АЛЕКСАНДЪР ДЮМА – БАЩА – ВЕЛИК ПИСАТЕЛ И ВЕЛИК БОХЕМ

24 юли 2017, 21.00 – Опера в Летния театър

Светът продължава да се възторгва от приключенията и романтиката в съдбите на „Граф Монте Кристо“, „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и останалите герои, обезсмъртени в романите на Александър Дюма-баща.Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Негови произведения са вдъхновили над 200 филма и няколко мюзикъла, сред които „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска- част от осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

Днес, на 24 юли, рождения ден на Александър Дюма, ще гледаме „Граф Монте Кристо“ на режисьора Петко Бонев, а на 22 август предстои вторият премиерен спектакъл на „Тримата мускетари“, режисьорски прочит на Николай Априлов.

Роден на днешния ден - 24 юли през 1802 г. във Вийер Котре, департамент Ен, Франция, синът на френския генерал Томас-Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар, проявява влечение към историческите сюжети и герои още в детството. Разказите на майка му за подвизите на бащата под командването на Наполеон и страстта му към четене изиграват своята роля и още 20-годишен, Александър Дюма печели успех с първите си пиеси. Скоро обръща поглед и към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, така че за начало той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.

Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени и поне три извънбрачни деца претендират за бащинството му. Едно от тях, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.

Подобно на мнозина големи творци в различни области на изкуството от древността до днес, и Дюма-баща използва сътрудници при създаването на своите творби. Най-известен от тях е може би Огюст Маке. Именно Маке обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос за написването на „Тримата мускетари“ и продълженията на този роман  „Граф дьо Бражелон“ и „20 години по-късно“.Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и края на историите.

Но Дюма си остава Дюма, ненадминат в умението да разпалва въображението на читателите. Ненадминат също в умението да пилее пари и да затъва в дългове, въпреки богатството, което му донасят неговите творби. Домът му, наречен „Монте Кристо“ в чест на неговия герой,е обитаван непрекъснато от познати и непознати гости иолицетворява най-добрещедростта, великодушието, лекомислието, а може би и мъдростта на великия писател. Александър Дюма, бохемът, отишъл си през 1870 г. в нищета, но за нищо не съжаляващ, „гения на живота“, както го нарича Жорж Санд.

Днес Шато „Монте Кристо“ е реставрирано и отворено за почитатели, а тленните останки на Александър Дюма – баща са преместени от родното му място в Мавзолея на най-великите французи, Пантеона в Париж.

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

9 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

ВСЯКО ПОКОЛЕНИЕ СЪС СВОЕТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

ВАЛЕРИЙ КОКОРЕВ от Болшой театър, балетен педагог, репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за динамиката, контрастите, визията и психологическите аспекти на “Лебедово езеро“ в новата хореографска редакция на Сергей Бобров, за необходимостта всяко поколение да създава своето „Лебедово езеро“, за някои особености на балетната педагогика и за предстоящия варненски балетен гастрол във Великобритания

ММФ „Варненско лято“ 2018 обещава едно ново „Лебедово езеро“ в хореографската редакция на Сергей Бобров, з.а. на Русия. Като дългогодишен сподвижник на Бобров и балетен педагог, който работи с него върху „Лебедово езеро“, Вие най-добре знаете какви са особеностите на този нов прочит.

Хореографията на Сергей Бобров е създадена върху хореографията на Юрий Григорович, който постави балета с трагичен финал. При него за пръв път се появяват, освен Одилия, още черни лебеди. Бобров доразви идеята за черните лебеди – езерото почернява, когато принцът нарушава клетвата си. В неговата хореографска редакция злото също побеждава доброто, като накрая Одета остава сама да скърби за своя възлюблен.  Философският подтекст насочва към мисълта за едновременното съжителство у всеки човек на добро и зло, на светла и тъмна страна. Нов момент е и финалът, в който тъгуващата Одета отново танцува част от бялото си адажио.

Друго характерно нововъведение в проекта на Бобров, в който аз участвам от самото начало, е логическата обосновка за танците от Унгария, Русия, Испания, Италия и Полша, които се изпълняват на бала във второ действие. В оригинала това са отделни самостойни номера без връзка с основния сюжет, докато в нашия вариант девойките пристигат от тези страни като невести, които търсят благоволението на Принц Зигфрид.

Работили сте в различни театри, най-дълго време в Болшой театър, но също така в Канада и други западни страни, а сега репетирате и във Варна. Какви разлики намирате?

Винаги има някакви разлики, но както на много места по света, така и във Варна в балетната трупа танцуват артисти от различни националности. Сега репетирам тук с танцьори, освен от България, също от Русия, Испания, Франция, Италия, Великобритания и Унгария. По принцип основната трудност идва от необходимостта да се уеднаквят уменията и навиците на балетистите, усвоени в различни балетни школи.

Каква балетна педагогика прилагате?

Старая се да контролирам целия процес. Участвам във всички етапи по изработване на постановката - репетирам както със солистите, така и с кордебалета. Правя сам осветлението, защото светлинният дизайн определя в голяма степен качеството и успеха на представлението. 

Музиката и светлината създават настроението и формират очакванията за това, което предстои да се случи. Умението да се използват тези два елемента в контрапункт е особено важно. Ако на фона на радостна музика, сцената започне да притъмнява, зрителят веднага преусеща неочаквани събития. Бобров е голям майстор на тези драматични обрати.

Колко пъти трябва да се повтори едно балетно движение, за да стане съвършено?

Старая се да се получи от първия път (усмихва се).

Диригентът Страцимир Павлов пред Виолета Тончева за световната премиера на „Граф Монте Кристо”

- Как диригентът на „Граф Монте Кристо” би охарактеризирал този непознат мюзикъл, който в рамките на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър, ще прозвучи за пръв път във Варна на 28 юни 2016 г.?

- Мюзикълът „Граф Монте Кристо” е интересен микс от старинни музикални форми, на които е придадено съвременно звучене. Напомня  музиката от известния филм на Мишел Льогран „Шербургските чадъри” и въобще този вдъхновяващ тип френска романтична музика, която обаче е съчетана с бароково звучене на оркестъра.

- Какво е усещането да подготвяш световна премиера?

Това е едно много особено предизвикателство. Да представиш едно произведение за пръв път означава, че нямаш никакви ограничения и разполагаш с пълна свобода за интерпретация. А усещането за свобода винаги е приятно, щекотливо, бих добавил - и задължаващо. 

- Би ли завел мюзикълът младите хора до операта?

Мюзикълът се движи на границата между музиката, която младите хора слушат и класическата музика. В този смисъл той е много добър, може би дори единственият, начин за привличане на млада публика в операта.  

Прочетете повече:

Прочетете повече:

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

Вижте видео трейлър: кликнете тук

22 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2019

„Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов. Редакция Сергей Бобров, з.а. на Русия. Диригент Мартин Георгиев. Костюми и сценография Ася Стоименова. Оркестър на Държавна опера Варна. В главните роли: Одета//Одилия - Елена Свинко, Русия; Принц Зигфрид - Андраш Ронай, Унгария; Ротбарт - Павеол Кирчев; Бино - Марко ди Салво, Италия. Балетна трупа на Държавна опера Варна и гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия.

ЕЛЕНА СВИНКО, РУСИЯ – ОДЕТА/ОДИЛИЯ

Имах огромно желание да стана балерина като по-голямата си сестра и без колебание се записах в Хореографското училище в Красноярск. Бях на 11 години и в началото ми беше трудно да свикна с физическото натоварване, но постепенно го преодолях. Попаднах на много добър педагог, участвах в редица конкурси и бих могла да кажа, че доста бързо стигнах до големите роли. В това отношение Варна се оказа важен етап. Спечелих бронзов медал на Международния балетен конкурс през 2016 г., когато и Държавна опера Варна ме отличи със своята награда – главна роля в нейн балетен спектакъл. Участието ми като Китри в „Дон Кихот“ на Варненската опера даде силен тласък на кариерата ми. Навсякъде имам успех с Китри. Неотдавна дебютирах в главната роля в любимия ми балет „Жизел“, танцувам главните роли в „Спящата красавица“, в "Пепеляшка", в „Баядерка“, снощи имахме балетна гала в Летния театър и всичко това ме прави щастлива.

Харесвам Варна, морето, плажа и винаги с удоволствие се връщам на варненска сцена. Чувствам се чудесно сред артистите в балетната трупа, всички тук сме приятели. Радвам се, че заедно с тях ще мога да представя и моята Одета/Одилия в балета „Лебедово езеро“, в който мой партньор ще бъде Андраш Ронай от Унгария, също лауреат на Международния балетен конкурс във Варна.

АНДРАШ РОНАЙ, УНГАРИЯ - ПРИНЦ ЗИГФРИД 

На 11 години започнах да тренирам гимнастика, но майка ми настояваше да продължа с балет. Тя искаше това най-напред от по-големия ми брат, но той отказа, а мен не ме беше особено грижа къде ще продължа да уча и така попаднах в Балетното училище. Отначало не ми харесваше, но когато започнахме с подскоците и пируетите, нещата се промениха и постепенно разбрах, че балетът ще бъде моето истинско поприще.

Балетът съчетава спорт и изкуство и тази смесица между физически и художествени умения ми допада. Харесва ми, че в балета днес можеш да бъдеш принц, а утре просяк или герой, но не се стремя към определени роли. Мечтата на майка ми е да играя Ромео и аз всеки път, когато тя заговори за това, й обещавам, че ако имам възможност, ще направя Ромео 

Сега танцувам в Националния балет на Унгария и съм щастлив, че станах лауреат на Международния балетен конкурс във Варна през 2018 г., когато получих и наградата на Държавна опера Варна – възможността да играя главна роля в балетен спектакъл на Опера в Летния театър. Ще бъда Принца в „Лебедово езеро“, а Одета/Одилия ще танцува Елена Свинко от Русия. Запознах се с Елена снощи на Балетната гала в Летния театър и тя ми направи впечатление на много добра и стилна балерина, която може всичко. Ще ми бъде много приятно и леко да танцувам с нея. Аз, разбира се, ще се постаря да дам най-доброто от себе си.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Каса Летен театър, тел. 052 612 803

Интервю на Виолета Тончева с режисьора на мюзикъла „Граф Монте Кристо” Петко Бонев

Световна премиера на Опера в Летния театър – 28 юни 2016, 21.00

 ММФ Варненско лято, Опера в Летния театър

Със съдействието на Община Варна

Всички познаваме „Граф Монте Кристо”, израсли сме с този класически сюжет. Как ще го видим в световната премиера на мюзикъла?

Правим класически мюзикъл от типа „Уестсайдска история”, което лично мен ме провокира да работя с прийомите на режисурата за класическа опера. Това го изисква както самата драматургия, така и мелодиката на Ив Деска. Идеята е да пресъздадем историята на „Граф Монте Кристо”, точно по либретото и романа на Александър Дюма.

Как бихте откроили „Граф Монте Кристо” в контекста на познатите ни мюзикъли?

Нашата сила е в пеенете и мисля, че ще се получи точно това, което Ив Деска е заложил в творбата си. Мюзикълът „Граф Монте Кристо”, искам да подчертая, трябва да се пее на базата на класическата опера, а не на базата на естрадното пеене. Защото съществуват различни варианти. Ако „Исус Христос суперзвезда” е рокопера, а „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” клони към жанра на поп музиката, то при „Граф Монте Кристо” оперното звучене е от изключителна важност. Аз съм оперен човек и това беше причината да приема поканата да поставя този мюзикъл, още повече че става дума за световна премиера. Либретото и музиката ми допаднаха още при първия прочит и определено мисля, че „Граф Монте Кристо” дава възможност на хубавите оперни гласове да се покажат в пълен диапазон.

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

Върху кой образ поставяш специален акцент?

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

18 февруари 2017, 19.00

За Варненския оперен театър е гордост, че представи световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродейския автор Ив Деска в Опера в Летния театър – Варна 2016. След този прецедент в музикалната история с името на Варна и огромния успех, който мюзикълът пожъна на фестивала „Сцена на вековете” – Велико Търново и в НДК – София, сега графът се завръща в своите владения.

На 18 февруари варненската публика отново ще има възможността да съпреживее невероятната история на моряка Едмон Дантес, превърнал се в отмъстителя Граф Монте Кристо. Ролята се оказа съдбовен момент в биографията на младия тенор Христо Ганевски.

Дали случайно или не, съвпадението в имената на героя и певеца остава любопитна подробност, същественото е, че тази роля изведе талантливия хорист до статута на солист в Държавна опера Варна. Тя добре приляга на уравновесения му характер, красивия тембър на гласа, не на последно място и на добрия му английски. Специална заслуга за успеха на Христо има неговата партньорка в ролята на Мерседес Илина Михайлова.

Сопрано с изключително артистично присъствие, тя не само блести на сцената, но умее да възпламенява с творческата си енергия и другите. Добрата мотивация всъщност е характерна черта за големия и разнороден екип на мюзикъла, който иска да покаже най-доброто от себе си.
И то наистина се случва, благодарение и на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, хореографията на Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов, костюмите на Ася Стоименова и 3Д мапинга на Поли Герасимова. Техните художествени решения внасят своята много важна добавена стойност в общото магнетично въздействие на „Граф Монте Кристо”. 

ЕРИХ БИНДЕР ОТ ВИЕНСКАТА ЩАТСОПЕРА дирижира ПРЕМИЕРАТА НА ММФ „ВАРНЕНСКО ЛЯТО“

12 юли 2018, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2018

На 12 юли, 21.00,    в рамките на ММФ „Варненско лято“ предстои премиерата на „Летящият холандец“, обвеяната в легендите на севера опера на Вагнер. Да дирижира спектакъла е поканен диригентът от Виенската Щатсопера Ерих Биндер, специалист в творчеството на големия композитор.

Кореняк виенчанин, Ерих Биндер завършва Виенската музикална академия с цигулка, пиано, оперно пеене, композиция и дирижиране. Свири на цигулка в Оркестъра на Виенската Фолксопера и е дългогодишен концертмайстор на Фестивалния оркестър в Брегенц, Симфоничния оркестър на Хамбург и прочутите Виенскифилхармоници.

Откакто през 1979 г. дебютира като диригент във Виенската Щатсопера, дирижира редовно на оперните сцени във Виена, Дрезден, Мюнхен, Будапеща, Стокхолм и др. Като диригент на реномирани оркестри гастролира в различни страни на Европа, в Австралия, също в Япония, САЩ и др. Многостранният му музикален талант е оценен с редица награди, сред които Почетният кръст за наука и култура на Австрия.

Продукцията е резултат от творческата колаборация между Държавна опера Варна и „Народно позорище“ в Белград, Националния театър за опера и Балет на Република Сърбия.

Върху режисьорския прочит на Деян Миладинович работи Ивана Драгутинович Маричич, костюмите са дело на Катарина Гърчич Николич, диригент на хора е Цветан Крумов.

В главните роли ще аплодираме солистите на Държавна опера Варна баса Гео Чобанов като Холандеца и сопраното Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщерята на Даланд – Людмил Петров, а тенорът Мирослав Христов пристига от Цюрих за ролята на ловеца Ерик. Бойка Василева ще бъде Мари, а кормчията на кораба –Арсений Арсов.

Още на предпремиерата този великолепен състав впечатли аудиторията със задълбочената си трактовка на Вагнеровата творба, която макар и да се причислява към ранния период на неговото творчество, носи всички характеристики на гения и определено не е лесна за изпълнение.

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова е осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

На фона на буреносната музика, призрачните припеви и опиващите песни, които напомнят живописта на холандските художници Рембранд и Ван Ейк, се развива и романтичната връзка между Холандеца и девойката Сента, чиято любов би могла да го избави от злочестата му участ...

„Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си.

И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността“, споделя водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова.

„Капитанът в „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Фактурата е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика.

Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. Привлича ме именно тази многопластовост.Има много театър и много условност в тази опера. Условността е закодирана както в музиката, така и на много места в постановката, включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта“, обобщава Гео Чобанов.

Най-голямата изненада на премиерната „Графиня Марица“ на 18 юни 2021 във Варненската опера поднесе Велин Михайлов – Коломан Жупан, който пред препълнената зала на Основна сцена коленичи пред любимата си Лилия Илиева – Лиза и я помоли да  се омъжи за него. Трябва да й се признае, че макар и не по-малко учудена от всички останали, на нея не й трябваше много време, за да каже заветното „Да“.

Така към емоцията от великолепното представление се добавиха аплодисментите, овациите и усмивките на присъстващите, които с очевидно удоволствие станаха свидетели на щастливия обрат в живота на Лилия и Велин, повторили съдбата на своите герои от „Графиня Марица“. И не само на тях.

Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

Условността остава...

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

Да.

Варна, 24.04.2018

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН ЗА СВОЯТА ПОСТАНОВКА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ МЮЗИКЪЛ

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени.Затова и в него става дума за човешките мечти.Не непременно сбъднати, но живи.

Хората са единствените в природата, които мечтаят.

Ние сме все повече и все по-близо до глобалното. Разбираме и виждаме всичко за секунди, чрез върховете на пръстите, които управляват екраните на електронните ни устройства. Изображенията и новините изместват мечтите. За мечтите трябва въображение и духовност, а не просто любопитство и тач скрийн.

„Да пееш под дъжда" разказва за това, как мечтите сме самите ние. 

А всяка сбъдната мечта е едно чудо.

За онези, които ги сбъдват, и за тези, които са свидетели на сбъдването.

Човек има святото задължение да е щастлив. С онова щастие, което не се постига с пари и власт.

ЕКИПЪТ

За да се реализира на сцена подобно амбициозно начинание са необходими забележителни партньори: ръководство, админстрация, технически колеги от различните служби, артисти - певци, балетисти, актьори - всички тези колеги са най-високо в личната ми йерархия. Както и онези, които работят за всички тях: постановъчният екип - диригент, хореограф, сценограф, художник по костюмите, създателите на мултимедийното решение.

Тук веднага искам да споделя, че в заснемането на филмите от епохата на нямото кино ще участва операторът КАЛОЯН БОЖИЛОВ- най-младият носител на най-престижната филмова награда у нас "Златна роза" за операторско майсторство и оператор на „Ага“, актуалния хит от Берлинале и София Филм Фест.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВе диригентът-мечта за всеки режисьор по света. С таланта, опита, вкуса си и чувството си за хумор. Идеалният партньор на този музикален стил.

БОРЯНА СЕЧАНОВАе  абсолютния хореограф N 1 в мюзикъла у нас. Хореографът, който може да изтанцува всичко, което поставя с артистите си.

Екипът художници АННА-МАРИЯ ТОКАДЖИЕВА И ИВАН ТОКАДЖИЕВса съчетание на огромен опит и култура с модерното и естетичното. Хармония в най-доброто от двата свята - академичност и талант.

Мултимедийното решение, за което вече се похвалих с участието на Калоян, е също в категорията "мечта". ИРИНА РАДОВАНОВА И КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ от "Бюро за пространствени решения" са повелители на всякакъв вид пространства и изобразителни майстори, с безпогрешен усет за адаптиране към епоха и среда, за да се въздейства максимално чрез "храната" за очите на съвременната публика.

АРТИСТИТЕ

Да получиш възможност да репетираш и играеш в столицата на мюзикъла у нас - Варна, и да работиш с колеги от Варненската опера и с варнески артисти е мечтана възможност. Знам, че това мислят и чувстват всички - от ОРЛИН ГОРАНОВ И МАРИАН БАЧЕВдо дебютатантките в жанра на мюзикъла МИГЛЕНА СТОЕВА И АНЕЛИЯ МАНГАРОВА.

На първата ни репетиция във Варна, когато за пръв път чух ансамблово вокално изпълнение на нашата трупа, си казах: "Това е най-красивият ансамбъл, който съм чувал в практиката си!" По реакцията на трупата осъзнах, че всъщност съм го казал на глас. Понякога мечтите правят и това - започваш сам да си говориш.

Та затова не мога да се сдържа и да не напиша всички именана сбъдващите мечти: Пламен Георгиев, Борислав Веженов, Сребрина Соколова, Даниела Димова, Лилия Илиева, Елиз Оник Нигохозова, Нейчо Петров - Реджи, Николай Колев, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова, Калина Алексиева, Калоян Лулчев, Велин Михайлов, Николай Димитров.

„Да пееш под дъжда“ е мечта.

И ние ще я сбъднем! В този град–мечта ис този екип –мечта! Останалото е музика и лъчи.

 Книжка "Да пееш под дъжда" - изтегли pdf

Тенорът МИРОСЛАВ ХРИСТОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за естетиката на Вагнер, за връзката между митичните герои и съвременните супергерои, за своя Ерик в „Летящият холандец” и за някои разлики между Швейцарияи България

"Летящият холандец" - 12 юли, 21.00. Премиера на ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

Какво е усещането ти за Вагнер? Като солист на Цюрихската опера, няма как да не си пял във Вагнерови постановки.

Първото ми сблъскване с Вагнер беше преди десетина години, когато в Цюрихската опера направихме цялата тетралогия. Аз участвах в „Рейнско злато”. Постановката на Робърт Уилсън, един много известен режисьор и сценограф, беше много странна и като сценография и като осветление. От нас се изискваше една особена статичност, която много ни затрудняваше. Хем трябва да си неподвижен, хем да предадеш емоцията и жизнеността на тази забележителна музика. Сигурно сме се справили добре, защото постановката имаше огромен успех.

Защо е трудно да се пее Вагнер?

Вагнер развива своя естетика, с която реформира операта. Той усилва многократно състава на оркестъра и прави звученето му по-плътно. При него оркестърът по предписание е по-голям, с много по-голям щрайх и повече духови инструменти. Докато примерно италианските майстори на операта рядко използват духови инструменти, Вагнер непрекъснато си служи с тях. И тази енергия, която излъчва оркестърът, трябва да бъде балансирана от солистите, те трябва да са равностойни и да пеят като цял оркестър, а това е меко казано, трудничко :)

Каква е разликата във възприемането на Вагнер в немскоезичните страни и другаде по света?

- Ако българин гледа операта „Хитър Петър”, неговото възприятие за този персонаж ще бъде различно от възприятието на неговите сънародници, но още повече от това на чужденците. Същото се отнася и за немскоезичния свят, за който Вагнер е национално богатство, един от стълбовете на немската култура. Често съм питал зрители коя е първата опера, която са гледали и отговорът винаги беше един и същ - първо „Вълшебната флейта” на Моцарт и след това Вагнер.

Любопитно е каква част от опероманите заемат т. нар. вагнерианци?

Не мога да цитирам някаква статистика, обаче съм свидетел, как на нашите Вагнерови спектакли в Цюрих редовно идват от различни краища на Германия поне по 5 автобуса, пълни с почитатели на неговото творчество.

Колко актуален е днес Вагнер с неговите митични сюжети и титанични сблъсъци между човека и природните стихии, между човека и вселената?

Вагнер интерпретира древни немски саги и митове, които ако бъдат извадени от контекста, винаги се съотнасят към съвременността. Поуката във всяка една стара приказка се оказва актуална. Ето „Летящият холандец” се занимава с вечната тема за любовта. „Летящият холандец” е митичен кораб и неговият капитан също е митичен герой, който днес бихме могли да отъждествим със супергерой или суперзвезда, за която слушаме по радиото, която гледаме по телевизията, за която чуваме какви ли не истории. Изведнъж същият този супергерой се появява в живота на една млада девойка, която е имало досега някакви свои трепети с моя персонаж, Ерик, и обърква изцяло съдбата й. Взема я в своя живот, нека така да се изразя. Ето един съвсем съвременен сюжет, а и любовни триъгълници има, откакто свят светува.

Как се чувстваш във Варна, където от няколко години те посрещаме като наш престижен гост?

Сътрудничеството ми с Варненската опера започна преди 4 години с участие в „Мадам Бътерфлай”, след това пях в „Кармен”, сега съм тук за „Летящият холандец”. Винаги с удоволствие идвам във Варна, защото сте изградили в театъра едно много хубаво чувство за съобщност, за семейство и това е много приятно. Срещам тук близки, приятели още от студентските години, с Маестро Борислав Иванов също се познавам отдавна. Щастлив съм да си партнирам сега с Линка Стоянова, един много сърдечен човек. Това, искам да подчертая, не се среща често и не се подразбира от само себе си. В чужбина много често се получава едно негласно съперничество между тенора и сопраното и тази нездрава конкуренция не спомага по никакъв начин за хармонията на сцената, по-скоро я разрушава.

Как живее българският тенор Мирослав Христов в Швейцария?

С времето щастливо. Но трябва да си призная, че първите години ми беше трудно. Аз съм социален човек, като всички българи, и тази социалност много ми липсваше, липсваха ми българските приятели. Там приятелствата се развиват по-бавно, но вече съм от 23 години в Швейцария, така че съм намерил баланса. Това всъщност е цялата ми кариера. Когато завърших Консерваторията, директорът на Цюрихската опера, който тъкмо тогава е бил в София по свои дела, ме чу, хареса ме и ме взе в Швейцария. Там и останах.

Какво предстои оттук нататък?

Ще пея „Тоска” в Германия, „Кармен” в Грац, но преди това ще остана още известно време във Варна за да подготвим августовската премиера на „Джоконда” от Понкиели. Това е специална опера за мен, с нея са свързани първите ми големи успехи в Швейцария.

С „Джоконда” ще продължи разговора ни в следващите дни, а сега отиваме на премиерата на „Летящият холандец”. На добър час на твоя Ерик и на целия екип на „Летящият холандец”!

 Прочетете още:

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„Летящият холандец“ в Летния театър

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

17 август, 21.00, Опера в Летния театър 2018

С бравурна премиера за България на мюзикъла „Да пееш под дъжда“ започна през юни тазгодишното девето издание на Опера в Летния театър. Продукцията на Държавна опера Варна обиколи вече няколко български сцени, за да се върне отново във Варна на 17 август, 21.00. Летният театър вече чака суперекипа на режисьора Борис Панкин и диригента Страцимир Павлов, с Орлин Горанов в ролята на звездата от нямото кино Дон Локууд, Мариан Бачев като неговия приятел Козмо Браун, прекрасната Сребрина Соколова като капризната филмова партньорка на Дон Локууд Лина Ламонт и нейната съперница за сърцето на Дон Орлин Лилия Илиева в ролята на драматичната актриса, а оказва се също и добра певица, Кати Селдън. Апропо, за дебюта си като Кати Селдън Лилия Илиева заслужи специален режисьорски подарък – микрофон, „придружен“ с предсказанието за блестяща кариера.

Перипетиите на забавния сюжет с огромно удоволствие пресъздават и останалите оперни, драматични и балетни артисти от екипа на „Да пееш под дъжда“. За да бъде преживяването още по-завладяващо, режисьорът включва и streeming camera, която предлага допълнителен едър план към героите и случващото се на сцената. Така мюзикълът с бродуейски привкус се превръща в едно модерно дежа вю на романтичните филми от ерата на нямото кино.

И всичко това, защото „Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени", убеден е Борис Панкин.

Предвидените в декемврийския афиш балетни спектакли ще се играят в началото на следващата година. Двете издания на „Лешникотрошачката“ се изместват на 28 януари, 19.00, Основна сцена и на 30 януари, 18.00, Основна сцена, а „Лебедово езеро“ ще бъде на 6 февруари, 19.00, Основна сцена.

Гостува за пръв път във Варна Мария Кичевска, примабалерина на Националната опера и балет на Република  Северна Македония. Тя ще изпълни ролите на Клара в „Лешникотрошачката“ на 30 януари и на Одета/Одилия в „Лебедово езеро“ на 6 февруари.

В първото представление на „Лешникотрошачката“ на 28 януари ще видим Илиана Славова в ролята на Клара, една от коронните роли в нейния репертоар.

Прочит на маестро Павел Балев и Вера Немирова за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. 26 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2022

На 26 юли 2022, 21.00, XIII Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“, Държавна опера Варна ще поднесе на почитателите на оперното изкуство премиерата на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски, в забележителната интерпретация на двама български творци от световната оперна сцена маестро Павел Балев и Вера Немирова. Режисьорските търсения, насочени към психологическата драма, извеждат на преден план разкъсаната между две страсти личност на Герман - невъзможната любов към Лиза и страстта към хазартната игра. „Меридианът, който едновременно ги свързва и дели, е съдбата на старата Графиня. Бившата "Московска Венера", известна светска дама и страстна картоиграчка, среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като в холограма. Любовният триъгълник на Ерос и смърт оплита Герман, Графинята и Лиза и води до фатален край на тримата“, изтъква Вера Немирова, постоянен гост режисьор на оперния театър във Варна.

Заради „наситената със симфонични напластявания, силна, но и технически сложна звукова картина, „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски. Образите са изградени с типичната за него и руската музика музикална символика, както и с въвеждането на лайттеми, като темите за любовта и злото, темите на Графинята и Герман. Те пронизват цялата опера, като фокусират и насищат в същото време музикалната характеристика и на останалите персонажи“, анализира произведението маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна.

В рамките на VII Международен балетен форум - Варна 2022, който се реализира съвместно с Община Варна и Фонд Култура при Община Варна, почитателите на балетното изкуство могат да видят още 2 балетни спектакъла. На 26 ноември, 11.00, Основна сцена, предстои балетно матине на нова версия на „Лешникотрошачката“, в хореографската редакция на Йордан Кръстев, художник Вероника Илиева, в главните роли с Кристина Чочанова – Мари, Даниел Тичков – Принц и Румен Бонев – Дроселмайер. Музиката е на запис.

Ето какво споделя Йордан Кръстев за работата си над „Лешникотрошачката“: „Хореографията на Мариус Петипа и Юрий Григорович е в основата на нашия спектакъл. Запазил съм изцяло тяхната съвършена хореография в па де дьотата на солистите и дуета във финала на първо действие, но във всичко останало внасям нова хореография, издържана в стила на класическата балетна традиция. Приятно ми е да работя за Варненската опера, на чиято сцена преди години самият аз съм танцувал в продължение на няколко сезона. Специално искам да благодаря на директора на ТМПЦ Даниела Димова за чудесните условия за репетиции, които са ни предоставени в МОЛ „Двете кули“.

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мястото на „Джоконда“ в световната музикална съкровищница, незабравимата среща с Гена Димитрова и сегашната среща с Габриела Георгиева и варненските солисти в премиерната постановка на ММФ „Варненско лято“ 2018

Каква позиция заема „Джоконда“ в света на операта?

„Джоконда“ с премиера през 1876 година, е най-известната опера на Амилкаре Понкиели, която исторически се появява между „Аида“ и „Отело“ на Верди и заедно с тях е едно от най-ярките оперни произведения на своето време. Музиката, много интересна сама по себе си, представлява и преход от Верди към Пучини. Огромна, голяма опера, Opera Grande, както се казва, с 4 действия и 2 антракта. За днешните мащаби може би дълга, но от друга страна сега гледаме по 3 часа и повече филми, които далеч не са толкова интересни, колкото „Джоконда“.

С много действащи лица, интригуващо либрето и красива музика, тя остава в музикалната съкровищница, освен всичко останало, и с няколко популярни откъса като прочутият Танц на часовете, който всички разпознават, дори без да знаят, че той е тъкмо от тази опера.

Кога за пръв път се докоснахте до „Джоконда“?

Преди години, когато имах щастието да работя с незабравимата Гена Димитрова, с която поддържахме много топли и близки отношения. Още тогава „Джоконда“ ме интригува и се радвам, че сега я дирижирам във Варна. С Варненската опера по традиция имаме успешно сътрудничество вече 7-8 години. Всяка среща с варненските колеги е удоволствие за мен, а мисля, че и за тях е същото.

Какви предизвикателства крие „Джоконда“?

„Джоконда“ крие големи предизвикателства за всички участващи – солисти, оркестър, хор и диригент. Тя е трудна за интерпретация, но ние минахме през интензивен репетиционен период, въпреки натоварената програма на Варненската опера, която през лятото изнася много представления за варненци и гостите на града от страната и чужбина.

„Джоконда“ е премиера на ММФ „Варненско лято“, първа постановка в историята на Варненската опера и дебют за варненския екип, включително за оркестъра. Трябва да кажа, че с всяка оркестрова репетиция надграждахме все повече и повече и се чувстваме готови за премиерата. Що се отнася до изпълнителите, чудесно се представят както Габриела Георгиева, с която работя в Софийската опера, така и варненските солисти. Всички се отнасят отговорно към ролите си, които са трудни не само във вокално, но и в драматургическо и в актьорско отношение.

И последен довод в полза на "Джоконда“ преди генералната репетиция...

"Джоконда“ е черна опера с крайно драматичен сюжет без Happy End. Но колко ли неща в живота имат Happy End, така че „Джоконда“ определено е близка до действителността. Може да не е успокояващо, но пък е истинско.

6 август 2018, около 19.00, Летен театър

 Прочете още:

ПЪРВА БЪЛГАРСКА ДЖОКОНДА НА ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА В ПЪРВАТА ВАРНЕНСКА ПОСТАНОВКА НА “ДЖОКОНДА“

„ДЖОКОНДА“ - МАСКИТЕ И МОРЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ

19 и 20 януари 2015, 18 часа

Авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров Оркестър на Държавна опера варна с диригент Вилиана Вълчева

В главните роли Илияна Славова (Мари), Павел Кирчев (Принц), Румен Стефанов (Дроселмаер)

Държавна опера Варна открива 2015-а година на 19 и 20 януари от 18 часа с премиерата на балета „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, либрето, постановка и хореография з. а. на Русия Сергей Бобров, главен балетмайстор на оперния театър в морския град. Солистичните роли са поверени на Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц). Aсистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина, Наталия Боброва, худ. Ръководител на балета Екатерина Чешмеджиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослоаа Кареева, помощник-режисьор Сирма Панева.

На сцената в различни роли танцуват още Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Николай Димитров, Лили Георгиева, Константинос Каравос, Ния Костадинова, Галина Велчева, , Илияна Божкова, Даниел Обрешков, Огнян Обрешков, , Веселина Иванова, Елена Димитрова, Мария Стоева, Аделина Бояджиева.

След декемврийската предпремиера варненската „Лешникотрошачка” гостува в началото на януари в в луксозния планински курорт Банско, където бе аплодирана от българска и международна публика.

На предстоящите на 19 и 20 януари премиерни спектакли на „Лешникотрошачката” ще свири оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Вилиана Вълчева.

Пътят на „Лешникотрошачката”

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

В Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на известни руски балетни творци.

Хореограф-постановчикът Сергей Бобров: Една красива носталгия

На 29 януари от 18.00 ч. балетните артисти на Държавна опера Варна отново ще танцуват любимата на публиката, а и на самите тях,   „Лешникотрошачка”. Постановката на Желка Табакова въздейства като апотеоз на балетното изкуство, изведен в сбъднатата мечта на Клара да стане балерина и голямото заключително па де дьо с Принц Лешник.

Дивертисментните танци във второ действие са развити в изящни и завършени миниатюри, а испанският, арабският, руският, китайският танц и пасторалът въздействат с експресията си. В танците на родителите пък са включени елементи от салса и танго.

Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, добавят нови хореографски нюанси. За този свой прочит на „Лешникотрошачката” балетната режисьорка бе удостоена с престижната награда „Варна” 2012.

Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

Уважаеми зрители,

Спектакълът на Държавна опера Варна „Джоконда“, обявен в афиша на Сцена на вековете, крепост Царевец, Велико Търново на 11 август, се отменя по технически причини, но поради големия интерес ще бъде изнесен на 10 ноември от 18.00 часа на сцената на МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново.

Закупените билети важат без заверка.
Благодарим за разбирането!

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми

ВЕЧНИЯТ МИТ ЗА ДИДОНА И ЕНЕЙ

Един от най-големите древногръцки и римски митове разказва за царица Дидона, дъщеря на финикийски цар и вдовица на жрец, която основава и изкусно управлява прочутия с богатствата си град Картаген. Любовта между нея и героя от Троянската война Еней прави щастието й пълно. Божията намеса обаче кара Еней да предпочете дълга пред любовта и да се отправи на поход, за да изпълни пророчеството, като създаде династията на римските царе и на свой ред положи основите на друг велик град - Рим. Дидона не понася раздялата с любимия и се самоубива. На смъртното си ложе предсказва бъдещата вражда между Рим и Картаген, довела до пуническите войни.

ДИДОНА И ЕНЕЙ В ИЗКУСТВОТО

Страстната любов между Еней и Дидона, която предпочита смъртта пред живот без любимия, докато той избира дълга пред любовта, е пресъздаван многократно в историята на изкуството. Срещаме го в „Илиада“ на Омир, „Енеида” на Вергилий, „Божествена комедия“ на Данте, във фрески от Помпей и мозайки от Халикарнас, в живописта на Мантеня, Рубенс, Тишбайн, в барокови кантати и опери, творби от класиката, сред тях „Дидона” от Пучини; „Дидона и Еней“ от Хендел, „Троянци” от Берлиоз и разбира се „Дидона и Еней“ от Пърсел.

ХЕНРИ ПЪРСЕЛ – ПЪРВИЯТ АНГЛИЙСКИ КОМПОЗИТОР СЪС СВЕТОВНА СЛАВА

Хенри Пърсел (1659 - 1695) е първият английски композитор, певец, органист и композитор със световна известност, която дължи най-вече на единствената си опера „Дидона и Еней“. На надгробната му плоча, която се намира до органа в Уестминстърското абатство, пише, че той е отишъл на единственото място, което „може да превъзхожда създадената от него хармония”.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – ПЪРВАТА АНГЛИЙСКА ОПЕРА

Написана през 1689 г. от младия Хенри Пърсел, по либрето на популярния тогава поет Neyum Tate върху мотиви от „Енеида“ на Вергилий, операта „Дидона и Еней“ е поставяна само веднъж през живота на автора. За кратко е била част от постановка на „Мяра за мяра“ от Шекспир, преди да бъде публикувана от Уилям Г. Къмингс. Истинският живот на „Дидона и Еней“ започва едва след Лондонската премиера през 1895 г. С времето операта претърпява редица намеси и днес не е напълно запазена в оригинал, но това не накърнява силата на въздействието й.

В „Дидона и Еней“ Пърсел майсторски съчетава елементи от френската и италианска барокова музика с мотиви от шотландския фолклор, като същевременно създава изтънчен, чисто английски бароков стил. Удивителен пример за истинска опера в страна, в която националната опера все още не е била създадена и не е имала развита традиция, „Дидона и Еней“ на Пърсел се приема за първата английска опера, която при това по своето художествено съвършенство не отстъпва на най-добрите италиански образци.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“ ОТ ПЪРСЕЛ – СЪВМЕСТНА ПРОДУКЦИЯ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА И ОПЕРНА ОРГАНИЗАЦИЯ КИПЪР

Операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър, е първата оперна премиера в XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019. Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей.

Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов. В постановъчния екип са Стефан Бояджиев – диригент, Мария Захариу Карапита – хореография, Андреа Параскева – сценография, Катя Лозанова – костюмография и Димитър Левичаров - асистент режисьор. В ролите ще видим: ДИДОНА - Даниела Димова; ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07); БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07); МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору; ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова; ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева; МАТРОС - Христо Ганевски; ДУХ- Лиляна Кондова.

„ДИДОНА И ЕНЕЙ“

Опера от Хенри Пърсел 
Либрето Н. Тейт

Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Цвета Христофору
Хореография Мария Захариу Карапита
Сценография Андреа Параскева
Костюми Катя Лозанова
Асистент режисьор Димитър Левичаров

Оркестър на Държавна опера Варна

На пианото Жанета Бенун

Действащи лица и изпълнители:

ДИДОНА - Даниела Димова
ЕНЕЙ - Мариус Андреу (08.07), Свилен Николов (16.07)
БЕЛИНДА - Тасула Ворка (08.07), Мария Павлова (16.07)
МАГЬОСНИЦА - Цвета Христофору 
ВТОРА ВЕЩИЦА - Вяра Железова
ВТОРА ЖЕНА - Благовеста Статева
МАТРОС - Христо Ганевски
ДУХ- Лиляна Кондова

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

Премиера 8, 16 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2019

БИЛЕТИ:

Каса ТМПЦ, пл."Независимост", 1: Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00; тел.052 665 022, www.tmpcvarna.com

Каса Театър Римски терми, между ул. "Сан Стефано" и "Хан Крум" - всеки ден, тел. 052 600 059 ЗАЯВКИ: 052 665 020, 052 669 051

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”

ОГНЯН ДРАГАНОВ – РЕЖИСЬОР

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора.

На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения...

Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю.

Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия.

В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно.

Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков.

Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево.

Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно. Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург.

Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЕДГАРДО

Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок  регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.

Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от  „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт  от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”.  Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „Девета симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини и др.

През 2013 година, Михаил Михайлов изпълнява теноровото соло в  „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър.  През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”;  „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”.

През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада. По-късно същата година гостува на Македонската опера и балет, в ролята на Херцога на Мантуа от „Риголето”. С различни частни продуцентски компании учзства в турнета в Германия, Италия, Испания, Полша Румъния и Швейцария.

Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При). Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

ИРИНА ЖЕКОВА – ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение.

По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг.

Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави.

В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Биография на Ирина Жекова - прочетете тук

ВЪРХЪТ НА БЕЛКАНТОТО

AРСЕНИЙ АРСОВ - ЕДГАРДО

Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.

Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо.

Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.

Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.

Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

 Биография на Арсений Арсов - прочетете тук

Прочетете още:

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

История на творбата

За краткия си, но много интензивен живот, започнал като дете-чудо, Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791) е написал повече от 700 произведения.
Няма област от музикалното изкуство, в която той да не  създава творби с най-висока стойност и непреходно значение.

За него П. И. Чайковски пише: “Моцарт е най-високата кулминационна точка, до която е стигнала красотата в областта на музиката”.

Моцарт е автор на 22 опери, 50 симфонии, 7 концерта за цигулка и оркестър, 23 концерта за пиано и оркестър, сонати за цигулка, пиано и орган, квартети, квинтети, 70 вокално-симфонични творби, кантати, оратории, меси, един Реквием и др.

Един от най-привлекателните образи за творците от всички области на изкуството е Дон Жуан. Той е станал герой на огромен брой художествени произведения – опери, балети, оперети, драми, комедии, романи, поеми, картини, скулптурни фигури, симфонични творби и др.

Модерен прочит на комичната опера от Нина Найденова на 31 юли
На 31 юли, в рамките на Опера в Летния театър предстои поредната премиера от варненското оперно лято 2015 – „Любовен еликсир” от Гаетано Доницети. Четвъртата в историята на Варненската опера постановка на тази комична творба е модерен прочит на изтъкнатата оперна режисьорка Нина Найденова и главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.

Съвременната визия в сценографията и костюмите на Иван Савов и Яна Дворецка ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала, а в по-ново време. Това художествено решение допринася за едно различно настроение, което оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава. Диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореографията носи разпознаваемия почерк на Боряна Сечанова.

Кой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? Според режисьорската концепция на Нина Найденова: „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „обичам те”!
Ако погледнем с усмивка и днес в нашето време, ще видим как, като че ли все по-трудно или почти не успяваме да произнесем, а още повече „романтично” да прошепнем тези простички думи „обичам те”. Днес любовта я изпращаме в SMS, запознаваме се с любимите си по интернет, а от телевизионния екран непрекъснато ни повтарят, че получаваме „парченца любов...”, „нежна топлина” и т.н.”

Действието на най-новия варненски „Любовен еликсир” ни пренася в Bellа Италия през 50-те години на миналия век. Времето като че ли е спряло и всичко е спокойно, заспало... Площад с кафене, свири малък оркестър, двама се харесват, трети се намесва, другите ги наблюдават... Познато и някак си скучно, но само до момента, в който се появява той - Дулкамара, понесъл със себе си цялото ново време – рекламата на чудотворния Любовен еликсир, който помага, лекува, разкрасява… Дулкамара и неговите момичета преобразяват градчето, времето, дори и хората. В заспалите отношения нахлува Рекламата и всичко започва да се продава – от еликсири и чорапогащници до чувства. Печелят всички – търговецът печели пари, клиентите печелят пациенти, а пациентите печелят  самочувствие, любов, здраве, красота… и още в този дух.

Ако ви звучи познато, значи знаете, че лекарството „Любовен еликсир” е много подходящо за всички възрасти и няма странични ефекти. Първата доза може да вземете още на 31 юли, без рецепта, само срещу закупен билет от 10, 15, 20 или 30 лв. от касите на: Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден, тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg; Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803 и ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214

Любовното биле в премиерния спектакъл съвсем отговорно ще забъркат за вас солистите Марк Фаулър, Яница Нешева, Свилен Николов и Гео Чобанов.

В главната роля на Неморино ще гостува Марк Фаулър. Лиричният тенор е сред най-новите попълнения на Пловдивската опера. Той е австралиец, роден в Мелбърн, завършил оперно пеене във Виктория College of Arts, а след това и магистратура в НБУ в класа на Наталия Афеян. Два пъти е бил стипендиант на Райна Кабаиванска. Преди седем години той избира за своя втора родина България. Тук намира и любовта на живота си – оперната певица Благовеста Костадинова. Двамата се установяват трайно в града под тепетата. Пловдивската публика вече познава Марк от ролите му в мюзикъла „Човекът от Ла Манча“ и „Макбет“, в която певецът се изявява в ролята на бъдещия крал на Шотландия Малкълм. Неморино в „Любовен еликсир“ е първата му голяма роля.

В ролята на неговата любима Адина ще се представи сопраното Яница Нешева. Родена в Стара Загора, учи цигулка при Стефан Филчев и Стефка Караиванова, пее в детския градски хор при читалище "Родина" с ръководител Стефка Желязкова, завършва ЕГ "Максим Горки". През 1994 година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" София със специалност оперно пеене, където е приета в класа на професор Мила Дюлгерова и актьорско майсторство в класа на професор Павел Герджиков. По време на следването си през 1996 става спечелва специалната награда на проф. Чавдар Хаджиев от конкурса "Г.Златев-Черкин", през 1997 става лауреат на Националния конкурс за инструменталисти и певци "Светослав Обретенов" в Провадия. След дипломирането си като бакалавър през 2000 година, от октомври до днес е артист-солист на Държавна опера Стара Загора.

През 2000 дебютира с ролята на Джилда от оп. "Риголето" от Дж. Верди, следват още над 15 централни сопранови партии от опери на Доницети, Моцарт, Росини, Верди, Бизе, Калман.

В ролята на сержант Белкоре ще се представи солистът на Държавна опера Варна Свилен Николов. Именитият баритон завършва НУИ „Добри Христов” с две специалности – цигулка и оперно пеене, а през 2002 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на доц. Констанца Вачкова. Още като студент започват сценичните му изяви с Учебния оперен театър към Музикалната академия. Папагено от "Вълшебната флейта” на В. А. Moцарт, една от първите му роли на професионална сцена, той изпълнява успешно в множество оперни театри в България и чужбина. Гастролира с концерти и спектакли на престижни сцени у нас, както и в Австрия, Германия, Испания, Франция, Южна Корея. Китай, Кипър, Дания, Холандия, Обединени арабски емирства.
Лауреат е на VII Международен конкурс “Надежди, дарования, майстори” в Албена и на Националния конкурс за млади оперни певци "Катя Попова", преименуван по-късно на името на Гена Димитрова.

От май 2004 г. Свилен Николов е солист на Държавна опера Варна. Богатата му творческа биография включва много партии от лирико-спинтовия баритонов репертоар, сред които ролите на Жорж Жермон (“Травиата”), Маркиз Поза („Дон Карлос”), Форд („Фалстаф), Белкоре (“Любовен еликсир”), Доктор Малатеста („Дон Паскуале”), Енрико (“Лучия ди Ламермур”), Шарплес ("Мадам Бътерфлай"), Марсел („Бохеми”), Фигаро ("Севилският бръснар"), Дандини („Пепеляшка”), Граф Алмавива („Сватбата на Фигаро”), Цар Ирод („Исус Христос Суперзвезда”), Великият жрец („Самсон и Далила”), Гунтер („Залезът на боговете” от тетралогията „Пръстенът на нибелунга”) и много други.

Още в началото на кариерата си Свилен Николов получава завидно добри критики в чуждестранната преса. „Изпълнението на Свилен Николов беше демонстрация на прекрасните гласови възможности на солиста”, пише Сузане Хаасе-Мюлбауер за „General Anzeiger” – Бон, Германия. И още: „Папагено, представен от Свилен Николов, завладя бързо сърцата на публиката с красивия си глас и лекотата на артистичното си превъплъщение. Любовният модел, свързващ Папагено и Папагена в този съвременен спектакъл, би бил високо оценен и от самите автори на пиесата Моцарт и Шиканедер”, отбелязва Хайнрих Шраг за „Salzgitter Zeitung” - Германия.

Басът Гео Чобанов ще се вживее в ролята на съвременен рекламен агент, който с особено пристрастие презентира вълшебния еликсир на любовта. Роден през 1975 г. във Варна, Гео Чобанов завършва НМА „Панчо Владигеров” в класа по оперно пеене на проф. Нико Исаков (2002-2006). Дебютира с партията на Мазето в ”Дон Жуан” от Моцарт на Международния фестивал „Мартенски музикални дни” в Русе с Оперно-филхармоничното дружество на града, под диригентството на Велизар Генчев. От 2007 до 2009 г. е солист на ОФД – Русе, където пресътворява множество партии от оперите на Моцарт ”Дон Жуан” и „Сватбата на Фигаро”, ”Кармен” от Бизе, оперите на Пучини ”Тоска”, „Мадам Бътерфлай” и „Манон Леско”, оперите на Верди ”Дон Карлос”, „Бал с маски”, „Травиата” и „Аида”, както и оперите на Росини ”Лучия ди Ламермур” и ”Севилският бръснар”. Гео Чобанов има изяви в Оперно-филхармоничните дружества във Варна (2006-2007), Бургас (2006), Пловдив (2010), където дебютира в ролята на Колин от „Бохеми” от Пучини, а на сцената на Софийската опера и балет пее в постановката на „Манон Леско” от Пучини. Певецът гастролира в много страни на Европа. През 2009 г. участва в престижния оперен фестивал в Солотурн, Швейцария Open Air Festival в оперите „Евгений Онегин” от Чайковски, „Манон Леско” от Пучини и „Травиата” от Верди.

Oт 2013 г. Гео Чобанов е част от солистичния състав на Държавна опера Варна, участва в редица постановки, сред които „Граф Ори”, „Севилският бръснар”, „Любовен еликсир”, „Дон Жуан” и други, през 2014 г. пее, заедно с Карло Коломбара в концерта „Басисимо”, по повод 100 г. от рождението на Борис Христов, през 2015 г.  успешно дебютира в ролята на Дон Паскуале в премиерната постановка  на едноименната опера от Доницети и в ролята на Великия инквизитор в операта „Дон Карлос” от Верди. Певецът гастролира в германски оперни продукции, а напоследък печели аплодисментите на варненската публика и с камерния спектакъл „Любовни руски романи”.

Прочетете още:

Как „Любовен еликсир” действа на Марк Фаулър

15 февруари, Основна сцена, 18.00

Февруари не може без Дон Жуан, така че неустоимият любовник "Дон Жуан" от Моцарт пристига с целия си антураж във Варна още в първия ден от следващата седмица -15 февр, 18.00. Солистът на Държавна опера Варна с международна кариера Деян Вачков, изявяващ се успех в Миланската скала и Арена ди Верона, млад, в разцвета на творческите си сили певец, който - еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра – е перфектният изпълнител за ролята на прелъстителя и покорителя на женски сърца.

Една от най-трудните роли в „Дон Жуан” е тази на слугата Лепорело. Изключително виртуозна като музикална партитура, тя изисква и максимален артистичен талант. Точно тези качества постига другият бас на Държавна опера Варна с международна кариера Евгений Станимиров, чийто Лепорело несъмнено се вписва като следващата коронна роля в богатия му репертоар.

В ролята на Церлина ще аплодираме солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, чаровната съпруга на Дон Жуан – Деян Вачков. След своите ярки превъплъщения като Виолета Валери, Розина, Адина, Джилда, Илина Михайлова демонстрира своите превъзходни певчески и артистични умения и в образа на Церлина.

Ина Петрова, откроила се на премиерата през 2015 г. с яркия и релефен портрет на Дона Елвира, отново ще преживее терзанията на влюбената, ревнива и крайно противоречива своя героиня. Макар и измамена от Дон Жуан, тя не спира да се поддава на очарованието му.

Дон Отавио, една от най-интересните роли за тенорите, ще представи знаковият солист на Държавна опера Варна Арсений Арсов. В ролята на Дона Анна, неговата спътница, ще чуем едно от младите оперни дарования на Италия Франческа Тиди. Баритонът Пламен Димитров ще се преобрази в Мазето – наивното  селско момче, което както Дон Жуан, така и скъпата му Церлина, лесно манипулират. С ролята на Командора отново ще се заеме басът Гео Чобанов, който определено впечатлява със своето превъплъщение.

Всички любовни интриги в постановката на Александър Текелиев ще направлява с диригентската си палка младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева. Завършила НУИ «Добри Христов» и висше музикално образование в Швейцария, тя вече има няколко успешни оперни постановки в родния си град. В края на миналата година тя представи варненската «Адрина Лекуврьор» в София, с което заслужи аплодисментите на публиката, а проф. Боянка Арнаудова публикува ласкав отзив за появата й на столична сцена в последния брой на сп. «Музикални хоризонти».

Концерти на Деси Тенекеджиева и маестро Камджалов във Варна

28 декември 2021, 18.00 и 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

В навечерието на Новата година, когато светлите чувства надделяват, актрисата и продуцент Деси Тенекеджиева и диригентът Йордан Камджалов ще поднесат на варненската публика своя вълнуващ концерт-спектакъл „Любов“.

На 28 декември 2021, 18.00 и 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна, творческото дуо, заедно с Варненската филхармония, ще представи младите лауреати на фондациите “Стоян Камбарев“ и „Йордан Камджалов“: Мария Славова – сопран, Лора Маркова – цигулка, Георги Димитров-Жожо – китара, Сара Чакърова – маримба и Сион Найман – виолончело. Сред най-изявените и даровити млади музиканти, спечелили редица международни конкурси и отличия, те са номинирани или носители на престижния приз за млади таланти в България - Наградата за полет в изкуството, носеща името на големия режисьор Стоян Камбарев. В началото на тази година четиримата инструменталисти получиха поредното признание с номинацията за „Млад музикант на годината 2020“ на предаването „Алегро Виваче“, БНР.

На премиерата на „Дон Жуан” от Моцарт, състояла се на 24 февруари 2014 г., диригент-постановчикът маестро Борислав Иванов, предостави палката на младата диригентка от Варна, с постоянен творчески адрес в Швейцария, Вилиана Вълчева. Тя пое дирижирането на всички спектакли на «Дон Жуан», а от този творчески сезон е вече постоянен диригент на Държавна опера Варна. 

На 12 ноември от 19 часа варненската публика отново ще се срещне с арогантния и чаровен Дон Жуан, който шества триумфално в различни жанрове на изкуството, също и в едноименната опера на Моцарт.
Характеризирана от самия него като “drama giocoso” (весела драма), тя е безспорно един от върховете в творчеството на композитора, съчетал в органично единство особеностите на драматичната и комичната опера. Всички музикални номера са висше съвършенство на музикалната форма, образите са релефни и живи, изваяни с неповторимо майсторство. Режисьорският прочит на Александър Текелиев, в екип със сценографа Иван Попов, хореографката Желка Табакова и диригента на хора Стефан Бояджиев, разчита на динамиката и ярката певческа и актьорска интерпретация, с каквато се отличават изпълненията на всички участници. Затова и преживяването „Дон Жуан” е заразително.

В централната роля на покорителя на женските сърца Дон Жуан ще аплодираме солиста на Държавна опера Варна Деян Вачков. Покорил сцените на Виена, Милано, Токио, Будапеща, Тенерифе, Аrena di Verona, пял в Амстердам и Палм Бийч, Палермо, Валенсия и Франкфурт,  участвал в спетакли в Сиатъл, Мадрид, Парма, Лас Палмас и Равена, в Триест, Лозана и Виши, в Монте Карло, Неапол и Сеул. В  разцвета на творческите си сили, Деян Вачков е един перфектен прелъстител, еднакво добър както във вокално отношение, така и в актьорската игра.

25 юли, 21.00, Финал на Театър Римски терми – Варна 2019

РУСЛАН ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията и новите моменти в мултимедийния концерт "Магията на киното" - Епизод 3, с който завършва XVII издание на Театър Римски терми

Проектът „Магията на киното“ много бързо допадна на публиката и затова така бързо стигна до своя „Епизод 3“. Какво е различното в него, в сравнение с предишните епизоди?

Както в немската поговорка, според която всички хубави неща са 3 или  идват по 3 пъти, така идва и третият ни концерт „Магията на киното – Епизод 3“. В него са включени песни от любими филми, не само от широкия екран, но и от тв сериали, като „Дъщерата на Мистрал“. Въведохме нови заглавия от известни мюзикъли, които са били филмирани, като при това филмите са извоювали дори по-голям успех от самите мюзикъли. Един такъв пример е мюзикълът „Уестсайдска история“, който Театрално-музикален продуцентски център Варна предстои да постави през новия творчески сезон. Ще изпълним една от знаменателните песни в „Уестсайдска история“ „I feel pretty” (Чувствам се красива).

„Магията на киното“ е запазена марка за познатата ни вокална формация „Маджика“...

Да, в „Маджика“ отново ще се изявят Галина Великова – сопран, Филипа Руженова – сопран, Елеонора Христова - мецосопран и Миглена Страдалска – мецосопран. Те са солистки, но умеят да пеят и в ансамбъл и това е тяхно достойнство. Миглена Страдалска дебютира тази година в мюзикъла „Любовта никога не умира“, в който поднесе много интересен образ на Мадам Жири.

Имаме нов член на инструменталния състав. Към Марина Винокурова – цигулка, Олена Мошинска – виолончело и мен на пианото се присъедини Милена Захариева – флейта. Тя е ярък и разностранен талант, дойде само преди една година в хора на Варненската опера, но вече се изявява с изключителен успех като певица и актриса. Забележителна е последната й роля като Мама Мортън в мюзикъла „Чикаго“, а сега в „Магията на киното – Епизод 3“ за пръв път ще се представи и като флейтистка. Любопитно е, че всъщност тя е завършила НМА „Проф. Панчо Владигеров“ именно с флейта.

Забелязвам, че в последно време, ти се занимаваш усилено с аранжименти и оркестрации, без да изоставяш твоя голям свят – пианото.

Да, оказа се, че и това ми харесва. За концерта „Магията на киното – Епизод 3“ направих нови аранжименти и преработки от адаптации, които при предни наши появи не са били аранжирани. Сред новите заглавия, включени в програмата на концерта, обърнах специално внимание на „Искам да прекарам живота си влюбен в теб“ - титулнатата песен от филма-мюзикъл „Маската на Зоро“ с Антонио Бандерас и Катрин Зита Джоунс. Аранжирах песента за 4 женски гласа и четири инструмента, като развих интерпретацията на мелодията от характерни испански, през мексикански, до латиноамерикански ритми. Получи се много интересно звучене.

Ти участва с аранжименти и изпълнение на пиано и в снощния концерт на Георги Христов „Моят път“ в Летния театър, за който зрителите във фейсбук днес не пестят одобрението си.

Благодаря. Георги Христов е изключителен певец, който не обича да се повтаря и пее всеки път различно, така че аз адаптирах моите аранжименти към неговото пеене. За тазгодишното турне с биографичния му концерт „Моят път“ с удоволствие аранжирах по нов начин клавирните партии в неговите песни.

Какво още би добавил за предстоящия Епизод 3 от „Магията на киното“?

Половината от успеха на този формат в трите му издания се дължи на мултимедията на Свилен Николов - оперния певец, чието хоби е заниманието с новите технологии. Тук трябва да отбележа, че сега разполагаме с нов, по-голям екран и с още по-добро озвучаване. Подготвихме се с голяма любов за новата „Магия на киното“ и каним всички да се насладят, заедно с нас, на музикалните шедьоври от великите филми, които всички ние обичаме.

Така „Магията на киното“ ще сложи и една красива удивителна на XVII издание на Театър Римски терми – Варна 2019.

МАГИЯТА НА КИНОТО - ЕПИЗОД 3

25 юли, 21.00, Театър „Римски терми“ – Варна 2019

Мултимедиен концерт

Участват:

Вокална формация „Маджика“: 
Галина Великова - сопран
Филипа Руженова - сопран
Миглена Страдалска - мецосопран
Елеонора Христова - мецосопран Марина Винокурова - цигулка
Милена Захариева - флейта
Олена Мошинска - виолончело
Руслан Павлов - пиано Мултимедия
Свилен Николов Вокални и инструментални аранжименти
Руслан Павлов В програмата:

1. I FEEL PRETTY, Lenard Bernstain, „Уестсайдска история“ - изп. вокална формация "Маджика";
2. ONCE UPON A DREAM/ към анимационния филм „SLEEPING BEAUTY“ (Спящата красавица), P. I. Tchaikovsky, изп. Галина Великова;
3. UNCHAINED MELODY, Alex North, от филма „Дух“, изп. Елеонора Христова
4. ONLY LOVE, Vladimir Cosma, от сериала „Дъщерята на Мистрал“, изп. Филипа Руженова;
5. JOURNEY TO THE PAST, Stephen Flaherty, от анимационния филм на Walt Disney „Анастасия“, изп. Миглена Страдалска
6. I FINALLY FOUND SOMEONE, Barbara Streisand/Bryan Adams, от филма „Огледалото е с две лица“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
7. I SEE THE LIGHT, Alan Menken, от анимационния филм „Tangled“ (Рапунцел), изп. Филипа Руженова;
8. TOUCH THE SKY, Alex Mandel, от анимационния филм „Brave“, изп. Миглена Страдалска;
9. WHEN I FALL IN LOVE, Victor Young, към анимационния филм „Пепеляшка“, изп. Елеонора Христова;
10. WHEN YOU BELIEVE, Hans Zimmer, от анимационния филм „Принцът на Египет“, изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
11. SO CLOSE, Alan Menken, от филма „Enchanted“ (Омагьосани), изп. Елеонора Христова;
12. Nella Fantasia, Енио Мориконе, от филма "Мисията", изп. Галина Великова;
13. WALKING IN THE AIR, Howard Blake, от анимационния филм „The Snowman“, (Снежният човек), изп. Миглена Страдалска;
14. A WHOLE NEW WORLD, Alan Menken, от анимационния филм „Аладдин“, изп. Галина Великова и Елеонора Христова
15. OVER THE RAINBOW, Harold Arlen, от мюзикъла „Магьосникът от Оз“, изп. формация „Маджика“;
16. LA VIE EN ROSE, Edith Piaff, към автобиографичния филм „Живот в розово“, изп. Филипа Руженова;
17. L'AMORE SEI TU, Dolly Parton, към филма „Бодигард“, изп. Галина Великова;
18. THE PRAYER, David Foster, от анимационния филм „Quest for Camelot“ (В търсене на Камелот), изп. Миглена Страдалска и Филипа Руженова;
19. I WANT TO SPEND MY LIFETIME LOVING YOU, от филма „Маската на Зоро“, изп. формация „Маджика“
20. I WILL FOLLOW HIM, към филма „SISTER ACT“, изп. формация „Маджика“;
21. The Lion Sleeps Tonight, група Тhe Tokens, към анимационния филм „Lion King“, изп. формация „Маджика“.

Месецът на любовта не може без „Дон Жуан”. На 20 февруари от 18 часа публиката ще съпреживее драматичните перипетии около любовните интриги на всепризнатия съблазнител в едоименната опера от В. А. Моцарт. На диригентския пулт ще застане младата и изключително талантлива Вилиана Вълчева, чиито експресивен диригентски жест публиката особено харесва. В постановъчния екип още: Александър Текелиев – режисьор, Иван Савов – сценограф, Желка Табакова - хореограф, диригент на хора Стефан Бояджиев.

Завеса. Начало. Лепорело, слугата на Дон Жуан стои на стража пред дома на Командора, където тайно се е вмъкнал Дон Жуан. От къщата се чува шум. При Дона Анна е влязъл непознат мъж, който се опитва да я прелъсти. Тя оказва отчаяна съпротива, вика за помощ, пристига баща й, Командорът. Той влиза в дуел с Дон Жуан, но пада смъртно прободен от сабята му. Дона Анна призовава и годеника си дон Отавио, но вече нищо не може да се направи. Двамата се заклеват да отмъстят на убиеца.

И това наистина се случва, но чак в края на представлението, по всички правила на трилъра. Защото „Дон Жуан” си е истински оперен трилър

Баритонът Венцеслав Анастасов е великолепен в ролята на покорителя на женските сърца. В разцвета на творческите си сили, с ангажименти на най-добрите световни сцени, солистът на Държавна опера Варна владее безупречно гласа си. Техниката при него е само едно от средствата за изграждане на цялостния образ на героя, като комбинация от вокално и артистично съвършенство.

В останалите роли ще се преобразят също доказали високия си професионализъм артисти: Евгений Станимиров – един перфектен Лепорело; Линка Стоянова – винаги добра, също и като Дона Анна;  Даниела Димова с нейната богато нюансирана Дона Елвира, непрекъснато разкъсвана между любовта, ревността и амбицията да отмъщава; Пламен Димитров, когото сме свикнали да виждаме в крайно драматични роли, тук е един изненандващо комичен Мазето. Няма и как да е другояче, след като негова партньорка е Илина Михайлова – чаровна като своята героиня Церлина, тя винаги спечелва публиката с красотата и таланта си; Гео Чобанов – един много убедителен Командор. В този кръг от познати имена ще се впише и младият тенор от Варна Хрисимир Дамянов в ролята на Дон Отавио.

Красивата история за любовта между младата гейша Чо-Чо-Сан, наречена още Пеперуда (Мадам Бътерфлай) и американския морски офицер Ф. Б. Пинкертон Джакомо Пучини превръща в може би най-енигматичната творба в световната оперна литература.

За водещите солисти на Държавна опера Варна Линка Стоянова (сопран) и Арсений Арсов (тенор)  "Мадам Бътерфлай" дава възможност да покажат в максимална степен красотата на гласовете си, шлифовани през годините във високо певческо майсторство.

В звездния състав Калуди Калудов, Марчин Брониковски, Деян Вачков, Елена Чавдарова-Иса, Анна Дитри и Петър Петров

Спектакъл, посветен на 70-годишнината на забележителния български бас Петър Петров

На 7 ноември от 19 часа ще бъде представена постановката на режисьора Кузман Попов от 2002 г. „Дон Карлос”. Сценографията е дело на Тодор Игнатов, костюмите – на Лора Маринова. На диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов.

Като солисти в спектакъла ще вземат участие едни от най-успешните български оперни звезди, както и двама полски артисти. В ролята на Дон Карлос ще се представи варненецът Калуди Калудов, който за щастие в последните години работи основно в България и при първа възможност винаги откликва на покана от театъра в родния си град. За последно го чухме през юни т.г. на сцената на Летния театър в ролята на Пинкертон от оп. «Мадам Бътерфлай» на Пучини.

На 7 ноември отново ще аплодираме Калуди Калудов - любимия на варненци тенор от световна величина, почетен гражданин на нашия град и признат музикален педагог.

Още преди години наричат Деян Вачков «Новия Борис Христов на България». Един млад български бас, вече пял в най-авторитетните оперни театри по света, Деян Вачков ще се представи в ролята на Филип Втори – емблематична и любима роля за всеки бас.

Покорил сцените на Виена, Милано, Токио, Будапеща, Тенерифе, Аrena di Verona, пял в Амстердам и Палм Бийч, Палермо, Валенсия и Франкфурт, участвал в спектакли в Сиатъл, Мадрид, Бари, Парма, Лас Палмас и Равена, в Триест, Лозана и Виши, в Монте Карло, Неапол и Сеул, вече втори сезон Деян Вачков е солист на Държавна опера Варна.

Любимата на баща и син кралица Елизабет ще изпълни талантливата и чаровна полска певица  Анна Дитри, завършила НБУ в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Срещата между двамата се превръща в партньорство за цял живот и неотдавна двамата отпразнуваха своята сватба не къде да е, а във Варна.

В ролята на Принцеса Еболи ще се превъплъти Елена Чавдарова-Иса, солистка на Пловдивската опера и постоянен гост на Варненската опера.

В емблематичната роля на Родриго, Маркиз Поза за първи път ще чуем звездния полски баритон Марчин Брониковски, чийто път към световните сцени тръгва от София. Роден във Варшава, той завършва музикален колеж, а след това продължава образованието си в Музикалната академия в София в класа на професор Руско Русков, както и в Accademia Rossiniana в Песаро под ръководството на Алберто Зеда.

Специализира при Карло Бергонци в Тетър Ла Скала в Милано. Лауреат е на международните конкурси в Памплона и Билбао (Испания), Кардиф (Ирландия), Вервиер (Белгия), Варшава (Полша), Претория (Република Южна Африка) Осло (Норвегия), и Хелзинки (Финландия).

Репертоарът на Марчин Брониковски включва централните баритонови партии в опери на Моцарт, Росини, Доницети, Леонкавало, Верди, Гуно, Бизе, Чайковски, Пучини и др. Пял е в едни от най-известните оперни театри в света като Кралската опера “Ковънт Гардън” в Лондон, в Страсбург, Кейптаун (Опера Нико), Атина, Тел Авив, Билбао, Малага, Памплона, Палма де Майорка, Менорка, Овиедо, Берлин (Дойче Опер), Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Дрезден, Залцбург, Шанхай, Москва (Болшой театър), Варшава (Държавна опера), Краков и много други.

Участвал е в музикални фестивали по цял свят. На сцената е партнирал на Хосе Карерас, Едита Груберова, Денис Грейвс, Евгени Нестеренко и много други световноизвестни певци. Пял е под диригентската палка на едни от най-големите диригенти на нашето време. Марчин Брониковски се изявява често на концертния подиум, както и в кантатно-ораториалния жанр.
Ангажиментите му включват концерти с Израелския симфоничен оркестър, Варшавската държавна филхармония, Оркестърът на полската телевизия и радио, Северно-холандската филхармония, Испанската RTVE, Байеришер Рундфунк, Виенския Симфоничен оркестър, Симфоничните оркестри на Лайпциг, Кьолн, Хановер, Финландската Tapiola Sinfonietta, Оркестърът на Хелзинкската опера.

Пял е с Хосе Карерас във Варшава на концерт по случай 50-годишния юбилей на UNICEF, както и в Опера Галас при Академия Навал – Ливорно, в Монументалния театър – Мадрид, в Милано, с Кьолнската филхармония, с Йерусалимската филхармония, във Флорида и Ирландия. Изнесъл е рецитали на Международния фестивал на ораториите "Wratislavia Cantans" в Полша, Шубертовия фестивал във Варшава, в Болшой театър – Москва (Зала Бетховен), Държавната концертна зала – Дъблин, Фестивалът Кангасниеми – Финландия, Селозали – Еспоо и т.н. Има записи на CD и радио-телевизионни записи за много страни.

През юни тази година дебютира на сцената на Миланската скала в ролята на Ескамилио от оп. “Кармен” на Бизе, под диригентството на Мишел Пласон. През септември му предстоят спектакли на “Кармен” в Севиля на открита сцена под диригентството Лорин Маазел, а през декември – дебют в Teatro La Fenice във Венеция с операта на Масне “Кралят на Лахор”.

С този изключителен състав спектакълът на „Дон Карлос” на 7 ноември несъмнено ще бъде оперно събитие от световна величина. Неслучайно точно с този „Дон Карлос” отбелязваме и 70-годишнината на забележителния български бас Петър Петров – солист с международна кариера, артист с над 35 творчески сезона в Софийска опера и балет. Във Варна ще го чуем за пръв път в ролята на Великия инквизитор.

Петър Петров има интересна биография. От дете учи солфеж и пиано, но после завършва Химико-технологичния институт в София. През 1968 г. се дипломира като инженер и по същото време печели конкурс за артист-солист в Старозагорската опера.

11 декември, 16.00, Сцена Ротонда

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

На 11 декември, 16.00, Сцена Ротонда ще събере почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик ще поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017.В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.Модератор Виолета Тончева.

Ето как изкуствоведът РУМЕН СЕРАФИМОВ характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.

21 юни 2019, 19.00, Основна сцена

На 21 юни 2019 в балетния спектакъл "Дон Кихот“ от Л. Минкус, хореографска редакция на Сергей Бобров, в главните роли на Китри и Базил варненската публика ще види за пръв път младитесолисти на балетната трупа при Държавна опера Варна Нерея Асторя от Испания и Марко ди Салво от Италия.

         НЕРЕЯ АСТОРЯ

е родена в Мадрид (1999), завършва Carmina Ocana, Pablo Savoye School и Victor Ullsate School, посещава майсторски клaсове на видни балетни педагози от English National Ballet School, Dance Intеrnational Meeting Spain – France и др. Участва в Dance International Day Gala в Сан Себастиан (2015, 2016, 2017), била е солистка на Ballet Joven Impulsa (2017), а от 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара й влизат ролите на Клара, Коломбина, Китайски танц в „Лешникотрошачката“, „Пепеляшка“ в „Пепеляшка“, Вилис в „Жизел“, Лебед в „Лебедово езеро“ и др. Танцува също в „Who cares“ от Баланчин и се снима във филма „Юли“, посветен на известния кубински балетист Карлос Акоста.

„За пръв път ще танцувам Китри и този дебют е изключително преживяване за мен. „Дон Кихот“ е класисчески испански сюжет и аз като испанка се чувствам особено отговорна да пресъздам образа на Китри по възможно най-автентичния начин. Всичко това прави вълнението ми още по-голямо“, споделя Нерея.

    МАРКО ДИ САЛВО

ще бъде нейн партньор в ролята на Базил. Роден в Палермо (1999), италианецът започва да учи класически балет в родния си град, завършва Балетната академия на Виенската Щатсопер (2013-2018) и участва – освен в нейните майсторски класове, също в майсторски класове на Royal Ballet School, Staatliche Balletschule Berlin, Hamburg State Ballet School, Tanzakademie Zuerich, Balletakademie Hochschule fuer Musik und Theater Muenchen и др. От 2018 е член на балетната трупа на Държавна опера Варна. В репертоара му влизат ролите на Бено в „Лебедово езеро“, Арлекин, Китайски танц, Руски танц в „Лешникотрошачката“, танцува също в балетите „Пепеляшка“, “Ромео и Жулиета“, „Самсон и Далила“, „Историята на Пулчинела“, „The little Sweep”, Оперния бал на Виенската Щатсопер (2017, 2018), Нуреев Гала във Виена (2018).  Във Варна Марко ди Салво танцува, освен в балетни постановки, в мюзикъла „Любовта никога не умира“ от Уебър и особено се откроява със соловото си участие в Половецките танци на операта "Княз Игор" от Бородин.

„Аз също като Нерея съм щастлив да танцувам Базил, главната роля в „Дон Кихот“ от Минкус. В тази интересна и многостранна партия трябва да покажа различни характеристики на образа. Да играя пантомима, да проявя чувство за хумор, след което да превключа на романтично паде дьо и сериозна хореография. „Дон Кихот“ наистина е предизвикателство, но желано предизвикателство. „За Нерея и за мен „Дон Кихот“ е не просто шанс, а сбъдната мечта, за която сме благодарни на главния балтмайстор на Варненската опера Сергей Бобров и на Светлана Тоншева, с която подготвяме партиите си.

Всъщност Варненската опера е първото ни истинско работно място в професионална балетна трупа. Научихме много, откакто танцуваме във Варна и особено по време на гастрола ни със Сибирския балет в Обединеното кралство. В края на миналата и началото на тази година, в продължение на 3 месеца всеки ден имахме спектакли, всеки ден трябваше да бъдем в кондиция и на всеки спектакъл да показваме най-доброто от себе си пред публиката в различни градове. В това незабравимо преживяване събрахме много опит и определено си заслужихме аплодисментите. Нерея и аз и сега ще се постараем да отговорим на доверието, което ни гласува Сергей Бобров, като ни повери партиите на Китри и Базил в „Дон Кихот“. Пожелаваме си публиката да ни хареса“, разказва Марко ди Салво.      

10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, а в следващия момент ви запраща в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкаже в навечерието на Деня на влюбените „Моята страстна латино любов“. В театрализирания концерт, с режисьор Сребрина Соколова, словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен - спомен за нещо отминало, но не и забравено. Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба ичувствената бачата. Този коктейл от цветове, глас и движения ще предложат артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев. Специално участие в „Моята страстна латино любов“ имат харизматичният актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев, с клавирния съпровод на Соси Чифчиян.

Поради големия интерес и изчерпване на свободните места на 10февруари, концерт-спектакълът „Моята страстна латино любов“ ще има и второ издание на 11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда.

Маестро Светослав Борисов с покана за премиерния спектакъл на 20 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023

„Дон Паскуале“ е оптимистичен и весел остров, на който стъпвам след постановката ми в Германия на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която също е комедийна, но изградена по съсем различен начин творба. Винаги се връщам с удоволствие към шедовъра на Доницети, с който излязохме за пръв път на варненска сцена през 2015 г., а след това го поставих и в Германия. С други думи, сегашната ми среща с „Дон Паскуале“ е среща с много добър приятел.

По принцип правя различни диригентски прочити, ориентирани спрямо режисурата. Режисьор на новата варненска постановка е Сребрина Соколова и с нея, както и с целия екип, се стремим да изградим с модерни изразни средства много жива и съвременна интерпретация, за която несъмнено ще допринесе и неповторимата атмосфера на Летният театър. 

 На 5 март от 19 часа любителите на оперната класика ще имат възможността да съпреживеят Вердиевия шедьовър “Набуко”.

Под диригентската палка на маестро Стефан Линев, образа на Набуко ще пресъздаде баритонът Пламен Димитров, който в успешната си кариера на българска и световна сцена прибавя непрекъснато нови централни роли. След прекрасните му превъплъщения са Риголето, Барон Скарпия, Граф ди Луна, Маркиз Поза, Жорж Жермон, солистичните роли в „Кармина Бурана”, Набуко, Мазето и др.

 В ролята на Абигайл ще гостува Татяна Спиридонова, която притежава всички певчески и артистични данни, за да защити знаковата за сопраните партия.

Татяна Спиридонова (сопран) завършва НМА „Панчо Владигеров“ в класа на доц. К. Вачкова, специализира вокално майсторство и интерпретация в Международната академия на вокалните изкуства при Александрина Милчева, квалифицира се в майсторски клас на Гена Димитрова.

Започва певческата си кариера с концертни изпълнения на кантатата „Кармина Бурана“ от К. Орф на всички български сцени, включително „Зала България“ и залата на Софийска опера и балет. Пяла е и в „Auditorium Hall“ в Барселона, Испания, както и в множество театри в Холандия и Египет.

Певицата поддържа богат кантатно-ораториален репертоар от произведения на Моцарт, Шуберт, Доницети, Перголези, Бетховен, Верди, Брамс, Фуре и др. Дебютира на  оперна сцена в ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди в Русе през 2001 г.

Заради дъждовното време снощният спектакъл на "Дон Паскуале" в Летния театър се отлага за днес - 21 август от 19 часа на сцената на Варненската опера.

Билетите важат без заверка, могат да се презаверят и за Оперната гала на 25 август от 21 часа в Летния театър.

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 Фотография Росен Донев

Фестивална кулминация

Кулминацията на XVI Великденски музкален фестивал – Варна 2015 ще бъде премиерата на комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, която Държавна опера Варна ще представи на 8 и 9 април от 19 часа. Автори на постановката са главният диригент Светослав Борисов и главният режисьор на оперния театър Кузман Попов. Художник на костюмите е Елена Иванова, а декорите са предоставени на партньорски начала от Teatro Comunale в Модена, Италия. В екипа са още Стефан Бояджиев - диригент на хора, Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев – концертмайстори, Сребрина Соколова - асистент-режисьор и Кристиян Йорданов - помощник-режисьор, както и корепетиторите Жанета Бенун, Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев и Руслан Павлов.

Интригата около Дон Паскуале

Ролята на самодоволния стар ерген Дон Паскуале, който е решен най-сетне да се ожени, при това непременно за млада дама, красива като ангел (Bella siccome un angelo), репетират басите Деян Вачков. Евгений Станимиров и Гео Чобанов. За партията на Доктор Малатеста, който трябва да помогне в осъществяването на сватбеното начинание, се готвят баритоните Пламен Димитров и Свилен Николов. Тъкмо докторът стои зад мнимата сватба на Дон Паскуале с мнимата сестра на доктора сестра Софрония, която срамежливо избягва да покаже лицето си. Всъщност това е красивата вдовица Норина, влюбена обаче в племенника на Дон Паскуале Ернесто.
В ролята на Норина с особено удоволствие се превъплъщават сопраните Илина Михайлова и Ирина Жекова, а техни партньори в ролята на Ернесто са тенорите Арсений Арсов и Георги Султанов. Според предварителния замисъл, младоженката веднага започва да прахосва богатството на съпруга си с такъв размах, че разочарованият Дон Паскуале сам бърза да се освободи от брачните окови. Случват се и други перипетии, докато в крайна смета интригата се разкрива. Всички молят за прошка Дон Паскуале, който за обща радост се оказва незлобив и дава благословията си на младите влюбени. В сюжета е замесен и нотариус, в изпълнение на Росен Рангелов и Петър Генов.  

Доницети и оперната слава

Роденият в Бергамо Гаетано Доницети (1797-1848) е едва на 21 години, когато жъне успех с първата си опера и това предопределя шеметния му път като композитор от световна величина. В периода 1834-1838 е професор по композиция в прочутата Неаполитанска консерватория, която две години по-късно оглавява. Работи като театрален директор в Париж и всички европейски театри го заливат с поръчки. За четвърт век написва 70 опери, сред които шедьоврите „Любовен еликсир”, „Лучия ди Ламермур”, „Фаворитката”,  „Анна Болейн” и разбира се „Дон Паскуале”.   Прочут с бързината и лекотата, с които композира творбите си, Доницети създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура, с единна драматургична концепция в стил опера-буфо, с богата мелодика и блестящи музикални номера, които публиката бурно аплодира на премиерата в Париж на 3 януари 1843 г. Творил в постоянна надпревара с Росини и Белини, Доницети е един от тримата големи италиански романтици, чието творчество бележи разцвета на италианската музика в първите десетилетия на XIX век. Творбите му дишат с духа на новото време, звучат с  народнопесенни интонациии и – не на последно място – разкриват най-добрите страни от таланта на певците. Неслучайно оперни звезди от различни поколения триумфират на световните сцени в негови произведения.

 Прочетете още:

Един съвсем различен „Дон Паскуале”

Режисьорът Кузман Попов за своята нова постановка „Дон „Паскуале” от Доницети

22 август 2016, 21.00, Опера в Летния театър

Под патронажа на Ирена Соколова, заместник-председател на Парламентарната комисия по култура и медии в 43-то НС

Режисьор и сценограф Кузман Попов

Диригент Вилиана Вълчева

Костюмограф Ася Стоименова

3D мапинг Полина Герасимова

Солисти:

Дария Масиеро – Норма

Борис Луков – Полионе

Даниела Дякова – Адалджиза

Евгений Станимиров - Оровезо

В премиерния маратон на ММФ „Варненско лято” 2016 бисерът на Белини „Норма” е последната, шеста поредна премиера, която Държавна опера Варна ще поднесе в Опера в Летния театър на 22 август.

Наричат Винченцо Белини „Моцарт от Катания”, меломаните обожават неговата „Норма”, в която най-ярко се изявява италианският стил белканто, а прочутата ария „Каста дива”, превърнала се във визитна картичка на Белини, е позната и на хората, които са далече от света на операта.

За Варненската опера е гордост, че на 23 май 1972 година на нейната сцена е изнесена първата българска постановка на „Норма”.

Преводът на български език и режисурата са били на Михаил Хаджимишев, сценографията и костюмите - на негова съпруга Ани Хаджимишева.

Под диригентството на Недялко Недялков в главните роли блестели големите имена на Варненската опера - сопраното Мария Бохачек в ролята на Норма, нейния съпруг, тенора Тодор Костов в ролята на Полионе и баса Стефан Циганчев в ролята на жреца Оровезо.

Сегашната постановка на „Норма” е втората в историята на Варненската опера. Режисурата и сценографията са дело на главния режисьор на оперния театър Кузман Попов.

"Норма е една история за любов и ревност, за обич и омраза, за агресия и бунт на поробените, на която ако погледнем със страстно око, ще видим, че реалността става легенда.

Действието на „Норма” се развива в една нощ. Има ли шанс да разбулим тъмната завеса, на която са набодени звездите? Една нощ, в която сякаш звездите разказват своята история, сякаш те са изпратили своите посланици, за да установят контакт с нас – зeмните... Какво ще се случи при тази среща? Ще бъде ли успешен мостът във времето, който се опитва Норма да направи?” Върху този въпрос фокусира режисьорската си концепция Кузман Попов.

„Тръгвайки от режисьорския прочит, реших да изполвам един по-футуристичен поглед към „Норма”. Проектирах костюмите с крайно изчистена, почти геометрична линия, в графичната черно-бяла гама, на която драматично контрастира единствено червеният цвят”, обяснява талантливата млада художничка Ася Стоименова, костюмограф на постановката.

На диригентския пулт за премиерата на 22 август в Летния театър ще застане Вилиана Вълчева, диригент на хора Стефан Бояджиев, концертмайстор Анна Фурнаджиева.

В ролята на Норма ще се превъплъти възхитителното италианско сопрано Дария Масиеро.

„Щастлива съм отново да бъда част от ММФ „Варненско лято” след успешния и толкова красив концерт “Belcanto Stars” през миналия сезон. Истинско удовлетворение ми донесе участието в ролята на Леонора ди Варгас в „Силата на съдбата” от Верди преди няколко дни. Особено съм развълнувана от възможността да дебютирам във Варна в ролята на Норма, една от моите любими героини.

Репетициите с екипа на Държавна опера Варна вървят добре, всички очакваме с нетърпение премиерата на 22 август. ММФ „Варненско лято” е един най-важните и най-популярни фестивали в Европа и аз се чувствам поласкана да пея на неговата сцена”, разказва Дария Масиеро.

Нейни партньори в останалите главни роли са великолепните български певци с международна кариера - мецосопраното Даниела Дякова като Адалджиза и Евгений Станимиров като Оровезо, тенорът Борис Луков ще бъде Полионе.

„Полионе е вокално много трудна партия с една от най-дългите арии в цялата оперна литература. Той не е положителен персонаж, разкъсван  между любовта си към Адалджиза и дълга към Норма, която е майка на децата му. Спецификата на партията са ниските вокали в нисък регистър от една страна и пределените височини от друга страна и този голям диапазон прави партията трудно изпълнима. За мен е удоволствие да работя с талантливата диригентка Вилиана Вълчева и прекрасното мецосопрано Даниела Дякова”, подчертава Борис Луков.

Даниела Дякова допълва: „И аз съм много щастлива, че за втора поредна година имам удоволствието да бъда част от престижния и претенциозен афиш на ММФ „Варненско лято” с толкова прекрасни заглавия и премиери. Благодаря за доверието на директора на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова.

Адалджиза е една от любимите ми партии, които съм изпълнявала на различни сцени в България, Франция и Италия. Характерното за нея е, че теситурата е доста висока, де факто Адалджиза е написана за сопран, а звученето й с мецосопранов тембър е по-екзотично и пленително.

Така публиката има възможност да направи разликата между високия, светлия сопранов и по-тъмния мецосопранов тембър.”

С особено внимание се подготвят за премиерата и любимците на екипа, 7-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

Прочетете още:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Свилен Николов и Георги Султанов в интрига срещу стария жених

„Дон Паскуале” – 17 октомври, 19.00

Гаетано Доницети, прочут с бързината и лекотата, с които композира, създава „Дон Паскуале” само за 11 дни, а оркестрацията - за 8. Резултатът е партитура с единна драматургична концепция и богата мелодика в стил опера-буфо, която публиката бурно одобрява на премиерата на 3 януари 1843 г. в Париж.

В интригата срещу самодоволния стар ерген Дон Паскуале, решил да се ожени, при това непременно за млада дама, се включват водещи солисти от екипа на Държавна опера Варна, заедно с внука на големия български актьор Петър Слабаков - Георги Султанов като Ернесто. Далеч по-младият от своя персонаж Евгений Станимиров: «много хубав бас, който младият певец гъвкаво използва в местата, изискващи бърза артикулация», според Елена Хаберман от Списанието за опера и балет в цял свят «Der neue Merker”, се превъплъщава артистично в Дон Паскуале. Музикалната наблюдателка се впечатлява още от Ирина Жекова в ролята на палавата Норина – „лиричен сопран с добре школуван глас и богат диапазон”, както и от „отличния в музикално отношение хор” и „завладяващата с динамиката си трактовка” на диригента Светослав Борисов. Свилен Николов също е много убедителен като Доктор Малатеста и забърква с очевидно удоволствие цялата интрига, за да я доведе до успешен край.

Импониращ акцент в изключително динамичния режисьорски прочит на Кузман Попов внасят костюмите на Елена Иванова, които предлагат своеобразно модно шоу от няколко епохи - Паскуале идва от барока, Ернесто - от края на миналия век, а Малатеста и Норина са някъде между барока и новото време.

Билети на касата на Софийска опера и балет и online на www.ticketportal.bg  Пакетна цена за трите спектакъла - отстъпка 20% за ценови пояси от 15 до 40 лева. За групови посещения над 10 човека на спектакъл  - отстъпка  10 % за ценови пояси от 15 до 40 лв.

Видео трейлър може да видите тук:  https://drive.google.com/file/d/0B0tBkfnQc1IqOHFpd3o5elFnVXc/view?usp=sharing

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

В операта „Ернани“ са заложени принципите на романтичния театър, с неговите ярко обагрени, сложни и често противоречиви характери. Джузепе Верди композира операта по либретото на Франческо Мария Пиаве, което следва сюжета в едноименната драма на Виктор Юго. Избраник на красивата Елвира е бунтовникът Ернани, който всъщност е благородник, но тя е сгодена за Гомес да Силва – неин чичо, а и кралят на Испания Дон Карлос претендира за сърцето й. В любовния четириъгълник бушуват страсти, героите се борят за своята любов, но и за своята чест и Верди дава блестящ музикален израз на този сложен емоционален възел.

Представена за пръв път на 9.03.1844 г. във Венеция, операта „Ернани“ се превръща в един от бисерите в творчеството на великия композитор. В 75-годишната история на Държавна опера Варна постановката на „Ернани“ 2022 е четвърта поред след сценичните реализации през 1960, 1989 и 2010 г.

Диригентската трактовка в най-новата варненска постановка на "Ернани" е на маестро Григор Паликаров, един от най-големите съвременни диригенти с международно признание, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. Режисьорът от Националната опера и балет на РС Македония Деян Прошев, който вече е поставял няколко пъти на варненска сцена, е поканен да направи сега първия си прочит на "Ернани". Автор на сценографията и костюмите на солистите е Денис Иванов, останалите костюми са дело на Лора Маринова и Мария Трендафилова. Хореографията на „Ернани“ поставя Светлана Тоншева, балетмайстор на Държавна опера Варна.

Актьорът от Народния театър „Иван Вазов“ МИХАИЛ ПЕТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Оркестър без име“ като един от петте най-добри български филми; за мюзикъла „Оркестър без име“ като достойно продължение на филма с други средства; за колоритния образ на Миташки и негативните черти в характера на българина, които за съжаление се задълбочават; за мюзикъла като синтетично изкуство и свеж полъх във време на изпитания. 

-Сигурно харесвате филма „Оркестър без име“...

-Ако подберем най-добрите български филми, „Оркестър без име“ във всеки случай ще бъде в петицата на тази класация. Във филма участват прекрасни млади актьори, които по-късно, благодарение и на този филм, се развиха и получиха голяма популярност. Сега се срещаме с този материал на Станислав Стратиев, вече в сценичен вариант на Борис Панкин. Постановката не отразява точно филма, защото междувременно изминаха 40 години, нещата се менят, животът се променя, а с него се променят и хората. Има детайли, които са осъвременени и според мен звучат по-актуално. Мисля, че се получи едно достойно продължение на филма „Оркестър без име“, вече в жанра на мюзикъла.

Маестро Григор Паликаров за работата над предстоящата премиера на „Ернани“, предизвикателствата в музикалната драматургия, необходимата креативност от солистите и достойнствата на ранния, но пълнокръвен Верди в „Ернани“.

6 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022

Маестро Паликаров, преди началото на днешната, да попитам бързо как завърши снощната репетиция на „Ернани“?

Събрахме вече всички музикални компоненти на операта, които включват солисти, хор и оркестър и трябва да кажа, че се получава много добре. Вървим към една, вярвам, хубава премиера с тази много красива опера на Верди.

Какво е особеното в тази творба?

Персонажите не са еднопланови и търпят развитие. Сюжетът е с много обрати, като някои от тях се случват изключително бързо, буквално в няколко реплики на героите. В текста обратите присъстват ясно, но работата на диригента е така да ги изведе, че дори когато чете субтитрите, публиката да ги усети и в музикално-драматургичен план.

В „Ернани“ се срещат дълги красиви музикални епизоди, всичко върви сякаш спокойно и изведнъж ситуацията рязко се променя. Мотивацията за тази промяна трябва ясно да бъде откроена, защото тя обосновава следващите ходове на действието. Тази ранна музикална драматургия на Верди е предизвикателство за диригента и солистите, с което се надявам ние да се справим по възможно най-добрия начин.

11 септември 2017, 20.00, Летен театър

На 11 септември, със съдействието на Община Варна, в Летния театър ще бъде представен музикално-танцовият спектакъл „Орфей и Евридика“, съвместна продукция на Международен фестивал на изкуствата „Перперикон“ и Театрално-музикален продуцентски център Варна.

През лятото варненската публика бе запленена в Театър Римски терми от операта „Орфей и Евридика“ от Глук, в интерпретацията на българо-кипърски екип, сега тя ще има възможността да съпреживее отново древния мит, пресъздаден от друг екип, също с международно участие.

Двигател на замисъла и реализацията е продуцентът Петър Савчов. Режисурата е дело на проф. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и „Карнеги мелън юнивърсити“ – САЩ. Румяна Бъчварова, създала популярните музикално-танцови спектакли „Самодивска сватба“, Поклонение пред Великата Богиня – майка“, „Предсказанието на оракула“ и други, е разработила сценографията и костюмите. На диригентския пулт ще застанеЙосиф Герджиков, един от най-ревностните популяризатори на бароковата музика у нас. За 3D мапинга, мултимедията и специалните ефекти отговаря Димитър Савчов. В ролите: Орфей – Владимир Попов от Държавна опера Русе, Евридика – Венера Мелеки от Националните опери на Кипър и Гърция, Вестителка – Олга Павлова от ДМБЦ „Ст. Македонски“. Участват Фестивален симфоничен оркестър, хор „Клаудио Монтеверди“, Стоян Павлов – тъпан, метъл група „Ренегат“, танцова трупа от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и ПУ „П. Хилендарски“.

Орфей е първият културен герой на Европа, от който води началото си един от най-мощните култове на древността, възхваляващи силата на любовта и изкуството. В разцвета на Ренесанса, преди 420 години, митът за Орфей вдъхновява Клаудио Монтеверди да създаде една от първите оперни творби „La favola d’ Orfeo”. Спектакълът използва част от музикалния текст на това произведение, но го обогатява с фрагменти от малко известни древноегипетски и древногръцки творби, мотиви от българския фолклор, както и със съвременното звучене на метъл и хип-хоп. Включени са и специални визуални ефекти, чрез които фабулата, текстовете на операта и Орфеевите химни стават достъпни за съвременния зрител. Обединил в себе си различни изкуства, спектакълт „Орфей и Евридика“ е апотеоз на любовта и човешкия дух.

Билети по 10, 15, 20, 25, 30 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

При лошо време спектакълът „Орфей и Евридика“ ще се измести в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта от 21.00.

МУЛТИМЕДИЕН КОНЦЕРТ С ГЛ. ДИР. НА ФЕСТИВАЛ „ПУЧИНИ“ ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ И СОПРАНОTO ДОНАТА Д‘АНУНЦИО ЛОМБАРДИ - НАГРАДА „ПУЧИНИ“ 2019

11 юни, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

XIII издание на Опера в Летния театър 2022 на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Държавна опера Варна, започва емоционално с „Жените на Пучини“. Мултимедийният концерт на 11 юни от 21.00 часа, е замислен като проникновен и дълбоко интимен разказ за героините и музите на великия композитор. Увенчали с имената си всички негови опери, деликатната Мими, жизнерадостната Мюзета, ревнивата Тоска, студената Турандот, доверчивата, но горда Бътерфлай ще разкрият различни страни от многопластовата женска природа. Влюбен във всяка една от героините си, Пучини е вложил цялата си душа в разтърсваща музика с пълнокръвни и дълбоко вълнуващи образи.

20 юли 2017, 21.00

На 20 юли, 21.00 часа, в уникалната атмосфера на Римските терми във Варна, публиката ще съпреживее романтичната любов на Орфей и Евридика, за която според древния мит, дори смъртта не е предел.

Премиерата на операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук в XV издание на Театър Римски терми е съвместен проект на Държавна опера Варна и Младежко оперно общество Кипър. Автор на сценичната версия е Академик Пламен Карталов, диригент Франсис Гай – Кипър, хореограф Риолина Топалова. В главните роли ще аплодираме сопраното Даниела Димова – Евридика и мецосопраното Цвета Христофору – Орфей. Сопраното Лиляна Кондова ще бъде Амур, а балетните артисти Катерина Петрова и Цецо Иванов ще пресъздадат духа на Евридика и духа на Орфей.

Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. За Цвета Христофору „Орфей и Евридика” също е много специално преживяване. Родена във Варна, завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и НМА „Панчо Владигеров” с отличие, Цвета Христофору живее и твори в Кипър. Тя гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.

“OРФЕЙ И ЕВРИДИКА” – НАЙ-ПРОЧУТАТА ОПЕРА НА „КАВАЛЕРA СЪС ЗЛАТНИ ШПОРИ“ КРИСТОФ ВИЛИБАЛД ГЛУК

Почитан като „велик майстор на италианската опера“, Кристоф Вилибалд Глук, обикновено избира за сюжети истории от митологията и от античната епоха. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист, също ярка личност на своето време, го подтиква към революционни промени в създаването на оперни произведения. „Всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, следователно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнообразен и потресаващ“, обосновават разбирането си за новата опера двамата приятели.

Целта е да се постигне синтез между малко текст, ярка музика и много зрелищни ефекти – една гледна точка, която векове по-късно продължава да бъде интересна за хората на изкуството. Тя провокира и Академик Пламен Карталов да предложи своя сценична интерпретация на камерната опера. Създадена през далечната 1762 г., „Орфей и Евридика” отразява новаторските търсения на композитора и остава в историята като най-забележителната творба на „Кавалера със златни шпори”. С тази титла, една от най-високите през XVIII век в Италия, е удостоен и Кристоф Вилибалд Глук.

 Прочетете още: Цвета Христофору: „Орфей и Евридика“ е божествен ритуал, не опера

14 февруари – мюзикълът „Брилянтин“

15 февруари – операта „Ромео и Жулиета“

18 февруари – мултимедийният спектакъл „Фламенко Кармен“

Двата големи февруарски празника - Трифон Зарезан, покровителя на лозарите и винарите и Свети Валентин, католическия закрилник на влюбените, посрещаме с открити сърца. По темата съществува иначе рядко срещаният по българските земи консенсус. Това за празничния консенсус много по отдавна от нас са разбрали германците, които вярват, че „Празниците трябва да се празнуват, както се случат“, според тяхната известна поговорка „Feste muss man feiern, wie sie fallen”.

И така, в Държавна опера Варна двойният празник на виното и любовта се отбелязва с 3 спектакъла в 3 дни. Стартът дава на самия 14 февруари - Деня на Свети Валентин, мюзикълът „Брилянтин“ на режисьорката Сребрина Соколова и харизматичния маестро Страцимир Павлов, който празнува в същия ден рожден ден. Освен това, в ролите на Санди и Дани ще бъдат неустоимите Лилия Илиева - Михайлова и Велин Михайлов - двамата родени за сцената и един за друг любимци на публиката. Това не е един, а много празници на едно място.

21 ноември, 19.00, Основна сцена

Цигуларката АННА ФУРНАДЖИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Симфоничния концерт с творби от Бетовен, съвместната работа с пианиста Тодор Петров и виолончелиста Франческо Мариоци, особеностите на Тройния концерт и първото изпълнение във Варна на увертюрата „Освещаването на дома“ в Деня на християнското семейство

Симфоничен концерт с творби само от един композитор, при това Бетовен, задължава...

Наистина задължава. Още повече, че догодина ще честваме 250 години от рождението на Бетовен. Нашият концерт, специално програмиран от Маестро Мариоци, ще настрои публиката за тази забележителна годишнина. Беше ми голяма мечта да изпълня Тройния концерт за цигулка, пиано и виолончело от Бетовен и съм доволна, че ще мога да го изсвиря пред варненска публика.

Как се събра триото?

За пръв път се събрахме за един концерт във Враца през февруари тази година и веднага си допаднахме. При изпълнение на Бетовен трябва да се спазват класическите норми. Техническата трудност е доста висока, трябва да я преодолеещ преди да започнеш да интерпретираш произведението и аз се надявам, че ние вече сме минали този най-труден етап, за да се отдадем изцяло на тънкостите в интерпретацията.

С пианиста Тодор Петров излизаме заедно на сцената повече от 10 години. Тодор от своя страна много е работил с виолончелиста Франческо Мариоци и двамата имат редица концерти зад гърба си. Щастлива съм, че бях поканена да свиря в трио с тях. Тримата изнесохме през лятото камерен концерт в Италия, в който Франческо беше първи челист, аз - първа цигулка, Тодор - на пианото. Сега, освен концерта в операта, подготвяме за ГХГ още един концерт, с различна програма. Надявам се нашето сътрудничество да продължава.

Какво по-точно ти допада в изпълнителския стил на Тодор и Франческо?

Да се работи с Тодор е удоволствие. Като доктор по история на музиката, той не просто подготя перфектно изпълнението си, а подхожда изследователски, проучва разнообразни архивни материали, свързани със създаването на творбата и това много ми помага самата аз да навляза в нейната същност. Франческо Мариоци е прекрасен виолончелист, който на концерти винаги свири на редки инструменти и това е допълнителна причина варненските почитатели на симфоничната музика да посетят нашия концерт.

Новата сценична версия на на балета „Жизел” ще се играе на 29 септември от 19 часа за пръв път през новия 69-ти творчески сезон на Държавна опера Варна и за пръв път след изключително успешната премиера в началото на август т.г. Постановката и хореографията на известната творба на Адолф Адам са дело на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров и неговите асистенти - солистите на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина, Демид Зиков, Наталия Боброва, както и на репетитора на Болшой театър Сергей Антонов. Фотограф Веселин Василев.

Спектакълът се изпълнява с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството на Вилиана Вълчева. В главните роли ще танцуват водещите балетни артисти Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Юрика Аоки – Мирта и Мартин Чикалов – Ханс. Участват още Даниел Обрешков – Вилфред, Галина Велчева и Евгения Минкова – двойка вилиси, Румен Стефанов – Херцогът, Лиляна Георгиева – Батилда и Гергана Георгиева – Берта.

Идеята за балета „Жизел” идва от френския писател Теофил Готие, който предлага на Адолф Адам да напише музиката. В началото на 1841 година композиторът вече е готов, не закъснява и премиерата на 28 юни 1841 г. в Парижката опера. Успехът е толкова голям, че превръща веднъж завинаги „Жизел“ в апотеоз на романтичния балет. След Париж „Жизел” се играе в Лондон, Виена, Санкт Петербург, Милано, Ню Йорк, в цял свят, непрекъснато…

В историята на Варненската опера „Жизел” се поставя отново след една доста продължителна пауза от 39 години. Дългогодишните балетмайстори на оперния театър Стефан и Галина Йорданови са автори на предишните две постановки от 1965 и 1976 г. “Жизел” 2015 вълнува както с красивата класическа хореография на Сергей Бобров, така и с балетните умения и подчертаната ансамбловост на екипа, за който „Жизел” е последната, най-голямата любов.

Комична опера в 2 действия и 4 картини от Джоакино Росини

29, 30 март, 19.00 - Предпремиера на XIX Великденски музикален фестивал – Варна 2018

4 юли, 21.00 - Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

ЕДНА ОТ НАЙ-ИЗЯЩНИТЕ ПАРТИТУРИ ЗА ВОКАЛ И АНСАМБЪЛ

„Пепеляшка или триумфът на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

В световната оперна съкровищница „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Росини е трябвало да я композира само за 3 седмици, поради което използва готовата вече увертюра от „Вестникът”, една своя предишна опера-буфа, както и част от ария в „Севилският бръснар”. Публиката не забелязва тези детайли и приема доста вяло премиерата на „Пепеляшка“ на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим. Но скоро след това операта придобива голяма популярност както в Европа, така и в САЩ. Нещо повече — „Пепеляшка“ оспорва първенството на „Севилският бръснар” почти през целия XIX век. През 60-те години на XX вeк музиката на Росини се радва на истински ренесанс.

ПЪРВА ПОСТАНОВКА В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Постановката на „Пепеляшка“ през 2018 г. с международен екип е първа в историята на Варненската опера. За диригент-постановчик е поканена добре познатата ни от Опера в Летния театър и други спектакли на Варненската опера, именитата Маестра Николета Конти, единствената италианка, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си на международната оперна сцена. Режисурата е дело на турската режисьорка Екта Кара, сценографията и костюмите, с подчертано съвременна визия, са предоставени от Истанбулската опера, с която Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения. Диригент на хора е Цветан Крумов.

В първия предпремиерен спектакъл на 29 март ще аплодираме изтъкнатия испански Росиниев тенор Пабло Камесеийе в коронната му роля на Дон Рамиро. 
На 30 март в образа на така желания от всички девойки на бала принц на Салерно ще се превъплъти Георги Султанов, в чийто репертоар тази роля също отдавна присъства.

За ролята на камериера на принца Дандини се подготвят Венцеслав Анастасов, Свилен Николов и Делян Славов; Деян Вачков и Делян Славов репетират ролята на Дон Манифико, барона на Монтефиасконе. Сопраните Ирина Жекова, Мария Павлова и Галина Великова се преобразяват в Клоринда, по-голямата дъщеря на барона, докато Вяра Железова, Моника Стоянова и Аделина Попова ще изпълнят партията на Тисба, по-малката дъщеря на барона. За ролята на Анжелина, заварената дъщеря на барона, която всички наричат Пепеляшка, са разпределени Валентина Куцарова, Силвия Ангелова и Петя Петрова. Евгений Станимиров, Гео Чобанов и Людмил Петров получават ролята на философа Алидоро, съветника на дон Рамиро.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев. Асистент режисьор Сребрина Соколова, помощник режисьор Мариана Григорова, корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Пл. „Независимост“ 1, каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна: тел. 052 665 020; www.operavarna.com

Видео

С примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Петрова - Жизел и премиерсолистите на Софийска опера и балет Цецо Иванов – Алберт и Кирил Иванов - Ханс

Катерина Петрова

Примабалерината на Софийска опера и балет Катерина Райчева Петрова е родена на 27.11.1986 г. в София. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2005 г. в класа на Милена Симеонова. През същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва в целия класически и съвременен репертоар на трупата. Удостоeна е с отличие трета степен-младша възраст през 2004 г. и втора награда-старша възраст през 2006 г. на балетния конкурс "Анастас Петров". Взима участие в международния балетен конкурс във Варна. Богатият й репертоар включва "Лебедово езеро"- Одета-Одилия, "Баядерка" – Никия, "Спящата красавица" - принцеса Аврора, "Жизел" - Жизел, Мирта, Двойка вилиси, "Кармен" - Кармен, Съдба, "Зорба гъркът" - Марина, "Дон Кихот" - Мерседес, Карменсита, Повелителница, Червена пачка, "Шехерезада" - Шехерезада, „По средата леко издигнат" – Уилям Форсайт.

Катерина Петрова танцува в балетите на Баланчин "Аполо", "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", "Кончерто Бароко", "Класическо па де дьо", "Серенада" - соло. Тя изпълнява Антигона в "Антигона", Клитемнестра в "Електра", Индийска кукла в "Лешникотрошачката", соло в "Степинг Стоунс" – соло, Зора в "Копелия"-Зора, Сиеста в „Сюита в бяло”. Участва в съвместна продукция с холандската трупа INTRO DANS в спектакъла "Жил". През 2013 г. е гост в италианската трупа "Balletto del sud", където танцува в „Лешникотрошачката" Мари, в "Жар Птица" - Жар птица, в "Едип" - Антигона. През 2014 г. примабалерината на Софийска опера и балет е поканена в Държавния театър за опера и балет в Красноярск, Русия за ролята на Одилия в "Ле.

Цецо Иванов

Премиерсолистът на Софийска опера и балет Цецо Георгиев Иванов е роден на 5 октомври 1991 г. във Варна. Завършва Националното училище за танцово изкуство през 2010 г. в класа на Бойко Неделчев.

В същата година постъпва в състава на Софийска опера и балет. Участва във всички класически и съвременни спектакли на трупата. През 2008 г. участва в балетния конкурс "Анастас Петров" и е удостоен с отличие трета степен, а през 2010 г. - с отличие първа степен. През 2014 г. завършва АТМИИ в Пловдив със специалност Балетна педагогика.

През 2014 г. Цецо Иванов гостува на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск - Русия в ролята на принц Зигфрид в "Лебедово езеро".

В репертоара му присъстват творби като "Лебедово езеро" - принц Зигфрид, па де троа, "Баядерка" – Солор, "Спящата красавица" – принц Дезире, Синя птица, "Жизел"- принц Алберт, "Силфида"-Джеймс, "Кармен" – Ескамилио, "Дон Кихот" - Еспада, двойка приятели, "Шехерезада" - Лунен принц, "По средата леко издигнат" - Уилям Форсайт. Цецо Иванов танцува в балетите на Баланчин "Дивертименто Брилянте", "Ла Сурс", изпълнява ролята на Егист в „Електра” и на Принц Лешникотрошач в „Лешникотрошачката”.

На 22 февруари от 18 часа балетната трупа на Варненската опера предлага приятна среща с класическия балет, в която със средствата на изящното изкуство ще разкаже приказката за Пепеляшка на Шарл Перо.

Хореографията кореспондира със загадъчността и приказността в сюжета и музиката на Прокофиев. Сблъсъкът между доброто и злото произтича от конфронтацията между чистите мечти за щастие и гротеската на дребнавата завист.
Образите на майката и сестрите са пресъздадени с голяма релефност и карикатурност, за да се открои разликата между тях.

Автори на постановката са Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева, костюмите са дело на художничката Лора Маринова, а сценографията на Петър Пенев. Танцуват Евгения Минкова, Румен Стефанов, Денко Стоянов, Елиана Атанасова, Анна Андреева, Илияна Славова, Галина Велчева и др.

21 януари 2016, 18.00

Романтичният балет „Жизел” по музика на Адолф Адам е най-новата балетна постановка на сцената на Варненската опера, авторски спектакъл на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров, който намери изключителен отзвук сред почитателите на балетното изкуство още на августовската премиера миналата година. Като репетитор с нашите балетни артисти работи забележителният балетен артист от Болшой театър Сергей Антонов.

В главните роли на 21 януари от 18 часа ще танцуват водещите балетни солисти Илияна Славова, Павел Кирчев, Юрика Аоки, Мартин Чикалов, Румен Стефанов, Галина Велчева, Евгения Минкова и др.

Спектакълът ще бъде с участието на оркестъра на Държавна опера Варна под диригентството наБорис Спасов – диригент на Софийска опера и балет.

Два фестивални концерта в памет на Дмитрий Шостакович

На 1 октомври, Световния ден на музиката, Варна за пъв път ще бъде домакин на „Piano Extravaganza” - уникалния международен фестивал, който издирва и представя произведения с висока художествена стойност.

Създавайки този специален форум през 2011 г., световноизвестният пианист, роден във Варна, Людмил Ангелов постига отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на ярки, но малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения. Провеждан досега само в София, сега фестивалът „Piano Extravaganza” – Варна 2015 носи имената на прочути изпълнители като Людмил Ангелов (пиано), Димитър Буров (цигулка и виола), Христо Танев (виолончело), Атанас Кръстев (виолончело), Струнен квартет “Димов” и Даниела Димова (сопран).
 

Двата фестивални концерта на 1 и 2 октомври, посветени на големия руски композитор Дмитрий Шостакович (1906–1975), ще представят пълна панорама с всички негови камерни произведения, включващи пиано.

В програмата на 1 октомври от 19 часа в ГХГ меломаните ще чуят: Трио №1 в до мажор опус 8 от 1923 г., Соната за цигулка и пиано опус 134 от 1968 г., Соната за виолончело и пиано в ре минор, опус 40 от 1934 г. и Трио № 2 в ми минор, опус 67 от 1944 т.  

В концерта на 2 октомври от 19 часа на Основна сцена на Държавна опера Варна, са залегнали следните творби: Соната за виола и пиано, оп. 147 от 1975 г., в изпълнение на Людмил Ангелов и Димитър Буров; Седем романса по поеми от Александър Блок, за сопран, цигулка, виолончело и пиано, оп. 127 от 1967 г., в изпълнение на Даниела Димова, Димитър Буров, Христо Танев и Людмил Ангелов и Клавирен квинтет в сол минор, оп. 57 от 1940 г., в изпълнение на Квартет „Димов” и Людмил Ангелов.
        

Людмил Ангелов

Носител на всички престижни награди за пианисти, сред тях и първа награда в най-значимия пианистичен форум в света Piano Masters в Монте Карло, постоянно ангажиран с концерти на няколко континента, Людмил Ангелов живее и работи в Испания, където е основател и артистичен директор на Международния музикален фестивал в Толедо и член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата.
Въпреки огромната си заетост на артист от световна величина, той намира време за концерти в България и родния си град. Гостува в почти всички издания на Фестивала на изкуствата „Аполония и е първият носител на наградата „Аполон Токсофорос” на фондация Аполония, избран е за почетен професор в НБУ, където провежда майсторски класове. През последните години се връща у нас с Интеграл от шест концерта с музика на Шопен, свири на „Fortissimo Fest”, а през 2011 г. става основател и артистичен директор на своя втори ежегоден международен фестивал „Piano Extravaganza”. С този специален форум реализира отдавнашната си мечта за възстановяване на световното музикално наследство и събуждане за нов живот на малко познати или незаслужено пренебрегвани музикални произведения с висока художествена стойност, изпълнявани от самия него, както и от други именити пианисти - не къде да е, а на българска сцена.

Роден във Варна, в семейството на диригента Михаил Ангелов и оперната певица Мария Димитрова, Людмил Ангелов завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” при Виктория Спасова, Людмила Стоянова и феноменалния пианист и педагог Константин Станкович. Изключителният пианист е отличен с награди от редица международни конкурси. Популярен в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонг Конг, Корея и Тайван, Людмил Ангелов изнася рецитали, концерти c камерна музика и е солист на всички български и и много реномирани чуждестранни оркестри, под диригентството на творци от ранга на Лорънс Фостър, Джеймс де Прист, Жан-Бернар Помие, Maрк Aндре, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Емил Табаков, Росен Миланов и др.

Невероятен отзвук предизвикват неговите рецитали през 2000 г. на Международния клавирен фестивал La Roque d’Anthéron във Франция и на Международния Шопенов Фестивал във Варшава. Пианистът има записи за RСА, Gega New, France Classique, Pentatone, Danacord. Изпълненията му се излъчват от радио- и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Компактдискът му с ронда и вариации на Шопен е награден от Международния Шопенов институт във Варшава с “Grand Prix du Disque Chopin”. На Международния музикален фестивал в Толедо през 2006 г. Людмил Ангелов реализира няколко световни премиери на произведения от Николай Капустин.

През същата година, заедно с цигуларя Веско Ешкенази, осъществява интегралното изпълнение на Моцартовите сонати за пиано и цигулка в Хихон, Толедо и Мадрид. Изпълненията му се излъчват от радио и телевизионни канали в България, Франция, Великобритания, Испания, Полша, Унгария, САЩ, Аржентина и Корея. Людмил Ангелов участва в няколко изключително успешни проекта – Интеграл от 6 концерта с музика на Шопен в Испания и България, концерти в Белгия, Италия, Франция, Германия, Полша, Сърбия, Словения, Южна Корея и САЩ, както и запис на петте клавирни концерта на Панчо Владигеров за английската компания Toccata Classics. Дисковете му са удостоени с най-високите отличия в класическата музика.

Даниела Димова

Даниела Димова (сопран) завършва през 1990 г. оперно пеене в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” София, в класа на проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, в курса по оперно пеене на проф. Маргарита Лилова и италианско bel canto при проф. Ида Фарина в Милано. През 1990 г. дебютира на сцената на Русенската опера, а от 1991 до 2009 г. е солистка на Варненската опера.

От декември 2009 г., след спечелен конкурс, заема длъжността директор на Оперно-филхармонично дружество Варна. През декември 2010 г. спечелва и конкурса за директор на новата организационна структура Театрално-музикален продуцентски център Варна, в който от средата на 2010 г. са обединени Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров”. Завършила през 2014 г. магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, Даниела Димова съчетава успешно творческата с административната дейност, като с поредния спечелен конкурс през 2015 г. пое следващия си мандат като директор на ТМПЦ Варна.

В творческата биография на Даниела Димова има около 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус и др., както и голям репертоар от областта на кантатно-ораториалния жанр, камерни творби и солови песни от Бах, Перголези, Вивалди, Моцарт, Шуберт, Росини, Верди, Р. Щраус, Шьонберг, Карл Орф, Б. Бритън и др. Певицата се представя с успех и в жанра на мюзикъла с проектите на Опера в Летния театър "Хелоу, Бродуей" (2012), "Супер Стар Гала" (2013) и рок операта „Исус Христос суперзвезда” (2014). Участва многократно в почти всички български оперни театри и музикални фестивали: “Варненско лято”, “Софийски музикални седмици”, “Европейски музикален фестивал”, изпълнявайки както оперен, така и кантатно-ораториален и камерен репертоар от Ренесанса до съвременни творби.

Гастролира на редица европейски и световни сцени: Испания – Auditorio de Madrid, Teatro Principal di Alicante, Международен музикален фестивал в Севиля, Gran Teatro “Manuel de Falla”-Cadiz; Португалия – Teatro “San Carlo’ of Lisabon; Белгия – Opera Hause of Antverpen, Palais des beaux arts – Brussel; Швейцария - Opera Hause of Vevey, Оперен фестивал в Аванж; Италия – Тоскански оперен фестивал, Норвегия – Oslo Konzerthus; Австрия – Wiener Konzerthaus; Египет – Национална опера – Кайро и др. Има издадени компактдискове със Сефарадски, Ешкеназки песни и и песни от Курт Вайл. Наред с изпълнителската си дейност, Даниела Димова развива активна обществена и културна дейност. Организира и реализира редица интересни проекти в областта на музиката за изпълнение на по-неизвестни и рядко изпълнявани в България музикални произведения. През 2007 г. основава и управлява дружество “Проект Музика”, създадено с цел реализиране на проекти в областта на музикалната култура и осигуряване на допълнителни творчески ангажименти на варненски музиканти в България и чужбина. С операта “Дидона и Еней” от Х. Пърсел варненци са гостували в Ларнака и Никозия, Гърция, а с операта на Моцарт „Асканио в Алба” – във Варезе, Италия. Даниела Димова е съучредител на сдружение “Варна – културна столица” (2004) за реализация на амбициозния проект Варна да стане културна столица на Европа през 2019 година, а през 2011 г. е избрана за председател на Постоянната комисия по култура при Общински съвет Варна.

Даниела Димова е носител на редица престижни награди: І награда за оперно пеене от Националния фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1989) за Царица на нощта от “Вълшебната флейта” на Моцарт; І награда от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992); Две номинации от Организацията на евреите в България „Шалом” за годишните награди „Шофар” (2006 и 2009); Награда “Варна” (2007) за принос в развитието на оперната и камерната музика; “Кристална лира” (2007) на Съюза на българските музикални и танцови дейци за принос в оперното изкуство;  “Златно перо” (2011) на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010; Златен медал "100 години Борис Христов" (2014) от Министерство на културата за концерт "Bassissimo" с най-големия Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28 май 2014 г.

СТАРТ НА ВЕЛИКДЕН 2020 С МЮЗИКЪЛА „АНИ“

„За младия зрител“ е най-новият, пети проект на Театрално-музикален продуцентски център Варна в условията на Covid-19. След първия проект на ДТ „Стоян Бъчваров“ „Театърът чете от вкъщи“; платформата „Споделени представления“ на Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров“, кратките видеа в социалните мрежи, с които отделни артисти отправят неформална покана за проследяване на театралните, оперни и балетни заглавия в „Споделени представления“ и инициативата „Помогни на колега в нужда“, усилията на варненските творци да запазят близостта със своята публика продължават с проекта „За младия зрител“.

Всяка неделя от 16.00, по време на извънредното положение, ще бъдат представяни заглавия, адресирани към младежката аудитория, които са продуцирани от Театрално-музикален продуцентски център Варна, в партньорство с Детско-юношеската опера при Общински детски комплекс Варна или с театралните школи в града.

Постановката на „Раймонда“, най-известният балет от Александър Глазунов, е копродукция на Държавна опера Варна с Националната опера и балет на РС Македония. В постановъчния екип влизат режисьорът Деян Прошев, завършил НМА „Панчо Владигеров“, познат на варненската публика с постановките си „Адриана Лекуврьор“ и „Турандот“, диригентката Бисера Чадловска и хореографката Олга Панго, заедно с балетната репетиторка на Държавна опера Варна Светлана Тоншева.

В либретото на „Раймонда“, изградено върху провансалска легенда, са вплетени исторически събития от времето на кръстоносните походи, както и  исторически фигури като рицаря Жан дьо Бриен. Композиторът използва семплия сюжет - графиня Де Дорис, в очакване на годеника си Жан дьо Бриен, се влюбва в сарацинския рицар Абдерахман - за да създаде с въображение и майсторство великолепна музика, която се отличава с пищно разнообразие и емоционална наситеност. Оригиналните музикални характеристики на главните герои в любовния триъгълник вдъхновяват знаменития хореограф на Мариинския театър Мариус Петипа за поредната му изключителна хореография (1898). По-късно свои версии върху „Раймонда“ създават и други големи хореографи като Джордж Баланчин и Рудолф Нуреев.

В партията на Раймонда, която в балетния свят се смята за една от най-трудните, блестят с изпълненията си балетните диви Галина Уланова и Мая Плисецкая. В премиерата на Опера в Летния театър ще аплодираме най-добрите балетни артисти на РС Македония и България: примабалерината от Скопие Мария Кичевска - Раймонда, премиерсолиста на Софийска опера и балет Никола Хаджитанев – Жан дьо Бриен, премиерсолиста на Държавна опера Варна Павел Кирчев – Абдерахман и примабалерината от Скопие Ивана Коцевска – Бялата дама. С участието на Балетната трупа и Оркестъра на Държавна опера Варна.

3 май 2020, 16.00. Online проект „За младия зрител“ на Театрално-музикален продуцентски център Варна

Следете: YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, фб профила Държавна опера Варна / State Opera Varna и и фб събитието Споделени представления.

ВЕЛИКДЕНСКА ПРОМОЦИЯ – 8 ЛВ

На 8 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, на сцената ще оживее драматичната съдба на  Вердиевия „Риголето” – придворния шут, който в стремежа да спаси дъщеря си от позор, я загубва завинаги. Спектакълът е режисьорски прочит е на Кузман Попов и диригентски дебют с това заглавие на Вилиана Вълчева.

По повод нейното участие в Опера в Летния театър 2014 музикалната критичка Юлияна Караатанасова отбелязва «безспорния професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест, разкриващ незабележими на пръв поглед пластове и линии в оркестъра”.

В „Риголето” е ангажиран великолепен солистичен състав от екипа на Държавна опера Варна - перфектният Венцеслав Анастасов е Риголето, Илина Михайлова – Джилда, Арсений Арсов – Херцогът на Мантуа, Деян Вачков – Спарафучиле.

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

„Риголето” е за мен много специално заглавие - първата опера, която гледах в детските си години в Дома на транспортните работници. Тогава за пръв път чух Арсений Арсов в ролята на Херцога, той ще пее и сега на моя дебют като диригент на „Риголето”.

Благодаря на маестро Борислав Иванов за възможността да дирижирам „Риголето”, при това с най-добрия Риголето в света Венцеслав Анастасов.

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ - РИГОЛЕТО

Харесвам Риголето, защото заедно с „Макбет” и „Евгений Онегин” това е една от драматургически най-силните баритонови партии в световната оперна литература. Дебютирах с „Риголето” в Софийската опера през 2009 г. и тя се превърна за мен в Годината на „Риголето”.

Изпях ролята общо 20 пъти на различни сцени в различни държави – 2 спектакъла в София, 12 на фестивала „Сан Маргаретен” край Виена, 5 в Испания, последното представление беше във Варна. Оттогава „Риголето” заема основно място в моя репертоар.

В Сеул си партнирах с най-добрата Джилда в света – румънката Елена Мошук. Сега очаквам още един хубав спектакъл с великолепната Илина Михайлова като Джилда.

Великденска промоция за „Риголето” - 8 лв.

Работно време на касата: 10.00-13.00 и 14.00-19.00, тел.: 052/665 020, 052/650 666; 052/669 652 и e mail: tickets@operavarna.bg

30 ноември, 19.00, Варненска оперa

III Международен балетен форум – Варна 2018

 Видео

„Зле опазеното момиче” има славата на един от първите балети в световната хореографска съкровищница. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията, е Жан Добервал (1742-1806).

По-късно Луи Харолд добавя своя музика към балета, но най-значима е намесата на немския композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899), чиято версия на „Зле опазеното момиче” получава широко разпространение в Русия. Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горский правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

Във Варна, след постановката на „Зле опазеното момиче“ през 2017 г., хореографска редакция на Сергей Антонов, на 30 ноември 2018 г., в рамките на III Международен балетен форум, ще аплодираме и премиерата на балета с оригиналната хореография на Александър Горский.

В главните роли ще танцуват Елена Свинко от Русия, лауреат на Международния балетен конкурс във Варна 2017 и Марчело Пелицони от Италия. Само преди няколко дни балетната двойка се представи блестящо в главните роли на балета „Пепеляшка“ от Прокофиев, хореография на Сергей Бобров.

В „Зле опазеното момиче“ на 30 ноември 2018 г. ще танцуват още: Павел Кирчев в ролята на Марцелина, майка на Лиза и Франческо Бруни, в ролята на Никез, Мишо ще бъде Иван Карнаухов, който е и асистент-хореограф на постановката.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30;
събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

На 8 август от 21 часа, в рамките на ММФ «Варненско лято» в Опера в Летния театър, ще се играе шедьовърът на Джузепе Верди «Риголето», постановка на режисьора Кузман Попов. На диригентския пулт ще застане постоянният гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони.

В ролята на Риголето ще аплодираме изкуството на един от най-талантливите български баритони с впечатляваща международна кариера Венцеслав Анастасов. Именитият баритон работи с такива големи имена в света на операта, като Лорин Маазел, Зубин Мета, Пласидо Доминго. Кариерата на Венцеслав Анастасов минава през сцени, като Палау де Лас Артс – Валенсиа, Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др.

За първи път в ролята на безнравствения Херцог ще гостува младата руска оперна знаменитост, тенорът Алексей Татаринцев. Интересното в неговата творческа биография е, че първоначално завършва хорово дирижиране и едва по-късно се отдава на оперно пеене.

От 2008 г. е солист на Новая опера в Москва. Въпреки младостта си, Татаринцев вече е участвал в крупни творчески проекти и е пял под ръководството на Владимир Федосеев, Владимир Спиваков, Саулюс Сондецкис, Джон Нелсън и др. В репертоара на певеца присъстват ролите на Ленски и Трике от „Евгений Онегин” на Чайковски, Тамино от „Вълшебната флейта” на Моцарт, Алфред от „Прилепът” на Йохан Щраус, Граф Алмавива от „Севилският бръснар” на Росини и др.

В репертоара му влизат и едни от най-известните романси на Рахманинов и Чайковски, солистичната партия на Меса ди Глория от Пучини и др. Татаринцев е участвал в международни конкурси в Германия, Япония, Франция, Белгия и Швейцария. Лауреат и носител на бронзов медал от II международен конкурс „Галина Вишневская”, златен медал от Международния конкурс в памет на Лучано Павароти и бронзов медал от конкурса „Михаил Глинка”. Фонд „Иван Козловски” му присъжда званието „Най-добър тенор”.

С една от своите най-успешни роли, тази на Джилда, ще се представи Ирина Жекова. Солистката на Държавна опера Варна има в репертоара си над 15 роли, сред които Адина от „Любовен еликсир” на Г. Доницети, Оскар от „Бал с маски” и Нанета от „Фалстаф” на Дж. Верди, Мюзета от „Бохеми” на Дж. Пучини, Графиня Аделе от операта „Граф Ори” и Клоринде от „Пепеляшка” на Дж. Росини, Лейла от „Ловци на бисери” на Ж.Бизе, участва в три от четирите постановки на академик Пламен Карталов на "Пръстенът на Нибелунга" от Вагнер.

На снимките (от ляво надясно): Стефано Сегедони, Алексей Татаринцев, Венцеслав Анастасов, Ирина Жекова, Евгений Станимиров

Спарафучил ще пресъздаде водещият бас на Държавна опера Варна Евгений Станимиров. Специализирал в Академията на Театър ла Скала, Милано, записал в репертоара си знаковите басови партии в световната оперна литература, пял под  режисурата на Франко Дзефирели, редовен гост на „Ла Скала” и най-добрите италиански оперни сцени, той е изпълнявал Спарафучиле в Театро Сочале Комо, Театро Арчимболди в Милано, Театро Понкиели в Кремона и др.

В ролята на Монтероне ще гостува Росен Рангелов, останалите образи ще пресъздадат Силвия Ангелова (Мадалена), Свилен Николов (Маруло), Вяра Железова (Джована) и др.