъщения. Публиката пък не закъснява да го възнагради с аплодисменти. Това се случи и на февруарската предпремиера на мюзикъла „Моя прекрасна лейди“, в която неговият Алфред Дулитъл привлече вниманието. А сега ще бъде самият Големанов в най-новия български мюзикъл „Кой е Големанов?“ За толкова кратко време, откакто се занимаваш с мюзикъл, да стигнеш толкова бързо до главна роля, това си е направо прецедент, нали, Пламене?

Щом казваш... (смее се) Но ти благодаря за хубавите думи! Наистина ми доставя голямо удоволствие, да откривам нови светове на сцената, след като толкова години съм играл в драматичния театър. Срещата ми в „Моя прекрасна лейди“ с режисьорката Нина Найденова, диригента Цветан Крумов, хореографката Боряна Сечанова и такива професионалисти като актьора Атанас Сребрев и оперната певица Станислава Момекова, беше много задължаваща за мен. Отнесох се с голяма отговорност към ролята и вложих най-доброто от себе си.

Кой е сега твоят Големанов? Това не е съвсем онзи Големанов, когото познаваме от комедията на Ст. Л. Костов...

Не е, макар че либретото на мюзикъла има общи черти със сюжета на пиесата. В театралната постановка „Големанов“ играх кметът, но тук задачата ми е по-сложна. Сценарият е фрагментарен с отделни скечове, в които Иво Сиромахов е майстор. Ако трябва да характеризирам с едно изречение моя Големанов, той е съвременният простак, който бързо се е опаричил, събрал е капитал и се домогва всячески до властта, без да има необходимата култура за нея.

Нарицателно за Големанов е желанието му да стане министър...

Да, целта му е да се изкачи до министерско кресло, няма значение кое точно. И понеже това е висока цел, сценографът Иван Токаджиев е проектирал висок, направо огромен стол, под него с врата, която се отваря. Строежът на цялото изделие изисква усилия от страна на сценичните работници. С усилие се докопва до стола и Големанов, но столът е толкова висок, че Големанов изглежда в него съвсем малък и незначителен. Отвсякъде става видимо, че е неподходящ за този пост.

Трон, който не му е по мярка, в буквален и преносен смисъл.

Да.

Персонажите имат ли разпознаваеми прототипи?

Мюзикълът не визира определен политик или партия, а дава обобщен образ на съвременната политическа конюнктура. Осмива корупцията, шуробаджанащината, която Големанов нарича „лобизъм“, двойните стандарти, манипулативните подходи и т.н. По-разпознаваем е може би прототипът на журналистката, но това е все пак само намек. Основно става дума за овластените политици, които не се различават в стремежа си към забогатяване. 
В това отношение има много хубав момент с Големанов, който във важно изявление допуска една след друга две грешки – и двете показателни за „политическата му философия“. „Министрите трябва да са богати, за да крадат“, казва той и веднага „се поправя“: „Министрите трябва да крадат, за да са богати“ :)

Как в този контекст Големанов се вписва в Ефекта на отчуждението по Брехт, който използва в режисьорския си прочит проф. Светозар Донев?

Актьорът излиза от образ, когато говорът се сменя с пеене. След като Големанов произнася „коронния“ си монолог, според който „Докато богатите не влязат в управлението, таз държава няма да се оправи“, аз се обръщам към публиката с песен. Ето цитат от нея: „Готов съм незабавно да оправя таз наша бедна изостанала държава / и съм достоен тук да съм министър. / Мен всички важни хора ме познават, / те Йовчо Големанов уважават. /Богат съм, честен съм и със разум бистър. / Ще бъда най-достойния министър.“

Нищо друго не ми остава да кажа, освен „Да живее министър Големанов / Георгиев! :)