ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ

 

XVI Коледен музикален фестивал с най-новите постановки, специални концерти и Оперна гала „Орлин Анастасов и приятели”

 

Промоционални продажби за всички спектакли само за уикенда 28, 29 ноември

 

В Коледната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна на 26 ноевмри оперните акценти изведе Даниела Димова – директор на културната институция. Тя подчерта, че празничният афиш на XVI Коледен музикален фестивал включва най-добрите заглавия в репертоара на Държавна опера Варна, сред които премиерните постановки от тази година на балета „Жизел” (1 декември) на з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров, операта „Травиата” (9 декември) на главния режисьор Кузман Попов и артистичния директор, маестро Борислав Иванов, с великолепната Ирина Жекова в главната роля.

Приоритетно място в програмата заема задължителната за коледните празници и радваща се на изключителен успех балетна приказка „Лешникотрошачката” (15, 16, 23 декември) на Сергей Бобров, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” (7 декември) – дело на главния диригент Светослав Борисов и Сергей Бобров.

Светослав Борисов ще дирижира Симфоничния концерт с творби на Равел и Гершуин на 3 декември, в който за пръв път във Варна ще посрещнем изключителната пианистка Дора Делийска, която живее и твори в Австрия, и жъне аплодисменти на най-добрите световни сцени.

Коледният фестивал няма да мине без традиционния концерт с онези жизнерадостни валсове и полки от Щраус, които повишават градуса на настроението и радват зрителите във Виена и по цял свят в навечерието на всяка нова година. Това е Коледният концерт „С музиката на Щраус” (18, 19 декември), който тази година ще дирижира маестро Светослав Борисов, току-що завърнал се от последните си, отбелязани ласкаво от критиката,  концерти в Австрия. Заради огромния интерес, концертът ще има още едно, трето издание – коледно матине на 19 декември от 11 часа.

 

Заредени с емоцията на празника са концертите „Коледни музикални искри” (5, 12 декември) и „Коледен музикален венец” (20 декември) с диригент Вилиана Вълчева, а романтичният спектакъл „Танго с Пиацола” (12 декември), оригинално синтезирал различни изкуства - музика, опера, драма, живопис – непременно ще докосне най-тънките душевни струни.

Безспорното събитие на XVI Koледен музикален фестивал във Варна ще бъде Оперната гала (22 декември, ФКЦ, зала 1) „Орлин Анастасов и приятели”, в която един от най-големите баси на планетата Орлин Анастасов ще пее в отбрана компания от солисти с международна кариера - брат му Венцеслав Анастасов, грузинеца Михаил Шешаберидзе и Димитър Станчев. Звездният концерт с мъже-солисти ще се подчини на диригентската палка на младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

Маестро Борислав Иванов, който заведе Варненската опера в Испания и Белгия, разказа за изключителното посрещане, което публиката в Палма де Майорка и няколко града на Белгия е оказала на нашите спектакли „Травиата”, „Тоска”, „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

Въпреки проблемите с терористичните атаки по това време в Белгия, залите са били препълнени, което е безспорен знак за отношението към българското оперно изкуство и специално към творческата продукция на Варненската опера, която не за пръв път гостува в тази страна.

Доказват го и поканите за нови гастроли през следващата година – отново в прочутата зала „Аудиториум” в Палма де Майорка и отново в Белгия, този път за по-дълъг период от време и с повече заглавия. Маестро Иванов не пропусна да благодари за доброто представяне на оркестъра, солистите Ирина Жекова, Свилен Николов, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, госта Ивайло Михайлов и хористите.

Той изрази съжаление, че в чужбина оценяват по-високо постиженията на българското оперно изкуство, отколкото в България. „От позицията на своята дългогодишна кариера имам право да заявя, че в България се прави опера на световно ниво и ние трябва да съхраним това национално богатство”, завърши доайенът на българските диригенти.

 

В продължение на темата, Даниела Димова сподели впечатления от работните си срещи по време на турнето. Тя разказа за тъжните последици от закриването на театри в Холандия и призова медиите, когато отразяват театрални събития, да не забравят, че за наша обща радост в България все още има много действащи театри, които не спират да творят. „Изкуството създава и култивира духовни и естетически ценности и една държава като България, в която се раждат толкова прекрасни творци, не може да не цени, подкрепя и стимулира изкуството”, обобщи г-жа Димова.

Рекламният мениджър Милена Иванова обяви коледни промоции – само тази събота и неделя, 28 и 29 ноември, всички спектакли от XVI Коледен музикален фестивал на Основна сцена се продават на цена 10 лв - партер и балкон. 15 лв е промоционалната цена за партерните места във ФКЦ за Оперната гала „Орлин Анастасов и приятели” на 22 декември. И тази промоция е валидна само през уикенда – 28, 29 ноември.

 


 

 

Пламен Димитров –Доктор МалатестаИмам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)

С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.

Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.

Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

 

Под палката на Маестро Григор Паликаров, на 11 ноември 2020, 19.00, Основна сцена, ще се възроди магията на „Набуко“ - операта, с чиято триумфална премиера през 1842 г. Джузепе Верди влиза в световната оперна съкровищница, за да остане там завинаги.

 

За спектакъла на «Риголето» на 24 септември от 19 часа на диригентския пулт ще застане aртистичният директор на Варненската опера маестро Борислав Иванов. Режисурата е дело на главния режисьор Кузман Попов, всички солисти са от състава на Държавна опера Варна.

В ролята на Риголето публиката ще има удоволствието да се наслади на изкуството на един от талантливите български баритони Пламен Димитров. В последните години той се представя блестящо в нови роли – само преди два месеца той направи своя дебют в ролята на Макбет от едноименната опера на Джузепе Верди и така представи на сцената своята 30 по ред солистична роля – своеобразен рекорд за един 38-годишен оперен артист.   
 

В ролята на безнравствения Херцог ще се превъплъти един от любимците на варненската публика – тенорът с над 30-годишна успешна оперна кариера Арсений Арсов. В ролята на красивата и отстояваща докрай любовта си Джилда ще аплодираме младото сопрано Ирина Жекова. В последните години Ирина Жекова също гради роля след роля, попълвайки своя репертоар с все по-трудни за изпълнение и отговорни солови партии. Ирина Жекова завладява публиката с прекрасен глас, перфектна музикална интерпретация и ярко артистично присъствие. От 2011 г. тя е солистка на Държавна опера Варна, а от 2010 г. е предпочитана солистка в Софийската опера и балет за спектакли от тетралогията „Пръстенът на Нибелунга” от Рихард Вагнер.

В останалите роли ще видим Евгений Станимиров (Спарафучил), Силвия Ангелова (Мадалена), Гео Чобанов (Монтероне), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.

 

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473


Даниела Димова
е родена във Варна. Завършва Държавната музикална академия в София през 1990 г. и оттогава е солистка на Варненската опера, където дебютира като Царица на нощта във "Вълшебната флейта" на Моцарт. Даниела Димова участва в оперни спектакли, камерни концерти и рецитали не само в България, но и в Германия, Австрия, Дания, Холандия, Русия, Норвегия, Египет, Гърция, Чехия, Китай, Южна Корея и др. След спечелен конкурс през 2009 г. става директор на Варненската опера, а от 2010 г. е директор на Театрално-музикалния продуцентски център (ТМПЦ) - Варна, в който са обединени Драматичният театър „Стоян Бъчваров" и Държавната опера във Варна.

След 20-годишно прекъсване Даниела Димова възстановява летните оперни представления "Опера в Летния театър". Носител е на много национални и международни престижни награди за високи художествено-творчески постижения, сред които Награда Варна-2007 г.; Кристална лира-2007 г.; Златно перо-2011 г. Даниела Димова е общински съветник от ГЕРБ в морската столица и председател на комисията по култура в местния парламент. "Всеки ден" разговаря с директора на един от най-успешните културни центрове в България за равносметката през 2014-та, за новите постановки през тази година и за предстоящото турне на спектакъла на Стоян Радев "Свекърва".

Г-жо Димова, театърът и операта във Варна изпратиха една силна творческа 2014 година, през която представихте много нови спектакли. Вие доволна ли сте от равносметката?

Равносметката наистина е много добра. Моята лична оценка, извън цифрите е, че това беше една особена година по отношение на това, което се случваше в нашата страна. Визирам, както обществените процеси, така и тежката метеорологична обстановка през някои месеци. Изкуството и културата са такъв сборен пункт, в който си дават среща абсолютно всичко - и нашето общество, и времето, и разбира се, настроението на нашите артисти и зрителите, които влизат в салоните ни.

В крайна сметка годината е много благоприятна за театъра и за операта във Варна, тъй като имаме сериозен ръст на зрители от около 7 %. В предходните години най-голям ръст на зрители за ТМПЦ-Варна направихме между 2012 и 2013 г. Тази нова културна структура стартира през 2010 г. с общ брой зрители в театъра и операта 37 300, за да достигнем 50 000 зрители през 2012-та, а през 2013-та - 70 000. Мислех, че сме достигнали връхната точка за откриване на нова публика, но успяхме да открием още 6-7 %. През 2014-та достигнахме над 75 000 зрители, като това са хора, които са си купили билети.

Миналата година зрителите на операта са 49 000, а на театъра - 27 000. Винаги има официални гости, поканени, така че реалната бройка на хората, които са присъствали на наши театрални, оперни, балетни постановки и концерти през миналата година реално е около 80 000 зрители. Това ме радва безкрайно много, защото това е оценка за качеството, което ние предлагаме.

През 5-те години, в които се занимавам с ръководство на институцията, многократно се убедих, че зрителят е много мъдър. Зрителят винаги следва доброто качество и високото ниво. Колкото по-хубави представления предлагаме, толкова интересът към нас е по-голям. Разбира се, това върви и с финансови резултати. През 2014-та имаме близо 11 % повече приходи спрямо 2013-та.

Какво стои зад цифрите?

Стои много труд на нашите колективи и на нашите трупи. Именно те създадоха многобройните качествени представления, които имаха премиера през изминалата година. Ще започна с театъра. През ноември 2014 г. имахме премиера на първия театрален сериал, който се случи във Варна - „Всичко наопаки или Наопаки всичко" по фарсове на Жан Батист Молиер на режисьора проф. Пламен Марков. Сценографията и костюмите са дело на Даниела Николчова, която вече получи номинация „Икар" за дебют. През последните години нашият театър не е пропуснат с номинации от журито. Почти всяка година имаме и награди.

През миналата година бе и премиерата на „Измяна" от Харолд Пинтър на режисьора Пламен Марков. Излезе и чудесното представление „Глупаци" от Нийл Саймън на Георги Михалков. Антония Попова направи забележителни костюми и сценография.

На варненска сцена бе представена и „Бурята" по Шекспир на Стоян Радев Ге.К. Спектакълът е с участието на възпитаниците на студио „Театър" на Стоян Радев. Във Варненския театър той постави и „Свекърва" от Антон Страшимиров. Този спектакъл отдавна не беше игран във Варна. Постановката се прие с голям интерес от публиката. Сценографията е на Мира Каланова. В спектакъла, който скоро тръгва на турне из страната, участват три поколения актьори от нашия театър. На най-младите зрители през 2014-та пък предложихме „Голямото коледно приключение на..." от Магда Борисова, която е една чудесна авторка.

В операта и балета също имахме доста премиери. В месеца на любовта - февруари, стартирахме с „Дон Жуан". В спектакъла участват блестящите Деян Вачков, Венцеслав Анастасов, моя милост като доня Елвира, Ирина Жекова, Линка Стоянова. Постановката е дело на Александър Текелиев, а с диригентската палка бе Вилиана Вълчева.

Направихме „Алиса в Страната на чудесата" - мюзикъл от Александър Йосифов, който също се радва на много голям успех. Подготвихме и специално няколко постановки за лятна сцена за Опера в Летния театър. Миналогодишното издание беше знаково и емблематично. Поставихме „Андре Шение" от Умберто Джордано - една опера, която 30 години не е поставяна в България. Това е много сложно заглавие, но въпреки това посегнахме към него. Мисля, че се справихме майсторски и на ниво. В чуждата преса имаше чудесни критики за спектакъла.

Не мога да не спомена „Отело" - първата съвместна продукция на Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент е Стефано Сегедони от Италия. Това е една модерна, изключително красива и иновативна постановка. „Отело" достигна връх по отношение на зрители и продажби в летния ни афиш.

За пръв път във Варна направихме и мюзикълът „Исус Христос суперзвезда" на Андрю Лойд Уебър с постановчик проф. Светозар Донев и с впечатляващата сценография на Иван Токаджиев. В спектакъла участват певци от нашия солистичен състав, който роди и своите звезди. Разбира се, разчитахме и на Костадин Георгиев - Коцето-Калки и на Звездомир Керемидчиев-Звезди за главните роли. Постановката се радва на голям успех. Удължихме с още една година сезона за авторските права с агентите на Уебър в Лондон.

Иновациите в балета са може би най-голямото ни постижение през изминалата година. През 2014-та се появи партньор в лицето на заслужилия артист на Русия Сергей Бобров, който прие да бъде главен балет майстор на трупата във Варна. Под негово ръководство се роди „Кармен данс", с диригент Светослав Борисов. От съвместното ни сътрудничество се роди и „Лешникотрошачката" също с участието на наши солисти. Имахме и премиера на „Шехерезада". Това е богатството на нашия афиш и именно заради тези усилия получихме и добри резултати, за които заслуга имат всички колективи. Ръководството на ТМПЦ-Варна зададе посоката и целите бяха реализирани на ниво.

Във Варна моделът на Театрално-музикалния продуцентски център очевидно се оказа печеливш. В началото, когато тръгна театралната реформа, имаше доста протести в различните градове на страната по повод обединението на театрите и оперите.

Има една максима - „Когато цифрите говорят и боговете мълчат." Ако погледнем без емоция, действително формулата се оказа много продуктивна. Това е екипна работа. Аз изключително ценя и уважавам художествените съвети, които имат Драматичният театър и Държавната опера. Ние сме в ежедневна комуникация. Голяма е помощта на главния режисьор на Драматичния театър проф. Пламен Марков за насоките на репертоара, който поддържаме.

Най-ценното, освен нашите финансови резултати е, че Варненският театър запази своя облик. Покрай реформата ние не се подадохме да правим само касови спектакли, само спектакли с т.нар. „бели мечки", т.е. да привличаме постоянно някакви звезди. Трупата във Варненския театър е много силна, тя запази своя облик и се дообогати с млади лица. През последните години съм назначила 6-7 нови млади актьори, които идват с желание да работят. Това се случи и в оперната и в балетната трупа, където имам ежедневен диалог с арт директора маестро Борислав Иванов.

Привлякохме млади и талантливи диригенти като Светослав Борисов, Вилиана Вълчева, които работят с голяма енергия и любов с оркестъра. За мен формулата е балансирана политика и балансиран афиш, като всичко се прави в името на качеството и с грижа към трупата и зрителите. Зрителят трябва да бъде обгрижван непрекъснато. Нашата цел като държавни културни институти е и да възпитаваме и затова не винаги трябва да търсим най-масовото.

Най-новият театрален спектакъл „Свекърва" тръгва на турне и ще обиколи три града - София, Пазарджик и Плевен. Какво послание изпраща Варна към останалите градове с тази постановка на Стоян Радев?

Посланието на „Свекърва" е колко мъдър е българският народ и как ценностите, които сме изповядвали преди повече от 100 години продължават да са в нашия бит. Другото послание е колко модерен прочит и модерно погледнато може да бъде това представление и този неостаряващ текст на Антон Страшимиров.

Интересното е, че публиката в тези три града на турнето ще бъде запозната с една голяма част от нашата трупа, тъй като това е едно богато представление - на сцената са над 25 актьори. Ние ще покажем театъра ни в пълния му блясък, защото всички творчески поколения участват в „Свекърва". Така всички възрасти, представени във Варненския театър, ще разкрият своя талант.

С какво ще зарадвате зрителите през 2015-та?

На 3 януари стартирахме с турне на балета в Банско. С изключителен успех изиграхме общо 8 представления на „Кармен данс" и „Лешникотрошачката". Няма да скрия, че сме доволни от резултатите, тъй като Банско, в този сезон, е център на любителите на ските. Вечерно време повечето хора, освен да прекарат в механа или на СПА, няма друго с какво да се развличат. Оказа се, че международният език на балета, който няма нужда от превод и трансформация, е силно разпознаваем.

В театъра вече започнаха репетициите на новата предстояща премиера „Опасни връзки" на един чудесен млад режисьор Стилиян Петров, когото трупата много харесва. Предстои стартът на спектакъла „Ретро" на нашия главен режисьор Пламен Марков. В операта през март ще стартира „Дон Паскуале", което ще е копродукция с италиански колеги. За тази постановка ще ни гостува диригентът маестро Сегедони, а иначе тя ще бъде изработена от наш екип. Очаквам и потвърждение от Пламен Карталов да дойде във Варна като постановчик.

Съжалявате ли, че Варна не стана Европейска столица на културата 2019 и бе изпреварена от Пловдив?

Убедена съм, че и трите града, които не успяха да спечелят - София, Велико Търново и Варна, съжаляват, защото зад тази кандидатура стои многогодишен труд. През последните 3 години като председател на комисията по култура в Общинския съвет успяхме да дадем тласък на нашата кандидатура. Варна разчиташе на своята концепция за морето, за Черноморския регион, за най-старото злато в света и разбира се, с всичките иновативни проекти и новини, за които бяхме предвидили и финансов ресурс. Поздравявам колегите от Пловдив, защото всяка една победа, в крайна сметка, винаги е заслужена.

Щом са се спрели на Пловдив, значи е имало защо. Но очакваме от тях съвместно сътрудничество. Може би в програмата на колегите от Пловдив ще намерят място и най-хубавите проекти на другите градове. Аз вече предложих на моята колежка Нина Найденова, която е директор на операта в Пловдив, да представим една морска опера през 2019 г. - това, което ние сме записали като наша програма - „Русалка" от Даргомижски и „Летящият холандец" от Вагнер. Колегите от София и Велико Търново също може да излъчат интересни проекти, които да са самобитни. България е малка държава, обхожда се за няколко часа и това, че ще имаме Европейска столица на културата в Централна България може по перфектен начин да се съгласува и с другите градове.

Как издържате финансово във време, в което да се прави изкуство е трудно?

Много е голямо предизвикателството в новите условия на делегиран бюджет. Всяка година се правят промени в министерските постановления, които се отнасят до държавните културни институции. Правят се и промени в начина, по който се утвърждават финансовите планове и методиката, по която работи Министерство на културата. Това изисква от нас постоянна гъвкавост и ежедневен контрол на финансите.

Аз съм човек, който обича да мечтае. Нека мечтите са смели, но в допустимата финансова рамка, ако мога така да се изразя. Засега успяваме да програмираме успешно нашия репертоар. Като директор задавам много ясно очакванията си от всяко едно звено на нашия център. Имаме звено „Продажби", както и всички останали колеги, имаме маркетингово проучване и се стараем да станем все по-добри и по-добри. Пътят е чрез финансиране на добрите продукции, на тези, които дават резултати. Финансиране само заради разходи няма как да се допусне. Трябва да има отчетност, много стегната организация, да се вижда за всеки спектакъл колко е похарчено и дали действително това отговаря на интереса на зрителите.

Г-жо Димова, вие сте артист и успешен мениджър. Как се чувствате в тази двойна роля?

Винаги се старая да отделям време и за моята професия, която е на оперен солист. Всичко останало са позиции, които когато се случват, се случват. Дай Боже да ги защитаваме по най-добрия начин. Но професията е това, което остава до края на живота на човек като негова душевна матрица. Всеки месец успявам да участвам в някакъв спектакъл. Това ми дава едно особено очарование и полет на духа. Срещата със зрителя е нещо, което никоя друга професия или друга работа не може да замени. Това е отдаване и приемане на позитивна енергия, която те качва на едни криле. Точно това ме зарежда, за да мога след това часове наред да прекарам в не такава полетна работа, а в сухи числа и прогнози. Но пък без едното няма другото.
 

Интервю на Марина Чертова за vsekiden.com, http://www.vsekiden.com/166473

 

 

10 юли, 21.00, Основна сцена. Премиера на мюзикъла „Любовта никога не умира“ от А. Л. Уебър

 

 

 Фантомът ми допада като образ. Много неща в неговия характер са ми близки, затова и ролята ми се удава лесно. Тя ми е удобна, въпреки че в нея се срещат много музикални и текстови трудности. Като натюрел Фантомът ми е близък, защото е музикант, творец. Той е истински мъж, който обича по мъжки и аз мога да го разбера. Ако не разбирам нещо у него, това е може би страхът му да признае любовта си към Кристин още от самото начало. Но пък точно този момент дава завръзката към цялото действие на мюзикъла.

 

 

 

 ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

"ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" – ПРЕМИЕРА

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза днес, 10 юли 2019 г., премиерният спектакъл за България на най-новия мюзикъл на Андрю Лойд Уебър „Любовта никога не умира", ще бъде представен, вместо в Летния театър, на Основна сцена, 21.00. Билетите важат без заверка.

 

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
Текст на песните Глен Слейтър 
Допълнителен текст на песните Чарлз Харт
Либрето Бен Елтън
Базирано на "Фантомът на Манхатън" от Фредерик Форсайт
По договаряне с The Really Useful Group ltd

Режисьор Светозар Донев
Диригент Страцимир Павлов
Хореограф Анна Донева
Сценограф и костюмограф Нела Стоянова
Диригент на хора Цветан Крумов
Асистент-режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМ - Пламен Долапчиев 
КРИСТИН - Лилия Илиева 
МЕГ - Сребрина Соколова
РАУЛ - Велин Михайлов 
ЖИРИ - Вяра Железова
ГУСТАВ - Кристиян Славеев
ГАНГЪЛ - Людмил Петров
СКУЕЛЧ - Николай Димитров
ФЛЕК - Милена Захариева

АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев

Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян.

 

Очаквайте следващия премиерен спектакъл на „Любовта никога не умира“ на 13 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

28 декември 2017, 19.00, ФКЦ

Диригент проф. Йоханес Ебенбауер

Оркестър на Държавна опера Варна

Заедно с „Преродения Паганини”, виртуозния цигулар Марио Хосен, във варненския прочит на Паганини на 28 декември, 19.00, ФКЦ, ще участват и три солистки на Държавна опера Варна – сопраните Даниела Димова и Лиляна Кондова и мецосопраното Бойка Василева, както и балетните солисти при оперния театър Павел Кирчев, Галина Велчева и Галина Великова.

Даниела Димова ще изпълни известната ария "Lascia ch'io pianga" от операта „Риналдо” на Георг Фридрих Хендел, чието действие се развива във времето на Първия кръстоносен поход, а премиерата е била в Лондон през 1711 г. На сцената ще танцува балетната двойка Галина Велчева и Павел Кирчев.

Бойка Вaсилева ще чуем с “Erbarme dich” от сакралната оратория „Страсти по Матея” (Мatthäuspassion), композирана от Йохан Себастиан Бах през 1725 г.

Даниела Димова и Лиляна Кондова ще представят красивия „Дует на цветята” от операта „Лакме” на Лео Делиб, заедно с балерините Галина Велчева и Галина Великова.

 

 

 

 

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Мегаспектакълът "Духът на Паганини" и във Варна!

 

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

 

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

 

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

 

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

 

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

 

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014
Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

XV Великденски музикален фестивал завършва кулминационно на 30 април с постановката на режисьора Кузман Попов „Дон Карлос”, сценография Тодор Игнатов, костюми Лора Маринова. На диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов. За солисти са поканени едни от най-успешните български оперни звезди.

Дон Карлос 30.4.2014

 

В ролята на Дон Карлос ще се представи изключителният Иван Момиров, роден във Варна, покорил световните сцени, третият български тенор, пял в Covent Garden. От години той живее в Италия, но при първа възможност винаги откликва на покана от театъра в родния си град.

През 2013 г. той изигра един прекрасен Дон Карлос на сцената в Летния театър, сега на зимната оперна сцена ще ни поднесе същото вълнуващо преживяване.

Легендарният Юлиан Константинов, аплодиран в най-авторитетните оперни театри по света, ще пресъздаде знаковия за всеки бас образ на Филип II.

Любопитна подробност представлява фактът, че именно Юлиан Константинов изпълнява тази роля в премиерните спектакли на постановката «Дон Карлос» на Варненската опера през 2002 г.

През 2003 г. отново пее Филип II, през 2007 г. е Закария в «Набуко», през 2007 представя своя впечатляващ Атила от едноименната опера на Верди, през  2008 г. остава незабравими впечатления като Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски в премиерна постановка на Варненската опера.

В последно време Юлиан Константинов често се появява в медийното пространство в различно амплоа, но в операта той разгръща най-добре яркия си певчески и артистичен талант.

 

Любимата на баща и син кралица Елизабет ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, а в ролята на Принцеса Еболи ще видим солистката на ДМБЦ «Стефан Македонски» и чест гост-солист както на Софийска опера и балет, така и на нашия оперен театър  Олга Михайлова-Динова.

 

 Останалите персонажи ще представят солистите на Държавна опера Варна Свилен Николов в емблематичната роля на Родриго, Маркиз Поза.
За първи път в образа на Великият инквизитор ще се превъплъти Евгений Станимиров. Останалите роли ще изпълнят Гео Чобанов (Монах), Ирина Жекова (Глас от небето) и Филипа Руженова (Тебалдо).

 

 

ПОЕТИЧЕН РЕЦИТАЛ НА БОЖАНА АПОСТОЛОВА 

с оперни солисти на 6 август във Варненската опера

Кулминация в Алея на книгата – Варна 2015

6 АВГУСТ, 17.00, Ротонда (фоайе първи балкон), 17.00

Поетичният рецитал на голямата българска поетеса Божана Апостолова, по повод нейната 70-годишнина, който предстои на 6 август от 17 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) на Държавна опера Варна, ще бъде очакваната кулминация в Алея на книгата – Варна 2015. Вход свободен.

Рециталът, събрал интелектуалния елит на България в Пловдив и НДК, София, ще бъде изнесен и във Варна, по специалната покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Вместо Теодоси Спасов, който обикновено съпровожда с кавала си поетичните четения на Божана Апостолова, този път музикалната атмосфера на лиричното събитие ще създадат солистите на Варненския оперен театър Гео Чобанов, Вяра Железова и пианистът Руслан Павлов.

Освен като една от най-добрите български поетеси, Божана Апостолова има огромни заслуги за утвърждаването на качествената съвременна българска литература и като издател. Нейното издателство "Жанет 45", в което излизат творбите на най-изтъкнатите съвременни български писатели и поети като Георги Господинов, Милен Русков, Аксиния Михайлова, Стефан Цанев, Захари Карабашлиев, Вера Мутафчиева и други, задава критериите за висок художествен вкус в литературата и книгоиздаването. Неслучайно наричат Божана Апостолова Майка Тереза на българската литература.  

 

Почти библейско

С усмивка на дете човекът слиза
в наивните пространства на страстта.
Да беше Бог, би предвидял, че близо
е кръстът с гвоздеи на любовта.

Днес, 17 юли 2006

Побеляха косите ми, сине.
Годините ми се протриха от носене,
а се катерят все по-нагоре.
С едната си ръка докосвам вече небето,
а с другата се стискам за тебе.
О, Боже,
Каква канара е обичта ми –
страховито надвесена,
едва я задържам с очите си,
за да не падне,
да не затрупа пътя ти, синко,
и обърка посоката.
На сърцето ти...

Из „... едва я задържам”, Божана Апостолова, ИК „Стигмати”, 2008

 

 

 

50 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ

 

Спектакълът на „Норма“ на 31 октомври се посвещава на знаковия режисьор на Варненската опера

 

 

 

На 31 октомври 2017 г., с „Норма“, една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, екипът на Държавна опера Варна отбелязва 75-годишнината на своя дългогодишен главен режисьор и 50-годишната му творческа дейност, превърнала го в един от най-забележителните съвременни оперни режисьори.

Кузман Попов завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

 

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул.Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

 

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина.

 

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

Неслучайно тъкмо с последното заглавие, на 31 октомври 2017 г. ще бъде отбелязана половинвековната творческа отдаденост на оперното изкуство на Кузман Попов. Под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ролята на Норма ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, перфектното сопрано Линка Стоянова, която аплодирахме на премиерата в Опера в Летния театър 2016. Поканената да гостува в ролята  на Норма Марена Балинова-Райхл, която живее и твори в Австрия, не може да участва по здравословни причини.  В ролята на Полионе, любимия на Норма, ще се насладим на брилянтния тенор, световноизвестния Бойко Цветанов. Великолепните си превъплъщения в ролите на Оровезо и Адалджиза ще поднесат басът Евгений Станимиров и мецосопраното Силвия Ангелова. Оркестърът и хорът също ще внесат своя творчески дял и ще изразят своята признателност към големия режисьор. „Норма“ несъмнено ще бъде истински музикален празник.

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг. Билетни каси:
Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

 

 

 

Уважаема г-жо Милчева,

За мен и моите колеги от Варненската опера е много вълнуващо, че блестящият творчески път на Александрина Милчева започва от Варна. От нашата сцена, на която бъдещата оперна прима изгражда първите си солистични роли и получава първото голямо признание от Международния конкурс в Тулуза, за да покори след това световните сцени.

Александрина Милчева се превръща в синоним за вокално съвършенство и артистично обаяние, което аплодират Виенската Щатсопера, Миланската Скала, Арена ди Верона, Гранд Опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Болшой театър в Москва, Метрополитън опера в Ню Йорк. Името й носи престиж - за театрите, в които пее и разбира се за България.

И както постъпва всеки велик артист, достигнал върха на световната слава, и Александрина Милчева създава своя педагогическа школа – известната Международна оперна академия “Сакра”.

Думите са недостатъчни, за да изразя огромното си възхищение и преклонение пред изкуството и харизмата на оперната прима, на вокалния педагог, на прекрасния човек Александрина Милчева!

Бъдете здрава! Бъдете щастлива! Ние се осланяме на Вас!

Даниела Димова

Директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна Варна, 27.10.2015

 

Сред звездните солисти и варненци с европейска кариера, които пеят за пръв път в родния си град

 

След изключително успешните премиерни спектакли на мюзикълите „Да пееш под дъжда“ и „Зоро“, в Опера в Летния театър настъпва с пълна сила времето на операта. Още през първата юлска седмица Държавна опера Варна ще предложи един истински букет от оперни шедьоври с именити диригенти и солисти. Наред с оперните прими Саня Анастасия и Драгана Радакович, публиката ще посрещне и именити варненци, които пеят за пръв път в родния си град

 

„АВАНТЮРИСТКА БЕЗ МОРАЛНИ УСТОИ” – "КАРМЕН" СЪС САНЯ АНАСТАСИЯ

Саня Анастасия

 

 

На 2 юли в обичайния час 21.00, на сцената на Летния театър, под диригентството на Маестро Иван Кожухаров, ще се разиграе покъртителната житейска драма на пламенната циганка Кармен, за която свободата и любовта стоят по-високо от живота. Операта на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. На премиерата през 1875 г. в Опера Комик възмутени зрители негодуват срещу образа на главната героиня като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка”, „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлят кощунството герои на действието във високото изкуство на операта да бъдат бандити, контрабандисти, войници и пр. Бизе не понася провала и огорчен си отива от този свят три месеца по-късно. Но след седем години неговата опера се завръща в Париж с огромен успех и оттогава шества триумфално по целия свят.

Почитателите на Опера в Летния театър ще имат удоволствието да чуят в ролята на Кармен великолепното сопрано Саня Анастасия.Тя изучава музика в Университетите по музика и сценични изкуства в Грац и Виена. От 2008 г. е постоянен гост-солист на Националната опера в Сараево (Босна и Херцеговина). От лятото на 2013 г. е с ангажименти в Арена ди Верона, в ролите на Фенена в "Набуко", в партньорство с Пласидо Доминго; Амнерис в "Аида", Улрика в „Бал с маски“ и Кармен. През октомври 2018 г. тя ще изпълни ролята на Амнерис в „Аида“ по покана на Tokyo Nikikai Opera Foundation.

На сцената на Опера в Летния театър Саня Анастасия ще бъде в обръжението на своите любими мъже – Дон Хозе в изпълнение на обичания от варненци гост Ивайло Михайлов и Ескамилио - Деян Вачков, солистът на Държавна опера Варна, който ще пее тук след участията си в Арена ди Верона и Болшой театър. В спектакъла, под режисурата на Кузман Попов, ще чуем Ирина Жекова с нейната прекраснаМикаела, Гео Чобанов – Цунига, Силвия Ангелова – Мерцедес, Илко Захариев – Моралес, Галина Великова – Фраскита, Пламен Долапчиев – Данкайро и Теодор Петков – Данкайро.

 

 Още информацияСнимкиВидеоКупи билети он-лайн


„ДНЕС СИ ОБИКНОВЕНО МОМИЧЕ, А УТРЕ СЕ СЪБУЖДАШ ПРИНЦЕСА“ -

„ПЕПЕЛЯШКА“ С ВАЛЕНТИНА КУЦАРОВА И ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ

  Валентина Куцарова

 

4 юли е големият ден за „Пепеляшка“, веселата мелодрама от Джоакино Росини по едноименната приказка на Шарл Перо и една от най-изящните вокални творби в световната музикална съкровищница. В ММФ „Варненско лято“ Държавна опера Варна представя премиерно заглавието в колаборация с Истанбулската опера - режисьор Eкта Кара, сценография Ефтер Бронзе, костюми Занда Занда, светлинен дизайн Метин Кочтурк.

Особеното тук е, че визията на постановката кореспондира с идеята за комикс, а в облеклото и поведението на артистите веднага се разпознава епохата на Елвис Пресли.

С диригентската си интерпретация Маестра Николета Контипридава на тези оригинални режисьорски решения подчертана елегантност.

Пабло КамесеийеКато Пепеляшка, за пръв път в главна роля в родния си град, ще се изяви Валентина Куцарова. Завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров”, тя от 1992 г. работи последователно в Цюрих, Линц и Сен Гален, където изпълнява главния мецосопранов репертоар в оперите на Масне, Моцарт, Хъмпърдинк, Хендел, Росини, Йохан Щраус, Офенбах, Бизе и др. Гастролира на престижните сцени в Париж, Венеция, Неапол, както и на фестивалите в Брегенц и Монпелие. През миналото лято участва в заключителната оперна гала в Летния театър, а сега ще я аплодираме и като Пепеляшка.

„Искам да изкажа огромната си благодарност на г-жа Даниела Димова за поканата да осъществя отдавнашната си мечта да пея на родна сцена. Много се вълнувам, че за първи път ще участвам в оперен спектакъл в моята любима Варна. Тук за първи път чух опера като ученичка, беше постановката на „ Тайният брак" от Чимароза, и останах със затаен дъх от вълнение и радост. Незабравим спомен.

„Пепеляшка“ е една от любимите ми опери, която заедно със „Севилският бръснар" съм изпълнявала много пъти в различни постановки и театри. Росини много ми помогна за изграждането ми като певица и артист, няма по-благодарен композитор за един певец. Това е музика, която те кара да се вълнуваш и радваш, да се смееш под формата на колоратури с невероятна гама от палитри и нюанси.Постановката, в която ще участвам, е в един по-модерен вариант, но темата си остава така или иначе актуална и за нашето съвремие. Всъщност човек никога не знае, какво се крие под един скромно облечен човек, както в случая с принца. Защото посрещаме по дрехите, но изпращаме по ума, както е казал народът. А и никога не знаем откъде ще ни се усмихне късметът - днес си едно обикновено момиче, а утре се събуждаш принцеса“, усмихва се Валентина Куцарова.

 

На предпремиерата на „Пепеляшка“ вече имахме възможността да оценим Пабло Камесеийе в ролята на принца Дон Рамиро.

Заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, критиците го подреждат в престижната категория „росиниеви тенори“.Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той с успех се изявява на европейската и световна сцена.

Наред с него, в „Пепеляшка“ своето вокално и артистично майсторство за пореден път ще демонстрират Свилен Николов като камериера Дандини, Делян Славов като Дон Манифико, Ирина Желева като сестрата на Пепеляшка Клоринда, Вяра Железова – като другата сестра Тисба и Евгений Станимиров като философа Алидоро.      

 

 

 Още информацияСнимкиВидеоКупи билети он-лайн

 

 


 

„ПОРТРЕТ НА АКТРИСАТА“ - „ТОСКА“ С ДРАГАНА РАДАКОВИЧ

 Драгана Радакович

 

Вук Зекич

 

На 7 юли, 21.00, в модула Опера в Летния театър на ММФ „Варненско лято“ ще се насладим на „Тоска“, едно от непреходните свидетелства за гения на Джакомо Пучини.Върху либретото на Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду, той излива своето вдъхновение, като пресъздава по неповторимо вълнуващ начин трагичната любов между оперната певица Тоска и художника Каварадоси.

Дваматане успяват да спасят политическия затворник Анджелоти и стават жертва на коварния шеф на полицията Барон Скарпия. Наистина Тоска убива Скарпия, но мимолетната й радост е заменена с ужас от екзекуциата на Каварадоси, която тя първоначално смята за мнима.

Черните краски се сгъстяват до крайност, когато на финала Тоска се хвърля от крепостта, следвайки своя любим в смъртта. Музикалната критика определя „Тоска“ като един уникален “портрет на актрисата”, с лирична кулминация “Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Спектакъла ще дирижира добре познатият ни Маестро Деян Савич, директор на „Народно позорище“ в Белград, националния театър за опера и балет на Сърбия, с който ТМПЦ – Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения.

В режисьорският прочит на Кузман Попов,  утвърдил „Тоска“ като едно от най-търсените заглавия в репертоара на Варненската опера, в главните роли ще посрещнем сръбските гости - оперната прима Драгана Радакович – Тоска, която в миналогодишната Опера в Летния театър ни поднесе една брилянтна Аида и Вук Зекич  – Барон Скарпия.

В ролята на Марио Каварадоси ще гостува за пръв път в родния си град Милен Божков. След завършването на вокалния факултет на НМА “Проф. Панчо Владигеров”, варненецътспециализира в Университета за музика и изкуства в Грац при проф. Йоана Боровска и при Красимира Стоянова.

В периода 2007- 2009 е на постоянен договор в оперния театър в Марибор, след което продължава кариерата си с концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения,Хърватия, Латвия и др.

 

Милен БожковВ ролята на Барон Скарпия ще приветстваме в една от коронните му роли сръбския баритон Вук Зекич. Той завършва с отличие Факултета за музикални изкуства в Белград и наред с многото отличия, получава и специалната награда в международния конкурс за оперни певци в Citta' di Alcamo, Италия 2008, с журори Richard Bonynge, Joan Sutherland, Lella Cuberli.

От 2010 г. е солист на Националния театър за опера и балет в Белград, където изпълнява ролите на Граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“, Панталоне в „Любовта на трите портокала“, Жермон в „Травиата, Ескамилио и Моралес в „Кармен“, Доктор Фалке в „Прилепът“, Амонасро в „Аида“, Ецио в „Атила“, Яго в „Отело“, Джани Скики в „Джани Скики“, Барон Скарпия в „Тоска“ и др.   На Драгана Радакович, Милен Божков и Вук Зекич ще партнират солистите на Държавна опера Варна Евгений Станимиров , Гео Чобанов, Христо Ганевски, Димитър Ряхов, Петър Петров, Благовеста Статева.        

 Прочетете още:

"Пепеляшка" в БНТ 1 и "Денят започва"

В КОБУРГ СЕ ЧУВСТВАМ ДОБРЕ КАТО БЪЛГАРИН

Още информацияСнимкиКупи билети он-лайн

 


 

 
Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала 

 

Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА, диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

Солисти: ОРЛИН АНАСТАСОВ – бас, ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ – баритон, МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия), ДИМИТЪР СТАНЧЕВ – бас

Варна за втори път ще има възможността да се възхити на изкуството на световноизвестния български бас Орлин Анастасов в Коледната оперна гала "Орлин Анастасов и приятели" на 22 декември от 19 часа във ФКЦ – безспорна кулминация на XVI издание на Коледния музикален фестивал.

 

Незабравимо остава първото гостуване на Орлин Анастасов в нашия град през 2010 г., когато в първото издание на Опера в Летния театър той блестящо се представи в ролята на Гомес да Силва от операта "Ернани" на Джузепе Верди.

Това всъщност беше и първото му голямо завръщане в България след шеметната му световна кариера. 

 

Сега ще го аплодираме, заедно с брат му - великолепния баритон Венцеслав Анастасов, грузинския тенор Михаил Шешаберидзе, лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия и изтъкнатия бас Димитър Станчев.
Тази престижна мъжка компания и Оркестъра на Държавна опера Варна ще има честта да дирижира младата диригентка Вилиана Вълчева

Орлин Анастасов триумфално шества в най-големите оперни театри по света, сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му, често говорят за него като за «наследника на Николай Гяуров».

Орлин и Венцеслав Анастасови в Ернани

Орлин Анастасов е международно признат оперен певец – бас № 1 в света. Изпълнява централни роли на всички световни оперни сцени, а в настоящия момент е първи солист в театър Скала ди Милано. Успехът му се дължи на невероятното съчетание от поразителен глас, магнетично сценично присъствие и ярка индивидуалност.

 

Роден през 1976 г. в Русе, в семейството на оперните певци, именитите солисти на Русенската опера Мария Венциславова и Анастас Анастасов, завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, в класа на Георги Делиганев, дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

Печели първа награда от конкурса за млади оперни певци „Христо Бръмбаров” в София (1998), първа награда от международния конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” в Пуерто Рико (1999), след което веднага дебютира в Миланската скала в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар”.

Следват покани за всички големи оперни сцени: Ковънт Гардън – Лондон (дебютът му с Атила пожънва небивал успех), Гранд Опера - Париж, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън Опера – Ню Йорк, Римската опера, Кралския театър в Мадрид, Дойче опер – Берлин, още във Вашингтон, Барселона, Дюселдорф, Карлсруе, Тулуза, Амстердам, Триест, Палма де Майорка, Пуерто Рико, Лима - Перу, Палермо… Невъзможно е да се изброят всички опрени театри и градове, в които е гостувал певецът.

 

Само на 34 години, Орлин Анастасов вече е пресъздал големите оперни образи на Рамфис от "Аида", Филип ІІ от "Дон Карлос", Базилио от "Севилският бръснар", Ферандо от "Трубадур" и т.н. - все тежки басови партии, които са по силите на малцина съвременни певци. Репертоарът му включва общо повече от 40 роли, сред тях 20 от опери на Верди, с което си спечелва славата на най-търсения в момента Вердиев бас в света.

 

Творческата му палитра се простира от белкантовата опера („Пуритани”, „Сомнамбула”,, „Норма, „Лучия ди Ламермур”) и Вердиевите „Дон Карлос”, „Атила”, „Ернани”, „Макбет”, „Сицилиански вечерни”, „Луиза Милер”, „Набуко”, през руската оперна класика („Борис Годунов”, „Княз Игор”) до френския репертоар („Фауст”, „Ромео и Жулиета”, „Дон Кихот”).

 

 

Орлин Анастасов работи с най-големите диригенти на нашето съвремие като сър Колин Дейвис, Лорин Маазел, Жорж Претр, Марк Елдер, Даниел Орен, Рикардо Шаи, както и с режисьори от класата на Франко Дзефирели, П. Л. Пици, Х. де Ана, Д. Викар, Н. Джоел. Участва в редица международни фестивали, сред които Музикалните седмици в Куенка със „Стабат Матер” от Росини, Залцбургския фестивал със „Самсон и Далила” от Сен-Санс, фестивала в Сполето с Реквием от Верди, многократно във фестивала Арена ди Верона, изпълнява и православните песнопения, подобно на предишните големи български баси Борис Христов и Николай Гяуров.

 

България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове

 

„Да си оперен певец в Италия означава да си повече от президент, разпознават те навсякъде и непрекъснато засвидетелстват уважението си. България също трябва да оцени своето най-голямо богатство - оперните гласове.

Никъде другаде не се раждат такива таланти. Повече от половин век - от Борис Христов до Гена Димитрова и днес - българските оперни певци продължават да са водещи в света.

Би било прекрасно операта у нас да се превърне в приоритетна държавна политика, защото България никога няма да има нещо по-значимо и по-конвертируемо в световен план от своите оперни гласове”.

 

Орлин Анастасов по време на пресконференцията за „Ернани” в Опера в Летния театър – Варна 2010

 

 

МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия) е добре известно име сред европейските специалисти и меломани. Едва 31-годишен, музикалните критици му предричат бляскава оперна кариера, особено след спечелването на оперния конкурс на фонд "Лучано Павароти" в Италия.

Завършил Консерваторията в Тбилиси, в последните години живее и работи основно в Италия. Голяма роля за успешната му оперна кариера изиграва известната американска оперна певица Лелла Куберли (сопран), председател на журито в Международния конкурс за млади изпълнители в Барселона преди 10 години. Именно тя оценява по достойнство таланта на младия грузинец, кани го в Италия за да учи при нея в продължение на три години вокално майсторство.

Още в детството си талантливото грузинско момче мечтае да пее заедно с Лучано Павароти, но тази мечта, за съжаление така и не се осъществява.

 

Съдбата обаче му дава шанс да се докосне до големия Павароти с лауреатското звание от конкурса на негово име и с поканата на вдовицата на Павароти – Николета Мантовани да вземе участие в концерта, организиран от фонд "Лучано Павароти" в Модена – града, където е роден и където живее до края на дните си големият оперен артист.

От няколко години младият тенор успешно се представя в Италия и други европейски оперни сцени с централните тенорови роли като Пинкертон („Мадам Бътерфлай”), Дон Хосе („Кармен”), Клавдий („Забрана на любовта” – Вагнер), Измаел („Набуко”), Полионе („Норма”) и др. Участва в различни музикални фестивали, както и в гала – концерти в Мюнхен, Верона и др.

 

На снимките (отляво надясно): Орлин Анастасов в "Ернани", диригентката  Вилиана Вълчева:

 

 

РЕДЖИ от „КОТКИ“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

"Котки" от Уебър - 24 март 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

 

Нейчо Петров – Реджи, един от най-добрите вокалисти на българската клубна сцена, впечатлява и в мюзикъла „Котки“ като обожавания от котешките дами Ръм Тъм Таг. Какво обаче харесва в Ръм Тъм Таг самият Реджи?

 

Съчетанието на лекота, обаятелност, небрежност и чаровна арогантност с доблест, вяра, мистичност и сила правят образа на Ръм Тъм Таг толкова привлекателен за мен. Казват, че един актьор трябва да се открие, да се асоциира в един образ, за да убеди и публиката в неговата достоверност. А всеки път това е моето примамливо предизвикателство.

 

Какъв паралел би направил между двата полюсни персонажа, които пресъздаваш в постановки на Държавна опера Варна – Исус Христос Суперзвезда в едноименната рокопера, за който беше отличен с Кристална лира на СБМТД и Ръм Тъм Таг в не по-малко известния мюзикъл „Котки“?

 

Типажът на непослушния, своенравен котарак, любимец на жените-котки, е доста различен от първия образ, в който трябваше да се превъплътя - този на Исус Христос. Макар и представен като суперзвезда, характерът на Божия син следва библейската смиреност и извисеност. Ръм Тъм Таг от друга страна е олицетворение на човешкото, плътското, въпреки че е котка. Както всеки път, в който съм приел дадено предизвикателство, и в двата образа аз давам максимума, на който съм способен, цялата си любов и страст и това, което Бог ми е дарил.

Божественото в човешките същества и тяхното съществуване в "Исус Христос Суперзвезда" е в прогресията от Бог към хората, а в "Котки" от хората (Котките) към Бог. Уебър е гений и световният успех на всички негови творби се дължи на ясните конкретни послания и прекрасната музика.

 

Също и на добрия екип, който е задължителен за мюзикълите на Уебър.

 

Да, така е. За втори път имам честта и огромното удоволствие да бъда част от екипа на режисьора проф. Светозар Донев. Използвам случая, за да благодаря на Държавна опера Варна и на него за доверието, което ми гласуваха, поверявайки ми ролите както на Исус Христос, така и на Ръм Тъм Таг. За втори път е и съприкосновението ми в работата със страхотната хореографка Анна Донева, която сътворява магия чрез танц. Маестро Страцимир Павлов, диригент-постановчикът, е изключителна личност и невероятен професионалист и именно тези негови качества изградиха от мен и целия екип завършени музикални образи. Да не пропусна безценните насоки на асистент-режисьора Сребрина Соколова, която е и незаменима в ролята на Деметра. Добавям костюмите на Ася Стоименова, декорите на Иван Токаджиев, гримът на Даниела Стоянова – все важни елементи, които в хармонична комбинация превърнаха "Котки" в едно от най-успешните заглавия на Държавна опера Варна, с разпродадени билети и зали месеци предварително.

 

Какво вие, Котките, обичате най-много?

 

Докато репетирахме мюзикъла, ние, Котките, се превърнахме в едно семейство от приятели, които работят в усмихната среда. Ще е прекалено дълго, ако говоря за качествата на всеки един от актьорския и танцов състав поотделно... Но всички са много добри професионалисти и страшно стойностни личности, един от най-прекрасните екипи,в които съм бил. Точно това прави "Котки" емоционално наситено и зареждащо представление. Естествено, зад една такава продукция стоят много труд, часове репетиции, воля, търпение и усърдие от всеки артист. И най-важното е, че напълно си заслужава.

"Ние котките тук си имаме дом, всяка котка и всеки котак, всяка котка и котенце тук - всички заедно имаме дом!"

Ето как ние, Котките, хипнотизираме публиката.

Всеки път, когато завесите се отварят. И когато всички ние, артисти и публика, ставаме част от един приказен, мистичен свят - котешкото общество на А. Л. Уебър.

Очакваме и вас! На 24 март в зала 1 на ФКЦ от 19.00!

 

Ваш Ръм Тъм Таг

Прочетете още: КОТКИTE - 2017 г.

 

 

КОТКИ

мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
по стихове на Т.С.Елиът
режисьор Светозар Донев
хореограф-постановчик Анна Донева
диригент Страцимир Павлов
сценография Иван Токаджиев
костюми Ася Стоименова
диригент на хора Цветан Крумов 
превод Харалампи Аничкин 
асистент-режисьор Сребрина Соколова

в ролите:

ОТЕЦ ДВУЗАКОНИЕ Людмил Петров
МАНКЪСТРАП Велин Михайлов
РЪМ ТЪМ ТАГ Нейчо Петров - Реджи
ДЕМЕТРА Сребрина Соколова
БОМБАЛУРИНА Филипа Руженова
ГРИЗАБЕЛА Вяра Железова
МАНГОДЖЕРИ Николай Димитров
РАМПЪЛТИЙЗЪР Калина Алексиева
ДЖЕЛИЛОРУМ Лиляна Кондова
ГЪМБИ Валерия Пейчева
СКИМБЪЛШАК БДЖ Илко Захариев
ТЕАТРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР Пламен Георгиев
БЪСТЪФЪР ДЖОУНС Анатоли Романов
ДЖЕМИНА Мария Павлова
МАКАВИТИ Румен Стефанов

Времетраене 2 ч.

БИЛЕТИ: 10, 15, 20, 25, 30 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30. и 16.30-17.00 Тел. 052 685 214

 

 

 


 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за последните успехи и премиерните оперни и театрални заглавия

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Кое е най-доброто, с което остава 2017-а?

Даниела ДимоваТеатрално-музикален продуцентски център Варна изпрати 2017-а като една много успешна година във всяко едно отношение - приходи, публика и нови продукции. Държавна опера Варна постигна своятворчески и зрителски пик по време на Опера в Летния театър, а ДТ „Стоян Бъчваров“ се представи много добре в МТФ „Варненско лято“. Имахме много вълнуващи преживявания с изкуството и със зрителите през цялата година, гостувахме на различни сцени в столицата и страната, без да забравяме нашите празнични музикални и театрални Великденски и Коледни фестивали.

Завършихме кулминационно годинатане къде да е, а в столицата на Европейския съюз Брюксел, където само няколко дни преди България да поеме европредседателството, в навечерието на Коледа, Държавна опера Варна бе поканена да представи „Аида“ от Верди. И двата наши спектакъла в огромната зала „Forest National” с 5 000 места бяха напълно разпродадени. Публиката ни посрещнаповече от добре, дори реагира нестандартно, като наруши обичаяси да поднася аплодисменти в края на представлението, а не след всеки музикален номер, както се случва в други географски ширини, включително у нас. Арията на Радамес разчупи централноевропейската традиция и в двете вечери. 

Варненската опера и друг път е гостувала на международна сцена, предимно с чужди солисти, но сега за пръв път съставът бе изцяло български. И така, в Брюксел постановката на „Аида“ на известния оперен режисьор Франко Драгоне защитиха блестящо нашите диригенти – Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и наш артистичен директор, главният ни диригент Ян ван Маанен, заедно с оркестъра, солистите, хора и балета на Варненската опера. Наред със световния тенор Камен Чанев, се изявиха Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса, Свилен Николов, Пламен Димитров, Гео Чобанов и др. Удовлетворени сме както от художественото ниво, така и от финансовите резултати на този гастрол, за чиято прекрасна организация дължим благодарност на импресарска агенция „Eurocon” с управител Светла Атанасова. Щастливи сме, че домакините ни поканиха през 2018 година да се завърнем отново в Брюксел, вече не само с „Аида“, а и с „Набуко“, „Травиата“ и Оперна гала.

След Брюксел дойде и началото на 2018-а в Банско. Как се представи варненският екип в Международния балетен фестивал?

Да, след Брюксел в края на 2017-а последва гастролът ни в Банско, съвсем в началото на 2018-а. Тамс не по-малък успех нашата балетна трупа поднесе на българската и международна публика в най-престижния ни зимен курорт топ спектаклите си „Лешникотрошачката“, „Зле опазеното момиче“ и най-новото си заглавие – балета на балетите „Лебедово езеро“. За пореден път януарските балетни дни в Банско поставят началото на нашите първи сценични изяви за годината.

У дома, във Варна, новата година започна за ТМПЦ със силен старт на Драматичния театърна 11 януари икомедията “Бащи, лъжи и още нещо“,най-новия, но вече хитов спектакъл на режисьора Костадин Бандутов. В януарския афиш играем „Хенри IV” на Лилия Абаджиева, „Комичната илюзия“ на Васил Дуев и всички останали заглавия от репертоара на театъра. На 19 януарии операта кани зрителите на първа среща за новата година – голяма Оперно-оперетна гала, под диригентството на Стефан Бояджиев, с наши солисти и гости.След това продължаваме с оперетата „Веселата вдивица“, операта „Атила“, мюзикълите „Котки“, „Граф Монте Кристо“ и Тримата мускетари“. Предстоят симфонични концерти с Маестро Емил Табаков, Маестро Мартин Георгиев и т.н. За Деня на влюбените, освен традиционната „Една любовна вечер в операта“, ще изненадаме зрителите и с „Моята страстна латино любов“.

Ще бъде ли спазена традицията Варненският драматичен театър да гостува в София през февруари?

Да, готвим се за мащабен едноседмичен театрален десант в Софияот 12 до 16 февруари, когато ще представим пет от последните си заглавия на пет различни сцени. Това са: “Хенри IV”от Пирандело, реж. Лилия Абаджиева в Народния театър на 12 февруари, 19.00; „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров, в Младежкия театър на 13 февруари, 19.00; „Комичната илюзия“ от Корней, реж. Васил Дуев, в Театър „Българска армия“ на 14 февруари, 19.00; „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К.,в Театър „Театро“ на 15 февруари, 11.00, 14.00 и 18.00; и „Приятели?“ от Здрава Каменова и Калин Ангелов, реж. Николай Кенаров, в „I am studio” на 16 февруари, 19.00.

Кои ще бъдат новите заглавия на Варненския драматичен театър и Варненската опера през новата година?

Вече текат репетиционните процеси за театралните премиери на „Мобилният телефон на мъртвеца“(работно заглавие) от Сара Рул, реж. Петър Денчев и на детския мюзикъл „Приключения опасни с герои сладкогласни“ по текст на Недялко Йорданов и музикана Хайгашод Агасян, реж. Костадин Бандутов, хореография Георги Енчев –Гош.Ново заглавие за нашата театрална сцена ще предложи и режисьорът Георги Михалков.За оперната сцена предвиждамепремиерите на романтичната опера „Летящият холандец“ от Вагнер, копродукция с Националната опера в Белград и на операта „Джоконда“ от Понкиели, копродукция с италианските оперни театри в Модена и Пиаченца. Ще има, разбира се, и много други нови заглавия. Голямата новина е, че варненскатапремиера на мюзикъла „Да пееш в дъжда“, реж. Борис Панкин, с Орлин Горанов и Мариан Бачев в главните роли, ще бъде премиера не само за България, но и за Европа. Предпремиерните спектакли предстоят на 4 и 5 април, в рамките на Великденския музикален фестивал - Варна 2018.

 

17 януари 2018

Онлайн платформа на Театрално-музикален продуцентски център - Варна

Съхранете духа и здравето си, въпреки кризата! Споделете любовта към изкуството!

19 март, 19.00 часа - Оперна гала на Опера в Летния театър - Варна 2018, видеозапис;

https://www.youtube.com/watch?v=b9z7lKoIByI

 

Снимки: Росен Донев

 

ЕМИЛ ТАБАКОВ пред Виолета Тончева за своите творби в Симфоничния концерт на 1 март 2019 във Варненската опера

Маестро Табаков, очакваме с нетърпение Симфоничния концерт на 1 март, под Вашата диригентска палка, с Ваши премиерни произведения. Концерт, който със сигурност ще бъде едно от големите симфонични събития във Варна за годината. Дължим Ви благодарност за това, че именно във Варна ще се състои световната премиера на Вашето Адажио за струнен оркестър, кактои варненската премиера на Вашия Концерт за маримба, вибрафон и тъпан.

Да започнем с Адажиото за струнен оркестър. Какво Ви накара да го напишете?

Написах го през 2016 г. в някакво моментно лирично настроение. Реших да експериментирам и опитах с игра на минорни тризвучия, от които излиза темата. Включих соло цигулка, три соло виоли и дадох възможност за изява на оркестъра. Така се оформи адажиото - бавно, тихо, навяващо лирично настроение, разтоварващо.

Как композирате всъщност, под знака на вдъхновението или си налагате някаква дисциплина?

Зависи от ситуацията и нагласата, от обкръжениетои мислите, които ме занимават. Конкретните обстоятелства винаги оказват влияние. Важно е също дали става дума за поръчка и за кого трябва да пиша. Но обикновено сядам и работя, докато започна да чувам музиката. Ако пък се случи вдъхновението да ме осени изведнъж, още по-добре. По принцип вярвам в максимата, че за успеха в изкуството са необходими 95% труд и 5 % талант, както още Чайковски е казал.

На пианото ли пишете?

Не, рядко пробвам само някои акорди. Не съм пианист.

И цялата партитура звучи само в главата ви?

Да.

Така ли стана и с Концерта за маримба, вибрафон и тъпан, който на 1 март ще бъде изпълнен за пръв във Варна?

Да. Това ще бъде второто изпълнение на това произведениеслед премиерата с Габровския камерен оркестър през миналата година. Тогава се колебаех дали да не отложа концерта, защото нямах подходящ солист. Но за моя радост се появиМирослав Димов, който се оказа много добър професионалист. Сега във Варна концертът ще прозвучи за пръв път с голям симфоничен оркестър, отново със солист Мирослав Димов.

В този концерт сте заложили подчертано българско звучене...

Да. Концертът за маримба, вибрафон и тъпан е изграден върху интонации и ритми, които без да са цитати, стоят близо до народната музика. Построен е върху триделна форма с бърза, бавна и бърза част. Използвам оригинален прийом с характерни солиращи инструменти в движение. Първата част е написана за маримба, въпреки че започва с S - кларинет. Втората част е за соло вибрафон, като в оркестъра се включва и флейта – пиколо. Третата част е за тъпан, но важна роля изпълняваи тромпетът. Наред със солиращите перкусионни инструменти,са включени и духови инструменти, за да се предаде,със средствата на симфоничната музика, характерната ритмика на българския фолклор.

Спомням си, след миналогодишния Ви февруарски концерт във Варна със Симфония №6 от Шостакович, оркестрантите се подредиха на опашка, за да ви благодарят лично за удоволствието да свирят под Вашата диригентска палка. Това беше не по-малко впечатляващо от самия концерт.

 

Те се справиха чудесно с тази трудна симфония на Шостакович. За мен е удоволствие да дирижирам Варненския симфоничен оркестър. След концерта тук продължавам със Софийската филхармония, с която ни предстои световна премиера на моята Симфония №10.

 

Март 2019 със световни премиери на две творби от Емил Табаков, под неговата диригентска палка! Какъв висок стил! На добър час, Маестро!

 

 

 

 

 

 

 

80 години от рождението на великата певица

7 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Стефан Бояджиев, постановка и сценография Кузман Попов, режисьор Сребрина Соколова, с Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров – Макбет, Иван Момиров – Макдъф, Евгений Станимиров – Банко и др. Солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна

МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

 

С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?

 

Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина. От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.

 
 

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

 

Майска промоция за театър и опера

 

Билет за двама на цена от 15 лв за всички спектакли през месец май на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна може да закупите от касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

Промоцията е валидна само за периода от 27.04 до 6.05.2019 г. вкл.

 

Каса ТМПЦ Варна, пл. „Независимост“ 1

 

Работно време по празниците:

 

26.04, пет и 28.04, нед, 1.05, ср и 6.05, пон - почивни дни

27.04, съб и 29.04, пон - 10.00-18.00, с почивка 13.30-14.30

 

Работно време в останалите дни:

 

пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022;

 

Светлия си път във вселената пое Михаил Ангелов! Един изключителен диригент и педагог, с чийто високи критерии в изкуството са израсли поколения български музиканти и певци. Една прекрасна личност с достойнство и мисия – заветите, които Маестро Ангелов ни остави!

Горещи съболезнования за Людмил Ангелов и всички близки!

Екипът на Държавна опера Варна скърби!

Поклонението ще се състои на 20 юли, четвъртък, от 15 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ - София.

2.12.2019, 14.00, Сцена Ротонда

 

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент режисьор, балетмайстор на „Копелия“

Копелия е прекрасна романтична история, разказана с хубаво чувство за хумор и с хореография, в която са включени класически и характерни танци. Чудесно забавление за цялото семейство. Нерея Асторя и Марко ди Салво танцуват в главните партии на Сванилда и Франц и публиката ще проследи не само тяхната любов, а и увлечението на Франц по непозната девойка Копелия, в чудесното изпълнение на Мариами Кулошвили. Аз ще пресъздам образа на майстора на кукли Копелиус, който ще заблуди Франц, че моята кукла е жива. Обещавам спектакълът да бъде много интересен, не само заради музиката и хореографията, а заради цялата атмосфера на постановката.

 

ЛОРА МАРИНОВА – сценограф и костюмограф на „Копелия“.

Само преди една седмица бяхме на пресконференция за премиерата на балета „Спящата красавица“ и ето ни сега на прага на една нова балетна премиера – „Копелия“. Впрочем едно темпо на работа, достойно за удивление. Този път имахме за образец прекрасния спектакъл на „Копелия“ на Красноярския театър за опера и балет, който определи нашата посока на работа. Нашият вариант на декора, разбира се, е съобразен с много по-скромните размери на варненската сцена, а костюмите са изработени от майсторите на иглата в нашето шивашко ателие, на които сърдечно благодаря за интензивната работа. Благодаря и на всички онези анонимни сътрудници, които се трудят зад кулисите за премиерата. Спектакълът ще бъде цветен, радостен и ще донесе празнично настроение на зрителите.

 

 


21.03.1933, Г. Оряховица – 19.01.2019 г., Виена

На 19 януари във Виена пое по своя вселенски път актьорът и режисьорът Петър Златев, дебютирал като актьор във Варненския драматичен театър, режисирал редица постановки във Варненската опера, споделил живота си с оперната прима Маргарита Лилова


Петър Златев завършва актьорско майсторство при проф. Желчо Мандаджиев във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” (1956), оперна режисура при проф. Вит във виенската Академия за музикално и театрално изкуство (1967) и пеене при проф. Брант (1968). Дебютира в ролята на Иванко (“Иванко” – В. Друмев) в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна (1956).


Работи като актьор във варненската трупа. (1956 – 1962, 1968 – 1974), Театър "Българска армия" (1962 – 1963), като режисьор в ДМТ “Ст. Македонски” (1979 – 1983).


На сцената на Варненската опера е режисьор на оперите „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах (10.12.1968) с диригент Емил Главанаков, художник Ангел Атанасов, диригент на хора Никола Бочев, хореография Галина и Стефан Йорданови и „Майстори“ от Парашкев Хаджиев (22.12.1976) с диригент Влади Анастасов, художник Кина Петрова. Носител на държавни отличия.


Роли: Фьодор (Майка на своите деца – А. Н. Афиногенов); Петручио ("Укротяване на опърничавата" – У. Шекспир); Алкмен (“Еленово царство” – Г. Райчев); Алфонсо д`Есте (Лукреция Борджия – В. Юго); Иванов (Иванов – А. П. Чехов); Андрей (Всяка есенна вечер – Ив. Пейчев); Инсаров (В навечерието – по И. С. Тургенев); Иван Шишман (Иван Шишман – К. Зидаров); Методи (Притча за философа – К. Топалов) и др.


Постановки: Изключителен шанс (К. Георгиев); Мизантроп (Ж. Б. Молиер); В навечерието (по И. С. Тургенев); Събота `23 (Ст. Цанев) и др.


Поклон пред паметта му!

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

 

Програмата на Държавна опера Варна 5-10 декември

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 
Прочутият бас Карло Коломбара ще изпълни главната роля в „Борис Годунов” на Модест Мусоргски под диригентството на Борис Спасов на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора.
Това е едно от предизвестените знакови събития в XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016. Спектакълът следва сценичната интерпретация на проф. Павел Герджиков от 2008 г., когато той за пръв път в България постави оригиналната първа редакция на „Борис Годунов”, именно на сцената на Варненската опера.

Ето какво разказват за спектакъла с участието на Карло Коломбара, с отношение към актуалностите на деня, режисьорът проф. Павел Герджиков и сценографът Иван Токаджиев:

 

проф. Павел Гирджиков

 

Проф. Павел Герджиков

 

„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия. През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

 

Иван Токаджиев

 

С удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски.

След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно. Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите.

Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност.

Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст. Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Ирина Жекова, Валерий Георгиев и Пламен Димитров отново заедно на сцената, този път в „Травиата”

 

 

На 7 декември, 19.00, почитателите на Вердиевата «Травиата» ще съпреживеят отново красивата любовна история, под диригентството на Маестро Борислав Иванов. В постановката на режисьора Кузман Попов ще се изявят солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (Виолета Валери), Валерий Георгиев (Алфред Жермон) и Пламен Димитров (Жорж Жермон). Младите и талантливи певци се изграждат заедно като екип. Те тръгват заедно в творческия си път на сцената на Държавна опера Варна през 2010 година и вече са натрупали богат репертоар. Ирина Жекова и Валерий Георгиев имат всеки над 20 значими роли, Пламен Димитров – над 30. Ирина Жекова дебютира в «Травиата» на премиерата през миналата година, а на 1 октомври тази година, в Световния ден на музиката, бе поканена да изпълни същата роля и на сцената на Софийска опера и балет. Там тя редовно гостува и в други заглавия, Пламен Димитров гастролира на различни сцени в чужбина, Валерий Георгиев пее в Румъния, Германия, Швейцария. Общото между тях е отговорността, с които подхождат към всяка нова роля и прецизността, с която развиват образите на своите герои в дълбочина. Това особено се усеща в представления, в които участват и тримата, като «Риголето», «Граф Ори», «Дон Паскуале», «Бохеми». На 7 декември Ирина, Валерий и Пламен отново ще бъдат заедно на сцената, но за пръв път заедно в «Травиата». За тях това е силен творчески стимул, а за публиката – още една възможност да изпита удовлетворение от високото оперно изкуство.

 

На 9 декември, 19.00, ДМТ „К. Кисимов” от Велико Търново ще покаже във Варна оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус.
На следващия ден, 10 декември на Сцена Ротонда, 16.00, артистите от хора на Държавна опера Варна ще поднесат своя Коледен концерт със специално подбрани арии, дуети  и песни във Виенския дворец на Княз Орловски с искрящо шампанско и интересни гости. На финала ще има шампанско и за зрителите :)

Три часа по-късно, на Основна сцена, жанра ще се смени „С песните на Бийтълс”, аранжирани отнеподражаемия Страцимир Павлов, който както винаги ще бъде и диригент. Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара и Струнен оркестър на Държавна опера Варна.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Реклама и организация на Държавна опера Варна 052 665 020

 

За 3D мапинга и нуждата от свобода

Нищо не може да убегне от синия поглед на Полина Герасимова, той внимателно сканира и бързо реагира на всяка подробност от контекста. Качество страшно необходимо както за сцената, така и за сърфа – двете територии, в които Полина се чувства еднакво добре. Дребничка, но много уверена в себе си, тя владее ситуацията и направлява категорично от своя пулт триизмерните изображения в мюзикъла „Граф Монте Кристо”.

Нейният 3D Mapping привнася динамика и изключителна зрелищност на екстериора и интериора, превръщайки ги в действащо лице и равностоен участник в сценичния разказ за романтичната любов и жестокото отмъщение на Едмон Дантес/Граф Монте Кристо.

 

Полина е автор на плакати, лога, обложки на дискове, работила е за „Егоист” и други списания, но голямата й любов е виджейството. Визуализирането на музика предполага познания, както в областта на музиката, така и в изобразителното изкуство, графичния дизайн, фотографията, дигиталните технологии. Задължително е също така да си в течение на непрекъснатите технически и технологически иновации, които биха били от полза за следващият проект.

 

Съвременните визуални изкуства изискват преди всичко креативност, така че най-важното е да видиш композицията във въображението си, а техническите подробности идват след това, разказва Полина. Днес няма нещо, което не можеш да научиш, стига да искаш. В откриването на нови визуални светове несъмнено й помагат подготовката по пиано и пристрастеността към театъра. Като дете прекарва много време в Силистренския театър, където благодарение на баща си, завеждащ постановъчната част и фотограф, се запознава с магията на тези две изкуства.

 

Първите й постижения идват с концерти на варненската група „ПИФ”, продължават с група „Метаформоза”, с Мирослав Иванов, Графа, Любо, Стефан Вълдобрев с „Обичайните заподозрени” и т.н. Предпочита да създава визуализации на джаз, world music, фънк, интересни са й проектите с народна или симфончна музика, а отскоро и опера. Когато виджействаш с джаз музиканти, музиката няма начало и край, ти импровизираш, заедно с изпълнителите и това е страхотно преживяване, в което се потапяш напълно, въодушевява се Поли.

 

„Граф Монте Кристо” определено е най-сложният й технически проект досега, както заради мащаба, така и заради кръстосаната прожекция. Лъчите на двата прожектора се пресичат, тъй като декорът е разположен из цялото пространсто на сцената и елементите са обемни, т.е. трябва да имат изображение от всички страни. Виджеят трябва да знае всичко, което се случва на сцената във всяка една минута, трябва да познава музиката, да следи движението на артиста, смяната на декора и да реагира своевременно на всичко. За двата часа на мюзикъла се сменят 76 различни сцени и Поли управлява уверено цялата тази огромна и комплексна информация, мапинга.     

 

При гастрола на „Граф Монте Кристо” на хълма Царевец във Велико Търново се оказа, че декорът не може да бъде изнесен до сцената, което  наложи спешното преправяне на всички визии. Поли дава максимума от себе си и след две безсънни денонощия „Граф Монте Кристо” завладява с красотата си огромната крепост. Поли много цени това свое постижение, защото в него е доказала професионализма си, а и нима има нещо по-хубаво от това да получиш историческите стени на царския хълм само за себе си, като едно уникално платно, върху което може да разгърнеш въображението си.

 

 

Светослав БорисовДиригентът на „Дон Карлос” Светослав Борисов  
- Маестро Борисов, какво означава да дирижираш "Дон Карлос"?

- За мен „Дон Карлос” е заглавие, с което емоционално съм свързан много отдавна. Това е любимата ми опера още от времето, преди да започна да уча дирижиране и преди изобщо да се появи у мен желанието да стана диригент. Когато през 2013 година дебютирах с „Дон Карлос” във Варна, бях крайно въодушевен. През същата година дирижирах „Дон Карлос” и със Софийската опера на фестивала Филипи в Гърция.
- Сега с какво настроение пристъпвате отново към „Дон Карлос? - Сега отново посягам към това заглавие и чисто интерпретационно си задавам нови въпроси. Още с отварянето на партитурата разбрах, че вече виждам нещата по друг начин, 2-годишната пауза явно оказва своето влияние. Това е поредното доказателство, че колкото и често да си представял една творба, нейното богатство е неизчерпаемо и всеки път намираш в нея все нови и нови посоки, нюанси, детайли. Живото изкуство прави нашата професия безкрайно интересна и вълнуваща. Щастлив съм, че отново се срещам с „Дон Карлос”, още повече, че сега за пръв път имам възможността да работя с оперни величия като Карло Коломбара и Калуди Калудов. Мисля, че успехът на спектакъла е предопределен.  

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Варна посреща Карло Коломбара за втори път това лято – сега като Крал Филип II

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос” 

 

 

 

Във връзка със заболяване на солист, спектакълът на «Фалстаф» на 25 февруари от 18 часа се заменя с «Риголето» при следния солистичен състав:

ДЖИЛДА – Ирина Жекова«Риголето» от Джузепе Верди
Диригент Стефано Сегедони (Италия)

  • ХЕРЦОГ – Валерий Георгиев
  • РИГОЛЕТО – Пламен Димитров
  • ДЖИЛДА – Ирина Жекова
  • СПАРАФУЧИЛ – Евгений Станимиров
  • МАДАЛЕНА – Силвия Ангелова
  • ДЖОВАНА – Даниела Рабчева
  • МОНТЕРОНЕ – Гео Чобанов
  • МАРУЛО – Свилен Николов
  • БОРСА –  Стоян Финджиков 
  • ГРАФ ЧЕПРАНО – Людмил Петров 
  • ГРАФИНЯ ЧЕПРАНО – Благовеста Статева

Закупените билети важат без заверка за „Риголето” или за следващия спектакъл на „Фалстаф”.

Работно време билетна каса Основна сцена (тел.: 052 665 022) и билетна каса Сцена Филиал (052 612 998) всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00; Резервации и продажба на билети – 052 665 020; 052 650 666 и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

 

 

Интервю на Виолета Тончева с известния италиански тенор Франческо Медда

Франческо Медда - Отело или трудността да се интегрираш

Публиката на ММФ „Варненско лято” очаква да чуе Франческо Медда, който ще изпълни ролята на Отело в премиерата на едноименната Вердиева творба в Опера в Летния театър на 2 август 2014 от 21.00 ч.

Постановката е съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа (Франция), костюми Жули Скобелцин (Франция).

В главните роли Франческо Медда (Италия), Радостина Николаева (Софийска опера и балет), Пламен Димитров (Държавна опера Варна), Жером Били (Франция) и др.

 

Г-н Медда, Отело е една от коронните Ви роли, но може ли да кажете, че знаете всичко за своя герой? Кой е Отело за Вас?

За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.

Как се подготвяте за ролята? Как постигате баланса между певческо и артистично майсторство?

Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело.

Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.

Посланичката на Република Франция в Република България, Флоранс Робин, проведе приятелска среща с директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Даниела Димова. Като домакин тя благодари за посещението на високата гостенка, накратко я запозна с историята на театралната сграда и представи своята мениджърска политика за развитие на сценичните изкуства в актуалната COVID ситуация. Нейно превъзходителство отправи поздравления за решимостта в ТМПЦ да се поддържа жива връзката с публиката, в условията на COVID. „В тези трудни за всички нас времена, ние сме длъжни да покажем, колко съществено е значението на културния сектор“, подчерта г-жа Робин.

 

3 преференциални пакета Приятели на Опера в Летния театър 

На първата пресконференция за Опера в Летния театър - Варна 2014 директорката на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова благодари за подкрепата на генералния спонсор на фестивала Алфа Банк и на медийните партньори. Тя открои премиерите в петото фестивално издание: "Андре Шение" с изцяло български екип - диригент Вилиана Вълчева, режисьор и художник Кузман Попов и "Отело" с чуждестранен постановъчен екип - диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани (Франция), художник Жули Скобелцин (Франция).

Даниела Димова се спря още на трите гала концерта - Оперна, Оперетна и Мюзикъл гала и подробно представи звездните български и чуждестранни солисти, които ще се изявят в Летния театър - Камен Чанев, Карло Коломбара, Кирил Манолов, Калуди Калудов, Франческо Медда, Ирина Йордакеску, Венцеслав Анастасов, Агунда Кулаева и др. Акцент във фестивалното издание ще бъдат спектаклите на "Дон Жуан", "Риголето", „Набуко” и разбира се "Исус Христос суперзвезда".

Маестро Борислав Иванов подчерта, че Държавна опера Варна разполага в момента с великолепен оркестър, обигран хор и обновен солистичен състав от млади и талантливи певци, които излизат и в Арена ди Верона, Миланската скала и на други престижни сцени. Мисията му е да подготвя и проправя път на следващите поколения в операта и затова особено го радват талантът и амбицията на нашите младите диригенти Светослав Борисов и Вилиана Вълчева.

В края на пресконференцията Даниела Димова представи трите преференциални пакета Приятели на Опера в Летния театър - Варна 2014, които предвиждат сериозни отстъпки за посещения на няколко спектакъла.

 

Пакет Приятели на ОЛТ - I

11 от общо 13 представления на места от 15 лв за 110 лв с отстъпка 33%

Пакет Приятели на ОЛТ - II

11 от общо 13 представления на места от 30 лв за 165 лв с отстъпка 50%

Пакетите се продават на касата на Държавна опера Варна само в периода от 19 до 26 юни. Работно време 10.00-13.00 и 14.00-19.00

Пакет Приятели на ОЛТ - III

Всички 7 августовски представления на места от 30 лв за 160 лв с отстъпка 23%. Пакетът се продава от 18 юни до 1 август

 

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

На 21 ноември от 18 часа ще се завърти най-новата постановка на спектакъл за деца, мюзикълът „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, създаден по вълшебната приказка на Луис Карол.

Написан преди близо 150 години, сюжетът и днес вълнува с идеята за истинското приятелство, от което всички се нуждаем. Както в хубави, така и в трудни моменти. Приятелството е невъзможно, ако в него се намесят егоизъм и лицемерие... Приятелството се отглежда като нежно цвете...
Тези и още много истини за приятелството ще разкрие Алиса, която кани малки и големи да споделят вълшебните й пътешествия в Страната на чудесата.

Приказката ще оживее на сцената под диригентството на Стефан Бояджиев, в режисьорския прочит на Сребрина Соколова. Хореографията е дело на доц. д-р Желка Табакова, сценограф е Ралица Русенова, костюмограф - Елена Иванова. В мюзикъла участват оркестър, солисти и балет на Държавна опера Варна. Солисти са Стилияна Стоянова, Надежда Радкова, Христо Ганевски, Николай Димитров, Александър Панайотов, Ростислав Байрактаров.  
 

 

СТЕФАН ГЕОРГИЕВ ЛИНЕВ е роден на 11 ноември 1961 г. в. София Завършва Държавна музикална академия – София специалност «Хорово дирижиране» при проф. Васил Арнаудов и «оркестрово дирижиране» при проф. Влади Симеонов. Специализира в университета в Йейл, САЩ при проф. Елизар де Карвало. Диригент е във Варненска опера (1988 – 1995) и главен диригент на Варненска филхармония (1994 – 1995). Репертоарът му включва оперите «Вълшебната флейта» (Моцарт), «Трубадур» (Верди), «Слугинята господарка» (Перголези), «Джани Скики» (Пучини), «Любовен еликсир» (Доницети), оперетата «Прилепът» (Й. Щраус), симфонични произведения от Бетовен, Шуберт, Брамс и др. Реализира първият компактдиск на Варненска филхармония със заглавие «2Х4», който включва Четвъртите симфоний на Роберт Шуман и Феликс Менделсон Бартолди.

 

След 1996 г. се установява трайно в САЩ. През 2013 - 2014 г. е главен диригент на Държавна опера-Стара Загора. Там реализира за първи път в България операта „Крал за един ден“ от Дж.Верди. Притежаваше безспорен музикален талант. Сложното време, в което трябваше да реализира дарбата си, му донесе изпитания, които за съжаление не успя да понесе. Поклон пред паметта му!

 

Постановки на Стефан Линев във Варненската опера:

Мамзел Нитуш - Ф. Ерве - 20.IX.1988
диригент: Стефан Линев, режисьор: Бистра Атанасова, художник: Лора Маринова, диригенти на хора: Елена Пушкова, Любомира Александрова, хореография: Желка Табакова

Прилепът - Й. Щраус (трета постановка) - 10.IV.1992
диригент: Стефан Линев, режисьор: Кузман Попов, сценография: Кузман Попов, художник на костюмите: Лора Маринова, диригент на хора: Любомира Александрова, хореография: Никола Николов

Аида - Дж. Верди (пета постановка) - 8.VII.1994
диригент: Стефан Линев, режисьор: Кузман Попов, художник: Лора Маринова, диригенти на хора: Любомира Александрова, Христо Стоев, хореография: Калина Богоева

Ловци на бисери - Ж. Бизе (втора постановка) - 18.I.1995
диригент: Стефан Линев, режисьор: Павел Герджиков, сценография: Радостин Чомаков, художник на костюмите: Бояна Чомакова, диригент на хора: Любомира Александрова, хореография: Калина Богоева

 

 

 

 

 

20 август, 21.00, Опера в Летния театър - Варна  2018

 

Приех поканата на Даниела Димова да изпея Алфред в „Травиата”, защото никога не съм пял „Травиата” в моя роден град Варна и защото това е моята последна „Травиата”. Смятам, че певецът трябва да носи излъчването на своя герой, а аз вече не съм на възрастта на младото момче, влюбено до безумие във Виолета Валери. Истината е, че съм по-близо до други герои като Манрико, Рикардо, Дон Хозе.

Дебютът ми в „Травиата” в Софийската опера беше именно с „Травиата”, с оперните корифей на България, под диригентството на Иван Маринов. По-късно изпях и последната „Травиата” на големия наш диригент Руслан Райчев. 

Имам много спектакли на „Травиата”, но повечето са извън България. Щастлив съм, че съм си партнирал на сцената с най-добрите изпълнителки на Виолета Валери – Дарина Такова и Цветелина Василева, Ирина Лунгу и Мария Девиа.

Алфред е контрапункт на цялото обкръжение на Виолета Валери. Тя не е улична жена, но е извън нормите на обществото и това я превръща в грешница. Въпреко това тя носи добродетелта в себе си, търси спасение и изкупува греха си, извисява се с любовта си към Алфред. Спасението на душата е в любовта.

Надявам се последната ми „Травиата” да стане театър, да стане хубав спектакъл.

 

„ТРАВИАТА“

 

опера в три действия, 4 картини от Джузепе Верди
либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”

Диригент Паоло Олми
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов
Балетмайстор Желка Табакова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

ВИОЛЕТА – Илина Михайлова 
АЛФРЕД ЖЕРМОН – Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН – Свилен Николов
ФЛОРА - Филипа Руженова
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

 Прочетете още: В ЖИВОТА ВСИЧКО Е ВЪПРОС НА КУЛТУРА

 

 

Министерството на културата публикува комплексните годишни оценки за 2016 година, отнасящи се до художествените и финансови резултати на държавните културни институти в България.

Отлична комплексна оценка за своите постижения през 2016 година получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”.

В същата категория „центрове”, с отлична комплексна оценка са и Софийска опера и балет и Държавна опера Русе.

В категория „куклен театър” отлична комплексна оценка заслужи и Държавен куклен театър – Варна.

В категория "театър" отлични комплексни оценки получават НТ "Иван Вазов" и СТ "Алеко Константинов"

 

 

Впечатляващата история за младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и американският офицер от морския флот на САЩ Ф. Б. Пинкертон е една от любимите опери на поколения зрители.

 

 

На 26 октомври от 19 часа операта “Мадам Бътерфлай” ще възкръсне на сцената с участието на водещата солистка на Букурещката национална опера и балет Ирина Йордакеску в ролята на Чо-Чо-Сан.

 

Диригент на спектакъла ще бъде младата диригентка на Държавна опера – Варна Вилиана Вълчева.

 

В ролята на Пинкертон варненци за първи път ще се срещнат с изкуството на тенора Мирослав Христов. Третият гастрол в този спектакъл ще бъде мецосопраното Елена Чавдарова-Иса в ролята на Сузуки, която варненци много харесват и са аплодирали като Кармен, Принцеса Еболи, Азучена, Амнерис, Фенена и други знакови мецосопранови роли.

В ролята на консула Шарплес ще се превъплъти солистът на Държавна опера – Варна Пламен Димитров. Останалите роли също са поверени на варненски солисти: Пламен Долапчиев (Горо), Гео Чобанов (Гонзо), Стоян Финджиков (Ямадори) и др.

Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна ще ни върнат към вечния въпрос на Пучиниевия шедьовър струва ли си да живееш един живот без любов.

 

Ирина Йордакеску

 

Ирина Йордакеску, един от най-успешните сопранови гласове на своето поколение, е родена в Букурещ в семейството на известния румънски баритон Дан Йордакеску.

От 2001 тя изпълнява водещите роли в оперни продукции и концерти в Teatro alla Scala, Ravenna Festival, Teatro Comunale Piacenza, Carnegie Hall-New York, Sankt Margarethen Festival Austria, Glyndebourne Opera Festival England, ''Чайковски'' Concert Hall Moscow, Sankt Petersburg Philharmonic Hall, Abay State Opera Almata and Astana Festival Kazakhstan, Национална опера и балет в София, Държавна опера Варна, с диригенти от ранга на Riccardo Muti, Борислав Иванов, Михаил Татарников, Roberto Abbado, Найден Тодоров, Paul Nadler, Marco Boemi, Юлиан Ковачев.

Тя печели престижни награди на редица международни конкурси.

От 2005 е солистка на Букурещката опера, на чиято сцена изпълнява главните роли в оперите „Травиата”, „Бохеми”, „Лучия ди Ламермур”, „Турандот”, „Риголето”, „Дон Паскуале”, „Любовен еликсир”, „Така правят всички”, „Сватбата на Фигаро” и др. Миналата година тя участва за първи път в представление в Kioi Concert Hall в Токио и дебютира в ролята на Графинята в „Сватбата на Фигаро“ в Букурещката опера.

Варненската публика помни силния образ на Виолета Валери, който Ирина Йордакеску пресъздаде в операта «Травиата» от Верди през 2013 година, а в Опера в Летния театър – Варна 2014 Ирина Йордакеску бе една от звездите в Оперната гала на 18 август.

 

 

 

 

Тенорът Мирослав Христов е завършил оперно пеене в НМА «Проф. Панчо Владигеров» през 1995 година в класа на Асен Селимски.

Още като студент дебютира на сцената на Софийска опера и балет, както и в спектакли на Русенска и Пловдивска опери, участва в различни концерти в страната и чужбина под диригентството на Борис Хинчев, Емил Табаков и др.

През 1995 г. получава Първа награда и става лауреат на Първия международен оперен конкурс «Георги Златев-Черкин» в София. През 1995/1996 г. специализира в Оперното студио за млади оперни певци към Операта в Цюрих и от сезон 1996/1997 г. до днес е солист на ансамбъла.

В репертоара му присъстват ролите на Алфред («Травиата»), Херцог («Риголето»), Макдъф («Макбет»), Измаел («Набуко»), Едгард («Лучия ди Ламермур»), Рудолф («Бохеми»), Каварадоси («Тоска»), Ленски («Евгений Онегин»), Владимир Игоревич («Княз Игор»), теноровата солова партия в Реквием на Верди.

През юли 2011 година има успешно турне в различни летни музикални фестивали като Алфред («Травиата») в Германия, през 2012 година – като Херцог от «Риголето», през 2013 година дебютира като Дон Хозе («Кармен»), а през 2014 година – като Пинкертон, също в Германия. Мирослав Христов е работил със световно известните диригенти Нело Санти, Рикардо Шайи, Кристоф фон Дохнаньи, Владимир Федосеев и др.

 

 

Министерството на културата оповести резултатите от комплексната оценка на държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018 г.

Отлична оценка получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, който се нарежда веднага след Софийска опера и балет и Държавен музикален и балетен център – София.

С отлична оценка е и Държавен куклен театър Варна.

 

Повече:

 

http://mc.government.bg/page.php?p=58&s=81&sp=84&t=0&z=0

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Под почетния патронаж на д-р Петър Стоянович – министър на културата на Република България

200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Оперният гала спектакъл на 22 август от 21.00 ч., част от кандидатурата на Варна за културна столица на Европа 2019, е под почетния патронаж на д-р Петър Стоянович - министър на културата на Република България. С този апотеозен завършек на четвъртото издание на Опера в Летния театър – Варна 2013 Държавна опера Варна тържествено ще отбележи 200-годишнината от рождението на двамата оперни титани Джузепе Верди и Рихард Вагнер. Под палката на двама диригенти – Борислав Иванов и Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, оркестър, солисти, хор и балет ще пресъздадат фрагменти от оперите «Тристан и Изолда», «Летящият холандец», «Валкюра» «Танхойзер» на Рихард Вагнер и от «Набуко», «Дон Карлос», «Риголето», «Аида», «Травиата» на Джузепе Верди.

Борислав Иванов - диригент Държавна опера ВарнаИзтъкнатият български диригент Борислав Иванов има в творческата си биография над 3000 оперни спектакли и симфонични концерти. Роден във Варна, завършва Държавната музикална академия в София със специалност хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово дирижиране при проф. Влади Симеонов.
През 1963 г. на фестивала “Варненско лято” е забелязан и оценен от изтъкнатия немски диригент Курт Мазур, който го кани на специализация в Komische Oper в Берлин.

 

Днес 12.03 влезе в сила изменение на вчерашната заповед на директора на РЗИ - Варна, с което се възобновява провеждането на културни и развлекателни мероприятия на територията на Област Варна. Въз основа на това изменение, Държавна опера Варна продължава да работи по мартенския афиш, като отпада само "Севислкият бръснар" предвиден за 16.03.2021 г. Закупените билети могат да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл от афиша на Държавна опера – Варна.

 

Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната сценична дейност на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, му бе връчено лично от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г.

Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна Антония Йовчева. Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство.

На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за "Многая лета", с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.

 

КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС - грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

 

 

 

Сребрина Соколова - режисьор

 

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

 

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

 

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.

 

На 19, 20 февруари, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася втората си премиера за 2021 г. „Човекът от Ла Манча“, мюзикъл по музика на Мич Лей, текст на Дейл Васерман и стихове на Джон Дариън. Зад това заглавие стои великолепният тандем - режисьорът на хитови мюзикъли Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов. Сценографията е дело на  Иван Токаджиев, костюмите са на Петър Митев. Автор на хореографията е Боряна Сечанова, с асистент хореограф Гергана Караиванова. За мултимедията отговаря Константин Гарнизов, а за художественото осветление Лальо Христов.

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75

2021 - ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР НА 100

По повод 100-годишния юбилей на ДТ "Стоян Бъчваров" през 2021 г. и 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна през 2022 г. в партерната зала на театъра са отредени 16 почетни кресла, брандирани с имената на бележити творци, свързали творческия си път с варненската театрална и оперна сцена, сред които основателят на Драматичния театър Стоян Бъчваров, основателите на Варненската опера Петър Райчев и Руслан Райчев, режисьорите Станчо Станчев и Кузман Попов, маестро Борислав Иванов, актьорите Христо Динев, Катя Динева, певците Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева и др.

Проектът за почетните кресла е дело на Лора Маринова - дългогодишна художничка на Варненската опера и Калина Андонова - тапицер на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

11 август 2016, 21.00

Пламен КарталовПремиера на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято"

Кметът на Варна Иван Портних е поел патронажа за премиерата на 11 август на една от най-известните творби в руската оперна литература „Борис Годунов” от Модест Мусоргски. На диригентския подиум ще застане харизматичният Йордан Камджалов – почетен гост-диригент на Държавна опера Варна, а за режисьорската трактовка на музикалната драма е поканен не кой да е, а академик Пламен Карталов – директор на Софийската опера и балет.

С премиерата на „Борис Годунов” ще се осъществи и мечтата на световноизвестния италиански бас Карло Коломбара, който преди две години обеща да дебютира в тази роля именно във Варна. Още помним неговите изключителни превъплъщения като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос” в предишните две издания на Опера в Летния театър, а също и с участието му в концерта "Басисимо", посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов.

 

 

"Аз съм много щастлив, че ще пея отново във Варна. Това ще бъде третото ми представяне в Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято".

Срещите с публиката в този прекрасен град винаги са ми носили удовлетворение, но сега съм изпълнен с нетърпение и радостно очакване, защото ми предстои да дебютирам в ролята на руския самодържец - един много силен образ, който отдавна искам да пресъздам.

Освен в премиерата на "Борис Годунов", ще участвам и в премиерата на "Силата на съдбата" и това са два хубави повода да се върна в България.

 

Йордан Камджалов

България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина. България вече твърдо влезе в списъка ми с ангажименти и аз се надявам това приятелство да продължи", разказва Карло Коломбара - един от най-големите съвременни баси,  който направи първата стъпка към българско гражданство и вече получи статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

Факт, който говори сам за себе си!

 

 

Прочетете повече:

Карло Коломбара: Очаквам от години дебюта си в „Борис Годунов”

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

„БОРИС ГОДУНОВ” ПОД ЗНАКА НА ТРИТЕ „К” - КОЛОМБАРА, КАМДЖАЛОВ, КАРТАЛОВ

Йордан Камджалов за премиерата на операта "БОРИС ГОДУНОВ"

Суперлативно за варненския „Борис Годунов”

Eмблемите на „Борис Годунов”

 

 

 

В София, на 31 октомври 2020 година, след инфаркт, почина голямата българска оперна певица Ваня Кокошарова. Тя е един от забележителните  сопранови гласове на оперния театър във Варна от средата на миналия век. Публиката дълго говори за нейните сценични изяви, колегите й солисти, хористи и музиканти помнят красотата, таланта и отдадеността й на изкуството.

                                       17.04.1949 – 02.06.2014

Марио дел Монако й предсказва световен триумф с „Травиата”

Известната оперна певица София Иванова, споделила изкуството и живота си с големия български диригент Борислав Иванов, почина след тежко боледуване, в родния си град Варна на 2 юни 2014 г.

Поклонението ще бъде на 4 юни, сряда, от 11.30 ч. в катедралния храм „Свето Успение Богородично”. Погребалната церемония ще се извърши след това на старите гробища.

София Иванова в ролята на Виолета

 

 

София Иванова започва да свири на пиано на 6-годишна възраст,  посещава често оперните спектакли на Варненската опера и така оформя своето първо и единствено желание да се посвети на оперното пеене. За приемането й в Музикалното училище я подготвя Лиляна Анастасова.

След успешното завършване на средното си образование е приета първа по успех в Държавната музикална академия в София в класа на проф. Христо Бръмбаров.

По време на следването си се квалифицира във “Ваканция музикале” във Венеция. Дебютът й е на сцената на Пловдивската опера с ролята на Татяна от “Евгений Онегин” на Чайковски през 1975 г.

Следват ролите на Мими от “Бохеми” на Пучини, Албена от едноименната опера на П. Хаджиев, Неда от “Палячи” на Леонкавало, Дездемона от “Отело” на Верди.

През 1977 г. София Иванова гастролира с Варненската опера в Палма де Майорка (Испания) в ролята на Дездемона, след което става солистка на оперния театър в родния си град.

През същата година Марио дел Монако я избира за своя ученичка и това поставя началото на дълго и ползотворно партньорство.
Българката се превръща в любима ученичка на великия тенор, чиито съвети следва през цялата си творческа кариера.

Не друг, а Марио дел Монако предвещава, че с Виолета от „Травиата” София Иванова ще триумфира на световните сцени и дори го написва собственоръчно върху клавира й на “Травиата”.

 

Предсказанието наистина се сбъдва, Виолета става коронната роля на София, с която тя има над 150 изпълнения в България и в почти всички големи оперни театри на Европа – Русия, Белгия, Испания, Германия Австрия, Дания, Швеция и други, както и 10 спектакъла в Южна Корея.

 

 

Опера в Летния театър 2017

12.01.1926 – 8.07.2015

На 8 юли 2015 г. на 89-годишна възраст почина баритонът Михаил Зидаров, един от първите солисти на основаната през 1947 г. Варненска опера.
Погребението ще бъде днес, 9 юли, в гробищния парк на село Тополи.
Осигурен е транспорт от дома на починалия на бул. «Осми Приморски полк» № 114 в 13 ч

 

Поклон пред паметта на Михаил Зидаров – първия баритон на Варненската опера

Михаил ЗидаровМихаил Зидаров е роден на 12 януари 1926 г. в Бургас. Още от юношеските си години е запленен от сцената. Работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе миманс и малки роли в детския репертоар. Първите му по-сериозни изяви са свързани с Общинския театър в Силистра, където пробва своите сили в драматичното изкуство. Пръв открива певческите способности на младежа Николай Вульпе, бащата на големият български диригент Иван Вульпе. Тази среща се оказва щастлива за бъдещето му на оперен певец. В края на 1947 г. след успешно издържан конкурс, Михаил Зидаров е назначен като артист в току-що основаната Варненска опера.

Упоритият труд и горещата любов към музиката, в съчетание с отличните гласови данни, създават от самородния талант певеца – артист. Безспорна заслуга за неговия творчески възход има и онази неповторима атмосфера, съпътстваща първите стъпки на операта във варна, атмосфера на съзидание, младежки ентусиазъм и съпричастност към една голяма идея. Учи се на майсторско пеене от такива талантливи певци като Петър Райчев и Събчо Събев. Сериозно обучение преминава  под ръководството на опитните вокални педагожки Констанца Кирова и Вяра Здравева, специализира в Школата за млади оперни певци с ръководител проф. Христо Бръмбаров.

В младежките си години партнира на своите колеги, споделяйки с тях вълнението и емоциите от първите трудни стъпки на сцената – Добринка Влахова, Лиляна Василева, Никола Николов, Светослав Рамаданов, Янка Кючукова, Николай Йорданов, Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, малко по-късно – Лили Чорбаджийска – все имена на първосъздатели, записани със златни букви в историята на Варненската опера. Едни от най-ярките български диригенти и режисьори пресичат пътя на певеца в неговите  над 40 творчески сезона – Руслан Райчев, Христо Манолов, Йоско Йосифов, Емил Главанаков, Недялко Недялков, Христо Игнатов; режисьорите – Драган Мицов, Илия Иванов, Михаил Хаджимишев, Николай Николов, Кузман Попов.

Още с дебютните си роли на Силвио от “Палячи” и Марсел в “Бохеми”, Михаил Зидаров заявява своето силно присъствие в трупата на Варненската опера. Следват Фигаро, Валентин, Елецки, Доктор Малатеста, Гулиелмо, Жермон, Евгений Онегин, Шарплес, Риголето  – роли, които му отреждат заслужено място сред първите баритони в българския оперен театър. След специализацията си при проф. Христо Бръмбаров в София, усъвършенствал с годините своето вокално и сценично майсторство, артистът постепенно обогатява репертоара си с нови и все по-отговорни партии. Образите, създадени от Михаил Зидаров, са ярки и пълнокръвни. С еднакъв успех той изпълнява романтични, гротескови, лирични и комични роли, пробва силите си в различни музикални стилове. И винаги неговите сценични въплъщения покоряват със своята пълнота и личностно обаяние.

Фигаро от “Севилският бърснар” на Росини е коронната роля в репертоара на Михаил Зидаров. С нея сякаш го свързва любов от пръв поглед. Почувствал веднага психологията на персонажа, той намира най-точните вокални нюанси и онзи пластичен мелодичен рисунък, който изграждат образа като съчетания на жизнерадост и енергия, ум и ловкост, користолюбие и хитрост, великодушие и деловитост. В богатата репертоарна палитра на певеца се открояват още образите на Леско от “Манон Леско”, Зурга от “Ловци на бисери”, Сид от “Алберт Херинг”, Папагено от “Вълшебната флейта”, Линдор от “Хофманови разкази”, Ренато от “Бал с маски”, Д-р Малатеста от “Дон Паскуале”, Граф Алмавива от “Сбатбата на Фигаро” на Моцарт и разбира се, любимата за всеки баритон роля на Риголето.

Значителен е приносът на Михаил Зидаров в реализацията на произведения от български композитори – общо 12 роли, главно в оперите на Парашкев Хаджиев. Творческите успехи на Михаил Зидаров не се ограничават само с операта. С много усет към спецификата на жанра, темпераментно и убедително той пресъздава редица образи в оперетата: “Виенска кръв”, “Хубавата Елена”, “Веселата вдовица”, “Прилепът”, “Царицата на чардаша”. Изпълненията му вълнуват и пленяват многобройната публика на това вечно младо изкуство.

Близо 50 творчески години Михаил Задаров отдаде на сцената, над 60 роли, стотици спектакли, участия в концертни програми, гастроли в страната и чужбина. Това е равносметката на един достоен живот, отдаден на голямото изкуство – музиката. И на преклонна възраст посещаваше спектаклите на Варненската опера, радваше се на успехите на другите и мъдро ги съветваше.

Помним всичко това и отдаваме своята почит пред светлата памет на първия баритон на Варненската опера, певеца и учителя Михаил Зидаров!

Чуйте Михаил Зидаров в предаване на БНР - Радио Варна от 2010 г. с автор и водещ Любомир Кутин:

https://www.youtube.com/watch?v=Jnw7Uixy-GA&feature=youtu.be


От екипа на Държавна опера Варна

9 юли 2015 г.

 

24 ФЕВРУАРИ, 18.00 ЧАСА

ПЪРВАТА ПРЕМИЕРА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА ЗА 2014

На 24 февруари от 18 часа Държавна опера Варна кани оперните меломани на премиерата на „Дон Жуан” от В. А. Моцарт.

Само дни след Деня на влюбените на сцената ще оживее вълнуващият сюжет за покорителя на женските сърца Дон Жуан, пресъздаден от либретиста Лоренцо да Понте и музиката на гениалния Моцарт.

Главния художествен ръководител на оперния театър Борислав Иванов е диригент-постановчик, диригент е младата варненка Вилиана Вълчева, която живее в Швейцария и за пръв път ще се представи в родния си град.

Режисьор-постановчик е Александър Текелиев, който освен режисьор, е и директор на Държавна опера Бургас.
Сценограф Иван Попов, хореограф Желка Табакова, диригент на хора е Стефан Бояджиев. За централната роля на Дон Жуан се готвят баритонът Венцеслав Анастасов и басът Деян Вачков.

9 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В своя юбилеен 75-ти сезон, със спектакъла на операта „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини на 9 март 2022 г., Държавна опера Варна поднася признанието си към своя първосъздател Петър Райчев. Повод за събитието е 135-годишнината от рождението на нашия велик съгражданин, първия от плеядата звездни български гласове, първия наш тенор, триумфирал в най-престижните оперни театри по света, певец, режисьор и педагог с огромни заслуги към българското оперно изкуство.

Назначен за главен художествен ръководител на Варненската народна опера, регистрирана на 6.04.1947 г., Петър Райчев провежда в София първия конкурс за оперни солисти в 3 тура и сформира първия професионален екип на оперния театър, с който на 7.09.1947 г. представя пред възторжените варненци премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Дирижира синът му, младият Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера, който от 1946 г. е и главен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. Така синът поема на свой ред по пътя към световната сцена именно от Варна.

 

Очаквайте премиерата на "Макбет"!

27 юли 2022, 20.30, пл.‘Независимост“

И през тази година Държавна опера Варна поднася празничен концерт на своите съграждани на 27 юли - паметната дата, на която се отбелязва Освобождението на Варна от османско владичество.

Концертът ще бъде изнесен, по традиция, на площад „Независимост“ пред сградата на театъра. За пръв път пред оркестъра на Държавна опера Варна ще застане младият диригент Петър Тулешков. Завършил НМУ „Любомир Пипков“ в София (2009) с цигулка и НМА „Проф. П. Владигеров“ със специалност оперно-симфонично дирижиране (2014), той е назначен като цигулар в оркестъра на оперния театър в началото на 2021 г. Петър Тулешков е дирижирал Академичния симфоничен оркестър на НМА, Симфониета Видин и други български оркестри. Работил е с постоянните гост диригенти на Държавна опера Варна Павел Балев и Григор Паликаров и следвайки политиката си за поощряване на млади творци, ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна му предоставя шанс за изява в този специален за варненци концерт.

СЪС СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯ ТЕНОР ФРАНЧЕСКО МЕДДА (ИТАЛИЯ) ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - 2 АВГУСТ, 21.00 ч.

 

 

  

 

15 август, 20.30, пл.“Независимост“

 Диригент Кръстин Настев

Солисти: Даниела Дякова, Пламен Димитров, Гео Чобанов, Андриана Йорданова, Ирина Хрулева, Жасмина Темелкова, Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев

С подкрепата на Фонд Култура при Община Варна.

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще спази и тази година традицията да поднесе на гражданите и гостите на Варна поредния емоционален Концерт край фонтана за празника на града Свето Успение Богородично. Събитието се провежда с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна.

Под диригентството на Маестро Кръстин Настев на 15 август от 20.30 часа на централния площад „Независимост“ ще прозвучат арии и ансамбли из оперите „Кармен“, „Джани Скики“, „Лакме“, „Манон Леско“, „Севилският бръснар“, „Дон Жуан“, „Адриана Лекуврьор“, „Хофманови разкази“, „Вълшебната флейта“, „Бохеми“ и оперетите „Царицата на чардаша“, „Джудита“ и „Прилепът“.  

Маестро Кръстин Настев е съставил тази богата програма с идеята да предложи различни от досега включваните в този специален празничен концерт творби. Наред със солистите на Държавна опера Варна Даниела Дякова - мецосопран, Пламен Димитров – баритон и Гео Чобанов - бас, ще чуем варненското сопрано Адриана Йорданова, която живее и твори в Малта, но често се връща в родния си град, за да участва в различни концерти. Неотдавна я аплодирахме като един от „Белкантовите гласове“ в XVII Театър Римски терми.

За пръв път в Концерт край фонтана ще посрещнем още едно талантливо варненско сопрано – младата Жасмина Темелкова, възпитаничка на Варненската детско-юношеска опера, сега студентка по оперно пеене във Виена с изяви на европейската музикална сцена.

Руското сопрано Ирина Хрулева, която на миналогодишния международен конкурс за млади оперни певци в Боляня спечели Наградата на Държавна опера Варна – участие в нейни спектакли или концерти, ще бъде солистка освен в Концерт край фонтана и в заключителната Оперна гала от X Опера в Летния театър – Варна 2019.  

Новост в програмата на Концерт край фонтата е присъствието на авторска православна музика,  която ще изпълни прочутият Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“.

 

 

                                    П Р О Г Р А М А

   

Ж. Бизе – из оп. “Кармен” – увертюра, Хабанера и куплети на Тореадора, изп. Даниела Дякова, Пламен Димитров

Дж. Пучини – из оп. “Джани Скики” – „O, mio babbino caro“,  изп. Жасмина Темелкова

Лео Делиб – из оп. „Лакме“ – Дует на цветята, изп. Жасмина Темелкова и Ирина Хрулева

Дж. Пучини – Интермецо из оп. “Манон Леско”, изп. Оркестър на Държавна опера Варна               

Дж. Росини – из оп. „Севилският бръснар“ – Ария на клеветата и  Ария на Фигаро, изп. Гео Чобанов и Пламен Димитров                

В. А. Моцарт – из оп. „Дон Жуан“ – „La ci darem la mano“, изп. Гео Чобанов и Жасмина Темелкова     

Чилеа – из оп. „Адриана Лекуврьор“ - „Еcco respiro appena“, изп. Андриана Йорданова        

К. Попов - “Богородице дево” и „Буди имя Господне”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“

П. Чесноков - “Спаси Боже”, изп. Камерен ансамбъл „Свети Йоан Кукузел“, солист Стефан Димитров

Жак Офенбах – из оп. „Хофманови разкази“ –  „Les oiseaux dans la charmille“, изп. Ирина Хрулева

Ж. Бизе – из. оп „Кармен“ - Chanson Boheme , изп. Даниела Дякова, Ирина Хрулева и Жасмина Темелкова 

В. А. Моцат – из оп. „Вълшебната флейта“ - Дует на Папагено и Папагена, изп. Ирина Хрулева и Пламен Димитров        

И. Калман – из оп. „Царицата на чардаша“ – Песен на Силва, изп. Даниела Дякова                    

Фр. Лехар – из. оп.“Джудита” – „Meine Lippen, sie küssen so heiß“, изп. Андриана Йорданова                  

Дж. Пучини – из.оп „Бохеми“ – Валс на Мюзета, изп. Жасмина Темелкова           

Щраус – из оп. „Прилепът“ – “Im Feuerstrom der Reben“, изп. всички солисти                                                  

 "КАРМЕН" - балет в две действия

Под патронажа на Кмета на Община Варна г-н Иван Портних
Либрето, постановка и хореография СЕРГЕЙ БОБРОВ - Заслужил артист на Русия

СОЛИСТИТЕ В "CARMEN DANCE"

Оперни солисти в премиерните спектакли на 19, 20 и 21 юли

Кармен – Олга Михайлова-Динова
Дон Хозе – Валерий Георгиев
Ескамилио – Пламен Димитров
Микаела - Линка Стоянова

Балетни солисти в премиерния
спектакъл на 19 юли

Кармен – Мария Литвиненко
Дон Хозе – Демид Зиков
Микаела - Олга Тимошева
Бандитка – Илияна Славова
Данкайро – Денис Погорелий
Цунига – Румен Стефанов
Ескамилио – Кирил Литвиненко

Балетни солисти в премиерния
спектакъл на 20 юли

Кармен – Мария Литвиненко
Дон Хозе – Демид Зиков
Микаела - Олеся Алдонина
Бандитка – Илияна Славова
Данкайро – Денис Погорелий
Цунига – Румен Стефанов
Ескамилио – Кирил Литвиненко

Балетни солисти в премиерния
спектакъл на 21 юли

Кармен – Евгения Минкова
Дон Хозе – Павел Кирчев
Микаела – Сара Уебър
Бандитка – Ренета Михайлова
Данкайро – Мартин Чикалов
Цунига – Николай Димитров
Ескамилио – Румен Стефанов

На снимката Мария Литвиненко

 

Кармен - Балет - Премиера 19, 20, 21 юли 20104

 

 

 

 

 

 

Деян Павлов - ДиригентXV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

    
В рамките на ХV Коледен музикален фестивал на 5 декември от 19 часа Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна ще представи една интересна програма, под диригентската палка на Деян Павлов.

Ще бъдат изпълнени Увертюра към оп. «Италианката в Алжир» от Дж. Росини; Мануел де Файя – «Любовна магия» със солистка Бойка Василева – мецосопран и две много популярни пиеси за виолончело: Макс Брух – „Кол Нидрей” опус 47 и П. И. Чайковски – «Пецо капричиозо» опус 62, със солист младия виртуоз на виолончелото Атанас Кръстев. 

Деян Павловдиригент е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Атанас Кръстев - ВиолончелоИма много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Деян Павлов често дирижира варненски оперни спектакли и концерти. Публиката особено харесва интерактивния начин, по който той представя с жест и слово традиционните коледни концерти, така че и тази година, на 18 и 19 декември, маестро Павлов ще ни увлече „С музиката на Виена” в атмосферата на празника.

 

Атанас Кръстев – виолончело е роден в София през 1988 г. в семейство на музиканти. Завършва НМА „Панчо Владигеров” с магистърска степен в класа на своя баща, проф. Анатоли Кръстев.

Специализира в майсторските класове на най-известните виолончелисти на нашето време - Наталия Шаховская в „Ескуела супериор де музика Рейна София”- Мадрид, Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен,  Антонио Менезес, Райнхард Лазко, Франс Хелмерсон, Арто Норас, Томас Деменга и др.

Носител е на 15 първи и извънредни награди от международни конкурси в България, Австрия, Испания, Чехия, Сърбия.

 

За високи постижения в областта на музикалното изкуство е удостоен с Грамота и Награда на Министерството на културата, Звание на Академията за млади таланти, Награда „Златна муза” и две „Кристални лири” на СБМТД (2007, 2012). Концертирал е в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и други страни, както и на всички престижни български подиуми и фестивали. Има многобройни, заснети на живо концерти в БНТ, Нова телевизия, Телевизия „7 дни”, СКАТ, МСАТ, Белградската национална телевизия, Бразилската TV ”Globo”,  документални и студийни записи в БНР и др.

 

От 2002 г. участвува във виолончеловото трио „Cellissimo”, заедно с баща си Анатоли Кръстев и сестра си Калина Кръстева, с които концертира в България и чужбина. Атанас Кръстев изнася концерти като солист на оркестри, под диригентската палка на Васил Казанджиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Пантелеев, Ангел Станков, Найден Тодоров, Джеймс Макдоналд, Карлос Морено, Роберто Болоня, Оливър Гилмур, Жак Мерсие и др.

 

Бойка Василева - мецосопран

 

Бойка Василева – мецосопран е завършила НМА през 1987 г. в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. Специализира в Алден Бизен – Белгия (1987), във Флоренция при италианския баритон Джино Беки (1988), в Римската Академия за изкуства и култура при големия български бас Борис Христов (1989).

Получава награда от конкурса „Светослав Обретенов”, награда и две специални отличия от Конкурса за млади оперни певци в Адрия – Италия.

Солистка на Варненската опера от 1988 г., Бойка Василева гастролира на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия, Театър „Одеон” в Париж - Франция; Кралския театър в Амстердам - Холандия; Театър „Колосео” в Лисабон - Португалия и др. Изпълнява Амнерис в суперпродукцията на „Аида” на Верди в Кайро, Египет (2001) и в „Кармен”, продукция на „Опера на площада” в София (2002). Има записи в БНР. Богатият й репертоар включва ролите на Дорабела от „Така правят всички”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт; Амнерис от „Аида”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур” на Джузепе Верди; Кармен от едноименната опера на Бизе и др. Изявява се и в областта на кантатно-ораториалната музика.

Заедно със Страцимир Павлов и Стоян Роянов Я-Я изнася концертите „Испанска страст” и „Френска импресия” със стилово смесване на класически песни с джаз, реализира и проекта „Сив сокол се в небе вие”- концерт от български народни песни, обработени от Добри Христов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Тази година Държавна опера Варна отбеляза 50-годишния юбилей и четвърт век на сцената на Варненската опера на своята солистка Бойка Василева в един спектакъл на операта „Трубадур” от Верди, където тя блестящо защити една от коронните си роли – тази на Азучена.

 

 

 

РИМСКИ ТЕРМИ 2018

 

 

 

29 април 2021, 19:00, Държавна опера Варна

Световният ден на танца (World Dance Day) е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес. В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод. В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо. Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на танца. На този ден своя празник отбелязват балетни трупи и танцови състави за съвременна хореография, народни танци и други. Отвъд всякакви политически, културни или етнически бариери, всички артисти, посветили живота си на танца, професионалисти и самодейци, се обединяват на този ден, за да припомнят универсалната същност на изкуството и да отправят своето послание за мир и творчество.

И балетната трупа на Държавна опера Варна не пропуска да поднесе своята празнична балетна гала на 29 април. Програмата през 2021 г., наред с популярни балетни номера от различни произведения, ще изненада зрителите и с 3 нови авторски хореографии, дело на премиерсолистите Павел Кирчев и Франциско Руиз, както и на балетния педагог Светлана Тоншева, която е и режисьор на гала концерта.

Начало 21:00 ч.

 

22.06 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
29.06 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
04.07 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
07.07 АТИЛА опера от Джузепе Верди
14.07 ДОН КИХОТ балет по музика  на Лудвиг Минкус
17.07 БАЛЕТНА ГАЛА гостуват солисти от Държавен театър за опера и балет – Красноярск (Русия)
19.07 КАРМЕН опера от Жорж Бизе
24.07 ГРАФ МОНТЕ КРИСТО мюзикъл от Ив Деска
28.07 АИДА опера от Джузепе Верди
09.08 МАНОН ЛЕСКО опера в четири действия от Джакомо Пучини
14.08 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
17.08 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
19.08 АТИЛА опера от Джузепе Верди
22.08 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
24.08 ОПЕРНА ГАЛА
29.08 ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР романтична драма по сценария на Марк Норман и Том Стопард

 

 

       Нейчо Петров-Реджи - "Исус Христос суперзвезда"

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

На 24 ноември от 19 часа на Основна сцена ще се върнем към образа на Спасителя, в рокинтерпретацията на А. Л. Уебър и Тим Райс «Исус Христос суперзвезда». След София, Варна е първият град в България, където се поставя това произведение, емблема за поколението на хипитата от 70-те години на миналия век.

Рокоперата, което и днес взривява с музиката и посланието си публиката,  съчетава стилове като фънк джаз, суинг, рок, рагтайм, неравноделни ритми, оригинална религиозна музика в оперен контекст. Действието следва приблизително каноничното евангелие с последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената, защото човечеството винаги се е нуждаело от надежда. Осъзнаваме го особено в предпразничната атмосфера на Рождество Христово.

Талантливият млад певец Нейчо Петров-Реджи, познат с изискания си стил от клубната сцена във Варна, заслужи възхищението на публиката и с първата си оперна изява. С впечатляващо певческо и артистично майсторство той създаде един силен образ на Исус Христос в постановката на Държавна опера Варна с диригент Юли Дамянов, режисьор Светозар Донев, художник Иван Токаджиев и хореограф Анна Донева.

В допитването на Радио Класик ФМ до аудиторията за най-харесван изпълнител на годината, сред номинираните в категория «Оперно и оперетно изкуство» Нейчо Петро-Реджи получи най-голяма подкрепа и това му донесе наградата. На тържествената церемония в Деня на будителите той бе удостоен с КРИСТАЛНА ЛИРА 2014 - Награда на публиката, най-демократичното отличие на СБМТД и Радио Класик ФМ.

На 24 ноември, едновременно на диригентския пулт и на пианото, ще бъде прекрасният варненски музикант Страцимир Павлов. Своите герои в „Исус Христос супер звезда” ще пресъздадат отново великолепните солисти на Националния музикален театър Александър Мутафчийски (Пилат) и Георги Ханджиев (Юда), а Даниела Димова ще се представи в  единствения женски образ Мария Магдалена.

Останалите роли са поверени на Гео Чобанов, Владислав Владимиров, Людмил Петров, Пламен Долапчиев, Свилен Николов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков, Петър Генов, Елеонора Христова, Закар Гостанян и др.

 

4 СЕПТЕМВРИЙСКИ ВЕЧЕР ПОД ЗНАКА НА ВЕРДИ

Джузепе Верди, Опера - Варна

Държавна опера Варна ще зарадва меломаните с четири поредни септемврийски вечери, посветени на прекрасната музика, сътворена от Джузепе Верди. От 23 до 26 септември ще бъдат представениТравиата”, „Набуко”, Оперен гала концерт и „Аида.

На 24 септември любителите на оперната класика ще имат възможността да се насладят на Вердиевия шедьовър – операта “Набуко”. Под диригентската палка на маестро Борислав Иванов в главните роли ще се представят едни от звездните солисти на България.

В ролята на Набуко – баритонът, който успешно покорява световните сцени Венцеслав Анастасов, Измаел ще изпълни Орлин Горанов – един певец с впечатляваща кариера в различни жанрове музика.

Като Закария ще се превъплъти басът Деян Вачков, когото още преди 12 години наричат новия Борис Христов на България. Българският бас е пял в спектакли в Генуа, Триест, в продукциите на Дзефирели „Кармен“ и „Аида“ на сцената на Арена ди Верона, както и в оперните театри в Неапол, Венеция, Токио, Клагенфурт, Лайпциг, Франкфурт, Валенсия, Сиатъл, Билбао, Мадрид.

Една от най-добрите изпълнителки на тази роля в България Елена Баръмова ще се превъплъти в ролята на Абигайл. Елена Чавдарова-Иса ще изпълни ролята на Фенена, а Гео Чобанов ще бъде Жрец. Младите певци Христо Ганевски и Ина Петрова ще изпълнят ролите на Абдало и Анна.

МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за най-голямата си награда в живота; за уникалния Симфоничен концерт с Оркестъра на Варненската опера, в който едновременно се изпълняват два изключително рядко свирени концерта на Прокофиев и Рахманинов; за предизвикателствата, които обожава, защото карат музиканта да излезе от зоната си на комфорт; за русенско-варненската връзка и защо обича да дирижира във Варна.

22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Симфоничен концерт с диригент Димитър Косев и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

 

1 декември 2018, 16.00, Сцена Ротонда

 

Оперно-оперетен концерт на Сцена Ротонда ще зададе предколедния тон още в първия декемврийски ден. Ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова и артист-хористите Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Милена Захариева, Илко Захариев и Петър Петров, както и пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Ария на Мюзета от операта „Бохеми“ на Пучини ще изпълни Мария Павлова, с Ария на Джудита от едноименната оперета на Лехар ще чуем Благовеста Статева, а Петър Петров е избрал прочутата Ария на клеветата от „Севилският бръснар“ на Росини.В пъстрия музикален калейдоскоп са включени Ария на Силва от оперетата „Царицата на чардаша“ от Калман с Антоанета Маринова, Ария на Княз Орловски от оперетата „Прилепът“ на Щраус с Милена Захариева и други любими арии, дуети и ансамбли, с които участниците в предколедния концерт ще ни настроят на празнична вълна.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bgчрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

 

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

70-ти творчески сезон (2016-2017)

 

24 и 27 февруари 2017, 19.00

 

На 24 и 27 февруари 2017 г.  във Варна предстои предпремиерата на „Лучия ди Ламермур” – четвърта поред в 70-годишната история на Варненската опера след постановките на това произведение през 1956, 1986 и 2005 г. Да направи най-новата интерпретация на трагическия шедьовър на Гаетано Доницети е поканен режисьорът Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера. На диригентския пулт застава Вилиана Вълчева. Сценографията е дело на Димо Костадинов, а костюмите – на италианския художник Салваторе Русо, който работи не за пръв път с български екипи. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.

 

За предпремиерните спектакли се готвят солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова и Мария Павлова (Лучия), Арсений Арсов, Михаил Михайлов (Едгардо), Венцеслав Анастасов, ПламенДимитров и Свилен Николов (Енрико Аштън), Христо Ганевски, Борис Луков (Лорд Артуро Бъклоу), Бойка Василева, ВяраЖелезова (Алиса), Евгений Станимиров, Гео Чобанов, ДеянВачков (Раймондо) и Пламен Долапчиев (Нормано).

 

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Гаетано Доницети"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу.
Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива.  Сцените с лудостта на Лучия са едни от най-експресивните в историята на операта и допринасят в голяма степен за славата на „Лучия ди Ламермур” като една от най-великите творби на Доницети.

За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. Либретото принадлежи на талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много именити композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия.

Доницети проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допаднало много и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан композиторът, се съсредоточил повече върху това си произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество.

В „Лучия ди Ламермур” са изразени по най-ярък начин характерните черти в музиката на Доницети: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, дълбока емоционалност, романтично очарование.  Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите образци на стила “белканто”. В „Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно - без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани, праволинейни, с пластична релефност.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи европейски градове с голям успех. Оттогава до днес тази опера се играе във всички световни оперни театри, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

 

Прочетете още:

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

„ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” – СВЯТ ОТ МИСТИКА И КРАСОТА

 

 

 

 

 

 

 

 

След бравурната премиера на 24 февруари на операта „Дон Жуан” от Моцарт, на 19 март 2014 от 19 часа завесата ще се вдигне за второто представление на новата постановка.
Диригент-постановчикът Борислав Иванов за втори път ще предостави диригентската палка на младата диригентка Вилиана Вълчева.
Родена във Варна, завършила музикалното си образование в Швейцария, където живее и работи, тя е добър пример както за големия талант на българския музикант, така и за приемствеността между поколенията, според която опитните предават своите знания и мъдрост на младите и ги подпомагат в творческото им развитие.

С 20-минутни аплодисименти публиката даде високата си оценка за премиерата на „Дон Жуан” като резултат от диригентското майсторство на Вилиана Вълчева, умелата режисура на Александър Текелиев, хореографията на Желка Табакова и великолепните артистични постижения на солистите.

Сега ще имаме удоволствието да съпреживеем „Дон Жуан” – отново под диригентската палка на Вилиана Вълчева и отново с харизматичния баритон Венцеслав Анастасов - един изключителен във вокално и артистично отношение Дон Жуан.

 

Споделено пред Виолета Тончева в паузата между две репетиции

Олга Михайлова-Динова - Силва

За мен Силва не е дебют в пълния смисъл на думата. Репетирала съм ролята в един друг театър, но тогава по различни причини така и не се стигна до премиера. Щастлива съм, че сега във Варна, на сцената на Опера в Летния театър, имам шанса да бъда Царицата на чардаша. Много хубаво се работи с режисьора Ники Априлов, който в тази своя постановка предлага един много различен, подчертано театрален прочит на познатото заглавие. По време на репетиционния процес той изискваше от нас пълна отдаденост и непрекъснато ни отправяше нови предизвикателства, най-вече в артистично отношение. С акцент върху пластиката, детайла и подготовката за импровизация той ни стимулира да изведем в дълбочина характерите и да изградим ярки персонажи. Моята героиня също претърпява няколко интересни трансформации в хода на действието, погълната съм изцяло от нея и се надявам, че публиката ще хареса интерпретацията ми. Убедена съм, че за всички в екипа, „Царицата на чардаша” е една добра школа, която несъмнено ще ги изведе на по-високо ниво в артистичната им кариера.

Веселин Вачев – Бони

Срещал съм се с Бони и друг път на сцената, но едва сега истински го опознах, благодарение на режисьора Ники Априлов. След Видин Даскалов и Сашо Мутафчийски за мен е сериозно предизвикателство да играя Бони. Всъщност Бони е основният мотор на действието, той заплита, а в крайна сметка и разплита интригата, доста често му се налага и да танцува. Допада ми като натюрел, с удоволствие пея неговата партия и много се старая да танцувам толкова добре, колкото него.

Борис Луков – Едвин

След дебюта ми преди 2 години на оперната сцена, сега за пръв път дебютирам в оперета. Усещането е много по-различно – оперетата сякаш дава повече възможности за изява и повече свобода. Има допирни точки с концертите на нашето трио „Уникалните гласове”, но само донякъде.  Благодарен съм на режисьора Ники Априлов за всичко, което научих от него за света на оперетата. Щастлив съм, че работя в екип с прекрасни колеги и че всички ние заедно ще представим „Царицата на чардаша” пред най-прекрасната публика – варненската.

Лиляна Кондова – Щаси

Моята героиня Щаси е доста странна, често мени настроенията си – ту е романтична и безгрижна, ту тъжна. Тя вярва в любовта от пръв поглед, харесвам тази наивност и я намирам за очарователна. Опитвам се да вникна във всички особености на характера на Щаси и се надявам премиерата на „Царицата на чардаша” да бъде успешна за всички нас.   

 

 

13 август, 21,00, Опера в Летния театър, Премиера на ММФ „Варненско лято“

 

Варненската опера е един от първите театри в света, които поставят последната редакция на „Любовта никога не умира“, най-новия мюзикъл на гения в този жанр Сър Андрю Лойд Уебър. „Любовта никога не умира“ доразказва историята на героите от предишния знаков мюзикъл на композитора „Фантомът на операта“, но в нов контекст. Мистичният Фантом и хористката Кристин се срещат 10 години след пожара в Парижката опера, той е преуспял композитор със свой театър в Манхатън, тя е вече оперна дива. Любовта избухва отново, но между тях стоят съпругът на Кристин Раул и приятелката й Мег, също влюбена във Фантома. Драмата в любовния четириъгълник завършва трагично, но... любовта никога не умира.

За разлика от „Фантомът на операта“, „Любовта никога не умира“ е като един оперен апотеоз, пропит с романтика и драматизъм, който не може да остави никого равнодушен. Ще го потвърдят възторжените зрители от юлската премиера на мюзикъла в препълнения Летен театър, със сигурност ще бъде така и на августовската  премиера. Датата е 13 август, часът и мястото са известни  J - 21.00, Опера в Летния театър и още по-точно ММФ „Варненско лято“.

В постановката на режисьора Светозар Донев и Маестро Страцимир Павлов, със сценограф и костюмограф Нела Стоянова, хореограф Анна Донева, сега ще се изявят великолепното сопрано Илина Михайлова в ролята на Кристин и тенорът от Пловдив Момчил Караиванов, който обича да си представя своя герой Фантома като Дарт Вейдър. Останалите главни персонажи ще пресъздадат Калина Жекова – МЕГ, Нейчо Петров - Реджи – РАУЛ, Миглена Страдалска - ЖИРИ и малката чаровница Белла Петрова, която толкова талантливо изпълнява ролята на Густав, сина на Кристин и Фантома.

 

 

Мартин Георгиев

 

 

9 август, 21.00, ММФ Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

 

МАЕСТРО МАРТИН ГЕОРГИЕВ – диригентът на „Лебедово езеро“

Не всеки театър може да си позволи да изведе само за няколко месеца премиерите на две версии на балетната икона „Лебедово езеро“, както амбициозно го направи нашият оперен театър.  В края на миналата година изнесохме премиерата на класическата версия с хореографска редакция на Светлана Тоншева, а сега през август представяме и авторската версия на Сергей Бобров. Тя също е изградена върху класическа хореография, но с много по-сложна и динамична концепция, както и с друг финал. 

Възможността за различни решения на „Лебедово езеро“ е заложена още в музиката на Чайковски, който на няколко пъти дописва първоначалния си вариант и това дава на хореографите свободата да изберат тази музика, която отговаря на авторското им виждане.Първата ни версия на „Лебедово езеро“ имаше голям успех, вярвам, че и с втората ще бъде така.

 

 

СЕРГЕЙ БОБРОВ – хореографът на „Лебедово езеро“СЕРГЕЙ БОБРОВ – хореографът на „Лебедово езеро“

Искам на премиерата на „Лебедово езеро“ в Летния театър да видя на сцената вдъхновени артисти в перфектна форма , които всеотдайно споделят своята емоция с публиката  и показват високото качество на руската балетна школа.

Искам да видя и възторжени зрители, които усещат диханието на сцената.

 

 

ВЕСА ТОНОВА – Одета/Одилия

Харесвам начина, по който Сергей Бобров интерпретира „Лебедово езеро“ с  класическа хореографска лексика, но наситена с много динамика. Интригува ме и засиленият драматизъм в сюжета, който акцентира върху стълкновението между добрите и светлите страни, заложени във всеки човек. Във версията на Бобров Одилия и принцът загиват, Одета остава сама с мъката си, но нейният край също е предизвестен, защото лебедът е единствената птица, която не може да живее без половинката си...

Летният театър и Варна са сантимент за мен. На това красиво и благословено място, в далечната 1986 година, аз станах лауреат на Международния балетен конкурс, с моя партньор от Варна Владимир Роже и това даде незабравим старт на творческата ми кариера.

Възторжено е в душата ми преди премиерата днес! Дано да го усети и публиката!

 

Прочетете още:

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" ВЕЧЕ С ДВЕ НАГРАДИ

"ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО" на Сергей Бобров с директно излъчване на премиерата от Красноярск

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ НА СЕРГЕЙ БОБРОВ С ПРЕМИЕРА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“ 2018

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

Поради големия зрителски интерес и вече разпродадения концерт на 10 декември на Тримата БГ тенори, известни като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров, предлагаме още един извънреден техен концерт на 8 декември.

Тримата български тенори, известни още като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров съчетават опера с поп, рок, джаз. Репертоарът им включва класически арии и италиански канцонети, евъргрийни, латино, рокендрол, руски шлагери, популярни български песни, шедьоври в различни стилове.

Завладели най-големите сцени в България, те са концертирали в САЩ (Бродуей - Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Детройт), Канада (Торонто, Монреал), Русия (Москва, Нижний Новгород), Германия, Румъния, Естония и др.

ПРЕДСЕЗОН С ФИНАЛИСТИ ОТ МАЙСТОРСКИТЕ КЛАСОВЕ НА ДИРИГЕНТИ И РЕЖИСЬОРИ ОТ СВЕТОВНИТЕ СЦЕНИ

 

За пръв път Държавна опера Варна предлага ексклузивен предсезон с постановки на прочути диригенти и режисьори от Метрополитън опера, Болшой театър, Берлинската Щатсопера, Милано, Парма и Южна Корея, в които ще се представят финалистите от техните септемврийски майсторски класове в първото Opera Stido - Varna 2019. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна.

 

17 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
ДОН ЖУАН
Опера от В. А. Моцарт
Диригент Айрат Кашаев - Болшой театър, Москва
Режисьор Донгми Лий - Южна Корея

 

18 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР
Опера от Гаетано Доницети
Диригент Лоренцо Бизари - Парма, Италия
Режисьор Донгми Лий - Южна Корея

 

20 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Диригент Маурицио Барбаначи - Метрополитън опера, САЩ
Режисьор Лудек Голат

22 септ, 11.00 и 19.00, Основна сцена
СЕЛСКА ЧЕСТ
Опера от Пиетро Маскани
ПАЛЯЧИ
Опера от Руджиеро Леонкавало
Диригент Елда Ларо – Милано, Италия
Режисьор Вонгани Бевула – Щатсопера Берлин, Германия

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна ще започне своя 77-ми творчески сезон 2019/20 в Световния ден на музиката 1 октомври, 2019,19.00, със специален Симфоничен концерт, под диригентството на Маестро Емил Табаков, със солисти Минчо Минчев и Николай Минчев.

 

Билетна каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

 

"В РИТЪМА НА МУЗИКАТА" и "МАНОН ЛЕСКО" НЯМА ДА СЕ СЪСТОЯТ

 

Поради големия интерес концерт-спектакълът „Една любовна вечер в операта“ на 14 февруари ще бъде повторен и на 17 февруари, събота, 16.00, Основна сцена.

 

Поради технически причини, спектаклите „В ритъма на музиката“ на 12 февруари, Основна сцена, 18.00 и „Манон Леско“ на 17 февруари, Основна сцена, Сцена Фамилия, 16.00, няма да се състоят.

 

Закупените билети могат да бъдат презаверени за друго представление от програмата до края на месец февруари, но не по-късно от 20 февруари, или сумата по тях да бъде възстановена.

 

 

 


 

 

На пресконференция на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда, която бе открита за любопитна публика, именитият цигулар и професор в Държавната консерватория в Пилзен Роман Федчук представи изключително рядката цигулка "Гуарнери", с която ще свири на Симфоничния концерт на 5 април, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019.

Цигулката е произведена от Андреа Гуарнери, родоначалник на прочутата лютиерска династия „Гуарнери“, чийто струнни инструменти се отличават с мек звук и богат резонанс. Майсторите от Кремонската школа („Амати“, „Гуарнери“, „Страдивари“, XVI-XVIII век) са използвали т. нар. балканска елха или български смърч за изработването на корпуса на своите струнни инструменти. Тази порода дърво се отличава със специална структура, като пръстените, по които може да се съди за годините на дървото, са по-широки, отколкото при алпийската елха. По това се разбира дали инструментът е изработен от италиански или от австрийски или немски майстори. Използването на различен дървесен материал определя различните звукови характеристики на инструмента.

Според проф. Федчук, главната тайна не е в лака, както се смята обикновено, а в импрегнацията. Съставът на кремонския лак е известен, може и днес да се произведе. Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае. Ето това е голямата и все още неразкрита тайна. С дигиталните технологии може да се проникне само до структурата на инструмента, но те не са в състояние да идентифицират сложните съставки на покритието, част от които с времето са се изпарили.

Цигулката „Гуарнери“, която е част от колекцията на брата на Роман Федчук, би получила на търг на „Сотби“ евентуална начална цена от 700 000 евро, а при наддаването крайната цена никога не може да се предвиди.

На пресконференцията учениците от майсторския клас на проф. Федчук изнесоха кратък концерт и получиха своите грамоти от фондация „Европейска музикална академия“. Проф. Федчук оповести, че Свилена Иванова и Камелия Билалова са отличени със стипендия за участие в Летния музикален фестивал в Прага тази година, а Елица Кръстева получава покана да се присъедини към неговия клас по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

 

* Фотография Росен Донев

 

 

 

 

 

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

 

Интересът на публиката към шедьовъра на Жорж Бизе винаги е много голям. Потвърди го и гостуването през пролетта на 2014 г. на Държавна опера  Варна в зала №1 на НДК в София пред повече от 4000 зрители и нестихващи аплодисменти. Преживяването ще се повтори във Варна на 22 октомври от 19 часа. В ролята на фаталната циганка сега ще се представи великолепното мецосопрано Даниела Дякова, а образа на Дон Хозе ще пресъздаде известният варненец с успешна международна кариера, тенора Иван Момиров, който впрочем придаде блясък и на първите спектакли на Софийската опера в началото на този есенен сезон.
 

Останалите роли са поверени на утвърденитеварненски солисти Линка Стоянова като Микаела, Пламен Димитров като Ескамилио, Свилен Николов в ролите на Моралес и Данкайро, Евгений Станимиров като Цунига, Пламен Долапчиев като Ремендадо, а двете красавици Фраскита и Мерцедес се изпълняват съответно от Филипа Руженова и Силвия Ангелова. Режисьор Кузман Попов, диригент Григор Паликаров.

Маестра Чадловска, Мария Кичевска, Никола Хаджитанев, Павел Кирчев, Ивана Коцевска пред Виолета Тончева

„Раймонда“ от Александър Глазунов - 7 август, 21.00, Летен театър. Балетна премиера на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2021

Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера

Дарина ЙосифоваНа 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.

В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.

В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.

В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.

Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.

 

 

 

 

След успешния гастрол на Държавна опера Варна в София през миналата есен Националният театър за опера и балет връща визитата на 17 и 18 март с класическия спектакъл „Дон Кихот“ от Минкус и съвременната танцова драма по музика на Микис Теодоракис „Зорба гъркът“, хореография, режисура и либрето Лорка Масине.

„Дон Кихот“В своя мартенски афиш Държавна опера Варна предлага още два балетни спектакъла, чийто автор е з.а. на Русия Сергей Бобров – „Лешникотрошачката“ по музика на Чайковски и на 29 март и операта-балет „Кармен денс“ по творбата на Бизе на 31 март.

За ценителите на изящния танц Държавна опера Варна поднася специално предложение КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТ.

Промоционалната КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТ предлага четирите спектакъла на стойност 30 лева. Зрителите, възползвали се от офертата, ще получат и подарък - безплатни програми за спектаклите с автографи и пожелания върху тях от солистите на спектаклите.

Така те ще могат по-дълго да съхранят и споделят емоцията от преживяното и да се настроят на вълната на предстоящата балетна олимпиада, поредното издание на престижния Международен балетен конкурс през юли 2016 във Варна.

 

Каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 


 

 

3 август 2018, 21.00, Театър Римски терми

 

Концерт с популярни арии и дуети на Пламен Димитров, Андриана Йорданова и Руслан Павлов

 

Адриана ЙордановаПЛАМЕН ДИМИТРОВ - баритон и АНДРИАНА ЙОРДАНОВА – сопран пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя незабравим учител и за концерта в негова памет

 

Кой е най силният ви спомен за Георги Койчев?

 

Пламен Димитров: Не мога да откроя някакъв специален спомен, защото постоянно бяхме заедно. Той идваше на всички мои спектакли, държах на неговата оценка, най-много вярвах на него. Беше взискателен и критичен, двамата работехме сериозно и изчиствахме нещата, докато не се получат така, както той ги искаше, максимално най-добре.

 

Андриана Йорданова: За разлика от Пламен, аз нямах късмета да бъда толкова близо до него, защото заминах за чужбина. Но съм благодарна на съдбата, че в творческия си път попаднах на прекрасни педагози – като малка започнах с Веселина Зафирова, след това продължих при Георги Койчев, а в Консерваторията влязох в класа на проф. Илка Попова. Тя доразви у мен онези вокални качества, които постави Георги Койчев, между тях като педагози нямаше ревност, имаше симбиоза и приемственост. За един певец е от голямо значение, вокалните му педагози внимателно да надграждат посятото, а не егоистично да налагат своите амбиции.

 

Всъщност с Пламен се запознах, благодарение именно на Георги Койчев. Това стана в 107-ма стая на Варненската опера, където двамата репетираха. Запознахме се и Георги Койчев предложи да опитаме набързо един дует. Веднага почувствахме, че сме ученици на един и същ педагог. Така се стигна и до първия ни съвместен концерт във Варна през 2009 година. Тогава Георги Койчев ми каза, че за периода, откакто не сме се виждали, аз съм научила точно това, на което той е искал да ме научи. Никога няма да забравя думите му, те са важно признание за мен, което ми показва, че вървя в правилната посока. Пеенето, като непрекъснат процес, има нужда от оценка в перспектива и тъкмо в това се състои отговорността на педагога.

 

Пламен ДимитровОчевидно ти също приемаш като мисия педагогическата дейност, която развиваш в Малта.

 

Андриана Йорданова: Целта ми е да науча моите възпитаници да не спират да търсят, да се усъвършенстват, като вземат най-доброто първо от мен, а после и от следващия педагог, който би трябвало да бъде по-добър от мен. Затова смея да кажа, че следвам уроците на моите учители. Наследих от Георги Койчев любовта към мъжките гласове, подготвих вече няколко баритона, които успешно се изявяват на различни сцени. Използвам неговата практика при разпяване на италианския вокал "А" и смяната на всички останали вокали. И аз, като него, държа на правилната позиция на главата, шията, на цялото тяло. Това са все едни такива азбучни истини за оперното пеене, които обаче се оказват много по-ефективни от редица съвременни методики.

 

Пламен Димитров: (с усмивка) С Георги Койчев началото винаги беше трудно, но и знаехме, че накрая непременно ще се получи това, което трябва да се получи. Няма да забравя първия си урок при него, истинска катастрофа. Аз изпявам един тон, той веднага отсича - не, аз отново опитвам, той отново ме спира и така в продължение на почти час.

 

Андриана Йорданова: Тук си спомням, че веднъж на излизане от урок при Георги Койчев, срещнахме режисьора Кузман Попов, който живее един етаж по-надолу. Та той с усмивка отправи упрека: „Жоро, защо не ги оставиш да изпеят някаква ария, ами чувам само А-А-А-А, А-Е-О-А? „А, още не са дорасли“, отговори подобаващо Георги Койчев.

 

Пламен Димитров: Той беше весел човек, макар и не всички да го познаваха от тази му страна. По повод нечий разсъждения за връзката между лейката и оперното пеене, той все се шегуваше: „Ето един, стигнал до великото прозрение, че както се лее вода от лейката, така трябва да се лее и да не прекъсва и гласът.“

 

Президентът на Република България Румен Радев присъства на 16 юли 2021 на лятната премиера на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“, продукция на Държавна опера Варна, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов. Преди представлението държавният глава връчи Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ на Президента на Република България на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговия значим принос към българската култура и духовно развитие, и по повод 100-годишния му юбилей през тази година. За престижното отличие благодари Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с Веселина Михалкова, артистичен директор на Варненския драматичен театър.

 

Президентът Румен Радев изрази съжаление, че не можа да поднесе наградата точно на рождения ден на театъра 12 март, заради отложеното честване на юбилея във връзка с пандемията. Но, спазвайки обещанието си да дойде във Варна, сега за него е не по-малко удоволствие лично да връчи президентския знак за достолепната годишнина на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Той поздрави екипа за творческите постижения и богатата юбилейна програма за театралния празник, който е повод за гордост както за варненци, така и за цялата културна общественост в България. В краткото си приветствено слово Президентът Румен Радев открои заслугите на Варна в областта на културата, обърна се с топли думи и към публиката, която с присъствието и подкрепата си вдъхновява творците на изкуството.  

НА 6 АПРИЛ 2022 ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НАВЪРШВА 75 ГОДИНИ

На днешния ден преди 75 години във Варна е регистрирана Народна опера Варна

Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато трупата на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. С респект към миналото, дължим почит към всички онези творци, състави и събития, които допринасят за развитието на музикалната култура и създаването на п          рофесионален оперен театър в града. Сред тях Варненската общинска опера (1929), Симфоничният оркестър към Радио Варна с диригент Саша Попов (1945) и обособилият се от него първи Държавен симфоничен оркестър с главен диригент Руслан Райчев (1946) са най-добри предпоставки за създаването на Варненската областна народна опера, както точно е посочено в Учредителния протокола от 6.04.1947 г.

Държавният глава приветства идеята в Морската ни столица да бъде изградена нова многофункционална зала за всички видове сценични изкуства

Варна може да бъде модел за развитие, в който образованието, науката и културата са водеща сила. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща с интелектуалци, представители на изкуството, културата, науката и образованието във Варна. Срещата се проведе в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, който тази година празнува 100-годишен юбилей. Държавният глава бе на посещение в Морската ни столица, придружаван от съпругата си Десислава Радева.
 
По време на срещата директорът на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна Даниела Димова подкрепи инициативата под патронажа на президента да бъде изградена нова концертна зала в София и се обърна към държавния глава от името на варненската културна общественост за подкрепа във Варна също да бъде изградена нова мултифункционална зала за всички видове сценични изкуства. Президентът приветства идеята и заяви готовност да бъде неин патрон. „В София усилено работим за Национална концертна зала, която да съответства на висотата на таланта на нашите творци. Ако успеем и тук да направим това, съм сигурен, че този модел ще продължи да се разпространява из България“, изтъкна държавният глава. Той разкри, че дарителската кампания за изграждане на залата в София напредва и се въвличат много институции не само в България, но и в чужбина. Работи се и по привличането на световно признати изпълнители и творци, които скоро да дойдат у нас. Президентът подчерта, че е важно да бъде даден знак на изпълнителната власт, която формира и разпределя бюджета, че е крайно време за повече инвестиции в областта на културата.

 

„Котки“  - 14 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2017

Котките в мюзикъла „Котките“ носят 38 оригинални перуки, изработени от филц. Даниела Стоянова, гримьор и перукер в Държавна опера Варна, за пръв път използва не коса, независимо дали естествена или изкуствена, а неопредена вълна. Предимствата на иновативния подход се състоят в това, че перуките могат да бъдат направени с повече фантазия, с повече детайли, определено са по-красиви, по-ефектни и по-стабилни. Прилягат много добре върху главата, изглеждат естествено, срастват се с героя.

Идеята за филцовите перуки на „Котките“ принадлежи на талантливата художничка Ася Стоименова, която е автор на сценографията и костюмите за редица постановки на Държавна опера Варна. Нейните костюми за световната премиера на „Граф Монте Кристо“ биха стояли добре във всеки бродуейски театър, смята авторът на мюзикъла Ив Деска.

Сега за мюзикъла „Котките“ тя работи заедно с перукерката върху оригиналното си решение. Ася проектира отделни скици за 38-те различни перуки, Даниела проучва вариантите за реализацията, поръчва доставката на необходимите килограми неопредена вълна, след което пристъпва към направата на перуките. Творческият процес завършва с подстригване, оформяне на детайлите и стилизация на перуките, които заедно с грима оформят не просто визията, а различните характери на котешките персонажи.

Най-много усилия се влагат в сложните перуки на котешкия бог Бай Двузаконие и красавицата Гризабела. В богатата перука на Гризабела например предварително вплетените парени фитили изискват редица допълнителни процедури. Трудоемката дейност отнема повече от месец, но резултатът е възхитителен. Ася и Даниела са доволни от себе си, а артистите направо са влюбени в своите котешки образи :)

 

 

Прочетете още:

ДАНИЕЛА ДИМОВА – ГРИЗАБЕЛА

 ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

 

 

АНДРИАНА ЙОРДАНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концерта „Белкантовите гласове“  

 

 

 

23 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

Участват Андриана Йорданова - сопран, Пламен Димитров – баритон, Валерий Георгиев – тенор и Жанета Бенун - пиано.

 

Как изглежда малтийското ежедневие на варненското сопрано Андриана Йорданова?

Поддържам своето Оперно студио, преподавам и в единственото Музикално училище на Малта. Не забравям България и Варна и с удоволствие подкрепям дейността на НПО „Малтийско-български кръг“. Разбира се, продължавам да пея в различни спектакли и концерти в Малта, Италия и други страни.

 

Коя беше последната ти концертна изява?

Щастлива съм, че през тази година ме поканиха да гостувам в юбилейното 50-то издание на Софийски музикални седмици. За мен това е важно признание. С именития пианист, проф. Ростислав Йовчев, изнесохме концерт, посветен на малтийската и българската музика. В първата част на концерта представихме световната премиера на творбата „Бейрут“ от съвременния малтийски композитор Александър Вела Грегъри по текст на Джон Акуилина. Избрахме точно тази творба, не само заради интересния музикален подход и хармониите, а и заради темата за разрухата, която тя интерпретира. Мисля, че всички ние имаме задължението да изразяваме нашата гражданска позиция към света, в който живеем и един от начините да го направим, е чрез музиката. Втората част на концерта беше съставена само от произведения на български композитори, като Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев и др.

 

Във Варна, в концерта „Белкантовите гласове“ на 23 юли в Театър Римски терми, ще участваш с баритона Пламен Димитров, с когото преди време изнесохте запомнящ се концерт, посветен на вашия вокален педагог Георги Койчев.

Да, така беше. С Пламен Димитров винаги ще си останем благодарни възпитаници на нашия незабравим учител Георги Койчев, преподал ни най-добрите уроци за пеенето и живота.

За концерта „Белкантовите гласове“ дължа благодарност на моите приятели Жанета Бенун и Пламен Димитров, които ме поканиха да участвам в проекта. Радвам се, че за пръв път ще пея и с друг солист на Варненската опера, тенора Валерий Георгиев. Отсега чувствам вълнението и отговорността, които винаги изпитвам преди среща с родната българска публика.

 

Как подбра програмата си за концерта?

Спрях се на трима различни композитори - Росини, Белини и Верди. Избрах една рядко изпълнявана творба от моя любим Росини. Това е Ария на Матилда от операта „Вилхелм Тел“, която ме впечатли още преди години, когато я чух за пръв път. Харесва ми трудният речитатив, в който се предават много различни и противоречиви чувства. Вокалната техника, която изисква големи фрази без дъх и поддържане на линията, би могла да се сравни с прочутата Ария на Норма „Casta Diva” от Белини. Тази каватина е еманация на белкантовата песен, публиката я обича и за мен ще бъде огромно удоволствие да я изпея. Завършвам с Арията на Леонора “Pace, pace mio Dio!” от „Силата на съдбата“ на Верди.

Чудесен избор от любими арии, дуети и терцети са направили и моите колеги Пламен Димитров и Валерий Георгиев. В този концерт ние влагаме цялата си любов и преклонение пред най-красивото, белкантовото пеене, които искаме да предадем и на публиката.

С камерен концерт под наслов „Песните на Обединена Европа” Варна ще отбележи Деня на Европа – 9 май.
На този ден в ГХГ от 18 часа ще чуем солистите на Държавна опера Варна Пламен Димитров и Лиляна Кондова, на които ще акомпанират на пиано съответно Жанета Бенун-Николаева и Стефан Бояджиев.

За своя концерт те специално са издирили както известни камерни произведения, така и изящни миниатюри, фолклорни аранжименти и други творби, характерни за песенното творчество на страни от Европейския съюз. Идеята на този общ аудио портрет е да доближи слушателя до музикалните вкусове и настроения на отделните народности, да го подтикне към естетически сравнения и да му вдъхне частица от онази всеобхватна енергия на многообразието, която е основно качество на европейската музикална култура.

Наред с „Елегия” от Жул Масне, „Der Wanderer”, “Standchen”, “Die Stadt” и “Abschied” oт Франц Шуберт, Пламен Димитров и Жанета Бенун-Николаева ще представят „Люти клетви” от Георги Спасов, „Вино пия” от Добри Христов, за да изброим само някои от интересните акценти в програмата на вечерта. Един песенен концерт с творби от различни композитори е по-труден за интерпретация, отколкото участието в даден оперен спектакъл, защото в концерта се налага при всяка песен да навлизаш в нова стилистика, изтъква известният наш баритон, който е желан гост на редица престижни сцени по света.    

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ И СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

19 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски. Солист Людмил Ангелов;

"Гогол сюита" от Алфред Шнитке - ПРЕМИЕРА ЗА ВАРНА;

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

Опера в Летния театър – Варна 2014

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

Наближава голямото лятно преживяване Опера в Летния театър, което през тази година ще доминира в културния живот на Варна от 21 юни до 23 август.

По подобие на предишни години, и петото фестивално издание ще протече под мотото на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019.
В съревнованието за европейския приз морският град преодоля първата бариера и се класира за финалната номинация, чийто резултат ще стане известен наесен.

 

Вилиана Вълчева - диригент

 

 Фактът силно мотивира екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера Варна, начело с директорката Даниела Димова, да поднесе на варненци и многобройните гости на Варна от страната и чужбина високостойностни музикални събития, със съдействието на Община Варна, Двореца на културата и спорта и Алфа Банк като генерален спонсор.

Медийни партньори БНР – Радио Варна, ТВ и в. „Черно море”, БНТ 2-Варна, Дарик Радио Варна, в. „Народно дело”, www.petel.bg, www.moreto.net, www.dnesplus.bg; www.varnautre.bg, www.novavarna.net. Специални партньори Casta Diva, Viva la Musica, www.eventsinbulgaria.com

В романтичния Летен театър на Варна меломаните са поканени да съпреживеят красотата на оперното изкуство под открито небе в 13 незабравими вечери.

 

На 21 юни от 19 часа, в рамките и на ММФ «Варненско лято», ще бъде представена една от най-новите постановки на Държавна опера Варна «Дон Жуан» от В. А. Моцарт, в оригиналния режисьорски прочит на Александър Текелиев.

 

В неостаряващия оперен трилър своето вокално и артистично майсторство ще покажат баритонът с великолепна международна кариера Венцеслав Анастасов в ролята на Дон Жуан и солистите на Варненската опера Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Арсений Арсов, Ина Петрова, Илина Михайлова, Пламен Димитров.

 

Дирижира младата и талантлива варненка Вилиана Вълчева с постоянен творчески адрес в Швейцария и стремителна кариера, белязана от наскоро спечелената международна стипендия на името на Рихард Вагнер.

 

 

 

 

 

Каним зрителите, закупили билети за първия фестивален спектакъл "Дон Жуан" от Моцарт, утре, 21 юни, събота,  от 19.00 ч. на Основна сцена на ТМПЦ.

Билетите важат без заверка.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - ВАРНА 2014 ЗАПОЧВА НЕ НА 20, А НА 21 ЮНИ, НЕ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР, А  НА ОСНОВНА СЦЕНА НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ОТ 19.00 Ч.

 

Вижте целия афиш на Опера в Летния театър – Варна 2014: кликнете тук

 

19 април 2016, 19.00

 

Kулминацията на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде премиерата на 19 април във Варна, на 20 април в Горна Оряховица и на 21 април във Велико Търново на мюзикъла на майстора на този жанр Андрю Лойд Уебър по сценарий на Тим Райс "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха".

Първото представяне на творбата е било на 1 март 1968 г. в Лондон, откъдето тръгва и световната й слава. В България "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" е поставян в Музикалния театър през 2000 г. от Светозар Донев.

Режисьор на варненската версия 2016 г. отново е Светозар Донев, българският господар на мюзикъла, както е известен сред музикалните среди. Диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов. Плакат и фотография Росен Донев.

Действащи лица и изпълнители: Йосиф - Богомил Спиров, Борис Луков; Разказвач - Ина Петрова, Вяра Железова; Яков - Пламен Георгиев, Закар Гостанян; Потифар – Георги Ханджиев, Анатоли Романов; Фараон - Свилен Николов, Пламен Долапчиев

 

 

 

Варненската версия 2016 през погледа на режисьора, хореографа и Йосиф

 

 

 

Съвременен прочит

В сравнение с предишната ми постановка на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” в София, която имаше библейско звучене, сега във Варна търся по-съвременен прочит.

Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.

В превода на библейската притча на съвременен език разчитам на чувствеността и интерпретацията на артистите, също на танца, на костюма и на всички останали елементи в спектакъла.

 

Всичко, което се случва на сцената, ще бъде насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен  костюм, ще разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите.

 

Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив.

 

Проф. Светозар Донев – режисьор

 

 

 

 

Паралел между библейското и съвременното

 

Чисто движенчески спектакълът минава през различни епохи, няма статика. Усеща се и специфичната еклектичност, заложена от самия автор, ценна именно с това, че показва връзката между библейската притча и съвременността.

 

Всъщност историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance, но има и стилизирани елементи, съотнасящи се към древен Египет и библейската епоха.

 

Въобще танцът и пластичните отношения между героите са особено важни за общото излъчване, за цялостната визия.

Сам по себе си балетът е герой, който в един момент е облечен в съвременни дрехи, а в следващата сцена носи библейски костюми.

 

В това непрекъснато търсене на паралела между библейското и съвременното светоусещане чрез едни и същи герои се състои непреходното очарование на този мюзикъл.

 

Светлин Ивелинов – хореограф

 

 

Зарежда с позитивна енергия

Богомил Спиров

 

Харесвам Йосиф. Мисля, че образът е много близък до мен и играя с изключително удоволствие в този мюзикъл. Йосиф е едно докоснато от светия дух момче, чиято дарба да тълкува сънища му носи нещастие - хората и днес не обичат различните.

Бащата Яков подарява на любимия си син красива пъстра дреха, но братята я хвърлят в кладенец и продават Йосиф като роб. Той обаче устоява на всички несгоди, използва дарбата си за доброто на египетския народ и постига признание от фараона, докато братята му се оказват в незавидното положение на просяци.

 

Прекрасна притча за една чиста душа. Самият мюзикъл носи в себе си една много приятна атмосфера на лекота. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” зарежда с позитивна енергия и се възприема по един и същ начин от различни поколения, възрастните го гледат със същия интерес като децата, по лицата на всички греят усмивки. И това е естествено, защото хората обичат да съпреживяват доброто.

 

„Чуден е, чуден е светът!” гласи лайтмотивът в една от песните, които звучат в началото и на финала на спектакъла. Светът, в който живеем, наистина е чуден, просто трябва да имаме очи и сетива да го усетим.

 

Богомил Спиров – Йосиф

Тенор, солист на ДМБЦ „Стефан Македонски

 

 

 

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=gb2kIkfhzEQ&feature=youtu.be

Прочетете повече: Да се опитаме да станем по-добри

Авторите на "Йосиф и неговата пъстра дреха"

Вяра Железова пред Виолета Тончева за своята Разказвачка

 


 

 

За участието си в 50-я Фестивал на оперното и балетното изкуство - Стара Загора 2017 Държавна опера Варна получи плакет, връчен на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна от Огнян Драганов,директор на Старозагорската опера.

На 28 ноември на сцената на Старозагорската опера оживя естетската постановка на главния режисьор на Варненския оперен театър и сценограф на „Норма“ от Винченцо Белини Кузман Попов, под палката на главният диригент на Варненската опера Ян ван Маанен. Аплодисменти заслужихакостюмите на Ася Стоименова и 3D мапингът на Полина Герасимова. В главните роли блестящо се представиха: НОРМА - Линка Стоянова, АДАЛДЖИЗА - Даниела Дякова, ПОЛИОНЕ - Бойко Цветанов, ОРОВЕЗО - Гео Чобанов, КЛОТИЛДЕ – Вяра Железова, ФЛАВИО - Христо Ганевски. Оркестърът и хорът на Държавна операВарна, с диригент Цветан Крумов, също внесоха своя дял за успешния прием.

 

 

 

 

 

ТМПЦ Варна – Държавна опера Варна и Община Варна представят Опера в Летния театър – Варна 2015 с подкрепата на генералния спонсор Алфа Банк България, бизнес партньорите „Св. Св. Константин и Елена Холдинг АД, Graffit Gallery Hotel и медийните партньори БНТ 2 Варна, БНР Радио Варна, Дарик Радио Варна, Media Group On Air, в. „Народно дело”,  www.petel.bg, www.moreto.net, www.varnautre.bg и др. Специални партньори Casta Diva и Viva la Musica - БНР

По случай 20-та си годишнина в България, Alpha Bank за втора поредна година е основен партньор на фестивала “Опера в Летния театър” и съпътстващия го Първи международен балетен форум. Партньорството е част от дългогодишните традиции на банката да развива и подкрепя значими проекти, които имат принос към общото културно наследство и постижения на България.
На 9 юли от 21 часа в Летния театър на Варна предстои дългоочакваната премиера на Вердиевия шедьовър „Макбет” - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на режисьорката Нина Найденова и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони, с примата на Румънската национална опера Сорина Мунтеану в ролята на Лейди Макбет и нашите великолепни солисти Пламен Димитров в ролята на Макбет, Евгений Станимиров - Банко и Валерий Георгиев – Макдъф.

В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.


Верди смята "Макбет" за най-хубавата си творба

“Макбет” е първата шекспирова пиеса, която Верди адаптира за оперната сцена. Трагедиите и комедиите на великия поет и драматург го вдъхновяват през целия му живот, служат за основа на двете му последни опери “Отело” и “Фалстаф”. През август 1846 г. Верди избира „Макбет” за сюжет на новата си опера. Композиторът сам изготвя либретото в проза и възлага на либретиста Пиаве да съчини стиховете. Музиката е написана само за четири месеца, премиерата последвала на 14 март 1847 година в „Театро дела Пергола” във Флоренция. Верди смята „Макбет” за най-хубавата си опера и в знак на признателност я посвещава на своя тъст Антонио Бареци. След 17 години Верди се връща отново към „Макбет” и прави нова редакция. В преработения вариант операта е изпълнена в “Театр Лирик” в Париж на 21 април 1865г.

 

Бесовете. Обсебването

Нина Найденова за своята постановка

Шотландия, ХI век. Владетели, рицари, придворни, поробени, вещици, демони, видения владеят сценичното пространство, обгърнати в мистика и реалност, водени от страсти и идеи! Сюжет, изпълнен с драматични обрати на съдбата, с човешки слабости, разрушителни амбиции, героични подвизи, мъка и мимолетна радост, възход и падение. Исторически факт от живота на шотландския владетел Макбет, превърнал се в легенда, предавана от уста на уста, вълнува двамата титани Шекспир и Верди! От далечния ХI век до нашият ХХI са минали точно десет века. Случайно ли е, че тази лична драма се превръща в изкуство и буди размисли и днес? Кое е онова, което ни кара да съпреживяваме или отхвърляме драмата на героя Макбет, онова, което вълнувайки ни кара да погледнем и към самите себе си и към тези около нас?

Това са въпросите, превърнали се в основа за сценичната концепция.
Всички се раждаме равни, но после всеки прави своя избор - един тръгва по пътя на доброто и проповядва мир и любов, а друг по пътя на властта и славата на всяка цена… Всички имаме мотиви за действията си, но не и обяснения за тях! Действията – разрушителните, са акт на Човешка воля или Обсебване на мисълта от Страстта, Невидимото, Злото?! „Да сме обсебени…“ е само оправдание на постъпките и намеренията ни… или предопределеност от други по-висши сили? А ако това са разрушителни мисли на собственото ни подсъзнание, носим ли отговорност? Поемаме ли вината? Изкупваме? Как? Въпросите са много. Стоят пред всекиго, който дръзне да интерпретира мистичната съдбовност на владетел, превърнал името си Макбет в синоним на разрушителната човешка страст.

Образите на Бесовете са в основата на сценичната концепция - израз на нашите объркани човешки амбиции и намерения! Мистични и реални. Рожби на силите на мрака, но и на най-потайните кътчета на човешката душа. Те обсебват! Превръщат се в провокатор и двигател на действието, подчиняват на собствената си игра на съдбовност всички – владетели, поробени, вещици и войни. Бесовете съблазняват Макбет и Лейди Макбет към страстта, към властта, към техния гибелен край...

Всички страсти се разиграват в динамиката на непрекъснато променяща се визия – въртящ се кръг-сфера, който променя гледните точки повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, гора, зала на кралете, в арена на пагубните страсти. В цялата тази динамика получена от редуването на картини и образи, Бесовете намират най-адекватната си среда за да изразят своята разрушителна експресия.

 

Нина НайденоваНина Найденова

е един от водещите оперни режисьори в България. Нейни постановки се играят с успех в оперните театри в Русе, Варна, Бургас и Стара Загора. Специализира оперна режисура в операта LA SCALA, Милано. По програма на ЕС „Еразмус”, през 2002/2003 специализира и семиотика на киното в института IULM, Милано, Италия. През 2009 защитава успешно докторска дисертация в областта на музикалната семиотика. Завършва с магистърска степен оперна режисура, в НБУ, 1997. Има две специализации в областта на артмениджмънта – „Американски театрални модели на управление“ (1997) и „Управление на културни институти“ (2012).

Нина Найденова е доцент в Нов Български Университет, където преподава оперна режисура, актьорско майсторство и семиотика на изкуствата. Работила е като режисьор 12 творчески сезона в Старозагорската Държавна опера. От 2008 до 2010 е неин главен режисьор.

По покана на “Columbia Artists Management”-  САЩ, “Konzertdirektion Schlote” Австрия, както и на други агенции, Нина Найденова участва с постановките си в задгранични гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия, САЩ. Постановките й се играят на престижни сцени и фестивали в градовете Кан, Брюксел, Ню Йорк, Рим, Цюрих, Женева. На сцената на Festspiele в Залцбург, с добър отзвук на критика и публика, са представени три нейни представления – 2005 - "Дон Карлос”, 2007 - „Макбет” и 2008 - „Турандот”. От 2005 г. Нина Найденова поставя като постоянен гост-режисьор в оперните театри в Скопие, Македония и Донецк, Украйна.

Във Варненската опера се играе нейната постановка на „Селска чест” и „Палячи”, а след „Макбет” в Опера в Летния театър – Варна 2015 ще видим и нейния прочит на „Любовен еликсир” на 31 юли.

Прочете още за "Макбет":

3 е числото на съдбата в „Макбет"

Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля

Обожавам Гена Димитрова!

Моят герой въздава справедливост и убива Макбет

Банко е образът на смелия и принципен лидер

 

 

На 11 март от 19 часа в ролята на Вавилонския цар Набуко от едноименната опера на Джузепе Верди ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с проникновените си превъплъщения в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето и други, в Опера в Летния театър 2014 той извоюва признание и като Яго от „Отело” на Джузепе Верди и Жерар от „Андре Шение” на Умберто Джордано”.

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и гостенката Елена Чавдарова-Иса (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, едни от най-добрите роли в техния репертоар. Като Измаел ще посрещнем най-младия солист от състава на Държавна опера Борис Луков, който изгражда стремителна кариера в операта, изявява се и в нашумялото трио тенори «Уникалните гласове».

В ролята на Закария ще се представи още Деян Вачков, солист на Варненския оперен театър, който редува ангажиментите си на големите оперни сцени по света с участия в България. Деян Вачков е работил с диригенти като Рикардо Мути, Лорин Маазел, Клаудио Абадо, Рикардо Шайи, Уго де Ана, Пиер Луиджи Пици и др.
Върховния жрец ще пресъздаде басът Евгений Станимиров, знаков солист от вече 10 години на Държавна опера Варна, с богат репертоар, с който редовно гостува в родината на операта Италия, както и в други страни.
Останалите роли са поверени на Илина Михайлова (Анна) и Христо Ганевски (Абдало).

 

Спектакъла на «Набуко», режисьорски прочит на Кузман Попов, ще дирижира маестро Борислав Иванов.

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014

Стилът Боряна Сечанова - изтънчено въображение, проникновен романтизъм и модерна чувствителност 

Балетният спектакъл „Шехерезада”, вдъхновен от приказния арабски фолклор „Хиляда и една нощ”, е дело на известната българска балетна режисьорка Боряна Сечанова, създала си световно име като автор на оригинални балетни постановки със съвременни танцови техники. „Боряна Сечанова има чудната способност да смесва всевъзможни танцови езици, като ги подчинява на собствения си стил, изграден от изтънчено въображение, проникновен романтизъм и модерна чувствителност“, пише за нея Мария Русанова (в. „Култура“, бр. 2, 2011). Вярна на себе си е Боряна Сечанова и в премиерната постановка на Държавна опера Варна. В „Шехеразада” тя прави модерен прочит на музиката на Николай Римски-Корсаков, като умело я колажира с етно чувствителността на Buddha Bar.
Музикалният колаж на Шакти рамкира началото и края на спектакъла.

Известна със своето умение както провокативно да смесва стилове и техники, така и да надгражда истории върху вече известни творби, хореографката, в случая и либретистка, разказва една съвременна приказка. Използвайки мотива за приказката като начин на освобождаване от делничната скука, тя трансформира историята на Шехерезада.

Героинята не разказва, за да спаси живота си и да спечели избраника на сърцето си, а напуска дом и съпруг, бягайки от сивотата на навика и ежедневието, в търсене на приключения и истинска любов. Въображението я отвежда от непознат град-затвор към пъстрите ориенталски пазари, площади и дворци, където Шахрияр приема чертите на нейния съпруг. Озовавайки се отново вкъщи, героинята осъзнава, че търсейки любовта и щастието в приказния свят, тя е заобиколена от тях в собствения си дом.

На фона на въздушните изчистени декори на Борис Стойнов, пищните, образуващи истинска симфония от цветове костюми на Цветанка Петкова-Стойнова се открояват с цялото си великолепие.

В този приказен свят, огрян от вълшебната лампа на Аладин, фабулата на спектакъла „разказ в разказа” се превръща в съвременна притча за доброто и злото, за мястото на личните отношения и техния отзвук в социума. Мъдростта на източните приказки, че любовта е по-силна от омразата и смъртта, е актуално послание и днес.

TOP