Свидетелства на времето - Варненската опера 1947 – 2019

                   Свидетелства на времето

             Варненската опера 1947 – 2019

                              Виолета Тончева

 

Петър Райчев – първото име на Варненската опера

Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина. Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).

 

През 1947 г. Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Македонски, а за главен диригент - младият Руслан Райчев (1919-2006). Той следва няколко семестъра право в България, завършва Виенската консерватория и е асистент на прочутия Карл Бьом, преди да се издигне на свой ред до върховете на изкуството, които вече е покорил баща му. Варна е стартът в блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев.

Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 певци, за ролите в „Продадена невеста“ са избрани: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира избрания с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор „Морски звуци“. Балетът от около 10 души ръководи Асен Манолов, който заедно с Лена Хомолкова – Чехословакия е автор на хореографията.

За да се случи този ден първи в оперната история на Варна, има много предпоставки, които в годините назад създават условия за възникване и утвърждаване на оперното изкуство в морския град.

Предисторията

Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато оперната трупа на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. Самият Петър Райчев, тогава още ученик, е завладян от магията на операта и от оперната дива Полин Виардо, за което разказва увлекателно в своята „Автобиография“, преиздадена през 2015 г. от внука му, режисьора Петър Райчев. Пътуващият италиански театър гостува няколко пъти във Варна до разпадането му през 1908 г., когато диригентът Рафаело Франки остава в морския град като учител по пеене.

Друго важно събитие е създаденото от Добри Христов през 1899 г. музикално дружество “Гусла”, чийто концерти включват симфоничен репертоар и фрагменти от опери. През 1913 г. любителите поставят оперетата “Златното момиче” от Маестро Георги Атанасов. През 1919 г. се сформира първата трупа за музикално-сценични изкуства - Оперетна дружба с диригент Димитър Младенов, която обаче не просъществува дълго. През 1920 г. диригентът Пресиян Дюгмеждиев сформира Варненската оперна дружба “Лада”, за която съдействат пристигналите от Русия емигранти - баритонът Курагин, сопраните Мария Скокан, Надежда де Спилер, грузинският тенор Далфре Асатуров и други бивши членове на Киевската, Одеската и Тбилиската опера. Към новата оперна формация се присъединяват и градските хорове, под диригентството на Александър Кръстев. На 27.02.1921 г. в театър “Ранков” е изнесена първата премиера на Варненската оперна дружба – “Демон” от Антон Рубинщайн. За успеха на начинанието говори фактът, че операта е играна 14 пъти във Варна, също в Провадия и Шумен. Диригент е Пресиян Дюгмеджиев, режисьор Курагин, диригент на хора Тимофеев. На 20.07.1922 г. същият екип представя “Травиата”, но през 1922 г., поради финансови затруднения, оперният театър преустановява дейността си. През същата година Александър Наумов, капелмайстор на Флотския духов оркестър,  учителят по музика Крум Мумджиев и диригентът Александър Наумов сформират нов оперен състав. През 1923 г. са реализирани операта “Камен и Цена”от Иван Иванов и Вацлав Кауцки и оперетата“Царицата на чардаша” от Имре Калман. Следващото важно събитие е основаването на хор „Морски звуци“, с първоначално име “Серенада”. Под ръководството на Пресиян Дюгмеджиев се подготвя оперетата “Черният идол” от Холендер, с участието на Йордан Чифудов, Люба Джерова, Момка Загорска, Васил Трайков, Соломон Хасидов и учителя Иван Стефанов. Премиерата на 15.02.1926 г. в кинотеатър “Ранков” жъне успех.

Най-значимата инициатива, допринесла за създаване на постоянно действаща оперна трупа през този период, е учредяването на Варненската градска опера. За солисти са привлечени Димитър Вангелов, Искра Богданова, Тинка Димитрова, Владимир Кокенов, Васил Пацев, Йордан Чифудов и Андрей Ждановски. Хористите са подбрани от тогавашните варненски хорове, а оркестрантите от оркестрите на Осми пехотен полк и военноморския флот, заедно с най-добрите варненски инструменталисти. През март 1930 г. на мястото на доброволно напусналия артистичен директор-режисьор Златан Атанасов идва певецът от Софийската опера Стефан Македонски. Междувременно Варненската градска опера преминава на субсидия към общината и променя наименованието си на Варненска общинска опера. През 1926 г. тя участва активно в първия музикален фестивал у нас Летните музикални тържества, от които води началото си ММФ „Варненско лято“. Освен като изпълнител Стефан Македонски се изявява и като режисьор, с помощници Йордан Каранов и Иван Попов. Главен диригент е Тодор Хаджиев, а Димитър Младенов, възпитаник на Пражката консерватория, е диригент на оркестъра и корепетитор. Хормайстор е Александър Кръстев, един от първите български композитори, завършил с отличие Загребската консерватория, основател на първото радио във Варна и на първото частно музикално училище в България. Трупата поставя “Травиата” от Верди, “Севилският бръснар” от Росини и “Цвета” от Маестро Георги Атанасов. Името Петър Райчев се появява в V Летните музикални тържества (1930), в които варненци приветстват именития си съгражданин в ролята на Граф Алмавива от „Севилският бръснар“ на Росини. 

Икономическата рецесия през 1932 г. принуждава ръководството на Варненската общинска опера да потърси изход като филиал на Софийската опера, но предложението се отхвърля и оперният театър се закрива. Прекъсват и Летните музикални тържества, но само след три години те се възраждат и надграждат натрупания опит. Така се стига до 1938 г. и първото международно издание на Летните музикални тържества, чиито художествен директор е не друг, а Петър Райчев.  

Първите години

След премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана на 7.09.1947 г., с режисьор Петър Райчев и диригент Руслан Райчев, баща и син Райчеви подготвят още оперни заглавия, сред които „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини, художник Владимир Мисин, хормайстори Димитър Маринов и Яким Попилиев. Премиерата на 17.11.1947 г. е забележителна с първата поява на Никола Николов като Пинкертон, ролята, с която започва великолепната му кариера. В «Бохеми» от Дж. Пучини, в ролята на Марсел дебютира Михаил Зидаров, а в  «Селска чест» от Маскани и «Палячо» от Леонкавало - Лиляна Анастасова (Сантуца) и Янка Кючукова (Неда) - тримата са в основата на варненската оперна трупа през първите 30 години от нейното съществуване. Оттогава постоянно присъстват в репертоара Вердиевите «Травиата» с участието на Лиляна Василева и «Риголето» с участието на Събчо Събев, «Севилският бръснар» от Росини с участието на Йорданка Тенчева и Радко Карбов. В постановъчните екипи се изявяват режисьорите Събчо Събев, Илия Иванов, Драган Мицов и Христо Попов, диригентите Христо Манолов, Йоско Йосифов, хормайсторите Димитър Младенов и Яким Попилиев, художникът Ангел Атанасов.

Освен оперните спектакли, Варненската опера навлиза и в територията на другите музикално-сценични жанрове. На 28.10.1948 г. в обща балетна вечер са представени «Болеро» от М. Равел и «Шехерезада» от Р. Корсаков. Постановките са дело на Асен Манолов, който танцува заедно с Лидия Диамандиева, Диана Аврамова, Тошко Иванов, Даниел Апостолов, Любка Петрова, Любен Петров, Нина Коваленко и др. През 1951 г. и жанрът оперета се вписва трайно в реперетоара на театъра с премиерата на «Взаимна любов» от С. Кац, с диригент Борис Левиев, режисьор  Христо Попов, художник Владимир Мисин, диригент на хора Кръстю Марев и хореограф Анастас Петров.

През 1953 г. афишът се обогатява с първото заглавие за деца – «Вълкът и седемте козлета» от М. Ковал, с диригент Борис Черпански и режисьор Драган Мицов. В същата 1953 г. е и първото турне на Варненската опера в София със спектаклите на «Тоска» и «Русалка». Високо обществено признание Варненският оперен театър получава на Първия национален преглед на оперното и балетно изкуство в България през 1951 г. Там са представени постановките «Тоска» и «Бохеми». За върхово постижение през първите десет години от съществуването на Варненската опера се счита постановката «Русалка» от Даргомижски, премиера на 20.05.1953 г. Оперите «Русалка», «Кармен», «Тоска», Травиата», «Отвличане от сарая» и балетните спектакли «Бахчисарайски фонтан» и «Съперници» са заглавията, които Варненската опера (тогава под името Сталинска опера) представя заедно при първото си турне в София. Критиката се отзовава с ласкави отзиви за диригента Йоско Йосифов, режисьора Драган Кърджиев, художника Владимир Мисин и балетмайстора Живко Бисеров, както и за солистите Йордан Чифудов – Мелничарят, Лиляна Анастасова - Наташа, Светослав Рамаданов - Князът и Станка Николова – Княгинята. В «Русалка», в ролята на Запевало, участва за пръв път и един от най-дългогодишните солисти на оперния театър във Варна, тенорът Трендафил Казаков.

Важен момент в творческия живот на Варненската опера през този период е идването на режисьора Николай Николов, който разширява репертоара и заедно с диригента Емил Главанков поставя високо изисквания пред изпълнителите. В тяхната постановка «Бал с маски» от Верди участват: Лиляна Анастасова, Станка Николова, Лиляна Чорбаджийска, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Ранко Дюлгеров и Йордан Чифудов. Студийният запис влиза в Златния фонд на националното радио. През 1957 г. е и първата постановка на българска опера – «Гергана» от Маестро Георги Атанасов. Диригентът Йоско Йосифов прави нова редакция на творбата и реализира студиен запис с участието на Тинка Сколуфанова (Гергана), Станка Николова (Христина), София Божилова (Горана), Лиляна Николова (Латина), Йордан Знаменов (Никола), Георги Койчев (Златан), Николай Йорданов (Селим бей), Стефан Циганчев (Дядо Недялко) и др.

На 30.07.1957 г. Морската градина се оглася от увертюрата на „Аида”от Верди - първата за България мащабна оперна продукция на открито, с която официално се открива новият Летен театър на Варна и се възстановяват прекъснатите от Втората световна война Летни музикални тържества, под новото име „Варненско лято“. Зад идеята на Емил Трифонов, директор на Варненската опера (1956-1965), стои талантлив екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева - балетмайстор и солистите: Тодор Костов (Радамес), Янка Кючукова (Аида), Станка Николова (Амнерис), Николай Йорданов (Амонастро) и Стефан Циганчев (Рамфис).

С построяването на туристическите комплекси в околностите на града Варненската опера се възприема като културен институт, който представя лицето на българското музикално-сценично изкуство пред гостите от чужбина. Оперният театър участва с «Гергана» от Маестро Георги Атанасов, «Бал с маски» и «Дон Карлос» от Верди, «Цар и дърводелец» от А. Лорцинг във Втория национален преглед на оперните, оперетни и балетни театри през 1958 г. В началото на 1960 г. дейността на Варненската опера се разширява с откриването на неин филиал Добрич.

Средата на XX век

В края на 50-те години и началото на 60-те години във Варна работи силен постановъчен екип от творци със сходна естетика и подготовка. Оттогава датира и съвместната работа на варненската оперна трупа с композитора Парашкев Хаджиев, която вдъхва живот на 12 негови творби. Операта «Имало едно време» от Парашкев Хаджиев, заедно с «Годеж в манастира» от Прокофиев, «Така правят всички» от Моцарт», «Ернани» от Верди и балетът «По пътя на гърма» от Кара Караев участват в Третия национален преглед на оперно-балетните театри през 1962 г. Моцартовата творба и операта на Прокофиев се представят за първи път на българска сцена.

В Третия национален преглед на оперното и балетно изкуство специално се отбелязва професионалното израстване на балетната прупа под ръководството на Галина и Стефан Йорданови. Тандем в живота и изкуството, двамата поддържат в следващите 25 години високото ниво на балета и това несъмнено допринася през 1964 г., именно във Варна, да се постави дългогодишната традиция на първия в света Международен балетен конкурс.

След изтичането на първото десетилетие Варненската опера все по-често се обръща към репертоар, надхвърлящ обичайните Вердиево-Пучиниеви стандарти. В периода 1947-2009 г. на варненска сцена са представени общо 21 оперни произведения за първи път в страната. Пет от тях са абсолютни премиери: «Паисий Хилендарски» от Найден Геров (1959), «Албена» (1962), «Юлска нощ» (1964) и «Рицарят» (1969) от Парашкев Хаджиев, «Кокичина» от Йоско Йосифов (1963) и «Игра» от Димитър Христов (1978). Под ръководството на Емил Трифонов и Стефан Трифонов, в периода 1958-1967 г. се реализират най-много първи изпълнения на опери в България – 27. Сред тях, освен българските произведения, са класическите заглавия «Така правят всички» от Моцарт, «Цар и дърводелец» от Лорцинг и «Кача и дяволът» от Дворжак, както и новосъздадени произведения («Тихият Дон» от Дзерджински, «Годеж в манастира» от Прокофиев и «Брестката крепост» от Молчанов и «Алберт Херинг» от Бритън). В Четвъртия преглед на оперното и балетно изкуство през 1969 г. оперният театър на Варна се представя с три български произведения, абсолютни премиери: «Юлска нощ» и «Рицарят» от Парашкев Хаджиев и «Под игото» от Димитър Сагаев. Високи оценки заслужават  диригентът Емил Главанаков, режисьорите Бохос Афеян и Михаил Михайлов, както и солистите от различни поколения: Стефан Циганчев, Делчо Сапунджиев, Михаил Зидаров, редом с Ганка Димова, Лидия Дудрева, Никола Господинов.

През втората половина на 60-те и 70-те години към постановъчния екип се присъединява нова генерация творци: диригентите Борислав Иванов, Георги Занев, Влади Анастасов, Драгомир Ненов, Иван Филев, Иван Маринов; режисьорът Кузман Попов; хореографката Желка Табакова; диригентите на хора Никола Бочев, Кръстан Мисирков и Елена Пушкова; художничката Лора Маринова; певците Валери Шадура, Донка Шишманова, по-късно Райна Стоянова, Ганка Димова, Ваня Кокошарова, Теодоси Костов, Денчо Белев, Делчо Сапунджиев, Иван Панайотов, Евгени Леков, Ана Бозева, Стоянка Кавалджиева, Румяна Михайлова, София Иванова, Амалия Маринова, Никола Господинов, Лили Симеонова, Наварт Хмаяк, Михаил Mатеев, София Хитова, Валентина Шунелска и други. В балетните спектакли през следващите сезони се изявяват: Георги Нейков, Екатерина Чешмеджиева, Любомир Кацаров, Людмил Буббов, Наташа Кирчева, Михаил Михов и др.

ММФ „Варненско лято“

Вече стана дума за първите в страната Летни музикални тържества във Варна (1926) и разрастването им от национално в международно събитие (1938), с пръв художествен директор първия български тенор със световна известност Петър Райчев, основател на Варненската опера (1947). Учредители на първите Летни или Народни, както още се срещат в архивите, музикални тържества, са най-видните представители на варненската културна общественост, начело с композиторите Добри Христов, роден във Варна, и Панчо Владигеров - първия наш композитор, получил световно признание, работил с творци от ранга на Макс Райнхард. Неслучайно всяко издание на ММФ „Варненско лято“, наследник на Летните музикални тържества, се открива с една от най-големите творби на българския симфонизъм, „Българска рапсодия  Вардар“ на Панчо Владигеров. От 1966 г. фестивалът се концентрира в представянето и популяризирането на националното и световното инструментално и вокално изкуство. В основата на фестивалния живот са екипите на Варненската опера и Варненската филхармония. С годините ролята на ММФ „Варненско лято“, като един от най-старите и престижни музикални фестивали в Европа, расте. Удължава се и списъкът с прочути солисти, с които Варненската опера се изявява на фестивалната сцена: Елена Образцова, Владимир Атлантов, Ирина Архипова, Питър Глосоп, Димитър Узунов, Мария Корели, Надя Афеян, Никола Николов, Катя Попова, Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Никола Гюзелев, Надя Афеян, Сабин Марков, Стоян Попов, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Христина Ангелакова, Калуди Калудов, Емил Иванов, Бойко Цветанов, Иван Консулов, Веселина Кацарова, Карло Коломбара, Фабио Армилиато, Александина Пендачанска, Кирил Манолов, Владимир Стоянов и др.

Извоювал национален и международен престиж, фестивалният бранд днес се разпознава като представителен форум на българското и световното музикално творчество и изпълнителско изкуство. Девизът на първите организатори "да се обединят най-добрите музикални сили на страната" намира своето продължение и развитие в популяризирането на българската музикална култура, като редица български произведения прозвучават за пръв път в рамките на "Варненско лято". През последните години ММФ „Варненско лято“ развива своя многожанров характер в няколко модула: Симфонична и камерна музика; Опера в Летния театър, Международна музикална лятна академия, Музикална лаборатория, Ренесансова и барокова музика, Crossover – музикални проекти на границата с класиката; Програма Intermezzo, съвместно с Международния театрален фестивал „Варненско лято“; „Варненско лято за деца“ – цикъл образователни концерти; Съпътстваща програма – изложби, филми, конференции и др.
През 1987 г. ММФ „Варненско лято“ е приет в престижната Европейска фестивална асоциация (ЕФА), която в периода 2015 - 2020 го удостоява три пъти с престижния лейбъл за европейско фестивално качество, както и с Наградата на публиката за 2019 г.

Варненската филхармония

Историята на Варненската филхармония започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва с голям успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г. През 1946 г., по инициатива на диригента и цигуларя проф. Саша Попов, се създава Варненският държавен симфоничен оркестър при Радио Варна, който в първите години ръководят последователно диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов, Йоско Йосифов и Константин Илиев. През 1968 г. оркестърът получава статут на Държавна филхармония. За професионалното израстване на оркестъра допринасят диригентите Емил Главанаков, Иван Маринов и Йордан Дафов. Оркестърът поддържа богат репертоар, който включва симфонична музика, кантатно-ораториални произведения, както и много българска музика. Изявите му са свързани и с имената на известни инструменталисти: Ифра Нийман, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Алексис Вайсенберг, Пабло Казалс, Юри Буков, Руджиеро Ричи, Виктор Третяков, Михаил Плетньов, Вера Горностаева, Минчо Минчев, Ваня Миланова, Георги Бадев и др. През годините Варненската филхармония неизменно открива всяко издание на ММФ "Варненско лято" с традиционната Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, участва във всички престижни български фестивали, гастролира в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Русия, Франция, Австрия, Испания, Италия и други страни, осъществява множество записи за БНР и БНТ.

Новото време

Обществено-политическите промени през 1989 г. в България се отразяват и в сферата на културата. През 1999 г. Варненската опера и Варненската филхарминия се обединяват в Оперно-филхармонично дружество (ОФД), чийто директор в продължение на 20 години (1989-2009) става диригентът Христо Игнатов. В този творчески период се утвърждават солистите: Арсений Арсов, Нико Исаков, Бойка Василева, Костадинка Николова, Даниела Димова, Евгений Станимиров, Свилен Николов, Линка Стоянова, Пламен Долапчиев. С художествените си постижения се открояват постановките: „Едип цар“ от И. Стравински - първа сценична реализация в България, премиера 15.08.1995 г., диригент Йордан Дафов, сценична реализация Кузман Попов и Калина Богоева, сценография Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, диригенти на хора Любомира Александрова и Росица Щерева, с участието на Костадин Андреев, Стефка Минева, Стефан Еленков, Павел Герджиков, Димитър Станчев, Дафинка Данаилова и др.; балетът “Дон Кихот” от Л. Минкус, премиера 16.07.1998 г., диригент Алексей Людмилин, постановка Калина Богоева, диригент Сунай Муратов, сценография Борис Стойнов, художник на костюмите Цветанка Петкова-Стойнова, репетитор Румяна Малчева, с участието на Бойко Неделчев, Елена Глурджидзе, Денис Владимиров, Керанка Щерева и др.; операта “Дон Карлос” от Дж. Верди, премиера 27.07.2002 г., диригент Христо Игнатов, режисьор Кузман Попов, художник на декора Тодор Игнатов, художник на костюмите Лора Маринова, диригент на хора Малина Хубчева, с участието на Юлиян Константинов, Бойко Цветанов, Нико Исаков, Димитър Станчев, Цветелина Василева, Мариана Пенчева и др.; «Carmina Burana” от Карл Орф, премиера Летен театър, 11, 12.07.2003 г., диригент Христо Игнатов, режисьор Кузман Попов, художник Мария Диманова, хореография Петър Луканов, диригенти на хора Малина Хубчева, Христо Стоев и Ганчо Ганчев, с участието на Веселина Василева, Александър Крунев, Артур Ручински и Андрей Найденов; балетът «Стената» по музика на Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“, премиера 21.06.2004 г., хореограф-постановчик Тарек Асам (Германия), копродукция с Държавен театър Гизен (Германия), репетитори Екатерина Чешмеджиева и Румяна Малчева, с участието на Тодор Тодоров, Галина Велчева, Константин Илиев, Румен Стефанов, Денко Стоянов, Юлияна Дякова, Теодора Друмева и др. На рекорден зрителски интерес се радва “Турандот” от Пучини, премиера Летен театър, 3.08.,5.08.1994 г., диригент Борис Хинчев, режисьор Кузман Попов, с незабравимата Гена Димитрова в коронната си роля на Турандот. По-късно спектакълъ, адаптиран за условията на зимна сцена, под диригентството на Христо Игнатов, с участието на Баясгалан Дашням и Калуди Калудов, е представен в Салона на изкуствата, НДК, 5.06.2003 г. В продължение на пет сезона се играе при пълни зали и оперетата на Асен Карастоянов “Българи от старо време”, премиера 22.04.2005 г., диригент Станислав Ушев, режисьор Николай Априлов, с участието на Стефан Рядков и Руслан Мъйнов.

Още по-широк творчески хоризонт се отваря пред варненските артисти през 2010 г., когато с Постановление на Министерския съвет Оперно-филхармонично дружество Варна и Драматичен театър „Стоян Бъчваров” се обединяват в Театрално-музикален продуцентски център Варна. В тази обща организационна структура ОФД присъства вече като Държавна опера Варна, а Варненският драматичен театър запазва името на своя патрон Стоян Бъчваров. Националния конкурс за директор на ТМПЦ спечелва сопраното Даниела Димова, която внася съвременни стандарти в мениджмънта и творческата продукция на институцията.

Опера в Летния театър 2010-2019

Опера в Летния театър, първият успешен проект на Държавна опера Варна в рамките на ТМПЦ, възобновява оперните спектакли на открито и ги превръща в традиция, която от 2010 г. всяко лято от юни до края на август събира в романтичната атмосфера на Летния театър почитателите на красивата музика от България и чужбина. Още първото издание на Опера в Летния театър през 2010 г. привлича многобройна публика както с премиерите на «Кармина Бурана» от Карл Орф, «Ернани» от Дж. Верди и «Кармен» от Жорж Бизе, така и със звездните български гласове, които идват от най-престижните сцени, за да пеят в България: Орлин Анастасов от Миланската скала, Бойко Цветанов от Цюрихска опера, Надя Кръстева от Виенската Щатсопера, Иван Момиров от Италия и др. През следващите години, специално за Опера в Летния театър, пристигат Кирил Манолов, Камен Чанев, Цветелина Василева, Агунда Кулаева и Александър Татаринцев (Русия), Карло Коломбара и Дария Масиеро (Италия), Ирина Йордакеску и Сорина Мунтеану (Румъния), диригентите Росен Гергов, Росен Миланов, Мартин Георгиев, Франческо Ланзилота, Стефано Сегедони, Марко Боеми (Италия) и др.

Опера в Летния театър е най-доброто място за представяне на премиерни заглавия, като повечето  от тях са част и от програмата на ММФ „Варненско лято“: „Граф Ори“ от Джоакино Росини, диригент Дидие Талпен, реж. Емануел Кордолиани, колаборация с Френския културен институт, с Валерий Георгиев в титулната роля, българска премиера 17.11.,19.11.2011 г.; „Бал с маски” от Джузепе Верди, копродукция със Софийска опера и балет, дир. Борислав Иванов, реж. Пламен Карталов, солисти от Варна и София, премиера 13.07., 14.07.2011 г.; »Турандот” от Джакомо Пучини, българо-италианска продукция, дир. Леонардо Куадрини, реж. Марко Катена, солисти Мариана Цветкова, Елена Баръмова, Фернанда Коста, Евгений Станимиров, премиера 28.06., 29.06.2012 г.; „Фалстаф” от Джузепе Верди, българо-италианска продукция, дир. Стефано Сегедони,  реж. Джулио Чабати, сценограф Платон Барди, костюмограф Марко Натери, с Кирил Манолов – Фалстаф, премиера 28.06.2013 г., първа постановка в историята на Варненската опера, посветена на 200-годишнината от рождението на Верди и др. Следват рядко поставяната опера «Андре Шение» от Умберто Джордано, дир. Вилиана Вълчева, реж. и худ. Кузман Попов, солисти Бойко Цветанов, Венцеслав Анастасов, Димитринка Райчева, Свилен Николов, премиера 9.07.2014 г. и «Отело» от Джузепе Верди, съвместна продукция с френските театри в Лимож и Реймс, дир. Стефано Сегедони (Италия), реж. Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа, костюми Жули Скобелцин, солисти Франческо Меда (Италия), Радостина Николаева, Пламен Димитров, премиера 2.08.2014 г. Вниманието привлича и интересният  междужанров спектакъл „Carmen Dance” - опера-балет от Жорж Бизе, либрето, постановка и хореография Сергей Бобров - з.а. на Русия, дир. Вилиана Вълчева, реж. на оперните сцени Кузман Попов, с оперните солисти Олга Михайлова-Динова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Линка Стоянова, Илина Михайлова и балетни солисти Мария Литвиненко (Русия), Евгения Минкова, Демид Зиков (Русия), Павел Кирчев, Кирил Литвиненко, Олеся Алдонина (Русия), премиера 19.07., 20.07.2014 г.

Великолепните Цветелина Василева, Иван Момиров и Венцеслав Анастасов изпълняват главните роли в «Адриана Лекуврьор» от Франческо Чилеа, колаборация с оперния театър в Скопие, дир. Вилиана Вълчева, реж. Деян Прошев, премиера 21.07.2015 г. Оперното лято 2016 посреща премиерите на "Бохеми" от Пучини, "Силата на съдбата" и "Норма" от Верди, а 70-годишнината от основаването на Варненската опера през 2017 г. се отбелязва с премиерните спектакли на Опера в Летния театър „Лучия ди Ламермур” от Доницети, 4.07., 17.08.; „Атила” от Верди, 7.07., 19.08. и „Манон Леско” от Пучини, 9.08. Подборът на заглавията, с включените в тях известни солисти и диригенти, отразява партньорствата с Италия, Турция и Сърбия. „Лучия ди Ламермур” дирижира Николета Конти от Болоня, „Атила” – Ян ван Маанен и Алдо Сизило, директор на Оперния театър в Модена, в колаборация с който преди време във Варна се реализира и „Дон Паскуале” от Доницети. В ролята на Атила интригува Карло Коломбара, Манон в „Манон Лексо“ е Валерия Сепе, а де Грийо – Еффе Кислали от Истанбул. Чест на Опера в Летния театър 2017 прави присъствието на звездния български баритон Владимир Стоянов в ролята на Ецио от „Атила“.

Следващото лято поднася премиерата на „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер, дир. Ерих Биндер от Виенската Щатсопера, постановка Деян Миладинович, реж. Ивана Драгутинович Маричич, в гл. роли: Гео Чобанов – Холандеца, Линка Стоянова – Сента и Мирослав Христов –Ерик, 12.07.2018 г.; и първата постановка във варненската оперна история на „Джоконда“ от Амилкаре Понкиели, дир. Григор Паликаров, режисура и сценография Кузман Попов, костюми Ася Стоименова, с Габриела Георгиева – Джоконда, Венцеслав Анастасов – Барнаба, Валерий Георгиев – Енцо Грималди, Даниела Дякова – Лаура, Бойка Василева – Сляпата, 7.08.2018 г. И Опера в Летния театър 2019 е с висок емоционален градус  - 5 премиери, сред които „Тоска“ от Пучини със световната прима Александрина Пендачанска – Флория Тоска и най-търсения съвременен български тенор Камен Чанев – Каварадоси, Пламен Димитров – Барон Скарпия, 18.07.2019 г. и „Симон Боканегра“ от Верди, колаборация с Националната опера на Северна Македония, дир. Николета Конти, реж. Деян Прошев, с Кирил Манолов, познат с ролята на Симон Боканегра на големите оперни сцени, 8.08.2019 г. Маестро Борислав Иванов, известен с диригентското си майсторство на 4 континента, поставя за пореден път в дългата си и щастлива кариера операта „Княз Игор“ от Бородин, гост-диригент Григор Паликаров, режисьор и сценограф Кузман Попов, костюмограф Лора Маринова, със Свилен Николов в ролята на Княз Игор и Димитринка Райчева в ролята на Ярославна, 2.07.2019 г. Последната лятна оперна премиера е „Турандот“ от Пучини, копродукция с Parma OperArt , дир. Лоренцо Бизари, постановка Кузман Попов, реж. Еди Ловалио, в ролите: ТУРАНДОТ – Димитринка Райчева, КАЛАФ – Валерий Георгиев, ЛИУ – Илина Михайлова, ТИМУР – Деян Вачков, 19.08.2019 г.

В целогодишната програма на Държавна опера Варна, включително Коледния и Великденски музикален фестивал (от 2000 г.) и Опера в Летния театър (от 2010 г.), присъстват, наред с операта, и жанровете оперета, балет и мюзикъл, както и гала концерти в същите жанрове. Симфоничните концерти, които изискват подобаваща акустика, се изнасят само в оперния театър или в зала 1 на Фестивалния и конгресен център Варна. Приоритетно място сред оперетите заемат: „Веселата вдовица“ от Франц Лехар, дир. Ерки Пек (Естония), реж. Марк Кроне (Холандия), премиера 13.02.2012 г.; „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов, реж. Николай Априлов, дир. Стефан Бояджиев, премиера 2.03.2016 г. и  „Царицата на чардаша“ от Имре Калман с последните два режисьорски прочита – на Николай Априлов, дир. Стефан Бояджиев, премиера 3.07.2015 г. и на Александър Мутафчийски, дир. Цветан Крумов, възстановка по прочутата версия на Видин Даскалов, премиера 14.08.2018 г.

Мюзикълът

Отчитайки големия интерес към мюзикъла, Варненският оперен театър развива от 2012 г. дългогодишна програмна стратегия за този жанр, с която разширява таргет аудиториите си с акцент върху младите хора. Началото поставя мюзикъл галата „Hello Broadway”, дир. Юли Дамянов, солисти: Орлин Горанов, Даниела Димова и Олга Михайлова-Динова, 31.07.2012 г. и Super Star Gala с дир. Юли Дамянов, реж. Светозар Донев, солисти: Костадин Георгиев-Калки, Звездомир Керемидчиев - Звезди от „Ахат”, Александър Мутафчийски, Даниела Димова и др., 3.08., 9.08.2013 г. През 2014 г. се поставят детският мюзикъл „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, реж. Сребрина Соколова, дир. Стефан Бояджиев, солисти: Лиляна Кондова, Николай Димитров и др., премиера 7.03.2014 г., 19.03.2014 г. и рок операта «Исус Христос суперзвезда» от А. Л. Уебър, дир. Юли Дамянов и Страцимир Павлов, реж. Светозар Донев, хореография Анна Донева, в гл. роля с Костадин Георгиев-Калки и Нейчо Петров-Реджи, премиери 15.04., 17.04.2014 г., а на 20.11.2014 г. се изнася и Мюзикъл гала, дир. Юли Дамянов, реж. Марио Николов, със специалното участие на Васил Петров и водещи солисти на ДМБЦ ”Стефан Македонски” и Държавна опера Варна. След успеха на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“ от А. Л. Уебър,  реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореография Светлин Ивелинов, в гл. роля с Богомил Спиров и Борис Луков, премиера 19.04.2016 г., идва голямата новина за световната премиера във Варна на „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, хореография Светлин Ивелинов, в гл. роля с Христо Ганевски, световна премиера, 28.06.2016 г. Още два мюзикъла влизат в репертоара през следващата година: „Котки“ от А. Л. Уебър, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, солисти: Людмил Петров, Велин Михайлов, Даниела Димова, Вяра Железова, Мария Павлова, Нейчо Петров Реджи, премиери 22.06., 14.08.2017 г. и за пръв път в България „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, реж. Николай Априлов, дир. Страцимир Павлов, хореография Татяна Янева, с Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян, българска премиера, 26.06., 22.08.2017 г. В хитови заглавия се превръщат „Да пееш под дъжда“, мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн и песни от Насио Хърб Браун и Артър Фрийд, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, в гл. роли: Орлин Горанов, Мариан Бачев, Сребрина Соколова, Лилия Илиева, българска премиера, 20.06.2018 г. и “Зоро” по либрето и текстове на песните Стивън Кларк, музика Джипси Кингс, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, хореография Станислава Томова, в гл. роли: Диего де ла Вега, Зоро – Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи и Николай Димитров; Луиза Пулиду – Илина Михайлова, Мария Павлова и София Лулчева; Рамон – Нейчо Петров-Реджи и Калоян Лулчев, премиери 28.06., 21.08. 2018 г. 2019 г. държи рекорд с пет мюзикълни премиери. Годината започва с любопитен опит за нов български мюзикъл „Кой е Големанов?“ от Георги Костов, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, в гл. роля с Пламен Георгиев, българска премиера 19.03.2019 г. Следват „Моя прекрасна лейди“ от Фредерик Лоу, реж. Нина Найденова, дир. Цветан Крумов, хореограф Боряна Сечанова, в гл. роли: Хенри Хигинс - Атанас Сребрев, Илайза Дулитъл - Станислава Момекова, Алфред Дулитъл - Пламен Георгиев и др., премиера 5.07.2019 г. и за пръв път в България най-новият мюзикъл на А. Л. Уебър „Любовта никога не умира“, продължение на „Фантомът на операта“, реж. Светозар Донев, дир. Страцимир Павлов, хореограф Анна Донева, в ролите: Фантом - Пламен Долапчиев и Момчил Караиванов; Кристин - Илина Михайлова и Лилия Илиева; Мег - Сребрина Соколова и Калина Жекова; Раул - Велин Михайлов и Нейчо Петров-Реджи, българска премиера 10.07., 13.08.2019 г. Сърцата на публиката печели „Чикаго“ от Джон Кандър, текст на песните Фред Еб, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Анастасия Неделчева, в ролите: Били Флин - Мариан Бачев, Велма Кели - Десислава Николова, Рокси Харт - Лилия Илиева, Мама Мортън – Милена Захариева, Еймъс Харт - Борислав Веженов, премиери 24.07., 16.08.2019 г. За премиерата на „Уестсайдска история“ от Ленард Бърнстейн, текстове на песните Стивън Зондхайм, реж. Крис Катена, е привлечен Маестро Александър Фрай, съмишленик на великия Бърнстейн. Диригент е също и Кръстин Настев, хореографията е дело на Надя Димокова, а в гл. роли се изявяват: Тони – Джани Лечезе и Борислав Веженов, Мария - Мария Павлова и Лилия Илиева, Анита - Юлия Йорданова и Милена Захариева, Риф - Велин Михайлов, Бернардо - Лев Караван, премиера 24.10., 25.10.2019 г.

Балетът

Първите балетни събития във Варна са свързани с Тодор Иванов (1912-1995), един от пионерите на българския балет. Изучавал балетно изкуство при Петър Радоев и Анастас Петров в София, усъвършенствал майсторството си в Берлин и Виена, той създава първите малки хореографии във Варна още през 1929 г. Поставя балетните сцени и изпълнява соловите номера в постановката на Варненската общинска опера „Травиата“ (1933), а в новосформираната Варненска народна опера (1947) е назначен за солист. Участва в над 4000 балетни, оперни и оперетни спектакли, пиеси и концерти, поставя над 300 танца, създава първата балетна школа във Варна и до края на живота си развива активна педагогическа дейност. Хореограф на първата постановка на Варненската народна опера „Продадена невеста“ от Сметана (1947) е Асен Манолов, на „Травиата“ от Верди (1948) e Живко Бисеров. 1948 година, в която балетната трупа изнася първия си самостоятелен балетен спектакъл, с едноактните балети „Шехерезада” и „Болеро”, постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Вторият балетен спектакъл е “Татари” (1949), също постановка на Асен Манолов. Живко Бисеров жъне успех с хореографията на «Половецки танци» в операта „Княз Игор” от Бородин (1952-1955), поставя също танците в операта „Кармен” от Бизе, хореографията за балетите «Съперници» от Хертел      (1952), «Бахчисарайски фонтан» от Асафиев (1953), „Болеро“ от Равел (1957), «Червеният мак» от Глиер (1954) и др. Особено впечатлява „Копелия“ от Делиб, постановка на основоположника на българското балетно изкуство Анастас Петров (1959).

Шанс за варненския балет е срещата в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС в Москва между балерината Галина Худа Кули от Баку (1933) и юриста от Софийския университет, завършил преди това Хореографското училище в София Стефан Йорданов (1924-1994), които превръщат балета и балетното образование във Варна в своя житейска кауза. Блестящо образовани хореографи, балетни педагози и балетни режисьори, те внасят възможно най-високи критерии в своята работа. 25-те години (1960-1985), в които двамата поставят над 35 нови балетни заглавия и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, играни на сцената на Варненската опера, са благодатно време за трупата. Сред забележителните им постановки се нареждат: „По пътя на гърма“ от К. Караев (1960), „Спартак“ от Хачатурян – премиера за България (1977), „Жизел“ от Адам (1965, 1976), „Шопениана“ от М. Фокин (1963), „Щраусиана“ от Щраус, „Корсар“ от Адам, „Лешникотрошачката“ от Чайковски (1969), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски и от Прокофиев, „Валпургиева нощ“ от Гуно, „Сребърните пантофки“ от П. Хаджиев, „Човекът, когото обичам“ от Гершуин, „Ecce Homo – Материя“ от Пиацола, „Енигма“ от Бетовен, “Отчуждения” от П. Хенри и П. Шафер и др. Под ръководството на Йорданови балетният състав на Варненската опера гастролира в Русия, Италия, Испания, Чехия, Полша и др. Йорданови са инициатори на първото извънстолично професионално образование по балет във Варна, като техните експериментални балетни класове прерастват отначало във филиал на Държавното хореографско училище в София, а след това в СМУ, сега НМУ „Добри Христов“. Варненската балетна олимпиада, първият в света Международен балетен конкурс, също е замислен и доведен до успешен старт през далечната 1964 г. от Стефан Йорданов, който е неизменен член на журито от I до XI издание на конкурса.

На балетната сцена във Варна танцуват: Данка Янакиева, Мария Халачева, Здравко Халачев, Герчо Бъчваров, Ирка Малчева, Хасан Ахмедов, Лиляна Зидарова, Диди Каменова, Екатерина Спиридонова, Емилия Кацарова, Симеон Димитров, Людмил Буббов, Георги Нейков солистът Любомир Кацаров и Екатерина Илиева участват в Международния балетен конкурс (1964, 1965), като тя получава III награда и бронзов медал, 1965). След тях идват: Светломира Михайлова, Татяна Венциславова, Румяна Малчева, Денко Стоянов, Константин Илиев и Екатерина Чешмеджиева - другата успешна двойка във варненската балетна история, също Румен Стефанов, Евгения Минкова, Мартин Чикалов, Илияна Славова, Галина Велчева, Павел Кирчев, Силвия Христова и др.

След Галина и Стефан Йорданови други известни български хореографи оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Маргарита Градечлиева, Константин Илиев, Екатерина Чешмеджиева (1999-2015). Оттогава досега начело на трупата застава изтъкнатият балетен артист и хореограф, з.а. на Русия Сергей Бобров. Той внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар и разширява с поредица от кастинги международния състав на трупата. Задълбочава се партньорството с Държавния театър за опера и балет в Красноярск, с Кремълския балет и Болшой театър, откъдето във Варна гостуват балетни педагози и артисти. С хореографската редакция на Сергей Бобров излизат редица премиерни постановки, сред които: „Лешникотрошачката“ от Чайковски, с Илияна Славова и Павел Кирчев, премиера 19, 20.01.2015 г.; „Жизел» от Адам, с Олеся Алдонина, Павел Кирчев, Юрика Аоки, премиера 6.08, 7.08.2015 г.; „Дон Кихот“ от  Минкус, с Екатерина Булгутова, Георгий Болсуновски, Румен Стефанов, Даниел Христов, премиера 11.07.2016 г.; 2017; „Зле опазеното момиче“ от Хертел, с Влада Захарова и  Саори Коике, премиери 2.08., 3.08.2017 г. ; „Пепеляшка“ от Прокофиев, с Наталия Боброва, Елена Свинко, Иван Карнаухов, Марчело Пелицони и Павел Кирчев, премиери 28.07., 22.11.2018 г. На изключителен прием се радват „Лебедово езеро“ от Чайковски, с Веса Тонова, Иван Карнаухов и Павел Кирчев, премиера 9.08.2018 г. и „Снежанка“ от Чайковски, с Анастасия Осокина и Анастасия Нигматулина, премиера за България, 5.12., 8.12.2018 г. „Спящата красавица“ от Чайковски, с Анастасия Белоногова, Франциско Руиз, Павел Кирчев, Мириам Рока Круз е първа постановка в историята на Варненската опера, премиери 23.11., 25.11.2019 г., а младите балетни солисти на Варненската опера Нерея Асторя и Марко ди Салво печелят сърцата на публиката в „Копелия“ от Делиб, премиери 2.12, 16.12.2019 г.

Симфоничният концерт

Ако мюзикълът се възприема добре от по-широк зрителски кръг, то симфоничните концерти с диригенти и солисти от висока класа, привличат отбрана публика от ценители, а тя не е никак малко в град с музикални традиции като Варна. Затова в афиша през последните години броят на симфоничните концерти последователно се увеличава. Достатъчно е да проследим тази тенденция в месечните програми само за 2019 г., в която се изнасят общо 12 концерта. Големият български диригент и композитор Емил Табаков прави с Варненската филхармония световна премиера на своето Адажио за струнен оркестър и варненска премиера на своя Концерт за маримба, вибрафон, тъпан и оркестър, със солист Мирослав Димов, 1.03.2019 г. Истински празници на симфонизма са Концертът за Цветница с призведения от Хендел, Менделсон-Бартолди и др., с диригент Мартин Георгиев и солисти: Джъстин Шюц – контратенор и родените във Варна музиканти Иво Станков – цигулка и Лъчезар Станков – пиано, 18.04.2019 г. и Концертът за Деня на Европа, с брилянтния пианист Людмил Ангелов, в който под диригентството на Пьотр Сулковски прозвучават Полонез от Войчех Килар из филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда; Фр. Шопен - Концерт за пиано и оркестър № 1 и А. Дворжак - Симфония № 9 „Из новия свят“, 9.05.2019 г. Кулминация в Световния ден на музиката е с Маестро Емил Табаков и виртуозните цигулари Минчо Минчев и Николай Минчев в концерта със Симфония Концертанте от Моцарт и отново Симфония № 8 от А. Дворжак, 1.10.2019 г. Концертът „Вила се й гора“ предлага интересен ракурс към вокални и инструментални пиеси на основата на автентичен български фолклор, с участието на Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Алексей Енчев – гайда, Божидар Бенев – цигулка, Надежда Енчева – обой, Соси Чифчиян – пиано и Пламен Георгиев – водещ, 3.10.2019 г. Следват концертите с диригент Кръстин Настев и цигуларката Стойка Миланова, с програма: Лудвиг ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61 и Й. Брамс - Симфония № 3, 8.11.2019 г. и Концертът с гост-диригент Винченцо Мариоци, Италия и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, концертмайстор на оркестъра на Варненската опера; ФранческоМариоци – виолончело и Тодор Петров – пиано, с Бетовенова програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор. от Лудвиг ван Бетовен, 21.11.2019 г. Емоционално преживяване остава концертът „В памет на Маестро Михаил Ангелов“, с един от последните му ученици Дориян Тодоров и блестящите солисти Ина Кънчева – сопран и пианиста Людмил Ангелов, син на Михаил Ангелов, със забележителна програма: Чайковски - Славянски марш, оп. 31; Моцарт - Концертна ария “Ch’io mi scordi di te"; Росини - „Arpa gentil”, Ария на Корина из оп.  „Пътуване по Реймс“;  Чайковски - Писмото на Татяна из оп. "Евгений Онегин"; Шопен - Вариации оп. 2 за пиано и оркестър по тема от оп. „Дон Жуан“ на Моцарт; Чайковски - Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“, 28.11. 2019 г. От Филхармонията в Кейптаун пристига Мартин Георгиев, за да дирижира изискан концерт със солисти Фиамета Тарли и Иво Върбанов, в програмата: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К 467 (каденци М. Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт – Концерт за две пиана К 242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов; А. Дворжак – Славянски танци оп. 46, 11.12.2019 г. Овации заслужи „Четирите годишни времена от четирима композитори“, мултимедиен концерт с диригент Джанна Фратта и солистите Дино де Палма – цигулка и Сара Рулли – флейта и октавино, в програмата: Роберто ди Марино „Четири картини от Италия“ за флейта, октавино и щрайх; Астор Пиацола – „Четирите годишни времена. Пролет“; Макс Рихтер – „Четирите годишни времена. Лято“; Филип Глас – „Четирите годишни времена. Есен“; Антонио Вивалди „Четирите годишни времена. Зима“, 13.12.2019 г. Дълго време отзвучава и традиционният, любим на варненци, концерт „С музиката на Щраус“, тази година с великолепния диригент и модератор Найден Тодоров, солистите Мария Павлова - сопран и Свилен Николов – баритон, 19.12.2019 г.

И като става дума за традиция, многохилядна публика както на централния площад, така и чрез live streaming в интернет събират двата Празнични концерти край фонтана, които варненските филхармоници изнасят всяка година като един от кулминационните акценти в отбелязването на годишнините за Деня на освобождението на Варна от османско владичество 27 юли и за Празника на Варна 15 август, Свето Успение Богородично.

 

В периода 2010-2019 г. успешните практики на Държавна опера Варна, като внимателно програмиране на жанрово многообразие, целенасочено разширяване на партньорските взаимоотношения и активен творчески обмен с утвърдени оперни театри в Италия, Русия, Румъния, Северна Македония, Турция, Австрия и други страни, допринасят за създаване на качествени културни продукти, адекватни на съвременните стандарти в сценичните изкуства. Това съизмерване внася динамика в цялостния продукционен процес и генерира нови творчески енергии, чиято креативност аудиторията оценява. В този смисъл Държавна опера Варна разширява постоянно географската си територия, като изнася своите най-добри оперни, оперетни, балетни и мюзикълни заглавия в София, Велико Търново, Балчик, Добрич, Пловдив, Свети Влас, Русе, Бургас, Стара Загора, Банско и други български градове. На радушен прием се радват гастролите в Софийската опера и НДК с „Аида“ и „Ернани“ (2012 ), „Андре Шение”, „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” (2013); на Международния фестивал в Аспендос, Турция с „Аида“ (2017); в Брюксел с „Набуко“ и „Бохеми“ (2018), отново в София с „Джоконда“ (2019), на Международния фестивал „Елена Теодорини“ в Крайова с мюзикъла „Уестсайдска история“ и “Турандот”(2019). През 2018 и 2019 г., по време на 3-месечни турнета, в които варненските балетни артисти танцуват, заедно с колегите си от Сибирския балет, публиката в различни градове на Великобритания аплодира варненските балетни постановки: „Лешникотрошачката“, „Лебедово езеро“, „Снежанка“, „Зле опазеното момиче“, „Спящата красавица“ и „Копелия“.

Творческите постижения на артистите в Държавна опера Варна се измерват, не на последно място, и с многобройните награди: „Кристална лира“ и „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци, Наградите „Варна“, най-високото отличие на нашия град, Независимите награди за култура Media AwARTs и други, за които може да прочетете повече в раздел Награди на този сайт.  

 

Библиография

„Живот и песен“, Петър Райчев, 1950; преизд. Петър Райчев внук, „Марс 09“, 2015;

„Българският оперен театър. 1944-1980“, Розалия Бикс, „Музика“, 1985;

„50 години Варненска опера“, Мария Кондова, „Сталкер“, 1997;

„Варненският оперен театър“, Любомир Кутин, сборник „10 книги за Варна“, 2008;

„Петър Райчев в певческото изкуство на XX век“, Нели Божова, „Морски свят“, 2009;

„Балада за оркестър и диригент. 1946-1978“, Милко Димитров, „Морски свят“, 2012;

Балетните конкурси във Варна 1964-2012, сборник;

„За варненския балет. Ретро“, Светла Трайкова, „Морски свят“, 2018;

„Руслан Райчев“, Петър Русланов Райчев, Румяна Каракостова, „Геа Либрис“, 2019;

 „Варна. Енциклопедия Театър. А-Я“, „Морски свят“, 2019;

Държавен архив Варна;

Архив на Държавна опера Варна;

Личен архив.

TOP