ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ

 

 

 

 

16 юли 2019, 18.00, Сцена Ротонда

На16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера, режисьорът Петър Райчев ще представи биографичната книга за своя баща „Руслан Райчев“, на която той е съставител, заедно с проф. Румяна Каракостова.  Големият български диригент Руслан Райчев (1919 – 2006) е първият главен диригент на новосформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна през 1946 г. и първият диригент на Варненската опера, основана през 1947 г. от неговия баща Петър Райчев - първата българска оперна легенда със световна слава.

По време на премиерата ще бъде прожектиран филм за живота и делото на Руслан Райчев, чиято 100-годишнина от рождението отбелязваме през тази година. Модератор на събитието Виолета Тончева.

КНИГА ЗА ВИЗИОНЕРА, ТВОРЕЦА И ЧОВЕКА РУСЛАН РАЙЧЕВ

Съставителите на книгата „Руслан Райчев“ Петър Райчев и проф. Румяна Каракостова представят с изключителна вещина и професионализъм в 430 страници богата документация, илюстрирана със снимки от личните архиви на Руслан Райчев и Петър Райчев. На първа страница е изведена мисълта на Руслан Райчев, която дава ключ към един живот, посветен изцяло на изкуството: „Целият ми живот е бил музика и в музиката е целият ми живот!"

Роден в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род), Руслан Райчев израства в артистична атмосфера. Чести гости в дома са личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време. Проявява отрано музикална дарба, свири на пиано от 6-годишен, на 10 години вече учи в детския отдел на Миланската консерватория. След заръщането в България (1932), продължава с уроците по пиано при проф. Панка Пелишек, завършва тогавашното Deutsche Schule и записва право, тъй като в Консерваторията не го приели поради „липса на качества“. По-късно е приет в Kонсерваторията във Виена като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). Великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. След завършване на Консерваторията (1943) съдбата отвежда Руслан Райчев в Кьонигсберг (Калининград), където е първият му дебют. При завръщането си в България, веднага го изпращат на фронта, където извоюва два ордена за храброст.

След българския му дебют във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър (1945), е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Там, още на третия спектакъл на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, се качва на диригентския пулт. Следва знаменитият варненски период, показателен за високите стремежи на Руслан Райчев, диригентът, комуто е отредено през целия си живот да трасира нови пътища в изкуството. На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новоформирания Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на основаната от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. На 7.09.1947 г., с премиерата на "Продадена невеста от Б. Сметана, под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, започва летоброенето на Варненската опера. От Варна тръгва и блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

Целеустремения си път Руслан Райчев продължава като главен диригент на новооснования Държавен музикален театър в София (1948), главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър (1951), главен диригент на Пловдивската народна опера, която основава, заедно с баща си (1953), главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър (1956), диригент в Софийската опера (1958), пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина - „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев в Белгия (1964). На международен конкурс в тогавашната ФРГ е избран между 45 кандидати още на втория тур за Генералмузикдиректор на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн във Фленсбург (1974). Поканен е да оглави Софийската опера (1978) и с неговото име започва нова ера в българското оперно изкуство. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, вече идват да пеят в родината си, участват и в гастроли на Софийската опера по света. Връхни точки в кариерата на Руслан Райчев през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи (1980), както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов (1981).

И така, Маестро Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал на най-престижните оперни сцени в Европа, като Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, оперните театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и др. Дирижира най-добрите симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската  филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Дирижира най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Елена Образцова и др.

Всички наши големи певци: Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи - рецитали в Балкантон. За Балкантон прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.

Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години. За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен. През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция. Почетен гражданин на Варна и София.

Биографичната книга „Руслан Райчев“, със съставители Петър Райчев и Румяна Каракостова, изд. "Гея Либрис", 2019 г., е написана с респект и прецизност, достойни за висотата на такъв диригент от световна класа, какъвто е Руслан Райчев. Внимателно подбраните и стройно подредени архивни документи, интервюта, отзиви и рецензии от българската и чуждестранната преса, както и споделеното от известни творци и сподвижници на маестрото, обрисуват пълнокръвно и живо визионера, музиканта и човека Руслан Райчев. Един изключителен документ за един изключителен творец, книгата дава навременно свидетелство за живота и творчеството на Руслан Райчев и има подчертан приносен характер за историята на музикалното изкуство в България.

 

Уважаеми приятели на оперното изкуство,

Само на 6 и 7 юни може да закупите билети за всички спектакли на Опера в Летния театър от 3 юли до 25 август 2015 на промоционалната цена от 8 лв.

Бъдете предвидливи и се възползвайте от възможността да съпреживеете емоцията на оперното изкуство под открито небе на тази наистина невероятна цена.

За вас ще пеят прочути солисти като признатият за най-добър съвременен Вердиев бас Карло Коломбара, младият Деян Вачков, когото наричат Новия Борис Христов, световноизвестните български тенори Камен Чанев, Калуди Калудов, Иван Момиров, Бойко Цветанов, оперните прими, които правят чест на най-престижните сцени – Цветелина Василева, Габриела Георгиева, Сорина Мунтеану (Румъния), Агунда Кулаева и Ирина Долженко (Русия) и още, и още.  

Няма как да не ви заинтригуват, наред с хитовите постановки на Държавна опера Варна „Дон Паскуале”, „Аида”, „Дон Карлос” и „Турандот”, и петте премиери на Опера в Летния театър 2015: оперите „Макбет”, „Адриана Лекуврьор”, „Любовен еликсир”, оперетата „Царицата на чардаша” и  балета „Ромео и Жулиета” в рамките на първия Международен балетен форум – Варна 2015, посветен на Мая Плисецкая.
Прегледайте афиша и побързайте с билетите:

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

Ирина Жекова - сопранММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

4 юли, 21.00

Опера от Гаетано Доницети

Либрето Салваторе Камарано
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо - Италия
Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли: Лучия - Ирина Жекова; Енрико - Свилен Николов; Едгардо - Назар Татсишин – Украйна; Раймондо - Евгений Станимиров; Нормано – Пламен Долапчиев; Артуро – Христо Ганевски

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

История на операта

"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери, в този случай обаче “Маестрото от Бергамо”, както го наричали, се съсредоточил за по-дълго време върху това произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество, истински бисер на белкантото.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет.

 

 

 

Маестра Николета КонтиМаестра Николета Конти - Кавалер на Република Италия

Роденa в Болоня, Николета Конти учи пиано, композиция и дирижиране в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано и Музикалната консерватория „Джовани Батиста Мартини” в Болоня. Завършва музикална естетика, музикознание, литература и философия в Болонския университет. Усъвършенства диригентското си майсторство при Франко Ферара (Сиена), Леополд Hager (Залцбург), Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава и Курт Мазур (Tanglewood). Маестро Ленард Бърнстейн я избира за свой асистент и я кани да направи своя диригентски дебют с оркестъра на Академия „Санта Чечилия”.

Николета Конти е носител на множество награди, тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и Фестивалът на долината Itria. Маестра Конти работи с Лучано Павароти, Ренато Брузон, Лео Нучи, Даниела Деси, Оркестър „Артуро Тосканини”, Оркестър на Арена ди Верона, Оркестъра на Tanglewood Music Festival, Оркестъра на регион Тоскана, Унгарския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Болоня, Филхармонията на Щутгарт, Оркестъра на Ковънт Гардън и др. През 2016 дирижира „Лучия ди Ламермур” за Opera Sai Company в Токио и организира Международния майсторски клас за млади певци „Фиоренца Косото” в Болоня, за който бяха избрани 20 млади оперни певци от Китай, САЩ, България и Великобритания. На сцената на Варненската опера Маестра Конти дирижира преди време с огромен успех „Риголето”, сега ще я аплодираме и в „Лучия ди Ламермур”.

 

Режисьорът Огнян Драганов: Свят на мистика и красота

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения. Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

 

Ирина Жекова: Партията на Лучия обхваща повече от две октави

Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради враждата между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

 

 

 

Премиера на Опера в Летния театър - 3 юли, 21.00

Всички места на половин цена!

Промоцията е валидна само днес и утре - 1 и 2 юли!

Побързайте и купете билети, докато все още има места, на една от трите каси – в Държавна опера Варна, Летния театър или ФКЦ.

Работно време каси:

Държавна опера Вана: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден,
тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg

Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

ФКЦ:11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Документалната книга "Стефан Циганчев", написана от Павлина Циганчева - съпруга на големия български бас и едно от емблематичните имена на Варненската опера Стефан Циганчев, ще бъде представена в рамките на Майския салон на изкуствата на 11 май, неделя, от 17 часа в Концертното студио на Радио Варна.

Стефан Циганчев

Публиката ще чуе архивни записи със Стефан Циганчев от фонда на БНР, солистът на Държавна опера Варна Гео Чобанов с Жанета Бенун-Николаева на рояла ще изпълнят арии от опери, които са били особено обичани от Стефан Циганчев, aвторката на книгата, колеги и приятели ще споделят свои преживявания. Модератор на събитието е Виолета Тончева.

Книгата за Стефан Циганчев излиза със съдействието на Община Варна в ИК „Стено”, 2014. Авторката, дългогодишна артист-хористка във Варненската опера, е създала впечатляващ биографичен очерк за съзряването и израстването на Стефан Циганчев като един изключително талантлив певец и артист от школата на най-големите български оперни гласове.

 

Роден в заможно и родолюбиво българско семейство в Свиленград, той отрано прави впечатление с хубавия си глас. Учи пеене при вокалната педагожка Катя Спиридонова и по време на военната служба се изявява като солист в Представителния ансамбъл на строителни войски, заедно с Райна Кабаиванска.

През 1953 г., след като спечелва конкурсите и за Софийския музикален театър и за Варненската опера, Стефан Циганчев прави своя категоричен избор, като свързва житейския и творческия си път с Варненския оперен театър.

На неговата сцена той изгражда забележителни във вокално и артистично отношение образи като Крал Филип от „Дон Карлос”, Закария от „Набуко”, Гомес да Силва от „Ернани”, Рамфис от „Аида”, Банко от „Макбет”, Дон Базилио от „Севилският бръснар”, Куцар от „Албена”, Поп Матей от „Луд гидия”, Борис Годунов от „Борис Годунов”. В репертоара му присъстват още много други, общо над 60 басови партии както от световната оперна класика, така и от 16 български оперни творби.

С много аплодисменти и ласкави отзиви се посрещат изпълненията на Стефан Циганчев не само в България, но и в Япония, Съветския съюз, Унгария, Полша, Румъния, Югославия, Испания и др.

Уважаеми приятели на оперното изкуство,

Не пропускайте на 29 юни във ФКЦ гала концерта „Звездите на италианското белканто” с най-добрия Вердиев бас Карло Коломбара, Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми!

Със закупен билет за този концерт, ползвате 50% отстъпка за премиерите от афиша на Опера в Летния театър 2015:

  • „Царицата на чардаша” – 3 юли
  • „Макбет” – 9 юли
  • „Адриана Лекуврьор” – 21 юли
  • „Любовен еликсир” – 31 юли
  • „Дон Паскуале” – 20 август

Промоцията е валидна само за датите 20 и 21 юни.

Билети по 10, 15, 20, 30 и 40 лв.

Работно време каси:
Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден,
тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg
Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

 

3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

70 години професионален балет във Варна

 

По повод 70 години професионален балет във Варна, в рамките на III Межд. балетен форум - Варна 2018, на 3 декември, 18.00, Сцена Ротонда, ще се състои премиерата на книгата «За варненския балет ретро» от Светла Трайкова, изд. «Морски свят», 2018.

В текст и снимки, използвайки различни публицистични жанрове, авторката се спира върху зараждането на професионалния балет във Варна през 1948 година и развитието му през следващите десетилетия с акцент върху най-добрите балетни постановки. С особено внимание тя откроява приноса на легендарния балетен тандем, възпитаниците на ГИТИС – Москва Галина и Стефан Йорданови, които в периода 1960 – 1985 година създават 35 балетни премиери и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера. Не са пропуснати и кулминационните моменти в историята на престижния Международен балетен конкурс във Варна.

 

СВЕТЛА ТРАЙКОВА завършва българска филология и философия в СУ "Св. Кл. Охридски", доктор на философските науки, секретар на Общинския съвет за духовно развитие във Варна, преподавател и заместник-директор в НУИ "Добри Христов", с много научни публикации в сферата на културата.

Присъстващите на литературната премиера ще получат талон с ценова отстъпка за спектаклите на III Международен балетен форум и XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018.

Модератор на събитието Виолета Тончева.

 

 

Ако случайно още не сте си купили билети за суперконцерта „Звездите на италианското белканто” - с най-добрия Вердиев бас Карло Коломбара, Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми -

29 юни от 19 часа във ФКЦ,

сега е моментът да се възползвате от промоцията

Всички места на цена 20 лв!

Промоцията е валидна само в неделя, 28 юни!

Билети на касите на:
Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден,
тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg
ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

11 март 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

На 11 март 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна, ще бъде представена летописната книга „Кондиката на град Варна“ от Николай Савов, изд. Стено, 2021. Модератор Виолета Тончева

Художник и писател, известен с интересите си в областта на историята и краезнанието, Николай Савов е автор на книгите "Паметниците на Варна", "Руските паметници във Варна", "Чешмата на султана“, романа „Параклисът“, книгата с разкази „Любов“. Последната му книга „Кондиката на Варна“ представлява обемна хроника на Варна, която на 485 страници проследява с текст и снимки историческите сведения за града от създаването му до днес. За събирането, подреждането и написването на този изключителен летопис, единствен по рода си в България, авторът е ползвал личния си архив, периодиката, събрана в Регионалния отдел на РБ „Пенчо Славейков“, както и архивни единици от Държавен архив Варна, Централния военен архив във Велико Търново, документи от Националния военноисторически музей в София и от Военноморския музей във Варна, лични архиви на съмишленици. „Кондика на град Варна“ е луксозно издание с кожена подвързия, отпечатано в изд. „Стено“, 2021, с финансовата подкрепа на щедри варненци, на които авторът поднася своята благодарност.

 

Както е редно за всички специални напитки, така и на омайното оперно биле „Любовен еликсир” се полага специална промоция Smile

Само в деня на премиерата, само на касата на Летния театър, може да закупите промоционално билети по 10 лв за все още свободните места в партер център. Струва си, защото обичайната цена там е 20, 30 или 40 лв. Каса Летен театър: тел.: 052-612803, 10.00-13.00 и 14.00-18.30

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 7 март от 18 часа мюзикълът „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, създаден по вълшебната приказка на Луис Карол,
ще оживее на сцената под диригентството на Стефан Бояджиев, в режисьорския прочит на Сребрина Соколова. Хореографията е дело на доц. д-р Желка Табакова, сценограф е Ралица Русенова, костюмограф - Елена Иванова.

В подготовката на премиерното заглавие участват солисти и балет на Държавна опера Варна, като за основните роли се готвят по двама артисти, които ще се редуват на представленията.

Солисти:

Лиляна Кондова, Стелияна Стоянова, Филипа Руженова, Натали Иванова (Детско-юношеска опера), Христо Ганевски, Николай Димитров, Александър Панайотов, Ростислав Байрактаров.

Мюзикълът на Александър Йосифов „Алиса в страната на чудесата” е поставен за пръв път на варненска сцена, под диригентството на Славил Димитров и режисурата на Красимир Иванов през 2003 г.

11 години по-късно отново се връщаме към това произведение както заради неговите непреходни морални стойности, така и заради музикалното им претворяване.  

Алиса и приятелството

Написан преди близо 150 години, сюжетът и днес вълнува с идеята за истинското приятелство, от което всички се нуждаем. Приятелството не е категория, изпразнена от съдържание, уточнява в режисьорската си концепция Сребрина Соколова.
Макар все по-често децата да търсят близост в социалните мрежи и да градят самочувствието си върху броя на хората, които харесват снимките и коментарите им, кликването с мишката не може да замени истинската човешка близост.

Популярността не е равнозначна на приятелството. Приятелството е по-висока категория. То винаги ще бъде по-важно, защото както в хубави, така и в трудни моменти, ние имаме нужда от реално реално човешко присъствие, а не от виртуален приятел в интернет. Приятелството е невъзможно, ако в него се намесят егоизъм и лицемерие... Приятелството се отглежда като цвете...

Тези и още много истини за приятелството ще разкрие Алиса, която кани малки и големи да споделят вълшебните й пътешествия в Страната на чудесата.

 

3 спектакъла с цена 6 лв за всички места!

Една оперета, една опера, един балет!

  • „Царицата на чардаша” – ПРЕМИЕРА - 3 юли
  • „Макбет” – ПРЕМИЕРА - 9 юли
  • “Carmen Dance” - 27 юли

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
Работно време каса ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Хитовият спектакъл по музика на Рикардо Кочанте се реализира от Държавна опера – Варна под режисурата на Петко Бонев и диригентството на Страцимир Павлов.

Спектакълът е съвместна продукция с Международния музикален фестивал „Варненско лято“ 2020

Началото е в 21:00 в Летния театър.

 
Поради лошите метеорологични условия, концертът с участието на младите възпитаници на Националното училище по изкуствата се отлага за 6 март от 19:00 часа.

Закупените билети важат без заверка.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

с участието на оркестъра на Държавна опера - Варна
диригент Станислав Ушев
Концертмайстор Анна Фурнаджиева

 

участват: солисти от НУИ „Добри Христов“ - Варна
пиано - Ибрахим Игнатов, Хасан Игнатов
цигулка - Александър Зайранов, Деница Георгиева
виолончело - Георгий Михеев
маримба - Калина Христова
класическо пеене - Стефани Цанева

 

програма:

Волфганг А. Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър № 4 – I част, изп. Деница Георгиева
Пьотр И. Чайковски - Pezzo capriccioso, изп. Георгий Михеев
Йоханес Брамс – Концерт за цигулка и оркестър №1– III част, изп. Александър Зайранов
Емануел Сежурне – Концерт за маримба и камерен оркестър – II част, изп. Калина Христова
Волфганг А. Моцарт - ария на Сузана от IV д. на оп. “Сватбата на Фигаро”, изп. Стефани Цанева
Едвард Григ – Концерт за пиано и оркестър – I част, изп. Ибрахим Игнатов
Джордж Гершуин – “Рапсодия в синьо”, изп. Хасан Игнатов

 

На снимките:

Хасан Игнатов
Стефани Цанева
Деница Георгиева

Александър Зайранов
Георгий Михеев
Ибрахим Игнатов
Калина Христова

 

 

 

 

 

 

 

8 октомври, 19.00, Основна сцена

Христо Йоцов композира музиката специално за 25-годишния юбилей на Варненската детско-юношеска опера

След концертното изпълнение през май тази година, дойде и дългоочакваната премиера на мюзикъла „Сън в лятна нощ“, резултат от партньорството между Държавна опера Варна, Общински детски комплекс Варна и фондация „Нова идея“.

Всъщност става дума за световна премиера, доколкото за пръв път в света се създава мюзикъл по шедьовъра на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Предизвикателството е поел не кой да е, а изтъкнатият български музикант Христо Йоцов, един от най-креативните съвременни перкусионисти, професор в НМА „Панчо Владигеров“, автор на музика и аранжименти за джаз формации, биг-бенд, симфонична, филмова и театрална музика, а сега вече и на мюзикъл. Той композира партитурата специално за Варненската детско-юношеска опера по повод нейния 25-годишен юбилей през тази година.

"Вече съм композирал музика по Шекспир -„Бурята“ за столичния Куклен театър, един спектакъл за възрастни, който се оказа доста успешен. Сега за „Сън в лятна нощ“ се опитах да спазя, заради себе си, две правила. Първото – да се усеща респекта ми към Шекспир като степен на сериозност и музикален еквивалент на нивото на този велик драматург. Второто - все пак да бъде и младежко, и в някаква степен съвременно", обяснява композиторът.

Либретото и постановката са дело на режисьора Костадин Бандутов, който както обикновено работи в тандем с диригента и главен художествен ръководител на Детско-юношеската опера Маестро Ганчо Ганчев и неговия екип: Миглена Шишева – хормайстор и корепетитор, Лиляна Кондова – вокален педагог, Петя Петкова – театрален педагог и Бистра Бъчварова – балетен педагог. Хореограф е Денко Стоянов. Сценографът и костюмограф на постановката Анна-Мария Токаджиева е разработила оригинално сценично решение с два батута на сцената. Участват около 40 възпитаници на Варненската детско-юношеска опера, сред които Виктор Харалампиев, Янко Станев, Мойра Янкова, Калина Алексиева, Радина Алексиева, Анета Иванова, Станимир Димитров и др.

 

 

 

 

Дебютът на Карло Коломбара в ролята на Борис Годунов в премиерата на едноименната опера от Мусоргски в Опера в Летния театър на 11 август от 21.00 часа се отлага, поради неразположение на солиста, за 3 и 5 декември на Основна сцена от 19.00 часа. Ролята на Борис Годунов ще бъде изпълнена от Светозар Рангелов, участвал в постановката на акад. Пламен Карталов пред храм-паметника „Александър Невски” в София.

 

В тази връзка предлагаме следните три възможности на нашите верни почитатели.

 

Бонус до 31 август – първа възможност

Зрителите, които ще посетят „Борис Годунов” на 11 август, получават шанса да закупят билет за „Борис Годунов” с Карло Коломбара на 3 или 5 декември срещу преференциална цена от 10 лв за всички ценови пояси.

 

За целта те трябва да запазят и покажат на касата билета си от 11 август. Бонусът е валиден до 31 август. Умоляваме зрителите да посетят до тогава

билетната каса на Държавна опера Варна на пл. „Независимост” 1, тел. 052 665 022, 052 669 652 с работно време понеделник-петък  9:00-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00 – 14:00 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

Втора възможност

Да презаверят билета си за „Борис Годунов” от 11 август за 3 или 5 декември 2016 г., 19.00 часа, когато Карло Коломбара ще дебютира в „Борис Годунов”

 

Трета възможност

Да презаверят билета си за „Борис Годунов” от 11 август за 13 август, когато Карло Коломбара ще участва в премиерата на „Силата на съдбата” от Верди в Опера в Летния театър

 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й.Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в Ла минор, оп.102, К.Сен-Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна.

Когато неотдавна стана известно, че Григор Паликаров ще бъде постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, именитият маестро обеща, че в началото на 2022 година ще направи варненска премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс. И спази обещанието си: „Варна разполага с прекрасен инструмент във Фестивалния и конгресен център и чудесен органист в лицето на Боян Бъчваров, така че аз отдавна търся подходящ момент за реализация на моята идея за Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс. Всъщност идеалният момент никога не настъпва, освен ако човек не си го направи сам. С оглед на постиженията, които имаме с оркестъра на Държавна опера Варна, особено при последния концерт, когато изпълнихме премиера на симфоничната поема „Смърт и просветление“ от Рихард Щраус, сметнах, че „Органова симфония“ ще бъде една естествена следваща стъпка. Самият Сен Санс казва, че в тази симфония е вложил цялото си майсторство и наистина тази творба е изключително интересна, богато оркестрирана, предизвикателство за оркестър и диригент и в този ред на мисли тя е прекрасна част от една симфонична програма“, обяснява Маестро Паликаров.

КАСА ТМПЦ РАБОТНО ВРЕМЕ за периода 15.08 – 08.09.2019

15.08 /чет/– почивен ден;
16.08 /пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
17.08 /съб/ - 10:00–13:30 и 14:30-19:00;
18.08 /нед/ - 11:00-16:00;
19 – 23.08 /пон – пет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
24, 25.08 /съб, нед/ - почивни дни;
26, 30.08 /пон – пет/ - 10:00-13:30 и 14:30-19.00;
31.08, 01.09 /съб, нед/ - почивни дни;
02 – 05.09 /пон - чет/ - 9:00-13:30 и 14:30-20.00;
06.09 /пет/ – почивен ден;
07, 08.09 /съб, нед/ - 11:00-16:00

 

 

 

Със световноизвестния италиански тенор ФРАНЧЕСКО МЕДДА

Опера в Летния театър – Варна 2014 представят ТМПЦ – Държавна Опера Варна, Община Варна и Дворец на културата и спорта, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска културна столица 2019.

Генерален спонсор Алфа Банк, медийни партньори БНР – Радио Варна, ТВ и в. „Черно море”, БНТ 2-Варна, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net.
Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

На 2 август от 21 часа публиката на ММФ „Варненско лято” ще види в Опера в Летния театър новата премиерна постановка на Вердиевия шедьовър „Отело”. Тя е резултат от партньорството както между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс, така и с режисьорката Емануел Кордолиани, която преди време постави за пръв път в България на варненска сцена операта „Граф Ори” от Росини.

Премиерата на „Отело” отразява също творческите контакти с италианския диригент Стефано Сегедони, който след успешните постановки на „Севилският бръснар” и „Фалстаф” във Варна, сега е диригент-постановчик и на „Отело”. Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите - на Жули Скобелцин (Франция).

Диригент на хора Стефан Бояджиев. За премиерата на 2 август е поканен световноизвестният италиански тенор Франческо Медда, който ще гастролира за пръв път в България, при това с любимата си роля – Отело.

Водещото сопрано на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще му партнира като Дездемона, Яго ще изпълни изтъкнатият баритон Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, а Касио ще бъде френският тенор Жером Били.

 

 

14 ноември 2017, ТМПЦ – Държавна опера Варна, 10.30-13.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява прослушване на солисти за участие в мюзикъла “I`m SingingInTheRain”.

 

Прослушването ще се състои на 14.11.2017 г., вторник, стая 108, 10.30-13.30 ч.

Кандидатите, мъже и жени, могат да се явят с песни от мюзикъл по свой избор или със следните песни от мюзикъла “I`m SingingInTheRain”:

 

1. Don Lockwood - #12 "You were meant for me"

2. Lina Lamont - #27 "What's wrong with me"

3. Cosmo Brown - #7 "Fit as a fiddle"

4. Kathy Selden - # 11. "Lucky Star"

5. Broadway Melody Host - # 29 "Broadway Melody"

6. Chorus Girls / Stagehands - # 10 " Make 'Em Laugh"

Осигурен е акомпанимент.

Песните са на разположение в нототеката на Държавна опера Варна приРумен Димитров - тел.: 052 66 50 21; 0878 501 061, всеки делничен ден 10.00-12.00 ч.

Молби и автобиографии се подават. на E-mail artsecretary@tmpcvarna.comдо 13.11.2017 г.

 

 

 

Със звездния тенор Бойко Цветанов на 9 юли 2014
Със звездния тенор Камен Чанев на 20 август 2014

                                            
„Андре Шение” е четвъртата опера на италианския композитор Умберто Джордано, която той написва едва 27-годишен. Премиерата на 28 март 1896 г. в „Ла Скала” превръща никому неизвестния музикант в знаменитост. Кариерата на Джордано напомня историята и на Маскани, и на Леонкавало. И тримата композитори-веристи съчиняват шедьовър в младостта си – успех, който не могат да повторят до края на живота си.

Историческата личност Андре Шение

Самият Андре Шение е роден в Истанбул през 1762 г., в семейството на френски аристократ и майка гъркиня, завършва образованието си в Париж, работи като дипломат и журналист. Създава великолепни стихотворения, които съчетават красотата на класическата строгост с емоционален език, предвещаващ романтизма, но успява да публикува само 2 от тях. Години по-късно творбите му са признати за шедьоври на френската поезия от XVIII век.

Ревностен привърженик на революцията, Андре Шение искал да се запази живота на краля, заради което попаднал в затвора и въпреки че брат му Жозеф, бил известен като един от водачите на революцията, намира смъртта си на ешафода на 20 юли 1794 г., за зла участ само два дни преди падането на Робеспиер.

Операта „Андре Шение”

Вълнуващата история на френския поет вдъхновява Луиджи Илика за написването на изключително романтично либрето. Главният герой носи името на своя прототип Андре Шение, също като него е обвинен заради консервативната си позиция спрямо Френската революция и също като него умира на ешафода. Към тези исторически събития либретистът прибавя любовта на Шение с младата Мадалена дьо Коани.

Творбата на Умберто Джордано, която макар и да се счита за една от най-добрите италиански опери на XIX век, не е сред най-поставяните заглавия. В световното оперно наследство най-впечатляващите образи на Андре Шение пресъздават великите тенори Франко Корели, Марио дел Монако, Лучано Павароти и Пласидо Доминго. В премиерните спектакли на „Андре Шение” в Опера в Летния театър – Варна 2014, също ще чуем двама звездни български тенори – Бойко Цветанов и Камен Чанев.

”Андре Шение” се поставя за втори път на варненска сцена, сега от екип с диригент Вилиана Вълчева, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Ася Стоименова, диригент на хора Стефан Бояджиев, хореограф Румяна Малчева.

 

КУЗМАН ПОПОВ

КУЗМАН ПОПОВ

Режисьор и сценограф

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

Диригент

БОЙКО ЦВЕТАНОВ

БОЙКО ЦВЕТАНОВ

В ролята на Андре Шение

КАМЕН ЧАНЕВ

КАМЕН ЧАНЕВ

В ролята на Андре Шение

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА

В образа на Мадалена

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ

В ролята на Жерар

В първия премиерен спектакъл в Опера в Летния театър на 9 юли от 21 часа ще аплодираме звездния тенор Бойко Цветанов в ролята на Андре Шение, Димитринка Райчева в образа на неговата любима Мадалена и великолепния Венцеслав Анастасов в ролята на Жерар.

Във втория премиерен спектакъл на 20 август от 21 часа ще се докоснем до високата класа на още един звезден български тенор - Камен Чанев, Таня Иванова ще бъде Мадалена, а изключителният Кирил Манолов - Жерар.

Кузман Попов: „Андре Шение” е спектакъл за пораженията, които нанася една революция върху съдбините на хората

Цитирайки Шекспир „Времето изскочи от пазвите си”, визирам хаоса, който настъпва, когато животът става неуправляем, когато се развихрят страстите и низките инстинкти яхват гребена на вълната. Часовникът тиктака и отброява последните минути на една класа, за да възвести раждането на новото време. Дали то е по-добро от предишното или е начало и край на следващото, което ще роди следващия поет и следващите екзекутори на свободомислещите?

 

 

Директорът на Хоровата академия на Виенската Щатсопера Марио Щеллер пристига на работна визита във Варненската опера. По покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, на 8 август 2017 г. от 16.00 часа, той ще журира прослушване на кандидати за стажант-хористи към Хоровата академия на най-престижния оперен театър в Австрия. Възрастовата граница за участие е 28 години. Кандидатства се с репертоар по избор на певеца.

 

Кандидатите трябва да подадат молба и автобиография до 6 август 2017 г. в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, на е-mail: nikolova.radka@gmail.com, тел. 052 66 50 17.

 

 

 

Държавна опера Варна поставя за трети път в своята история комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети. Темата за възрастния мъж, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte, не отстъпва по актуалност и в наши дни.

Главният режисьор на оперния театър Кузман Попов умело и с много вкус е внесъл в спектакъла съвременно звучене, адекватно на XXI век. За успеха на операта допринасят младите и талантливи диригенти на Държавна опера Варна Светослав Борисов и Стефан Бояджиев, както и отличните солисти, оркестърът и хорът. Декорите пристигнаха от Teatro Comunale di Modena в Италия, а костюмите са дело на художничката Елена Иванова.

Брилянтната музика на Доницети, комичните ситуации и щастливата развръзка заслужиха овациите на публиката на зимната сцена още през април. А на 20 август от 21 часа, на откритата сцена на Летния театър във Варна, в рамките на ММФ „Варненско лято”, ще се състои и официалната премиера на „Дон Паскуале”. Солистичният състав е подбран от екипа на Държавна опера Варна, допълнен с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов в ролята на Ернесто. Дебют в образа на Дон Паскуале ще направи великолепният бас Евгений Станимиров. Палавата Норина ще изпълни очарователното сопрано Ирина Жекова, а в Доктор Малатеста - двигател на събитията, ще се превъплъти баритонът Свилен Николов.

Особеното в тази постановка е, че режисьорът Кузман Попов е отредил еднакво важна роля и за солистите, и за хористите, и това се оказва една добра предпоставка за хомогенността и плътността на целия спектакъл. Еднакво забавен за участници и зрители, «Дон Паскуале» несъмнено ще завладее и международната публика на Опера в Летния театър.

 

 

 

 

9 май 2017, 19.00, Основна сцена – ПРЕМИЕРА

 

Мюзикъл от Андрей Дреников по приказката на Валери Петров
Оркестрация Ганчо Ганчев
Диригент Ганчо Ганчев
Постановка Петя Петкова и Ганчо Ганчев
Сценография и костюми Тодор Игнатов
Хормайстор и корепетитор Миглена Шишева
Хореография Бистра Бъчварова
Вокален педагог Лиляна Кондова С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

Поредното вдъхновение на Варненската детско-юношеска опера се нарича “Пук. Лили на морското дъно”.

Мюзикълът на Андрей Дренников следва една от петте приказки в прочутата книга «Пет приказки» на Валери Петров. Издадена през далечната 1986 г., книгата е отличена с много награди, вписана е в Почетния списък на Международния съвет за детска литература и има номинация за Нобелова награда.

Оркестрацията на мюзикъла е дело на Ганчо Ганчев, диригент на спектакъла и - заедно с Петя Петкова, автор на постановката. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова.

 “Пук. Лили на морското дъно” е една подводна приказка, в която става дума за надводни неща. Приятелство, раздяла, надежда... Лили, героинята в приказката “Пук”, слуша от телефонната кабина на плажа приказка, която я отвежда на морското дъно. Там тя среща грозно чудовище – рибата Хрили – и заедно тръгват да търсят вълшебното бисерче, което: "Свети във морето / на детските игри / бисерче , което / ни прави по-добри."

Но за тази добрина под водата се плаща и всеки бърза да прибере своето. Срещите на Лили с морските обитатели стават все по-опасни, защото и Медузата, и Калканът, и Октоподът искат само едно – да похапнат... с Лили.

А тя, преследвайки неотстъпно мечтата си – бисерчето, с лекота се измъква от сложните ситуации, в които попада.

И навсякъде внимателно и тактично й помага Хрили – страшната и бодлива риба. На пръв поглед зла и начумерена, тя се оказва с мек и романтичен характер. Копнеещият за приятелство Хрили е всъщност скритият герой на приказката.

 

 

 

Романтичният балет се поставя отново след 39-годишна пауза

На 6 и 7 август от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна ще бъдат представени премиерните спектакли на балета „Жизел” от Адолф Адам, постановка и хореография на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров.
Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира Вилиана Вълчева.

В спектаклите участват балетни артисти както на Държавна опера Варна, така и на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, чийто художествен директор е Сергей Бобров. Неговите асистенти Олеся Алдонина и Демид Зиков също работят с варненските балетни артисти. В една от вечерите в главните роли  ще танцуват руските балетисти Олеся Алдонина и Кирил Буличев, в другата - Илияна Славова и Павел Кирчев от балетната трупа в морския град.

Постановката на „Жизел”, издържана изцяло в стила на класическата хореография, е адаптирана от Сергей Бобров за сцената във Варна, която е с различни размери от сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск.
В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г.

Идеята за балета „Жизел” (Giselle) идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Първо действие

Село в Лотарингия. Гроздобер е. Жизел е влюбена в Алберт, който скоро се е появил в селцето. Напразно лесничеят Ханс я предупреждава, че младежът е неискрен към нея. Много скоро той намира и доказателства за това – графската шапка на Алберт в наетата от него ловна хижа. Към селцето приближават знатни ловци. Всички гостоприемно посрещат херцога, дъщеря му Батилда и тяхната свита. Влюбеният в Жизел лесничей разкрива измамата на Алберт – той е граф и скоро ще се жени за годеницата си Батилда. Жизел не може да понесе това, полудява и умира.

Второ действие

Нощ е. Ханс идва на гроба на Жизел. Неговата скръб е неутешима. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс. Той не може да се откъсне от хоровода и загива. Алберт, който също дълбоко тъгува за Жизел, идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

 

Изключителното българско сопрано ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си Джоконда в България, за изграждането на вокалния и психологически образ като естествен процес, за връзката с оперните и филмови героини, за противоречивото чувство към морето

 

 

След триумфа на Габриела Георгиева като Яна в „Янините девет братя“ в Болшой театър, посрещаме с радост солистката на Националната опера за главната роля в първата варненска постановка на операта „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели.

 

Да, спектакълът в Болшой театър през тази година беше едно дългоочаквано и наистина незабравимо преживяване, което донесе огромно удовлетворение на целия екип на постановката на Маестро Пламен Карталов „Янините девет братя“ от Любомир Пипков. 
Радвам се, че сега ще изпълня и ролята на Джоконда във Варна, където не съм пяла от доста години. Последния път бях поканена за ролята на Турандот в Летния театър.

 

Тогава тъкмо се бяхте върнали от Ню Йорк, където в Метрополитън опера дублирахте Анна Нетребко в същата роля, нали?

 

Да, точно така беше.

 

С какво Ви вълнува Джоконда?

 

Джоконда е интересен образ, едно прелестно създание, певица и танцьорка, улична артистка. Много чист, много истински човек. И тя остава такъв човек, въпреки всички препятствия и предизвикателства, които се изпречват пред нея. Когато Джоконда разбира, че любовта й към Енцо Грималди не е споделена, защото той е влюбен в Лаура, тя взема съдбоносно решение, което й придава ореола на високоморален и достоен човек.

 

Саможертвата винаги е труден избор...

 

В един момент Джоконда се поддава на изкушението да се саморазправи, като убие съперницата Лаура, обаче в следващия момент надделява здравият разум. Точно това ме вълнува в Джоконда, тя успява да запази чистотата и човечността си до края. Въпреки всичко, което се случва, тя остава добър човек. И не само това, тя принася себе си в жертва. Джоконда е изключително светъл, красив, трогателен и същевременно труден образ за пресъздаване, актьорски и психологически.

 

Образ в развитие...

 

Да, не всеки образ подлежи на такова развитие и е толкова многопластов като Джоконда. Да пресъздаде такъв образ, е прекрасно творческо предизвикателство за артиста.

 

Как изграждате своята героиня?

 

Както при всяка една от моите героини, с всяка репетиция и с течение на времето образът става все по-плътен. За съжаление сега нямам много време за репетиции, но Джоконда продължава да живее в мен. Изпълнявала съм тази роля в чужбина, а сега в България ще я изпея за пръв път.

 

Тоест Варна става домакин на българския дебют на Габриела Георгиева в „Джоконда“, първата постановка на тази опера в 71-годишната история на Варненската опера! Това е истинска новина, която ще накара оперните почитатели да очакват с още по-голямо нетърпение премиерата на ММФ „Варненско лято“ на 7 август в Летния театър.

 

Надявам се да стане хубава премиера. А ако се върна на въпроса за моите героини, мога да допълня, че нямам специална рецепта за тяхното изграждане. Всяка роля във времето се развива и ако се придържаш към това, което е написал композиторът, то е абсолютно достатъчно, за да изградиш образа вокално. А изграждайки образа вокално, той минава през сърцето, през емоцията и логично става част от теб. Изграждайки образа вокално, го осмисляш психологически, това е естествен процес.

 

Как искате публиката да възприме Вашата Джоконда?

 

Искам да усети нейната безкрайна чистота, тази любов, всеотдайност и жертвоготовност, на които е способна само една влюбена жена.

 

Някои артисти имат любими роли, други – не, при Вас как е?

 

Аз обичам всичките си роли. Когато работиш нещо, то ти става най-близко, най-любимо, най-желано, най-много те вълнува. Затова не мога да отлича някоя роля като повече или по-малко любима. Ако работя Анджекика, Анджелика ми е любима, ако работя Яна, влизам в дълбочина в този образ и тя за мен е най-хубавото нещо. В случая с Джоконда мога да кажа, че сега наново я преоткривам . Усещам колко красива и същевременно колко трудна и изискваща е тази музика. Осъзнавам израстването на героинята, нейния катарзис, който трябва да предам. Певицата трябва да мине през всички тези интересени и трудни моменти, за да поднесе на публиката една истинска Джоконда.

 Прочетете цялата статия тук >>

Прочетете още: „ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

„ДЖОКОНДА“ - OPERA GRANDE С КРАСИВА МУЗИКА И ДРАМАТИЧЕН СЮЖЕТ

Балетът на повече от три века продължава да очарова публиката

2 август, 3 август 2017, 19.00, Основна сцена

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Людвиг Хертел

Либрето Александър Радунский, Сергей Антонов

Хореография Александър Горский, Александър Радунский, Сергей Антонов

Нова хореографска редакция Сергей Антонов - солист на Болшой театър Москва

Асистент хореограф Светлана Тоншева - солист на Кремълски балет Москва

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

 

В ролите: Лиза - Влада Захарова, Болшой театър (02.08), Саори Коике,  Кремълски балет (03.08); Колен - Артьом Калистратов, Болшой театър, (02.08) Егор Мотузов, Кремълски балет (03.08); Марцелина – Николай Димитров, Никез – Даниел Христов, Мишо – Румен Стефанов, Циганка – Илияна Трифонова, Нотариус – Денко Стоянов, приятелки и приятели на Лиза и Колен – Галина Великова, Галина Велчева, Мона Христова, Веселина Иванова, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Мойя и др.

 

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер. Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот. Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж. Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера. Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, най-известните руски хореографи създават свои балетни версии.

 

Зад „Зле опазеното момиче” на варненска сцена 2017 г. стоят хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет. Автори на либретото са Александър Радунский и Сергей Антонов. Сергей Антонов прави нова редакция на хореографията на Александър Горский и Александър Радунский, като използва музикален материал на композитора Хертел. Балетът е развит на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

 

Младите артисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, представили се великолепно на 16 юни, отново ще танцуват на 2 август. На следващия ден, 3 август, главните роли на влюбените Лиза и Колен ще изпълнят солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, чието балетно съвършенство публиката във Варна вече е имала възможността високо да оцени.

 

В своята версия на „Зле опазеното момиче” Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов). В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти. В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

 

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър. Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел и непрекъснато разширява репертоара си. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим. През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света"в Сочи.

 

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е приет в състава на балетната трупа на Болшой театър. През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Танцува партията на Колен в „Зле опазеното момиче”, руската кукла в "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович, Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски и др. В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

 

Егор Мутузов е роден в Москва, завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005) и веднага става солист на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, след това и на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев”. От 2011 г. е премиер солист на Кремълския балет в Москва. Репертоарът му включва ролите на Дезире, Синята птица от „Спящата красавица”, Колен от „Зле опазеното момиче”, Зигфрид в „Лебедово езеро”, Ромео, Меркуцио, Бенволио в „Ромео и Жулиета”, Базил в „Дон Кихот”, Синдбад в „1001 нощ” и др. Лауреат е на много конкурси, сред които „Младият балет на Русия” (2004), „Tanzolymp” в Берлин” (2005), X международен балетен конкурс в Москва, „Арабеск (2008), I Общоруски балетен конкурс „Галина Уланова” в Красноярск и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), освен първа награда, печели, заедно със Саори Коике приза за най-добър дует.

Саори Коике е родена в Япония, където посещава различни балетни студиа, вкл. Tokyo City Ballet, преди да продължи балетното си образование в Русия. Както Егор Мотузов, така и тя завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005). Също като него става най-напред солистка на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев” (2007-2011) и на Кремълския балет в Москва (от 2011). Предопределени един за друг на сцената, Саори и Егор сливат житейските си съдби, за да се превърнат в една от емблематичните съвременни балетни двойки не само в Русия. В репертоара на Саори Коике влизат ролите на Одета-Одилия в „Лебедово езеро”, Китри в „Дон Кихот”, Пепеляшка в „Пепелящка”, Егина, Фригия в „Спартак”, Гамзати в „Баядерка”, Жизел в „Жизел” и др. Тя е лауреат на много конкурси, сред тях на „Tanzolymp” в Берлин (2005), Международен балетен конкурс „Арабеск” в Русия (2006, 2008) и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), заедно с Егор Мотузов, печели приза за най-добър дует.

 

Билетна каса, Основна сцена: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com   Заявки: тел. 052 665 020

 

 

 

Плакатът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" с оригинална фотография на Росен Донев спечели първа награда за плакат на Международното изложение за културен туризъм - Велико Търново 2017

Още информация:

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1554761

 

31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми

от Пиер Корней

Превод Пенчо Симов
Постановка Васил Дуев
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Стефан Здравески
Хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков;

Действащи лица и изпълнители:

Клендор - Ненчо Костов, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Изабел - Цветина Петрова
Адраст - Ивайло Иванов, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Матамор - Константин Соколов
Лиз - Сабина Коен, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Алкандра - Гергана Арнаудова
Придаман - Пламен Димитров
Жеронт - Стоян Радев
Матамор – Константин Соколов
Лиз – Сабина Коен, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров" 
Тъмничар, Ераст и страж – Николай Кенаров

 

 

Спасение в театъра или спасение в любовта

 

„Главният герой в пиесата на Корней преминава през много премеждия, някои разказани, други видяни и в постановката ние се опитваме да подчертаем този авантюристичен план. След всякакви катаклизми, изстъпления и пропадания съдбите на този герой, а и на другите герои, се завъртат и те се озовават в театъра. В театъра, където всичките им проблеми, дори престъпления са разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра като че ли има амнистия за всякакви грехове. Чак на финала разбираме, че всъщност става дума за театрално представление. Това не е продължение на истинския живот на Изабел и Клендор, а животът им в театъра, в изкуството. Те са станали артисти и това ги прави свободни и спасени. Ние следим любовта на Изабел и Клендор, но в последното  действие Корней решава да ни откъсне от тяхната любов и ни вкара в театъра.

 

Идеята за спасението в театъра е по-силна от спасението в любовта.

Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява именно със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра. Мисля, че Варненският театър има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра”, споделя режисьорът.

 

Васил Дуев всъщност работи върху 2 постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където и ще бъде премиерата. Предвижда се в Театър Римски терми да се използват всички пространства на археологическия обект, като публиката бъде приканвана да преминава, заедно с героите от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били място за социални контакти и обществен живот.    

 

Виолета Тончева

 

 

 

На 22 януари от 18 часа предстои първият гала концерт за 2015-а г., който е посветен на оперетата. Интересът на публиката към този лек и забавен жанр, съчетаващ добро настроение, изящество и шик, известни мелодии и талантливи артисти, винаги е оправдан. На пулта този път ще застане младият и талантлив диригент на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев, който е включил в програмата бисери на оперетното изкуство, сред които арии и ансамбли от творби на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Ж. Офенбах, Ф. Супе и др.

Участват оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна. Сред солистите блестят звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и солистите на Държавна опера Варна Даниела Димова, Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др. Режисурата на концерта подготви главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. 

Стефан Бояджиев - Диригент

Диригентът Стефан Бояджиев е роден във Варна. Започва да свири на пиано на шестгодишна възраст. През 1998 г. завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град, специалност пиано.

През 1998 г. е приет в НМА „Панчо Владигеров” - София в Теоретико-композиторски и диригентски факултет, където през 2000 г. профилира хорово и оркестрово дирижиране. Освен концертите с Академичния симфоничен оркестър в НМА „Панчо Владигеров” е дирижирал още: Пазарджишки симфоничен оркестър (2002), Софийски духов оркестър (2002), Симфониета – Видин (2010, 2011, 2012), Старозагорска опера (2011). През 2008 г. специализира оперно-симфонично дирижиране в НБУ – София при Деян Павлов. През 2011 г. записва магистратура оркестрово дирижиране в АМТИИ – Пловдив при маестро Георги Димитров.

През изминалите почти две години, откакто е щатен диригент на Варненската опера, той реализира редица премиерни заглавия, подготвяйки хора, дирижира оперетата „Царицата на чардаша” и много опери, сред които „Луд гидия”, „Любовен еликсир”, „Трубадур”, също кантатата «Кармина Бурана».

Стефан Бояджиева поставя, заедно с режисьорката Сребрина Соколова, мюзикъла за деца «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов, а през ноември 2013 г. се изяви и като блестящ пианист с изпълнението на Втория концерт за пиано от Рахманинов с Варненската филхармония под диригентството на Светослав Борисов. Поради големия интерес на публиката, концертът бе повторен през януари 2014 г.

 
Гост солисти

Олга Михайлова-Динова

 

Сопраното Олга Михайлова-Динова завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини.

 

През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн.

Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика.

 

Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

 

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена. Тя с успех е изпълнявала следните роли: Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както в оперен, така и в балетния вариант, Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, участие в концерт „Моление” – оратория по музика на академик Найден Андреев, участие в концерта „Hello Broadway”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари от „Веселата вдовица” и др.

 

 

 

 

 

 

Пеньо Пирозов

 

Тенорът Пеньо Пирозов завършва НМА”Панчо Владигеров” след което е приет за солист-артист в НМТ ”Стефан Македонски”, където работи с проф. Светозар Донев и Руслан Райчев. Вокалната си техника през годините усъвършенства с имена като Никола Николов, Александрина Милчева и Анна Томова-Синтова. Специализира в Залцбург при проф. Борис Баков.

В репертоара си има над 10 централни оперетни и още толкова оперни роли. От 2001 г. досега участва във всички турнета на музикалния театър в Солун, Германия, Люксембург, Холандия, Австрия, Швейцария, Дания и Токио. През 2005 г. се включва в оперната продукция на агенция “Шлоте”. През сезон 2009-2010 дебютира на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Херцога от „Риголето” и в европейската продукция на „Истинското постоянство” от Хайдн в ролята на граф Енрико. На сцената на Държавна опера Варна сме го аплодирали в „Риголето”, „Травиата” и „Луд гидия”.

 

 

 

 

9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

„Манон Леско”, опера в четири действия от Джакомо Пучини, либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакоза, е въздействащата адаптация на Пучини по класическия роман на Абат Прево за свободолюбивото селско момиче, което става част от елита на Париж и се разкъсва между любовта и мечтания живот в лукс. Именно тази творба става повод Джордж Бърнард Шоу да обяви Пучини за истинския наследник на Верди. Въпреки че през 1884 г. Жул Масне вече е написал своя шедьовър „Манон“, Пучини не се възпира да излее вдъхновението си в чиста емоция и пленителни мелодии. Творбата се превръща в първия му голям успех, а любовният дует от второ действие си остава и до днес една от най-еротичните оперни сцени, създавани някога.

Дълъг е списъкът с изключителни изпълнители на главните роли в миналото – още на премиерата през 1907 г. в присъствието на самия Пучини пеят Енрико Карузо и Лина Кавалиери. Последователно като Де Грийо се изявяват Бениамино Джили, Юси Бьорлинг, Ричард Тъкър и Пласидо Доминго. В Манон се превъплъщават Рената Тебалди, Мирела

Френи, Рената Ското и Карита Матила.

Първата варненска постановка на „Манон Леско“ е имала своята премиера на 7 юни 1963 г., под диригентството на Йоско Йосифов, режисьор Драган Мицов, с Яна Кючукова – Манон, Михаил Зидаров – Леско и Тодор Костов – Де Грийо.

Диригент на постановката от 2017 г., втора в историята на Варненската опера, е Ян ван Маанен,  режисьор Александър Текелиев, художник Валентин Топенчаров, пластика Гриша Роглев. Диригент на хора Цветан Крумов. Главните персонажи пресъздават примата на Софийска опера и балет, сопраното Радостина Николаева - Манон Леско, солистът на Държавна опера Варна, баритонът Пламен Димитров – сержант Леско, брат на Манон и солистът на Истанбулската опера, тенорът Ефе Кислали –  Кавалер Де Грийо. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Операта се изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.

 

Чуйте любовния дует С Манон Леско и Де Грийо, в изпълнение на Рената Ското и Пласидо Доминго:

https://www.youtube.com/watch?v=TytEDmdPdOw

 

Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“? 

„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.

Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.

Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?

Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.

Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?  

Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.

И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.

 

 

РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: ИЗПИТВАМ ГОЛЯМ САНТИМЕНТ КЪМ МАНОН

Примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева е гостувала неведнъж на оперната сцена във Варна, последното й запомнящо се участие бе в ролята на Дездемона от „Отело“ в Опера в Летния театър – Варна 2014. В осмото издание на Опера в Летния театър 2017 тя ще се превъплъти в образа на Манон от „Манон Леско на Пучини.

„Връщам се към образа на Манон Леско след един дълъг период от седем години, в който преминах през много други заглавия. Изпитвам голям сантимент към тази гериня, която заема специално място в сърцето ми.

Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация.

Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път.

Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес. Композиторът е постигнал дълбока проникновеност в обрисуване на най-силните човешки емоциив моменти на страдание и прекомерно изтощение. Изобразяването на тези крайни човешки състояния, които ние трудно можем да си представим, затруднява работата на певеца в стремежа му да бъде убедителенна сцената.

За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна.

 

 

Пламен Димитров – Леско

9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър

За пръв път се срещам с това произведение и съм впечатлен от красотата му, хубавите музикални фрази, емоциите, които го изпълват. Партията на моя герой Леско е сложна като музикално естество, но много интересна.

Баритонът и тук, както често се случва в операта, е натоварен с ролята на хитреца. Двамата със сестра му Манон се опитват да извлекат максимална полза от живота, заради което са готови да правят компромиси, но както знаем този подход невинаги е добър. Влюбената Манон понася най-сериозните последствия от колебливото си поведение, защото избира не този, когото трябва.

Маестро Маанен доказва за пореден път, че е прекрасен професионалист. Той въодушевява екипа веднъж с интерпретацията си на „Манон Леско“ и втори път с отношението си към всички нас. Той прави операта в оригиналните темпа, които на места са страшно бързи, но  това е истинската музика на „Манон Леско“ и аз съм възхитен от оркестъра, който се справя блестящо.

Чувствам се прекрасно в компанията на  Радостина Николаева – Манон и Ефе Кислали – Де Грийо. И определено мога да кажа, че въпреки трудността на заглавието и наситената лятна програма, репетициите на „Манон Леско“ с диригента Ян ван Маанен и режисьора Александър Текелиев са повод за творческа радост за целия състав.

 

Ефе Кислали

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДЕ ГРИЙО

 Да пея Пучини за мен винаги е огромно удоволствие. Още повече, когато става дума за „Манон Леско“. Де Грийо е красива и трудна за изпълнение роля, бих казал, това е моят специален Пучини. И съм радостен, че имам възможността отново да пея заедно с Варненската опера и Маестро Маанен.

 

 

 

 Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

 

 

 

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

 

 

 

 

 

 

17 декември, 17.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

На 17 декември, 17.00, Сцена Ротонда, преди първия от трите Коледни концерта на Държавна опера Варна, които Маестро Найден Тодоров ще дирижира в рамките на XXII Коледен музикален фестивал, ще бъде представена книгата му с фентъзи разкази „Полъх от ангели“, изд. „Колибри“ 2021. Модератор Виолета Тончева.

Известният български диригент и културен мениджър Найден Тодоров е роден в Пловдив през 1974 г. Музикалното си образование получава във Виена, която във времето се превръща в негов втори дом. Работил е в Израел, дирижирал е десетки състави по целия свят. В България творческият му път е свързан с Пловдивската филхармония, Русенската опера и Софийската филхармония, чийто директор е от 2017 г. Пламенен почитател на фантастиката и фентъзи жанра, Найден Тодоров е и запален геймър. Професията му на диригент предполага множество полети, по време на които се раждат и разказите на „Полъх от ангели“.

 

През март на оперната сцена излиза детският мюзикъл „Алиса в страната на чудесата” от Ал. Йосифов, реж. Сребрина Соколова, през април ше гледаме и сценичната версия на „Исус Христос суперзвезда”, дир. Юли Дамянов, реж. Светозар Донев.

От планираните в ТМПЦ нови постановки за 2014 г. най-скоро предстоят премиерите на „Измяна” от Х. Пинтър, реж. Пламен Марков - 11, 12 февруари и „Глупаци” от Н. Саймън, реж. Г. Михалков - 21, 22 февруари.

„Раймонда“ - 7 август, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

РЕЖИСЬОРЪТ ДЕЯН ПРОШЕВ и ХОРЕОГРАФКАТА ОЛГА ПАНГО от Националната опера и балет на РС Македония ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерната постановка на балета „Раймонда“, в партньорство с Държавна опера Варна, с примабалерините Мария Кичевска и Ивана Коцевска от Скопие и премиерсолистите Никола Хаджитанев от София и Павел Кирчев от Варна; за Балетната гала в началото на  ММФ „Охридско лято“ 2021

Варненският драматичен театър ще гастролира в столицата в края на февруари с 4 от своите постановки. „Канкун” ще се играе на 24 февруари от 17.00 и 20.00 ч. в Театър „София”, а в Сатиричния театър „Алеко Константинов” на 25, 26, 27 февруари от 19.30 ч. ще бъдат представени съответно: „Талантливият мистър Рипли”, „Измяна” и „Ревизор”.

Преди Световния ден на театъра 27 март, в столицата отново ще бъдат показани номинираните за ИКАР варненски постановки.

Симфоничният оркестър, хорът и балетът на Държавна опера Варна ще гостуват на най-голямата българска сцена в НДК на 26 април с „Кармен” от Ж. Бизе, дир. Светослав Борисов, режисьор и художник Кузман Попов. За спектакъла специално пристига от Италия звездният тенор, роден във Варна, Иван Момиров, комуто ще партнират в главните роли Агунда Кулаева от Новая опера и Болшой театър в Москва, Венцеслав Анастасов и Ирина Йордакеску от Ръмъния.

„Раймонда“ - 7 август, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

РЕЖИСЬОРЪТ ДЕЯН ПРОШЕВ и ХОРЕОГРАФКАТА ОЛГА ПАНГО от Националната опера и балет на РС Македония ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерната постановка на балета „Раймонда“, в партньорство с Държавна опера Варна, с примабалерините Мария Кичевска и Ивана Коцевска от Скопие и премиерсолистите Никола Хаджитанев от София и Павел Кирчев от Варна; за Балетната гала в началото на  ММФ „Охридско лято“ 2021

 

Интервю на Виолета Тончева с Вилиана Вълчева – диригент на премиерната постановка на „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа в Опера в Летния театър на 21 юли 2015 г.

Вилиана Вълчева- Как изглежда „Адриана Лекуврьор” през погледа на диригентката Вилиана Вълчева?

- Както е известно, Франческо Чилеа композира „Адриана Лекуврьор” по либрето, пресъздаващо последната година от живота на френската театрална дива Адриана Лекуврьор. На премиерата в „Комеди Франсез” ролята на Маурицио изпълнява самият Енрико Карузо. Любопитно е, че в България тази оригинална веристична творба е поставяна само 3 пъти – през 1933 г. в София, през 1971 г. в Пловдив и през 1988 г. отново в София, с Райна Кабаиванска в главната роля.

- През 2015 г. и Варна ще посрещне „Адриана Лекуврьор”.

- Да, в Опера в Летния театър на 21 юли предстои премиерата на „Адриана Лекуврьор” - копродукция с Македонската национална оперта и балет, чийто директор Деян Прошев е режисьор на постановката. Очакванията от това заглавие са големи. Партиите са много красиви и изискват красиви гласове, с каквито ние, за наша радост, разполагаме. Нашите гости са оперни певци със световна слава – превъзходното сопрано Цветелина Василева изпълнява ролята на Адриана Лекуврьор, нейният глас излъчва топлота и артистизъм, каквито се изискват от героинята. Партньори на Цветелина Василева в главните роли са изключителният тенор Иван Момиров в ролята на Маурицио, чудесният баритон Иво Йорданов в ролята на Мишоне и великоленото мецосопрано Даниела Дякова в ролята на Принцеса ди Буйон. За пръв път работя с тях и съм много впечатлена от високия им професионализъм и всеотдайността, с която те пресъздават своите герои.

- Какво е настроението в оркестъра преди премиерата?

-  Музиката е много органично написана, композиторът се е съобразил с регистрите на гласовете, така че се получава добър баланс между гласове и оркестър. Още от самото начало нашият оркестър прояви голям интерес към непознатото заглавие, вникна в партитурата и свири с очевидно удоволствие. Определено може да се каже, че ние всички работим с амбицията да се получи качествен и стилистично издържан спектакъл.
 
Прочетете още:

„Адриана Лекуврьор” за пръв път във Варна на 21 юли 2015

„Адриана Лекуврьор” във Варна – първа постановка в България на македонския оперен режисьор Деян Прошевjn

Как Франческо Чилеа доведе световната оперна прима Цветелина Василева от САЩ във Варна

Ако България има някаква запазена марка пред лицето на света, това е операта. Жалко е, че българските политици не го знаят

 

 

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

 

 

 

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДЕБЮТ КАТО ВИКОНТ КАСКАДА

"Веселата вдовица" - 21 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Много съм радостен, че започваме новата година с оперета – любимият ми жанр, в който се чувствам в свои води. Моят герой Виконт Каскада е френски аристократ и част от висшето общество, което се стреми да получи 500-те милиона на Веселата вдовица. Но както редно и както често се случва в живота, така и тук духовното надделява над материалното. Всички ухажват главната героиня Хана Главари, за да се доберат до богатството й, но тя разпознава истинската любов. А моят герой е от противоположната страна, той преследва своите си интереси, но пък се държи на положение и въобще е готин, много си го харесвам

 

7 ОПЕРНИ ПРЕМИЕРИ, 5 СИМФОНИЧНИ КОНЦЕРТА, 3 БАЛЕТНИ И 2 МЮЗИКЪЛНИ ПРЕМИЕРИ ОТ 11 ЮНИ ДО 25 АВГУСТ 2022

Подготвили сме за нашата публика една бляскава Опера в Летния театър с 22 представления от 11 юни до 25 август, които са кулминация сред всички празнични събития в 75-годишния юбилеен сезон на Държавна опера Варна, отбеляза Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в началото на пресконференцията за XIII издание на Опера в Летния театър. Тя отбеляза, че са запазени традиционните модули – опера, концерт, балет и мюзикъл, сега със 7 оперни премиери, 5 симфонични концерта, 3 балетни и 2 мюзикълни премиери.

 

Интервю на Виолета Тончева с Радостина Николаева - Дездемона в премиерата на „Отело” в Опера в Летния театър – Варна 2014

В премиерния спектакъл на „Отело” от Джузепе Верди на 2 август от 21 часа в Опера в Летния театър партньори на примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще бъдат известният италиански тенор Франческо Медда в коронната му роля на Отело, Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, ще бъде Яго, а Жером Били от Франция – Касио. Диригент-постановчик на съвместната продукция между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс е Стефано Сегедони – Италия, режисьор-постановчик е Емануел Кордолиани – Франция. Френски почерк носят сценографските решения на  Алис Лалуа и Емили Руа, както и костюмите на Жули Скобелцин. Диригент на хора Стефан Бояджиев. 

Радостина Николаева - Дездемона
Радвам се, че отново ще Ви аплодираме в Опера в Летния театър, Радостина! Да започнем разговора оттам, че някои Ваши колега не обичат да пеят на открита сцена, макар че през лятото операта все по-често излиза навън. Как е при Вас?

Щастлива съм, че след „Набуко” и „Бал с маски” отново гостувам на Варна в Опера в Летния театър. Пеенето на открито затруднява в известна степен певеца, но от друга страна го провокира да се активизира и максимално да използва вокалната техника аподжио.

Тя изисква, знаете, диафрагмено дишане, задържане на въздуха и контрол на гласа, с други думи - от позицията на времето и опита си певецът трябва да покаже целия си капацитет. В този смисъл за мен е особено приятно, след прекъсване от 9 години, да пресъздам отново Дездемона.

Нейният образ ме провокира да се вгледам в собствения си житейски и творчески опит. Някогашната ми представа за Дездемона сега се видоизменя и за доизграждам образа, добавяйки нови и нови щрихи към него.

Дездемона очевидно заема особено място във Вашия репертоар?

Трагичната развръзка в „Отело” е причинена от злощастната, не на място оказала се, везана кърпичка на Дездемона, но днес подобен аксесоар не е актуален, респективно няма как да събуди ревност у съвременния Отело...

Не допусках, че има начин да се погледне с чувство за хумор на „Отело”. Но да, права сте. От друга страна, ако не кърпичка, със сигурност коварният Яго ще намери какви ли не други поводи, за да събуди ревността на Отело. Във всички епохи такива перфектни манипулатори като Яго намират начин да стъпчат любовта и да се възползват от нея.

Имам сантимент към нея. През 2005 г., още като начинаеща певица, пях Дездемона за пръв път и още си спомням вълнението и амбицията да се справя, да се харесам непременно на публиката. Веднага след премиерата на софийска сцена, гастролирахме с „Отело” в един съвсем нов театър в Япония. Бях омагьосана от толкова много неща едновременно - от фантастичната акустика на залата, от екзотиката на страната, която виждах за пръв път, от начина, по който публиката ни прие. Това е част от общото ми усещане за Дездемона.

 
 

Едно пътуване през различни музикални епохи и стилове

4 декември 2016, 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

 

„Арт-е-факт" и "Брас Асоциация". С Нейчо Петров / Reggie, Антоанела Петрова, Михаил Йосифов, Велислав Стоянов, Тодор Бакърджиев, Георги Марков, Димитър Карамфилов, Милен Кукошаров

 

На 04.12,2016 г., неделя, 20:00, на сцената на Държавна опера Варна ще можете да се насладите на един концерт с авторската музика на Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова и аранжиментите на неповторимия Михаил Йосифов. На сцената ще блестят едни от най-добрите музиканти в България: Михаил Йосифов - тромпет, Велислав Стоянов - тромбон, Тодор Бакърджиев - тромпет, Георги Марков - барабани, Димитър Карамфилов - бас китара, контрабас, Милен Кукошаров - кийборд, пиано. Зад микрофоните ще бъдат Нейчо Петров / Reggie и Антоанела Петрова.

Проектът "Пресечна точка" е творческа колаборация между "Арт-е-факт" и "Брас Асоциация", която има за цел да премахне всякакви бариери между различните артисти с единствената цел - създаването на добра музика.

Ще преживеете едно пътуване през различни музикални епохи и стилове: от влиянието на Ella Fitzgerald и Bennie Goodman, през Marvin Gaye и Ettah James до Herbie Hancock,Stevie Wonder и MIchael Jackson; от джаз и суинг, до фънк,соул, поп, ар едн би и латин.

Очаква ви незабравимо начало на Коледните празници с CROSSPOINT!
Там, където всички намираме пресечна точка - музиката!!! Събитието се осъществява със съдействието на Фонд Култура, Община Варна и ТПМЦ - Държавна опера Варна

Вижте още:

Видео трейлър: https://www.facebook.com/Reg2ie/videos/10207917266875155/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/

https://www.facebook.com/event s/1229599607115427/?active_ tab=discussion https://soundcloud.com/neicho- petrov-reggie/toni-reggie- come-with-me

Билети на касата на Държавна опера Варна

 

 

 

Дългогодишният концертмайстор на Варненската филхармония беше неизменна част от музикалния живот на Варна до 2009 година. Ще го запомним с прекрасните концерти, професионализма и приятелството.

Голям творец и много фин човек, изцяло отдаден на музиката, той предаде любовта си към нея и на своите ученици и на своите деца.

Така остави най-доброто послание след себе си!

Светъл път на един светъл човек!

Поклонението ще бъде в събота от 14 ч., в Ритуалната зала на Старите гробища във Варна.

 

 

 

XIX Коледен музикален фестивал,

III Международен балетен форум и

IX Коледни театрални седмици - Варна 2018

 

21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

 

Представителите на печатните и електронни медии във Варна и кореспондентите на националните издания в града са поканени на пресконференция на 21 ноември, 13.30, Сцена Ротонда.

 

Темите на пресконференцията са празничните събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна през декември: XIX Коледен музикален фестивал, III Международен балетен форум и IX Коледни театрални седмици - Варна 2018.

 

 

 

Януари ни разделя и със Стефан Филипов, дългогодишен оркестрант, първа флейта в Оркестъра на Държавна опера Варна. Колегите му и целият екип на оперния театър ще го запомнят като великолепен флейтист и човек, на когото винаги може да се разчита.

Поклон пред един осмислен и осъществен живот в името на изкуството!

Поклонението ще се извърши на 26 януари от 11.30 часа в храм "Света Петка".

 

 

 

6 март 2019, 13.30, Сцена Ротонда

 

Ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна кани представителите на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии в града на пресконференция, която ще се състои на 6.03.2019, 13.30, Сцена Ротонда.

Теми на пресконференцията:

Българска премиера на мюзикъла „Кой е Големанов?“ - 
7, 19.03.2019

XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019

XI Опера в Летния театър – Варна 2019. Акценти

 

 Предпремиера 13, 14 май, 19.00

„Силата на съдбата” има славата на фаталистична опера с много кръв и убийства. Те започват с проклятието над влюбените Дона Леонора и Дон Алваро от Маркиз ди Калатрава, смъртно улучения от случаен изстрел баща на девойката.

По-нататък, дали случайно или не, съдбата преподрежда и обърква живота на героите, братът пронизва сестрата, вярвайки че изпълнява морален дълг. „Силата на съдбата” вълнува именно с темите за случайността и фатализма, за отмъщението и обърканите ценности, в името на които убийството се приема за героизъм.

Темите звучат актуално и днес, затова и моята интерпретация се фокусира върху тях.

 

Разбира се, аз не съм фаталист и приемам с чувство за хумор насрочването на предпремиерата и премиерата на „фаталните” дати 13 май и 13 август. В Италия обаче са суеверни – някога един тенор починал по време на спектакъл на „Силата на съдбата” и затова, когато става дума за тази опера, там не изговарят цялото заглавие, а само първата дума „Силата”. Ние обаче предпочитаме да вярваме само в силата на изкуството.   

Прочетете повече:

Диригент - постановчикът на "Силата на съдбата" Светослав Борисов

„Силата на съдбата” с предпремиера на „фаталния” 13 май

 

 

 

 

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ЗА "СПЯЩАТА КРАСАВИЦА"

22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна очаква представители на варненските медии и на столичните издания във Варна на пресконференция с екипа на премиерната балетна постановка "Спящата красавица" на 22 ноември, 12.00, Сцена Ротонда.

  

9 август, 21.00,Премиера на „Манон Леско“ в  ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

 

„Манон Леско“ поставяте не за пръв път...

Да, с Варненската опера правя моята четвърта постановка на операта „Манон Леско“ и това много ме радва. Работя с чудесен екип в много приятна атмосфера.Сюжетът за куртизанката винаги е вълнувал публиката, така е с Манон в „Манон Леско“, така е с Виолета в „Травиата“ и т.н.

Масне също е композирал опера по темата...

Да, но неговата „Манон“ има малко по-различен сюжет. Докато Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, любовта, необременена от семейни окови. Да вземем например „Тоска“, която живее с Карадоси на семейни начала в онзи католически Рим, когато подобно нещо е било абсолютно недопустимо. „Манон Леско“ по същия начин, дори и „Мадам Бътерфлай“, да не говорим за „Бохеми“, където има две двойки с такива връзки. Композиторът, както се знае, цял живот е живял с една жена, без сключен брак и този факт очевидно намира ярко отражение в произведенията му.

Защо Ви допада стилът на Пучини?

Пучини е един от любимите ми композитори и един от най-големите драматурзи в оперната класика. Изключителен оркестратор, при него не може да намериш статика и онова, което се случва в оркестрината е в пълен синхрон със случващото се на сцената. Това упражнява едно комплексно въздействие върху публиката. „Манон Леско“ е много ефектна опера с изключително красива музика, вътре буквално всеки музикален момент е шедьовър. Неслучайно ариите на Манон и Де Грийосе изпълняват много често на концерти.

„Манон Леско“ е трудна опера и заради сценичната реализация. Действието се пренася на четири различни места и това трябва да се направи видимо.Поради спецификата на Летния театър, там няма да изнесем целия декор, операта с пълната й сценографияще видим през есента на закрито.Разбира се, атмосферата в Летния театър носи специално очарование. Хората отиват с нагласата да се наслаждават на опера под звездите и това създава друг тип усещания. 

 

МАНОН ЛЕСКО

Опера в четири действия от Джакомо Пучини

Либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакозапо класическия роман на Абат Прево

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев

Художник Валентин Топенчаров

Пластика Гриша Роглев

Диригент на хора Цветан Крумов

 

В главните роли:

Радостина Николаева, сопран - Манон Леско

Пламен Димитров, баритон – сержант Леско, брат на Манон

Ефе Кислали, тенор –  Кавалер де Грийо

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

Прочетете още:

Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул

Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом

 

20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда

 

На 20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна кани варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на Опера в Летния театър 2022.  

XIII издание на Опера в Летния театър от 11 юни до 25 август е замислено като кулминация на творческата продукция в 75-ия юбилеен сезон на оперния театър.

На пресконференцията ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна и солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Гео Чобанов.

21 април 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1

Диригент Емил Табаков. Солисти - Габриела Георгиева (сопран), Гергана Русекова (мецосопран), Джани Лечезе (тенор), Деян Вачков (бас). Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.

През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най-добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По-късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“. Под диригентството на самия Верди, неговият „Реквием“ прозвучава за пръв път в миланската катедрала „Сан Марко” на 22 май 1874 г. за първата годишнина от смъртта на Мандзони. Верди дирижира и триумфалните премиери на своя „Реквием“ в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

Уважаеми колеги и приятели,

Отново наближава оперното лято под открито небе, а с него и шестото издание на Опера в Летния театър - Варна 2015.

Очакват ни интересни премиери, срещи с прочути оперни звезди, гала концерти и за пръв път Международен балетен форум, посветен  in memoriam на великата прима Мая Плисецкая.

Всичко това ще се случи благодарение на партньорите Община Варна, ДКС, генералния спонсор Алфа Банк и с подкрепата на много медийни партньори.

Заповядайте на пресконференция на 28 май от 13 часа, както обикновено в ротондата - фоайето на първи балкон, Основна сцена.

Разчитам на вас!

 

28 април 2016, 19.00

 

Последното събитие, с което непосредствено преди Възкресение Христово, ще завърши XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна, е РЕКВИЕМ от В. А. Моцарт. Този ненадминат шедьовър на кантатно-ораториалната музика ще прозвучи на 28 април от 19 часа под диригентството на Станислав Ушев, с участието на солистите Даниела Димова  - сопран, Бойка Василева – мецосопран, Арсений Арсов – тенор и Евгений Станимиров – бас.

Обвит в мистерия, Реквиемът е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор. Изтощен и болен, той споделя предчувствието си, че няма да живее дълго и всъщност пише Реквиема за собствената си смърт. Моцарт така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. По-късно се изяснява, че това бил граф Франц фон Валзегт, който искал да почете паметта на съпругата си със заупокойна меса от Моцарт. Реквиемът бил довършен от ученика на Моцарт Франц Зюсмайер.

Филмът „Амадеус” на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър, който спечели 8 награди ОСКАР през 1984 г., интерпретира версията за отровителя Салиери - придворния композитор, който завиждал на Моцарт за невероятния му талант. Но това е само една от многобройните тези за ранната смърт на Моцарт и тя, както всички останали, не е доказана.

 

 

 

 

 

Уважаеми представители на регионалните и национални медии във Варна, Каним ви на 29 май, понеделник, 13.00, Сцена Ротонда, на пресконференция за осмото издание на Опера в Летния театър 2017 - най-голямото събитие в творческия живот на Държавна опера Варна.

 

 

 

Общият брой на зрителите през 2013 г. е увеличен с рекордните 71 %  

Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви в предаването на БНТ 1 „Денят започва с култура”, излъчено на 17 януари,  че спрямо 2012 г. общият брой на зрителите през 2013 г. е увеличен с рекордните 71 %.  

В сравнение с предходната година, спектаклите на Държавна опера Варна през 2013 г. са посетени от 15 209 повече зрители, а спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2013 г. са гледали 4 888 души повече, отколкото през 2012 г.

Двата културни института привлякоха почитатели както с регулярната си продукция, така и с участията си в ММФ и МТФ „Варненско лято”, също с поредните издания на Великденския и Коледен музикален фестивал, Една любовна вечер в операта и Опера в Летния театър на Държавна опера Варна и Великденските и Коледни театрални седмици на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

На специален интерес се радват премиерните постановки от оперната 2013 г. – „Фалстаф” от Верди, дир. Стефано Сегедони (Италия), реж. Джулио Чабати (Италия); „Травиата” от Верди, дир. Борислав Иванов, реж. и художник Кузман Попов; „Летящият холандец” от Вагнер, дир. Светослав Борисов; рок операта „Исус Христос суперзвезда” от А. Л. Уебър в концертно изпълнение, дир. Юли Дамянов; „Супер Стар Гала” в Опера в Летния театър, дир. Юли Дамянов, реж. Светозар Донев; мюзикъла „Джекил” с участието на Варненската детско-юношеска опера.

 

 

18 юни, 13.30, Сцена Ротонда

 

На 18 юни, 13.30, Сцена Ротонда, представителите на варненските медии и кореспондентите на националните издания са поканени на пресконференция, посветена на деветата поред Опера в Летния театър – Варна 2018.

Изданието се реализира с подкрепата на Община Варна, х. „Грифид“ и медийните партньори БНТ 1, BNT 2, БНР, БНР-Радио Варна, ТВ Евроком, ТВ „Черно море“, Канал 3, Дарик Радио Варна, в. „Черно море“, в. „Народно дело“, сп. „Ти си Варна“, “Градското списание“, moreto.net, petel.bg, varnautre.bg.

 

От 20 юни до 23 август Държавна опера Варна ще предложи на варненци и гостите на Варна 13 изискани музикални събития в жанровете опера, оперета, мюзикъл, балет и гала концерт, сред тях 3 оперни премиери и 2 премиери на мюзикъл.

 

В пресконференцията ще участват Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, диригентът Страцимир Павлов, режисьорите Борис Панкин и Петко Бонев, артистите Орлин Горанов, Сребрина Соколова, Велин Михайлов и др.

 

Ще има видеопрезентация на някои от събитията в Опера в Летния театър, флаери, програми и други информационни материали.

Журналистите и медиите, които ще отразяват деветото издание на Опера в Летния театър, ще получат акредитационни баджове за свободен достъп до представленията. В края на август ще потърсим и тяхната обобщена оценка на случилото се през това оперно лято в специална анкета с акредитираните медии и журналисти.

 

Информацията за всички събития от Опера в Летния театър – Варна 2018 следете в сайта www.operavarna.com и фейсбук страниците: Държавна опера Варна / State Opera Varna и Опера в Летния театър

 

 

26 май 2018, 19.00, Основна сцена

 

Александър Мутафчийски

 

За 24 май, най-хубавия празник, който истински обединява всички българи, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага едно празнично заглавие. Това е „Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Но освен всичко това, спектакълът на „Царицата на чардаша“ на 26 май, 19.00, Основна сцена, е съвсем специален, защото ще ни поднесе възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г.

 

По неговия път отдавна върви и Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър. Достоен последовател на Видин Даскалов и като режисьор, Александър Мутафчийски се зае да възстанови през тази година оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.Художничката Ася Стоименова работи по възстановката на костюмите на Мария Трендафилова, а Гергана Караиванова възстановява хореографията на Калина Богоева.

 

И така, на 26 май, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“ на Видин Даскалов, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Александър Мутафчийски – Бони, Лиляна Кондова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш. Римейк събитието носи своята красива носталгична нотка и със сигурност ще бъде вълнуващо.

 

 

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША

оперета в три действия от Имре Калман по либретото на Ищван Бекефи и Дешо Келер
 

Диригент ЦВЕТАН КРУМОВ

Постановка Видин Даскалов, възстановка АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ

Художник МАРИЯ ТРЕНДАФИЛОВА, възстановка АСЯ СТОИМЕНОВА

Хореография КАЛИНА БОГОЕВА, възстановка ГЕРГАНА КАРАИВАНОВА

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ЩАСИ - Мария Павлова

ЕДВИН - Пламен Долапчиев

БОНИ - Александър Мутафчийски

СИЛВА - Лиляна Кондова

ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева

РОНСДОРФ - Закар Гостанян

ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров

ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров

НОТАРИУС КИШ – Анатоли Романов 

МИШКА - Пламен Георгиев

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

 


 

 

3 юли, 13.00, Сцена Ротонда

Каним представители на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии във Варна в понеделник, 3 юли, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция за поредното издание на Театър „Римски терми” – Варна 2017.

 

 

 

 

 

 

 

Сопраното ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за магическата среща с Евридика, за любовта, в която можеш да бъдеш завинаги и за древните Римски терми, където  долният и горният свят се докосват

 

“Орфей и „Евридика“ от К. В. Глук

17, 20 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2018

 

 Орфей и Евридика

 

Откога познаваш Евридика?

Даниела Димова - Евридика 

Евридика е много специална роля и много специалноусещане за мен. Тя ме привлече още преди години, когато посетих пещерата „Дяволското гърло“ в Южните Родопи.

Местната легенда разказва, че тъкмо в тази пещера Орфей е слязъл в подземния свят, за да търси своята Евридика. Стигнеш ли най-дълбоката част на пещерата, виждаш една дълга тясна пътека нагоре и оттам просветва слънцето, светлината на нашия свят.

Тогава, макар и все още да не знаех, че Глук е написал операта „Орфей и Евридика“, в мен се породи желанието да се превъплътя в Евридика.

Образът й не напускаше съзнанието ми,изпитах го особено силно и в Перперикон, също едно от орфическите места у нас.Известно е, че България спори с Гърция за мястото, където е живял Орфей и е пленявал природата и хората със своите песни и своята лира.

 

 

 

Орфей и ЕвридикаИ как се чувства артистът, когато мечтата му се превръща в роля?

 

Почувствах се истински щастлива, когато преди 2 години се появи възможността да изпълня Евридика в операта на Глук.

Поканата за съвместна работа дойде от Кипърската оперна асоциация на Цвета Христофору, а по българска линия от Академик Пламен Карталов. В продукцията участват Риолина Топалова като хореограф, Цвета Христофору в ролята на Орфей, аз като Евридика и балетните солисти на Софийската опера Екатерина Петрова и Цецо Иванов.

Следвайки оригиналното сценично решение, те пресъздават чрез езика на балетното тяло духа на Евридика и духа на Орфей.

 

Любов отвъд живота...

 

Това, което се случва на сцената, действително е една магия. Операта, която трае 1 час и 20 минути, изобилства с изключително красиви мелодии. Те ни пренасят в горния свят - рая, откъдето слиза Евридика, за да се види с Орфей, а после и в междинния - подземния свят. Там Орфей среща чудновати митологични същества, които трябва да омагьоса с вълшебната си лира, за да преодолее всички препятствия и да стигне до Евридика.

Вярвам, че няма случайни неща и затова бих искала да свържа този сюжет и с българските народни приказки. Мисля, че препредаването на легендата от уста на уста и наслагването през вековете са довели в нашата фолклористика до появата на приказките за горната и долната земя, за тримата братя и други такива интересни сюжети, препратка към древността.

 

Орфей и ЕвридикаС какви мисли излизаш на сцената като Евридика?

 

Евридика е символ на женственост и чистота. Нейната духовност и чистота могат да ни водят и да преминават през световете. Това е магията на любовта между нея и Орфей.Наред с това най-важно послание, което артистът трябва да предаде на публиката, в музиката на „Орфей и Евридика“ са изведени още тематичнителиниина слънцето,  като дар от боговете и на всепобеждаващата любов. Защото се оказва, че в любовта можеш да бъдеш не само в живота, но и в смъртта.

Това е една голяма мистерия и ние ще се опитаме да я пресъздадем и да я съпреживеем, заеднос  публиката на тази магична сцена. Искаме да предадем един ритуал на светлината, един ритуал на любовта, под звездите, в древните Римски терми, които много знаят и много излъчват. Тук камъните говорят и в тази неповторима среда под открито небе, където няма препятствия между световете, ние ще се опитаме със знака на любовтада обединим долния и горния свят.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пресконференцията за петото издание на Опера в Летния театър (20 юни -23 август 2014) ще се състои на 18 юни, сряда, 13.00 ч. на обичайното място в ротондата, фоайето на първи балкон, Основна сцена.

На пресконференцията ще бъдат откроени звездните солисти и новите моменти от фестивалната практика в тазгодишното издание, както и интересните офертни предложения и пакети за посещение на няколко спектакъла или на всички спектакли от Опера в Летния театър – Варна 2014.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея. 

 Прочетете цялото интервю >>>>>

За Държавна опера Варна е чест, че в Деня на обединена Европа - 9 май,  тъкмо на нейната сцена ще бъде изнесен симфоничен концерт от  традиционните за България Австрийски музикални седмици.

ХVІІІ издание на Австрийските музикални седмици през тази година е поредният важен акцент в културния диалог със средствата на музикалното изкуство, който е съществена част от външната политика на Република Австрия.

Австрийските музикални седмици – България 2014, чийто почетен патрон е вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова, ще се проведат от 8 до 26 май в различни градове на страната.

Пресконференция на Посланика на Република Австрия, Н. Пр. Герхард Райвегер, на 9 май във ВарнаПосланикът на Република Австрия, Н. Пр. Герхард Райвегер, кани всички варненски медии на пресконференция на 9 май от 10 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена. Освен спецификата на ХVІІІ Австрийски музикални седмици и симфоничният концерт със солистка младата кларинетистка Вера Карнер на 9 май във Варна, на пресконференцията ще бъдат засегнати и различни страни от външната политика на Република Австрия.

В пресконференцията ще участват Н. Пр. Герхард Райвегер – Посланик на Република Австрия в България, Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Григор Паликаров – диригент на концерта на 9 май във Варна, в рамките на Австрийските музикални седмици 2014, както и солистката на концерта Вера Карнер – кларинет.

 

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

 

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

 

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

 

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

 

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

 

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

 

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

 

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

 

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214


Ich bin ein Varnaer” (Аз съм варненец)

Н. Пр. Герхард Райвегер изрази удовлетворението си от доброто партньорство с Държавна опера Варна и директорката на ТМПЦ Варна Даниела Димова за поредното издание на Австрийските музикални седмици в България. Той изтъкна, че културната политика по принцип е едно от основните средства във външната политика на Република Австрия, израз на което са и традиционните Австрийски музикални седмици в България. Тяхното 18-о издание през тази година се провежда, под почетния патронаж на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова, в 11 български града.

Фестивалният фокус под мотото „1814-1914-2014. Бунт на чувствата – романтика и експресионизъм” обединява известни произведения на класиката и романтиката със съвременни творби, като акцентът е поставен върху преломното време около 1914 г., в навечерието на Първата световна война. Тогава се създават шедьоври, които и днес се възприемат като модерни – такава е картината на известния австрийски художник Егон Шиле, която дава визията на 18-е Австрийски музикални седмици в България, подчерта посланикът.
По-нататък той се спря върху основните моменти в програмата на варненския концерт с диригент Григор Паликаров и солистка Вера Карнер и изрази надеждата, че и в следващите фестивални издания варненци ще могат да чуят съвременна австрийска музика.

Директорката на ТМПЦ Даниела Димова на свой ред изказа задоволство, че за четвърти път Варна посреща Австрийските музикални седмици.  Нещо повече – Варна има специално отношение към модерната австрийска музика. Пример за това е майският афиш на Държавна опера Варна, който след празничните дни в началото на месеца започва с концерта от Австрийските музикални седмици на 9 май и завършва на 30 май с голям концерт с произведения на Густав Малер, в които солистка ще бъде внучката на големия австрийски композитор Тереза Малер.

 

Точно в 18:00в събота, 16 май, солистите на Държавна опера – Варна Ирина Жекова – сопран, Гео Чобанов – бас и Пламен Димитров – баритон в акомпанимент на пиано от Жанет Бенун, ще започнат своите повдигащи духа изпълнения на обичани арии, дуети, романси и канцонети.

 

Любимото на варненци оперно изкуство намери своя нов път към многобройните си почитатели – срещи на открито на необичайни места. С изненадващия концерт от Балкона в Деня на Европа Държавна опера – Варна стана пионер в това общуване от нов вид. Площад, пълен с аплодисменти и над 50 000 гледания на стрийминга на концерта е равносметката от този първи концерт.

 

Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) - солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ - Симфоничен концерт под диригентството на Маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В програмата: Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп.102 от Йоханес Брамс, солисти Джакомо Бианки и Амедео Чикезе. Премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс, солист Боян Бъчваров. Оркестър на Държавна опера Варна.

 

С Гео Чобанов, Любен Чаталов и Жанета Бенун 14 февруари, 11 часа, ротонда, Основна сцена Идеята за възкресяване на руски любовни романси пред публика, която хрумва на младия солист на Държавна опера Варна Гео Чобанов, веднага допада на неговия приятел, актьора, познат от филмовия и телевизионен екран, а напоследък и от ефира на Радио Варна, Любен Чаталов. Двамата оформят концепцията за литературно-музикален спектакъл, посветен, разбира се, на Свети Валентин. Събитието ще се случи в деня на самия празник - 14 февруари от 11 часа, във фоайето на първи балкон, Основна сцена на Варненския театър, под изписания от Милко Божков плафон на ротондата и акомпанимента на пианистката Жанета Бенун.

Любен Чаталов Триото с добре известни имена от артистичната сцена обещава да увлече  зрителите в романтично преживяване, защото: „Във всеки човек дреме романтик и това е повод да му го припомним”, усмихват се сините очи на Любен Чаталов. В търсенe на паралела между романса и поезията, той ще поднесе, специално подбрани, любовни стихове от руски и български поети и поетеси, сред тях Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна, Елица Виденова и др.  

Дамата в триото, Жанета Бенун, също има своите основания за участието си в проекта: „С радост приех предложението на Гео Чобанов и Любен Чаталов да партнирам в спектакъла. Обичам романсите, широката руска душевност, мелодичността и топлотата им. Ще покажем на публиката нашия прочит, надявам се да я докоснем.”

„Всяко надникване в богатата руска култура е сериозно предизвикателство, най-вече от гледна точка на естетиката. Руските любовни романси са изградени от нежна, лирична и много интимна музика, която рязко контрастира с оперния ми репертоар, като д-р Бартоло в „Севилският бръснар” от Росини, Дулкамара в „Любовен елискир” от Доницети или персонажите, които Верди е отредил за басите в героико-епичните си творби. Освен това да разкажеш един живот или една любов в 3 часа не е същото, както да го направиш в 3 минути. В този смисъл, камерната форма изисква повече енергия, концентрация и сила на внушението”, убеден е Гео Чобанов.

 

Гео Чобанов В лиричния спектакъл ще прозвучи енигматичното стихотворение на Александър Сергеевич Пушкин, посветено на неговата любима Анна Петровна Керн, „Я помню чудное мгновение” („Помня чудния миг”), както и романса по същото произведение на Михаил Иванович Глинка, който той пък посвещава на дъщерята на Анна Керн, Екатерина Ермолаевна.

Дълбоката връзка между поезията и романса зрителите ще усетят и в „Нет только тот, кто знал” („Не просто този, който знае”) от Пьотр Илич Чайковски по интерпретация на Лев Александрович Мей, направена върху поетичния оригинал „Nur wer die Sehnsucht kennt, weiss was ich leide” („Само който познава копнежа, знае за моето страдание”), в „Песента на Миньон” от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Друг акцент в лиричния спектакъл ще бъде романсът „Отцвели хризантемы” („Увяхнаха хризантемите”), станал нарицателен за личността на Николай Харито - известен поет, музикант и дуелян (от руски, човек, който предизвиква и участва в дуели). Известен исторически факт е, че при последния си дуел, състоял се на нечия сватба, Харито бива убит, а гостите спонтанно запяват, в негова памет, точно тази песен.

Сред общо 11 романса, които Гео Чобанов ще изпълни, ще чуем още зареденото с драматизъм „Съмнение” от Глинка, романтичната „Серенада на Дон Жуан” от Чайковски и др.

„Искаме да се получи елегантно и фино, чисто и красиво изживяване. Искаме да подарим мигове любов, с посланието да не се обичаме само на 14 февруари”, обобщава Любен Чаталов артистичните намерения на влюбения в романтиката спектакъл.

Виолета Тончева

Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) - солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ - Симфоничен концерт под диригентството на Маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В програмата: Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп.102 от Йоханес Брамс, солисти Джакомо Бианки и Амедео Чикезе. Премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс, солист Боян Бъчваров. Оркестър на Държавна опера Варна.

 

След като триото с добре известни имена от артистичната сцена, баса Гео Чобанов, пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов, привлече вниманието на зрителите с техния Романтичен спектакъл на 14 февруари, ръководството на Държавна опера Варна реши да повтори концерта и в навечерието на Празника на жената Осми март.

В търсене на паралела между романса и поезията, артистите отново ще впишат любовна лирика от Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна в любовни руски романи от Чайковски, Глинка, Абаза. Едно елегантно изживяване за романтични души, извън коловоза на всекидневието.

Побързайте да си купите билети за 7 март от 11 часа, защото местата в камерното пространство на ротондата, първи балкон, Основна сцена, са ограничени.

 

Г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе отличена от читателите на списание "OFFLINE MAGAZIN" за МЕНИДЖЪР НА 2019 ГОДИНА. През 2018 г-жа Димова бе определена от читателите на списанието за ЛИЧНОСТ НА ГОДИНАТА.

За втора поредна година и Театрално-музикален продуцентски център Варна печели приза на списанието за НАЙ-ДОБЪР ЕКИП в категория КУЛТУРА И ОБРАЗОВАНИЕ. Наградите връчи лично днес г-н Росен Иванов, изпълнителен директор на "OFFLINE MAGAZIN"

 

Прочутият балет на Адолф Адам „Жизел” поставя романтично начало на XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015. На 1 декември Държавна опера Варна, с диригент на оркестъра Вилиана Вълчева, кани своите почитатели да съпреживеят непреходната любов на Жизел и Алберт.

Хореографският прочит на Сергей Бобров, з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър във Варна, превърна премиерата на „Жизел” в голямото балетно събитие на лятото. Публиката оцени по достойнство качествено много по-високото ниво на балетната трупа, разширена с нови попълнения след международен кастинг.

Техническите и естетически критерии, заложени в класическата хореография на Сергей Бобров, се оказаха едно дългоочаквано предизвикателство за балетните артисти. С любов, амбиция и последователност, под ръководството на асистент-хореографите Олеся Алдонина, Демид Зиков и репетитора на Болошой театър Сергей Антонов, те постигнаха онази красота и онова изящество, с които балетното изкуство доставя истинска наслада за сетивата.

Това очаква зрителите и на 1 декември, когато на сцената ще аплодираме Илияна Славова в ролята на Жизел, Павел Кирчев в ролята на Албрехт, Мартин Чикалов в ролята на лесничея Ханс, Юрика Аоки в ролята на Мирта и целия добре сработен ансамбъл на Варненския балетен състав.

Ето и сюжетът:

Първо действие

Жизел е влюбена в неотдавна появилия се в селото Алберт. Лесничеят Ханс, влюбен също в Жизел, подозира Алберт в неискреност и предупреждава девойката, но тя му вярва. Алберт всъщност има благородническо потекло. Това става ясно с пристигането на знатни ловци, в чиято свита са херцогът и дъщеря му Батилда, бъдещата годеница на граф Алберт. Жизел не може да понесе измамата, полудява и умира.

 

Второ действие

Неутешимият в скръбта си Ханс идва на гроба на Жизел през нощта. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс, който не може да се откъсне от хоровода и загива. И Алберт дълбоко тъгува за Жизел и също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

V Международен балетен  форум - Варна 2020

След периода на ограничителните мерки заради Covid екипът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна, кани своята публика няколко дни преди Коледа за спектакъла на балета „Лебедово езеро“ (17 декември, 19.00, Основна сцена) с примабалерината от Националната опера и балет на Северна Македония Мария Кичевска в ролята на Одета/Одилия. Изтъкнатата балерина гостува за пръв път във Варна. На сцената ще й партнират в ролята на Принц Зигфрид Франциско Руиз, солист на Държавна опера Варна, а в ролята на Ротбарт Павел Кирчев, премиер солист на Държавна опера Варна

 

 

 

 

 

 

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

 

 

 

 

 

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

 

 

 

 

„Лешникотрошачката“ - 30 януари, 19.00, Основна сцена;

„Лебедово езеро“ – 6 февруари, 19.00, Основна сцена

Както обявихме преди време, спектаклите на „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“, в главните роли с Мария Кичевска, примабалерина на Националнатата опера и балет на Република Северна Македония, предвидени през декември, се отложиха, заради Covid, за 2021 г. Двата спектакъла са част от V Международен балетен форум, който се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна.

И така, в края на януари и началото на февруари 2021 г. примабалерината от Скопие Мария Кичевска ще гостува за пръв път във Варна. Тя ще танцува, заедно с артистите от балетната трупа на Варненската опера, в чийто състав влизат танцьори както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик

Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най-добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в главните роли (1968), следвана от филма на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).

Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Хектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“, която самият автор нарича „опера без думи“. За най-сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г., с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.

Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда...”.

 

На 21 април от 19 часа на своята основна сцена Варненският оперен театър ще представи една от най-популярните и обичани от публиката оперети – «Веселата вдовица» от Франц Лехар. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена: режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия).

В ролята на Хана Главари (Веселата вдовица) ще аплодираме примата на ДМБЦ „Стефан Македонски” Марияна Арсенова. Тя  печели сърцата на публиката със своя изискан стил, професионализъм, красота и изящество.

Марияна Арсенова е завършила Музикалната aкадемия в София, специалност оперно пеене. Две години е солистка в Старозагорската опера, където изпълнява ролите на Розина от “Севилският бръснар” на Росини, Фенена от “Набуко” на Верди и куртизанката от “Хофманови приказки” от Офенбах. От 1997г. е солистка в НМТ ”Ст. Македонски”. В репертоара й са ролята на Силва от ”Царицата на чардаша” от Калман, Елена от “Хубавата Елена” от Офенбах, Хана и Валансиен от “Веселата вдовица” от Лехар, Марица от ”Графиня Марица”, Розалинда от “Прилепът” на Йохан Щраус, Анжел Дидие от “Граф фон Люксембург” на Лехар и много други роли от мюзикъли, има записи в БНР. Носителка на награди от наши и международни конкурси, лауреат на престижната награда на Съюза на музикалните дейци в България “Кристална лира” в раздел оперно и оперетно изкуство за 2004 г. От август 2010 г. до октомври 2013 г. е заместник-директор на ДМБЦ ”Стефан Македонски” и негов артистичен директор.

В ролята на Граф Данило Данилович – Валерий Георгиев, солист на оперния театър във Варна. В останалите роли: Пламен Георгиев, Михаил Михайлов, Людмил Петров, Филипа Руженова, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров и др.
На диригентския пулт ще застане гост-диригентът от Стара Загора Красимир Къшев.

 

 

МАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИМАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

за първата постановка в историята на Варненската опера на „Пепеляшка“ от Росини

 

29, 30 март 2018, 19.00 – Премиера

 

След като Джоакино Росини композира „Пепеляшка“ само за три седмици, колко време е необходимо на един диригент да постави „Пепеляшка“?

 

В музикалната панорама има малцина такива гениални композитори като Моцарт и Росини, които съумяват за кратко време да създадат шедьоври. Но ако една творба е написана бързо, това съвсем не означава, че бързо може да се постави. За „Пепеляшка“ на Росини е необходим поне месец за сериoзно изучаване и вникване в партитурата.

 

За Държавна опера Варна е чест, че свързва първата постановка в своята 71-годишна история с Вашето име като един от изтъкнатите диригенти на нашата съвременност. Познаваме и ценим Вашето диригентско майсторство от участията Ви в Опера в Летния театър и други варненски постановки. Как работите сега с екипа върху Росини?

 

Обичам да идвам във Варна. Чувствам се като част от семейството. За мен е важно да харесвам музикантите и певците, с които работя. Опитвам се да намирам положителните им качества и този подход никога не ме е подвеждал. По принцип, когато поставям опера, се стремя да изградя стабилна връзка между музиката и текста, а при Росини това е особено важно. Стилът на Росини представлява проблем, защото при него всяка нота има своето значение. Всяка нота трябва не само да се изпее, но и много бързо да се артикулира. Тези бързи пасажи, характерни за росиниевата техника, затрудняват заниманията с неговите произведения. Оркестърът трябва да е изключително добре подготвен, за да поднесе интерпретация с лекотата и елегантността, присъщи за уникалния стил на Росини.

 

Популярният сюжет от приказката на Шарл Перо не омаловажава ли по някакъв начин тази сложна и изящна музика?

 

Напротив. Хората винаги са харесвали приказките за доброто и любовта, които тържествуват. В историята на изкуството много такива приказки са вдъхновявали създаването на нови творби. Да вземем само приказките за Пепеляшка, Дон Жуан или Фауст, които оживяват в редица оперни, театрални, балетни, лирични или белетристични заглавия. Най-хубавото е, че тези винаги актуални сюжети могат да бъдат разгледани от различен ъгъл или да бъдат поставени по нов начин. Всяка епоха има своето право на тълкуване. Що се отнася до музиката на „Пепеляшка“, тя е едновременно комична и елегантна, на места дори драматична, така че всяка възраст ще намери какво да хареса в нея. „Пепеляшка“, освен всичко това, е много подходящо заглавие за приобщаване на децата към света на операта.

 

Какви са диригентските Ви тайни, с които овладявате оркестъра?

 

Диригентският ми подход е много естествен, не използвам никакви специални способи и не поставям дистанция между себе си и оркестрантите.

 

Диригентът не трябва ли да доминира?

 

Може да се кажат много неща в тази връзка. Окестърът може да се оприличи с едно голямо семейство, което притежава своя характер и диригентът е длъжен да го опознае. Още повече, че оркестърът се състои от толкова различни личности и диригентът не бива да пренебрегва никоя от тях. Работата на диригента се състои в умението да обучава и овладява оркестъра. Той трябва да улучва точния момент, когато се налага да притисне музикантите, да изисква още и още или пък да ги отпусне, да ги похвали.

Когато става дума за музика, мисля, че не е уместно да се говори за доминация, защото музиката е нещо, което се споделя. Чрез изкуството хората обменят възгледи, възприятия, мнения и диригентът прави същото с оркестъра. Не само оркестърът учи от диригента, понякога и диригентът може да научи нещо от оркестъра, да получи някаква информация или съвет от него. Дори да не го формулира с думи, оркестърът го показва с езика на музиката и добрият диригент ще го разбере. Да бъдеш част от тази психология, понякога не е лесно, но аз мисля, че съм намерила своя път да постигам целите, които съм си поставила като диригент.

 

 

 

Росиниевият тенор ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Рамиро преди премиерата на „Пепеляшка“ от Росини

 

29 март 2018, 19.00

 

ПЕПЕЛЯШКАИзвестният тенор Пабло Камесеийе, ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, е поканен да изпълни главната роля в първата варненска постановка на операта „Пепеляшка“ от Росини. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той от години живее във Виена и освен там, жъне успехи на редица европейски сцени.

 

Преди да дойда във Варна изнесох концерт с оркестъра на Wiener Konzerthaus, в който бяха включени латиноамерикански песни и испанска сарсуела. Преди това пях в „Реквием“ от Моцарт с Оркестъра на Виенските симфоници и участвах в оригинална историческа продукция на „Бастиен и Бастиена“ на сцената на Teatro Barocco. След варненската „Пепеляшка“ имам ангажименти за „Дон Жуан“ от Моцарт в Словакия, „Пигмалион“ от Доницети във Виена, както и за Концерт с творби на Росини в Германия.

 

Как се отнасяте към своя герой Рамиро?

 

Приятел съм с принца и много добре го разбирам. Той иска да бъде обичан не като принц, а заради самия себе си. Той търси истинската любов, независимо откъде ще дойде тя. Да намериш истинската любов и днес не е лесно... Обичам да изпълнявам ролята на Рамиро, той и нежната и добродетелна Пепеляшка ме вдъхновяват на сцената.

 

Изпълнявали сте Рамиро в различни постановки и на различни сцени, което положително е повлияло върху интерпретацията Ви. Какво обикновено изискват диригентите и режисьорите от певеца?

 

Хубавото на оперното изкуство се състои в разнообразните възможности за интерпретация на един шедьовър. Всички варианти, макар и различни, могат да бъдат чудесни. Разбира се, основата за моите роли е една и съща, но разказана в различен контекст. Може да се използват също различни темпа, различни вариации, особено при Росини. Най-същественото е визията на диригента да съвпада с визията на певеца, което винаги води до добър резултат. Предпоставка за това са, разбира се, доброто сътрудничесто и добрата комуникация между диригент, режисьор и останалите участници в спектакъла.

 

Това, че публиката знае какво ще се случи в „Пепеляшка“, усложнява или улеснява превъплъщението на артиста?

 

Наистина, ние порастваме с историята за Пепеляшка. Ето защо с тази опера човек се завръща за малко в детството си и няма как да не се разчувства и да не изпита удоволствие, когато я слуша. Особено ако постановката е добре направена и певците влагат страст в изпълнението си.

 

Коя сцена или ария предпочитате?

 

„Пепеляшка“ има вълшебна музика. Харесвам най-вече секстета във второ действие, в който най-силно се проявява гениалността на Росини. Там той съчетава в един страхотен шестгласов ансамбъл великолепна музика, чувство за хумор и ярки образи.

 

Какво очаквате от срещата си с български колеги в България?

 

Радвам се, че имам възможност да пея в България - страната, в която са родени такива велики оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Соня Йончева и още много други, които високо ценя. Радвам се също, че във Варна се срещам с нови и интересни колеги, заедно с които - убеден съм, ще поднесем на публиката една много хубава „Пепеляшка“.

 

 Прочетете още:

РОСИНИ И ФИЛОСОФИЯТА НА ДИРИГЕНТА

„ПЕПЕЛЯШКА“ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ИСПАНСКИЯТ ТЕНОР ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ ЩЕ ИЗПЪЛНИ ГЛАВНАТА РОЛЯ НА ДОН РАМИРО В „ПЕПЕЛЯШКА“ ОТ РОСИНИ

Видео

 

 


 

 

 

 

Постановката на брилянтната Вердиева опера „Травиата” от 2013 г. – дело на режисьора и художника Кузман Попов, Държавна опера Варна посвети на 200-годишнината от рождението на италианския оперен майстор, а премиерата заслужи овациите на публиката в Опера в Летния театър. Оттогава «Травиата» всеки път вдига зрителите на крака.

Авторът на постановката Кузман Попов определя «Травиата» като трагична любовна поема или сценична балада, в която конкретността се издига до нивото на обобщение и символ. Един вълнуващ разказ за белязаната от смъртта нощна пеперуда, която сред шумния възторг на покорения от нея Париж мечтае за истинска любов...

На 16 май в знаковата сопранова роля на Виолета Валери ще се представи румънката Диана Тугуй, която блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в София миналия месец. След това добро начало, партньорството ни със солистката на театър «Елена Теодорини» в Крайова, продължава. Със сигурност ще я чуем и в предстоящото пето издание на Опера в Летния театър.

 

Блиц интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

Маестро, Вашите концерти с ансамбъл „Софийски солисти“ във Варна винаги са голямо събитие, несъмнено такъв ще бъде и предстоящият Ви концерт с Оркестъра на Варненската опера, пред който сякаш заставате по-рядко...

Така се случва наистина. То се дължи на моята заетост със „Софийски солисти“, защото с ансамбъла водим много интензивен живот и аз съм сам, така че не мога да отделям дълго време за други състави. Но във всеки случай това не е първият ми концерт с Оркестъра на Варненската опера, поне 5 концерта съм правил с него през последните 15 години.

Защо сега се спряхте в програмата на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп. 78 от Йоханес Брамс и на Симфония в ре минор от Цезар Франк?

Това са знакови произведения за края на XX век. Брамсoвият Концерт за цигулка и оркестър е може би един от петте най-значими концерта за този инструмент, който се отличава с характерния, динамичен, романтичен и красив стил на Брамс, който в същото време е мъжествен и суров.

Противопоставянето му със Симфонията на Цезар Франк идва от френския вкус, наситен с много изящество и артистизъм. Любопитно е, че Цезар Франк става световноизвестен със своите органови произведения, обаче в края на живота си изведнъж се обръща към оркестъра, като че ли да попълни празнотите. Наистина органът е голям инструмент с много регистри, има всичко, което свири оркестъра, но това, което му липсва, е човешкото присъствие с духовите инструменти, струнните инструменти. Ето как симфонията изведнъж се оказва върхът на романтичния изказ, на чувствителността, на индивидуалността.

В този смисъл ми се видя интересно да направя съпоставка между двама съвременници в един и същ концерт. Съревнование между Брамс и Франк, между германци и французи.

Избрахте за солист варненец, концертмайстор на Вашия ансамбъл „Софийски солисти“. Какви качества притежава Стоимен Пеев?

Да, освен наш концертмайстор, той е водач и на цигулките в квартет „София“ при Софийската филхармония. От моя гледна точка Стоимен Пеев е много млад, много енергичен, много здрав цигулар, изключително прецизен и точен, сърцат и с невероятна психика.

На мен ми се искаше варненци да видят своя съгражданин как се е развил в годините. Той е завършил във Варна Музикалнтото училище, след това Музикалната академия в София, усъвършенствал се е в много курсове и майсторски класове. И за времето, откакто го познавам, почти 10 години, той постигна невероятно развитие.

Стоимен подготви специално за случая Концерт за цигулка и оркестър на Брамс, така че варненци могат да добавят към листата на бляскавите си музиканти още един.

 

 

ПРОФ. ПЛАМЕН ДЖУРОВ е завършил Музикалната академия в София с три специалности: пиано – при проф. Мара Балсамова; дирижиране – при проф. Константин Илиев и композиция – при проф. Марин Големинов. Още като студент става лауреат на националния конкурс «Св. Обретенов» и председател на Кабинета на младия композитор при СБК.

 

През 1976 г. става диригент на Плевенската филхармония в продължение на шест години. В този период той осъществява поредица премиери на български и чужди композитори и започва да изнася музикално-образователни концерт пред млади слушатели – ученици и студенти. Част от тази просветителска дейност с различни състави се излъчва от Националната телевизия в 24 серии – “Музика, време, личности”.

 

След това работи в системата на ДО “Музика” като зам. и генерален директор и секретар на СБК. Същевременно гастролира в български и чужди оркестри, между които са Филхармонията в Мексико, симфоничните оркестри в Хавана, Фленсбург, Сараево, Алжир, Скопие и Ленинградската филхармония.

 

От 1988 г. се изявява непрекъснато със “Софийски солисти”. Всяка година организира десетки концерти на ансамбъла в София и страната, открива и разработва нови акустични пространства за публични концерти. Заедно със “Софийски солисти” е дирижирал стотици концерти в над 30 държави от Европа, Северна Америка, Япония и Република Корея.

 

Проф. Пламен Джуров е носител на поредица награди за композиция и дирижиране. Сред многобройните му радио и телевизионни записи (над 300) са поредица първи изпълнения на български и чужди автори. Изестни звукозаписващи фирми (Denon, Victor, ABC, Labal Records и други) са издали интеграли на клавирните концерти на Й. С. Бах, интегрална панорама на литература за китара и оркестър, други над 20 компакт-диска под диригентството на проф. Джуров. На него се дължат поредица премиерни изпълнения на чужди и български композитори и първи прояви с оркестър на млади български дарования.

От 2009 г., със съдействието на Столичната община, е един от активните организатори на Международния конкурс по композиция «София» за който са написани над 140 нови произведения. Като композитор, той е насочен предимно към инструменталните жанрове. Негови произведения като Sonata for Piano (1975 г.); Elegy for Orchestra (1980 г.); Toccata for Orchestra (1982 г.); Fantasia for Orchestra (1985 г.); Four Ballads, Cadenza for saxophone and Violine (1994 г) са изпълнявани и записвани в редица чужди държави.

 

Пламен Джуров е професор по дирижиране в НМА „Панчо Владигеров” в София. Негови студенти и специализанти работят в различни градове на света. Развива активна обществена дейност в областта на музикалното изкуство и културното строителство. Често пъти е търсен като експерт по проблеми на музикалното изкуство от държавни и общински структури. След 1990 г. той е от учредителите на поредица нестопански организации, свързани с българското музикално наследство – фондациите «Борис Христов», «Панчо Владигеров», «Петко Стайнов», «Софийски музикални седмици», «Международен балетен конкурс», както и «Музикаутор». Бил е и председател на Творческия съвет на Програма «Култура» на Столичната община. Проф. Пламен Джуров е почетен гражданин на София.

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

 

Надежда Панфилова

 

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

 

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

 

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

 

 

Кирил Буличев

 

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

 

Програма на оперната гала с Карло Коломбара (бас) и Дариа Масиеро (сопран), оркестър и хор на Държавна опера Варна, под диригентството на Марко Боеми на 29 юни във ФКЦ

Първа част

1. Увертюра към оп. „Иван Сусанин” на Михаил Глинка 2. Ария на Иван Сусанин ІV д. на оп. „Иван Сусанин” – М. Глинка   
    изпълнява Карло Коломбара
3. Ария на Тоска от ІІ д. на оп. „Tosca” – Джакомо Пучини             изпълнява Дариа Масиеро
4. Увертюра към оп. „Набуко” – Джузепе Верди
5. Ария на Княз Гремин от ІІІ д. на оп. „Евгений Онегин” – Чайковски
    изпълнява Карло Коломбара
6. Ария на Леонора от І д. на оп. „Трубадур” – Верди
    изпълнява Дариа Масиеро
7. Каватина на Алеко от оп. „Алеко” – Сергей Рахманинов
    изпълнява Карло Коломбара
 

Втора част

1. Увертюра към оп. „Севилският бръснар” – Росини 2. Ария на клеветата (Дон Базилио) от оп. „Севилският бръснар”
    изпълнява Карло Коломбара
3. Ария на Чо-Чо-Сан от ІІ д. на оп. „Мадам Бътерфлай” – Пучини
    изпълнява Дариа Масиеро
4. Увертюра към оп. „Силата на съдбата” – Верди 5. Ария на Леонора от ІV д. на оп. „Силата на съдбата” – Верди
    изпълнява Дариа Масиеро
6. Дует на Леонора и Падре Гуардиано от ІІ д. на оп. „Силата на съдбата” – Верди
    изпълняват Дариа Масиеро и Карло Коломбара

Прочетете още:

Кои са Звездите на италианското белканто в оперната гала на 29 юни 2015 г във ФКЦ

Три щриха от портрета на човека и певеца Карло Коломбара

„Магията на киното, 16 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Руслане, заради твоята вдъхновена творческа намеса мултимедийният концерт „Магията на киното“ в Театър Римски терми ще бъде различен от предишния концерт с филмова музика, спечелил веднага много почитатели. Как се появи идеята за това надграждане?

Идеята дойде спонтанно и като резултат от първия ни концерт с филмова музика през април тази година. Един мултимедиен концерт предразполага към разширение на музикалното оформление, а аз и преди това съм участвал в няколко подобни концерта с диригент Христо Павлов. И никога не свиря буквално нотите в този жанр, всеки път подхождам по различен начин и импровизирам в зависимост от контекста.С тази естествена нагласа пристъпих и към обработките на песните в концерта.

Става дума освен за аранжимент и за обработка на песните...

Да. Аранжиментът се явява чисто механична преподредба (преписване) на съществуващи ноти и приспособяването им спрямо характеристиките на даден жанр, както и на отделните инструменти. Докато при обработката, освен задължителната подредба на партиите за участващите инструменти, силно е застъпен и елементът на композиция. Аз също съм внесъл свои идеи, драматургически допълващи замисъла на всяка една от творбите, които ще прозвучат на концерта. Може да се каже, че съм писал обработките лично за всеки от музикантите.

Много впечатляващо, посочи примери...

Например включвам цитата като изразно средство.За песента си “Smile” Чаплин е бил вдъхновен от „Тоска“ на Пучини, лесно се разпознава онази мелодия, която много наподобява началото на дуета от първо действие на операта. За тази цел използвам цитат .

Служа си и с друго изразно средство – пролога. Пролог има към две от песните ни  - „Титаник“ и „Твоята любов“ от „Имало едно време на запад“. В „Титаник“ музикантите започват да свирят онова произведение, което наистина е изпълнявал оркестърът на „Титаник“, а по-късно мотиви от този пролог се появяват в познатата песен от филма и се вплитат като контрапункт в контекста на инструменталния акомпанимент. Има още много за разказване, но предпочитам да разказват хората от публиката след концерта.

„Магията на киното“ определено те е вдъхновила.

Във всяка песен съм се старал да измисля нещо оригинално, нещо извън общоприетото звучене.Всяка песен има свое лице, свой жанр. „Живот в розово“ на Едит Пиаф е направена в стил танго; „Имало едно време на запад“ е издържана в стил Барок, с basso ostinato, постоянен бас. Използвал го е самият Енио Мориконе, един гений, пред когото се прекланям. В музиката му може да се открият всички велики италиански композитори, негови предшественици – от Вивалди до Пучини. В концерта ще звучи неговата „Nella fantasia”, един от хитовете на Сара Брайтман, който ще изпълни на италиански Благовеста Статева. Партията за цигулка, която съм добавил от себе си, както и средната част на песента представляват за мен предмет на особена гордост, тъй като за тях положих по-сериозни усилия и след точно десет редакции те започнаха да се вписват доста добре. Ще я изпълни Марина Винокурова.

Опитал съм се да внеса дори известна шеговитост в концерта, като в някои песни съм вкарал eпизоди от други песни на същия композитор.

Така концертът придобива все повече характер на ребус за професионалисти. Това специално ли е търсено?

Не, но нямам нищо против ако нещата изглеждат по този начин.Различният подход, различната интерпретация винаги обогатяват музикалното преживяване както за нас, професионалистите, така и за публиката.

Тук е моментът да посочим музикантите и певците в „Магията на киното“...

Ние сме шестима музиканти – аз на пианото, Марина Винокурова – първа цигулка, Аглика Цветкова – втора цигулка; Галина Ледлова – виола, Олена Мошинска - виолончело и Григор Джанев – контрабас и баскитара. А солистите в „Магията на киното“ са: Галина Великова, Филипа Руженова, Благовеста Статева и Антоанета Маринова – сопрани; Елеонора Христова, Миглена Страдалска и Боряна Равноустова – алт и Петър Петров – бас.

Песента от филма „Списъкът на Шиндлер“ е вододелът между двете части на концерта, като след паузата сме включили само песни за пълния ни ансамбъл. Там съм заложил една музикална асоциация с „Прощална симфония“ на Хайдн, която той е написал така, че постепенно музикантите намаляват и накрая остава  само един, който свири. Ние постъпваме тъкмо обратно - първо към мен се присъединява една цигулка и свирим вече тримата, после пристига още един инструменталист, свирим заедно с него ...и  така с всяка нова песен се присъединява нов инструмент, докато накрая всички инструменти зазвучават заедно.

На фона на мултимедията на Свилен Николов...

Да, в никакъв случай не бива да го пропускаме. Мултимедията прави практически половината концерт или по-добре казано, прави концерта поне двойно по-привлекателен.Не само за слушане, но и за гледане. На широк екран ще се прожектират сцени от филма, чиято песен се изпълнява в конкретния момент.С присъщия си музикален вкус известният баритон, чието "професионално хоби" са дигиталните технологии, включва видеоклипове, които представляват не просто слайд шоу от "замразени" кадри от филми, а пълноценни, авторски видеоклипове, като умело ги синхронизира с драматургичното развитие в музикалната материя на всяка от творбите.

Обмислили сте всеки детайл от „Магията на киното“.

Да, защото подобно заглавие задължава.

 

РУСЛАН ПАВЛОВ - ПИАНО

Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова -Майсторова. Попокана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия),Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия). Лауреат на 11 националнии международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "АлберРусел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugendmusiziert" в Германия.

Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдиви Шумен. Изнася многобройни солови рециталив България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Под черта на фините тизпитва към музиката на композитори от края на XIX и началото на XX век М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.

От 2014 г. работи като корепетитор и пианист в ТМПЦ – Държавна опера Варна, участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, популярните камерни концерти на Сцена Ротонда, мултимедийния концерт „Магията на киното“ и др.

 Интервю на Виолета Тончева

 

 

18 ноември  - „Андре Шение” – герои и жертви на революцията в разтърсващ любовен триъгълник

Алиса в страната на чудесата
 

През следващата седмица Държавна опера Варна обръща специално внимание на децата с две заглавия – мюзикъла „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов на 15 ноември, 19.00, Основна сцена и образователния спектакъл „В ритъма на музиката” на 16 ноември, 11.00, откупен от читалище „П.Р. Славейков”, жк Владиславово.

В „Алиса в страната на чудесата” участват младите таланти от Детско-юношеската опера, а в главните роли ще видим артистите на Държавна опера Варна Ина Петрова – Алиса, Филипа Руженова – Царица Купа, Николай Димитров – Котарак, Александър Панайотов – Заек, Димитър Илиев – Шапкар, Христо Ганевски – Принц Сърце. Диригент Стефан Бояджиев.

 

В ритъма на музиката

„В ритъма на музиката” предлага под формата на компютърна игра едно забавно пътешествие из света на музиката, което запознава децата с популярни мелодии и с инструментите в оркестъра.

Сценарият е на Пламен Георгиев, който изпълнява и ролята на Фантома, Петя Петкова е Петя, Деляна Обрешкова - Виктория, Ина Петрова – Фея, Галина Великова и Миглена Страдалска - нимфи.

 

Димитринка Райчева в "Андре Шение"

 

 

 

Оперната кулминация на седмицата несъмнено ще бъде спектакълът на 18 ноемри на най-красивата опера на Умберто Джордано „Андре Шение”. Дирижира холандецът Ян ван Маанен, дебютирал наскоро в престижната Златна зала на Музикферайн във Виена.

Постановката е на режисьора и сценографа Кузман Попов, костюмите са дело на Ася Стоименова. За втори път след успешните си дебюти в ролите на Андре Шение и Жерар ще се изявят солистите на Държавна опера Варна тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Ролята на Мадалена ще изпълни сопраното Димитринка Райчева, пресъздала още на премиерата през 2014 г. с много пристрастие образа на аристократката Мадалена дьо Коани, доброволно обрекла се на смърт, заедно със своя любим. В останалите роли ще видим: Вяра Железова - Берси, Бойка Василева – Графиня дьо Коани, Силвия Ангелова – Мадлон, Евгений Станимиров – Руше, Людмил Петров – Пиер Флевил и Матийо, Гео Чобанов – Фукие и Иконом, Пламен Долапчиев – Невероятния, Христо Ганевски – Абат, Петър Петров – Шмит, Камен Николов – Дюма. Участват оркестър и хор на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Стефан Бояджиев и репетитор на балета Гергана Караиванова.

 

Премиерата на „Андре Шение” на 28 март 1896 г. в „Ла Скала”, състояла се 100 години след смъртта на поета Андре Шение, превръща младия, неизвестен дотогава композитор, Умберто Джордано в знаменитост.

Към реалните исторически събития от времето на Великата френска революция, либретистът Луиджи Илика добавя и измислената романтична нишка на любовния триъгълник между поета, Мадалена и революционния трибун Жерар. Върху драматичния сюжет композиторът създава партитура, изпълнена с контрасти от вълнуващи арии и разтърсващи дуети, бурни народни сцени, наред с гавоти и придворна музика, като музикален портрет на стария режим, също исторически танци и маршове от времето на Френската революция, включително емблематичната „Марсилеза”.

 

28 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели. Участват Ирина Жекова – сопран, Михаела Берова – мецосопран, Пламен Райков – тенор, Пламен Георгиев – актьор, Стефан Бояджиев – пиано, Руслан Павлов – пиано и Радостин Златинов – кларинет. В този специален концерт те ще вложат енергията на българското светоусещане и своите размисли за свободата. 

 

За пръв път в оперната история се разкрива тайната на Любовния еликсир!

 

В програмата на Държавна опера Варна от 1 до 10 февруари влизат заглавия, адресирани към зрители на различна възраст и с различни интереси към музикално-сценичното творчество.

 

 

Любимият на децата „Мечо Пух” на 1 февруари, 18.00

На 1 февруари децата са поканени да съпреживеят, заедно с любимия си герой Мечо Пух, какви ли не приключения.

Приключения, които никога не омръзват. Най-малко защото младите таланти от Детско-юношеската опера при ОДК Варна представят с неустоим ентусиазъм забавния мюзикъл на Александър Йосифов. Под диригентството на своя художествен ръководител Ганчо Ганчев. 

 

 


 

«Царицата на чардаша» пристига на 3 февруари, 18.00

 

3 февруари е денят за оперета и то не коя да е, а «Царицата на чардаша» от Имре Калман. След постановките на Бохос Афеян (1957) и Видин Даскалов (1996) това е третата версия на прочутата творба на варненска сцена, с автор Николай Априлов.

Режисьорът, известен с пристрастието си към жанра, обогатява и осъвременява оригинала, създавайки един изключително динамичен и завладяващ спектакъл, който публиката винаги възнаграждава с продължителни аплодисменти. С малко повече въображение може дори да разпознаете гримирания до неузнаваемост режисьор в ролята на Вайлерсхайм.

Силва ще бъде чаровната Ина Петрова, тенорът от триото «Уникалните гласове»  Борис Луков ще пресъздаде образа на Едвин, Велин Михайлов ще бъде  Бони, Бойка Василева - Цецилия, Сребрина Соколова - Щаси, Людмил Петров - Фери Бачи, Закар Гостанян – Генерал Ронсдорф, Петър Петров – нотариус. В чудесния екип няма как да не забележите и яркия комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев в малката, но не маловажна роля на Мишка. Дирижира Ганчо Ганчев.

 


 

 «Жизел» със звездни балетисти на 5 февруари, 18.00

 

На 5 февруари предстои изключителна вечер с романтичния балет на Адолф Адам «Жизел» и със солистите на Софийска опера и балет Катерина Петрова, Цецо Иванов (роден впрочем във Варна) и Кирил Иванов.

Ще аплодираме примабалерината на софийската трупа Катерина Петрова в ролята на прелестната Жизел, премиер-солистът Цецо Иванов ще пресъздаде образа на нейния любим Алберт, другият премиер-солист Кирил Иванов ще бъде лесничеят Ханс, който напразно ще се опитва да предупреди Жизел за любовното разочарование, което я очаква.

Солистката на Варненската балетна трупа Юрика Аоки ще танцува в своята коронна роля – Мирта. В авторския спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, участва целият балетен състав. Репетитори са Сергей Антонов от Болшой театър и Гергана Георгиева. 

 Прочетете повече за солистите: „Жизел” на 5 февруари 2016, 18.00 ч.


 

Mузикални откровения от Италия на 6 февр, 11.00

 

Концертно матине на камерния ансамбъл „Колегиум Варна” и сопраното  Даниела Димова

Камерният ансамбъл „Колегиум Варна” с ръководител Ангел Василев съществува отдавна и има богата творческа биография. През тази година, в  партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна, той ще осъществи серия от концерти, които влизат в афиша на Държавна опера Варна. В отговор на големия интерес на публиката към камерната музика, „Колегиум Варна” ще предложи срещи както с познати, така и с непознати камерни творби, ще кани български и чуждестранни солисти. Вече е сигурно участието на дуото Ангел Станков и Йосиф Радионов, Ростислав Йовчев, младите братя Зайрянови и други. И за да се създаде още по-близък контакт между сцената и залата, Ангел Василев ще модерира музикалните събития.

Първият от серията концерти на „Колегиум Варна”  ще се състои на 6 февруари от 11 часа. Програмата на матинето включва творби от предкласиката в първата и съвременна музика във втората част. В първата част ще прозвучат инструментални пиеси от Арканджело Корели, сред които Кончерто гросо, опус 6, № 7, също две песни със солистка сопраното Даниела Димова. Тя ще изпълни „Искам да ти кажа” от Перголези и „Циганката от Ганг” на Скарлати.

Втората част на матинето, посветена на съвременната музика, ще премине под знака на Оторино Респиги и Джакомо Пучини – през 2016-та музикалният свят отбелязва 80 години от кончината на двамата велики композитори. По този повод за пръв път във Варна ще чуем лиричните песни „Мъгла” и „Последна тръпка” от Респиги, в изпълнение на Даниела Димова.

Специален акцент ще бъде поднесен с „Антична сюита” в 4 части, която заедно с „Римски пинии” е емблематична за творчеството на Респиги. Ангел Василев особено харесва произведението заради начина, по който композиторът вгражда в старинната форма на сюитата съвременен музикален език. Концертът ще завърши с още една варненска премиера – инструменталната лирико-драматична пиеса „Хризантеми” от Джакомо Пучини.

 


 

 

«Любовен еликсир» с Малиново вино «Трастена» на 10 февруари, 18.00

За пръв път в оперната история се разкрива тайната на Любовния еликсир!

Влюбеният феруари започва още на 10-ти с операта «Любовен еликсир» от Гаетано Доницети, един прекрасен съвременен режисьорски прочит на Нина Найденова, в който виждаме влюбения в Адина Неморино като контрабасист.

Неговата Адина, както и повечето от участничките в спектакъла пък имат визията и излъчването на Мерлин Монро. Те са «мерлинки», както умилително и с любов ги нарича самата режисьорка.

Несъмнено ще бъде един много красив и забавен спектакъл, за което може да се съди и от великолепния солистичен състав: Илина Михайлова - Адина, Валерий Георгиев - Неморино, Свилен Николов - Белкоре, Деян Вачков - Доктор Дулкамара, Силвия Ангелова – Джанета. Активно ще участват, както винаги хорът, балетът и разбира се, оркестърът на Държавна опера Варна, със своя главен диригент Светослав Борисов.

 

Особено важно! Точно в този спектакъл, за пръв път в оперната история, ще бъде разкрита тайната на Любовния еликсир. Зрителите ще разберат как се нарича и какво всъщност представлява това прочуто любовно биле. То вече си има собствено име и то е, запомнете - «Трастена».

Абсолютен еко продукт от 100 % ферментирали био малини със сладък вкус и наситен плодов аромат, без изкуствени оцветители, аромати и консерванти.

Заради месеца на любовта, спонсорите от фирма „Трастена” ще предложат на зрителите да дегустират прекрасното малиново вино, а също и да си закупят от него. Защото как иначе би могъл да въздейства един „Любовен еликсир”, ако не бъде опитан J Същото би ви посъветвал и Доницети!

 

Първата ноемврийска седмица започва с последния 31-ви ден на октомври, понеделник, в който както обикновено, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага на двете си сцени различни по жанр спектакли.

 

31 октомври, понеделник

Спящата красавица

„Спящата красавица”, копродукция на Държавна опера Русе и Държавен куклен театър Варна, гостува на Основна сцена, 19.00. Режисьорът Боян Иванов, чиято постановка във Варненски куклен театър „Мълчаливи предания” спечели ИКАР 2015, продължава да експериментира със сценичните изкуства, като съчетава балет и театър в „Спящата красавица” от Чайковски. Сценографията и костюмите са направени от Свила Величкова и Елена Ямантиева, балетната адаптация е на Силвия Томова. В ролите на принцеса Аврора и принц Дезире ще танцуват примабалерината на Русенската балетна трупа Весела Василева и Теодор Цаков, фея Люляк е Станислава Караджова, участват още балетните артисти Цветелина Катрин Котова, Антон Иванов, Зорница Петрова, Светослав Маринов и др. Ще видим и любимите актьори от Варнеския куклен театър Евгения Василева в ролята на фея Карабос, Стоян Стоянов (Крал), Веселина Калчева (Кралица), Диана Цолевска (Каталабют), Вера Стойкова (Дойка на принцеса Аврора), Боян Стоянов (придворен в свитата на Карабос).

 

1 ноември, вторник, Ден на будителите

С български знак в Деня на будителите се открояват както концертът на световноизвестния варненски тенор Иван Момиров „Иван Момиров § Приятели” на Основна сцена, 19.00, така и театралната постановка на Стоян Радев Ге. К. „Свекърва” от Антон Страшимиров на Сцена Филиал, 19.00.

Приятелите, които ще бъдат заедно с Иван Момиров на сцената, са сопраните Цветелина Василева и Линка Стоянова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Валерий Георгиев и баритонът Венцеслав Анастасов, басът Юлиян Константинов.

В тази великолепна компания оркестъра на Държавна опера Варна за пръв път ще дирижира Иво Липованович, артистичен директор на фестивала „Сплитско лето” и един от търсените съвременни диригенти в Европа. В програмата на концерта ще чуем творби от Росини, Джордано, Белини, Верди, Гуно, Леонкавало, Бизе, Й. Щраус и Д. Христов.

 

 

3 ноември, четвъртък

На 3 ноември, 18.00, Основна сцена, най-известното мече в света ще очарова малките зрители със своите мъдри размишления и поучителни приключения. В детския мюзикъл на Александър Йосифов «Мечо Пух» участват с ентусиазъм и отговорност възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера с художествен ръководител и диригент Ганчо Ганчев.

 

 

4 ноември, петък

Най-голямото събитие на първата ноемврийска седмица във Варна несъмнено ще бъде Концертът на проф. Жени Захариева на 4 ноември, 19.00, Основна сцена. По повод  50-годишната й творческа дейност, той отново ще ни срещне с изключителното пианистично майсторство и изящна интерпретации на прочутата българска пианистка, Посланик на българската култура във Франция, Почетен председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, един прекрасен професионалист и педагог, който се радва на уважението и признанието на музикалната общност у нас и по света. Тя е удостоена с редица награди, сред които Наградата на Министерство на културата за 2002 г. за приноса й към развитието на българската музикална култура; Кристална лира 2003 за върхови изпълнителски постижения; Златно перо 2004 на Радио Класик ФМ; Officier des Arts et Lettres 2007 - Звание на Френското правителство и др.

Жени Захариева отдавна е призната в международните музикални среди за „Пианистка от световна класа!
С тънък усет за колорит и артикулация” (Musical Heritage Revue” – САЩ), а концертите й се определят като "магия": „Думата за подобно изживяване е само една – магия”(сп. ”Музикални хоризонти”) или като: „...звезден час. Изпълнение върху клавишите като прокламация на човешката същност, изкуството като послание за величието на Земното. Само неколцина пианисти-солисти в днешно време демонстрират това толкова ясно както българката Жени Захариева” (Kultur – Elbe, Германия).

 

На 4 ноември във Варна именитата наша пианистка ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Бетовен. Варненската филхармония ще дирижира италианският маестро Дарио Мачелари, когото варненската публика също познава и харесва.
Акцент в събитието ще внесе Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Р. Щраус –Бетовен, със солист великолепната обоистка, възпитаничка на Парижката Консерватория, Надежда Гущерова. Симфония N 9 от Дмитрий Шостакович ще оформи програмната рамка на изключителното музикално събитие.

 

 ПРОМОЦИЯ ПО ПОВОД ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ - ОБЩО 20 лв за концерта "Иван Момиров § Приятели" на 1 ноември и Концерта на проф. Жени Захариева на 4 ноември.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;
Работно време на билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл.

Реклама и организация Държавна опера - Варна 052 665 020

 

 

 

Сцена на вековете – Велико Търново, Основна сцена - ТМПЦ Варна, Театър Римски терми - Варна, Сцена Двореца - Балчик

15-юли – петък – 21 часа - Сцена на вековете – Велико Търново

Граф Монте КристоГРАФ МОНТЕ КРИСТО

Мюзикъл от Ив Деска

 

Режисьор   Петко Бонев

Диригент    Страцимир Павлов

Диригент Страцимир Павлов, режисьор Петко Бонев, сценография Ася Стоименова, хореография Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, 3 D мапинг Полина Герасимова. Асистент-режисьор Сребрина Соколова, диригент на хора Стефан Бояджиев, треньор по фехтовка Детелина Желязкова, фотография Росен Донев. Участва оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

В главната роля на Едмон Дантес отново ще аплодираме Христо Ганевски, а в ролята на Мерседес ще дебютира Ина Петрова. Абат Фариа ще изпълни Гео Чобанов, Фернан ще бъде Пламен Долапчиев, Данглар - Пламен Димитров, Принцеса Хайде - Мария Петрова, Максимилиан Морел – Велин Михайлов и др. В ролите на разказвачите ще се превъплътят актьорите Милен Иванов от Великотърновския театър - Александър Дюма и Димитър Марков от Сливенския театър - Граф Монте Кристо.

 

17 юли – неделя – 21 часа – Театър Римски терми

ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО

Песни от Италия, Испания и Франция

С Бойка Василева (мецосопран), Страцимир Павлов (пиано), Божидар-Матео Бенев (цигулка), Валери Ценков (ударни), Борис Казаков (контрабас)

 

 

19 юли – вторник – 21 часа – Театър Римски терми

БЪЛГАРСКА МАГИЯ

Със струнен квинтет "Арте", Руслан Павлов (пиано), Даниела Димова (сопран), Станислава Марчева (мецосопран), Вокална група "Ваяна", Сандра Дотова (балерина), Адриана Николова – Печенката и Веселина Михалкова (драматична актриса)

 

20 юли – сряда – 19 часа – Основна сцена

Дон Кихот - балетДОН КИХОТ

Балет по музика  на Лудвиг Минкус

Хореография   Сергей Бобров, з.а. на Русия

Диригент          Вилиана Вълчева

 

С участието на балетни солисти от Държавния театър за опера и балет –  Красноярск (Русия) и Държавна опера Варна. Диригент Вилиана Вълчева, художник Кристина Фьодорова, танцуват водещи балетисти от Красноярск и Варна.

В главните роли: Георгий Болсуновский – Базил, Екатерина Булгутова – Китри, Павел Кирчев – Тореадор, Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Юрий Кудрявцев - Еспада; Галина Велчева - Мерседес; Олеся Алдонина - Улична танцьорка; Илияна Трифонова - Циганка; Николай Димитров - Гамаш; Юрика Аоки и Евгения Минкова - Приятелки на Китри; Юрика Аоки и Елена Свинко - вариации; Илияна Славова, Мартин Чикалов и Константинус Каравос – жига.

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.                              

 

 

21 юли – четвъртък – 20 часа – ФКЦ

ФИЛМОВАТА МУЗИКА НА ХОЛИВУД

 

Диригент Дерек Глийсън

Музика от мегапродукциите "Титаник", "Хари Потър", "Извънземното", "Стар Трек" и др. С участието на оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

22 юли – петък – 21 часа – Сцена Двореца - Балчик

Йосиф и фантастичната му пъстра дрехаЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър

 

Режисьор     Светозар Донев

Диригент      Страцимир Павлов

ЙОСИФ         Борис Луков

РАЗКАЗВАЧКА   Вяра Железова

ЯКОВ             Закар Гостанян

ФАРАОН        Свилен Николов

ЮДА               Велин Михайлов

 

 

23 юли – събота – 21 часа – Театър Римски терми

ТАНГО С ПИАЦОЛА

 

Струнен квинтет "Арте", Руслан Павлов (пиано), Даниела Димова (сопран), Станислава Марчева (мецосопран) и  Веселина Михалкова (драматична актриса и певица)

 

Резервация и продажби на билети:

Основна сцена ТМПЦ, пл. "Независимост" №1: 052 665022; 052 665020, 052 650666, работно време каса: понеделник-петък  9:00-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00 – 14:00 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00.

Римски терми: 052 600059, 0885 195845, работно време каса вторник-събота 9.00-22.00 и неделя-понеделник 9.00-18.00

 

 

 

Бойко Цветанов в "АНДРЕ ШЕНИЕ"

 

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

 

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

 

Интересни интериорни решения за нова Камерна зала във Варненския театър предлагат студенти по архитектура от ВСУ „Черноризец Храбър”. Магистри пети курс, с ръководител доц. д-р арх. Станчо Веков, представиха на 19 май 2015 г. идейните си проекти пред директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. Те работиха по задание за усвояване на свободното пространство под Основна сцена и обособяването му в Камерна зала, предназначена както за музикални, така и за театрални спектакли.

След обстойно проучване и заснемане на мястото двата екипа - Виктория Иванова и Волен Димитров, Димитър Ангелов и Златослав Боюклиев – предлагат залата да бъде развита на две нива. По този начин, използвайки голямата височина на съществуващото пространство, се достига общ капацитет от 125 зрителски места. Предвидени са съответните технически помещения за светлинни и звукови ефекти, гримьорни, депа за реквизит, санитарни възли.

Силно впечатление правят интересните и иновативни, при това концептуално различни подходи на двата екипа, които целенасочено разработват различни варианти. Проектът на Виктория Иванова и Волен Димитров предлага по-органична форма на Камерната зала, инспирирана от необароковата архитектура на Варненския театър с интериор, решен изцяло в дървена облицовка. Идеята е естественият материал на дървото да въздейства като музикална кутия, подобряваща акустичните изисквания от една страна, а от друга - да създава с топлите си цветове интимитет,  предразполагащ към общуване с изкуството.

Интериорното решение на другия екип – Димитър Ангелов и Златослав Боюклиев – е издържано в по-технологичен стил с изявена, видима метална конструкция на структурните елементи – галерия, стълбища, сцена. Акустиката се постига чрез декоративни пана по стените с особен пластичен дизайн, изведен като акцент. Търсенията за максимална функционалност и модерно излъчване проличават в изявената инфраструктура на осветителните и вентилационни елементи.

Даниела Димова оцени високо качествата на двете архитектурни визии, изрази задоволството си от продуктивното сътрудничество с ВСУ „Черноризец Храбър” и се ангажира да представи в Министерството на културата проектите на младите архитекти за Камерна зала в ТМПЦ Варна.   

Виолета Тончева

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Деян Павлов - Диригент

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

23 ноември – 19 декември 2020

Предстоят срещи с „Жизел“, „Лебедово езеро“, Балетна гала и коледната класика „Лешникотрошачката“

Магията на балета е задължителна част от коледното настроение и от Международния балетен форум, който Държавна опера Варна организира за пети път, със съдействието на Фонд "Култура" при Община Варна. В продължение на един месец, от 23 ноември до 19 декември 2020, на балетната сцена шестват нови и утвърдени заглавия от репертоара на театъра. С балетното си и артистично майсторство радват артистите от балетната трупа на Варненската опера, чийто облик оформят балетисти както от България, така също и от Русия, Испания, Италия и други страни.

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

Празничният завършек на Коледния музикален фестивал и през тази година ще бъде симфоничен концерт “С музиката на Йохан Щраус”. Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници да поднасяме на ценителите концерт със специално подбрани творби от великия композитор, в който по знак на диригента участват и зрителите.
Приповдигнатото настроение е запазена марка на това събитие, което през тази година, поради големия интерес и отдавна разпродадените билети за 20 декември, ще предложим и като матине на 15 декември от 11.30 ч.

Под диригентската палка на Маестро Деян Павлов от сцената ще се изсипят музикални искри с известните валсове “Животът на артиста” и “Пролетни гласове”, полките „Фуриозо”, „Пощальон на любовта”, „Пицикато полка”, „Ана”, “Гръм и мълнии”, «Влакът на удоволствието» и др. Разбира се, ще бъде изпълнен и така обичаният «Радецки марш».

Големият австрийски композитор, цигулар и диригент Йохан Щраус оставя на света прекрасна, мелодична и жизнерадостна музика - общо 18 оперети и 145 валса. Най-известната му оперета “Прилепът”, след зашеметяващата премиера през 1874 г., не слиза от сцените на музикалните театри по света вече 139 г. „Прилепът” впрочем е единствената оперета, която влиза в репертоара на Виенската опера и присъства в него неотменно и днес.

Благодарение на традиционните новогодишни концерти, които Виенската филхармония изнася всяка година на 1 януари, музиката на Йохан Щраус е изключително популярна в цял свят. Чрез новите технологии днес виенските новогодишни концерти се гледат от около един милиард зрители от всички краища на света. Началото на традицията датира от 31 декември 1939 г., по-късно концертите се изместват на 1 януари. В програмно отношение най-напред доминира музиката на Йохан Щраус, но постепенно започнали да включват и произведения от други композитори. Валсът “На хубавия син Дунав” и “Радецки марш” обаче остават неизменна част от концертната програма и обикновено с тях бравурно завършва всеки Новогодишен виенски концерт.

19 ноември – 29 декември 2020

Посрещаме световна премиера на “Jazz Cats Simphony”, премиерни  заглавия от тази година на опери и мюзикъли, камерни и коледни концерти

XXI КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2020 започна на 19 ноември със събитие, посветено на250-годишнината от рождението на Бетовен, в което виртуозният пианист Людмил Ангелов ни поднесе проникновената си интерпретация на Концерт за пиано и окестър № 5 от великия композитор. След мюзикъла „Любовта никога не умира“, фестивалната програма продължава на 30 ноември, 19.00, Основна сцена, не с какво да е, а със световна премиера. Това е „Jazz Cats Symphony”, юбилеен авторски проект на Христо Йоцов, перкусионист, композитор, професор, една от големите фигури на съвременната джаз сцена. Освен неговите барабани, в „Jazz Cats Symphony” ще чуем Арнау Гароффе – тенор, саксофон, Любо Цанев – пиано, Димитър Карамфилов – контрабас и Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Маестро Ганчо Ганчев. Проектът се реализира с подкрепата на Министeрството на културата. Да припомним тук, че Христо Йоцов направи във Варна и световната премиера на своя мюзикъл „Сън в лятна нощ“ (2018).

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

Мартин ПантелеевМАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

25 март 2017, 11.00, Сцена Ротонда

С концерт „Пролетно вдъхновение” ще заразят почитателите на камерните концерти на Сцена Ротонда артистите от Държавна опера Варна Вяра Железова, която току-що се завърна от турне в САЩ, Благовеста Статева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Илко Захариев, Юлия Трендафилова и Борислав Донев, клавир Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Това ще се случи точно на 25 март, съкровения християнски празник Благовещение, с който усещаме и зова на природата за живот, и надеждата за едно ново начало.

Тази нежна емоция обединява всички творби, включени в програмата, като „Пролетна вяра”, „Пролетна мечта” от Шуберт, „Весна” и „День ли царить” от Чайковски, „Пролетни води” от Рахманинов, Виенски валс от Роберт Щолц, "Пътеките на любовта" от Франсис Пуленк, "Non ti scordar di me" от Ернесто де Куртис и др.   Вдъхновена несъмнено от пролетта, оперната вълшебница от Гримьорското ателие Даниела Стоянова вече подготвя изненада за всеки посетител на концерта.

Има още една изненада и тя се нарича Руслан Мъйнов. Известният артист прави жест към своите приятели и ще бъде водещ на концерта :) 

 

 

 

 

 

 

 

18, 19 декември, 19.00, Основна сцена

 

Кой не обича концертите с жизнерадостната музика на Щраус – баща и син, които по виенска традиция завладяват света в края на изтичащата или началото на новата година. Във Варна за пореден път, в две последователни вечер на 18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена, публиката ще има удоволствието да съучаства в музикалния празник и да стане част от общото приповдигнато настроение. Това ще се случи под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров, директора на Софийската филхармония, който е поканен да дирижира концертите, с участието на оркестъра на Държавна опера Варна и солистите Мария Павлова и Свилен Николов,

В програмата ще чуем Ария на Адела от „Прилепът“ на Й. Щраус и Ария на Ми от „Страната на усмивките“ на Ф. Лехар, в изпълнение на Мария Павлова, а Свилен Николов ще изпее Ария на граф Данило от „Веселата вдовица“ на Ф. Лехар. Двамата солисти ще поднесат дуети из „Царицата на чардаша“ от И. Калман и „Веселата вдовица“ от Ф. Лехар. Ще има и изненади, но няма да липсват  задължителните за подобни концерти Полка пицикато от Й. Щраус-син; „На хубавия син Дунав“, Трич-трач полка и разбира се Радецки марш от Й. Щраус. И така „С музиката на Щраус“, естествена кулминация и на XX Коледен музикален фестивал, ще отправим добрите си помисли и надежди за една здрава и успешна, за една щастлива 2020 година.

 

TOP