28 октомври 2016, 19.00

Маестра Конти: „Да се вслушваме повече в себе си”

На 28 октомври варненската оперна сцена предлага едно преживяване за естети с Вердиевия „Риголето”, дирижиран от именитата италианка Маестра Николета Конти. Започнала кариерата си като асистент на великия Ленард Бърнстейн, тя е признат творец в световните музикални среди.

След провеждането на свой Майсторски клас преди две години в София, завършил с голям гала концерт, Маестра Конти идва за втори път в България за да дирижира една от любимите си опери.

За ролята на Джилда е поканена американката Алиана Габриели, която спечелва с тази роля конкурс за Метрополитън Опера. Великолепния солистичен състав оформят с коронни роли в своя репертоар солистите на Държавна опера Варна Венцеслав Анастасов (Риголето), Валерий Георгиев (Херцогът на Мантуа), Евгений Станимиров (Спарафучиле) и др.

„Винаги започвам подготовката си за оперния спектакъл от либретото, за да обхвана дълбоките връзки между текста и музиката. Това е много важно за драмите на Верди, чиято сила и красота преоткривам всеки път по нов начин. Известно е, че композиторът е работил много дълго върху всеки един от персонажите, докато намери точния инструмент, който да изрази конкретното душевно състояние на героя”, разказва Маестра Конти.

И продължава: „Ключът за добрия оперен спектакъл се държи от диригента. Той е длъжен да намери правилното темпо, да създаде творческа атмосфера за оркестъра и целия екип, като следвайки солистите, самият той да работи за тях. Диригентът трябва да намери баланса не само между компонентите в произведението, но и между хората, които заедно създават магията на оперния спектакъл. Аз много внимавам за този баланс. За мен най-важното е всички ние да се настроим на една и съща енергийна вълна, за да можем, вслушвайки се в себе си, да намерим есенцията на творбата и да я поднесем на зрителите така, че и те да бъдат заразени от същата емоция.
Мисля, че всички ние, хората, трябва да се вслушваме повече в себе си. Това би било от полза не само за изкуството.

Харесвам различни творби и жанрове, но предпочитам драматични сюжети. Обичам да дирижирам Пучини, той е гений на оркестрацията. Моцарт ме кара да се чувствам, сякаш летя в пространството. Но Верди, Верди е нещо съвсем различно, това е моята музика. И се радвам, че ще дирижирам „Риголето” във Варна, с български музиканти и певци, които аз по принцип ценя, те са са добре приети в цял свят”, изтъква Маестра Конти.

Разговор с Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна за програмата на VII-то издание на „Опера в летния театър“

"Щрихи от утрото" (15.06.2016) - "Минути за култура" по ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов > вижте видео:

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

Отзив на Юлияна Караатанасова във в. „Дума”, 5 септ. 2014

Заключителният акорд на тазгодишното, пето издание на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2014" бе поставен от любимо на публиката заглавие - операта "Набуко" от Джузепе Верди. На 23 август, въпреки нестабилната прогноза за времето, заредени с чадъри и връхни дрехи, меломаните изпълниха до краен предел местата в Летния театър, нетърпеливи да чуят любимите си арии и хорове. Тази енергия на очакване и празничност зареди като с токов удар участниците в спектакъла, които още в първо действие започнаха със силен апломб и отдаване на артисти, изпитващи радост от музицирането.

Карло Коломбара е признат на международната сцена за един от най-добрите съвременни Вердиеви баси. Рядко виждаме у нас такъв перфектен артист, който представя един по-различен Верди от обичайните интерпретации на българските баси, повечето от които наблягат на силова гласова изява, без постигане на необходимата значимост и задълбоченост на този образ, който често остава блед на фона на останалите.

Коломбара вдъхна благороден респект на сцената, а неговият Закария е еталон за младите певци. Той показа дълбоко стилово познание, актьорска сдържаност и достолепие в изграждане на образа, изящно оформени вокални фрази, безупречно изравнени регистри и балансирано нюансиране особено в спектъра на по-тихите динамики, където проличава майсторството на всеки певец.

Не по-малко впечатляваща като Абигайл бе румънката Сорина Мунтеану - прима на Националната опера в Букурещ.
Румънската певческа школа е с крачки напред (сравнена с българската в последно време) и дава изключителна стабилност на певците по отношение на развитие на техника, вокалообразуване и стилова яснота. С безапелационно присъствие на сцената, Сорина Мунтеану представи излъскан до блясък образ, с максималното богатство на тембри в рамките на драматичния сопранов диапазон и зашеметяваща вокална техника. С лекота и презицност тя изпя най-виртуозните моменти от партията на Абигайл, а драматичните нотки в гласа й смразяваха със своята изразителност и внушение.

Режисьорка УРСУЛА ХОРНЕР пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за режисьорския си прочит на „Ромео и Жулиета“; романтичната музика и контрастът като режисьорски принцип; динамиката като провокация; знакът за равенство между актьорското превъплъщение и вокалното майсторство; градацията в неустоимите 4 дуета; Жулиета и Виолета („Травиата“); светлинният дизайн като възлов елемент; костюмите в стил Steampunk, модулната сценография...  

За пръв път в своята 75-годишна история, при това тъкмо в юбилейната година, Държавна опера Варна поставя операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно. Премиерата на 7 юли 2022 г.  ще бъде наистина специално събитие.

И за мен това събитие е специално, аз също за пръв път поставям операта на Шарл Гуно и въобще за пръв път се сблъсквам с тематиката на Ромео и Жулиета. Mакар и драматургията да следва пиесата, в операта липсват сюжетни нишки от творбата на Шекспир, които според мен са важни за изясняване на целия контекст. Музиката е много красива и много романтична, но следвайки непрекъснато все същия емоционален стил, тя не позволява да излязат на преден план други силни драматични моменти. Ето защо се налага понякога да работим „против“ музиката, за да получим различни амплитуди, били те забавни или някакви други. 

Красимира Стоянова, Владимир Стоянов и Милен Божков – под диригенството на Маестро Павел Балев

рецензия на Димитър Сотиров за "Отело".

KULTURNI-NOVINI.INFO

13 ноември 2018 година, 19.00, Държавна опера Варна

150 години след кончината на Джоакино Росини, която отбелязваме през 2018-а, Варненската опера ще представи на 13 ноември неговата бравурна опера-буфа „Севилският бръснар“, в главната роля с „кадифения баритон“ Свилен Николов.

А в антракта публиката ще има редкия шанс да изпие чаша шампанско не с кого да е, а с потомък на Росини.ФЕДЕРИКО БОРЛАНДЕЛИ разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за родството си с великия композитор иролята на музиката в живота на всички негови потомци, за семейната реликва, белкантото и мюзикъла, посветен на големия... кулинар Росини 

Федерико, разкажи за родствената си връзка с Росини, като негов прапраплеменник, нали правилно те разбрах?

Да, аз съм прапраплеменник на Росини по майчина линия. Останахме само трима живи негови наследници -майка ми, аз и моята братовчедка. За мен, за нас, както и за всички от родословното дърво на Росини, той е идол, не само защото сме негови потомци, а заради прекрасната музика, която той е сътворил. Всички в рода сме музиканти. Пра-, прадядо ми, бащата на майката на моята майка Марко Кастолди, е бил режисьор в Миланската скала,работил е много с Джакомо Пучини и Пиетро Маскани, с когото го е свързвало близко приятелство. Преди години нашите две фамилии, роднините на Росини по майчина и бащина линия, се обединили и заедно основали Музея на Миланската скала. На паметния знак за дарението е изписано и името на инж. Сиджизмундо Гилярди - моя дядо, бащата на майка ми.

Как съхранявате музикалното наследство на Росини?

След като внимателно издирихме и събрахме огромния музикален архив на Росини, предадохме всичко на Музея в Пезаро, родния град на композитора. Редно е цялото музикално наследство на композитор от такава величина да се съхранява на едно място. В Пезаро се намира и седалището на Международната Росиниева фондация,там всяко лято се провежда известният летен Росиниев оперен фестивал, а Държавната консерватория в града носи името на Росини.

И от огромното наследство на Росини нямаш нищо лично, което да напомня произхода ти?

Останала ми е само една оригинална страница с музика, нотите за една песен, написана с почерка на Росини. Поставена в рамка, тази семейна реликва е нашето най-голямо богатство и най-скъп спомен за великия ни предшественик.

Имаш ли своя класация за творбите на Росини?

„Севилският бръснар“ на първо място, следват„Крадливата сврака“, „Пепеляшка“ и всички останали произведения на Росини, всяко със своето специфично очарование. Допадат ми също неговите не толкова известни опери като „Семирамида“ и „Граф Ори“.

С такова потекло музиката несъмнено играе роля в твоя живот?

В моето семейство музиката винаги е била на пиедестал. Оперни спектакли, концерти и всякакви музикални събития са част от ежедневието ни. Редовно слушаме музика и вкъщи, разполагаме с голяма нототека с оперна, симфонична и музика в различни жанрове. От малък живея в света на музиката. Започнах да свиря на пиано от 4-5 годишен, а първия си концерт изнесох на 6 години. Завърших Conservatoriа dimusicasacraс пиано, композиция, орган и клавесин. След това, в продължение на 8 години, учих оперно пеене при Йоланда Ториани, която е пяла с Тито Скипа. Имах щастливата възможност да работя и с други големи имена на световната оперна сцена като Магда Оливеро и Карло Бергонци.От 41 години съм се посветил на музиката и не бих могъл да си представя живота без нея.

Вижте репортажа тук: https://www.bnt.bg/bg/a/pepelyashka-ot-rosini-na-varnensko-lyato

22 януари 2016, 18.00

 На 22 януари от 18.00 ч., под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, зрителите ще видят италианския прочит на популярната комична творба.

Постановката е дело на режисьора Антонио Петрис, сценографката Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Оригиналният замисъл представя Фигаро като режисьор на марионетен театър.

В ролята на Фигаро публиката ще се срещне с майсторството и харизмата на един от най-талантливите български баритони Венцеслав Анастасов. Великолепния състав на «севилският бръснар» допълват тенорът Арсений Арсов – Граф Алмавива, Силвия Ангелова – Розина, Деян Вачков – Дон Базилио и Гео Чобанов – Доктор Бартоло, а като Берта ще видим за пръв път младата певица Аделина Попова.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна –кандидат за европейска културна столица 2019

На 19 август публиката ще забавлява най-известният севилски оперен герой, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини. Постановката на „Севилският бръснар” от 2012 г. е на италиански постановъчен екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента.

Трактовката е пета поред в историята на Варненската опера, докато за пръв път „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев – първия световноизвестен български тенор, пял в Миланската скала, Метрополитън Опера, Ковънт Гардън и Болшой театър, един от радетелите на оперното дело в България, режисьор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера.

Оттогава досега „Севилският бръснар” не престава да радва публиката с многообразните си превъплъщения. С какво е по-различен последният оперен Фигаро, обяснява режисьорът Антонио Петрис: „За нас е особено важно, освобождавайки се от някои детайли и оставайки в същото време верни на Росини, да приближим операта до италианския стил, до италианското светоусещане. В изкуството винаги трябва да се търси нещо различно.

Използвайки принципа на театър в театъра, сега в „Севилският бръснар” ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро. В един момент Фигаро изоставя своя куклен театър и продължава режисьорските си занимания извън сцената. Идеята е, че измисленият и реалният живот, изкуството и животът непрекъснато се преплитат.”

Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост

„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.

автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

 Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).

Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация. Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.

Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.

Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния). В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.

17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.

Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.

Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.

Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно. Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.

“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.

С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.

Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901

На 28 април от 19 часа меломаните ще имат възможността да се насладят на две от знаковите опери в стила на италианския веризъм. В една вечер ще бъдат представени оперите «Селска чест» от Пиетро Маскани и «Палячи» от Руджиеро Леонкавало. Ще дирижират диригенти от различни поколения -  най-напред на пулта ще застане доайенът и aртистичен директор на Държавна опера Варна маестро Борислав Иванов за операта «Селска чест», а «Палячи ще дирижира младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

И солистичният състав е изцяло варненски. Рядко се случва в двете главни тенорови партии да се представи един и същ певец, но точно това предизвикателство ще поеме тази вечер тенорът Валерий Георгиев. Ще го аплодираме в ролите на Туриду от „Селска чест” и на Канио от „Палячи”. В Сантуца ще се превъплъти сопраното Димитринка Райчева, Алфио ще бъде баритонът Пламен Димитров, Бойка Василева ще изпълни партията на Лучия, а Вяра Железова - на Лола.

В «Палячи», под диригентството на Вилиана Вълчева, ще имаме удоволствието да чуем още Венцеслав Анастасов като Тонио, Линка Стоянова като Неда, Пламен Димитров като Силвио и Борис Луков като Арлекин.

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

Държавна опера Варна

69-ти творчески сезон (2015-2016)

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13 J.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др.

Историята на „Силата на съдбата”

Франческо Мария Пиаве написва либретото върху испанската драма „Дон Алваро или силата на съдбата” от 1835 г. на Анхел де Сааведра, като използва и сцени от „Лагера на Валенщайн” на Фридрих Шилер. Действието, което се разгръща в Испания и Италия от средата на ХVІІІ век, представя трагичната и недопустима според кастовите предразсъдъци любов между испанската благородничка Дона Леонора и потомъка на древните инки, метиса Дон Алваро.

Изпълнен със случайности, разминавания, преследвания и невероятни превъплъщения, сюжетът проследява фаталните последици от изпълнението на клетвата за мъст в защита на поруганата фамилна чест. Те олицетворяват силата на съдбата - злото, пред което невинната любов се оказва безсилна.

Верди, получил поръчка за написването на тази опера от руския имперски двор, сам дирижира световната премиера в Санкт Петербург през 1862 г. Недоволен от постигнатото, композиторът преработва операта и през 1869 г. публиката в Миланската скала аплодира истинската премиера на „Силата на съдбата” в нейната окончателна редакция.

Прочетете повече:

Диригент - постановчикът на "Силата на съдбата" Светослав Борисов

Режисьор - постановчикът на "Силата на съдбата" Деян Прошев

23 април 2020, 19.00, live stream на операта „Симон Боканегра“ от Верди.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0; facebook страницата Държавна опера Варна / State Opera Varna; / State Opera Varna и facebook събитието Споделени представления

Анкета на Виолета Тончева с участници и зрители по повод спектакъла на 17 октомври 2016 г. в София, НДК

Фотография Петър Ризов

Ив Деска – автор на либретото, текстовете на песните и музиката на „Граф Монте Кристо”:

Прекрасен спектакъл! Изключително съм впечатлен от постановката и цялата организация на моя мюзикъл „Граф Монте Кристо” от Варненската опера. Моите адмирации към директора Даниела Димова, режисьора Петко Бонев, диригента Страцимир Павлов и целия екип! В софийския спектакъл блестяха в главните роли Илина Михайлова и Христо Ганевски. Впечатлиха ме и останалите солисти с по-големи или по-малки роли. А 3 D мапингът на Полина Герасимова, както и сценографията и костюмите на Ася Стоименова, са достойни да бъдат представени във всеки един от 40-те театъра на Бродуей.

Росица Кавалджиева – музикален журналист, БНР:

С 10-минутни аплодисменти публиката в зала 1 на НДК заслужено възнагради спектакъла на Варненската опера, в който оживяха героите на знаменития приключенски роман на Александър Дюма. Мюзикълът „Граф Монте Кристо“ вече пожъна огромен успех на световната си премиера на ММФ „Варненско лято“ и след това на откриването на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново. Но на 17 октомври голямото предизвикателство беше присъствието на самия автор! Много висока оценка даде в разговора ни холивудският композитор от френски произход Ив Деска, създател на хитове за Мишел Сарду, Силви Вартан, Клод Франсоа, Франс Гал и други известни имена, автор на песните – победителки на Евровизия през 1971 и 1972 г., продуцент на първото американско турне на Тримата тенори.

Ето какво сподели Ив Деска за предаването „Каста Дива” на Програма „Хоризонт”, веднага след спектакъла: "Блестящо! Наистина много ми хареса начинът, по който е направено всичко. Постановката на Петко Бонев е чудесна. Полина Герасимова, авторката на 3 D мапинга, е изключително талантлив арист. Кастът е отличен – и певците, и балетистите. Много съм доволен! Премиерата на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ се осъществи в България по една щастлива случайност. Но аз бях заинтригуван от Вашата страна още преди много години, когато написах първия си хит за Силви Вартан. Оттогава винаги ми се е искало да посетя България, особено откакто тя стана демократична държава. И ето че сега моят мюзикъл „Граф Монте Кристо“ беше поставен първо тук, дори преди Ню Йорк. Това е удивително! Имам големи очаквания за бъдещето на спектакъла, трупата на Варненската опера и нейния директор Даниела Димова”.

Проф. Светозар Донев:

Много оригинален и интересен спектакъл, какъвто безспорно се прави за пръв път в България. Интригуващи сценични решения с прожекция и бърза смяна на кадрите – авангарден подход за поставяне на мюзикъл у нас. С него авторката на 3D мапинга Полина Герасимова адекватно пренася динамиката от живота на сцената. Силно ме впечатлиха постиженията на художничката Ася Стоименова и на диригента Страцимир Павлов, който очевидно плува в свои води. Оперните артисти обикновено трудно се приспособят към спецификата на мюзикъла, но тук случаят е различен. И това не е учудващо, защото преди „Граф Монте Кристо” Варненската опера вече има два други мюзикъла в репертоара си. Това са „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, които аз имах удоволствието да поставя. Поздравления за режисьора Петко Бонев и хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева. „Граф Монте Кристо” е голям успех за България и за Варненската опера.

Проф. Павел Герджиков:

Искам да поздравя цялата трупа на Варненската опера за хубавата постановка на мюзикъла „Граф Монте Кристо”. Едно високо професионално и комплексно постижение, за което заслуга имат най-напред режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов. За пръв път виждам този млад диригент и пианист и съм силно впечатлен от способността му да владее във всеки един момент спектакъла, като умело направлява връзката между музиканти, солисти, хористи и балет. Много добър музикант и много добър артист! Да добавя тук и балансирания звук. Във всичките си компоненти „Граф Монте Кристо” е един завършен и органичен спектакъл, който създава положителни емоции. Не крия и личното си пристрастие към солистите, повечето от които са мои студенти от Музикалната академия.

8 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2019

Джузепе Верди следва драмата на Антонио Гутиерес за разтърсващата съдба на първия дож на Генуа – Симон Боканегра (XIV век). Той черпи вдъхновение и от две емоционални писма на поета Франческо Петрарка: „Това са две великолепни писма на Петрарка, едното до дожа Боканегра, другото до дожа на Венеция, с които ги упреква, че се готвят да водят братоубийствена война, защото и двамата са синове на една и съща майка – Италия… Това чувство за една италианска родина в онази епоха е сюблимно!“
Героите във Вердиевата опера са изправени един срещу друг, гневът определя действията им. Любовта е контрапункт на мракобесното настояще и единствената пътека, която води към надеждата.
На фона на тежки политически събития и размирици, дожът на Генуа е разкъсван от мъчителни спомени за дъщерята на най-големия си враг Фиеско, в която е влюбен... Заговор слага край на живота му, но в последните си мигове Симон Боканегра се помирява с Фиеско, оглежда се в чистите очи на отдавна изгубената си дъщеря и открива щастието...
Със „Симон Боканегра“ Верди създава една от най-забележителните партии за баритон в световното оперно наследство.
Любопитно е, че най-напред той сам написва сценарий и го изпраща на либретиста си Франческо Мариа Пиаве. За съжаление първите две постановки на „Симон Боканегра“ през 1857 г. във венецианския оперен театър Ла Фениче и през 1859 г. в Миланската Скала нямат особен успех. Но Верди обича тази своя опера и 20 години по-късно я преработва, този път по либрето на Ариго Бойто. Големият успех на премиерата в Миланската Скала на 24 март 1881 г. предопределя щастливата по-нататъшна съдба на операта „Симон Боканегра“.
Разгръщайки последователно лайтмотива за спомена, Верди създава великолепна музика, в която блестят с изпълненията си най-добрите на планетата като Тито Гоби – Боканегра, Борис Христов – Фиеско и др. Публиката на ММФ „Варненско лято“ 2019 ще има възможността да чуе българския баритон Кирил Манолов, обиколил с ролята на Симон Боканегра всички големи театри в Европа и света, както и Дария Масиеро, Италия и Иван Момиров - имена от съвременната световна сцена.

ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019
8 август, 21.00, Опера в Летния театър
"СИМОН БОКАНЕГРА" - ПРЕМИЕРА
Опера от Джузепе Верди
Диригент НИКОЛЕТА КОНТИ
Режисьор ДЕЯН ПРОШЕВ
Сценография АЛЕСАНДРА ПОЛИМЕНО
Костюми АЛЕКСАНДЪР НОШПАЛ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ
Действащи лица и изпълнители: 
СИМОН БОКАНЕГРА - Кирил Манолов
АМЕЛИЯ ГРИМАЛДИ - Дария Масиеро
ЯКОПО ФИЕСКО - Деян Вачков, Гео Чобанов, Евгений Станимиров
ГАБРИЕЛЕ АДОРНО - Иван Момиров
ПАОЛО АЛБИАНИ - Пламен Димитров, Свилен Николов
ПИЕТРО Мартин Киров, Петър Петров
КАПИТАН НА СТРЕЛЦИТЕ Пламен Долапчиев, Христо Ганевски
ПРИСЛУЖНИЦА НА АМЕЛИЯ Благовеста Статева, Марина Иванова
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Прочетет още :

https://www.operavarna.com/index.php/bg/novini/interviews/2560-ivan-momirov-za-simon-bokanegra

ДАРИНА ТАКОВА, Facebook, 10 декември 2016

Държавна опера Варна, гост на ФОБИ в Стара Загора с "Борис Годунов"

Първа моя среща с гениалната опера. Интересът ми бе повишен най-вече от присъствието на Карло Коломбара и неговия дебют като Борис. Бях пряк свидетел на вълнението му по време на дългия процес на подготовка на ролята. Роля мечта за всеки бас, нещо като "Травиата" за сопраните. Но докато Виолета е роля на красотата, виртуозността и младостта, то Борис е върха на пирамидата в кариерата на басите. Не бива да се заиграват с нея младоци, не е роля за дебют, или пилотна роля за изстрелване в орбита. Борис е крайната цел на една голяма кариера, короната на басовите роли. До нея се стига плавно, бавно и закономерно, ако стълбата на големите постижения е изкачвана с разум и интелект.. Освен точния глас, чисто като вокална характеристика, този глас трябва да е доведен до съвършенството на инструмент който може да пресъздаде сложния рисунък на един наистина грандиозен персонаж. Житейският и професионален опит са абсолютно задължителни, за да се изгради този изключително предизвикателен психологически и философски образ. Ние, като неразривно свързани с руската култура, душевност, специфика и дори да не владеем до перфектност, сме близки до езика, едва ли бихме могли да разберем сложността на партитурата за един западен европеец.

Карло е сюблимен артист със значима кариера, перфектна вокална техника и огромен опит. Покрай приятелството и общите ни проекти, бях свидетел на затрудненията му най-вече с езика. Справи се блестящо, но разбирам напълно коментара му след спектакъла, че се чувства обезкостен.
Италианските белкантисти не са много по вкуса на българина. Често рафинираността им се счита за безгласие. Това, разбира се е глупаво и повърхностно мнение.

Да, ние сме дали изпълнители на Борис Годунов, останали в историята като най-големите монументи на тази роля: Христов, Гяуров, Гюзелев. От интерпретацията на Борис Христов като Годунов ще продължат да се учат и вдъхновяват поколения и поколения, докато съществуват светът и операта в него. Колоси, еталони, гении. Както Гласът на нашата Гена, или ненадминатите артистизъм и каризма на Райна Кабаиванска. Имаме ЕТАЛОНИ! И гласове! Артисти, продиктували световни стандарти, благодарение на което, трудно приемаме нещо друго и различно. Както казвам често за роли като Турандот, Абигаиле, Лейди Макбет, Джоконда и много, много други "Имам гласа на Гена в ушите си". Или "след Тоска на Райна трудно мога да възприема друга".
Всичко това не отнема нито грам от качествата и значимостта на Коломбара. Висока каратура във всяко едно отношение- култура, психология, музикална линия, интерпретация на огромен артист! Пожелавам му да продължава да надгражда и претворява своя мечтан Борис по много сцени!

Моят голям възторг, обаче, дойде и от много, много други фактори!
Всичи останали бяха перфектни!

Великолепен Пимен на Деян Вачков. Това момче ме изненада и възхити! Страхотна фрма, новозавоювана техника, красив и мощен глас, изравнен в целия регистър. Интелект и точност в прочита на ролята- сложна и за доста по-зрял като възраст и опит артист. Не можех да повярвам, че това младо момче се превъплъщава и интерпретира по този перфектен начин образа на стария монах. Мноооого високо ниво! Браво, Деяне!

Страхотен Варлаам на Гео Чобанов!
Артисти, които непрекъснато се развиват и не спират да инвестират в своето артистично израстване, което при нас, оперните певци е за цял живот, ме правят истински щастлива. Гео премина през няколко майсторски класа на нашата фондация и взе ценни формули от Коломбара и Скандиуци, които веднага е адаптирал към професионалните си изяви! Браво, Гео!

Черешката на тортата за мен бе Арсений Арсов.
Радвам се на всичко, което той споделя с нас тук във Фейсбук, а на живо ме хвърли в изумление. Арсений скоро навърши 60, споменавам го , защото това специално го слага направо в категория "феномен". Изключителна, чак поразителна вокална свежест, което е признак за перфектна техника, каквато, смело мога да заявя, че почти никой в днешно време на притежава. Освен всичко това, зарядът и енергията, с които Арсений пее, са наистина недостижими, на фона на вялото и безсмислено пеене на повечето съвременни певци, които са на светлинни години от техниката на дихание и опора. Каква дикция и артикулация на текста, каква дълбочина и психологическа концентрация в образа на Григорий!
Арсений! Възхищавам ти се, приятелю!

Online платформа на Театрално-музикален продуцентски център Варна

19 март, 19.00 - Оперна гала на Опера в Летния театър 2018, видеозапис

21 март, 19.00 - "Телефонът на мъртвеца" на ДТ "Стоян Бъчваров", видеозапис

Всеки ден, 19.00 - "Тетърът чете от вкъщи", домашно видео

Балетмайсторът ИВАН КАРНАУХОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз". Още за балетната педагогика и качествата на балетната трупа на Държавна опера Варна

Балет от П. Й. Чайковски в 2 действия и 5 картини. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухова. В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиери 23, 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена

„Спящата красавица“, приказката, която не само децата обичат...

Наистина това е прекрасна приказка, нежно въплъщение на идеята за любовта, която олицетворяват Аврора и Принц Дезире. Важна роля играе Фея Люляк, феята на доброто, която преодолява всички, причинени от злата Фея Карабос, препятствия. В този балет има много персонажи, а на финала зa сватбата се събират всички - Червената шапчица, Вълкът, Пепеляшка и други герои от популярни приказки. „Спящата красавица“ е авторска хореографска редакция на Сергей Бобров по класическата хореография на Мариус Петипа и аз се радвам, че имам възможността да работя по нея в първата постановка на този балет на варненска сцена.

Защо руската балетна школа става доминантна в световен мащаб?

Руската балетна школа взема най-доброто от френската и италианската балетна школа, пречупва го през руската индивидуалност и създава свой собствен стил. Тя се обособява като самостоятелна школа, която се отличава по много неща от европейската, включително методика на преподаване, акценти в техниката, форма на изпълнение и т.н. Например постановката на ръцете във френската школа, повлияна от времето на Луи XIV, е доста по-маниерна. Съвсем различна е постановката на ръцете и в италианската школа. В руската балетна школа всички тези различия са преосмислени, преработени и приведени в съответствие с характера и нагласата на руската чувствителност. Фактът, че руската балетна школа се приема с адмирации в цял свят, говори достатъчно добре за нейните качества.

Какъв тип балетмайстор е Иван Карнаухов?

В творческата си кариера съм танцувал всички роли в „Спящата красавица“, сега също имам участие, но по-важната ми роля тук е на педагог и балетмайстор. В балета не може да има демокрация, в балета е въможна единствено диктатура. Ако не се подчиняваш и не изпълняваш задачите, които ти се поставят, просто трябва да си вървиш. Разбира се, в хода на постановката аз вземам под внимание мнението и предложенията на артистите, това е естествено. Но когато балетмайсторът предяви своите изисквания, какво и как трябва да се направи, балетният артист не бива да спори. И това е така, защото всеки има своята гледна точка и докато артистът възприема нещата от своя ъгъл, балетмайсторът обхваща цялата картина.

Прочетете цялото интервю тук >>>>>

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Автор: ЕЛЕНА ХАБЕРМАН
Списание „Der neue Merker”, 30 юли 2013

ВАРНА/България: РЕКВИЕМ от Джузепе Верди

След 20-годишна пауза, в Летния театър на българския град Варна на Черно море, се провежда за четвърти път музикален фестивал.
Логично през тази година Вагнер и Верди са основно застъпени в разнообразната програма.

В съставите фигурират много български артисти, които се радват на международно признание и през лятото с удоволствие се представят в родината си. Така бе и при Вердиевия Реквием.

Тенорът в този спектакъл Бойко Цветанов е ангажиран от много години в Цюрих, но е излизал и на сцената във Виена (като илатиански певец в Капричио и “Кавалерът на розата”). Той изпя едно прекрасно “Ingemisco”, изнесе силния си и красив глас и в големите ансамбли, доказвайки, че не е забравил пианистичната култура.

17 април, 19.00, Държавна опера Варна

Варненските симфоници отбелязват през 2021 г. 75-годишен юбилей. Началото е поставено на 1 април 1946 г., когато се създава Държавният симфоничен оркестър. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригентството на Асен Найденов участва с успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“. Любителски формации продължават да изнасят симфонични концерти до 1945 г., когато известният диригент, проф. Саша Попов е командирован във Варна, за да организира към Радио Варна професионален състав.

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/sashtnost-na-obshtestvenite-medii?609299

11 юли 2016

Прочетете повече:

З.а. на Русия Сергей Бобров за своя прочит на „Дон Кихот”

З. а. на Русия Сергей Бобров поставя „Дон Кихот” и Балетна гала за Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято” 2016

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за нарушаването на оперните традиции от Пучини и особеностите в партитурата на „Тоска“; откъсването от типичния италиански оперен стил и красивото пеене в търсене на по-натурален подход при водене на вокалната линия; постигането на фина нюансировка и прозрачно звучене; изчистването от наложени вредни традиции; изборът да бъдеш верен на композитора и защитник на партитурата. 

Как „Тоска“ се вписа в творческата Ви биография?

Първата „Тоска“, която правих, беше през 2001 година и вече повече от 20 години се занимавам периодично с това заглавие, а през 2025 година ми предстои нова постановка във Франция. Развивал съм се с тази творба, с времето осмислям и променям някои неща, на базата на натрупания опит и това, което ме изгражда като диригент. Самата „Тоска“ изгражда нов стандарт в оперния свят. С „Тоска“ Пучини съвсем осъзнато загърбва типичната италианска оперна традиция, дистанцира се от обичайната подредба на соловите номера и ансамблите. „Тоска“ не се ориентира по структурата на Вердиевите опери, както и по белкантовата архитектоника на Белини и Доницети. Срещат се поредица от дуети, което е в пълен противовес на тогавашната оперна традиция.

https://artvarna.net/2021/08/10/%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%b0%d0%b7%d0%ba%d0%b0-%d1%80%d0%b0%d0%b9%d0%bc%d0%be%d0%bd%d0%b4%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b0/

18 юли, 21.00, Опера в Летния театър

КУЛМИНАЦИЯ НА ММФ "ВАРНЕНСКО ЛЯТО" 2019

Музикална драма в три действия от Джакомо Пучини. Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду. Диригент Михаел Балке. Режисьор Кузман Попов. Сценография и костюми Мария Диманова. В ролите: ФЛОРИЯ ТОСКА - Александрина Пендачанска, КАВАРАДОСИ – Камен Чанев, БАРОН СКАРПИЯ - Пламен Димитров, АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров и др.

Уникалното българско сопрано от световна величина Александрина Пендачанска дебютира преди година и половина като Тоска и превърна изпълнението си в триумф. Варненци и гостите на града ще имат удоволствието да се насладят на това нейно изключително превъплъщение . Суетна, изкусителна, наивна, романтична, но и решителна, оперната примадона Тоска не се поколебава да забие нож в гърдите на коварния полицейски шеф Скарпия, както и да последва в смъртта любимия Каварадоси. Музикалната критика определя шедьовъра на Пучини като „уникален портрет на актрисата”, с лирична кулминация „Молитвата” на Тоска, в която тя изповядва вярата си в силата на изкуството и любовта.

Александрина Пендачанска ще бъде на сцената заедно с прочутия тенор Камен Чанев като Каварадоси и великолепния баритон, солист на Варненската опера, Пламен Димитров като Скарпия. За да дирижира този звезден спектакъл, е поканен Михаел Балке, главен гост-диригент на Театъра и Симфоничния оркестър в Санкт Гален, Швейцария.

Още е жив споменът на варненци за невероятно вълнуващото представяне на АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА в миналогодишния й концерт във Фестивалния и конгресен център „Това съм аз“, с който тя отбеляза блестящата си 30-годишна кариера на оперната сцена. Дъщерята на незабравимата оперна певица Валери Попова започва творческия си път през 1988 г. и оттогава досега е изградила репертоар с над 70 роли от предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетовен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен). 
С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с изпълнения под палката на най-признатите диригенти на нашето време, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за „Хармония Мунди“, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за „Грами” за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на нашето време.

КАМЕН ЧАНЕВ завършва Френска гимназия в родния си град Сливен и ДМА „Проф. Панчо Владигеров“ – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова. Специализира в Рим, в Академията на Борис Христов, когото смята за свой идол. През 1992 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Изявява се в основния теноров репертоар, освен в България и на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ. Във Виенската Щатсопера го аплодират в ролите на Де Грийо от „Манон Леско” и на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай”, в Арена ди Верона – в ролята на Калаф от „Турандот”, любимец е на публиката в "Театро ла Фениче", "Deutsche Oper" - Берлин, "Театро Лицео" - Барселона и др.
Разнообразният му репертоар включва над 30 главни роли в “Аида”, “Дон Карлос”, “Травиата”, “Риголето”, “Селска чест”, “Палячи”, “Трубадур”, “Мадам Бътерфлай”, “Тоска”, „Риголето”, „Кармен”, както и теноровите партии от кантатно-ораториалните произведения „Девета симфония” на Бетовен, „Реквием” на Моцарт, Верди и Дворжак, „Стабат матер” на Росини, „Симфония №8” на Малер и др.
Варненската публика отдавна познава и високо цени Камен Чанев, който е гастролирал тук неведнъж и винаги с огромен успех в главните тенорови партии от„Селска чест“ и „Палячи“, „Трубадур“, „Аида“ и др.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ завършва средно образование в родния си град Варна в ПГСАГ ,,Васил Левски’’ със специалност архитектура и паралелно с това НУИ „Добри Христов” със специалност оперно пеене. По време на обучението си в Музикалното училище е избран от проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, в чийто клас завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” (2003). От 2005 г. е солист в ,,Teatro Lirico D’Europe’’, където започва неговата солистична кариера със спектакли в най-големите театри на САЩ. Oт 2010 г. е солист на Държавна опера Варна, чест гост е и на сцената на Софийската опера и балет. Признание жъне и на много оперни сцени в Италия, Франция, Германия, Казахстан, Испания, Дания, Малта, Белгия, Холандия, Корея, Турция, Китай и др. В богатия му репертоар присъстват образите на Шонар и Марсел от „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай”, Леско от ,,Манон Леско’’, Фигаро от ,,Севилският бръснар“, Родриго в „Дон Карлос”, Дон Карло от ,,Силата на съдбата’’, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Макбет в ,,Макбет’’, Риголето в „Риголето”, Набуко в ,,Набуко“ , Яго от ,,Отело“, Ецио в ,,Атила”, Жерар от ,,Андре Шение’’, Мазето от „Дон Жуан”, Ескамилио от „Кармен”, Д-р Малатеста от ,,Дон Паскуале’’, Енрико от „Лучия ди Ламермур”, Алфио от „Селска чест”, Тонио и Силвио от „Палячи”, Барнаба от ,,Джоконда’’, Симон Боканегра от „Симон Боканегра’’, Княз Галицки от „Княз Игор’’ и др.

Рецензия на Искра Сотирова - https://artvarna.net/2023/05/04/%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d1%82%d0%bd%d0%be-%d1%87%d1%83%d0%b4%d0%be-%d1%81%d0%b5-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b2%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b0%d1%80%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b0-%d1%81%d1%86/

3.10. 2017, Основна сцена, 19:00 - 21:40

ТРАВИАТА

Под палката на Маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла. В една от коронните й роли – куртизанката Виолета Валери, която се жертва за своя любим, ще се превъплъти изящното сопрано на Варненската опера Ирина Жекова. Като Алфред Жермон ще гостува солистът на Пловдивската опера и един от най-добрите съвременни български тенори Ивайло Михайлов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена. Бащата на Алфред, Жорж Жермон, ще бъде солистът на Варненската опера Свилен Николов,  перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

06.10.2017,  Основна  сцена, 19:00 - 21:00

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Вечната оперета на Франц Лехар, постановка на холандеца Марк Кроне, ще дирижира гостът Игор Богданов. В главните роли ще аплодираме великолепния варненски баритон Иво Йорданов, който пее на най-престижните италиански сцени – ГРАФ ДАНИЛО; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова– ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова - ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър.

Миряна Калушкова, солистка на Мyзикaлнo-дpaмaтичeн тeaтъp “Кoнcтaнтин Киcимoв” във Вeликo Tъpнoвo, се превъплъщава с удоволствие в oбpaзитe нa кpacиви дaми cъc cилни хapaктepи. Oсвен в ролята на гpaфиня Мapицa oт eднoимeннaтa oпepeтa нa Имpe Кaлмaн, тя изпълнява Хaнa Глaвapи в oпepeтaтa “Вeceлaтa вдoвицa” нa Фpaнц Лeхap, Елeнa в “Хyбaвaтa Елeнa”, Рoзaлиндa в “Пpилeпът”, Мaдлeн и Дeйзи в “Бaл в Сaвoя”, Лилянa oт “Бългapи oт cтapo вpeмe”, Силвa Вapecкy в “Цapицaтa нa чapдaшa”, Виoлeтa в oпepaтa “Tpaвиaтa” нa Джyзeпe Вepди и др.

Балетмайсторът Сергей Бобров разгръща сценичния разказ с филмови и хореографски ефекти и с енергията на младите артисти

Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова тук. 

10 май 2019, 19.00, Варненска опера

"ТРАВИАТА"
Опера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Кръстин Настев
Режисьор Кузман Попов

Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ - Евгения Ралчева
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Галина Великова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Премиерата на „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на Варненската опера. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

РУСЛАН РАЙЧЕВ (5.05.1919 - 9.01.2006) е роден в Милано, където пее прочутият му баща Петър Райчев. Учи пиано в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано. Завършва Виенската музикална академия с дирижиране при световноизвестния диригент Карл Бьом и пиано - при Емил фон Зауер. Начело на Софийската опера, Пловдивската филхармония и Музикалния театър е гостувал с огромен успех в Европа, САЩ, Бразилия, Мексико, Куба. Работил е с оперни звезди като Доминго, Карерас, Френи, Ричарели, Кабайе, Гяуров. Дирижирал е Виенската филхармония, Парижкия симфоничен оркестър, Ленинградската филхармония, Лондонския симфони оркестър, оркестрите на Миланската скала, Виенската Щатсопер, където е бил постоянен сътрудник, Гранд опера - Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Щатсопер в Берлин, Болшой театър... През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин, кавалер на Ордена за литература и изкуство на Франция. През 2000 г. получава и "Стара планина".

Прочетете повече за забележителния творчески път на Руслан Райчев, описан проникновено от големия наш оперен биограф Огнян Стамболиев:

РУСЛАН РАЙЧЕВ – ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА КЛАСА

Руслан Райчев беше явление в нашата опера, а и в българската музикална култура. За разлика от повечето свои колеги, които се профилираха на „симфонични”, „оперни” и „оперетни”, той беше „универсален” – просто защото можеше всичко. Беше роден, както за театъра, така и за концертния подиум. Направи забележителна, блестяща кариера не само у нас, но и в чужбина, може би единствена по рода си и по мащабите си за български диригент досега.

Роден е на 5 май 1919, под знака на Телеца в Милано, по време на гастроли на прочутия си баща, тенорът Петър Райчев / 1887- 1960/, първият наш певец със световна слава. Като малък учи пиано при Карло Лопати и завършва детския и средния отдел на Миланската консерватория „Джузепе Верди”. 14-годишен се завръща в България с родителите си и продължава да учи пиано при проф. Панка Пелишек и проф. Андрей Стоянов. Завършва немското училище в София. През 1944 се дипломира във Виенската консерватория, където учи за диригент при проф. Лудвиг Райхвайн и междувременно е частен ученик на прочутия Карл Бьом, тогава главен диригент на Виенската Щатс опера. Скоро става и негов асистент. Продължава и уроците си по пиано – вече при последния ученик на Франц Лист Емил фон Зауер. Учи и право, завършва го, но никога не по практикува.

През пролетта на 1944 е назначен за диригент на операта в Кьонингсберг /сега Калининград/, но не се задържа за дълго и пристига в София. В Операта му поверяват балета „Бахчисарайски фонтан” на Асафиев, с който започва българската му кариера. Но скоро напуска София и през 1946 г. заминава за Варна. Там директор и режисьор е баща му. Заедно с него поставя шедьовъра на Сметана „Продадена невеста” и с премиерата й на 10 септември 1947 официално се открива Варненската народна опера. След като изнася много представления и концерти, се връща в София и става главен диригент на новооснования Държавен музикален театър. На тази сцена работи до 1950 година като поставя няколко класически оперети на Целер, Калман, Щраус-син, Офенбах. Недоволен от условията за работа в Оперетата, решава да я напусне.

От Duda Tawil (журналист, кореспондент на PTT във Франция,  по покана на APE – Association de la Presse Étrangere)

Точно когато решим, че класическият балет вече е дал на света, каквото е могъл, се появява Държавна опера Варна от България с хореограф Сергей Бобров и покорява парижката публика в продължение на три дни с една от най-великите танцови класики – „Лебедово езеро“.

Многонационалната танцова трупа гастролира в Англия и във Франция. Сергей Бобров, който е с над 20–годишен опит на сцената на Болшой театър и е от руски произход, умишлено е избрал да представи оригиналната версия на Чайковски от световната премиера през 1877 г. в Болшой театър в Москва.

4 септемврийски вечери под знака на Джузепе Верди

Държавна опера Варна ще зарадва меломаните с четири поредни септемврийски  вечери, посветени на прекрасната музика, сътворена от Джузепе Верди. От 23 до 26 септември ще бъдат представени „Травиата”, „Набуко”, Оперен гала концерт и „Аида”. Началото се поставя на 23 септември, когато на Основна сцена ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”. Това е най-изпълняваната опера на великия италиански майстор по света, наричана  «опера на оперите».
Тази година в цял свят се отбелязват 200 години от рождението на великия оперен композитор и Варненската опера също отбелязва големия юбилей по подобаващ начин с поредица от премиери, спектакли и концерти.

В ролята на красивата куртизанка Виолета Валери ще се представи  младото сопрано Илина Михайлова. Тя е родена във Варна, където завършва НУИ "Добри Христов" със специалност пиано и оперно пеене. Веднага след това постъпва в НМА "Панчо Владигеров" в София в класа по оперно пеене на проф.Благовеста Карнобатлова. През 2002 печели Първа Награда на националните конкурси "Светослав Обретенов" в Провадия и "Парашкев Хаджиев" в София.

След дипломирането си, тя продължава образованието си в консерваторията "Джузепе Верди" в Милано в класа по оперно пеене на Вилма Борели. В репертоара на певицата влизат ролите на Фиордилиджи от "Така правят всички" и Церлина от "Дон Жуан" на Моцарт, Дидона от "Дидоне и Еней" на Х. Пърсел, Мюзета от "Бохеми на Пучини, Норина от "Дон Паскуале", Мария от "Дъщерята на полка” и Адина от “Любовен еликсир” на Доницети, Розина от “Севилският бръснар” на Росини и др.

На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

Разказ за една нощна пеперуда, която мечтае за истинска любов

В петото издание на Опера в Летния театър – Варна 2014 с голямо удоволствие ще представим на 2 юли от 21 часа брилянтната Вердиева опера „Травиата”. Това е петата постановка в историята на Варненската опера, чиято премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър посветихме на 200-годишнината от рождението на великия италиански оперен майстор.

Кузман Попов, режисьор и художник на спектакъла, е създал със средствата на класиката в оперния жанр една красива и въздействаща интерпретация на може би най-известната оперна творба в света. «Това е разказ за една нощна пеперуда, белязана от смъртта, която сред шумния възторг от покорения Париж мечтае за истинска любов. Историята на Виолета Валери е така точно психологически мотивирана и дотолкова жизнено правдива за собственото й историческо време, че от един момент нататък тя престава реално да съществува, издига се до пиедестала на трагична любовна поема или сценична балада, до един модел на живот, в който конкретността е равнозначна на обобщение и символ», отбелязва в режисьорските си бележки Кузман Попов.

Да дирижира спектакъла на «Травиата» е поканен маестро Стефан Линев.

В главната роля ще видим очарователната солистка на оперния театър «Елена Теодорини» в Крайова (Румъния) Диана Тугуй. Тя блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в зала 1 на НДК в София през м. април т.г.

Прочетете статията >> кликнете тук

На 15 юни от 19 часа образа на Виолета Валери – една красива жена, която жертва охолен и удобен живот в името на любовта, ще пресъздаде една друга красива и талантлива млада певица - Любов Методиева. Тя е в възпитаничка на НМА "Проф. Панчо Владигеров" и проф. Жасмин Костова. През 2003 г. усъвършенства вокалната си техника в Академия „Борис Христов” в Рим при Мирела Паруто. Участва в майсторски класове на Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева и Юлия Винер, маестро Михаил Ангелов, и завършва класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в оперни спектакли и концерти в Корея, САЩ, о-в Мартиника, Япония, Италия. Своя професионален дебют на сцената на Софийска опера и балет прави с ролята на Мюзета в "Бохеми" от Дж. Пучини. Изпълнява ролята на Мюзета на сцената на Бостън Театър, в партньорство с руските оперни звезди Евгени Акимов и Владимир Самсонов. През 2009 г. посещава Студиото за млади оперни певци към Националния музикален театър ''Стефан Македонски''. Изпълнява главната роля в "Снежанка и седемте джужета'' от Атанас Косев. През 2005 г. реализира първите си записи с оркестъра на БНР, под диригентската палка на Григор Паликаров. С успех се представя на сцената на Софийска опера и балет в различни роли от тетралогията "Пръстенът на Нибелунга" на Рихард Вагнер. Следва ролята на Лаурета из оп."Джани Скики" с диригент Велизар Генчев във град Фукуока (Япония,2012) и на сцената на  Софийска опера и балет под диригентството на Жан Ангелов. Участва във френската продукция на операта "Робер Дяволът" от Дж. Майербер в ролята на Алис. През 2011 г. прави своя дебют в ролята на Княгинята из оп. "Алцек" от Георги Атанасов с диригент Григор Паликаров. В Ню Джърси я аплодират в ролята на Първа дама и Папагена из оп. "Вълшебната флейта" с диригент Ернест Грийн. Дебютира в ролята на Принцеса Бадр-ал Будур из оп. "Аладин и вълшебната лампа" от композитора Нино Рота на сцената на Софийска опера и балет с диригент Стефан Недялков.
На варненска сцена Любов Методиева създаде преди година и половина впечатляващ образ на Виолета Валери, партнирайки си със солистите на Държавна опера Варна Борис Луков в ролята на Алфред Жермон и Свилен Николов в ролята на Жерар Жермон. На 15 юни публиката отново ще има удоволствието да съпреживее „Травиата” със същите солисти.

Борис Луков е роден през 1987 г. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, специалност оперно пеене при проф. Нико Исаков. Още по време на следването си бива забелязан от специалистите, благодарение на богатия тембър и силата на гласа си. Считан за една от бъдещите оперни надежди на България, едва на 22 години е приет за един от тенорите в трио "Уникалните гласове".  Наред с изявите на триото неговият талант не остава незабелязан от ръководството на Държавна опера – Варна, където е поканен да бъде един от солистите на театъра, запазил скъпи спомени за именитата му родственица – н.а. Лиляна Анастасова. На варненска сцена Борис Луков прави своите успешни дебюти в централни тенорови роли – Алфред от „Травиата”, Измаел от „Набуко”, Абат от „Андре Шение”, Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” и др.

Свилен Николов е завършил НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене. През 2002 г. се дипломира с магистърска степен в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър – съвместни продукции с Държавен музикален театър "Стефан Македонски". Ролята на Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт реализира на сцените на ОФД – Бургас и ОФД – Пловдив. Има участия в концерти и спектакли в България, Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Лауреат е на VII Международен фестивал-конкурс “Надежди, дарования, майстори” в к. Албена и на I национален конкурс за млади оперни певци "Катя Попова" в Плевен.
От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. В репертоара му присъстват ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Мазето (“Дон Жуан”), Шчелкалов ("Борис Годунов"), Белкоре (“Любовен еликсир”), Лорд Астон (“Лучия ди Ламермур”), Моралес и Данкайро ("Кармен"), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Марсел („Бохеми”), Рембо („Граф Ори”), Силвио („Палячи”) Фигаро ("Севилският бръснар"), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Пиер Флевил („Андре Шение”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Форд („Фалстаф) и др. Свилен Николов е водещ солист на Държавна опера Варна, участва в редица постановки и на Софийска опера и балет, гастролира в Европа, САЩ и Китай.

Спектакълът на „Травиата” на 15 юни ще дирижира любимката на варненската публика – младата диригентка на Държавна опера Варна с европейска кариера Вилиана Вълчева. Режисьор и художник на постановката е главният режисьор на оперния театър Кузман Попов.

Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.

Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.  

 
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-zhizel-va-v-varna

6 април 2016, 19.00

На 6 април почитателите на оперното изкуство ще се насладят във Вердиевата „Травиата” на „дантеленото сопрано”, както експертите определят вокалното майсторство на Сара Гьош.

 Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, тя е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят. Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Оперната гала на миналогодишния Коледен музикален фестивал, след който тя замина на дълго турне в САЩ. И ето че сега, на XVII Великденски музикален фестивал, Сара Гьош е отново при нас, за да пресъздаде емблематичната за всеки сопран партия на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена. Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме.

Щастлива съм, че отново ще пея пред варненската публика. Вече знам, че тя има висока музикална култура и е много взискателна. Бъдете сигурни, че аз ще дам всичко от себе си, за да харесате моята Виолета.”      

Диригент на спектакъла е Борислав Иванов. В останалите роли ще видим  Валерий Георгиев – Алфред Жермон, Свилен Николов – Жорж Жермон, Филипа Руженова – Флора, Галина Великова – Анина.

Интервю на Даниела Фархи за в. "Труд" -  Прочетете тук: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5680349

 Прочетете книгата "Борислав Иванов - доайенът на диригентската палка. Път в годините: >> изтеглете оттук

Гастрол на Държавна опера Варна в София с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски

14 декември 2017, 19.00, НДК

Със съдействието на Столична община и медийните партньори БНР, ТВ „Канал 3“ и вестник „Телеграф“

На 14 декември, 19.00, НДК, зала 1, Държавна опера Варна ще гостува с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа на Александър Дюма-баща; диригент, оркестрация и аранжименти на песните Страцимир Павлов; сценография и костюми Ася Стоименова;  сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков; хореография Татяна Янева; стихове на песните Мария Донева; диригент на хора Цветан Крумов; асистент-режисьор Сребрина Соколова. В главните роли: Д`Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов; Арамис – Калоян Лулчев; Людовик ХІІІ – Красимир Добрев; Анна Австрийска – Илина Михайлова; Лейди Уинтър – Антоанела Петрова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев,; Граф Рошфор – Станислав Кондов; Де Жусак - Людмил Петров; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо - Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.Мюзикълът с изпълнява на български с надписи на английски и руски език. Времетраене 2 ч. и 30 мин.

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

Да припомним, че в романа „Тримата мускетари” (1844) Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис и четиримата заедно се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и мускетарската чест. Под мотото „Един за всички, всички за един“, векове по-късно прочутите герои неотклонно съпътстват човечеството в многобройни романи и филмови екранизации. Благодарение на режисьора Николай Априлов, в България вече е факт и първата българска постановка на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски.

МАКСИМ ДУНАЕВСКИ: БЪЛГАРСКИТЕ ТРИМА МУСКЕТАРИ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

Варненската постановка на „Тримата мускетари“ е един забавен и ироничен прочит на Дюма. Истинска комедия, дори по-добра, отколкото бяха нашият филм и мюзикълът. Всъщност толкова много филми за заснети по „Тримата мускетари“, толкова много спектакли са поставени, опери и балети, че сякаш нищо ново не може да бъде казано. Но се оказва, че не е така. Свежестта на варненската идея се състои в това, не да пресъздадеш истински мускетари, а да си поиграеш на мускетари, като децата. Според мен, първата българска постановка на „Тримата мускетари“ е постигнала точно това.

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ: МУСКЕТАРИТЕ - ИДЕАЛЪТ ЗА ИСТИНСКИ МЪЖ

Всички знаем за романа, дори да не сме го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. Всъщност онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари», въплъщават идеала за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща: «красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата». Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си. Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът рицар.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ: С БУКЕТ ПЕРА НА ШПАГАТА

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки мускетарския химн „Пора, пора, порадуемся”, в българския вариант: „С букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата! / Препускаме така / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг”.

ОВАНЕС ТОРОСЯН – Д`АРТАНЯН: ХАРЕСВА МИ ДА СЪМ ГЕРОЙ

Бях на 13 години, когато прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян и двамата ми братовчеди непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. Сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва!

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – АННА АВСТРИЙСКА: ВСЯКА ЖЕНА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ... КРАЛИЦА!

Всяка жена мечтае да бъде... кралица! Аз не правя изключение и затова за мен е истинско удоволствие да се превъплътя в образа на Анна Австрийска. В постановката на мюзикъла “Тримата мускетари“ на режисьора Ники Априлов аз трябва да покажа Анна, освен като кралица и като влюбена жена с интимните й мисли, страсти и душевни бури. Влюбена в Лорд Бъкингам, тя му подарява, наистина не съвсем уместно, подарената й преди това от краля огърлица. Назрява скандал, но Д`Aртанян и мускетарите го предотвратяват със своята смелост и находчивост.

Всеки път, когато изпълнявам ролята, добавям нещо от себе си, както и кралицата оставя всеки път нещо в мен. Това е един постоянен обмен, който обогатява артиста. На сцената съм с прекрасни колеги, които притежават приключенски дух и амбиция не по-малки от тези на героите в „Тримата мускетари“. Резултатът е едно безкрайно забавление за нас и за публиката. Публиката в това представление е наш съмишленик. Вярвам, че така ще се получи и в спектакъла на 14 декември в НДК. Очакваме там и вас, приятели!

Вижте  видео: https://www.facebook.com/OperaVarna/videos/p.10209294705435715/10209294705435715/?type=2&theater&notif_t=feedback_reaction_generic&notif_id=1510648180836463

Билетен център НДК: тел.: 02/9166300, 02/9166400; email: biletencentar@ndk.bgВсеки ден: 10.00-20.00; Onlinewww.eventim.bg

Зрителите, посетили гастрола на Държавна опера Варна с мюзикъла  „Котки“ в Музикалния театър на 29 ноември получават 50% отстъпка за „Тримата мускетари“ на 14 декември в НДК. Достатъчно е да покажете билета си за „Котки“ на билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

1 февруари 2019, 19.00, Варненска опера

„ТРУБАДУР“ Е КАТО ПОПУЛЯРНА НЕАПОЛИТАНСКА ПЕСЕН, КОЯТО ВИНАГИ МОЖЕ ДА СЛУШАШ

Оперният февруари във Варна започва с „Трубадур”, под палката на Маестро Кръстин Настев, който от началото на тази година е новият диригент на Държавна опера Варна. За него първата среща с шедьовъра на Верди на варненска сцена е среща с главния режисьор Кузман Попов и солистите на Варненския оперен театър: Венцеслав Анастасов в ролята на Граф ди Луна, Даниела Дякова като Азучена, Валерий Георгиев като Манрико, Гео Чобанов като Ферандо. Присъствието на известното сръбско сопрано Ясмина Трумбеташ Петрович в ролята на Леонора дава още едно свидетелство за нивото на предстоящия спектакъл.

"Леонора от „Трубадур“ е първата ми роля в опера на Верди, която пея от 2001 година. Тогава разбрах за пръв път колко ми допада тази героиня, колко близка ми е тя. И не само тя. След Леонора в „Трубадур“, изпях и Леонора в „Силата на съдбата“, Елизабет в „Дон Карлос“, Амелия в „Бал с маски“, Аида в „Аида“. Ето как Верди се оказа моят композитор, неговите героини ми подхождат, това е моят свят.

И все пак към Леонора от „Трубадур“ изпитвам особен сантимент. Това е много трудна роля, която изисква да знаеш всичко, свързано с вокалната техника. Леонора предполага вокална и психическа зрялост. Разбира се образът й се развива във времето и всеки път, когато отново излизам с Леонора на сцената, се стремя да я усъвършенствам. Нали в това е и смисълът на самото изкуство.

„Трубадур“ е операта с най-красивата музика, която Верди е написал. Партиите на сопрана, на баритона, на оркестъра, въобще цялата музикална партитура е много красива и силно въздействаща. Затова „Трубадур“ присъства в афиша на всеки оперен театър, публиката си го иска. „Трубадур“ е като популярна неаполитанска песен, която винаги може да слушаш", споделя Ясмина Трумбеташ Петрович пред Виолета Тончева.

ЯСМИНА ТРУМБЕТАШ ПЕТРОВИЧе завършила, наред с Белградската консерватория, и Славянска филология в Белградския университет. Стремителната й певческа кариера е свързана с „Народно позорище“, Националния театър за опера и балет в Белград, на който понастоящем тя е директор. Репертоарът й включва знакови роли за сопран от световната съкровищница. Сред тях са: Леонора в „Трубадур“, Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Мими в „Бохеми“, Фиордилиджи в „Така правят всички“, Микаела в „Кармен“, Татяна в „Онегин“, Елизабет в „Дон Карлос“, Тоска в „Тоска“, Дездемона в „Отело“, Леонора в „Силата на съдбата“ и др.

Отличена с редица награди на международни конкурси, призната за певица на годината за ролята на Маргарита във „Фауст“, тя гастролира с успех в Норвегия, Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Словения, Македония, Румъния и други страни. По покана на Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, Ясмина Трумбеташ Петрович гостува сега за пръв път в България.

Даниела Димова, председател на комисията по култура в община Варна пред в. „Черно море”:

- Г-жо Димова, знаем, че крайният срок за подаване на апликационната форма, с която Варна ще кандидатства за Европейска столица на културата през 2019 г., е 18 октомври. Като председател на комисията по култура в община Варна можете ли да кажете какво е свършено до момента за тази кандидатура?

- Много ценно за Варна е, че от осемте български града, заявили желание да получат премията Европейска столица на културата, тя го направи първа. Това бе още през 2005 г. Много отдавна зрее това желание и основата бе поставена за първи път тук, при нас. След това ни последваха Пловдив, Русе, в последните две години се присъедини и София, но пък с много големи обороти за сметка на това. Решителната работа през всичките тези години включва основаването на Обществен съвет по култура, на клуб „Варна 2019“...

Много инициативи се проведоха, за да се оформи сериозно ядро от интелектуалци, артисти, хора, свързани с науката, които да застанат зад тази кандидатура. Това се случваше поетапно през годините. Но основната и най-голяма работа по изписването на апликационната форма се извърши в последната календарна година. Важно е да се знае, че ние обединихме усилия на кмет, на Общински съвет и на държавата – защото с нас в Лондон бе и Даниела Петрова, тогава председател на комисията по култура в парламента.

С обединението на усилията се стигна до поканата към сър Робърт Скот да приеме да бъде международен консултант по този проект.
Това стана през ноември 2012 г. Оттогава в продължение на една година, с работата на секретариата и с привличането на артистичния съветник на кандидатурата Младен Алексиев, работата върви към своя финал. Какво представлява тази книга – тя е 70 – 80 страници изписан материал за кандидатурата на Варна. Тя не се афишира, преди да бъде подадена официално, тъй като не е тайна, че в последните месеци всички градове са в много усилена конкуренция и е възможно да се активира заемането на интересни идеи. Затова всеки град си пази, така да се каже, интелектуалната собственост.
Това, което Варна си позволи да обяви, бе мотото „Port of inspiration”.
Казвам го на английски, защото интересното е, че оригиналният документ се представя на английски език и в по-умален вариант на роден език.
Тук ние печелим с това, че имаме за консултант сър Робърт Скот, тъй като е много важно цялата документация от 70 – 80 страници да бъде не просто преведена на английски, а да бъде на „роден“ английски.
Защото по малко по-различен начин изглежда, когато се редактира тази книга, и се погледне от човек, за когото английският език е майчин. А за нас това е основен документ, с който кандидатстваме. Датата е ясна – 18 октомври в София. Изборът е в ръцете на 13-членно жури. 7 негови членове са от международни институции, а другите 6-има са българи, които все още не знам кои ще бъдат. Изборът се прави от министъра на културата. От особено значение освен журито е самото представяне на кандидатурата. Ние очакваме, че лично кметът на община Варна Иван Портних ще представи съвместно с може би 6 или 7 души още нашата документация. Това ще се случи през декември. Още няма дата за това официалното представяне. И след това сме в очакване на селекцията.

- Сър Робърт Скот наскоро бе на поредното си посещение във Варна. Какво е неговото мнение за апликационната форма?

- Най-важното, е че този документ вече е на финал. Тоест в момента предстои отпечатването й. В проценти преобладава текстът, по-малко са снимките и диаграмите. Неговото мнение е, че това е един много сериозен и добре представящ града ни в пълен спектър труд. Лично той е много доволен. Пред мен е изказвал задоволството си от работата на секретариата.

Непосредствено след празничните дни около Националния празник на България, на 5 март от 19 часа, ни предстои среща с операта „Трубадур”, в режисьорския прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на госта Стефан Линев.

Вълнуващата музика на Джузепе Верди пресъздава мелодраматичния сюжет с Граф ди Луна и Манрико, които са съперници за сърцето на Леонора, но и кръвни братя. Това обаче става ясно едва в края на операта, след като Графът смъртно е ранил брат си.

Главните персонажи в „Трубадур” ще защитят водещи солисти на Варненския оперен театър. В ролята на Граф ди Луна ще аплодираме великолепния Пламен Димитров, който непрекъснато обогатява репертоара си, като само за последната половин година дебютира с успех в знаковите за всеки баритон партии на Жерар от „Андре Шение” от Умберто Джордано и Яго от „Отело” на Верди. Присъствието на сопраното Линка Стоянова в ролята на Леонора дава още една ярка гаранция за нивото на спектакъла. Манрико ще представи тенорът Валерий Георгиев, чийто талант публиката цени от превъплъщенията му в образите на „Андре Шение” от Умберто Джордано, Алфред от „Травиата”, Херцог от „Риголето” и др.

В ролята на Азучена ше гастролира мецосопраното Евгения Кръчмарова – една варненка, която в последните години живее в САЩ. Прекрасният бас Деян Вачков ще се преобрази във Ферандо, а Инес ще изпълни Галина Великова.

Стотици в Летния театър аплодираха на крака великолепните музиканти

Марина Чертова за vsekiden.com

Стотици меломани от цял свят получиха невероятен интелектуален подарък в Летния театър във Варна. В понеделник, в приятната августовска вечер, те се насладиха на Оперната гала, с която ги зарадва операта в морската столица.

Ценители на класиката от цяла България, от Русия, Израел, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Франция аплодираха с възхищение всички изпълнители на сцената - световноизвестния български баритон Кирил Манолов, първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова.

Диригентът на Оперната гала - маестро Борислав Иванов съвсем заслужено бе посрещнат и изпратен от публиката с дълги ръкопляскания и поклон. 82-годишният ученик на големия Херберт фон Караян неслучайно е определян като аристократа на родното диригентско изкуство. Повече от два часа маестро Иванов демонстрира класа и финес, които не останаха незабелязани от пъстроцветната публика.

14 АПРИЛ 2016, 19.00

XVII Великденски музикален фестивал - Варна 2016

На 14 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, с „Турандот” от Джакомо Пучини Държавна опера Варна ще отбележи 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова.

Изборът на това заглавие не е случаен – Турандот е знакова роля в кариерата на оперната дива. Шанса да се възхити на Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика.
Това е нейното първа сценична изява като Турандот в България и изключителното й изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

Нейното изключително изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще дебютира солистката на оперния театър Димитринка Райчева.

Образа на Калаф ще пресъздаде Валерий Георгиев, Деян Вачков ще бъде Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът.

Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението ще участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

Преди спектакъла публиката ще види "Спомен за Гена" - фрагменти от запис в Златния фонд на БНР - Радио Варна с оперната прима.

ГЕНА ДИМИТРОВА - ТУРАНДОТ

НЕПОВТОРИМА! ЕДИНСТВЕНА! КРАЛИЦА НА МИЛАНСКАТА СКАЛА!
Неповторима! Единствена!

На 7 декември 1983 г. дебютът на Гена Димитрова като Турандот в постановката на Франко Дзефирели на сцената на Миланската скала е зашеметяващо събитие в световния оперен живот. В яркото обръжение на диригента Лорин Маазел и солистите Пласидо Доминго, Катя Ричарели, Никола Мартинучи изгрява звездата и на Гена Димитрова. Тя вече е забелязана от музикалния елит, но именно Турандот става причина българката да влезе триумфално в Клуба на звездите, сред най-добрите оперни певци на всички времена.

„Триумфът на „Турандот” е най-вече триумф на сопраното Гена Димитрова. Аплаузите в края на представлението бяха предназначени за нея, с ентусиазираните си възгласи „Неповторима!” и „Единствена!” публиката дълго не й позволи да напусне сцената”, пише критикът Марио Пази. „Може би никоя друга певица няма правото на тази награда – да се нарича Кралица на Скалата. Преди десетилетия това беше Мария Калас, днес е Гена Димитрова”, отбелязва музикалното издание „Дженте”.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

СЪВЪРШЕНА НА СЦЕНАТА И НЕВЕРОЯТНО СКРОМНА В ЖИВОТА

Първата ми среща с Гена Димитрова беше през 1977 г., когато я поканих за ролите на Аида в едноименната опера на Верди и на Ярославна в „Княз Игор” от Бородин в гастрола на Варненската опера в Палма де Майорка. Уникален глас! Още тогава й предрекох, че ще стане световноизвестна певица, която ще жъне успехи на най-престижните сцени.

Така й стана. Чест й прави, че независимо дали пееше в Миланската скала, Метрополитън опера или Арена ди Верона, тя никога не прекъсна връзките си с България. Нейните изпълнения в Античния театър в Пловдив със Сантуца в „Селска чест” бяха незабравимо преживяване.

Спомням си как веднъж отидох в гримьорната й във Виенската опера, за да й пожелая на добър час преди „Тоска”. Тя се разплака, защото срещата със семеен приятел върнала болката по скорошната загуба на съпруга й.

Утеших я с най-хубавите човешки думи, които успях да намеря и притеснен я изпратих на сцената. Но тя беше неузнаваема.

Във фортисимите, когато гърмеше оркестърът и хорът, нейният глас доминираше над всички. Страхотно изпълнение! Чувствах се горд, че присъствам на това представление и че съм българин.

От Гена днешните оперни певици могат да се научат на всичко, което е важно за операта, най-вече на вокално майсторство и силен характер.

Тя беше надарена както с изключително красив и голям глас, така и с изключително трудолюбие. Нямаше случай, в който да не е изработила до най-малкия детайл партията си. Съвършена на сцената и невероятно скромна в живота, истинска примадона, в моето сърце тя завинаги ще остане голямата Гена – уникална певица, актриса и личност.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА - ТУРАНДОТ

ГЕНА ДИМИТРОВА - МОЯТ ИДОЛ

Дебютът ми в „Турандот” е върхово предизвикателство за мен. Благодарна съм на ръководството на Варненската опера, че ми гласува това доверие и съм щастлива, че ще изпълня за пръв път Турандот с Григир Паликаров, един от най-добрите съвременни български диригенти.

За едно драматично сопрано партията на Турандот изисква рутина, голямо техническо майсторство, също така и физическа енергия.

По този повод Гена Димитрова казва, че 30-те минути пеене в „Турандот” се равняват като натоварване на пет изпълнения на Абигайл в „Набуко”.

За мен няма по-добра Турандот от Гена Димитрова. Изчела съм и съм изслушала всичко, свързано с нея, безкрайно й се възхищавам.

Чувствам се задължена и отговорна, че ще дебютирам именно с тази роля в спектакъла на „Турандот”, посветен на 75-годишнината от рождението на Гена Димитрова – моя идол.

Виолета Тончева

Проф. Боянка Арнаудова за сп. "Музикални хоризонти", бр. 9, 2015 г.

Изтеглете цялата статия: кликнете тук

Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт. Премиера 10 юли 2019, Reggia di Colorno - Парма. Премиера 19 август, Опера в Летния театър ММФ „Варненско лято“ 2019

Какви особености характеризират Вашата постановка на „Турандот“?

Щастлива съм да бъда във Варна с моята постановка на „Турандот“, която е съвместна продукция на Парма ОперАрт с Държавна опера Варна. В режисьорската си концепция следвам класическите оперни образци, като се отнасям с респект към китайската културна традиция, толкова различна от европейската.

Пучини умира след като композира предсмъртната ария на Лиу и не успява да довърши „Турандот“. Известно е, че на премиерата Артуро Тосканини дирижира точно до там, докъдето е спряло перото на великия композитор. Съществуват няколко продължения на операта от различни композитори, но ние работим с версията на ученика на Пучини Алфано, която най-често се изпълнява.

Операта разказва притчата за жестоката китайска принцеса, която погубва кандидатите за женихи, не успели да разгадаят гатанките й. В асоциация с леденото сърце на Турандот, замъкът й също е обвит с лед и въобще цялата сценографска визия на постановката е решена в леден синкаво-бял оттенък. Друг специален акцент поставихме върху хореографията, за да подчертаем иконографското значение на източния танц.

Наложи ли се да внасяте промени в постановката, предназначена за две различни открити пространства, за Парма и Варна?

Откритата сцена на Летния оперен фестивал в Парма, в Замъка Reggia di Colorno, е голяма, но сцената на Летния театър във Варна е още по-голяма и предлага повече възможности. Различията между двете пространства изискват съответна адаптация. Вероятно “варненският замък” на китайската принцеса ще стане по-просторен, ще се наложат и други леки промени, но това няма да се отрази на вече взетите, основни постановъчни решения.

Как бе посрещната премиерата на „Турандот“ в Парма?

Прочетете продължението тук >>>>>>>>

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

29.04.2018

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

СТАРТ НА ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2016

24 юни 2016, 21.00

ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

Седмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2016 стартира на 24 юни от 21 часа с операта „Турандот” на Джакомо Пучини.

Държавна опера Варна посвещава събитието на 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято звездна кариера започва именно с изпълнението на Турандот в постановката на Франко Дзефирели в Миланската скала през  1983 г.  

Обявена за новата Кралица на Миланската скала (след Мария Калас), тя изгрява на световния оперен небосклон, за да се превърне в една от най-ярките оперни звезди за всички времена.

Удоволствието да аплодира Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика. Нейна снимка от постановката е използвана и за плаката на Опера в Летния театър 2016.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на големия български диригент Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще се превъплъти драматичното сопрано с богат и красив тембър Димитринка Райчева, която смята Гена Димитрова за свой идол.

Останалите участници са също наши солисти: Валерий Георгиев – Калаф, Деян Вачков - Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът, Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг,  Пламен Долапчиев - Понг и Свилен Николов – Мандарин. Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

 Прочетете повече:

Маестро Григор Паликаров - пристрастно за „Турандот”, Гена Димитрова и Варна

Димитринка Райчева с покана за Турандот в "Сплитско лято"

 Валерий Георгиев в два италиански фестивала с „Турандот”

Резервация и продажба на билети:

Основна сцена: 052 665 020, 052 650 666; 052 669 652; Летен театър: тел. 052 612 803

Онлайн: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

„Адриана Лекуврьор”

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

„УЕСТСАЙДСКА ИСТОРИЯ“ Е КРАСИВА ИСТОРИЯ И КРАСИВО СТОИ НА СЦЕНАТА

Хореографката НАДЯ ДИМОКОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за работата си над „Уестсайдска история“, необходимия хореографски компромис, младостта и

защо не можеш просто ей така да заличиш любимия човек...

Защо ти харесва „Уестсайдска история“?

„Уестсайдска история“ ми харесва, защото мюзикълът е поставен за пръв път от легендарния Джером Робинс. Неговата хореография е перфектна, начинът, по който движенията съвпадат с музиката, е образец за всеки хореограф. В началото имах притеснения дали, правейки моята хореография, бих могла да се състезавам с оригиналната постановка на Джером Робинс. Но от 1959 г., когато излиза мюзикълът, танцовият театър е претърпял сериозно развитие, така че реших да следвам своите виждания за хореографията, като внасям иновации, но винаги с мисълта да задържа стила и нивото, зададени от Джером Робинс. Щастлива съм, че в хода на репетициите този подход се оказа работещ.

В „Уестсайдска история“ характерите се проявяват в еднаква степен в пеенето и в танците, но от хореографска гледна точка кои персонажи са по-интересни?

Танците в „Уестсайдска история“ са много, общо 17. От главните герои Мария и Тони пеят повече и по-малко танцуват, но Риф и Анита са почти непрекъснато на сцената и танцуват през цялото време. Особено активен е Риф, той трябва да бъде млад, да бъде лидер и затова имах повече работа с неговата хореография. Анита също е интересен персонаж, тя е от Пуерто Рико и хореографията е важна за изграждането на образа й.

При кастинга много се държеше актьорите да бъдат млади и възрастта им да съвпада с възрастта на героите. Защо това е толкова важно?

Прочетете нататък >>>>>>>>>>>>

След повече от два месеца принудителна пауза, когато всички театри бяха затворени, Варненският театър и Варненската опера са сред първите, които възстановиха дейността си веднага след отпадането на ограниченията. За броени дни беше построена и чисто новата Лятна сцена „Зад театъра“, която беше открита на 1 юни с мюзикъла „Приключения опасни със герои сладкогласни“, специално за Деня на детето.

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>

Източник БНР.

6 декември 2019, 19.00, Основна сцена

Преди предстоящата, трета среща с „Уестсайдска история“, след премиерните спектакли на мюзикъла във Варна и на фестивала „Елена Теодорини“ в Румъния, е любопитно да научим как оценява работата в екипа Маестро Кръстин Настев, диригент-постановчик на мюзикъла, заедно с Маестро Александър Фрай.

Когато за една нова постановка са събрани талантливи и можещи артисти, работният процес протича някак неусетно. Хубавото е, че нашият екип във Варненската опера е международен и да направим мюзикъла на английски език беше преодолимо предизвикателсво. За щастие всички артисти на сцената прегърнаха идеята да се въплътят в определените им роли безрезервно и да покажат най-доброто от себе си. Затова и спектаклите, които направихме, бяха на необходимото ниво. В историята на Тони, Мария и техните приятели вложихме много любов, амбиция и иновативни идеи, които ще продължим да отстояваме и развиваме.

Как се свири мюзикъл, в сравнение, примерно, с опера?

Според всички световни източници „Уестсайдска история“ се определя като първият Бродуейски образец в стил симфо–джаз (в характерния за епохата на 50-те години Cool jazz). Самият жанр на мюзикъла позволява по-свободни операции, а при операта свободата не е въможна. Легендарните първи изпълнители на мюзикъла (1957) са Каръл Лоурънс в ролята на Мария, Лари Кърт – Тони и Чита Ривера – Анита. Смятам, че когато е писал творбата, Бърнстейн е мислил все пак за школувани оперни гласове. Неслучайно оперните звезди Хосе Карерас и Кири Те Канава участват в студиен запис на мюзикъла под неговото диригентство (1985).

18 юни 2021

Отзив на Йери Хан, гл. ред. на престижното немско списание “Das Opernglas”, за „Графиня Марица“ на Държавна опера, публикуван в последния брой 9/2021 на списанието

„Варненско лято“ със своето почти 100-годишно същестуване е най-старият български музикален фестивал. От 1926 г. градът на Черно море кани всяка година зрителите на богата и разнообразна програма, която обхваща всички музикални жанрове, сред които особено обичаните мюзикъл, балет и естествено опера.

Който е бил във Варна през тази година и случаят го е срещнал с артисти или участници, непременно е установил, че всички говорят за Вера Немирова. Нейната наскоро състояла се във Варненската опера предпремиера на новата й постановка „Графиня Марица“ от Имре Калман очарова и вдъхнови ценителите както със своята свежест и оживено сценично действие, така и с ансамбловата игра и подчертано младежкия си състав. Нищо чудно, че ръководството се постара и успя да ангажира Вера Немирова като постоянен гост-режисьор за бъдещи продукции на оперния театър. По този начин се изпълнява и едно голямо желание на солистите: „Преди всичко бих искала да работя колкото може по-често с Вера Немирова, заради модерните подходи и новите импулси, с които тя ни зарежда“, изстрелва бърз отговор на въпроса ми, на какво се надява в бъдеще, водещата сопранистка Илина Михайлова, която мнозина разпознават като постоянната сценична партньорка на Хосе Карерас.

ДАРИХА ОРГАН ОТ 1853 Г. НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

23 октомври 2019, Сцена Ротонда

Изненадата, която очакваше журналистите на медийната среща с постановъчния екип на „Уестсайдска история“ на 23 октомври, бе изящният орган, марка „Parcard”, произведен през 1853 г. в Америка.

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, представи редкия инструмент и открои изключителната му антикварна стойност. Тя изказа дълбока благодарност на наследниците на Кинка Николова Григорова от Варна, които даряват органа на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Приемаме дарението и като признание за творческата дейност на Държавна опера Варна, подчерта г-жа Димова. Предстои органът да бъде подобаващо експониран като музейна ценност на Сцена Ротонда.

 След презентацията на дарението, постановъчният екип на „Уестсайдска история“ – диригентите Александър Фрай и Кръстин Настев, режисьорът Крис Катена и хореографката Надя Димокова, подробно изложиха пред медиите своите концепции. Александър Фрай, световноизвестен диригент, пианист и органист, ученик на Бърнстейн, се спря върху особеностите на „Уестсайдска история“. Създаден от четирима гении – композитора Лренард Бърнстейн, хореографа Джером Робинс, либретиста Артър Лорънс и текстописеца Стивън Зондхайм, в този мюзикъл за пръв път песните и танците не само са напълно равнопоставени, но и за пръв път се изпълняват от едни и същи артисти. Според него, артистите, избрани с кастинг за варненската постановка, се справят чудесно с това сериозно творческо предизвикателство. Маестро Фрай е поставял досега 50 пъти „Уестсайдска история“ в различни страни, за Кръстин Настев това е втората постановка, след работата му над същия мюзикъл в Анкара, но и двамата са еднакво силно заинтригувани от срещата с това велико произведение. Брилянтната музика и емоционалният сюжет докосват всекиго, самият аз мога да се разплача, при товяа винаги на едно и също място, сподели Александър Фрай.

Режисьорът Крис Катена посочи онези места в мюзикъла, които за него като бивш рок певец, са особено интересни. За Надя Димокова да постави своя хореография на „Уестсайдска история“ след легендарния Джером Робинс е прекрасно творческо предизвикателство и подарък от съдбата. „Maria“, „Blues” и „Tonight” се оказаха сред любимите песни от мюзикъла на екипа. Всички бяха единодушни, че посланията на „Уестсайдска история“ срещу етническите конфликти и расовата дискриминация, за любовта, която въздига човек и го прави по-добър, продължават да са актуални и в XXI век.

Постановката на „Уестсайдска история“ във Варна е резултат от общ творчески проект между Държавна опера Варна и Операта в Крайова.  След премиерата във Варна на 24, 25 октомври, екипът от 150 души заминава за Румъния, за да представи премиерното заглавие на 29 октомври и в Крайова, в рамките на XVI Международен фестивал „Елена Теодорини“.

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

Отзвук от медийната среща с екипа на „Фалстаф“ на 26 юли преди премиерата на 29 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023 

Нина Найденова, режисьор

„Фалстаф“ е една гигантска крачка в друго пространство, уникална музика, която сама по себе си е шега, и едно послание, че животът ни може да бъде по-усмихнат, ако просто използваме тази формула. Верди и комедия са най-прекрасното съчетание, което можем да предложим на публиката в днешно време. Изключително сложно е да правиш комедия, защото първо трябва да се надсмееш на собствените си недъзи, за да можеш да отправиш този критичен поглед така, че хем да говори и да изпраща послания, хем да може да усмихне всички. Надсмиваме се над егото, над онова, което губи мярка. Всеки трябва да може да покаже собствените си недостатъци, да ги признае пред света и да върви напред. Непосредствената близост между публика и изпълнители в едно такова пространство като сцената на Летния театър е много по-голяма и много по възторжена. Вече е традиция с Варненската опера да правим заедно концепции, смели планове и да поставяме доказали се, но трудни заглавия, като обединяваме усилия, за да ги покажем на колкото се може повече публика.

Григор Паликаров, диригент

Драматургията и музикалната фактура в тази опера са доста сложни. Нина Найденова е поставила операта много музикално, с пълно съобразяване на трудността за изпълнителите и за оркестъра, така че режисьорските задачи, колкото са интересни и впечатляващи, толкова са съобразени с музиката. Верди прави един много голям мост между първите си опери и последната. Дълго време критикуват Верди, че оркестърът му представлява една голяма китара, с която се съпровождат певците, т.е. че не е достатъчно добре развит. Верди пише „Фалстаф“ в епоха, когато започват да творят по-младите композитори като Леонкавало, Маскали, Пучини. Усеща се неговото желание да надрасне това, което е писал, да не изостава, не да бъде просто модерен, а да бъде в съзвучие с времето. „Фалстаф“ драматургично и архитектонично е изграден по един съвършен начин – една опера, в която не се маха нито една нота, не се правят съкращения. Щастлив съм, че имам възможността да работя с певци на световно ниво в постановка, която е само в помощ на Вердиевата драматургия и сама по себе си е много красива и интересна. Летният театър във Варна е естествен декор и тази уникална зеленина ще се върже много добре със сценографията и режисурата. Бих поканил всеки, който още не си е купил билет, да го направи максимално бързо – ще е нещо, което си струва.

Източник: http://bnr.bg/

Мултимедиен спектакъл на 21 юли 2016, 19.00, ФКЦ

Диригентът на Дъблинската филхармония Дерек Глийсън във Варна

В очакване на любимия филмов фестивал „Любовта е лудост” варненци и гостите на Варна ще съпреживеят „Филмовата музика на Холивуд” на 21 юли от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център. В един впечатляващ мултимедиен спектакъл с откъси от филмите и ефектно сценично осветление ще прозвучат познатите мелодии от мегапродукциите "Титаник", "Хари Потър", "Извънземното" и "Стар Трек", както и музика от новото поколение американски композитори.

от Елица ИВАНОВА | Интервюта

http://light.standartnews.com/mneniya-intervyuta/gena_kritikuvashe_s_lyubov-232578.html

в-к СТАНДАРТ,  3 април 2014

Оперният певец Иван Момиров е поредният български глас, който звучи по-често на европейските сцени, отколкото на родните.
Сред учителите му са Гена Димитрова, Атанас Атанасов, Франциско Лазаро. След Димитър Узунов и Николай Николов той е третият български тенор, пял в "Ковънт гардън".

Прадядо му е Яков Прудкин - руският емигрант, който строи някои от най-забележителните сгради във Варна - "Роял", Северните морски бани, училище "Димчо Дебелянов".

Момиров ще пристигне от Италия тези дни, за да блесне в "Кармен" на Варненската опера.

На 26 април в зала 1 на НДК ще му партнира Агунда Кулаева от Русия. Продуцент на събитието е "Артишок".

- Господин Момиров, успяват ли българските певци да запазят достойното място на световните сцени?

- Да. Това е вън от съмнение. Единственото, което не е било отричано през годините, е неоспоримата класа на българските оперни артисти. През времето не се отстъпи от постигнатото, а се надграждаше. За съжаление България няма хора като диригента Валерий Гергиев, на когото повечето руски оперни звезди дължат кариерата си. Днес се изискват повече умения, които не са свързани с моженето и дарбата.
Затова е важно да има хора като Гергиев, който менажира таланта и го превръща в сияние. Имах щастието да пея много пъти под неговата палка. Може би най-вълнуващо беше участието ми на фестивала на белите нощи в Мариинския театър, където предишната вечер пя Пласидо Доминго.

Италианците казват: "Ако е българин, значи пее добре". Само преди няколко години в първото издание на най-италианския оперен фестивал за Верди в Парма във всяко заглавие фигурираше българско име - Дарина Такова, Юлиян Константинов, Орлин Анастасов...

Наред с най-големите титани, между които бяха Доминго и Карерас. В следващите фестивали гостуваха Владимир Стоянов, Светла Василева, Марияна Пенчева.

25 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ НА БРИЛЯНТНИЯ ТЕНОР ИВАН МОМИРОВ

14 юли, 21.00 – Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

14 юли, Националният празник на Франция, е премиерната дата за операта „Хофманови разкази“ от френския композитор Жак Офенбах, втора постановка в историята на Варненската опера след тази от 1968 г. В тази класическа творба, елегантно съчетание от най-хубавите страни на френската лирична опера с немската романтична опера, композиторът се изявява като проникновен изследовател на човешката душевност и творческите пориви на артиста. Взел повод от пиесата на Жул Барбие и Мишел Каре „Фантастичните разкази на Хофман“, Офенбах се вдъхновява от вкуса към фантастичното и мистичното у германския писател, композитор, диригент, музикален критик и художник Е. Т. А. Хофман.

В операта Хофман е прототип на главния герой със същото име - поетът Хофман, който в една весела нощ с приятели разказва три невероятни истории, случили се може би само в неговото въображение. Любовта към Олимпия – механичната кукла, която само в неговите очи е жив човек, срещата с куртизанката Жулиета и трагичната развръзка с оперната певица Антония, която не бива да пее, илюстрират многоликите превъплъщения на човешката фантазия. Оттам вероятно и на реално съществуващата актриса Стела, която докато тече действието на „Хофманови разкази“, играе някъде другаде в операта „Дон Жуан“....

Интервю на Даниела Димова за БНР:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

Постановката е на най-уважавания български оперетен режисьор проф. Светозар Донев, който има дългогодишно партньорство с Държавна опера - Варна.

Спектакълът е съвместна продукция на Опера в Летния театър и Международния музикален фестивал „Варненско лято“

Корифеят на оперетата в България проф. Светозар Донев, който има изключително плодотворно сътрудничество с Варненската опера в последните години, реализира постановката на „Хубавата Елена“, която ще има своята премиера на 3 юли в рамките на фестивала Опера в Летния театър. Свежест в нея внася хореографията на талантливата му дъщеря Анна Донева, а сценографията е работа на Иван Токаджиев. Под палката на диригента Кръстин Настев ще излязат актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев като Менелай и солистите на Варненската опера Пламен Долапчиев като Парис и Александър Мутафчийски като Калхас, а в ролята на Хубавата Елена ще видим искрящата Лилия Илиева.  

Популярен като баща на оперетата, Жак Офенбах пише повече от 100 музикално-сценични произведения, белязани от гениална мелодичност, парижка изтънченост и френско остроумие. "Хубавата Елена" среща първата си публика през 1864 г. в Париж и оттогава шества по сцените на Европа и света, радвайки публиката с ефектна музика и пищна визия. А ироничният поглед към нравите от края на 19. век, вплетени в историята от времето на Троянската война, ни насочва да търсим паралели и в нашето съвременно общество.

Постановката е съвместен проект на ТМПЦ - Варна и ММФ „Варненско лято“.

За новия спектакъл проф. Светозар Донев споделя: 

„Това е втората оперета на Жак Офенбах, който създава и развива жанра на малката комична опера. Враговете на оперетата казват, че жанрът е еклектичен, защото има много елементи от други жанрове – театър и музика, но Офенбах така ги организира, че става бащата на един нов жанр. В „Хубавата Елена“, той използва античен сюжет, за да каже нещо много съвременно за тогавашното френско общество. Парижани, които са отивали тогава на „Хубавата Елена“, са ръкопляскали, защото под образите на различните герои са виждали хора от двореца, от управляващите, популярни личности, които сега, ако оперетата се постави с първоначалното либрето, ще ни бъдат чужди, защото ние не ги знаем. „Хубавата Елена“ претърпява много преработки на либретото – и в чужбина, и у нас. У нас са известни преработките на Недялко Йорданов, и аз съм я поставял, на Валери Петров…, но с времето те се променят. Аз съм избрал преработката на Макс Райнхард, понеже той е един велик немски режисьор, който прави тази преработка през 30-те години на ХХ век и тя звучи много съвременно и днес. “ 

Проф. Донев обобщава впечатленията си от своята съвместна работа с трупата на Държавна опера - Варна: „Артистите, които ангажирахме в спектакъла, са отлични и като оперни изпълнители, и като драматични актьори, и като танцьори. А диригентът Кръстин Настев навлезе много бързо в оперетния жанр. Вярвам, че всички заедно ще зарадваме публиката в Летния театър. Варненската опера е един много съвременен оперен театър, който поставя опери, оперети, мюзикъли, балети – това е съвременният оперен театър. Не е закостенял театър, който да представя само опери. Всъщност оперният театър е един театрално-музикален театър, в който влизат много жанрове. И тук искам да направя комплимент на директора на ТМПЦ – Варна Даниела Димова за това, че има широк поглед и обогатява палитрата на Варненската опера с малки и големи мюзикъли, оперети, опери, балети. Това е един комплимент за варненската общественост, за града Варна. Защото Варна е международен град – тук идват туристи не само от цяла България, идват хора от цял свят и правилно репертоарът се ориентира към такава широка аудитория.“

Билетите за фестивала Опера в Летния театър 2020 са със специални цени - жест на Театрално-музикален продуцентски център - Варна към ценителите на музиката. Билетите от всички ценови пояси се предлагат на цени двойно по ниски от Лято 2019. Така билетите от 80 лв. това лято са по 40 лв., тези от 60 са по 30 лв., от 40 - по 20 лв., и от 30 - само по 15 лв. За групи над 9 души и за тези, които изберат офертата Културен маратон за 5 и повече представления, ще има и 20 % отстъпка. Касата на Операта работи и в събота и неделя. 

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му 

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

Вече 18 години постановката на Видин Даскалов на класическата оперета от Имре Калман “Царицата на чардаша” се радва на голям успех сред българска и чуждестранна публика. В спектакъла на 7 май за първи път на варненска сцена в ролята на Бони ще се представи един от водещите солисти на ДМБЦ „Стефан Македонски” Богомил Спиров.

Богомил Спиров е възпитаник на НМА „Проф. Панчо Владигеров”, която завършва в класа по оперно пеене на Никола Василев. От 1993 г. е артист-солист в Националния музикален и балетен център „Стефан Македонски”. Богомил Спиров се е превъплъщавал успешно в ролите на Иван в «Българи от старо време», Княз Звезделин от «Цар Калиман», Айзенщайн от «Прилепът», Исус в «Исус Христос суперзвезда», Димитриану, Йонел, Йожи в «Циганска любов», Казанова в «Казанова», Камий дьо Росийон от «Веселата вдовица» и редица още герои на Й. Щраус, И. Калман, Ф. Лехар, Шонберг, Р. Бенацки, Л. Бърнстейн и др.

Самият Видин Даскалов, познат с култовото изпълнение на Бони в «Царицата на чардаша», подготвя Богомил Спиров за тази роля, предавайки му щафетата в Музикалния театър.

Останалите образи ще представят варненските солисти Вяра Железова (Силва), Пламен Долапчиев (Едвин), Лиляна Кондова (Щаси), Антоанета Маринова (Цецилия) и др.

На 7 май на диригентския пулт ще застане диригентът на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев.

Отзвук в Литернет от октомврийския гастрол 2015 в София на Държавна опера Варна

Вижте линка към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22184&sid=64

Бързо предпремиерно интервю на Виолета Тончева с дълбоко оперетния човек Николай Априлов

Защо режисьорът Николай Априлов  харесва „Царицата на чардаша”?

Защото след премиерата във Виена през 1915 г. не спира да триумфира навсякъде по света. 100 години по-късно „Царицата на чардаша” ще има и своята нова премиера във Варна на 3 юли в Опера в Летния театър. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да представя и своята интерпретация на прекрасната творба на Имре Калман. Още повече, че това е третата постановка в историята на Варненската опера, след сценичните версии на Емил Главанаков от 1957 и Видин Даскалов от 1996 г.

И така – през 2015-та „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години, но те никак не й личат. Дължи се най-вече на изключителната мелодика на музикалната партитура - мелодиите се запомнят при първото чуване. Драматургията с пълнокръвно изградените характери и интригуващите ситуации, в които изпадат действащите лица, също впечатлява. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”. Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми„Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си.

Колко ли произведеният в музикалната литература могат да се похвалят с подобна слава...

Малко са тези музикално-сценични творби, в които всички мелодии от първата до последната са световни хитове. Бих посочил дори само две – „Севилският бръснар” и „Царицата на чардаша”. Моят брат казва, че съм дълбоко оперетен човек и е прав. Аз виждам в оперетата предвестник на модерния мюзикъл и изключително големи възможности за изява на режисьора и актьорите. Няма режисьор, който да не се изкушава да работи едновременно в трите жанра – музика, танц и театър, а „Царицата на чардаша” предлага точно това.

Публиката също винаги е обичала забавлението...

Разбираемо е. Подобни жизнени творби, наситени с драматични ситуации, но завършващи винаги с хепи енд, са желани от хората, защото за всеки един от нас трудните моменти в живота са много повече от тези, които носят радост и естетическо удовлетворение.

С какво ще привлече зрителите Вашата „Царица на чардаша”?

Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!

Варна, 18 юни 2015 г.   

Вижте интервюто: кликнете тук

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

На 15 май от 19 часа шедьовърът на Имре Калман „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с приповдигнатото си настроение и великолепната си музика. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, в ролята на Силва ще дебютира Лиляна Кондова, а в ролята на Бони ще аплодираме солиста на Старозагорската опера Георги Динев.
 

В останалите роли ще се представят солистите на Държавна опера Варна – Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Стелияна Стоянова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьорът Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм.
 

Лиляна Кондова – сопран е родена във Варна. Завършила е НУИ „Добри Христов” и НМА „Проф. П. Владигеров” по специалностите обой и оперно пеене, съответно при проф. Георги Желязов и д-р Нели Божова. Веднага след дипломирането си е приета на работа в Държавна опера Варна, където също съчетава работата си на артист-оркестрант и оперна певица. Дебютът й е в ролята на Барбарина от оп. „Сватбата на Фигаро”, от Моцарт, следват ролите на Янка от оперетата „Българи от старо време”, Тебалдо от „Дон Карлос”, Валансиен от „Веселата вдовица”, Щаси от „Царицата на чардаша, Флора от „Травиата”, Зорница от „Луд гидия”. Изпълнява централните сопранови роли в мюзикълите за деца „Джекил” от Джон Мур и „Алиса в страната на чудесата” от Ал. Йосифов. Лиляна Кондова често участва в различни творчески проекти, в които изпълнява арии и дуети от опери, оперети и мюзикъли.  

Роденият в Ямбол Георги Динев е завършил най-напред НАТФИЗ ”Кр. Сарафов”, специалност Актьорско майсторство за куклен театър в класа на проф. Боньо Лунгов през 1997 г. От 1998 г. започва да учи пеене като ученик на доц. Констанца Вачкова. Същата година е приет в НМА ”П. Владигеров”, специалност Музикално-сценична режисура, която завършва през 2003 г. Лауреат е на първия конкурс за млади оперетни артисти ”Мими Балканска”. Стъпва на професионална сцена още като студент в НАТФИЗ с дебют в ДМТ ”Ст. Македонски” през 1995 г. в ролята на Ян Бибиян от едноименния мюзикъл на Димитър Вълчев. Приет е за солист на театъра, на сцената на който се изявява до месец юли 2000 г. През 2001, 2002 и 2003 г. участва в над 80 концерта и спектакли в Италия, Франция, Германия, Австрия, САЩ, Дания.

От 2003 г. е солист на Държавна опера Стара Загора. В репертоара му влизат ролите: Макдъф в „Макбет”, Алфред в „Травиата” от Верди; Горо и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай”, Родолфо в ”Бохеми”, Панг и Понг в”Турандот” от Пучини; Неморино в „Любовен еликсир”, Артуро в ”Лучия ди Ламермур” от Доницети; Дон Отавио в „Дон Жуан”, Дон Базилио и Дон Курцио в ”Сватбата на Фигаро”, Моностатос във ”Вълшебната флейта” от Моцарт; Бони в „Царицата на чардаша”, Тони в ”Принцесата на цирка” от Калман; Отокар в „Цигански барон”, Алфред в „Прилепът” от Щраус - син; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена” от Офенбах; Бебс в  „Лелята на Чарли” от Фелцман” и др.

Георги Динев, познат от сцените на всички оперни и оперетни театри в България, както и от концертните подиуми, е режисьор-постановчик на оригиналния спектакъл „Фантомите на мюзикъла“ в Държавна опера Стара Загора.

27.04.2014
Източник: http://petel.bg/Daniela-Dimova--direktor-na-TMPTS---Varna--Povishihme-zaplatite-na-tvortsite-v-usloviya-na-kriza__69956

Даниела Димова е директор на Театрално-музикалния продуцентски център във Варна и председател на комисията по култура и духовно развитие към местния парламент. Участва в подготовката на Варна за европейска столица на културата през 2019 г. Тя пое управленския пост в ТМПЦ преди години след натрупан опит на сцената като артист-солист с водещ сопранов репертоар.

По време на нейното управление е отчетено завишение в посещаемостта на салона, извършено беше обновлението му, а афишите на театъра и операта предоставят възможности за избор на зрителите почти през всеки от дните на седмицата. Последната новост в института е завишение работната заплата на колективите. Как обаче става това в условията на трудна икономическа ситуация в държавата и в света, особено в областта на културата, обяснява самата директорка.

- Госпожо Димова, в разгара си е поредният творчески сезон в ТМПЦ. Как се справя икономически този емблематичен за града ни културен институт по пътя на Варна към титлата европейска столица на културата през 2019 г.?

- Тази година успяхме да повишим средната работна заплата в института с около 10% в зависимост от досегашното заплащане. При по-ниските възнаграждения съответно и процентът е по-висок, а при по-високите е минимален, така че да има справедливост. Това се случи в трудна икономическа ситуация за страната, по време на криза. Случи се на базата на качествени и количествени резултати. Доброто качество води до още по-голям интерес към нашите продукции, към повече публика, а и към издигане нивото на културната продукция не само във Варна и региона, а и изобщо в културното пространство на България. Това е нашата цел, за която работим.

След края на първото тримесечие проведох необходимите разговори и в Министерството на културата, тъй като у мен като работодател отдавна зрееше желанието за повишаване на заплатите. Направих дирекционен съвет, обсъдихме го с артдиректорите на операта и театъра, с финансовия директор и с отдел „Човешки ресурси“. Все пак сме на делегиран бюджет. Хората отдавна заслужават това да им се случи, те износват ежедневните усилия по пътя към успеха.

Където сме имали доста ниско заплащане, и то в големи групи хора с трайно ниски заплати, при тях процентът минава 20, стига дори до 30%. Има завишения с около 100 лева при по-ниските заплати. И така средната работна заплата в ТМПЦ – Варна, от 550 лв. е скочила на 620 лв.

На 23 февруари от 18.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Царицата на чардаша” отново ще зарази публиката с прекрасното настроение и великолепната музика в шедьовъра на Имре Калман.

Под диригентската палка на младия диригент Стефан Бояджиев, който от две години е част от екипа на ТМПЦ – Държавна опера Варна, ще се представят звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Олга Михайлова-Динова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони. Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Бойка Василева (Цецилия), Лиляна Кондова (Щаси), Людмил Петров в ролята на Фери Бачи, актьора Пламен Георгиев в ролята на Мишка, Владислав Владимиров в ролята на Вайлерсхайм и др.

В ролята на Силва своя дебют ще направи Олга Михайлова-Динова. Тя завършва НМА „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн. Олга Михайлова–Динова е изнасяла множество камерни тематични концерти с музика от френски, испански, италиански, немски, руски и български композитори, както и съвременна класическа и популярна музика. Певицата е изпълнявала мецосопрановите партии в редица кантатно-ораториални произведения, сред които „Матеус Пасион” и „Йоханес Пасион“ от Бах, „Месия“ от Хендел, „Реквием“ от Моцарт и др. Има многобройни записи в БНР и БНТ, а през 2009 г. издава самостоятелен компакт-диск с песни на Тодор Попов.

Олга Михайлова-Динова е чест гост на варненска сцена, където я аплодираме като Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе, както и в операта-балет „Carmen Dance”, също в ролята на Принцеса Еболи в „Дон Карлос”, Сантуца в „Селска чест”, Хана Главари във „Веселата вдовица”. С  перфекционизъм и артистизъм се откроявах участията й в мюзикъл концерта „Hello Broadway” на Опера в Летния театър.

Варненските меломани винаги възторжено посрещат и своя съгражданин Александър Мутафчийски - един от онези щастливи артисти, които не само обичат сцената, но и сцената обича тях. Роден във Варна, той завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“- София през 1999 г., специалност Оперно пеене, в класовете на проф. Лили Стефанова и проф. Павел Герджиков. В момента е докторант във Вокалния факултет на НМА „Панчо Владигеров” по Музикално-сценична режисура и ментор по програма Студентски практики.

Още като студент в първи курс на академията, през 1996 г., дебютира на сцената на Варненската опера в „Така правят всички" от Моцарт и "Любовен еликсир" от Доницети, където изпълнява централните баритонови партии. От 1997 г. е солист в трупата на Национален музикален театър „Стефан Македонски“ - София. Лауреат и носител на Първа награда на Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска" през 1997 г. През 2003 г.  получава наградата на Съюза на българските музикални и танцови дейци и Радио Класик ФМ за върхови постижения в музикалната култура "Кристална лира", в категория Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла "Някои го предпочитат горещо" на Жул Стайн. През 2012 г. за втори път е удостоен с престижната награда „Кристална лира“, отново в категорията Оперно и оперетно изкуство, за ролите на Бебс от „Лелята на Чарли“, Рамон от „Зоро“, Иван от „Българи от старо време“ и Никош от „Веселата вдовица“.

 
Богатият му репертоар включва роли от класически оперети:
Кайетан в „Циганска любов“, Брисар в „Граф фон Люксембург“, Никош във „Веселата вдовица“ от Лехар; Коломан Жупан в „Графиня Марица“, Граф Бони в „Царицата на чардаша“, Наполеон в „Баядерка“ от Имре Калман; Папакода от „Една нощ във Венеция“, Граф Хомонай в „Цигански барон“, Йозеф във „Виенска кръв“, Блинд и Франк в „Прилепът“ от Йохан Щраус; Калхас и Менелай в „Хубавата Елена“ от Офенбах, Иван от „Българи от старо време“ на Асен Карастоянов и др.

Ярки негови постижения в мюзикъла са: Конферансието от „Кабаре“, Еймъс от „Чикаго“ на Джон Кандер, Барнаби в „Хелоу, Доли!“ на Хърмън, Джери в „Някои го предпочитат горещо“-на Жул Стайн, Джон в „Мис Сайгон“от Шьонберг, Пилат и Ирод в „Исус Христос суперзвезда“, Че в „Евита, Манкъстрап в „Котките“ от Уебър, Бебс в „Лелята на Чарли“ и др.

Едни от последните му сценични превъплащения на сцената на Националния музикален театър са в мюзикълите „Службогонци“ от Парашкев Хаджиев, в ролите на Станчо Квасников и Илийчо; в „Моята прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, в ролята на Хенри Хигинс ; „Малката кибритопродавачка“ от Румен Бояджиев-син, в ролята на Стария Латернаджия, както и в оперетата „Фраскита“ от Лехар, в ролята на Иполит Галипо. Освен богатият си музикално-сценичен репертоар, изпълнява и много камерна музика. Предпочитани негови композитори са Шуберт, Шуман, Черкин, Добри Христов, Вера Баева, Румяна Мартон, Любомир Денев и др. Има множество участия на националните прегледи „Нова българска музика“.

Канен е като специален гост-изпълнител на различни концертни събития, фестивали и музикални форуми като „Варненско лято“, „Опера в Летния театър“ във Варна, „Сцена на вековете“ във Велико Търново, Мартенски музикални дни в Русе, Дни на класиката в Балчик и др. Има записи за фондовете на Българската национална телевизия и Българското национално радио. Гостувал е самостоятелно и заедно с трупата на Националния музикален театър в множество градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Белгия, Дания, Люксембург, Китай и Япония.

 автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

- Как оценявате току-що завършилото пето издание на „Опера в Летния театър”?

- Петото издание бе по-особено, защото започна нестандартно - с порой и в деня преди откриването се случи трагедията в Аспарухово. Това наложи да изместим датата на откриването, след това преместихме и една оперетна гала на закрита сцена. Слава богу, обаче останалите спектакли успяхме да ги изиграем на обявените дати. С голям апломб преминаха двете премиерни заглавия. „Андре Шение” е високо предизвикателство към всеки оперен театър в света. Изцяло нова продукция, много красива, направена с разкош. С още по-разкошни солисти. С филигранно изпълнение на оркестъра и на младата диригентка Вилиана Вълчева. Тази нова продукция успяхме да направим като подарък за празника на Варна – 15 август.

Другата премиера бе на „Отело” - много сериозно заглавие, копродукция с Лимож и Реймс, останалите заглавия бяха нови премери от 2014 г. - „Исус Христос Суперзвезда”, „Дон Жуан”, „Травиата” също е ново представление.

Традиционно имахме мюзикъл и опера гала с нашите солисти и със звезди - Ирина Йордакеску и Кирил Манолов. Този път противно на златното правило, че кулминацията трябва да е на две трети от програмата, ние я сложихме на финала и това е „Набуко” от Джузепе Верди.

Всеки, който види неговият състав, ще разбере, че само опери от „А” категория могат да си го позволят да го имат. На 22 август Карло Коломбара имаше премиера на „Фаворитката” в Залцбург и на другия ден летя за Варна, за да закрие с „Набуко” „Опера в летния театър”. Това вече говори само по себе си не само за това какви артисти искаме да имаме на наша сцена, но и за едно отношение на артистите към нас. Подобен жест не се прави за всеки театър.

- Какви изненади подготвяте за следващото издание?

- Целта ни беше тази година да направим шик заглавие като „Андре Шение”. Следващата година сме подготвили подобна веристична опера - „Адриана Лекуврьор”. Това е мащабна продукция на Белградската опера, която ще се копродуцира със Скопие и през лятото ще стигне и до Варна. Със звезден състав – Иван Момеров, италианското сопрано от първа величина – Джована Касолла, мецосопраното Надя Кръстева. Пак ще имаме два спектакъла през юли и август. Диригент-постановчикът - италианецът Валерий Огали, ще дирижира поне единия спектакъл. Другият проект е иновативно представление на „Макбет” от Джузепе Верди с нашия традиционен гост-диригент Стефано Сегедони. Имаме предложение да направим спектакъла с Енрико Стинкели – много интересен режисьор и журналист, който ежедневно прави предаване за опера по радио Тре - националното радио на Италия. Това ще бъде спектакъл 3D – предимно със светлини и с минимум сценография, ще бъде все едно филмирано представление. Подобно нещо не е правено в България и се надявам да успеем всичко да осигурим, за да имаме такъв „Макбет”.

Слушайте цялото интервю от сайта на Дарик Радио

„Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”

Предвижда се обновената Сцена „Филиал” да бъде открита в началото на 2024 г. с премиерен спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза в интервю за Дарик директорът на Театрално-музикален продуцентски център (ТМПЦ)-Варна Даниела Димова. Тя посочи, че ремонтните дейности на Филиала трябва да приключат до края на ноември. Сцена „Филиал” не е била реновирана в продължение на 57 години. От две години сградата бе освободена и очакваше старта на ремонта. В обновяването на Филиала се инвестират над 5,3 млн. лева по Оперативна програма „Региони в растеж”. Помощта на Община Варна е за над 3 млн. лв., изтъкна шефът на ТМПЦ-Варна. Ремонтът включва изцяло обновление на механизацията, салона и прилежащите пространства. Предстои изграждане на нова репетиционна и нова камерна сцена. Предвижда се увеличаване на полезната площ в задната част на сградата.  Отоплението на сградата ще бъде осигурено с нови и по-икономични котли. „Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”, отбеляза Даниела Димова. Директорът на ТМПЦ-Варна заяви, че приема „с огромна надежда и възторг” назначаването на  директора на Софийската филхармония Найден Тодоров за служебен министър на културата. „Считам, че той е един много грамотен и добър администратор. При срещите ни с различни министри винаги е давал много добри насоки, в които трябва да се развиват сценичните изкуства. Вярвам, че цялото си умение ще приложи сега, за да се „отлепим” от този кръговрат да ползваме 1/12 от миналогодишния бюджет, защото няма нов, както и за изясняване на много финансови въпроси, които влияят на творческите”, изтъкна Димова. За новите заглавия в оперния и театрален афиш на Варна, чуйте от разговора с Даниела Димова

27 юни, 19.00, Основна сцена – ПРЕДПРЕМИЕРА

24 юли, 16 август, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2019 – ПРЕМИЕРА

БЕЗ СЯНКАТА НЯМА ДА ИМА СВЕТЛИНА

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър 

Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.

Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.

Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти. Смея да твърдя, че това ще стане видно най-напред на предпремиерата на 27 юни на Основна сцена, а след това и на премиерата на 24 юли в Летния театър.

Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.

Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.

Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.

Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.

Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.

Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?

Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители. Що се отнася до оркестрантите и сцената, постарахме се да изберем по-слабички J Все пак за да играеш полицай, трябва да си в добра физическа форма, нали? Това, разбира се, в кръга на шегата.

Неотдавна, в програма „Интермецо“, обща за МТФ и ММФ „Варненско лято“, голям интерес предизвика киноконцертът „Лодката на влюбените“ по един от немите филми на Жан Епщайн. „Чикаго“ очевидно също се вписва в модната тенденция на завръщането и едновременно с това надграждането на културни образци.

Мюзикълът „Чикаго“ заслужава специално отношение. Той е един от онези 15-ина шедьовъра, без които мюзикълното изкуство е немислимо. Те са като синусоиди, които в определени интервали редовно минават през нов етап, защото зрителите не само ги харесват, но искат да ги гледат в нови и все по-бляскави интерпретации. Класиката, както се казва, винаги е модерна.

Още повече, когато класиката се представя с нови лица, каквито в „Чикаго“ никак не са малко...

Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещам толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.

Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чийто костюми няма как да не харесате.

Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?

Мариан Бачеве алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“.  Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.

С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?

Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти,автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Ако в „Да пееш под дъжда“ имахме 36% увеличение на изображенията, сега постигаме 67%. Това е продиктувано от желанието спектакълът да не се влияе от средата, така че зрителите не само във Варна, а и на всички други сцени, където се играе „Чикаго“, да виждат едно и също добро качество на изображението. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.

"ЧИКАГО"

Мюзикъл от Джон Кандър

Либрето Фред Еб и Боб Фос

Текст на песните Фред Еб

По пиесата на Морин Далас Уаткинс

Адаптация на сценария Дейвид Томпсън

Постановка Борис Панкин

Диригент Страцимир Павлов

Хореография Анастасия Неделчева

Сценография Константин Гарнизов

Костюми Анна-Мария Токаджиева

Мултимедия Ирина Радованова

Втори режисьор Сребрина Соколова

Действащи лица и изпълнители:

БИЛИ ФЛИН - Мариан Бачев

ВЕЛМА КЕЛИ - Десислава Николова

РОКСИ ХАРТ - Лилия Илиева

МАМА МОРТЪН - Милена Захариева

ЕЙМЪС ХАРТ - Борислав Веженов

ШЕСТТЕ ВЕСЕЛИ УБИЙЦИ: Анастасия Неделчева, Евгения Явашева, Бояна Авджиева, Христина Джурова, Кристина Топалова, Зои Бошнакова

КОНФЕРАНСИЕТО - Нейчо Петров - Реджи

СЪДИЯТА - Пламен Георгиев

МЕРИ СЪНШАЙН, ВЪРВИВАДАКОТЕНЦЕ, СЕРЖАНТ ФОГЪРТИ, ФРЕД КЕЙСЛИ, ПРИСТАВ, ЛИНДА: Сребрина Соколова, Силвия Ангелова, Антоанела Петрова, Калина Жекова, Николай Димитров

Оркестър и балет на Държавна опера Варна.

Помощник-режисьори: Елиана Кръстева, Вероника Кирова, Димитър Левичаров. Асистент хореограф Гергана Караиванова. Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Соси Чифчиян, Руслан Павлов, Димитър Фурнаджиев. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Денис Игнатов: Ако имаме подкрепата на държавата, до 2020 г. най-добрите пианисти в света ще са от България

Среща със семейство Игнатови: виртуозните пианисти, близнаците Хасан и Ибрахим, бащата Денис и сестрите Мерлин и Нермин, също близначки

Денис Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които, заедно с малката Крисия, завоюваха престижното второ място на Международния конкурс „Евровизия”.  Срещнахме се с цялото семейство, по повод гостуването им в морската  столица. Децата-чудо, както ги наричат, бяха солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под диригентството на Станислав Ушев.

„Един за всички, всички за един“ е мотото на семейство Игнатови. Изпълнен с достойнство, бащата сподели, че подкрепата е основна връзка във взаимоотношенията им: „Затова успяваме – с любов и подкрепа.” „Понякога сме слуги един на друг, така си помагаме“, допълниха сестрите на Хасан и Ибрахим, също близначки – Нермин и Мерлин.

Панчо Владигеров, Моцарт, Рахманинов – това са само някои от любимите композитори на младите виртуозни пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови. Важна роля в развитието им има музикалният педагог Маринела Маринова, която открива таланта им и ги насочва в развитието им. Именно затова те остават при нея, въпреки че мнозина педагози проявяват интерес към тях.

Талантливите братя  успяват добре да съчетаят училището и подготовката си, въпреки че отделят по 4-5 часа дневно за репетиции. От бащата научаваме още, че както другите деца, така и те понякога правят пакости, развалят техниката например, но приоритет над всичко е музиката и именно там те влагат най-много време и усилия. „Двамата свирят по различен начин, случва се понякога да си правят забележки един на друг и дори да стигат до караници“, усмихва се бащата.

Предстои им много важно събитие – участието на Хасан и Ибрахим в известния международен конкурс „Панчо Владигеров“, който събира на едно място пианисти и цигулари без възрастова граница и през тази година ще се проведе в периода от 29 април до 10 май в Шумен.

Хасан и Ибрахим ще бъдат най-младите участници в престижния конкурс, за който се подготвят много сериозно. Програмата на конкурса предвижда три състезателни тура за всяка специалност. Първият тур има селективен характер, вторият представлява самостоятелен рецитал, а на финалния  трети тур предстоят инструментални концерти със съпровод на симфоничен оркестър. Денис Игнатов обясни, че програмата е много тежка и че за конкурса са се записали изпълнители от Япония, Корея, Китай, САЩ, Франция, Русия, Латвия. Въпреки това, бащата е обнадежден: „На родна земя сме, трябва да ги победим“.

На въпроса „Как се става гений?“, Хасан и Ибрахим отговарят: „Когато се трудиш много, имаш голямо желание и има кой да те насочва в правилната посока. Щастливи сме, че сбъдваме мечтите си! ”

Талантливите близнаци често са сравнявани с едни други знакови български личности – близнаците Панчо и Любен Владигерови. Развълнуван, Денис Игнатов разказва как след като семейството се преместило да живее в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелили първия си конкурс, спонтанно прегърнали паметника на Панчо Владигеров, а бащата си пожелал децата му да имат духа на композитора.

И това определено се случва.

Междувременно на чаровните близнаци, изключително талантливи пианисти и лауреати на Детската Евровизия, заедно с не по-малко талантливата от тях Крисия, им предстои да запишат албум.  Евгени Димитров – Маестрото, композитор на отличената в Малта песен „Планетата на децата”, им е обещал да създаде още песни, посветени на уникалното трио, с което се гордее цяла България.

По материала работиха Габриела Димкова и Роланда Стефанов

Кои са любимите ви композитори?

Панчо Владигеров, Рахманинов, Лист, Ал. Владигеров,  Моцарт,  Бетховен и др.

Какви конкурси Ви предстоят?

Бащата Денис Игнатов: ”В момента за тях от най-голямо значение е конкурсът  „Панчо Владигеров“. Това е международен конкурс без възрастова граница – ще се проведе от 29 април до 10 май в гр. Шумен. Хасан и Ибрахим са най-малките участници в този сериозен конкурс. Основната им подготовка е свързана с туровете, които са три на брой. На третия тур ще се свирят два концерта. Програмата е много тежка. На конкурса ще има много представители от държави като Япония, Корея, Китай, Русия. На родна земя сме, трябва да ги победим”.

    Сравняват Хасан и Ибрахим с Панчо и Любен Владигерови, също близнаци, свързани с Шумен. Баща им разказва как преди време, когато са се преместили да живеят в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелват първия си конкурс тъкмо в този град. Когато те прегърнали паметника на Панчо Владигеров, Денис Игнатов си пожелава децата му да носят духа на този голям композитор.

Бащата: „Вярвам, че духът на този велик българин и музикант е някъде там и той е завладял душите и сърцата на моите дечица”.

    Мерлин (сестрата) казва, че семейството се подкрепя непрекъснато. Ключът към успеха, според нея е подкрепата.

Бащата: „Във всеки момент, всеки от тях може да стане слуга на другия. Зависи от ситуацията. В последно време всички сме слуги на близнаците”.

    Какви са като деца Хасан и Ибрахим? Всичко ли правят заедно?

Бащата: „Като всички деца са – обичат игрите, правят бели”.

    Разкажете някоя интересна случка?

Децата са предупредили баща си да не издава много тайни. ”Развалят техниката вкъщи. Най-вече инструментите, за да видят какво има вътре. Нямат много време – станали са роби на пианото и рояла. Свирят всеки ден по 4-5 часа, а ако имат повече за учене по 3-4 часа.

    Как се справят в училище?

Бащата: „ Отлично се справят и с учебния материал. ”

    Как учат сложните композитори, примерно като Владигеров. За колко време ги научават?

Бащата: „Краят на 2014 г. е началото на сериозните неща.  Хасан представи България в Русия на Международен Ротари конкурс, а Ибрахим се подготвяше да стори същото в Австрия. Това са и първите концерти, с които стартират в клавирната музика. Варненският концерт бе един от първите самостоятелни симфонични концерти за близнаците, с което Варненската опера е много горда.

Искам да кажа нещо много важно! Ако зад моите деца стои България, ако имат подкрепата на държавата – обещавам до 2020 г., да сме живи и здрави, най-добрите пианисти в света ще са българи!”

    Ще правят ли албум с Крисия?

Хасан и Ибрахим: „Г-н Евгени Димитров – Маестрото е обещал да ни направи още няколко песни”.

Бащата: „Липсата на време и натовареният му график с ангажименти, са причина за закъснението. ”

    Как се разделят децата, когато са на конкурси в различни държави?

Бащата: „Трудно им е! Дори природата не ги е разделила.”

Ибрахим: „Свирим различно. Понякога си правим и забележки. Трудно се разделяме обаче!”

Източник: http://novavarna.net/2015/02/15/hasan-ibrahim-varna/

МАЩАБНА КОПРОДУКЦИЯ между НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА И БАЛЕТ на РС МАКЕДОНИЯ и ТМПЦ - ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

29 юни, 21.00, Опера в Летния театър - Варна 2022

Дългогодишното творческо партньорство между Националната опера и балет на Република Северна Македония и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна, следвайки Меморандума между двата театъра за сътрудничество и размяна на гостувания, намира особено силен израз в XIII издание на Опера в Летния театър 2022.

На 29 юни от 21.00 часа двете културни институции ще представят две балетни премиери – „Шехеразада“ по музика на Николай Римски-Корсаков, хореография Михаил Фокин, редакция Олга Панго, режисьор Деян Прошев – продукция на Скопие и „Валпургиева нощ“ по музика на Шарл Гуно, хореография Леонид Лавровский, хореографска редакция и режисура Светлана Тоншева – продукция на Варна. Танцуват най-добрите балетни артисти от интернационалните балетни трупи на РС Македония и Държавна опера Варна, а оркестъра на Държавна опера Варна дирижира маестра Бисера Чадловска от РС Македония.

В реципрочния гастрол на Държавна опера Варна в Скопие на 7 октомври т.г. отново ще бъдат представени „Шехеразада“ и „Валпургиева нощ“, но тогава пред оркестъра на Националната опера и балет на РС Македония на диригентския пулт ще застане маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

◊ СЪБИТИЕТО На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми - Варна 2019 - операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей. Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов.

Прочетете още :

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29982&sid=3