ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

НОВИНИ

Афиш Май 2016

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

 

 

 

Радвам се, че ще представя моя Калаф и пред варненската публика. Пял съм тази роля повече от 200 пъти на 3 континента – Европа, Азия и Америка. Разбира се всеки спектакъл е различен, доколкото артистът винаги трябва да бъде адекватен и да съобразява интерпретацията си с тази на диригента, на режисьора, на партньорката. Спомням си гастрола на Софийската опера в Япония през 2001 г., с Гена Димитрова в ролята на Турандот, който постигна феноменален успех. Получихме дори специална покана за аудиенция при японския император, който се оказа, че за пръв път нарушил протокола, за да гледа тъкмо нашата оперна постановка.

Дълго мога да говоря за „Турандот”, моя любима опера. Тя е съчетание между приказност и реалност, при това приказният сюжет завършва с щастлив край, което не се случва често в оперното изкуство. „Турандот” е една красива приказка за любов, в която Калаф минава през всякакви изпитания, за да постигне своята любов. Най-важното е, че неговото постоянство и силната му любов успяват да събудят любов и в сърцето на ледената кралица. Ако разтълкуваме поведението на Калаф и го пренесем в днешно време, рецептата да спечелиш сърцето на любимата би била същата. Трябва наистина да излъчваш безкрайна любов и да не се отказваш от чувствата си, за да предизвикаш взаимност у другия.    
Разбира се всички тези послания не биха стигнали до публиката без безкрайно красивата музика на Пучини.
 

Прочете още:

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

 

 

Можете да изтеглите и запазите на компютъра си афиша на театъра и операта за месец март 2016 г. в .pdf формат оттук >> кликнете тук

 

 


 

 

18 февруари 2016, 18.00

На 18 февруари Държавна опера Варна ще представи най-новата си постановка на операта «Отело» - шедьовъра на Джузепе Верди, създаден по шедьовъра на Уилям Шекспир. Премиерата на 2 август 2014 г., в прочит на френската режисьорка Емануел Кордолиани и италианския диригент Стефано Сегедони, спечели одобрението на международната публика на Опера в Летния театър.

Пламен Димиторв в "Отело"Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите - на Жули Скобелцин (Франция), диригент на хора Стефан Бояджиев. В историята на Варненската опера това е четвърта постановка, след сценичните версии от 1967, 1977 и 1995 г.

Маестро Сегедони сега отново ще дирижира тази своя любима опера. Отново ще имаме удоволствието да чуем и солиста на Държавна опера Варна Пламен Димитров, който през 2014 г. направи блестящ дебют в ролята на Яго.

Спектакълът на „Отело” ще бъде наистина много специален, защото в главната роля ще се насладим на певческото майсторство на Бойко Цветанов - един от плеядата световнизвестни български тенори. Още повече, че това ще бъде дебют. Изглежда невероятно, че този певец, обиколил света с богатия си репертоар, не е пял Отело. Но ето че това ще се случи сега именно във Варна. Има и още един дебют - Дездемона ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, великолепнто сопрано Линка Стоянова, която впечатлява със съвършено изработените си партии и лекотата, с която преодолява всякакви вокални трудности.

Младият тенор на Варненската опера Борис Луков, в ролята на Касио, за пръв път ще излезе на оперната сцена, заедно със своя любим учител Бойко Цветанов. Несъмнено ни очаква един вълнуващ музикален празник. Несъмнено ни очаква един вълнуващ музикален празник.

 

Бойко Цветанов

Бойко Цветанов – солист на Цюрихската опера, ученик на Борис Христов, има изключително богат репертоар – над 60 централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Доницети, Росини, Чайковски, Белини и други, в кантатно-ораториални произведения, както и редица опуси на български композитори. Гастролира по целия свят, пее е в прочути театри, с известни певци и диригенти, гастролира на оперните сцени в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Франция, Испания, Португалия и др.

 

Кармен

 

 

Както знаете вече, уважаеми зрители, поради неблагоприятната метеорологична прогноза, тази вечер премиерата на мюзикъла "Зоро" ще бъде не в Летния театър, както беше предвидено, а в зала "Конгресна" на ДКС.

Часът остава същият - 21.00. Разпоредителите ще се погрижат да заемете места, съответстващи на стойността на билетите ви.

Въпреки че времето не зависи от нас, се извиняваме за причиненото неудобство и благодарим за вашето разбиране!

По този повод предлагаме специален бонус за зрителите на "Зоро". В антракта ще ви предложим билети на половин цена за следващото представление на Опера в Летния театър - "Кармен", 2 юли, 21.00 :)

 

 

 

 

 

 

Ноември 2014 - Афиш - ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

 

Борис Панкин завършва Английска езикова гимназия и магистратура по Театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (1985). Има много специализации, сред които Уъркшоп в Ню Йорк за преподаватели по музикален театър от гимназии и колежи в САЩ, с лектори - професионалисти от Бродуей; Майсторски клас на проф. Георги Дюлгеров по кино и тв режисура в НБУ; Уъркшоп по мениджмънт на изкуствата с ръководител доктор Денис Рич – САЩв Американския културен център и Посолството на САЩ; Театрално ателие "Acting Shakespeare In The Globe" в Британския съвет и Гьоте институт; специализация по Театрална режисура в Националната театрална академия "Силвио Д'Амико" – Рим; Международно ателие за театрални режисьори в Deutsches Theater и Berliner Ensemble в Берлин.

От 1985 г. досега е режисьор на многобройни музикални и театрални спектакли на сцените на НТ „Иван Вазов, „Театър 199“, „Сълза и смях“, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър „София“, също във Варна, Пловдив, Русе, Благоевград и др. Освен в България поставя и на чуждестранни сцени. Занимава се с мениджмънт на театралното производство в "ТееsriDunya" - Монреал, "Strange Fish Productions", "Geordie Theatre Productions" и "Centaur" - Монреал, Канада (1994-1996).

Преподавател е по актьорско майсторство и театрална режисура в НАТФИЗ и Театрален колеж „Любен Гройс (2000-2002), режисьор в БНР (2004-2013) и главен художествен ръководител на „Мюзикъл ООД“ (2006-2010); Съветник на министъра по музикално-сценичните изкуства (2010-2011); Артистичен директор в Академията за сценични изкуства за деца от 4 до 19 годинив LIPA – България (2011). От 2007 година и в момента е Артистичен директор и ръководител на програмите за "Английска драма" и "Мюзикъл" в Американския колеж в София.От август 2017 година е член на професионалната Асоциация на преподавателите по музикален театър в колежи и училища в САЩ Broadway Teaching Group.

 

Прочетете още:

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

Мюзикъл с Орлин Горанов открива деветото издание на “Опера в Летния театър”

 

 


 

Афиш Ноември 2015

 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

 

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

 

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

 

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

 

 

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

 

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

 

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

 

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

 

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

 

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

 

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

 

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

 

Афиш Ноември 2016 - Държавна опера Варна

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за новия живот на мюзикъла «Коса» на варненска сцена, 20 години след първата българска версия с патрон американския посланик Джеймс Пардю и за филма на Милош Форман. За хората от племето, останали 22 от 106 претенденти за ролите, за “dance power” и за посланието на феноменалния мюзикъл.

Как изглежда две седмици преди премиерата „Коса“?

Шармантно.

Какво по-точно означава това?

Чудесно, възхитително, превъзходно, завладяващо – идва от френското „charmant“.

Защо е завладяващо?

Заради артистите, артистите правят харизмата. Нашите артисти са 22, избрани от 106 кандидати в един голям кастинг, който проведохме online по време на пандемията.

 

 Организатори:

Община Варна

Регионален исторически музей Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавен куклен театър Варна

АФИШ РИМСКИ ТЕРМИ 2017

Септември 2014 - Афиш

БОЯН БЪЧВАРОВ - СОЛИСТ НА ПРЕМИЕРАТА НА СИМФОНИЯ №3 "ОРГАНОВА" ОТ КАМИЙ СЕН САНС

Симфоничен концерт - 18 февр. 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й. Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп. 102 и премиера на К. Сен Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна

"Животът и творчеството на Сен-Санс са свързани с органа през целия му живот. Още първата му работа след завършването на Парижката консерватория е като органист в една парижка църква. Но третата симфония е връх в творчеството му, където се съединява симфоничното му майсторство с използването на пиано и орган. Тук органът не е толкова солов инструмент, а по-скоро се вплита в звуковата тъкан на оркестъра, като допълва и обогатява звучността на оркестъра.

 

Афиш Февруари 201

 

Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна 

Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.

Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.

 

В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?

Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.

Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.

 

Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...

Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.

 

Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.

Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение,  подплатено с точна, искрена и вярна игра.

 

Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите... 

Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.

 

Варна, 11 юли 2017 г.

 

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

 

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

 

 


 

 

Както се очакваше, концертът на Държавна опера Варна в Международния ден на музиката 21 юни, бе много емоционален. Водещите солисти на оперния театър Арсений Арсов, Бойка Василева, Вяра Железова и Даниела Димова, акомпанирани на пиано от Жанета Бенун, изпълниха с удоволствие и артистизъм свои любими творби. Те спечелиха публиката най-напред с кратките си обяснения защо харесват произведенията, които поднасят. Френският език доминираше и това не беше случайно, тъй като идеята за споделяне на удоволствието от музиката в различни жанрове в един и същи ден от хората в различни страни тръгва преди години именно от Франция.

 

Тон на музикалното събитие дадоха Даниела Димова и Бойка Василева с красивата „Баркарола” от „Хофманови разкази” на Офенбах. Двете заслужиха аплодисменти и поотделно - Бойка Василева с „Хабанера” от „Кармен” на Бизе, Даниела Димова с „Аве, Мария” от Шуберт. Вяра Железова предизвика слушателите да се включат в „Циганска песен” от „Кармен”, като отмерват такта с ръкопляскане. Арсений Арсов внесе френска романтика с прочутите щансони на Едит Пиаф „Животът в розово” и „За нищо не съжалявам”.

Специални гости на бутиковия концерт бяха дипломатът Ерик Перотел, представител на Френския културен институт във Варна и Милена Ангелова – директор на Франкофонски център Варна. Известната социоложка Мира Янова бе очарована да сподели общото настроение от Международния ден на музиката в операта, с която е свързано детството й. Сред публиката имаше, разбира се, почитатели на Варненската опера и – което беше особено хубаво - много деца. Нали любовта към красивата музика обикновено започва от детството.

 

 

 

 

АФИШ ОПЕРА ВАРНА ЮНИ 2014

 

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

 

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

 

 

 

 

 

 

 

Атанас СребревНа 12 и 13 февруари 2019 година, на варненската публика й предстои първа предпремиерна среща с бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” в оригиналната оркестрация на Фредерик Лоу. Ще прозвучат вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), „С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), „Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на копродукцията между Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив е директорът на Пловдивския оперен театър доц. Нина Найденова. В постановъчния екип са диригентът на Варненската опера Цветан Крумов, хореографът и директор на балет „Арабеск“ Боряна Сечанова, сценографът Елица Георгиева, костюмографът Николина Костова – Богданова. Асистент режисьор Сребрина Соколова, концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова . 

Мюзикълът следва сюжета на пиесата „Пигмалион” от Дж. Б. Шоу (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Филмираният мюзикъл с участието на Одри Хепбърн (1964) печели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.  Самият Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Така и  професор Хигинс обучава бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана лейди. Сюжетът отприщва домино ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и „излиза“ от ролята, която професорът й е вменил.

„С майсторската драматургия на Джордж Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу, успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя Нина Найденова.

И тя ги е намерила. В пловдивската, както и във варненската постановка образа на проф. Хенри Хигинс пресъздава актьорът Атанас Сребрев, участвал в над 80 холивудски филма.

Ролята на Илайза Дулитъл изпълняват солистките на Пловдивската опера Станислава Момекова,  Симона Кодева и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова. Важната роля на бащата на Илайза Алфред Дулитъл е поверена на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев; ролята на Мисис Хингиз пресъздават оперната певица Благовеста Статева и драматичната актриса Даниела Викторова. Участват още: Галина Великова, Милена Захариева; Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; Бойка Василева, Нина Пенкова; Людмил Петров, Вяра Железова, Филипа Руженова; Пламен Долапчиев и Илко Захариев.

В мюзикъла с много настроение танцуват варненските балетни артисти, а балетът, по думите на хореографа Боряна Сечанова, е много важен персонаж в „Моя прекрасна лейди“.

 

Прочетете още:

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

 

 

 

 

                                                                                                                                                      

 

Януари 2015 - Афиш Държавна опера - Варна

 

 

Атанас СребревНа 12 и 13 февруари 2019 година, на варненската публика й предстои първа предпремиерна среща с бродуейския мюзикъл „Моя прекрасна лейди” в оригиналната оркестрация на Фредерик Лоу. Ще прозвучат вечни хитове като „Как чудесно би било” (Wouldn’t It Be Lovely), „С мъничко късмет” (With a Little Bit Of Luck), „Бих пяла във нощта” (I Could Have Danced All Night) и много други. Режисьор на копродукцията между Държавна опера Варна и Държавна опера Пловдив е директорът на Пловдивския оперен театър доц. Нина Найденова. В постановъчния екип са диригентът на Варненската опера Цветан Крумов, хореографът и директор на балет „Арабеск“ Боряна Сечанова, сценографът Елица Георгиева, костюмографът Николина Костова – Богданова. Асистент режисьор Сребрина Соколова, концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев, репетитор на балета Гергана Георгиева-Караиванова . 

Мюзикълът следва сюжета на пиесата „Пигмалион” от Дж. Б. Шоу (1912). Заглавието е превърнато в мюзикъл на Бродуей под името "Моя прекрасна лейди" от сценариста Алън Лернер и композитора Фредерик Лоу. Филмираният мюзикъл с участието на Одри Хепбърн (1964) печели 8 награди „Оскар“, включително за най-добър филм.  Самият Дж. Б. Шоу получава Нобелова награда за литература през 1925 година.

Авторът използва древногръцкия мит за скулптора Пигмалион, който се влюбва в женската статуя от слонова кост, изваяна от самия него. Така и  професор Хигинс обучава бедната цветарка Илайза Дулитъл в продължение на 6 месеца, за да докаже, че благодарение на образованието и най-неукото момиче може да придобие маниери на изискана лейди. Сюжетът отприщва домино ефект от комични приключения, в които Илайза Дулитъл едновременно вбесява и очарова своите компаньони, докато „влиза“ и „излиза“ от ролята, която професорът й е вменил.

„С майсторската драматургия на Джордж Бърнард Шоу и световноизвестните музикални номера на Лернер и Лоу, успехът на всяка сценична адаптация е почти сигурен. Основното предизвикателството е да се намерят най-подходящите изпълнители за ролите,” споделя Нина Найденова.

И тя ги е намерила. В пловдивската, както и във варненската постановка образа на проф. Хенри Хигинс пресъздава актьорът Атанас Сребрев, участвал в над 80 холивудски филма.

Ролята на Илайза Дулитъл изпълняват солистките на Пловдивската опера Станислава Момекова,  Симона Кодева и солистката на Държавна опера Варна Мария Павлова. Важната роля на бащата на Илайза Алфред Дулитъл е поверена на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев; ролята на Мисис Хингиз пресъздават оперната певица Благовеста Статева и драматичната актриса Даниела Викторова. Участват още: Галина Великова, Милена Захариева; Марк Фаулър, Aлександър Баранов, Христо Ганевски; Бойка Василева, Нина Пенкова; Людмил Петров, Вяра Железова, Филипа Руженова; Пламен Долапчиев и Илко Захариев.

В мюзикъла с много настроение танцуват варненските балетни артисти, а балетът, по думите на хореографа Боряна Сечанова, е много важен персонаж в „Моя прекрасна лейди“.

 

Прочетете още:

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

ДЖОРДЖ БЪРНАРД ШОУ ОТ „ПИГМАЛИОН“ ДО „МОЯ ПРЕКРАСНА ЛЕЙДИ“

 

 

 

 

                                                                                                                                                      

11 април 2018, 19.00

 Ивана Албрехт

На 11 април, 19.00, Варненската опера ще представи последната творба на Джакомо Пучини „Турандот“, под палката на известния сръбски диригент и директор на Народно позорище – Белград, националната опера и балет на Сърбия. С този престижен културен институт с над 140-годишна история, Варненската опера поддържа тесни партньорски взаимоотношения, в рамките на Балканската оперна мрежа. Резултат от творческите контакти е продукцията на операта „Атила“ от Джузепе Верди в миналогодишното издание на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър, както и гастролът през март тази година в Белград на Маестро Борислав Иванов и нашите солисти Димитринка Райчева, Даниела Дякова и Валерий Георгиев с главните роли в спектакъл на операта „Аида“ от Джузепе Верди. В приятелските взаимоотношения се вписва и сегашното гостуване на Маестро Савич за представлението на „Турандот“, режисьорски прочит на Кузман Попов.

 
Тук има още една интересна българо-сръбска връзка и това е сопраното Ивана Албрехт, съпруга на Наско от известната българска рок група Б.Т.Р., която ще изпълни ролята на вярната робиня на Калаф.

Ивана Албрехт е родена в Ниш, където завършва паралелно Mузикално училище и Математическа гимназия. Изучава оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където се дипломира със степен магистър. Още като студентка прави оперния си дебют в Старозагорската опера с ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини. Следва ролята на Венера в „Il ballo delle ingrate“ на Монтеверди. През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт, заедно със солисти от Белградската опера. Изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера. През 2017 г. се изявява на сцената на фестивала ‘’Софийски музикални седмици” с творби на Димитър Ненов. Участва в редица концерти с филхармонични оркестри в Сърбия, България, Словения и Турция.

 

В представлението на „Турандот“ на 11 април във Варна в образа на китайската принцеса Турандот ще се превъплъти великолепната Димитринка Райчева, а Валерий Георгиев ще поднесе коронната си роля Калаф. В добре сработения солистичен състав влизат още Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Евгений Станимиров – Тимур и Христо Ганевски – Император. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна с хоров диригент Цветан Крумов, както и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

 

 

 

Димитринка Райчева  Валерий Георгиев

 

 

 

 

 

П О К А Н А

Теaтрално-музикален продуцентски център Варна
Съюз на архитектите в България – Дружество Варна
организират

БАЛ  НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

Трето издание

БАЛ  НА АРТИСТА – ВАРНА 2014

 
Кога - 21 декември 2014, 19.00

Къде - Основна сцена на ТМПЦ Варна, фоайета партер, първи и втори балкон, ротонда

С кого – артисти, музиканти, архитекти, дизайнери, художници, журналисти, фотографи, арт мениджъри, почитатели на изкуството 

 

 

19 юли 2016, 21 часа – Театър Римски терми 2016

 

„Българска магия” ще омагьоса, както обещава заглавието, зрителите на Театър Римски терми на 19 юли от 21 часа. Струнен квинтет "Арте",  пианистът Руслан Павлов, сопраното Даниела Димова, мецосопраното Станислава Марчева, Вокална група "Ваяна", балерината Сандра Дотова, драматичната актриса Веселина Михалкова и неподражаемата Адриана Николова – Печенката ще поднесат един свой любим проект, с който доказват, че бг ритмите със своите неравноделни тактове 7/8  или 9/16 могат да се вплетат успешно и в бийтбокс импровизациите.

 

Бийтбокс, да припомним, се нарича вокално изпълнение, имитация най-често на ударни инструменти, различни музикални ефекти и звуци. Атрактивното изпълнение изисква сериозен музикален, имитаторски и импровизационен талант, перфектно владеене на говорния апарат с безупречна артикулация и бързина. Всички тези качества постепенно превръщат бийтбокса, всъщност най-стария елемент в хип-хоп културата, в сложно изкуство, съчетаващо различни звуци и техники. Чаровната Адриана Николова – Печенката, която следва оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров”, изуми с възможностите си почитателите на бийтбокса през 2012 г., когато в Берлин стана първият български световен шампион в тази категория. Сега и варненци ще се запознаят с нейното изкуство.

 

В програмата на концерта ще чуем още квинтет „Арте” с „Адажио” от Красимир  Кюркчийски и Даниела Димова с народните песни „Чудила се й мила мама” и „Бре Стояне”. Даниела Димова и Станислава Марчева ще изпълнят в дует народната песен „Я, разтуряй”, обработка на Любомир Пипков. По-нататък Станислава Марчева и квинтет „Арте” ще поднесат закачливата народна песен „Калиманку Денку”, а Вокална група "Ваяна" ще ни въведе в шопския фолкор с „Рекох ти, Цоне” и „Дай ми, Боже”, като солист на втората песен ще бъде Станислава Марчева.

 

Интересен момент в емоцията на вечерта ще внесе драматичната актриса Веселина Михалкова, която ще изпълни поемата „Божура”, с балетно соло на Сандра Дотова.

А ако зрителите са достатъчно упорити в аплодисментите, ги очаква бис с „Танц” от Димитър Ненов, в изпълнение на Струнен квинтет „Арте” и Печенката.

 

 

 

 

 

За втора година просторните фоайета на Основна сцена на Театрално-музикалния продуцентски център ще съберат артистичната бохема на Варна за

БАЛ НА АРТИСТА

За светското събитие на 21 декември от 20.00 ч. могат да се чувстват поканени актьори, музиканти, танцьори, архитекти, художници, фотографи, галеристи, писатели, поети, преводачи, журналисти, преподаватели, арт мениджъри.

Празничното DJ парти предвижда, наред с вкусни ястия и коктейл за обмен на идеи и наздравици, гардероб с театрални костюми, гримьорско ателие, конкурси за танц и най-добро влизане в образ.

Водещ Димитър Горчев.

Вход с покани на цена 15 лв за един човек.

С куверта може да закупите с отстъпка билети за хитови спектакли на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна.

Търсете идеолога на бала арх. Димитър Стефанов (0888 312 904) или мен Вили Тончева (0886 85 1794).

В ролята на Мирта отново ще аплодираме Юрика Аоки.

 

Прима балерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова и премиер солистът на Софийска опера и балет Цецо Иванов ще поднесат на варненската публика своите интерпретации на Жизел и Алберт в спектакъла на "Жизел" на 21 октомври.

В ролята на Мирта отново ще аплодираме Юрика Аоки, Ханс  ще пресъздаде Мартин Чикалов, Вилфред ще бъде Даниел Обрешков, двойката Вилиси ще танцуват Галина Велчева и Евгения Минкова, Херцога ще бъде Румен Стефанов, Батилда – Християна Ламбрева, Берта – Гергана Георгиева.

Постановката и хореографията на балета „Жизел” по музика на Адолф Адам, най-новата постановка на главния балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров - з.а. на Русия, спечели сърцата на зрителите още на лятната премиера с красотата на класическата хореография и майсторството на балетните артисти.

От голямо значение за цялостното възприятие на спектакъла е и фактът, че музиката се изпълнява на живо от Оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Още снимки:

 

 

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43

 

 

16 октомври 2021, 19.00, Основна сцена

Оперната кулминация на октомври ще бъде срещата ни след лятната премиера с очарователния оперен фантазъм на Жак Офенбах „Хофманови разкази" на 16 октомври. На диригентския пулт ще приветстваме световноизвестния български диригент Маестро Павел Балев.

Главен диригент на Филхармония Баден-Баден, както и на Международната академия „Карл Флеш“, в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония, от тази година Маестро Балев е Генерален музикален директор на Театър Нордхаузен и Лоо-оркестър Зондерсхаузен, а от 2022 г. паралелно ще започне работа като Музикален директор на Операта в Лимож, Франция.

 

11 февруари, 19.00 – „Лешникотрошачката”

17 февруари, 19.00 – „Дон Кихот”

 

Балетната трупа на Държавна опера Варна, с главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров и балетен педагог Светлана Тоншева от Кремълския балет, ще предложи на почитателите на балетното изкуство в средата на февруари две от най-добрите си постановки, с участието на първите балетни солисти на Русе, Бургас и Варна. Датите са 11 февруари за „Лешникотрошачката” и 17 февруари за „Дон Кихот”.

В романтичната балетна приказка за Мари и нейния мечтан принц ще танцуват примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева и водещият солист на Държавна опера Варна Павел Кирчев. На 18 февруари ще видим русенската прима и във водещите танцови партии на мюзикъла „Граф Монте Кристо”.

В темпераментния балетен разказ за „Дон Кихот”, с диригент Милен Апостолов, в главните роли ще си партнират водещата солистка на Държавна опера Варна Юрика Аоки – Китри и Даниел Тичков, премиер солист на Държавна опера Бургас. В забавните персонажи на испанския идалго Дон Кихот и неговия верен слуга Санчо Панса ще се преобразят Румен Стефанов и Даниел Христов.

 

 

 

 

Маестро ПАОЛО ОЛМИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с България, Черно море и Варна, за „Травиата“ и за мястото на културата в съвременния живот

 

Добре дошъл, Маестро Олми! За пръв път ли идвате в България?

 

Да, това е първото ми посещение в България. Имам много приятели от Вашата страна, като Гена Димитрова, Светла Василева и още толкова други. Те са ми разказвали много за България и затова се радвам, че най-сетне имам възможността да я опозная отблизо.

 

Вие сте толкова зает диригент, как намерихте време за Варна?

 

Да, наистина, зает съм, но през лятото нямам много ангажименти, така че успях да вместя Варна в графика си. А а и харесвам „Травиата“.

 

Какво означава „Травиата“ за Вас?

 

Травиата е много модерна опера, всъщност първата творба, в която Вердипредставя своята епоха, средата на ХІХ век. Тогава, както и днес,силата и парите управляват,а и често те са по-силни от любовта. Мисля, че и днес има млади жени със съдба, сходна съссъдбата на красивата куртизанка Виолета Валери.

 

Кое е най-важното, което искате да постигнете, когато дирижирате?

Най-важно е да постигна добро звучене при оркестъра и при певците. С оркестъра трябва да изваем всяка музикална фраза, а с певеца да озвучим красиво и разбираемо думата, защото добрата артикулация е част от добрата вокална техника. В този смисъл диригентът трябва да излезе с ясна концепция пред оркестъра и певците, той трябва да знае какво иска от тях.

Как им го обяснявате?

Диригентите трябва да се ограничават в колкото може по-малко приказки. Да, винаги може да обясниш нещо с думи, но истинската комуникация между диригента, оркестъра и певците става чрез музиката.

 

Видяхте ли вече Летния театър?

Още не, днес пристигнах, настаних се и веднага дойдох на първата репетиция. В Летния театър ще отида по-късно вечерта или утре.

 

Но имате вече първи впечатления от града.

 

Варна е красив град, харесвам морето, никога друг път не съм виждал Черно море. Разходих се из центъра и видях един светъл и жизнен град, с ведри и спокойни хора, и което е изключително важно за мен – град с много културни, с много музикални събития. Убеден съм, че в живота всичко е въпрос на култура. Културата е на първо място, после идват политиката и икономиката, но за съжаление този естествен ред е нарушен и това, според мен, определено крие опасност за бъдещото развитие на съвременното общество. 

 

Обещавате ли да дойдете отново във Варна?

О, да, дори вече съм решил следващия път да взема и съпругата си.

 

Паоло Олми

Диригентската кариера на Паоло Олми започва през 1979 г., а след оперният му дебют в Teatro Comunale в Болоня той се превръща в един от най-търсените съвременни диригенти на престижни сцени като Teatro dell'Opera в Рим, Баварската Щатсопера в Мюнхен, Ковънг Гардън в Лондон, Theatre de Champs Elysees в Париж, Teatro Colon в Буенос Айрес, Арена ди Верона, Chicago Lyric Opera, Deutsche Oper в Берлин, Opéra National в Лион, New National Theatre в Токио и др. В репертара му влизат най-известните творби от световната оперна съкровищница, сред които „Набуко“, „Аида“, „Турандот“, „Манон Леско“, „Дон Карлос“, „Травиата“, „Тоска“, „Трубадур“, „Севилският бръснар“, „Сватбата на Фигаро“, „Джоконда“, „Адриана Лекуврьор“ и др.

 „Дон Кихот” и Балетна гала с лауреати на Международния балетен конкурс във Варна

 

През юли във Варна, Европейска столица на младежта 2017, ще триумфира балетът, най-младото от всички сценични изкуства. В рамките на ММФ „Варненско лято” на 14 юли, 21.00, за зрителите на Опера в Летния театър ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков от Русия. Те ще изпълнят ролите на Китри и Базил в балета „Дон Кихот” от Минкус, постановката на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров. Под палката на младия диригент Милен Апостолов, останалите персонажи ще представят: Дон Кихот – Румен Стефанов, Санчо Панса - Даниел Христов, Лоренцо, кръчмар - Денко Стоянов, Улична танцьорка - Галина Велчева; Еспада, тореадор – Павел Кирчев, Гамаш - Николай Димитров, Циганка - Илияна Божкова, Мерседес - Галина Велчева, Жига - Антоана Петрова, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудини, Даниел Христов. Всички изкушени от балетното изкуство знаят, че романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е само повод да се представи една интересна хореография, която не пропуска да отдаде дължимото на испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса. След първата постановка на балета „Дон Кихот” от Мариус Петипа в Мариински театър идва версията на Александър Горский в Болшой театър, върху която Сергей Бобров прави своя редакция. Неговият принос, който се отнася специално за варненската постановка, откриваме в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц.

 

В Балетната гала на 17 юли,21.00, ще танцуват балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна, сред тях лауреатите на Международния балетен конкурс във Варна 2016 Екатерина Булгутова, Елена Свинко, Юрий Кудрявцев, Дмитрий Дячков, както и Анна Федосова, Павел Кирчев и  цялата балетна трупа на Държавна опера Варна. В програмата са включени: Балконска сцена из балета „Ромео и Жулиета” от Прокофиев, „Умиращият лебед” и „Руски танц из балета „Лебедово езеро” от Чайковски, сцени от „Зле опазеното момиче” от Хертел, „Дон Кихот” от Минкус и др.

 

 

МИЛЕН БОЖКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди спектакъла на „Тоска“, в който възпитаникът на Красимира Стоянова ще изпълни за пръв път в родния си град ролята на Марио Каварадоси
 

7 юли, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

МИЛЕН БОЖКОВСлед завършването на вокалния факултет в НМА “Проф. Панчо Владигеров”, варненецът специализира в Университета за музика и изкуства в Грац при проф. Йоана Боровска и при световната оперна прима Красимира Стоянова, негов незаменим ментор. В периода 2007-2009 е назначен на постоянен договор в оперния театър в Марибор, след което е назначен в Landestheater Кобург на постоянен договор. Паралелно с това има концертни изяви в Япония, Австрия, Германия, Словения, Хърватия, Латвия и др.

 

След успешното участие в заключителната оперна гала на Опера в Летния театър 2017, през 2018 година отново си тук. Как се вписа Варна сред многобройните ти ангажименти в Централна Европа и особено в Германия?

 

Последният ми ангажимент беше в „Русалка“ в Кобург, където съм живял 5 години и имам над 300 спектакъла, преди да изляза на свободна практика. През този сезон участвам в 3 големи постановки - „Тоска“, „В страната на усмивките“ и „Русалка“, като едната продукция на „Русалка“ е на чешки, а другата на немски език, тъкмо сега се подготвям за представлението на немски език в Хаген, близо до Дортмунд в Нордрайн-Вестфалия. Междувременно бях на фестивал в Северна Тюрингия с „Травиата“. Следва Верди Реквием в Швебише Гмюнт и от февруари догодина съм отново в Кобург за подготовка на премиерата на „Neues vom Tage”, едно много интересно произведение от Хиндемит, нещо средно между оперета и опера, както и за продукцията на „Кармен“. Радвам се, че сред тези участия се откри възможност да изпълня за пръв път в родния си град ролята на Каварадоси.

 

Каква беше първата ти среща с Марио Каварадоси?

 

Пях за пръв път Каварадоси през септември миналата година в Кобург. Тази роля е мечта за всеки тенор, защото с нея винаги печелиш. Публиката обича Каварадоси, защото той е всеотдаен, обича Тоска, верен е на убежденията си, а накрая го убиват. Той съчетава много положителни качества в себе си, докато повечето тенорови роли пресъздават нерешителни герои, които обикновено губят. Определено предпочитам Каварадоси.

 

Как се чувстваш в Кобург, колко силна е все още българската следа там?

 

В Кобург много добре знаят историята си, познават добре и България. Там съм се чувствал за пръв път не като чужденец. Бил съм в Австрия, Словения и други страни, но никъде не съм се чувствал така, както в Кобург. Хората ме обичат, това е градът, в който бих се върнал и в който бих живял постоянно. Трябваше обаче да го напусна понеже съпругата ми Нина Андреева - Божков получи постоянен договор в отдалечения на 400 км Хаген. Харесвам Кобург, защото той е един от най-красивите германски градове с богато архитектурно наследство.

В замъка Кобург съм пял на много концерти, също и в Нощта на отворените врати, която се провежда всяка година през есента. Пял съм и пред бившия ни министър-председател Н. В. Симеон преди няколко години, когато се отбелязваше годишнина от кончината на българския Цар Фердинанд. Да, в Кобург се чувствам добре като българин.

 

Прочетете още:

ОПЕРНИЯТ ЮЛИ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР НА ВАРНА ЗАПОЧВА С „КАРМЕН“, „ПЕПЕЛЯШКА“ И „ТОСКА“

 

На 1 април от 18 часа, в рамките на ХVІ Великденски музикален фестивал – Варна 2015, възпитаниците на НУИ «Добри Христов», специалност класически танц, ще се представят с голям балетен концерт, под игривия наслов «Не на шега». Участват ученици от всички балетни паралелки от І до ХІІ клас и деца от балетната школа при НУИ «Добри Христов» с преподаватели Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Калова, Любомир Кацаров, д-р Мария Дражева, Нина Иванова, Румяна Малчева. Корепетитори са Анна Пашанова, Валентина Марценкова, Росен Иванов, Светлана Станчева, Таня Митрева, Татяна Куприянова, Теодор Беломъжов, Цена Атанасова. Концертът е със специалното участие на Мартин Чикалов – балетен солист на Държавна опера Варна. На добър час, млади колеги! Нека сцената на Държавна опера Варна скоро стане и ваша постоянна сцена, на която да развивате своя талант!

 

П Р О Г Р А М А

 

1.    КУПИДОН ОБЪРКВА ВСИЧКО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Десислава Стойнешка, изпълняват ученици от I клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

2.    Фрагмент от балета ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА - музика П. И. Чайковски, изпълняват ученици от IV клас с балетен педагог Биляна Георгиева

3.    Гранд па де фльор от балета ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от II, III и X клас с балетен педагог Нина Иванова

4.     В БЛАТОТО - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от V клас с балетен педагог Елица Калова

5.     БЪЗЗЗ - на пианото Теодор Беломъжов, хореография Елица Калова, изпълняват ученици от VII и VIII клас съвместно с ученици от балетната школа на УН към НУИ „Д. Христов“ Варна с балетен педагог Елица Калова

6.    КЪМ СВЕТЛИНАТА - музика О. Арнолдс, хореография Галина Сребрева
изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

7.    КЛАСИЧЕСКА ИМПРОВИЗАЦИЯ - музика Р. Дриго, хореография Румяна Малчева, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

8.     Вариация на Китри от I д. на балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус
изпълнява Паола Матеева от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

9.    Вариация от балета ФЕСТИВАЛ НА ЦВЕТЯТА В ГЕНЦАНО - музика Е. Хелстед, изпълнява Мариан Маринов от VII клас с балетен педагог Елица Калова

10.     Вариации на феите-орисници от балета СПЯЩАТА НА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, изпълняват Естел Ебазерова, Мариан Маринов, Радослава Петрова, Хелин Хасан, Яна Бодева - ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

11.     Па де катр от ЕСМЕРАЛДА - музика Ц. Пуни, изпълняват ученици от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка

12.    Фрагмент от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Анастасия Андреева, Венета Гочева, Лора Антонова, Магдалена Павлова, Мартина Костадинова, Теодора Кралева - ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева     

13.    Па де сис от балета КОРСАР - музика А. Адам, изпълняват Андриана Тодорова, Антоана Петрова, Гергана Занкова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Яна Николова  – ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева       

14.     Па де дьо от балета КОРСАР - музика А. Адам, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

15.     ЛУДИ-МЛАДИ - музика Иван Чокоев, хореография Иван Донев, постановка д-р Мария Дражева, изпълняват ученици от VII клас с балетен педагог Елица Калова

16.    Сегидиля от балета ДОН КИХОТ - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

17.     Фрагмент от балета ПАХИТА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева

18.     Вариация на Никия от балета БАЯДЕРКА музика Л. Минкус, изпълнява Станислава Василева от XI клас с балетен педагог Десислава Стойнешка    
19.     Фрагмент от балета БАЯДЕРКА - музика Л. Минкус, изпълняват ученици от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева      

20.     СПИСЪКЪТ НА ШИНДЛЕР - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Анастасия Андреева от IX клас с балетен предагог Румяна Малчева

21.    Па де дьо от балета СПЯЩАТА КРАСАВИЦА - музика П. И. Чайковски, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров, изпълняват Мона Христова от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева и Мартин Чикалов - солист на Държавна опера Варна

22.    Вариация от ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО - музика П. И. Чайковски, изпълнява Яна Николова от VIII клас с балетен педагог Румяна Малчева

23.     МЕМОАРИТЕ НА ЕДНА ГЕЙША - музика Джон Уилямс, хореография Николай Димитров, изпълнява Венета Гочева от IX клас с балетен педагог Румяна Малчева

24.     Па де дьо АРЛЕКИНАДА - музика Р. Дриго, изпълняват Мария Стоева и Даниел Обрешков от X клас с балетен педагог Нина Иванова      

25.     Фрагмент от ІІ д. на балета ЖИЗЕЛ  - музика А. Адам, изпълняват ученици от VIII и IX клас със солисти Мона Христова, Елена Димитрова и Елица Филипова – ученици от XII клас с балетен педагог Биляна Георгиева, педагог по дуетен танц Любомир Кацаров

ЛАНА ТРОТОВШЕК,  ДАНИЕЛА ДИМОВА, ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

 

26 септември 2017, Градска художествена галерия, 19.00

 

Трима известни музиканти се събират, за да отдадат почитта си към творчеството на Едуард Направник –чешки и руски композитор и диригент, превърнал се в емблема за Мариинския театър в Санкт Петербург, чийто диригент е бил в продължение на близо 50 години. В изискан камерен концерт в ГХГ на 26 септември, 19.00, своите интерпретации на музиката на Направник ще поднесат словенската цигуларка Лана Тротовшек, сопраното Даниела Димова и пианистът Людмил Ангелов.

 

Едуард Направник (1839 - 1916) е роден в Прага, отрано проявява музикалния си талант, учи пиано, орган и теоретични предмети. Заради смъртта на баща си е принуден да изкарва прехраната си като органист в църквата. Усъвършенства уменията си в органовото изкуство под ръководството на Франтишек Блажек и по пиано при Петер Мейдлия, учи оркестрация в Пражката консерватория. През 1861 г. получава предложение от руския меценат княз Юсупов за капелмайстор и така Русия се превръща в негова втора родина .

През 1867 г. получава мястото на втори диригент, а през 1869 г. става главен диригент в Мариинския театър в Санкт Петербург – пост, който заема до смъртта си. Едуард Направник има голяма роля в създаването на професионални стандарти в един от елитните световни музикални институти днес.

По време на работата си в Мариинския театър дирижира около 3 000 оперни спектакъла, включително премиерите на оперите на Мусоргски "Борис Годунов", "Орлеанската дева", "Мазепа", "Дама Пика", Йоланта” от Чайковски и много други.

Автор е на редица камерни произведения и четири опери, чиито премиери се изпълняват на сцената на Мариинския театър - "Нижни Новгород" (1868), "Харолд" (1886), "Дубровски" (1894)и "Франческа де Римини" (1902). 

 

Лана ТротовшекЛана Тротовшек, родена през 1983 година в Словения, е възпитаничка на Кралския музикален колеж в Лондон и за близо десетина години е свирила и с Джанандреа Носеда, и с Гергиев, и с Башмет, и с Тан Дун. Разпределя времето си между гастроли и преподаване.

От дебюта си през 2012 с Оркестъра на Мариинския театър под палката на Валери Гергиев, Лана Тротовшек се изявява с някои от най-добрите оркестри в света. Концертира в най-престижните зали и участва в реномирани международни фестивали.

След блестящия си камерен концерт с Людмил Ангелов през изминалото лято в ММФ „Варненско лято“, сега тя за втори път ще се представи пред варненската публика.

 

Людмил Ангелов

Световноизвестният пианист Людмил Ангелов, роден във Варна, е авторитет в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонконг, Корея,Тайван.

Изнася рецитали, концерти c камерна музика, участва като солист на всички български и множество чужди оркестри под палката на диригенти като Жан-Бернар Помие, Марк Андре,  Жозеф Понс, Педро Халфтер,  Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и много други.

Людмил Ангелов притежава богат фестивален опит, основател е на международния фестивал в Толедо, на българския фестивал „Пиано Екстраваганца“, а откакто е консултант на ММФ „Варненско лято“, допринася за имиджа на това голямо музикално събитиене само като изпълнител, но и като организатор.

 

 Даниела Димова

 

Сопраното Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, рядко си позволява участия в спектакли или концерти.
Прави го, само когато музикалните събития особено я вълнуват, какъвто е случаят с концерта, посветен на Едуард Направник.Даниела Димова завършва през 1990 г. ДМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, също при проф. Маргарита Лилова и при проф. Ида Фарина в Милано.

След дебюта си в Русе, става солист на Варненската опера, гастролира на редица сцени в Европа, получава високи музикални награди. Завършва през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

В творческата си биография има над 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус, Глук и други, представя се с успех в кантатно-ораториалния жанр и в мюзикъла с "Хелоу, Бродуей", „Исус Христос суперзвезда”, „Котките“.

 

 Вижте програмата тук >>

 

 

На 26 януари от 18.00 ч. Национално училище по изкуствата “Добри Христов“ – Варна ще представи един спектакъл, в който ще вземат участие бъдещите балетни  артисти от всички класове.

В училището със специалност „Класически танц“ се обучават ученици от I до XII клас.
Зрителите ще имат възможността да се насладят както на първите стъпки на малките балерини, така и на хореографии по музика на класически и съвременни автори в изпълнение на ученици от гимназиалните класове.

В концерта ще вземат участие и възпитаници на балетната школа към училището.

На сцената ще видим една зрителна феерия, подготвена от балетните педагози Биляна Георгиева, Десислава Стойнешка, Елица Каменарова, Нина Иванова, Румяна Малчева и Златинка Иванова.

 

 

 

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

 

Театралният февруари започва на 1-ви, четвъртък, Основна сцена, 19.00, с „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. В познатата комедия на Добри Войников режисьорът  Стоян Радев Ге. К. е привнесъл романтиката  от живота на пътуващи артисти, отдадени докрай на своето изкуство. Едно любимо представление, в което участва почти цялата трупа на Варненския театър, начело с  Гергана Арнаудова, отличена с награда ВАРНА за великолепното си превъплъщение в ролята на Мадам Злата.

 

 

 

 

 

РИГОЛЕТО

 

На 2 февруари, петък, Основна сцена, 19.00, ще се играе постановката на Кузман Попов „РИГОЛЕТО“ пошедьовъра на Верди за тъжната съдба на шута, когото освен дъщеря му Джилда, никой в двора не обича.

В ролята на шута ще аплодираме перфектния Венцеслав Анастасов, Валерий Георгиев ще се преобрази в Херцога на Мантуа, една от любимите му роли, а изящната Мария Павлова се готви с вълнение за дебюта си като Джилда.

На диригентския пулт този път ще застане Маестро Страцимир Павлов.

 

 

 

 

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

 

В същия ден, 2 февруари, петък, но на Сцена Филиал, 19.00, зрителите ще проследят „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. Верен на автора Пиер Корней, Васил Дуев режисира с много въображение и елегантност театъра като спасение. Театърът едновременно като метафорично и реално пространство, където проблемите намират разрешение, а греховете изглеждат простени. Впечатляващо артистично присъстие на дебютантите Ненчо Костов, Ивайло Иванов и Сабина Коен, както и на Цветина Петрова, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров.

 

 

 

 

СЪННа 3 февруари, Сцена Филиал, 16.00, е време за Семейния театър в събота, който ще увлече деца и родители, заедно с момчето Тони в „СЪН“,една приказна смесица от фентъзи и символизъм. Приключенията с феи и митични същества, придружени разбира се с поука, са замислени от авторката Магда Борисова, за да вдъхновят след това художничката Даниела Николчова, режисьора Стоян Радев Ге. К. и актьорите за това много искрено и много вълнуващо театрално преживяване.

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

 

 

 

12 юли 2016, 21.00

З. а. на Русия Сергей Бобров, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и главен балетмайстор на Държавна опера Варна е режисьор на Балетната гала на 12 юли, в рамките на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016, която се осъществява с подкрепата на фонд „Култура” при Община Варна и Министерството на културата на Русия. Това ще бъде едно грандиозно шоу с оригинални декори, пищни костюми, специални светлинни и мултимедийни ефекти.

Асистент-хореографи на Бобров са Сергей Антонов, Олеся Алдонина и Демид Зиков. Участват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна, като фокусът на вниманието безспорно ще бъде насочен към примабалерината на Болшой театър до 2015 г., з.а. на Русия Елена Андриенко.

Освен нея ще танцуват Мария Литвиненко – з. а. на Русия, Олеся Алдонина, Демид Зиков, Кирил Литвиненко, Надежда Панфилова, Денис Погорелий, Кирил Буличев, Елена Погорелая, Георгий Болсуновский, Елена Свинко, Иван Карнаухов, Екатерина Булгутова, Юрий Кудрявцев, Илияна Славова, Павел Кирчев.

 Вижте видео: Две вечери на класическия балет във Варна

 

 

П Р О Г Р А М А


Първа част

1. М. Пекарский – «Заклинанието върху звуците на огъня»

изпълняват солистите на Красноярския театър за опера и балет Мария Литвиненко - з.а. на Русия и Кирил Литвиненко

2. М. Пекарский – Танц на сатирите от балета «Антигона»

изпълняват солистите на Красноярския театър Иван Карнаухов и Денис Погорелий

XIV  Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата 2019

Мюзикълът “Джекил” в присъствието на автора Джон Мур на 1 декември

„Джекил” в присъствието на диригента Джон Мур

Българската премиера на мюзикъла „Джекил” по сценарий и текстове на песните на Алекс Уейн и музика на Джон Мур се състоя във Варна на 7 май 2013 г. Създадено по известния роман на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” (Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde), произведението разказва историята за добрия доктор Джекил, чийто експерименти със самия него го превръщат в жестокия и садистичен мистър Хайд.

Диригент-постановчик Ганчо Ганчев, режисьор-постановчик Костадин Бандутов, сценография и костюми Тодор Игнатов, хореография Денко Стоянов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, вокален педагог Галина Станишева, театрален педагог Петя Петкова, балетен педагог Бистра Бъчварова.

В постановката участват около 60 актьори, като някои от основните роли се изпълняват от солистите на Държавна опера Варна Ростислав Байрактаров в ролята на Джекил и Лиляна Кондова в ролята на Ани. Участва и актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев. Останалите основни персонажи са поверени на талантливите възпитаници на Варненската детско-юношеска опера.

На 1 декември сред публиката ще бъде и авторът на музиката на „Джекил” – известният английски композитор и диригент Джон Мур. Той не можа да присъства на българската премиера през май, защото по същото време подготвяше китайската премиера на „Джекил”. Сега обаче Джон Мур е гост на България и Варна, а преди три дни го аплодираме и като диригент на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна на сцената на Фестивалния и конгресен център.

 
Коледно вълшебство с „Лешникотрошачката” - 3 и 16 декември

На 3 декември от 18.00 ч. на коледната сцена ще се се случи чудото, което очакваме от всяка завладяваща приказка, особено ако тя се казва „Лешникотрошачката”. Без нея Коледата не е истинска. „Лешникотрошачката” бе поставена от известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова за Коледа 2011 и оттогава се превърна в любим спектакъл на публиката.

ХІV Великденски музикален фестивал – Варна 2013

Варна - Кандидат за европейска столица на културатаВарна – кандидат за културна столица на Европа 2019

 

В Световния ден на балета - 29 април балетните артисти от Държавна опера Варна ще танцуват с особено вдъхновение. В гала концерта, посветен на изкуството на танца, те ще представят най-доброто от своето творчество.

Подбраните от художествения ръководител на трупата Екатерина Чешмеджиева фрагменти в програмата са взети от балетни спектакли по музика на Адам, Минкус, Чайковски, Пуни, Хертел, Шнайдхофер, Прокофиев, Бърнстейн и Франк Синатра. Те илюстрират художественото майсторство на варненските балетисти в областта както на класическата, така и на съвременната хореография.

В пищната балетна вечер ще аплодираме солистите (по азбучен ред) Веселина Иванова, Галина Великова, Галина Велчева, Денко Стоянов, Евгения Минкова, Илиана Божкова, Лиляна Здравкова, Мартин Чакалов, Николай Димитров, Павел Иванов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Румен Стефанов и Сандра Дотова.

Репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, музикално оформление Николай Димитров, тон оператор Румен Димитров, помощник-режисьор Сирма Панева.

Световният ден на балета е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес.
В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод.
В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо.
Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на балета.

Очаквайте на 30 април «Кармен» с Елена Чавдарова-Иса, последния спектакъл от ХІV Великденски музикален фестивал – Варна 2013.

Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.) Резервации и продажба на билети на тел.:  052-665 022;  052 650 666 и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

Accordions Designs

Client Testimonials

Forms Designs

Frequently Asked Questions

Grid positions/Structure

Historic

Homepage ALL

Full width page

Left Siderbar Page

Modal Contact

YES, AN AWESOME NEW PRODUCT

Tabs Designs

Our Services

Photo Gallery

 

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

 

29 април, 19.00, Основна сцена

 

С участието на балета при Държавна опера Варна и ученици от балетните паралелки «Класически балет» при НУИ «Добри Христов» Варна

 

Постановка и режисура СВЕТЛАНА ТОНШЕВА

Репетитор на балета Гергана Караиванова

Помощник режисьор Елиана Кръстева

 

 

ПОСЛАНИЕТО НА ЕКИПА

„Танцът е музика за очите – хармонична, плавна, игрива, тържествена, но и красива, многоцветна, искряща и вдъхновена. Пролетното настроение диша във всяка танцувална стъпка. Ние – хореографи, педагози, ученици, почитатели на танцувалното изкуство посрещаме с надежди пролетта, поставяме нови нюанси в стремежа към красота в живота. Усетете пролетното настроение сега!“

 

В историята на балета няма по-популярна личност от ЖАН-ЖОРЖ НОВЕР (1727–1810). Той е роден на 29 април 1727 г. Този забележителен майстор на танца развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов. Пантомимата прераства в пластична кантилена от движения, пози и групи под музикален съпровод. Също така създава и формата на многоактния балет. Новер внася естетиката на достиженията на големите мислители на своето време – Дидро, Волтер, Русо. Именно заради това историята му отрежда званието “Баща на съвременния балет”. Днес Новер се счита за най-големия реформатор в областта на балета. Той се отказва от изобразителността в името на хореографията и действения балет. Затова датата на неговото рождение – 29 април е обявена за Международен ден на балета.

 

 

 П Р О Г Р А М А

СЪВРЕМЕННА ХОРЕОГРАФИЯ

 

  1. СТЪЛБА ОТ ДУМИ – муз. Майкъл Нюман

Хореография Ангелина Гаврилова

Изп. Миляна Ношкова – уч. от ХІ клас

 

  1. МИГ БЕЗ ДУМИ – муз. Ян Тиерсен

Хореография Десислава Стойнешка

Изп. Мая Сичанова – уч. от ІV клас

 

  1. СПАРТАК – муз. Арам Хачатурян

Хореография Рубен Томас

Изп. Силвия Христова и Мартин Чикалов от балета на Държавна опера Варна

 

  1. ПЪТЕКА муз. Zoë Keating

Хореография Яница Атанасова

Изп. Ясмина Арсова – уч. от ІV клас

 

5. PECULIAR – муз. Barbatuques

Хореография Цветалина Нахабедян

Изп. Ванина Йорданова и Лора Антонова – уч. от ХІІ клас

 

6. ПЪТЯТ – муз. Лудовико Ейнауди

Хореография Николай Димитров

Изп. Теодора Гълъбова – уч. от VІ клас

 

7. БЪЛГАРСКИ НАРОДЕН ТАНЦ

Хореография Красимир Няголов

Изп. ученици от VІ клас

 

 

КЛАСИЧЕСКА ХОРЕОГРАФИЯ

 

8. ВИДЕНИЕТО НА РОЗАТА – муз. Карл Мария фон Вебер

Хореография Михаил Фокин – за пръв път във Варна

Изп. Галина Велчева и Франческо Бруни от балета на Държавна опера Варна

 

9. ВАРИАЦИЯ из първо действие на балета „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски – за пръв път във Варна

Хореография Мариус Петипа

Изп. Миляна Ношкова – уч. от ХІ клас

 

10. ВТОРО ДЕЙСТВИЕ от балета „Спящата красавица” по музика на П. И. Чайковски – за пръв път във Варна

Хореография Мариус Петипа

Изп. балетът на Държавна опера Варна

Солисти:

Принцеса Аврора - Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе 

Принц Дезире – Павел Кирчев, премиерсолист на Държавна опера Варна

Фея Люляк – Венета Гочева, Държавна опера Варна

 

11. ФИНАЛ с всички участници по музика на Джоакино Росини

 

 


 

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ
28 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

Диригент Дориян Тодоров, ученик на Маестро Ангелов
Солисти: Людмил Ангелов – пиано и Ина Кънчева - сопран. Оркестър на Държавна опера Варна.
В програмата: Чайковски - Славянски марш, Моцарт - Концертна ария “Ch’io mi scordi di te", Росини - "Арпа джентил" из операта “Пътуване до Реймс“, Чайковски - Писмото на Татяна из операта "Евгений Онегин", Шопен - Вариации оп. 2, Чайковски – „Ромео и Жулиета“.

 

   МИХАИЛ АНГЕЛОВ (1932-2017)

е от плеядата големи български диригенти с изключителен принос за развитието на българската музикална култура. Той е един от основателите на оркестъра "Софийски солисти". Бил е директор и главен диригент на оперните театри в Русе, Пловдив, Бургас и Благоевград. В периода 1961-1991 е назначен последователно за диригент, заместник-главен диригент, главен диригент и директор на Софийската опера. От 2005 е главен диригент на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Ученици на Михаил Ангелов са известни изпълнители като Гена Димитрова, Нели Божкова, Валери Попова, Александрина Пендачанска, Стоян Попов, Иван Консулов, Бойко Цветанов и Цветан Михайлов. Репертоарът на Маестро Ангелов съдържа 39 произведения, 17 от които той поставя за първи път на българска сцена. За своите 55 години творческа дейност Михаил Ангелов има повече от 2500 участия, които включват оперни и балетни заглавия, хорови и симфонични концерти, ораториални творби. Носител е на орден "Кирил и Методий" I степен и на всички високи отличия в областта на културата в България.

 

 

Тъй като балетните представления на Държавна опера Варна се радват на особена популярност, на 28 септември публиката е поканена на голям балетен гала концерт. В програмата са включени фрагменти и откъси от балетни спектакли по музика на Адам, Минкус, Чайковски, Пуни, Хертел, Шнайдхофер, Прокофиев, Бърнстейн, Шийран, Франк Синатра, Клод-Мишел Шонберг.
Наред с класическите балети като „Лешникотрошачката”, „Корсар”, „Спящата красавица”, „Жизел”, Дон Кихот”, „Пепеляшка”, Силфида”, „Есмералда” и др. ще се играе и по-модерен балет по музика на Бърнстейн, Франк Синатра и откъс от мюзикъла „Мис Сайгон” на Клод-Мишел Шьонберг.

 Проф. д-р Румяна Каракостова за биографичната книга „Руслан Райчев“, 2019. Книгата ще бъде представена от нейния автор, режисьора Петър Райчев, син на Маестро Руслан Райчев, на 16 юли, 18.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

  

 

 

 Незабравими сред музикантството ни остават само       големите личности – онази рядка категория на озарените свише и с предопределена     творческа       мисия.       Отминаващото време за тях – създателите на вечни стойности, е имагинерна величина, с която се измерват не дните–       месеците–годините         от житейския цикъл, а сътворените на сцената паметни събития.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ е сред най-значимите, свещенодействащи на диригентския пулт фигури от едно забележително поколение, оставило незаличима следа в националната ни музикална култура през втората половина на отминалия ХХ век. Стремителният му диригентски път в българския оперен театър и на концертния подиум – в продължение на цели 60 години, е белязан със знака на пълното себеотдаване на съзидателната мисия: отново и отново да претвори шедьоврите на музикалната класика; отново и отново да извиси българското изпълнителско майсторство до върховете на световното признание.

 

 

 

 

 В наситената със събития биография на оперния диригент Руслан Райчев, екстремно се открояват два изключителни спектакъла на „Борис Годунов“ – в Парижката Гранд опера и в театър „Лисеу“ в Барселона – буквално спасени от неговата палка, броени часове преди вдигането на завесата. И заедно с емблематичните му спектакли на „Хованщина“ в Миланската скала, на „Война и мир“ в Гранд опера, на „Дама пика“ във Виенската Щатсопера, както и с неизброимите тук, осъществени на различни сцени оперни и балетни премиери от традиционния италиански, френски, немско-австрийски, славянски и по-съвременен репертоар – всички те увенчават българския Маестро с ореола на един от големите оперни диригенти на своето време. Към тях следва да се добавят: уникалните рецитали на знаменити оперни артисти – с изведената от диригентския жест брилянтна белкантова линия, както и гастролните оперетни спектакли и гала-концерти, които под палката на Руслан Райчев редовно се превръщат във върхово преживяване и за самите певци, и за международната публика и специализираната музикална критика.

 

Универсален по музикантската си природа, интерпретаторът Руслан Райчев – с присъщия си емоционален заряд разкрива и най-грандиозните, и най-съкровените композиционни идеи на десетки симфонични, кантатно-ораториални и камерни партитури от различни епохи и национални школи. Лаконичният, еднозначен и пределно експресивен диригентски жест не позволява никакво отклонение от чистотата на стила и предварително осмисления музикален образ, така че при живото изпълнение за Маестро Райчев изобщо не съществуват случайни грешки или постижения. Разчетени детайлно, с безкомпромисна звукова прецизност и без излишни външни ефекти, музикалната мисъл и емоция на всяка творба импулсивно преминават от диригентската палка към оркестрантите и солистите, а чрез тях – и към публиката, подвластна единствено на дълбокото, искрено творческо вълнение.

 

Третата доминанта в многостранната артистична изява на Руслан Райчев, е звукозаписната му дейност, белязана с такива качествени регистрации, че само те са достатъчни да го представят пред света. Многобройните му студийни и документални записи на цели оперни спектакли, на симфонична музика и инструментални концерти с блестящи солисти, на вокално-симфонични и хорови творби, са още едно доказателство за мощния диригентски талант и неизчерпаемата му креативна енергия. Европеец по дух и възпитание, той несъмнено е щастлив да твори в свят без граници и не изпитва никаква необходимост да хвърля страничен поглед в панорамното огледало на отминаващото време. Понесен от неудържимия си артистичен полет, Руслан Райчев и до последния си дъх не успява да забави каданса на творческата си продуктивност, преминала отвъд предела на обичайните психофизически диригентски възможности.

                                                                           ***         

При подобна, респектабилна с артистичното си внушение фигура – с нестандартна жизнена и творческа биография, е напълно разбираемо тя да не може да бъде представена и по общоприетия описателен начин. Формално погледнато, книгата, посветена на кръглата 100-годишнина на големия български диригент, е с документален характер – доколкото конструкцията ѝ се основава на множество прецизно издирени и хронологично систематизирани архивни и снимкови документи, медийни публикации и звукозаписи. Но независимо от последователността в подредбата на конкретните биографични факти и периоди – главно от творческата му биография, съдържанието на текста логично се разгръща в няколко основни раздела, с относително самостоятелна функция („60 години на диригентския пул“, „Свидетелства на времето“, „Приложения“), които взаимно се допълват като информация и по този начин калейдоскопично изграждат пълнокръвната персонална представа за личността и делото на Руслан Райчев.

Прочететe още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/home-bg/istoria/2519-maestro-ruslan-raychev-zapchnal-blestyashtata-si-karirera-ot-varna

5 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021

Срещите с балетното изкуство под звездите на Летния театър са неизменна част от вече 12-годишната традиция на фестивала Опера в Летния театър. Сред романтиката на обвитите в зеленина естествени кулиси динамиката на деня отстъпва и сетивата се насищат с красота и хармония. Всеки, който го е преживял, иска отново да му се случи.

Балетната гала 2021 очаква почитателите на балетното изкуство в Летния театър на 5 юли. „Представяме различни видове хореография. Съвременният танц със свободата на движенията и възможността да изразиш себе си, е в съседство с класическия танц, в който трябва да съблюдаваш традицията и стила. Надявам се, че нашата Балетна гала няма да остави зрителите равнодушни и ще им донесе много приятни моменти“, разказва режисьорът на концерта, дългогодишната солистка на Кремълския балет, сега репетитор на варненската балетна трупа Светлана Тоншева.

Тя е автор на класическата хореография, а премиерсолистът Павел Кирчев се представя със съвременна хореография. В програмата са включени: Па Дьо Дьо от “Корсар”, Па Дьо Троа от “Куклената фея”, “Половецки танци” от “Княз Игор”, "Руски танц" от "Лебедово езеро" и други. Танцуват солистите Павел Кирчев, Илияна Славова, Марко Ди Салво, Меган Рейд, Клер-Мари Лестан, Полин Фаже, Галина Велчева, Франческо Капасо, Алба Идалго и цялата балетна трупа на Държавна опера Варна

 

29 юли 2016, 19.30 часа, Основна сцена

 

Това горещо заглавие носи концертът на 29 юли, 19.30 часа, Основна сцена, в който участват водещи инструменталисти, солисти и разбира се  оркестърът на Държавна опера Варна. На диригентския пулт ще застане Вилиана Вълчева, а другият диригент Стефан Бояджиев ще се изяви в амплоато си на пианист. Специален е този концерт, защото екипът го посвещава на своята колежка Станка Стоева, която отбелязва 25-годишната си творческа дейност като фаготистка в оркестъра на Варненския оперен театър.

 

В програмата са включени популярни песни, фрагменти от опери и филми и това разнообразие от жанрове е продуктивана единствено от пристрастието на изпълнителите към творбите и композиторите, които те самите са избрали да представят. Ето как в една компания се събират Пиацола, Мартинез, Арлън, Пиаф, Албенис, Пучини, Бизе, Делиб, Мусоргски, Бизе, Якоби.

 

В този концерт всичко е много истинско и много приятелско, споделят фаготистите Светослав Славчев и Атанас Гайдаров, Трио Фаготисимо, струнен квартет Колегиум Варна, Струнен квартет Арте, сопраните Линка Стоянова и Лиляна Кондова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Стоян Финджиков, басът Гео Чобанов и Пламен Георгиев, който като водещ ще събере отделните елементи в едно цяло.  

 

Такъв концерт наистина не бива да се пропуска!

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 „ДОН КИХОТ” - 14 декември, 19.00

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА” – 17 декември, 19.00; 20 декември, 18.00 и 21 декември 2016, 19.00

 

Какво са Коледните празници без красотата на балетния танц. Две са балетните заглавия, залегнали в програмата на XVII Коледен музикален фестивал 2016 – темпераментния „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 14 декември и романтичната „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски с 3 спектакъла – на 17, 20 и 21 декември. Началният час  на балетните спектакли е 19.00, само „Лешникотрошачката” на 20 декември започва в 18.00. „Дон Кихот” на 14 декември дирижира Милен Апостолов, „Лешникотрошачката” на 17 декември ще бъде озвучена с музика на запис, а на 20 и 21 декември ще диририжа Вилиана Вълчева.

 

 

ЕГОР МОТУЗОВ И САОРИ КОИКЕ - ЗВЕЗДНАТА ДВОЙКА НА КРЕМЪЛСКИЯ БАЛЕТ

Във варненската балетна Коледа ще имаме удоволствието да се докоснем до върховете на руското балетно изкуство чрез едно забележително артистично семейство.

Предобределени един за друг, Саори Коике и Егор Мотузов тръгват от две различни точки на земното кълбо – тя от Яманаши в Япония, той от Москва, за да срещнат заедно любовта и заедно да я танцуват на сцената на Кремлин – Кремълския театър за опера и балет.

Саори Коике посещава различни балетни училища в Япония, играе в Tokyo City Ballet, в Русия завършва с отличие Пермското държавно хореографско училище (2005), солистка е на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” в Санкт Петербург, на Марийската държавна опера „Ерик Сапаев” (2007-2011), през 2011 е поканена за солистка на Кремълския балетен театър в Москва. Егор Мутузов също завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005), също е солист на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” и на Марийския театър за опера и балет „Ерик Сапаев”, през 2011 е поканен за премиерсолист на Кремълския балет.

Тя се откроява с ролите си в „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Дон Кихот”, „Спартак”, „Корсар” и други, той създава запомнящи се образи в „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета”, „Синдбад” и други. Двамата са лауреати на редица международни балетни конкурси, имат много награди, сред тях – напълно разбираемо - и Приз за най-добър балетен дует.

 

„ДОН КИХОТ” С ЕГОР МОТУЗОВ И ЮРИКА АОКИ

 

Както „Дон Кихот”, така и „Лешникотрошачката” носят авторския почерк на главния балетмайстор на варненския оперен театър з.а. на Русия Сергей Бобров. И ако след премиерата през 2014 г. неговата „Лешникотрошачка” има вече своя голям кръг от верни почитатели, то „Дон Кихот” излезе за пръв път на сцената в Опера в Летния театър през това лято и досега е имал само няколко представления.

За премиерата Сергей Бобров доведе водещи балетисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а сега, за коледното издание на „Дон Кихот” на 14 декември е подготвил нова изненада. В ролята на Базил ще аплодираме Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет в Москва, а в ролята на Китри ще дебютира Юрика Аоки от Нагазаки - Япония, която неведнъж ни е възхищавала със своята Мирта в „Жизел”.

Испанския идалго Дон Кихот и неговия верен оръженосец Санчо Панса, превърнати от Сервантес в емблема на разрива между духовното и материалното, ще пресъздадат Румен Стефанов и Даниел Христов. Павел Кирчев ще изпълни партията на Тореадора, Денко Стоянов ще бъде Кръчмарят, Галина Велчева – Уличната танцьорка.

Известно е, че „Дон Кихот” е много специално балетно произведение, за което много изявени хореографи за създали свои версии. Следвайки прочита на Александър Горский в Болшой театър, Сергей Бобров развива своята хореография, в която особено оригинален е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц от XVII век.

 

САОРИ КОИКЕ

САОРИ КОИКЕ И ПАВЕЛ КИРЧЕВ В „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”

Зрителите в цял свят обичат да посрещат Коледа и Нова година с балета „Лешникотрошачката”. То е като един общ ритуал за празник и едно общо призоваване на доброто. Самата Коледа е част от приказката, в която Мари среща своя принц. Тя изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават вълшебства. Всъщност никой не би се отказал от чудото, независимо от възрастта и това съвсем простичко обяснява магията на „Лешникотрошачката”, без да забравяме красивата музика на Чайковски и литературната първооснова, приказката на Е.Т.А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

В трите спектакъла на „Лешникотрошачката” на 17, 20 и 21 декември, образа на Мари ще пресъздаде примабалерината на Кремълския балет Саори Коике, а водещият солист на варненската трупа Павел Кирчев ще изпълни ролята на Принца. И за двамата това са коронни роли в репертоара им. Заедно със Саори Коике и Павел Кирчев на сцената ще танцуват Румен Стефанов, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

 

БАЛЕТНАТА КОЛЕДА ВЪВ ВАРНА ПОДГОТВЯ СВЕТЛАНА ТОНЬШЕВА -

педагог на Кремълския балет и националния отбор по художествена гимнастика на Русия

Варненската трупа има привилегията да репетират Юрика Аокис известния педагог на Кремълския балет Светлана Тоньшева. В началото като водеща балерина, а след това и като балетен педагог, тя е част от историята на Кремълския балет, още от самото му създаване преди 22 години като представителен състав на руската балетна школа.

В трупата участват около 100 от най-добрите руски балетисти, с които работят най-добрите хореографи и педагози. Екатерина Максимова, Юрий Григорович и Владимир Василиев са само три от имената, които илюстрират високото професионално ниво, което се поддържа в Кремълския балет.

Неслучайно точно тази трупа представя голямата руска балетна школа пред официалните държавни гости на Кремъл. Наред с гастролите в Русия и по света, балетните артисти редовно изнасят на сцената на Кремлин различни заглавия от богатия си репертоар, който включва и класика, и модерен балет. На огромен успех се радват също възстановените от балетната звезда Андрис Лиеппа 6 постановки от прочутите „Руски сезони” на Дягилев” в Париж, останали в историята като едно от най-значимите културни събития в Европа от началото на XX век.

  

БАЛЕТЪТ или КАК ДА ПРЕОДОЛЯВАШ СЕБЕ СИ

Светлана ТоньшеваКое, според Светлана Тоньшева, е най-важното за един балетен спектакъл, каква е разликата между техника и талант, как въобще се изгражда един балетен артист: „Най-важното за един балетен спектакъл е да предизвика интереса на зрителя, да го очарова, да го зашемети, да го накара да се замисли. Всичко това не може да се случи, ако артистът не владее добре техниката - най-важното условие за пълноценното превъплъщение на сцената.

Трудът е по-важен от таланта, а главно е желанието да успееш. Педагогът трябва постоянно да поддържа това желание у балетистите, като независимо дали ги поощрява или укорява, да бъде искрен приятел с тях, само тогава те ще му вярват и ще го следват. Балетните артисти принадлежат към особен психологически тип - те са упорити, те са  ентусиасти и не се отказват от набелязаната цел. Дисциплината за тях не е тежест, а навик да упорстваш, да предоляваш себе си и физическото натоварване.

Ако днес нещо не се получава, утре малко ще напреднеш, в други ден още малко, докато накрая постигнеш желаното и изпиташ наслада от лекотата, с която владееш тялото си. Едва тогава можеш истински да се отдадеш на образа, който трябва да пресъздадеш на сцената.
Тук, освен техниката, от съществено значение е интелигентността. Забелязвам, че днешните балетни артисти са много по-прагматични, по-рефлексивни и по-технични от предишното поколение - на 20 години те вече имат това ниво, което другите достигаха на 30. И за мен е удоволствие да бъда сред тях, да им помагам да се усъвършенстват. Съвършенството в балета никога няма край, то винаги предстои.”

Обиколила света не само с Кремълския балет, но и като балетен педагог на националния отбор по художествена гимнастика на Русия, Светлана Тоньшева идва за втори път в България. „Във Варна ми харесват морето, климатът и различният ритъм на живот, в който имаш време да мислиш и за други неща, освен за работата. Докато в Москва ритъмът е много по-динамичен, атмосферата по-агресивна – там ти си боец и непрекъснато трябва да се сражаваш.”

Виолета Тончева

 

 

Най-известният севилски бръснар, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини, ви кани в салона си на 9 октомври от 19 часа. Постановката на италиански екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента преживя своята емоционална премиера през 2012 г. и досега запазва мястото си в челните репертоарни заглавия на Варненския оперен театър.

Това е петата варненска постановка на великата творба, а историческата справка сочи, че  за пръв път във Варна „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера.

 
„Севилският бръснар” на 9 октомври ще бъде вълнуващо преживяване и заради талантливите солисти: Свилен Николов – един забавен Фигаро и очарователната Илина Михайлова – Розина, в перфектната компания на Арсений Арсов – Граф Алмавива и Евгений Станимиров – Дон Базилио, без да забравяме артистичните Гео Чобанов – Доктор Бартоло и Бойка Василева – Берта. Непременно трябва да споменем и балетните артисти Галина Велчева, Павел Кирчев, Илияна Славова и Лиляна Георгиева, които  обогатяват сценичното възприятие със своите танци. Случващото се със «Севилският бръснар» ще направлява с изящната си диригентска техника главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.

Отложената, поради неблагоприятните атмосферни условия, Балетна гала на 5 юли, част от програмата на Опера в Летния театър - Варна 2021, ще се проведе на 13 юли, 21.00, Основна сцена, Държавна опера Варна.
Закупените билети важат без заверка.
 

 

 

Авторът на „Граф Монте Кристо” Ив Деска  идва в България заедно с наследник на Наполеон III и Цар Николай II

 

За Държавна опера Варна третата октомврийска седмица започва на 17 октомври с гастрола на мюзикъла „Граф Монте Кристо” в НДК. Мюзикълът, както е известно” имаше своята световна премиера в ММФ „Варненско лято” 2016. За столичния спектакъл специално пристига в България авторът на мюзикъла Ив Деска.
С френски произход и бродуейски имидж, той е създал световни хитове още през 1970-те години: в репертоара на Северин – Пейка, дърво, улица, с голяма награда от Евровизия – 1971 г., Вики Леандрос – След теб, спечелила голямата награда на Евровизия през 1972 г., Мишел Сарду - Болка от Любов, Жак Дютрон - Джентълменът - крадец и други.

Към днешна дата над 60 милиона записи на неговите композиции и продукции са продадени в световен мащаб. Отличаван е с редица престижни награди, включително и от Асоциацията за защита на авторските права (BMI). През 1980-те години е в управлението на американския телевизионен канал Си Би Ес. Като продуцент в италианската телевизия подпомага първата изява на Тримата тенори Павароти, Доминго и Карерас по време на Световното футболно първенство в Италия през 1990 г.

 

Любопитно е, че Ив Деска води със себе си в България и една крайно интересна личност с аристократично потекло - принц Александър дьо Боарне-Романовски. Внук на Наполеон Трети, далечен родственик на последния руски цар Николай II и на още няколко европейски кралски фамилии, той е един от дългогодишните партньори на Ив Деска в света на филмовия и развлекателен бизнес, медиите, визуалните изкуства и дигиталните  технологии.

 

Звездите на Софийска опера и балет Марта Попова и Никола Хаджитанев танцуват във варненския „Дон Кихот”

 

 

На 19 октомври варненската публика ще се наслади на танцовото изкуство на примабалерината на Софийска опера и балет Марта Петкова  и на премиерсолиста на националния ни оперен и балетен театър  Никола Хаджитанев. В ролите на Китри и Базил двамата ще гостуват в постановката „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус на з. а. на Русия Сергей Бобров.

Дон КихотВ тореадора Еспада ще се преобрази водещият варненски балетен солист Павел Кирчев, Дон Кихот и Санчо Панса ще представят Румен Стефанов и Елена Димитрова. Участват още Галина Велчева, Денко Стефанов, Мона Христова, Николай Димитров, Салваторе Лаудини, Даниел Христов, Илияна Божкова и др.

Въздействието от балетното изкуство ще бъде още по-силно чрез изпълнението на музиката от Оркестъра на Държавна опера Варна под палката на Маестра Вилиана Вълчева. Талантливата варненска диригентка, възпитаничка на НУИ „Добри Христов”, завършва висшето си музикално образование в Швейцария със специаностите пиано, оперно-симфонично  дирижиране, фагот и музикология, квалифицира се в редица майсторски класове, лауреат е на национални и международни конкурси по пиано. Освен в България, дирижира в Швейцария, Германия и Австрия.

 

 

Пламен Димитров в една коронните си роли като Набуко

 Набуко

На 21 октомври екипът на Държавна опера Варна ще пресъздаде, под диригентството на доайена на българските диригенти, Пламен ДимитровПочетния гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов, Вердиевата драма „Набуко”, постановка на главния режисьор Кузман Попов.

 

В ролята на Вавилонския цар Набуко ще доминира солистът на Държавна опера Варна Пламен Димитров. Познат с превъплъщенията си в централни баритонови партии като Набуко, Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, Мазето, Яго, Макбет и други, той винаги впечатлява със силните си и проникновени интерпретации.

 

Солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева (сопран) и Бойка Василева (мецосопран) ще защитят образите на Абигайл и Фенена, които също са сред най-добрите роли в техния репертоар.

Тенорът Борис Луков – Измаел заслужи ласкавата оценка на критиците още с дебюта си в тази роля в едно от изданията на Опера в Летния театър. Закария ще изпълни басът Светозар Рангелов.

Върховния жрец ще пресъздаде другият варненски бас – също солист на оперния театър, Гео Чобанов. Галина Великова ще бъде Анна, а в ролята на Абдало ще чуем Христо Ганевски, който след великолепното си представяне като Граф Монте Кристо от хорист се издигна до солист на Варненската опера.

 

 

За това колко добър е хорът на Държавна опера Варна свидетелства и оценката на Маестро Йордан Камджалов, който след работата си с хора в «Борис Годунов» това лято, го характеризира като «най-добрият оперен хор в България». Това е повече от добра препоръка за Музикалното соаре, което артистите от хора ще поднесат в Ротондата на Основна сцена на 22 октомври от 16 часа. Програмата ще очарова публиката с любими оперни арии, дуети и ансамбли.

 

 

 

 

„Кавказкият тебеширен кръг” – пътуване в мъдростта и вярата в доброто

В средата на октомври Драматичен театър „Стоян Бъчваров” предлага две от своите най-добри заглавия. На 18 октомври на Основна сцена ще се играе „Кавказкият тебеширен кръг” от Бертолт Брехт, едно великолепно театрално пътуване в мъдростта, опита и вярата в доброто. Едно светло откровение на режисьорката Маргарита Младенова с екип от съмишленици, като Гергана Плетньова, Стоян Радев, Биляна Стоева, Даниела Викторова, Ина Добрева, Пламен Димитров, Антонио Угрински, Валери Вълчев, Николай Кенаров и Георги Богданов. Интересни сценографски и костюмографски решения на Ивайло Николов, Ива Гикова, красива музика на Асен Аврамов. Задължителен спектакъл за ценители.

 

„Канкун” - мечтата на човека да бъде друг и да бъде другаде

На 19 октомври театралното предизвикателство се нарича „Канкун” от модерния каталунски автор Жорди Галсеран - прочит на един от най-интелектуалните български режисьори Стилиян Петров, в творческо партньорство със сценографа Венелин Шурелов, костюмографката Елица Георгиева и композиторката Петя Диманова. Един задъхан спектакъл за мечтата на човека да бъде друг и да бъде другаде, с всеотдайните актьори Биляна Стоева – Награда ВАРНА за ролята на Ремей, Стоян Радев, Даниела Викторова, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова.

„Харесвам този театър, той продължава да е уникално и смислено място за правене на съществен театър.

Бих го определил като усещане за кауза, надхвърляща идеята за поредното заглавие в собственото CV или афиш”, обяснява Стилиян Петров отношението си към Варненския драматичен театър.

И театърът му отвръща с взаимност.

 

На 18 октомври почитателите на Мелпомена ще имат възможността да се забавляват с комедията на Гогол „Женитба” – гастрол на един от театралните и филмови любимцие на българската публика Николай Урумов, когото ще видим и в главната роля. Участват още Камелия Хатиб, Мариета Калъпова, Генадий Николов, Мариян Стефанов, Петьо Кръстев и др. Сценография и костюми Кирил Наумов.

 

 

На 24 октомври от 18.00 ч. Пепеляшка отново ще срещне своя принц на варненската балетна сцена.

Приказката “Пепеляшка” от Шарл Перо е една от най-използваните за музикално-сценични произведения. На голяма популярност се радват оперите по нея от Джоакино Росини, Жул Масне, Ермано Волф-Ферари. Не са малко и балетите върху този сюжет. Московският Болшой театър предлага на П. И. Чайковски да напише балет “Пепеляшка”, но този проект остава неосъществен.

През пролетта на 1941 г. Театърът за опера и балет “С. М. Киров” възлага на Прокофиев да напише балет по “Пепеляшка” и композиторът с готовност се залавя за работа. Но войната и евакуацията попречват работата му над произведението да продължи. Едва през есента на 1943 г. Прокофиев се връща в Москва и продължава да пише музиката за балета. Болшой театър го включва в афиша си още за сезон 1944 – 1945 г. На първите представления в ролята на Пепеляшка танцуват легендарните Олга Лепешинская и Галина Уланова.

Варненските балетни артисти също обичат своята „Пепеляшка”.  Постановката и хореография са подчинени на традицията на класическия балет, придържайки се към първоизточника. Музиката е синтезирана и адаптирана по начин, който преразказва сюжета в едно действие и три картини.

 

В Театрално-музикалния продуцентски център Варна творческите екипи усилено репетират за един много сериозен февруари.

Държавна опера Варна подготвя премиерата на операта "Дон Жуан" от В. А. Моцарт, постановка на режисьора Александър Текелиев.

Първата премиера на 21 февруари, 18.00 ч., Основна сцена, ще бъде под диригентството на маестро Борислав Иванов, гл. худ. ръководител на Държавна опера Варна, а втората премиера на 24 февруари, 18.00 ч., Основна сцена, ще дирижира младата варненка с международна кариера Вилиана Вълчева.

Солисти в двата състава на «Дон Жуан» са Венцеслав Анастасов, Деян Вачков, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Арсений Арсов, Даниела Димова, Ина Петрова, Евгений Станимиров, Пламен Димитров, Свилен Николов, Илина Михайлова, Ирина Жекова.

През февруари няма как да забравим Деня на влюбените, който ще отбележим с една цяла промоционална Седмица на влюбените в драматичния театър и с традиционната Една любовна вечер в операта - тази година с изключителния Васил Петров.

Изберете още отсега какво ще гледате и си вземете билети!

 

Основното действащо лице в празничната вечер на 14 февруари от 19 часа ще бъде Българският Франк Синатра Васил Петров.

Вечните любовни мелодии, шансони и танга ще разнежат публиката в традиционната Една любовна вечер в операта, в която наред с Васил Петров, ще пеят солистите на Държавна опера Варна Бойка Василева, Даниела Димова и Арсений Арсов.

Оркестърът, хорът и балетът на оперния театър, под диригентството на всепризнатия маестро Юли Дамянов, ще повишат градуса на настроението и хубавите чувства, които изпълват сърцата на този празник. Една любовна вечер в операта със сигурност ще ни пренесе в един по-добър свят!

Балетният концерт на учениците от специалност «Класически танци» в НУИ «Добри Христов», предвиден за 30 януари, се отменя поради обявената грипна ваканция във Варна.

Концертът ще бъде изнесен на 21 февруари от 18 часа.   Билетите важат без заверка.

 

 

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

 

4, 5 февруари, 19.00, Основна сцена

На 4 и 5 февруари балетът на Софийската опера е поканен да гостува на сцената на Варненската опера с 3 от най-популярните си постановки. На 4 февруари ще видим балетите „Кармен – Сюита“ и „Пахита“ по музика на Бизе-Шчедрин и Лудвиг Минкус, с хореографии на Мариус Петипа и Алберто Алонсо, брат на голямата кубинска балерина Алисия Алонсо. В „Кармен – Сюита“ ще аплодираме великолепните солисти Катерина Петрова, Никола Хаджитанев, Цецо Иванов, Венера Христова, Джон Абенанти, а в „Пахита“ - Марта Петкова, Емил Йорданов, Вяра Иванчева, Кристина Чочанова-Иванова, Александър Александров.

На 5 февруари, сряда, 19.00, предстои емоционална среща с магичната „Кармина Бурана“ по музика на Карл Орф, в която ще танцуват Катерина Петрова, Марта Петкова, Цецо Иванов, Александър Александров, Емил Йорданов, Джон Абенанти, Памела Пандова, София Цуцакова, Георги Банчев. Спектаклите се играят с музика на запис.

 

„Кармина Бурана“ е балет по музика на Карл Орф и хореография на Фреди Франдзути. Темата на представлението е трудният преход от младостта към зрелостта. Вдъхновението идва от оригиналния текст на "Кармина Бурана": група странстващи проповедници – Clerici Vagantes – осъзнават, че светът не се управлява от моралните принципи, които са им били внушавани. Тогава те създават кръг от хора, които следват правилата на добродетелта и се гмурват изцяло и със страст в живот, пълен с наслади. Сюжетът използва идеи и представи от въображението на тези млади хора. Готическият мит е пресъздаден върху знаменитата музика на Карл Орф. Той извиква образа на злото в най-суеверния му облик. Сюжетът ни представя едно морално разядено общество, отхвърлящо без угризения страха от божието наказание. По един ироничен начин, героите обръщат някои песни с главата надолу, интерпретирайки различни теми, сред които вино, жени, забавления. Удоволствията на живота омайват зрителя чрез поезия, родена в култивирана среда и пародираща клишетата на проповедта.  

 

Фреди Франдзцути

След период на обучение и професионален опит в Европа (Италия, Шотландия, Германия, Франция, Испания) Фреди Франдзути започва успешната си кариера на хореограф, основавайки през 1995 г. в Лече – родния си град, „Балето дел Сюд“, балетна трупа, която ръководи и за която създава 34 спектакъла, превръщайки я в най-добрата италианска трупа в класическия академичен стил. Балетите, създадени от Фреди Франдзути за неговата трупа, включват най-добрите заглавия от романтичната традиция: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Ромео и Жулиета“, „Шехеразада“, „Жар птица“, играни с много голям успех в различни европейски театри. Той е провъзгласен от критиката за “младото италианско хореографско чудо“ (Микеле Ночера), и “един от най-уважаваните и талантливи хореографи на Италия“ (Виктория Отоленги). Фреди Франдзути създава също така балети за най-важните европейски театри като Болшой театър в Москва, Римската опера, Софийската опера и балет, Операта на Монте Карло, Операта на Билбао, театър „В. Белини“ в Катания, за фестивала „Росини“ в Пезаро, както и за различни телевизионни събития. Франдзути режисира филма „Ако това е човек“, с Микеле  Плачидо, Емилио Солфрици и др.

 

      

 

 

ЗАРАДИ МЕТЕОРОЛОГИЧНАТА ОБСТАНОВКА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - ВАРНА 2014 СЕ ОТЛАГА ОТ 20 ЗА 21 ЮНИ

Началото на Опера в Летния театър, предвидено за днес, 20 юни, 21.00 ч., в Летния театър, се отлага.

Каним зрителите, закупили билети за първия фестивален спектакъл "Дон Жуан" от Моцарт, утре, 21 юни, събота, от 19.00 ч. на Основна сцена на ТМПЦ.

Билетите важат без заверка.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР - ВАРНА 2014 ЗАПОЧВА НЕ НА 20, А НА 21 ЮНИ, НЕ В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР, А  НА ОСНОВНА СЦЕНА НА ТЕАТРАЛНО-МУЗИКАЛНИЯ ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР ОТ 19.00 Ч.

 

 

 

26 март 2020 година,

В online платформата на Театрално-музикален продуцентски център Варна „Споделени представления“ Държавна опера Варна ще излъчи на 26 март 2020, 19.00 своята балетна постановка „ПЕПЕЛЯШКА“ от Сергей Прокофиев. Постановката следва добре познатата приказка на Шарл Перо, в оригиналния хореографски прочит на з.а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на Държавна опера Варна. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна.

Yважаеми зрители,

Балетния спектакъл "Вечер на съвременната хореография" предвиден за 08.02.2022 г. се отменя.

Зрителите могат да презаверят билетите си за друг спектакъл на касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

 

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент-хореограф и солист на балета „Снежанка“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на музиката и хореографията на т. нар. „четвърти балет на Чайковски“ преди негова българска премиера

5, 8 декември, 19.00, Варненска опера – Премиера за България

III Международен балетен форум – Варна 2018

 

ИВАН КАРНАУХОВ – асистент-хореограф и солист на балета „Снежанка“

Как ще охарактеризирате балета „Снежанка“, който е непознат за българската публика?

„Снежанка“ е интересен, лек и понятен за всички балет. Той разказва историята за дъщерята на Дядо Мраз и Пролетта, която напуска своята зимна гора, за да живее сред хората и там, разбира се, се влюбва. Наричат го „четвъртият балет“ на Чайковски, но той всъщност няма такъв балет и е създал само музика по текста на А. Островски, за целите първоначално на музикално-драматичен спектакъл. Възродената като балет „Снежанка“ започва истинския си живот чак през 1961 г., когато специално за Лондонския балетен фестивал прочутият хореограф и роднина на Чайковски, Владимир Бурмайстер, създава либретото и поставя първата хореография на „Снежанка“. Тогава, в партитурта на балета, освен наситената с ярък национален руски колорит музика, композирана за пиесата, Бурмайстер включва и други произведения на Чайковски.

Какви предизвикателства поставя пред хореографа „Снежанка“?

Използваме класическа и руска народна хореография. Класическата хореография представя снежинките – блестящи, красиви същества, а хореографията със стилизирани елементи на руски народни танци ни отвежда в село Берендейевка, където на летен фестивал попада Снежанка. Включени са оригинални движения на популярни руски, но също украински и други славянски народни танци. А през декември снежинките танцуват на прекрасната музика от цикъла на Чайковски „Годишните времена“.

Как бихте ги съпоставили с „Годишните времена“ на Вивалди?

Чайковски не е характеризирал отделните годишни времена като такива, по-скоро е интерпретирал чувството, което човек изпитва. Да речем през февруари, когато е толкова студено и веят страшни виелици, за разлика от април, когатовеселото настроение подсказа за идването на пролетта и т.н. Тук става дума за симфонична музика, в която Чайковски много оригинално вплита мотиви от руската народна музика и така я обагря с ново емоционално и много красиво звучене.Трудно се танцува балет на симфонична музика и затова поставянето на хореографията на „Снежанка“ не е лесно. Всъщност да се танцува „Снежанка“ винаги е трудно.

Каква е разликата в поставянето на „Снежанка“ с трупата на Красноярския и на Варненския балет?

Варненската постановка е развита върху хореографската редакция на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Хореографията за Варна е по-сложна, защото работим с балетни артисти от 14 националности. Макар и избрани с кастинг, те са завършили различни школи за класическа хореография и нашата основна задача е да синхронизираме уменията им. Най-голямата трудност обаче е при руските народни танци, които са им съвършено непознати. Самите движения лесно се запомнят, но навлизането в руския стил и пресъздаването на  руската душевност със средствата на балета е нещо съвсем различно. То изисква друго ниво на емпатия, на емоционален и интелектуален контакт.

Въпреки тези предизвикателства, в хода на усилния и много плодотворен репетиционен процес ние постигнахме много добри резултати. И вярвам, че на двете премиерни балетни вечери за Снежанка“ публиката ще оцени нашите усилия и нашето желание да й поднесем една красива първа среща с романтичния руски балет „Снежанка“.

 

 

 

 

Под вещата диригентска палка на Маестро Юли Дамянов февруари ще поведе неподвластната на времето оперета от Имре Калман „Царицата на чардаша”.

В книгата си “Звездни мигове на оперетата”, изд. „Музика”, 1975 г., Алла Владимирска се връща към премиерата на творбата, състояла се на 17 ноември 1915 г. във виенския “Йохан Щраус-театър”: „Успехът е триумфален!

Днес е трудно да си представим впечатлението на зрителите от премиерата, когато този единствен по рода си водопад от шлагери се изсипва върху тях за пръв път и изведнъж. В следващите 2 години всяка вечер виенчани щурмуват касата на театъра и сякаш пламенните любовни мелодии на Силва и Едвин заглушават топовните гърмежи на Първата световна война. Такава е силата на “Царицата на чардаша”, която и до ден днешен е посещавана винаги и навсякъде.

 

Евгений Станимиров - Банко

МакбетБанко през моите очи е образът на смелия и принципен лидер, който става жертва на машината на властта и нейното задкулисие. Пълно е с такива примери в човешката история.

pКато музикална партия не е толкова голяма, но изключително красива. Има и своята ария. Всичко това прави ролята много подходяща както за физиката, така и за гласа ми.

Разговаря Виолета Тончева

 

Прочете още за "Макбет":

Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър

3 е числото на съдбата в „Макбет"

Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля

Обожавам Гена Димитрова!

Моят герой въздава справедливост и убива Макбет

Валерий Георгиев 

Солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, който ще изпълни ролята на Калаф в „Турандот” от Пучини на 24 юни, първия спектакъл на Опера в Летния театър – Варна 2016, е поканен за същата роля в оперния фестивал в Белинзона, Италия. Селекционер на тазгодишното издание на фестивала е световната оперна прима Катя Ричарели.

В спектакъла на 9 юли, под диригентството на Маестро Стефано Сегедони, Валерий Георгиев ще си партнира с известното италианско сопрано Мадалена Калдерони в ролята на Турандот.

 

„Калаф е най-характерният персонаж в „Турандот” както в музикално, така и в драматургично отношение, а прочутата „Nessun Dorma” е най-красивата и знакова тенорова ария в световната оперна литература. Тя дава възможност на певеца да покаже всичко най-добро, на което е способен”, разказва Валерий Георгиев. Той е щастлив, че през юли ще пее Калаф в родината на операта Италия, при това два пъти – освен в Белинзона на 9 юли и на фестивала „Tones on the Stones” във Вербания нa 28 юли. Между тези две дати варненският тенор има ангажимент в Германия, където ще представи Туриду в „Селска чест” от Маскани.

 

 Прочетете повече:

„ТУРАНДОТ" за 75-ГОДИШНИНАТА на ГЕНА ДИМИТРОВА

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

Димитринка Райчева с покана за Турандот в "Сплитско лято"

 

 

 

 

 

 

 

БАРИТОНЪТ И ДОЖЪТ

 

ИВО ЙОРДАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Симон Боканегра в едноименната опера на Джузепе Верди, метаморфозите в бурния живот на дожа, комплексното изграждане на ролята; предимствата в сравнението на баритона с баса, а не с тенора; занаятчийството или „дълбоката копан“ като част от професионализма на певеца; приятелствата на сцената и извън нея; българските артисти и българската държава

 

   

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

 

 

 

Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария “Nessun Dorma” е може би най-известната ария за тенор в света. Партията като цяло е написана много интересно, в нея няма фрази, които постепенно да те подготвят за височините, а мълчиш, мълчиш и изведнъж трябва да изпееш някаква пределна височина. Тези резки обрати са предизвикателство за всеки тенор, но аз обичам ролята на Калаф, пея я не за пръв път и се надявам, че съм успял да я овладея в цялата й сложност.

Радвам се, че заедно с Илина Михайлова – тя като Лиу, аз като Калаф, представихме достойно Варненската опера на премиерата на „Турандот“ в Парма. Чакам с нетърпение и срещата на „Турандот“ с публиката на ММФ „Варненско лято“.

 

 

 

 

 

"ТУРАНДОТ"

Копродукция на Държавна опера Варна с Парма ОперАрт

Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno, Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Лирична драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Адами и Ренато Симони по едноименната пиеса на Карло Гоци

Диригент Лоренцо Бизари

Режисьор Еди Ловальо

Сценография и костюми Нела Стоянова

Действащи лица и изпълнители:

ТУРАНДОТ - Димитринка Райчева

ИМПЕРАТОР - Христо Ганевски

ТИМУР - Деян Вачков

КАЛАФ - Валерий Георгиев

ЛИУ - Илина Михайлова

ПИНГ - Венцеслав Анастасов

ПАНГ - Марк Фаулър

ПОНГ - Пламен Долапчиев

МАНДАРИН - Свилен Николов

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетет още по темата :

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА: ГЕНА ДИМИТРОВА Е НАЙ-ДОБРАТА ТУРАНДОТ

ИЛИНА МИХАЙЛОВА: ЛИУ Е СИМВОЛ НА БЕЗГРАНИЧНАТА ЛЮБОВ

„ТУРАНДОТ“ – ОПЕРНОТО ЗАВЕЩАНИЕ НА ПУЧИНИ

Прочетете повече: кликнете тук

 

 

 

 

 

 

Симфоничен концерт на музиканти от побратимените градове Варна и Нинбо – Китай

 

28 септември, 19.00, ГХГ

Във Варна вече пристигнаха музикантите от Симфоничния оркестър на Нинбо, побратимения град на Варна в Китай за съвместен концерт с Оркестъра на Държавна опера Варна.  Днес ръководството на китайските гости имаше приятелска среща с ръководството на Държавна опера Варна – директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова и Маестро Борислав Иванов.

Концертът, който ще бъде изнесен на 28 септември от 19.00 часа в Градската художествена галерия, е под патронажа на кмета на Община Варна Иван Портних. На диригентския пулт ще се сменят китайският диригент Чън Хао и варненският диригент Цветан Крумов. В програмата са включени „Жасмин“, Концерт за цигулка „Пеперудените любовници“, традиционни китайски произведения и Симфония №1 от Йоханес Брамс.

 

 

 

 

Людмил Петров

 

 

27 април, 19.00 – предпремиера

12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

 

С голямо вълнение пристъпвам към първата ми значима Вагнерова роля - на Даланд, капитанът на норвежкия кораб от "Летящият холандец". Един сложен образ на любящ баща, който заради богатство пренебрегва годежа на дъщеря си и става причина за нейната саможертва.

С маестро ван Маанен се срещам за трети път с голямо уважение след ролята на Матийо в "Андре Шение" и папа Леоне в "Атила" - един прекрасен музикант, който прави музиката вълнуваща.

С режисьорката Ивана Драуотинович работя с голямо удоволствие и се разбирам с една дума. Тя е много музикална и много бързо ме въведе в спецификата и детайлите на образа.

Благодаря на колегита за разбирането и взаимопомощта, както и за приятелската атмосфера по време на работата и при сглобяването на този интересен проект.

 

 

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гостувания на солистични състави и размяна на цели продукции между Държавна опера Варна и Народно позорище Белград са част от политиката на колаборация в рамките на Балканската оперна мрежа.

След първото партньорство между двете институции за премиерната постановка на "Атила" от Верди в миналогодишното издание на Опера в Летния театър във Варна, през март 2018 г. в спектакъл на операта "Аида" в Белград с изключителен успех се представиха Маестро Борислав Иванов на диригентския пулт и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева - Аида, Даниела Дякова - Амнерис и Валерий Георгиев - Радамес.

https://www.narodnopozoriste.rs/troje-bugarskih-solista-predvodjeni-maestrom-borislavom-ivanovim-16-marta-gostuju-u-verdijevoj-aidi

 

 

 


 

 

Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала  

Интeрвю на Виолета Тончева с Орлин Анастасов преди оперната гала "Орлин Анастасов и приятели" - голямото събитие на XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна - 22 декември 2015, зала 1, ФКЦ

 

Дължим вероятно на Коледа и Нова година завръщането Ви в България и удоволствието да Ви чуем с оперния гала концерт „Орлин Анастасов и приятели”...

 

 

Да се връщам в България, е едно по-различно усещане. За съжаление не мога да пея толкова често тук, поради многото си ангажименти. Всеки театър, в който съм направил добра роля, е важен за мен. Преди 22 години дебютирах в Миланската скала със „Севилският бръснар” и обичам да се връщам там. Сега всеки сезон пея по 13 заглавия в Миланската скала. Преди 5 години изпълних във Варна ролята на Гомес да Силва в "Ернани" и ето сега съм отново тук.

 

Какви участия имате в графика си преди и след „Орлин Анастасов и приятели” в София и във Варна?

 

Участвах в откриването на сезона в Билбао с френската версия на „Дон Карлос”, почти сходна с оригинала, в 5 действия и с балет. В началото на януари ми предстои „Хованщина” в Амстердам.

 

 

Италиански или руски репертоар предпочитате?

 

Бих пял повече руски опери, но за съжаление те не се поставят често. Те са много трудни, включат понякога по 20 солисти, така че е практически невъзможно да намериш толкова много добри солисти само за една постановка. Изисква се освен това и по-дълъг репетиционен процес. „Хованщина” например репетирахме месец и половина.

 

Как изглежда Вашият добър партньор на сцената?

 

Приятно ми е да пея с всички певци, които не мислят за пеенето, а играят своя герой на сцената. Това рядко се среща. Малцина са певците, които не мислят на първо място за вокалната техника. Те забравят, че гласът е просто изразното средство, необходимо за да стане един спектакъл добър.

 

Какъвто е всеки спектакъл, в който излизате заедно с Венцеслав Анастасов...

 

С брат ми сме били заедно в концерти, но също и в „Дон Кихот”, „Атила”, „Ернани”, „Турандот”. Обичам да пея с него, мизансценът става по-естествен.

 

Какво цените у Венцеслав Анастасов?

 

Ние си имаме доверие един на друг. Обсъждаме, анализираме и тази комуникация е полезна за нашето изкуство. Всеки певец има своята лична гледна точка, но общуването може да я промени. Много често се случва твоята представа да се разминава с възприятието на другия.

Венци има богат спинтов баритон – един рядко срещан глас, който той  води много хубаво. С лекота овладява високия регистър. С малко движения и жестове успява да предаде напълно характера на героя. Малцина певци го могат.    

 

Вие започнахте кариерата си с изключително висок старт. Когато си тръгнал от върха, какво по-нагоре?

 

Винаги има по-висок връх. Борис Христов говори за това, че непрекъснато трябва да търсиш съвършенството. Специално за ролята си на Борис Годунов той изтъква, че независимо колко пъти я изпълнява, винаги открива в нея нещо ново, нещо, с което да я обогати. 20 години след дебюта ми в тази роля, аз изцяло споделям мнението му.  

 

Запълнихте вече репертоара си с всички знакови басови партии...

 

Не съм изпял още само Иван Сусанин.

 

Какъв човек е Орлин Анастасов извън сцената?

 

Вярвам, че съм един доста затворен човек. Предпочитам уединението пред шумната компания. Обичам риболова, нали съм израсъл на Дунава.

 

За Коледа и Нова година пожелавате...

 

Всички знаем, че здравето е най-важното, но нека не забравяме, че има и други неща, които изграждат същността на живота ни.

За Коледа и Нова година пожелавам на всички българи здраве, любов и смирение. 

 

 

 

 

7 октомври 2018, 19.00, Основна сцена

 

В памет на трагично загиналия при пътен инцидент балетен артист Мартин Чикалов, неговите колеги и приятели от Варна Денс Театър ще представят за втори път след изключително успешната премиера своя танцов спектакъл „Зад обявите“, съвременна хореография на Надя Димокова по стихове на Ралица Генчева.

„Вярваме, че Марти e на едно по-добро място и че дори да не може да танцува с нас, ще ни гледа. Посвещаваме този спектакъл на теб, Марти!

Надяваме се, че и Вие — нашата чудесна публика, ще гледате отново Varna Dance Theater на 7 октомври на сцената на Държавна опера Варна със спектакъла "Зад обявите", направен с много любов“, споделят балетните артисти и предупреждават: „Бъдете мъдри! Внимавайте на пътя!“

 

Повече:

https://www.facebook.com/events/292444731347205/.

 

 

 

 

75 години Варненска опера

ОПЕРНА ГАЛА с диригент Стефан Бояджиев, режисьор Сребрина Соколова, оперни и балетни солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна. СПЕЦИАЛЕН ГОСТ ОКСАНА ТЕРЕЩЕНКО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА НА УКРАЙНА

28 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Оперната гала на 28 април 2022 г. е един от априлските акценти в богатата програма за 75-годишния юбилей на Варненската опера през 2022 г. Насловът „Без граници в изкуството“ насочва към необятния свят на красивата музика, която докосва и вълнува почитателите на операта през всички епохи. В заглавието е заложен и подтекстът за приемствеността между творческите поколения и емблематичните постановки на Варненската опера, които оставят ярка диря в нейната история, имат дълъг сценичен живот, арии от тях продължават да се изпълняват и днес. Да не забравяме и многобройните именити чуждестранни творци – солисти, диригенти и режисьори, които са гостували през годините в спектакли на Варненската опера.

 

9 май 2018, 19.00, Основна сцена

Съвместен концерт между Варненската филхармония и Младежката филхармония на Дордрехт

 

Уникален концерт с европейски знак ще обедини на 9 май 2018 година Варна и Дордрехт. В Деня на Европа Филхармоничният оркестър на Държавна опера Варна и Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, побратимения на Варна град в Холандия, ще изнесат съвместен концерт. Събитието е под патронажа на кметовете на двата града, които ще се обърнат с приветствени думи към зрителите.

Варна и Дордрехт  са побратимени градове от 17 години, а в чест на 15-годишнината през 2016 г.  музеите на двата града обмениха част от своите колекции. В Дордрехт бе експонирано най-старото обработено злато в света, а тук във Варна гостуваха уникални средновековни паметници под наслов „Златният век на Дордрехт”. Изложбите, както и съвместният концерт за Деня на Европа на 9 май тази година, са под патронажа на кметовете на двата града.

Първата част на този забележителен като замисъл концерт ще бъде представена от варненския екип, а втората част ще достигне до зрителите чрез видеовръзка от Дордрехт. Във варненската програма, под палката на родения в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ще чуем Концерт за пиано и оркестър № 3 от Сергей Рахманинов със солист Руслан Павлов и музикалната емблема на Европейския съюз - Деветата симфония от Лудвиг ван Бетовен, четвърта част.

 

Музиката на Рахманинов, покоряваща с емоционалната си смес от бурни пориви и поетическо съзерцание, мрачен трагизъм и възвишена патетика, е близка до творческия натюрел на Руслан Павлов, а Концерт за пиано и оркестър № 3 е едно от любимите му произведения. Възпитаникът на СМУ "Добри Христов",НМА "Проф. ПанчоВладигеров" и Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн е лауреат на много национални и международни конкурси, концертира на редица европейски сцени. Работи дълги години в Германия, а от 2014 г. е част от състава на Държавна опера Варна. Участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, „Магията на киното“, „Шедьоври на класическия руски романс“ и др.

 

Българо-холандският концерт Варна - Дордрехт, посветен на Деня на Европа, ще завърши сЕвропейския химн. В този фрагмент от финала на Бетовеновата Девета симфония, една вдъхновена адаптация по поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“,  гениалният композитор за пръв път въвежда хор и солисти в симфонична творба. По време на Студената война „Одата на радостта” звучи вместо химн на олимпийските игри за обединения тогава отбор на Германия, а през 1972 г. четвъртата част на Девета симфонията е обявена за Химн на Европа.

 

„За мен „Девета симфония“на Бетовен винаги е била символ на хуманизма и човешкия стремеж към съвършенство. Няма друго музикално произведение, което толкова могъщо и въздействащо да изразява идеята за обединение в името на мира и просперитета в глобалния свят. Когато хорътпровъзгласява „Всички хора ще бъдат братя“ (Alle Menschen werdenBrueder, Шилер), се изпълваш с възбуда и възторг, с надежда и вяра в бъдещето. „Девета симфония“ е еманация на музиката, която може да направи хората по-добри“, споделя Маестро Ян ван Маанен.

Музикалния символ на Европейския съюз ще изпълнят оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев, диригент на хора Цветан Крумов и солисти Ирина Жекова – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Валерий Георгиев – тенор и Делян Славов – бас.

 

За холандската концертна програма, която ще изнесе Младежкият филхармоничен оркестър на Дордрехт, под диригентството на Лизете Хармс, ще бъде изградена специална видеовръзка. Родена през 1985 г., Лизете Хармс отрано осъзнава, че музиката ще бъде нейната житейска страст. Учи кларинет от 8-годишна, а на 11 години вече е приета в младежкия клас на Консерваторията. След като приключва  обучението си по банково и застрахователно дело, записва диригентско майсторство в Ротердамската Консерватория Codarts, която завършва с отличие. Дирижира Ротердамската филхармония, редица музикални проекти я отвеждат в Брюксел и Париж, където работи със Сър Саймън Ратл, Валерий Гергиев и други именити диригенти.

 

Редовно изнася концерти със Симфоничния оркестър на Консерваторията Codarts и е диригент на още 4 младежки оркестъра, а s Phil Joung- Mладежкия оркестър на Дордрехтската филхармония печели много награди на различни фестивали.

 

За програмата на концерта Варна – Дордрехт Лизетте Хармс и младите филхармоници от Дордрехт са избрали интересна програма със съвременни творби, сред които „Харлем Ноктюрно“, аранжимент Paul Murtha; „Ретроспекции за осемдесетте“, аранжимент Paul Murtha, солист Jisk van der Veen - алтсаксофон; „Люлеещи се саксофони“ от Ivo Kouwenhoven; „Испания“ от Chick Corea, аранжимент Paul Murtha, солист Carmen van der Staaij- тенор-саксофон и други.

 

 

 

 

 

Билети по 10, 15, 20, 30 лв. Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден.

Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803

Пакет Приятели на Опера в Летния театър – Варна 2014

Пакет Приятели на ОЛТ - I

11 от общо 13 представления на места от 15 лв за 110 лв с отстъпка 33% 

Пакет Приятели на ОЛТ - II

11 от общо 13 представления на места от 30 лв за 165 лв с отстъпка 50%
Пакетите се продават на касата на Държавна опера Варна само в периода от 19 до 26 юни. Работно време 10.00-13.00 и 14.00-19.00

Пакет Приятели на ОЛТ - III

Всички 7 августовски представления на места от 30 лв за 160 лв с отстъпка 23%. Пакетът се продава от 18 юни до 1 август

 

КАРЛО КОЛОМБАРАСлед гала концерта „Звездите на италианското белканто” на 29 юни във ФКЦ, най-добрият Вердиев бас Карло Коломбара ще гостува отново във Варна на 17 юли с ролята на Филип II в „Дон Карлос”

 
- Г-н Коломбара, гала концертът „Звездите на италианското белканто” беше истинско откровение за нас. С какво си го спомняте Вие?

- Гала концертът „Звездите на италианското белканто” във Варна наистина пожъна голям успех и за мен беше много вълнуващо да видя как препълнената зала ни аплодира на крака. Щастлив съм, че споделих тази радост с талантливи приятели и колеги, като Дариа Масиеро и диригента Марко Боеми. Благодаря на БНР, което записа този концерт, за да могат да го чуят и слушателите от различни краища на света.

- Непосредствено след участие в Арена ди Верона пристигате във Варна, за да представите в Опера в Летния театър своя Филип II от „Дон Карлос” на Верди. Какво значение има тази роля във Вашия репертоар?

- Филип II е особено важен персонаж в моята певческа кариера и аз съм много щастлив, че мога да го представя в ММФ „Варненско лято”. Той принадлежи към онези образи в творчеството на Верди, които най-много обичам. Смятам се за късметлия, че тази роля стана част от репертоара ми и имам възможността да я изпълнявам във всички големи театри по света.

- Какви са очакванията за първия Ви майсторски клас във Варна от 15 до 20 юли?

- В продължение на няколко години се опитвам да намеря пролука в натоварения си график за мои майсторски класове. Целта ми е да помогна на младите хора да навлязат още по-дълбоко в света на операта като интерпретация, репертоар, стил и най-вече като вокална техника. Бих искал да им предам своя професионален опит и не на последно място да ги науча колко е важно да се посветиш изцяло на това, което обичаш. Само тогава идват истинските резултати. Надявам се, че майсторският ми клас, както в други градове и държави, така и във Варна, ще бъде само началото на един дълъг път, по който ще вървим заедно към съвършенството.

Виолета Тончева

Прочетете още:

Звезден „Дон Карлос” с Карло Коломбара, Калуди Калудов, Димитринка Райчева и Даниела Дякова на 17 юли

Отдавна съм свързан емоционално с "Дон Карлос"

Дон Карлос ме зарежда и ми дава необятна творческа енергия

Ценности като приятелството и свободата са лайтмотив на „Дон Карлос”

 

 

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, получи, по повод Деня на будителите, Благодарствена грамота от Профсъюза на българските учители.

В нея пише, че този знак за признание и се дава за активен и успешен принос и за издигане на международния авторитет на българското образование и култура.

 

 

Симфоничен концерт – 2 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Николета Конти. Солист Роман Федчук - цигулка. Програма: В. А. Моцарт – Увертюра от операта „Сватбата на Фигаро“, Ф. Менделсон – Симфония №4, Й. Брамс – Концерт за цигулка и оркестър. Оркестър на Държавна опера Варна.

XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021.

В рамките на XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021, на 2 декември, 19.00, Държавна опера Варна, почитателите на класическата музика отново ще се докоснат до съвършенството на виртуозния цигулар Роман Федчук и неговата уникална цигулка „Гуарнери“. Изработена от Андреа Гуарнери, родоначалник на голямата лютиерска династия „Гуарнери“, тя е по-стара от останалите цигулки „Гуарнери“. Вековете не са накърнили красивия дълбок звук на този старинен инструмент, чиято все още неразгадана тайна се крие в пластовете на лаковото покритие. „Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае“, обяснява професорът по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия.

 

 

 

 

23 юли, 18 часа, фоайе, първи балкон, Основна сцена

Петър РайчевЕкипът на Варненската опера кани почитателите на оперното изкуство на на една много специална премиера за културната институция. На 23 юли от 18.00 часа във фоайето на първи балкон, Основна сцена ще бъде представена автобиографичната книга "Живот и песен", написана от основателя на Варненската опера Петър Райчев (1887-1960). Това ще се случи в присъствието на Петър Райчев, носещ името на великия си дядо и на другия син на Петър Райчев, художника Камен Райчев. Тяхно дело е новото преработено издание на книгата, придружено от компактдиск с изпълнения на Петър Райчев. Модератор на събитието ще бъде пиарът на Държавна опера Варна Виолета Тончева.

Петър Райчев - първият от плеядата световни български оперни гласове

Петър Райчев, първият от плеядата световни български оперни гласове,  извървява бляскав път от Варна до върховете на оперното изкуство и до най-престижните световни сцени, с над 80 тенорови партии в репертоара,  познат като един от водещите тенори в Миланската "Ла Скала", заедно с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле, полиглот с 9 езика, поддържа приятелства с Тосканини, Шаляпин, Стефан Цвайг, Иля Репин и други големи личности на епохата. През 1947 г. поставя първата опера на варненска сцена „Продадена невеста” от Бедржих Сметана, с диригент на хора и оркестъра неговия син Руслан Райчев, превърнал се по-късно, също като баща си, в едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. „Това събитие е радостно и светло за родната действителност, защото всеки наш ден започва с новини за катастрофи, убийства и политически скандали, а културата ни затъва ли затъва. Щастлив съм, че познавах лично тенора Петър Райчев, че имах щастието да общувам с него в ранната си младост и да получа незаменими житейски уроци", отбелязва по повод излизането на книгата проф. Павел Герджиков. Оперетната прима Донка Шишманова също споделя: „За мен уроците при Петър Райчев не бяха уроци по музика, а уроци по човечност, по морал, по култура на общуването. Това бяха щастливи мигове, които ще останат в сърцето ми завинаги". „Името на тенора Петър Райчев – символ на бляскава артистична кариера по световните оперни сцени в десетилетията между двете войни, полага началото не само на всепризнатия феномен на българаските оперни гласове, но и на реалното приобщааване на България към страните с най-значим принос за изпълнителската култура в оперния театър на XX век. Приживе увенчан с ореола на първа национална оперна легенда, Петър Райчев действително е еталон за белкантово майсторство, достигнато с упорито усъвършенставане”, не скрива възхищението си проф д-р Румяна Каракостова.

 

Петър Райчев - художник, литератор, певец, режисьор, педагог
 

Като ученик в прогимназията Петър Райчев постъпва в катедралния хор във Варна, ръководен от Добри Христов. В София следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват като студенти, сътрудничат във в. "Барабан" с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Рисунката на корицата на книгата е студентски автопортрет на самия Петър Райчев. Като художник, карикатурист и поет той сътрудничи и във вестник "Българан". Приятел е с Елин Пелин и Александър Балабанов. Завършва Московската консерватория със златен медал, вместо за пет - за три години, като ученик на италианския професор Умберто Мазети. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой театър, но той предпочита да се усъвършенства в Италия, за което получава дори стипендия от Болшой театър. В Неапол работи с Фернандо де Лучия, който го препоръчва в театъра "Сан Карло", където Райчев пее с огромен успех в "Бохеми" и "Риголето". Замества заболелия Алесандро Бончи при гастрол на италианска трупа в "Ковънт Гардън" в Лондон. Успехът му е толкова голям, че му предлагат ангажименти и в други спектакли.
Триумфът му отваря вратите на много оперни театри в Италия, пее със знаменити партньори като Тоти дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи. От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев. Установява се трайно в Милано като един от водещите тенори в "Ла Скала", рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Притежава огромен репертоар от над 80 роли и стотици песни. Участва във филмите "Кармен" (1932), "Евгений Онегин" (1928)/, "Певецът от улицата". Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни. От 1919 г. често се изявява и като оперен режисьор. В България се завръща през 1936 г., на върха на звездната си кариера, за да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство. Професор е в Музикалната академия, основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947), по-късно подпомага създаването на Русенската и Пловдивската опера.

 

Екипите на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна, с директор Даниела Димова, се включват в благотворителните акции за пострадалите от бедствието в Аспарухово.

Хитовата постановка „Канкун” на Варненския драматичен театър, отличена с ИКАР, АСКЕЕР и 2 награди ВАРНА, която ще се играе тази вечер на Сцена Филиал, ще започне с едноминутно мълчание в памет на жертвите, а приходите от спектакъла изцяло ще бъдат дарени на нуждаещите се.

С благотворителна цел ще бъде представена и Оперетната гала от петото издание на Опера в Летния театър утре вечер, 24 юни от 21.00 ч. в Летния театър. Във фонда за бедстващо Аспарухово ще бъдат приведени всички приходи, които остават след изплащане на дължимия към Двореца на културата и спорта наем за Летния театър и покриване на останалите режийни разходи.

 

 

6 април 1947 – 6 април 2020

 

Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.
Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

Към цялата статия >>>>>>>

 

РАЗКАЗВА СВЕТЛАНА ТОНШЕВА - БАЛЕТЕН РЕЖИСЬОР НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

 

29 април, 19.00, Основна сцена

 Светлана Тоншева

С много любов подготвяме за Международния ден на балета нашия гала концерт, в който има много премиерни изпълнения, както и се полага за такъв ден. Наред с балетните артисти на Държавна опера Варна, участват и ученици от НУИ „Добри Христов“, така че на сцената ще излязат общо около 30 души.

 

Програмата сме разделили на две части - съвременна и класическа хореография. Началото със „Стълба от думи“, музика на Майкъл Нюман и хореографияна  Ангелина Гаврилова, в изпълнение на Миляна Ношкова от последния клас на НУИ „Добри Христов“, непременно ще заинтригува зрителите. Рубен Томас от нашия балет също е направил интересна хореография по „Спартак“ на Арам Хачатурян, в която ще се изявят нашите артисти Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическият блок започва много романтично с „Виденията на розата“ по музика на Вебер, премиерно изпълнение за Варна. Тази красива едноактна миниатюра Михаел Фокин поставя през 1911 година в Монте Карлос трупата на Дягилев за балетните легенди Вацлав Нежински и Тамара Карсавина. Нашите артисти Галина Велчева и Франческо Бруни танцуват не по-малко вдъхновено от тях.

Кулминацията идва със„Спящата красавица“ по приказката на Шарл Перо, музиката на П. И. Чайковски и хореографията на Мариус Петипа. Балетът се прочува още с премиерата в Мариинския театър през 1890 година.Радвам се, че сега ние ще представим за пръв път в историята на Варненската опера този балет, макар и не целия. Публиката ще се наслади на вариация от първо действие и на цялото второ действие, в което митическите нереиди охраняват съня на „Спящата красавица“. В главните роли ще бъдат: примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева - Принцеса Аврора, премиерсолистът на Държавна опера Варна Павел Кирчев- Принц Дезире и Венета Гочева - Фея Люляк.

А за финал сме подготвили един много свеж номер по музика на Росини с всички участници и това ще бъде един празничен завършек на нашата балетна гала в Международния ден на балета.

 

Още: БАЛЕТНА ГАЛА ЗА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА БАЛЕТА


 

17 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

100 години от рождението на голямата певица, играла още в първата постановка от летоброенето на Варненска народна опера и оставила ярка диря след себе си . 

Със спектакъл на премиерната от тазгодишното издание на Опера в Летния театър постановка на „Риголето“от Верди на режисьорката Сребрина Соколова Държавна опера Варна отдава почит на 17 ноември, 19.00, Основна сцена, на сопраното Йорданка Тенчева, една от първите прими на Варненската опера, играла още в „Продадена невеста“ през 1947 година, първата постановка от летоброенето на оперния театър. В ролята на Джилда, една от коронните роли в репертоара на Йорданка Тенчева, ще се представи великолепната Ирина Жекова, която е имала шанса да почерпи от опита на голямата певица в последните години от живота й. Коронни са ролите в „Риголето“ за всички солисти - Ирина Жекова като Джилда, Пламен Димитров като Риголето и Валерий Георгиев като Херцогът на Мантуа.

За пръв път на диригентския пулт на Варненската опера ще застане италианският диригент Алфредо Сорикети, артистичен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Orchestra Sinfonica Puccini. Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар. Дирижирал е в над 20 страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали, работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико и др. Оперният му репертоар включва: „Травиата“, „Риголето“ на Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Сестра Анджелика“ на Пучини, „Евгений Онегин“ на Чайковски, „Севилският бръснар“ на Росини, „Вълшебната флейта“ на Моцарт и много други, като си сътрудничи с певци като Райна Кабаиванска, Инес Салазар, Рикардо Занелато, Соня Генаси, Сузана Бранкини и др.

 

Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.

Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.  

 
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-zhizel-va-v-varna

 

 

Димитринка РайчеваЕкипът на Държавна опера Варна – оркестър, хор, балет и солисти, с подкрепата на музиканти от Пловдивската опера, гостува през май в морската перла на Белгия Антверпен. Гастролът, който започва на 11 май, включва 4 спектакъла на Вердиевия шедьовър „Аида”.

Мащабната продукция ще бъде показана в Театър „Шоубург” с декори и костюми на Театър „Сан Карло” – Неапол, под режисурата на Франко Драгоне – Италия. В двата солистични състава влизат първите солисти на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров и Гео Чобанов.

Като гост-солисти са поканени Ивйло Джуров, Елена Баръмова, Елена Чавдарова – Иса, Михаела Берова и Ефе Кислали от Истанбулската опера. На диригентския пулт ще застанат Маестро Борислав Иванов – артистичен директор на Държавна опера Варна и Маестро Ян ван Маанен – главен диригент на Държавна опера Варна.  

 

 

 

28 юли, 18.00, Сценa Ротонда, Алея на книгата – Варна 2017 – ПЪРВА ПРЕМИЕРА

Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване. Премиерата ще бъде на 28 юли от 18.00 часа. Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години.

Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура в Общински съвет Варна.

ЖЕСТОК И ИСТИНСКИ РОМАН

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години. С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

За мен беше важно да напиша роман за любовта – онази голямата, истинската, защото любовта все повече ще изчезва в нашето съвременно материализирано общество. А мен (надявам се и вас) любовта ни е държала будни, живи, изправени, дори в случаите, когато съдбата ни е заключвала с катинар в орбита, различна от желаната – тема на романа.

Написах този роман със сърцето си. До няколко седмици той ще излезе с марката на Жанет 45. Реших, че е демагогия да ви го предлагам от името на друго издателство.

„Нощта е също слънце“ е роман за любовта, за човешките взаимоотношения в едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим. Жесток и истински роман.

Приятно четене, скъпи приятели!

Божана Апостолова

 

РОМАН ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО

В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.

Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта. 

Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.     

---

Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.

Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.

София Несторова 

 

Чуйте интервю с Божана Апостолова за романа:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100797534/noshtta-e-sashto-slance-novata-kniga-na-bojana-apostolova

 

 

Концертът е с вход свободен и е подарък за варненци от Община Варна и ТМПЦ – Варна. Началото е в 20:30.

Маестро Мартин Пантелеев пристигна от Германия, за да дирижира празничния концерт. В програмата – шедьоври от Бизе, Верди, Дворжак, Веселин Стоянов, Любомир Пипков, Пучини, Гуно, Качини, Птичкин, Лехар, Калман и Андрю Лойд Уебър.

Идвате във Варна с хубави новини за поредица от успешни конкурси...

През лятото спечелих конкурса за оперни певци в Пиаченца и наградата на Варненската опера да пея на нейната сцена. Два месеца по-късно взех първа награда в конкурса „Андре Шение“ в Южна Италия, също две специални награди. Май месец пях в Рим в „Турчинът в Италия“, спектакъла организираше дъщерята на Тито Гоби. Последната новина е, че миналата седмица бяха прослушванията в Ла Скала и аз съм новият член на Оперното студио в Ла Скала.

Страхотно! Значи преди да пеете в Миланската скала, ще Ви чуем на сцената на Варненската опера в Бохеми“...

 

Да, ще изпълня ролята на Колин и тя е моят дебют. Готвих миналата година партията в Италия, в Ливорно, но се оказа, че ще я изпея за пръв път в България, във Варна.

 

Прочетете цялото интервю >>>>>>

 

 

 

В Деня на будителите Държавна опера Варна бе удостоена със специален международен приз за цялостната си дейност през 2016 г., високи постижения в областта на музикалното изкуство и реализиране на световната премиера на мюзикъла" Граф Монте Кристо".

С наградата „Златна лира” Съюзът на музикалните дейци на Македония откроява ярки творчески постижения с международно значение.

България получава за втори път подобно признание. На тържествената церемония за раздаване на годишните отличия на СБМТД лично председателят на Съюза на музикалните дейци на Република Македония, проф. д-р Люпчо Коскакров, връчи наградата на директора на Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, Даниела Димова.

 

 

 

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

 

В навечерието на председателството на България на Европейския съюз и непосредствено преди Рождество Христово, на 22 и 23 декември 2017 година, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна, е поканен в Брюксел, за да изнесе „Аида“ от Джузепе Верди. Гастролът е организиран от фирма "Eurocon" с управител Светла Атанасова.

„Този авторски спектакъл на един от най-известните съвременни италиански оперни режисьори Франко Драгоне представихме с изключителен успех в Антверпен през май, при това в четири поредни вечери. Сега през декември ще излезем на най-престижната белгийска сцена Forest National в Брюксел, която разполага с 5 000 места. За нас е чест, че след като преди години гостувахмена същата сцена с „Набуко“, сега ще покажем и „Аида“.Заминаваме за Белгия със съзнание за отговорността, само няколко дни преди поемането на председателството на Европейския съюз от България, да представим не къде да е, а в столицата на Европейския съюз, българското оперно изкуство. Чувствам се горда, че мащабната продукция на „Аида“ носи определено варненски почерк, тъй като в нея участват наши диригенти, оркестър, солисти, хор и балет“, споделя директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. 

На сцената на Forеst National в „Аида“ ще се изявят солистите на Държавна опера Варна: сопраното Димитринка Райчева(Аида), тенорътВалерий Георгиев(Радамес), баритоните Свилен Николов и Пламен Димитров(Амонасро),басът Гео Чобанов(Цар на Египет), както и Галина Великова (Жрица) и Христо Ганевски (Вестител). В първата вечер за ролята на Радамес е поканен световният български тенор Камен Чанев, а ролята на Амнерис ще изпълни сръбското мецосопрано Саня Анастасия. На второто представление в Аида ще се превъплъти Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса ще пее Амнерис, а басът Ивайло Джуров ще бъде Рамфис и в двата спектакъла.

„Аида“ на 22 декември ще дирижира Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и артистичен директор на Държавна опера Варна, а за спектакъла на 23 декември на диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Маестро Ян ван Маанен.

 

TOP