НОВИНИ

 

30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена – предпремиера
2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ – премиера

 

Александър Бородин (1833-1887)„Княз Игор“ се счита в оперната история за изключително произведение в много отношения. Първо - това е гениална музика, второ - тя е дело на творец, чието основно занимание не е музиката. Александър Бородин (1833-1887) е руски медик и химик, доктор по медицина, професор по химия, академик с научни открития, но също така и композитор, еднакво силен в симфонията, операта, камерната музика и соловата песен, както и музикант - пианист, виолончелист, флейтист. Трето - Бородин работи 18 години над „Княз Игор“, но не успява да довърши операта и след неговата кончина над увертюрата и оркестрацията работят неговите приятели Н. Р. Корсаков и А. К. Глазунов. Четвърто – Бородин, Корсаков и Глазунов, които често са работили заедно, до такава степен са отстоявали един и същ художествен стил в „Княз Игор“, че днес е невъзможно да се определи кое от чия ръка е написано. Но Корсаков, по повод участието си в „Княз Игор“, изрично подчертава, че авторството на „Княз Игор“ принадлежи само и единствено на Бородин. Премиерата на операта преминава с голям успех на сцената на Мариинския театър на 4.11.1890 г.

 

С произведенията си на историческа тематика, сред които и „Княз Игор“, Бородин разкрива драматичната история на руския народ. „Княз Игор“ е мащабна опера, базирана върху руския средновековен епос „Слово за полка на Игор“ от XII век. В пролога Княз Игор, княз на град Путивъл, се готви за поход срещу половците номади, които опустошават Русия. Неочаквано пада мрак – това е слънчево затъмнение, в което народът вижда лоша поличба. Княгиня Ярославна моли мъжа си да отложи похода, но Игор е непреклонен и твърдо решен да разгроми завоевателя и да спаси отечеството си. В тази история за героизъм и предателство князът е пленен от врага, но истинската заплаха, която тегне над него, е зет му Галицки – той се възползва от отсъствието на Игор и прави заговор, за да заеме мястото му. Княз Игор успява да избяга, но ще намери ли града си в същото състояние, в което го е оставил след машинациите на Галицки?

 

Без да използва директни цитати от народни песни, Бородин създава забележително епично платно, в което известните „Половецки танци“ и някои от ариите, като арията на Княз Игор "Ни сън, ни покой за измъчената ми душа", придобиват световна слава. През годините „Половецки танци“ се прославят и като самостоятелно произведение. Те се използват в много постановки на Руския балет на Сергей Дягилев, който завладява Париж през първите десетилетия на ХХ век; звучат в известния бродуейски мюзикъл Kismet, изпълняват се по време на церемонията за откриването на Олимпийските игри в Сочи през 2014 г.

 

„Княз Игор“ се отличава с изкусния начин, по който Бородин съчетава две съвсем различни музикални концепции – едната изразява характера на руснаците чрез мелодии, вдъхновени от фолклорни песни в родината му, докато другата, по-екзотична, характеризира половицките номади чрез гами, асоциирани от европейците с азиатската музика.

 

"Княз Игор" - Варна, 1965 г.В историята на Варненската опера постановката на „Княз Игор“ през 2019 г. е четвърта поред след премиерите през 1952, 1965, 1977 г. След диригентите Йоско Йосифов и Влади Анастасов, сега „Княз Игор“ поставят Маестро Борислав Иванов и младият диригент на Варненската опера Кръстин Настев. Режисьор на последните две постановки е Кузман Попов, който сега е и сценограф. За костюмите на „Княз Игор“ е привлечена Лора Маринова, дългогодишен художник на Варненската опера. Хореография Светлана Тоншева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В солистичния състав са ангажирани солистите на Варненската опера: 

"КНЯЗ ИГОР"

от Александър Бородин

Диригенти Борислав Иванов (30 май), Кръстин Настев (31 май)

Постановка и сценография Кузман

Костюмография Лора Маринова

Хореография Светлана Тоншева

Диригент на хора Цветан Крумов

Асистент-режисьор Сребрина Соколова.

В ролите:

КНЯЗ ИГОР - Свилен Николов, Иво Йорданов;

ЯРОСЛАВНА - Димитринка Райчева, Линка Стоянова;

ВЛАДИМИР – Валерий Георгиев, Арсений Арсов, Георги Султанов;

КНЯЗ ГАЛИЦКИ - Пламен Димитров, Гео Чобанов;

КОНЧАК - Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Петър Петров;

КОНЧАКОВНА - Даниела Дякова, Михаела Берова;

ОВЛУР - Пламен Долапчиев, Христо Ганевски;

ЕРОШКА - Владислав Владимиров, Димитър Илиев;

СКУЛА - Людмил Петров, Петър Петров;

НЯНЯ - Бойка Василева, Силвия Ангелова;

ПОЛОВЕЦКА ДЕВОЙКА - Илина Михайлова, Лиляна Кондова.

 

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев

Помощник-режисьори Мариана Григорова, Елиана Кръстева

Репетитор на балета Гергана Георгиева- Караиванова

Корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов

Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Предпремиера - 30, 31 май 2019, 19.00, Основна сцена
Премиера - 2 юли 2019, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ "Варненско лято"

 

 

 Прочетете още:

 

 

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ И „КНЯЗ ИГОР“, ПРЕДИЗВИКАЛ ОБРАТ В ЖИВОТА МУ

 

 

ДИРИГЕНТЪТ КРЪСТИН НАСТЕВ И „КНЯЗ ИГОР“

 

 

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна –кандидат за европейска културна столица 2019

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

На 19 август публиката ще забавлява най-известният севилски оперен герой, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини. Постановката на „Севилският бръснар” от 2012 г. е на италиански постановъчен екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента.

Трактовката е пета поред в историята на Варненската опера, докато за пръв път „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев – първия световноизвестен български тенор, пял в Миланската скала, Метрополитън Опера, Ковънт Гардън и Болшой театър, един от радетелите на оперното дело в България, режисьор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера.

Оттогава досега „Севилският бръснар” не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения. С какво е по-различен последният оперен Фигаро, обяснява режисьорът Антонио Петрис: „За нас е особено важно, освобождавайки се от някои детайли и оставайки в същото време верни на Росини, да приближим операта до италианския стил, до италианското светоусещане. В изкуството винаги трябва да се търси нещо различно.

Използвайки принципа на театър в театъра, сега в „Севилският бръснар” ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро. В един момент Фигаро изоставя своя куклен театър и продължава режисьорските си занимания извън сцената. Идеята е, че измисленият и реалният живот, изкуството и животът непрекъснато се преплитат.”

 

Проф. СВЕТОЗАР ДОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерата на най-новия български мюзикъл, създаден по поръчка на Държавна опера Варна

7, 19 март 2019, 19.00, Варненска опера

 

Проф. ДоневМюзикъл от Георги Костов. Либрето Иво Сиромахов. Постановка Светозар Донев. Хореограф Анна Донева. Сценография Иван Токаджиев. Костюми Ана –Мария Токаджиева. Диригент на хора Цветан Крумов. Асистент режисьор Сребрина Соколова.В ролите: Големанов – Пламен Георгиев; Големанова – Благовеста Статева; Невена – Валерия Пейчева, Лилия Илиева; Любомир – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Горилков – Пламен Долапчиев; Илиева – Вяра Железова; Чавдаров – Людмил Петров; Мики – Велин Михайлов, Калоян Лулчев; Баба Гицка – Марилла Гьонги, Милена Захариева; Поповска – Сребрина Соколова; Двама социолози – Анатоли Романов, Лев Караван. Компаньонки, охранители.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев. Репетитор на балета Гергана Георгиева – Караиванова. Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян

 

Кой е Големанов, проф. Донев?

Мюзикълът „Кой е Големанов?“ е поръчан от Държавна опера Варна, по препоръка на Министерството на културата и това е голям актив за оперния театър. България разполага с достатъчно добри композитори и текстописци, но те рядко получават възможност за изява, поради което и нямаме много съвременни български творби. Тъкмо в това се състои заслугата на г-жа Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Държавна опера Варна, която пое ангажимента и риска за създаването на едно съвсем ново съвременно българско заглавие, при това мюзикъл. Автор на музиката е композиторът Георги Костов, а либретото е дело на Иво Сиромахов, познат от „Шоуто на Слави“.

 

Освен че се базира върху класическата комедия „Големанов“ на Ст. Л. Костов, какво друго важно тряб ва да знаем за мюзикъла?

В „Кой е Големанов?“ има много съвременни препратки. Самото заглавие носи хумористичен заряд. Става дума за сатира, която е насочена не срещу отделна партия – това е важно да се подчертае, а срещу цялата Бай-Ганьовщина в българския политически живот. Иво Сиромахов прави съвременна версия на Ст. Л. Костовия „Големанов“, подплатена със злободневна тематика. Една от основните сюжетни линиинапример е желанието на Големанов да стане министър, министър на каквото и да е. А като разменна корупционна монета служине какво да е, а...суджук и товаведнага насочва към неотдавнашния скандалв публичното пространство с т.нар. суджук - гейт.

Благодатен ли се оказа този злободневен материал за режисьорскипрочит?

Мисля, че интересно се получи режисьорското ми решение за разделянето на персонажите от артистите. В определен момент, обикновено при музикалните номера, актьорите излизат от образ и се обръщат към публиката от свое име. След като изпяват песента, те отново влизат в ролята си и товараздвоение създава една интересна дистанция, в стила на Брехтовия Ефект на отчуждението. Подчертаваме гои със специални технически средства. Артистите възприеха идеята като възможност да изкажат себе си на сцената и това определено им допадна.

 

След „Кой е Големанов?“ във Варна очакваме и „Любовта никога не умира“ от Сър Андрю Люйд Уебър, Вашия личен приятел, за чийто български постановки притежавате правата.

Много голяма разлика има между двата мюзикъла и това е съвсем естествено. В „Любовта никога не умира“ са използвани същите действащи лица, както във „Фантомът на операта“, но в друг времеви и географски контекст. Независимо от тези прилики, „Любовта никога не умира“ се разглежда като съвсем самостоятелно произведение, носещо всички характеристики на стила Уебър. Но за него ще говорим по-нататък. Сега сме на вълна български мюзикъл и търсим отговор на въпроса „Кой е Големанов?“

И не само ще „намерим“ Големанов, а и ще се забавляваме, това отсега е сигурно :) Благодаря за интервюто!

 

 

На 28 април от 19 часа меломаните ще имат възможността да се насладят на две от знаковите опери в стила на италианския веризъм. В една вечер ще бъдат представени оперите «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало. Ще дирижират диригенти от различни поколения -  най-напред на пулта ще застане доайенът и aртистичен директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов за операта «Селска чест», а «Палячи ще дирижира младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

И солистичният състав е изцяло варненски. Рядко се случва в двете главни тенорови партии да се представи един и същ певец, но точно това предизвикателство ще поеме тази вечер тенорът Валерий Георгиев. Ще го аплодираме в ролите на Туриду от „Селска чест” и на Канио от „Палячи”. В Сантуца ще се превъплъти сопраното Димитринка Райчева, Алфио ще бъде баритонът Пламен Димитров, Бойка Василева ще изпълни партията на Лучия, а Вяра Железова - на Лола.

В «Палячи», под диригентството на Вилиана Вълчева, ще имаме удоволствието да чуем още Венцеслав Анастасов като Тонио, Линка Стоянова като Неда, Пламен Димитров като Силвио и Борис Луков като Арлекин.

 

2, 16 декември, 2019, 19.00, Основна сцена, Варненска опера

Балетна премиера със съдействието на Фонд Култура при Община Варна

 

 

Държавна опера Варна

69-ти творчески сезон (2015-2016)

 

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13 J.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

 

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др.

 

Историята на „Силата на съдбата”

 

Франческо Мария Пиаве написва либретото върху испанската драма „Дон Алваро или силата на съдбата” от 1835 г. на Анхел де Сааведра, като използва и сцени от „Лагера на Валенщайн” на Фридрих Шилер. Действието, което се разгръща в Испания и Италия от средата на ХVІІІ век, представя трагичната и недопустима според кастовите предразсъдъци любов между испанската благородничка Дона Леонора и потомъка на древните инки, метиса Дон Алваро.

Изпълнен със случайности, разминавания, преследвания и невероятни превъплъщения, сюжетът проследява фаталните последици от изпълнението на клетвата за мъст в защита на поруганата фамилна чест. Те олицетворяват силата на съдбата - злото, пред което невинната любов се оказва безсилна.

 

Верди, получил поръчка за написването на тази опера от руския имперски двор, сам дирижира световната премиера в Санкт Петербург през 1862 г. Недоволен от постигнатото, композиторът преработва операта и през 1869 г. публиката в Миланската скала аплодира истинската премиера на „Силата на съдбата” в нейната окончателна редакция.

 

Прочетете повече:

Диригент - постановчикът на "Силата на съдбата" Светослав Борисов

Режисьор - постановчикът на "Силата на съдбата" Деян Прошев

 

 

ИВАН КАРНАУХОВ ПРЕД ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА ЗА ПРЕМИЕРНАТА ПОСТАНОВКА НА БАЛЕТА „КОПЕЛИЯ“

 

 

 

Защо балетът „Копелия“ устоява във времето?

Защото е много приятен семеен балет. Изпълнен с хубаво чувство за хумор, в него има място и за любов, и за ревност, и за прошка. Изпъстрен с весели и смешни ситуации, този истински комичен балет ни учи да прощаваме и да обичаме. Всички знаят приказката на Шарл Перо. В нашата версия акцентът пада върху взаимоотношенията между Франц и Копелия. Първо действие въвежда живо и интересно в работилницата за кукли. По-нататък куклите оживяват и започва интригата с объркването на Франц, който смята куклата Копелия за истинска девойка. Във второ действи има превъзходни дивертисменти на класически вариации за дуети и ансамбли и разбира се красиво па де дьо.

Защо реши да повериш партиите на годениците Сванилда и Франц на тандема Нерея Асторя и Марко ди Салво, които впрочем станаха близки, откакто дойдоха да танцуват във Варненската балетна трупа?

Водещите партии изпълняват Сванилда и Франц, те са годеници, те са двойка, така че защо да не подходя и аз по същия начин към Нерея и Франко. Те са заедно на сцената и в живота, затова стоят по-близо до героите и тяхното възприятие за двойката в сюжета, е съвсем естествено. Нека да им дадем шанс да покажат възможностите си, да бъдат сами себе си, да реализират мечтите си. Нерея и Марко са много пластични, много истински и несъмнено ще се харесат на зрителите. 

За пръв път в историята на балета, в „Копелия“ танцува кукла.

Прочетете още  >>>>

 

23 април 2020, 19.00, live stream на операта „Симон Боканегра“ от Верди.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0; facebook страницата Държавна опера Варна / State Opera Varna; / State Opera Varna и facebook събитието Споделени представления

 

 

„Котките” дават елегантен старт на VIII Опера в Летния театър на 22 юни.
Премиера и старт на Опера в Летния театър – 22 юни, 21.00, Летен театър

 

Великолепният спетакъл на „Котките”, дело на майстора на мюзикъла в България, проф. Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева, диригента Страцимир Павлов, сценографа Иван Токаджиев и костюмографа Ася Стоименова, завладя сърцата на публиката още на предпремиерата. Целият свят обича „Котките” колкото заради музиката на гениалния Андрю Лойд Уебър, толкова и заради котешкия паралел с човешкото общество. Забавни, хитри, наивни, разочаровани, алчни, тъжни, мъдри или влюбени - „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, както казва Анна Донева, създала зрелищна хореография за истинските хора и истинските котки. Едно огледало, в което разпознаваме себе си.

 

Прочетете още:

ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

 

 

 

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2019

Джузепе Верди следва драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на първия дож на Генуа – Симон Боканегра (XIV век). Той черпи вдъхновение и от две емоционални писма на поета Франческо Петрарка: „Това са две великолепни писма на Петрарка, едното до дожа Боканегра, другото до дожа на Венеция, с които ги упреква, че се готвят да водят братоубийствена война, защото и двамата са синове на една и съща майка – Италия… Това чувство за една италианска родина в онази епоха е сюблимно!“
Героите във Вердиевата опера са изправени един срещу друг, гневът определя действията им. Любовта е контрапункт на мракобесното настояще и единствената пътека, която води към надеждата.
На фона на тежки политически събития и размирици, дожът на Генуа е разкъсван от мъчителни спомени за дъщерята на най-големия си враг Фиеско, в която е влюбен... Заговор слага край на живота му, но в последните си мигове Симон Боканегра се помирява с Фиеско, оглежда се в чистите очи на отдавна изгубената си дъщеря и открива щастието...
Със „Симон Боканегра“ Верди създава една от най-забележителните партии за баритон в световното оперно наследство.
Любопитно е, че най-напред той сам написва сценарий и го изпраща на либретиста си Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди обича тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либрето на Ариго Бойто. Големият успех на премиерата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя щастливата по-нататъшна съдба на операта „Симон Боканегра“.
Разгръщайки последователно лайтмотива за спомена, Верди създава великолепна музика, в която блестят с изпълненията си най-добрите на планетата като Тито Гоби – Боканегра, Борис Христов – Фиеско и др. Публиката на ММФ „Варненско лято“ 2019 ще има възможността да чуе българския баритон Кирил Манолов, обиколил с ролята на Симон Боканегра всички големи театри в Европа и света, както и Дария Масиеро, Италия и Иван Момиров - имена от съвременната световна сцена.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетет още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2560-ivan-momirov-za-simon-bokanegra

12, 13 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022. Българска премиера на мюзикъла „Красавицата и Звяра“
 
МАРИЯ АНАСТАСОВА
Аз работя от 3 години в Русенската опера, пея в опери и оперети, но съм участвала и в няколко мюзикъла, единия от тях „Големанов“, с реж. Сребрина Соколова. Тя ме покани в кастинга за нейната постановка на мюзикъла „Брилянтин“ във Варна, така че „Красавицата и Звяра“ е втората ми изява в мюзикъл на варненска сцена.
 
Аз съм от поколението, което гледаше първите анимационни филми на Дисни, сега излизат нови версии, които подновяват интереса към тях. Харесвам анимацията, аз самата също се занимавам с анимация, така че когато разбрах за кастинга на „Красавицата и Звяра“ си казах, няма начин да не кандидатствам. Щастлива съм, че ме избраха за ролята на Бел.
 
Работата върху „Красавицата и Звяра“ много ме обогати и ме научи на неща, които досега не са ми трябвали в операта – фехтовка, танци. Много от колегите са драматични актьори, така че събрах опит за артистичното превъплъщение на сцената, въобще за един месец научих толкова много неща.
 
Аз съм темпераментен, хиперактивен човек и тези качества ми помагат в определени сцени с моята героиня. Но основното в Бел е нежността. С нежността, която излъчва цялото й същество, тя събужда нежност у Звяра и аз трябваше да се преодолея и да открия мекотата в себе си, за да предам вярно нейния характер.
 

 

Online платформа на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

19 март, 19.00 - Оперна гала на Опера в Летния театър 2018, видеозапис

21 март, 19.00 - "Телефонът на мъртвеца" на ДТ "Стоян Бъчваров", видеозапис

Всеки ден, 19.00 - "Тетърът чете от вкъщи", домашно видео

 

 

9 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СЪС СВОЕТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

 

ВАЛЕРИЙ КОКОРЕВ от Болшой театър, балетен педагог, репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за динамиката, контрастите, визията и психологическите аспекти на “Лебедово езеро“ в новата хореографска редакция на Сергей Бобров, за необходимостта всяко поколение да създава своето „Лебедово езеро“, за някои особености на балетната педагогика и за предстоящия варненски балетен гастрол във Великобритания

 

Лебедово езероММФ „Варненско лято“ 2018 обещава едно ново „Лебедово езеро“ в хореографската редакция на Сергей Бобров, з.а. на Русия. Като дългогодишен сподвижник на Бобров и балетен педагог, който работи с него върху „Лебедово езеро“, Вие най-добре знаете какви са особеностите на този нов прочит.

Хореографията на Сергей Бобров е създадена върху хореографията на Юрий Григорович, който постави балета с трагичен финал. При него за пръв път се появяват, освен Одилия, още черни лебеди. Бобров доразви идеята за черните лебеди – езерото почернява, когато принцът нарушава клетвата си. В неговата хореографска редакция злото също побеждава доброто, като накрая Одета остава сама да скърби за своя възлюблен.  Философският подтекст насочва към мисълта за едновременното съжителство у всеки човек на добро и зло, на светла и тъмна страна. Нов момент е и финалът, в който тъгуващата Одета отново танцува част от бялото си адажио.

Друго характерно нововъведение в проекта на Бобров, в който аз участвам от самото начало, е логическата обосновка за танците от Унгария, Русия, Испания, Италия и Полша, които се изпълняват на бала във второ действие. В оригинала това са отделни самостойни номера без връзка с основния сюжет, докато в нашия вариант девойките пристигат от тези страни като невести, които търсят благоволението на Принц Зигфрид.

Работили сте в различни театри, най-дълго време в Болшой театър, но също така в Канада и други западни страни, а сега репетирате и във Варна. Какви разлики намирате?

Винаги има някакви разлики, но както на много места по света, така и във Варна в балетната трупа танцуват артисти от различни националности. Сега репетирам тук с танцьори, освен от България, също от Русия, Испания, Франция, Италия, Великобритания и Унгария. По принцип основната трудност идва от необходимостта да се уеднаквят уменията и навиците на балетистите, усвоени в различни балетни школи.

Каква балетна педагогика прилагате?

Старая се да контролирам целия процес. Участвам във всички етапи по изработване на постановката - репетирам както със солистите, така и с кордебалета. Правя сам осветлението, защото светлинният дизайн определя в голяма степен качеството и успеха на представлението. 

Музиката и светлината създават настроението и формират очакванията за това, което предстои да се случи. Умението да се използват тези два елемента в контрапункт е особено важно. Ако на фона на радостна музика, сцената започне да притъмнява, зрителят веднага преусеща неочаквани събития. Бобров е голям майстор на тези драматични обрати.

Колко пъти трябва да се повтори едно балетно движение, за да стане съвършено?

Старая се да се получи от първия път (усмихва се).

 

 

 

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

 

 

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

 

„Спящата красавица“, приказката, която не само децата обичат...

Наистина това е прекрасна приказка, нежно въплъщение на идеята за любовта, която олицетворяват Аврора и Принц Дезире. Важна роля играе Фея Люляк, феята на доброто, която преодолява всички, причинени от злата Фея Карабос, препятствия. В този балет има много персонажи, а на финала зa сватбата се събират всички - Червената шапчица, Вълкът, Пепеляшка и други герои от популярни приказки. „Спящата красавица“ е авторска хореографска редакция на Сергей Бобров по класическата хореография на Мариус Петипа и аз се радвам, че имам възможността да работя по нея в първата постановка на този балет на варненска сцена.

 

Защо руската балетна школа става доминантна в световен мащаб?

Руската балетна школа взема най-доброто от френската и италианската балетна школа, пречупва го през руската индивидуалност и създава свой собствен стил. Тя се обособява като самостоятелна школа, която се отличава по много неща от европейската, включително методика на преподаване, акценти в техниката, форма на изпълнение и т.н. Например постановката на ръцете във френската школа, повлияна от времето на Луи XIV, е доста по-маниерна. Съвсем различна е постановката на ръцете и в италианската школа. В руската балетна школа всички тези различия са преосмислени, преработени и приведени в съответствие с характера и нагласата на руската чувствителност. Фактът, че руската балетна школа се приема с адмирации в цял свят, говори достатъчно добре за нейните качества.

 

Какъв тип балетмайстор е Иван Карнаухов?

В творческата си кариера съм танцувал всички роли в „Спящата красавица“, сега също имам участие, но по-важната ми роля тук е на педагог и балетмайстор. В балета не може да има демокрация, в балета е въможна единствено диктатура. Ако не се подчиняваш и не изпълняваш задачите, които ти се поставят, просто трябва да си вървиш. Разбира се, в хода на постановката аз вземам под внимание мнението и предложенията на артистите, това е естествено. Но когато балетмайсторът предяви своите изисквания, какво и как трябва да се направи, балетният артист не бива да спори. И това е така, защото всеки има своята гледна точка и докато артистът възприема нещата от своя ъгъл, балетмайсторът обхваща цялата картина.

 

 

Прочетете цялото интервю тук >>>>>

 

 

 

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

 

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

 

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

 

 

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

 

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

 

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

 

 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

 

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

17 април, 19.00, Държавна опера Варна

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва с успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален състав.

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата. 

Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?

Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.

Премиера на Държавна опера Варна - 24 ноември 2023, 19.00, Основна сцена

 „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, с диригент постановчик Светослав Борисов и режисьор Вера Немирова, акостира във Варна на 24 ноември 2023 г., следвайки  предишната постановка на същата творба от 2018 г. За премиерния спектакъл се готвят солистите на Държавна опера Варна Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Мартин Илиев, Калина Жекова, Силвия Ангелова, Артьом Арутюнов, Рейналдо Дроз и гостите София Солови от Украйна и Марсел Бакони от Унгария.

Изтъкнатата оперна режисьорка Вера Немирова поставя това заглавие в Магдебург, Германия през 2017 г., но варненската версия надгражда предишната постановка с нов екип, нови внушения, доразвити образи и актуализирани костюми и сценография. Вера Немирова разполага в днешната действителност призрачната история за зловещо проклятие, което може да бъде победено само от истинската любов. В сюжета за саможертвата на моряшката дъщеря Сента, която носи покой за душата на осъдения да броди между живота и смъртта Холандец, са вплетени промените в битието ни след пандемията, дигитализацията на съвременното общество и селфи-културата.

„Сента търси истинска любов и дълбоки взаимни чуства, а това е съпроводено и от желанието да избяга от света, в който живее. Тя се чуства чужда на този свят без съдържание, банален и повърхностен. Жадува за живот и страст, но „вътрешно“, далече от външната показност. Холандеца е фигура с драматична и мистична биография, разкъсван между различни светове и култури, „матадор“ в борба с природните стихии. Приказността и мистиката на образа обаче са съпроводени и от адаптивните качества на една силно манипулативна личност. Смачканата и похабена булчинската рокля, която той носи като подарък със себе си, разказва за многократните спирки, които е направила. Самият Вагнер казва, че Холандеца е особена смесица от образите на Вечния евреин и Одисей“, обяснява Вера Немирова.

 

 

 

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

 

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

 

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

 

 

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

 

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

 

 

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

 

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

 

ЕРИХ БИНДЕР ОТ ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА дирижира ПРЕМИЕРАТА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

Erih Binder

 

12 юли 2018, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

 

На 12 юли, 21.00,    в рамките на ММФ „Варненско лято“ предстои премиерата на „Летящият холандец“, обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер. Да дирижира спектакъла е поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, специалист в творчеството на големия композитор.

Кореняк виенчанин, Ерих Биндер завършва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, композиция и дирижиране. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дългогодишен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и прочутите Виенскифилхармоници.

 

Откакто през 1979 г. дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира редовно на оперните сцени във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и др. Като диригент на реномирани оркестри гастролира в различни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, САЩ и др. Многостранният му музикален талант е оценен с редица награди, сред които Почетният кръст за наука и култура на Австрия.

 

Продукцията е резултат от творческата колаборация между Държавна опера Варна и „Народно позорище“ в Белград, Националния театър за опера и Балет на Република Сърбия.

Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов.

Линка Стоянова

В главните роли ще аплодираме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов пристига от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба –Арсений Арсов.

Още на предпремиерата този великолепен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която макар и да се причислява към ранния период на неговото творчество, носи всички характеристики на гения и определено не е лесна за изпълнение.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които напомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и романтичната връзка между Холандеца и девойката Сента, чиято любов би могла да го избави от злочестата му участ...

 

 

Гео Чобанов„Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си.

И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността“, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.

„Капитанът в „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Фактурата е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика.

Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. Привлича ме именно тази многопластовост.Има много театър и много условност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, така и на много места в постановката, включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта“, обобщава Гео Чобанов.

 

 

 

 

3.10. 2017, Основна сцена, 19:00 - 21:40

ТРАВИАТА

Под палката на Маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла. В една от коронните й роли – куртизанката Виолета Валери, която се жертва за своя любим, ще се превъплъти изящното сопрано на Варненската опера Ирина Жекова. Като Алфред Жермон ще гостува солистът на Пловдивската опера и един от най-добрите съвременни български тенори Ивайло Михайлов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена. Бащата на Алфред, Жорж Жермон, ще бъде солистът на Варненската опера Свилен Николов,  перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

 

06.10.2017,  Основна  сцена, 19:00 - 21:00

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Миряна Калушкова Вечната оперета на Франц Лехар, постановка на холандеца Марк Кроне, ще дирижира гостът Игор Богданов. В главните роли ще аплодираме великолепния варненски баритон Иво Йорданов, който пее на най-престижните италиански сцени – ГРАФ ДАНИЛО; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова– ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова - ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър.

Миряна Калушкова, солистка на Мyзикaлнo-дpaмaтичeн тeaтъp “Кoнcтaнтин Киcимoв” във Вeликo Tъpнoвo, се превъплъщава с удоволствие в oбpaзитe нa кpacиви дaми cъc cилни хapaктepи. Oсвен в ролята на гpaфиня Мapицa oт eднoимeннaтa oпepeтa нa Имpe Кaлмaн, тя изпълнява Хaнa Глaвapи в oпepeтaтa “Вeceлaтa вдoвицa” нa Фpaнц Лeхap, Елeнa в “Хyбaвaтa Елeнa”, Рoзaлиндa в “Пpилeпът”, Мaдлeн и Дeйзи в “Бaл в Сaвoя”, Лилянa oт “Бългapи oт cтapo вpeмe”, Силвa Вapecкy в “Цapицaтa нa чapдaшa”, Виoлeтa в oпepaтa “Tpaвиaтa” нa Джyзeпe Вepди и др.

 

 

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.

 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

 

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

 

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

 

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

 

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

 

 

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

 

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

 

Гео Чобанов„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

 

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

 

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

 

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

 

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

 

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

 

Условността остава...

 

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

 

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

 

Да.

 

Варна, 24.04.2018

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

4 септемврийски вечери под знака на Джузепе Верди

Държавна опера Варна ще зарадва меломаните с четири поредни септемврийски  вечери, посветени на прекрасната музика, сътворена от Джузепе Верди. От 23 до 26 септември ще бъдат представени „Травиата”, „Набуко”, Оперен гала концерт и „Аида”. Началото се поставя на 23 септември, когато на Основна сцена ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”. Това е най-изпълняваната опера на великия италиански майстор по света, наричана  «опера на оперите».
Тази година в цял свят се отбелязват 200 години от рождението на великия оперен композитор и Варненската опера също отбелязва големия юбилей по подобаващ начин с поредица от премиери, спектакли и концерти.

В ролята на красивата куртизанка Виолета Валери ще се представи  младото сопрано Илина Михайлова. Тя е родена във Варна, където завършва НУИ "Добри Христов" със специалност пиано и оперно пеене. Веднага след това постъпва в НМА "Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на проф.Благовеста Карнобатлова. През 2002 печели Първа Награда на националните конкурси "Светослав Обретенов" в Провадия и "Парашкев Хаджиев" в София.

След дипломирането си, тя продължава образованието си в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано в класа по оперно пеене на Вилма Борели. В репертоара на певицата влизат ролите на Фиордилиджи от "Така правят всички" и Церлина от "Дон Жуан" на Моцарт, Дидона от "Дидоне и Еней" на Х. Пърсел, Мюзета от "Бохеми на Пучини, Норина от "Дон Паскуале", Мария от "Дъщерята на полка” и Адина от “Любовен еликсир” на Доницети, Розина от “Севилският бръснар” на Росини и др.

Именитата режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Летящият холандец“ в Държавна опера Варна; за пътя от детското съприкосновение с Вагнер до децата като второ „аз“ на Ерик и Сента; online изолацията на „Летящият холандец“ от обществото като паралел с covid пандемията; картините, с които електронните медии доминират съзнанието и сблъсъкът между „имиджа” и действителността; идеалът на романтизма за необходимата саможертва на жената и утопичната любов между Летящия холандец и Сента; солистите и оперната легенда Курт Ридл; вселената Вагнер в творчеството на Вера Немирова.

Поздравления най-напред за наградата „Кристална лира“, с която съвсем наскоро, в Деня на будителите, Съюзът на българските музикални и танцови дейци“ отличи Вашата постановка на „Хитрата лисичка“ - първа поява на Леош Яначек във варненската оперна история и първо цялостно представление в България на това произведение.

Благодаря! Много ме трогна и развълнува тази заслужена награда - високо признание за постижението на целия творчески колектив на Държавна опера Варна. Радостта от наградата споделя и театърът на град Рощок, с който сме в колаборация за „Хитрата лисичка“, успяла да защити едно високо ниво в интернационален мащаб.

След „Хитрата лисичка“ във Варна идва „Летящият холандец“, чиято премиера предстои на 24 ноември тук и на 26 ноември във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора. Ако тръгнем от самото начало, кога беше първата Ви среща с „Летящият холандец“?

Това за мен е едно много важно заглавие, което заема основно място в моята биография. Първото ми съприкосновение с Рихард Вагнер беше още в детска възраст, когато след като заминахме за Източна Германия, майка ми Соня Немирова стана артист-солист и прима на Оперния театър в Рощок. Първата ѝ роля се оказа Сента в „Летящият холандец“ и за мен бе изключително въздействаща цялата обстановка, в която попаднахме – оловносивото Балтийско море на Северна Германия, легендата за „Летящият холандец“ и музиката на ранния Вагнер. Учехме немски език по тази опера и хората понякога не ни разбираха, защото езикът на Вагнер е старинен, поетичен и несравним с говоримия. Майка ми се потопи в съвсем нов музикален свят, защото в далечната 1983 г. Вагнер почти не се изпълняваше у нас.

 

Разказ за една нощна пеперуда, която мечтае за истинска любов

Травиата

В петото издание на Опера в Летния театър – Варна 2014 с голямо удоволствие ще представим на 2 юли от 21 часа брилянтната Вердиева опера „Травиата”. Това е петата постановка в историята на Варненската опера, чиято премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър посветихме на 200-годишнината от рождението на великия италиански оперен майстор.

Кузман Попов, режисьор и художник на спектакъла, е създал със средствата на класиката в оперния жанр една красива и въздействаща интерпретация на може би най-известната оперна творба в света. «Това е разказ за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов. Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на трагична любовна поема или сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ», отбелязва в режисьорските си бележки Кузман Попов.

Да дирижира спектакъла на «Травиата» е поканен маестро Стефан Линев.

В главната роля ще видим очарователната солистка на оперния театър «Елена Теодорини» в Крайова (Румъния) Диана Тугуй. Тя блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в зала 1 на НДК в София през м. април т.г.

21 феврураи 2024, 19.00, Държавна опера Варна

На 21 февруари публиката на „Летящият холандец“ във Варна ще се срещне за пръв път с Рихардс Мачановскис, отличен с наградата „Най-добър оперен солист на Латвия“. Той ще изпълни ролята на Холандеца, вместо обявения Бьорн Вааг, който поради заболяване не може да участва в спектакъла.

Заради зловещо проклятие, да си припомним оперния сюжет, Холандеца е осъден да скита вечно в океана, докато не намери Сента - девойката, готова на саможертва за него. В Сента ще се превъплъти Линка Стоянова, която беше брилянтна в тази роля и в предишната варненска постановка. В останалите роли се включват Валерий Георгиев, като годеника на Сента, когото тя напуска заради Холандеца, Людмил Петров като моряка Даланд, Артьом Арутюнов като Кормчията и Силвия Ангелова като Мари, дойката на Сента.

 

На 15 юни от 19 часа образа на Виолета Валери – една красива жена, която жертва охолен и удобен живот в името на любовта, ще пресъздаде една друга красива и талантлива млада певица - Любов Методиева. Тя е в възпитаничка на НМА "Проф. Панчо Владигеров" и проф. Жасмин Костова. През 2003 г. усъвършенства вокалната си техника в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто. Участва в майсторски класове на Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева и Юлия Винер, маестро Михаил Ангелов, и завършва класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в оперни спектакли и концерти в Корея, САЩ, о-в Мартиника, Япония, Италия. Своя професионален дебют на сцената на Софийска опера и балет прави с ролята на Мюзета в "Бохеми" от Дж. Пучини. Изпълнява ролята на Мюзета на сцената на Бостън Театър, в партньорство с руските оперни звезди Евгени Акимов и Владимир Самсонов. През 2009 г. посещава Студиото за млади оперни певци към Националния музикален театър ''Стефан Македонски''. Изпълнява главната роля в "Снежанка и седемте джужета'' от Атанас Косев. През 2005 г. реализира първите си записи с оркестъра на БНР, под диригентската палка на Григор Паликаров. С успех се представя на сцената на Софийска опера и балет в различни роли от тетралогията "Пръстенът на Нибелунга" на Рихард Вагнер. Следва ролята на Лаурета из оп."Джани Скики" с диригент Велизар Генчев във град Фукуока (Япония,2012) и на сцената на  Софийска опера и балет под диригентството на Жан Ангелов. Участва във френската продукция на операта "Робер Дяволът" от Дж. Майербер в ролята на Алис. През 2011 г. прави своя дебют в ролята на Княгинята из оп. "Алцек" от Георги Атанасов с диригент Григор Паликаров. В Ню Джърси я аплодират в ролята на Първа дама и Папагена из оп. "Вълшебната флейта" с диригент Ернест Грийн. Дебютира в ролята на Принцеса Бадр-ал Будур из оп. "Аладин и вълшебната лампа" от композитора Нино Рота на сцената на Софийска опера и балет с диригент Стефан Недялков.
На варненска сцена Любов Методиева създаде преди година и половина впечатляващ образ на Виолета Валери, партнирайки си със солистите на Държавна опера Варна Борис Луков в ролята на Алфред Жермон и Свилен Николов в ролята на Жерар Жермон. На 15 юни публиката отново ще има удоволствието да съпреживее „Травиата” със същите солисти.

Борис Луков е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по време на следването си бива забелязан от специалистите, благодарение на богатия тембър и силата на гласа си. Считан за една от бъдещите оперни надежди на България, едва на 22 години е приет за един от тенорите в трио "Уникалните гласове".  Наред с изявите на триото неговият талант не остава незабелязан от ръководството на Държавна опера – Варна, където е поканен да бъде един от солистите на театъра, запазил скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова. На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” и др.

Свилен Николов е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира с магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър – съвместни продукции с Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Лауреат е на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” в к. Албена и на I национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" в Плевен.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Марсел („Бохеми”), Рембо („Граф Ори”), Силвио („Палячи”) Фигаро ("Севилският бръснар"), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Пиер Флевил („Андре Шение”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Форд („Фалстаф) и др. Свилен Николов е водещ солист на Държавна опера Варна, участва в редица постановки и на Софийска опера и балет, гастролира в Европа, САЩ и Китай.

Спектакълът на „Травиата” на 15 юни ще дирижира любимката на варненската публика – младата диригентка на Държавна опера Варна с европейска кариера Вилиана Вълчева. Режисьор и художник на постановката е главният режисьор на оперния театър Кузман Попов.

Маестро СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, номиниран за „Диригент на годината“ в Германия, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер в Държавна опера Варна; хармонията и техническите трудности в естетиката на Вагнер; „викащите“ вагнерови певци; вердиевият аристократизъм в „Летящият холандец“; рецепцията за Вагнер в Германия и България; партньорството с Вера Немирова; принципът на адаптивността; Варна в личния свят на диригента.

- Държавна опера Варна посреща маестро Светослав Борисов - преди време неин главен диригент, сега първи диригент и заместник Генерален музикален директор на Оперния театър в Магдебург, за постановката на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер.

- „Летящият холандец“ „долетя“ във Варна от Магдебург, където преди 7 години поставихме това заглавие с Вера Немирова. Съдействахме за създаването на партньорски взаимоотношения между оперните театри на Магдебург и Варна, в резултат на което сега разполагаме с декорите и костюмите на постановката от Магдебург, адаптирани, разбира се, към конкретните дадености.

- От „дантеленото изящество“, както обичахте да казвате за „Дон Паскуале“ на Доницети - предишната опера, която поставихте във Варна, навлизате с Вагнер в съвсем друга стилистика.

- "Летящият холандец“ е мистично, буреносно и много красиво произведение, изпълнено с драматични конфликти. Да, няма я тази дантеленост и лекота като при Доницети, но има други предизвикателства с различна трудност. Вагнер е сложен, най-напред защото не е добре познат и второ, защото хармонията при него е съвсем различна от обичайния репертоар на Варненската опера. Вагнер предполага технически трудности, той не пише лесно за оркестъра, нито за певците и стига до границите на виртуозното. Оркестърът трябва да изпълнява сложни пасажи, дамският хор във второ действие пее в скороговорка, в трето действие двата мъжки хора пресъздадат драматичния конфликт между норвежците и холандците, в унисон с природните стихии - един много силен момент с ефектна оркестрация и красива музика. Партитурата е сложна, но определено мога да кажа, че екипът се справя добре.

 

„ТРАВИАТА” С “ДАНТЕЛЕНОТО СОПРАНО” САРА ГЬОШ6 април 2016, 19.00

На 6 април почитателите на оперното изкуство ще се насладят във Вердиевата „Травиата” на „дантеленото сопрано”, както експертите определят вокалното майсторство на Сара Гьош.

 Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, тя е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят. Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Оперната гала на миналогодишния Коледен музикален фестивал, след който тя замина на дълго турне в САЩ. И ето че сега, на XVII Великденски музикален фестивал, Сара Гьош е отново при нас, за да пресъздаде емблематичната за всеки сопран партия на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена. Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме.

Щастлива съм, че отново ще пея пред варненската публика. Вече знам, че тя има висока музикална култура и е много взискателна. Бъдете сигурни, че аз ще дам всичко от себе си, за да харесате моята Виолета.”      

 

Диригент на спектакъла е Борислав Иванов. В останалите роли ще видим  Валерий Георгиев – Алфред Жермон, Свилен Николов – Жорж Жермон, Филипа Руженова – Флора, Галина Великова – Анина.

 

 

 

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

 

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

 

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

 

Защо е трудно да се пее Вагнер?

 

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

 

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

 

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

 

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

 

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

 

 

Летящият холандецКолко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

 

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

 

 

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

 

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

 

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

 

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

 

Какво предстои оттук нататък?

 

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

 

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

 

 

Гастрол на Държавна опера Варна в София с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски

14 декември 2017, 19.00, НДК

Със съдействието на Столична община и медийните партньори БНР, ТВ „Канал 3“ и вестник „Телеграф“

 

На 14 декември, 19.00, НДК, зала 1, Държавна опера Варна ще гостува с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа на Александър Дюма-баща; диригент, оркестрация и аранжименти на песните Страцимир Павлов; сценография и костюми Ася Стоименова;  сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков; хореография Татяна Янева; стихове на песните Мария Донева; диригент на хора Цветан Крумов; асистент-режисьор Сребрина Соколова. В главните роли: Д`Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов; Арамис – Калоян Лулчев; Людовик ХІІІ – Красимир Добрев; Анна Австрийска – Илина Михайлова; Лейди Уинтър – Антоанела Петрова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев,; Граф Рошфор – Станислав Кондов; Де Жусак - Людмил Петров; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо - Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.Мюзикълът с изпълнява на български с надписи на английски и руски език. Времетраене 2 ч. и 30 мин.

 

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

 

Да припомним, че в романа „Тримата мускетари” (1844) Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис и четиримата заедно се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и мускетарската чест. Под мотото „Един за всички, всички за един“, векове по-късно прочутите герои неотклонно съпътстват човечеството в многобройни романи и филмови екранизации. Благодарение на режисьора Николай Априлов, в България вече е факт и първата българска постановка на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски.

 

МАКСИМ ДУНАЕВСКИ: БЪЛГАРСКИТЕ ТРИМА МУСКЕТАРИ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

 

Варненската постановка на „Тримата мускетари“ е един забавен и ироничен прочит на Дюма. Истинска комедия, дори по-добра, отколкото бяха нашият филм и мюзикълът. Всъщност толкова много филми за заснети по „Тримата мускетари“, толкова много спектакли са поставени, опери и балети, че сякаш нищо ново не може да бъде казано. Но се оказва, че не е така. Свежестта на варненската идея се състои в това, не да пресъздадеш истински мускетари, а да си поиграеш на мускетари, като децата. Според мен, първата българска постановка на „Тримата мускетари“ е постигнала точно това.

 

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ: МУСКЕТАРИТЕ - ИДЕАЛЪТ ЗА ИСТИНСКИ МЪЖ

 

Всички знаем за романа, дори да не сме го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. Всъщност онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари», въплъщават идеала за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща: «красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата». Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си. Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът рицар.

 

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ: С БУКЕТ ПЕРА НА ШПАГАТА

 

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки мускетарския химн „Пора, пора, порадуемся”, в българския вариант: „С букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата! / Препускаме така / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг”.

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН – Д`АРТАНЯН: ХАРЕСВА МИ ДА СЪМ ГЕРОЙ

 

Бях на 13 години, когато прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян и двамата ми братовчеди непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. Сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва!

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – АННА АВСТРИЙСКА: ВСЯКА ЖЕНА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ... КРАЛИЦА!

 

Всяка жена мечтае да бъде... кралица! Аз не правя изключение и затова за мен е истинско удоволствие да се превъплътя в образа на Анна Австрийска. В постановката на мюзикъла “Тримата мускетари“ на режисьора Ники Априлов аз трябва да покажа Анна, освен като кралица и като влюбена жена с интимните й мисли, страсти и душевни бури. Влюбена в Лорд Бъкингам, тя му подарява, наистина не съвсем уместно, подарената й преди това от краля огърлица. Назрява скандал, но Д`Aртанян и мускетарите го предотвратяват със своята смелост и находчивост.

Всеки път, когато изпълнявам ролята, добавям нещо от себе си, както и кралицата оставя всеки път нещо в мен. Това е един постоянен обмен, който обогатява артиста. На сцената съм с прекрасни колеги, които притежават приключенски дух и амбиция не по-малки от тези на героите в „Тримата мускетари“. Резултатът е едно безкрайно забавление за нас и за публиката. Публиката в това представление е наш съмишленик. Вярвам, че така ще се получи и в спектакъла на 14 декември в НДК. Очакваме там и вас, приятели!

 

Вижте  видео: https://www.facebook.com/OperaVarna/videos/p.10209294705435715/10209294705435715/?type=2&theater&notif_t=feedback_reaction_generic&notif_id=1510648180836463

 

Билетен център НДК: тел.: 02/9166300, 02/9166400; email: biletencentar@ndk.bgВсеки ден: 10.00-20.00; Onlinewww.eventim.bg

 

Зрителите, посетили гастрола на Държавна опера Варна с мюзикъла  „Котки“ в Музикалния театър на 29 ноември получават 50% отстъпка за „Тримата мускетари“ на 14 декември в НДК. Достатъчно е да покажете билета си за „Котки“ на билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

Предвидените в декемврийския афиш балетни спектакли ще се играят в началото на следващата година. Двете издания на „Лешникотрошачката“ се изместват на 28 януари, 19.00, Основна сцена и на 30 януари, 18.00, Основна сцена, а „Лебедово езеро“ ще бъде на 6 февруари, 19.00, Основна сцена.

Гостува за пръв път във Варна Мария Кичевска, примабалерина на Националната опера и балет на Република  Северна Македония. Тя ще изпълни ролите на Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари и на Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на 6 февруари.

В първото представление на „Лешникотрошачката“ на 28 януари ще видим Илиана Славова в ролята на Клара, една от коронните роли в нейния репертоар.

 

1 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

 

„ТРУБАДУР“ Е КАТО ПОПУЛЯРНА НЕАПОЛИТАНСКА ПЕСЕН, КОЯТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЛУШАШ

 

Оперният февруари във Варна започва с „Трубадур”, под палката на Маестро Кръстин Настев, който от началото на тази година е новият диригент на Държавна опера Варна. За него първата среща с шедьовъра на Верди на варненска сцена е среща с главния режисьор Кузман Попов и солистите на Варненския оперен театър: Венцеслав Анастасов в ролята на Граф ди Луна, Даниела Дякова като Азучена, Валерий Георгиев като Манрико, Гео Чобанов като Ферандо. Присъствието на известното сръбско сопрано Ясмина Трумбеташ Петрович в ролята на Леонора дава още едно свидетелство за нивото на предстоящия спектакъл.

 

"Леонора от „Трубадур“ е първата ми роля в опера на Верди, която пея от 2001 година. Тогава разбрах за пръв път колко ми допада тази героиня, колко близка ми е тя. И не само тя. След Леонора в „Трубадур“, изпях и Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“. Ето как Верди се оказа моят композитор, неговите героини ми подхождат, това е моят свят.

 

И все пак към Леонора от „Трубадур“ изпитвам особен сантимент. Това е много трудна роля, която изисква да знаеш всичко, свързано с вокалната техника. Леонора предполага вокална и психическа зрялост. Разбира се образът й се развива във времето и всеки път, когато отново излизам с Леонора на сцената, се стремя да я усъвършенствам. Нали в това е и смисълът на самото изкуство.

 

„Трубадур“ е операта с най-красивата музика, която Верди е написал. Партиите на сопрана, на баритона, на оркестъра, въобще цялата музикална партитура е много красива и силно въздействаща. Затова „Трубадур“ присъства в афиша на всеки оперен театър, публиката си го иска. „Трубадур“ е като популярна неаполитанска песен, която винаги може да слушаш", споделя Ясмина Трумбеташ Петрович пред Виолета Тончева.

 

 

ЯСМИНА ТРУМБЕТАШ ПЕТРОВИЧе завършила, наред с Белградската консерватория, и Славянска филология в Белградския университет. Стремителната й певческа кариера е свързана с „Народно позорище“, Националния театър за опера и балет в Белград, на който понастоящем тя е директор. Репертоарът й включва знакови роли за сопран от световната съкровищница. Сред тях са: Леонора в „Трубадур“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Микаела в „Кармен“, Татяна в „Онегин“, Елизабет в „Дон Карлос“, Тоска в „Тоска“, Дездемона в „Отело“, Леонора в „Силата на съдбата“ и др.

 

Отличена с редица награди на международни конкурси, призната за певица на годината за ролята на Маргарита във „Фауст“, тя гастролира с успех в Норвегия, Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Словения, Македония, Румъния и други страни. По покана на Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, Ясмина Трумбеташ Петрович гостува сега за пръв път в България.

 


В рамките на VII Международен балетен форум - Варна 2022, който се реализира съвместно с Община Варна и Фонд Култура при Община Варна, почитателите на балетното изкуство могат да видят още 2 балетни спектакъла. На 26 ноември, 11.00, Основна сцена, предстои балетно матине на нова версия на „Лешникотрошачката“, в хореографската редакция на Йордан Кръстев, художник Вероника Илиева, в главните роли с Кристина Чочанова – Мари, Даниел Тичков – Принц и Румен Бонев – Дроселмайер. Музиката е на запис.

Ето какво споделя Йордан Кръстев за работата си над „Лешникотрошачката“: „Хореографията на Мариус Петипа и Юрий Григорович е в основата на нашия спектакъл. Запазил съм изцяло тяхната съвършена хореография в па де дьотата на солистите и дуета във финала на първо действие, но във всичко останало внасям нова хореография, издържана в стила на класическата балетна традиция. Приятно ми е да работя за Варненската опера, на чиято сцена преди години самият аз съм танцувал в продължение на няколко сезона. Специално искам да благодаря на директора на ТМПЦ Даниела Димова за чудесните условия за репетиции, които са ни предоставени в МОЛ „Двете кули“.

 

Непосредствено след празничните дни около Националния празник на България, на 5 март от 19 часа, ни предстои среща с операта „Трубадур”, в режисьорския прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на госта Стефан Линев.

Вълнуващата музика на Джузепе Верди пресъздава мелодраматичния сюжет с Граф ди Луна и Манрико, които са съперници за сърцето на Леонора, но и кръвни братя. Това обаче става ясно едва в края на операта, след като Графът смъртно е ранил брат си.

Главните персонажи в „Трубадур” ще защитят водещи солисти на Варненския оперен театър. В ролята на Граф ди Луна ще аплодираме великолепния Пламен Димитров, който непрекъснато обогатява репертоара си, като само за последната половин година дебютира с успех в знаковите за всеки баритон партии на Жерар от „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго от „Отело” на Верди. Присъствието на сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора дава още една ярка гаранция за нивото на спектакъла. Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, чийто талант публиката цени от превъплъщенията му в образите на „Андре Шение” от Умберто Джордано, Алфред от „Травиата”, Херцог от „Риголето” и др.

В ролята на Азучена ше гастролира мецосопраното Евгения Кръчмарова – една варненка, която в последните години живее в САЩ. Прекрасният бас Деян Вачков ще се преобрази във Ферандо, а Инес ще изпълни Галина Великова.

 

 

 

 

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

 

 

14 АПРИЛ 2016, 19.00

XVII Великденски музикален фестивал - Варна 2016

На 14 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, с „Турандот” от Джакомо Пучини Държавна опера Варна ще отбележи 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова.

Изборът на това заглавие не е случаен – Турандот е знакова роля в кариерата на оперната дива. Шанса да се възхити на Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика.
Това е нейното първа сценична изява като Турандот в България и изключителното й изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

Нейното изключително изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще дебютира солистката на оперния театър Димитринка Райчева.

Образа на Калаф ще пресъздаде Валерий Георгиев, Деян Вачков ще бъде Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът.

Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението ще участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

Преди спектакъла публиката ще види "Спомен за Гена" - фрагменти от запис в Златния фонд на БНР - Радио Варна с оперната прима.

 

ГЕНА ДИМИТРОВА - ТУРАНДОТ

НЕПОВТОРИМА! ЕДИНСТВЕНА! КРАЛИЦА НА МИЛАНСКАТА СКАЛА!
Неповторима! Единствена!

На 7 декември 1983 г. дебютът на Гена Димитрова като Турандот в постановката на Франко Дзефирели на сцената на Миланската скала е зашеметяващо събитие в световния оперен живот. В яркото обръжение на диригента Лорин Маазел и солистите Пласидо Доминго, Катя Ричарели, Никола Мартинучи изгрява звездата и на Гена Димитрова. Тя вече е забелязана от музикалния елит, но именно Турандот става причина българката да влезе триумфално в Клуба на звездите, сред най-добрите оперни певци на всички времена.

„Триумфът на „Турандот” е най-вече триумф на сопраното Гена Димитрова. Аплаузите в края на представлението бяха предназначени за нея, с ентусиазираните си възгласи „Неповторима!” и „Единствена!” публиката дълго не й позволи да напусне сцената”, пише критикът Марио Пази. „Може би никоя друга певица няма правото на тази награда – да се нарича Кралица на Скалата. Преди десетилетия това беше Мария Калас, днес е Гена Димитрова”, отбелязва музикалното издание „Дженте”.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

СЪВЪРШЕНА НА СЦЕНАТА И НЕВЕРОЯТНО СКРОМНА В ЖИВОТА

Първата ми среща с Гена Димитрова беше през 1977 г., когато я поканих за ролите на Аида в едноименната опера на Верди и на Ярославна в „Княз Игор” от Бородин в гастрола на Варненската опера в Палма де Майорка. Уникален глас! Още тогава й предрекох, че ще стане световноизвестна певица, която ще жъне успехи на най-престижните сцени.

Така й стана. Чест й прави, че независимо дали пееше в Миланската скала, Метрополитън опера или Арена ди Верона, тя никога не прекъсна връзките си с България. Нейните изпълнения в Античния театър в Пловдив със Сантуца в „Селска чест” бяха незабравимо преживяване.

Спомням си как веднъж отидох в гримьорната й във Виенската опера, за да й пожелая на добър час преди „Тоска”. Тя се разплака, защото срещата със семеен приятел върнала болката по скорошната загуба на съпруга й.

Утеших я с най-хубавите човешки думи, които успях да намеря и притеснен я изпратих на сцената. Но тя беше неузнаваема.

Във фортисимите, когато гърмеше оркестърът и хорът, нейният глас доминираше над всички. Страхотно изпълнение! Чувствах се горд, че присъствам на това представление и че съм българин.

От Гена днешните оперни певици могат да се научат на всичко, което е важно за операта, най-вече на вокално майсторство и силен характер.

Тя беше надарена както с изключително красив и голям глас, така и с изключително трудолюбие. Нямаше случай, в който да не е изработила до най-малкия детайл партията си. Съвършена на сцената и невероятно скромна в живота, истинска примадона, в моето сърце тя завинаги ще остане голямата Гена – уникална певица, актриса и личност.

 

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА - ТУРАНДОТ

ГЕНА ДИМИТРОВА - МОЯТ ИДОЛ

Дебютът ми в „Турандот” е върхово предизвикателство за мен. Благодарна съм на ръководството на Варненската опера, че ми гласува това доверие и съм щастлива, че ще изпълня за пръв път Турандот с Григир Паликаров, един от най-добрите съвременни български диригенти.

За едно драматично сопрано партията на Турандот изисква рутина, голямо техническо майсторство, също така и физическа енергия.

По този повод Гена Димитрова казва, че 30-те минути пеене в „Турандот” се равняват като натоварване на пет изпълнения на Абигайл в „Набуко”.

За мен няма по-добра Турандот от Гена Димитрова. Изчела съм и съм изслушала всичко, свързано с нея, безкрайно й се възхищавам.

Чувствам се задължена и отговорна, че ще дебютирам именно с тази роля в спектакъла на „Турандот”, посветен на 75-годишнината от рождението на Гена Димитрова – моя идол.

Виолета Тончева

 

На 29 януари от 18.00 ч. балетните артисти на Държавна опера Варна отново ще танцуват любимата на публиката, а и на самите тях,   „Лешникотрошачка. Постановката на Желка Табакова въздейства като апотеоз на балетното изкуство, изведен в сбъднатата мечта на Клара да стане балерина и голямото заключително па де дьо с Принц Лешник.

Дивертисментните танци във второ действие са развити в изящни и завършени миниатюри, а испанският, арабският, руският, китайският танц и пасторалът въздействат с експресията си. В танците на родителите пък са включени елементи от салса и танго.

Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, добавят нови хореографски нюанси. За този свой прочит на Лешникотрошачката” балетната режисьорка бе удостоена с престижната награда „Варна” 2012.

Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

 

   

 

 

 

 

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

 

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

 

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

 

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

 

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

 

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

 

Прочетете продължението тук >>>>>>>>

 

„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сегей Бобров – премиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

Гена ДимитроваСТАРТ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2016

24 юни 2016, 21.00

ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

 

Седмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2016 стартира на 24 юни от 21 часа с операта „Турандот” на Джакомо Пучини.

Държавна опера Варна посвещава събитието на 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято звездна кариера започва именно с изпълнението на Турандот в постановката на Франко Дзефирели в Миланската скала през  1983 г.  

 

Димитринка РайчеваОбявена за новата Кралица на Миланската скала (след Мария Калас), тя изгрява на световния оперен небосклон, за да се превърне в една от най-ярките оперни звезди за всички времена.

 

 

Удоволствието да аплодира Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика. Нейна снимка от постановката е използвана и за плаката на Опера в Летния театър 2016.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на големия български диригент Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще се превъплъти драматичното сопрано с богат и красив тембър Димитринка Райчева, която смята Гена Димитрова за свой идол.

Останалите участници са също наши солисти: Валерий Георгиев – Калаф, Деян Вачков - Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът, Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг,  Пламен Долапчиев - Понг и Свилен Николов – Мандарин. Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

 

 Прочетете повече:

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

Димитринка Райчева с покана за Турандот в "Сплитско лято"

 Валерий Георгиев в два италиански фестивала с „Турандот”

Резервация и продажба на билети:

 

Основна сцена: 052 665 020, 052 650 666; 052 669 652; Летен театър: тел. 052 612 803

Онлайн: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

 

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

 

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

 

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

 

 

 

 

 

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

 

 

 

 

 

 

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

 

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

 

При кастинга много се държеше актьорите да бъдат млади и възрастта им да съвпада с възрастта на героите. Защо това е толкова важно?

 

Прочетете нататък >>>>>>>>>>>>

 

ОГНЯН ДРАГАНОВ – РЕЖИСЬОР

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора.

На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения...

Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Огнян Драганов

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю.

Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия.

В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно.

Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков.

Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево.

Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно. Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург.

Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

 

Михаил МихайловМИХАИЛ МИХАЙЛОВ – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЕДГАРДО

 

Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок  регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

 

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.

Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от  „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт  от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”.  Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „Девета симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини и др.

През 2013 година, Михаил Михайлов изпълнява теноровото соло в  „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър.  През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”;  „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”.

През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада. По-късно същата година гостува на Македонската опера и балет, в ролята на Херцога на Мантуа от „Риголето”. С различни частни продуцентски компании учзства в турнета в Германия, Италия, Испания, Полша Румъния и Швейцария.

Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При). Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

 

Ирина Жекова - сопран

 

 

ИРИНА ЖЕКОВА – ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение.

По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг.

Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави.

В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Биография на Ирина Жекова - прочетете тук

 

Арсений АрсовВЪРХЪТ НА БЕЛКАНТОТО

AРСЕНИЙ АРСОВ - ЕДГАРДО

Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.

Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо.

Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.

Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.

Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

 Биография на Арсений Арсов - прочетете тук

Прочетете още:

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

 

 

 

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

 

 

 

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

Как се свири мюзикъл, в сравнение, примерно, с опера?

Според всички световни източници „Уестсайдска история“ се определя като първият Бродуейски образец в стил симфо–джаз (в характерния за епохата на 50-те години Cool jazz)Самият жанр на мюзикъла позволява по-свободни операции, а при операта свободата не е въможна. Легендарните първи изпълнители на мюзикъла (1957) са Каръл Лоурънс в ролята на Мария, Лари Кърт – Тони и Чита Ривера – Анита. Смятам, че когато е писал творбата, Бърнстейн е мислил все пак за школувани оперни гласове. Неслучайно оперните звезди Хосе Карерас и Кири Те Канава участват в студиен запис на мюзикъла под неговото диригентство (1985).

 

 

Модерен прочит на комичната опера от Нина Найденова на 31 юли
На 31 юли, в рамките на Опера в Летния театър предстои поредната премиера от варненското оперно лято 2015 – „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети. Четвъртата в историята на Варненската опера постановка на тази комична творба е модерен прочит на изтъкнатата оперна режисьорка Нина Найденова и главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.

Съвременната визия в сценографията и костюмите на Иван Савов и Яна Дворецка ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала, а в по-ново време. Това художествено решение допринася за едно различно настроение, което оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава. Диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореографията носи разпознаваемия почерк на Боряна Сечанова.

Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? Според режисьорската концепция на Нина Найденова: „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „обичам те”!
Ако погледнем с усмивка и днес в нашето време, ще видим как, като че ли все по-трудно или почти не успяваме да произнесем, а още повече „романтично” да прошепнем тези простички думи „обичам те”. Днес любовта я изпращаме в SMS, запознаваме се с любимите си по интернет, а от телевизионния екран непрекъснато ни повтарят, че получаваме „парченца любов...”, „нежна топлина” и т.н.”

Действието на най-новия варненски „Любовен еликсир” ни пренася в Bellа Италия през 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало... Площад с кафене, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават... Познато и някак си скучно, но само до момента, в който се появява той - Дулкамара, понесъл със себе си цялото ново време – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички – търговецът печели пари, клиентите печелят пациенти, а пациентите печелят  самочувствие, любов, здраве, красота… и още в този дух.

Ако ви звучи познато, значи знаете, че лекарството „Любовен еликсир” е много подходящо за всички възрасти и няма странични ефекти. Първата доза може да вземете още на 31 юли, без рецепта, само срещу закупен билет от 10, 15, 20 или 30 лв. от касите на: Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден, тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg; Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 и ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Любовното биле в премиерния спектакъл съвсем отговорно ще забъркат за вас солистите Марк Фаулър, Яница Нешева, Свилен Николов и Гео Чобанов.

Марк ФаулърВ главната роля на Неморино ще гостува Марк Фаулър. Лиричният тенор е сред най-новите попълнения на Пловдивската опера. Той е австралиец, роден в Мелбърн, завършил оперно пеене във Виктория College of Arts, а след това и магистратура в НБУ в класа на Наталия Афеян. Два пъти е бил стипендиант на Райна Кабаиванска. Преди седем години той избира за своя втора родина България. Тук намира и любовта на живота си – оперната певица Благовеста Костадинова. Двамата се установяват трайно в града под тепетата. Пловдивската публика вече познава Марк от ролите му в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ и „Макбет“, в която певецът се изявява в ролята на бъдещия крал на Шотландия Малкълм. Неморино в „Любовен еликсир“ е първата му голяма роля.

 

 

 

 

Яница НешеваВ ролята на неговата любима Адина ще се представи сопраното Яница Нешева. Родена в Стара Загора, учи цигулка при Стефан Филчев и Стефка Караиванова, пее в детския градски хор при читалище "Родина" с ръководител Стефка Желязкова, завършва ЕГ "Максим Горки". През 1994 година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене, където е приета в класа на професор Мила Дюлгерова и актьорско майсторство в класа на професор Павел Герджиков. По време на следването си през 1996 става спечелва специалната награда на проф. Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин", през 1997 става лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" в Провадия. След дипломирането си като бакалавър през 2000 година, от октомври до днес е артист-солист на Държавна опера Стара Загора.

През 2000 дебютира с ролята на Джилда от оп. "Риголето" от Дж. Верди, следват още над 15 централни сопранови партии от опери на Доницети, Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Калман.

 

 

Свилен НиколовВ ролята на сержант Белкоре ще се представи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Именитият баритон завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене, а през 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.
Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова.

От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.

Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.

Басът Гео ЧобановБасът Гео Чобанов ще се вживее в ролята на съвременен рекламен агент, който с особено пристрастие презентира вълшебния еликсир на любовта. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в редица постановки, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан” и други, през 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов, през 2015 г.  успешно дебютира в ролята на Дон Паскуале в премиерната постановка  на едноименната опера от Доницети и в ролята на Великия инквизитор в операта „Дон Карлос” от Верди. Певецът гастролира в германски оперни продукции, а напоследък печели аплодисментите на варненската публика и с камерния спектакъл „Любовни руски романи”.

 

Прочетете още:

Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър

 

  

 

 

ДАРИХА ОРГАН ОТ 1853 Г. НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

23 октомври 2019, Сцена Ротонда

Изненадата, която очакваше журналистите на медийната среща с постановъчния екип на „Уестсайдска история“ на 23 октомври, бе изящният орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи редкия инструмент и открои изключителната му антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на наследниците на Кинка Николова Григорова от Варна, които даряват органа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Приемаме дарението и като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна, подчерта г-жа Димова. Предстои органът да бъде подобаващо експониран като музейна ценност на Сцена Ротонда.

 

    

 

 След презентацията на дарението, постановъчният екип на „Уестсайдска история“ – диригентите Александър Фрай и Кръстин Настев, режисьорът Крис Катена и хореографката Надя Димокова, подробно изложиха пред медиите своите концепции. Александър Фрай, световноизвестен диригент, пианист и органист, ученик на Бърнстейн, се спря върху особеностите на „Уестсайдска история“. Създаден от четирима гении – композитора Лренард Бърнстейн, хореографа Джером Робинс, либретиста Артър Лорънс и текстописеца Стивън Зондхайм, в този мюзикъл за пръв път песните и танците не само са напълно равнопоставени, но и за пръв път се изпълняват от едни и същи артисти. Според него, артистите, избрани с кастинг за варненската постановка, се справят чудесно с това сериозно творческо предизвикателство. Маестро Фрай е поставял досега 50 пъти „Уестсайдска история“ в различни страни, за Кръстин Настев това е втората постановка, след работата му над същия мюзикъл в Анкара, но и двамата са еднакво силно заинтригувани от срещата с това велико произведение. Брилянтната музика и емоционалният сюжет докосват всекиго, самият аз мога да се разплача, при товяа винаги на едно и също място, сподели Александър Фрай.

Режисьорът Крис Катена посочи онези места в мюзикъла, които за него като бивш рок певец, са особено интересни. За Надя Димокова да постави своя хореография на „Уестсайдска история“ след легендарния Джером Робинс е прекрасно творческо предизвикателство и подарък от съдбата. „Maria“, „Blues” и „Tonight” се оказаха сред любимите песни от мюзикъла на екипа. Всички бяха единодушни, че посланията на „Уестсайдска история“ срещу етническите конфликти и расовата дискриминация, за любовта, която въздига човек и го прави по-добър, продължават да са актуални и в XXI век.

 

            

 

Постановката на „Уестсайдска история“ във Варна е резултат от общ творчески проект между Държавна опера Варна и Операта в Крайова.  След премиерата във Варна на 24, 25 октомври, екипът от 150 души заминава за Румъния, за да представи премиерното заглавие на 29 октомври и в Крайова, в рамките на XVI Международен фестивал „Елена Теодорини“.

Концерти на Деси Тенекеджиева и маестро Камджалов във Варна

28 декември 2021, 18.00 и 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

В навечерието на Новата година, когато светлите чувства надделяват, актрисата и продуцент Деси Тенекеджиева и диригентът Йордан Камджалов ще поднесат на варненската публика своя вълнуващ концерт-спектакъл „Любов“.

На 28 декември 2021, 18.00 и 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна, творческото дуо, заедно с Варненската филхармония, ще представи младите лауреати на фондациите “Стоян Камбарев“ и „Йордан Камджалов“: Мария Славова – сопран, Лора Маркова – цигулка, Георги Димитров-Жожо – китара, Сара Чакърова – маримба и Сион Найман – виолончело. Сред най-изявените и даровити млади музиканти, спечелили редица международни конкурси и отличия, те са номинирани или носители на престижния приз за млади таланти в България - Наградата за полет в изкуството, носеща името на големия режисьор Стоян Камбарев. В началото на тази година четиримата инструменталисти получиха поредното признание с номинацията за „Млад музикант на годината 2020“ на предаването „Алегро Виваче“, БНР.

Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 

Нина Найденова, режисьор

„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.

Григор Паликаров, диригент

Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.

25 юли, 21.00, Финал на Театър Римски терми – Варна 2019

 

РУСЛАН ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията и новите моменти в мултимедийния концерт "Магията на киното" - Епизод 3, с който завършва XVII издание на Театър Римски терми

 

 

 

Проектът „Магията на киното“ много бързо допадна на публиката и затова така бързо стигна до своя „Епизод 3“. Какво е различното в него, в сравнение с предишните епизоди?

Както в немската поговорка, според която всички хубави неща са 3 или  идват по 3 пъти, така идва и третият ни концерт „Магията на киното – Епизод 3“. В него са включени песни от любими филми, не само от широкия екран, но и от тв сериали, като „Дъщерата на Мистрал“. Въведохме нови заглавия от известни мюзикъли, които са били филмирани, като при това филмите са извоювали дори по-голям успех от самите мюзикъли. Един такъв пример е мюзикълът „Уестсайдска история“, който Театрално-музикален продуцентски център Варна предстои да постави през новия творчески сезон. Ще изпълним една от знаменателните песни в „Уестсайдска история“ „I feel pretty” (Чувствам се красива).

„Магията на киното“ е запазена марка за познатата ни вокална формация „Маджика“...

Да, в „Маджика“ отново ще се изявят Галина Великова – сопран, Филипа Руженова – сопран, Елеонора Христова - мецосопран и Миглена Страдалска – мецосопран. Те са солистки, но умеят да пеят и в ансамбъл и това е тяхно достойнство. Миглена Страдалска дебютира тази година в мюзикъла „Любовта никога не умира“, в който поднесе много интересен образ на Мадам Жири.

Имаме нов член на инструменталния състав. Към Марина Винокурова – цигулка, Олена Мошинска – виолончело и мен на пианото се присъедини Милена Захариева – флейта. Тя е ярък и разностранен талант, дойде само преди една година в хора на Варненската опера, но вече се изявява с изключителен успех като певица и актриса. Забележителна е последната й роля като Мама Мортън в мюзикъла „Чикаго“, а сега в „Магията на киното – Епизод 3“ за пръв път ще се представи и като флейтистка. Любопитно е, че всъщност тя е завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ именно с флейта.

Забелязвам, че в последно време, ти се занимаваш усилено с аранжименти и оркестрации, без да изоставяш твоя голям свят – пианото.

Да, оказа се, че и това ми харесва. За концерта „Магията на киното – Епизод 3“ направих нови аранжименти и преработки от адаптации, които при предни наши появи не са били аранжирани. Сред новите заглавия, включени в програмата на концерта, обърнах специално внимание на „Искам да прекарам живота си влюбен в теб“ - титулнатата песен от филма-мюзикъл „Маската на Зоро“ с Антонио Бандерас и Катрин Зита Джоунс. Аранжирах песента за 4 женски гласа и четири инструмента, като развих интерпретацията на мелодията от характерни испански, през мексикански, до латиноамерикански ритми. Получи се много интересно звучене.

Ти участва с аранжименти и изпълнение на пиано и в снощния концерт на Георги Христов „Моят път“ в Летния театър, за който зрителите във фейсбук днес не пестят одобрението си.

Благодаря. Георги Христов е изключителен певец, който не обича да се повтаря и пее всеки път различно, така че аз адаптирах моите аранжименти към неговото пеене. За тазгодишното турне с биографичния му концерт „Моят път“ с удоволствие аранжирах по нов начин клавирните партии в неговите песни.

Какво още би добавил за предстоящия Епизод 3 от „Магията на киното“?

Половината от успеха на този формат в трите му издания се дължи на мултимедията на Свилен Николов - оперния певец, чието хоби е заниманието с новите технологии. Тук трябва да отбележа, че сега разполагаме с нов, по-голям екран и с още по-добро озвучаване. Подготвихме се с голяма любов за новата „Магия на киното“ и каним всички да се насладят, заедно с нас, на музикалните шедьоври от великите филми, които всички ние обичаме.

Така „Магията на киното“ ще сложи и една красива удивителна на XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019.

  

МАГИЯТА НА КИНОТО - ЕПИЗОД 3

25 юли, 21.00, Театър „Римски терми“ – Варна 2019


Мултимедиен концерт

Участват:

Вокална формация „Маджика“: 
Галина Великова - сопран
Филипа Руженова - сопран
Миглена Страдалска - мецосопран
Елеонора Христова - мецосопран Марина Винокурова - цигулка
Милена Захариева - флейта
Олена Мошинска - виолончело
Руслан Павлов - пиано Мултимедия
Свилен Николов Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов В програмата:


1. I FEEL PRETTY, Lenard Bernstain, „Уестсайдска история“ - изп. вокална формация "Маджика";
2. ONCE UPON A DREAM/ към анимационния филм „SLEEPING BEAUTY“ (Спящата красавица), P. I. Tchaikovsky, изп. Галина Великова;
3. UNCHAINED MELODY, Alex North, от филма „Дух“, изп. Елеонора Христова
4. ONLY LOVE, Vladimir Cosma, от сериала „Дъщерята на Мистрал“, изп. Филипа Руженова;
5. JOURNEY TO THE PAST, Stephen Flaherty, от анимационния филм на Walt Disney „Анастасия“, изп. Миглена Страдалска
6. I FINALLY FOUND SOMEONE, Barbara Streisand/Bryan Adams, от филма „Огледалото е с две лица“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
7. I SEE THE LIGHT, Alan Menken, от анимационния филм „Tangled“ (Рапунцел), изп. Филипа Руженова;
8. TOUCH THE SKY, Alex Mandel, от анимационния филм „Brave“, изп. Миглена Страдалска;
9. WHEN I FALL IN LOVE, Victor Young, към анимационния филм „Пепеляшка“, изп. Елеонора Христова;
10. WHEN YOU BELIEVE, Hans Zimmer, от анимационния филм „Принцът на Египет“, изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
11. SO CLOSE, Alan Menken, от филма „Enchanted“ (Омагьосани), изп. Елеонора Христова;
12. Nella Fantasia, Енио Мориконе, от филма "Мисията", изп. Галина Великова;
13. WALKING IN THE AIR, Howard Blake, от анимационния филм „The Snowman“, (Снежният човек), изп. Миглена Страдалска;
14. A WHOLE NEW WORLD, Alan Menken, от анимационния филм „Аладдин“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
15. OVER THE RAINBOW, Harold Arlen, от мюзикъла „Магьосникът от Оз“, изп. формация „Маджика“;
16. LA VIE EN ROSE, Edith Piaff, към автобиографичния филм „Живот в розово“, изп. Филипа Руженова;
17. L'AMORE SEI TU, Dolly Parton, към филма „Бодигард“, изп. Галина Великова;
18. THE PRAYER, David Foster, от анимационния филм „Quest for Camelot“ (В търсене на Камелот), изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
19. I WANT TO SPEND MY LIFETIME LOVING YOU, от филма „Маската на Зоро“, изп. формация „Маджика“
20. I WILL FOLLOW HIM, към филма „SISTER ACT“, изп. формация „Маджика“;
21. The Lion Sleeps Tonight, група Тhe Tokens, към анимационния филм „Lion King“, изп. формация „Маджика“.

 

Мултимедиен спектакъл на 21 юли 2016, 19.00, ФКЦ

Диригентът на Дъблинската филхармония Дерек Глийсън във Варна

В очакване на любимия филмов фестивал „Любовта е лудост” варненци и гостите на Варна ще съпреживеят „Филмовата музика на Холивуд” на 21 юли от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. В един впечатляващ мултимедиен спектакъл с откъси от филмите и ефектно сценично осветление ще прозвучат познатите мелодии от мегапродукциите "Титаник", "Хари Потър", "Извънземното" и "Стар Трек", както и музика от новото поколение американски композитори.

 

 
 
 
 
 

На диригентския пулт пред Симфоничния оркестър и хора на Държавна опера Варна за пръв път ще застане Дерек Глийсън – познато име в световните музикални среди, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония.

 Дерек Глийсън

Получил солидно образование в консерваториите на Дъблин, Лондон, Виена и Лос Анжелис, Дерек Глийсън, освен диригент е и композитор на филмова музика и директор на ирландската магистърска програма „Композиране за кино и визуални медии”, която е съвместна инициатива на няколко висши учебни заведения. Маестрото има двойно гражданство – ирландско и американско и развива изключително активна творческа дейност в различни точки на света.

 

От години поддържа приятелски отношения и с България, в неговата филхармония свирят много българи, което е предпоставка за редица инициативи, осъществени с подкрепата на българското посолство в ирландската столица. Дирижира много оркестри по света и гастролира с Дъблинската филхармония в различни държави. В България е дирижирал Симфоничния оркестър на БНР в София, оркестрите на Бургаската и Пловдивската опера, сега ще го приветстваме и във Варна.

 

 

„Мадам Бътерфлай” с Линка Стоянова и Арсений Арсов на 23 октомври 2013 Красивата история за любовта между младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон Джакомо Пучини превръща в може би най-енигматичната творба в световната оперна литература.

За водещите солисти на Държавна опера Варна Линка Стоянова (сопран) и Арсений Арсов (тенор)  "Мадам Бътерфлай" дава възможност да покажат в максимална степен красотата на гласовете си, шлифовани през годините във високо певческо майсторство.

25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ

14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г. В тази класическа творба, елегантно съчетание от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера, композиторът се изявява като проникновен изследовател на човешката душевност и творческите пориви на артиста. Взел повод от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „Фантастичните разкази на Хофман“, Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.

В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“....

 

11 декември, 16.00, Сцена Ротонда

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

 

На 11 декември, 16.00, Сцена Ротонда ще събере почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик ще поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017.В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.Модератор Виолета Тончева.

 

Ето как изкуствоведът РУМЕН СЕРАФИМОВ характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.

 

 

 

 

 

Постановката е на най-уважавания български оперетен режисьор проф. Светозар Донев, който има дългогодишно партньорство с Държавна опера - Варна.

Спектакълът е съвместна продукция на Опера в Летния театър и Международния музикален фестивал „Варненско лято“

Корифеят на оперетата в България проф. Светозар Донев, който има изключително плодотворно сътрудничество с Варненската опера в последните години, реализира постановката на „Хубавата Елена“, която ще има своята премиера на 3 юли в рамките на фестивала Опера в Летния театър. Свежест в нея внася хореографията на талантливата му дъщеря Анна Донева, а сценографията е работа на Иван Токаджиев. Под палката на диригента Кръстин Настев ще излязат актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев като Менелай и солистите на Варненската опера Пламен Долапчиев като Парис и Александър Мутафчийски като Калхас, а в ролята на Хубавата Елена ще видим искрящата Лилия Илиева.  

Популярен като баща на оперетата, Жак Офенбах пише повече от 100 музикално-сценични произведения, белязани от гениална мелодичност, парижка изтънченост и френско остроумие. "Хубавата Елена" среща първата си публика през 1864 г. в Париж и оттогава шества по сцените на Европа и света, радвайки публиката с ефектна музика и пищна визия. А ироничният поглед към нравите от края на 19. век, вплетени в историята от времето на Троянската война, ни насочва да търсим паралели и в нашето съвременно общество.

Постановката е съвместен проект на ТМПЦ - Варна и ММФ „Варненско лято“.

За новия спектакъл проф. Светозар Донев споделя: 

„Това е втората оперета на Жак Офенбах, който създава и развива жанра на малката комична опера. Враговете на оперетата казват, че жанрът е еклектичен, защото има много елементи от други жанрове – театър и музика, но Офенбах така ги организира, че става бащата на един нов жанр. В „Хубавата Елена“, той използва античен сюжет, за да каже нещо много съвременно за тогавашното френско общество. Парижани, които са отивали тогава на „Хубавата Елена“, са ръкопляскали, защото под образите на различните герои са виждали хора от двореца, от управляващите, популярни личности, които сега, ако оперетата се постави с първоначалното либрето, ще ни бъдат чужди, защото ние не ги знаем. „Хубавата Елена“ претърпява много преработки на либретото – и в чужбина, и у нас. У нас са известни преработките на Недялко Йорданов, и аз съм я поставял, на Валери Петров…, но с времето те се променят. Аз съм избрал преработката на Макс Райнхард, понеже той е един велик немски режисьор, който прави тази преработка през 30-те години на ХХ век и тя звучи много съвременно и днес. “ 

Проф. Донев обобщава впечатленията си от своята съвместна работа с трупата на Държавна опера - Варна: „Артистите, които ангажирахме в спектакъла, са отлични и като оперни изпълнители, и като драматични актьори, и като танцьори. А диригентът Кръстин Настев навлезе много бързо в оперетния жанр. Вярвам, че всички заедно ще зарадваме публиката в Летния театър. Варненската опера е един много съвременен оперен театър, който поставя опери, оперети, мюзикъли, балети – това е съвременният оперен театър. Не е закостенял театър, който да представя само опери. Всъщност оперният театър е един театрално-музикален театър, в който влизат много жанрове. И тук искам да направя комплимент на директора на ТМПЦ – Варна Даниела Димова за това, че има широк поглед и обогатява палитрата на Варненската опера с малки и големи мюзикъли, оперети, опери, балети. Това е един комплимент за варненската общественост, за града Варна. Защото Варна е международен град – тук идват туристи не само от цяла България, идват хора от цял свят и правилно репертоарът се ориентира към такава широка аудитория.“

Билетите за фестивала Опера в Летния театър 2020 са със специални цени - жест на Театрално-музикален продуцентски център - Варна към ценителите на музиката. Билетите от всички ценови пояси се предлагат на цени двойно по ниски от Лято 2019. Така билетите от 80 лв. това лято са по 40 лв., тези от 60 са по 30 лв., от 40 - по 20 лв., и от 30 - само по 15 лв. За групи над 9 души и за тези, които изберат офертата Културен маратон за 5 и повече представления, ще има и 20 % отстъпка. Касата на Операта работи и в събота и неделя. 

 

 

 

 

10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

 

Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, а в следващия момент ви запраща в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкаже в навечерието на Деня на влюбените „Моята страстна латино любов“. В театрализирания концерт, с режисьор Сребрина Соколова, словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен - спомен за нещо отминало, но не и забравено. Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба ичувствената бачата. Този коктейл от цветове, глас и движения ще предложат артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев. Специално участие в „Моята страстна латино любов“ имат харизматичният актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев, с клавирния съпровод на Соси Чифчиян.

Поради големия интерес и изчерпване на свободните места на 10февруари, концерт-спектакълът „Моята страстна латино любов“ ще има и второ издание на 11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда.

 

 

Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман “Царицата на чардаша” се радва на голям успех сред българска и чуждестранна публика. В спектакъла на 7 май за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи един от водещите солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Богомил Спиров.

Богомил Спиров е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров”, която завършва в класа по оперно пеене на Никола Василев. От 1993 г. е артист-солист в Националния музикален и балетен център „Стефан Македонски”. Богомил Спиров се е превъплъщавал успешно в ролите на Иван в «Българи от старо време», Княз Звезделин от «Цар Калиман», Айзенщайн от «Прилепът», Исус в «Исус Христос суперзвезда», Димитриану, Йонел, Йожи в «Циганска любов», Казанова в «Казанова», Камий дьо Росийон от «Веселата вдовица» и редица още герои на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Шонберг, Р. Бенацки, Л. Бърнстейн и др.

Самият Видин Даскалов, познат с култовото изпълнение на Бони в «Царицата на чардаша», подготвя Богомил Спиров за тази роля, предавайки му щафетата в Музикалния театър.

Останалите образи ще представят варненските солисти Вяра Железова (Силва), Пламен Долапчиев (Едвин), Лиляна Кондова (Щаси), Антоанета Маринова (Цецилия) и др.

На 7 май на диригентския пулт ще застане диригентът на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев.

 

 

Пламен Димитров - Набуко

 

 

 На 5 март от 19 часа любителите на оперната класика ще имат възможността да съпреживеят Вердиевия шедьовър “Набуко”.

Под диригентската палка на маестро Стефан Линев, образа на Набуко ще пресъздаде баритонът Пламен Димитров, който в успешната си кариера на българска и световна сцена прибавя непрекъснато нови централни роли. След прекрасните му превъплъщения са Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, солистичните роли в „Кармина Бурана”, Набуко, Мазето и др.

 

 

 

 

 

 Татяна СпиридоноваВ ролята на Абигайл ще гостува Татяна Спиридонова, която притежава всички певчески и артистични данни, за да защити знаковата за сопраните партия.

Татяна Спиридонова (сопран) завършва НМА „Панчо Владигеров“ в класа на доц. К. Вачкова, специализира вокално майсторство и интерпретация в Международната академия на вокалните изкуства при Александрина Милчева, квалифицира се в майсторски клас на Гена Димитрова.

Започва певческата си кариера с концертни изпълнения на кантатата „Кармина Бурана“ от К. Орф на всички български сцени, включително „Зала България“ и залата на Софийска опера и балет. Пяла е и в „Auditorium Hall“ в Барселона, Испания, както и в множество театри в Холандия и Египет.

Певицата поддържа богат кантатно-ораториален репертоар от произведения на Моцарт, Шуберт, Доницети, Перголези, Бетховен, Верди, Брамс, Фуре и др. Дебютира на  оперна сцена в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди в Русе през 2001 г.

 

 

Бързо предпремиерно интервю на Виолета Тончева с дълбоко оперетния човек Николай Априлов

 

Царицата на чардашаЗащо режисьорът Николай Априлов  харесва „Царицата на чардаша”?

Защото след премиерата във Виена през 1915 г. не спира да триумфира навсякъде по света. 100 години по-късно „Царицата на чардаша” ще има и своята нова премиера във Варна на 3 юли в Опера в Летния театър. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да представя и своята интерпретация на прекрасната творба на Имре Калман. Още повече, че това е третата постановка в историята на Варненската опера, след сценичните версии на Емил Главанаков от 1957 и Видин Даскалов от 1996 г.

И така – през 2015-та „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години, но те никак не й личат. Дължи се най-вече на изключителната мелодика на музикалната партитура - мелодиите се запомнят при първото чуване. Драматургията с пълнокръвно изградените характери и интригуващите ситуации, в които изпадат действащите лица, също впечатлява. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”. Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми„Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си.

 

Колко ли произведеният в музикалната литература могат да се похвалят с подобна слава...

Малко са тези музикално-сценични творби, в които всички мелодии от първата до последната са световни хитове. Бих посочил дори само две – „Севилският бръснар” и „Царицата на чардаша”. Моят брат казва, че съм дълбоко оперетен човек и е прав. Аз виждам в оперетата предвестник на модерния мюзикъл и изключително големи възможности за изява на режисьора и актьорите. Няма режисьор, който да не се изкушава да работи едновременно в трите жанра – музика, танц и театър, а „Царицата на чардаша” предлага точно това.

 

Публиката също винаги е обичала забавлението...

Разбираемо е. Подобни жизнени творби, наситени с драматични ситуации, но завършващи винаги с хепи енд, са желани от хората, защото за всеки един от нас трудните моменти в живота са много повече от тези, които носят радост и естетическо удовлетворение.

С какво ще привлече зрителите Вашата „Царица на чардаша”?

Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!

Варна, 18 юни 2015 г.   

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Маестро Иван Кожухаров

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

Линка Стоянова„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

 

На 15 май от 19 часа шедьовърът на Имре Калман „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с приповдигнатото си настроение и великолепната си музика. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, в ролята на Силва ще дебютира Лиляна Кондова, а в ролята на Бони ще аплодираме солиста на Старозагорската опера Георги Динев.
 

В останалите роли ще се представят солистите на Държавна опера Варна – Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Стелияна Стоянова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьорът Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм.
 

Лиляна Кондовасопран е родена във Варна. Завършила е НУИ „Добри Христов” и НМА „Проф. П. Владигеров” по специалностите обой и оперно пеене, съответно при проф. Георги Желязов и д-р Нели Божова. Веднага след дипломирането си е приета на работа в Държавна опера Варна, където също съчетава работата си на артист-оркестрант и оперна певица. Дебютът й е в ролята на Барбарина от оп. „Сватбата на Фигаро”, от Моцарт, следват ролите на Янка от оперетата „Българи от старо време”, Тебалдо от „Дон Карлос”, Валансиен от „Веселата вдовица”, Щаси от „Царицата на чардаша, Флора от „Травиата”, Зорница от „Луд гидия”. Изпълнява централните сопранови роли в мюзикълите за деца „Джекил” от Джон Мур и „Алиса в страната на чудесата” от Ал. Йосифов. Лиляна Кондова често участва в различни творчески проекти, в които изпълнява арии и дуети от опери, оперети и мюзикъли.  

Георги ДиневРоденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г. Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

От 2003 г. е солист на Държавна опера Стара Загора. В репертоара му влизат ролите: Макдъф в „Макбет”, Алфред в „Травиата” от Верди; Горо и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в ”Бохеми”, Панг и Понг в”Турандот” от Пучини; Неморино в „Любовен еликсир”, Артуро в ”Лучия ди Ламермур” от Доницети; Дон Отавио в „Дон Жуан”, Дон Базилио и Дон Курцио в ”Сватбата на Фигаро”, Моностатос във ”Вълшебната флейта” от Моцарт; Бони в „Царицата на чардаша”, Тони в ”Принцесата на цирка” от Калман; Отокар в „Цигански барон”, Алфред в „Прилепът” от Щраус - син; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена” от Офенбах; Бебс в  „Лелята на Чарли” от Фелцман” и др.

Георги Динев, познат от сцените на всички оперни и оперетни театри в България, както и от концертните подиуми, е режисьор-постановчик на оригиналния спектакъл „Фантомите на мюзикъла“ в Държавна опера Стара Загора.

Вилиана Вълчева

 

22 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Под патронажа на Ирена Соколова, заместник-председател на Парламентарната комисия по култура и медии в 43-то НС

Режисьор и сценограф Кузман Попов

Диригент Вилиана Вълчева

Костюмограф Ася Стоименова

3D мапинг Полина Герасимова

 

Солисти:

Дария Масиеро – Норма

Борис Луков – Полионе

Даниела Дякова – Адалджиза

Евгений Станимиров - Оровезо

 

В премиерния маратон на ММФ „Варненско лято” 2016 бисерът на Белини „Норма” е последната, шеста поредна премиера, която Държавна опера Варна ще поднесе в Опера в Летния театър на 22 август.

Наричат Винченцо Белини „Моцарт от Катания”, меломаните обожават неговата „Норма”, в която най-ярко се изявява италианският стил белканто, а прочутата ария „Каста дива”, превърнала се във визитна картичка на Белини, е позната и на хората, които са далече от света на операта.

За Варненската опера е гордост, че на 23 май 1972 година на нейната сцена е изнесена първата българска постановка на „Норма”.

Преводът на български език и режисурата са били на Михаил Хаджимишев, сценографията и костюмите - на негова съпруга Ани Хаджимишева.

Под диригентството на Недялко Недялков в главните роли блестели големите имена на Варненската опера - сопраното Мария Бохачек в ролята на Норма, нейния съпруг, тенора Тодор Костов в ролята на Полионе и баса Стефан Циганчев в ролята на жреца Оровезо.

Кузман Попов

 

Сегашната постановка на „Норма” е втората в историята на Варненската опера. Режисурата и сценографията са дело на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

"Норма е една история за любов и ревност, за обич и омраза, за агресия и бунт на поробените, на която ако погледнем със страстно око, ще видим, че реалността става легенда.

Действието на „Норма” се развива в една нощ. Има ли шанс да разбулим тъмната завеса, на която са набодени звездите? Една нощ, в която сякаш звездите разказват своята история, сякаш те са изпратили своите посланици, за да установят контакт с нас – зeмните... Какво ще се случи при тази среща? Ще бъде ли успешен мостът във времето, който се опитва Норма да направи?” Върху този въпрос фокусира режисьорската си концепция Кузман Попов.

 

 

Ася Стоименова

 

„Тръгвайки от режисьорския прочит, реших да изполвам един по-футуристичен поглед към „Норма”. Проектирах костюмите с крайно изчистена, почти геометрична линия, в графичната черно-бяла гама, на която драматично контрастира единствено червеният цвят”, обяснява талантливата млада художничка Ася Стоименова, костюмограф на постановката.

На диригентския пулт за премиерата на 22 август в Летния театър ще застане Вилиана Вълчева, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Анна Фурнаджиева.

 

 

 

 

В ролята на Норма ще се превъплъти възхитителното италианско сопрано Дария Масиеро.

„Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон. Истинско удовлетворение ми донесе участието в ролята на Леонора ди Варгас в „Силата на съдбата” от Верди преди няколко дни. Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам във Варна в ролята на Норма, една от моите любими героини.

Евгений СтанимировРепетициите с екипа на Държавна опера Варна вървят добре, всички очакваме с нетърпение премиерата на 22 август. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам поласкана да пея на неговата сцена”, разказва Дария Масиеро.

Нейни партньори в останалите главни роли са великолепните български певци с международна кариера - мецосопраното Даниела Дякова като Адалджиза и Евгений Станимиров като Оровезо, тенорът Борис Луков ще бъде Полионе.

Борис Луков„Полионе е вокално много трудна партия с една от най-дългите арии в цялата оперна литература. Той не е положителен персонаж, разкъсван  между любовта си към Адалджиза и дълга към Норма, която е майка на децата му. Спецификата на партията са ниските вокали в нисък регистър от една страна и пределените височини от друга страна и този голям диапазон прави партията трудно изпълнима. За мен е удоволствие да работя с талантливата диригентка Вилиана Вълчева и прекрасното мецосопрано Даниела Дякова”, подчертава Борис Луков.

Даниела ДяковаДаниела Дякова допълва:И аз съм много щастлива, че за втора поредна година имам удоволствието да бъда част от престижния и претенциозен афиш на ММФ „Варненско лято” с толкова прекрасни заглавия и премиери. Благодаря за доверието на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Адалджиза е една от любимите ми партии, които съм изпълнявала на различни сцени в България, Франция и Италия. Характерното за нея е, че теситурата е доста висока, де факто Адалджиза е написана за сопран, а звученето й с мецосопранов тембър е по-екзотично и пленително.

Така публиката има възможност да направи разликата между високия, светлия сопранов и по-тъмния мецосопранов тембър.”

 

 

С особено внимание се подготвят за премиерата и любимците на екипа, 7-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

 

 

Прочетете още:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

 

 

Александър МутафчийскиНа 23 февруари от 18.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с прекрасното настроение и великолепната музика в шедьовъра на Имре Калман.

Под диригентската палка на младия диригент Стефан Бояджиев, който от две години е част от екипа на ТМПЦ – Държавна опера Варна, ще се представят звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони. Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Лиляна Кондова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьора Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм и др.

В ролята на Силва своя дебют ще направи Олга Михайлова-Динова. Тя завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена, където я аплодираме като Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както и в операта-балет „Carmen Dance”, също в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари във „Веселата вдовица”. С  перфекционизъм и артистизъм се откроявах участията й в мюзикъл концерта „Hello Broadway” на Опера в Летния театър.

Варненските меломани винаги възторжено посрещат и своя съгражданин Александър Мутафчийски - един от онези щастливи артисти, които не само обичат сцената, но и сцената обича тях. Роден във Варна, той завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“- София през 1999 г., специалност Оперно пеене, в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. В момента е докторант във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров” по Музикално-сценична режисура и ментор по програма Студентски практики.

Още като студент в първи курс на академията, през 1996 г., дебютира на сцената на Варненската опера в „Така правят всички" от Моцарт и "Любовен еликсир" от Доницети, където изпълнява централните баритонови партии. От 1997 г. е солист в трупата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ - София. Лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска" през 1997 г. През 2003 г.  получава наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Класик ФМ за върхови постижения в музикалната култура "Кристална лира", в категория Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла "Някои го предпочитат горещо" на Жул Стайн. През 2012 г. за втори път е удостоен с престижната награда „Кристална лира“, отново в категорията Оперно и оперетно изкуство, за ролите на Бебс от „Лелята на Чарли“, Рамон от „Зоро“, Иван от „Българи от старо време“ и Никош от „Веселата вдовица“.

 
Богатият му репертоар включва роли от класически оперети:
Кайетан в „Циганска любов“, Брисар в „Граф фон Люксембург“, Никош във „Веселата вдовица“ от Лехар; Коломан Жупан в „Графиня Марица“, Граф Бони в „Царицата на чардаша“, Наполеон в „Баядерка“ от Имре Калман; Папакода от „Една нощ във Венеция“, Граф Хомонай в „Цигански барон“, Йозеф във „Виенска кръв“, Блинд и Франк в „Прилепът“ от Йохан Щраус; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена“ от Офенбах, Иван от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов и др.

Ярки негови постижения в мюзикъла са: Конферансието от „Кабаре“, Еймъс от „Чикаго“ на Джон Кандер, Барнаби в „Хелоу, Доли!“ на Хърмън, Джери в „Някои го предпочитат горещо“-на Жул Стайн, Джон в „Мис Сайгон“от Шьонберг, Пилат и Ирод в „Исус Христос суперзвезда“, Че в „Евита, Манкъстрап в „Котките“ от Уебър, Бебс в „Лелята на Чарли“ и др.

Едни от последните му сценични превъплащения на сцената на Националния музикален театър са в мюзикълите „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, в ролите на Станчо Квасников и Илийчо; в „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, в ролята на Хенри Хигинс ; „Малката кибритопродавачка“ от Румен Бояджиев-син, в ролята на Стария Латернаджия, както и в оперетата „Фраскита“ от Лехар, в ролята на Иполит Галипо. Освен богатият си музикално-сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани негови композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир Денев и др. Има множество участия на националните прегледи „Нова българска музика“.

Канен е като специален гост-изпълнител на различни концертни събития, фестивали и музикални форуми като „Варненско лято“, „Опера в Летния театър“ във Варна, „Сцена на вековете“ във Велико Търново, Мартенски музикални дни в Русе, Дни на класиката в Балчик и др. Има записи за фондовете на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гостувал е самостоятелно и заедно с трупата на Националния музикален театър в множество градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Дания, Люксембург, Китай и Япония.

 

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

Варна - 9 октомври, 19.00, Основна сцена
София – 14 октомври, 19.00, НДК 
 
За пръв път след възторженото посрещане на мюзикъла „Чаплин“ в Летния театър, продукцията на Държавна опера Варна при ТМПЦ Варна, ще се играе днес на Основна сцена. Преди да влезе в репетиция режисьорът Борис Панкин споделя с усмивка новината от интернет. В Топ 10 класацията на мрежата за онлайн продажби Ивентим, сред предстоящите културни събития „Чаплин“ заема второ място преди концерта на Лили Иванова. Този голям интерес говори недвусмислено за отзвука в социалните мрежи от постановката и предрича успеха на столичната премиера на „Чаплин“ в НДК на 14 октомври. 
 
Мюзикълът на Крис Къртис, поставян досега само на Бродуей, излиза в България дори преди Лондон и неговата премиера затвърждава славата на Борис Панкин като режисьор на хитови мюзикъли. Повечето от тях са реализирани през последните години в тандем с диригента Страцимир Павлов и екипа на оперния театър във Варна. След зрелищните танци, които Анастасия Неделчева създаде за варненския „Чикаго“, сега, с впечатляващата си хореография за „Чаплин“, тя отново е сред ядрото от талантливи творци около режисьора. Своеобразна премиера ще има тази вечер и новата визия на мюзикъла, подготвена от сценографа Константин Гарнизов специално за зимната сцена, в синхрон с костюмите на Розина Макавеева. В оригиналните мултимедийни решения, с много от средствата на киното, силна намеса има и операторът Калоян Божилов, носител на Златна роза за филма „Ага“. 
 
В трогателната история за големия малък човек, който кара света да се смее, но трудно намира щастието в собствения си живот, триумфира любимият на Борис Панкин и на публиката Мариан Бачев като Чарли Чаплин. Партнират му последните открития на режисьора за мюзикълната сцена - Борислав Веженов в ролята на брата на Чаплин Сидни и неустоимата Десислава Николова като журналистката Хеда Хопър. 
Оркестърът и балетът на Държавна опера Варна съучастват вдъхновено в този „спектакъл за обичта“, както го определя Панкин. В неподражаемата чаплинова атмосфера веднага въвъежда и оригиналният плакат на Радослава Боор.
 
Постановката се реализира по специално договаряне с Bubbles Incorporated, S.A. & Roy Export, S.A.S. и Broadway Licensing, 7 Penn Plaza, Suite 904, New York, NY 10001, www.broadwaylicensing.com
БИЛЕТИ: 15, 20,30 и 40лв.
БИЛЕТНИ КАСИ:
ТМПЦ - ВАРНА, пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00–13:30 и 14:30-20:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020
Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214.
Можете да закупите своите билети и през онлайн мрежите на EVENTIM https://www.eventim.bg/bg/ и
ФКЦ: https://fccvarna.bg/
 

Актьорът от Народния театър „Иван Вазов“ МИХАИЛ ПЕТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Оркестър без име“ като един от петте най-добри български филми; за мюзикъла „Оркестър без име“ като достойно продължение на филма с други средства; за колоритния образ на Миташки и негативните черти в характера на българина, които за съжаление се задълбочават; за мюзикъла като синтетично изкуство и свеж полъх във време на изпитания. 

-Сигурно харесвате филма „Оркестър без име“...

-Ако подберем най-добрите български филми, „Оркестър без име“ във всеки случай ще бъде в петицата на тази класация. Във филма участват прекрасни млади актьори, които по-късно, благодарение и на този филм, се развиха и получиха голяма популярност. Сега се срещаме с този материал на Станислав Стратиев, вече в сценичен вариант на Борис Панкин. Постановката не отразява точно филма, защото междувременно изминаха 40 години, нещата се менят, животът се променя, а с него се променят и хората. Има детайли, които са осъвременени и според мен звучат по-актуално. Мисля, че се получи едно достойно продължение на филма „Оркестър без име“, вече в жанра на мюзикъла.

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

 

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

   

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

 

 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

 

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

 

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

 

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

 

Действащи лица и изпълнители:

 

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

 

 

 

 

 

11 септември 2017, 20.00, Летен театър

 

На 11 септември, със съдействието на Община Варна, в Летния театър ще бъде представен музикално-танцовият спектакъл „Орфей и Евридика“, съвместна продукция на Международен фестивал на изкуствата „Перперикон“ и Театрално-музикален продуцентски център Варна.

През лятото варненската публика бе запленена в Театър Римски терми от операта „Орфей и Евридика“ от Глук, в интерпретацията на българо-кипърски екип, сега тя ще има възможността да съпреживее отново древния мит, пресъздаден от друг екип, също с международно участие.

 

Двигател на замисъла и реализацията е продуцентът Петър Савчов. Режисурата е дело на проф. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и „Карнеги мелън юнивърсити“ – САЩ. Румяна Бъчварова, създала популярните музикално-танцови спектакли „Самодивска сватба“, Поклонение пред Великата Богиня – майка“, „Предсказанието на оракула“ и други, е разработила сценографията и костюмите. На диригентския пулт ще застанеЙосиф Герджиков, един от най-ревностните популяризатори на бароковата музика у нас. За 3D мапинга, мултимедията и специалните ефекти отговаря Димитър Савчов. В ролите: Орфей – Владимир Попов от Държавна опера Русе, Евридика – Венера Мелеки от Националните опери на Кипър и Гърция, Вестителка – Олга Павлова от ДМБЦ „Ст. Македонски“. Участват Фестивален симфоничен оркестър, хор „Клаудио Монтеверди“, Стоян Павлов – тъпан, метъл група „Ренегат“, танцова трупа от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и ПУ „П. Хилендарски“.

 

Орфей е първият културен герой на Европа, от който води началото си един от най-мощните култове на древността, възхваляващи силата на любовта и изкуството. В разцвета на Ренесанса, преди 420 години, митът за Орфей вдъхновява Клаудио Монтеверди да създаде една от първите оперни творби „La favola d’ Orfeo”. Спектакълът използва част от музикалния текст на това произведение, но го обогатява с фрагменти от малко известни древноегипетски и древногръцки творби, мотиви от българския фолклор, както и със съвременното звучене на метъл и хип-хоп. Включени са и специални визуални ефекти, чрез които фабулата, текстовете на операта и Орфеевите химни стават достъпни за съвременния зрител. Обединил в себе си различни изкуства, спектакълт „Орфей и Евридика“ е апотеоз на любовта и човешкия дух.

 

Билети по 10, 15, 20, 25, 30 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

При лошо време спектакълът „Орфей и Евридика“ ще се измести в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта от 21.00.

 

 


 

МАЩАБНА КОПРОДУКЦИЯ между НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА И БАЛЕТ на РС МАКЕДОНИЯ и ТМПЦ - ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

29 юни, 21.00, Опера в Летния театър - Варна 2022

Дългогодишното творческо партньорство между Националната опера и балет на Република Северна Македония и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, следвайки Меморандума между двата театъра за сътрудничество и размяна на гостувания, намира особено силен израз в XIII издание на Опера в Летния театър 2022.

На 29 юни от 21.00 часа двете културни институции ще представят две балетни премиери – „Шехеразада“ по музика на Николай Римски-Корсаков, хореография Михаил Фокин, редакция Олга Панго, режисьор Деян Прошев – продукция на Скопие и „Валпургиева нощ“ по музика на Шарл Гуно, хореография Леонид Лавровский, хореографска редакция и режисура Светлана Тоншева – продукция на Варна. Танцуват най-добрите балетни артисти от интернационалните балетни трупи на РС Македония и Държавна опера Варна, а оркестъра на Държавна опера Варна дирижира маестра Бисера Чадловска от РС Македония.

В реципрочния гастрол на Държавна опера Варна в Скопие на 7 октомври т.г. отново ще бъдат представени „Шехеразада“ и „Валпургиева нощ“, но тогава пред оркестъра на Националната опера и балет на РС Македония на диригентския пулт ще застане маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

20 юли 2017, 21.00

На 20 юли, 21.00 часа, в уникалната атмосфера на Римските терми във Варна, публиката ще съпреживее романтичната любов на Орфей и Евридика, за която според древния мит, дори смъртта не е предел.

Премиерата на операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук в XV издание на Театър Римски терми е съвместен проект на Държавна опера Варна и Младежко оперно общество Кипър. Автор на сценичната версия е Академик Пламен Карталов, диригент Франсис Гай – Кипър, хореограф Риолина Топалова. В главните роли ще аплодираме сопраното Даниела Димова – Евридика и мецосопраното Цвета Христофору – Орфей. Сопраното Лиляна Кондова ще бъде Амур, а балетните артисти Катерина Петрова и Цецо Иванов ще пресъздадат духа на Евридика и духа на Орфей.

Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. За Цвета Христофору „Орфей и Евридика” също е много специално преживяване. Родена във Варна, завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и НМА „Панчо Владигеров” с отличие, Цвета Христофору живее и твори в Кипър. Тя гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.

 

“OРФЕЙ И ЕВРИДИКА” – НАЙ-ПРОЧУТАТА ОПЕРА НА „КАВАЛЕРA СЪС ЗЛАТНИ ШПОРИ“ КРИСТОФ ВИЛИБАЛД ГЛУК

 

Почитан като „велик майстор на италианската опера“, Кристоф Вилибалд Глук, обикновено избира за сюжети истории от митологията и от античната епоха. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист, също ярка личност на своето време, го подтиква към революционни промени в създаването на оперни произведения. „Всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, следователно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнообразен и потресаващ“, обосновават разбирането си за новата опера двамата приятели.

Целта е да се постигне синтез между малко текст, ярка музика и много зрелищни ефекти – една гледна точка, която векове по-късно продължава да бъде интересна за хората на изкуството. Тя провокира и Академик Пламен Карталов да предложи своя сценична интерпретация на камерната опера. Създадена през далечната 1762 г., „Орфей и Евридика” отразява новаторските търсения на композитора и остава в историята като най-забележителната творба на „Кавалера със златни шпори”. С тази титла, една от най-високите през XVIII век в Италия, е удостоен и Кристоф Вилибалд Глук.

 Прочетете още: Цвета Христофору: „Орфей и Евридика“ е божествен ритуал, не опера

 

АРХИВ НОВИНИ

Вижте всички -