НОВИНИ
ТЕНОРЪТ ВАЛЕРИЙ ГЕОРГИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Каварадоси, един от тримата в личната му класация с герои на Пучини, за живота, който често го сблъсква с нещо, което вече е изиграл на сцената, за съдбата на артиста и щастието да работиш това, което обичаш.
"Тоска" от Пучини в XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.
Защо Каварадоси украсява репертоара на тенора?
Каварадоси е знакова роля за всеки тенор. Изпях я за пръв път в концертно изпълнение на „Тоска“ в "Konzerthaus" Виена преди 4 години. В моята лична класация с герои на Пучини, бих поставил Каварадоси в Топ 3, заедно с Калаф от „Турандот“ и Де Грийо от „Манон Леско“. Музиката на Пучини винаги е красива, но ако все пак трябва да посоча конкретна ария в „Тоска“, то това е арията на Каварадоси от трето действие „E lucevan le stelle”.
Щастлив съм да пея отново „Тоска“, при това с такъв прекрасен солистичен състав - Йоана Железчева, която ще дебютира в ролята на Тоска и Пламен Димитров с неговия чудесен Барон Скарпия. И след като на диригентския пулт ще бъде носителят на „Кристална лира“ 2022 маестро Григор Паликаров, вярвам, че „Тоска“ ще стане музикален празник, нашият коледен подарък за варненската публика.
РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мюзикъла като икона, алтернатива на ежедневието и общност; за мечтата да полетиш на крилете на музиката и прераждането на култовия филм в джу бокс мюзикъла „Оркестър без име“; за верността към епохата в сценографията, костюмите, декора, хореографията и разбира се музиката; за маестро Страцимир Павлов, който създава духа на мюзикъла; за актьорите, които не са само актьори; за сюрреалистичния финал и мечтата, която може да трае 9 минути, но тези 9 минути си струват целия живот. Премиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна
Бих искала в началото на разговора за премиерния ти мюзикъл „Оркестър без име“ да те поздравя за небивалия успех на мюзикъла „Коса“, твоята постановка, която през декември м.г. напълни докрай залата на НДК в София - върхово постижение за Варненската опера през последните десетина и повече години.
Това беше наистина емоционален връх, още повече че тогава 26 часа непрекъснато валя сняг в София, но въпреки това зрителите дойдоха да гледат нашата „Коса“. Щастлив съм, че трите премиери на „Коса“ – двете в Летния театър на Варна и премиерата в НДК в София генерираха много голям приход. Бързам да уточня, че това не е само мой спектакъл, а на всички екипи – от артистите до сценичните работници и хората, които го промотират. Сещам се за една песен на Александър Петров, която звучи в „Оркестър без име“ – „Любовта, без която не можем“. Това е екипът без който не можем, общността, която създава целия продукт. Благодаря на всички.
РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...
С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.
Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?
Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.
И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.
9 февруари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
На 9 февруари 2023 г. Държавна опера Варна ще представи „Норма“ от Винченцо Белини под диригентската палка на Вилиана Вълчева, която бе на диригентския пулт и на премиерата на това заглавие в Опера в Летния театър през 2016 г. Забележителното тук е, че не друг, а именно оперният театър във Варна поставя за пръв път в България белкантовия шедьовър на Винченцо Белини на 23 май през далечната 1972 г. В постановъчния екип са били видните български оперни творци, свързали за дълго време кариерата си с Варненската опера - диригентът Недялко Недялков, режисьорът Михаил Хаджимишев и художничката Ани Хаджимишева, родители на фотографа Иво Хаджимишев. През 2016 г. втория прочит на белкантовия шедьовър прави незабравимият главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов, който е и сценограф на постановката с художник Ася Стоименова. А за предстоящия спектакъл на 9 февруари с маестра Вилиана Вълчева работят също Надежда Маккюн – диригент на хора, Даниел Йовков – светлинен дизайнер и Димитър Иванов – мултимедия. В ролята на Норма ще приветстваме Линка Стоянова, която заедно с Дария Масиеро блестеше на премиерата през 2016 г., а сега със същата роля отбелязва голямото си завръщане на сцената след известно отсъствие. Във великолепния солистичен състав са включени Силвия Ангелова – Адалджиза, Валерий Георгиев – Полионе, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилде и Христо Ганевски – Флавио. Хор и оркестър на Държавна опера Варна.
"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с чудесни костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта", пише музикалната критичка Елена Хаберман за премиерата 2016 на „Норма” в авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”.
„Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Костюмите на Ася Стоименова са прекрасни и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Да добавя към това и великолепните светлинни решения“, обобщава Елена Хаберман.
„Обичам това, което правя и се чувствам длъжна да го споделя. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, споделя за своята Норма през 2016 г. Линка Стоянова.
Известното сопрано разказва в книгата „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022, за старта на кариерата си в Германия, пристрастието си към някои оперни героини, дарбата да не изпитва сценична треска, пеенето като физиологичен и мисловен процес, операта като призвание и спасение.
ЦИГУЛАРЯТ ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за традиционния в края на всяка година варненски концерт „С музиката на Щраус“, в който той ще се изяви като диригент и солист.
След Вашата солова изява миналата година сега отново се завръщате в родния град като солист и диригент на концерта „С музиката на Щраус“. За пореден път това любимо на варненци събитие ще има 3 издания - на 16 и 17 декември от 19.00 ч. и матине на 17 декември от 11.00 ч.
Надявам се нашият концерт да излъчва настроението, което носи всяка година новогодишният концерт на Виенската филхармония. Ние ще свирим също много от нещата, които тя свири. Преди концерта се чувствам – как да кажа - приятно притеснен, защото ще бъда диригент и солист, обикновено съм само солист (усмихва се). Да дирижирам е чудесно предизвикателство, правил съм го и друг път, но сега ми предстои варненски дебют в тези две роли едновременно. Вълнувам се, защото срещата с родна публика, колеги и приятели, с които съм израснал, е отговорна.
В какво се състои предизвикателството?
Предизвикателството се състои в това да направя музиката такава, каквато аз искам да прозвучи. Ако си само солист или само концертмайстор, винаги зависиш донякъде от диригента, а когато самият ти си и диригент, можеш сам да избереш начина на интерпретация.
На какво държите в професията?
Във всеки концерт номер едно за мен винаги е качеството, то е водещо. На второ място поставям цялостното отношение, което трябва да вложа в изпълнението. Определено не обичам показността на сцената, която понякога се превръща дори в палячовщина. Но нашият Щраусов концерт е различен, все пак не е Малерова симфония, примерно (усмихва се). Сега целта ни е да заразим публиката с празнично настроение и аз съм убеден, че това ще стане, защото става дума за популярни творби от Йохан и Йозеф Щраус, Франц Лехар, Имре Калман, Жул Масне и Николо Паганини, които хората обичат да слушат, а ние обичаме да свирим. Още повече, че солистка на концерта ще бъде обаятелната и изключително талантлива Илина Михайлова, също варненка.
МИЛЕН БОЖКОВ – КАВАРАДОСИ В „ТОСКА“
Сюжетът на „Тоска“ е много драматичен, накрая двамата влюбени умират, убит е дори коварният Скарпия и публиката винаги реагира емоционално. Щастлив съм, че след „Аида“ с изключителната Красимира Стоянова отново си партнирам с нея в „Тоска“. За мен това е голяма отговорност, никак не ми е лесно, всеки ден с нея е едно училище. Тя ми показва някои детайли, които ми помагат да изградя още по-добре ролята си и аз съм ѝ много задължен. Смея да кажа, че покрай „Отело“ миналата година, „Аида“ и „Тоска“ тази година, станахме добри приятели. Радвам се, че имам възможността да пея, под диригентската палка на маестро Павел Балев, с прекрасни колеги като Пламен Димитров, Евгений Станимиров и всички артисти и музиканти на оперния театър в родния ми град.
Харесвам моя герой Каварадоси, един достоен герой и една от хубавите тенорови партии. Като всяка роля, така и тази носи предизвикателства за певеца, но за мен те не се състоят в доброто изпяване на един тон от началото до края, а в умението да покажеш всички нюанси, всички бои, които композиторът е заложил в образа. Любимата ми ария е "E lucevan le stelle" (И звездите блестяха), мисля, че тя е любима и на публиката.
На 7 октомври Държавна опера Варна ще изведе на сцената на Зала 1 на Фестивалния и конгресен център своя Симфоничен оркестър и хор, заедно с хористи от смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти са Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.
Маестро Емил Табаков идва за официалното начало на сезона на Държавна опера – Варна, на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център. Един от най-уважаваните български диригенти ще ръководи мащабен концертен спектакъл на „Кармина Бурана“ от Карл Орф. С участието на Оркестъра и хора на Държавна опера - Варна, смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова и хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти ще бъдат Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов.
Между репетициите маестро Емил Табаков отговори на въпросите на Нина Локмаджиева.
„Кармина Бурана“ с нейната сложна партитура е изпитание за всеки диригент, който трябва да овладее оркестъра и хоровете. Как тръгнаха репетициите Ви с оркестъра и хоровете във Варна?
Добре тръгнаха репетициите - в събота имах репетиция най-напред с оркестъра, следобед с хора, в неделя с детския хор и със солистите Ирина Жекова, Димитър Арнаудов и Иво Йорданов. Доволен съм - всички, и музикантите от оркестъра, и солистите, и хористите, и децата – всички с много внимание и с желание работят, което е много важно. Радвам се , че имаме възможността да изпълним едно такова произведение точно сега, когато покрай тази пандемия всичко е ограничено. Намаляват се състави, орязват се, правят се хиляди компромиси при изпълнение на познати неща - например, като се скъси времетраенето или се намалят съставите, което е в ущърб на самото музикално произведение. Така че аз лично се радвам, че във Варна ще успеем да направим „Кармина Бурана“ с един в общи линии точен състав.
Режисьорът ДЕЯН ПРОШЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата си среща с операта „Ернани“ на сцената на Държавна опера Варна в нейния юбилеен 75-ти сезон; за маестро Борислав Иванов, за постановъчния екип, сценографията и костюмите на художника Денис Иванов; за сложността на масовите сцени, изискванията към солистите и партията на Ернани, сякаш написана за Иван Момиров; за възможността варненската постановка да бъде видяна и на сцената на Националната опера и балет на РС Македония
6 август 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър
Каква е поредната среща на Деян Прошев с екипа на Държавна опера Варна, този път за постановката на „Ернани“.
За мен е голямо щастие, че точно в 75-ия юбилеен сезон на Държавна опера Варна съм тук и поставям „Ернани“, както разбрах, това е четвърта постановка в историята на оперния театър. Спектакълът е посветен на маестро Борислав Иванов, когото много ценях и който за съжаление не е вече сред нас. На 2 август щеше да има рожден ден, да е светла паметта му.
В какво се състои сложността за режисьора на „Ернани“?
Сложността идва от многото масови сцени, които трябва да бъдат поставени красиво и да отразяват взаимоотношенията между героите. В „Ернани“ има любов, страст, омраза и чест. „Ернани“ е опера на честта с трагичен завършек за главния герой. Това е една от ранните опери на Верди, в която могат да се намерят сходни мотиви с „Набуко“ и „Травиата“. Често пъти композиторът доразвива своите мелодии в няколко произведения.
СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.
- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?
- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).
- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?
- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.
Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.
Маестра Николета Конти е една от малкото жени, които се издигат до най-високото ниво в света на диригентите, доминиран от мъже. Ученичка на Ленард Бърнстейн и Сейджи Озава, тя е дирижирала оркестрите на Ковънт Гардън и Арена ди Верона Оркестър „Артуро Тосканини”, Филхармонията на Щутгарт, Симфоничния оркестър на Израел, Кралския филхармоничен оркестър на Холандия, Хайдн Оркестър в Болцано, Верди Оркестър в Милано, Оркестъра на Театро Лирико в Каляри, Фестивалния оркестър „Густав Малер“ във Валенсия и още много други. Отличена с наградите "Città ди Стреза", „Николай Малко“, „Минерва”, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия”, Маестра Николета Конти избира Оркестъра на Варненската опера за своя дебют като симфоничен диригент през 2021 г.
ИНТЕРВЮ ЗА РОЖДЕН ДЕН
29 септември 2022 година. Честит рожден ден на Вера Немирова! Режисьор с международно признание и постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна. В динамичния й творчески живот ангажиментите следват бързо един след друг и така се събраха няколко премиери преди кръглата годишнина. Нека да ги изброим.
Може би да спомена най-напред майсторския клас в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ с моцартова програма „В очакванена Моцарт“, която показахме в МФ „Моцартови празници“ в Правец. После оперният сезон 2021-2022 в Нюрнберг започна с „Кармен“ от Бизе и продължи в Дрезденската Земперопер с „Дон Карлос“ от Верди. Успяхме да го реализираме след дълго чакане, премиерата трябваше да излезе още през 2020 г., но пандемията попречи. През януари 2022 г. имах възстановка на „Дама Пика“ от Чайковски във Виенската Щатсопера, една постановка, която от 2007 г. не е слязла от афиша на оперния театър. Сега представихме „Дама Пика“ в чисто нов състав, на пулта с Валерий Гергиев и много интересни руски солисти от Мариински театър. Имах щастието да работя с тях, защото след войната, знаете, се наложиха ограничения.
После дойде варненската „Дама Пика“, оперната кулминация в юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна.
„Дама Пика“ във Варна поставих в нов прочит и с нова визия, предпремиерата изнесохме на Основна сцена, а премиерата беше в Летния театър, в рамките на ММФ „Варненско лято“. Следващото заглавие, върху което работих, беше „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус в Софийската опера и балет. Сега през октомври са планирани серия от представления, първото от които ще бъде на 13 октомври.
Маестро Владимир Кираджиев с успешна диригентска и академична кариера във Виена дирижира в XXII Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна спектакъл на „Тоска“, по повод първата годишнина от кончината на големия тенор Камен Чанев. В кратката пауза между две репетиции той споделя пред Виолета Тончева наблюденията си върху политиката на оперните театри във време на пандемия в Австрия и България, спомня си спектакли с Камен Чанев и откроява вярната и вълнуваща интерпретация на Таня Иванова в ролята на „Тоска“.
РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Графиня Марица“ от Калман във Варненската опера, където преди половин век нейният баща Евгени Немиров поставя същото заглавие, а майка й дебютира в главната роля; за честния разказ на произведението с най-ярките средства и суровите диаманти, които искат да бъдат шлифовани. И още от Соня Немирова за прочутия род Немирови и мисията на артистите днес.
Докато Ви наблюдавах как репетирате, си помислих, че премиерата едва ли ще Ви вълнува така, както репетицията...
Естествено. На премиерата вече нищо не можем да правим, само гледаме, като обикновени зрители.
Моят свят е репетицията, както казваше Димитър Гочев.
Да, аз обожавам Митко Гочев, той ми е голям пример в изкуството и мога да се подпиша под това изречение.
Предисторията на Вашата „Графиня Марица“ във Варненската опера води назад към постановката на Вашия баща Евгени Немиров през 1970 г., с диригент Влади Анастасов и художник Мариана Попова, майката на нашия дългогодишен главен режисьор Кузман Попов. Половин век по-късно, съвсем точно след 51 години, Вие поставяте във Варненската опера същото заглавие, вървейки в стъпките на баща си. Излиза, че „Графиня Марица“ е нещо като семейно заглавие.
Точно така, още повече че тогава във Варна главната роля е изпълнявала майка ми. Баща ми и майка ми се запознават, благодарение на варненската постановка на „Графиня Марица“.
Всичко това изглежда като едно добро предзнаменование за премиерата на Вашата „Графиня Марица“.
Дано. Надявам се да е бъде така.
Разкажете, освен заради семейните препратки, защо Ви привлича тази оперета на Калман?
Харесвам това заглавие. Правила съм го през 2002 г. във Виена, където то възбуди много критични гласове, защото докарах истински ромски оркестър от България - „Карандила“. Макар и първоначално скептично настроени, виенчани харесаха “Карандила“, веднага след като музикантите излязоха на сцената и засвириха. „Карандила“ стана любимец на публиката.
Има много произведения, които харесвам и още не съм издирижирал
Искам да композирам и нова музика, затрупан съм с поръчки
МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за варненската премиера на своя Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев на 25 ноември 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1; виртуозността на солиста и оркестъра, формулата за добър оркестър и творческите намерения. Диригентът и композиторът Емил Табаков през погледа на другите - анкета.
Маестро Табаков, за екипа на Държавна опера Варна е чест и радост, че с варненската премиера на Вашия Концерт за цигулка и оркестър със солист Светлин Русев ще отбележим 75-годишния Ви юбилей. Защо от голямото си творчество избрахте това произведение?
Не го избрах аз. Концертът за цигулка и оркестър беше предложен от Светлин Русев на госпожа Даниела Димова и аз, разбира се, нямах нищо против (усмихва се). Написах този концерт за Русенския фестивален оркестър и специално за Светлин Русев, който беше солист на премиерите в Русе, София, сега и във Варна. Във всичките ми концерти за различни инструменти, съм заложил драматургия, която изисква виртуозност не само от солиста, но и от оркестъра. Оркестърът за мен никога не е акомпаниращ, така че и в Концерта за цигулка и оркестър той също е равнопоставен и изпълнява отговорни задачи.
Според диригент с дългогодишен опит и световно признание като Вас, какъв трябва да бъде добрият оркестър?
Моето най-важно изискване за един добър оркестър е да знае как се свири Бетовен, как се свири Брамс, как се свири Моцарт. Да знае как се интонира, как се фразира в дадения случай. Добрите оркестри го могат, тогава диригентът няма нужда да обяснява разликите в интерпретацията на различните композитори и нещата стават по-лесни. Оркестрите в цяла България станаха оперни и макар че добрите оркестри могат да изпълняват и оперна, и симфонична музика, подготовката на един симфоничен концерт предполага повече време, докато се навлезе в спецификата му. Обратно, един симфоничен оркестър също би имал нужда да се настрои на оперно свирене. И в двата случая диригентът има какво да върши (усмихва се).
Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика
Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00
Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид
Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?
За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.
Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?
Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.
Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?
За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет.
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.
Одета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?
Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.
Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?
Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.
Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?
Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.
В навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?
Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.
Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.
Прочетете още:
15 ноември 2019, 19.00, Основна сцена
БОХЕМИ
Опера от Джакомо Пучини. Диригент Жан Ангелов. Режисьор Кузман Попов. В ролите: РОДОЛФО - Педро Аройо, МИМИ - Зеня Ардженти, МАРСЕЛ - Свилен Николов, ШОНАР - Пламен Димитров, КОЛИН – Божидар Божкилов, МЮЗЕТА - Ирина Жекова, БЕНОА - Илко Захариев, АЛСИНДОР - Гео Чобанов, ПАРПИНЬОЛ - Христо Ганевски, МИТНИЧАР - Емил Симидов, СЕРЖАНТ - Людмил Петров. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
За втори път във Варна свързваме „Бохеми“ с Маестро Жан Ангелов. След запомнящия се спектакъл в началото на годината, сега отново ще дирижирате шедьовъра на Пучини.
„Бохеми“ има особено значение в моя творчески път. Началото на диригентската ми кариера е свързано с Маестро Борислав Иванов, който сега е артистичен директор на Варненската опера. Преди години именно той ми даде възможност да работя в Пловдивската опера. Там дирижирах най-напред „Албена“, с неговата съпруга, незабравимата София Иванова, в ролята на Албена. В Пловдив дирижирах за пръв път и „Бохеми“.
Сантимент...
Обичам да дирижирам „Бохеми“. Това е една от най-красивите опери на XX век, дълбоко емоционална, много веристична. В „Бохеми“ всичко е истинско и вълнуващо. Това е обяснението защо тази творба е толкова обичана от солистите и от публиката.
Какъв е опитът Ви с варненските „Бохеми“?
Много приятен. Солистите, оркестърът, хорът, всички колеги са много отзивчиви. С нетърпение очаквам спектакъла.
Какво се стремите да извлечете от това произведение?
Стремя се да вляза в чувствителността и в състоянието на героите, а в „Бохеми“ всеки един от младите хора е завършен персонаж сам за себе си. В този смисъл драматургичната връзка в „Бохеми“ за мен като диригент е най-важната.
Усещате ли публиката, когато дирижирате?
О, да. Всъщност ние винаги правим всичко за публиката. Това не бива да се забравя. Нашата цел е винаги една и съща – да пренесем чувствата на героите отвъд рампата и да ги предадем на зрителите.
След Варна какво предстои?
Много неща. Знаете, че от 40 години съм извън България, живея и работя в Берлин, дирижирам по целия свят. След Варна съм ангажиран в Щутгарт и Кралската опера в Копенхаген. Следват още много други ангажименти, но да не ги изброявам.
Позволете ми накрая още няколко думи. Много съм впечатлен, че Варненската опера се е развила толкова силно през последните години. Поднася разнообразен репертоар, разполага с толкова добри певци, кани и интересни творци от чужбина. Намирам, че Варненската опера води много гъвкава и много съвременна управленска политика.
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА
ЖАН АНГЕЛОВ
Възпитаник на Музикалната академия в София и впоследствие специализирал в Русия, Франция и Германия, Маестро Жан Ангелов е добре познат диригент в много европейски и световни оперни театри и концертни зали. До 1981 година работи в България, след което се установява в централна Европа, заемайки важни диригентски позиции в Швейцария, Монте Карло, Германия и Словакия.
Развитието на диригентската му кариера бележaт гастроли в най-големите оперни театри в Европа – Париж, Виена, Берлин, Брюксел, Верона, Амстердам, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Прага, Будапеща и още много други. Симфонични концерти дирижира в Москва, Токио, Сантяго де Чили, Мексико сити и др.
Като Главен диригент на Националната словашка опера в Братислава (1994-1998) получава наградата “Furtwängler“, присъдена на колектива за изключително високи художествени постижения, а за негов СD запис на “Тристан и Изолда“ е отличен с годишната награда “Златен Орфей“ на Опера “Bastille“ в Париж.
От 40 години Жан Ангелов живее в Германия и е гост-диригент на престижни оперни сцени, сред които в Берлин - Дойче Опер и Комише Опер, също в Мюнхен, Хамбург, Щутгарт, Кьолн, Дрезден, Лайпциг и други.
Неговата богата звукозаписна дейност – над 30 CD е със симфоничните и радиооркестри на Монте Карло, Берлин, Базел, Щутгарт, Нюрнберг, София. Като главен гост-диригент на Словашкия Радиосимфоничен оркестър (1998-2006) прави интеграл на всички 9 симфонии на Дворжак (6 CD / OEHMS Classics, München), високо оценен от световната музикална критика.
МАПИНГ СПЕЦИАЛИСТЪТ ТОДОР ТОДОРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на видеомапинга и ролята му в сценичните изкуства, живите картини и връзката им с останалите елементи от постановката, баланса между дигиталните технологии и живото изкуство, защо е добре режисьорите да разбират от мапинг и защо театрите неглижират проблема с обучението на мапинг специалисти; за „Риголето“ и първия видео мапинг в оперна постановка в най-новата история на Варненската опера
Поздравления най-напред за интересния видеомапинг, с който представяте атрактивно историята на Варненския драматичен театър в юбилейния спектакъл „100!“
Благодаря. Режисьорът Боян Иванов има голяма заслуга за това. Той е онези режисьори, които познават материята и знаят какво точно да поискат за мапинга. С него съм работил в постановки за възрастни на Държавен куклен театър Варна. Там беше и първият ми сблъсък с театъра през 2014 година в неговите „Мълчаливи предания“. За видеомапинга си в „Мълчаливи предания“ получих Наградата за видео и компютърна анимация на Международния фестивал „Златният делфин“ и „Икар“ за ярка и въздействаща образност – нова категория, която Съюзът на артистите в България трябваше да измисли заради нашия спектакъл.
Какви са предимствата на мапинга, който навлиза все повече в сценичните изкуства?
Той обогатява средата. Мапингът е още едно изразно средство, което допълва сценографията, костюмите, актьорската игра. Разнообразява атмосферата и създава модерна визия, прави по-жив спектакъла. И мултимедията и мапингът са прожекции на изображения, но при видеомапинга влизаш вътре в самата картина и тя става жива, може да реагира на музика, реплики, състояния. Видеомапингът не е просто картина, а жива картина. По този начин той кореспондира с различни елементи от постановката и това създава много повече усещания. За съжаление голяма част от режисьорите не са запознати с детайлите на видеомапинга като елемент от спектакъла. Липсват им технически познания, затова често се случва те да искат от нас по-тривиални неща.
„Палячи“ - 21 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019
Маестро Бизари, имате вече натрупан варненски опит, след като през лятото дирижирахте премиерата на „Турандот“ в Опера в Летния театър и сега „Любовен еликсир“ в майсторските класове на Opera Studio, предстои Ви и представление на „Палячи“...
Наистина, мога да кажа, че във Варна се чувствам вече почти като у дома. Бях много впечатлен от професионализма на оркестъра, хора и солистите на Варненската опера, които вложиха най-доброто от себе си в подготовката и представянето на „Турандот“ през лятото. След тази първа среща с Варненската опера много ме зарадва поканата да водя майсторски клас в рамките на първото варненско Opera Studio.
Как оценявате работата си с младите хора над „Любовен еликсир“?
Участниците в майсторския клас бяха много мотивирани и ентусиазирани, с огромно желание и любов подготвяха и усъвършенстваха своите интерпретации, докато се доближат до нивото на истинския Доницети. Точно това беше и нашата задача – да ги насочим към верния музикален стил, отговарящ на естетиката на съответния композитор. Високият емоционален градус по време на целия репетиционен процес и на самото представление бяха отличителен знак за нашия „Любовен еликсир“, така че приехме аплодисментите на публиката като заслужена награда. Удовлетворен от свършената работа, си стегнах куфара и тръгнах за летището. Но се оказа, че трябва да дирижирам и „Палячи“ – последния спектакъл на варненското Opera Studio 2019. Да се върна толкова бързо и отново да се потопя в познатата творческа атмосфера, станала през последните седмици част от мен, това беше приятна изненада.. Отсега вярвам в успеха и на „Палячи“.
Людмил Ангелов с премиерни изпълнения в благотворително национално турне за фондация „Панчо Владигеров“
Варна – 17 октомври, 19.00, Основна сцена, ТМПЦ – Варненска опера;
Бургас – 18 октомври, 19.00, Бургаска опера;
Шумен – 19 октомври, 19.00, Читалище „Васил Друмев“;
Русе - 20 октомври, 19.00, Доходно здание;
София – 24 октомври, 19.30, Софийска филхармония, ММФ „Пиано Екстраваганца“
МАЕСТРО МАУРИЦИО БАРБАЧИНИ ОТ МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА OPERA STUDIO – VARNA 2019 И СЪВРЕМЕННИТЕ ПЪТИЩА НА ОПЕРАТА
„Севилският бръснар“ - 20 септември, 11.00, 19.00, Opera Studio – Varna 2019
Маестро Барбачини, за нас е привилегия диригент от Метрополитън опера да води майсторски клас в първото Opera Studio във Варна. Каква е Вашата оценка за него?
Моите поздравления за чудесната идея на Варненската опера да съберете млади хора и добри оперни педагози от цял свят за майсторски класове. Участвал съм в майсторски класове и в други страни, но тук подходът е по-различен. Да подготвиш и представиш за кратко време 5 оперни заглавия, това е много впечатляващо. Още повече, че не става дума просто за обучение, а за изграждането на истински оперни спектакли с много добри оркестър и хор, със сериозно подготвени солисти. Като диригент, който от 15 години дирижира в Метрополитън опера, Чикаго, Сан Франциско и навсякъде в Америка, определено мога да кажа, че добрите критерии в оперното изкуство се задават най-напред от добрите учители и техните високи изисквания.
Художникът ИВАН ТОКАДЖИЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за двата сценографски плана в „Човекът от Ла Манча“ и микса между реалното и имагинерното, за особения жанр театър в театъра и потребността от хуманистични идеали днес
Скакво те вдъхновява образът на Дон Кихот?
С това, с което вдъхновява човечеството от 200 г. насам, аз не правя изключение. Имах щастието, преди да се заема с мюзикъла, да работя за балета „Дон Кихот“. Постановката, предназначена за арабския свят, поставяше много сериозни предизвикателства, но ме подготви за срещата с мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Имах и добра среща с литературната първооснова, великия роман на Сервантес. Дългогодишните контакти с дипломатическото тяло на Кралство Испания в България ми помогнаха да навляза в народопсихологията, довела до този връх в световната литература. Получи се и добра колаборация в екипа на мюзикъла - режисьора Борис Панкин, хореографа Боряна Сечанова, костюмографа Петър Митев и моята скромна особа. За всички нас е удоволствие да работим за тази постановка, която обикаля българските сцени и ще намери, надявам се, нови почитатели и във Варна.
ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските
Интервю на Виолета Тончева
"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017
6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА
През далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?
Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.
Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.
Какви иновативни подходи внесохте Вие?
Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.
И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...
Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.
Изпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.
Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?
Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.
Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.
Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.
„Rock Symphony“ - 29 август, 19.30, ФКЦ, зала 1, МФФ „Любовта е лудост“ - Варна 2019
Главният диригент на Симфониета София СВИЛЕН СИМЕОНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първия си концерт във Варна
Разбрах, че имате сантимент към варненския концерт на “Rock Symphony”…
Благодарен съм за възможността да гостувам за пръв път във Варна, където завърших НУИ „Добри Христов“ в класа по кларинет на Иван Германов през 1981 г. Така се случи, че животът ме отвя в София, после в чужбина и само минавах през Варна. И ето сега, близо 40 години по-късно, за пръв път ще се появя на варненска сцена. В този смисъл концертът “Rock Symphony” на 29 август във ФКЦ, освен в професионално отношение, като част от МФФ „Любовта е лудост“, ще бъде и много емоционален за мен.
Как се съчетават рок и симфония?
През 2015 г. се зароди идеята за Symphony Rock“, съвместен проект между Симфониета София и Денс Формация София с нейната рок група. Точно този пръв проект с мои аранжименти за симфоничен оркестър и рок група ще чуят варненци. Обявяваме го като „Rock Symphony“, за да обхванем по-широк спектър от меломани, но при аранжирането и адаптацията от клавир за пиано към симфоничен оркестър аз отдавам приоритет на гласоводенето, а при оркестрирането - на симфоничния оркестър, не толкова на рок групата. Затова и някои от песните съм аранжирал само за симфоничен оркестър, без рок група и вокал. В концерта ще предложим интересна симбиоза между симфоничен оркестър, рок група и вокали с електрическа цигулка и саксофони.
Освен инригуващото преплитане на жанровете, ще има ли други предизвикателства в концерта?
Всичко това ще бъде поднесено по атрактивен и достъпен за публиката начин, с кратки обяснения от мен около историята на създаването на всяка от песните, със закачки и въпроси към публиката, дори с награди за верните отговори.
Този проект вече пожъна аплодисменти в България и чужбина и аз се радвам, че мога най-сетне да го представя и във Варна. Успехът на „Rock Symphony“ ме мотивира да разработя още 5 подобни проекта – „АBBA Mania“, „Queen Тоpia“, „Broadway“ с евъргрийни, аранжирани от мен отново за симфоничен оркестър, рок група, вокали и саксофон и „Le grand Tango” с най-известните танга на Карлос Гардел, Астор Пиацола и др. Надявам се в бъдеще да имаме възможност за гастрол във Варна и с тези проекти.
За начало ще дойдем на „Rock Symphony“...
Разчитам на това. Искам сърдечно да поканя варненци и гостите на града да станат част от общото музициране в емоционалната „Rock Symphony“ с емблематични рок парчета, в изпълнение на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна и Джаз Формация София. Очакваме ви на 29 август в зала 1 на Фестивалния и конгресен център.
СВИЛЕН СИМЕОНОВ завършва НУИ „Добри Христов“ във Варна и ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност кларинет. Учи дирижиране в АМТИИ в Пловдив и специализира във Виена при проф. Салватор Конде. Диригентската му кариера преминава през Оперно-филхармоничното дружество в Бургас, където е музикален мениджър и диригент. От 2003 г. е главен диригент на оркестър Симфониета София и втори диригент на Operettenbühne Heinz Helberg във Виена. Маестро Симеонов дирижира на най-престижните съвременни сцени в Европа и света, сред които Берлинската филхармония, Musikverein Wien, Konzertgebau Amsterdam, Victoria Hall Geneva, Suntory Hall Tokio, също в Барселона, Мадрид, Кливланд и др. Едновременно с диригентската си работа преподава и води курсове и майсторски класове в София, Сеул – Република Корея, Ханой – Виетнам, Солун и Птолемейда – Гърция, Янгстаун – САЩ
Костюмографът ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за агресията към дрехата на хипикултурата и театрално изведените костюми в „Коса“ (1 юли 2021); за огледалото, в което трябва да виждаш не себе си, а героя; за съвременната визия и идеята за другост, както и за необходимостта изкуството да се интерпретира, а не да се повтаря
Толкова цветни, разнообразни и щастливи изглеждат хипитата в твоите костюми...
Наистина в „Коса“ прави впечатление най-вече хипарската група, известна и от едноименния филм на Милош Форман. Хората, които са гледали филма, имат своята представа, но ние правим друга, по-театрална интерпретация. Костюмите са изведени театрално, в театъра имаме този лукс, да ползваме някаква условност. В този смисъл аз интерпретирам темата за хипи в театъра, а не в киното. С нашите костюми не може да излезеш на улицата, те са пригодени за сцена. Изхождам от идеята за хипикултурата, която е контракултура, включително и като отношение, като агресия към дрехата. В този смисъл моето отношение към дрехата съвпада с отношението на героите в „Коса“ към дрехата.
ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В ЕДИН И СЪЩ ФЕСТИВАЛ С ЛАРА ФАБИАН
ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието на Варненската опера в Международния музикален фестивал в Крайова
Г-жо Димова, да започнем този разговор за представянето на Варненската опера на румънската фестивална сцена с предисторията.
За пръв път Държавна опера Варна участва в международния музикален фестивал в Крайова, Румъния. Носещ името на голямата румънска оперна певица Елена Теодорини, родена в Крайова, този фестивал, който има биенален характер, през тази година се провежда за 16-ти път. В сравнение с ММФ „Варненско лято“, който датира от 1926 г., той е много млад фестивал, но също като нашия се радва на многобройна публика. Директорът на операта в Крайова Антониу Замфир и артистичният съветник Кристиян Франческони ни поканиха да участваме с две постановки от нашия репертоар - едно класическо оперно заглавие, спряха се върху „Норма“ от Белини, и една съвременна продукция - мюзикъла „Уестсайдска история“ от Бърнстейн, който подготвихме в копродукция с Операта в Крайова. Още през юни месец направихме кастинг за мюзикъла тук във Варна и заедно с директора на оперния театър в Крайова Антониу Замфир избрахме артисти за представлението. Веднага след варненската премиера на „Уестсайдска история“ в края на откомври заминахме за Крайова, за да се представим и на тяхната фестивална сцена. Бяхме радушно приети от публиката и на двата спектакъла. Особено ме впечатлиха младите хора в препълнената зала на Националния театър „Марин Сореску“, където играхме „Уестсайдска история“.
Какво впечатление Ви направи фестивалната програма?
Оперният фестивал „Елена Теодорини“ предлага много сериозна програма, която, наред с операта „Джани Скики“, нашата „Норма“, Оперна гала, мюзикъла „Уестсайдска история“ и други интересни събития, включва и премиера на „Травиата“, новото им заглавие. Фестивалът завършва на 17 ноември с попоперен концерт с Лара Фабиан, солисти, хор и оркестър на Операта в Крайова. Много ми беше приятно да установя, че Варненската опера участва в един и същ фестивал с Лара Фабиан.
Как експертите оцениха варненските продукции?
Посрещнахме ВИП гост за представлението на „Уестсайдска история“, за което специално пристигна от САЩ Майкъл Бърнстейн, племенник на великия композитор. Той познава всички по-големи постановки в света на този мюзикъл, така че приех оценката му “Great Show”за нашия прочит като едно високо признание. Анализирайки в детайли видяното, той отправи препоръки за някои дребни детайли, с които ние, разбира се, ще се съобразим. Получихме похвала от него за общото звучене на оркестъра, за добрия английски на артистите в подготвения от нас изцяло на английски език мюзикъл, както и за динамиката на музикалното построяване с драматични и лирични моменти. Екипът постигна върхови точки в изпълнението си, публиката го забеляза и възнагради нашата „Уестсайдска история“ с 15-минутни аплаузи. Специални поздравления получихме от Майкъл Бърнстейн и за удачния каст, според който няма нито един артист, който да не е бил разпределен точно за ролята, която му подхожда. Много комплименти заслужи Маестро Александър Фрай, чиято превъзходна работа стоеше в центъра на всички коментари. Висока оценка дадоха за представлението и италиански експерти, гости на фестивала.
До какви творческите перспективи доведоха работните Ви срещи?
На работната среща с директора на Националния театър в Крайова Александру Буреану обсъдихме възможности за творческа колаборация с Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Споделих, че нашият театър се готви да посрещне 100-годишния си юбилей през 2021 г, а той разказа, че техният театър има още по-дълголетна история, основан е преди 170 години. Националният театър „Марин Сореску“ се ползва със славата на един от най-реномираните румънски театри, в който са поставяли световноизвестни режисьори като Питър Брук. Екипът организира международен Шекспиров фестивал, също биенале. 12-то издание на фестивала предстои в края на април, началото на май 2020 година и програмата му отдавна е готова. Аз поканих румънските колеги да видят нашето Шекспирово заглавие „Отело“ на режисьора Пламен Марков, чиято премиера ще излезе в края на януари. Надявам се Варненският драматичен театър да получи своята изява с хубаво Шекспирово представление в изданието на Международния Шекспиров фестивал в Крайова през 2022 година. Да припомня тук, че Националният театър „Марин Сореску“ е гостувал с „Бурята“ от Шекспир“ преди няколко години на нашата сцена, в рамките на МТФ „Варненско лято“.
Творческите контакти между Варна и Крайова продължават и може би ще се стигне до размяна на театрални продукции още преди Шекспировия фестивал през 2022 година.
След всичко това мога с удовлетворение да кажа, че в Крайова Варна е вече известен партньор, който защити името си с най-високи стандарти и качество.
ТЕНОРЪТ КАЛУДИ КАЛУДОВ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за интелекта, който е по-важен от гласа и може да превърне дефекта в ефект; влиянието на народното пеене върху българските тенори; незабравимите уроци на Никола Николов, пренесени от сцената и в педагогическата дейност на Калуди Калудов; грешната представа за събуден и несъбуден глас; любимият герой Де Грийо от „Манон Леско“ на Пучини; сравнението с Карло Бергонци и престижното място на Калуди Калудов в класацията на 10-те най-добри тенори в света; първата и последна среща с италианските клакьори; рисуването, с което певецът има какво да каже на своята публика; наградата „Феникс“ на Държавна опера Варна за 70-годишния му житейски път и блестящата 45-годишна кариера, свързана и с оперната сцена в родния град.
– Красотата на операта създават всички гласове, но все пак публиката поставя тенора на пиедестал. Любопитно е какво мисли за това един познат на целия свят тенор като Калуди Калудов.
– Това за пиедестала е много красиво казано. Наистина тенорът е глас, който винаги печели със своя висок регистър. Той раздава лъчезарност на сцената и много любов, винаги играе любовници, приятели, женихи и т.н., така че сигурно това е една от предпоставките, които до известна степен правят тенора първостепенен. Но той не бива да се осланя на това предимство, защото интелектът е по-важен от гласа. Интелектът винаги може да обърне дефекта в ефект и да превърне дори грозния глас в един много кантиленен глас, който да създава емоции и да доставя удоволствие. Като певец, а и като вокален педагог, аз винаги поставям на първо място интелекта на човека. Погледнато професионално, в момента в който запява певецът, той усеща вибрацията на гласа, която трябва да води с мисъл. Това наричам умение да пееш в хармония със себе си. С две думи не мога да го обясня, защото педагогиката е свързана и с показване, педагогът е длъжен да покаже как да бъдат покрити изискванията му. Така че техниката на пеене е проста, но не е достатъчна за изграждане на ярка кариера.
– Трябва ли да противопоставяме българските срещу италианските тенори, българските баси срещу руските, примерно, или всичко зависи от индивидуалността и школата, която формира и моделира певеца?
– Да, географската предопределеност има значение. В по-южните страни, като Испания, Италия, също България, се раждат повече красиви и богати гласове, в сравнение с други страни. Освен това бих казал, специално за българските тенори, че са повлияни от нашето народно пеене. Тази икономичност и дълга фраза, която притежава един български тенор, нямат тенорите от много други страни. Наблюдавал съм го неслучайно, тъй като винаги съм се интересувал от една по-дълга фраза в пеенето. Имам предвид, че зародишът на музикалната култура трябва да се търси във фолклора на нацията. Ако в испанския и португалския фолклор има много проточени и тъжни песни, а италианската музика изобилства с канцонети, то българските народни песни също се отличават със своя специфика. Баба ми казваше – викнал, та запял. И наистина, ако човек не викне и не провокира движението на изтичащата вибрация, той не може да продължи по-нататък.
Тенорът АРТУР ЕСПИРИТУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си на българска сцена с Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно; Ромео и Жулиета като символ; предизвикателството да се слееш с героя, но и да се дистанцираш от самия себе си; възможностите за изява на певеца и операта на Гуно като перфектна комбинация между музика и драма, усещане за мажор и минор, постигане на дълбочина и баланс.
В първата варненска постановка на „Ромео и Жулиета“ от Гуно посрещаме Артур Еспириту като Ромео.
За мен е голямо удоволствие да изпълня ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно, продукция на Държавна опера Варна. Харесва ми вашият красив град и особено сърдечните хора, които срещнах тук. Ромео е моят дебют на българска оперна сцена. За мен е чест да бъда първият Ромео в тази първа варненска постановка на операта на Гуно. Пял съм вече ролята, така че за мен сега е много интересно да я изпълня отново, под диригентството на маестро Светослав Борисов и режисурата на Урсула Хорнер, с нашите две Жулиети Илина Михайлова и Мария Павлова, както и с останалите колеги. Радвам се, че за пръв път имам възможността да работя с този екип.
Живеят ли Ромео и Жулиета в нашата съвременност?
Историята на Ромео и Жулиета е универсална, така че може веднага да бъде пренесена в нашето общество. Това е вечна история, независима от епохи и граници, история за първата любов. Нейната романтика кореспондира със съвременната представа за истинската любов, която изисква да обичаш някого безкористно, с цялото си същество. Малцина достигат това ниво на любовта. Ромео е един от тях. Влюбвайки се в Жулиета, той усеща, че животът му ще бъде неразделен от нейния, дори когато обстоятелствата не го позволяват. Двамата са готови на всичко в името на това да бъдат заедно. Трагичната смърт придава ореол на саможертвата им и я превръща в романтичен символ на любовта.
ЕВА ПЕРЧЕМЛИЕВА и МАРИОС АНДРЕУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за емоционалната си среща с великата любовна двойка Мария Калас и Аристотел Онасис в операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ от Христос Папагеоргиу. Продукция на Държавна опера Варна, световна премиера 21 юни, 12 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023
- Какво означава за Ева Перчемлиева да пресъздаде образа на божествената Мария Калас?
- Ева Перчемлиева: Още в началото ме грабна самата идея, че е написана съвременна творба за Мария Калас, която всички сопрани по света обожават. Малко е да кажа, че за мен е чест да бъда първата Мария Калас в световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“, това е повече от чест. Когато започнах да се подготвям за прослушването, се задълбочих в нейната биография и бях разтърсена от трагичната й съдба. Хората я познават предимно като певица, най-великата певица на всички времена, но знаят малко за нея като човек. Тя е имала нерадостно детство, израсла е без ласката на родителите си, които очаквали момче, а се родило момиче. Нямала избор за нищо, наложили й дори заниманията с пеене. Амбициозната й майка се интересувала единствено от кариерата на дъщеря си и не я дарила с любовта, от която всяко дете има нужда. Всичко това белязало характера и живота на Мария. Посветила се на операта, тя достига неземни висоти в изкуството, но пропуска личното си щастие.
- Защо една оперна дива се оставя на мъж да погуби живота й?
- Ева Перчемлиева: Отговорът е лесен. Мария, свикнала да я харесват като певица, изведнъж среща мъж, който я харесва като жена. Разбира се, тя и за него е великата Калас, но това не е от първостепенно значение. С този естествен, весел и забавен човек, със силно развито чувство за хумор, тя се е чувствала като дете.
- Хм, весел и забавен човек... Имаме сякаш различна представа за Онасис - егоцентричен и високомерен финансов магнат, преследващ единствено личните си интереси. Какво мисли Мариос за своя герой?
- Мариос Андреу: Това, което казваш, е вярно и не съвсем. Онасис наистина е бил доминантен, целеустремен, решителен. Човек на действието, той сам определя правилата, не се съобразява с нищо и никого, никому не дава обяснение, винаги взима и получава това, което иска – от любовта до убийството. Той стига до край във всяко свое начинание и на мен ми беше трудно да пресъздам точно тази негова същност. Да настроя съзнанието и чувствителността си така, че докато изпълнявам ролята, да не се отклонявам нито за миг от основното в характера му. А срещата с Мария за него е била като магия, той няма какво да вземе от нея, той просто силно се влюбва.
С Мариан Бачев за предизвикателството да бъдеш Чаплин, за работата с трупата на Държавна опера – Варна, за комедията и драмата, за обмена на енергия с публиката и за това защо е важно да си припомним живота на великия малък човек точно сега.
Какво е да бъдеш Чарли Чаплин? Кои бяха най-големите височини, които трябваше да прескочите по пътя?
Чаплин е една огромна личност, която не знам дали някой някога би могъл да достигне, бих го сравнил с Моцарт в музиката, например. В случая за мен е удоволствие да се потопя в един живот, който наистина е като на кино, в който има и много усмивки, много радост, и много скръб. Всъщност това прави образа благодатен за интерпретация. От друга страна, ако говоря вече от чисто вокална страна – да, има височини, които са много креативно написани във вокално отношение, които благодарение на маестро Страцимир Павлов успяхме, мисля, да направим така, че на български да звучат наистина толкова красиво, както и в оригинал.
На 1 април 1946 г. е създаден Държавният симфоничен оркестър във Варна с диригент Руслан Райчев. По-късно прераства в Държавна филхармония Варна, след което влиза в състава на Оперно-филхармонично дружество Варна. От 2010 г. негов правоприемник е Оркестърът на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна.
По повод 75-годишния юбилей на варненските симфоници през 2021 г. , концертмайсторите на Оркестъра на Варненската опера АННА ФУРНАДЖИЕВА И КРАСИМИР ЩЕРЕВ разказват ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за тънкостите в деликатната позиция на концертмайстора между диригента и оркестъра, дългия път от първия прочит на произведението до излизането на сцена, умението да реагираш по грешката и как трябва да звучи добрият оркестър. Също за любимите композитори, творби, диригенти и какво мислят един за друг. Има и още...
Едно дълго интервю за любителите на дълги четива!
6 декември 2019, 19.00, Основна сцена
Какво мисли Мария Павлова за Мария от „Уестсайдска история“?
Приятно съвпадение е, че с героинята в „Уестсайдска история“ носим едно и също име. Беше много странно по време на репетициите отвсякъде да чувам името си - Мария, Мария. Героинята ми претърпява голямо развитие и пораства по време на цялата история, в която тя се сблъсква с много неща, с любовта, за съжаление и със смъртта. Тя е пуерториканка, млада, невинна, едва навлиза в светския живот. В началото виждаме Мария как се вълнува за първите си танци, на които се запознава с Тони и двамата се влюбват от пръв поглед. После идва сцената с балкона, която веднага напомня за Ромео и Жулиета. Също като тях, Мария и Тони стават жертва, в случая на етническите различия и конфронтацията между американци и пуерторикански имигранти в Манхатън.
Разговор с българските певци от световния оперен елит Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков, които в ММФ „Варненско лято“ 2022, под диригентството на маестро Павел Балев, ще поднесат на 17 август концертно изпълнение на „Отело“ от Джузепе Верди
Виолета Тончева: Очакваме с вълнение събитието „Отело“ в Опера в Летния театър с вашето звездно участие, под диригентската палка на маестро Павел Балев, което ще придаде на Варна имиджа на световна оперна столица. От миналогодишния концерт на Красимира Стоянова с Варненската филхармония и маестро Георги Димитров ни остана усещането за съвършенство, спомняме си и великолепния Енцио на Владимир Стоянов през 2017 г. Сега сте отново тук, заедно с Милен Божков, при това Красимира Стоянова ще пее Дездемона веднага след рождения си ден. Високо ценим този жест, маестра! Какво означава за вас да пеете в българска компания във Варна?
Красимира Стоянова: За нас, като приятели, да пеем заедно е голямо удоволствие. Варна е прекрасен културен център, особено привлекателен през лятото не само с великолепния си климат и хубавото наше Черно море, но и с богатия си културен афиш. Щастлива съм, че с моите великолепни приятели и колеги Милен Божков, Владо Стоянов и маестро Павел Балев ще претворим прекрасната опера на Верди „Отело“.
Владимир Стоянов: Както каза и Краси, за мен е удоволствие винаги, когато сме заедно на сцената. Освен че сме приятели, аз я ценя като невероятен артист с изключителна класа и за мен винаги е било невероятно изживяване да пея заедно с нея. Това е първият мотив, който ни събра заедно. Вторият мотив е, да повторя на свой ред, притегателната сила на Варна и Летния театър, където зрителите могат да се докоснат до големите оперни заглавия. За мен е едно приятно откритие и тенорът Милен Божков, с когото не се познавах досега, но вече го чух и наистина моите адмирации за неговото пеене. С маестро Павел Балев се познаваме вече много години и винаги ни е приятно да сме заедно на сцената, така че Варна ме привлича с едно голямо заглавие и с много добри колеги – тази симбиоза може да роди нещо много хубаво за публиката, за града и за всички нас.
СОПРАНОТО ИРИНА ЖЕКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Мими от „Бохеми“ на Пучини, 20 януари 2023, 19.00, Държавна опера Варна
След Виолета, Норина, Адина, Джилда, Графиня Марица, Лиза, за да изброя само някои от главните оперни героини, които влизат в твоя богат репертоар, идва ред и на такава знакова сопранова роля като Мими от „Бохеми“ на Пучини.
Мими е 25-та роля в репертоара ми.
Хубаво число! Нежна и ранима, романтична и влюбена, Мими като характер е напълно противоположна на виталната Мюзета, която ти вече познаваш и на която си изградила един запомнящ се образ. Тръгваш ли към Мими от гледната точка на Мюзета?
Обикновено Мюзета се представя като противоположност на Мими. За мен двете са както много различни в някои отношения, така и еднакви в други. Основната разлика е, че Мюзета е екстроверт, а Мими - интроверт. Но и двете се борят за щастие, любов, за по-добър живот, само начините им за постигане на тези желани неща са различни. Изборът на всяка от тях води до своите последствия и те трябва да се справят с трудностите, всяка по своему.
Какво още е Мими за теб?
Мими е една от „малките жени” на Пучини – така самият композитор нарича женските образи в своите опери. Обрисувани с голяма любов от него, крехките външно жени са носителки на огромна вътрешна сила, дълбоки чувства, желание за борба за по-добро, а понякога и за самия си живот. На пътя им винаги застават сериозни препятствия, които подлагат на изпитание любовта им, избора им и това, какво са готови да жертват.
В „Бохеми” на пътя на любовта между Мими и Родолфо застава болестта.
И тази любов е толкова голяма, че е успяла да преодолее различията и дребните неразбирателства между тях. Но Родолфо разбира, че Мими е много болна и в студената им стая състоянието й се влошава с всеки изминал ден. Както самият Родолфо се изразява: „Любовта не е достатъчна, за да я върне към живота. Мими е обречена.” За съжаление наистина е така. За силата на духа, на любовта говори желанието, в последните минути от живота си Мими да се върне при Родолфо – там, в неговата стая, където любовта им е разцъфнала. Тя иска за последно да говори с него: „Има толкова много неща, които бих искала да ти кажа или само едно, но огромно като морето. Като морето дълбоко и безкрайно – ти си моята любов и целият ми живот!” Какво признание!
Към какво се стремиш в изграждането на образа във вокално отношение?
Според мен, за оперите на Пучини е нужен богат глас, защото освен лиричната линия трябва да има и истински драматична такава. Оркестърът е много плътен на моменти, не е с акомпанираща функция. За Пучини са характерни големи динамични амплитуди, много чести отклонения от темпата, забавяния, забързвания, както и една пластичност, произлизаща от самата италианска реч. Това бе основното, което исках да намеря за себе си, за гласа си и за моята Мими. Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли изключително помага именно в тази насока - оркестър, хор и солисти да представим операта във верния за Пучини стил.
Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива
Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.
Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?
Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.
Спомняте ли си детството във Варна?
Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.
В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.
Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.
Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...
Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.
Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?
Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.
Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...
О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.
Както и вие двамата се допълвате.
Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.
Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?
ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година. Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.
МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка в кариерата си на „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах, премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято на 14 юли 2021. За сложния пъзел на сюжета и драматургията, фрагментарността и бързата смяна на темпа, персонажи и ситуации; за страстта, гъкавостта и убедителността на Иван Момиров в ролята на главния герой, поета Хофман; за механичната кукла Олимпия, мистичността, горчивината и притегателната сила на вселените Хофман и Офенбах; за любовта като движеща сила на твореца и разбира се за прочутата Баркарола; кой свят в крайна сметка е по-истински – реалният или измисленият...
Борис Луков - Йосиф
Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.
Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.
Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?
Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.
Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?
Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.
Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...
Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.
И си добър човек като Йосиф...
Да, добър човек съм.
Но не можеш да тълкуваш сънища като него...
Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.
Най-важното е...
Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.
Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал
ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел; за античния театър като еталон за нейните творчески решения; за бароковата естетика, възраждането на античните традиции и максимата „Музиката е театър, целият живот е театър“; за Дидона и нейния огледален образ Магьосницата като израз на дуалистичната борба у човека
Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019
Поздравления за постановката на „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, чиято премиера предстои на 8 и 16 юли в тазгодишното издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Как премина премиерата в Кипър, която предшестваше варненската?
Премиерата в Кипър мина при небивал успех. Имаме покана за 18 октомври тази година в Никозия, а през май 2020 г. ще представим „Дидона и Еней“ в Ларнака, Лимасол и Пафос.
Навсякъде по света летните спектакли на открито привличат публиката и в това като че ли предварително е заложен успехът на представлението.
Несъмнено в спектаклите на открито има неописуема магия, чар и мистичност, това всеки без колебание ще признае - от организаторите и участниците до самата публика. Може би тези усещания се крият далече във времената при възникването на античния театър. Старогръцката култура, наричана още „култура на празника“, е известна със своите мистериални празници от неелински произход. Привнесени в Гърция от културата на древните балкански народи, тези празници целят преобразяване на действителността, откъсване от делника и доближаване до отвъдния, нематериалния свят. Те изразяват и една носталгия по времето, когато некомерсиализиран театърът е изпълнявал основните си функции - да възпитава и лекува чрез κάθαρσης (от гр. катарзис, пречистване), в случая чрез съпреживяване, т.е. чрез състрадание и страх душата да се пречисти и да стигне до духовно изцеление. Раждането на античния театър изконно е свързано с траките и орфизма.
Може ли да се прецени в каква степен тези атавистични възприятия са останали в съзнанието на съвременния човек?
Ние живеем в затвора на нашите възприятия - човек чува вибрации в диапазон от около 16-20 000 Hz и вижда в честота от 400-790 Hz. Всичко извън тези честоти е тъма, която се опитваме да опознаем със спектрограф и то пак в рамките на научно-техническото ни развитие. Попаднали под звездите в съприкосновение с Божествения космос, ние може би интуитивно усещаме тайнството, съхранено в космогонията на нашите праотци – траките. Така ставаме участници в ритуал, чрез който всеки звук създава материя и нова вселена, ритуал, в който дори и непосветените усещат сливането с природните сили на сътворението и съзнават, че могат да разрушат затвора на собствените си възприятия.
Защо избра да режисираш именно „Дидона и Еней“ от Пърсел? С какво свързваш това свое творческо решение?
Когато един творец взема решения, той винаги има отправни точки, критерии. За мен Античният театър с двата си основни принципа: да възпитава и чрез процеса катарзис да изгражда ментално здраво общество, е еталон при вземането на творчески решения.
Изборът ми да поставя барокова опера до голяма степен е свързан именно със стремежа на бароковите оперни композитори за възраждане на изгубените антични традиции. Оперите на Пери „Дафне“ и „Евридика“, които се опитват да възродят класическата древногръцка драма, както и ораторията на Кавалиери “Представление за душата и тялото “ очертават мелодраматичната реформа от 1600 г., която бележи рязък поврат и проправя пътя на нов стил, утвърждаващ във всичко максимата "Музиката е театър, целият свят е театър".
Този стил се вписва в бароковата естетика (1600-1750), вселена на промени, на движение и представления. Изкуство на илюзията, барокът разкрива света, не в неговата обективна действителност, а като нещо видяно. В този смисъл, цялото бароково творчество носи в себе си представлението и театъра. В своята „Поетика” Аристотел казва, че всеки вид поезия (епическа, трагическа, комедийна, дитирамбическа и др.) е вид подражание (от гр. mimesis), като различните видове подражание се различават по това, на какво подражават, по средствата, с които подражават и по начина, по който подражават. Самата трагедия Аристотел описва като „подражание на действие, сериозно и завършено“. Трагедията, казва той, е подражание с действие, а не с разказ, чрез състрадание и страх тя извършва очистване от подобни чувства.
Как тези естетически принципи се транспонират в музиката на барока?
Бароковото изкуство изисква от музиката ново измерение - изобразяване и изразяване. И тъй като в природата на барока е заложено да представя света като театър, музиката ще трябва също да показва нещата не в тяхната природа, а такива, каквито те изглеждат. Внушението на привидното чрез музиката минава през изключително тънки умения, родени от търсенето на мощна експресивност на звуковия език. Исторически бароковата естетика намира своя пълен разцвет в големите драматически форми опера, оратория, мотет и кантата. Може да се каже, че операта е истинският бароков жанр: „Тя е посветена на големи теми (любов, живот, смърт) и на сцената се появяват герои в обстановка на силна екзалтация. Желанието за изразност задейства всички музикални средства - дисонанси, хроматика, смели модулации, подчертаващи страстта и болката” (Д. Патиер, „Музиката на барока“).
Именно силното желание за изразност ражда новите музикални барокови средства - basso continuo (инструментална партия в баса, съпровождаща задължително и непрекъснато горните партии) и речитатива – „точната среда между декламацията на трагедията и музикалния рисунък” (Л. дьо ла Вивил). Basso continuo и речитативът са двете завоевания на XVII век, които са истинска революция, една от най-значимите в цялата история на музикалния език.
И в операта „Дидона и Еней“ от Пърсел тези характеристики се разпознават...
След толкова прочетени митове между всичките общи неща неизменно присъства Горе - светът на боговете и Долу - подземният свят, светът на страданията, на сенките, светът на демоните и мъртвите. И земята - или както се нарича в българския епос, белият свят. На нас се пада най-тежката задача. Ние сме пазителите на равновесието и хармонията между другите два свята. Равновесието между Горе и Долу! Един човек може да бъде за някого лош, за другиго - много добър, зависи в какъв момент от живота му са го срещнали. Затова, въпреки че по либрето и по Вергилиевата „Енеида“ Дидона се самоубива, заедно с нея ще умре и злото (Магьосницата). Архимагьосницата ще бъде огледален образ на Дидона, сянка приела σάρκα (от гр. плът) - живот роден от страховете, неувереността и негативните мисли на Дидона. Водещи постоянна борба, двете сили, смирени и равностойни в смъртта, се сливат и спират старото си съществуване. Със смъртта идва освобождението от дуалистичното възприятие на създаваната от човека реалност и героите, надхвърлили понятията за добро и зло, съблекли старите си обвивки, ще са готови за живот, окъпан в цветовете на дъгата. Ритуал на равновесието и трансформацията в нова форма на живот.
Прочетете още :
ЕВГЕНИЯ ВАСИЛЕВА И БОЯН СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за преживяванията си с „Човекът от Ла Манча“, семейната роля, чувството за хумор, как да бъдеш повече от това, което си и как да го предадеш нататък
Жени и Боян, за радост на всички нас, „прескачате“ за малко от Кукления театър до Варненската опера, за да станете, след успешния кастинг, част от екипа на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“. Вярно ли е, че за пръв път сте на сцената като семейство?
Боян: Да, първоначално не сме семейство, но после продължаваме с ролите на ханджията и ханджийката, които стават нещо като семейство.
Жени: Според историята на мюзикъла ние трябва да играем ролята не просто на семейство, а на добро семейство.
Боян: Досега в Кукления театър винаги сме били Принцът и Принцесата, т.е. прелюдията към семейство.
АКТРИСАТА ОТ УЕСТ ЕНД ЛОНДОН МАНАЛ ЕЛ ФЕЙТУРИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в мюзикъла „Бодигард“; подготовката за срещата с музиката на великата Уитни Хюстън със специален фитнес и хранителен режим; решението да научи ролята си на български, един от шестте най-трудни езика за нея и защо в България е по-хубаво от Америка; още за емоцията на момента в театъра и удоволствието да се развива като артист в екипа на „Бодигард“.
Защо харесвате музиката на Уитни Хюстън?
Израснала съм с нея, всяка песен е свързана със спомен. Но сега трябваше да науча песните ѝ за ролята на Рейчъл Марон в „Бодигард“. След като Уитни Хюстън приема ролята, Кевин Костнър я чака година и половина да се освободи за участие в продукцията. Първоначално една афроамериканка отказва ролята, след което Костнър кани Уитни да се яви на прослушването, впечатлен от последния ѝ филм. Всяка песен е свързана с нещо, което се случва в живота на Уитни, макар че не тя е писала песните. Но подборът е неин и това е от съществено значение. На мен като актриса тази роля много ми допада. Старая се да развия героинята си, макар че никой не може да се сравнява с Уитни Хюстън. Тя е като Елвис Пресли, една от световните икони. Ще звучи смешно, ако кажа, че искам да съм като нея. Така че аз не играя Уитни Хюстън, аз играя ролята на Рейчъл Марон, която изпълняваше Уитни Хюстън.
Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна
Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?
Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.
Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?
Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.
През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.
Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.
Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...
Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.
Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.
Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.
Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?
Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.
Оперната прима ЦВЕТЕЛИНА ВАСИЛЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Турандот, една от коронните роли в богатия й репертоар и предстоящите спектакли на „Турандот“ във Варна на 23 октомври и в София, НДК, зала 1, на 25 октомври 2020.
Здравейте, Маестра! Къде подреждате Турандот в палитрата от героини, които сте пресъздали на сцената - Виолета, Дездемона, Тоска и още толкова други...
В момента я поставям на първо място. „Турандот“ е любима моя опера, тя ме свързва и съдбовно с Варненската опера. В професионалния ми живот първата ми премиера с „Турандот“ бе на варненска сцена с Гена Димитрова в ролята на Турандот. Тогава аз изпълнявах ролята на Лиу и бях много впечатлена от начина, по който Гена изгражда образа на Турандот. Изпълнявайки Лиу и на други сцени, наблюдавах как се превъплъщават в този образ различни певици, но в моята памет Гена Димитрова ще си остане най-ярката Турандот.
Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър
Балчик - 8 юли 2022, 21.00, Двореца Балчик
Радвам се на възможността да работя във Варненската опера, още повече че за мен това е първа постановка в оперния театър въобще. Предизвикателството е голямо и аз много се вълнувам. Трябва да кажа най-напред, че харесвам Гуно като композитор, музиката на „Ромео и Жулиета“ е невероятно красива и докосваща. С Ромео и Жулиета всички сме добре запознати от пиесата на Шекспир, която в някаква степен затруднява намирането на нови решения. Но Урсула Хорнер ни предожи много интересен режисьорски подход, така че целият екип вибрира на една и съща честота.
Моята сценография се състои от 6 раздвижени елемента, които са транспарентни, но поставени в определена констелация, изглеждат компактно и доста внушително. Декорът съчетава метал и дърво и мисля, че тази симбиоза между двата материала се получи добре. Тя създава приятна топлота в дизайна, който в хода на действието се променя с оригинални светлинни решения.
По принцип в моите сценографии се старая не да налагам своя личен вкус, а по-скоро да чета между редовете и адекватно да пресъздавам света на сцената спрямо това, което изисква текстът и предполага режисьорската концепция.
Нашата версия на „Ромео и Жулиета“ ще бъде, вярвам, освен възхвала на любовта, и една неочаквана, динамична, една различна постановка.
Маестро МАКСИМ ЕШКЕНАЗИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за отговорността към прочутото име на своя музикален род, преодоляването на жанровите граници в премиерния концерт за новия албум на Михаела Филева „Ин§Ян“ и предисторията със Сталин на „Фестивална увертюра“от Шостакович. За баланса между Ин и Ян и песента „Опора“, цигулковото соло и лукса, който диригентът Максим Ешкенази си позволява. За нивото, от което музиката става от първо лице и още...
Ако приемем, че имената не са случайни, Вие изглежда подхождате към всичко с максимална отдаденост – на макс, както се казва на сленг. Защо го правите?
Ами за да си оправдая името, нямам друг избор. Щом съм се родил с такова име, трябва да правя всичко на макс (смее се).
Може да бъдете „заподозрян“ и в склонност към буквата М, ако съдим по Вашите сценични партньорки – Михаела Филева, Михаела Маринова...
Мила Георгиева.
Ето виждате ли....
Явно има нещо значимо в тази 13-та буква от азбуката (смее се). Разбира се, главният фактор, по който избирам хората, с които работя, е колко са добри като професионалисти. Щастлив съм, че досега съм работил само с най-добрите.
29 януари 2016, 18.00
Не се ли изиграе, ролята губи смисъла си
Бързо интервю между две репетиции с Димитринка Райчева, новата Кармен на варненската оперна сцена
Как се съотнася Кармен към досегашните ти героини?
Възприемам „Кармен” като най-голямото предизвикателство в моя творчески път. Независимо, че аз приемам всички роли, които съм изпяла, като предизвикателство: Тоска от едноименната опера, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Бал с маски”, Елизабет от „Дон Карлос”, Абигайл от „Набуко”, Аида от едноименната опера, Сантуца от „Селска чест”, Мадалена от „Андре Шение”, също „Реквием” от Верди. Като вокално и артистично майсторство това са все големи и тежки роли, но Кармен е нещо съвсем, съвсем различно. Разбира се, че трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен. Това беше първата ми мисъл, когато започнах да репетирам.
Мнозина твои почитатели се учудиха, че ще пееш Кармен. Труден ли е преходът от сопранов към мецосопранов регистър?
Това е второто преизвикателство, което стои пред мен. В тази, девета поред, главна роля в моя репертоар аз като драматичен сопран за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, като Амнерис от „Аида”, Еболи от „Дон Карлос” и т.н., но при мен така се получи. Ръководството на ТМПЦ и Варненската опера настоя да поема ролята и аз съм благодарна за доверието, което ми гласуваха. Дължа особена благодарност на нашия главен диригент Светослав Борисов и на нашия главен режисьор Кузман Попов, с които заедно изграждаме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване говори за Кармен. Защото, както вече споменах, ако не се изиграе, ролята губи смисъла си.
Намираш ли черти от Кармен у себе си?
Мисля, че всяка жена би могла да открие част от себе си в Кармен. В живота аз съм весел човек, но досега на сцената съм представяла само сериозни персонажи, предимно кралици. А Кармен е просто жена, истинска, обичаща, ревнива, силна, непокорна, огнена. Където и да се появи, всички онемяват пред красотата и свободолюбивия й дух. Дали е влюбена в Дон Хозе или в Ескамилио, тя гордо и смело носи любовта си, дори ако това ще й струва живота.
Певицата, на чиято Кармен се възхищаваш...
Възхищавам се на Надя Кръстева – нейната визитна картичка е Кармен. Но аз търся моята Кармен и вярвам, че ще намеря.
Виолета Тончева, 26 януари 2016
Ролята на Ники Марон, сестрата на звездата Рейчъл Марон, е голямо предизвикателство за мен, защото като певица рядко съм се сблъсквала с актьорската професия. Сега Борис Панкин ме предизвиква в тази посока и аз съм му много благодарна за това. Образът на Ники е драматичен и труден, но в същото време и близък до всеки от нас. Кой ли не се е чувствал недооценен или не е успял да прескочи летвата, която си е поставил, или пък не е постигал големите си мечти. Като Ники аз се отказвам от любовта си, претърпявам и други сериозни лични крахове, а накрая ме убиват. За да пресъздам всичко това, разчитам на интуицията си. Следвам себе си и първото усещане, което обикновено остава най-вярно. Съобразявам се с всички указания и корекции на режисьора и съм открита за всякакви препоръки, защото искам да натрупам опит в актьорската игра. Чувствам се прекрасно в екипа на „Бодигард“ и този мюзикъл ще остане завинаги в сърцето ми.
Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?
Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.
Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?
В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.
Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?
Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.
Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?
Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.
Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?
Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.
ДАВИДЕ ЛА БОЛЛИТА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си като Артистичен консултант на Държавна опера Варна, печелившата стратегия, осъществените и някои бъдещи проекти, какво харесва в българите и защо живее до Римските терми във Варна.
Зад бравурната Карузо Гала, с която започна XII Опера в Летния театър 2021, стои Артистичният консултант на Държавна опера Варна от 2018 година Давиде Ла Боллита, един от прочутата музикална фамилия на тенора Фабио Армилиато и диригента Марко Армилиато. Давиде, колко станаха вече варненските ти проекти?
Не съм ги смятал, защото след като завърши даден проект, продължавам да работя за следващия и не остава време за сметки. Първият проект, който ми идва наум, е „Recital CanTango“ от световното турне на Фабио Армилиато. Успешни бяха също „Звездите на италианското белканто“ с Дария Масиеро и Карло Коломбара, под диригентството на Марко Боеми, мултимедийният концерт „4 х 4. Четири сезона с четирима композитори", изявени солисти и маестра Джанна Фрата, концертът "Четирима италиански тенори" и т.н. Още са пресни емоциите около участието ни преди няколко дни в ММФ „Елена Теодорини“ в Румъния с балета "Дон Кихот" и премиерната продукция от тази година „Вълшебната флейта“, колаборация между Държавна опера Варна и Оперния театър в Крайова.
Благодарение на теб чухме за пръв път Карло Коломбара, Дария Масиеро, Фабио Армилиато, Сузана Бранкини, Анджело Фиоре, Мария Комарова, Елена Роси...
Да не забравим големия пианист Фабрицио Моката, който направи тук световната премиера на своята „Песен за Варна“.
Каква е печелившата ти стратегия, когато уговаряш гастроли на артистите, чиито изяви менажираш?
Работя от години с различни артисти, които добре ме познават и ми вярват. Представям Варненската опера в най-добра светлина и когато дойдат тук, те сами се убеждават в правотата на думите ми. Нещо повече, всички без изключение искат отново да се върнат във Варна. Приемам това като оценка за работата ми, която може да бъде успешна, само ако се гради на базата на взаимно уважение и доверие.
Радослава Боор е второ поколение художник - графичен дизайнер. Започва да работи като художник още на 16 години. Следва образованието и в Националната художествената академия, при проф. Владислав Паскалев и проф. Виктор Паунов, и шрифт при проф. Тодор Варджиев. Завършва специалността “Книга и печатна графика”.
Професионалното ѝ развитие преминава от графичен дизайнер, илюстратор, уеб дизайнер, плакатист и арт директор до творчески директор на собствена агенция. Има повече от 15 години опит в рекламния бизнес и повече от 20 години като художник.
Радослава активно работи и като свободен художник за театри, издателства, частни клиенти и институции. В портфолиото си има 13 години стаж като художник в Театър „Българска армия“. Разработва плакати за театрални и оперни постановки, показвани в България и чужбина, на фестивали, национални и самостоятелни изложби.
Работила е и за Националната опера и балет в София, Пловдивския драматичен театър, Благоевградския драматичен театър, НАТФИЗ, Театър „София“, Малък градски театър, Младежки театър, Сфумато, Държавна опера – Варна, Драматичен театър – Варна, и др.
Радослава Боор е автор на логото и цялостния графичен стил на Драматичен театър “Никола Вапцаров” - Благоевград, отбелязали неговата 100-годишнина през 2019. Реализира цялостен ребранд - нов графичен стил, за материалите на НАТФИЗ - Учебен театър и Куклен театър НАТФИЗ.
През 2010 съосновава “Агенция Адикт” - агенция за дизайн и реклама, в Прага, Чехия. Бутиковата агенция се е наложила като креативно студио с високи критерии за добър дизайн и професионализъм.
Най-новата работа на Радослава е цялостната концепция за нови лога и графичен стил на ТМПЦ – Варна, Държавна опера – Варна, и Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна.
БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.
Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.
Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли. Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…
„Селска чест“ от П. Максани – 21 септември, 11.00, 19.00, Оpera Studio - Varna 2019
Идвате от Ерусалим във Варна...
За пръв път съм във Варна, но вече съм бил в България като участник в конкурс за диригенти. Много съм впечатлен от вашия град, от архитектурата и морето, макар че нямах много време за плаж. Репетициите в майсторския клас вървят всеки ден една след друга, първо с пиано, после с оркестър, хор и солисти, непрекъснато сме в репетиции.
Как изглежда отвътре тази динамична музикална вселена, говореща световния език на музиката?
Оркестърът на Варненската опера е великолепен, в хора има много хубави гласове и мисля, че заедно с нашите млади солисти ще направим добър спектакъл. Участниците в майсторския клас идват от различни краища на света, цяла група от Мексико, също от Русия, Италия, Грузия, Израел, Америка, Япония, Китай, Южна Корея.
РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над мюзикъла „Бодигард“; постановъчния екип и преобладаващите млади артисти; срещата между двама професионалисти от различни сцени - Рицаря на мюзикъла в България Орлин Горанов и актрисата от West End Лондон Манал Ел Фейтури в ролите на бодигарда Франк Фармър и певицата Рейчъл Марон; предизвикателството да изпееш 14 хита на Уитни Хюстън един след друг и същевременно да говориш български; благородството да се откажеш от любовта. „Бодигард“ – 22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2023. Премиера за България
- Има няколко неща, които със сигурност правят Борис Панкин щастлив – любимите му кучета и мюзикълите, които поставя. Последната му любов е „Бодигард“ – премиера за България във Варна.
- Най-щастлив ме правят децата в Американския колеж, които обучавам, не за да станат непременно артисти, а за да се научат да разбират и обичат изкуството. Да, кучетата са моите деца. И да, „Бодигард“ е последната ми любов, вече двегодишна, като имам предвид всички етапи, през които трябваше да се премине, за да стигнем до постановката. Неочаквано за мен „Бодигард“ се оказа нов етап в творческия ми път. Избрах да работя с хора, с които досега не съм работил - костюмографката Първолета Чавдарова – Летиция и сценографа Денис Иванов. Летиция има дългогодишна практика в балетни постановки, работи в Русенската опера и е главен художник на Националния балет в Косово, в Берлинската опера постави неотдавна опера на Хендел, а „Бодигард“ е първото ѝ участие в мюзикъл. Наред със 150-те великолепни костюма за „Бодигард“, тя изработи за мен специално сако, с което ще се поклоня на премиерата.
ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ: „НОРМА“ И „ТОСКА“ ЗАЕМАТ ЦЕНТРАЛНО МЯСТО В ОПЕРНАТА ГАЛА СЪС СОНЯ ЙОНЧЕВА
Дни преди блестящия финал на Опера в Летния театър – Варна 2023 диригентът на Варненската опера Кръстин Настев споделя как се готви за това изживяване от световна величина и какво ще поднесе на публиката репертоарът на оперния гала концерт на 31 август.
Предстои ни един наистина грандиозен финал на XIV Опера в Летния театър – оперна гала с участието на Соня Йончева. Какво да очаква публиката и какви са предизвикателствата пред диригента?
Богатият афиш на летния оперен фестивал завършва с един дългоочакван концерт – оперна гала, със специалното участие на Соня Йончева. Почитателите на оперното изкуство в морската столица ще имат възможност да се срещнат за първи път с един артист от най-висока класа, на върха на своята световна кариера.
Предизвикателствата за диригента са няколко, като на първо място бих отличил откритото пространство, чието озвучаването е нелека задача. Има огромна разлика от естествената акустика на закритата зала и пречупването на звука през микрофоните. Звукът, който достига до публиката, зависи изцяло от техниката и от професионалния подход на озвучителите. Надявам се, че ще успеем да направим добър баланс и добра звукова среда.
В музикален аспект винаги акомпанирането на солисти, без значение дали са певци или инструменталисти, е предизвикателство. Синхронизирането между Аз-а на солиста с останалото звучащо тяло (оркестъра) нерядко поставя трудности и препятствия. Но когато солистите са с богат сценичен опит, има диалог и разбиране, работата върви леко и приятно. Вярвам, че този път ще бъде така.
Музиката на композиторите от течението в италианската музика, наречено verismo, също поставя трудности пред диригента. Характерните черти на този стил са отразяването на действителни събития от живота, социални конфликти и силно драматични ситуации, които са изразени чрез неочаквани промени в темпата, екстремни динамически нюанси, сложни ритмични построения и честа смяна на размерите. Всички тези особености изискват задълбочена работа, вещина, разбиране, отдаденост и колективно съдействие в интерес на общото изпълнение.
МАРИАН БАЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой в мюзикъла „Чикаго“ от Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00
С какво ти е интересна ролята на Били Флин, очарователния и безскрупулен адвокат, който може да извади всекиго от затвора, независимо заради какво е попаднал там?
Тази роля е много любопитна за мен, тъй като за първи път играя нещо, което не е чак толкова в комедиен план и публиката ще ме види в една различна светлина.
Във вокално отношение поработихме прекрасно, както винаги, с маестро Страцимир Павлов. Казвам както винаги, макар че всъщност е за втори път. Нали знаеш, срещаш веднъж даден човек и от втората дума разбираш, че сте били заедно много отдавна, но просто не сте се познавали физически. Отдавна не бях пял в мюзикъл на английски със субтитри на български. Но за улеснение на публиката, диалозите на премиерите в Летния театър ще бъдат изцяло на български.
Би ли взел за себе си нещо от характера на Били Флин?
От Били Флин бих взел изобретателността и усета му да се възползва от ситуацията. Мисля, че съм взел и най-главното - да гледам професионално на работата си, а емоциите да ги оставя за друг терен.
Режисьорът Борис Панкин отново е създал не просто екип, а отбор от съзаклятници, които очевидно са се устремили към следващия творчески връх. Имам предвид успеха на „Да пееш под дъжда“, удостоен с Награда ВАРНА.
Сега си давам сметка, че работата ми с Борис Панкин, с когото работя над 20 години и срещата ми с маестро Страцимир Павлов, с когото се познаваме само от две години, върви с лекота. Ценно е да се отбележат и двете прекрасни нежни присъствия в лицето на Десислава Николова и Лилия Илиева, с която вече бяхме заедно в "Да пееш под дъжда''.
Великолепно превъплъщение на Борислав Веженов, който все повече обира симпатиите на варненската публика, но много скоро ще стигне и по-надалеч. Впечатляващата Милена Захариева като Мама Мортън - глас и присъствие, които биха били гордост за всеки мюзикълен театър. Изключителните Сребрина Соколова и Антоанела Петрова, като сестрите Съншайн - дуетът, в който класиката и джазът си подават ръка.
И въобще целият екип на „Чикаго“ е върхът.
Остава да направим и подходящ хеттрик за идното лято.
Имаш предвид 3 мюзикъла със същия екип?
Точно така. Продукциите „Да пееш под дъжда“ от миналото лято, „Чикаго“ от това лято и третото заглавие през следващата година. Би било страхотен хеттрик за българската столица на мюзикъла Варна, както я нарече Борис Панкин.
ММФ "Варненско лято" 2019
24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър
"ЧИКАГО"
Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън
Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова
Действащи лица и изпълнители:
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров
С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев
Именитият тенор ЕМИЛ ИВАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за влиянието на географската ширина върху височината на гласа, любимия си герой Отело, клакьорството в Италия и майсторските класове в ММФ „Варненско лято“; за първата си любов астрономията, докторската си дисертация и астрофотографските снимки, заради които построява своя обсерватория на връх Рожен; още за слънчевото затъмнение в Чили, изследването на Бягащите сенки, звездата, която открива и мечтите, които осмислят живота.
„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора? Задавам този въпрос на тенора Емил Иванов, един от елитните певци, аплодирани в четирите най-престижни оперни театри в света и - за чест на Варненската опера, също неин солист за няколко години.
Предполагам (засмива се), че публиката има пристрастие към високи тонове и изпитва болезнена необходимост да чува високи гласове, в очакване на това дали тенорът ще се справи с високите ноти или не. От позицията си на певец, но и на физик съм добре запознат с честотните характеристики на тенора и на всички гласове, но не смятам, че това има значение. По-важно е как е поставен гласът, колко добре пее и какво изразява най-вече.
ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.
Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.
Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.
25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.
А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.
Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.
СТРАЦИМИР ПАВЛОВ -диригент на премиерния мюзикъл „Коса“ и музикален ръководител в новата бакалавърска програма „Актьорско майсторство за мюзикъл“ във Варна предВИОЛЕТА ТОНЧЕВА
Какво е вдъхновението на „Коса“?
„Коса“ е шоу, създадено преди доста години с основна тема Ерата на Водолея, така и започва спектакълът. Ерата на Водолея предразполага към отприщване на съзнанието, разчупване на оковите, били те морални, икономически или социални. Тези норми стигат етап, в който започват да задушават едно прогресивно за годините си общество, каквото е било американското и оттам тази нагласа за промяна се прехвърля глобално върху западния свят. Хипи движението и неговите философски идеи, проповядвани тогава от младите хора, оказват огромно влияние върху всички. Аз всъщност съм дете на родители от това поколение, така че съм закърмен с идеите на Ерата на Водолея и „Коса“.
Интервю на Виолета Тончева с известния италиански тенор Франческо Медда
Публиката на ММФ „Варненско лято” очаква да чуе Франческо Медда, който ще изпълни ролята на Отело в премиерата на едноименната Вердиева творба в Опера в Летния театър на 2 август 2014 от 21.00 ч.
Постановката е съвместна продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна с френските оперни театри в Лимож и Реймс. Диригент Стефано Сегедони (Италия), режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа (Франция), костюми Жули Скобелцин (Франция).
В главните роли Франческо Медда (Италия), Радостина Николаева (Софийска опера и балет), Пламен Димитров (Държавна опера Варна), Жером Били (Франция) и др.
Г-н Медда, Отело е една от коронните Ви роли, но може ли да кажете, че знаете всичко за своя герой? Кой е Отело за Вас?
За мен образът на Отело е свързан с темата за интеграцията и трудността да се впишеш в различни общества и цивилизации. Това понякога създава комплекси и провокира неадекватно поведение от страна на силните личности, какъвто е главнокомандващият на венецианския флот, мавърът Отело. Отело се опасява, че не разбира достатъчно добре особения свят на венецианския двор и оттам идват страховете му, че няма да се впише в аристократичното общество. От друга страна при интерпретацията на всеки образ певецът неминуемо се влияе от собствения си опит, така че от житейските натрупвания зависи доколко артистът ще проникне в характера на персонажа.
Как се подготвяте за ролята? Как постигате баланса между певческо и артистично майсторство?
Всъщност аз се запознах най-напред с Яго и известно време пеех неговата баритонова партия. Първият ми подход към Яго беше да му припиша всички възможни злини, за да изоблича коварството му спрямо Отело. Яго се представя за най-добрия приятел на Отело, а всъщност е най-големият му враг. Верди специално е настоявал пред сценографа Доменико Морели да изобрази Яго като много приближен до Отело, като изповедник, комуто мавърът напълно се доверява. Т.е. трагичните събития, които се случват в „Отело”, не са защото Отело е наивен, а защото Яго изглежда напълно благонадежден. В тази посока развивам образа на Отело.
Що се отнася до баланса между музика и актьорство, като композитор Верди винаги е имал предвид пеещия актьор, и винаги е разбирал музиката като функция на театъра.
ЛИЛИЯ ИЛИЕВА и ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за силната им емоционална връзка с Есмералда и Квазимодо от мюзикъла „Парижката Света Богородица“, за намесата на героите в живота им и за изкуството по време на Covid
Лилия и Велин, неразделни в живота и на сцената, влюбени в живота и в мюзикъла, в „Парижката Света Богородица“ се чувствате съвсем в своя територия.
Лилия: Точно така. За мен този мюзикъл е поредната мечта, малко са думите, за да опиша какво чувствам. „Парижката Света Богородица“ е един от най красивите мюзикъли, създавани някога и аз съм невероятно щастлива, че играя ролята на Есмералда.
Велин: И аз изпитвам същите чувства. Да играеш в мюзикъла „Парижката Света Богородица“, това е истински шанс. Мисля, че няма артист, който не би искал да изиграе Квазимодо.
Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят
Интервю на Виолета Тончева
КОТКИТЕ от А. Л. Уебър
XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017
6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА
VIII Опера в Летния театър - Варна 2017
22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА
- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?
- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.
Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.
- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...
- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н
Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...
Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.
Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?
Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.
Прочетете още:
„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС
ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА
Интервю на Виолета Тончева със световноизвестния български тенор Иван Момиров, който живее в Италия и за пръв път от 8 години отново се появи на сцената в родния си град за Опера в Летния театър – Варна 2011
- Г-н Момиров, спектакълът на „Кармен” от Опера в Летния театър – Варна 2011 с Вас като Дон Хозе и Надя Кръстева като Кармен (8 август) запълни до последния стол партера и балкона на Летния театър, имаше и правостоящи. Получихте щедри аплодисменти, още повече че от осем години не бяхте пели в родния си град. Защо?
- Причината не бива да търсите в мен, а в предишното ръководство на операта. Но не искам да говоря за това. Искам да благодаря на моите съграждани и да им кажа, че и аз ги обичам. Познавам историята на Варненския оперен театър в детайли, израсъл съм в него и това определи бъдещето ми на оперен артист. Най-напред пеех в Детската опера на Герги Занев, за чийто конкурси се явяваха много варненски деца, защото през 1980-те години да си част от екипа на тази опера беше изключителен престиж. Играехме в Дома на транспортните работници, за чиято сцена се правеха специални постановки.
Там представяхме „Бастиен и Бастиена” от Моцарт, „Малкият коминочистач” от Бритън и редица други творби, които са част от образователните програми на всички големи оперни театри по света. Няма по-добър начин за възпитаване на младежката аудитория от приобщаването й към изкуството още в ранна възраст. От редиците на Детската опера във Варна израснаха оперни артисти като Юри Николов, Андриана Йорданова, Цвета Христофору, Малина Хубчева, за да изброя само някои от моето поколение. По същия начин от „Златното ключе” на Катя Папазова поеха по своите творчески пътища и много драматични актьори като Мариус Куркински.
Дълбоко се трогнах, когато сега, още на първата репетиция за „Кармен” при мен дойдоха оркестранти от Варненската филхармония, за да ми кажат, че си спомнят участието ми в спектакъла на Детската опера „Благодаря ти, Шарл” от Жул Леви, диригент Нелко Коларов. Гостувахме и на софийска сцена. А „Едно почти пингвинско приключение” от Георги Занев, режисьор Рада Абрашева представихме с голям успех тук на български език, в Германия и Австрия на немски език. За произношението с нас работеха преподаватели от Немската езикова гимназия. В онези златни времена за Детската опера във Варна се грижеха най-добрите професионалисти.
Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;
Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.
Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?
Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.
Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски?
В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.
Сребрина Соколова – режисьор
Дългоочакваният концерт на Соня Йончева, под диригентската палка на Маестро Кръстин Настев, ще постави края на един летен сезон, в който имахме 22 уникални и сами по себе си ярки музикални вечери. Имам честта, удоволствието и творческото предизвикателство да бъда режисьор на четири от големите концерти във фестивалната програма. Пред мен стоеше задачата, а и вътрешната моя убеденост да понесем на публиката различна емоция, чрез различна концепция за визията на отделните концерти и тя да се движи във възходяща посока. Тази концепция, от една страна се оформя от концертната програма, но от друга страна и от личността на изпълнителите.
В това отношение финалната оперна гала се оформи концептуално мигновено. Силно вдъхновение получих от личността на солистите в концерта и особено от тази на изключителното българското сопрано Соня Йончева. Наблюдавайки нейната кариера сме убедени, че оперното изкуство определено не е останало в миналото, а има своя живот сега и в бъдещето. Поддържайки тази идея, започната още с Tutti Verdi, чиято втора част беше под мотото „Верди – днес, утре, завинаги“, избрах да изградя визията не чрез екран с проекция, а с помощта на LED панели в интересна конфигурация, съчетани с LED осветление. В тази посока искам да подчертая ползотворната работа по визията с Марин Маринов (Мултимедия) и специалистите по осветление при ТМПЦ Варна – Даниел Йовков и Денислав Григоров. Заедно ще се постараем да създадем бляскава атмосфера, каквато подобава на нашите родни български оперни звезди с активна международна кариера. Освен великолепната Соня Йончева, в концерта ще вземат участие Валентина Куцарова - мецосопран, тенорът Милен Божков, баритонът Пламен Димитров и басът Ивайло Джуров. С всеки един от тях сме горди и щастливи, че ще пеят на нашата сцена.
Арсений Арсов за спецификата на теноровия глас, за ролите, партньорите и педагогическите практики в 40-годишния му творчески път; за мисията да издирва и съхранява гласовете на големите ни оперни певци
„Тенорите са това, което бихме искали да бъдем, но не можем. Затова ги обичаме и обожаваме“, пише Марин Бончев в книгата си „Великите тенори на България“. Защо публиката обича тенора – какъв отговор ще даде тенорът Арсений Арсов, знаков солист за Варненската опера с 40-годишен творчески път на нейната сцена?
Ако ниските гласове, както казват някои, ги тегли земята, то тенорът е устремен към небето. Това е най-високият мъжки глас, междинно звено между мъжките и женските гласове с редки съчетания между тях и това го прави много поетичен, изразителен и експресивен. Неслучайно най-хубавите мъжки партии в световната оперна литература са написани за тенори.
Навлизаме в една от любимите ти теми за връзката между тенора и честотата, с която земната повърхност вибрира – 37,5 херца, честотата на Шуман, или така нареченото медитативно, молитвено или алфа ниво. Какво се случва тогава?
Има научна теория, според която при преходните тонове на класически поставения глас честотната им характеристика влиза в биоенергиен резонанс с тази на аудиторията и влияе пряко върху пулса на слушателите, който се покачва при изпяването на високите тонове. И още, по време на спектакъл, особено оперен, където излъчването от сцената е най-голямо, се създава едно общо биоенергийно поле между хората от сцената и тези в залата. Когато публиката е положително и добронамерено настроена, това се отразява благоприятно върху певеца и обратно. Така нещата стоят научно, но по-важен е крайният резултат – дали гласът въздейства върху аудиторията, дали се чувства напрежение у публиката, в каква степен отделният певец предава посланията на автора и достатъчно убедително ли е това.
8 агуст, 21.00, Премиера на ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2019
ЧОВЕК, ИЗРАСНАЛ КРАЙ МОРЕТО, УСЕЩА ПО-РАЗЛИЧНО СИЛАТА НА СТИХИИТЕ
На базата на реални, макар и отдалечени във времето исторически събития, а именно борбата между патриции и плебеи за управлението на Генуа, Верди създава шедьовър. И генуезкият дож Симон Боканегра, и моят герой Габриеле Адорно са реални и познати исторически фигури. Пречупени през майсторството на гениалния композитор, те са пресъздадени като достойни мъже, които отстояват с чест своята кауза. Борят се в тази братоубийствена война, като се опитват да запазят и личното си щастие.
Верди винаги е бил знаме в борбите за обединението на Италия. Свидетел съм, как на представление в Италия, в големия ансамбъл във финала на първо действие, където дожът призовава за мир, смирение и обединение, аплаузите продължават с минути.
Макар и по-рядко представяна в България, тази опера, според мен, е една от най-красивите творби на Верди и особено близка до италианската чувствителност.
Операта е специфична и с това, че основен мотив е образът на морето. Не просто фон, а протагонист. Мисля, че за нашия град Варна, за варненци, това е особено разбираемо и вълнуващо. Човек, израснал край морето, усеща по-различно силата на стихиите.
На една от репетициите ми в Пиза, в последно действие, диригентът прекъсна оркестъра. Каза, че със сигурност много от музикиантите имат лодки и ходят на сутрешен риболов. И поиска от тях да свирят така, както когато морето сутрин е в покой, когато е част от тяхната душа. Ефектът беше поразителен!
За мен е чест да съм част от екипа на „Симон Боканегра“, заедно с моите колеги, великолепните певци и актьори от двата солистични състава, също с безупречно подготвените хористи. Благодаря на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна, г-жа Даниела Димова, както и на режисьора г-н Деян Прошев за усилията им по реализацията на този проект.
Пожелавам си да сме достойни наследници на варненската оперна традиция, на големите имена от златното време на театъра в постановката отпреди 40 години с Кирил Кръстев, Стефан Циганчев и Мари Крикорян.
ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители:
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Прочетете още :
РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.
Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.
Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.
Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.
-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.
„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.
Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.
ОРЛИН ГОРАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с едносрични и иронични, но важни отговори за ролята си в мюзикъла „Бодигард“
- Орлин Горанов с още една роля в „короната“, този път на самия Бодигард...
- Благодаря за този въпрос (иронично). Ей така, събудих се една сутрин и се видях щастлив като Бодигард. Но не като Кевин Костнър, защото той не е играл в мюзикъл, което му пожелавам от сърце.
- Освен в телевизионният формат „Последният печели“, за Вас няма тайни на поп сцената, в операта и в мюзикъла. Кой жанр все пак предпочитате?
- Харесвам мюзикъла, защото той е квинтесенция на всичко, което правя. Като всяка една роля и ролята на Бодигард има своята специфика и трябва да бъде добре отработена, така че гледам максимално да вляза в кожата на моя герой, за да се получи добър образ. Такъв, какъвто трябва да бъде. Ролята е доста широкопластова и аз ще се опитам да направя един такъв бодигард, който е верен.
- И се влюбвате в Уитни Хюстън...
- Моята Уитни Хюстън – Манал ел Фейтури, е много емоционална, красива, изключителна актриса и добър колега. Мисля, че ще стане страхотен спектакъл. Не звезден, защото звездите са на небето и още не сме ги видели да ходят по земята. Но пак казвам, оставам с надеждата, че ще се получи едно добро шоу.
- С ирония и самоирония поддържате сякаш лека дистанция...
Защото, както обикновено, съм сам, винаги много сам... (придобова тъжен вид, после се разсмива) Не ми вярвайте, това беше реплика на моя герой.
Вашият Франк Фармър излъчва, освен всичко останало, и едно особено благородство. То, благородството Ви е „присъщо“ още от Дон Кихот и Дон Ликууд, ако се върнем към онези хубави варненски мюзикъли „Човекът от Ла Манча“ и „Да пееш под дъжда“. Как „съжителствате“ с толкова благородници?
Елате на премиерата на „Бодигард“ и ще разберете (засмива се).
Йоана Железчева пред Виолета Тончева за работата си над вокалния образ на Турандот преди дебюта й в едноименната опера на Пучини на сцената на Държавна опера Варна; за Гена Димитрова като най-добрата Турандот, партньорите на сцената и защо дължи любовта си към операта на Варненската опера.
„Турандот“ - 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Какво представлява за теб ролята на Турандот?
В личното ми израстване като солист с тази роля прескачам няколко стъпала. „Турандот“ е една от най-често изпълняваните творби на Пучини, защото е колоритна и много се харесва на публиката. Винаги, когато се ражда нова Турандот, оперната действителност се променя. Турандот е една от най-трудните роли за драматичен сопран в оперната литература, може би дори най-трудната. Тя изисква специална постановка във вокален аспект и пълнокръвно артистично превъплъщение. За да пееш добре тази роля, е нужен най-напред, разбира се, гласът на Турандот, но оттам нататък трябва да преодолееш многобройните препятствия в изграждането на партията и образа.
25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна
На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.
КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми", "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.
Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.
Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.
За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.
За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.
МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за най-голямата си награда в живота; за уникалния Симфоничен концерт с Оркестъра на Варненската опера, в който едновременно се изпълняват два изключително рядко свирени концерта на Прокофиев и Рахманинов; за предизвикателствата, които обожава, защото карат музиканта да излезе от зоната си на комфорт; за русенско-варненската връзка и защо обича да дирижира във Варна.
22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Симфоничен концерт с диригент Димитър Косев и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.
Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?
Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.
Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?
Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.
Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?
Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.
Солистът на Държавна опера Варна СВИЛЕН НИКОЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дебюта си в ролята на Набуко, характеристиките на персонажа, как да бъдеш верен на автора и същевременно различен, също за респекта към Кузман Попов и неговата постановка
18 март, 19.00, Основна сцена
Към богатия си репертоар добавяш поредната значима роля – Набуко...
Харесвам ролята на Набуко. Тя е от централните, знакови роли в баритоновия репертоар. Още с първите си стъпки на сцената, всеки баритон мечтае за тази роля. Всички най-големи баритони са оставили своята интерпретация на Набуко. Виждайки дори само името на Верди в афиша, публиката вече знае, че я очаква истинско преживяване. Тя познава и „Набуко“ с прекрасните арии на солистите и на хора, който също е основно действащо лице в творбата.
ДАНИЕЛ ЙОВКОВ от ТМПЦ Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ангажимента си като консултант светлинен дизайнер в постановката на операта „Кармен“ от Бизе на режисьорката Вера Немирова в Нюрнбергския държавен театър
Неотдавна се върна от специализация като светлинен дизайнер в Държавния театър Нюрнберг (Staatstheater Nuernberg), разкажи как стана.
Искам най-напред да благодаря на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, като мой работодател и на режисьорката Вера Немирова, които направиха възможна тази моя специализация в Германия. След като за пръв път се докоснах до творческия свят на Вера Немирова във варненската постановка „Графиня Марица“, тя ме покани да бъда консултант светлинен дизайнер за нейната постановка на операта „Кармен“ в Нюрнберг, Германия. За мен беше прекрасна възможност и истинско щастие да работя за изключителната Вера Немирова в Нюрнберг. Времето, което прекарах там от 12 септември до 3 октомври тази година, бе наситено с много впечатления, научих нови неща, натрупах опит, който ще ми бъде полезен.
МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.
XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.
Режисьорът на „Бал с маски“ Игнаси Кристиа: Във Варна видях, че оперните певци са част от обществото
Прочутият испански режисьорът и сценограф Игнаси Кристиа поставя в Държавна опера - Варна „Бал с маски“ от Джузепе Верди. Гостът от Испания отговаря на въпроси за спектакъла в последните дни преди премиерата на 10 септември в Летния театър на морския град.
Вие имате впечатляваща кариера на многостранен артист. Все пак основното в нея сякаш е работата с пространства. Работили сте за световни музеи и оперни театри, преобразявате изложбени зали. Как се вписва Варна във Вашето творческо многообразие? Какво искате да постигнете тук с постановката на "Бал с маски"?
Работата във Варна за мен е голямо предизвикателство, тук има страхотна оперна традиция. В това предложение за „Бал с маски“ искам да покажа, че операта ни обединява независимо от това, че съм от Барселона. Вярвам, че ценностите, които споделяме и в двата града, и в двете държави, са много сходни. Операта го доказва. Мисля, че може да бъде много обогатяващо да се донесе различна гледна точка във Варна чрез операта и да си види как реагира на това публиката. Сигурен съм, че ще се върна в Барселона, научил много тук. Това е добре за всички.
ОРЛИН ГОРАНОВ, МАРИАН БАЧЕВ И ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА преди премиерата на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ – 12, 20 февруари, 19.00, Държавна опера Варна
Как Орлин Горанов, като сеньор Алонсо Кехана, който предпочита да бъде наричан Дон Кихот, съвместява двата образа в едно?
С удоволствие ги съвместявам, дето се казва. Това даже са три образа, като вземем предвид и Сервантес. Изключително предизвикателство е да се докоснеш до Дон Кихот, този велик човек. Благодаря на Борис Панкин, на Мариан Бачев и на прекрасната ми Дулсинея – Лилия Илиева, както и на всички останали, с които сме заедно в този мюзикъл. Изкуство се прави с много хора.
Според режисьора Борис Панкин, Орлин Горанов е най-достойният за рицарската шпага сред българските артисти, имайки предвид успехите ти на оперната, поп и джаз сцената, мюзикъла, киното и телевизията. Апропо, знаеш ли всички отговори на „Последният печели“?
Изместваме центъра на разговора. Задаваш въпрос с повишена трудност, както би казал Петър Вучков. Никой не би могъл да знае всичко. Опитвам се да подхождам професионално към всичко, което правя, а дали се получава, публиката ще прецени.
Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.
Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?
След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.
И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...
Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.
Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.
13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна
СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.
Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...
Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.
ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00
Присъствието на Лилия Илиева в афиша на последните мюзикъли на Държавна опера Варна обещава онези артистизъм и прецизност, каквито публиката познава и харесва у теб. Сред Инес в „Зоро, Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“ и Кристин в „Любовта никога не умира“, как изглежда последната ти героиня Рокси Харт от „Чикаго“?
Всяко момиче, обичащо и занимаващо се с мюзикъл, мечтае да играе в класиката "Чикаго". За мен да играя Рокси е още една сбъдната мечта. Хубавото на това да си артист е, че имаш щастието всеки ден да бъдеш различен, да се предизвикваш да влизаш в различни кожи и емоции. Ако Кристин от „Любовта никога не умира“ е нежната, млада и пълна с емоции, тъга, милост и доброта жена, Рокси е точно обратното - момиче, готово на всичко за слава и сцена. Тя изневерява на мъжа си, само защото си мисли, че любовникът й Фред Кейсли ще я направи звезда. След като разбира обаче, че няма нищо такова, тя по същия безапелационен и лишен от всякакви чувства начин, го убива.
Хладнокръвна и пресметлива убийца, която в същото време не е лишена от чар и дори притежава някаква харизма – това си е голямо предизвикателство за една актриса.
За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея.
Самата аз съм изключително емоционална, болката и проблемите на хората не са ми безразлични, любовта е всичко и е само една, там няма място за трети. Уважавам колегите си и никога не бих играла мръсна игра, за да взема някоя роля например. Смятам, че всичко трябва да се постига с труд, усилия и честност. И по всичко това се различаваме с Рокси.
Как тогава тази толкова различна Рокси става част от теб?
Приемам я такава, каквато е и я обичам с всичките й лудости. Обичам я, защото ме предизвиква да я усетя и разбера.
Предпремиерата на „Чикаго“ буквално зашемети зрителите както с режисьорския прочит и артистичните превъплъщения, така и с хореографията, динамиката и общото ансамблово внушение. Каква ли ще бъде премиерата?
Подготвяме още изненади, така че премиерата ще бъде още по-завладяваща. Всяко нещо подлежи на усъвършенстване и на нас тази амбиция ни е присъща. Екипът ни се състои от прекрасни и енергични артисти, които си тежат точно на мястото. Целият репетиционен процес беше като един голям празник, преминал в смях и работа. Сега ни остава да приобщим и зрителите към него. Вярвам, че празникът ще се получи.
ММФ "Варненско лято" 2019
24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър
"ЧИКАГО"
Мюзикъл от Джон Кандър
Либрето Фред Еб и Боб Фос
Текст на песните Фред Еб
По пиесата на Морин Далас Уаткинс
Адаптация на сценария Дейвид Томпсън
Постановка Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Анастасия Неделчева
Сценография Константин Гарнизов
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Ирина Радованова
Втори режисьор Сребрина Соколова
Действащи лица и изпълнители:
БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев
ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова
РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева
МАМА МОРТЪН - Милена Захариева
ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов
ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева,
Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова
КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров-Реджи
СЪДИЯТА - Пламен Георгиев
МЕРИ СЪНШАЙН - Антоанела Петрова
СИЛВЪР СЪНШАЙН - Сребрина Соколова
ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ - Калина Жекова
СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ - Николай Димитров
ФРЕД КЕЙСЛИ - Нейчо Петров-Реджи
ЛЕКАР - Николай Димитров
С участието на оркестър и балет на Държавна опера Варна
Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров
Асистент хореограф Гергана Караиванова
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев
Суфльор Димитър Фурнаджиев
СОПРАНОТО ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Норма в „Норма“ от Белини, предизвикателството на белкантовото пеене, любимите оперни героини и защо обича да страда на сцената
„Норма“ - 19 октовмри, 19.00, Държавна опера Варна
-Добре дошла отново във Варненската опера, Йоана. Тук, ако не греша, последно бяхте Мадам Бътерфлай.
-Да, точно така и сега много се радвам, че отново ще мога да пея на сцената на този прекрасен театър.
-Ще изпълните Норма, една роля, която украсява кариерата на всеки сопран.
-Норма, може да се каже, е перлата в короната на всеки сопран. Който е дръзнал да се занимае с нея, знае, че това е една от най-трудните във вокално отношение роли. „Норма“ е много важно да се пее белкантово. Белини пише тази опера в период, когато белкантото е било в апогея си.
Премиерен симфоничен концерт на 21 октомври 2020 във Варненската опера с диригент Станислав Ушев и солист Роман Федчук – цигулка, Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър №4 от Н. Паганини, Сюита "Порги и Бес" от Дж. Гершуин, два прелюда за цигулка и оркестър от Дж. Гершуин, Мазурка оп.49 от А. Дворжак, фрагменти из музиката към филма "Цигулар на покрива" от Джери Бок.
Интервю с творческия екип на иновативната постановка, която ще се играе премиерно на 16 юли в Летния театър на Варна.
Постановката е съвместен проект на фестивала „Опера в Летния театър“ и ММФ „Варненско лято“.
Най-популярната опера, създавана от френски композитор – „Кармен“ от Жорж Бизе, сега е претворена във фламенко формат в Държавна опера – Варна от диригента Страцимир Павлов и режисьора Сребрина Соколова в съвместния проект на ТМПЦ – Варна и ММФ „Варненско лято“. Премиерата в рамките на на фестивала „Опера в Летния театър“ е на 16 юли, четвъртък, от 21:00.
„Фламенко Кармен“ в иновативната фламенко версия стъпва върху нов режисьорски прочит на новелата на Проспер Мериме, а диригентът Страцимир Павлов е автор на съвременния фламенко аранжимент на музиката на Бизе.
Преди генералната репетиция част от творческия екип сподели мисли за предизвикателствата, които поставя иновативния спектакъл.
Разговаряме с диригента Страцимир Павлов, режисьора Сребрина Соколова и солистите на Държавна опера - Варна Илина Михайлова – Микаела и Деян Вачков – Ескамилио.
Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка
24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.
Интересът към „Уестсайдска история“, вдъхновена от шедьовъра на Шекспир „Ромео и Жулиета“, не престава, откакто мюзикълът на Ленард Бърнстейн се поставя за пръв път на Бродуей (1959). Едноименният филм на Джером Робинс с Натали Ууд печели 10 награди „Оскар“ и 3 награди „Златен глобус“ (1961). Филмът, получил статут на културно наследство, се съхранява в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ (1997). Съвсем наскоро и Стивън Спилбърг завърши своята „Уестсайдска история“, първия си филм по мюзикъл, с латино актьори в главните роли, премиерата се очаква през 2020.
23 март, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна
На 23 март, 19.00, Основна сцена, балетната трупа на Варненската опера ще представи „Дон Кихот“ от Лудвиг Минкус, едно от най-ярките класически балетни заглавия. Макар и вдъхновен от прочутия роман на Сервантес, балетът се фокусира не толкова върху испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса, колкото върху историята на двамата влюбени Китри и Базил. В техните роли през лятото на миналата година успешно дебютираха солистите на балетната трупа Илияна Славова и Марко Ди Салво, които ще танцуват и сега в спектакъла на 23 март.
Илияна Славова с удоволствие разказва за своята героиня: „Танцувах амурче в балета „Дон Кихот“ като ученичка в пети клас на Балетното училище, по хореография на Калина Богоева. Оттогава датира и мечтата ми да изиграя Китри на професионална сцена. Щастлива съм, че мечтата ми се осъществи, макар и в нелеките условия на ковидно лято. За мен това беше двоен успех, защото Китри е първата ми главна роля след близо 3-годишна пауза по майчинство. Репетирах с много желание и амбиция и мисля, че с Китри достойно се върнах на балетната сцена. Партията е красива, много испанска, жива, технична. Марко ди Салво в ролята на Базил е чудесен партньор, на когото мога да разчитам във всяко отношение.
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“
Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!
Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.
Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...
Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.
Интервю на Виолета Тончева с диригентката Вилиана Вълчева
Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” в родния си град и печели редица награди от национални конкурси по пиано. Дипломира се във Висшето музикално училище в Берн (Швейцария) със специалност пиано. Образованието си продължава в Консерваторията на Нюшател, а във Висшето музикално училище на Люцерн се дипломира с магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт, дългогодишен General Musik Direktor на Цюрихската опера.
Завършва също специалностите фагот и музикология. Квалифицира се в майсторски класoве на Манфред Хус във Виена, Бернард Хайтинг в Люцерн и Das Kritische Orchester в Берлин. Участва в диригентски конкурси в Берлин и Кадагес (Испания), дирижира Haydn-Sinfonietta Wien, филхармонични оркестри от Берн, Люцерн, Баден-Баден, Йоханесбург, Русе и др. Стипендиант е на фондация „Zeno Karl Schindler”.
От началото на тази година работи като репетитор и асистент на първия капелмайстер в Люцерн и в Народен театър Цюрих, Volksoper Цюрих.
Във Варна, след спектакъла на „Трубадур” на 12 февруари 2014, Вилиана Вълчева се включи в подготовката на премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт с диригент-постановчик Борислав Иванов и режисьор-постановчик Александър Текелиев. Премиерата предстои на 24 февруари, 18.00 ч.
Защо между специалностите, които сте завършила - пиано, фагот, музикология и оперно-симфонично дирижиране, избрахте професията на диригента?
Още докато следвах, започнах да си изкарвам прехраната в Швейцария като хоров диригент, имах успех и така тръгнах по този път. Да дирижираш опера е нещо много хубаво. То не може да се опише с думи, човек може да го усети само на пулта.
Прекрасно е да знаеш цялата партитура и какво става всеки един момент, а когато всичко това зазвучи, то е нещо свише. Не може да се опише.
Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.
Великият Борис Христов наричал своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.
Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.
В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.
3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в Опера в Летния театър – Варна 2014
Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.
Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив, че това допадна на публиката във Варна.
Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?
Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”
Какво предстои след Варна, какви са най-близките Ви планове?
След Варна отивам в Русе, където организирам Лятна международна академия с млади оперни певци. Продължавам да посвещавам време и на учредената от мен фондация „Борис Христов”. Много важен за мен бе концертът в началото на годината в София, в който, заедно с други български певци, почетохме 100-годишнината от рождението на моя учител, най-великия бас на планетата, Борис Христов.
А догодина, на 14 януари 2015, на самия мен ми предстои да отбележа 35-годишната си сценична дейност. Надявам се това да стане с премиерата на операта „Сирена”, която хърватският композитор и диригент на Филхармонията в Дубровник Перо Шиша Pero Sisa написа специално за мен.
Поздравления! Не за всеки оперен певец се композират специални творби.
Така е и аз съм много благодарен. Има още 2 творби, създадени за мен. Театралният и оперен режисьор Бойко Богданов ми посвети операта си „Алгара”, а американски композитор и диригент с български произход Алекс Зографов Alex Zografov написа за мен операта „Орфей”, с която се надявам да отпразнувам своята 60-годишнина.
С Алекс, който е работил и на Бродуей с имена като А. Л. Уебър, Дюк Елингтън, Нана Мускури, Джо Кокър, имахме много хубави джаз концерти в Банско. Обичам чистия джаз, но операта си остава за мен най-великото и с нищо несравнимо изкуство.
Варна, 20 август 2014
AННА ФУРНАДЖИЕВА И НИКОЛАЙ ЖЕЛЯЗКОВ - СОЛИСТИ НА
СИМФОНИЧНИЯ КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ДИМИТЪР КОСЕВ
22 октомври 2021, 19.00, Държавна опера Варна
Диригент Димитър Косев. Солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка и Николай Желязков – пиано. В програмата: П. Владигеров - Малък марш и Сарабанда от цикъла "Класично и романтично"; С. Прокофиев – Концерт за цигулка и оркестър №2; С. Рахманинов – Концерт за пиано и оркестър №2. Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.
АННА ФУРНАДЖИЕВА
През тази година се навършват 130 години от рождението на Сергей Прокофиев и аз съм щастлива, че по този повод мога да представя неговия Концерт за цигулка и оркестър №2. За мен е отдавнашна мечта да изпълня този концерт, който съм свирила като студентка, но само с пиано, а сега използвах паузите покрай Covid, за да си го възстановя и да му придам нов облик.
След толкова години човек се променя, променят се и възприятията му. Тази версия на концерта, който сега свиря, е в 3 части, по-късна и по-дълга от първата версия. Концертът е много философски и труден за изпълнение, поради което и не се свири често. Харесвам Прокофиев, той е един от класиците на XX век, а музиката му е гениална. Прокофиев е огромно предизвикателство за всеки цигулар.
Благодарна съм на ръководството на нашата опера, че ми предостави възможността да поднеса моята интерпретация на тази негова творба в концерт, под палката на талантливия маестро Димитър Косев. Радвам се, че другият солист в симфоничния концерт е великолепният млад пианист Николай Желязков, който е роднина на моя съпруг Димитър Фурнаджиев, така че се получава нещо като семеен концерт.
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00
Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид
С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?
Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.
Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?
Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.
Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?
„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство. Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват, може да се получи нещо много, много хубаво.
Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения?
С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.
Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?
На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.
Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?
След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.
Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?
В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.
Прочетете още:
„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА
ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ
ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята си на Царица Дидона в операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, за женското и мъжкото мислене, за любовта и избора, за пластовете свише и сетивността за тяхното разместване
„Дидона и Еней“ от Х. Пърсел. Либрето Н. Тейт. Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Диригент Стефан Бояджиев. Режисьор Цвета Христофору. Хореография Мария Захариу Карапита. Сценография Андреа Параскева. Костюми Катя Лозанова. В ролите: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариос Андреу, Свилен Николов; БЕЛИНДА - Тасула Ворка, Мария Павлова; МАГЬОСНИЦА – Цвета Христофору; ПЪРВА ВЕЩИЦА - Стилияна Стоянова; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС – Христо Ганевски, ДУХ - Лиляна Кондова. Пиано Жанета Бенун. Оркестър на Държавна опера Варна. Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019
Царица Дидона управлява с държавническа мъдрост основания от нея град Картаген, щастлива е с любовта на героя от Троянската война Еней. Тя има всичко, но слага край на живота си, защо?
Много хубав въпрос, който се отнася не само до Дидона, а също до Клеопатра и другите древни царици, актуален е и в днешни времена. Ако направим съпоставка, в последните години наблюдаваме бум на жени президенти, премиери и на други високи управленски постове. Женската мъдрост, женската гъвкавост и женското мислене работят винаги минимум на три пласта, за разлика от мъжкото мислене. То е обикновено еднопластово със силно активиране на мощна енерия и бързо постигане на целта, но тя е една, а след нея веднага може да дойде друга цел. Приоритет на женското мислене е едновременно да движи повече задачи, било в личния или в обществения живот. Това е женската природа. На жената е дадено да бъде майка, за да може освен за себе си, да мисли за семейството и децата си. Едновременно.
Така че за мен е богатство да се докосна чрез нотния и драматургичния текст на „Дидона и Еней“ до музикалното пресъздаване на тази антична драма. Вълнува ме личната среща с тази велика жена и шанса ми да я пресъздам, да се превъплътя в нейния образ така, както аз го усещам.
Какво е усещането да си Дидона?
Респект от боговете. Това е може би нещото, което на мен най-много ми харесва. Една стара поговорка гласи, че всеки сахиб си има своя сахиб, над всеки цар стои друг цар, т.е. ти никога не си върха на пирамидата, дори така да изглежда на околните. И точно историята и музикалната градация, която Пърсел по гениален начин разписва в тази драма, показва, че дори и най-красивите, дори и най-щастливите, не могат да имат всичко.
Нека не забравяме, че Дидона, в първия си брак с много по-възрастния от нея финикийски жрец, не е била щастлива. Първата й среща с любовта всъщност е била разминаване с любовта. Останала вдовица, тя успява да стане царица, да поведе воините, да изгради своя Картаген и да защити държавническата си кауза. Дворът край нея е бил в очакване да дойде следващият цар, защото една сама царица е хубаво нещо, но цар и царица е още по-хубаво. С появата на Еней това изглежда напълно възможно. Младостта, силата и харизмата на героя от Троянската война събуждат любовта на Дидона. Но това нейно първо, голямо, истинско влюбване я прави различна. Любовта изведнъж се оказва по-важна от всички спечелени досега от нея управленски битки. Оттам идва и решението й, след като не може да задържи Еней, да сложи край на своя живот.
А Еней ще основе Рим и така ще изпълни предопределената му от боговете съдба. Тази тема за божията намеса е особено предпочитана в оперната литература.
Да, това е любима тема на Верди и не само. А операта на Пърсел наистина е пропита с респект към съдбовната предопределеност. Дидона решава да се самоубие, защото не може да продължи живота си като царица с цар Еней до нея. Това е волята на Зевс, а тя знае, че никой не може да се бори с боговете. Любопитно е, че в хода на действието Пърсел включва и момент на колебание. В опит да пренебрегне предсказанието, Еней се връща от кораба, който ще го отведе към бъдещия Рим, за да остане при любимата, но тя го отблъсква. Щом е имал дори само една мисъл да я напусне, тя вече не го желае до себе си. Решението й показва голямата женска сила, бих казала дори, космическата сила, която е притежавала тази жена. Има още нещо. Допуснала да се влюби и да стане подвластна на други чувства, тя вече не е онази хладнокръвна царица Дидона, каквато е била досега, така че оттук нататък единственият изход за нея остава смъртта.
Другата възможна интерпретация на този сюжет е, че любовта е истинска, само когато е 100-процентова. Тя е много силна за кратко време, след това се превръща в приятелство, сближаване на характери и преминава в други измерения. Силната и страстна любов живее кратко време. Дидона, завладяна от това всепобеждаващо чувство, прави своя избор, който в крайна сметка съвпада с волята на боговете.
Или пък нейната любов е толкова голяма, че може да освободи другия от себе си...
И това го има.
Какви послания изпраща Дидона към съвременните жени?
Ако търсим препратка към днешното време, може да си изведем като поука, че всички жени, с какъвто и властови ресурс да разполагат, могат да бъдат застигнати от любовта, без да я чакат, без да знаят откъде ще дойде. Любовта е неподвластна на разума и няма значение дали си царица, премиер или каквото и да е друго. Когато любовта те докосне, ти си просто жена, без всичко останало.
Другата препратка от тази древна история е, че в крайна сметка над всеки един, колкото и той да е на върха, над него стои дали Зевс, дали Йехова, дали Исус, дали космическият разум, над него стои някой друг. Независимо как ще го наречем, той размества пластовете на живота и ако човек не успее да усети тези размествания свише, ако влезе в противоречие с тях, единственият начин да се спаси, е като се оттегли. Да развиват сетивността си за тези процеси е качество, еднакво важно за древните и за съвременните хора.
Прочетете още :
Интервю с г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна
- Г-жо Димова, ако съдим по афиша на Театрално-музикален продуцентски център Варна, лятото за екипите на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” е изпълено с ангажименти и за ваканция сякаш не остава много време...
- За повечето хора лятото е време за ваканция, за пътуване и нови преживявания, а за нас, артистите, то е прекрасен повод да покажем нашето изкуство на открито, пред по-голяма аудитория и пред нова публика. Tова е и политиката, която аз като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна следвам.
За седма поредна година традиционна лятна сцена за Държавна опера Варна е Летният театър, чийто уникален естествен зелен декор и романтична атмосфера предразполагат към красиви срещи с оперното и балетно изкуство. Опера в Летния театър 2016 привлича международна публика със звездни имена като диригентите Марко Боеми, Йордан Камджалов, режисьорите Пламен Карталов, Мария Елена Мексия, солистите Карло Коломбара, Цветелина Василева, Дария Масиеро и още много други. От 24 юни до 25 август предлагаме 11 специални събития, от които шест премиери.
Световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” на едно от големите имена на Холивуд Ив Деска премина с изключителен успех и ние няма да запазим това удоволствие само за себе си. След няколкократни срещи с кмета на Велико Търново Даниел Панов и организаторите на „Сцена на вековете” приехме да открием NA 15 \LI летния сезон на историческата сцена на хълма Царевец с мегапродукцията на Варна „Граф Монте Кристо”. Tя впечатли жителите и гостите на старопрестолния град както с музиката, режисьорските, сценографски и хореографски решения, така и с оригиналното 3D изображение.
Договорили сме още едно участие на „Сцена на вековете”, където на 5 август ТМПЦ Варна ще представи премиерната ни балетна постановка „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус. В прочита на нашия главен балетмайстор, з.а. на Русия Сергей Бобров, историята на знаменития испански идалго е само повод да се развие интересна класическа хореография с много забавни сюжети, в които своето танцово и актьорско майсторство демонстрират водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна. С яркото си присъствие се открояват най-вече премиерсолистът Георгий Болсуновский в ролята на Базил и Екатерина Булгутова в ролята на Китри.
Звездното сопрано Красимира Стоянова, която поднесе в Опера в Летния театър вълнуващите образи на Дездемона в „Отело“ и Аида в „Аида“ от Верди, гостува отново във Варна в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, при това на рождения си ден 16 август. С Тоска оперната дива триумфира само през тази година във Виенската Щатсопера, Сиена и Токио. „Красимира Стоянова съумява да владее гласа си оптимално – при нея няма ненужно форсиране, а впечатляваща интензивност във всички регистри и сила на звука. В актъорско отношение тя изгражда цялата палитра от чувства в персонажа – любов, ревност, страх, отчаяние“, отбелязва по този повод австрийската критика.
Колко различна може да бъде Тоска, какъв е идеалът на Пучини в „Тоска“, какво сближава Аида и Тоска, Тоска и Красимира Стоянова; как се чувства световноизвестната певица във Варненската опера и какво си пожелава за рождения ден, на който ще пее Тоска, са някои от темите в разговора между нея и Виолета Тончева.
Колко различна е Вашата Тоска на различните сцени?
Тоска по начало е специална героиня, създадена съвършено от Пучини и всяко нейно изпълнение би трябвало да се доближава до Пучини. Моделът на Пучини, като драма, като театър, като музикално и цялостно развитие на образа е много силен и въздействащ, така че моят стремеж е да се доближа максимално до идеята на композитора. Разбира се, нормално е да има разлика в различните интерпретации, в зависимост от това, в каква постановка чисто психологически е разгледана операта, както и от условията, в които ще бъде проведен спектакълът. Варненската продукция, която е издържана в класическа посока, не се различава като интензитет от „Тоска“ в Сиена например. „Тоска“ в Токио беше концертно изпълнение с полусценично разгръщане на цялата опера, така че ние се опитахме да направим мащабно маркиране на образите, като избрахме точните и най-въздействащи щрихи, без да изпадаме в ненужни детайли. Сега във Варна ни предстои оперен гала спектакъл, в който ние, певците, ще вложим цялата си представа за „Тоска“, цялото си мислене за операта. Ще се получи интересна смесица от различни идеи и сценични превъплъщения и съм убедена, че ще поднесем хубаво събитие. Лично аз, както всеки път, така и сега, ще се стремя към този идеален модел, който Пучини е заложил в „Тоска“.
Солистката на Виенската народна опера Сара Гьош пред Виолета Тончева
Въодушевена съм от първата си среща с българските зрители, които са емоционални, открити и компeтентни. Благодаря за сърдечната реакция, за топлината и съучастието, които се предаваха от залата към сцената по време на нашите три празнични коледни концерта. Усещането беше прекрасно и вдъхновяващо.
Всъщност винаги се чувствам добре, когато работя с великолепния диригент Светослав Борисов, с когото имаме общи изяви в Музикферайн, с Хофбург Оркестър и Моцарт Оркестър. Радвам се, че имах възможността да пея във Варненския оперен театър с неговия чудесен оркестър и със страхотните солисти Пламен Димитров и Валерий Георгиев. Българските оперни гласове по принцип са едно изключително явление и навсякъде ги ценят.
Питате ме какво означава за мен да съм солистка на Виенската народна опера в един град, толкова влюбен в музиката. Виена действително е музикална столица на света с много взискателна публика, която изисква от артиста непрекъснато да се доказва. Затова ще бъде недостатъчно, ако кажа, че съм щастлива да пея на виенска сцена. Това, което изпитвам, е много повече. Аз живея моята мечта.
Благодаря още веднъж на варненци за съпреживянето. Ще отнеса красив спомен оттук и се надявам да се видим в скоро време отново! На всички пожелавам щастливо посрещане на Рождество Христово и една благодатна, изпълнена със здраве и обич 2016 година!
19 декември 2015 г.
Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня
„Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор
Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.
Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София.
През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.
На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва 120 години от кончината на Джузепе Верди.
Младото италианско сопрано с български произход с първа награда и награда на Държавна опера Варна от конкурса в Болоня
„Травиата“ - 22 юли 2021, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021, е второто заглавие от „Верди Хеттрик“ на Държавна опера Варна („Риголето“ – премиера 20 юли, „Травиата“ – 22 юли и „Трубадур“ – 24 юли), посветен на 120 години от кончината на великия композитор
Младото италианско сопрано с български произход Kристин Арсенова е родена във Верона през 1995 г., завършва оперно пеене в Музикалния институт Mater Sanremo, специализира 2 години в E.F. Dall'Abaco в класа на проф. Паола Форнасари-Пати. Участва в Masterclass на Ренато Брузон и в конкурса Città di Garda“, в който печели първа награда. В Музикалния фестивал „Тори дел Бенако“ изпълнява в „Кармен“ ролята на Микаела и в „Сватбата на Фигаро“ ролята на Сузана. Във Верона дебютира като Церлина в „Дон Жуан“ и като Мадмоазел Жувено в „Адриана Лекуврьор“. Финалист на международното състезание „Riccardo Zandonai“ в Рива дел Гарда 2019. Завършва майсторския клас на Бруно де Симоне, усъвършенствайки белкантовия си репертоар.
Печели първа награда в Международен вокален конкурс в Болоня 2019, в който е отличена и с покана за участие във водеща роля на Държавна опера Варна. През септември 2019 е избрана от Райна Кабаиванска сред участниците в нейния XIX Международен майсторски клас в София.
През 2020 е избрана от фондация Pavarotti, с която активно си сътрудничи. Участва в „Pavarotti & Friends”, по повод 13-та годишнина от смъртта на великия тенор. Пее в летните концерти на къщата музей „Павароти“ „Buongiorno a Casa Pavarotti“. От 2020 участва в Болонския оперен фестивал.
На 22 юли в XII издание на Опера в Летния театър - Варна 2021 Кристин Арсенова ще дебютира в ролята на Виолета от „Травиата“, продукция на Държавна опера Варна, дир. Григор Паликаров, реж. Кузман Попов. „Травиата“ е второто заглавие от Верди Хеттрик 2021: оперите „Риголето“, „Травиата“ и „Трубадур“, с които оперният театър във Варна отбелязва 120 години от кончината на Джузепе Верди.
РЕЖИСЬОРЪТ АНТОНИУ ЗАМФИР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Държавна опера Варна и къде точно се крие магията в това последно произведение на Моцарт; символиката на Просвещението и масонството и трудността на свободния избор; особеностите в работата с няколко солистични състава, непредубедеността на режисьора и въпросите, които остават след края на представлението.
Предпремиера - 23, 24 април 2021, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера – 22 юни 2021, 21.00, Опера в Летния театър
Г-н Замфир, „Вълшебната флейта“ според мнозина е най-хубавото произведение на Моцарт, което упражнява своето магично въздействие както върху познавачите и ценителите, така и върху различни поколения. За Вас в какво се състои вълшебството на „Вълшебната флейта“?
Не мисля, че това е най-значимото произведение на Моцарт, най-малко защото е немислимо да се сравняват произведенията на Моцарт. И „Вълшебната флейта“, и „Дон Жуан, „Сватбата на Фигаро“ и „Така правят всички“ се поставят и играят с огромен успях в цял свят. Със сигурност обаче знаем, че „Вълшебната флейта“ е последното произведение на композитора, което е имало своята първа премиера няколко месеца преди смъртта му, както и че то е построено по различен начин. За мен вълшебството на тази опера, за да отговоря на въпроса Ви, идва от интерпретацията и начина, по който певците представят героите, от съпоставката между фантастичното, приказното от една страна и реалното от друга страна. „Вълшебната флейта“ използва символи, познати в оперната литература, така че магията на „Вълшебната флейта“ идва не от самото произведение, а от начина, по който то се изпълнява и възприема.
Във „Вълшебната флейта“, освен идеите на Просвещението, са заложении и послания, свързани с масонството, като например числото 3 или ритуала на посвещение в степента чирак. Смятате ли, че разкодирането на тази символика е необходимо за разбирането на смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“?
Във „Вълшебната флейта“ откриваме голяма част от идеите на Просвещението. Има една непрекъсната борба между доброто и злото, между деня и нощта, между слънцето и луната, между светлината и мрака. Светлината - много ми харесва как звучи тази дума на български, има много музика в нея. Светлината, която побеждава. Що се отнася до масонските символи в сюжета, те отдавна са разкрити, но за мен по-важни са масонските символи в музиката на Моцарт. Като тритонуса - акорд, който съдържа интервал от три цели тона или „Маршът на жреците“ във второ действие, както и на други места в операта. Не смятам, че трябва да разпознаеш масонските символи, за да разбереш смисъла и внушенията на „Вълшебната флейта“. Същите символи съществуват и в християнската религия, например Светата Тройца.
Маестро, каква е Вашата концепция за "Бал с маски"? Как я приема оркестърът на Варненската опера?
Мисля, че за концепция може да говори режисьорът, сценографът или дизайнерът на костюмите. Диригентът претворява партитурата на базата на традицията и на собствения си опит. Но, ако трябва обаче, наистина да използвам думата концепция, то тогава ще кажа, че моята концепция е базирана на принципа да следвам авторовия замисъл. За мен музикалната идея при поставянето на една опера е част от общата идеята на екипа, който има нелеката задача да осъществи премиерата. Операта е колективно изкуство и най-важното условие за успешен спектакъл е стабилният екип. Ако някой елемент в екипа липсва или не функционира добре, тогава работата става много трудна, тягостна и понякога финалният резултат е незадоволителен.
Що се отнася до оркестъра на нашия театър, мисля, че колегите свирят музиката на Верди с желание и емоция. Някои от тях си спомнят предишни постановки на операта и затова работата върви по-леко и по-бързо. Надявам се да им е интересно това, което правим.
Моята задача с тях е да ги накарам да ме следват в търсенето на детайла, в изпълнение на всички нюанси в партитурата и чрез тяхното свирене да подсилим драматургията в заглавието. Всеки образ в „Бал с маски“ има тема с различен характер. Например, заговорниците са изразени с мрачна тема с кратки, накъсани мотиви в минор и гласовете в оркестъра се наслагват полифонично. За тях търся по-отчетлив звук и по-кратък, остър щрих. Темата на Рикардо е лирична - свързана е с любовта му към Амелия. Търся за нея изразителност и по-напевен звук във флейтата и кларинета, когато той се появява. За темата на Амелия, която Верди е възложил на ефирен акомпанимент, наподобяващ едно леко трептение на въздуха в струнните инструменти, едно вълнение в хармонията и една солираща флейта, която се извисява над всички в ре мажор, за да покаже надеждата на Амелия, че ще открие билка срещу любовните страдания, търся по олекотен, по-мек и светъл тон. Мисля в тази посока, когато работя с оркестъра.
ХОРЕОГРАФКАТА СИЛВИЯ ТОМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката на „Графиня Марица“ във Варна, модела на общуване в екипа, колективната душа на балета и йерархичната структура в изкуството. Също за Международния балетен конкурс във Варна, Академия „Ваганова“ и как една примабалерина открива таланта си на педагог.
Какво е отношението Ви към хореографията, която поставяте за свой авторски спектакъл и хореографията, която поставяте за дадена творба? Как се разделяте между едното и другото?
Двете нямат нищо общо. Ако поставяш балетна хореография върху музика, която си избрал за свое авторско произведение, можеш неограничено да твориш. В една постановка за „Лебедово езеро“ например, също влагаш много от себе си, но си длъжен да се придържаш към някакви класически образци. Постановката на хореография за опера или оперета, какъвто е случаят с „Графиня Марица“, разбира се, е различна.