3 декември 1921 – 22 декември 2014

На 93-годишна възраст почина известният български маринист и сценограф на Варненската опера, в продължение на повече от 30 години,  Ангел Атанасов. Опелото ще се извърши на 23 декември от 12 часа в храма „Свети Николай”, погребението ще се извърши в парка на с. Тополи в 13 часа.
Ангел Атанасов е роден на 3 декември 1921 г. в Хасково.

До 1953 г. следва в НХА в класа на Ненко Балкански и Георги Атанасов. До 1959 г. учи театрална живопис в Московската Художествена академия. Повече от 30 години е сценограф на Варненската опера. Носител на Орден „Кирил и Методий – I степен“, два пъти носител на най-високото отличие на нашия град НАГРАДА ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и носител на платинения ключ на града.

Художникът се установява във Варна през 50-те години на ХХ век. Любовта му към морето обаче датира още от 1942 г., когато като войник идва в Галата на стрелби и оттогава морето се превръща в основна тема на неговата живопис. Като свои учители в тази област посочва художниците Вичо Иванов, Ненко Балкански, Стефан Калудов и Георги Баев – все признати майстори на четката.

„Море се рисува много трудно, присъствието на вълна на платното не означава, че си нарисувал море, защото морето е и самият бряг... За мен изкуството трябва да бъде концентрация на оптимизъм и жизнелюбие“,

казва в едно интервю художникът и тази негова концепция отразява цялото му огромно творчество, богато с морски сюжети, пейзажи от Копривщица, балетни сцени, голо женско тяло.

Ангел Атанасов или Бай Ачо, както с любов го наричаха всички, които го познават, рисуваше всеки ден, когато имаше възможност, в ателието си в Дома на художника, после идваше в театъра, за да се се види с приятели и неговото достолепно лично и художническо присъствие беше част от артистичния пейзаж на морския град.

Неговите картини придаваха стойност на всяка обща изява на Съюза на художниците. Сред варненските галерии, които неведнъж представяха с неговото творчество, със специалното си отношение през последните години се открои галерия Арт Маркони.

Варненската културна общественост ще запомни Ангел Атанасов с майсторството му на голям художник, с умението да разказва интересни истории от дългогодишния си живот, срещнал го с други значими имена в изкуството и с щедростта на човек, който знаеше как да прави добро.

През 2016 г. с XIV издание на Театър Римски терми се възстановява прекъсналата за 26 години традиция на регулярните летни камерни спектакли в Римски терми. Началото е поставено в далечната 1977 г.с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” на бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др.

В следващите години в Театър Римски терми се играят варненските постановки „Мандрагора” от Н. Макиавели, реж. Илия Атанасов, „Жорж Данден” от Молиер, реж. Андрей Калудов, „Двубой” от Иван Вазов, реж. Руси Карабалиев, „Няма да платим! Няма да платим!”от Дарио Фо, реж. Симеон Димитров, „Сбогом, Велугин” от Вл. Арро, реж. Цветан Цветков, „Семейство Тот” от Ищван Йоргени, реж. Бойко Богданов. Канени са и спектакли на Театър 199, Народния театър, Театър София и други столични театри.    

Поради необходимост от ремонтни дейности на археологическия обект, в началото на 1990 г. е сложен край на тази хубава културна традиция. 26 години по-късно, след реконструкците, извършени през 2016 г., ТМПЦ Варна и РИМ Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна отново да съпреживеят изкуството под открито небе в уникалната атмосфера на това забележително за нашия град място - Римските терми, най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа.

В афиша на XIV издание на Театър Римски терми 2016 са включени девет спектакъла, които в периода от 17 до 30 юли ще представят шест хитови продукции на различни български театри и три музикални спектакъла на Държавна опера Варна.

МДТ "Константин Кисимов" - Велико Търново гостува на 17 юли с «Декамерон» на режисьора Димитър Шарков – един безконечен и пъстър карнавал от образи и комични ситуации, весела и забавна оргия на живописните човешки нрави, която отвежда във времената на Бокачо.

1 март, 19.00, Основна сцена - Симфоничен концерт с диригент и композитор Емил Табаков. Световна премиера на Адажио за струнен оркестър и Варненска премиера на Концерт за маримба, вибрафон и оркестър от Емил Табаков

7 март, 19.00, Основна сцена - "Кой е Големанов", мюзикъл от Г. Костов и И. Сиромахов. Премиера за България

В дните около Националния празник на България Театрално-музикален продуцентски център Варна ще поднесе на своите зрители интересни творби от български автори, сред тях световна, българска и варненска премиера.

Държавна опера Варна кани още в първия мартенски ден на специален симфоничен концерт под знака на големия български диригент и композитор Емил Табаков. Варненската публика ще има честта да аплодира, под неговата диригентска палка, световната премиера на неговото „Адажио за струнен оркестър“, написано през 2015 година. Премиерно за Варна ще прозвучи „Концерт за маримба, вибрафон и тъпан“, композиран от Емил Табаков през 2016 г. Маестро Табаков е дирижирал този концерт за пръв път миналата година в Габрово, но сега той ще бъде представен в целия си блясък с голям симфоничен оркестър и солист нашумелия млад перкусионист Мирослав Димов

Сюитата из балета „Лебедово езеро“ от П. И. Чайковски също е част от този концерт, който несъмнено ще бъде едно от големите симфонични събития за варненската музикална сцена през годината.

В очакване на концерта, няма как да не си припомним овациите и продължителните аплодисменти, с които завърши миналогодишният февруарски концерт на Маестро Табаков във Варна. А оркестрантите се подредиха на опашка, за да му благодаря лично за удоволствието да музицират под неговото диригентство.

На 7 март идва ред за българската премиера. И това е първата премиера за 2019 година на Държавна опера Варна с най-новия български мюзикъл „Кой е „Големанов?“, създаден по поръчка на ТМПЦ Варна, с препоръка от Министерството на културата. Музиката е дело на проф. Георги Костов, либретото е написал Иво Сиромахов, сценарист в „Шоуто на Слави“. Действието следва сюжета на популярната комедия „Големанов“ от Ст. Л. Костов, но използва и много злободневни препратки към съвременната българска действителност. Режисьорският прочит на „Кой е Големанов?“ е на проф. Светозар Донев, който работи в постановъчен екип с диригента Страцимир Павлов, хореографа Анна Донева, сценографа Иван Токаджиев и костюмографката Анна-Мария Токаджиева. В ролята на Големанов ще посрещнем известния комедиен актьор от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев, който през последните години ни радва с превъплъщенията си и в редица оперети и мюзикъли.

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Как доктор Джекил стана мистър Хайд може да проследите на 10 март от 19 часа в емоционална среща с героите от мюзикъла «Джекил». Произведението на съвременния британски композитор Джон Мур, който през есента на м.г. специално дойде от Великобритания, за да дирижира един от спектаклите, може да се види единствено на варненска сцена.

Постановката, основана върху известния роман на Робърт Луис Стивънсън „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” (Strange Case of Dr Jekyll and Mr Hyde), е дело на диригента Ганчо Ганчев, режисьора Костадин Бандутов, художника Тодор Игнатов и хореографа Денко Стоянов.

В «Джекил» участват с много ентусиазъм и талант около 60 актьори, предимно деца и младежи от Варненската детско-юношеска опера - единствената подобна формация в България. С тях работят хормайсторът и корепетитор Миглена Шишева, вокалният педагог Галина Станишева, театралният педагог Петя Петкова и балетният педагог Бистра Бъчварова.

И така - на 10 март пред зрителите ще оживее завладяващата и поучителна история за добрия доктор Джекил, който се подлага на опасни експерименти и неусетно се превръща в жестокия мистър Хайд.

Главната роля на доктор Джекил за пръв път ще изпълни тази вечер младият Александър Панайотов, на който в другата главна роля ще партнира Лиляна Кондова (Ани). Само преди 3 дни тя се представи великолепно и като Алиса в премиерата на мюзикъла «Алиса в страната на чудесата» от Александър Йосифов.

От екипа на мащабната копродукция “Турандот” на Държавна опера Варна и ПармаОперАрт обявиха нов солист за представянето й на 9 март в Зала 1 на НДК. Световната оперна прима Цветелина Василева прие да изпълни  ролята на ледената принцеса Турандот, след като организаторите предпочетоха да гарантират спокойствието на публиката и отложиха гостуването на италианското сопрано Сузана Бранкини.

15 май 2018, 19.00

След великолепния си дебют в ролята на Норма в спектакъла на „Норма“ от Белини преди няколко дни на варненска сцена, канадското сопрано Елиз Шарлебоа ще изпълни на 15 май 2018 година и ролята на Леонора в „Трубадур“ от Верди. Под диригентската палка на Стефан Бояджиев, тя ще си партнира със солистите на Държавна опера Варна с международна кариера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Деян Вачков - Ферандо, Даниела Дякова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико.

"Това не е първата ми Леонора, за пръв път я изпях в Канада през 2014 г. Още тогава се влюбих в образа на тази аристократична, фина, нежна и същевременно силна героиня, която е готова на всичко заради любимия Манрико. Изцяло отдадена на любовта, тя жертва накрая и собствения си живот, подобно на Норма. В този смисъл виждам връзка между двете героини, които имам удоволствието да представя на българска сцена. В оперната литература често се случва да отредят на сопрана драматична и нещастна съдба. В „Трубадур“ Верди извисява тази съдба на пиедестала на една от най-вълнуващите и въздействащите оперни творби на всички времена“, споделя Елиз Шарлебоа. Тя разказва още, че е силно впечатлена от първата си среща с българските оперни певци, както и с варненската публика и би се радвала отново да бъде поканена на нашата сцена.

Прочетете статията > кликнете тук

След триумфален успех в Испания Варненската опера получи покана за гастрол и през 2016 година. Спектаклите на „Травиата” и „Тоска” на 6 и 7 ноември, под диригентството на доайена на българските диригенти маестро Борислав Иванов, вдигнаха на крака прочутата зала “Auditorium”  в Палма де Майорка.

Дълго не стихваха аплодисментите за солистите на Варненската опера Ирина Жекова - Травиата и Свилен Николов - Жорж Жермон, за Димитринка Райчева – Тоска и Венцеслав Анастасов – Барон Скарпия, както и за госта Ивайло Михайлов – Алфред Жермон.

Блестящото представяне на българския оперен театър бе последвано от покана за нов гастрол в Палма де Майорка през ноември следващата година.

Другата артистична дестинация от европейското турне на Държавна опера Варна е Белгия. От 11 до 15 ноември в Capitol Theatre – Гент, Ethias Arena в Хаселт и Stadsschowburg в Антверпен, маестро Иванов отново ще дирижира  „Травиата”, а главният диригент на оперния театър Светослав Борисов и диригентката Вилиана Вълчева ще изведат на белгийска сцена още две варненски постановки - „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

За тези спектакли към солистичния състав ще се присъединят сопраното Ирина Йордакеску от Румъния и мецосопраното Даниела Дякова. Амбицията на екипа, който не за пръв път гостува в Белгия, е да спечели още много нови приятели на българското оперно изкуство.

„Отело” за пръв път след лятната премиера на 28 ноември 2014

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Мотивът за съдбата, като онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат, често се появява в творчеството на Верди, а в „Отело” той за пръв път се превръща в характеристика на един от героите. Интродукцията на второ действие е изцяло основана върху мотива на съдбата, изведен по-късно в кредото на Яго като доминанта.

От този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на Яго. Като истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба”,

коментира диригент-постановчикът на варненския „Отело” Стефано Сегедони.

Постановката от 2014 г. е резултат от партньорството между Държавна опера Варна и оперните театри в Лимож и Реймс – Франция, режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа, костюми Жули Скобелцин.

Този път за ролята на Отело е поканен тенора Maртин Илиев.

Той е завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Реса Колева. Започва кариерата си като баритон, изпълнявайки над 20 централни баритонови партии. През 2005 г. дебютира като тенор в ролята на Пинкертон от “Мадам Бътерфлай” на Пучини.

По-късно се превъплъщава и в други шедьоври на Пучини: Калаф от “Турандот”, Каварадоси от “Тоска”, Дьо Грийо от “Манон Леско”.

В репертоара му влизат още Туриду от “Селска чест” на Маскани, Дон Хозе от “Кармен” на Бизе, Полионе от “Норма” на Белини, Радамес от “Аида” и Дон Карлос” от едноименната опера на Верди, “Миса солемнис” на Бетовен – соло тенор, Макдъф от “Макбет”, Измаел от “Набуко” и др.

Мартин Илиев е гастролирал в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Португалия, Румъния, САЩ, Холандия, Чехия, Швейцария.

В ролята на Дездемона ще гостува световната оперна прима с блестяща кариера Цветелина Василева.

Световната критика и медии я аплодират като голямо оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където тя пресъздава образа на Шарка в едноименната чешка опера: «Цветелина Василева, българското сопрано, което изпълни главната роля, е едно от големите оперни открития на фестивала. Тя има мощен, силно концентриран глас и динамично присъствие на сцената, които веднага я превръщат в световна звезда, още преди да е изпяла докрай първата фраза”, коментира „Сънди Таймс”, Лондон.

Тази висока оценка Цветелина Василева отстоява с всяка следваща от многобройните си успешни премиери в най-престижните оперни театри и фестивали, сред които «Роял Ковънт Гардън» в Лондон, с дебют като Дездемона в „Отело“ и като Марженка в „Продадена невеста“.

С ролите на Мими в „Бохеми“, Амелия в „Бал с маски“, Леонора в „Трубадур“, Лиу в „Турандот“, Виолета в „Травиата“, Тоска и Аида в едноименните опери, тя постига забележителни успехи в Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун и други градове, също на фестивалите в Единбург и Брегенц.

Първият й международен дебют зад граница е в Сан Франциско, Калифорния, където пее Леонора в „Трубадур“, следват премиерите на „Отело“, „Коронацията на Попея“, „Травиата“ и „Руслан и Людмила“ в гастрола на Мариински театър «Киров» от Санкт Петербург.

В САЩ и Канада нейните гастроли продължават в Гранд Опера Хюстън с „Княз Игор“, „Аида“ и „Евгений Онегин“, в Балтимор Лирик Опера с „Травиата“, в Торонто с „Отело“, „Турандот“, „Бал с маски“, „Травиата“  и „Жана д’Арк“. Следват неколкократни участия в Детройт, Маями, Опера Пасифик – Калифорния, Канзас, Синсинати, Кентъки, Палм Бийч и др.

Безспорно определящо значение за нейната кариера има участието й в сезонните премиери в Метрополитън Опера, Ню Йорк с Леонора в „Трубадур“, „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“.

Цветелина Василева е желан гост и на концертния подиум в Албърт Хол – Лондон, Кремълския дворец – Москва, Джордж Уестън Хол – Торонто, Концертгебаум – Амстердам и др., където пее със световни знаменитости като Агнес Балца, Джакомини, Хворостовски, Анна Нетребко, Хосе Кура, Луис Лима, Фарина и Армилято. Цветелина Василева е лауреат на международните оперни конкурси „Т. Скипа“ и „Фр. Чилеа“, след които печели и специализация при знаменития Карло Бергонци в Ла Скала – Милано.

22 – 27 февруари 2016

Държавна опера Варна кани своите почитатели през следващата седмица на две оперни постановки, един музикално-образователен спектакъл и два концерта.  

Дебюти на Линка Стоянова, Свилен Николов и Борис Луков и Гео Чобанов в «Макбет»

22 февруари, 18.00

Седмицата започва на 22 февруари, понеделник, 18 часа, с «Макбет» от Джузепе Верди, интерпретация на режисьорката Нина Найденова, директор на Пловдивската опера, и постоянния гост-диригент на Държавна опера Варна от Италия Стефано Сегедони. В историята на Варненската опера това е втора постановка на "Макбет", след първата на диригента Иван Филев и режисьора Кузман Попов през 1985 г.

Зрителите на Опера в Летния театър още помнят вълнуващата премиера от миналата година на тази класическа драма, свързана с исторически факт от живота на средновековния шотландски владетел Макбет. Злото, обсебило Макбет и Лейди Макбет, което ги води към серия убийства и собствената им гибел, е пресъздадено чрез динамична визия - въртящ се кръг-сфера, който променя гледната точка повече от 30 пъти. Превръща се ту в пъклен котел, който непрекъснато ври и кипи, ту в бойно поле или гробище, в гора, в зала на кралете, в една безкрайна арена на жестоки страсти. Самият Верди, който за пръв път композира по Шекспир, смята своя „Макбет” за най-хубавата си творба.

Акцентът в „Макбет” на 22 февруари са дебютите на солистите на Държавна опера Варна - Линка Стоянова в ролята на Лейди Макбет, Свилен Николов в ролята на Макбет, Борис Луков в ролята на Макдъф и Гео Чобанов в ролята на Банко.

Компютърната игра «В ритъма на музиката»

24 февруари, 18.00

На 24 февруари, сряда, 18 часа, за радост на децата, ще се случи забавният музикално-образователен спектакъл «В ритъмa на музиката», създаден от младата режисьорка Сребрина Соколова по сценарий на актьора от Варненския драматичен театър Пламен Георгиев.

Това е една различна компютърна игра, която разкрива на децата прекрасния свят на изкуството. Освен знания за музикалните инструменти в симфоничния оркестър и за различните жанрове в музикалното изкуство, те ще изживеят и едно вълнуващо приключение.

Децата попадат в игра - капан, от която няма излизане, докато не се изиграе до край. Подложени на изпитание, в крайна сметка те разбират, че винаги ще бъдат по-успешни, ако са заедно, не са груби индивидуалисти и егоисти. Играта в екип винаги е печеливша.

Разбира се, в това забавно пътешествие в света на музиката участва оркестърът на Държавна опера Варна, под диригентството на Ганчо Ганчев.

Симфоничен концерт с творби на Бетовен, Лист и Бородин

 26 февруари, 19.00

На 26 февруари, петък, 19 часа, предстои един много изискан концерт за любителите на симфоничната музика, в който своето диригентско майсторство ще покажат двама млади диригенти - гостът Милен Апостолов и диригентът на Държавна опера Варна Стефан Бояджиев. Милен Апостолов ще представи своята трактовка на Седма симфония от Бетовен, а Стефан Бояджиев се е спрял на  симфоничната поема «Прелюдии» от Лист и Половецки танци из операта "Княз Игор" от Бородин.

Милен Апостолов е роден е в Добрич през 1991 г. Учи музика в родния си град, приет е в НМА „Проф. Панчо Владигеров” през 2010 г. в класа по оперно – симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и класа по композиция при проф. Атанас Атанасов. През май 2015 г. с отличен успех се дипломира и по двете дисциплини. От 2012 г. до сега е дирижирал десетки концерти с Академичния симфоничен оркестър, като много от творбите са били премиерни за България. В периода ноември 2013 – февруари 2014 е помощник-диригент в НМБЦ "Стефан Македонски”.

През септември 2015 е поканен да открие музикалния сезон 2015-2016 на Български камерен оркестър Добрич. През 2012 учредява неправителствената организация “Ренесанс България”, чиято цел е да подпомага развитието и популяризирането на културата и изкуството сред младите хора. Едно от камерните му произведения е включено в програмата на престижния фестивал за съвременна клавирна музика – „ppIANISIMO – Фестивал», а Сонатата му за трио се съхранява в библиотеката на Университета за музика и сценични изкуства в Грац, Австрия. Негова композиция звучи на откриването на Mузея на София в Нощта на музеите 2015.

Милен Апостолов успешно съчетава дейността си на композитор и диригент, които го утвърждават като активен, иновативен и последователен музикант. На един от неговите концерти е забелязан от Почетния австрийски канцле и получава покана за съвместни проекти. Избран е от списание «Форбс» за един от 30-те млади влиятелни българи под 30 години в сферата на изкуството. 

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ

 „Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017

Интервю на Виолета Тончева

Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците? 

Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.

Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?

Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.

Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?

За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.

Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...

За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.

Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизилло и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..

Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.

Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?

Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.

Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.

Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.

Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...

Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.

Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.

През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.

На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.

Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.

АТИЛА

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна

Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.

 
Прочетете повече:

ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР

13 март, 16.00, Ротонда (фоайе, първи балкон)

Артист-хористите на Държавна опера Варна, които напоследък се вписват като отделен ансамбъл в културния афиш на оперния театър, канят варненци на 13 март, 16.00, фоайе, първи балкон, на поредния си тематичен концерт.

След като представиха концерти с италианска и френска музика, сега са подготвили  Следобедно соаре с творби от руски композитори.

В програмата са подбрали популярни арии и дуети от опери и оперети, романси и песни от по-новото време, които изразяват богатата руска душевност. Ще прозвучат Дует на Татяна и Олга из операта „Евгений Онегин” от Чайковски, ария на Марфа из операта „Царска годеница” на Римски Корсаков, Ария на Пепита из оперетата „Волният вятър” от Дунаевски, романс на Антонида из операта „Иван Сусанин” от Глинка,  „След шумния бал” от Чайковски, „Песен на Славея” от Алябиев, „Пролетни води” от Рахманинов, „Мъгливо утро” от Абаза и други. Няма да липсва романтичното „Я помню чудное мгновение”  от Глинка по емблематичното стихотворение на Пушкин:

 

Аз помня чудното видение

как ти пред мене прелетя,

като прекрасно мигновение,

като пречиста красота...

Лирични творби от Есенин и Лермонтов ще допълнят емоционалната атмосфера на Следобедното соаре, в което участват Антоанета Маринова, Красимира Митева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Галина Великова, Илко Захариев, Благовеста Статева, Димитър Ряхов, Християна Христова. Съпровод на пиано Жанет Бенун и Соси Чифчиян.

В най-красивия и цветен месец на годината, на 19 май от 19 часа на сцената на Варненската опера ще се представи една от най-любимите опери за всички времена – “Тоска” от Джакомо Пучини. Ролята на Каварадоси ще изпълни светоноизвестният тенор, Почетният гражданин на Варна Калуди Калудов. В ролята на Тоска – Анна Дитри.

Двамата са партньори и в живота и не за пръв път ще пеят заедно в тази прекрасна опера. Постановката на «Тоска» е дело на главния режисьор на Варненската опера Кузман Попов.

Спектакъла на 19 май ще дирижира един от доайените на българското музикално-изпълнителско изкуство Маестро Борислав Иванов – главен художествен ръководител на Държавна опера Варна.

Анна Дитри е полякиня, солистка от 2010 г. на Държавна опера Стара Загора. Завършила е НБУ в класа по класическо пеене на Калуди Калудов. Започва своята кариера, участвайки в състав за барокова музика „Студио 27” и в „Схола Канторум Познаниенсис”.

Дебютира през 2005 г. в операта от Г. Ф. Хендел „Юлий Цезар”. През 2009-2010 г. е солистка на операта в Пловдив. Има участия в много международни фестивали като „Вива ил канто”, „Опера опен - Варшава”, „Лятна Градина на Изкуствата”, „Вечери при Телеман”, „Банско Фест” и др.

Най-значимите й изяви са: концерт по време на аудиенция на папа Йоан Павел II във Ватикана (2004), цикъл от концерти по случай 250 години от рождението на Моцарт (Полша, 2006), концерт в зала „Далас” (Румъния, 2008), концерти с Шуменска, Плевенска и Видинска филхармонии, концерти във Виена и в Братислава (март 2010, 2011).

През февруари 2010 г. открива Годината на Шопен в България с цикъл от песни на Фредерик Шопен. В репертоара си има следните роли от оперите на Пучини: Тоска („Тоска”), Мими („Бохеми”), Лиу („Турандот”), Верди: Елизабет („Дон Карло”), Леонора („Трубадур”), Бизе: Микаела („Кармен”), Моцарт: Графиня („Сватбата на Фигаро”), Донна Елвира („Дон Жуан”) и др.

Калуди Калудов започва професионалната си оперна кариера през 1978 година и оттогава досега най-престижните сцени по света, сред които Миланската Скала, Виенската Щатсопер и Метрополитен, помнят неговия  красив и професионално овладян тембър. Варненци обичат своя съгражданин и с вълнение очакват всяка негова професионална изява, както в операта, така и на концертния подиум.

През 2003 година Общинският съвет на Варна му присъди званието “Почетен гражданин на Варна”.

2 април 2016, събота, 16 часа, Ротонда (фоайе, първи балкон)

Артист-хористите на Държавна опера Варна, които напоследък се вписват като отделен ансамбъл в културния афиш на оперния театър, канят варненци на 2 април 2016, 16.00 ч., фоайе, първи балкон, на поредния си тематичен концерт. След като представиха концерти с италианска и френска музика, сега са подготвили  Следобедно соаре с творби от руски композитори.

В програмата са подбрали популярни арии и дуети от опери и оперети, романси и песни от по-новото време, които изразяват богатата руска душевност. Ще прозвучат Дует на Татяна и Олга из операта „Евгений Онегин” от Чайковски, ария на Марфа из операта „Царска годеница” на Римски Корсаков, Ария на Пепита из оперетата „Волният вятър” от Дунаевски, романс на Антонида из операта „Иван Сусанин” от Глинка,  „След шумния бал” от Чайковски, „Песен на Славея” от Алябиев, „Пролетни води” от Рахманинов, „Мъгливо утро” от Абаза и други. Няма да липсва романтичното „Я помню чудное мгновение”  от Глинка по емблематичното стихотворение на Пушкин:

 

Аз помня чудното видение

как ти пред мене прелетя,

като прекрасно мигновение,

като пречиста красота...

Лирични творби от Есенин и Лермонтов ще допълнят емоционалната атмосфера на Следобедното соаре, в което участват Антоанета Маринова, Красимира Митева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Галина Великова, Илко Захариев, Благовеста Статева, Димитър Ряхов, Християна Христова. Съпровод на пиано Жанет Бенун и Соси Чифчиян.

ГАСТРОЛЪТ на ТМЦ КЪРДЖАЛИ от РИМСКИ ТЕРМИ на СЦЕНА ФИЛИАЛ

9 юли, 21.15, Сцена Филиал

Уважаеми зрители,

Поради неблагоприятната метеорологична прогноза за довечера, планираният за 9 юли, 21.00, гастрол на Театрално-музикален център Кърджали "Застреляй идиотите" се измества от Театър Римски терми на Сцена Филиал с начален час 21.15.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

ПРИ ДЪЖД „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“ от ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР на ОСНОВНА СЦЕНА

10 юли, 21.00, Основна сцена

Уважаеми зрители,

При неблагоприятно време с обилни валежи след 19.30, премиерата на мюзикъла „Любовта никога не умира“, планирана за 10 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ще се проведе на Основна сцена в същия ден и в същия час 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

МЮЗИКЪЛЪТ „КОЙ Е ГОЛЕМАНОВ?“ В ТЕАТЪР РИМСКИ ТЕРМИ НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

12 юли, 21.00, Театър Римски терми

Уважаеми зрители,

Мюзикълът „Кой е Големанов?“, включен в програмата на Театър Римски терми – Варна 2019, няма да се състои по технически причини.

Закупените билети могат да бъдат презаверени за този или за друг спектакъл.  

От ръководството на Театрално-музикален продуцентски център Варна

120 години от кончината на великия композитор

„Трубадур“ - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2021

В „Трубадур“ на 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2021,  последния спектакъл от Верди Хеттрик, посветен на 120 години от кончината на Джузепе Верди, ролята на Леонора ще изпълни световноизвестното сопрано Сузана Бранкини. Под диригентството на Лоренцо Бизари, тя ще си партнира със солистите на Държавна опера Варна - Валерий Георгиев като Трубадура Манрико, Пламен Димитров като Граф ди Луна и Даниела Дякова като Азучена. В постановката на режисьора Кузман Попов участват солисти, оркестър и хор на Държавна опера Варна.

Сузана Бранкини е спинтов лиричен сопран с впечатляваща сила и гъвкавост на гласа и запомнящо се сценично присъствие. Родена в Рим от италиански баща и майка от Карибите, тя завършва с пълно отличие Консерваторията Perugia F. Morlacchi. С дебюта си като Микаела в „Кармен“ в Рим печели международния конкурс „Mattia Battistin“. В началото на кариерата си изпълнява лирически репертоар - Лиу, Микаела, Мими, Неда, Леонора, по-късно преминава към по-драматични роли като Флория Тоска, Аида, Елизабет Валоа, Леонора ди Варгас, Чо Чо-сан, Сантуца, за да добави със съзряването на гласа си и силно драматичните партии на Одабела, Лейди Макбет и Абигайл. Сузанна Бранкини усъвършенства вокалната си техника при световната оперна прима Райна Кабаиванска. Сред последните й забележителни изяви, освен участието й в Гала Доминго-Хардинг в Арена ди Верона, се нареждат ролите на Лейди Макбет от „Макбет“ в Театър Шанз Елизе, Париж и NCPA в Пекин, под диригентството на Даниел Орен; Аида от „Аида“ в Арена ди Верона и Пекин, с маестро Зубин Мета; Леонора от „Силата на съдбата“ в Израелската опера, Тел Авив, с Даниел Орен; Тоска от „Тоска“ в Театър Сан Карло, Неапол, също в Арена ди Верона и Театъра на операта, Рим; Абигайл от „Набуко“ в Арена ди Верона, Maggio Musicale Fiorentino и Театър Сан Карло в Неапол; Одабела от „Атила“ в Teatro Regio, Парма; Сантуца от „Селска чест“ в Театър Сан Карло, Неапол и Teatro Petruzzelli, Бари; Леонора от „Трубадур“ в Sferisterio of Macerata; Турандот от „Турандот“ в Teatro Lirico, Каляри и др. Дискографията на Сузанна Бранкини включва оперите „Аида“, „Атила“, „Силата на съдбата“ и „Набуко“.

Уважаеми зрители,

Поради технически причини се налага смяна на спектакъла „Дон Карлос“ от Верди, планиран за 22 февруари, с „Набуко“ от Верди, като съставът остава същият. Диригент Якопо Сипари ди Пескасероли, в главните роли: Свилен Николов - Набуко, Йоана Железчева – Абигайл, Деян Вачков – Закария и Гергана Русекова – Фенена. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, с диригент на хора Надежда Маккюн.

Закупените билети важат без заверка, но могат също да бъдат върнати или презаверени за друг спектакъл.

Благодарим за разбирането.

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов връчи по време на гостуването си в предаването на БНР "Вива ла музика" наградата "Феникс" на водещите Румяна Карадимчева и Владо Джамбазов.

Популярните имена от българската музикална сцена са удостоени с тази награда за отразяването на премиерите, Великденските и Коледни фестивали, Опера в Летния театър и всички важни музикални събития в творческата дейност на Варненския оперен театър.

След спечеления конкурс за диригент на Операта в Магдебург - Германия, Светослав Борисов ще открие там новия сезон 2016-2017 с премиера на операта „Фауст” от Гуно.

В Магдебург ще дирижира още „Летящият холандец”, „Вълшебната флейта”, „Тоска”, двата празнични новогодишни концерта на 1 януари 2017 г., премиерата на балета „Корсар” през април 2017 и др. В натоварения му график за следващата година са вписани гастроли в редица оперни театри и музикални сцени в Германия и Австрия, сред които Виена, Грац, Бохум, Гьотинген и др.

Но сега сме все още в 2016 г. и Светослав Борисов усилено репетира във Варна операта "Силата на съдбата" от Верди, на която той е диригент-постановчик. Предпремиерните спектакли предстоят на 13 и 14 май.

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2013

Варна – кандидат за европейска културна столица 2019

200 години от рождението на Джузепе Верди и Рихард Вагнер

Ще аплодираме и прекрасни български оперни гласове, начело с харизматичния, популярен както сред почитателите на операта, така и на поп музиката Орлин Горанов. Певецът се включва по достойнство в компанията на гостуващите тенори, които увенчават четвъртото издание на Опера в Летния театър 2013 – Иван Момиров, Камен Чанев, Бойко Цветанов, Костадин Андреев, Орлин Горанов.

Сопраните Габриела Георгиева и Йорданка Дерилова, заедно с  мецосопраното Кремена Дилкова са другите специални гости на този наистина специален гала концерт. В него ще се изявят и водещите солисти на Държавна опера Варна Линка Стоянова (сопран), Валерий Георгиев (тенор), Евгений Станимиров (бас), Свилен Николов (баритон), Пламен Димитров (баритон), Димитринка Райчева (сопран), Ирина Жекова (сопран), Силвия Ангелова (мецосопран) и др.

Орлин Горанов (тенор) е единственият български певец, известен както в популярната, така и в оперната музика. Като малък пее в детския хор Бодра смяна, а по-късно в Ансамбъла на армията (до 1985). На върха на популярността си като поп певец, Орлин Горанов се насочва към оперната музика и завършва оперно пеене в НМА “Панчо Владигеров” (1990).

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира на 23 и 24 ноември 2015 г. Филхармоничния оркестър на Грац за австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки. “За мен е огромна чест”, подчертава Светослав Борисов, „да поема концерт, който трябваше да дирижира самият Пендерецки, oще повече, че в програмата е залегнало негово произведение и това ще бъде първото му представяне в Австрия.”

Ето какво видео интервю със Светослав Борисов публикува по този повод на страницата си Musikverein Graz:

https://www.facebook.com/musikverein.graz/videos/vb.301076630045601/542736245879637/?type=2&theater

На 26 март от 19 часа ще бъде представена комичната опера "Любовен еликсир" от майстора на белкантото Гаетано Доницети, постановка на Павел Герджиков.

В основата на сюжета стои поверието, че има такива вълшебни билки и питиета, които могат да спечелят обичта на любимия човек. Вагнер в “Тристан и Изолда” също използва една старинна легенда за чародейно любовно питие.

Създадена за невероятно краткото време от 15 дни, «Любовен еликсир» преживява бляскава първа среща с публиката на 12 май 1832 г. в Милано. И днес, 182 години след първото представление, продължава да се играе в оперните театри по цял свят. Извънредно привлекателен за публиката със сатиричния си заряд, сюжетът се оказва актуален не само за Италия през XIX век. Та нали и днес се срещаме с шарлатани като Дулкамара, които продават своите «еликсири» като вълшебни лекарства, панацея за всички болести. От друга страна, все още има младежи като Неморино и умни момичета като Адина, които правят всичко възможно в името на своята любов.

В ролята на Неморино ще се представи солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, познат на варненци  от други постановки като Алфред, Граф Ори, Херцог, Манрико, Фентон, Граф Данило и др. Останалите персонажи са поверени също на водещи солисти на Държавна опера Варна - Ирина Жекова (Адина), Свилен Николов (Белкоре), Гео Чобанов (Дулкамара), Силвия Ангелова (Джанета).

На диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който се завръща във Варна след един много интензивен творчески период в Германия и Австрия. На 16 март той направи много успешен дебют със Симфоничния оркестър на Гьотинген    Göttingen Symphoniker и като доказателство за това получи покана да гостува отново там през април 2015 г.

21 юни 2022, 18.00, Сцена Раковина, Морската градина

Във Франция 21 юни се празнува като Ден на музиката вече 30 години. Идеята е на Жак Ланг от времето, когато заема поста министър на културата. Той едва ли е предполагал, че предложението му по-късно ще вдъхнови още 120 държави по света да се включат в този празник, чиято идея е споделянето на радостта от музиката в различни жанрове, от професионалисти и любители, в срещи на открито и в нетрадиционни пространства.

Държавна опера Варна по традиция подкрепя Световния ден на музиката 21 юни, организиран от Франкофонския учебен център и Алианс Франсез Варна. В рамките на юбилейното XXX издание на празника oт 18.00 часа на Сцена Раковина в Морската градина ще изнесат специална програма солистите на Държавна опера Варна (по азбучен ред): Арсений Арсов - тенор, Гео Чобанов - бас, Михаела Берова - мецосопран и Жана Костова - сопран, акомпанирани от пианиста Руслан Павлов.

Арсений Арсов ще изпее любимите си песни на Едит Пиаф „Животът в розово“ и „За нищо не съжалявам“, Жана Костова ще поднесе Ария на Микаела от операта „Кармен“ на Бизе, а Михаела Берова ще изпълни прочутата Хабанера от същата опера. Двете певици ще представят и красивата Баркарола от „Хофманови разкази“ на Офенбах. Гео Чобанов ще изненада публиката с "Plaisir d'amour“ от Жан Пол Мартини и една от вечните песни на Жо Дасен.

ХVІ Коледен музикален фестивал – 3 декември 2015

В рамките на ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015, на 3 декември от 19 часа на Основна сцена, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на своя главен диригент Светослав Борисов, ще изнесе празничен симфоничен концерт. В програмата са включени две произведения от Морис Равел – „Гробът на Купрен” и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор със солист Дора Делийска и две произведения от Джордж Гершуин - Кубинска увертюра и Рапсодияв синьо, отново със солист Дора Делийска.

Творческата дейност на Светослав Борисов и Дора Делийска е пряко свързана с музикалния живот на Австрия. И двамата са завършили висшето си образование в тази страна, работили са и продължават да работят във Виена и други градове на Австрия, успоредно не прекъсват и връзките си с България и българския музикален живот.

Светослав Борисов принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. След първите си уроци по пиано на 5-годишна възраст, завършва Музикалното училище във Варна със специалност тромпет. Следва една година в Националната музикалната академия в София, а през 1999 г. е приет в Университета за музика и театрално изкуство в Грац – Австрия. Паралелно с инструменталното обучение, музикалните му интереси го насочват към диригентското поприще и през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

Открива любовта си към оперното изкуство и още като студент е поканен за асистент-диригент в оперния театър на Клагенфурт - Австрия. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент. По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта “Ернани” (2012), проф.Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура“:

"Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър".

Голямо предизвикателство и успех е участието му в спектакли на столична сцена и в международния фестивал „Филипи” в Гърция с ансамбъла на Софийската опера и балет през лятото на 2013 г. Репертоарът му включва заглавия, между които „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и др., както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Важни моменти от възходящото му развитие са позициите главен художествен ръководител на Симфоничния духов оркестър в Грац и главен диригент на оркестъра към Техническия университет във Виена, които получава след успешни конкурси още като студент, а по-късно става и постоянен диригент на оркестъра към двореца Шьонбрун (2009-2013).

През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац своя Камерен оркестър „Сon Fuoco”, с  който осъществява многобройни проекти в Австрия и турнета в други страни с концерти и оперни постановки.

През 2013 г. Светослав Борисов спечелва конкурсите за главен диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна и за диригент на Бохумския симфоничен оркестър в Германия. Той съвместява двете длъжности, като продължава да работи с Камерния оркестър „Сon Fuoco” и да реализира други проекти, запълвайки творческия си календар за години напред.

Екипът на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, с диригент-постановчик Светослав Борисов, бе удостоен с Награда ВАРНА 2014.

През 2015 г. Светослав Борисов постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите на публиката във Варна, София и Стара Загора. През октомври т.г. Светослав Борисов изнесе във Виена със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” Интеграл от симфониите на Моцарт, както и поредица от симфонични концерти, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein.

През ноември бе поканен да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки, която се превърна в едно от музикалните събития на сезона.

Пианистката Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано.

Завършва Средното музикално училище „Панайот  Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 г. е приета във Виенската академия (Universitaеt fuerMusik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.

Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Мusikverein и във виенската Коnzerthaus. Носителка е на множество награди от международни конкурси.

Дора Делийска привлича вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео дисковете си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическата музика “Пицикато”. През октомври 2015 г. Дора Делийска издаде поредния си шести компактдиск, съвместен проект с певицата Надя Кръстева и актрисата Деси Урумова с песни от П. И. Чайковски. От 15 години Дора Делийска живее във Виена.

Вход свободен + Специална оферта за посетителите - 8 лв за "Турандот", първия спектакъл на Опера в Летния тетър - 24 юни 2016, 21.00

21 юни 2016, 13.00, Ротонда, Основна сцена

Държавна опера Варна се включва в Международния ден на музиката на 21 юни с бравурна програма и известни солисти. В средата на деня от 13.00  часа в Ротондата на Основна сцена (фоайе първи балкон) почитателите на френския шансон и оперната музика са поканени да чуят любими творби на четирима водещи солисти от Варненската опера.

Това са мелодиите, които те харесват, които ги вдъхновяват и зареждат с енергия. Песните, които те си тананикат у дома или запяват, когато са сред приятели. Фактът, че става дума за техния личен топ 2 с френски привкус, придава на концерта един много съкровен оттенък и го превръща в емоционално преживяване между тях и зрителите. То се вписва в стила на 21 юни - Международния ден на музиката, който обединява света с идеята си  красива музика от всички жанрове да звучи навсякъде и да се споделя от всички.  

И така - тенорът Арсений Арсов ще представи своята любима Едит Пиаф с класическите френски шансони „Животът в розово” и „За нищо не съжалявам”.

Сопраното Даниела Димова ще изпълни „Аве, Мария” от Шуберт”, а в дует с мецосопраното Бойка Василева и „Баркарола” от „Хофманови разкази” на Офенбах. Бойка Василева ще чуем още с „Хабанера” от „Кармен” на Бизе”, след нея мецосопраното Вяра Железова ще се включи в страстната музика на Бизе с „Циганска песен”. На пианото акомпанира Жанета Бенун, чийто концерти винаги са наслада за сетивата на меломаните.

21 март 2016, 19.00

Новината около главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов е, че той спечели поредния си международен конкурс и от есента на тази година поема и длъжността първи диригент на Оперния театър в Магдебург – Германия. Първият ангажимент в 3-годишния му договор е откриването на следващия оперен сезон с „Фауст” от Гуно.

Преди това за Опера в Летния театър във Варна той ще подготви премиерата на „Силата на съдбата” от Верди. А само преди няколко дни в Истанбук Светослав Борисов успя да обогати репертоара си с още едно заглавие - балета „Корсар”, с който успешно дебютира на сцената на Истанбулската опера.

Във Варна ще го аплодираме на 21 март като диригент на една от любимите му опери „Дон Паскуале” от Доницети. В тази камерна творба с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън, той особено държи динамиката да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение. Затова изисква лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, да бъдат подкрепени от оркестрината. „Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно”, обича да казва Светослав Борисов.

Впрочем целият екип, начело с режисьора Кузман Попов, също има подчертан сантимент към тази комична опера и с удоволствие се впуска в пресъздаването на сватбените неудачи с попрестарелия вече Дон Паскуале. В главните роли басът Евгений Станимиров - Дон Паскуале, Ирина Жекова - Норина, Пламен Димитров - Доктор Малатеста и Георги Султанов - Ернесто, заедно с натоварените със специални задачи хористи и оркестърът със сигурност ще се погрижат една от най-добрите постановки на Варненския оперен театър да очарова публиката за пореден път.    

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=PDW2tQOteBQ

СПЯЩАТА КРАСАВИЦА

23, 25 ноември, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

Балет от П. И. Чайковски. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция и режисура Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова. В главните роли: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Варна; Феята на люляка – Мириам Рока Круз, Варна, ФЕЯ КАРАБОС, зла фея – Павел Кирчев, Варна

   МИРИАМ РОКА КРУЗ               АНАСТАСИЯ БЕЛОНОГОВА                      ФРАНЦИСКО РУИЗ                              ПАВЕЛ КИРЧЕВ

Виолета Тончева: Как разбирате героите, които пресъздавате?

Анастасия Белоногова: Разбирам добре моята Аврора, чувствам, че това е моята роля. Аврора е прекрасна девойка, много скромна и чиста душа и чрез нея ще се опитам да покажа на моя рицар как двамата можем да бъдем щастливи. Някои смятат, че да пресъздадеш добрия герой е по-трудно, но това не е валидно за всички случаи. Зависи от човека и начина, по който той възприема ролята. За мен е по-лесно да танцувам положителни герои, а и нямам голям опит с отрицателните. Моите героини са все положителни, макар че в „Лебедово езеро“, където танцувам и Одета, и Одилия, наистина Одилия е по-сложният образ. Но в „Спящата красавица“ нямам никаква дилема, Аврора е изцяло положителен персонаж и аз се надявам моята интерпретация на Аврора да съвпадне с представата на публиката за нея.

Франциско Руиз: Премиерата на балета „Спящата красавица“ е важен момент в творческия ми път, защото дебютирам в ролята на Принц Дезире. Той е много красив и чист образ, в който аз с удоволствие се превъплъщавам. Хореографията е сложна, защото танцуваме класическа хореография в стила на руската балетна школа, а тя има специфична постановка и изисква много добра техника. В този смисъл „Спящата красавица“ е начин за израстване на всеки балетен артист.

Виолета Тончева: В какво се състои тайната на руската балетна школа, Анастасия?

Анастасия Белоногова: Навярно в строгостта и в изискванията. Когато ние, руснаците, се посветим на изкуството, то за нас придобива първостепенно значение. Ние живеем с изкуството, влагаме всичко в него, посвещаваме му цялото си време. На репетиция или не, мисълта ни постоянно е заета с балета, на който сме се отдали с цялото си същество. Балетът изпълва целия ни свят.

Прочетете още >>>>>>

21 март, 19.00

Новината около главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов е, че той спечели поредния си международен конкурс и от есента на тази година поема и длъжността първи диригент на Оперния театър в Магдебург – Германия. Първият ангажимент в 3-годишния му договор е откриването на следващия оперен сезон с „Фауст” от Гуно.

Преди това за Опера в Летния театър във Варна той ще подготви премиерата на „Силата на съдбата” от Верди. А само преди няколко дни в Истанбук Светослав Борисов успя да обогати репертоара си с още едно заглавие - балета „Корсар”, с който успешно дебютира на сцената на Истанбулската опера.

Във Варна ще го аплодираме на 21 март като диригент на една от любимите му опери „Дон Паскуале” от Доницети. В тази камерна творба с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън, той особено държи динамиката да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение. Затова изисква лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, да бъдат подкрепени от оркестрината. „Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно”, обича да казва Светослав Борисов.

Впрочем целият екип, начело с режисьора Кузман Попов, също има подчертан сантимент към тази комична опера и с удоволствие се впуска в пресъздаването на сватбените неудачи с попрестарелия вече Дон Паскуале. В главните роли басът Евгений Станимиров - Дон Паскуале, Ирина Жекова - Норина, Пламен Димитров - Доктор Малатеста и Георги Султанов - Ернесто, заедно с натоварените със специални задачи хористи и оркестърът със сигурност ще се погрижат една от най-добрите постановки на Варненския оперен театър да очарова публиката за пореден път.    

Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021
18 юни, 21.00, ОСНОВНА, СЦЕНА

Илина Михайлова – Графиня Марица

В „Графиня Марица“ сме великолепен ансамбъл от колеги и приятели, всички заедно живеем в темата. Отговорността е огромна, защото честваме и юбилейната постановка на Вера Немирова. Тя намира винаги начин да накара артиста да надскочи себе си, да направи крачка напред и да се завърне в къщи след репетициите обогатен. Емоционално и с наострени сетива виждаш света по различен начин. Огромно благодаря за това, че си с нас, Вера, ние имаме нужда от теб. Радвам се, че години наред съм част от оперния театър в моя роден град, който обожавам. С нашата „Графиня Марица“ казваме една много важна истина за живота – „Любов, къде си?“, както пее Марица. В днешно време, когато изразяваме любовта си пред компютри и телефони, е важно да осъзнаем, че любовта означава нещо съвсем друго. Означава да си заедно с някого и да го правиш щастлив.

Главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов препоръча на публиката на празничните декемврийски коледни концерти рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте – майката на великия Гьоте.

Рецепта за Коледа и Нова година от Катарина Елизабет Гьоте

Вземаме 12 месеца и много старателно ги изчистваме от горчивина, завист, педантизъм и страх, разпределяме ги по 30 или 31 части всеки месец, така че наличното количество да стигне за една година.

Ястието се приготвя всеки ден от 1 част работа и 2 части радост и хумор.

Добавят се 3 пълни супени лъжици оптимизъм, една чаена лъжичка толераннтност, зрънце ирония и щипка такт.

След това всичко се полива обилно с любов.

Готовото ястие се украсява с букетче мили нежности и се сервира всеки ден, с гарнитура от бодрост и живителна чаша чай. 

Опитайте и Вие :)

Оперната дива СОНЯ ЙОНЧЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за заключителния Гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023, диригента и колегите на сцената; за Тоска и другите героини от биографичната книга „15 огледала“; за новия албум „Куртизанката“ и предстоящото в зала България първо издание на Сезон „Съкровени гласове“; каузата Посланик на УНИЦЕФ за България, семейството, децата и изкуството като енигма.   

- Вашите изяви в България винаги имат емоционален подтекст – подарихте концерт на съгражданите си в Пловдив, в София пяхте с Вашия откривател за световната сцена Пласидо Доминго, пак в София, в началото на годината изнесохте концерт с любимата Ви барокова музика, а сега сме щастливи да Ви посрещнем за пръв път във Варна за заключителната Оперна гала на Опера в Летния театър. Какви чувства влагате във Варненския концерт?

- Не съм идвала във Варна може би повече от 25 години и това е моят дебют тук. Не съм пяла никога на варненска сцена, не познавам варненската публика и бих искала да видя нейната реакция. Любопитна съм да разбера какъв ще бъде този наш първи контакт, оттам идва и емоцията, свързана с концерта.

- Ще пеете за пръв път и под палката на диригента на Държавна опера Варна Кръстин Настев, който освен, че наскоро защити докторат по музика, е и Ваш съученик от Музикалното училище в Пловдив.

- Да, наистина, ние се познаваме отдавна. Спомням си, че когато бяхме на 14 или 15 години, той беше дошъл у дома, свиреше на пианото валса на Мюзета от „Бохеми“, аз пеех и той ми каза: „Ах, Соня, колко хубаво се получи, хайде сега тук да направим така, а тук така“ (засмива се). Познанството ми с Кръстин е от детството, така че варненският концерт е хубава причина да се срещнем отново на такова високо професионално ниво. 

- Фокус в програмата на Оперната гала са „Тоска“ от Пучини и „Норма“ от Белини и още отсега предвкусваме удоволствието да Ви чуем с емблематичната за ценителите на оперното изкуство ария „Каста Дива“. Що се отнася до „Тоска“, ако съдим по ангажиментите Ви - от дебюта в Метрополитън опера, през триумфа в Арена ди Верона, във Виенската Щатсопера и на много други сцени, без да забравяме предстоящите спектакли в Йокохама и Токио – изглежда, че с Тоска прекарвате най-много време заедно.

- Да, наистина (усмихва се). „Тоска“ е една от най-често поставяните опери. В ежегодните световни класации първото място винаги си оспорват „Тоска“ и „Травиата“. Изключително много харесвам „Тоска“ и колкото повече я пея, толкова повече я обичам.

На 6 март от 19.00 ч. главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов ще дирижира популярната комична творба „Севилският бръснар” от Джоакино Росини. Постановката е дело на изтъкнатите творци от родината на операта - режисьора Антонио Петрис, сценографа Грета Подеста, костюмографа Салваторе Русо и хореографа Джузепе Паренте. Режисьорът Антонио Петрис залага на принципа на театър в театъра, като привнася в постановката марионетен театър, чийто режисьор се оказва самият Фигаро. Нали в края на краищата точно той направлява събитията в динамичния сюжет.

Меломаните ще се възхитят за пореден път на най-добрия Фигаро Свилен Николов, който със завидна вокална и артистична лекота изгражда ролята на хитрия бръснар. Няма как да не заслужат аплодисменти и аристократичният Арсений Арсов като Граф Алмавива, Илина Михайлова, пленителна като своята героиня Розина и двамата неузнаваеми баси - Гео Чобанов като мърморкото д-р Бартоло и Деян Вачков като вездесъщия Дон Базилио, без да пропускаме Бойка Василева като Берта.

70-ти творчески сезон (2016-2017)

Цветелина Василева – една от най-търсените изпълнителки на Турандот за пръв път с тази роля във Варна

Освен Гала концерта на 23 януари, с най-доброто от операта, оперетата и мюзикъла, със специален гост сопраното Мила Михова (моля, вижте прикачения файл по темата), Държавна опера Варна кани зрителите на още 4 спектакъла до края на януари.

Любимите „Българи от старо време” на режисьора Николай Априлов ще излязат на сцената на 25 януари, 19.00, под диригентството на Стефан Бояджиев. Великолепният тандем Стефан Рядков - Дядо Либен и Пламен Георгиев - Хаджи Генчо, въпреки своенравието си, с подкрепата на всички съселяни, накрая ще оженят децата си – Лила, в изпълнение на Ина Петрова и Павлин, в изпълнение на Пламен Долапчиев. А колко хубава е българската сватба, ще покажат страхотните танцьори от Фолклорен ансамбъл „Одесос”.

Стефан Бояджиев ще дирижира и на 30 януари, 19.00, другата популярна оперета „Царицата на чардаша”, също постановка на Николай Априлов. Режисьорът е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм, а другите персонажи ще пресъздадат: Бойка Василева – Цецилия, Пламен Долапчиев – Едвин, Сребрина Соколова – Щаси, Велин Михайлов – Бони, Ина Петрова – Силва, Людмил Петров – Фери Бачи, Закар Гостанян – Ронсдорф, Пламен Георгиев – Мишка, Петър Петров – Нотариус Киш.

Интересна е програмата на Симфоничния концерт на 27 януари, 19.00, в която под палката на Милен Апостолов, варненските филхармоници ще представят: Увертюра към операта «Дон Жуан» от В. А. Моцарт, Концерт за фагот и оркестър във фа мажор от Й. Хумел със солист Светослав Славчев и Симфония № 4 от Ф. Менделсон.

Януари завършва на 31-ви, 19.00, с шедьовъра на Пучини „Турандот”, когато на пулта ще застане един от най-добрите съвременни наши диригенти Григор Паликаров. Примата Цветелина Василева дебютира като Турандот в САЩ, за да се превърне след това в една от най-търсените изпълнителки на тази роля по света. Сега във Варна ние ще имаме за пръв път удоволствието да я аплодираме във върховата за всекисопран роля. Калаф, който успява да спечели сърцето на неумолимата китайска принцеса, ще бъде солистът на Държавна опера Варна Валерий Георгиев. Ние познаваме неговия въздействащ Калаф, с който тенорът впечатли през изминалото лято и фестивалната публика в Белинзона, Швейцария. Илина Михайлова в ролята на Лиу ще покаже отново своето завладяващо певческо и артистично майсторство. Чудесния солистичен състав допълват Гео Чобанов – Тимур, Пламен Димитров – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Христо Ганевски – Император. Участва хор от Варненската детско-юношеска опера.

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

30 % отстъпка за музикалните спектакли на Държавна опера Варна на 7, 8, 9, 10, 11, 14, 16, 21, 30, 31 май 2019 г. и 50 % отсъпка за спектаклите на ДТ „Стоян Бъчваров на 2, 3, 4, 22, 23, 31 май 2019 г.

Специалната промоция за Цветница е валидна само при закупуване на билети в трите дни - 19 април, петък; 20 април, събота – Лазаровден и 21 април, неделя – Цветница.

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Ролята на Доктор Малатеста е интересна от актьорска гледна точка. Предизвикателството идва от необходимостта актьорските задачи да бъдат съчетани с бравурното пеене, типично за Доницети. Режисьорът Кузман Попов и диригентът Светослав Борисов определено са намерили най-добрия ключ към постановката, която звучи много цветно и е изпълнена с много живот. Надявам се така да я възприемат и зрителите.

Прочетете още:

Илина Михайлова – Норина

Деян Вачков – Дон Паскуале

Пламен Димитров –Доктор Малатеста

Един съвсем различен „Дон Паскуале” 

Да звучи дантелено и брилянтно

В ролята на Мег и като асистент-режисьор на „Любовта никога не умира“

Чувствам се късметлия да съм част от "раждането" на Варненска сцена на този шедьовър "Любовта никога не умира" - от една страна като асистент-режисьор на професор Светозар Донев и от друга като изпълнителка на една от главните роли Мег Жири.

Коя е тя? Госпожица Мег Жири е добре познатата близка приятелка на Кристин от "Фантомът на операта",  първа част. Там нейният образ не се усеща като особено разгърнат и дори трудно запомняш името й. В "Любовта никога не умира" гениалният Сър А.Л. Уебър, се "реваншира" и представя Мег в една по-различна, по-богата в характеристично и драматургично отношение, светлина.

10 години по-късно след пожара на Парижката опера, Мег е звездата на "Фантазма" - водевилен театър в Кони Айлънд, собственост на мистериозният мистър Уай. Но това е първото впечатление. Сцена след сцена, пред публиката ще се разкриват все по-дълбоки и тъмни пластове от нейния образ. За мен, като артист и като асистент - режисьор. Мег е най-пълнокръвният образ, съчетал в себе си и добро и зло, но в крайна сметка не можеш да я мразиш или отричаш, защото всичко, което прави тя, е много човешко и всеки би открил част от Мег в себе си. Много силен е финалният й монолог, който е едновременно предизвикателство, едновременно и творческо отприщване за мен като артист. Този монолог обяснява всичко и отново любовта е в основата. Тази многостранност и драматичност в образа на Мег представяме с диригента Страцимир Павлов, като търсим различни тембри, бленди и техники на звукоизвличане, в синхрон с актьорските и хореографски задачи, поставени от режисьора професор Светозар Донев и хореографа Анна Донева.

Работата ми като артист и като асистент-режисьр в една и съща продукция не е новост за мен. Практиката показва, че двете позиции прекрасно си взаимодействат. Един постановъчен процес, особено в кратки срокове, предполага много бързи решения, в синхрон с комфорта на артиста  по отношение на мизансцен, костюм или декор. Ще видите, че артистите се качват на 3.5 метра височина в действие, което не за всеки е комфортно, но целият екипът работи много професионално и всеотдайно, така че всичко се случва без излишно напрежение. Потънали сме буквално в това заглавие и музиката звучи в главите ни дори на сън. Всеки преживява свой личен момент чрез нея, защото любовта никога не умира - тя е в основата, първопричината и следствието от действията на героите и в крайна сметка на всички нас.

ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА

Съвместен проект с ММФ „Варненско лято“

Предпремиера на XX Великденски музикален фестивал

23, 24, 25 април 2019, 19.00, Основна сцена

Мюзикъл от АНАДРЮ ЛОЙД УЕБЪР
Постановка СВЕТОЗАР ДОНЕВ
Диригент СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Хореография АННА ДОНЕВА
Сценография и костюми НЕЛА СТОЯНОВА
Асистент режисьор СРЕБРИНА СОКОЛОВА
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

Действащи лица и изпълнители:
ФАНТОМЪТ - Пламен Долапчиев (23, 25.04.2019), Момчил Караиванов (24.04.2019)
КРИСТИН - Илина Михайлова (23, 25.04), Лилия Илиева (24.04)
МЕГ - Сребрина Соколова (23, 24.04), Калина Жекова (25.04)
РАУЛ - Нейчо Петров - Реджи (23, 25.04), Велин Михайлов (24.04) 
ЖИРИ - Миглена Страдалска (23, 24.04), Вяра Железова (25.04) 
ГУСТАВ - Кристиян Славеев (23, 25.04), Белла Петрова (24.04), Николай Бояджиев 
ГАНГЪЛ - Илко Захариев (23.04), Людмил Петров (24, 25.04)
СКУЕЛЧ - Николай Димитров (23, 25.04), Лев Караван (24.04)
ФЛЕК - Милена Захариева (23, 25.04) Лиляна Кондова (24.04)
АНСАМБЪЛ: Марила Гьонги, Моника Стоянова, Милена Захариева, Лили Кондова, Филипа Руженова, Мартин Киров, Борислав Донев, Илко Захариев.
Концертмайстор Анна Фурнаджиева
Помощник режисьори: Елиана Атанасова, Лора Карагьозова
Репетитор на балета: Гергана Георгиева - Караиванова
Корепетитори: Руслан Павлов, Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев

БИЛЕТИ:
Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:
http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…
Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020,www.tmpcvarna.com
Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Прочетете още:

ТЪРСИМ ВЪВ ВИЗИЯТА НА СПЕКТАКЪЛА СИМВОЛИКАТА НА ЛЮБОВТА

НЕЙЧО ПЕТРОВ – РЕДЖИ ЗА ГЕРОЯ СИ РАУЛ - НОСИТЕЛ НА КОНФЛИКТА В „ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА“

МУЗИКАТА В "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ УМИРА" ДЕЙСТВА КАТО ХИПНОЗА

«ТРУБАДУР» С ДЕБЮТИ НА СВИЛЕН НИКОЛОВ И КОНЧЕТА ПЕПЕРЕ

19 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна

 На 19 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, екипът на Държавна опера Варна ще представи любимата опера на Верди «Трубадур», постановка на Кузман Попов, под диригентската палка на Кръстин Настев. В коронните роли от своя репертоар ще се изявят Валерий Георгиев – Манрико, Даниела Дякова – Азучена и Гео Чобанов – Ферандо, а баритонът Свилен Николов ще дебютира в ролята на Граф ди Луна. Също с дебют в ролята на Леонора ще посрещнем за пръв път във Варна Кончета Пепере от Италия, която музикалната критика високо оценява за „умението й да поддържа константни нива на емоционалното съпреживяване и безупречна техника“. Останалите персонажи ще пресъздадат: Галина Великова – Инес, Владислав Владимиров – Руиз, Людмил Петров – Стар Циганин, Анатоли Романов – Вестител. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.  

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

На 4 октомври от 19 часа харизматичният композитор, диригент и пианист Страцимир Павлов кани в „Седем свещени пространства” – премиерен концерт с негови авторски творби, презентация на албума „Seven Sacred Spaces” на музикалния проект INDIGOrchestra.

Участват обичайните заподозрени от кръга около Страци: Нейчо Петров-Реджи - вокали, Стоян Роянов Я-Я - кларинет, саксофон, Валери Ценков - перкусии, маримба, заедно в този проект с Борис Казаков - акустичен бас, Нейко Бодуров – тромпет, Христина Белева - гъдулка, Петър Миланов – тамбура и Струнен нонет.

Страцимир е безспорният лидер в компанията от талантливи и високопрофесионални творци, които трайно променят музикалния климат на Варна, култивирайки вкус към високата клубна музика.

Експериментаторският дух и свободното сърфиране над границите на жанровете в безкрайната музикална вселена, подплатени с виртуозни интерпретации, характеризират изявите им. Магията е заложена както в самата музика, така и в перфектното владеене на инструмента или гласа, не на последно място в тоталното отдаване на живото изпълнение и синхрона помежду им.

Сега вдъхновяващото музикално съпреживяване е издигнато на още по-високо емоционално ниво, което разтваря сакралните територии на духа. В очевидна асоциативна връзка с източната философия, новите творби на Страцимир Павлов са вдъхновени от свещеното число 7.

Симфоничен концерт - 1 октомври 2019, 19.00, Основна сцена

Държавна опера Варна, 73-ми творчески сезон 2019/20

В Световния ден на музиката 1 октомври 2019, 19.00, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна започва 73-ия си творчески сезон със Симфоничен концерт. В програмата ще прозвучат Симфония Концертанте от В. А. Моцарт и Симфония № 8 от А. Дворжак.

Дирижира един от най-големите съвременни български диригенти Маестро Емил Табаков, който превръща всеки един от варненските си концерти в дълго запомнящ се музикален празник. Под неговата диригентска палка започна 2019 г. във Варненската опера, с него оперният театър влиза и в новия сезон 2019/20.

Събитието придобива още по-значими измерения с участието на световноизвестните наши цигулари - баща и син проф. Минчо Минчев и Николай Минчев.

Варна има запазено място в блестящата световна кариера на Минчо Минчев - и като изпълнител, и като дългогодишен артистичен директор на ММФ "Варненско лято", а напоследък и като ръководител на майсторските класове по цигулка в рамките на фестивала.

Баща и син с еднакъв пиетет към съвършената цигулкова интерпретация, заедно в един и същ концерт със забележителни творби, това несъмнено ще бъде наслада за сетивата и пореден връх за ценителите на симфоничното изкуство.

Билетна каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, пон-пет 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; съб 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; нед 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

„Духът на Средиземноморието” и „Нашенски мераци” откриват XV издание на Театър Римски терми

Община Варна, РИМ Варна, Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавен куклен театър Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна да съпреживеят изкуството под открито небе в Римските терми. В уникалната атмосфера на най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа, от 16 юли до 30 август ще се проведе XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017. Предстоят 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „Духът на Средиземноморието”със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни). Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

На 17 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще гостува Tеатрално-музикален център Kърджали с „Нашенски мераци” по Чудомир. Със слово, музика и танци ще оживее пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования. Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева. Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов.

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна. Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.
Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите.„
С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ПОПЪЛВАНЕТО НА ФОРМУЛЯРА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЗА УЧАСТНИЦИТЕ С ЦЕЛ ПО-ДОБРАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО - кликнете тук

Историята на една любов

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

Във вторник, 22 ноември, 19:00- 21:00, Основна сцена, Държавна опера Варна открива ХVII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016 с  „Филмовата музика на Холивуд» - мултимедиен концерт.

Под диригентството на госта Христо Павлов оркестърът и хорът на оперния театър ще представят онези енигматични композиции, станали синоним на известните холивудски филми, обиколили целия свят Хари Потър, Извънземното, Титаник, Стар Трек и др.

На 23 ноември, сряда, 19:00- 21:20, в оператата „Веселата вдовица” от Франц Лехар ще гостуват диригентът Игор Богданов - Русия, Миряна Калушкова – Хана Главари, Иво Йорданов - Граф Данило и Пеньо Пирозов – Камий дьо Росион. В останалите главни роли ще се изяват нашите солисти Людмил Петров – Барон Зета, Филипа Руженова - Валансиен и др

Голямото събитие на седмицата остава за 26 ноември, събота, 19.00-21.00, когато Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор Арсений Арсов със специалния концерт „Историята на една любов”.

В концерта по повод 35-годишната артистична дейност на Арсений Арсов ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.

Прочетете още:

Арсений Арсов: ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

30 юни, 11.00 и 14.00

Веднага след премиерата на 29 юни в Опера в Летния тетър на мюзикъла „Тримата мускетари" от Максим Дунаевски, където Д`Артанян и мускетарите ще покажат умението си да боравят с шпаги, вие може да получите първите уроци по фехтовка и сценичен бой. При това не с кого да е, а с Николай Дериволков, треньор на мускетарите, преподавател в НАТФИЗ и част от постановъчния екип на „Тримата мускетари”. Вход свободен.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на Театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна.

Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите. С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ФОРМУЛЯР ЗА УЧАСТИЕ - кликнете тук

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

На 27 февруари от 19 часа Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна  ще изнесе концерт, в който под диригентството на Стефано Сегедони (Италия) ще се изяват италианската пианистка Стефания Пасамонте и цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на варненския оркестър.

 
Стефания Пасамонте ще бъде солистка на Втория концерт за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов, а Анна Фурнаджиева ще изпълни соловата партия в Концерта за цигулка и оркестър опус 77 от Йоханес Брамс.

Диригентът Стефано Сегедони е роден в Модена (1970), дипломира се със специалност композиция в Консерваторията в Модена (1997) и дирижиране в Консерваторията в Болоня (1999). Започва артистичната си кариера като помощник-диригент в редица италиански театри, работи с Мирела Френи, Пласидо Доминго, Николай Гяуров, Никола Мартинучи, Франс Бруген, Енцо Дара, Масимо де’ Бернар, Ричард Бонинг и др. Преподавател по оперен репертоар в “Accademia Verdi – Toscanini” в Парма и в “Accademia Opera Festival” в Болоня. Концертира като акомпанятор в Италия, Япония, Германия, Швейцария, Южна Корея и Бразилия. Получва признание като композитор на престижни фестивали и конкурси. Композира оперите “La corista” (1990) за Националния оперен театър на Марсилия, „Una Storia da raccontare” (2001) за Оперния театър в Анкона, „Alice” (2005) за Операта в Торино и др. Подготвя с “Orchestra Sinfonica Italiana” концерта за 40-годишната творческа дейност на Лучано Павароти. През 2003 г. прави своя дебют като диригент в Modena Town Hall Theater, дирижирайки световната премиера на “La famosa invasione degli orsi in Sicilia” от Марко Бискарини. След тези изпълнения е поканен от Modena Town Hall Theater да дирижира “Набуко” на Верди, “The little sweep” на Бритън и голям симфоничен концерт. През 2005 г. е поканен в Перуджа да дирижира италианската премиера на “Mandragora” от Симановски в нова постановка на Михаел Заниески. През юни 2006 г. фондация “Артуро Тосканини” го ангажира за диригент на нейния симфоничен оркестър.

Стефано Сегедони е търсен диригент в цяла Европа, Русия и Южна Корея, като само в Италия участва в постановъчните екипи на „Севилският бръснар” в 11 оперни театри. Като редовен гост на ТМПЦ – Държавна опера Варна, маестро Сегедони е диригент-постановчик на оперите „Севилският бръснар” от Джоакино Росини (2012), „Фалстаф” от Джузепе Верди (2013) и „Отело” от Верди (2014), дирижира също така едни от най-хубавите концерти на оперния театър в морския град.

Италианската пианистка Стефания Пасамонте е известна в музикалните среди с успешното си представяне в едни от най-престижните международни клавирни конкурси: "Шопен" във Варшава, "Владимир Хоровиц" в Киев, "Жозе Итурби" и "Мария Каналс" в Барселона, както и конкурса в Порто (Португалия). Лауреат е на конкурса "Бетовен" във Виена и на „Бузони” в Болцано. Стефания Пасамонте е спечелила множество награди и стипендии, включително престижната Premio Ghirlandina, учредена от Ротари клуб – Модена като "Изпълнител с успешни участия в престижни международни конкурси”.
Тя е завършила Кралската музикална академия в Лондон и Ecole Normale в Париж. Освен музикално, има и юридическо образование, а дисертацията й за магистърска степен е в областта на трудовото и осигурително право на тема:  "Права и задължения на изпълнителя в областта на сценичните изкуства".
Пианистката изнася множество концерти по света и прави записи на свои изпълнения. Едни от най-впечатляващите й интерпретации са на Лудвиг ван Бетовен и Фредерик Шопен.

Стефания Пасамонте е основател и собственик е на международно признатата Музикална акдемия "London Piano Masters", член е на Академията за наградите „Грами” в Лос Анджелис в категорията за звукозапис, както и на Комитета за класическа музика на Британските музикални награди.
От септември 2013 г. Стефания Пасамонте е артистичен директор, отговарящ за концертните сезони на Италианския културен институт в Лондон. Носител е на наградата за успешен предприемач на Британския съвет за 2014 г. в областта на университетското образование.

Критиката не пести суперлативи за изкуството на Стефания Пасамонте. За нея пишат, че притежава впечатляваща музикалност, съчетана с изключително високо ниво на виртуозност, а записите й са достойни да останат в световната музикална съкровищница. Стефания Пасамонте изнася концерти в цяла Европа, има записи в телевизии и радиостанции от Лондон до Киев, през Милано, Валенсия, Порто, Париж, Венеция и др. Записите й включват творби на Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен, Шуман, Лист и др. и се радват на голям успех пред публика и критици. От 2010 година активно се състезава за наградите „Грами” за най-добър солист и най-добър албум в областта на класическата музика.

Анна Фурнаджиева е родена в Бургас. Започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст в класа на видния педагог Лазар Гавалюгов. Още на 10 години става лауреат на НК "Светослав Обретенов". На 18 години вече е солист на Бургаската филхармония с Третия концерт за цигулка и оркестър на Камий Сен-Санс. Завършва с отличие Музикалното училище в родния си град и веднага е приета в НМА «Проф. Панчо Владигеров», където завършва магистърска степен в класовете по цигулка на проф. Стойка Миланова и проф. Ели Казакова, както и камерна музика при проф.Димо Димов и проф. Жени Захариева. Била е солист на Академичния оркестър на НМА със "Симфония концертанте" от В. А. Моцарт. Завършва с отличие през 1991 г. и работи 2 години като оркестрант в оркестър "Симфониета " на БНР. От есента на 1993 г. е в оркестъра на Държавна опера Варна, от 1994 г. е помощник-концертмайстор. От 1997 г., след спечелен конкурс, работи 3 години в оркестъра на "L'avant scene opera" в Швейцария. В края на 2002 г. печели конкурса за концертмайстор на Държавана опера Варна. Анна Фурнаджиева е предпочитан музикант като концертмайстор и солист в много градове в България и за задгранични турнета. Била е солист на камерни формации в Добрич и Бургас, концертмайстор на оркестър "Симфониета" - Варна, Камерен оркестър "Проект музика", Оркестъра на летния фестивал "Опероса", гост на оркестрите в Русе, Плевен, Бургас и др. Свирила е под ръководството на световноизвестни диригенти като Джанлуиджи Джелмети (Италия), Милен Начев, Росен Миланов, Камен Големинов, Георги Димитров, Аркадий Лейтуш, Ералдо Салмиери и др.
През 2009 г. Анна Фурнаджиева, основава, заедно с едни от най-добрите музиканти на Държавна опера Варна, Струнен квартет "Арте", чийто концерти – вече над 30 – са знак за високо изпълнителско майсторство.

Сопраното ЛИНКА СТОЯНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за щастливата си среща с Вагнеровата героиня Сента в „Летящият холандец“

27 април, 19.00 – предпремиера
12 юли, 21.00 – премиера в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър

През 1980 година Мари Крикорян изпълнява на варненска сцена ролята на Сента, през 2018-а Линка Стоянова ще пресъздаде тази Ванерова героиня, която украсява репертоара на най-добрите певици.

Щастлива съм, че ще изпълня ролята на Сента, защото операта „Летящият холандец“ не е поставяна от толкова много години във Варна и ето сега аз имам шанса да се срещна с нея в новата постановка на Варненската опера. Осъзнавам, че това се случва в подходящ за мен творчески период, в който натрупаният житейски и професионален опит ми позволява да навляза дълбоко в сложния Вагнеров свят.

Спомняме си и твоята чудесна Сента от концертното изпълнение на „Летящият холандец“ в Опера в Летния театър 2013.

Това беше само едно хубаво начало, един подстъп към музикалната поетика на Вагнер, която разкрива безкрайни хоризонти за интерпретация. Гениалността на Вагнер е една огромна тема, но може би най-голямата му заслуга е, че пресъздава по неповторим начин романтизма в германската душевност, много по-различен примерно от френския романтизъм.

Тук може да добавим и онова усещане за метафизичното, което на нас ни липсва...

А може би не ни липсва съвсем. Още при първите репетиции целият състав, всички ние изпитахме една особена превъзбуда, която и досега ни въздейства. Усещаме, дори на чисто физическо ниво, как ни обсебва тази нова, различна и толкова красива музика. Вселената на Вагнер.

Мнозина се страхуват да пеят Вагнер.

Всеки певец, докоснал се до Вагнер, знае колко прекрасен и същевременно колко опасен може да бъде той. При Вагнер вокалното изпълнение се ражда най-напред в мисълта и мисълта трябва да го контролира през цялото време. Всяка реплика има своята драматургия и своята мисъл. И ако не внимаваш, при изпълнението ще се получи вокално пренасищане, което освен че е опасно за гласа, може да попречи на певеца да издържи цялата партия. Музиката на Вагнер изисква дисциплина, изисква рациото да доминира над емоцията.

При неговата героиня Сента обаче доминира емоцията...

Образите на Вагнер винаги са особени, едновременно приказни и призрачни, митични. Сента е обикновено момиче, което живее още от детството си с историите за Холандеца и винаги е била влюбена, но не в самия него, а в представата си за него, в проекцията, в неговия призрачен образ - такъв, какъвто тя го вижда в съзнанието си. И когато призракът се материализира, Сента се чувства объркана и ранима. Но макар и разпокъсана между своя вътрешен свят и реалността, тя последователно отстоява ценностите си и остава вярна на любовта: „Ich bin treu bis zum Tod” (Вярна съм до гроб). Сента е олицетворение на верността. Верността е основната нишка, основното послание в „Летящият холандец“.

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова,
ДАЛАНД - Людмил Петров 
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

8 ноември, 19.00, Основна сцена

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

Диригент Кръстин Настев. Солист Стойка Миланова. Оркестър на Държавна опера Варна. Програма: Л. ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61; Й. Брамс - Симфония № 3

Виртуозната цигуларка Стойка Миланова започва обучението си по цигулка на тригодишна възраст при своя баща Трендафил Миланов. Завършва Московската държавна консерватория (1969) като ученичка на знаменития Давид Ойстрах. Работи под негово ръководство пет години и през това време получава втора награда от Международния конкурс “Кралица Елизабет” в Белгия. Свързва творческия си път с най-престижните сцени по света, но най-вече с Лондон, след като печели там първа награда от Международния конкурс за цигулка и виола (1970).

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Бобров – едно от големите имена на съвременния руски балет, хореограф, режисьор, главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия.

Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум "Балетът на ХХI век” в Красноярск.

През ноември 2013 той с успех постави за пръв път в София балетите „Антигона” и „Електра”, а от 1 септември 2014 г. ще заеме поста главен балетмайстор на ТМПЦ - Държавна опера Варна.

Под негово председателство, на 2 юни т.г. от 10 часа в главна репетиционна зала „Малина Хубчева” на Варненската опера ще се проведе кастинг за балетни артисти.

- Вие сте последовател на легендарния Юрий Григорович, с който е свързан и Международният балетен конкурс във Варна. Какво знаете още за нашия град и как приехте предложението да станете главен балетмайстор на Варненския оперен театър?

- Варна е забележителен и много красив град. За мен е важно, че във вашия град, в продължение на вече 50 години, се провежда първият в света балетен конкурс. Това означава, че тук се е създала великолепна атмосфера на обич и разбиране на балетното изкуство. Във Варна съществуват всички предпоставки за изграждане на много добър балетен колектив. Ето защо, приемайки предложението да стана главен хореограф на Варненския оперен театър, аз очаквам пълно творческо отдаване и сериозен ангажимент от страна на артистите. Възнамерявам да привличам към нашите изяви майсторите на Болшой балет и Държавния балет на Сибир.

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

 

 „Харесвам еднакво и двете си героини Кармен и Микаела – и двете са чувствени, страстни. Мисля, че всяка жена носи в себе си нещо от Кармен. Кармен и Микаела ме вдъхновяват и с това, че изискват от мен пълно себеотдаване”,

разказва солистката на Държавния театър за опера и балет в Красноярск Олеся Алдонина.

„Най-важното е да предадем с емоционална дълбочина образите,  които пресъздаваме”,

допълва Демид Зиков, който е асистент на Сергей Бобров и репетитор. Той се чувства като сред свои в международния състав от балетни артисти, избрани след кастинга на 2 юни за участие в постановката на „Carmen Dance”.

„Погълнати сме изцяло от това, което правим, то е нашата духовна храна, дневният ни режим е запълнен с репетиции, живеем единствено за и чрез „Танца на Кармен”, обяснява Сергей Бобров.
„Стремим се да постигнем съвършенство във всеки един от детайлите на тази първа по рода си постановка, в която участват оркестър, хор, оперни и балетни солисти. Благодарен съм на директорката Даниела Димова за поканата да създам именно тук, в балетната столица на света, „Carmen Dance”.

Това е първата съвместна продукция между Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна и аз съм убеден, че тя ще се хареса на публиката. За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца.

„Риголето” – 19 май 2017, 19.00, Основна сцена

Известният диригент, композитор, аранжор и пианист Страцимир Павлов, чието име свързваме с мюзикъли и интересни концертни проекти, за пръв път ще дирижира опера в България на 19 май във Варна. Иначе оперният му дебют е бил в САЩ. След като завършва кларинет, композиция и оркестрово дирижиране в СМУ "Добри Христов”, Страцимир Павлов продължава образованието си в САЩ, където получава бакалавърска степен по пиано и композиция от UCA и магистърска степен по дирижиране.
През този период е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. От 2002 г. е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас.

Ръководи Университетската опера и е главен диригент на три църковни хора. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Води летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл – Вашингтон, Лос Анджелис – Калифорния и др.

През 2007 г., съвместно с Анн Котард, създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. През същата година е и премиерата на последната му творба, композирана за американска публика.

През 2008 г. се връща в България и попълва биографията си с още много творчески изяви. Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” – световна премиера и „Котките”.

На 19 май 2017, 19.00, Основна сцена, той ще застане на диригентския пулт на „Риголето” от Верди, постановка на режисьора Кузман Попов. Джилда, красивата дъщеря на придворния шут Риголето, ще пресъздаде солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, която с успех се изявява в различни жанрове и неотдавна участва, заедно със Страцимир Павлов и други музиканти от клубната сцена, в запомнящ се концерт с музиката на „Queen”.

Във великолепния солистичен състав на „Риголето” влизат още Пламен Димитров – Риголето, Валерий Георгиев – Херцогът на Мантуа, Евгений Станимиров – Спарафучиле, Силвия Ангелова – Мадалена и др.

Историята на балета „Ромео и Жулиета“ е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. Сергей Прокофиев композира музиката и написва либретото, в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски. Версията предвижда щастлив край, за разлика от оригиналната драма на Шекспир. Но сталинистката цензура отхвърля новаторската музика на Рахманинов като „нетанцувална“, поради което първо Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета. Разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението.

Прокофиев преработва музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият Прокофиев гастролира с тях в различни градове на Европа. Диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) присъства на концерта на Прокофиев в Париж, харесва сюитите и иска клавира. На базата на тези сюити балетмайсторът Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световна премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.

Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и с нова, различна от оригинала хореографска идея на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда.

В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на филмовия фестивал в Кан през 1954 г. Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер.

Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ). 

В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова.

Варненската премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, художник Лора Маринова.

През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна.

На 8.02.2023 г. във Варна предстои следващата премиера на „Ромео и Жулиета“, танцов прочит на Сабрина Боско, сценографска идея Сергей Бобров, художник Ася Стоименова, в главните роли с Мартина Префетто и Федерико Мелла.

Виолета Тончева

11 август 2016, Опера в Летния театър

Анкета на Виолета Тончева със зрители и участници в премиерата на ММФ „Варненско лято”, посветена на 80-годишнината на Никола Гюзелев

Фотография Росен Донев

Маестро Борислав Иванов

Гледах „Борис Годунов” на площада пред „Александър Невски” – грандиозен и величествен спектакъл, съобразен с мащабите на мястото.

Пренасяйки постановката във Варна, Академик Пламен Карталов мислеше по подобен начин да използва нашата катедрала, но впоследствие се отказа, защото реализацията щеше да бъде много скъпа, трябваше да се спре движението в центъра на града и т.н. Вместо истинска катедрала, в Летния театър на Варна построихме църква. Сценографското решение с декора и иконите създаде предразполагаща обстановка, която пренесе зрителите в атмосферата на Русия по времето на Борис Годунов.

За сглобяване на цялото допринесе младият и талантлив диригент Йордан Камджалов. Той умело водеше оркестъра, владееше във всеки един момент сцената, добре кореспондираше със солистите и хора, правеше хубави ансамбли. Получи се разкошен спектакъл.

Маестро Йордан Камджалов

По средата на спектакъла изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим.

Дарина Тончева – водач на виолите

Благодаря Ви, Маестро Камджалов, за удоволствието да свиря в „Борис Годунов” под Вашето диригентство. Чувствам го като специален подарък в края на моята дългогодишна кариера.

Кремена Георгиева – музикален редактор в БНР – Радио Варна

Много ми хареса оркестърът, който под палката на Йордан Камджалов - звучеше балансирано и добре се вписа в мелодиката, руската напевност и стила на Мусоргски.

Басът Светозар Рангелов се представи блестящо като Борис Годунов, особено като се има предвид, че заради невъзможносттса на Карло Коломбара да участва в спектакъла, той е бил поканен в последния момент за тази трудна роля, характерна с широкия  спектър от чувства, заложени в нея.

Разбира се, когато гледам „Борис Годунов”, не мога да не си спомням изпълненията на големите ни баси Николай Гяуров, Никола Гюзелев. 

Много ме впечатли Евгений Станимиров в ролята на летописеца Пимен. Той беше добре позициониран като озвучаване и показа най-добрите страни от своя талант.

Като цяло, варненската постановка на „Борис Годунов” изглежда по-камерна в сравнение с тази пред храма „Александър Невски”, но това очевидно е продиктувано от конкретните условия на терена. Поздравления за нашата опера, че посяга към сериозната руска класика.

 Петър Пламенов – музикален критик

С „Борис Годунов” руската опера се завръща в репертоара на Варненския оперен театър. Чудесно е, че това се случва именно с постановка на Маестро Пламен Карталов, която е доказала своята артистична и идейна дълбочина. Варненската версия е по-интимна в сравнение с монументалната столична постановка.

Допадна ми стремежът на Маестро Йордан Камджалов звуково да нюансира средата, съобразявайки се с отворената сцена на Летния театър. Изпълнението на Светозар Рангелов, един от най-добрите интерпретатори на Борис Годунов в момента в България, се отличава с драматизма на двете картини - кошмарите и смъртта на героя. Особено бих откроил Евгений Станимиров, който показа зрялост и майсторство при пресъздаването на образа на Пимен. Чудесна в ролята на Ксения бе Ирина Жекова, която много добре познава естеството и стилистиката на руския репертоар.

90 години от рождението на МАЕСТРО ИВАН МАРИНОВ

1 ноември, 19.00, Основна сцена

Диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ - Италия

Солист БОЖИДАР БЕНЕВ Бенев - цигулка

С участието на оркестъра на Държавна опера Варна

Програма: Рихард Вагнер - Симфонична поема "Зигфрид", Макс Брух - Концерт за цигулка и оркестър, Йоханес Брамс - Симфония №2

Симфоничният концерт е посветен на 90-годишнината от рождението на големия български диригент Маестро Иван Маринов (1928-2003).

ИВАН МАРИНОВ

Завършил ДМА с дирижиране при проф. Марин Големинов и композиция при проф. Веселин Стоянов и проф. Парашкев Хаджиев, специализирал в Берлин при Франц Конвични, Иван Маринов развива блестяща кариера на диригент, композитор и администратор.

Ръководи отдел „Опера и театър“ в Министерството на културата, след което става музикален директор на българското предприятие по кинематография. Заема постовете Секретар на Съюза на българските композитори, зам.-министър на културата, председател на Център за музика и танци към Министерството на културата.

Бил е главен диригент на Пловдивската филхармония, след това на Софийската, Русенската и Анкарската филхармония, както и главен диригент на Софийската опера.

Като главен художествен ръководител и главен диригент на Варненската филхармония в периода 1978 - 1988 година, Маестро Иван Маринов има изключителен принос за развитието на филхармоничния оркестър и симфоничната култура във Варна.

Бил е гост-диригент на различни оркестри в Европа, Канада, Мексико и Америка, член в журито на Международния конкурс за диригенти „Караян“ и на Конкурса „Фителберг“ в Полша, носител на много наши и международни награди.

Иван Маринов е автор на симфонична музика, кантати и творби за глас и симфоничен оркестър; камерна музика, хорова, детска и естрадна; филмова и театрална музика. Лауреат на конкурса по композиция „Кралица Елизабет“, награден с „Амфора“ от Ла Скала (Милано), „Златният нож“ от Берлински фестивални дни, „Златният Орфей“ за детска музика, отличен с наградата на Софийски музикални седмици и др.

БОЖИДАР- МАТЕО БЕНЕВ - цигулка

За Божидар-Матео Бенев е чест да бъде солист на симфоничен концерт, посветен на 90-годишнината от рождението на симфоничен диригент от ранга на Иван Маринов. В концерта на 1 ноември, Деня на будителите, той ще изпълни соловата цигулкова партия в Концерт за цигулка и оркестър от Макс Брух.

Божидар-Матео Бенев е роден във Витенберг, Германия. Свири на цигулка от 5-годишен при Юлия Ангелова в НМУ в София. Завършва НУИ „Добри Христов” във Варна в класа на Румяна Колева, сега следва в АМТИИ - Пловдив в класа на Неделчо Тодоров и Александър Спиров.

От 2004 свири в оркестъра на Държавна опера Варна, като през 2014, след прослушване, е повишен в категория солист-инструменталист. От 2013 свири и в Камерен оркестър Добрич с диригент Александър Измирлиев, както и във Варненски камерен оркестър с диригент Ганчо Ганчев. Участвал е в майсторски класове на Минчо Минчев и именити музикални педагози от Виена.

Лауреат е на много национални и международни конкурси, сред които Конкурса за полска музика, два пъти печели първа награда на Академичен конкурс „Бах и неговото съвремие”, първа награда от „Надежди, таланти, майстори” в Добрич и първа награда от същия конкурс като сонатно дуо с номинация за Голямата награда. Отличен е с Почетна грамота от кмета на Добрич за постижения в музикалното изкуство след редица концерти през 2005 г., в които участва по покана на изтъкнати български професори.

16 април 2020, 19.00, streaming от Брюксел. Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

2 март 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Държавна опера Варна по традиция отбелязва 3 март, Националния празник на България, със специален симфоничен концерт. През тази година концертът ще бъде на 2 март, под диригентството на именития Маестро Григор Паликаров, когото неведнъж сме аплодирали в концерти и оперни спектакли, както на сцената на Държавна опера Варна, така и в Летния театър. За празничната програма на концерта той е избрал забележителни български творби - „Дивертименто“ от Панчо Владигеров и Концерт за виолончело и оркестър от Марин Големинов със солист известната виолончелистка Лиляна Кехайова, която за пръв път имахме удовослтвието да чуем във Варна преди две години. Концертът, посветен на Националния ни празник, ще завърши с Увертюра фантазия "Ромео и Жулиета" от П. И. Чайковски.

06.06.2019 | Интервю | Дарик Варна | Наталия Господинова

Основният ремонт на сцена „Филиал” трябва да приключи до 2021г., когато

Варненският театър ще чества вековен юбилей. Това заяви в предаването „Зала Пленарна” по Дарик общинският съветник и директор на ТМПЦ Даниела Димова.

На 17 януари от 19 часа ще повторим бравурния концерт на двамата диригенти на Държавна опера Варна – Светослав Борисов на пулта и Стефан Бояджиев на пианото, които по време на XIV Коледeн музикален фестивал предизвикаха възторг у почитателите на симфоничната музика с изпълнението си на Концерт за пиано и оркестър №2 в до минор от Сергей Рахманинов със солист Стефан Бояджиев и Симфония №4 в ми минор, оп. 98 от Йоханес Брамс.

Сега двамата диригенти, които са съученици и приятели още от Музикалното училише „Добри Христов”, ще имат възможност да повторят успеха на своя концерт от първата си обща, но не и последна  изява на симфоничната сцена.

1 юли 2021, 21.00, Летен театър

Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

ЦВЕТНОСТТА И СВОБОДАТА НА ДУХА В МЮЗИКЪЛА "КОСА"

С каква визия ще ни изненада „Коса“?

За мен беше голямо предизвикателство да поставим „Коса“ по един преосмислен начин. Има моменти, които са значително променени, в сравнение с първоначалния замисъл. Да си призная, бях решил след края на април да кажа стоп и да не се занимавам със сценография в продължение на една година. Предстои ми юбилей и трябва да се подготвя за него. Имам зад гърба си 120 постановки и сега, поглеждайки назад, не знам как съм успял да направя толкова много сценографии. За сметка на сценографията обаче съм занемарил другата си голяма страст – живописта. След голямото турне в Берлин, Париж, Барселона, нищо не е останало. Живописните ми творби са разпилени по света и не мога да ги събера за една ретроспективна изложба, като тази на моя приятел Тони Игнатов в ГХГ на Варна. 

Сценографът Иван Токаджиев няма време да рисува.

Да, искам да си дам пауза, за да мога да рисувам, но не можах да устоя на предложението на Борис Панкин и направих изключение за „Коса“. 

 На 13 март от 19 часа Държавна опера Варна ще срещне за пръв път българската публика със Селман Ада, известен диригент, изпълнител и композитор от Турция. Концертът с участието на Симфоничен оркестър при Държавна опера Варна е под почетния патронаж на Посланика на Република Турция в България, Негово Превъзходителство Сюлейман Гьокче. В концерта, под диригентството на самия Селман Ада, са включени две негови творби - Концерт за арфа и оркестър със солистка  Сибел Ефендиев и Концерт за цигулка и оркестър със солистка Лалекан Озай Музафер. В края на концерта ще прозвучи и Симфония в ре минор от Цезар Франк.

Роден в Джейхан (1953), Селман Ада започва музикалното си образование още на 9 години при най-добрите педагози в Парижката консерватория. На 20 години вече е асистент на музикалния директор Робърт Вагнер в Държавната опера и балет на Истанбул, работи в Държавната опера и балет Анкара (1979-1980), става пианист на големия италиански певец Марио дел Монако (от 1980). След кончината на певеца, Ада продължава кариерата си в Ecole Normale Superieure de Musique в Париж, където създава специалността “Оперна корепетиция” и преподава дирижиране. Работил е на различни позиции в Турция, вкл. като Генерален музикален директор на Националната опера и балет в Анкара, професор в Музикалната академия, изпълнител, диригент, композитор. Автор е на огромен брой произведения в областта на симфоничната, оперната, клавирната, камерната и хоровата музика. Сред най-известните му творби са операта “Али Баба и четиридесетте разбойници”, Симфония (2004), Концерт за цигулка опус 47, Концерт за арфа (2012), операта «Забранена любов» и др. 

Селман Ада е член на Съюза на немските композитори Society "Gema". Неговите оратории и опери са преведени на английски, немски, фламандски и френски език. Всички негови творби са публикувани на пет езика от Strube Verlag München-Berlin. През 2002 г. започва работа като музикален директор в Държавната опера и балет в Мерсин. Работи и като диригент в Истанбулската държавна опера и балет.

Турската арфистка Сибел Ефендиев е родена през 1967 г. в Истанбул. Учи в  Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и в Музикалната академия на родния си град, специалност арфа. От 1998 г. работи в Измирската опера и балет като арфистка и преподава този инструмент в известния държавен университет Dokuz Eylül Üniversitesi в Измир. За своите успешни 25 години творческа дейност е участвала в множество концерти в Турция и по света. Сибел Ефендиев е първата изпълнителка на Концерта за арфа от Селман Ада на неговата премиера през 2013 г.

Цигуларката Лалекан Озай Музафер е родена през 1966 г. Първоначално танцува балет, след което се посвещава на цигулката и завършва Консерваторията в Истанбул. През 1985 г. печели награда в Първия Международен конкурс за камерна музика в Истанбул. Работи в квартет, камерен оркестър и в Измирската опера и балет. Като солист е свирила с много оркестри. Тя е първият изпълнител на Концерта за цигулка и оркестър от Селман Ада на премиерата му. Преподавала е цигулка в Измирската консерватория и в други висши учебни заведения на Турция. Сега е концертмайстор на оркестъра на Измирската държавна опера и балет и преподава в Измирската консерватория.

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов

1 март 2017,19:00, Основна сцена

и

БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КОЛЕКЦИЯ

Празничен концерт

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

Режисьорът на "Българи от старо време" Николай Априлов: „С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музикъл с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

В рамките на празничния концерт „Българска музикална колекция”, посветен на Националния празник на България, който ще се състои на 2 март, под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучи за пръв път във Варна българската танцова рапсодия „Стъпки” от композитора Владимир Джамбазов.

Солисти на концерта ще бъдат талантливият млад цигулар Александър Зайранов,  сопраното Линка Стоянова и басът Гео Чобанов.

В програмата ще чуем: Веселин Стоянов - Празнична увертюра; Панчо Владигеров - Импровизация от "Импровизация и токата"; Парашкев Хаджиев - ария на Зорница из операта "Луд гидия", изпълнява Линка Стоянова; Георги Златев-Черкин „Севдана”, солист Александър Зайранов; Любомир Пипков – ръченица из „Въведение” в операта "Момчил"; Парашкев Хаджиев - ария на поп Матей из операта "Луд гидия”, изпълнява Гео Чобанов; Марин Големинов – „Нестинарски танц из балета "Нестинарка"; Парашкев Хаджиев - Молитва из операта "Мария Десислава",  изпълнява Линка Стоянова; Добри Христов - Хайдушка песен, изпълнява Гео Чобанов и Владимир Джамбазов – Българска танцова рапсодия „Стъпки“ - премиерно изпълнение за Варна.

СТЪПКИ

Варненска премиера на българската танцова рапсодия от Владимир Джамбазов

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

В древни времена музикантите – рапсоди (от гръцкото ῥαψῳδός) пътували от селище на селище и свирели. Днес не ги чакаме да дойдат, а като съвременни номади сами си странстваме. Виртуално. Като по чудо обаче всеки модерен глобален българин по всички географски ширини умее да играе поне едно нашенско хоро – правото. И слава богу, защото то е магията, дето му помага да чуе гласа на кръвта си.
А кръвта е запомнила завинаги онези времена, в които социалните контакти са били само реални. Представете си го само –  истинско място – селският мегдан, на който всички наистина се събирали да се веселят. И където музикантите понякога били толкова изкусни, че от вихрената им свирня кръвта кипвала, а на тези на хорото петите им направо пламвали от игра.

„Стъпки“ е среща с танците на равнините. И както си му е редът в една рапсодия, музикалните картини следват стъпките на странстващия рапсод. От високото на мистичния орфеев дом с име на жена той ще поеме през равното софийско поле,  през щедрата тракийска низина до Черно море, после през добруджанското ширине, та чак до обветрените севрняшки земи. Все безкраен хоризонт, от който на душата ти става широко и светло и с нея усещаш красотата на българското хоро - толкова еднакво и толкова различно! Шопът танцува леко, чевръсто и едва докоснал земята, отскача, и после сякаш гази мечка. Тракийката пък играе кротко и кипро, вае с ръце, а мъжът ѝ ще се провикне, когато започне нова мелодия. Добруджанците все насочват движенията си към земята, с която са свързани, а севернякът направо си казва, че когато играе – лети; толкова вихрено е неговото хоро! Наричат играещите хоро с най-различни имена, рядко - „танцьори“, често - „хороигралци“, а в шоплука специално за тях са измислили чудната българска дума „играóрци“!

На българския класически музикант, като на универсален боец, съдбата е отредила честта да познае и овладее нашата народна музика. И това е за добро. Защото на оня, който поне веднъж в живота си не се е докоснал до това безценно богатство, част от душата му ще си остане празна.

Храня надежата, че „Стъпки“ може да бъде за някого първата глътка от чистия български извор.

Владимир Джамбазов, морския бряг край Шабла, 19 август 2013 г.

ВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ

следва валдхорна при проф. К. Стари в НМА “Проф. П. Владигеров”. Kато стипендиант на DAAD следва композиция при проф. Дирк Райт (ICEM) и валдхорна при проф. Херман Бауман във Висшата академия на изкуствата Folkwang в Есен, Германия, където по-късно специализира компютърна музика и електронни медии.

Името му се свързва с полагането на основите на българската елктроакустична музика. Автор на много електронни творби, на солова, камерна и симфонична музика, музика за над 80 куклени и драматични постановки, както и за анимационно, документално и игрално кино. 

Произведенията му са изпълнявани на най-големите световни музикални форуми в Европа, Северна и Южна Америка и Далечния Изток. Концертирал е в над 40 страни по света. Носител е на много престижни международни и национални музикални награди, сред които: 
Втора награда на конкурса на IHS в Грийнуил, САЩ и Наградата на фондация “Д. Вълчев” за най-добра театрална музика. Два пъти е носител на Голямата награда на Международния конкурс за симфонична композиция: “Джаз в 7/8” (2012 г.) и „Рапсодия в 7/8“ (2013 г.); Специалната награда на конкурса “Музиката и земята” и още редица първи международни отличия за театрална музика. През 2005 г. е резидентен композитор на Берлинската артистична програма на DAAD, през 2009 г. – единствен гост от Източна Европа на Първия световен фестивал NYCEMF в Ню Йорк. 

Симфоничният концерт на 4 юни в зала 1 на ФКЦ е част от международно концертно турне, организирано от престижната импресарска агенция Varna International с президент Калин Чонев, син на Марин Чонев - незабравимия диригент, поставил преди 47 години основите на голямата международна музикална традиция с варненски адрес Майски хоров фестивал.

В концерта ще се изявят Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна и хоровете от САЩ “Shrine of the Ages” и “Master Chorale of  Flagstaff”. Под палката на диригентката д-р Едит Копли Копли ще прозвучи „Ein Deutsches Requiem” (Немски реквием) от Йоханес Брамс със солисти Тина Сталард – сопран и Джейкъб Уил – бас.

Международно признатият организатор на концерти Varna International от Колумбия, Южна Каролина стартира концертния си сезон за 2014 г на 6 май, в една от най-престижните зали в света – Musikverein Виена, с изпълнение на Стабат Матер от Антонин Дворжак.

Следват 11 мащабни концерта в 9 града на 5 държави - Австрия, Чехия, България, Турция и Англия. В този сезон Varna International ще представя на своята публика 5 диригенти от САЩ, 5 оркестъра от САЩ, Чехия, България и Англия, 12 хора от САЩ и Европа и 17 солисти от САЩ и Европа.

ИВАН МОМИРОВ 25 ГОДИНИ НА СЦЕНАТА

Тенорът ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за Варна като пристан в траекторията на живота му, за Френската гимназия и френската опера „Хофманови разкази“, за дълбочинността и многоликостта на творбата, заложените в образа на поета Хофман послания и щастието да изработи партията с диригент като Павел Балев, за оперните върхове, театрите по света и Варненската опера   

„Достоен наследник на Корели и Павароти“, както те нарича италианската критика, ти би могъл навсякъде да отбележиш 25-годишния си творчески път, но избра Варна, защо?

Защото Варна за мен е пристан в траекторията ми. Редно е да споделя с почит и благодарност моите 25 години на сцена с хората, чрез които съм направил първия си досег с важните неща в моя живот. И сега, когато смея да се надявам, съм не само пораснал, но в някаква степен израснал, бих искал да направя този жест към себе си и към варненската публика, която винаги ме е подкрепяла и зареждала. Това са моето семейство, дългогодишните ми приятели, учители, съучениците ми от у-ще „Климент Охридски“ и Френската гимназия. На сърце ми е да изживея този миг с тях, защото те са значима част от пътя ми дотук.

В началото на ноември 2013 г. във Варна се проведе третото издание на Националния конкурс „Мила Михайлова”, посветено на 100-годишнината от рождението на именитата българска пианистка.
Мила Михайлова е първата преподавателка по пиано в новооткритото през 1944 г. Музикално училище във Варна, в чиято памет дъщерята Марина Михайлова-Андреева организира конкурса „Мила Михайлова”. ТМПЦ – Държавна опера Варна присъди специални призове на някои от първенците в конкурса – участие като солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна.

Концертът на 7 февруари от 19 часа ще бъде под палката на Станислав Ушев – главен диригент и директор на Държавния симфоничен оркестър Шумен и член на журито на конкурса. Солисти ще бъдат Йоан Балджиев, който ще изпълни Концерт за пиано и оркестър №1 от Ференц Лист, Георги Леков, който ще представи Анданте Спианато и Голям брилянтен полонез оп. 22 от Шопен, а Първия концерт за пиано и оркестър на Феликс Менделсон-Бартолди ще прозвучи в изпълнение на Тифани Сидни Димитрова Микова от Пловдив.

 
Само ден преди популярния празник Хелоуин, на 30 октомври от 19 часа в зала 1 на Фестивалния и конгресен център ще прозвучи, под диригентството на Стефан Бояджиев, драматичната кантата „Кармина Бурана” от Карл Орф. И Съдбата, скрита зад своята златна маска, ще завърти Колелото на живота...

А в него понякога си на върха, понякога на дъното, така че най-разумно е да се наслаждаваш на удоволствията тогава, когато ти се предоставят. И както ти се предоставят. Нищо чудно, че в Двореца на любовта Феята на любовта (Мария Цветкова) се събира със своя любим (Пламен Димитров) и се случва това, което може да се очаква, „когато затворят в една стая едно момче и едно момиче”. Дяволът изкусител (Румен Стефанов) също ще свърши своята работа.

По-нататък, в житейското огледало на „Кармина Бурана” ще се огледа и комично-тъжният, влюбен в себе си, Печен лебед, който в прочутата си изповед ще изплаче как от бял и красив, станал грозен и чер, и сега употребен и изпечен, му предстои да бъде изяден...

Оригиналният стилизиран костюм от пера и силният грим подчерават великолепното изпълнение на Валерий Георгиев, в чиято интерпретация, наред с порива към красотата и мъката по изгубената слава, прозвучават и ехидно-сатирични нотки, удавени накрая в примирението.

В образа на Печения лебед публиката може и да съзре визуална прилика с един скандално известен фолк певец...

Еретични и еротични, хедонистични и непримирими, весели и тъжни,  картините в „Кармина Бурана” шеметно ще се сменят пред омагьосания зрител, за да напомнят за житейския кръговрат, в който толкова лесно щастието се подменя с нещастие, а възходът с падение. И ако не можеш да предвидиш съдбата, то не пропускай поне любовта.

Героите на „Кармина Бурана” ще се завръщат отново и отново към това свое житейско прозрение, за да го обобщят и изпишат дори върху транспарент.

Така накрая не остава и сянка от съмнение, че „Amor omnia est” - Любовта е всичко”!

Постановката е дело на творчески екип от Германия - режисьорката Мариане Бергльоф, хореограф-постановчика Мартин Зомерлате, сценографа Андрей фон Шлипе и костюмографката Катрин Рьоле. След успешната премиера през 2011 г., Държавна опера Варна предприе с тази постановка едно не по-малко успешно турне в Холандия през същата година.

В спектакъла участват оркестър, хор и балет при Държавна опера Варна, както и хор при Детско-юношеската опера с диригент Ганчо Ганчев. Солисти – певци са Валерий Георгиев, Мария Цветкова и Пламен Димитров, а солисти - балетисти: Веселина Иванова, Румен Стефанов, Илияна Славова, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Евгения Минкова, Илияна Божкова, Галина Велчева.

30 април 2020, 19.00. Държавна опера Варна online.

Следете YouTube канала на ТМПЦ (DRAMA&OPERA VARNA) на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=bbeO_dNobE0, facebook страницата @Държавна опера Варна / State Opera Varna и facebook събитието @Споделени представления

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГОЛЕМИЯ ДИРИГЕНТ ДОБРИН ПЕТКОВ (1923-1987)

ЮБИЛЕЙНИ НАГРАДИ „ФЕНИКС“ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна
XXII Великденски музикален фестивал – Варна 2023

На 8 април 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои вълнуваща среща със симфоничното изкуство. Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на големия диригент Добрин Петков, ще дирижира маестро Павел Балев. Генерален музикален директор на оперните театри в Лимож, Франция и Нордхаузен в Германия, изтъкнатият творец е и Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от 2022 г. Под неговата безкомпромисна палка Оркестърът на Държавна опера ще представи Концерт за цигулка и оркестър № 1 във фа минор оп. 11 от Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова – първата жена, спечелила високата позиция концертмайстор на престижната Виенска филхармония. Тя гостува във Варна в рамките на дългосрочния цикъл „Концертмайсторите“, в който досега аплодирахме виртуозните български цигулари със световна кариера Мариан Краев, Веселин Демирев и Светлин Русев.

В концерта, наред с посветената на Добрин Петков творба „Ламенто“ от Марин Големинов, ще прозвучи и Симфония в ре минор №0 от Антон Брукнер.

По повод закръглянето на юбилейния 75-ти сезон на Държавна опера Варна (6 април 2022-6 април 2023), преди началото на музикалното събитие Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще връчи юбилейните награди на Държавна опера Варна „ФЕНИКС“ на творци със заслуги към Варненската опера.

Концертът „Суинг на Коледа“, предвиден за 21 декември от 19:00 ч., няма да се състои поради технически причини. Закупените билети могат да се презаверят за друг спектакъл от програмата на Държавна опера – Варна или да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от датата на концерта – 21 декември. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022   Спектакълът „Орфей и Евридика“ няма да се състои поради технически причини. Зрителите могат да презаверят своите билети не по-късно от 11 декември, на касата, където са закупени: от Фестивален и конгресен център - за концерта на Марио Хосен - 28.12/19:00 часа, от касата на Държавна опера – Варна - за всички спектакли в продажба. В случай, че нямат тази възможност, средствата ще им бъдат възстановени срещу представен билет. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022 Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена

Диригент Паскуал Оса

Солист Людмил Ангелов - пиано

Оркестър на Държавна опера Варна

В програмата:

Фр. Шопен – Концерт за пиано и оркестър №1

Р. Шуман – Симфония №4

На 18 ноември 2022, 19.00, Основна сцена, варненската публика отново ще се наслади на музицирането на родения във Варна, световноизвестен пианист Людмил Ангелов, към когото тя изпитва обясним сантимент. Неговото изпълнение на Концерт за пиано и оркестър №1 от Фредерик Шопен със сигурност ще превърне вечерта в поредния музикален празник. Перфекционизмът и проникновеният прочит, отличителни белези в интерпретаторския стил на Людмил Ангелов, се открояват във висша степен в творбите на Шопен, един от любимите или дори може би най-любимия му композитор: „Шопен е бил винаги до мен. Това е автор, когото много обичам и който винаги е бил близък до моя натюрел".

Уважаеми зрители,

Във връзка с въвеждането на извънредни ограничителни мерки заради Covid, спектаклите и всички събития на Театрално-музикален продуцентски център Варна - Драматичен театър "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна, планирани в периода 22 март - 31 март 2021 г., няма да се състоят.

Закупените билети остават валидни за следващите дати, които ще бъдат обявени в понеделник, 22 март 2021 г.

Благодарим за разбирането!

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С ТРИМА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ МУЗИКАНТИ

11 декември, 19.00, Основна сцена

Трима изключителни музиканти от световната сцена ще поднесат едно от големите симфонични събития в XX Коледен музикален фестивал - Варна 2019. На 11 декември, под диригентската палка на Маестро Мартин Георгиев, нашия съгражданин, чийто гастроли в родния град винаги оставят трайни следи, ще чуем за пръв път пианистите Иво Върбанов и Фиамета Тарли, тандем на сцената и в живота.
Участва Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна, с концертмайстор Красимир Щерев. Изисканата програма включва: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К467 (каденци М.Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт - Концерт за две пиана К242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов и А. Дворжак - Славянски танци оп. 46

Уважаеми съграждани,

В изпълнение на Заповед X РД-01-856/ 19.10.2021 на Министерството на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на страната, Театрално-музикален продуцентски център Варна дава възможност за 100% заетост на Основна сцена за наши и гостуващи оперни, театрални, балетни, мюзикълни спектакли и концерти, при стриктно съблюдаване на разпоредените анти ковид ограничения за провеждане на културни мероприятия на закрито.

-       Заедно със закупения билет, зрителят е длъжен да покаже Зелен сертификат (за ваксинация) или за преболедуване на ковид в рамките на 12 месеца, PCR или бърз антигенен тест.

Лабораториите на територията на Варна, с които Министерство на здравеопазването има  сключен договор за предоставяне и извършване на бързи антигенни тестове са:

• МБАЛ “Св. Анна – Варна” АД
• СМДЛ “Лаборекспрес 2000” ЕООД
• СМДЛ “Рамус” ООД, гр. Варна
• СМДЛ “Лина” ЕООД
• СБАЛОЗ “Д-р М. Марков” ЕООД

Очаквайте специални промоции в театъра и операта!

Нека опазим физическото си и духовно здраве!

Чувствата на възхищение и гордост, които ни накараха да изпитаме само преди няколко месеца Крисия, Хасан и Ибрахим, спечелили второ място за България на детската Евровизия в Малта, ще завладеят варненци отново през февруари. На 12 февруари от 19 часа публиката ще посрещне възторжено уникалните таланти, близнаците Хасан и Ибрахим Игнатови - най-младите, но вече световноизвестни, български пианисти. Впечатляващото представяне на българското трио с песента „Планетата на децата” в Малта накара Италия да се откаже от домакинството на следващата детска Евровизия, в полза на България. Тези дни стана също известно, че шведският конструктор на детски играчки Александро Крьогер Дегерфилд е създал „Лего” и по него филм с образите на Крисия, Хасан и Ибрахим, които са част от големия бранд на Евровизия

Впрочем отличието от Евровизия е само едно от многобройните признания в един дълъг списък от награди, които бележат творческата кариера на 12-годишните ученици от Шумен. „Където и да отидат, Хасан и Ибрахим искат да побеждават”, отбелязва в едно интервю баща им Денис Игнатов.
И така - на 12 февруари Хасан и Ибрахим Игнатови ще бъдат солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Станислав Ушев. В програмата им са включени: Увертюра „Поет и селянин” от Франц фон Супе, Allegro con brio из Концерт за пиано и оркестър № 1, до мажор от Лудвиг ван Бетовен,  Andante и Allegro из Концерт за пиано и оркестър № 2, фа мажор от Дмитрий Шостакович и Две симфонични сюити „Пер Гинт” от Едвард Григ.

Ибрахим и Хасан Игнатови са родени на 15 декември 2003 г. в Шумен, в семейство на музиканти. На 5-годишна възраст получават първите музикални наставления от баща си Денис Игнатов. Започват да изучават пиано от 2011 г. при музикалния педагог Маринела Маринова. Огромната мечта на Ибрахим Игнатов е да стане прочут, световноизвестен концертиращ пианист, да прослави България и Шумен на международните и световни музикални подиуми, а голямата мечта на Хасан Игнатов е да стане прочут, световноизвестен пианист и диригент и също така да прослави България и Шумен на международните и световни музикални сцени. Каква прекрасна амбиция за близнаци!

Ибрахим Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.; 
Трета награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;

Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Четвърта награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград; 
Трета награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято”, 2013 г.; Първа награда – IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г.; Специалната награда на  IX Международен конкурс „Франц Шуберт” – Русе , 2013 г., която е Концерт във Виена през есента на 2014 г., със съдействието на Българския културен институт ,,Дом Витгенщайн” и участие в Концерт на лауреатите; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като Първа не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Панчо Владигеров“ и ГРАНД ПРИ „VIVAPIANO JUNIOR“;
Първа награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014 г.;
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 (1960) от Томислав Зографски на Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, Македония, 2014 г.;
Втора награда – клавирно дуо с Хасан Игнатов – категория „Б“ - Международен конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ 2014 – Охрид, 2014 г.;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Хасан  Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

Хасан Игнатов е носител на награди от следните конкурси:

Първа награда - Пети регионален конкурс "Децата на България пеят, танцуват, рисуват" - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Национален клавирен конкурс "Състезание за млади пианисти, посветено на 110-та годишнина от рождението на Веселин Стоянов" – Шумен, 2012 г.;
Специална награда за изпълнение на произведение от ученици на проф. В. Стоянов  - Шумен, 2012 г.;
Първа награда - Втори международен конкурс "Андрей Стоянов" за любители - София, 2012 г.;
Първа награда – Четвърти национален конкурс за млади пианисти „Димитър Ненов“ – Разград;
Втора награда - Международен конкурс по пиано за немска и австрийска музика – Бургас, 2013 г.;
Втора награда – Национален конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров” – Шумен, 2013 г.;
Специална награда за изпълнение  на произведение от Панчо Владигеров – Шумен, 2013 г.; 
Участие в Международния музикален фестивал „Варненско лято” - 2013 г.; Четвърта награда на IX Международен конкурс „Фрanc Шуберт”– Русе, 2013 г.; 
Първа награда – VII Международен клавирен конкурс „ Лист-Барток-Лигети” – София, 2013 г.;
Втора награда, като pърва не е присъдена – X Международен конкурс „Млади виртуози“ 2014 – София;
Първа награда – XXIV Национален конкурс за млади певци и инструменталисти „Светослав Обретенов“ – Провадия, 2014 г.;
На III Международен конкурс за пианисти-непрофесионалисти „VIVAPIANO 2014“ София печели следните награди: 
Първа награда, Награда „Люба Енчева“ и Награда на публиката;
Втора награда – IX Международен клавирен конкурс „PeraPiyano 2014“– Истанбул, Турция, 2014; 
На Международния конкурс за млади музиканти “Охридски бисери“ – Охрид, Македония, 2014 г. получава следните награди:
Специална награда за най-добро изпълнение на „Сюити за пиано“, оп. 27 от Томислав Зографски, Трета награда и Втора награда (при неприсъдена Първа награда) за клавирно дуо с Ибрахим Игнатов;
Посещава Майсторски клас по пиано при проф. Мария Принц (Австрия); Лауреат и носител на Първа награда – I „Б“ възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.;
Лауреат и носител на Първа награда – клавирно дуо с Ибрахим Игнатов - I възрастова група (до 14-годишна възраст) на XVIII Международен музикален конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич, 2014 г.

Повече информация :

https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/zdravniyat-ministr-izdade-zapovedi-vv-vrzka-s-regi/

В рамките на ХV Великденски музикален фестивал Симфоничният оркестър на Държавна опера ще изнесе концерт под диригентството на Деян Павлов.

Меломаните помнят двата бравурни концерта с музика от Йохан Щраус, които той дирижира в навечерието на миналогодишната Коледа. В предстоящия на 4 април концерт варненската публика ще се срещне със своя съгражданин Димитър Буров, който от дълги години живее във Великобритания. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Лудвиг ван Бетовен. Във втората част на концерта ще прозвучи Осма симфония от Антонин Джоржак.

МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

30 май 2014, петък, 19 часа
Основна сцена

Диригент Божидар Абрашев

Програма

Густав Малер – Симфония № 5 в до диез минор – ІV част  - Adagietto
В. А. Моцарт – Концерт за пиано и оркестър №20 KV 466
Густав Малер – Песни за мъртвите деца

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

 ХVІІІ Австрийски музикални седмици в Деня на Европа във Варна

За Държавна опера Варна е чест, че в Деня на обединена Европа - 9 май, тъкмо на нейната сцена ще бъде изнесен симфоничен концерт от  традиционните за България Австрийски музикални седмици.

ХVІІІ издание на престижното събитие през тази година е под почетния патронаж на г-жа Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България. Диригент на концерта този път е Григор Паликаров, а солистка е младата кларинетистка Вера Карнер (Австрия).

В програмата: Антон Веберн – Пасакалия; Карл Мария фон Вебер – Концерт за кларинет и оркестър № 2 в ми-бемол мажор; Франц Шуберт – Симфония № 4.

Диригентът Григор Паликаров завършва ДМА в София с магистърски степени по четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано – при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст. Кралев.

Танго” – концерт-спектакъл по музика на Астор Пиацола на 13 октомври от 19 часа в ГХГ. Със струнен квартет „Арте”, Григор Джанев – контрабас, Руслан Павлов – пиано, Станислава Марчева – мецосопран и специалното участие на Веселина Михалкова и Тереза Зиковска.

 
Тангото! Аржентинското, истинското танго. Онова, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота!

 
Духа и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола, ще поднесе уникален концерт-спектакъл в ГХГ на 13 октомври от 19 часа.
В синтез от музика, театър и живопис ще прозвучат 11 емблематични творби на аржентинския композитор.

 
Идеята е на цигуларката Анна Фурнаджиева от струнен квартет „Арте”, в който тя музицира заедно с Галина Ледлова – виола, Марина Винокурова – цигулка и Кремена Христова – виолончело. За участие са поканени още Григор Джанев – контрабас, Руслан Павлов – пиано, оперната певица Станислава Марчева, драматичната актриса Веселина Михалкова и художничката Тереза Зиковска.

 
Първо по рода си в нашия град, изисканото събитие, подкрепено от фонд „Култура” на Община Варна, обединява представители на изпълнителското, оперното, драматичното и изобразителното изкуство в един общ замисъл, вдъхновен от Пиацола.

 
„Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола, в който влизаш все повече с всяко произведение”, разказва Анна Фурнаджиева. Тя съставя програмата, специално подбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет. Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят също специални аранжименти за този концерт-спектакъл, от който артистите отдавна са завладени.

 
„За пръв път ще пея танго. Разбира се то е различно от операта, но сякаш винаги съм била готова за това. Харесвам Пиацола, той докосва моята душевност”, вълнува се Станислава Марчева. Тя ще изпълни „Аз съм Мария” от едноименната опера на композитора, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за финал „Какво танго, какво!”

 
Още по-силен драматичен нюанс внася Веселина Михалкова, която ще представи между песните и инструменталните произведения лирика от аржентински и български автори. Но не само това. Тя ще изпее и познатото „Прераждане” (Ринашеро) на Пиацола. „Тангото е страст, болка, кръв, сливане. Всичко това го има в музиката на Пиацола. За мен е изключително преживяване, че имам възможността да изпълня тази пиеса, която разказва, че е трудно е да се родиш, но още по-трудно е да е преродиш. Вярвам, че ще залеем със страст публиката”, обобщава усмихната актрисата.

На целия този артистичен фон, по време на спектакъла, художничката Тереза Зиковска ще рисува върху платно своята емоция от това, което се случва на сцената.

И тъй като на аржентинското танго върви аржентинска вино, всеки зрител ще бъде посрещнат с чаша аржентинско вино. Червено, разбира се.
Входът е свободен, местата са ограничени, така че не закъснявайте

След тежко и продължително боледуване ни напусна ЛИЛИЯ ГОСПОДИНОВА СИМЕОНОВА, оперна певица (сопран), родена на 12.февруари 1932 г. в София. През 1954 г. завършва Държавната музикална академия – София в класа по оперно пеене на проф. Мара Цибулка.

През 1954-1955 г. е стажант артистка във Варненска опера. Артистичният й дебют е в ролята на Микаела от «Кармен» (Бизе). Работи последователно като музикален редактор в Радио Варна (1955-1961), преподавател в Педагогическия институт-Плевен и в Средно музикално училище «Панайот Пипков» – Плевен (1961-1967), методист в Дома за художествена самодейност-Варна (1968-1973), артистичен секретар и артист-солистка във Варненската опера (1971-1987). По-значими централни роли в певческата й кариера са: Албена от едноименната опера (Парашкев Хаджиев), Цецилия от “Сватбата на Фигаро” (Моцарт), Лиза от оперетата “Графиня Марица” (Калман), «Лиза от «Джани Скики» (Пучини), Дениз от детската опера “Моряшка чест” (Александър Йосифов) и др. Има записи в БНР.

Поклонението е на 30 май от 11 часа на Старите гробища. Ръководството на Държавна опера - Варна изразява най-искрени съболезнования на близките на Лиляна Симеонова.

Музиканти и солисти на балета на Държавна опера – Варна ще поканят и публиката да се включи в настроението в спектакъла „Танцувай с нас“

Лятото зарежда с енергията си този кипящ от живот спектакъл, който събира музика и танц в едно празнично изживяване на 17 юли на Лятна сцена „Зад Театъра“. „Танцувай с нас“ е по идея на фаготистката Константина Тодорова. Тя е водач на квинтета от духови инструменти „Хабанеро“, който ще пресъздаде музикалните картини в представлението. Заедно с нея са Радостин Златинов - кларинет, Лъчезар Апостолов - валдхорна, Надежда Енчева - обой и Красимира Аскерлакова - флейта. Ще се включи и Зорница Стефанова – ударни. Върху музикалната основа ще се разгърнат танцовите интерпретации на солистите от Балета на Държавна опера - Варна, водени от хореографа Светлана Тоншева - Галина Великова, Галина Велчева, Даниел Христов, Денко Стоянов, Илияна Славова, Павел Кирчев, Полин Фаже, София Еремина. Медиатор между артисти и публика ще бъде обичаният актьор Стоян Радев. 

R.I.P. Мартин Чикалов

балетист в Държавна опера - Варна

Вчера при нелеп пътен инцидент загина нашият талантлив колега и приятел – балетистът Мартин Чикалов.

Погребението ще се състои на 12 септември, от 12:00 часа, на новите гробища в Тополи.

Държавна опера Варна изказва своите съболезнования на близките и семейство му.

Почивай в мир, Марти!

За Мими са нужни две певици с различни гласове

11 декември,19.00, Варненска опера

XIX Коледен музикален фестивал - Варна 2018

Трогателната история за любовта и приятелството, която Пучини превръща в оперната класика „БОХЕМИ“, ще оживее под диригентската палка на Маестро Деян Савич (11.12, 19.00, Основна сцена). С ролята на Мими във Варна ще дебютира Таня Иванова, позната от европейската музикална сцена.

„През 2012 година, когато смених репертоара си от мецосопранов на сопранов, Мими беше първата ми роля и затова тя ми е много ценна. Предизвикателство за мен са ролите, които са многопластови, такава е и Мими. Във всяко действие тя е различна и това ми дава възможност да започна да изграждам образа лирично в първо и второ действие и драматично в трето и четвърто действие. В този смисъл обичам да казвам, че в операта „Бохеми“ са нужни две певици с различни гласове“, разказва Таня Иванова.

Нейни партньори на сцената ще бъдат Ивайло Михайлов – Родолфо, Свилен Николов – Марсел, Йордан Христозов – Шонар, Делян Славов – Колин, Мария Павлова – Мюзета и др.

БИЛЕТИ:

Online в Еventim.bg чрез услугата Print@Home:

http://www.eventim.bg/bg/bileti/tmpc-varna-21/promo.html…

Каса ТМПЦ, пл. „Независимост“ 1, петък 9.00-20.00, почивка 13.30-14.30; събота 10.00-19.00, почивка 13.30-14.30; неделя 11.00-16.00, без прекъсване; тел. 052 665 022; Заявки: тел. 052 665 051, 052 665 020, www.tmpcvarna.com

Каса ФКЦ - всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30, 16.30-17.30, тел. 052 685 214

Днес 10 септември 2019 г.

ПОЧИНА

 ХРИСТО ГЕОРГИЕВ ИГНАТОВ

 Дългогодишен директор и диригент на Държавна опера - Варна    

Христо Игнатов завършва Държавната музикална академия в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов. След завършване на висшето си образование работи като диригент на Симфоничния оркестър в Бургас, главен диригент на Оперния театър и Симфоничния оркестър в Сливен, а от 1985 година е диригент във Варненската опера.

През 1984 год. специализира при главния художествен ръководител и главен диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов. От 1990 год. Христо Игнатов е доцент по оперно дирижиране в Държавната музикална академия – София.

От сезон 1991/1992 г. е главен художествен ръководител и директор на Варненската опера, а от март 1999 год. е главен директор на Оперно-филхармоничното дружество, в което се преобразуват Държавната опера и Държавната филхармония във Варна.

Под неговото музикално ръководство са реализирани едни от най-успешните продукции на Варненския оперен театър – “ТУРЧИНЪТ В ИТАЛИЯ” , “ТОСКА”, “СИЛАТА НА СЪДБАТА”, “ОТЕЛО”, “ДОН КАРЛОС”, “НАБУКО”, “МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ”, “ТУРАНДОТ”, РЕКВИЕМ – ВЕРДИ, “БОХЕМИ”, “КАРМИНА БУРАНА”, “ЕВГЕНИЙ ОНЕГИН”  и др.

Под ръководството и диригентството на Христо Игнатов ОФД – Варна е носител на награда “Варна” за успешно реализираната премиера на операта “Дон Карлос” (2002 год.)  и за постановката на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2003 год.) във Варна и в НДК – София. Както и са реализирани редица гастроли в Турция, Русия, Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция и др.

           Нека отдадем заслужено уважение към труда и постиженията на този творец и административен ръководител,отдал живота си на музиката!

СВЕТЛА МУ ПАМЕТ!

„Тоска“ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна

Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в посветения на незабравимия тенор спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия 

Интервю на Виолета Тончева

Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?

И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още. 

На 7 ноември 2021 г. след тежко боледуване почина дългогодишният тенор на Варненската опера Евгени Леков.

Роден на 2 декември 1932 г. Евгени Леков завършва средното си образование в Лом и по-късно учи пеене при проф. Мара Цибулка и Ана Кирова. По време на военната си служба става солист на Ансамбъла при Дома на офицера в Сливен. Там, през 1955 г. пее и първата си оперетна роля – Петър от “Наталка Полтавка”, която поставя началото на творческата му кариера. Последователно работи в естрадния театър в Лом, Драматично- музикалния театър в Пазарджик, Сливенска работническа опера, Ансамбъл на БНА, а през 1969 г. постъпва във Варненската народна опера.

Оперният певец е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Палма де Майорка и Мадрид – Испания, участвал е в концерти в Русия, Германия, Куба, Чехия, Югославия и др. Концертният репертоар на артиста включва почти всички известни арии за тенор; руски, съветски и български песни. Леков е участвал в над 2000 концерта. Има записи за Радио София и Балкантон.

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за подхода си към първата българска постановка за професионална сцена на мюзикъла „Красавицата и Звяра“; въвеждането за пръв път на палцова техника в мюзикъл и преплитането на танцовите партитури на героите; изграждането на отделна движенческа партитура за всеки омагьосан предмет; за съвместяването на професионалната дисциплина с чувството за хумор; и още за „Красавицата и Звяра“ или свободата да избираме със сърцето си. 12, 13 август 2022, 21.00. Премиера на Опера в Летния театър – Варна 2022.

Анна Пампулова, която след „Омагьосани картини“, „Цар Лъв“ и „Дама Пика“ във Варна, сега поставя и хореографията за мюзикъла „Красавицата и Звяра“, в който също не липсват магии. Но във всеки случай говорим за магията на хореографията.

Понеже говорим за омагьосване, няма да издавам магията (засмива се). Мюзикълът все повече ме вълнува като жанр и усилено следя съвременните тенденции.

Разбирам, че в „Красавицата и Звяра“ ще ни изненадаш с някаква иновация?

В балните сцени въвеждам неокласика като танцова техника. В началото и в края на мюзикъла нашите балетни артисти танцуват на палци. Преплетени са танцовите партитури на всички герои. Понякога деликатно, на места открито, танцът присъства във всяка сцена.

Кастингът отнасяше ли се и за балетните артисти?

Танцьорите от балетната трупа на Държавна опера Варна влязоха директно в мюзикъла. Избрах дванайсет балетисти. За основните персонажи кастингът премина през двуетапен тур. Характерното за режисьора Петко Бонев е, че има изключителен усет за подбор на артисти, освен това избраните винаги приличат визуално на героите си (засмива се). Селектираните изпълнители се отличават с добра вокална и движенческа подготовка.

ТЕОДОСИ ДИМИТРОВ КОСТОВ (20.05.1935 - 01.09.2020) е роден на 20 май 1935 г. във Варна. Завършва средното музикално училище “Д. Христов” – Варна. От 1967 г. е солист на Варненска опера. Специализира в оперната студия на проф. Христо Бръмбаров (1972) и в Кировския театър за опера и балет – Ленинград при Борис Покровски и Константин Симонов (1974). През 1977 г. специализира и Болшой театър – Москва. По-значими постижения в неговата творческа дейност са: Граф ди Луна от «Трубадур», Риголето от едноименната опера, Жорж Жермон от «Травиата», Ренато от «Бал с маски» (Верди); Фигаро от «Севилският бръснар» (Росини), Жерар от «Андре Шение» (Джордано), Джани Скики от едноименната опера на Пучини. За ролята на Княз Игор от едноименната опера на Бородин е удостоен с награда от Националния преглед на оперното и балетно изкуство в Стара Загора (1979). Получава национални отличия и за участието си в партиите на Симеон от «Лето 893» (П. Хаджиев) и Паоло Албиани от «Симоне Боканегра» (Верди). Гостува съвместно с трупата на Варненска опера в Испания, Италия и Египет, където участва в първата съвместно реализирана постановка на операта «Травиата» (1989).

„Театърът чете от вкъщи“ на Варненския театър вече с 46 епизода

Театрално-музикален продуцентски център Варна, Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, се присъединяват към кампанията „Купи 1 книга“ на Асоциация „Българска книга“.

Зад слогъна „За да я има книгата“ вече застанаха много издателства и вериги книжарници в България, които изпитват негативни последици от извънредното положение заради Covid-19. Пандемията промени обичайните привички, изолира ни от другите, затвори ни у дома, но това принудително отшелничество има и едно важно предимство. Остава ни време за търсене на важните отговори и смисъла в книгите - тези, които обичаме, които отдавна искаме да прочетем или за които се говори. Толкова много книги, които чакат да бъдат прочетени. „Хората престават да мислят, когато престанат да четат“, отдавна е казал Дени Дидро.

Варненският драматичен театър „Стоян Бъчваров“ също чете. Проектът „Театърът чете“, част от дългосрочната програма за 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г., събра за първите си две издания на Сцена Ротонда неочаквано голям брой почитатели. С въвеждането на извънредното положение „Театърът чете“ бързо се пренесе във виртуалното пространство като „Театърът чете от вкъщи“. Тон за онлайн четенето дадоха актьорският и семеен тандем Стоян Радев и Веселина Михалкова – той с разказ от Чудомир, тя със сонети от Шекспир. Със своите домашни видеа се включиха и продължават да се включват, наред с артистите от Варненския театър и Варненската опера, възпитаници на театралните школи в града, както и хора на изкуството от цялата страна. Откъси от свои любими произведения вече четоха актьорите Деян Донков, Радина Кърджилова, Койна Русева, Албена Михова, режисьорите Георги Михалков, Костадин Бонев, композиторът Калин Николов, преводачката Златна Костова и т.н.

„Театърът чете от вкъщи“ се превърна в едно от най-търсените събития в социалните мрежи и закономерно се мултиплицира във варианта „Вие четете в Театърът чете от вкъщи“, който дава възможност за участие и на хора извън театралните среди. От началото на кризата досега литературните си предпочитания с огромната интернет аудитория са споделили 46 души. Планирани са вече и следващите издания до 150-ия епизод на „Театърът чете от вкъщи“ и той определено няма да е последният.
.
За да споделите и вие удоволствието от четенето и хубавата книга, потърсете фейсбук страницата Драматичен театър "Стоян Бъчваров", а за да подкрепите кампанията на Асоциация „Българска книга“ потърсете уебсайта www.kupi1kniga.com.

1 октомври 2022 г., Международен ден на музиката

В Международния ден на музиката 1 октомври 2022 г., когато Държавна опера Варна вдига завеса за новия творчески сезон 2022-2023, бюст паметникът на легендарния Петър Райчев ще заеме достойно място в оперния театър, основан от него през 1947 г. Събитието бележи поредната кулминация в програмата за 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна.

На 1 октомври, 18.00, Сцена Ротонда, Международен ден на музиката, ще бъде тържествено открит скулптурният портрет на Петър Райчев (09.03.1887 – 30.08.1960) - първият световноизвестен български тенор, режисьор и педагог с изключителни заслуги към българското оперно изкуство, основоположник на оперния театър в родния си град Варна. На знаменателната дата 7 септември 1947 г. варненци посрещат възторжено първата премиера на новосформираната през април същата година Варненска народна опера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, на която режисьор е първият главен художествен ръководител Петър Райчев, а диригент е Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера.  

С призив да запазим нормалния си ритъм на живот в условията на криза и с мисъл за публиката, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна реагира гъвкаво и успешно се пренесе във виртуалното пространство с излъчването на отбрани заглавия от своята продукция.

Платформата „Споделени представления“ предлага в социалните мрежи всяка седмица един спектакъл на ДТ „Стоян Бъчваров“ и един на Държавна опера Варна. Видеозаписите ще се качват в съответните фейсбук страници, в дните четвъртък и събота, малко преди 19.00 - обичайния час, когато завесата в театъра се вдига.

(12 юли 1956, Варна – 27 декември 2021, Варна)

На 27 декември 2021 г. напусна този свят голямото име на варненския балет, примабалерината на Държавна опера Варна Екатерина Чешмеджиева. Почитателите на балетното изкуство могат да се поклонят пред тленните й останки в оперния театър на 31 декември от 10.00 до 11.00 часа. Погребалната церемония ще се извърши в същия ден от 12.00 часа в централния гробищен парк на Варна.

Родена с призванието да танцува, Екатерина Чешмеджиева получава блестящо балетно образование. След Държавното хореографско училище в София, тя завършва престижната Балетна академия "А. Я. Ваганова" в Санкт Петербург в класа на Н. М. Дудинская, а по-късно се дипломира и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалност „Балетна педагогика“, защитава също магистърска степен по „Балетна режисура“.

От днес, 19 март, платформата „Споделени представления“ ще предлага в социалните мрежи един спектакъл на Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ и един на Държавната опера във Варна.

С какво ще започнат споделените представления ще ни разкаже от Варна Вилиана Иванова.

За онлайн платформата „Споделени представления“ и инициативата „Театърът чете от вкъщи“ говорим с Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център – Варна

Последвайте линка за повече информация >>>>>

Източник : 

bnt.bg

(02.08.1931 – 22.01.2022)

Нашият любим Маестро Борислав Иванов, диригент, директор, артистичен директор и консултант на Държавна опера Варна, издъхна днес в болница в Москва, обгрижван до последния момент от сина си Борислав...
Скръбта и болката са неизразими...

А е още толкова пресен споменът за 90-годишния му юбилей, който чествахме на 9 август м. г. с грандиозен оперен гала спектакъл в Летния театър... В прекрасна кондиция и безупречен бял костюм, Маестро Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Дирижира със замах и аристократично достолепие.

На тримата негови възпитаници, поканени също да дирижират, подари по една диригентска палка с пожелание за върхове в изкуството. На сцената изцяло се раздадоха всички солисти на Варненската опера, специалните гости, всички музиканти на Варненската опера, всички хористи на Варненската опера, заедно с колеги от Пловдивската опера. Публиката, запълнила до последен предел Летния театър, не спираше да аплодира многоуважавания и обичан Маестро, ученика на Херберт фон Караян, разнесъл славата на българското оперно изкуство на четири континента, директора на оперните театри във Варна, Пловдив и София, диригента, който където и да работеше по света, никога не прекъсна връзката си с България, а Варна си остана неговият пристан докрай.

16 юли – 30 август 2017, 21:00

Община Варна

Регионален исторически музей Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавен куклен театър Варна

16.07, неделя         

Държавна опера Варна

ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО

С Бойка Василева – мецосопран, Страцимир Павлов – пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни)

В програмата: Пиаф, Дебюси, Форе, Гардел, Бизе и др.

17.07, понеделник           

Драматичен  театър Кърджали

НАШЕНСКИ МЕРАЦИ

По текстове на Чудомир

Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева

 Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов,

Велина Ясенова, Радослав Арнаудов

18.07, вторник     

Държавна опера Варна

СТРУНЕН КВАРТЕТ „ОДЕСОС”

Божидар Матео Бенев – първа цигулка, Галина Водопянова – втора цигулка, Веселина Зайранова – виола, Олена Мошинска – виолончело

В програмата: Бах, Вивалди, Бородин, Дворжак, Дебюси            

20.07, четвъртък

ПРЕМИЕРА

Държавна опера Варна

ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА

Опера от Кристоф Вилибалд Глук

Либрето Раниеро де Калцабиджи
Режисьор Академик Пламен Карталов
В главните роли: Цвета Христофору (Орфей), Даниела Димова (Евридика)
Съвместен проект между Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър със солисти от Кипър и Варна

22.07, събота       

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Авторски спектакъл наТеди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

23.07, неделя         

Държавен куклен театър Варна

ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ

Спектакъл на Теди Москов

Авторски спектакъл на Теди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева

ИКАР 2014 за най-добър спектакъл, АСКЕЕР 2014 за режисура на Стефан Москов, Награда за мъжка роля на Красимир Добев от МКФ „Златният делфин” 2014 и др.

27.07, четвъртък           

Драматичен театър Сливен 

ИСТИНАТА

Комедия от Флориан Зелер

Режисьор Борислав Чакринов

Костюми Мартина Варийска

С Иван Бърнев, Мария Сапунджиева, Ивайло Гандев, Таня Йоргова  

28.07, петък          

Драматичен театър Варна

ПРИЯТЕЛИ?

Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов

Режисьор Николай Кенаров

С Константин Соколов и Валери Вълчев

31.07, понеделник

ПРЕМИЕРА

Драматичен театър Варна

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

от Пиер Корней

Режисьор Васил Дуев     

Сценография Даниела Николчова

Музика Стефан Здравески

Хореография Валери Кирилов, Филип Миланов

С Гергана Арнаудова, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Сабина Коен, Ивайло Иванов

1.08, вторник       

Драматичен театър Варна

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

Комедия от Валентин Красногоров

Постановка и музикална среда Костадин Бандутов

Сценография Петър Митев

С Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев, Свилен Стоянов

3.08, четвъртък 

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Авторски спектакъл наТеди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

ИКАР 2011 за режисура на Теди Москов, Голямата награда „Златен делфин” 2011, „Златен делфин” за сценография на Свила Величкова, Награда ВАРНА 2011

4.08, петък

Държавна опера Варна

ТРИМАТА ТЕНОРИ

Валерий Георгиев, Иван Йонков – Щутгарт, Христо Ганевски

05.08, събота

ПРЕМИЕРА

Държавна опера Варна

ВЛЮБЕНИЯТ МОЦАРТ или ДОН ЖУАН КУКЛОВОДЪТ

Авторски оперно-куклен спектакъл на Боян Иванов

Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка

С оперните солисти Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова и др.

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници“ Правец

11.08, петък          

Драматичен театър Варна

ПРИЯТЕЛИ?

Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов

Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов

Режисьор Николай Кенаров

С Константин Соколов и Валери Вълчев

16.08, сряда           

Държавна опера Варна

МАГИЯТА НА КИНОТО

Музика из филмите„Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.

Изпълняват артисти на Държавна опера Варна, на пианото Руслан Павлов

17.08, четвъртък    

ПРЕМИЕРА

Драматичен театър Варна

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

от Пиер Корней

Режисьор Васил Дуев     

Сценография Даниела Николчова

Музика Стефан Здравески

Хореография Валери Кирилов, Филип Миланов

С Гергана Арнаудова, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Сабина Коен, Ивайло Иванов

18.08, петък

Драматичен театър Варна

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

Комедия от Валентин Красногоров

Комедия от Валентин Красногоров

Постановка и музикална среда Костадин Бандутов

Сценография Петър Митев

С Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев, Свилен Стоянов

19.08, събота       

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Авторски спектакъл наТеди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

ИКАР 2011 за режисура на Теди Москов, Голямата награда „Златен делфин” 2011, „Златен делфин” за сценография на Свила Величкова, Награда ВАРНА 2011

21.08, понеделник           

Държавна опера Стара Загора

СЛУГИНЯТА-ГОСПОДАРКА

Комична опера от Джовани Перголези

Режисьор Славчо Николов

Диригент Димитър Косев

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Ана-Мария Токаджиева

Хореография Ромина Славова

Солисти: Нели Нечева, Евгений Арабаджиев, Пламен Асенов, балет - Ивелина Димитрова, Анелия Димитрова

Оркестър на Държавна опера Стара Загора

22.08, вторник     

Драматично-куклен театър Шумен

ЕДНО НА ЛИЦЕ, ДВЕ НА ОПАКИ

Комедия от Дарио Фо

Режисьор Михаил Петров

С Владислав Карамфилов – Въргала, Елен Колева и др.

23.08, сряда           

ФРАНЦИЯ, МОЯ ЛЮБОВ

Шансони на Едит Пиаф, Ив Монтан, Жо Дасен, Далида и др.

Изпълняват Мира Радева и Александър Кипров – пиано

24.08, четвъртък           

Драматичен театър Варна

БРАК ПО ПРИНУДА

Два фарса от Жан Батист Молиер
Сценичен вариант и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Петя Диманова
С Николай Божков, Цветина Петрова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Пламен Димитров, Стоян Радев

25.08, петък          

Драматичен театър Търговище 

ЗАБРАНЕНО ЗА СМЯХ

Комедия от Миро Гавран

Режисьор Александър Илинденов

Участват Любомир Фърков, Даниела Горанова и Теменуга Первазова

26.08, понеделник           

Драматичен театър Ямбол

ВСЯКА СРЯДА ОТ 5 ДО 7

Комедия от Валентин Красноговоров

Режисьор Владимир Петков

Сценограф Александрина Игнатова

Участват: Георги Ружичка, Яна Бобева, Христо Доков, Цветелина Кънева, Михаил Лазаров, Капка Валентинова

28.08, понеделник           

Държавна опера Варна

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

Арсений Арсов - 35 години на сцената

Музикално-поетичен спектакъл на тенора

30.08, сряда           

Драматичен театър Варна

БРАК ПО ПРИНУДА

Два фарса от Жан Батист Молиер
Сценичен вариант и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Петя Диманова
С Николай Божков, Цветина Петрова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Пламен Димитров, Стоян Радев

Цените на билетите са от 10 до 20 лева и включват възможността за разглеждане на Римските терми.

При лошо време събитията се провеждат същата вечер с начален час 15 минути по-късно на Основна сцена (пл. „Независимост“ №1), Сцена Филиал (пл. „Св.Св. Кирил и Методий”) и Държавен куклен театър ( ул. „Драгоман“ №4).

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com

Обект „Римски терми“ - ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059

Държавен куклен театър Варна, ул.“Драгоман” № 4 от вторник до петък 10:00 - 17:00, събота и неделя 9:00 - 12:00, почивен ден: понеделник, тел. 052 / 607 844, 0888 123 604

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051, ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/