Интервю на Виолета Тончева с Радостина Николаева - Дездемона в премиерата на „Отело” в Опера в Летния театър – Варна 2014

В премиерния спектакъл на „Отело” от Джузепе Верди на 2 август от 21 часа в Опера в Летния театър партньори на примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще бъдат известният италиански тенор Франческо Медда в коронната му роля на Отело, Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, ще бъде Яго, а Жером Били от Франция – Касио. Диригент-постановчик на съвместната продукция между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс е Стефано Сегедони – Италия, режисьор-постановчик е Емануел Кордолиани – Франция. Френски почерк носят сценографските решения на  Алис Лалуа и Емили Руа, както и костюмите на Жули Скобелцин. Диригент на хора Стефан Бояджиев. 

Радвам се, че отново ще Ви аплодираме в Опера в Летния театър, Радостина! Да започнем разговора оттам, че някои Ваши колега не обичат да пеят на открита сцена, макар че през лятото операта все по-често излиза навън. Как е при Вас?

Щастлива съм, че след „Набуко” и „Бал с маски” отново гостувам на Варна в Опера в Летния театър. Пеенето на открито затруднява в известна степен певеца, но от друга страна го провокира да се активизира и максимално да използва вокалната техника аподжио.

Тя изисква, знаете, диафрагмено дишане, задържане на въздуха и контрол на гласа, с други думи - от позицията на времето и опита си певецът трябва да покаже целия си капацитет. В този смисъл за мен е особено приятно, след прекъсване от 9 години, да пресъздам отново Дездемона.

Нейният образ ме провокира да се вгледам в собствения си житейски и творчески опит. Някогашната ми представа за Дездемона сега се видоизменя и за доизграждам образа, добавяйки нови и нови щрихи към него.

Дездемона очевидно заема особено място във Вашия репертоар?

Трагичната развръзка в „Отело” е причинена от злощастната, не на място оказала се, везана кърпичка на Дездемона, но днес подобен аксесоар не е актуален, респективно няма как да събуди ревност у съвременния Отело...

Не допусках, че има начин да се погледне с чувство за хумор на „Отело”. Но да, права сте. От друга страна, ако не кърпичка, със сигурност коварният Яго ще намери какви ли не други поводи, за да събуди ревността на Отело. Във всички епохи такива перфектни манипулатори като Яго намират начин да стъпчат любовта и да се възползват от нея.

Имам сантимент към нея. През 2005 г., още като начинаеща певица, пях Дездемона за пръв път и още си спомням вълнението и амбицията да се справя, да се харесам непременно на публиката. Веднага след премиерата на софийска сцена, гастролирахме с „Отело” в един съвсем нов театър в Япония. Бях омагьосана от толкова много неща едновременно - от фантастичната акустика на залата, от екзотиката на страната, която виждах за пръв път, от начина, по който публиката ни прие. Това е част от общото ми усещане за Дездемона.

Прочетете статията > кликнете тук

Дългогодишният концертмайстор на Варненската филхармония беше неизменна част от музикалния живот на Варна до 2009 година. Ще го запомним с прекрасните концерти, професионализма и приятелството.

Голям творец и много фин човек, изцяло отдаден на музиката, той предаде любовта си към нея и на своите ученици и на своите деца.

Така остави най-доброто послание след себе си!

Светъл път на един светъл човек!

Поклонението ще бъде в събота от 14 ч., в Ритуалната зала на Старите гробища във Варна.

„Отело” за пръв път след лятната премиера на 28 ноември 2014

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Мотивът за съдбата, като онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат, често се появява в творчеството на Верди, а в „Отело” той за пръв път се превръща в характеристика на един от героите. Интродукцията на второ действие е изцяло основана върху мотива на съдбата, изведен по-късно в кредото на Яго като доминанта.

От този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на Яго. Като истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба”,

коментира диригент-постановчикът на варненския „Отело” Стефано Сегедони.

Постановката от 2014 г. е резултат от партньорството между Държавна опера Варна и оперните театри в Лимож и Реймс – Франция, режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа, костюми Жули Скобелцин.

Този път за ролята на Отело е поканен тенора Maртин Илиев.

Той е завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Реса Колева. Започва кариерата си като баритон, изпълнявайки над 20 централни баритонови партии. През 2005 г. дебютира като тенор в ролята на Пинкертон от “Мадам Бътерфлай” на Пучини.

По-късно се превъплъщава и в други шедьоври на Пучини: Калаф от “Турандот”, Каварадоси от “Тоска”, Дьо Грийо от “Манон Леско”.

В репертоара му влизат още Туриду от “Селска чест” на Маскани, Дон Хозе от “Кармен” на Бизе, Полионе от “Норма” на Белини, Радамес от “Аида” и Дон Карлос” от едноименната опера на Верди, “Миса солемнис” на Бетовен – соло тенор, Макдъф от “Макбет”, Измаел от “Набуко” и др.

Мартин Илиев е гастролирал в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Португалия, Румъния, САЩ, Холандия, Чехия, Швейцария.

В ролята на Дездемона ще гостува световната оперна прима с блестяща кариера Цветелина Василева.

Световната критика и медии я аплодират като голямо оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където тя пресъздава образа на Шарка в едноименната чешка опера: «Цветелина Василева, българското сопрано, което изпълни главната роля, е едно от големите оперни открития на фестивала. Тя има мощен, силно концентриран глас и динамично присъствие на сцената, които веднага я превръщат в световна звезда, още преди да е изпяла докрай първата фраза”, коментира „Сънди Таймс”, Лондон.

Тази висока оценка Цветелина Василева отстоява с всяка следваща от многобройните си успешни премиери в най-престижните оперни театри и фестивали, сред които «Роял Ковънт Гардън» в Лондон, с дебют като Дездемона в „Отело“ и като Марженка в „Продадена невеста“.

С ролите на Мими в „Бохеми“, Амелия в „Бал с маски“, Леонора в „Трубадур“, Лиу в „Турандот“, Виолета в „Травиата“, Тоска и Аида в едноименните опери, тя постига забележителни успехи в Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун и други градове, също на фестивалите в Единбург и Брегенц.

Първият й международен дебют зад граница е в Сан Франциско, Калифорния, където пее Леонора в „Трубадур“, следват премиерите на „Отело“, „Коронацията на Попея“, „Травиата“ и „Руслан и Людмила“ в гастрола на Мариински театър «Киров» от Санкт Петербург.

В САЩ и Канада нейните гастроли продължават в Гранд Опера Хюстън с „Княз Игор“, „Аида“ и „Евгений Онегин“, в Балтимор Лирик Опера с „Травиата“, в Торонто с „Отело“, „Турандот“, „Бал с маски“, „Травиата“  и „Жана д’Арк“. Следват неколкократни участия в Детройт, Маями, Опера Пасифик – Калифорния, Канзас, Синсинати, Кентъки, Палм Бийч и др.

Безспорно определящо значение за нейната кариера има участието й в сезонните премиери в Метрополитън Опера, Ню Йорк с Леонора в „Трубадур“, „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“.

Цветелина Василева е желан гост и на концертния подиум в Албърт Хол – Лондон, Кремълския дворец – Москва, Джордж Уестън Хол – Торонто, Концертгебаум – Амстердам и др., където пее със световни знаменитости като Агнес Балца, Джакомини, Хворостовски, Анна Нетребко, Хосе Кура, Луис Лима, Фарина и Армилято. Цветелина Василева е лауреат на международните оперни конкурси „Т. Скипа“ и „Фр. Чилеа“, след които печели и специализация при знаменития Карло Бергонци в Ла Скала – Милано.

Януари ни разделя и със Стефан Филипов, дългогодишен оркестрант, първа флейта в Оркестъра на Държавна опера Варна. Колегите му и целият екип на оперния театър ще го запомнят като великолепен флейтист и човек, на когото винаги може да се разчита.

Поклон пред един осмислен и осъществен живот в името на изкуството!

Поклонението ще се извърши на 26 януари от 11.30 часа в храм "Света Петка".

„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ

 „Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017

Интервю на Виолета Тончева

Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците? 

Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.

Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?

Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.

Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?

За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.

Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...

За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.

Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизилло и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..

Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.

Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?

Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.

Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.

Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.

Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...

Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.

Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.

През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.

На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.

Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 
Прочетете повече:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подбора и същността на музикалните произведения, включени в Симфоничния концерт от XXIII Коледен музикален фестивал – Варна 2022 на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1.

XXIII Коледен музикален фестивал 2022 на Държавна опера Варна включва два стилни симфонични концерта, които определят високото ниво на целия фестивал. След фестивалния старт със Симфоничния концерт на 21 ноември, в който аплодирахме варненската премиера на Концерт за цигулка и оркестър от Емил Табаков, под диригентството на самия композитор, със солист виртуозния Светлин Русев, за когото е писано произведението, на 9 декември, 19.00, ФКЦ, зала 1, предстои нова среща с високия симфонизъм. Под диригентството на Григор Паликаров, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна, проф. д-р в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и носител на „Кристална лира“ 2022 на СБМТД, ще прозвучат „Симфонични танци“, оп. 45 от С. Рахманинов; „Вариации «Рококо» за виолончело и симфоничен оркестър“ от П. И. Чайковски със солист Разван Сума, един от най-известните румънски виолончелисти, проф. в Университета по музика в Букурещ; и „Sursum corda за орган и оркестър“ от Е. Елгар, със солист Боян Бъчваров. Свири Оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Красимир Щерев.

В най-красивия и цветен месец на годината, на 19 май от 19 часа на сцената на Варненската опера ще се представи една от най-любимите опери за всички времена – “Тоска” от Джакомо Пучини. Ролята на Каварадоси ще изпълни светоноизвестният тенор, Почетният гражданин на Варна Калуди Калудов. В ролята на Тоска – Анна Дитри.

Двамата са партньори и в живота и не за пръв път ще пеят заедно в тази прекрасна опера. Постановката на «Тоска» е дело на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов.

Спектакъла на 19 май ще дирижира един от доайените на българското музикално-изпълнителско изкуство Маестро Борислав Иванов – главен художествен ръководител на Държавна опера Варна.

Анна Дитри е полякиня, солистка от 2010 г. на Държавна опера Стара Загора. Завършила е НБУ в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”.

Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др.

Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011).

През февруари 2010 г. открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен. В репертоара си има следните роли от оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Донна Елвира („Дон Жуан”) и др.

Калуди Калудов започва професионалната си оперна кариера през 1978 година и оттогава досега най-престижните сцени по света, сред които Миланската Скала, Виенската Щатсопер и Метрополитен, помнят неговия  красив и професионално овладян тембър. Варненци обичат своя съгражданин и с вълнение очакват всяка негова професионална изява, както в операта, така и на концертния подиум.

През 2003 година Общинският съвет на Варна му присъди званието “Почетен гражданин на Варна”.

 Предпремиера 13, 14 май, 19.00

„Силата на съдбата” има славата на фаталистична опера с много кръв и убийства. Те започват с проклятието над влюбените Дона Леонора и Дон Алваро от Маркиз ди Калатрава, смъртно улучения от случаен изстрел баща на девойката.

По-нататък, дали случайно или не, съдбата преподрежда и обърква живота на героите, братът пронизва сестрата, вярвайки че изпълнява морален дълг. „Силата на съдбата” вълнува именно с темите за случайността и фатализма, за отмъщението и обърканите ценности, в името на които убийството се приема за героизъм.

Темите звучат актуално и днес, затова и моята интерпретация се фокусира върху тях.

Разбира се, аз не съм фаталист и приемам с чувство за хумор насрочването на предпремиерата и премиерата на „фаталните” дати 13 май и 13 август. В Италия обаче са суеверни – някога един тенор починал по време на спектакъл на „Силата на съдбата” и затова, когато става дума за тази опера, там не изговарят цялото заглавие, а само първата дума „Силата”. Ние обаче предпочитаме да вярваме само в силата на изкуството.   

Прочетете повече:

Диригент - постановчикът на "Силата на съдбата" Светослав Борисов

„Силата на съдбата” с предпремиера на „фаталния” 13 май

9 август, 21.00,Премиера на „Манон Леско“ в  ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017

„Манон Леско“ поставяте не за пръв път...

Да, с Варненската опера правя моята четвърта постановка на операта „Манон Леско“ и това много ме радва. Работя с чудесен екип в много приятна атмосфера.Сюжетът за куртизанката винаги е вълнувал публиката, така е с Манон в „Манон Леско“, така е с Виолета в „Травиата“ и т.н.

Масне също е композирал опера по темата...

Да, но неговата „Манон“ има малко по-различен сюжет. Докато Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, любовта, необременена от семейни окови. Да вземем например „Тоска“, която живее с Карадоси на семейни начала в онзи католически Рим, когато подобно нещо е било абсолютно недопустимо. „Манон Леско“ по същия начин, дори и „Мадам Бътерфлай“, да не говорим за „Бохеми“, където има две двойки с такива връзки. Композиторът, както се знае, цял живот е живял с една жена, без сключен брак и този факт очевидно намира ярко отражение в произведенията му.

Защо Ви допада стилът на Пучини?

Пучини е един от любимите ми композитори и един от най-големите драматурзи в оперната класика. Изключителен оркестратор, при него не може да намериш статика и онова, което се случва в оркестрината е в пълен синхрон със случващото се на сцената. Това упражнява едно комплексно въздействие върху публиката. „Манон Леско“ е много ефектна опера с изключително красива музика, вътре буквално всеки музикален момент е шедьовър. Неслучайно ариите на Манон и Де Грийосе изпълняват много често на концерти.

„Манон Леско“ е трудна опера и заради сценичната реализация. Действието се пренася на четири различни места и това трябва да се направи видимо.Поради спецификата на Летния театър, там няма да изнесем целия декор, операта с пълната й сценографияще видим през есента на закрито.Разбира се, атмосферата в Летния театър носи специално очарование. Хората отиват с нагласата да се наслаждават на опера под звездите и това създава друг тип усещания. 

МАНОН ЛЕСКО

Опера в четири действия от Джакомо Пучини

Либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакозапо класическия роман на Абат Прево

Диригент Ян ван Маанен

Режисьор Александър Текелиев

Художник Валентин Топенчаров

Пластика Гриша Роглев

Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли:

Радостина Николаева, сопран - Манон Леско

Пламен Димитров, баритон – сержант Леско, брат на Манон

Ефе Кислали, тенор –  Кавалер де Грийо

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

С участието на Варненската детско-юношеска опера

Прочетете още:

Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул

Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом

120 години от кончината на великия композитор

„Трубадур“ - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2021

В „Трубадур“ на 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021,  последния спектакъл от Верди Хеттрик, посветен на 120 години от кончината на Джузепе Верди, ролята на Леонора ще изпълни световноизвестното сопрано Сузана Бранкини. Под диригентството на Лоренцо Бизари, тя ще си партнира със солистите на Държавна опера Варна - Валерий Георгиев като Трубадура Манрико, Пламен Димитров като Граф ди Луна и Даниела Дякова като Азучена. В постановката на режисьора Кузман Попов участват солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Сузана Бранкини е спинтов лиричен сопран с впечатляваща сила и гъвкавост на гласа и запомнящо се сценично присъствие. Родена в Рим от италиански баща и майка от Карибите, тя завършва с пълно отличие Консерваторията Perugia F. Morlacchi. С дебюта си като Микаела в „Кармен“ в Рим печели международния конкурс „Mattia Battistin“. В началото на кариерата си изпълнява лирически репертоар - Лиу, Микаела, Мими, Неда, Леонора, по-късно преминава към по-драматични роли като Флория Тоска, Аида, Елизабет Валоа, Леонора ди Варгас, Чо Чо-сан, Сантуца, за да добави със съзряването на гласа си и силно драматичните партии на Одабела, Лейди Макбет и Абигайл. Сузанна Бранкини усъвършенства вокалната си техника при световната оперна прима Райна Кабаиванска. Сред последните й забележителни изяви, освен участието й в Гала Доминго-Хардинг в Арена ди Верона, се нареждат ролите на Лейди Макбет от „Макбет“ в Театър Шанз Елизе, Париж и NCPA в Пекин, под диригентството на Даниел Орен; Аида от „Аида“ в Арена ди Верона и Пекин, с маестро Зубин Мета; Леонора от „Силата на съдбата“ в Израелската опера, Тел Авив, с Даниел Орен; Тоска от „Тоска“ в Театър Сан Карло, Неапол, също в Арена ди Верона и Театъра на операта, Рим; Абигайл от „Набуко“ в Арена ди Верона, Maggio Musicale Fiorentino и Театър Сан Карло в Неапол; Одабела от „Атила“ в Teatro Regio, Парма; Сантуца от „Селска чест“ в Театър Сан Карло, Неапол и Teatro Petruzzelli, Бари; Леонора от „Трубадур“ в Sferisterio of Macerata; Турандот от „Турандот“ в Teatro Lirico, Каляри и др. Дискографията на Сузанна Бранкини включва оперите „Аида“, „Атила“, „Силата на съдбата“ и „Набуко“.

Рейналдо Дроз от Венецуела, възпитаник на Райна Кабаиванска, стана категоричен победител в XII международен оперен конкурс „Анита Черкуети“ в Монтекозаро, Италия, съобщи Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, член на журито. Тя с радост припомня, че Рейналдо Дроз вече е познат на варненската публика от редица концерти и премиерни спектакли, посветени на 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

Втората награда на конкурса поделят Александра Метелева, Русия и Матео Манчини, Италия. Третото място заеха Светолик Белослюдов, Русия и Йонгджун Парк, Южна Корея. Наградата „Обещаващ млад певец“ отива при Олга Мелничук, Украйна. До финала на конкурса стигат Саюми Канеко (Япония), Албертина Дел Бо (Италия), Джесика Ричи (Италия), Ма Гуой (Китай).

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов връчи по време на гостуването си в предаването на БНР "Вива ла музика" наградата "Феникс" на водещите Румяна Карадимчева и Владо Джамбазов.

Популярните имена от българската музикална сцена са удостоени с тази награда за отразяването на премиерите, Великденските и Коледни фестивали, Опера в Летния театър и всички важни музикални събития в творческата дейност на Варненския оперен театър.

След спечеления конкурс за диригент на Операта в Магдебург - Германия, Светослав Борисов ще открие там новия сезон 2016-2017 с премиера на операта „Фауст” от Гуно.

В Магдебург ще дирижира още „Летящият холандец”, „Вълшебната флейта”, „Тоска”, двата празнични новогодишни концерта на 1 януари 2017 г., премиерата на балета „Корсар” през април 2017 и др. В натоварения му график за следващата година са вписани гастроли в редица оперни театри и музикални сцени в Германия и Австрия, сред които Виена, Грац, Бохум, Гьотинген и др.

Но сега сме все още в 2016 г. и Светослав Борисов усилено репетира във Варна операта "Силата на съдбата" от Верди, на която той е диригент-постановчик. Предпремиерните спектакли предстоят на 13 и 14 май.

21 април 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1

Диригент Емил Табаков. Солисти - Габриела Георгиева (сопран), Гергана Русекова (мецосопран), Джани Лечезе (тенор), Деян Вачков (бас). Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.

През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най-добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По-късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“. Под диригентството на самия Верди, неговият „Реквием“ прозвучава за пръв път в миланската катедрала „Сан Марко” на 22 май 1874 г. за първата годишнина от смъртта на Мандзони. Верди дирижира и триумфалните премиери на своя „Реквием“ в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира на 23 и 24 ноември 2015 г. Филхармоничния оркестър на Грац за австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки. “За мен е огромна чест”, подчертава Светослав Борисов, „да поема концерт, който трябваше да дирижира самият Пендерецки, oще повече, че в програмата е залегнало негово произведение и това ще бъде първото му представяне в Австрия.”

Ето какво видео интервю със Светослав Борисов публикува по този повод на страницата си Musikverein Graz:

https://www.facebook.com/musikverein.graz/videos/vb.301076630045601/542736245879637/?type=2&theater

28 април 2016, 19.00

Последното събитие, с което непосредствено преди Възкресение Христово, ще завърши XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна, е РЕКВИЕМ от В. А. Моцарт. Този ненадминат шедьовър на кантатно-ораториалната музика ще прозвучи на 28 април от 19 часа под диригентството на Станислав Ушев, с участието на солистите Даниела Димова  - сопран, Бойка Василева – мецосопран, Арсений Арсов – тенор и Евгений Станимиров – бас.

Обвит в мистерия, Реквиемът е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор. Изтощен и болен, той споделя предчувствието си, че няма да живее дълго и всъщност пише Реквиема за собствената си смърт. Моцарт така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. По-късно се изяснява, че това бил граф Франц фон Валзегт, който искал да почете паметта на съпругата си със заупокойна меса от Моцарт. Реквиемът бил довършен от ученика на Моцарт Франц Зюсмайер.

Филмът „Амадеус” на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър, който спечели 8 награди ОСКАР през 1984 г., интерпретира версията за отровителя Салиери - придворния композитор, който завиждал на Моцарт за невероятния му талант. Но това е само една от многобройните тези за ранната смърт на Моцарт и тя, както всички останали, не е доказана.

На 26 март от 19 часа ще бъде представена комичната опера "Любовен еликсир" от майстора на белкантото Гаетано Доницети, постановка на Павел Герджиков.

В основата на сюжета стои поверието, че има такива вълшебни билки и питиета, които могат да спечелят обичта на любимия човек. Вагнер в “Тристан и Изолда” също използва една старинна легенда за чародейно любовно питие.

Създадена за невероятно краткото време от 15 дни, «Любовен еликсир» преживява бляскава първа среща с публиката на 12 май 1832 г. в Милано. И днес, 182 години след първото представление, продължава да се играе в оперните театри по цял свят. Извънредно привлекателен за публиката със сатиричния си заряд, сюжетът се оказва актуален не само за Италия през XIX век. Та нали и днес се срещаме с шарлатани като Дулкамара, които продават своите «еликсири» като вълшебни лекарства, панацея за всички болести. От друга страна, все още има младежи като Неморино и умни момичета като Адина, които правят всичко възможно в името на своята любов.

В ролята на Неморино ще се представи солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, познат на варненци  от други постановки като Алфред, Граф Ори, Херцог, Манрико, Фентон, Граф Данило и др. Останалите персонажи са поверени също на водещи солисти на Държавна опера Варна - Ирина Жекова (Адина), Свилен Николов (Белкоре), Гео Чобанов (Дулкамара), Силвия Ангелова (Джанета).

На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който се завръща във Варна след един много интензивен творчески период в Германия и Австрия. На 16 март той направи много успешен дебют със Симфоничния оркестър на Гьотинген    Göttingen Symphoniker и като доказателство за това получи покана да гостува отново там през април 2015 г.

13 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна 

ПОСВЕЩАВА СЕ НА ПАМЕТТА НА ЗДРАВКО ГАЙДАРОВ

ВЕЛИКДЕНСКИ КОНЦЕРТ с диригент Кръстин Настев. В програмата: Реквием в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт, със солисти: Мария Павлова - сопран, Михаела Берова - мецосопран, Рейналдо Дроз - тенор, Дейвид Маккюн – бас. Хор и Оркестър на Държавна опера Варна; Концерт за пиано и оркестър №4 от Лудвиг ван Бетовен със солист Галин Ганчев – пиано.

РЕКВИЕМ в ре минор, К. 626 от Волфганг Амадеус Моцарт е един от шедьоврите в кантатно-ораториалната музика и емблематичен пример за траурна заупокойна литургия в духа на католическия канон. Моцарт започва да пише своето последно произведение през 1791 г., когато излиза и последната му опера – „Вълшебната флейта”. Убеден, че няма да живее дълго, тежко болният Моцарт споделя със съпругата си Констанце, че всъщност композира Реквием за собствената си смърт.
Този факт е художествено преиначен от Милош Форман в прочутия му филм „Амадеус“ (1984), в който смъртният враг на Моцарт, придворният композитор Салиери, предлага да напише Реквиема под диктовката на умиращия композитор. Сценарист на филма е големият драматург Питър Шафър, чиято пиеса „Амадеус“ Стайко Мурждев превърна в една от най-въздействащите постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, с Ненчо Костов в ролята на Амадеус и Стоян Радев в ролята на Салиери.

ХVІ Коледен музикален фестивал – 3 декември 2015

В рамките на ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015, на 3 декември от 19 часа на Основна сцена, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на своя главен диригент Светослав Борисов, ще изнесе празничен симфоничен концерт. В програмата са включени две произведения от Морис Равел – „Гробът на Купрен” и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор със солист Дора Делийска и две произведения от Джордж Гершуин - Кубинска увертюра и Рапсодияв синьо, отново със солист Дора Делийска.

Творческата дейност на Светослав Борисов и Дора Делийска е пряко свързана с музикалния живот на Австрия. И двамата са завършили висшето си образование в тази страна, работили са и продължават да работят във Виена и други градове на Австрия, успоредно не прекъсват и връзките си с България и българския музикален живот.

Светослав Борисов принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. След първите си уроци по пиано на 5-годишна възраст, завършва Музикалното училище във Варна със специалност тромпет. Следва една година в Националната музикалната академия в София, а през 1999 г. е приет в Университета за музика и театрално изкуство в Грац – Австрия. Паралелно с инструменталното обучение, музикалните му интереси го насочват към диригентското поприще и през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

Открива любовта си към оперното изкуство и още като студент е поканен за асистент-диригент в оперния театър на Клагенфурт - Австрия. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент. По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта “Ернани” (2012), проф.Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура“:

"Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър".

Голямо предизвикателство и успех е участието му в спектакли на столична сцена и в международния фестивал „Филипи” в Гърция с ансамбъла на Софийската опера и балет през лятото на 2013 г. Репертоарът му включва заглавия, между които „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и др., както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Важни моменти от възходящото му развитие са позициите главен художествен ръководител на Симфоничния духов оркестър в Грац и главен диригент на оркестъра към Техническия университет във Виена, които получава след успешни конкурси още като студент, а по-късно става и постоянен диригент на оркестъра към двореца Шьонбрун (2009-2013).

През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац своя Камерен оркестър „Сon Fuoco”, с  който осъществява многобройни проекти в Австрия и турнета в други страни с концерти и оперни постановки.

През 2013 г. Светослав Борисов спечелва конкурсите за главен диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна и за диригент на Бохумския симфоничен оркестър в Германия. Той съвместява двете длъжности, като продължава да работи с Камерния оркестър „Сon Fuoco” и да реализира други проекти, запълвайки творческия си календар за години напред.

Екипът на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, с диригент-постановчик Светослав Борисов, бе удостоен с Награда ВАРНА 2014.

През 2015 г. Светослав Борисов постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите на публиката във Варна, София и Стара Загора. През октомври т.г. Светослав Борисов изнесе във Виена със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” Интеграл от симфониите на Моцарт, както и поредица от симфонични концерти, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein.

През ноември бе поканен да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки, която се превърна в едно от музикалните събития на сезона.

Пианистката Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано.

Завършва Средното музикално училище „Панайот  Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 г. е приета във Виенската академия (Universitaеt fuerMusik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.

Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Мusikverein и във виенската Коnzerthaus. Носителка е на множество награди от международни конкурси.

Дора Делийска привлича вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео дисковете си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическата музика “Пицикато”. През октомври 2015 г. Дора Делийска издаде поредния си шести компактдиск, съвместен проект с певицата Надя Кръстева и актрисата Деси Урумова с песни от П. И. Чайковски. От 15 години Дора Делийска живее във Виена.

Общият брой на зрителите през 2013 г. е увеличен с рекордните 71 %  

Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви в предаването на БНТ 1 „Денят започва с култура”, излъчено на 17 януари,  че спрямо 2012 г. общият брой на зрителите през 2013 г. е увеличен с рекордните 71 %.  

В сравнение с предходната година, спектаклите на Държавна опера Варна през 2013 г. са посетени от 15 209 повече зрители, а спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” през 2013 г. са гледали 4 888 души повече, отколкото през 2012 г.

Двата културни института привлякоха почитатели както с регулярната си продукция, така и с участията си в ММФ и МТФ „Варненско лято”, също с поредните издания на Великденския и Коледен музикален фестивал, Една любовна вечер в операта и Опера в Летния театър на Държавна опера Варна и Великденските и Коледни театрални седмици на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

На специален интерес се радват премиерните постановки от оперната 2013 г. – „Фалстаф” от Верди, дир. Стефано Сегедони (Италия), реж. Джулио Чабати (Италия); „Травиата” от Верди, дир. Борислав Иванов, реж. и художник Кузман Попов; „Летящият холандец” от Вагнер, дир. Светослав Борисов; рок операта „Исус Христос суперзвезда” от А. Л. Уебър в концертно изпълнение, дир. Юли Дамянов; „Супер Стар Гала” в Опера в Летния театър, дир. Юли Дамянов, реж. Светозар Донев; мюзикъла „Джекил” с участието на Варненската детско-юношеска опера.

21 март 2016, 19.00

Новината около главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов е, че той спечели поредния си международен конкурс и от есента на тази година поема и длъжността първи диригент на Оперния театър в Магдебург – Германия. Първият ангажимент в 3-годишния му договор е откриването на следващия оперен сезон с „Фауст” от Гуно.

Преди това за Опера в Летния театър във Варна той ще подготви премиерата на „Силата на съдбата” от Верди. А само преди няколко дни в Истанбук Светослав Борисов успя да обогати репертоара си с още едно заглавие - балета „Корсар”, с който успешно дебютира на сцената на Истанбулската опера.

Във Варна ще го аплодираме на 21 март като диригент на една от любимите му опери „Дон Паскуале” от Доницети. В тази камерна творба с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън, той особено държи динамиката да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение. Затова изисква лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, да бъдат подкрепени от оркестрината. „Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно”, обича да казва Светослав Борисов.

Впрочем целият екип, начело с режисьора Кузман Попов, също има подчертан сантимент към тази комична опера и с удоволствие се впуска в пресъздаването на сватбените неудачи с попрестарелия вече Дон Паскуале. В главните роли басът Евгений Станимиров - Дон Паскуале, Ирина Жекова - Норина, Пламен Димитров - Доктор Малатеста и Георги Султанов - Ернесто, заедно с натоварените със специални задачи хористи и оркестърът със сигурност ще се погрижат една от най-добрите постановки на Варненския оперен театър да очарова публиката за пореден път.    

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=PDW2tQOteBQ

Пианистката ВЕСЕЛИНА МАРИНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път на корепетитор във Варненската опера; ролята на корепетитора като медиатор, балансиращ между стила на произведението, концепцията на диригента и индивидуалността на певеца; различните прочити на едно и също произведение; солистите от миналото и днес; „Норма“, „Мнимият болен“, „Турандот“ и моментите, които я правят щастлива.

Как Варненската опера стана твоя професионална съдба?

След като завърших Музикалната академия в Пловдив с пиано и педагогика, работих няколко години с детския хор на маестро Захари Медникаров. Не съм и допускала, че някога ще сменя хора с операта, но после срещнах драматурга на Варненската опера Анелия Събева, моя преподавателка по история на музиката в Музикалното училище във Варна и тя ми предложи да се явя на изпита за корепетитор. В журито влизаха диригентът Иван Филев и пианистката Катя Христоманова, която имаше богат опит с много диригенти, а това е особено важно за един корепетитор. От нея научих много за сложната работа на корепетитора, общуването с диригентите и певците и целия репетиционен процес. Спечелих конкурса и от 1987 г. досега Варненската опера стана мой втори дом.

И така до предстоящия Първи март, този хубав български празник, на който солистите на Варненската опера ти посвещават специално събитие. Насловът на концерта „В началото бе корепетиторът“ препраща с усмивка към библейската истина „В началото бе словото“. Не може да отречеш, че в операта тази аналогия има своето основание...

Приемам го, но само с чувство за хумор (усмихва се). За мен операта е най-изумителното изкуство, защото събира в едно всички видове изкуства. И ако на сцената се виждат солистите и хорът, а в оркестрината свири оркестърът, това далеч не е истината за сложната подготовка на спектакъла. Това е само крайният продукт - магията и красотата на операта, на които зрителите се наслаждават. А за да се стигне до тях екипът преминава през дълъг репетиционен процес, който може би е малко скучен, но без него не може. Необходимо е партиите да се усвоят технически и да се намери стила на произведението, за да може певецът така да се срасне с ролята, че да пресъздаде максимално вярно характера на своя персонаж.

21 март, 19.00

Новината около главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов е, че той спечели поредния си международен конкурс и от есента на тази година поема и длъжността първи диригент на Оперния театър в Магдебург – Германия. Първият ангажимент в 3-годишния му договор е откриването на следващия оперен сезон с „Фауст” от Гуно.

Преди това за Опера в Летния театър във Варна той ще подготви премиерата на „Силата на съдбата” от Верди. А само преди няколко дни в Истанбук Светослав Борисов успя да обогати репертоара си с още едно заглавие - балета „Корсар”, с който успешно дебютира на сцената на Истанбулската опера.

Във Варна ще го аплодираме на 21 март като диригент на една от любимите му опери „Дон Паскуале” от Доницети. В тази камерна творба с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън, той особено държи динамиката да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение. Затова изисква лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, да бъдат подкрепени от оркестрината. „Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно”, обича да казва Светослав Борисов.

Впрочем целият екип, начело с режисьора Кузман Попов, също има подчертан сантимент към тази комична опера и с удоволствие се впуска в пресъздаването на сватбените неудачи с попрестарелия вече Дон Паскуале. В главните роли басът Евгений Станимиров - Дон Паскуале, Ирина Жекова - Норина, Пламен Димитров - Доктор Малатеста и Георги Султанов - Ернесто, заедно с натоварените със специални задачи хористи и оркестърът със сигурност ще се погрижат една от най-добрите постановки на Варненския оперен театър да очарова публиката за пореден път.    

26 май 2018, 19.00, Основна сцена

За 24 май, най-хубавия празник, който истински обединява всички българи, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага едно празнично заглавие. Това е „Царицата на чардаша“, неоспоримата Царица на оперетите, харесвана заради красивите мелодии, чардашовите ритми, виенския валс, чувството за хумор и разбира се заради любовта. Голямата любов, която никога не се забравя.

Но освен всичко това, спектакълът на „Царицата на чардаша“ на 26 май, 19.00, Основна сцена, е съвсем специален, защото ще ни поднесе възстановка на прочутата сценична версия на незабравимия Видин Даскалов (1929-2001). Истинска оперетна звезда за поколения българи, Видин Даскалов беше не само най-добрият Бони, но и режисьорът, реализирал най-успешната и най-дълголетна постановка на „Царицата на чардаша“ през 1996 г.

По неговия път отдавна върви и Александът Мутафчийски, варненецът, който наследи от Видин титлата на най-добрия Бони и на свой ред се превърна в звезда на Националния музикален театър. Достоен последовател на Видин Даскалов и като режисьор, Александър Мутафчийски се зае да възстанови през тази година оригиналната постановка на Видин Даскалов в целия й блясък.Художничката Ася Стоименова работи по възстановката на костюмите на Мария Трендафилова, а Гергана Караиванова възстановява хореографията на Калина Богоева.

И така, на 26 май, под диригентството на Цветан Крумов, ще аплодираме „Царицата на чардаша“ на Видин Даскалов, в изпълнение на Мария Павлова – Щаси, Пламен Долапчиев – Едвин, Александър Мутафчийски – Бони, Лиляна Кондова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Бойка Василева – Цецилия, Владислав Владимиров - Вайлерсхайм, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка и Анатоли Романов – Нотариус Киш. Римейк събитието носи своята красива носталгична нотка и със сигурност ще бъде вълнуващо.

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША

оперета в три действия от Имре Калман по либретото на Ищван Бекефи и Дешо Келер
 

Диригент ЦВЕТАН КРУМОВ

Постановка Видин Даскалов, възстановка АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ

Художник МАРИЯ ТРЕНДАФИЛОВА, възстановка АСЯ СТОИМЕНОВА

Хореография КАЛИНА БОГОЕВА, възстановка ГЕРГАНА КАРАИВАНОВА

Действащи лица и изпълнители:

ЩАСИ - Мария Павлова

ЕДВИН - Пламен Долапчиев

БОНИ - Александър Мутафчийски

СИЛВА - Лиляна Кондова

ЦЕЦИЛИЯ - Бойка Василева

РОНСДОРФ - Закар Гостанян

ФЕРИ БАЧИ - Людмил Петров

ВАЙЛЕРСХАЙМ - Владислав Владимиров

НОТАРИУС КИШ – Анатоли Романов 

МИШКА - Пламен Георгиев

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

На пресконференцията, посветена на премиерата на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, обяви, че маестро Светослав Борисов е новият постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна. Светослав Борисов бе неин главен диригент до 2016 г., след което зае позициите първи диригент и заместник на Генералния музикален директор на Театър Магдебург, Германия.

По повод новото си назначение във Варна, маестро Борисов сподели развълнуван: „Надявам се „Летящият холандец“ да се представи достойно на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора и да заеме престижно място в афиша на Варненската опера, с която ме свързват скъпи спомени. Никога не съм си тръгвал от Варненската опера, така че сега се връщам на място, към което принадлежа. Това е театърът, на който много дължа, в него съм направил първите си стъпки като оперен диригент. Винаги ще бъда благодарен на Варненската опера, тя остава моето вкъщи.

Радвам се, че вече ще идвам по-често, за да работя и с оркестъра, и със солистите. С удоволствие ще поддържам оперните творби, които съм поставил тук, надявам се да внеса някои нови и интересни заглавия в репертоара. За мен е чест и радост, да бъда, заедно с изтъкнати диригенти като Павел Балев, Григор Паликаров и Якопо Сипари ди Пескасероли, в престижната четворка постоянни гост-диригенти на Държавна опера Варна.“

Роден в Русе, СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ завършва СМУ „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира със специалност тромпет в Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Специализира в майсторските класове на прочути диригенти, като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур.

Сопраното ДАНИЕЛА ДИМОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за магическата среща с Евридика, за любовта, в която можеш да бъдеш завинаги и за древните Римски терми, където  долният и горният свят се докосват

“Орфей и „Евридика“ от К. В. Глук

17, 20 юли, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2018

Откога познаваш Евридика?

Евридика е много специална роля и много специалноусещане за мен. Тя ме привлече още преди години, когато посетих пещерата „Дяволското гърло“ в Южните Родопи.

Местната легенда разказва, че тъкмо в тази пещера Орфей е слязъл в подземния свят, за да търси своята Евридика. Стигнеш ли най-дълбоката част на пещерата, виждаш една дълга тясна пътека нагоре и оттам просветва слънцето, светлината на нашия свят.

Тогава, макар и все още да не знаех, че Глук е написал операта „Орфей и Евридика“, в мен се породи желанието да се превъплътя в Евридика.

Образът й не напускаше съзнанието ми,изпитах го особено силно и в Перперикон, също едно от орфическите места у нас.Известно е, че България спори с Гърция за мястото, където е живял Орфей и е пленявал природата и хората със своите песни и своята лира.

И как се чувства артистът, когато мечтата му се превръща в роля?

Почувствах се истински щастлива, когато преди 2 години се появи възможността да изпълня Евридика в операта на Глук.

Поканата за съвместна работа дойде от Кипърската оперна асоциация на Цвета Христофору, а по българска линия от Академик Пламен Карталов. В продукцията участват Риолина Топалова като хореограф, Цвета Христофору в ролята на Орфей, аз като Евридика и балетните солисти на Софийската опера Екатерина Петрова и Цецо Иванов.

Следвайки оригиналното сценично решение, те пресъздават чрез езика на балетното тяло духа на Евридика и духа на Орфей.

Любов отвъд живота...

Това, което се случва на сцената, действително е една магия. Операта, която трае 1 час и 20 минути, изобилства с изключително красиви мелодии. Те ни пренасят в горния свят - рая, откъдето слиза Евридика, за да се види с Орфей, а после и в междинния - подземния свят. Там Орфей среща чудновати митологични същества, които трябва да омагьоса с вълшебната си лира, за да преодолее всички препятствия и да стигне до Евридика.

Вярвам, че няма случайни неща и затова бих искала да свържа този сюжет и с българските народни приказки. Мисля, че препредаването на легендата от уста на уста и наслагването през вековете са довели в нашата фолклористика до появата на приказките за горната и долната земя, за тримата братя и други такива интересни сюжети, препратка към древността.

С какви мисли излизаш на сцената като Евридика?

Евридика е символ на женственост и чистота. Нейната духовност и чистота могат да ни водят и да преминават през световете. Това е магията на любовта между нея и Орфей.Наред с това най-важно послание, което артистът трябва да предаде на публиката, в музиката на „Орфей и Евридика“ са изведени още тематичнителиниина слънцето,  като дар от боговете и на всепобеждаващата любов. Защото се оказва, че в любовта можеш да бъдеш не само в живота, но и в смъртта.

Това е една голяма мистерия и ние ще се опитаме да я пресъздадем и да я съпреживеем, заеднос  публиката на тази магична сцена. Искаме да предадем един ритуал на светлината, един ритуал на любовта, под звездите, в древните Римски терми, които много знаят и много излъчват. Тук камъните говорят и в тази неповторима среда под открито небе, където няма препятствия между световете, ние ще се опитаме със знака на любовтада обединим долния и горния свят.

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов препоръча на публиката на празничните декемврийски коледни концерти рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте – майката на великия Гьоте.

Рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте

Вземаме 12 месеца и много старателно ги изчистваме от горчивина, завист, педантизъм и страх, разпределяме ги по 30 или 31 части всеки месец, така че наличното количество да стигне за една година.

Ястието се приготвя всеки ден от 1 част работа и 2 части радост и хумор.

Добавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжичка толераннтност, зрънце ирония и щипка такт.

След това всичко се полива обилно с любов.

Готовото ястие се украсява с букетче мили нежности и се сервира всеки ден, с гарнитура от бодрост и живителна чаша чай. 

Опитайте и Вие :)

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Рокси Харт от мюзикъла „Чикаго“ на Джон Кандър. Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър – 24 юли, 16 август 2019, 21.00

За мен Рокси Харт е огромно предизвикателство, тъй като единственото, по което ние с нея си приличаме, е младостта ни и любовта ни към сцената. Рокси е, бих казала, тоталната кучка, готова да мине през всекиго и всичко, за да стане звезда. Може би това ми беше най-трудното да разбера у нея. 

 Прочетете цялото интервю >>>>>

На 6 март от 19.00 ч. главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира популярната комична творба „Севилският бръснар” от Джоакино Росини. Постановката е дело на изтъкнатите творци от родината на операта - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Режисьорът Антонио Петрис залага на принципа на театър в театъра, като привнася в постановката марионетен театър, чийто режисьор се оказва самият Фигаро. Нали в края на краищата точно той направлява събитията в динамичния сюжет.

Меломаните ще се възхитят за пореден път на най-добрия Фигаро Свилен Николов, който със завидна вокална и артистична лекота изгражда ролята на хитрия бръснар. Няма как да не заслужат аплодисменти и аристократичният Арсений Арсов като Граф Алмавива, Илина Михайлова, пленителна като своята героиня Розина и двамата неузнаваеми баси - Гео Чобанов като мърморкото д-р Бартоло и Деян Вачков като вездесъщия Дон Базилио, без да пропускаме Бойка Василева като Берта.

Симфоничен концерт - 5 април 2019, 19.00, Варненска опера

XX Великденски музикален фестивал - Варна 2019

Това е голямата изненада, която поднася на варненските меломани именитият цигулар Роман Федчук, проф. по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Очаквахме да го чуем с цигулка „Гуаданини“ от XVIII век, но вместо това той идва във Варна с още по-голям уникат, изработен цели два века по-рано от Джузепе Гуарнери в Златния век на лютиерството, както наричат XVI век.

Самият Николо Паганини, "Цигуларят на дявола", е покорил света с "Гуарнери". А сред бългapите, които свирят на безценни инструменти от голямата Кремонска школа (Hиĸoлo Aмaти, Джyзeпe Гyapнepи и Aнтoниo Cтpaдивapи), са Mинчo Mинчeв и Mилa Гeopгиeвa със „Cтpaдивapиyc“, Васко Василев с „Амати“ и Becĸo Eшĸeнaзи с „Гyapнepи дeл Джeзy“.

И така, в Симфоничния концерт на 5 април 2019 г. във Варненската опера ще имаме редкия шанс да се насладим на брилянтния звук на „Гуарнери“, в изпълнение на Роман Федчук и това несъмнено ще бъде изключително събитие. С Варненската филхармония, под диригентството на Станислав Ушев, той ще интерпретира Концерт за цигулка и оркестър №3 от В. А. Моцарт.

Ще чуем също Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов, любимата творба на пианиста Руслан Павлов, чието изпълнение преди време на Концерт за пиано и оркестър №3 от същия композитор остави трайни следи в съзнанието на ценителите. В програмата на концерта е включена и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски.

РОМАН ФЕДЧУК ПРЕДСТАВЯ ЦИГУЛКАТА „ГУАРНЕРИ" НА ОТКРИТА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ - 3 АПРИЛ, 13.00, СЦЕНА РОТОНДА

Преди концерта, проф. Роман Федчук ще представи ценната цигулка "Гуарнери" на 3 април, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция, открита и за любопитна публика.  Ще разберем каква е историята на тази цигулка, на която той има привилегията да свири, чие притежание е тя, колко висока е цената и застраховката й и каква всъщност е тайната на нейния вълшебен глас. Дали наистина майсторите лютиери от Кремонската школа са използвали изчезнала порода смърч от България за специалната лакировъчна смес на своите уникални инструменти...

На срещата, на която ще присъстват учениците от неговия майсторски клас, той ще разкаже за работата си по проекта на фондация „Европейска музикална академия“, ще обяви стипендиантите, избрани от него за участие в Летния музикален фестивал – Прага 2019, обещава и музикални изненади.

ФОНДАЦИЯ „ЕМА“ КАНИ ПРОФ. РОМАН ФЕДЧУК ЗА МАЙСТОРСКИ КЛАС ВЪВ ВАРНА

Присъствието на Роман Федчук във Варна дължим на фондация "Европейска музикална академия" с изп. директор Теодора Димитрова. Тя представя във Варна своя нов проект „Университет за теб“, насочен изцяло към млади цигулари във възрастова група до 18 години – ученици, на които предстои да направят избор как да продължат обучението си. Всяка година фондацията ще кани във Варна професор от чуждестранен университет, който провежда майсторски класове, организира конкурси, фестивали и същевременно развива успешна концертна дейност. За екипа е от особено значение именно личност от такъв висок ранг да предаде многостранния си опит на младите хора, тръгнали по пътя на трудното изпълнителско изкуство.

Изборът на Фондация "ЕМА" за 2019 г. e известният цигулар Роман Федчук от Украйна, професор по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия. Още по време на обучението си в Музикалното училище „С. Крушелница” в Лвов, той е смятан за един от най-обещаващите таланти на неговото поколение. На 11 години вече свири с Лвовската филхармония, а първия си голям успех постига на Международния музикален конкурс „Ян Коциан” в Чехия през 1985 г. Продължава обучението си в легендарната консерватория „Чайковски” в Москва, специализира при световноизвестните цигулари Д. Циганов и И. Щерн. През 1991 г. става лауреат на големия международен конкурс "Vianna da Motta" в Лисабон, печели награди на редица международни музикални конкурси като F. Kreisler 1992, Пражка пролет 1992, V. Huml 1993, IV музикален конкурс Gernbach 1996.

Концертира като солист на филхармониите в Киев, Загреб, Западнобохемския симфоничен оркестър, Virtuosi Pragensis, Чешката камерна филхармония, и е чест гост на европейски музикални фестивали Iserlohn в Германия, Тour във Франция, Chursachsischer Sommer в Германия, Международния фестивал за музика и танци в Убеда, Испания, Международните музикални фестивали в Москва, в Бохемия и др.

Свири в различни европейски камерни формации в Италия, Германия и Русия, бил е концертмайстор на прочутите „Московски солисти“ с ръководител Юрий Башмет.

След като се премества да живее в Прага, основава Международния ансамбъл на солистите "Concertino", в чийто състав влизат само млади хора и успешно концертира с него не само в Чехия, но и в други европейски страни. В сътрудничество с арфистката Стания Рамешова създава дуета „Ренесанс“, който се радва на голяма популярност в Прага, други чешки градове, също в Генуа, Милано, Убеда, Оренсе, Москва. Концертира на сцената на Volksoper във Виена, заедно със сопраното Режина Ренцова, с която записва CD "Masters of Romanticism", издава и други компактдискове. Изявява многостранния си талант и като пианист в клавирния квартет "Лудвигски пиано квартет".

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

Точно в 18:00в събота, 16 май, солистите на Държавна опера – Варна Ирина Жекова – сопран, Гео Чобанов – бас и Пламен Димитров – баритон в акомпанимент на пиано от Жанет Бенун, ще започнат своите повдигащи духа изпълнения на обичани арии, дуети, романси и канцонети.

Любимото на варненци оперно изкуство намери своя нов път към многобройните си почитатели – срещи на открито на необичайни места. С изненадващия концерт от Балкона в Деня на Европа Държавна опера – Варна стана пионер в това общуване от нов вид. Площад, пълен с аплодисменти и над 50 000 гледания на стрийминга на концерта е равносметката от този първи концерт.

Ролята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

С Гео Чобанов, Любен Чаталов и Жанета Бенун 14 февруари, 11 часа, ротонда, Основна сцена Идеята за възкресяване на руски любовни романси пред публика, която хрумва на младия солист на Държавна опера Варна Гео Чобанов, веднага допада на неговия приятел, актьора, познат от филмовия и телевизионен екран, а напоследък и от ефира на Радио Варна, Любен Чаталов. Двамата оформят концепцията за литературно-музикален спектакъл, посветен, разбира се, на Свети Валентин. Събитието ще се случи в деня на самия празник - 14 февруари от 11 часа, във фоайето на първи балкон, Основна сцена на Варненския театър, под изписания от Милко Божков плафон на ротондата и акомпанимента на пианистката Жанета Бенун.

Триото с добре известни имена от артистичната сцена обещава да увлече  зрителите в романтично преживяване, защото: „Във всеки човек дреме романтик и това е повод да му го припомним”, усмихват се сините очи на Любен Чаталов. В търсенe на паралела между романса и поезията, той ще поднесе, специално подбрани, любовни стихове от руски и български поети и поетеси, сред тях Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна, Елица Виденова и др.  

Дамата в триото, Жанета Бенун, също има своите основания за участието си в проекта: „С радост приех предложението на Гео Чобанов и Любен Чаталов да партнирам в спектакъла. Обичам романсите, широката руска душевност, мелодичността и топлотата им. Ще покажем на публиката нашия прочит, надявам се да я докоснем.”

„Всяко надникване в богатата руска култура е сериозно предизвикателство, най-вече от гледна точка на естетиката. Руските любовни романси са изградени от нежна, лирична и много интимна музика, която рязко контрастира с оперния ми репертоар, като д-р Бартоло в „Севилският бръснар” от Росини, Дулкамара в „Любовен елискир” от Доницети или персонажите, които Верди е отредил за басите в героико-епичните си творби. Освен това да разкажеш един живот или една любов в 3 часа не е същото, както да го направиш в 3 минути. В този смисъл, камерната форма изисква повече енергия, концентрация и сила на внушението”, убеден е Гео Чобанов.

В лиричния спектакъл ще прозвучи енигматичното стихотворение на Александър Сергеевич Пушкин, посветено на неговата любима Анна Петровна Керн, „Я помню чудное мгновение” („Помня чудния миг”), както и романса по същото произведение на Михаил Иванович Глинка, който той пък посвещава на дъщерята на Анна Керн, Екатерина Ермолаевна.

Дълбоката връзка между поезията и романса зрителите ще усетят и в „Нет только тот, кто знал” („Не просто този, който знае”) от Пьотр Илич Чайковски по интерпретация на Лев Александрович Мей, направена върху поетичния оригинал „Nur wer die Sehnsucht kennt, weiss was ich leide” („Само който познава копнежа, знае за моето страдание”), в „Песента на Миньон” от Йохан Волфганг фон Гьоте.

Друг акцент в лиричния спектакъл ще бъде романсът „Отцвели хризантемы” („Увяхнаха хризантемите”), станал нарицателен за личността на Николай Харито - известен поет, музикант и дуелян (от руски, човек, който предизвиква и участва в дуели). Известен исторически факт е, че при последния си дуел, състоял се на нечия сватба, Харито бива убит, а гостите спонтанно запяват, в негова памет, точно тази песен.

Сред общо 11 романса, които Гео Чобанов ще изпълни, ще чуем още зареденото с драматизъм „Съмнение” от Глинка, романтичната „Серенада на Дон Жуан” от Чайковски и др.

„Искаме да се получи елегантно и фино, чисто и красиво изживяване. Искаме да подарим мигове любов, с посланието да не се обичаме само на 14 февруари”, обобщава Любен Чаталов артистичните намерения на влюбения в романтиката спектакъл.

Виолета Тончева

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА СВИЛЕН НИКОЛОВ И КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ

19 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дякова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а баритонът Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

След като триото с добре известни имена от артистичната сцена, баса Гео Чобанов, пианистката Жанета Бенун и актьора Любен Чаталов, привлече вниманието на зрителите с техния Романтичен спектакъл на 14 февруари, ръководството на Държавна опера Варна реши да повтори концерта и в навечерието на Празника на жената Осми март.

В търсене на паралела между романса и поезията, артистите отново ще впишат любовна лирика от Александър Сергеевич Пушкин, Марина Цветаева, Елисавета Багряна в любовни руски романи от Чайковски, Глинка, Абаза. Едно елегантно изживяване за романтични души, извън коловоза на всекидневието.

Побързайте да си купите билети за 7 март от 11 часа, защото местата в камерното пространство на ротондата, първи балкон, Основна сцена, са ограничени.

На 4 октомври от 19 часа харизматичният композитор, диригент и пианист Страцимир Павлов кани в „Седем свещени пространства” – премиерен концерт с негови авторски творби, презентация на албума „Seven Sacred Spaces” на музикалния проект INDIGOrchestra.

Участват обичайните заподозрени от кръга около Страци: Нейчо Петров-Реджи - вокали, Стоян Роянов Я-Я - кларинет, саксофон, Валери Ценков - перкусии, маримба, заедно в този проект с Борис Казаков - акустичен бас, Нейко Бодуров – тромпет, Христина Белева - гъдулка, Петър Миланов – тамбура и Струнен нонет.

Страцимир е безспорният лидер в компанията от талантливи и високопрофесионални творци, които трайно променят музикалния климат на Варна, култивирайки вкус към високата клубна музика.

Експериментаторският дух и свободното сърфиране над границите на жанровете в безкрайната музикална вселена, подплатени с виртуозни интерпретации, характеризират изявите им. Магията е заложена както в самата музика, така и в перфектното владеене на инструмента или гласа, не на последно място в тоталното отдаване на живото изпълнение и синхрона помежду им.

Сега вдъхновяващото музикално съпреживяване е издигнато на още по-високо емоционално ниво, което разтваря сакралните територии на духа. В очевидна асоциативна връзка с източната философия, новите творби на Страцимир Павлов са вдъхновени от свещеното число 7.

Прочутият балет на Адолф Адам „Жизел” поставя романтично начало на XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015. На 1 декември Държавна опера Варна, с диригент на оркестъра Вилиана Вълчева, кани своите почитатели да съпреживеят непреходната любов на Жизел и Алберт.

Хореографският прочит на Сергей Бобров, з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър във Варна, превърна премиерата на „Жизел” в голямото балетно събитие на лятото. Публиката оцени по достойнство качествено много по-високото ниво на балетната трупа, разширена с нови попълнения след международен кастинг.

Техническите и естетически критерии, заложени в класическата хореография на Сергей Бобров, се оказаха едно дългоочаквано предизвикателство за балетните артисти. С любов, амбиция и последователност, под ръководството на асистент-хореографите Олеся Алдонина, Демид Зиков и репетитора на Болошой театър Сергей Антонов, те постигнаха онази красота и онова изящество, с които балетното изкуство доставя истинска наслада за сетивата.

Това очаква зрителите и на 1 декември, когато на сцената ще аплодираме Илияна Славова в ролята на Жизел, Павел Кирчев в ролята на Албрехт, Мартин Чикалов в ролята на лесничея Ханс, Юрика Аоки в ролята на Мирта и целия добре сработен ансамбъл на Варненския балетен състав.

Ето и сюжетът:

Първо действие

Жизел е влюбена в неотдавна появилия се в селото Алберт. Лесничеят Ханс, влюбен също в Жизел, подозира Алберт в неискреност и предупреждава девойката, но тя му вярва. Алберт всъщност има благородническо потекло. Това става ясно с пристигането на знатни ловци, в чиято свита са херцогът и дъщеря му Батилда, бъдещата годеница на граф Алберт. Жизел не може да понесе измамата, полудява и умира.

Второ действие

Неутешимият в скръбта си Ханс идва на гроба на Жизел през нощта. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс, който не може да се откъсне от хоровода и загива. И Алберт дълбоко тъгува за Жизел и също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

Режисьорът КРИС КАТЕНА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за особеностите на мюзикъла „Уестсайдска история“ и работата си над варненската постановка

24, 25 октомври 2019, 19.00, Основна сцена. „Уестсайдска история“ - Премиера на Държавна опера Варна, 73-ти творчески сезон (2019-2020). Мюзикъл от Ленард Бърнстейн. Концепция Джером Робинс. Либрето Артър Лорънс.Текст на песните Стивън Зондхайм. Режисьор Антониу Замфир. Асистент режисьор Крис Катена. Диригент постановчик Александър Фрай (Alexander Frey) (24.10), Кръстин Настев (25.10). Сценография и костюми Нела Стоянова. Хореография Надя Димокова.

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна. Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.
Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите.„
С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ПОПЪЛВАНЕТО НА ФОРМУЛЯРА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЗА УЧАСТНИЦИТЕ С ЦЕЛ ПО-ДОБРАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО - кликнете тук

Варна - 7 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

Балчик - 8 юли, 21.00, Двореца Балчик

Всички познават Шекспировите Ромео и Жулиета, отдавна превърнали се в архетипни образи на двама влюбени, които предпочитат смъртта пред живот без другия. Трагедията „Ромео и Жулиета“, въпреки че е една от ранните пиеси на Шекспир, се нарежда сред неговите най-известни, най-често изпълнявани и най-често адаптирани в други сценични жанрове, творби. Съществуват над 150 филмови и телевизионни версии на „Ромео и Жулиета“, като за най-добра се приема екранизацията на Франко Дзефирели с Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси в главните роли (1968), следвана от филма на Баз Лурман, с Леонардо ди Каприо и Клеър Дейнс (1996).

Сред оперните композитори, които също се вдъхновяват от романтичните персонажи на английския бард, заслужават да бъдат споменати Винченцо Белини с операта „Капулети и Монтеки“ и Хектор Берлиоз с драматичната симфония „Ромео и Жулиета“, която самият автор нарича „опера без думи“. За най-сполучлива от всичките 40 оперни адаптации на „Ромео и Жулиета“ се смята операта на Шарл Гуно (1890-1893). Тя е последното му непреходно художествено достижение, което жъне триуф на премиерата в Париж на 27.04.1867 г., с диригент Адолф Дьолофр, сопраното Мари-Каролин Миолан Карвальо и тенора Пиер-Жюл Мишо. През следващите две години операта има 900 представления в различни театри.

Докато пиесата на Шекспир започва с пролог във форма на сонет, който се изпълнява от един актьор, наречен Хор, в операта на Гуно партията на Хор се изпълнява действително от оперния хор. „Два рода равно знатни от Верона, / чиято красота е тук пред вас, отново нарушавайки закона, проливат ближна кръв със вражи бяс. Двамина млади през стени от злоба / обикват се под гибелна звезда / и таз любов, отвела ги до гроба, / погребва с тях и кръвната вражда...”.

30 юни, 11.00 и 14.00

Веднага след премиерата на 29 юни в Опера в Летния тетър на мюзикъла „Тримата мускетари" от Максим Дунаевски, където Д`Артанян и мускетарите ще покажат умението си да боравят с шпаги, вие може да получите първите уроци по фехтовка и сценичен бой. При това не с кого да е, а с Николай Дериволков, треньор на мускетарите, преподавател в НАТФИЗ и част от постановъчния екип на „Тримата мускетари”. Вход свободен.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на Театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна.

Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите. С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ФОРМУЛЯР ЗА УЧАСТИЕ - кликнете тук

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

МАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

за първата постановка в историята на Варненската опера на „Пепеляшка“ от Росини

29, 30 март 2018, 19.00 – Премиера

След като Джоакино Росини композира „Пепеляшка“ само за три седмици, колко време е необходимо на един диригент да постави „Пепеляшка“?

В музикалната панорама има малцина такива гениални композитори като Моцарт и Росини, които съумяват за кратко време да създадат шедьоври. Но ако една творба е написана бързо, това съвсем не означава, че бързо може да се постави. За „Пепеляшка“ на Росини е необходим поне месец за сериoзно изучаване и вникване в партитурата.

За Държавна опера Варна е чест, че свързва първата постановка в своята 71-годишна история с Вашето име като един от изтъкнатите диригенти на нашата съвременност. Познаваме и ценим Вашето диригентско майсторство от участията Ви в Опера в Летния театър и други варненски постановки. Как работите сега с екипа върху Росини?

Обичам да идвам във Варна. Чувствам се като част от семейството. За мен е важно да харесвам музикантите и певците, с които работя. Опитвам се да намирам положителните им качества и този подход никога не ме е подвеждал. По принцип, когато поставям опера, се стремя да изградя стабилна връзка между музиката и текста, а при Росини това е особено важно. Стилът на Росини представлява проблем, защото при него всяка нота има своето значение. Всяка нота трябва не само да се изпее, но и много бързо да се артикулира. Тези бързи пасажи, характерни за росиниевата техника, затрудняват заниманията с неговите произведения. Оркестърът трябва да е изключително добре подготвен, за да поднесе интерпретация с лекотата и елегантността, присъщи за уникалния стил на Росини.

Популярният сюжет от приказката на Шарл Перо не омаловажава ли по някакъв начин тази сложна и изящна музика?

Напротив. Хората винаги са харесвали приказките за доброто и любовта, които тържествуват. В историята на изкуството много такива приказки са вдъхновявали създаването на нови творби. Да вземем само приказките за Пепеляшка, Дон Жуан или Фауст, които оживяват в редица оперни, театрални, балетни, лирични или белетристични заглавия. Най-хубавото е, че тези винаги актуални сюжети могат да бъдат разгледани от различен ъгъл или да бъдат поставени по нов начин. Всяка епоха има своето право на тълкуване. Що се отнася до музиката на „Пепеляшка“, тя е едновременно комична и елегантна, на места дори драматична, така че всяка възраст ще намери какво да хареса в нея. „Пепеляшка“, освен всичко това, е много подходящо заглавие за приобщаване на децата към света на операта.

Какви са диригентските Ви тайни, с които овладявате оркестъра?

Диригентският ми подход е много естествен, не използвам никакви специални способи и не поставям дистанция между себе си и оркестрантите.

Диригентът не трябва ли да доминира?

Може да се кажат много неща в тази връзка. Окестърът може да се оприличи с едно голямо семейство, което притежава своя характер и диригентът е длъжен да го опознае. Още повече, че оркестърът се състои от толкова различни личности и диригентът не бива да пренебрегва никоя от тях. Работата на диригента се състои в умението да обучава и овладява оркестъра. Той трябва да улучва точния момент, когато се налага да притисне музикантите, да изисква още и още или пък да ги отпусне, да ги похвали.

Когато става дума за музика, мисля, че не е уместно да се говори за доминация, защото музиката е нещо, което се споделя. Чрез изкуството хората обменят възгледи, възприятия, мнения и диригентът прави същото с оркестъра. Не само оркестърът учи от диригента, понякога и диригентът може да научи нещо от оркестъра, да получи някаква информация или съвет от него. Дори да не го формулира с думи, оркестърът го показва с езика на музиката и добрият диригент ще го разбере. Да бъдеш част от тази психология, понякога не е лесно, но аз мисля, че съм намерила своя път да постигам целите, които съм си поставила като диригент.

Сопраното ЛИНКА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за щастливата си среща с Вагнеровата героиня Сента в „Летящият холандец“

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

През 1980 година Мари Крикорян изпълнява на варненска сцена ролята на Сента, през 2018-а Линка Стоянова ще пресъздаде тази Ванерова героиня, която украсява репертоара на най-добрите певици.

Щастлива съм, че ще изпълня ролята на Сента, защото операта „Летящият холандец“ не е поставяна от толкова много години във Варна и ето сега аз имам шанса да се срещна с нея в новата постановка на Варненската опера. Осъзнавам, че това се случва в подходящ за мен творчески период, в който натрупаният житейски и професионален опит ми позволява да навляза дълбоко в сложния Вагнеров свят.

Спомняме си и твоята чудесна Сента от концертното изпълнение на „Летящият холандец“ в Опера в Летния театър 2013.

Това беше само едно хубаво начало, един подстъп към музикалната поетика на Вагнер, която разкрива безкрайни хоризонти за интерпретация. Гениалността на Вагнер е една огромна тема, но може би най-голямата му заслуга е, че пресъздава по неповторим начин романтизма в германската душевност, много по-различен примерно от френския романтизъм.

Тук може да добавим и онова усещане за метафизичното, което на нас ни липсва...

А може би не ни липсва съвсем. Още при първите репетиции целият състав, всички ние изпитахме една особена превъзбуда, която и досега ни въздейства. Усещаме, дори на чисто физическо ниво, как ни обсебва тази нова, различна и толкова красива музика. Вселената на Вагнер.

Мнозина се страхуват да пеят Вагнер.

Всеки певец, докоснал се до Вагнер, знае колко прекрасен и същевременно колко опасен може да бъде той. При Вагнер вокалното изпълнение се ражда най-напред в мисълта и мисълта трябва да го контролира през цялото време. Всяка реплика има своята драматургия и своята мисъл. И ако не внимаваш, при изпълнението ще се получи вокално пренасищане, което освен че е опасно за гласа, може да попречи на певеца да издържи цялата партия. Музиката на Вагнер изисква дисциплина, изисква рациото да доминира над емоцията.

При неговата героиня Сента обаче доминира емоцията...

Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността. Верността е основната нишка, основното послание в „Летящият холандец“.

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова,
ДАЛАНД - Людмил Петров 
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Постановката на брилянтната Вердиева опера „Травиата” от 2013 г. – дело на режисьора и художника Кузман Попов, Държавна опера Варна посвети на 200-годишнината от рождението на италианския оперен майстор, а премиерата заслужи овациите на публиката в Опера в Летния театър. Оттогава «Травиата» всеки път вдига зрителите на крака.

Авторът на постановката Кузман Попов определя «Травиата» като трагична любовна поема или сценична балада, в която конкретността се издига до нивото на обобщение и символ. Един вълнуващ разказ за белязаната от смъртта нощна пеперуда, която сред шумния възторг на покорения от нея Париж мечтае за истинска любов...

На 16 май в знаковата сопранова роля на Виолета Валери ще се представи румънката Диана Тугуй, която блестящо изпълни ролята на Микаела от «Кармен» на сцената във Варна и в София миналия месец. След това добро начало, партньорството ни със солистката на театър «Елена Теодорини» в Крайова, продължава. Със сигурност ще я чуем и в предстоящото пето издание на Опера в Летния театър.

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Бобров – едно от големите имена на съвременния руски балет, хореограф, режисьор, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия.

Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум "Балетът на ХХI век” в Красноярск.

През ноември 2013 той с успех постави за пръв път в София балетите „Антигона” и „Електра”, а от 1 септември 2014 г. ще заеме поста главен балетмайстор на ТМПЦ - Държавна опера Варна.

Под негово председателство, на 2 юни т.г. от 10 часа в главна репетиционна зала „Малина Хубчева” на Варненската опера ще се проведе кастинг за балетни артисти.

- Вие сте последовател на легендарния Юрий Григорович, с който е свързан и Международният балетен конкурс във Варна. Какво знаете още за нашия град и как приехте предложението да станете главен балетмайстор на Варненския оперен театър?

- Варна е забележителен и много красив град. За мен е важно, че във вашия град, в продължение на вече 50 години, се провежда първият в света балетен конкурс. Това означава, че тук се е създала великолепна атмосфера на обич и разбиране на балетното изкуство. Във Варна съществуват всички предпоставки за изграждане на много добър балетен колектив. Ето защо, приемайки предложението да стана главен хореограф на Варненския оперен театър, аз очаквам пълно творческо отдаване и сериозен ангажимент от страна на артистите. Възнамерявам да привличам към нашите изяви майсторите на Болшой балет и Държавния балет на Сибир.

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

 „Харесвам еднакво и двете си героини Кармен и Микаела – и двете са чувствени, страстни. Мисля, че всяка жена носи в себе си нещо от Кармен. Кармен и Микаела ме вдъхновяват и с това, че изискват от мен пълно себеотдаване”,

разказва солистката на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина.

„Най-важното е да предадем с емоционална дълбочина образите,  които пресъздаваме”,

допълва Демид Зиков, който е асистент на Сергей Бобров и репетитор. Той се чувства като сред свои в международния състав от балетни артисти, избрани след кастинга на 2 юни за участие в постановката на „Carmen Dance”.

„Погълнати сме изцяло от това, което правим, то е нашата духовна храна, дневният ни режим е запълнен с репетиции, живеем единствено за и чрез „Танца на Кармен”, обяснява Сергей Бобров.
„Стремим се да постигнем съвършенство във всеки един от детайлите на тази първа по рода си постановка, в която участват оркестър, хор, оперни и балетни солисти. Благодарен съм на директорката Даниела Димова за поканата да създам именно тук, в балетната столица на света, „Carmen Dance”.

Това е първата съвместна продукция между Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна и аз съм убеден, че тя ще се хареса на публиката. За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца.

„Магията на киното, 16 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

Руслане, заради твоята вдъхновена творческа намеса мултимедийният концерт „Магията на киното“ в Театър Римски терми ще бъде различен от предишния концерт с филмова музика, спечелил веднага много почитатели. Как се появи идеята за това надграждане?

Идеята дойде спонтанно и като резултат от първия ни концерт с филмова музика през април тази година. Един мултимедиен концерт предразполага към разширение на музикалното оформление, а аз и преди това съм участвал в няколко подобни концерта с диригент Христо Павлов. И никога не свиря буквално нотите в този жанр, всеки път подхождам по различен начин и импровизирам в зависимост от контекста.С тази естествена нагласа пристъпих и към обработките на песните в концерта.

Става дума освен за аранжимент и за обработка на песните...

Да. Аранжиментът се явява чисто механична преподредба (преписване) на съществуващи ноти и приспособяването им спрямо характеристиките на даден жанр, както и на отделните инструменти. Докато при обработката, освен задължителната подредба на партиите за участващите инструменти, силно е застъпен и елементът на композиция. Аз също съм внесъл свои идеи, драматургически допълващи замисъла на всяка една от творбите, които ще прозвучат на концерта. Може да се каже, че съм писал обработките лично за всеки от музикантите.

Много впечатляващо, посочи примери...

Например включвам цитата като изразно средство.За песента си “Smile” Чаплин е бил вдъхновен от „Тоска“ на Пучини, лесно се разпознава онази мелодия, която много наподобява началото на дуета от първо действие на операта. За тази цел използвам цитат .

Служа си и с друго изразно средство – пролога. Пролог има към две от песните ни  - „Титаник“ и „Твоята любов“ от „Имало едно време на запад“. В „Титаник“ музикантите започват да свирят онова произведение, което наистина е изпълнявал оркестърът на „Титаник“, а по-късно мотиви от този пролог се появяват в познатата песен от филма и се вплитат като контрапункт в контекста на инструменталния акомпанимент. Има още много за разказване, но предпочитам да разказват хората от публиката след концерта.

„Магията на киното“ определено те е вдъхновила.

Във всяка песен съм се старал да измисля нещо оригинално, нещо извън общоприетото звучене.Всяка песен има свое лице, свой жанр. „Живот в розово“ на Едит Пиаф е направена в стил танго; „Имало едно време на запад“ е издържана в стил Барок, с basso ostinato, постоянен бас. Използвал го е самият Енио Мориконе, един гений, пред когото се прекланям. В музиката му може да се открият всички велики италиански композитори, негови предшественици – от Вивалди до Пучини. В концерта ще звучи неговата „Nella fantasia”, един от хитовете на Сара Брайтман, който ще изпълни на италиански Благовеста Статева. Партията за цигулка, която съм добавил от себе си, както и средната част на песента представляват за мен предмет на особена гордост, тъй като за тях положих по-сериозни усилия и след точно десет редакции те започнаха да се вписват доста добре. Ще я изпълни Марина Винокурова.

Опитал съм се да внеса дори известна шеговитост в концерта, като в някои песни съм вкарал eпизоди от други песни на същия композитор.

Така концертът придобива все повече характер на ребус за професионалисти. Това специално ли е търсено?

Не, но нямам нищо против ако нещата изглеждат по този начин.Различният подход, различната интерпретация винаги обогатяват музикалното преживяване както за нас, професионалистите, така и за публиката.

Тук е моментът да посочим музикантите и певците в „Магията на киното“...

Ние сме шестима музиканти – аз на пианото, Марина Винокурова – първа цигулка, Аглика Цветкова – втора цигулка; Галина Ледлова – виола, Олена Мошинска - виолончело и Григор Джанев – контрабас и баскитара. А солистите в „Магията на киното“ са: Галина Великова, Филипа Руженова, Благовеста Статева и Антоанета Маринова – сопрани; Елеонора Христова, Миглена Страдалска и Боряна Равноустова – алт и Петър Петров – бас.

Песента от филма „Списъкът на Шиндлер“ е вододелът между двете части на концерта, като след паузата сме включили само песни за пълния ни ансамбъл. Там съм заложил една музикална асоциация с „Прощална симфония“ на Хайдн, която той е написал така, че постепенно музикантите намаляват и накрая остава  само един, който свири. Ние постъпваме тъкмо обратно - първо към мен се присъединява една цигулка и свирим вече тримата, после пристига още един инструменталист, свирим заедно с него ...и  така с всяка нова песен се присъединява нов инструмент, докато накрая всички инструменти зазвучават заедно.

На фона на мултимедията на Свилен Николов...

Да, в никакъв случай не бива да го пропускаме. Мултимедията прави практически половината концерт или по-добре казано, прави концерта поне двойно по-привлекателен.Не само за слушане, но и за гледане. На широк екран ще се прожектират сцени от филма, чиято песен се изпълнява в конкретния момент.С присъщия си музикален вкус известният баритон, чието "професионално хоби" са дигиталните технологии, включва видеоклипове, които представляват не просто слайд шоу от "замразени" кадри от филми, а пълноценни, авторски видеоклипове, като умело ги синхронизира с драматургичното развитие в музикалната материя на всяка от творбите.

Обмислили сте всеки детайл от „Магията на киното“.

Да, защото подобно заглавие задължава.

РУСЛАН ПАВЛОВ - ПИАНО

Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова -Майсторова. Попокана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия),Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия). Лауреат на 11 националнии международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "АлберРусел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugendmusiziert" в Германия.

Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдиви Шумен. Изнася многобройни солови рециталив България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Под черта на фините тизпитва към музиката на композитори от края на XIX и началото на XX век М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.

От 2014 г. работи като корепетитор и пианист в ТМПЦ – Държавна опера Варна, участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, популярните камерни концерти на Сцена Ротонда, мултимедийния концерт „Магията на киното“ и др.

 Интервю на Виолета Тончева

Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.

Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.

Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.

В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.

Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ). 

В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.

Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.

През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.

На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.

Виолета Тончева

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – АЛБЕРИХ В „ПРЪСТЕНЪТ НА НИБЕЛУНГА“ И СКАРПИЯ В „ТОСКА“

Поздравления най-напред за успешното ти участие в първия Вагнеров фестивал в България!

Безкрайно съм щастлив, че бях част от този мащабен проект, при това в главната роля на нибелунга Алберих от „Пръстенът на нибелунга“, който участва в три от четирите заглавия на тетралогията,като ролята му в първото заглавие „Рейнско злато“ е много голяма и особено сложна. Репетиционният процес беше забележителен, от него можеше да се извлече максимумът. Всички знаят, че маестро Пламен Карталов е взискателен режисьор, който успява да извади най-доброто от артиста. Постановката му е невероятна, във всеки един момент той пресъздава музиката като във филм, в който веднага разпределя нещата по местата им или както самият той обича да казва, да има постоянен диалог между музиката и сцената. Сложността идваше и от DVD записа, който Националната телевизия направи за разпространение в цял свят. Едрите планове изискваха специално внимание.

Казват, че за да преодолееш изпитанието Вагнер, трябва да си много издръжлив и като характер, и като глас...

Наистина е така и сега вече мога да кажа, че съм горд със себе си. Справих се, въпреки трудностите, още повече, че бях разпределен сам в роля, докато другите бяха по двама за роля. Всъщност изпитанието беше тежко за всички, не на последно място за техниците, които за да управляват огромните пръстени трябваше да престояват вътре тях, в продължение на няколко часа, при това в най-големите горещини.

90 години от рождението на МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВ

1 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ - Италия

Солист БОЖИДАР БЕНЕВ Бенев - цигулка

С участието на оркестъра на Държавна опера Варна

Програма: Рихард Вагнер - Симфонична поема "Зигфрид", Макс Брух - Концерт за цигулка и оркестър, Йоханес Брамс - Симфония №2

Симфоничният концерт е посветен на 90-годишнината от рождението на големия български диригент Маестро Иван Маринов (1928-2003).

ИВАН МАРИНОВ

Завършил ДМА с дирижиране при проф. Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев, специализирал в Берлин при Франц Конвични, Иван Маринов развива блестяща кариера на диригент, композитор и администратор.

Ръководи отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата, след което става музикален директор на българското предприятие по кинематография. Заема постовете Секретар на Съюза на българските композитори, зам.-министър на културата, председател на Център за музика и танци към Министерството на културата.

Бил е главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската, Русенската и Анкарската филхармония, както и главен диригент на Софийската опера.

Като главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония в периода 1978 - 1988 година, Маестро Иван Маринов има изключителен принос за развитието на филхармоничния оркестър и симфоничната култура във Варна.

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка, член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ в Полша, носител на много наши и международни награди.

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби за глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална музика. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика, отличен с наградата на Софийски музикални седмици и др.

БОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВ - цигулка

За Божидар-Матео Бенев е чест да бъде солист на симфоничен концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на симфоничен диригент от ранга на Иван Маринов. В концерта на 1 ноември, Деня на будителите, той ще изпълни соловата цигулкова партия в Концерт за цигулка и оркестър от Макс Брух.

Божидар-Матео Бенев е роден във Витенберг, Германия. Свири на цигулка от 5-годишен при Юлия Ангелова в НМУ в София. Завършва НУИ „Добри Христов” във Варна в класа на Румяна Колева, сега следва в АМТИИ - Пловдив в класа на Неделчо Тодоров и Александър Спиров.

От 2004 свири в оркестъра на Държавна опера Варна, като през 2014, след прослушване, е повишен в категория солист-инструменталист. От 2013 свири и в Камерен оркестър Добрич с диригент Александър Измирлиев, както и във Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Участвал е в майсторски класове на Минчо Минчев и именити музикални педагози от Виена.

Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Конкурса за полска музика, два пъти печели първа награда на Академичен конкурс „Бах и неговото съвремие”, първа награда от „Надежди, таланти, майстори” в Добрич и първа награда от същия конкурс като сонатно дуо с номинация за Голямата награда. Отличен е с Почетна грамота от кмета на Добрич за постижения в музикалното изкуство след редица концерти през 2005 г., в които участва по покана на изтъкнати български професори.

28 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели. Участват Ирина Жекова – сопран, Михаела Берова – мецосопран, Пламен Райков – тенор, Пламен Георгиев – актьор, Стефан Бояджиев – пиано, Руслан Павлов – пиано и Радостин Златинов – кларинет. В този специален концерт те ще вложат енергията на българското светоусещане и своите размисли за свободата. 

2 март 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Държавна опера Варна по традиция отбелязва 3 март, Националния празник на България, със специален симфоничен концерт. През тази година концертът ще бъде на 2 март, под диригентството на именития Маестро Григор Паликаров, когото неведнъж сме аплодирали в концерти и оперни спектакли, както на сцената на Държавна опера Варна, така и в Летния театър. За празничната програма на концерта той е избрал забележителни български творби - „Дивертименто“ от Панчо Владигеров и Концерт за виолончело и оркестър от Марин Големинов със солист известната виолончелистка Лиляна Кехайова, която за пръв път имахме удовослтвието да чуем във Варна преди две години. Концертът, посветен на Националния ни празник, ще завърши с Увертюра фантазия "Ромео и Жулиета" от П. И. Чайковски.

Първата ноемврийска седмица започва с последния 31-ви ден на октомври, понеделник, в който както обикновено, Театрално-музикален продуцентски център Варна предлага на двете си сцени различни по жанр спектакли.

31 октомври, понеделник

„Спящата красавица”, копродукция на Държавна опера Русе и Държавен куклен театър Варна, гостува на Основна сцена, 19.00. Режисьорът Боян Иванов, чиято постановка във Варненски куклен театър „Мълчаливи предания” спечели ИКАР 2015, продължава да експериментира със сценичните изкуства, като съчетава балет и театър в „Спящата красавица” от Чайковски. Сценографията и костюмите са направени от Свила Величкова и Елена Ямантиева, балетната адаптация е на Силвия Томова. В ролите на принцеса Аврора и принц Дезире ще танцуват примабалерината на Русенската балетна трупа Весела Василева и Теодор Цаков, фея Люляк е Станислава Караджова, участват още балетните артисти Цветелина Катрин Котова, Антон Иванов, Зорница Петрова, Светослав Маринов и др. Ще видим и любимите актьори от Варнеския куклен театър Евгения Василева в ролята на фея Карабос, Стоян Стоянов (Крал), Веселина Калчева (Кралица), Диана Цолевска (Каталабют), Вера Стойкова (Дойка на принцеса Аврора), Боян Стоянов (придворен в свитата на Карабос).

1 ноември, вторник, Ден на будителите

С български знак в Деня на будителите се открояват както концертът на световноизвестния варненски тенор Иван Момиров „Иван Момиров § Приятели” на Основна сцена, 19.00, така и театралната постановка на Стоян Радев Ге. К. „Свекърва” от Антон Страшимиров на Сцена Филиал, 19.00.

Приятелите, които ще бъдат заедно с Иван Момиров на сцената, са сопраните Цветелина Василева и Линка Стоянова, мецосопраните Бойка Василева и Силвия Ангелова, тенорът Валерий Георгиев и баритонът Венцеслав Анастасов, басът Юлиян Константинов.

В тази великолепна компания оркестъра на Държавна опера Варна за пръв път ще дирижира Иво Липованович, артистичен директор на фестивала „Сплитско лето” и един от търсените съвременни диригенти в Европа. В програмата на концерта ще чуем творби от Росини, Джордано, Белини, Верди, Гуно, Леонкавало, Бизе, Й. Щраус и Д. Христов.

3 ноември, четвъртък

На 3 ноември, 18.00, Основна сцена, най-известното мече в света ще очарова малките зрители със своите мъдри размишления и поучителни приключения. В детския мюзикъл на Александър Йосифов «Мечо Пух» участват с ентусиазъм и отговорност възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера с художествен ръководител и диригент Ганчо Ганчев.

4 ноември, петък

Най-голямото събитие на първата ноемврийска седмица във Варна несъмнено ще бъде Концертът на проф. Жени Захариева на 4 ноември, 19.00, Основна сцена. По повод  50-годишната й творческа дейност, той отново ще ни срещне с изключителното пианистично майсторство и изящна интерпретации на прочутата българска пианистка, Посланик на българската култура във Франция, Почетен председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци, един прекрасен професионалист и педагог, който се радва на уважението и признанието на музикалната общност у нас и по света. Тя е удостоена с редица награди, сред които Наградата на Министерство на културата за 2002 г. за приноса й към развитието на българската музикална култура; Кристална лира 2003 за върхови изпълнителски постижения; Златно перо 2004 на Радио Класик ФМ; Officier des Arts et Lettres 2007 - Звание на Френското правителство и др.

Жени Захариева отдавна е призната в международните музикални среди за „Пианистка от световна класа!
С тънък усет за колорит и артикулация” (Musical Heritage Revue” – САЩ), а концертите й се определят като "магия": „Думата за подобно изживяване е само една – магия”(сп. ”Музикални хоризонти”) или като: „...звезден час. Изпълнение върху клавишите като прокламация на човешката същност, изкуството като послание за величието на Земното. Само неколцина пианисти-солисти в днешно време демонстрират това толкова ясно както българката Жени Захариева” (Kultur – Elbe, Германия).

На 4 ноември във Варна именитата наша пианистка ще бъде солист на Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Бетовен. Варненската филхармония ще дирижира италианският маестро Дарио Мачелари, когото варненската публика също познава и харесва.
Акцент в събитието ще внесе Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Р. Щраус –Бетовен, със солист великолепната обоистка, възпитаничка на Парижката Консерватория, Надежда Гущерова. Симфония N 9 от Дмитрий Шостакович ще оформи програмната рамка на изключителното музикално събитие.

 ПРОМОЦИЯ ПО ПОВОД ДЕНЯ НА БУДИТЕЛИТЕ - ОБЩО 20 лв за концерта "Иван Момиров § Приятели" на 1 ноември и Концерта на проф. Жени Захариева на 4 ноември.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;
Работно време на билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл.

Реклама и организация Държавна опера - Варна 052 665 020

На 17 януари от 19 часа ще повторим бравурния концерт на двамата диригенти на Държавна опера Варна – Светослав Борисов на пулта и Стефан Бояджиев на пианото, които по време на XIV Коледeн музикален фестивал предизвикаха възторг у почитателите на симфоничната музика с изпълнението си на Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Сергей Рахманинов със солист Стефан Бояджиев и Симфония №4 в ми минор, оп. 98 от Йоханес Брамс.

Сега двамата диригенти, които са съученици и приятели още от Музикалното училише „Добри Христов”, ще имат възможност да повторят успеха на своя концерт от първата си обща, но не и последна  изява на симфоничната сцена.

Цялата статия вижте тук: кликнете

 На 13 март от 19 часа Държавна опера Варна ще срещне за пръв път българската публика със Селман Ада, известен диригент, изпълнител и композитор от Турция. Концертът с участието на Симфоничен оркестър при Държавна опера Варна е под почетния патронаж на Посланика на Република Турция в България, Негово Превъзходителство Сюлейман Гьокче. В концерта, под диригентството на самия Селман Ада, са включени две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка  Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В края на концерта ще прозвучи и Симфония в ре минор от Цезар Франк.

Роден в Джейхан (1953), Селман Ада започва музикалното си образование още на 9 години при най-добрите педагози в Парижката консерватория. На 20 години вече е асистент на музикалния директор Робърт Вагнер в Държавната опера и балет на Истанбул, работи в Държавната опера и балет Анкара (1979-1980), става пианист на големия италиански певец Марио дел Монако (от 1980). След кончината на певеца, Ада продължава кариерата си в Ecole Normale Superieure de Musique в Париж, където създава специалността “Оперна корепетиция” и преподава дирижиране. Работил е на различни позиции в Турция, вкл. като Генерален музикален директор на Националната опера и балет в Анкара, професор в Музикалната академия, изпълнител, диригент, композитор. Автор е на огромен брой произведения в областта на симфоничната, оперната, клавирната, камерната и хоровата музика. Сред най-известните му творби са операта “Али Баба и четиридесетте разбойници”, Симфония (2004), Концерт за цигулка опус 47, Концерт за арфа (2012), операта «Забранена любов» и др. 

Селман Ада е член на Съюза на немските композитори Society "Gema". Неговите оратории и опери са преведени на английски, немски, фламандски и френски език. Всички негови творби са публикувани на пет езика от Strube Verlag München-Berlin. През 2002 г. започва работа като музикален директор в Държавната опера и балет в Мерсин. Работи и като диригент в Истанбулската държавна опера и балет.

Турската арфистка Сибел Ефендиев е родена през 1967 г. в Истанбул. Учи в  Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и в Музикалната академия на родния си град, специалност арфа. От 1998 г. работи в Измирската опера и балет като арфистка и преподава този инструмент в известния държавен университет Dokuz Eylül Üniversitesi в Измир. За своите успешни 25 години творческа дейност е участвала в множество концерти в Турция и по света. Сибел Ефендиев е първата изпълнителка на Концерта за арфа от Селман Ада на неговата премиера през 2013 г.

Цигуларката Лалекан Озай Музафер е родена през 1966 г. Първоначално танцува балет, след което се посвещава на цигулката и завършва Консерваторията в Истанбул. През 1985 г. печели награда в Първия Международен конкурс за камерна музика в Истанбул. Работи в квартет, камерен оркестър и в Измирската опера и балет. Като солист е свирила с много оркестри. Тя е първият изпълнител на Концерта за цигулка и оркестър от Селман Ада на премиерата му. Преподавала е цигулка в Измирската консерватория и в други висши учебни заведения на Турция. Сега е концертмайстор на оркестъра на Измирската държавна опера и балет и преподава в Измирската консерватория.

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

Симфоничният концерт на 4 юни в зала 1 на ФКЦ е част от международно концертно турне, организирано от престижната импресарска агенция Varna International с президент Калин Чонев, син на Марин Чонев - незабравимия диригент, поставил преди 47 години основите на голямата международна музикална традиция с варненски адрес Майски хоров фестивал.

В концерта ще се изявят Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна и хоровете от САЩ “Shrine of the Ages” и “Master Chorale of  Flagstaff”. Под палката на диригентката д-р Едит Копли Копли ще прозвучи „Ein Deutsches Requiem” (Немски реквием) от Йоханес Брамс със солисти Тина Сталард – сопран и Джейкъб Уил – бас.

Международно признатият организатор на концерти Varna International от Колумбия, Южна Каролина стартира концертния си сезон за 2014 г на 6 май, в една от най-престижните зали в света – Musikverein Виена, с изпълнение на Стабат Матер от Антонин Дворжак.

Следват 11 мащабни концерта в 9 града на 5 държави - Австрия, Чехия, България, Турция и Англия. В този сезон Varna International ще представя на своята публика 5 диригенти от САЩ, 5 оркестъра от САЩ, Чехия, България и Англия, 12 хора от САЩ и Европа и 17 солисти от САЩ и Европа.

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

В началото на ноември 2013 г. във Варна се проведе третото издание на Националния конкурс „Мила Михайлова”, посветено на 100-годишнината от рождението на именитата българска пианистка.
Мила Михайлова е първата преподавателка по пиано в новооткритото през 1944 г. Музикално училище във Варна, в чиято памет дъщерята Марина Михайлова-Андреева организира конкурса „Мила Михайлова”. ТМПЦ – Държавна опера Варна присъди специални призове на някои от първенците в конкурса – участие като солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна.

Концертът на 7 февруари от 19 часа ще бъде под палката на Станислав Ушев – главен диригент и директор на Държавния симфоничен оркестър Шумен и член на журито на конкурса. Солисти ще бъдат Йоан Балджиев, който ще изпълни Концерт за пиано и оркестър №1 от Ференц Лист, Георги Леков, който ще представи Анданте Спианато и Голям брилянтен полонез оп. 22 от Шопен, а Първия концерт за пиано и оркестър на Феликс Менделсон-Бартолди ще прозвучи в изпълнение на Тифани Сидни Димитрова Микова от Пловдив.

XIV Коледен музикален фестивал – Варна 2013

Варна – кандидат за европейска столица на културата

Празничният завършек на Коледния музикален фестивал и през тази година ще бъде симфоничен концерт “С музиката на Йохан Щраус”. Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници да поднасяме на ценителите концерт със специално подбрани творби от великия композитор, в който по знак на диригента участват и зрителите.
Приповдигнатото настроение е запазена марка на това събитие, което през тази година, поради големия интерес и отдавна разпродадените билети за 20 декември, ще предложим и като матине на 15 декември от 11.30 ч.

Под диригентската палка на Маестро Деян Павлов от сцената ще се изсипят музикални искри с известните валсове “Животът на артиста” и “Пролетни гласове”, полките „Фуриозо”, „Пощальон на любовта”, „Пицикато полка”, „Ана”, “Гръм и мълнии”, «Влакът на удоволствието» и др. Разбира се, ще бъде изпълнен и така обичаният «Радецки марш».

Големият австрийски композитор, цигулар и диригент Йохан Щраус оставя на света прекрасна, мелодична и жизнерадостна музика - общо 18 оперети и 145 валса. Най-известната му оперета “Прилепът”, след зашеметяващата премиера през 1874 г., не слиза от сцените на музикалните театри по света вече 139 г. „Прилепът” впрочем е единствената оперета, която влиза в репертоара на Виенската опера и присъства в него неотменно и днес.

Благодарение на традиционните новогодишни концерти, които Виенската филхармония изнася всяка година на 1 януари, музиката на Йохан Щраус е изключително популярна в цял свят. Чрез новите технологии днес виенските новогодишни концерти се гледат от около един милиард зрители от всички краища на света. Началото на традицията датира от 31 декември 1939 г., по-късно концертите се изместват на 1 януари. В програмно отношение най-напред доминира музиката на Йохан Щраус, но постепенно започнали да включват и произведения от други композитори. Валсът “На хубавия син Дунав” и “Радецки марш” обаче остават неизменна част от концертната програма и обикновено с тях бравурно завършва всеки Новогодишен виенски концерт.

5 октомври, 19.00, Основна сцена

В програмата:Концерт № 3 за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов и Картини от една изложба на Модест Мусоргски. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Избрах Концерт № 3 за пиано и оркестър на Рахманинов заедно с пианиста Емануил Иванов. Придържайки се към стила на руската класика, включихме във втората част на програмата „Картини от една изложба“ на Мусоргски“, разказва диригентът Емил Табаков. Той определя Емануил Иванов като „изключителен млад пианист със самобитен талант“. А Концерт № 3 на Рахманинов маестрото характеризира като „един от най красивите концерти, създавани някога, също и един от най-трудните - и за солиста, и за оркестъра.“

„Картини от една изложба“ на Мусоргски е световноизвестно произведение, а оркестрацията на Равел носи на творбата още по-голям блясък и с нея тя придобива широка известност в цял свят. Това е една от основните и любими творби в оркестровата практика – много виртуозно написана  творба, която дава възможност на всеки оркестър да покаже високите си професионални умения“, допълва обясненията си световноизвестният диригент.

„Във Варна гостувам често и се чувствам все по-добре с оркестъра на Варненската опера. Когато един диригент работи по-дълго време с даден оркестър, се чува и вижда какво той е направил с този оркестър, какво е успял да постигне. Аз мога да отбележа, че Варненският оркестър става все по-добър“, подчертава Емил Табаков, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

30 април 2020, 19.00. Държавна опера Варна online.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

18, 19 декември, 19.00, Основна сцена

Кой не обича концертите с жизнерадостната музика на Щраус – баща и син, които по виенска традиция завладяват света в края на изтичащата или началото на новата година. Във Варна за пореден път, в две последователни вечер на 18 и 19 декември, 19.00, Основна сцена, публиката ще има удоволствието да съучаства в музикалния празник и да стане част от общото приповдигнато настроение. Това ще се случи под диригентската палка на Маестро Найден Тодоров, директора на Софийската филхармония, който е поканен да дирижира концертите, с участието на оркестъра на Държавна опера Варна и солистите Мария Павлова и Свилен Николов,

В програмата ще чуем Ария на Адела от „Прилепът“ на Й. Щраус и Ария на Ми от „Страната на усмивките“ на Ф. Лехар, в изпълнение на Мария Павлова, а Свилен Николов ще изпее Ария на граф Данило от „Веселата вдовица“ на Ф. Лехар. Двамата солисти ще поднесат дуети из „Царицата на чардаша“ от И. Калман и „Веселата вдовица“ от Ф. Лехар. Ще има и изненади, но няма да липсват  задължителните за подобни концерти Полка пицикато от Й. Щраус-син; „На хубавия син Дунав“, Трич-трач полка и разбира се Радецки марш от Й. Щраус. И така „С музиката на Щраус“, естествена кулминация и на XX Коледен музикален фестивал, ще отправим добрите си помисли и надежди за една здрава и успешна, за една щастлива 2020 година.

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

П Р О Г Р А М А

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

САРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Диригент Паскуал Оса

Солист Людмил Ангелов - пиано

Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

Фр. Шопен – Концерт за пиано и оркестър №1

Р. Шуман – Симфония №4

На 18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, варненската публика отново ще се наслади на музицирането на родения във Варна, световноизвестен пианист Людмил Ангелов, към когото тя изпитва обясним сантимент. Неговото изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №1 от Фредерик Шопен със сигурност ще превърне вечерта в поредния музикален празник. Перфекционизмът и проникновеният прочит, отличителни белези в интерпретаторския стил на Людмил Ангелов, се открояват във висша степен в творбите на Шопен, един от любимите или дори може би най-любимия му композитор: „Шопен е бил винаги до мен. Това е автор, когото много обичам и който винаги е бил близък до моя натюрел".

14 февруари 2017, 19.00

Във февруарската програма на Държавна опера Варна Денят на влюбените - 14 февруари е немислим без специално музикално предложение. И ако в предишни години обединяващият елемент обикновено беше солистът, сега фокусът се поставя върху музиката. Музиката не на кого да е, а на състава „Queen” с неговия неподражаем фронтмен Фреди Меркюри.

И така - на „Бохемска рапсодия” 2017 с музиката на „Queen” канят Оркестър и Хор на Държавна опера Варна, Вокална група „ИУ Фория” и Хор на Варненската детско-юношеска опера, със специалното участие на музикантите Страцимир Павлов, Валери Ценков, Тони Рикев и солистите Антоанела Петрова, Илина Михайлова, Звездомир Керемедчиев – Звезди и Нейчо Петров – Реджи. Творческите намерения на това съзвездие от познати имена диригентът Ганчо Ганчев ще обедини в една обща възхвала на красивата музика и любовта.    

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С ТРИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ МУЗИКАНТИ

11 декември, 19.00, Основна сцена

Трима изключителни музиканти от световната сцена ще поднесат едно от големите симфонични събития в XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019. На 11 декември, под диригентската палка на Маестро Мартин Георгиев, нашия съгражданин, чийто гастроли в родния град винаги оставят трайни следи, ще чуем за пръв път пианистите Иво Върбанов и Фиамета Тарли, тандем на сцената и в живота.
Участва Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна, с концертмайстор Красимир Щерев. Изисканата програма включва: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К467 (каденци М.Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт - Концерт за две пиана К242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов и А. Дворжак - Славянски танци оп. 46

В Деня на Варна, Свето Успение Богородично 15 август 2015 г., Оркестърът на Държавна опера Варна бе заедно с варненци и гостите на Варна на площад "Независимост".

Изцяло обновеното пространство на площада пред операта и съдебната палата трудно побра хилядното множество, любопитно да види откриването на единствения в България фонтан със специална програма от звук и светлина.

Под вдъхновената палка на своя главен диригент Светослав Борисов музикантите изпълниха популярни творби, които допълнително повишиха и без това високия градус на настроението. Светослав Борисов с очевидно удоволствие дирижираше както музикантите, така и участието на публиката.

По-късно пред оркестъра застана и Страцимир Павлов за "Аве, Мария" на Сара Брайтмън, под чиято мелодия фонтанът извиси за пръв път своя 41 м висок воден стълб, съчетавайки в една невероятна феерия звук, вода и светлина.Тази искряща премиера на водното шоу с музика на живо бе кулминацията на емоционалния ден, завършил към полунощ с празнични илюминации!

Чувствата на възхищение и гордост, които ни накараха да изпитаме само преди няколко месеца Крисия, Хасан и Ибрахим, спечелили второ място за България на детската Евровизия в Малта, ще завладеят варненци отново през февруари. На 12 февруари от 19 часа публиката ще посрещне възторжено уникалните таланти, близнаците Хасан и Ибрахим Игнатови - най-младите, но вече световноизвестни, български пианисти. Впечатляващото представяне на българското трио с песента „Планетата на децата” в Малта накара Италия да се откаже от домакинството на следващата детска Евровизия, в полза на България. Тези дни стана също известно, че шведският конструктор на детски играчки Александро Крьогер Дегерфилд е създал „Лего” и по него филм с образите на Крисия, Хасан и Ибрахим, които са част от големия бранд на Евровизия

Впрочем отличието от Евровизия е само едно от многобройните признания в един дълъг списък от награди, които бележат творческата кариера на 12-годишните ученици от Шумен. „Където и да отидат, Хасан и Ибрахим искат да побеждават”, отбелязва в едно интервю баща им Денис Игнатов.
И така - на 12 февруари Хасан и Ибрахим Игнатови ще бъдат солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Станислав Ушев. В програмата им са включени: Увертюра „Поет и селянин” от Франц фон Супе, Allegro con brio из Концерт за пиано и оркестър № 1, до мажор от Лудвиг ван Бетовен,  Andante и Allegro из Концерт за пиано и оркестър № 2, фа мажор от Дмитрий Шостакович и Две симфонични сюити „Пер Гинт” от Едвард Григ.

Ибрахим и Хасан Игнатови са родени на 15 декември 2003 г. в Шумен, в семейство на музиканти. На 5-годишна възраст получават първите музикални наставления от баща си Денис Игнатов. Започват да изучават пиано от 2011 г. при музикалния педагог Маринела Маринова. Огромната мечта на Ибрахим Игнатов е да стане прочут, световноизвестен концертиращ пианист, да прослави България и Шумен на международните и световни музикални подиуми, а голямата мечта на Хасан Игнатов е да стане прочут, световноизвестен пианист и диригент и също така да прослави България и Шумен на международните и световни музикални сцени. Каква прекрасна амбиция за близнаци!

Ибрахим Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.; 
Трета награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;

Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Четвърта награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград; 
Трета награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, 2013 г.; Първа награда – IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г.; Специалната награда на  IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г., която е Концерт във Виена през есента на 2014 г., със съдействието на Българския културен институт ,,Дом Витгенщайн” и участие в Концерт на лауреатите; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като Първа не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Панчо Владигеров“ и ГРАНД ПРИ „VIVAPIANO JUNIOR“;
Първа награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014 г.;
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 (1960) от Томислав Зографски на Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, Македония, 2014 г.;
Втора награда – клавирно дуо с Хасан Игнатов – категория „Б“ - Международен конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, 2014 г.;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Хасан  Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

Хасан Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;
Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград;
Втора награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.;
Специална награда за изпълнение  на произведение от Панчо Владигеров – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято” - 2013 г.; Четвърта награда на IX Международен конкурс „Фрanc Шуберт”– Русе, 2013 г.; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като pърва не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Люба Енчева“ и Награда на публиката;
Втора награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014; 
На Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ – Охрид, Македония, 2014 г. получава следните награди:
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 от Томислав Зографски, Трета награда и Втора награда (при неприсъдена Първа награда) за клавирно дуо с Ибрахим Игнатов;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Ибрахим Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

В рамките на ХV Великденски музикален фестивал Симфоничният оркестър на Държавна опера ще изнесе концерт под диригентството на Деян Павлов.

Меломаните помнят двата бравурни концерта с музика от Йохан Щраус, които той дирижира в навечерието на миналогодишната Коледа. В предстоящия на 4 април концерт варненската публика ще се срещне със своя съгражданин Димитър Буров, който от дълги години живее във Великобритания. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Лудвиг ван Бетовен. Във втората част на концерта ще прозвучи Осма симфония от Антонин Джоржак.

Тази година Държавна опера Варна постави за трети път в своята история комичната опера „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети. Темата за възрастния мъж, който иска да си намери млада жена, но бива измамен, е много популярна още от времето на commedia dell’arte, актуална е и днес. Новата постановка на „Дон Паскуале” е част от политиката на Държавна опера Варна да обогатява репертоара си с комични опери, които са любими на публиката и привлекателни, както за възрастните, така и за младата аудитория – ученици и студенти.

Режисурата е дело на главния режисьор на Държавна опера – Варна Кузман Попов, който умело и с много вкус е внесъл модерно звучене на спектакъла, съобразявайки се както с епохата на създаване на произведението, така и със съвременното светоусещане на обществото. За успеха на операта  допринасят младите и талантливи солисти. Декорите специално бяха предоставени от Италия - Teatro Comunale di Modena, костюмите са дело на художничката Елена Иванова, а диригент на хора е Стефан Бояджиев.
Спектакълът се игра предпремиерно през м. април т. г., премиерата се състоя през август и обра овациите на публиката, която искрено се забавляваше на комичните ситуации и щастливата развръзка.

На 7 октомври от 19 часа ще се състои спектакълът във Варна, а на 17 октомври в София под диригентската палка на Главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов.
Солистичният състав е подбран от солистите на Държавна опера – Варна, допълнен от тенора Георги Султанов, внук на големия български актьор Петър Слабаков. В ролята на Дон Паскуале ще се представи басът Евгений Станимиров. Младата и палава Норина се изпълнява от сопраното Ирина Жекова, а в двигателя на събитията – Доктор Малатеста ще се превъплъти баритонът Свилен Николов. Въпреки, че режисьорът постави доста високи изисквания към сценичното поведение на изпълнителите, всички с удоволствие играят в тази постановка, заразени от комичния сюжет и забавните ситуации.  
    

30 май 2014, петък, 19 часа
Основна сцена

Диригент Божидар Абрашев

Програма

Густав Малер – Симфония № 5 в до диез минор – ІV част  - Adagietto
В. А. Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №20 KV 466
Густав Малер – Песни за мъртвите деца

Интервю с г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна

- Г-жо Димова, ако съдим по афиша на Театрално-музикален продуцентски център Варна, лятото за екипите на Държавна опера Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” е изпълено с ангажименти и за ваканция сякаш не остава много време...

- За повечето хора лятото е време за ваканция, за пътуване и нови преживявания, а за нас, артистите, то е прекрасен повод да покажем нашето изкуство на открито, пред по-голяма аудитория и пред нова публика. Tова е и политиката, която аз като директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна следвам.  

За седма поредна година традиционна лятна сцена за Държавна опера Варна е Летният театър, чийто уникален естествен зелен декор и романтична атмосфера предразполагат към красиви срещи с оперното и балетно изкуство. Опера в Летния театър 2016 привлича международна публика със звездни имена като диригентите Марко Боеми, Йордан Камджалов, режисьорите Пламен Карталов, Мария Елена Мексия, солистите Карло Коломбара, Цветелина Василева, Дария Масиеро и още много други. От 24 юни до 25 август предлагаме 11 специални събития, от които шест премиери.

Световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” на едно от големите имена на Холивуд Ив Деска премина с изключителен успех и ние няма да запазим това удоволствие само за себе си. След няколкократни срещи с кмета на Велико Търново Даниел Панов и организаторите на „Сцена на вековете” приехме да открием NA 15 \LI летния сезон на историческата сцена на хълма Царевец с мегапродукцията на Варна „Граф Монте Кристо”. Tя впечатли жителите и гостите на старопрестолния град както с музиката, режисьорските, сценографски и хореографски решения, така и с оригиналното 3D изображение.

Договорили сме още едно участие на „Сцена на вековете”, където на 5 август ТМПЦ Варна ще представи премиерната ни балетна постановка „Дон Кихот” от Лудвиг Минкус. В прочита на нашия главен балетмайстор, з.а. на Русия Сергей Бобров, историята на знаменития испански идалго е само повод да се развие интересна класическа хореография с много забавни сюжети, в които своето танцово и актьорско майсторство демонстрират водещи балетни артисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и на Държавна опера Варна. С яркото си присъствие се открояват най-вече премиерсолистът Георгий Болсуновский в ролята на Базил и Екатерина Булгутова в ролята на Китри.

 ХVІІІ Австрийски музикални седмици в Деня на Европа във Варна

За Държавна опера Варна е чест, че в Деня на обединена Европа - 9 май, тъкмо на нейната сцена ще бъде изнесен симфоничен концерт от  традиционните за България Австрийски музикални седмици.

ХVІІІ издание на престижното събитие през тази година е под почетния патронаж на г-жа Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България. Диригент на концерта този път е Григор Паликаров, а солистка е младата кларинетистка Вера Карнер (Австрия).

В програмата: Антон Веберн – Пасакалия; Карл Мария фон Вебер – Концерт за кларинет и оркестър № 2 в ми-бемол мажор; Франц Шуберт – Симфония № 4.

Диригентът Григор Паликаров завършва ДМА в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев.

11 юни, 21.00 – XII Опера в Летния театър – Варна

Световноизвестният тенор Фабио Армилиато, културен посланик на Генуа по света, участва в гала концерта, посветен на 100-годишнината от смъртта навеликия Енрико Карузо, с който на 11 юни, 21.00, стартира XII издание на фестивала Опера в Летния театър – Варна 2021. С „Карузо Гала“ се възстановяват и прекъснатите заради пандемията културни връзки между побратимените градове Варна и Генуа. По този повод Фабио Армилиато ще прочете на гала концертa специално послание от културната общественост на Генуа.

В прослава на ненадминатия първи сред тенорите, най-популярните арии и канцонети от репертоара му ще прозвучат в изпълнение на петима именити тенори – Фабио Армилиато и Анджело Фиоре от Италия и Иван Момиров, Валерий Георгиев и Даниел Дамянов от България. На диригентския пулт пред оркестъра на Държавна опера Варна ще застане Маестро Лоренцо Бизари от Парма. Грандиозната „Карузо Гала“, която се реализира от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия, ще гостува на 12 юни и на сцената на Античния театър в Пловдив.

(05.08.1933, София – 12.12.2023, Виена)

На 12.12.2023 г. във Виена, след няколкодневно боледуване, почина именитият композитор и диригент, основател на Варненската детска опера Георги Занев.

ГЕОРГИ ЗАНЕВ завършва Музикалната академия в София с оркестрово и хорово дирижиране и Виенската музикална академия с оперно дирижиране и композиция. Специализира при професорите Симеонов, Сваровски, Куадри, Ул, асистира на Ленард Бърнстейн.

Работи като диригент във Варненската опера в периода 1970-1985 г. През 1978-1980 г. основава във Варна Детската общинска опера с постановка на обработената от него за деца опера на Моцарт „Бастиен и Бастиена“, която жъне аплодисменти в 23 представления. През 1982 г. поставя „Малкият коминочистач“ от Бенджамин Бритън, реж. Станчо Станчев, достигнал 40 представления. През 1983 г. пише мюзикъла за деца „Едно почти пингвинско приключение”, изигран 135 пъти. След това забележително начало, Детската общинска опера продължава активно да се развива, гастролира с огромен успех във Виена, но през 1985 г. прекратява дейността си. Георги Занев заминава за Австрия, където живее и твори до края на живота си.

На 19 февруари от 18 часа отново ще ни омаят Мари и нейният  Принц, майсторът на кукли Дроселмаер и всички останали персонажи във вълшебната „Лешникотрошачка”. Музиката, написана през 1892 г. от Пьотр Илич Чайковски върху приказката „Лешникотрошачката и царят на мишките” на Ернст Теодор Амадеус Хофман, продължава да вдъхновява хореографите за нови и нови интерпретации. Всички, които следят Международния балетен конкурс във Варна знаят, че нито едно издание на този форум не минава без „Лешникотрошачката”. Нейната красива и танцувална музика дава прекрасна възможност за изява на техническите и артистични качества на балетните танцьори.     

Либретото, постановката и хореографията на най-новата балетна постановка на Държавна опера Варна са дело на Сергей Бобров - з.а. на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна. Огромен бе интерсът към премиерните спектакли на 19 и 20 януари тази година, за които билетите, включително за правостоящи, бяха бързо разпродадени. Очакванията за среща с един зрелищен спектакъл напълно се оправдаха. Изглеждаше дори невероятно, че малките зрители не само не се разсейват, а направо не отместват очи от сцената по време на цялото представление.

На 19 февруари, само месец след премиерата „Лешникотрошачката” отново ще танцува, под звуците на Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна с диригент Вилиана Вълчева. В соловите партии ще видим Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова (Мари) и Павел Кирчев (Принц), на които в различни роли ще партнират Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

След тежко и продължително боледуване ни напусна ЛИЛИЯ ГОСПОДИНОВА СИМЕОНОВА, оперна певица (сопран), родена на 12.февруари 1932 г. в София. През 1954 г. завършва Държавната музикална академия – София в класа по оперно пеене на проф. Мара Цибулка.

През 1954-1955 г. е стажант артистка във Варненска опера. Артистичният й дебют е в ролята на Микаела от «Кармен» (Бизе). Работи последователно като музикален редактор в Радио Варна (1955-1961), преподавател в Педагогическия институт-Плевен и в Средно музикално училище «Панайот Пипков» – Плевен (1961-1967), методист в Дома за художествена самодейност-Варна (1968-1973), артистичен секретар и артист-солистка във Варненската опера (1971-1987). По-значими централни роли в певческата й кариера са: Албена от едноименната опера (Парашкев Хаджиев), Цецилия от “Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Лиза от оперетата “Графиня Марица” (Калман), «Лиза от «Джани Скики» (Пучини), Дениз от детската опера “Моряшка чест” (Александър Йосифов) и др. Има записи в БНР.

Поклонението е на 30 май от 11 часа на Старите гробища. Ръководството на Държавна опера - Варна изразява най-искрени съболезнования на близките на Лиляна Симеонова.

Юбилейното вино за 75-годишния юбилей на Варненската опера в с плаката на "Продадена невеста" 1947  

7 септември 1947 - 7 септември 2022

Петър Райчев – първият световноизвестен български тенор, варненецът, покорил най-престижните оперни театри, се завръща в апогея на звездната си кариера, за да подпомогне младото българско оперно изкуство. През 1947 г. идва в родния си град Варна с мисията на основоположник, пръв главен художествен ръководител и пръв режисьор на Варненската народна опера, регистрирана на 6 април 1947 г.

Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на сина му, младия Руслан Райчев, на 7 септември 1947 г. се вдига завесата за първата постановка - операта “Продадена невеста” от Б. Сметана, с която започва летоброенето на Варненския оперен театър. Художник е Асен Попов, хоров диригент Димитър Младенов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец).

R.I.P. Мартин Чикалов

балетист в Държавна опера - Варна

Вчера при нелеп пътен инцидент загина нашият талантлив колега и приятел – балетистът Мартин Чикалов.

Погребението ще се състои на 12 септември, от 12:00 часа, на новите гробища в Тополи.

Държавна опера Варна изказва своите съболезнования на близките и семейство му.

Почивай в мир, Марти!

МАРТИН ЧИКАЛОВ

27 ноември 1979 - 10 септември 2018

Екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна се раздели със своя скъп колега и приятел, талантливия балетен артист Мартин Чикалов, загинал трагично при пътен инцидент.

Погребението се извърши на 12 септември в гробищния парк в Тополи в присъствието на семейството, близки, колеги и приятели.

Вечерта, в памет на Мартин, с едноминутно мълчание преди премиерата на "Магьосническо езеро" започна новият сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров". И Държавна опера Варна ще почете паметта му на 25 септември, когато в Летния театър ще се играе първият спектакъл за новия сезон, мюзикълът "Зоро", в който Мартин трябваше да танцува.

Завършил балетната паралелка на Музикалното училище "Добри Христов" във Варна и балетна педагогика и режисура в АМТИИ Пловдив, Мартин Чикалов започва успешния си творчески път като премиерсолист на Бургаската опера.

Първата му главна роля там е на Базил в "Дон Кихот", след което изиграва главните роли във всички спектакли с класическа и съвременна хореография на главния балетмайстор Хикмет Мехмедов.

Във Варненската опера, където постъпва на 18 декември 2000 година, Мартин изпълнява ролите на Ханс в "Жизел", Принца в "Лешникотрошачката", танцува в "Дон Кихот", "Пепеляшка", "Кармен Денс", "Зле опазеното момиче" и във всички спектакли на оперния театър.

В балетната гала за Международния ден на балета през тази година той се открои с участието си в "Спартак" от Хачатурян, съвременна хореография в партньорство със Силвия Христова. Интерпретацията им заслужи одобрението на европейската критика, в материал на Елена Хаберман за австрийското списание за опера и балет "Der neue Merker".

Изключителен професионалист, незаменим колега и прекрасен приятел, Мартин вече не е сред нас.

Но ние ще усещаме присъствието му в светлия спомен за него.

Почивай в мир, Марти!

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавна опера Варна

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Фотография Росен Донев

Днес 10 септември 2019 г.

ПОЧИНА

 ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ИГНАТОВ

 Дългогодишен директор и диригент на Държавна опера - Варна    

Христо Игнатов завършва Държавната музикална академия в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов. След завършване на висшето си образование работи като диригент на Симфоничния оркестър в Бургас, главен диригент на Оперния театър и Симфоничния оркестър в Сливен, а от 1985 година е диригент във Варненската опера.

През 1984 год. специализира при главния художествен ръководител и главен диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов. От 1990 год. Христо Игнатов е доцент по оперно дирижиране в Държавната музикална академия – София.

От сезон 1991/1992 г. е главен художествен ръководител и директор на Варненската опера, а от март 1999 год. е главен директор на Оперно-филхармоничното дружество, в което се преобразуват Държавната опера и Държавната филхармония във Варна.

Под неговото музикално ръководство са реализирани едни от най-успешните продукции на Варненския оперен театър – “ТУРЧИНЪТ В ИТАЛИЯ” , “ТОСКА”, “СИЛАТА НА СЪДБАТА”, “ОТЕЛО”, “ДОН КАРЛОС”, “НАБУКО”, “МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ”, “ТУРАНДОТ”, РЕКВИЕМ – ВЕРДИ, “БОХЕМИ”, “КАРМИНА БУРАНА”, “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”  и др.

Под ръководството и диригентството на Христо Игнатов ОФД – Варна е носител на награда “Варна” за успешно реализираната премиера на операта “Дон Карлос” (2002 год.)  и за постановката на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2003 год.) във Варна и в НДК – София. Както и са реализирани редица гастроли в Турция, Русия, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция и др.

           Нека отдадем заслужено уважение към труда и постиженията на този творец и административен ръководител,отдал живота си на музиката!

СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

(8.06.1934, Панагюрище – 24.09.2023, Варна)

На 4 октомври се сбогуваме с тенора Делчо Сапунджиев, дългогодишен солист, артистичен секретар, помощник режисьор и заместник директор на Варненската опера. Поклонението ще бъде от 12.30 часа в Катедрален храм "Свето Успение Богородично".

Роден на 8 юни 1934 г. в Панагюрище, Делчо Сапунджиев завършва гимназия в родния си град. Едновременно с работата си като електротехник в София, Троян и Панагюрище, се посвещава на влечението си към музиката. Пее в хора на слаботоковия завод и Ансамбъла на трудови войски, където отбива военна си служба. През 1957 г. влиза в хора на Варненската опера, а след специализация при проф. Христо Бръмбаров става и солист на оперния театър. Първата му голяма роля е Петър Иванов от операта “Цар и дърводелец” от Лорцинг. Натрупва богат репертоар със значими роли, сред които Каварадоси от “Тоска” на Пучини, Касио от “Отело” на Верди, Поручик Боляров от “Юлска нощ” на П. Хаджиев, Царевич Гвидон от ”Златното петле” на Н. Р. Корсаков, Граф Тасило от “Графиня Марица” на Калман и др. Участва в над 1250 спектакъла, изявява се и като помощник режисьор на постановките “Царицата на чардаша” (1986), “Дон Карлос” (1984), “Така правят всички” (1996 и др.
Отдал докрай творческата си енергия на Варненската опера, Делчо Сапунджиев остава в нейната история с таланта и всеотдайността си.

Почит и дълбок поклон!

Съболезнования на близките!

Театрално-музикален продуцентски център Варна

На 7 ноември 2021 г. след тежко боледуване почина дългогодишният тенор на Варненската опера Евгени Леков.

Роден на 2 декември 1932 г. Евгени Леков завършва средното си образование в Лом и по-късно учи пеене при проф. Мара Цибулка и Ана Кирова. По време на военната си служба става солист на Ансамбъла при Дома на офицера в Сливен. Там, през 1955 г. пее и първата си оперетна роля – Петър от “Наталка Полтавка”, която поставя началото на творческата му кариера. Последователно работи в естрадния театър в Лом, Драматично- музикалния театър в Пазарджик, Сливенска работническа опера, Ансамбъл на БНА, а през 1969 г. постъпва във Варненската народна опера.

Оперният певец е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Палма де Майорка и Мадрид – Испания, участвал е в концерти в Русия, Германия, Куба, Чехия, Югославия и др. Концертният репертоар на артиста включва почти всички известни арии за тенор; руски, съветски и български песни. Леков е участвал в над 2000 концерта. Има записи за Радио София и Балкантон.

 
3 декември 1921 – 22 декември 2014

На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

ТЕОДОСИ ДИМИТРОВ КОСТОВ (20.05.1935 - 01.09.2020) е роден на 20 май 1935 г. във Варна. Завършва средното музикално училище “Д. Христов” – Варна. От 1967 г. е солист на Варненска опера. Специализира в оперната студия на проф. Христо Бръмбаров (1972) и в Кировския театър за опера и балет – Ленинград при Борис Покровски и Константин Симонов (1974). През 1977 г. специализира и Болшой театър – Москва. По-значими постижения в неговата творческа дейност са: Граф ди Луна от «Трубадур», Риголето от едноименната опера, Жорж Жермон от «Травиата», Ренато от «Бал с маски» (Верди); Фигаро от «Севилският бръснар» (Росини), Жерар от «Андре Шение» (Джордано), Джани Скики от едноименната опера на Пучини. За ролята на Княз Игор от едноименната опера на Бородин е удостоен с награда от Националния преглед на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1979). Получава национални отличия и за участието си в партиите на Симеон от «Лето 893» (П. Хаджиев) и Паоло Албиани от «Симоне Боканегра» (Верди). Гостува съвместно с трупата на Варненска опера в Испания, Италия и Египет, където участва в първата съвместно реализирана постановка на операта «Травиата» (1989).

Симфоничен концерт, посветен на 10-годишнината от интронизацията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан

Световна премиера на симфоничната поема „Бряг“ от Мартин Георгиев

22 декември 2023, 19.00, Коледен музикален фестивал – Варна 2023

С концерта „В навечерието на Рождество Христово“ на 22 декември, 19.00, Държавна опера Варна отбелязва 10-годишнината от интронизацията на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан. По този специален повод екипът на оперния театър има привилегията да поднесе световната премиера на симфоничната поема „БРЯГ“, най-новата творба на известния композитор и диригент Мартин Георгиев. „Българо-британският композитор Мартин Георгиев, отраснал в православната вяра в черноморския град Варна, въплъщава религиозни идеи в своя звуков свят, които формират един вид „вътрешна програма“ в неговото изкуство“, обобщава творчеството на композитора проф. д-р Луц Лесле в сп. „Das Orchester”. Това е „музика с небесно влияние“ допълва музикалното издание „Art Music Lounge“. В тази оригинална стилистика симфоничната поема „Бряг“ на Мартин Георгиев сътворява съкровен музикален разговор между Бог и хората, който в дните преди Рождество Христово пречиства и възвисява духовно.

1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката

В Международния ден на музиката 1 октомври 2022 г., когато Държавна опера Варна вдига завеса за новия творчески сезон 2022-2023, бюст паметникът на легендарния Петър Райчев ще заеме достойно място в оперния театър, основан от него през 1947 г. Събитието бележи поредната кулминация в програмата за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

На 1 октомври, 18.00, Сцена Ротонда, Международен ден на музиката, ще бъде тържествено открит скулптурният портрет на Петър Райчев (09.03.1887 – 30.08.1960) - първият световноизвестен български тенор, режисьор и педагог с изключителни заслуги към българското оперно изкуство, основоположник на оперния театър в родния си град Варна. На знаменателната дата 7 септември 1947 г. варненци посрещат възторжено първата премиера на новосформираната през април същата година Варненска народна опера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, на която режисьор е първият главен художествен ръководител Петър Райчев, а диригент е Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера.  

1 март, 19.00, Основна сцена - Симфоничен концерт с диригент и композитор Емил Табаков. Световна премиера на Адажио за струнен оркестър и Варненска премиера на Концерт за маримба, вибрафон и оркестър от Емил Табаков

7 март, 19.00, Основна сцена - "Кой е Големанов", мюзикъл от Г. Костов и И. Сиромахов. Премиера за България

В дните около Националния празник на България Театрално-музикален продуцентски център Варна ще поднесе на своите зрители интересни творби от български автори, сред тях световна, българска и варненска премиера.

Държавна опера Варна кани още в първия мартенски ден на специален симфоничен концерт под знака на големия български диригент и композитор Емил Табаков. Варненската публика ще има честта да аплодира, под неговата диригентска палка, световната премиера на неговото „Адажио за струнен оркестър“, написано през 2015 година. Премиерно за Варна ще прозвучи „Концерт за маримба, вибрафон и тъпан“, композиран от Емил Табаков през 2016 г. Маестро Табаков е дирижирал този концерт за пръв път миналата година в Габрово, но сега той ще бъде представен в целия си блясък с голям симфоничен оркестър и солист нашумелия млад перкусионист Мирослав Димов

Сюитата из балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски също е част от този концерт, който несъмнено ще бъде едно от големите симфонични събития за варненската музикална сцена през годината.

В очакване на концерта, няма как да не си припомним овациите и продължителните аплодисменти, с които завърши миналогодишният февруарски концерт на Маестро Табаков във Варна. А оркестрантите се подредиха на опашка, за да му благодаря лично за удоволствието да музицират под неговото диригентство.

На 7 март идва ред за българската премиера. И това е първата премиера за 2019 година на Държавна опера Варна с най-новия български мюзикъл „Кой е „Големанов?“, създаден по поръчка на ТМПЦ Варна, с препоръка от Министерството на културата. Музиката е дело на проф. Георги Костов, либретото е написал Иво Сиромахов, сценарист в „Шоуто на Слави“. Действието следва сюжета на популярната комедия „Големанов“ от Ст. Л. Костов, но използва и много злободневни препратки към съвременната българска действителност. Режисьорският прочит на „Кой е Големанов?“ е на проф. Светозар Донев, който работи в постановъчен екип с диригента Страцимир Павлов, хореографа Анна Донева, сценографа Иван Токаджиев и костюмографката Анна-Мария Токаджиева. В ролята на Големанов ще посрещнем известния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който през последните години ни радва с превъплъщенията си и в редица оперети и мюзикъли.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

(12 юли 1956, Варна – 27 декември 2021, Варна)

На 27 декември 2021 г. напусна този свят голямото име на варненския балет, примабалерината на Държавна опера Варна Екатерина Чешмеджиева. Почитателите на балетното изкуство могат да се поклонят пред тленните й останки в оперния театър на 31 декември от 10.00 до 11.00 часа. Погребалната церемония ще се извърши в същия ден от 12.00 часа в централния гробищен парк на Варна.

Родена с призванието да танцува, Екатерина Чешмеджиева получава блестящо балетно образование. След Държавното хореографско училище в София, тя завършва престижната Балетна академия "А. Я. Ваганова" в Санкт Петербург в класа на Н. М. Дудинская, а по-късно се дипломира и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалност „Балетна педагогика“, защитава също магистърска степен по „Балетна режисура“.

От екипа на мащабната копродукция “Турандот” на Държавна опера Варна и ПармаОперАрт обявиха нов солист за представянето й на 9 март в Зала 1 на НДК. Световната оперна прима Цветелина Василева прие да изпълни  ролята на ледената принцеса Турандот, след като организаторите предпочетоха да гарантират спокойствието на публиката и отложиха гостуването на италианското сопрано Сузана Бранкини.

(02.08.1931 – 22.01.2022)

Нашият любим Маестро Борислав Иванов, диригент, директор, артистичен директор и консултант на Държавна опера Варна, издъхна днес в болница в Москва, обгрижван до последния момент от сина си Борислав...
Скръбта и болката са неизразими...

А е още толкова пресен споменът за 90-годишния му юбилей, който чествахме на 9 август м. г. с грандиозен оперен гала спектакъл в Летния театър... В прекрасна кондиция и безупречен бял костюм, Маестро Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Дирижира със замах и аристократично достолепие.

На тримата негови възпитаници, поканени също да дирижират, подари по една диригентска палка с пожелание за върхове в изкуството. На сцената изцяло се раздадоха всички солисти на Варненската опера, специалните гости, всички музиканти на Варненската опера, всички хористи на Варненската опера, заедно с колеги от Пловдивската опера. Публиката, запълнила до последен предел Летния театър, не спираше да аплодира многоуважавания и обичан Маестро, ученика на Херберт фон Караян, разнесъл славата на българското оперно изкуство на четири континента, директора на оперните театри във Варна, Пловдив и София, диригента, който където и да работеше по света, никога не прекъсна връзката си с България, а Варна си остана неговият пристан докрай.