Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария “Nessun Dorma” е може би най-известната ария за тенор в света. Партията като цяло е написана много интересно, в нея няма фрази, които постепенно да те подготвят за височините, а мълчиш, мълчиш и изведнъж трябва да изпееш някаква пределна височина. Тези резки обрати са предизвикателство за всеки тенор, но аз обичам ролята на Калаф, пея я не за пръв път и се надявам, че съм успял да я овладея в цялата й сложност.

Радвам се, че заедно с Илина Михайлова – тя като Лиу, аз като Калаф, представихме достойно Варненската опера на премиерата на „Турандот“ в Парма. Чакам с нетърпение и срещата на „Турандот“ с публиката на ММФ „Варненско лято“.

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

1 юли 2021, 21.00, Летен театър
Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

КАТО КЛОД ВЪВ ВАРНА СЕ ЧУВСТВАМ ЕДНОВРЕМЕННО НА РАБОТА И НА МОРЕ
Как се чувстваш като Клод, онзи може би най-запомнящ се образ от прочутия филм на Милош Форман?

Клод показва проблемите на средностатистическия американец и въобще на средностатистическия човек, който е изправен срещу машината на държавата и политиката, срещу войната и интереси, които нямат нищо общо с него. Още с излизането си мюзикълът предизвиква бурна реакция от страна на правителството, така че той е провокативен. Както всеки мюзикъл, така и „Коса“ трябва да забавлява. Но накрая в него има и една горчивина, която е важна и която се надяваме да успеем да предадем на зрителите.
Иначе като Клод във Варна се чувствам едновременно на работа и на море, слънцето грее днес и - както каза Нора преди малко, екипът е чудесен, репетираме сериозно и очакваме хубава премиера.

Симфоничен концерт на музиканти от побратимените градове Варна и Нинбо – Китай

28 септември, 19.00, ГХГ

Във Варна вече пристигнаха музикантите от Симфоничния оркестър на Нинбо, побратимения град на Варна в Китай за съвместен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна.  Днес ръководството на китайските гости имаше приятелска среща с ръководството на Държавна опера Варна – директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова и Маестро Борислав Иванов.

Концертът, който ще бъде изнесен на 28 септември от 19.00 часа в Градската художествена галерия, е под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. На диригентския пулт ще се сменят китайският диригент Чън Хао и варненският диригент Цветан Крумов. В програмата са включени „Жасмин“, Концерт за цигулка „Пеперудените любовници“, традиционни китайски произведения и Симфония №1 от Йоханес Брамс.

3 октомври, 19.00, Основна сцена

Концерт българска авторска музика, на основата на автентичен български фолклор.

Режисьор Сребрина Соколова.

Участват: Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Алексей Енчев – гайда, Божидар Бенев – цигулка, Надежда Енчева – обой, Соси Чифчиян – пиано, Пламен Георгиев – водещ

Гостувания на солистични състави и размяна на цели продукции между Държавна опера Варна и Народно позорище Белград са част от политиката на колаборация в рамките на Балканската оперна мрежа.

След първото партньорство между двете институции за премиерната постановка на "Атила" от Верди в миналогодишното издание на Опера в Летния театър във Варна, през март 2018 г. в спектакъл на операта "Аида" в Белград с изключителен успех се представиха Маестро Борислав Иванов на диригентския пулт и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева - Аида, Даниела Дякова - Амнерис и Валерий Георгиев - Радамес.

https://www.narodnopozoriste.rs/troje-bugarskih-solista-predvodjeni-maestrom-borislavom-ivanovim-16-marta-gostuju-u-verdijevoj-aidi

Първият спектакъл на Опера в Летния театър - Варна 2014, е отложен заради проливния дъжд, от 20 за 21 юни, 19.00, Основна сцена. Билетите важат без заверка.

Дирижира Вилиана Вълчева. Прочетете биографията й: кликнете тук

Прочетете повече за "Дон Жуан": кликнете тук > Петото издание на Oпера в Летния театър започва на 21 юни 2014

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“, съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/.

26 – 31 март 2016

Вилиана Вълчева дирижира оставащите 4 спектакъла до края на март – симфоничен концерт със солисти от НУИ „Добри Христов”, операта „Тоска”, балета „Лешникотрошачката” и операта-балет „Carmen Dance”.

Младата диригентка на Държавна опера Варна, чиято кариера протича едновеменно в България и Швейцария, вече си извоюва сериозно име сред музикалните среди у нас. „Нейният прочит говори за безспорен професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест”, пише музикалната критичка Юлияна Караатанасова по повод премиерата на „Андре Шение” в Опера в Летния театър 2014.

„Поздравления за младата и талантлива диригентка Вилиана Вълчева - сигурен и красив жест, динамика, която позволи на певците да "избродират" вокалните си образи”, отбелязва оперната прима Христина Ангелакова след гастрола на „Адриана Лекуврьор” в София през 2015 г.

На 26 март, 19 часа, солисти от  НУИ „Добри Христов”, преминали специален кастинг, ще изнесат концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна.

На 28 март, 19 часа, ще имаме удоволствието да се възхитим на един от най-големите тенори на нашето съвремие Калуди Калудов, който ще се превъплъти в образа на Марио Каварадоси от операта „Тоска” на Джакомо Пучини.

В ролята на Тоска ще му партнира великолепната Анна Дитри, негова партньорка на сцената и в живота, майка на няколкомесечния им син Калоян. Световноизвестният баритон Венцеслав Анастасов, който винаги покорява публиката с яркото си вокално и драматично  присъствие, ще се представи като Барон Скарпия, една от коронните роли в богатия му репертоар.

На 29 март, 19.00, изящната Илияна Славова и роденият сякаш да играе роли на принцове Павел Кирчев ще пресъздадат главните персонажи на Мари и Принц Лешникотрошач в „Лешникотрошачката”. Балетната приказка по Е.Т.А. Хофман и музиката на Чайковски в постановката на главния балетмайстор на Държавна опера Варна з.а. на Русия Сергей Бобров, е развита в стила на класическата хореография, с разкошни костюмографски решения.

Публиката винаги пълни салона за това заглавие, поради което то се играе не само по Коледа, както обикновено в други театри, а продължава да присъства в афиша на Варненската опера чак до пролетта.

Така е и през тази година – на 29 март „Лешникотрошачката” ще танцува за последен път през този сезон.

На сцената ще бъдат почти всички балетни артисти от трупата: Румен Стефанов, Евгения Минкова, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

Те, както и диригентката Вилиана Вълчева, също са пристрастни към вълшебството на «Лешникотрошачката».

Месецът завършва на 31 март, 19 часа, с „Carmen Dance” на Сергей Бобров, автор на либретото, хореографията и цялата уникална постановка по музиката на Жорж Бизе. Спектакълът извежда в акценти най-популярните моменти от знаменитата опера, за да ги интерпретира едновременно с художествените средства на две изкуства. Синхронният паралел между опера и балет, заедно с вдъхновеното преплитане на класическа и съвременна балетна техника, създава неповторимото очарование на страстния „Танц на Кармен”.

Оперни солисти: Вяра Железова - Кармен, Валерий Георгиев – Дон Хосе, Пламен Димитров – Ескамилио, Ирина Жекова - Микаела

Балетни солисти: Евгения Минкова – Кармен, Павел Кирчев - Дон Хосе, Румен Стефанов – Ескамилио, Илияна Славова - Микаела, Ренета Михайлова – бандитка, Мартин Чикалов – Данкайро, Николай Димитров – Цунига.

ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.

След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.

Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.

В какво се състои предизвикателството?

Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.

На какво държите в професията?

Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.

На 12 февруари от 18 часа младата варненка Вилиана Вълчева ще дирижира операта „Трубадур” от Джузепе Верди. Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в  родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано.
Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.

9 май 2018, 19.00, Основна сцена

Съвместен концерт между Варненската филхармония и Младежката филхармония на Дордрехт

Уникален концерт с европейски знак ще обедини на 9 май 2018 година Варна и Дордрехт. В Деня на Европа Филхармоничният оркестър на Държавна опера Варна и Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, побратимения на Варна град в Холандия, ще изнесат съвместен концерт. Събитието е под патронажа на кметовете на двата града, които ще се обърнат с приветствени думи към зрителите.

Варна и Дордрехт  са побратимени градове от 17 години, а в чест на 15-годишнината през 2016 г.  музеите на двата града обмениха част от своите колекции. В Дордрехт бе експонирано най-старото обработено злато в света, а тук във Варна гостуваха уникални средновековни паметници под наслов „Златният век на Дордрехт”. Изложбите, както и съвместният концерт за Деня на Европа на 9 май тази година, са под патронажа на кметовете на двата града.

Първата част на този забележителен като замисъл концерт ще бъде представена от варненския екип, а втората част ще достигне до зрителите чрез видеовръзка от Дордрехт. Във варненската програма, под палката на родения в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ще чуем Концерт за пиано и оркестър № 3 от Сергей Рахманинов със солист Руслан Павлов и музикалната емблема на Европейския съюз - Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен, четвърта част.

Музиката на Рахманинов, покоряваща с емоционалната си смес от бурни пориви и поетическо съзерцание, мрачен трагизъм и възвишена патетика, е близка до творческия натюрел на Руслан Павлов, а Концерт за пиано и оркестър № 3 е едно от любимите му произведения. Възпитаникът на СМУ "Добри Христов",НМА "Проф. ПанчоВладигеров" и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн е лауреат на много национални и международни конкурси, концертира на редица европейски сцени. Работи дълги години в Германия, а от 2014 г. е част от състава на Държавна опера Варна. Участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Шедьоври на класическия руски романс“ и др.

Българо-холандският концерт Варна - Дордрехт, посветен на Деня на Европа, ще завърши сЕвропейския химн. В този фрагмент от финала на Бетовеновата Девета симфония, една вдъхновена адаптация по поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“,  гениалният композитор за пръв път въвежда хор и солисти в симфонична творба. По време на Студената война „Одата на радостта” звучи вместо химн на олимпийските игри за обединения тогава отбор на Германия, а през 1972 г. четвъртата част на Девета симфонията е обявена за Химн на Европа.

„За мен „Девета симфония“на Бетовен винаги е била символ на хуманизма и човешкия стремеж към съвършенство. Няма друго музикално произведение, което толкова могъщо и въздействащо да изразява идеята за обединение в името на мира и просперитета в глобалния свят. Когато хорътпровъзгласява „Всички хора ще бъдат братя“ (Alle Menschen werdenBrueder, Шилер), се изпълваш с възбуда и възторг, с надежда и вяра в бъдещето. „Девета симфония“ е еманация на музиката, която може да направи хората по-добри“, споделя Маестро Ян ван Маанен.

Музикалния символ на Европейския съюз ще изпълнят оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Цветан Крумов и солисти Ирина Жекова – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Делян Славов – бас.

За холандската концертна програма, която ще изнесе Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, под диригентството на Лизете Хармс, ще бъде изградена специална видеовръзка. Родена през 1985 г., Лизете Хармс отрано осъзнава, че музиката ще бъде нейната житейска страст. Учи кларинет от 8-годишна, а на 11 години вече е приета в младежкия клас на Консерваторията. След като приключва  обучението си по банково и застрахователно дело, записва диригентско майсторство в Ротердамската Консерватория Codarts, която завършва с отличие. Дирижира Ротердамската филхармония, редица музикални проекти я отвеждат в Брюксел и Париж, където работи със Сър Саймън Ратл, Валерий Гергиев и други именити диригенти.

Редовно изнася концерти със Симфоничния оркестър на Консерваторията Codarts и е диригент на още 4 младежки оркестъра, а s Phil Joung- Mладежкия оркестър на Дордрехтската филхармония печели много награди на различни фестивали.

За програмата на концерта Варна – Дордрехт Лизетте Хармс и младите филхармоници от Дордрехт са избрали интересна програма със съвременни творби, сред които „Харлем Ноктюрно“, аранжимент Paul Murtha; „Ретроспекции за осемдесетте“, аранжимент Paul Murtha, солист Jisk van der Veen - алтсаксофон; „Люлеещи се саксофони“ от Ivo Kouwenhoven; „Испания“ от Chick Corea, аранжимент Paul Murtha, солист Carmen van der Staaij- тенор-саксофон и други.

Музикалните критици определят операта „Трубадур” на Джузепе Верди като противоречиво произведение, заради малко неясния и нелогичен сюжет, но пък прекрасната музика е най-яркото й качество.

Тази привлекателност се дължи на красотата на мелодиката, вярната музикална характеристика на героите и сполучливото пресъздаване на острите сблъсъци между тях.

Иначе сюжетът, знаят оперните почитатели, е мелодраматичен. Граф ди Луна и Манрико са съперници за сърцето на Леонора, но всъщност са кръвни братя. Едва в края на операта това ставa ясно, след като Графът смъртно е ранил своя брат Манрико.

На 24 ноември младата диригентка Вилиана Вълчева ще застане на пулта за спектакъла на „Трубадур”, режисьорска интерпретация на Кузман Попов, със солисти от състава на нашия оперен театър.

Прекрасният баритон Пламен Димитров, който има вече в репертоара си 30 централни баритонови партии, ще се превъплъти в Граф ди Луна, една от най-успешните си роли. Участието на великолепното сопрано Линка Стоянова в ролята на Леонора е гаранция за успеха на спектакъла.  

Образа на Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, който за четирите години, откакто е солист на Варненската опера, направи поредица от впечатляващи роли.

Към тези имена добавяме запомнящата се Азучена на мецосопраното Бойка Василева, Гео Чобанов в ролята на Ферандо и Галина Великова като Инес.

След гала концерта „Звездите на италианското белканто” на 29 юни във ФКЦ, най-добрият Вердиев бас Карло Коломбара ще гостува отново във Варна на 17 юли с ролята на Филип II в „Дон Карлос”

 
- Г-н Коломбара, гала концертът „Звездите на италианското белканто” беше истинско откровение за нас. С какво си го спомняте Вие?

- Гала концертът „Звездите на италианското белканто” във Варна наистина пожъна голям успех и за мен беше много вълнуващо да видя как препълнената зала ни аплодира на крака. Щастлив съм, че споделих тази радост с талантливи приятели и колеги, като Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми. Благодаря на БНР, което записа този концерт, за да могат да го чуят и слушателите от различни краища на света.

- Непосредствено след участие в Арена ди Верона пристигате във Варна, за да представите в Опера в Летния театър своя Филип II от „Дон Карлос” на Верди. Какво значение има тази роля във Вашия репертоар?

- Филип II е особено важен персонаж в моята певческа кариера и аз съм много щастлив, че мога да го представя в ММФ „Варненско лято”. Той принадлежи към онези образи в творчеството на Верди, които най-много обичам. Смятам се за късметлия, че тази роля стана част от репертоара ми и имам възможността да я изпълнявам във всички големи театри по света.

- Какви са очакванията за първия Ви майсторски клас във Варна от 15 до 20 юли?

- В продължение на няколко години се опитвам да намеря пролука в натоварения си график за мои майсторски класове. Целта ми е да помогна на младите хора да навлязат още по-дълбоко в света на операта като интерпретация, репертоар, стил и най-вече като вокална техника. Бих искал да им предам своя професионален опит и не на последно място да ги науча колко е важно да се посветиш изцяло на това, което обичаш. Само тогава идват истинските резултати. Надявам се, че майсторският ми клас, както в други градове и държави, така и във Варна, ще бъде само началото на един дълъг път, по който ще вървим заедно към съвършенството.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

Пловдивското сопрано ЕВГЕНИЯ РАЛЧЕВАпред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза варненския си дебют в „Травиата“,  срещата с Маестро Борислав Иванов, изискванията към партньора на сцената и атмосферата в Европейската столица на културата

22 януари, 19.00, Варненска опера

„ТРАВИАТА“ от Верди, диригент Маестро Борислав Иванов, режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов, диригент на хора Цветан Крумов, балетмайстор Желка Табакова. В ролите: ВИОЛЕТА – Евгения Ралчева; АЛФРЕД ЖЕРМОН – Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН – Венцеслав Анастасов; АНИНА - Благовеста Статева; ФЛОРА - Марина Иванова; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Откога „познавате“ Виолета Валери?

С ролята на Виолета дебютирах на 21 години. Това въобще беше моят дебют на оперната сцена. Сега с Виолета дебютирам и на варненска сцена. Смело мога да кажа, че Виолета остава не само моята първа, но и моята последна любов.

Да започнеш оперната си кариера с Виолета, това е прекрасно, но и задължаващо предизвикателство.

Да, наистина  е така. Партията на Виолета е мечта за всички сопрани. Това е красива, това е коронна роля, която дава възможност да покажеш най-добрите си качества. 

Какво бихте искали от партньораси на сцената? В „Травиата“, а и не само.

Много е важно да се получи между нас химията, която ни вдъхновява. Да съвпаднат вкусовете ни към музиката, да имаме сходно отношение към всичко, което правим заедно на сцената. Също визуално и чисто човешки да си подхождаме. Когато тези условия са налице, нещата изглеждат истински и въздействащи. Всичко това проличава особено в любовните сцени. Тогава хората вярват на любовта, коятовиждат на сцената.

Как се получи на репетицята днес с Валерий Георгиев, който Ви партнира като Алфред Жермон?

Репетицията беше много успешна. Нещата станаха веднага и много лесно. Гласовете ни си подхождат много добре. Чувствам се спокойна и щастлива за предстоящия спектакъл.

Идвате от Пловдивската опера, с която нашият Маестро Борислав Иванов е бил свързан в продължение на много години.

Да, Маестро Борислав Иванов е допринесъл много за развитието не само на Пловдивската и на Варненската опера, а на българското оперно изкуство въобще. Не съм работила досега с него, но много се развълнувах, когато преди един от моите спектакли в Пловдив на „Травиата“ той ми се обади и ме предупреди, че ще ме слуша. Така всъщност дойде и поканата от него да пея на варненска сцена.

Какво е настроението в Европейската столица на културата? Как се представи Пловдивската опера с най-новата си постановка, единствената танго опера „Мария от Буенос Айрес“ от Пиацола?

За съжаление, точно по време на премиерата, бях на гастрол в Китай, но ми разказаха, че спектакълът бил изключително добре посрещнат от публиката. Ние, пловдивчани, се чувствамепривилегировани и крайни поласкани да бъдем домакини на такова мега начинание, каквото е Европейската столица на културата 2019. Планирани са много разнообразни събития през цялата година, сред тях много неща, които не са случвали досега в Пловдив. Атмосферата е приповдигната, чудесно е да сме част от всичко това.

EВГЕНИЯ РАЛЧЕВА е ученичка на световноизвестната певица Александрина Милчева. Дебютира с Виолета в "Травиата''. Втора награда на международния конкурс за оперни певци ''Борис Христов''. Печели конкурса ''Млади оперни гласове'' към Софийската опера и балет.
Била е солист на Русенската опера, а от 2014 е солист на Пловдивската опера. Печели награда "Пловдив'' за ролята на Анджелика от "Сестра Анджелика''.
Участвала е във всички музикални фестивали. Под палката на Маестро Емил Табаков изпява цикъла на Рихард Щраус ''Четири последни песни'', отличен с наградата ''Златна лира''. Пяла е с диригенти като Михаил Ангелов, Борис Хинчев, Методи Матакиев, Найден Тодоров и др.
Репертоарът й влючва още Мими от ''Бохеми'', Лиу от "Турандот", Дездемона от "Отело'', Графиня от "Сватбата на Фигаро'', Микаела от 'Кармен'', Маргарита от ''Фауст" и др.

Симфоничен концерт – 2 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Николета Конти. Солист Роман Федчук - цигулка. Програма: В. А. Моцарт – Увертюра от операта „Сватбата на Фигаро“, Ф. Менделсон – Симфония №4, Й. Брамс – Концерт за цигулка и оркестър. Оркестър на Държавна опера Варна.

XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021.

В рамките на XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021, на 2 декември, 19.00, Държавна опера Варна, почитателите на класическата музика отново ще се докоснат до съвършенството на виртуозния цигулар Роман Федчук и неговата уникална цигулка „Гуарнери“. Изработена от Андреа Гуарнери, родоначалник на голямата лютиерска династия „Гуарнери“, тя е по-стара от останалите цигулки „Гуарнери“. Вековете не са накърнили красивия дълбок звук на този старинен инструмент, чиято все още неразгадана тайна се крие в пластовете на лаковото покритие. „Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае“, обяснява професорът по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия.

20 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

Именитата българска певица Виолета Радомирска, възпитаничка на примата Александрина Милчева, свързала досегашния си творчески път предимно с швейцарската и германската оперна сцена, пяла също в Миланската скала, ще гостува през 2022 г. за пръв път във Варна. Под диригентската палка на маестро Григор Паликаров, в XIII издание на Опера в Летния театър тя ще представи на 20.07.2022 г. своята Кармен, една от любимите роли в богатия й репертоар. С образа на пламената, свободолюбива и своенравна циганка Виолета Радомирска жъне аплодисменти в Опера Цюрих, също в оперните театри на Люцерн и Бил, с Кармен гостува и на сцената на Софийска опера и балет.

В ролята на Дон Хозе ще се превъплъти великолепният тенор, режисьор и вокален педагог Ивайло Михайлов, възпитаник на Валери Попова и Калуди Калудов. Ивайло Михайлов, подобно на Виолета Радомирска, също е пристрастен към своя герой, влюбения войник, готов на всички заради Кармен. Тази своя коронна роля той изпълнява в Coliseo do Porto през 2014 г., Сполето, Перуджа, Орвието, Италия през 2017 г. и на още много други сцени у нас и в чужбина. Ивайло Михайлов е познат на варненската публика от участията му с централните тенорови партии в редица спектакли на Варненската опера, като „Ернани“, „Кармен“, „Набуко“, „Травиата“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

В спектакъла на „Кармен“ на 20.07.2022 г., с режисьор Сребрина Соколова, любовната връзка между Кармен – Виолета Радомирска и Дон Хозе – Ивайло Михайлов ще взриви неустоимият тореадор Ескамилио, в изпълнение на солиста на Държавна опера Варна с международна кариера Свилен Николов. Сложната интрига ще подчертае с всеотдайността си влюбената в Дон Хозе Микаела, представена във вълнуващата интерпретация на сопраното Ирина Жекова. Цунига ще бъде басът Евгений Станимиров, Моралес – баритонът Иво Йорданов. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

23 юли, 18 часа, фоайе, първи балкон, Основна сцена

Екипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена ще бъде представена автобиографичната книга "Живот и песен", написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.

Петър Райчев - първият от плеядата световни български оперни гласове

Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове,  извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара,  познат като един от водещите тенори в Миланската "Ла Скала", заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. „Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков. Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги". „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенставане”, не скрива възхищението си проф д-р Румяна Каракостова.

Петър Райчев - художник, литератор, певец, режисьор, педагог
 

Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в катедралния хор във Варна, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Рисунката на корицата на книгата е студентски автопортрет на самия Петър Райчев. Като художник, карикатурист и поет той сътрудничи и във вестник "Българан". Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов. Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за пет - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия, за което получава дори стипендия от Болшой театър. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.
Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи. От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" (1932), "Евгений Онегин" (1928)/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947), по-късно подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.

С „Набуко” на 1 декември Варненската опера отбелязва 45 творчески години на виолончелиста Атанас Даскалов

С «Набуко» на 1 декември 2014 г. Държавна опера Варна отбелязва 45-годишната творческа дейност и 70-годишнината на концертмастора Атанас Даскалов.

Роден на 31 януари 1944 год. в гр. Шипка, през 1954 г. след конкурс той е приет в Интерната за даровити деца и юноши музиканти в София, където учи три години до закриването му при Кирил Вапорджиев – един от водещите български виолончелисти и концертмайстор на Софийската филхармония.

Средното си образование получава в Музикалното училище в София и веднага след завършването му е приет в Инструменталния факултет на Музикалната академия, където учи при проф. Константин Попов.

През 1966 г. специализира при проф. Бохуш Херан в Прага. Дипломира се на 26 юни 1967 г. и от 1 юли с. г. след конкурс е назначен в оркестъра на Варненската опера. През 1971 г. отново печели конкурс – този път за първи водещ виолончелист-концертмайстор на Варненската опера и на това престижно място е неизменно до пенсионирането си през 2012 г.

В продължение на 27 години изтъкнатият инструменталист е лектор по виолончело в Музикалното училище във Варна и над 15 години е репетитор на Симфоничния оркестър на училището. Концертмайстор е на камерен оркестър “Симфониета” с диригент Милко Коларов. По-известни негови ученици са Весела Пандинова, Стилиана Ковачева – преподавателки в НУИ – София, Катерина Генчева – специализант при Патрик Деменга в Швейцария, синовете му – Георги и Ивайло Даскалови. По-големият – Георги след специализация при Клаус Марк в Майнц, Германия, сега е водач на групата виолончели в Държавна опера  Пловдив. По-малкият му син Ивайло Даскалов е специализирал и е бил асистент на проф. Роберт Коен в Швейцария. Дипломира се като солист и работи като помощник-концертмайстор на Катарската филхармония. Майсторството на българския инструменталист е забелязано от специалистите и Ивайло често получава покани за участие в интересни проекти с оркестъра на Миланската Скала.

Изкуството на Атанас Даскалов е високо ценено и от други български музикални състави, които го канят като концертмайстор при свои турнета или по-отговорни участия с различни професионални състави от София, Пловдив, Русе, Шумен и др. Атанас Даскалов е основател и ръководител и на Струнен квартет „Концертмайсторите”. Квартетът има изнесени много концерти във Варна и София, както и записи в Радио Варна. Като дългогодишен член на трупата на Варненската опера е участвал във всички задгранични турнета в Австрия, Германия, Гърция, Египет, Индия, Испания, Италия, Кипър, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Югославия.

  Благодарение на съхраненото си здраве и днес той често застава отново на концертмайсторското си място, канен специално от диригентите, заради своето прекрасно и вдъхновено музициране. Със своя висок професионализъм и всеотдайност към нелеката професия на артист – оркестрант, дългогодишният виолончелист е пример за младите колеги и се ползва с авторитет сред всички, с които работи. Въпреки, че е „скрит” в оркестрината на операта, публиката с по-изтънчен слух лесно разпознава кога именно Атанас Даскалов изпълнява известните солови откъси от оперите. Казват, че виолончелото е най-любовният и емоционален инструмент, чийто тембър е най-близо до човешкия глас и Атанас Даскалов наистина умее да го постига!

На талантливия музикант и колега Атанас Даскалов пожелаваме много здраве и още дълго да ни радва с вдъхновеното си музициране!

На многая лета!
    
Вижте още>> Поздравителен адрес от СБМТД за вилончелиста Атанас Даскалов

Дебют на Силвия Ангелова в ролята на Фенена

Още един повод за вълнение предстои на 1 декември. В ролята на Фенена, дъщерята на Набуко, ще дебютира Силвия Ангелова.  “Щастлива съм, че ще пея тази роля. Фенена е много нежна, лирична, чувствена - една от най-красивите роли в мецосопрановия репертоар”, споделя солистката на Държавна опера Варна, която спечели преди време престижната стипендия Росини. 

Родена в Добрич, Силвия Ангелова завършва НМА „Панчо Владигеров”, развива вокалната си техника с изтъкнатия български диригент Михаил Ангелов. След успешна специализация в майсторския клас на Райна Кабаиванска става стипендиант на фондация „Райна Кабаиванска”. През 2009 и 2010 г. участва в майсторските класове на Дарина Такова. Има няколко специализации в Италия, вкл. в „Опера студио” на римската академия „Санта Чечилия” в класовете на Рената Скотто, Анна Ванди и проф. Чезаре Скартон през 2008 г. В Италия учи и при известните вокални специалисти Мирела Паруто и Антонио Боае.

От 2012 г. Силвия Ангелова е солистка на Държавна опера Варна. В репертоара на младата певица присъстват ролите на Изолие („Граф Ори”), Розина („Севилският бръснар”), Мадалена („Риголето”), Мерцедес („Кармен”), Куна („Луд гидия”), Мария Магдалена („Исус Христос суперзвезда”) и др.

Петър Райчев, първият български тенор, покорил световните сцени, създава оперния театър в родния си град Варна през 1947 г.

В Световния ден на музиката 1 октомври 2022 г. скулптурния портрет на основоположника на Варненската опера, първият световноизвестен български тенор Петър Райчев (09.03.1887, Варна - 31.08.1960, София), зае своето достойно място на Сцена Ротонда. С премиерата на операта „Продадена невеста“ от Беджрих Сметана, с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. започва летоброенето на Варненската опера.

29 юли, 21.00, XIII Опера в Летния театър - Варна 2022

Оперната дива Александрина Пендачанса, дала първия урок по оперно пеене на талантливата цигуларка Ралица Богданова, е поканила младата и вече с международно признание, варненка, за участие в своя Оперен концерт на 29 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър. Под диригентството на маестро Найден Тодоров, двете ще представят разнообразен репертоар от „Кармен“ на Бизе, през Моцарт и Росини, Маскани и Леонкавало до апотеозния финал с Лейди Макбет от „Макбет“ на Верди. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура".

„Блестящ виртуоз“, така определя Карл Готвалд от „Süddeutsche Zeitung“ младата цигуларка РАЛИЦА БОГДАНОВА, която на 6 години започва да свири на цигулка. Завършва НУИ „Добри Христов“ Варна и класа по цигулка на проф. Марио Хосен към НБУ.

6 април 1947 – 6 април 2020

Виолета Тончева

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.
Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

Към цялата статия >>>>>>>

2 юни 2016, ФКЦ, 19:00 – 21:00

На 2 юни от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център виртуозните пианисти от световната сцена Пламена Мангова и Станислав Юденич – САЩ ще представят в концерт с варненските филхармоници интригуваща програма, в която са включени Концерт за две пиана и оркестър на Пуленк и „Картини от една изложба” на Мусоргски-Равел. Дирижира Станислав Ушев.

В Концерта за две пиана и оркестър на Пуленк се съчетават градската популярна музика с интонации от парижкия мюзикхол от 30-те години на ХХ век. Пуленк блестящо стилизира фрагменти от популярни концерти на Моцарт, Равел, темброви съчетания от „Класическа симфония" на Прокофиев, от балета „Петрушка" и „Симфония на псалмите" на Стравински".

Цикълът „Картини от една изложба” от Мусоргски е един от най-съвършените, писани за пиано и впоследствие оркестрирани не по-малко гениално от Морис Равел.

Пламена Мангова печели втора награда на престижния международен конкурс „Кралица Елизабет” в Брюксел през 2007 г. След този успех, нейната кариера се развива много активно. След обучението си при Марина Капацинская в НМА „Панчо Владигеров”, учи във Висшето музикално училище „Кралица София” в Мадрид при Дмитрий Башкиров и с Абдел Рахман Ел Баша в музикалния колеж „Кралица Елизабет” в Белгия. Лауреат е на международните конкурси “Paloma O’Shea” в Сантандер (Испания) и „Vittorio Gui” във Флоренция (Италия) и фестивала „Juventus” в Камбре (Франция).

Работи с редица големи оркестри и диригенти. Изнася концерти в престижни зали като Международен форум (Токио), Концертгебау (Амстердам), Гевандхауз (Лайпциг), Моцартеум (Залцбург), Голямата зала на Филхармонията в Санкт-Петербург, Люксембургска филхармония, Центъра за изкуствата Bozar (Брюксел), Театър Шатле (Париж), Де Сингел (Антверпен), Център Кенеди (Вашингтон), Комише опер (Берлин), Берлинска филхармония и фестивалите във Вербие, Токио, Нант, Южна Корея, Сантандер, Монпелие, Ментон, “Бах академия” в Щутгарт.

Записва пълния интеграл от творби за цигулка и пиано на Сергей Прокофиев с Татяна Самуил, прави съвместен диск с Татяна Мелниченко, Наталия Пришчепенко и Себастиян Клингер на камерни творби от Шостакович за фирмата Fuga Libera, който получава наградата на списание „Пицикато” Люксембург. Запис на рецитала й с творби от Бетовен и „Бурлеска” от Рихард Щраус с Националния оркестър на Белгия получават най-високата оценка на списание “Диапазон”. Участва в две издания на проекта „Hand in Hand” (2007 г. и 2009 г.), подкрепен от известната пианистка Марта Аргерих, води майсторски класове в Испания, ЮАР, Япония, България и Белгия.

Станислав Юденич е изградил репутация в цял свят като пианист с ярка индивидуалност и виртуозност. Роден през 1971 г. в Ташкент, Узбекистан, студент е на Дмитрий Башкиров. Работил е и с Леон Флайшер, Мъри Перайа, Карл Улрих Шнабел, Уйлям Грант Наборе, Розалин Тюрек в Международната клавирна фондация в Комо, Италия (настоящата Международна клавирна академия на езерото Комо).

Впоследствие става най-младият преподавател, който някога е бил поканен да води майсторски класове в Академията. Носител е на Златен медал на XI Международен конкурс Ван Клайнбърн през 2001 г.

Следват покани от престижни оркестри и концертни зали като Карнеги Хол, Кенеди център, Гащайг в Мюнхен, Голямата зала на Московската консерватория, Мариинската концертна зала, Голямата зала на Санкт-Петербургската филхармония, залите на Консерваторията „Джузепе Верди” в Милано, Театър дю Шатле в Париж, Арт център Ориентал в Шанхай и "Забранения град" в Пекин. Юденич свири с диригенти като Джеймс Конлън, Валерий Гергиев, Михаил Плетньов, Гюнтер Хербиг, Стефан Зандерлинг, Майкъл Стърн, Павел Коган, Юстус Франц, както и с такива оркестри като Мюнхенската Филхармония, Националният симфоничен оркестър на Вашингтон, Мариинския оркестър, Филхармонията на Рочестър Националната филхармония на Русия и др.

Наред с активната концертна дейност, Станислав Юденич е страстно отдаден на преподаването. Част от неговите ученици вече градят международна кариера. Той е професор по пиано и артистичен директор на Международния център за музика в Park University. Сред бившите и настоящите му студенти и участници в майсторските му класове са лауреати на големи международни конкурси и артисти с впечатляващи кариери като Behzod Abduraimov, Франсоа Дюмон, Бениямин Мозер и Северин фон Екардщайн.

Станислав Ушев е роден в Плевен. Завършва Средното музикално училище в родния си град със специалност пиано. От 1980 до 1985 г. следва оперно и симфонично дирижиране в Консерваторията "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург в класа на професорите Арвид и Марис Янсонс.

От 1985 до 1993 г. е диригент и артистичен директор на Плевенската филхармония, като през това време дирижира и в Плевенската опера спектакли на "Дон Карлос", "Травиата" и "Сватбата на Фигаро". От 1993 до 1996 год. работи като диригент на свободна практика. От 1996 г. до момента е главен диригент на Шуменския симфоничен оркестър, а от 2000 до 2010 г. е бил музикален директор и на Оперно-филхармонично дружество - Варна.

По време на своята кариера Станислав Ушев е гостувал в Русия, Испания, Франция, Румъния, Гърция, Корея и Италия. Неговият репертоар включва над 500 творби от различни стилове и епохи. Съпровождал е известни солисти като Д. Башкиров, М. Биешу, М. Петухов, Г. Бадев, М. Минчев и много други. Регистрирал е записи с Варненска и Шуменска филхармония в БНР, БНТ, някои от които са издадени и на CD.

17 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

100 години от рождението на голямата певица, играла още в първата постановка от летоброенето на Варненска народна опера и оставила ярка диря след себе си . 

Със спектакъл на премиерната от тазгодишното издание на Опера в Летния театър постановка на „Риголето“от Верди на режисьорката Сребрина Соколова Държавна опера Варна отдава почит на 17 ноември, 19.00, Основна сцена, на сопраното Йорданка Тенчева, една от първите прими на Варненската опера, играла още в „Продадена невеста“ през 1947 година, първата постановка от летоброенето на оперния театър. В ролята на Джилда, една от коронните роли в репертоара на Йорданка Тенчева, ще се представи великолепната Ирина Жекова, която е имала шанса да почерпи от опита на голямата певица в последните години от живота й. Коронни са ролите в „Риголето“ за всички солисти - Ирина Жекова като Джилда, Пламен Димитров като Риголето и Валерий Георгиев като Херцогът на Мантуа.

За пръв път на диригентския пулт на Варненската опера ще застане италианският диригент Алфредо Сорикети, артистичен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Orchestra Sinfonica Puccini. Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар. Дирижирал е в над 20 страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали, работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико и др. Оперният му репертоар включва: „Травиата“, „Риголето“ на Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Сестра Анджелика“ на Пучини, „Евгений Онегин“ на Чайковски, „Севилският бръснар“ на Росини, „Вълшебната флейта“ на Моцарт и много други, като си сътрудничи с певци като Райна Кабаиванска, Инес Салазар, Рикардо Занелато, Соня Генаси, Сузана Бранкини и др.

На 6 февруари от 19 часа ще имаме удоволствието да се срещнем с изкуството на нашия световноизвестен съгражданин, невероятния виртуоз на пианото Людмил Ангелов. Със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Маестро Борислав Иванов, той ще представи Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски и рядко изпълняваната, но невероятно красива Първа симфония „Зимни мечти”, също от Чайковски.

Носител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен конкурс в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.

Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година заедно с цигуларя Веско Ешкенази осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

Екипът на Държавна опера Варна – оркестър, хор, балет и солисти, с подкрепата на музиканти от Пловдивската опера, гостува през май в морската перла на Белгия Антверпен. Гастролът, който започва на 11 май, включва 4 спектакъла на Вердиевия шедьовър „Аида”.

Мащабната продукция ще бъде показана в Театър „Шоубург” с декори и костюми на Театър „Сан Карло” – Неапол, под режисурата на Франко Драгоне – Италия. В двата солистични състава влизат първите солисти на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров и Гео Чобанов.

Като гост-солисти са поканени Ивйло Джуров, Елена Баръмова, Елена Чавдарова – Иса, Михаела Берова и Ефе Кислали от Истанбулската опера. На диригентския пулт ще застанат Маестро Борислав Иванов – артистичен директор на Държавна опера Варна и Маестро Ян ван Маанен – главен диригент на Държавна опера Варна.  

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014

На 15 март от 19 часа варненската публика ще се срещне с виртуозния цигулар Светлин Русев, който ще бъде солист в Симфоничен концерт под диригентството на Амори дьо Клозел (Франция).
Клавирното дуо Милко Милков и Ваня Пешева също ще бъдат солисти в това очаквано музикално събитие, с което се откриват XV Великденски музикален фестивал и Европейския музикален фестивал – Варна 2014.
В програмата са включени творби от Сен-Санс, Равел, Шосон и Пуленк.

Роден през 1976 в Русе, Светлин Русев започва да свири на цигулка на петгодишна възраст в НУИ “Проф. Веселин Стоянов”. През 1991 постъпва във Висшата национална консерватория за музика и балет в Париж, в класа на Жерар Пуле, Деви Ерли и Жан Жак Канторов.

През 1994 журитo на Висшата национална консерватория за музика и балет единодушно го награждава с Първа награда за цигулка и Първа награда за камерна музика. Светлин Русев е носител е на множество международни награди, най-престижните сред които са от конкурсите в Индианаполис, Мелбърн, “Маргарита Лонг – Жак Тибо”. През 2001 е награден с Голямата награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда за най-добра интерпретация на концерт от Й. С. Бах на Първия международен конкурс в Сендай, Япония.

Концертът е с вход свободен и е подарък за варненци от Община Варна и ТМПЦ – Варна. Началото е в 20:30.

Маестро Мартин Пантелеев пристигна от Германия, за да дирижира празничния концерт. В програмата – шедьоври от Бизе, Верди, Дворжак, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Пучини, Гуно, Качини, Птичкин, Лехар, Калман и Андрю Лойд Уебър.

На 30 май от 19 часа предстои един много специален концерт с австрийска музика, в който варненската публика ще има удоволствието да се докосне до изкуството на известното мецосопрано Терезе Малер - внучка на великия композитор Густав Малер.

Заедно с пианиста Джонатан Флорил, когото критиците наричат „невероятно чудо” и Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, те ще представят Симфония № 5 в до диез минор – ІV част  - Adagietto от Густав Малер, Концерт за пиано и оркестър №20 KV 466 от В. А. Моцарт и Песни за мъртвите деца от Густав Малер.

Диригентът Божидар Абрашев е роден в София в семейство на музиканти. Син е на известния български композитор Божидар Абрашев, професор в НМА „Проф. Панчо Владигеров” и министър на културата в периода 2001-2005 г. Завършил е НМА, където е защитил и докторска дисертация. Негови преподаватели по композиция са проф. Александър Райчев и проф. Георги Костов, по оперно-симфонично дирижиране проф. Иван Маринов, проф. Борис Хинчев и доц. Атанас Варадинов и по хорово дирижиране – проф. Лилия Гюлева и проф. Крум Максимов.

Защитава докторантура към Univeritat fur Musik und darstellende Kunst във Виена. Успоредно завършва Приложна психология към УМБАЛ “Св. Георги” в Пловдив, както и I и II ниво по хипноза и хипнотерапия към БАХ, София, както и практически курс по хипноза и хипнотерапия при проф. Соломонович.

Работил е като диригент в ОФД Пловдив. Като диригент е гастролирал на различни сцени в Прага, Будапеща, Брюксел, Антверпен, Виена, Москва, Тула, Охрид, Битоля, както и в България. От 2012 г. дирижира концерти с Mahler Philharmoniker във Виена.

От 1996 досега, в качеството си на пианист, органист и чембалист, реализира множество концерти, включително и на своя авторска музика.

Носител е на Специална награда от конкурс по реторика към СУ “Св.Климент Охридски” (1998), Специална награда на конкурс за млади композитори в град Шимоносеки, Япония (1987), Първа награда на СБК на конкурс по композиция в Ловеч (1986), Носител на почетен знак, медал от Славянски фонд – Русия, за изключителен принос в отношенията между България и Руската Федерация. От 2004 г. членува в СБМТД, а от 2010 и в Съюза на българските композитори.

От 2012 участва в ръководството на  Mahler Philharmoniker Виена. От 2012 е член на Австрийския съюз на композиторите. В момента работи като диригент на Градския хор в Баден.

В Деня на будителите Държавна опера Варна бе удостоена със специален международен приз за цялостната си дейност през 2016 г., високи постижения в областта на музикалното изкуство и реализиране на световната премиера на мюзикъла" Граф Монте Кристо".

С наградата „Златна лира” Съюзът на музикалните дейци на Македония откроява ярки творчески постижения с международно значение.

България получава за втори път подобно признание. На тържествената церемония за раздаване на годишните отличия на СБМТД лично председателят на Съюза на музикалните дейци на Република Македония, проф. д-р Люпчо Коскакров, връчи наградата на директора на Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, Даниела Димова.

Държавна опера Варна ще представи на 24 април във Варна и на 26 април в НДК една от своите най-успешни постановки - „Кармен” от Жорж Бизе, режисьор Кузман Попов, художник Иван Савов, хореография Боряна Сечанова. Спектакъла ще дирижира главният диригент на оперния театър Светослав Борисов, диригент на хора на Детско-юношеската опера Ганчо Ганчев.

Звездният тенор, варненецът Иван Момиров, покорил световните оперни сцени, специално пристига от Италия, за да се превъплъти в образа на ревнивеца Дон Хозе. Непокорната Кармен, един от най-очарователните образи в световната оперна литература, ще представи солистката на Новая опера в Москва Агунда Кулаева.

Тя ще спори за сърцето на Дон Хозе с румънската звезда Диана Тугуй, която ще гостува в ролята на Микаела. Този великолепен солистичен състав ще допълни с една от корониите си роли като неустоимия тореадор Ескамилио солистът на Варненската опера Пламен Димитров. Останалите знакови герои в „Кармен” ще изпълнят също водещи солисти на операта в морския град - Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Силвия Ангелова, Свилен Николов, Пламен Дoлапчиев.

Като всяка суетна дама, и варненската „Кармен” може да се похвали с внушителен гардероб. Той включва най-напред 11 сценични костюма за солистките Кармен, Микаела, Фраскита и Мерцедес, като по време на спектакъла красавицата Кармен се преоблича 4 пъти, приятелките й Мерцедес и Фраскита 3 пъти, а скромната Микаела само веднъж.

В дамския гардероб влизат освен това 36 сценични костюма за 18 хористки с 2 преобличания, 7 рокли за балерините и 24 шала - основен аксесоар, когато става за цигански сюжет.

За София ще пътуват още 15 мъжки сценични костюма за солистите, като за Дон Хозе са подготвени 2 костюма, за Ескамилио – 3 и т.н.

Мъжкият хор от 24 души разполага с общо 48 сценични костюма за 2 преобличания. 30 пелерини, 24 шапки, 30 чифта обувки и 15 чифта ботуши допълват мъжкия гардероб на „Кармен”.

Да не забравяме и 12 костюма за малките хористи от екипа на Варненската детско-юношеска опера, единствената подобна формация в България.    

Виолета Тончева

В навечерието на председателството на България на Европейския съюз и непосредствено преди Рождество Христово, на 22 и 23 декември 2017 година, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна, е поканен в Брюксел, за да изнесе „Аида“ от Джузепе Верди. Гастролът е организиран от фирма "Eurocon" с управител Светла Атанасова.

„Този авторски спектакъл на един от най-известните съвременни италиански оперни режисьори Франко Драгоне представихме с изключителен успех в Антверпен през май, при това в четири поредни вечери. Сега през декември ще излезем на най-престижната белгийска сцена Forest National в Брюксел, която разполага с 5 000 места. За нас е чест, че след като преди години гостувахмена същата сцена с „Набуко“, сега ще покажем и „Аида“.Заминаваме за Белгия със съзнание за отговорността, само няколко дни преди поемането на председателството на Европейския съюз от България, да представим не къде да е, а в столицата на Европейския съюз, българското оперно изкуство. Чувствам се горда, че мащабната продукция на „Аида“ носи определено варненски почерк, тъй като в нея участват наши диригенти, оркестър, солисти, хор и балет“, споделя директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. 

На сцената на Forеst National в „Аида“ ще се изявят солистите на Държавна опера Варна: сопраното Димитринка Райчева(Аида), тенорътВалерий Георгиев(Радамес), баритоните Свилен Николов и Пламен Димитров(Амонасро),басът Гео Чобанов(Цар на Египет), както и Галина Великова (Жрица) и Христо Ганевски (Вестител). В първата вечер за ролята на Радамес е поканен световният български тенор Камен Чанев, а ролята на Амнерис ще изпълни сръбското мецосопрано Саня Анастасия. На второто представление в Аида ще се превъплъти Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса ще пее Амнерис, а басът Ивайло Джуров ще бъде Рамфис и в двата спектакъла.

„Аида“ на 22 декември ще дирижира Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и артистичен директор на Държавна опера Варна, а за спектакъла на 23 декември на диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Маестро Ян ван Маанен.

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

През 2017-та Варненската опера ще отбележи 70-годишнината от своето създаване през април, юли и септември с различни специални събития,  свързани със знакови дати от нейната история.

Април

Първите празнични прояви предстоят на 6 април, датата, на която през 1947 г. е регистрирана Варненската опера.

За директор е назначен Стефан Николаев, за главен худ. ръководител и режисьор е извикан Петър Райчев, първата национална оперна легенда, варненеца, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България по света.

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници Асен Попов и Владимир Мисин.

Операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в камерен състав от 10 балетисти.
Съществуващият отпреди Варненски симфоничен оркестър изпълнява ролята и на оперен оркестър до края на 1959 г., когато под председателството на главния диригент Йоско Йосифов се провеждат първите конкурсни изпити за сформиране на самостоятелен оперен оркестър.

От 1 април 1960 г. на работа са назначени: Тодор Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие се присъединяват и други оркестранти от симфоничния оркестър. Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

6 април 2017 – празнична програма

Празничните събития за 70-ия рожден ден на Варненската опера започват на 6 април 2017 г. в 13.00 часа, когато в присъствието на официални гости, ветерани, журналисти и приятели на операта, на Сцена Ротонда ще бъде открита документална изложба „70 години Варненска опера” и изложба с костюми на световноизвестни български оперни певци, участвали във варненски постановки.

В 14.00 часа, отново на Сцена Ротонда, ще има коктейл и мултимедийна презентация на филми от спектакли и гастроли на Варненската опера с участието на именити творци, сред които Петър Райчев, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и др.

Паметният ден ще завърши с прочутия мюзикъл „Котките” от А. Л. Уебър, чиято предпремиера е с начален час 19.00 на Основна сцена. Режисьор е признатият майстор на мюзикъла в България проф. Светозар Донев, осъществил на варненска сцена през последните години и популярните мзикъли „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Хореографията, която в „Котките” е особено важна, е поверена на хореограф-постановчика Анна Донева, диригент е Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюми Ася Стоименова. В главните роли ще видим Илина Михайлова, Людмил Петров, Свилен Николов, Нейчо Петров – Реджи, Велин Михайлов, Пламен Долапчиев, Даниела Димова, Вяра Железова, Филипа Руженова, Георги Ханджиев, Димитър Мартинов, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, Николай Панайотов, Румен Стефанов, Мартин Чикалов и др.

Юли

Следващото празнично събитие предстои в края на юли, когато в Опера в Летния театър Варненската опера ще представи „Аида” от Верди. Точно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна и това е първата мащабна оперна продукция на открито в  българската музикална история. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”,  четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент

Септември

 През септември ще има още празнични изненади, по повод първата постановка на Варненската опера.На 7 септември 1947 г. за пръв път се вдига завесата за първата оперна постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947-1948) на новооткритата Варненска опера. Режисьор е Петър Райчев, диригент Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли участват: П. Петров, Д. Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св. Рамаданов, Н. Йорданов, Сл. Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър.

17 февруари 2018, Основна сцена, 16.00-18.30

Заради големия интерес на публиката, празничният концерт за Деня на любовта и виното от 14 февруари, ще бъде повторен на 17 февруари, Основна сцена, 16.00-18.30.

Под диригентството на Ян ван Маанен, обичани любовни оперни хитове ще изпълнят оркестърът и солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Михаела Берова, Сивия Ангелова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостът Михаил Михайлов.

Междувремено мултимедията на Сребрина Соколова, режисьор на любовното събитие в операта, ще пренася и оживява картините от екрана на сцената.

В програмата ще чуете творби от Л. Бърнстейн, Дж. Верди, Р. Щраус, Дж. Пучини, Ж. Бизе, П.И. Чайковски, К. Сен-Санс, а балетната двойка Ариана Грифини и Рубен Томас, ще танцуват Адажио от балета „Спартак“ на А. Хачатурян. Фотосесия с двамата балетни артисти засне Веселин Василев.

Апропо, преди концерта ще може да се снимате в специално монтираното във фоайето на първи балкон „огнено“ сърце, както и да си поръчате напитка от барчето. Нали става дума за двойния празник на Свети Валентин и Свети Трифон 

БИЛЕТНА КАСА: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

В събота, 23 май, ден преди Празника на българската култура, който заради корона вируса за пръв път във Варна няма да се чества с традиционната манифестация, солистите на Държавна опера – Варна ще призоват съгражданите си на площада да изпеят заедно „Върви, народе възродени!

Държавна опера Варна, 6 март 2018, 14.30 ч., стая 108

Поради големия интерес към февруарския кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст Стивън Кларк, постановка Петко Бонев, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява втори етап на кастинга.

Припомняме, че кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Рамон - дете, момче на 7-9 години

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

Вторият етап на кастинга за мюзикъла „Зоро“ ще се проведе на 6 март 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

Освен кандидатите от първия етап, които сега ще се явят с поставените им от режисьора задачи, във втория етап на кастинга могат да участват и нови кандидати.

Желаещите да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

Български дебют за Габриела Георгиева в ролята на Джоконда

14 октомври 2019, 19.00, Софийска опера и балет

ДЖОКОНДА

Опера от Амилкаре Понкиели. Режисьор и сценограф Кузман Попов. Диригент Григор Паликаров. Костюмограф Ася Стоименова. Хореограф Румяна Малчева. Диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли: Габриела Георгиева – Джоконда, Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди. Оркестър, хор и балет на Варненската опера

На 14 октомври от 19.00 часа Държавна опера Варна гостува на сцената на Софийска опера и балет със своята постановка на „Джоконда“, най-известната опера на Амилкаре Понкиели (1876), една от най-красивите и сложни творби в световната музикална съкровищница. Либретистът Ариго Бойто и композиторът Амилкаре Понкиели изместват акцента от главния герой в „Анджело – тиранинът на Падуа“ (драмата на Виктор Юго, чийто сюжет следва операта) върху красивата певица Джоконда. Боготворена от венецианската тълпа, но с драматична съдба, тя става жертва най-напред на интригите на шпионина Барнаба и инквизицията, а накрая принася и сама себе си в жертва. С този акт на най-висша любов Джоконда прави възможно щастието на своя любим Енцо Грималди, с друга жена, съперницата Лаура.

Наред със силната драматургия, интригуващото либрето, многото действащи лица и вълнуващата музика, „Джоконда“ оставя в наследство и прочутия Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че е написан тъкмо за тази опера, подчертава Маестро Григор Паликаров.

Режисьорът и сценографът Кузман Попов разполага „Джоконда“ в суматохата на Венецианския карнавал насред площада с известния исторически надпис, подканващ гражданите да си осигурят  покровителството на инквизицията, като й посочват грешници. Зловещо зее лъвската паст, която поглъща донесенията, обещавайки анонимност на приносителите...

Трагично, черно-бяло и бавно движещо се, морето присъства през цялото действие. В последната картина, като контрапункт на драматичните събития, някъде там просветлява базиликата „Санта Мария дела Салуте“. Но в крайна сметка светлините угасват. Маските са свалени. Една трагична история е разказана. Но остава морето – вечно като живота, изпълнен с контрасти. 

„Джоконда“ е първа постановка в историята на Варненската опера и това, наред с всичко останало, обяснява пристрастието на целия екип. Трудните певчески роли великолепно защитават солистите на Варненската опера: Бойка Василева – Сляпата, Евгений Станимиров – Алвизо, Михаела Берова – Лаура, Пламен Димитров – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди и др. В главната роля блести изключителното българско сопрано Габриела Георгиева, която покорява публиката с познатото си вокално и артистично майсторство. С изключителна прецизност и психологическа дълбочина тя изгражда своята прелестна Джоконда като един многопластов образ, светъл, извисен, трогателен, вълнуващ. Варненската „Джоконда“ е български дебют на оперната прима, която досега е изпълнявала тази роля само в чужбина. Публиката на „Джоконда“ в Опера в Летния театър още помни премиерата, една от кулминациите на оперното лято 2018 във Варна.

Галерия снимки:

Маестро Лоренцо Бизари – музикален директор на Парма ОперАрт

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

За пръв път съм в България и във Варна се почувствах почти като у дома. Климатът, хората, атмосферата ми допадат. Във Варненската опера има    професионалисти на високо ниво, с които не беше трудно да намеря общ език. Колаборацията между Парма ОперАрт и Варненската опера започна      обещаващо.

Италианската премиера на нашата първа съвместна продукция „Турандот“ в Reggia di Colorno предизвика голям интерес, за което може      да се съди от разпродадените още месец преди представлението билети, от многото правостоящи и от аплодсисментите, естествено. Варненските        солисти Илина Михайлова в ролята на Лиу и Валерий Георгиев в ролята на Калаф се вписаха много добре в италианския екип.

  Доволен съм от проведените репетиции във Варна с тях и с останалите български солисти, с оркестъра и хора на Варненската опера. Убеден съм, че ще поднесем и на публиката на ММФ „Варненско лято“ хубав премиерен спектакъл. „Турандот“ е романтична и емоционална творба, с резки промени в ритъма, които изискват неотслабващо внимание от страна на диригента и на всички участници. Това стимулира участниците да докажат най-добрите си качества като професионалисти и тази вечер ние ще направим точно това.

В Парма ОперАрт работя от 2013 г. в тандем с режисьорката Еди Ловальо, с която сме поставяли „Травиата“, „Набуко“, „Риголето“, „Мадам Бътерфлай“ и редица други заглавия. Установяването на партньорски контакти с Варненската опера ни радва и вярваме, че творческите взаимоотношения между нас ще продължат и в бъдеще.

„ТУРАНДОТ“

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма

Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ – Пламен Димитров

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетете още по темата :

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ: КАЛАФ Е СПОРЕД МЕН НАЙ-ТЕЖКАТА ПАРТИЯ ЗА ТЕНОР

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

В края на XV Великденски музикален фестивал – Варна 2014, с логото на Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019, Държавна опера Варна представя във Варна и в София, под палката на своя главен диригент Светослав Борисов, шедьовъра на Жорж Бизе „Кармен” със звезден солистичен състав.

Спектакълът с режисьор Кузман Попов, художник Иван Савов и хореограф Боряна Сечанова ще бъде показан на 24 април във Варна и по покана на ПК „Артишок” в зала 1 на НДК, София на 26 април.

Страсти и контрасти в «Кармен»

Жорж Бизе (1838 –1875, един от най-значителните представители на френското оперно творчество от втората половина на ХІХ век, използва за своята творба новелата на Проспер Мериме “Кармен”. Операта “Кармен”, едно от върховите постижения в цялата френска музика, е дълбоко реалистично произведение, изпълнено с драматизъм, издържано отначало докрай в народностен дух. Музиката е наситена с живот и кипящи страсти. Написана в духа на испанския музикален фолклор, тя отговаря напълно на сюжета. Но въпреки испанските теми, взети от народнопесенното богатство на тоя народ, музиката на Жорж Бизе е истинско френско изкуство.

Драматичните стълкновения и конфликти са обрисувани с дълбоко психологическо проникновение, а музикалните характеристики на героите са едни от най-ярко изразените в цялата оперна литература. Изключителният успех на тази опера се дължи на музикалния език, успяващ да предаде контраста между празничната атмосфера и въздесъщото присъствие на смъртта, както и пресъздаването на испанската обстановка. На ариите във форма на фолклорни танци (болеро, сегидиля, хабанера) и на темата за коридата се противопоставя мотивът на смъртта, основаващ се върху циганската музикална традиция. В „Кармен” Бизе пръв възприема испанизма като вариант на екзотичното.

Вероятно няма оперен театър по света, който да не е посягал към неговата "Кармен". За всяко мецосопрано пък е мечта да се превъплъти в образа на неустоимата циганка.

Звездните солисти в „Кармен”

Иван Момиров, един от плеядата големи български тенори, тръгнал към световните оперни сцени от родния си град Варна, пристига специално от Италия, за да вдъхнови със своя Дон Хозе.
От Москва пристига обичаната от нашата публика солистка на Новая опера и Болшой театър Агунда Кулаева, която ще пресъздаде образа на огнената Кармен.
Солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров ще се превъплъти в Ескамилио, една от коронните роли в неговия репертоар.
В ролята на Микаела ще гастролира румънската оперна звезда Диана Тугуй, която сменя, поради заболяване, Ирина Йордакеску.

„Глас с античен отпечатък, съчетание между Франко Корели и Карло Бергонци” и „достоен наследник на Корели и Павароти” са само две от многото възторжени определения на световната музикална критика за изкуството на Иван Момиров.

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

На 4 февруари от 18 часа Държавна опера Варна ще представи своята последна постановка на „Травиата”, режисьор и художник Кузман Попов, диригент Маестро Борислав Иванов. В нея за пръв път на варненска сцена ще дебютира в ролята на Виолета Валери Мария Радоева.
 
Сопраното Мария Радоева от ранна детска възраст проявява подчертан интерес към музиката. В продължение на десет години е част от Детския радиохор към БНР, където маестро Христо Недялков и останалите педагози я въвеждат в света на музиката и вокалното изкуство. Именно те изиграват важна роля във възпитанието и формирането й като личност, твърди самата тя. Като изявена солистка на състава, е участвала в четири негови концертни турнета в Япония, САЩ, Хаваите, Швейцария, Дания, Австрия, Германия и Белгия. Проф. Христо Недялков я подготвя за НМА „П. Владигеров" и я представя на доц. Людмила Хаджиева, в чийто клас Мария Радоева завършва висшето си образование през 2006 г. През 2012 г. се дипломира и като магистър. В периода 2004-2006 става лауреат на редица конкурси в България, сред които „Светослав Обретенов“, „Георги Златев-Черкин“, „Любомир Пипков“ и др., получава специална награда от конкурса за камерна музика в Марл, Германия. След участие в престижния конкурс „Neue Stimmen“ в Германия през 2006 г, печели правото да участва в майсторски клас със световноизвестни имена като Катя Ричарели, Франсиско Арайза и маестро Густав Кун. През 2011 г. се класира за финалния кръг на един от най-престижните певчески конурси в света - „Cardiff Singer of the World“, до който - след оспорвано състезание между повече от 600 кандидати от 68 страни, са допуснати едва 20 участника.
 
Оперният дебют на Мария Радоева е през 2006 г. на сцената на Русенската опера в ролята на Церлина от „Дон Жуан“ на Моцарт. През 2008 г. е избрана от маестро Кристоф Русе за неговия проект „Монтеверди“, който включва концерти из цяла Тоскана, Италия. През 2010 г. следва дебютът й на сцената на Софийска опера и балет в ролята на Мюзета от оп. „Бохеми“ на Джакомо Пучини. През 2012 г., отново в ролята на Мюзета, дебютира на италианска сцена вТеатро Комунале в Модена. Широкият диапазон на гласа й и разнообразните й музикални интереси водят до избора й за сопрановата партия във Втора симфония на Густав Малер, с един от водещите френски оркестри - Orchestre National de Pays de la Loir, под диригентството на маестро Исаак Карабчевски. През 2013 . изпълнява с голям успех сопрановата партия в „Реквием“ от Верди с Royal Philharmonic Orchestra в лондонската Royal Festival Hall. През същата 2013 г. излиза първият компактдиск с нейно участие – „Petite Messe Solennelle“ от Джоакино Росини. През 2014 г. дебютира на сцената на Театро Реджо в Торино и Tyroler Festspiele Erl в Австрия. В периода 2006-2012 посещава редица майсторски класове на Райна Кабаиванска в България и Италия. Стипендиант е на фондация „Райна Кабаиванска“ и Нов Български Университет. От 2012 г. учи при българското сопрано със световна кариера Дарина Такова.
 
В ролята на Алфред Жермон ще се представи солистът на Държавна опера Варна Борис Луков. Той е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по това време прави впечатление с богатия си тембър и е считан за една от големите оперни надежди на България. 22-годишният певец става част от популярното трио "Уникалните гласове". Талантът му не остава незабелязан и от ръководството на Варненската опера, запазила скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова.
На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”. По повод участието му в Опера в Летния театър 2014, музикалната критика се изказва ласкаво за неговия „бляскав, мощен, с метални нотки, глас” (Юлияна Караатанасова), „силен спинтов глас с приятен тембър” (Елена Хаберман) и му предвещава блестяща кариера на оперната сцена у нас и по света.

 
И за да е пълно триото от млади, красиви и много талантливи артисти, точно каквито харесва съвременната оперна сцена, ще прибавим великолепния лиричен баритон Свилен Николов, който ще се превъплъти в една от своите най-успешни роли – тази на Жорж Жермон. Той е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. завършва магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър, в съвместни продукции с ДМТ "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Участва в редица фестивали и конкурси, сред които Фестивал на руската песен" – Бургас (2002), става лауреат на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” – Албена (2003) и Лауреат на Първи национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" – Плевен (2003). Още с първите си изяви като солист на Държавна опера Варна (2004), Свилен Николов се превръща в един от най-аплодираните артисти, отличаващ се с перфектната си вокална техника и артистичната лекота на своите изпълнения. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Фигаро ("Севилският бръснар") и др.
Именитият баритон редовно гастролира в Европа, САЩ и Китай. Участва също в редица постановки на Софийска опера и балет, поканен е и за ролята на Великия жрец на Дагон в първата за сезон 2014-2015 постановка „Самсон и Далила” от Камий Сен-Санс, прочит на световноизвестния режисьор и сценограф Уго де Ана.

29 ноември, 19.00, ДМБЦ „Стефан Македонски“

Прелестните варненски „Котки“ от прочутия мюзикъл на А. Л. Уебър напускат уюта на морския град, за да покажат своите достойнства и пред столична публика. На 29 ноември, 19.00, те ще излязат на сцената на Музикалния театър, която несъмнено най-много им приляга. Варненските „Котки“ следват хореографията на своята покровителка Анна Донева, която макар и столичанка, правилно е забелязала, че: „Варна е градът на котките, София на кучетата.Във Варна е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи...“

Ето защо варненските „Котки“ твърдо са решили да научат столичните си роднини на достойно поведение, не само спрямо кучетата JЗа тази своя образователна мисия те ще използват най-вече танца. „За менкотешкият свят, заложен в „Котките” не е чужд на нашия, той има своите човешки характеристики, които изведохме в цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарах незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго. Но ние всички притежаваме външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Така че това, което ще видите като визия и танц на „Котките”, сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е - една хореография за истинските хора и истинските котки“, разказва за своите варненски„Котки“Анна Донева.

Режисьор на мюзикъла е проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюмограф Ася Стоименова, перукер Даниела Стоянова. В изключително забавния и красив спектакъл, сред многолюдното котешкото общество своето певческо, танцово и актьорско майсторство показват оперните солисти Людмил Петров, Велин Михайлов, Мария Павлова, Вяра Железова в ролята на Гризабела, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, познатият от клубната бг сцена Нейчо Петров – Реджи, Валерия Пейчева, Калина Жекова, Анатолий Романов, актьорите от Варненския драматичен театър Димитър Мартинов и Пламен Георгиев, балетните артистиНиколай Димитров и Румен Стефанов и др.

Билети на касата на Музикалния театър, „В. Левски“ 100, тел: 02-9431979. Работно време: вторник-събота 9.30-19.30; неделя 10.00-17.30

СПЕЦИАЛНИ ЦЕНОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДВАТА МЮЗИКЪЛА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ

Срещу билет за „Котки“ – 50% отстъпка за „Тримата мускетари“

„Котки“ – 29 ноември, 19.00, Музикален театър

„Тримата мускетари“ - 14 декември, 19.00, НДК

На 29 ноември Държавна опера Варна гостува в Музикалния театър с любимите„Котки” на сър Андрю Лойд Уебър. Редовните цени на билетите са между 12 и 25 лева.

На 14 декември варненската трупа ще представи в НДК, зала 1, още един мюзикъл, при това българска премиера на „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски с Ованес Торосян в ролята на Д’Артанян.

Редовните цени на билетите са между 20 и 60 лева.

Всички закупени билети за първото събитие „Котки“ в Музикалния театър могат да послужат като талон за 50% отстъпка за второто събитие „Тримата мускетари“ в НДК. Достатъчно е всеки притежател на билет да посети билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

XVI Kоледен музикален фестивал – Варна 2015

Държавна опера Варна, Основна сцена, 15 и 16 декември, 18.00 ч.

Коледните и новогодишни празници в целия християнски свят няма да са истински без балета “Лешникотрошачката”. Създаден по музика на П. И. Чайковски върху приказката на Е. Т. А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, балетът се възприема като едно от духовните завещания на Чайковски да съхраним чистите пориви на детството. Съжетът разказва за малката Мари, която мечтае за истински коледен подарък, но вместо него получава лешникотрошачка с формата на войник в красива униформа. Мечтата все пак се сбъдва – сънят отвежда Мари в едно вълшебно царство и там тя танцува в обятията на своя Принц Лешникотрошач. Тя преживява чудни приключения, среща крал и кралица, мишки и цяла армия от оловни войници. Куклите й показват очарователни танци от Испания, Китай, Русия, Франция, а накрая всички се завъртат в един щастлив финален валс. В XVI Kоледен музикален фестивал на Държавна опера Варна историята за сбъднатата коледна мечта ще оживее, под диригентската палка на Вилиана Вълчева, на 15 и 16 декември от 18 часа в най-новата версия на „Лешникотрошачката”.

Автор на либретото, постановката и хореографията е з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър в морския град Сергей Бобров, сценография Гендони, костюми Държавен театър за опера и балет Красноярск. В спектакъла на 15 декември солисти ще бъдат гостите от Държавния театър за опера и балет в Красноярск Надежда Панфилова (Мари) и Кирил Буличев (Принц Лешникотрошач), а на 16 декември в главните роли ще танцуват Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц Лешникотрошач).

На сцената ще видим още Румен Стефанов, Ренета Михайлова, Константинус Каравос, Юрика Аоки, Галина Велчева, Николай Димитров, Екатерина Шопова, Денко Стоянов, Даниел Обрешков, Евения Минкова, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Венета Гочева, Сандра Дотова, Силвия Христова, Паола Матеева, Аделина Бояджиева, Елена Димитрова. Репетитори на балета са Гергана Георгиева и репетиторът на Болшой театър Сергей Антонов.

III Международен балетен форум във Варна представя от 22 ноември до 16 декември 5 балетни заглавия, от тях 4 премиери, като едната е премиера за България. Публиката вече аплодира премиерните спектакли на Варненската опера за тази година на „Пепеляшка“ от Сергей Прокофиев, хореографска редакция Сергей Бобров; „Зле опазеното момиче“от Петер Хертел, хореография Александър Горский и „Снежанка“ по музика на Чайковски, хореографска версия на Красноярския театър за опера и балет - Русия. „Снежанка“, наричан още „четвъртия балет“ на Чайковски, макар че той няма такъв балет, поставен сега за пръв път в България, бе посрещнат с възторг от зрителите.

На 12 и 13 декември танцува „Лешникотрошачката“ - най-играният балет по Коледа в цял свят. Днес в ролите на Мари и Принца ще се изявят Елена Свинко и Марчело Пелицони, а утре - Анастасия Белоногова и Франциско Руис.

Две представления са предвидени и за „Лебедово езеро“, „балета на балетите“, интересна хореографска редакция на Сергей Бобров, с много черни лебеди и неочакван край. Главните роли изпълняват: Одета/Одилия – Елена Свинко, Принц Зигфрид – Марчело Пелицони, Ротбарт – Павел Кирчев, Бино – Франческо Бруни на 15 декември и Одета/Одилия – Анастасия Белоногова, Принц Зигфрид – Франциско Руис, Ротбарт – Максим Иконостасов на 16 декември.

Веднага след тази „лебедова“ кулминация, на 17 декември, балетната трупа на Варненската опера заминава, за пръв път в своята 70-годишна история, на тримесечно турне във Великобритания, заедно с екипа наIII Международен балетен форум – Варна 2018, на тримесечно турне във Великобритания. В Кардиф, Манчестър, Лондон и други английски градове избраните с кастинг балетни артисти от Русия, България, Франция, Испания, Италия и други страни, общо 14 националности, ще изнесат 117 представления на „Пепеляшка“, „Зле опазеното момиче“, „Снежанка“,„Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“. Привилегията да ги види първа има варненската публика.

„Моята Разказвачка е особен образ, който стои малко встрани от всички останали герои в мюзикъла. Според режисьорския замисъл тя трябва да прехвърли мост между епохите, като приближи действието колкото може по-близо до съвременността и специално до младите хора.

Неслучайно нейният сценичен костюм е тийнейджърски, в цялото й поведение се чувства една младежка лекота, подсказана и чрез музиката в стиловете рок, рокендрол и суинг, характерни за Андрю Лойд Уебър.

Да не забравяме, че той създава този мюзикъл най-напред за празника на един колеж. Така че ако зрителите усетят, че в даден момент между Разказвачката и Йосиф прехвърчат искри, то това привличане между двамата също е част от целия жизнерадостен контекст на мюзикъла.

Всъщност Разказвачката изпълнява ролята на режисьор, който елегантно представя събитията, въвежда или извежда дадени персонажи, въобще направлява случващото се в „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Ролята не е сложна, но е много приятна и ме зарежда с хубави емоции.” 

Прочетете повече:

Авторите на "Йосиф и неговата пъстра дреха"

Да се опитаме да станем по-добри

Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

29.04.2018

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"

Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в  „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър

Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?

Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.

Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?

Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.

Липсва Ви...

О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.

Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.

Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...

Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.

С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?

Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.

Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.

Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?

България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

„Адриана Лекуврьор”

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

23 февруари, 19.00, Варненска опера

Високосно балетно събитие с „Кармина Бурана и „Болеро“ - емблемите на „Арабеск“

От своето създаване през 1967 г. до днес балет „Арабеск“ се утвърждава като най-престижната съвременна танцова трупа в България. В 50-годишната му история са поставени над 200 заглавия с различна стилистика – от неокласика до дързък експеримент. Под ръководството на хореографа Боряна Сечанова, която от 2000 г. е директор на трупата, днес „Арабеск“ е не просто трупа от световна класа, но и своеобразна школа за изпълнители и хореографи, генератор на идеи, източник на информация за случващото се в света на съвременния танц.

Своята 50-годишнина Балет „Арабеск“ отбеляза с впечатляващ юбилеен сезон, в който наред с премиерите, всеки месец бе посветен на отделна тема – съвременни прочити на класиката, творчеството на Маргарита Арнаудова, Мила Искренова и Боряна Сечанова, българския фолкор, младите и др. Фотоизложба, юбилеен албум, среща на поколенията също бяха част от балетните празници .

За радост на варненските ценители на балета, „Арабеск“ ще представи и във Варна своята Гала вечер „50 години Балет „Арабеск“. Високосното балетно събитие ще ни срещне на 23 февруари, 19.00, Основна сцена с два от най-успешните и най-много играни спектакли, балетните емблеми „Кармина Бурана“ и „Болеро“.

„КАРМИНА БУРАНА“от Карл Орф носи хореографския почерк на Боряна Сечанова, костюмите са на Цветанка Петкова-Стойнова. Поставен специално за турнето на Балет „Арабеск” в САЩ, спектакълът изправи на крака четири хилядните задокеански зали със своето изпълнение. С цялото богатство на своята съвременна чувствителност танцьорите улавят с телата си ироничността на ситуацията, в която човекът живее с вярата, че е господар на живота си, докато е направляван и манипулиран от прищевките на Съдбата. Съдбата, която ту издига, ту убива, утешава с напразни надежди и върти колелото на човешкия живот. Солисти: Даниела Иванова, Васил Дипчиков, Петя Колева, Стефан Вучов.

„БОЛЕРО“от Морис Равел е другият емблематичен спектакъл на балет «Арабеск», останал в наследство от големия хореограф и дългогодишен директор на трупата Маргарита Арнаудова. Костюмограф Цветанка Петкова-Стойнова.„Болеро” въздейства със силно изразената си програмност истилистика в ритъма на испанския танц. Заслуга за експресивната колоритност има и полифоничността в хореографията на Маргарита Арнаудова. Солисти: Константина Ханджиева, Асен Наков, Васил Дипчиков, Стефан Вучов.

Повече: http://www.arabesque.bg

5 август, 21.00 – Сцена на вековете, Царевец

6 август, 21.00 – Сцена Двореца Балчик

Държавна опера Варна гостува на две от най-хубавите летни сцени в България – „Сцена на вековете” във Велико Търново на 5 август и Сцена Двореца Балчик на 6 август. В най-новата постановка  на главния балетмайстор на оперния театър, з.а. на Русия, Сергей Бобров участват водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск – Русия и на Държавна опера Варна.

Публиката ще има възможността да се възхити на майсторството на Елена Свинко и Юрий Кудрявцев – лауреати на завършилия само преди дни Международен балетен конкурс във Варна, първия и признат за най-престижен балетен форум в света. Като постоянни гост-солисти на Държавна опера Варна, двамата руски балетисти се състезаваха от името на България, спечелиха званието Лауреат на Международния балетен конкурс и бронзови медали. Елена Свинко бе отличена и с Диплом на Държавна опера Варна, придружен с покана за участие с главна роля в класически балетен спектакъл през летния сезон 2017 година.

В спектакъла на „Дон Кихот” Елена Свинко ще танцува вариации, а Юрий Кудрявцев ще изпълни партията на тореадора Еспада. В останалите роли: Румен Стефанов – Дон Кихот, Даниел Христов – Санчо Панса, Екатерина Булгутова - Китри, Георгий Болсуновски - Базил, Демид Зиков – Лоренцо, Юрика Аоки – Улична танцорка и др.

„Дон Кихот” е много специално балетно произведение, което не следва буквално романа на Сервантес, не остава статично, непрекъснато се развива и обогатява. Романът е просто повод да се представи една забавна и интересна хореография, като разбира се действието започва и завършва с двамата основни герои Дон Кихот и Санчо Панса. Първата постановка на балета е на Мариус Петипа в Мариински театър, последвана от версията на Александър Горский в Болшой театър. В моята пверсия, която се основава върху прочита на Горский, аз също съм внесъл свои хореографски решения както в ролята на Базил, така и в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,за чиято хореография почерпих вдъхновение от популярния испански народен танц от XVII век”, разказва авторът на постановката Сергей Бобров – з.а. на Русия.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, със солисти Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас, оперния хор с диригент Надежда Маккюн, хор „Морски звуци“ с диригент Росица Щерева и оркестъра на оперния театър във Варна. Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано. ...

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен има редица трудности за пианиста, но аз обичам трудностите и съзнателно ги търся. Трудностите са интересни, а за мен е много важно, това, което свиря, да ми бъде интересно. Винаги гоня някакво следващо предизвикателство, понякога дори не знам какво точно искам да намеря, но когато го намеря, съм щастлив.

В Концерт за пиано и оркестър №4 от Бетовен търся ведрото и слънчево настроение, с което това произведение се отличава от повечето творби в досегашния ми репертоар. Усещам смесицата от много различни настроения, но все пак в него преобладава радостната и оптимистична нотка. Очевидно това е замисълът на целия Великденски концерт, който започва с разтърсващия Реквием на Моцарт и завършва със светлината в Бетовеновия концерт за пиано и оркестър №4. Двете произведения наистина са добра комбинация и поднесени в цикъл извеждат едно общо духовно послание.

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

„Мадам Бътерфлай“, 23 февруари 2018, петък, Основна сцена, 19.00-21.00

Бътерфлай е моята любима героиня, която предизвиква да опознаеш един различен, екзотичен свят на японската гейша. Свят на цветя и върби зад маската на желязна дисциплина, трудности и лишения.

Предизвикателство е и изпълнението на тази роля. От певеца се изискват добри вокални и интерпретационни умения. Пучини подлага своята героиня на цялостна психологизация. Оттук произтича и трудността в изпълнението, в намирането на различни бои и нюанси при работа над образа. За да се вникне в него са необходими две неща - опознаване на японската култура и разбира се дълбоко разбиране на музиката на Пучини. Липсва ли едно от двете, няма да се постигне достоверност. Аз търся в характера на своята героиня именно тази достоверност, точно както го е искал Пучини - простота и целомъдрие, характерни особености за японската душевност: “Ние сме хора, свикнали с малките неща, скромни и тихи...”, пее Чо-чо-сан на Пинкертон в известния дует от първо действие.

Моята героиня страда мълчаливо, почти липсва свободен израз на чувствата. Според японеца подтиснатото чувство е по-чисто. Възпява се подтиснатата любов, която болката усилва още повече. Трагедията на Бътерфлай идва от сблъсъка на два различни свята, този на конфуцианските нрави, културата на смирение и спиритуализъм, и света на чуждоземеца-гайджин, лишен от задръжки и отговорност, решил на всяка цена да опознае съкровеното.

ГАЛИНА СТОЯНОВА - сопран

Галина Стоянова e родена във Варна, където започва музикалното си образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003 г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ” Константин Преславски”.

Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Дона Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера от Джакомо Пучини

Режисьор Кузман Попов
Диригент  Лучано ди Мартино

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Галина Стоянова
СУЗУКИ - Бойка Василева
ПИНКЕРТОН - Ивайло Михайлов
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Свилен Николов
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО - Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв с кетъринг

Зарадвайте своите близки и приятели с образците на оперетата и мюзикъла на специална цена от 20 лева за два спектакъла във ВИП зоната на залата!  Местата са ограничени и важат до изчерпването им!

4 май 2016

19:00 – 22:00 – Основна сцена

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША (Повече информация > тук)

оперета от Имре Калман

Режисьор Николай Априлов

Диригент Стефан Бояджиев

Участват: Николай Априлов, Бойка Василева, Пламен Долапчиев, Сребрина Соколова Велин Михайлов, Ина Петрова, Закар Гостанян, Людмил Петров, Петър Петров, Пламен Георгиев

„Нашето единство винаги е проникнато от своеобразно опиянение на духа и мисълта. Любовта ме откъсва от прозаичния делничен ден, от шума и хаоса, от страданието на хората и безверието. Покорени, омагьосани, възхитени и просълзени–виждал съм такива хора, които заедно с артистите припяват и гениалния дует „Помниш ли ти...” Ако сте пропуснали срещата си с нея, направете го! Ще се влюбите от пръв поглед! Повярвайте!“ (Николай Априлов).

>> Вижте видео тук

5 май 2016

19:00 – 21:00 ч. – Основна сцена

ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА
(повече информация тук)

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър по либрето на Тим Райс

Режисьор Светозар Донев

Диригент Страцимир Павлов

В главните роли: Борис Луков, Вяра Железова, Пламен Георгиев, Георги Ханджиев, Свилен Николов

Спектакълът акцентира върху посланието младите хора да се борят за своите мечти и великодушно да прощават грешките на ближните, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив. Историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” зарежда с положителна енергия. Възрастните го гледат със същия интерес като децата, по лицата на всички греят усмивки. И това е естествено, защото хората обичат да съпреживяват доброто.

>> Вижте видео тук          

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Галицки в „Княз Игор“ от Бородин

Твоят герой Галицки е доста характерен персонаж?

Много интересен персонаж наистина. Той също като Игор е княз, но от съвсем друго естество. Мирогледът му е съвсем друг, той е привърженик на низките страсти. Когато всички отиват на война, той почти единствен остава в двореца, налага навсякъде волята си и се опитва да узурпира властта, за да измести Игор. В голямата си ария Галицки обещава: „Ако заема мястото на Игор, война няма да има, ще има само ядене, пиене и жени.“ В общи линии, това представлява Галицки.

И както често се случва, Галицки и Ярославна, брат и сестра, са коренно различни...

Отношенията със сестра му,  жената на Княз Игор, са доста сложни. Като персонаж, тя е негов антипод. Докато Ярославна е хрисима, вярна, добра, Галицки се държи непристойно, отвлича девойки, възползва се от тях и т.н. Ярославна се опитва да го вкара в правия път и да го вразуми, но без успех. Галицки дори я заплашва, че ако съпругът й Княз Игор не се върне от война, нещата в кралството коренно ще се променят. С други думи, Галицки не си взема поука, няма промяна, няма развитие в образа му.

Еднопланов отрицателен образ, необходим, за да се открои противоположният образ на Княз Игор.

Определено. Операта започва с една „мъжка“ сцена, в която Галицки изпълнява много типична за него ария. От описанията му какво би направил, ако той царува, публиката веднага може да си направи извода, че всъщност той има много поддръжници.

Ефективна „предизборна“ кампания за определена „таргет“ група, ако трябва да използваме съвременна терминология

Е, нещата днес не са чак толкова откровени, по-завоалирани са Но що се отнася до операта на Бородин, да  - мнозина са готови да последват Галицки и да го провъзгласят за господар, само и само да получат  обещания от него разгулен  живот. Интересна роля, в която има какво да се покаже както в драматургично, така и във вокално отношение.

"КНЯЗ ИГОР"

 30 май, 19.00, Основна сцена - ПРЕДПРЕМИЕРА

Опера от Александър Бородин - ПРЕДПРЕМИЕРА

Диригент КРЪСТИН НАСТЕВ

Режисьор и сценограф КУЗМАН ПОПОВ

Костюмограф ЛОРА МАРИНОВА

Хореограф СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Асистент-режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА.

Фотограф РОСЕН ДОНЕВ

Действащи лица и изпълнители:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева

ВЛАДИМИР - Валерий Георгиев

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров

КОНЧАК - Гео Чобанов

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова

ОВЛУР - Пламен Долапчиев

ЕРОШКА - Владислав Владимиров

СКУЛА - Людмил Петров

НЯНЯ - Бойка Василева

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

Концертмайстор Анна Фурнаджиева 

Прочетете още:

ЗА ПРЪВ ПЪТ ГЕРОИНЯТА МИ НЕ ЗАВЪРШВА ТРАГИЧНО

„КНЯЗ ИГОР“ - ПОЛИТИКА, ЛЮБОВ, КОВАРСТВО, АГРЕСИЯ И ПАТРИОТИЗЪМ

 ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

„КНЯЗ ИГОР“ – ЕПИЧНО ПЛАТНО ЗА РУСКОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

14 април – петък 11:00-16:00

15 април - събота – почивен ден

16 април – неделя – почивен ден

17 април – понеделник 11:00-16:00

Оперетна гала с участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера  Варна ще бъде представена на 25 септември от 19 часа на Основна сцена.  
В програмата: откъси от оперети на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар,
Ж. Офенбах, Ф. Супе, и др. Солисти са звездите на ДМБЦ ”Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова и Пеньо Пирозов и водещите солисти на Държавна Опера Варна Пламен Димитров, Лиляна Кондова, Силвия Ангелова, Пламен Долапчиев, Валерий Георгиев и др.

В началото на новия 69-ти творчески сезон екипът с диригент Ганчо Ганчев и режисьор Кузман Попов поднася своя, подготвен с много любов, оперетен гала концерт на многобройните ценители на любимия забавен жанр, в който доброто настроение идва както от известни мелодии и талантливи артисти, така и от сценичните решения.

Диригентът Ганчо Ганчев е художествен ръководител и диригент на Варненската детско-юношеска опера, диригент на Варненски камерен оркестър Ganchev – Bend и Смесена вокална формация „ИУ-фория” към ИУ Варна, артистичен секретар на Международния майски хоров конкурс „Проф. Георги Димитров”, гл. експерт Оркестри и ансамбли в дирекция Култура и духовно развитие на Община  Варна. Завършил Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив със специалностите музикална педагогика и оркестрово дирижиране, Ганчо Ганчев е един от творците, които възстановяват традициите на детската опера в града. Диригент е на Варненската детско-юношеска опера от 1993 г. и неин главен художествен ръководител от 1998 г. През 2004 г., под егидата на Дирекция Култура и духовно развитие на Община Варна, създава Варненски камерен оркестър от професионални музиканти от Държавна опера Варна, който ръководи и в момента. С него участва активно в културния живот на града. Осъществил е над 90 концерта със симфонична, оперна, салонна и модерна музика със световно известни наши и чужди изпълнители - певци и инструменталисти. През 2012 г. създава и ръководи Смесена вокална формация „ИУ-фория” към Икономически университет Варна.

В творческата си биография Ганчо Ганчев има осъществени над 1500 изяви - концерти, спектакли и разнородни музикални и музикално-сценични продукции. Оркестрира и аранжира театрална и симфонична музика, камерни пиеси за различни инструментални състави и песни. Има 7 пълни оркестрации на мюзикъли и е диригент – постановчик на повече от 15 мюзикъла. Работи съвместно с Държавна опера Варна, Държавна опера Русе, Американски университет Благоевград и други институции, с които има осъществени много копродукции. През 2009 г. инициира музикалните презентации в рамките на Международен театрален фестивал „Варненско лято”. Участва многократно с концерти и спектакли в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, Националния фестивал на оперните театри в Стара Загора, Международния фестивал „Моцартови празници” в Правец и др.

Концертирал с различни музикални състави в България, Германия, Австрия, Гърция, Русия, Украйна, Белгия, Холандия, Италия, Канада и други. Има осъществени записи в Българско национално радио, Радио Варна и Радио CBS – Канада. Многократно е канен за член на жури на международни и национални конкурси.

Носител е на награда „Шофар” за 2010 г. в категорията "За етническата толерантност", връчена му от Организация на евреите в България „Шалом”. Носител е на „Златна лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, връчена му през 2013 г., по повод 30 години творческа дейност и 20 години от създаването на Варненската детско-юношеска опера.

ЛЯТНА СЦЕНА ЗАД ТЕАТЪРА

Ул. „Русе“, в градинката зад сградата на Операта и Театъра.

Билети на касата на Операта и Театъра, пл. Независмост 1, тел.: 052 665022

Билети онлайн: Bgbileti.com, Eventim.bg, fccvarna.bg

Мерки за безопасност: 

Молим Ви, преди посещение да се запознаете с мерките за сигурност, които
сме предприели с цел грижа за здравето на нашите изпълнители и зрители и
ограничаване на разпространението на COVID – 19.

ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА

Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.

Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?

- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...

- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.

- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.

При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.

- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?

- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.

Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.

- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, достойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?

- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните  му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво­ девойче.

- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?  

- Това бих оставила за изненада на публиката :) 

Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С помощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.

 Виолета Тончева

 „Тримата мускетари”

Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.

Действащи лица и изпълнители:

Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

 Вижте видео трейлър  

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

На 29 октомври ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на Джузепе Верди.
Най-новата постановка на Варненската опера, посветена на 200-годишнината от рождението на великия италиански майстор, е авторски прочит на Кузман Попов, който се изявява като режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла.

Премиерата на "Травиата" бе посрещната с възторг от публиката на Опера в Летния театър през юли т.г., а сега, през новия 67-ми творчески сезон на оперния театър, заживява своя пълноценен живот, като основна част от репертоара.

В сегашния спектакъл на «Травиата» ще се изявят великолепни солисти, точно каквито харесва взискателният оперен свят през XXI век – талантливи, красиви, на възрастта на героите, които пресъздават.

„Набуко“ - 21 декември 2018 , 20.00, Forest National, Брюксел

„Бохеми“ - 22 декември 2018, 20.00, Forest National, Брюксел

За Варненската опера при Театрално-музикален продуцентски център Варна стана вече традиция в края на годината да гастролира в столицата на Европейския съюз Брюксел. Българското оперно изкуство ще бъде представеноотново във Forest National, най-голямата зала на Брюксел с 5 000 места, благодарение на партньорството между импресарските агенции„Еurocon“ и „Music Hall“.

Варненският екип – солисти, хор и оркестър, ще изнеседва спектакъла – „Набуко“ на 21 декември, 20.00, с диригент Маестро Борислав Иванов и „Бохеми“ на 22 декември, 20.00, с диригент Маестро Деян Савич от Белград. Подчертано съвременният режисьорски прочит на двете заглавия е на Жан Франсоа Донт, едно от известните имена на европейската оперна сцена.

В „Набуко“ главните роли ще изпълнят солистите на Държавна опера Варна:Венцеслав Анастасов - Набуко, Димитринка Райчева – Абигайл, Ивайло Джуров – Закария, Георги Султанов – Измаел и гостенката от Белград Саня Анастасия – Фенена.

Мими в „Бохеми“ ще пресъздаде Таня Иванова, Ивайло Михайлов ще бъде Родолфо, Свилен Николов - Марсел, Пламен Димитров – Шонар, Деян Вачков – Колин и Илина Михайлова – Мюзета.

На 17 октомври Държавна опера Варна ще представи Вердиевия шедьовър «Риголето» с прекрасния български баритон Венцеслав Анастасов в главната роля.

Роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов, той завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при професор Асен Селимски.

Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция.

Венцеслав Анастасов работи с едни от най-големите имена в света на операта като Лорин Маазел, под чието диригентсво  пее Родриго от „Дон Карлос” и Ескамилио в „Кармен”, режисьор на постановката е Карлос Саура.

С маестро Зубин Мета участва в „Турандот” и записва DVD, пее в продукцията на Метрополитен опера „Ифигения в Таврида” и с Пласидо Доминго в Палау де Лас Артс – Валенсия. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др.

1 септември 2017, 20.30, Летен Театър

Наско от БТР и победителката от X-factor Християна Лоизу са звездите в проекта на Опера Пловдив, рокоперата «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс. Хитовата творба, която не слиза от сцените вече 40 години, бе представена през изминалия сезон неколкократно пред препълнени зали в Пловдив, бе гледана от 3000 души в Античния театър, обра овациите на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново и зарадва меломаните в Бургас, Стара Загора, Габрово, Хасково, Димитровград, Карлово и други градове.На 1 септември концерт-спектакълът ще гостува за първи път във Варна, Летен театър, 20.30.

Творбата «Исус Христос суперзвезда» първоначално е замислена от авторите като концептуален рок албум. За да е най-близко до музикалния оригинал и за да се избегнат противоречиви интерпретации, музикалното произведение ще бъде представено концертно с участието на оркестър, хор и балет на Опера Пловдив,  под диригентсвото на Константин Добройков, който подготви и музикалния хит „Човекът от Ла Манча”преди година. Сценичното решение е дело на хореографа Боряна Сечанова от балет „Арабеск”. 

Наско Пенев вече е влизал в образа на Пилат Понийски. След  участието на вокалиста на БТР в рок операта на сцената на НДК, той споделя: „Пилат има две особености, които са извън това, което всеки знае за него. Всички знаят, че той е лошият, той е наместникът на Рим по това време и е съдия в крайна сметка. Но като всеки един нормален съдия и в него има нещо човешко.“

Талантливата Християна Лоизу, която спечели любовта на зрителите в телевизионния формат X-factor, ще изпълнява партията на Мария Магдалена. Младата певица е възпитаничка на Музикалната академия в София. За нея поканата от Опера Пловдив да участва в световноизвестната рок опера е твърде вълнуваща, защото като стипендиант тя е изучавала изкуството на мюзикъла в университета в Лийдс, Великобритания.

Сър Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-известните мюзикъли като „Котките”, “Фантомът на операта” и „Евита”. Действието на неговата рок опера следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. За партията на Исус е поканен тенорът Богомил Спиров, който изпълнява ролята в спектакъла на Музикалния театър в София, а Юда ще изпълни Момчил Караиванов. 

Билети по 10, 15, 20 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

2022 – Варненската опера на 75

Именитата Вера Немирова, най-търсената българска режисьорка в чужбина, постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, представи на Сцена Ротонда концепцията си за „Дама Пика“, втората й постановка на варненска сцена след „Графиня Марица“ през миналата година.

В юбилейния 75-ти сезон на Варненската опера предпремиерните спектакли на „Дама Пика“ са планирани за 15 и 16 април, а премиерата предстои на 26 юли в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър - Варна 2022.

Премиерните спектакли на операта „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, преминаха на 8 и 9 април т.г. с изключителен успех. За третия спектакъл на 18 май на диригентския пулт ще застане другата млада и талантлива диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Режисурата на „Дон Паскуале” е дело на Кузман Попов, декорите получихме специално от Teatro Comunale в Модена, Италия, художник на костюмите е Елена Иванова, диригент на хора – Стефан Бояджиев. Заглавието се вписва в политиката на Варненския оперен театър да обогатява репертоара си с комични произведения, които са не само любими на публиката, но могат да привлекат и нова аудитория.

Темата за стар ерген, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е популярна още от времето на commedia dell’arte и е използвана като сюжет от много композитори на комични опери. Доницети взима интригата от комичната опера „Сър Маркантонио“ (1810) от Стефано Павези по комедията на Анжело Анели. Това е неговата 64-та опера, от общо 66 (според някои изследователи броят на оперите е 72, ако се прибавят и новите редакции на някои от творбите). Доницети написва освен музиката, и либретото на „Дон Паскуале“, като го преработва значително и съкращава голяма част от персонажите. Независимо, че тъкмо по онова време той се възстановява от тежко заболяване, композира музиката с невероятна бързина – само за осем дни. От премиерата на „Дон Паскуале“ на 3 януари 1843 г. в Театър Италиен – Париж до днес, „Дон Паскуале” продължава да триумфира по световните сцени.

Пожелаваме успех на младия варненски бас Гео Чобанов, който на 18 май ще дебютира в ролята на Дон Паскуале! Свилен Николов, Илина Михайлова и Георги Султанов - внук на големия български актьор Петър Слабаков, отново ще представят своите герои Доктор Малатеста, Норина и Ернесто, Росен Рангелов ще бъде Нотариус.

Гео Чобанов е роден през 1975 г. във Варна. Завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в различни постановки, гастролира в германски оперни продукции, а в последно време на особен успех се радва камерният спектакъл „Любовни руски романи”, в който той се изявява, заедно с пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов.

Днес именитата режисьорка Вера Немирова, едно от големите имена на европейската сцена и Постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна, започва репетициите във Wiener Staatsoper, с които възстановява своята изключително успешна постановка на "Дама Пика" от П. И. Чайковски през 2007 г. Тогавашният интендант на престижния театър Йоан Холендер кани нашумялата Вера Немирова да направи сценичен прочит на "Дама Пика", заедно с прочутия диригент Сейджи Озава.

От своя страна сегашният интендант на Виенската Щатсопера Dr. Bogdan Roščić прави предложение на Вера Немирова да възвърне блясъка на своята постановка още в началото на виенската оперна 2022 година. Премиерата предстои на 21 януари.

Певецът и неговият герой

 „Дон Паскуале” – 8 февруари 2017, 19.00

С какви чувства очакваш втората си среща с Дон Паскуале, след дебюта ти в тази роля преди няколко месеца?

Дон Паскуале е много интересна роля. Подчертано комедийна, тя съдържа и допълнителни предизвикателства за мен, тъй като героят не само е много по-възрастен, но и е всичко онова, което аз не съм. В този смисъл бих определил Дон Паскуале като респектиращо трудна партия, която изисква не само вокално, но и артистично майсторство.

Всъщност моят герой взема всичко на сериозно – и женитбата и изгонването на племенника си Ернесто. Няма много голяма връзка с реалността, не знае какво представлява той самият и оттам се поражда комичното. То прави шамарите, които по-късно получава, още по-звучни, прави го смешен.

Има ли неща, които ще те улеснят в тази роля?

Екипът. Харесва ми подхода на диригента Светослав Борисов и режисьора Кузман Попов. Допада ми и сценографията, която получихме от театъра в Модена, наш партньор в тази продукция. А и точно сред тези декори в Модена е пял големият италиански буфо бас Енцо Дара. Освен всичко това, винаги е огромно удоволствие за мен да бъда на сцената заедно с Илина Михайлова - една прекрасна Норина, както и със Свилен Николов – Доктор Малатеста и Георги Султанов – Ернесто.

Някои роли се учат по-лесно, други по-трудно. Дон Паскуале към коя категория спада? И как всъщност певецът заучава една партия на чужд език, как я превръща в своя?

Лично за мен Дон Паскуале спада към втората категория. Иначе, без значение какъв е езикът, певецът влиза в партията по същия път, по който композиторът пише музиката. Всичко започва от либретото, което обикновено е в мерена реч и се характеризира с мелодика, интонация, ритъм.

Със същите изразни средства си служи и музиката, така че работата на композитора е да намери музикалното съответствие на словото. Впрочем, с динамиките силно и тихо, които са много важни в музиката, си служат и драматичните актьори, усеща се особено при рецитиране на поезия.

И така, певецът тръгва към музиката от словото, задавайки си най-напред въпроса защо композиторът е написал точно такава музика. Осмислянето на музиката минава през думите.

И този път е различен за всеки певец...

Да. Има и различни професионални техники. Лично от Академик Пламен Карталов аз съм запомнил завинаги едно просто, трудно, но много ефективно упражнение за научаване на музикалната партия на чужд език. В съзнанието ти буквалният превод трябва да тече паралелно с текста на оригиналния език дотогава, докато усвоиш еднакво добре и двете – и превода и оригинала.

Едва след тази интериоризация на словото ще може да навлезеш по-дълбоко в музикалната същност?

Да. Това е знак, че вървиш в правилната посока и ще стигнеш до правилната интерпретация. Една от многото възможни интерпретации, защото изкуството, както знаем, не борави с окончателни категории. Винаги може по-добре.

Виолета Тончева

1 февруари 2017

Именитата българска режисьорка Вера Немирова, аплодирана на най-престижните оперни сцени, е номинирана за Режисьор на годината 2021. Номинацията е на влиятелното списание „Die Opernwelt”, което отразява творческата продукция на най-добрите оперни театри в света.

Високото отличие се присъжда на Вера Немирова за „чувствителната музикалност и респект към трансцендентността“ в нейния режисьорски прочит на операта „Дон Карлос“ от Дж. Верди в Sepmeroper Дрезден. Сценография Хайке Шееле, костюми Фрауке Шернау, светлинен дизайн Фабио Анточи, хореография Алтеа Каридо, драматург Кай Веслер, артистичен консултант Соня Немирова. Премиера 22 октомври 2021 г.

Заедно с Вера Немирова, сред номинираните за Режисьор на 2021 година са Кирил Серебренников, Петер Конвични и Щефан Херхайм.

Признанието за Вера Немирова е радостно събитие също за екипа на Държавна опера Варна, чийто постоянен гост режисьор е Вера Немирова. Аплодисменти и от България за Вера Немирова!

21 юни 2019, 18.00

Наближава Международният ден на музиката, който се празнува, с решение на Международния съвет по музика към ЮНЕСКО, на границата между пролетта и лятото 21 юни. Празникът тръгва от Франция през 1982 г., за да завладее и петте континента на планетата. На този ден хората в над 120 държави, включително България, излизат на улицата или в парка, където могат свободно, без специална покана и билет, да се включат в спонтанния празник. Да изпълняваш или слушаш музика без жанрови ограничения, да общуваш чрез универсалния език на музиката и да се насладиш на изкуството, което идва от сърцето – в това е заложен простичкият, но дълбок смисъл на празника.

 Театрално-музикален продуцентски цВарна за поредна година се присъединява към непринудената атмосфера на 21 юни и кани варненци да се отбият към 18.00 часа при Рибаря със Златната рибка, прекрасната пластика на Венелин Божидаров на бул. „Княз Борис Първи“, площад „България“. Това романтично място избраха, за да споделят своята любима музика, солистът на Държавна опера Варна, бас-баритонът Гео Чобанов и пианистката Жанета Бенун. В програмата си, пъстра като летен букет, те са подбрали Арията на Фигаро "Non piu andrai" из операта "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, песента "Ни лъх не дъхва над полени" по текст на Пенчо Славейков музика на Тодор Попов, "Отцвели хризантемьi" от Николай Харитонов, вечната неаполитанска канцонета "Фуникули,  фуникула" 

ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН

29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.

Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.

После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.

„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.  

13 ноември 2018, 19.00, Варненска опера

Отдавна чакам ролята на Дон Базилио, един от най-колоритните образи не само в „Севилският бръснар“, а и въобще в световната оперна литература. Благодарен съм на ръководството на Държавна опера Варна за този шанс. 
Като персонаж Дон Базилио е много интересен, слава богу е далеч от мен, но точно в това се състои предизвикателството. Нищо свое не мога да вложа при пресъздаването му, затова се заравям в текста, в гениалната партитура на Росини и търся заложените там кодове. А и навсякъде около себе си намирам прототипи на Дон Базилио. Дори имам конкретен човек предвид, но няма да го спомена, разбира се 

Самият Росини е бил доста остроумен и много мързелив. Разказват, че закъснял и с написването на „Севилският бръснар“, поръчан му от оперния театър „Ажентина“ в Рим. Директорът се опасявал, че насрочената за февруари 1816 година премиера може да се провали, дал ултиматум на 24-годишния тогава Росини и го затворил в една стая, сам с нотния лист. За 12 дни „Севилският бръснар“ бил завършен!

Времето все пак не стигнало за всичко, така че Росини вмъкнал в „Севилският бръснар“ музика от свои предишни произведения. Прочутата ария на Розина от второ действие взел от операта „Елисавета“, а увертюрата, написана за „Аурелиан и Палмира“, използвал вече за трети път. Но по ирония на съдбата тя се прочува именно като увертюра на „Севилският бръснар“.

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Опера от Джоакино Росини
Режисьор Антонио Петрис
Диригент Маестро Кръстин Настев Действащи лица и изпълнители:
ГРАФ АЛМАВИВА - Георги Султанов
ДОКТОР БАРТОЛО - Людмил Петров
РОЗИНА - Мария Павлова
ФИГАРО - Свилен Николов
ДОН БАЗИЛИО - Гео Чобанов
ФИОРЕЛО - Илко Захариев
БЕРТА - Елеонора Христова
ОФИЦЕР - Петър Петров
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна

Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили  много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.

Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна

Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.

Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)

Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна

Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.

Записа Виолета Тончева

 Прочетете още:

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман “Царицата на чардаша” жъне аплодисментите на публиката. Самият Видин Даскалов е играл в София, във Варна, в цяла България и в чужбина с огромен успех ролята на Бони. Точно затова е много трудно и много отговорно за артистите да посегнат към тази роля. Сравнението с големия Видин Даскалов е неминуемо, особено сред по-възрастните, които го помнят.

В спектакъла на  12 март за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи Георги Динев. Той е гостувал неколкократно в последните години като Арлекин в «Палячо», като Дон Базилио и Дон Курцио в «Сватбата на Фигаро» и като солист в оперетен новогодишен концерт.

Роденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г.

Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

Емил Табаков дирижира концерт с любими арии и хорове от опери на Верди

5 февруари, 19.00, Фестивален и конгресен център - Варна, зала 1

На 5 февруари, 19.00, зала 1, ФКЦ, Маестро Емил Табаков ще застане на диригентския пулт за своя традиционен февруарски концерт, очакван винаги с нетърпение от варненските му почитатели. За разлика от досегашните си концерти, посветени на симфоничната музика, този път той ще поднесе програма с любими арии и хорове от опери на Верди.  

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Как живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Кузман Попов: Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

Да звучи дантелено и брилянтно 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

На 30 юли 2013 г. от 21.00 ч. в Летния театър на Варна ще прозвучи едно от най-прекрасните произведения, създадени в областта на музикалното изкуство – Реквием от Верди.

Държавна опера Варна подготви представянето му по повод 200-годишнината от рождението на големия италиански композитор. В рамките на ММФ „Варненско лято” и четвъртото издание на Опера в Летния театър, в изпълнението на Реквием от Верди ще вземат участие оркестърът и хорът при Държавна опера Варна, както и смесеният  хор „Морски звуци”.

Диригентът Вито Кристофаро от Италия, в сътрудничество с диригентите на хоровете Стефан Бояджиев и Росица Щерева, ще направи публиката съпричастна към това сакрално произведение.

Подборът на солистите за Вердиевия шедьовър е изключително важен, а в този случай той обединява четирима брилятни творци. Това са водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова, солистката на Виенската Щатсопер - мецосопраното Надя Кръстева, покорила с красотата и таланта си най-престижните оперни сцени в света, солиста на операта в Цюрих Бойко Цветанов, обявен за един от петимата най-значими тенори на съвремието и баса Апостол Миленков, който живее и твори в Австрия.

История на творбата

Реквием е музикална композиция, създадена върху основата на текстове от римокатолическата заупокойна литургия. Верди замисля своя Реквием в края на 1868 г., в знак на почит към личността и творчеството на Росини. Идеята е най-талантливите композитори по това време да се обединят и да напишат траурна меса по повод годишнината от смъртта на „най-уважавания италиански композитор”. По жребий, на Верди се пада заключителната част Libera me.

Концерт на Vocal Productions NYC

2 август, 21.00, Театър Римски терми 2018

За шеста поредна година известният български бас Валентин Пейчинов, солист на Метрополитън опера в Ню Йорк, е подбрал за турне в България участници в неговия майсторски клас. В концерта на 2 август, 21.00, Театър Римски терми, 10 изпълнители от 6 държави ще се представят с различни музикални стилове.

Освен американката с хърватски корен Джулиана Милин, сопрано с име в САЩ, което набира все по-голяма популярност, ще чуем оперните изпълнители Hyeon Gyeong Kim от Южна Корея, Яна Кочева от България, Hajeong Lee от Южна Корея, Erin Murphy от САЩ и Przemyslaw Piskozub от Полша. В концерта ще участват още Хюсеин Медран от България с фолклор и пиано, Juan Jose Lazaro от САЩ и Евелина Станчовска от България с пиано, Ангелина Секулова от България с джаз.

БИЛЕТИ ЗА ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ: 
пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022 /www.tmpcvarna.com
Обект „Римски терми“ - ъгъла между "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051
ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

Одета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

В навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.

Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

През далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

Изпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

Интервю на Даниела Димова за БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net. 

Маестрото за намеренията си като постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, за своите избори през годините и за симфоничния концерт на 5 ноември 2021 г., с който екипът на оперния театър ще отбележи 50-годишнината му. 

Да се казваш Григор Паликаров и да си на 50, е прекрасно…

Ако другите така мислят, това е добре (смее се). Аз за себе си не мога да определя.

От позицията на успял диригент, композитор, пианист, преподавател в Националната музикална академия; с висок коефициент на интелигентност – два пъти преседател на „Менса“ България, и не на последно място – човек с чувство за хумор, как все пак ви изглежда това 50 на попрището жизнено в средата?

Може би е най-добре да започна от края на въпроса. Ако е вярно, че човек е на толкова години, на колкото се чувства, то аз не разбрах кога минаха тези години. Сякаш вчера бях на 20, 25 и кога станаха двойно повече, не усетих. Но пък е казано, че истински диригент се става от 45, 50 години нататък, затова се надявам, че най-доброто предстои (смее се). Човек трябва да гледа винаги с чувство за хумор на тези неща. Спомням си, че при мен най-притеснително дойде смяната на двойката отпред с тройка, след това спрях да обръщам внимание на годините и дано още дълго време да бъде така.

VI Международен балетен форум - Варна 2021. С финансовата подкрепа на Фонд Култура при Община Варна

1 ноември, 19.00, Основна сцена

Съвременни хореографии на Анна Пампулова, Полина Михайлова и Адриан Марсело Саенц Молина. Музика Нелко Коларов,Идън Ахбез и Макс Рихтер.Танцува Балетната трупа на Държавна опера Варна.

Маестрото за намеренията си като постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, за своите избори през годините и за симфоничния концерт на 5 ноември 2021 г., с който екипът на оперния театър ще отбележи 50-годишнината му. 

Да се казваш Григор Паликаров и да си на 50, е прекрасно…

Ако другите така мислят, това е добре (смее се). Аз за себе си не мога да определя.

От позицията на успял диригент, композитор, пианист, преподавател в Националната музикална академия; с висок коефициент на интелигентност – два пъти преседател на „Менса“ България, и не на последно място – човек с чувство за хумор, как все пак ви изглежда това 50 на попрището жизнено в средата?

Може би е най-добре да започна от края на въпроса. Ако е вярно, че човек е на толкова години, на колкото се чувства, то аз не разбрах кога минаха тези години. Сякаш вчера бях на 20, 25 и кога станаха двойно повече, не усетих. Но пък е казано, че истински диригент се става от 45, 50 години нататък, затова се надявам, че най-доброто предстои (смее се). Човек трябва да гледа винаги с чувство за хумор на тези неща. Спомням си, че при мен най-притеснително дойде смяната на двойката отпред с тройка, след това спрях да обръщам внимание на годините и дано още дълго време да бъде така.

Една емоционална среща с тенорите Валерий Георгиев, Стоян Финджиков, Пламен Долапчиев и пианиста Руслан Павлов

Форматът Трима тенори, превърнат от Павароти, Доминго и Карерас в апотеоз на красивата оперна музика, има успех в цял свят. Хората харесват трима тенори. И въобще тенорите. Вероятно защото човешката природа е така устроена, че се стреми към високото, към трудно постижимото. Другите гласове също имат високи тонове, но в това отношение тенорите си остават най-впечатляващи. Дори в родината на операта Италия, вместо „Отиваме на опера”, често казват: „Отиваме да чуем тенора”.
Във Варненската опера тенорите са повече от трима, но само трима от тях, най-добрите, естествено, ще чуем на 11 септември от 18 часа в Градската художествена галерия. Солистите на оперния театър в морския град Валерий Георгиев, Стоян Финджиков и Пламен Долапчиев ще ни предложат едно емоционално преживяване, с кодовото название

ВЕЧЕР НА ТРИМАТА ВАРНЕНСКИ ТЕНОРИ.

Пианистът РУСЛАН ПАВЛОВ не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика. Незабравима остава онази наша първа среща с изключителната му интерпретация на Концерт за пиано и оркестър номер 1 от Брамс.
Двигател на музикалния проект Вечер на Тримата варненски тенори, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е СТОЯН ФИНДЖИКОВ. Последното му артистично превъплъщение в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен успешен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика. Публиката изпрати с аплодисменти неговите произведения, прозвучали премиерно през есента на миналата година. Със сигурност такава ще бъде нейната реакция и сега, на 11 септември, когато Руслан Павлов ще представи композициите на Стоян Финджиков „Тъга” и „Чаша уиски”.

ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с валдхорна, а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера.

ПЛАМЕН ДОЛАПЧИЕВ харесва ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Турандот” и т.н. Витален и динамичен е Пламен Долапчиев не само на сцената, а и на пътя, където буквално се сраства с любимия си мотоциклет. Опера и мотори – светът на Пламен Долапчиев. Ако ви трябва, търсете го на едно от двете места – операта или мото базата 

И така. Трима тенори. Различни като тембър, характер и темперамент. Тримата варненски тенори с техните и вашите любими арии и ансамбли от опери на Верди, Пучини, Леонкавало. Разбира се и с онези безсмъртни любовни канцонети, които ни връщат усещането за романтика и ни карат да погледнем с други очи на човека до нас...

Станете и вие част от това вълнуващо събитие!

ВХОД СВОБОДЕН

ГЛАСОВЕТЕ НА ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ

2 август 2018, 21.00, Концерт на Vocal Production New Jork City, Театър Римски терми

Басът ВАЛЕНТИН ПЕЙЧИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята кариера в Америка, за майсторските си класове и срещите с България

Добре дошли отново в България, Маестро Пейчинов!

Благодаря. Вече за шеста година се връщам тук и водя със себе си талантливи певци от различни страни, изнасяме концерти на различни сцени, запознаваме ги с България. За мен е невероятно удоволствие поне веднъж в годината да се връщам в тази красива страна.

Идвате от Америка, където сте изградили кариерата си.

Да, така се стече животът ми. Постоянно живея в Ню Йорк, като кариерата ми е свързана повече със Северна Америка.

Кои са любимите Ви роли?

Много са. Имам освен главни и средни роли, които са ми любими, като Тимур в „Турандот“, но 80% от моя творчески път протече с Верди. Аз съм един от малкото баси, който е изпял почти всички централни роли в оперите на Верди, при това в италианската и френската версия. Пял съм в „Дон Карлос“, „Атила“, „Набуко“, „Ломбардци“ и т.н.

Как живеят оперните герои в паметта Ви?

Опитът, натрупан в годините, сега ми помага в педагогическите курсове, които провеждам. През тази година ще бъда с моите възпитаници в 7 страни, като най-дългият курс, без да обяснявам защо, е в България. Курсът трае 4 седмици с всекидневни занимания, след което правим концертен тур с цел да се практикува наученото пред истинска публика и това създава голямо въодушевление сред участниците.

Как работите с тях, каква методика използвате?

Приемаме кандидати от начинаещи до истински професионалисти. Някои идват за да изработят определена роля, за която имат вече ангажимент, други искат да пробват неща, които не са пяли преди. Работим в различни жанрове, като курсът е предимно технически.

Какво изисквате най-вече от певците?

Когато казвам, че курсът е технически, това означава, че обръщаме внимание както на техниката на белкантовото пеене, така и на законите на дикцията. Работим пет вида дикция, в зависимост от това за каква творба, кой композитор и коя сцена става дума. За Бродуей подготовката е с американски английски, за Лондон – с британски английски. Занимаваме се също с различни стилове – класическа музика, опера, джаз, рокендрол, дори рап. Нямаме никакви ограничения в жанровете, важно е всичко, което се работи с глас, дори и глас за актьори. Именно в тази група завърши нашия курс известната театрална актриса Бойка Велкова, мисля, преди две години.Техниката на обучение е една и съща, но стилът и жанрът са различни, всеки жанр има своите стилове. В поп и рок например се използва крещене, за което е важно певецът да е добре подготвен, за да не похаби гласа си.

Как певецът трябва да щади гласа си?

Трябва да живее така, както е свикнал. Аз пия газирани напитки с лед и това не ми пречи, но така съм свикнал, вече 31 години, откакто живея в Америка. Познавам певци, които пушат и това не вреди на гласа им, но дали така е със здравето им, ми е трудно да преценя. Затова горещо препоръчвам да не се пуши. Не препоръчвам и пиенето на алкохол преди спектакъл, защото той уврежда лигавицата. Но пък може да се почерпиш в друг, по-удобен случай 

Какво мислите за феномена на българските оперни гласове?

България винаги е била родина на чудесни гласове, чудесни певци. България обича пеенето, не само класическото. Вижте с какъв богат фолклор можем да се похвалим. У нас за записани над 2000 народни песни, докато други страни разполагат с не повече от 150-200. Аз постоянно следя появата на интересни нови гласове и тези, които ме впечатлят, предлагам за участие на различни сцени. Немалко от моите възпитаници са започнали кариерата си именно с моята подкрепа. В сегашния варненски концерт имаме две певици на световно ниво – една корейка и една американка, като спонсор от Китай е откупил вече голяма зала за самостоятелен нейн концерт извън курса. А в Римски терми ще чуете и един поп певец и модел на Версаче, който неотдавна предизвика фурор, спокойно мога да употребя тази дума, с китайското си турне.

Китай е и новата Мека на операта...

Да, след концертите в България заминаваме за Китай, където предстои двуседмичен курс, следва Хонгконг с триседмичен курс и с това свършва лятото. Тази година бяхме вече в Италия, Франция и Италия.

Концерт на Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, на пианото – Руслан Павлов

Никулден, 6 декември, ГХГ, 18 часа, вход свободен

Със сигурност има варненци, които помнят онази вълнуваща септемврийска среща с тримата тенори Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев и Стоян Финджиков, която не остави празно място в ГХГ. Концертът зареди за дълго време зрителите с красивата си музика и великолепните гласове на тримата солисти във Варненския оперен театър.

Преживяването беше силно не само за публиката, но и за певците, затова те решиха да повторят своя магнетичен спектакъл. Ще го направят точно на Никулден, 6 декември, неделя, от 18 часа, отново в ГХГ.

Различни като тембър, характер и темперамент, но допълващи се по един чудесен начин, Валерий, Стоян и Пламен отново ще поднесат на публиката емоцията на любовта. Нежната и сладка болка в италианските канцонети, любовта във всичките й превъплъщения, вградена в безсмъртни арии и ансамбли от Верди, Пучини, Леонкавало...

Трима тенори се обясняват в любов! Концерт, в който любовта е умножена по 3! Не всяка вечер се случва. Затова си подарете на Никулден една интригуваща Вечер с трима тенори! При това с вход свободен!

Още за тенорите

 Двигател на музикалния проект, спечелил подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна, е Стоян Финджиков. Превъплъщението му в ролята на Император Алтум от „Турандот” в Опера в Летния театър бе оценено високо от Хелене Хаберман, специалната кореспондентка на „Der neue Merker - списание за опера и балет във Виена и цял свят”. Освен оперен певец, Стоян Финджиков е и композитор на оригинална съвременна музика.

Валерий Георгиев, завършил НМА „Панчо Владигеров” първоначално с  валдхорна , а след това и с оперно пеене, определено предпочита втората си специалност. Като солист на Държавна опера Варна амбициозният певец бързо натрупа богат репертоар с главните тенорови партии в редица постановки, сред които „Кармина Бурана”, „Трубадур”, „Риголето”, „Травиата”, „Веселата вдовица” и други. Валерий Георгиев записа името си в българската оперна история и като първият Граф Ори в първата постановка у нас на едноименната комична опера. В сценичната версия, създадена във Варна, той за пръв път очарова публиката с възможностите на гласа си във високия регистър.

Пламен Долапчиев обича ролята си на Едвин в „Царицата на чардаша”, защото тя добре експонира неговите вокални и артистични качества. Зрителите особено ценят умението му да пресъздава характерни персонажи в толкова различни призведения като „Исус Христос суперзвезда”, „Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор”, „Турандот” и т.н.

Пианистът Руслан Павлов не само ще акомпанира на тенорите, но ще се изяви и като солист. Талантливият варненец с европейска кариера се завърна неотдавна в родния си град, за да покори с изящния си стил и родните ценители на класическата музика.

Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря 

Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...

Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.

В ролята на Виолета ще се превъплъти Ирина Жекова, партнират й Валерий Георгиев и Свилен Николов – водещи солисти на Държавна опера – Варна. 

Фестивалът Опера в Летния театър продължава с поредица от класически шедьоври.

„Травиата“ на Верди, най-често играната опера в света, която започва своя славен път по големите сцени скоро след първото си представление през 1853 г. във Венеция, ще бъде представена на 30 юни в рамките на фестивала Опера в Летния театър с петата си поред постановка в историята на Държавна опера - Варна. Това е първият оперен спектакъл след принудителното прекъсване, в който ще видим на живо обичаните солисти на Варненската опера.  

В ролята на Виолета е Ирина Жекова, за която това е прекрасен шанс да блесне. Сопраното признава, че цени възможността да се завърне на сцената с едно прекрасно заглавие - най-доброто, което може да си пожелае за силно начало за този летен сезон. Партнират й Валерий Георгиев – Алфред, и Свилен Николов – Жорж Жермон. Режисьор-постановчикът Кузман Попов разказва познатата история като трагична любовна поема, изповядваща стаения в сърцето блян за щастие на една нощна пеперуда, белязана от смъртта. 

Базирана върху либрето, вдъхновено от „Дамата с камелиите“ на Александър Дюма-син, „Травиата“ е златен стандарт в репертоара на всеки уважаван оперен театър. Прочути са върховите й музикални моменти – жизнерадостната „Наздравица“, превърнала се в символ на празничността, и знаменитите колоратури на Виолета от първо действие в извънредно ценената от всички сопрани ария "Sempre libera". А нежният лиризъм на цялата опера кара публиката навсякъде по света да съпреживява отново и отново една трагична любов.

Билетите за фестивала Опера в Летния театър 2020 са със специални цени - жест на Театрално-музикален продуцентски център - Варна към ценителите на музиката. Билетите от всички ценови пояси се предлагат на цени двойно по ниски от Лято 2019. Така билетите от 80 лв. това лято са по 40 лв., тези от 60 са по 30 лв., от 40 - по 20 лв., и от 30 - само по 15 лв. За групи над 9 души и за тези, които изберат офертата Културен маратон за 5 и повече представления, ще има и 20 % отстъпка. Касата на Операта работи и в събота и неделя. 

„Травиата“ на Верди, най-често играната опера в света, която започва своя славен път по големите сцени скоро след първото си представление през 1853 г. във Венеция, ще бъде представена на 30 юни в рамките на фестивала Опера в Летния театър с петата си поред постановка в историята на Държавна опера - Варна. Това е първият оперен спектакъл след принудителното прекъсване, в който ще видим на живо обичаните солисти на Варненската опера.  

ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.

– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.

– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги  печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща  вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.

– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?

– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.

25 февруари 2017, 15.00, Сцена Ротонда

С това неустоимо заглавие артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Елеонора Христова, Галина Великова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Атанас Атанасов и Петър Петров канят варненци на поредната музикална среща на Сцена Ротонда. В екипа влизат още пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов, а точно този концерт на 25-ия ден от любовния месец февруари, от 15.00, е със специалното участие на Олена Мошинска – виолончело.

Събитията в интимното пространство на Сцена Ротонда, под артистичното покровителство на красивия стенопис на Милко Божков, винаги са вълнуващи, но този концерт наистина е специален. В него артистите ще изпеят своята представа за най-хубавото човешко чувство – любовта. Любовта, пресъздадена в най-красивите, вечни мелодии, като „Fly me to the moon”, „The man I love”, „Il Mondo”, „Strangеrs in the night”, „Besame mucho”, „Historia de un amor”, „Dream a little dream”, „Tango d'amour”, „Delilah” и още... Една завладяваща програма, в която непременно ще разпознаете и песента на своята любов!

Дрескодът на стилния концерт е в цветовете червено-черно. Апропо, вие също имате нещо подобно в гардероба си :)

 На 5 и 12 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) ще грейнат „Коледни искри”- един музикален фоерверк с красиви арии из оперети, мюзикъли и италиански канцонети, които несъмнено ще повишат коледното настроение. Поднасят ги артистите на Държавна опера Варна

Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Боряна Равноустова, Борислав Донев, Вяра Железова, Марина Иванова, Димитър Илиев, Надежда Радкова, Илко Захариев, Красимира Митева, Филипа Руженова, Петър Петров, Христиана Христова, Стоян Финджиков и Юлка Жекова. Благодарение на доброто си музикално образование, а и на приятелството помежду си, те изграждат един стабилен хоров ансамбъл. Той стои в основата на оперния хор, чийто професионализъм винаги прави впечатление на публиката, независимо дали става дума за редови спектакъл или гастрол в страната и чужбина. След изявите в София през октомври, турнето в Палма де Майорка и Белгия през ноември, само преди няколко дни хорът на Варненската опера спечели сърцата на публиката и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

Идеята за „Коледни искри”, както и за „Майски многоцвет” –изключително успешния концерт на групата от пролетта на тази година, е на неуморната Антоанета Маринова. Тя сглобява тъканта на концерта от 21 любими на участниците музикални номера, които ще акомпанират на пиано Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Основния тон задава Княз Орлофски от оперетата „Прилепът” на Йохан Щраус, който ще покани зрителите на парти във виенския си дворец. Следват дует на Долорес и Пиар  от оперетата „Андалусия” от Франсис Лопес, ария на Джудита из едноименната оперета на Франц Лехар, дует на Хана и Данило из „Веселата вдовица” на Франц Лехар, ария на Анна-Елиза из оперетата „Паганини” на Франц Лехар и ария на Перикола от „Перикола” на Жак Офенбах.

След оперетата идва ред на мюзикълас прочутото„Willkommen” oт „Кабаре” на Уебър, песен на Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, „Някой ме обича” от Гершуин, ария на Мария Магдалена от „Исус Христос Суперзвезда” на Уебър, ария на Стария еврейн из „Цигулар на покрива” от Джери Бок и Шелдън Харник, ария на Мария из „Уестсайдска история” от Уебър, ария на Тенардие из „Клетниците” от Шьонберг, ария на Кристин из „Фантомът на операта” от Уебър и ария на Гризабелла из „Котките” на Уебър. Специално тази последна творба Антоанета Маринова ще изпълни на български език, за да стигне красивото послание до всекиго: „Погледни към луната, паметта ще те води, довери й се ти. Щом откриеш какво за теб е щастие, знай – нов живот ти избери!”

И тъй като един концерт не е истински без италиански канцонети, „Коледни искри” ще завърши с популярните заглавия „Не тъгувай за мен”, „Да се завърнеш в Соренто”, „Испанката”, „Мама” и бравурното „Фуникули - Фуникула”.

МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера

Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“

Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.

Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?

Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му 

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Свилен Николов – Доктор Малатеста

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале”  

За оперното пеене, измерено във фантазия

"Piqué Dame". Director Vera Nemirova. Live aus der Wiener Staatsoper im Streaming

27 януари 2022 година, https://play.wiener-staatsoper.at/event/95ede247-c536-4f46-bdad-724804a4a152 

НЕЙЧО ПЕТРОВ - РЕДЖИ – РАМОН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

28 юни, 21.00, Летен театър. Премиера на мюзикъла „Зоро“ в ММФ "Варненско лято" 2018

Ти изпълняваш ролите и на Зоро, и на Рамон, два антипода срещу един артист. Как анализираш тази ситуация?

Независимо, че Зоро се смята за положителен, а Рамон за отрицателен герой, всеки от тях е по своему раздвоен. В Зоро живеят едновременно Диего де ла Вега – лек и донякъде повърхностен характер и Зоро – съвестен и доблестен герой, който защитава народа си. Образът на Рамон пък съчетава в себе си агресия и комплекс за малоценност, в комбинация с невероятна увереност и хладнокръвност. Рамон е луд, обсесивен, нахален, в многопластовия му характер прозират фройдистки и карлюунговски черти, които го правят крайно интересен за пресъздаване.

И все пак на кого даваш превес?

Сложно е да играеш едновременно противоположни герои, но и Зоро и Рамон страшно ме въодушевяват. Разбира се, негативният герой винаги представлява по-голямо предизвикателство. Той не се харесва обикновено, но артистът трябва да го направи толкова логичен и правдоподен, че публиката да го разбере, да го възприеме, а защо не и да го хареса накрая.

Прочетете още:

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (1)

1 юли 2021, 21.00, Летен театър
Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

КАТО КЛОД ВЪВ ВАРНА СЕ ЧУВСТВАМ ЕДНОВРЕМЕННО НА РАБОТА И НА МОРЕ
Как се чувстваш като Клод, онзи може би най-запомнящ се образ от прочутия филм на Милош Форман?

Клод показва проблемите на средностатистическия американец и въобще на средностатистическия човек, който е изправен срещу машината на държавата и политиката, срещу войната и интереси, които нямат нищо общо с него. Още с излизането си мюзикълът предизвиква бурна реакция от страна на правителството, така че той е провокативен. Както всеки мюзикъл, така и „Коса“ трябва да забавлява. Но накрая в него има и една горчивина, която е важна и която се надяваме да успеем да предадем на зрителите.
Иначе като Клод във Варна се чувствам едновременно на работа и на море, слънцето грее днес и - както каза Нора преди малко, екипът е чудесен, репетираме сериозно и очакваме хубава премиера.

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО и НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО & ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

28 юни, 21.00, Летен театър - Премиера на мюзикъла "Зоро", ММФ „Варненско лято“ 2018, Опера в Летния театър

Мюзикъл по музика на Джипси Кингс; Постановка Петко Бонев. Диригент Страцимир Павлов. Хореография Станислава Томова. Сценография и костюми Ася Стоименова. 3D Мapping Полина Герасимова

НЕЙЧО ПЕТРОВ - РЕДЖИ – ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

- Какво е да си Зоро?

- Прекрасно е да бъдеш Зоро, да работиш с режисьор като Петко Бонев и с този екип. Това не е лесен спектакъл, за него е необходима сериозна подготовка като текст, танци и фехтовка. Това тройно предизвикателство обаче много ме радва. Стремя се да следвам указанията, дадени ми от режисьора, водя се от любовта си към този легендарен герой и се надявам в крайна сметка да направя един мой Зоро, различен и стойностен.

- Трябва ли да си завършил Икомическия университет във Варна, за да станеш певец и артист, който експериментира в различни жанрове?

- Не, не трябва. Това, което трябва, е да не си поставяш таван. Трябва да избереш, трябва да обичаш това, което правиш и да влагаш в него всичко от себе си. Това създава смисъл.

НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ – ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

- Играеш в балетни, оперетни, оперни спектакли и мюзикъли, ето сега си и самият Зоро...

- За мен това е голямо предизвикателство, защото е първата ми главна роля. Харесвам Зоро и благодаря за доверието, което режисьорът Петко Бонев ми гласува. Зоро е легенда, мит, борец за справедливост, макар и с маска. Ролята е многопластова и много интересна, със страхотни балади и песни. Добра и силна роля, в която артистът може да покаже уменията си като певец, танцьор и актьор.

- Кое в Зоро ти допада най-вече?

- Всички негови страни ми допадат, ако не ми допадат, не бих могъл да направя образа му цялостен. Харесвам го в моментите, когато като Диего де ла Вега е малко смешен и наивен и когато, като Зоро, е абсолютно уверен в това, което върши. Двама различни, но живеят в един човек.

- Да не забравяме и романтичния Зоро...

- Да, Зоро е както защитник на доброто, така и фина душа. Всички знаят, че той се влюбва. Това е влюбеният Зоро, разбираем и близък до всички влюбени.

- Репликата на Зоро, която според теб го характеризира най-добре?

- За мен това е кулминационната реплика в мюзикъла: „Може ли човек да бъде обичан за това, което всъщност е!“

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДИЕГО ДЕ ЛА ВЕГА, ЗОРО

Как се чуввстваш в кожата на Зоро?

Това е една мечта за всяко дете. Да бъде герой от приказка, от филм. И аз продължавам до ден днешен да бъда дете, така че мога да кажа, сбъдвам една моя детска мечта с този спектакъл.

Имаш роли в опери, оперети, мюзикъли, пя в концерта за началото на българското европредседателство, това дава ли ти повече самочувствие?

Аз оставам обикновен човек, който надявам се си върши добре и със сърце работата. В никакъв случай не се възгордявам, просто правя това, което мога и се опитвам да го правя по най-добрия начин.

Във фейсбуквидях снимка с дядо си, един достолепен мъж с достоен внук до него. Изглеждате много свързани един с друг, така ли е? 

Дядо ми беше дълги години артист – солист в Търновския, също и в Софийския музикален театър, обиколил е света, бил е наистина номер едно в своята професия, взел е всичко от живота. Винаги съм му се възхищавал и си спомням, че като малък все му се молех да излезем и заедно да се поклоним на сцената. Обичам го и винаги се допитвам до него за моите роли и въобще за всичко. Най-ценният съвет, който той ми е дал, е да не се възгордявам, да бъда смирен, да съм благодарен на Бог за всичко и да обичам това, което правя.

Какво място заема Зоро в кариерата ти?

Това е може би най-трудният образ, който съм правил досега, той изисква фехтовка, пеене, танци, всичко в едно. Иначе от дете съм свързан с тези испански ритми, любимата ми майка е в Испания, обожавам испанската музика и няма как всичко това да не е част от мен.

Може ли днес да бъдеш Зоро в живота?

Доста трудно, но пък - слава богу - в моето обкръжение всичките са Зоровци, ако мога така да кажа. Смели, варващи в себе си, в доброто и в любовта.

Репликата, която е важна за Зоро и за самия теб?

Както в повечето спектакли, така и тук основната тема е любовта. Така че аз бих казал, нека вярваме в любовта! Това не е реплика на Зоро, но съм сигурен, че той би ме подкрепил.

В мюзикъла прекрасната Инес прави саможертва в името на любовта си към теб...

Да, но в живота това е моята любима Лилия, на която не й се налага да постъпва като Инес.

Прочетете още: ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (2)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (3)

ДА ИГРАЕШ В „ЗОРО“ (4)

ДА ИГРАЕШ В "ЗОРО" (5)