Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ГАЛЕРИЯ

Операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер ще има премиера утре на сцената на Варненската държавна опера. Тя е осъществена в партньорство с Операта на Магдебург, съобщиха на пресконференция от екипа на спектакъла. С нея се дава старт на тазгодишния Коледен музикален фестивал на Варна.

Цялата статия на БТА можете да прочетете тук

Оперният блогър Ивайло Спасов за заключителния гала концерт на Опера в Летния театър – Варна 2023 

Соня Йончева е природна стихия. Талантът й е толкова голям, че предизвиква климатични промени - като че ли, за да може да си докаже, че и с това предизвикателство ще се справи. Ще ви разкажа за една гала, на която й вървя по вода, по много вода; и по звезди, големи звезди - на сцената, а не в небето. Вместо обявената пълна Синя луна, имаше проливен дъжд - топъл, летен, пречистващ. Това бе сякаш тест от съдбата за мотивацията на хората и за магнетичната сила на възвишеното оперно изкуство. И резултатът бе видим: висок професионализъм дори при форсмажорни обстоятелства, безусловна отдаденост на духа и културата! И публика - вярна публика, очакваща стойностни събития; дошла с чадъри, дъждобрани, превъзмогваща физическия си дискомфорт в името на душевна наслада, на “уважението към големия артист” - както си говореха хората в местната аудитория, дошли да видят за пръв път на живо звезда от ранга на Соня Йончева, която в момента е най-ярката емблема на българската култура по света. 

Дебютът на Соня във Варна - с основен акцент върху “Норма”, “Тоска” и обичани от публиката арии, дуети, ансамбли - бе историческо събитие и със сигурност ще остане като вечер, която никой няма да забрави скоро. За изпълнителите, за музикантите, за публиката, за мнозина това бе първо по рода си преживяване - опера под държа; далеч от идеални условия, но достойно изпълнен дълг и публика, жадна за още - така че догодина ще има продължение (но засега ще запазим вълнуващите планове в тайна). 

Браво на всички замесени за куража, издръжливостта, комбинативността! На музикантите - които, макар и под издигната шатра, все пак излагат най-свидното (инструментите си) на неблагоприятни условия; на певците - които с гласовете си трябваше да преодоляват ветровити фронтове и буреносно ромолене; на техническите служби, които трябваше бързо да покрият сцената на Летния театър; на организаторите на събитието, които действаха решително, бързо и ефикасно (за да съкратят и адаптират спектакъла, а не да го отменят - което щеше да е най-лесният, но най-разочароващ сценарий); на примата на вечерта Соня - която не мислеше за това дали прическата й ще се развали, гримът й ще се разтече или роклята й ще се намокри (а досущ като Тоска доказа, че “живее за изкуството и любовта”) - и показа присъщата си артистична класа и човешка топлота, комбинацията от които плени местните почитатели! 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специална кореспондентка на „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

БАЛЕТНА ГАЛА на ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

 

29.04.2018

 

Балетната гала бе поднесена в Международния ден на балета, който се отбелязва на 29 април, рождения ден на Жан-Жорж Новер (1727-1812), създателя на действения балет, който извежда танца от пантомимата на големите барокови опери и установява принципите на съвременното танцово изкуство.

 

Гала концертът, посетен от много зрители, започна с няколко изпълнения на съвременна хореография, в които участваха и възпитаници на НУИ „Добри Христов“ във Варна. Особено добре се представи едно от момичетата. Впечатляващи бяха двете дванайсетокласнички Ванина Йорданова и Лора Антонова, които танцуваха „Peculiar“, хореография на Barbatugues, със завидна координация в синхронните движения при много бързо темпо.

Очарователен бе и детският кордебалет на учениците от шести клас, които облечени в национални носии, представиха българско хоро, също съвременна хореография. Разбира се, когато става дума за балета на XX век, не може да липсва „Спартак“ от Арам Хачатурян, pax de deux от който изпълниха с висок професионализъм Силвия Христова и Мартин Чикалов.

 

Класическата част започна с „Видението на розата“ по известната „Покана за танц“ от Карл Мария фон Вебер с вариации на Хектор Берлиоз. Михаил Фокин (1880-1942) създава хореографията специално за Вацлав Нижински, който тогава танцувал в Балета на Сергей Дягилев.

 

Галина Велчева и Франческо Бруни пресъздадоха с подчертан финес тази пропита с романтична мечтателност хореография. Публиката особено хареса ефектните скокове на Франческо Бруни, италиански балетист, който сега е част от състава на варненската балетна трупа.

 

По-нататък можахме да се насладим на премиерното изпълнение на „Спящата красавица“ от Чайковски. Не целия балет, разбира се, а вариации от първо действие и цялото второ действие. Красива хореография на Мариус Петипа. Ще се получи хубав спектакъл, когато бъде представено цялото произведение. Фея Люляк бе Венета Гочева. Възхищение предизвика Принцеса Аврора, в изпълнение на Весела Василева, примабалерина на Русенската опера. За високите си и мощни скокове бе аплодиран и Павел Кирчев, премиерсолист на Варненския балет, който се превъплъти в образа на Принц Дезире. Заключителните овации събра темпераментната част от увертюрата към операта на Росини „Вилхелм Тел“.

 

Музиката за балетната вечер бе излъчена на запис и това определено улесни артистите да покажат най-доброто от себе си. Режисьор на спектакъла бе руската хореографка Светлана Тоншева. Балерината е танцувала в Московския Кремълски балет, а сега живее и твори в България. Нейният гала концерт се открои с много вкус и силна изразителност. Изпълнението на кордебалета на Държавна опера Варна също бе точно и добро.

С други думи - „Златната муза“ е напълно заслужена. Браво!

 

Превод ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-ballett-gala-der-oper-varna/

 

 Прочетете още:

ЧЕСТИТА НАГРАДА "ЗЛАТНА МУЗА 2018" ЗА БАЛЕТНАТА ТРУПА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА!

 

 


 

Соня Йончева поднесе незабравима Оперна гала с колеги, под неспирен дъжд и мълнии

Димитър Сотиров за КУЛТУРНИ НОВИНИ

Проливен дъжд и гръмотевици съпътстваха – от първата и до последната минута (!) – планираната с разбираема творческа любов и амбиция Оперна гала, като кулминационен финал на XIV издание на фестивала „Опера в Летния театър“, със специалното участие на прочутото ни сопрано Соня Йончева. Предвид екстремните обстоятелства обаче, присъстващите чуха съкратен вариант на мащабно замисления концерт, с който световната прима дебютира на варненска сцена. И тя, и колегите ѝ: Валентина Куцарова (мецосопран), Милен Божков (тенор) и Пламен Димитров (баритон), както и  оркестрантите от Държавна опера Варна, начело с диригента Кръстин Настев, запазиха удивително самообладание и демонстрираха рядко срещан професионализъм под свъсеното и разплакано небе.

Заради буреносната прогноза, ефектно подготвеният от режисьора Сребрина Соколова мултимедиен спектакъл, с движещи се надписи над откритата лятна сцена, бе своевременно трансформиран при монтажа на подвижна покривна конструкция – за оркестъра и солистите. Дъждът с гръмотевици започна часове по-рано, но малко преди обявения начален час пороят поутихна – колкото да подлъже и организаторите, и публиката, преди да се разрази с нова сила, минути преди началото на Галата. Увити в дъждобрани и с истински или импровизирани чадъри, повечето зрители заемаха местата си в явно двоумение какво да предприемат… И докато публиката и музикантите все още се питаха дали при тези условия събитието изобщо ще се състои, отговорът дойде мигновено с мощен аплауз – оповестил появата на сцената на самата Соня Йончева, съпроводена от диригента Кръстин Настев (неин бивш съученик от Музикалното училище в Пловдив).

Юлияна Караатанасова

На 16 август 2023 от 21.00 часа, на връх рождения си ден, Красимира Стоянова изигра Тоска в едноименната опера на Пучини в Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“. Публиката видя певицата в тази нова за нея роля, след превъплъщенията ѝ на сцените на Виенската Щатсопера, Сиена и Токио.

Сюжетът на тази велика опера на Джакомо Пучини е история за любов, похот и политически интриги, чието действие се развива в Рим през юни 1800 година, сред големи политически вълнения по време на Наполеоновите войни. Действието обхваща по-малко от 24 часа, което предполага сгъстено, интензивно преживяване. Главните герои са трима – оперната певица, дивата на Рим Флория Тоска, нейният любим Марио Каварадоси - художник и републиканец, и началникът на полицията барон Скарпия. Наричат „Тоска“ най-смъртоностната опера, поради факта, че и тримата главни герои умират в хода на действието. В унисон с естетиката на веризма са подбрани местата в Рим, които са фон на действието, като например базиликата „Свети Петър“. Реализъм или по-скоро натурализъм в музиката откриваме в прелюдията към трето действие, в която Пучини използва овчарска народна песен, дочуваща се в далечината. Премиерата на 14 януари 1900 година в римския театър „Констанца” се състои в обстановката на нестабилен политически климат, изпълнен с потисничество, престъпност, насилие и злоупотреба с власт. Въпреки това операта постига огромен успех. Интересен факт е, че сопрановата ария Vissi d’arte Пучини добавя в последния момент, след като певицата се оплаква, че героинята й няма достатъчно солови номера.

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

Оперният блогър ИВАЙЛО СПАСОВ за „Турандот“ в Опера в Летния театър на 23 август 2023 година

“Турандот” в памет на Кузман Попов бе първокласно събитие с ешалон от солисти, достойни за най-престижните оперни театри в Европа и по света. Знаменито е превъплъщението на Габриела Георгиева като Ледената китайска принцеса от заглавната роля на последната опера на Пучини (например в изключително стилната и красива постановка на националната опера в Мексико, както и на Иван Момиров като покорителя на нейното недостъпно сърце - енигматичния персийски принц Калаф (например от оперния фестивал в Сплит, Хърватия.

В компанията на такива благороднически фигури няма как човек да не се почувства извисен. В оперната Вселена има множество принцове и принцеси, крале и кралици, но статутът, който притежава богоравната наследница на Поднебесната империя, е несравним с нищо друго: Турандот стои най-високо в сопрановата йерархия. В свят, в който се толерира Анна Нетребко да пее Турандот (казвам го не защото е рускиня, а защото няма гласовите и артистични качества за тази роля), да имаш на разположение Габриела Георгиева е истинска привилегия и наслада за всички рецептори! Именно с нея опознах тази партия преди години и в рамките на България смятам, че е единствената, която може така пълнокръвно да я изпълни към настояща дата. Гледал съм превъплъщенията и на други оперни певици, които уважавам - така например преди почти 3 години, в разгара на мрачните есенни времена от първата година на ковид-пандемията (но пък точно в светлия Световен ден на операта) гледах именно тази продукция на Държавна опера Варна, която гостуваше в НДК - Калаф тогава отново бе Иван, а Турандот - Цветелина Василева; Лиу и Тимур бяха изпълнени много вълнуващо от Илина Михайлова и Деян Вачков. Режисьорът на постановкат,  изтъкнатият дългогодишен главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов почина само няколко дни по-късно… Знаково някак… Снощи щеше да бъде горд от възобновения си с такава виртуозност спектакъл - убеден съм, че щастлива щеше да бъде и Гена Димитрова, чиято ученичка и достойна наследница в драматичния сопранов репертоар е именно Габриела Георгиева, а Иван Момиров е един от младите певци, чийто талант тя припознава много рано и кани за сценични изяви с нея в началото на бляскавата му кариера.

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

Юлияна Караатанасова - в. Дума

На 14 август 2023 на сцената на на Опера в Летния театър мюзикълът „Красавицата и Звяра“ по музика на Алън Менкен, текст Хауърд Ашман и Тим Райс, либрето Линда Уулвъртън събра максимално допустимия брой зрители. Заглавието бе поставено за пръв път у нас през 2022 година по повод 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна. Нетърпелива детска публика многократно подканяше с аплодисменти артистите преди началото на спектакъла в очакване на любимите герои, познати от екранизацията на режисьора Бил Кондън с участието на Ема Уотсън и Дан Стивън. Този музикален филм постигна най-голяма печалба през 2017 година и е отличен с четири номинации на 23-те Награди на критиците и две на 71-вата церемония за Наградите на Британската академия, както и номинации за „Оскар“ за най-добър дизайн на продукция, дизийн на костюми на 90-та церемония на наградите „Оскар“. Още през 1991 едноименният анимационен филм на Уолт Дисни печели „Оскар“.  Основан на френска класическа приказка, мюзикълът „Красавицата и Звяра“ е обявен на Бродуей за един от най-добрите мюзикъли на всички времена.

Прочетете пълната статия тук

http://bnr.bg/horizont/post/100872398

Росица Кавалджиева
БНР, 27.08.17 в 22:30


 

 

Ивайло Спасов

Най-добрата “Тоска”, която съм гледал на територията на България и категорично една от най-добрите в света! Само половин година, след като направи своя дебют в ролята и той бе посрещнат с екстаз от публиката и критиката във Виена, а след това и в Токио и Сиена - Красимира Стоянова избра Варна за мястото у нас, където да срещне родната публика със своята интерпретация на тази толкова често играна роля от всички велики сопрани. Само часове след деня на Варна, празникът за всички нас продължи и на следващия ден и кулминира с това, че бе рожденият ден на обичаната по целия свят българска оперна прима - да го отпразнуваш на сцената е висша форма на себеотдаване! “Каква осанка само, какъв характер и харизма”, бяха само част от впечатленията, които аудиторията около мен си споделяше с възхита в антрактите по повод навършващата пред очите ни 61 години Маестра (с възрастта си тя демонстрира лично достойнство и почтеност в професията). 

Илина Михайлова
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 17.08.2017, „Лучия ди Ламермур“

 

Сред традиционната сценография на Димо Костадинов, напомняща повече Шекспир, Огнян Драганов бе развил своите режисьорски виждания. С доста странни, невинаги с добър вкус идеи и без никакво доверие към музиката на Доницети. С поукрасен пролог сме свикнали, но така да развалиш Torre di Wolferag, е само по себе си постижение. Вместо една събрана картина, се виждат двама певци, единият отляво, другият отдясно в края на сцената, възседнали два бутафорни коня, като две нещастни статуи –  акустично това въобще не проработи.

Илина МихайловаПоднасям голямото си възхищение на Маестра Николета Конти на диригентския пулт. Не само че всичко бе инсценирано крайно неблагоприятно за пеене, ами се развали и димната машина, която непрекъснато произвеждаше излишен пушек, дразнеше с шума си и никой от сценичните работници не се осмели да изключи съоръжението. Маестра Конти поднесе една фино стилизирана интерпретация и спаси честта на Доницети инеговата музика.

Като Лучия видяхме сопраното Илина Михайлова. Добре воден лиричен глас с добри колоратури. Тя не е сладка субретна Лучия, а глас с много плът и въпреки това леки височини. В артистично отношение със сигурност би могла да направи много повече, отколкото й беше позволено от тази режисура. Същото се отнася и за Едгардо.  

Михаил Михайлов всъщност не е Tenore di grazia, гласът отива вече в Spinto. Би се представил добре в дуета с Енрико, но заради режисурата нищо не се получи. Накрая Едгардо също изпълни голямата си ария в неудобна позиция и се опитваше да направи най-доброто. Гласът има приятен тембър, технически би могъл да подобри това или онова, при една нормална режисура определено би пожънал успех.   

Злият, всъщност честолюбив брат на Лучия, Енрико е Свилен Николов. Много стабилен и красив баритон с голяма издръжливост, той също би се представил по-добре, ако му беше дадена тази възможност. Гласът му хармонираше много добре с тенора на Едгардо, ако не беше... Недолюбваният годеник Артуро бе Христо Ганевски, можеш да се осланяш на него, но и той не е виновен, че беше въвлечен във всичко това. В ролята на Раймндо Евгений Станимиров излъчваше бащинска топлота и спокойствие, той единствен от всички беше освободен от режисьорски глупости. Като Алиса и Нормано екипа допълниха Вяра Железова и Пламен Долапчиев.

Хорът, с диригент Цветан Крумов, се представи много добре. Костюмите на Салваторе Русо съвпадаха с епохата, макар и в някои случаи да бяха прекален разкошни.

Публиката недоволстваше от странните смущаващи шумове и някои дори си тръгнаха след антракта.

Накрая имаше големи овации за тримата протагонисти и Маестра Конти.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-lucia-di-lammermoor

Превод Виолета Тончева

 

Световната премиера на „КАЛАС И ОНАСИС“ от Христос Папагеоргиу през погледа на ЮЛИЯНА КАРААТАНАСОВА

Прочетете целия текст тук

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 9.08.2017, „Манон Леско“

 

Пучини иска емоции! Те трябва да намерят още по-ярък израз, споделя мнението си изпълнителката на главната роля Радостина Николаева, която замести в последния момент Валерия Сепе. Младата певица, солистка на Софийската опера, демонстрира красив топъл тембър, в техническо отношение гласът е перфектно школуван. В артистично отношение тя абсолютно убедително пресъздава любовта си към Де Грийо, още повече й вярваш, когато богатството и луксът се превръщат в за нея в злощастна съдба.

Нейната голяма ария в четвърто действие несъмнено бе кулминацията на представлението. Не може да се каже същото за Ефе Кислали в ролята на Де Грийо. Всъщност той изпълни добре само сцената  (guardarte, pazzo son), която явно добре познаваше, може би я е пял често. Гласът на младия турски певец е тъмен или съзнателно потъмнен, почти до баритон, недостатъчно гъвкав, интерпретацията му крайно неизразителна. Понякога създаваше усещането, че се концентрира само върху нотите.  

Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много  убедителен в артистичното си превъплъщение. Евгений Станимиров в ролята на Жеронт бе приятен за слушане, представи достоверно стария сластолюбец, Христо Ганевски привлече вниманието като Едмондо.

Много красиво прозвуча първото Arioso с хора. Пияният фенерджия на Владислав Владимиров също допадна на зрителите. Обещание за бъдещето дава мецосопраното Силвия Ангелова в ролята на музиканта. Добри думи могат да се кажат и за останалите малки роли.

Изпълненията на хора, ръководен от Цветан Крумов, прозвучаха адекватно и добре школувани, което се отнася и за хора на Детско-юношеската опера с художествен ръководител Ганчо Ганчев.

На пулта Ян ван Маанен дирижираше доста лежерно. Пучини има нужда от емоции! Без бавни темпа. Неясно защо интермецото преди трета картина, което съвсем точно пресъздава настроението на ситуацията, бе изсвирено преди четвърта картина. Малко повече темперамент за следващи представления на тази опера със сигурност ще се отрази добре.  

Режисурата, дело на директора на Бургаската опера Александър Текелиев, беше консервативна и навсякъде прецизно изградена. Далеч от т.нар. режисьорски театър. Много приятно. Съответно съобразена с режисурата бе и сценографията на Владимир Топенчаров.

Представлението бе много добре посетено и много хареса на публиката, която аплодираше силно и продължително.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-sommeroper-manon-lescaut

Превод Виолета Тончева

Най-новата постановка на Държавна опера Варна – балетът „Ромео и Жулиета“ ще има своята премиера на фестивала „Опера в Летния театър“ на 8 август от 21 часа. Балетмайсторът Сергей Бобров поставя епохална продукция с много артисти и впечатляващи сценични решения като използва ефекти от трагедията и киното. Точно толкова са впечатляващи и костюмите на художничката Ася Стоименова – стилни, попили от цветовете и формите на различни култури, но създадени с мярка и вкус.

 Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова в artvarna.net

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

Сергей Бобров даде нов живот на „Катерина или Дъщерята на разбойника“. Фрагменти от него ще видим на Балетната гала на 7 август в Летния театър.

 Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова в artvarna.net

Поредната премиера в програмата на Опера в Летния театър зарадва публиката на 29 юли. Под диригентството на маестро Григор Паликаров и режисурата на Нина Найденова публиката преживя виртуозен „Фалстаф“ с участието на Кирил Манолов, Мариана Пенчева и водещи солисти на Варненската опера, оркестър и балет.

Прочетете целия текст на Юлияна Караатанасова - тук

 

 

ДАРИНА ТАКОВА, Facebook, 10 декември 2016

Държавна опера Варна, гост на ФОБИ в Стара Загора с "Борис Годунов"

Първа моя среща с гениалната опера. Интересът ми бе повишен най-вече от присъствието на Карло Коломбара и неговия дебют като Борис. Бях пряк свидетел на вълнението му по време на дългия процес на подготовка на ролята. Роля мечта за всеки бас, нещо като "Травиата" за сопраните. Но докато Виолета е роля на красотата, виртуозността и младостта, то Борис е върха на пирамидата в кариерата на басите. Не бива да се заиграват с нея младоци, не е роля за дебют, или пилотна роля за изстрелване в орбита. Борис е крайната цел на една голяма кариера, короната на басовите роли. До нея се стига плавно, бавно и закономерно, ако стълбата на големите постижения е изкачвана с разум и интелект.. Освен точния глас, чисто като вокална характеристика, този глас трябва да е доведен до съвършенството на инструмент който може да пресъздаде сложния рисунък на един наистина грандиозен персонаж. Житейският и професионален опит са абсолютно задължителни, за да се изгради този изключително предизвикателен психологически и философски образ. Ние, като неразривно свързани с руската култура, душевност, специфика и дори да не владеем до перфектност, сме близки до езика, едва ли бихме могли да разберем сложността на партитурата за един западен европеец.

Карло е сюблимен артист със значима кариера, перфектна вокална техника и огромен опит. Покрай приятелството и общите ни проекти, бях свидетел на затрудненията му най-вече с езика. Справи се блестящо, но разбирам напълно коментара му след спектакъла, че се чувства обезкостен.
Италианските белкантисти не са много по вкуса на българина. Често рафинираността им се счита за безгласие. Това, разбира се е глупаво и повърхностно мнение.

Да, ние сме дали изпълнители на Борис Годунов, останали в историята като най-големите монументи на тази роля: Христов, Гяуров, Гюзелев. От интерпретацията на Борис Христов като Годунов ще продължат да се учат и вдъхновяват поколения и поколения, докато съществуват светът и операта в него. Колоси, еталони, гении. Както Гласът на нашата Гена, или ненадминатите артистизъм и каризма на Райна Кабаиванска. Имаме ЕТАЛОНИ! И гласове! Артисти, продиктували световни стандарти, благодарение на което, трудно приемаме нещо друго и различно. Както казвам често за роли като Турандот, Абигаиле, Лейди Макбет, Джоконда и много, много други "Имам гласа на Гена в ушите си". Или "след Тоска на Райна трудно мога да възприема друга".
Всичко това не отнема нито грам от качествата и значимостта на Коломбара. Висока каратура във всяко едно отношение- култура, психология, музикална линия, интерпретация на огромен артист! Пожелавам му да продължава да надгражда и претворява своя мечтан Борис по много сцени!

Моят голям възторг, обаче, дойде и от много, много други фактори!
Всичи останали бяха перфектни!

Великолепен Пимен на Деян Вачков. Това момче ме изненада и възхити! Страхотна фрма, новозавоювана техника, красив и мощен глас, изравнен в целия регистър. Интелект и точност в прочита на ролята- сложна и за доста по-зрял като възраст и опит артист. Не можех да повярвам, че това младо момче се превъплъщава и интерпретира по този перфектен начин образа на стария монах. Мноооого високо ниво! Браво, Деяне!

Страхотен Варлаам на Гео Чобанов!
Артисти, които непрекъснато се развиват и не спират да инвестират в своето артистично израстване, което при нас, оперните певци е за цял живот, ме правят истински щастлива. Гео премина през няколко майсторски класа на нашата фондация и взе ценни формули от Коломбара и Скандиуци, които веднага е адаптирал към професионалните си изяви! Браво, Гео!

Черешката на тортата за мен бе Арсений Арсов.
Радвам се на всичко, което той споделя с нас тук във Фейсбук, а на живо ме хвърли в изумление. Арсений скоро навърши 60, споменавам го , защото това специално го слага направо в категория "феномен". Изключителна, чак поразителна вокална свежест, което е признак за перфектна техника, каквато, смело мога да заявя, че почти никой в днешно време на притежава. Освен всичко това, зарядът и енергията, с които Арсений пее, са наистина недостижими, на фона на вялото и безсмислено пеене на повечето съвременни певци, които са на светлинни години от техниката на дихание и опора. Каква дикция и артикулация на текста, каква дълбочина и психологическа концентрация в образа на Григорий!
Арсений! Възхищавам ти се, приятелю!

 

Балетмайсторът Сергей Бобров разгръща сценичния разказ с филмови и хореографски ефекти и с енергията на младите артисти

Прочетете цялата публикация на Искра Сотирова тук

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

Откъс от анализа на музиковеда Екатерина Дочева за събитията във фестивала „Софийски музикални седмици“ 2023, сред които тя откроява Симфоничния концерт на Държавна опера Варна, с маестро Павел Балев и солист Албена Данаилова, изнесен в зала „България“ на 28.06.2023 г. В програмата: „Ламенто“ от Марин Големинов, Концерт за цигулка и оркестър на Панчо Владигеров със солист Албена Данаилова и Нулевата симфония на Антон Брукнер.

 

Кузман ПоповКУЗМАН ПОПОВ ПОСТАВИ „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛ С 4 СЪСТАВА

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Кузман Попов

Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов се завърна въодушевен от бравурната премиера на Вердиевия шедьовър „Ернани” на оперната сцена в Истанбул на 26 ноември 2016. Българската постановка на „Ернани” в Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi), реализирана от постановъчен екип на Държавна опера Варна в състав Борислав Иванов - диригент, Кузман Попов – режисьор и художник, Румяна Малчева – хореограф, предизвика истински фурор сред културната общественост на Истанбул.

- Поздравления за този огромен успех, г-н Попов! Как се стигна до него?

- Най-напред бих искал да подчертая, че това е резултат от добрите партньорски взаимоотношения между Държавна опера Варна и Истанбулска опера и балет, които поддържаме от няколко години. Така се стигна и до идеята за наша постановка там. В постановъчния екип бяхме поканени Маестро Борислав Иванов като диригент, аз като режисьор и сценограф и Румяна Малчева като хореограф. Предложението за „Ернани” дойде най-напред от Маестро Борислав Иванов, след това се появиха и други варианти. Маестро Селман Ада, генерален директор на всички оперни театри в Турция, познат и на варненската публика, предложи „Отело”, обсъждаха се „Селска чест” и „Палячи”, докато накрая домакините окончателно се спряха на „Ернани”.

- Как Ви подейства мащабът, присъщ на такъв мегаполис като Истанбул?

- Разликата е огромна. Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi) разполага с 800 души персонал и всички необходими ателиета – шивашки, тапицерски, дърводелски, обущарски и пр. Но и те, като нас, използват световната практика за обмен на декори и костюми, така че съгласно договора Варненската опера предостави на турската страна своите готови декори и костюми. Ето тук се появи проблемът с мащаба. Ако нашият варненски хор се състои от 40 души, техният наброява много повече, солистите и балетните артисти също са повече и аз като художник на постановката имах много повече работа, отколкото си представях първоначално. Наложи се да рисувам нови скици за костюми, шапки, диадеми и дори обувки, както и да контролирам изработването им.

- Това в каква степен умножи обичайното предпремиерно творческо напрежение...

- Многократно. Ако не репетирах на сцената, бях в ателиетата и това от 11.00 до 20.00 вечерта, понякога и по-дълго, всеки божи ден с изключение на неделя. Като добавим още по 1 часа на отиване и на връщане за предоляване на пътния трафик между операта и хотела, в работния ми график нямаше време за нищо друго, освен за постановката на „Ернани”.
Заминах на рождения си ден, 30 октомври, незабавно се потопих в този Истанбулски режим и излязох от него след премиерата на 26 ноември. Едва тогава си дадох сметка за умората. Натоварването наистина беше огромно, но удовлетворението също е огромно и „Ернани” определено си струваше усилията. Радвам се, че в дългогодишната си артистична кариера имам подобно преживяване.

- Какво впечатление Ви направиха турските оперни певци?

- Турските гласове ми направиха изключително добро впечатление. С Маестро Борислав Иванов споделяме мнението, че Efe Kislali e тенор от световна класа, сопраното Burcin Savigne е изумително, за баса Zafer Erdas е малко да се каже, че е чудесен. Истинско удоволствие беше да работим с тях и колегите им от четирите състава на „Ернани”. Да, ние поставихме „Ернани” в Истанбул с 4 солистични състава – подготвихме 4 сопранистки за Елвира, 4, дори 5 тенора за Ернани, 3 баса за Силва, 3 баритона за Дон Карло! Те, както и повечето турски изпълнители, са учили оперно пеене в Италия или в Турция, където са преподавали много италиански педагози.

- Репетиционният процес отличаваше ли се с нещо различно?

- Забележително беше отношението на екипа към предстоящата премиера. На всички репетиции присъстваха всички състави, всеки наблюдаваше как работи неговият колега, певците не маркираха с глас и се стараеха да влизат изцяло в образа по време на мизансцен, никой не отказа да направи каквото и да било, свързано с нашите изисквания. Всички солисти, хористи и балетисти неотлъчно бяха там, тримата ми асистенти също не се отделяха от мен. Разбирахме се на няколко езика, но най-вече на световния език на музиката и там не срещахме никакви затруднения. Това беше един невероятен работен процес, който ме срещна с хора, жадни да творят. В Турция на оперните певци обикновено им липсва сценичен опит, тъй като при тях преобладават балетни постановки и концертни изпълнения, оперни заглавия се поставят по-рядко. Голямата мотивация на участниците в „Ернани” и желанието им да съдействат всячески на българския постановъчен екип ангажира и нас да дадем най-доброто от себе си.

Всъщност презумцията беше да включим в главните роли наши солисти, но като се сблъскахме с такива великолепни гласове и такъв огромен потенциал за творчество, решихме да изоставим първия си замисъл и да предоставим на домакините възможност за максимална изява.

 

- И това е било печеливш ход...

- О, да. Удоволствието от творческата среща беше взаимно и то пролича в премиерния спектакъл, който организаторите, участниците и музикалните критици определиха като фурор. Това беше думата, която се чуваше навсякъде. Такива възторжени и продължителни аплаузи отдавна не бяхме получавали - и аз, и Борислав, и целият екип. Не бих могъл да изброя колко много хора дойдоха лично да ни поздравят - сред тях личности от най-високо ниво, представители на различни институции, артисти, колеги, почитатели на операта и приятели на България.

- Несъмнено партньорството между Варненската опера и Истанбулската опера и балет ще продължи.

- Вярвам в бъдещето на това хубаво сътрудничество, вече имаме набелязани проекти за следващата година. Предстои нашата постановка на „Ернани” да бъде показана на международния фестивал в Аспендос, там вече ще включим и български солисти. Ще представим в Турция наше заглавие, може би „Норма”. Във Варна очакваме гастрол с постановка на най-известната турска оперна режисьорка, непременно ще поканим на варненска сцена и някои от турските солисти в „Ернани”. Съществуват различни възможности за колаборация и съвместни проекти, които биха били от взаимна полза за двете страни.

 

 

От Duda Tawil (журналист, кореспондент на PTT във Франция,  по покана на APE – Association de la Presse Étrangere)

Точно когато решим, че класическият балет вече е дал на света, каквото е могъл, се появява Държавна опера Варна от България с хореограф Сергей Бобров и покорява парижката публика в продължение на три дни с една от най-великите танцови класики – „Лебедово езеро“.

Многонационалната танцова трупа гастролира в Англия и във Франция. Сергей Бобров, който е с над 20–годишен опит на сцената на Болшой театър и е от руски произход, умишлено е избрал да представи оригиналната версия на Чайковски от световната премиера през 1877 г. в Болшой театър в Москва.

 

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

 

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

 

С прискърбие съобщаваме, че на 1 юни 2023 г., едва на 38 години, внезапно почина тенорът Христо Ганевски, солист на Държавна опера Варна. Поклонението ще бъде на 3 юни от 11.00 часа в Ритуалната зала на Централните гробища.

Роден във Варна, завършил НУИ „Добри Христов“ и Музикална педагогика в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", той извървява целия си творчески път във Варненската опера. Постъпва като хорист през 2009 г., а след блестящото му превъплъщение в ролята на Граф Монте Кристо в световната премиера на едноименния мюзикъл през 2016 г. е назначен за солист.

На оперната сцена Христо Ганевски изгради забележителни образи като Абдало в „Набуко“, Император в „Турандот“, Принц Ямодоро в „Мадам Бътерфлай“, Вестител в „Аида“, Улдино в „Атила“, Артуро в „Лучия ди Ламермур“, Бенволио в „Ромео и Жулиета“ и др. Аплодирахме го на сцената и в редица оперни и оперетни концерти, сред които „С музиката на Щраус“, „Латино страсти“ и др.

Христо Ганевски трябваше да участва и в гала концерта „Tutto Verdi”, който на 16 юни ще открие XIV издание на Опера в Летния театър.

Вместо това, ще го изпратим с болка и тъга във вечния му път...

Почивай в мир, приятелю!

Съболезнования на близките!

От екипа на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна

 

Източник: http://www.duma.bg/print/134579

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Вестник „Дума”, 27. Октомври 2016 , брой: 244   1017   0

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Юлияна Караатанасова

Красиво, дълбоко разтърсващо преживяване бе столичната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" по музика, либрето и текстове на песните на холивудския композитор Ив Деска. След световната премиера, състояла се на 28 юни в Летния театър във Варна, на 17 октомври зала 1 на НДК гостоприемно приюти вдъхновените солисти, оркестър, хор и балет на Варненската опера, които сътвориха режисьорските идеи на Петко Бонев. Мюзикълът прозвуча под диригентството на Страцимир Павлов.

Музиката на "Граф Монте Кристо" на Ив Деска е в рамките на обичайното звучене за традиционния мюзикъл, като красивите мелодии "в общ тон", особено в любовните дуети, се вписват в стандартите на Холувуд и популярната музика. Интонации, познати от "Евита" и "Фантомът на операта" на Ендрю Лойд Уебър, както и такива, напомнящи на откъси от "Кандид" на Бърнстейн, дават на публиката онова, което тя очаква от жанра, гарантират нейното удовлетворение и касов успех на творбата. Красивите, широко разгърнати мелодични линии в партиите на персонажите, представящи влюбени двойки (Едмон Дантес и Мерседес) - Христо Ганевски и Илина Михайлова, (Валантин и Максимилиан Морел) - Християна Христова и Велин Михайлов, на фона на вълнуваща визия, реализирана със средствата на 3D мапинга на Полина Герасимова (като красивото звездно небе - фон на любовния дует на Едмон Дантес и Мерседес в началото и на последния им във финала на спектакъла), извеждат основната нишка в драматургията - несправедливо изгубените живот, любов и щастие.

Около нея се разгръща сюжетът, рисуващ сложните взаимоотношения на многобройните герои от романа на Александър Дюма, поставени в разнообразни ситуации, борба на его, победи, падения, унижения, ревност, алчност, властолюбие, възмездие, водещи до финала, разкриващ пред публиката цената на отмъщението.

Слушайте цялото интервю от сайта на Дарик Радио

„Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”

Предвижда се обновената Сцена „Филиал” да бъде открита в началото на 2024 г. с премиерен спектакъл на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Това каза в интервю за Дарик директорът на Театрално-музикален продуцентски център (ТМПЦ)-Варна Даниела Димова. Тя посочи, че ремонтните дейности на Филиала трябва да приключат до края на ноември. Сцена „Филиал” не е била реновирана в продължение на 57 години. От две години сградата бе освободена и очакваше старта на ремонта. В обновяването на Филиала се инвестират над 5,3 млн. лева по Оперативна програма „Региони в растеж”. Помощта на Община Варна е за над 3 млн. лв., изтъкна шефът на ТМПЦ-Варна. Ремонтът включва изцяло обновление на механизацията, салона и прилежащите пространства. Предстои изграждане на нова репетиционна и нова камерна сцена. Предвижда се увеличаване на полезната площ в задната част на сградата.  Отоплението на сградата ще бъде осигурено с нови и по-икономични котли. „Базата е от основно значение, защото за да имаме добър художествен продукт, той трябва да бъде произведен качествено и според всички стандарти”, отбеляза Даниела Димова. Директорът на ТМПЦ-Варна заяви, че приема „с огромна надежда и възторг” назначаването на  директора на Софийската филхармония Найден Тодоров за служебен министър на културата. „Считам, че той е един много грамотен и добър администратор. При срещите ни с различни министри винаги е давал много добри насоки, в които трябва да се развиват сценичните изкуства. Вярвам, че цялото си умение ще приложи сега, за да се „отлепим” от този кръговрат да ползваме 1/12 от миналогодишния бюджет, защото няма нов, както и за изясняване на много финансови въпроси, които влияят на творческите”, изтъкна Димова. За новите заглавия в оперния и театрален афиш на Варна, чуйте от разговора с Даниела Димова

 

Анкета на Виолета Тончева с участници и зрители по повод спектакъла на 17 октомври 2016 г. в София, НДК

Фотография Петър Ризов

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската операИв Деска – автор на либретото, текстовете на песните и музиката на „Граф Монте Кристо”:

Прекрасен спектакъл! Изключително съм впечатлен от постановката и цялата организация на моя мюзикъл „Граф Монте Кристо” от Варненската опера. Моите адмирации към директора Даниела Димова, режисьора Петко Бонев, диригента Страцимир Павлов и целия екип! В софийския спектакъл блестяха в главните роли Илина Михайлова и Христо Ганевски. Впечатлиха ме и останалите солисти с по-големи или по-малки роли. А 3 D мапингът на Полина Герасимова, както и сценографията и костюмите на Ася Стоименова, са достойни да бъдат представени във всеки един от 40-те театъра на Бродуей.

Росица Кавалджиева – музикален журналист, БНР:

С 10-минутни аплодисменти публиката в зала 1 на НДК заслужено възнагради спектакъла на Варненската опера, в който оживяха героите на знаменития приключенски роман на Александър Дюма. Мюзикълът „Граф Монте Кристо“ вече пожъна огромен успех на световната си премиера на ММФ „Варненско лято“ и след това на откриването на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново. Но на 17 октомври голямото предизвикателство беше присъствието на самия автор! Много висока оценка даде в разговора ни холивудският композитор от френски произход Ив Деска, създател на хитове за Мишел Сарду, Силви Вартан, Клод Франсоа, Франс Гал и други известни имена, автор на песните – победителки на Евровизия през 1971 и 1972 г., продуцент на първото американско турне на Тримата тенори.

Ето какво сподели Ив Деска за предаването „Каста Дива” на Програма „Хоризонт”, веднага след спектакъла: "Блестящо! Наистина много ми хареса начинът, по който е направено всичко. Постановката на Петко Бонев е чудесна. Полина Герасимова, авторката на 3 D мапинга, е изключително талантлив арист. Кастът е отличен – и певците, и балетистите. Много съм доволен! Премиерата на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ се осъществи в България по една щастлива случайност. Но аз бях заинтригуван от Вашата страна още преди много години, когато написах първия си хит за Силви Вартан. Оттогава винаги ми се е искало да посетя България, особено откакто тя стана демократична държава. И ето че сега моят мюзикъл „Граф Монте Кристо“ беше поставен първо тук, дори преди Ню Йорк. Това е удивително! Имам големи очаквания за бъдещето на спектакъла, трупата на Варненската опера и нейния директор Даниела Димова”.

Граф Монте Кристо в СофияПроф. Светозар Донев:

Много оригинален и интересен спектакъл, какъвто безспорно се прави за пръв път в България. Интригуващи сценични решения с прожекция и бърза смяна на кадрите – авангарден подход за поставяне на мюзикъл у нас. С него авторката на 3D мапинга Полина Герасимова адекватно пренася динамиката от живота на сцената. Силно ме впечатлиха постиженията на художничката Ася Стоименова и на диригента Страцимир Павлов, който очевидно плува в свои води. Оперните артисти обикновено трудно се приспособят към спецификата на мюзикъла, но тук случаят е различен. И това не е учудващо, защото преди „Граф Монте Кристо” Варненската опера вече има два други мюзикъла в репертоара си. Това са „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, които аз имах удоволствието да поставя. Поздравления за режисьора Петко Бонев и хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева. „Граф Монте Кристо” е голям успех за България и за Варненската опера.

Проф. Павел Герджиков:

Искам да поздравя цялата трупа на Варненската опера за хубавата постановка на мюзикъла „Граф Монте Кристо”. Едно високо професионално и комплексно постижение, за което заслуга имат най-напред режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов. За пръв път виждам този млад диригент и пианист и съм силно впечатлен от способността му да владее във всеки един момент спектакъла, като умело направлява връзката между музиканти, солисти, хористи и балет. Много добър музикант и много добър артист! Да добавя тук и балансирания звук. Във всичките си компоненти „Граф Монте Кристо” е един завършен и органичен спектакъл, който създава положителни емоции. Не крия и личното си пристрастие към солистите, повечето от които са мои студенти от Музикалната академия.

 

 

28 декември 2022 г. от Майк Смит

 

Коледа нямаше да е същата в Кардиф без балетите в St David’s Hall. През изминалата година видяхме множество трупи предимно от Русия, но след ужасната инвазия в Украйна това изглежда вече не е възможно. Руският държавен балет на Сибир трябваше да прекъсне сезона си в St David’s Hall, поради наложената от COVID-19, абсурдна отмяна на развлеченията за Бъдни вечер и планираните представления на „Лебедово езеро“ през 2021 г. не се състояха.

 

Тази година руснаците направиха път на българите и Варненската интернационална балетна трупа, която гастролира във Великобритания и Кардиф с четири балета, между които и "Лебедово езеро".

Пропуснах и затова не мога да коментирам "Лешникотрошачката" на руснаците миналата година и "Лешникотрошачката" на българите тази година. Но успях да проследя руското "Лебедово езеро" през януари миналата година в Оксфорд. Мога само да предположа, че промоутърите и на руснаците, и на българите оптимизират ресурсите, тъй като, ако не греша, в спектакъла на Варненския балет, ръководен от директора на оперния театър Даниела Димова, са използвани същият декор и същите костюми.

Вижте интервюто: кликнете тук

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

Отзив от Томи Попечкин

Феноменът на специалните събития произлиза от онези нерутинни занимания, които имат развлекателни, културни, лични или организационни цели, различни от  нормалната дейност на ежедневието. Те играят важна роля в човешкото общество от древни времена. Рутината на ежедневието е била разнообразявана с празници от всякакъв вид. В съвременния свят представите за специални събития се променят. Религиозните причини са станали по-маловажни, но възможността за отдих, социално или културно преживяване е притегателната сила. За значението на събитията са пример специално създадените събития. Често малък или голям град, който желае да привлече туристи, създава ново специално събитие, което да привлича посетители.

С откриването на Летния театър на Варна през 1957 г. Варненската опера поставя първата мащабна оперна продукция на открито в България. По идея на тогавашния директор на Варненската опера Емил Трифонов се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. Уникалният естествен зелен декор и романтичната атмосфера превръщат Летния театър в притегателно място не само за жителите на Варна, но и за туристите, които съчетават отдиха с възможността за социално и културно преживяване. Оперните представления радват зрителите, но липсата на регламент в програмирането и планирането им не водят до трайни нагласи у аудиторията за среща с високото изкуство.  

Изчезнала партитура и възстановяването ѝ по запис е само един от интересните моменти по пътя на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ към българската сцена. Очаква се авторът и други вип гости да посетят спектакъла в Зала 1 на НДК на 17 октомври. Желанието на Ив Деска е този мюзикъл да гостува в Америка.

Вижте повече: кликнете тук

 

 

Прочетете повече:

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

 

Среднощни фойерверки ознаменуваха премиерата на новия мюзикъл край морето

МИНА УЗАНИЧЕВА, в. “Weekend”, 20-21.08.2022

Приказна нощ – това е най-краткото, но и точно описание на най-новата премиера на Варненската опера. Артистите пресъздадоха една от най-популярните приказки в последните близо 300 години – „Красавицата и Звяра”. Мюзикълът от Алън Менкен под режисурата на Петко Бонев, представен пред публика преди няколко дни, е създаден по класическата адаптация на „Дисни”. Познатите анимационни герои оживяха в Летния театър в морската столица във великолепно съчетание от музика, актьорска игра, хореография и костюми, спектакълът очарова и деца, и възрастни, а фойерверките на финала превърнаха вечерта в истински празник.

 

 

VARNA/ Sommeroper: GROSSE OPERNGALA zum 85. Geburtstag von Borislav Ivanov. 25.8.2016

Елена Хаберман, специален пратеник на “DerneueMerker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

Варна/Опера в Летния театър: Голяма Оперна гала за 85-ия рожден ден на Борислав Иванов

25 август 2016

 

За празника се събраха много сподвижници от годините назад, но също и млади хора на изкуството, чиято кариера Борислав Иванов подкрепя безкористно с всички възможни средстава. 

Откриването бе с Увертюрата към „Набуко” от Верди, ефектно поднесена от майстора на диригентската палка. Пристигналият от Италия Мауро Аугустини, който провежда тук Майсторски клас, изпя убедително и добре фразирано арията „Dio di Giudo”. Аугустино е световноизвестен баритон, който се е изявявал няколко пъти и във Виена, в рамките на продукциите на „„Amici del Belcanto”, като Барнаба и Макбет. Положително впечатление, също както и преди в „Норма”, направи младият Христо Ганевски.

Младата Димитринка Райчева възхити публиката като Абигайл. Един не изяло драматичен, но великолепно воден спинтов глас, който е еднакво добър във всички регистри и никога не звучи пронизително или пресилено. В ролята на Жреца имахме възможността да чуем хубавия копринен глас на недостатъчно ангажирания в този концерт бас Гео Чобанов. Преди две седмици той пожъна голям успех като Варлаам.

 

Бойка Василева, почти контраалт, поднесе с това кадифе в гласа си, обаятелно красиво арията на Далила. В премиерата на „Борис Годунов” тя направи впечатление като Кръчмарката.

След блока от „Кармен” последва изпълнената със замах Полонеза от „Евгений Онегин”. 

Арията на Ленски Арсений Арсов поднесе с чудесна техника и фин лиричен глас. В „Борис Годунов” той бе Самозванецът. 

По-малко въздействаше Елена Чавдарова с Хабанера на Кармен. Хубав глас, но ролята предполага много повече страст в изпълнението.

Много радостна бе поредната среща с тенора Калуди Калудов, който изпълни доста роли не само при „Amici del Belcanto”, но и във Виенската Щатсопера през 90-те години. Слушахме го като Форесто. В ролята на Касио пя на премиерата, редом с Пласидо Доминго, Владимир Атлантов и Ренато Брузон. Няколко пъти Калуди Калудов изпълни и ролята на италианския певец в „Кавалерът на розата”. Също така участва в един бенефисен концерт за детската болница „Света Анна”, заедно с Руджеро Раймонди и Илдико Раймонди, която точно тогава се появи за пръв път пред виенската публика. На Оперната гала във Варна Калуди Калудов владееше абсолютно гласа си като Дон Хозе. В премиерния спектакъл на „Силата на съдбата” няколко дни преди това поднесе един забележителен Алваро.

Преди антракта чухме малък блок от „Трубадур”, откъдето дойде изненадата на вечерта. Като Манрико се представи сравнително младият тенор Валерий Георгиев, започнал кариерата си като оркестрант – валдхорнист. Певец с подчертан музикален усет, той притежава изключително богат спинтов глас с впечатляващо висок регистър и изпълни с лекота Стретата на Манрико. Истински суров диамант! В „Борис Годунов” той пресъздаде Шуйски.

 

Преди това имаше Терцет на Леонора, Манрико и Граф ди Луна от втора картина с великолепната Елена Баръмова и убедителния баритон Венцеслав Анастасов като Граф ди Луна. Този блок дирижираше със сигурна ръка и добри темпа Стефан Бояджиев.

Втората част бе открита с Увертюра към „Силата на съдбата”. На диригентския пулт излезе младата Вилиана Вълчева, която дирижираше и „Норма”. Всичко точно, но звучеше някак по военному, без галещата Вердиева ласка. Солото на кларинета за съжаление също не бе откроено подобаващо.

Последва дуетът на Маркиз Поза и Дон Карлос с изпълнителя на Полионе в „Норма”  Борис Луков като Дон Карлос – той сигурно би защитил чудесно цялата роля. Като Маркиз Поза чухме отново баритона Венцеслав Анастасов и отново всичко звучеше едновременно поетично и революционно.

Като Джилда се представи Ирина Жекова с красивия си лиричен сопран, който е вече малко по-зрял за тази колоратурна ария.

Орлин Горанов, тенор от Пловдивската опера, изпълни прочувствено Арията на Макдъф, влагайки голяма изразителна сила при пресъздаването на страданията на фамилията и народа в „Макбет”.

Програмата завърши с мощния блок от „Аида”. Камен Чанев порази със силата на гласа си, както и при успешните си изяви във Виенската Щатсопера. Неговата „Celeste Aida” щеше да бъде още по-хубава с pianissimo, но публиката особено се радваше на дълго задържаното му fortissimo.

Последва „Триумфалната сцена”. Евгений Станимиров като Рамфис звучеше жречески, както и преди в ролята на Оровезо. Гео Чобанов чухме като Царя. Димитринка Райчева бе прекрасна Аида, Амонасро пресъздаде Венцеслав Анастасов, а Елена Чавдарова бе Амнерис.

Хорът, подготвен от Стефан Бояджиев, бе в отлична кондиция.

След блока от „Силата на съдбата” на диригентския пулт отново застана Маестро Борислав Иванов, който умее съпричастно да съпровожда певците, според мотото на Караян: Те пеят, аз ги съпровождам”.

Борислав Иванов

 

Борислав Иванов е роден във Варна, но изгражда международната си кариера в Берлин, където привлича вниманието не само на Курт Мазур, но и на Херберт фон Караян.

Бил е дълги години шеф на Берлинския Симфоничен оркестър. Мнобройните му турнета го извеждат и на сцената на Виенската Щатсопера в ерата на Зеефелнер. Дирижирал е няколко представления на „Отвличане от сарая”, „Борис Годунов” във великолепната постановка на Шенк и „Селска чест” и „Палячи” с Джон Викерс в ролята на Канио.

Бил е също директор на оперите в София, Варна и Пловдив, където основава Вердиевия фестивал в Античния театър. На 85 години той е все още млад, продължава да работи и е изпълнен с планове, най-вече за да улесни старта на младите артисти към сцената. Сега той е Артистичен директор на Варненската опера и Почетен Генералмузикдиректор на Операта в Истанбул.

 

Преди концерта на Местрото бе връчено високото българско отличие „Златен век”, видяхме и документален филм за дългогодишния му творчески път. 

Участниците в галаконцерта пяха с грим и сценични костюми, така че между дамите нямаше „съревнование” за вечерните тоалети.

Elena Habermann  

„Der neue Merker” – Zeitschrift fuer Oper und Ballet in Wien und der ganzen Welt

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-grosse-operngala-zum-85-geburtstag-von-borislav-ivanov

Превод Виолета Тончева

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

 

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-norma

 

Дария МасиероЕлена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят за премиерата

ВАРНА. ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР; „НОРМА”

VARNA / Sommeroper: „NORMA“ 22.8.2016

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася  един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са  произведение на истински майстор в своята област.

Музикалната интерпретация бе поверена на младата Вилиана Вълчева. Благодарение на корепетиторската си практика, тя има сериозен принос и за постиженията на солистите. Маестра Вълчева дирижираше ясно и сигурно, но можеше да се желае и още малко прозрачност. Диригентите имат нужда от голям опит, за да проникнат в тези белкантови опери, които мнозина с лекота подценяват. Специално Белини се смята от компетентните професионални кръгове за много труден.   

В главната роля дебютира младата италианка Дария Масиеро, родена в Алесандрия край Торино. Това беше нейният дебют като Норма не само във Варна, а и в творческата й биография. Въпреки малкото репетиции тя поднесе едно много добро постижение. Много красив сопранов глас с богата piano-култура. Нейното рiano в „Casta Diva” поразяваше с красотата си. Учудващо зряло пресъздаване на ролята. По-малко вибрато в местата с forte щеше да направи всичко перфектно. 

Адалджиза беше Даниела Дякова. Много светъл мецосопран, всъщност втори сопран. Не се различаваше съществено от гласа на Норма, само звучеше по-лирично, което в крайна сметка създаде добър контраст. В солистичния състав Дякова беше единствената, която е гастролирала с ролята си в различни страни. Дуетите на двете певици със сигурност бяха кулминационните върхове на вечерта.

Борис Луков имаше неприятната задача да изпълни ролята на Полионе. Никак не е лесно да се пее тази роля, защото за белкантова опера тя е написана доста необичайно. Един тенор di Grazia ще се задави, на спинтовия тенор също няма да му е леко, а един силно драматичен тенор няма да бъде в хармония нито с оркестъра, нито с дамските гласове. Луков има добър спинтов глас, който при добра постановка нямаше така да потъмнява. Арията прозвуча в началото доста несигурно, което вероятно се дължеше на нервното напрежение, но впоследствие певецът надмогна вълнението и на финала звучеше наистина много добре.

 

Същото може да се каже и за Евгений Станимиров като Оровезо. Прекрасен глас, но и тук работата с диригент не би била излишна. Ако в първото действие се усещаше известна нервност, във второто действие тя вече бе овладяна.

В най-малките роли положително впечатление направиха Вяра Железова като Клотилда и Христо Ганевски като Флавио.

Възхищение събудиха двете деца на Норма – в ролята на дъщеричката очарователната, вече със собствено излъчване, макар и леко неуверена Белла Петрова и Борис Обрешков в ролята на сина.

Хоровите партии, точно изработени от Стефан Бояджиев, имаха силно въздействие.

Много голяма похвала заслужават гримьорите, които особено сполучливо бяха състарили Оровезо.

Спектакълът се радваше на огромен зрителски интерес, всички билети бяха продадени!!! Жалко, че „Норма”, както и другите оперни представления, се играят само веднъж. Такава обаче е традицията на оперното лято във Варна, на брега на Черно море, в красивия Летен театър, където музицирането е пълновластен господар, смущаван само понякога от бръмченето на самолет или от музиката в съседния Детски кът.

 

Елена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят

Превод Виолета Тончева

23. August 2016 13:32

Прочетете още:

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

„Норма” – шеста премиера на ММФ „Варненско лято” 2016

 

Сергей Бобров и Вилиана Вълчева  Сергей Бобров е главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия. Удостоен със званието за цялостната си творческа дейност като балетист и хореограф-постановчик. Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, а през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум „Балетът на ХХI век” в Красноярск.

Възпитаник е на Московското хореографско училище, а след завършването веднага го приемат в трупата на Болшой театър. В България Бобров поставя на сцената на Софийската опера и балет „Електра” и „Антигона” (2013 г.)

От сезон 2014/2015 е главен балетмайстор на Театрално-музикалния продуцентски център-Варна. Във Велико Търново трупата на културната институция гостува с балетния спектакъл „Дон Кихот”, чийто автор е Сергей Бобров.

Представлението, което е част от фестивалната програма на „Сцена на вековете”, ще бъде поставено на открита сцена на крепостта „Царевец” от 21 часа на 5 август, петък.
 
 
С какво се различава „Дон Кихот”, който ще видим сред естествения декор на средновековната крепост „Царевец”, от първите разработки на балета, г-н Бобров?
 
Това е моята версия на „Дон Кихот”. „Дон Кихот” има историческо значение за развитието на балетното изкуство. Първата постановка на балета се прави от Мариус Петипа и неговия малък екип при Мариинския театър, последвана от версията на Александър Горский  в началото на XX в. в Болшой театър. Тогава балетът се променя много, като включва в себе си много различни танци, изпълнявани от актьори. Моята версия за операта във Варна включва още повече танци и хумор от предходните варианти.
 
Участниците в балетното произведение, което ще гледаме на открита сцена на крепостта „Царевец”, са лауреати на завършилия съвсем скоро Международен балетен конкурс във Варна.
 
Да, наистина, в продукцията на Варненския театър участва Елена Свинко, която се нареди на третото място в конкурса. Другият лауреат от  конкурса е  Юрий Кудрявцев , който в „Дон Кихот” танцува партията на тореадора – той също има диплом от Варненския конкурс.Кудрявцев е носител и на златен медал от Московския конкурс за съвременна хореография. Екатерина Булгутова също има златен медал. Всички участници са медалисти от много конкурси.
 
Какво е мнението ви за развитието на балета в България, г-н Бобров?
 
Балетът е изкуство, в което винаги е необходимо да се работи. Аз винаги съм казвал, че когато високи професионалисти работят в един добър екип – в частност балета в България – само това може да даде добрите резултати. Българите като нация в исторически план винаги са били добри изпълнители. Смятам, че това е едно отлично начало и по този начин –  с много работа, българската трупа във Варна може да се превърне в състав от високо световно ниво.
 

Рецензия на "Дама Пика" - премиера 2022 на Държавна опера Варна с дир. Павел Балев и реж. Вера Немирова в престижното музикално списание "Das Opernglas", Германия.

DAS LEBEN - EIN SPIEL

Tschaikowskis PIQUE DAME inszeniert von Vera Nemirova und dirigiert von Pavel Baleff –das neue kreative Tandem als ständige Gäste an der Staatsoper Varna.

Die Schwarzmeer-Metropole Varna ist eine faszinierende Stadt mit einem opernbegeisterten internationalen Publikum. Die urbane Kulturszene und die Gastfreundlichkeit der maritimen Landschaft, mit viel Sonne, dem Strand und seiner langen Promenade, Parks, vielen Restaurants, Cafés und Bars ist nicht nur einladend, sondern auch bezahlbar. Viele internationale Besucher tummeln sich vor allem im Sommer hier und der internationale renommierte Ballettwettbewerb hat schon vielen Tanzbegabten zu einem Sprung in die große Karriere verholfen.

Am 6. April 1947 wurde das Opernensemble unter der künstlerischen Leitung des Sängers und Regisseurs Peter Raycheff gegründet. Es ist seitdem in dem 1912 erbauten Stadttheater beheimatet, das wie ein Schmuckstück im barocken Stil wirkt. Durch diese Institution bekam das europäische Musiktheater am Schwarzen Meer, in Bulgarien, eine neue Heimat. Das wurde damals schon euphorisch gefeiert und auch heute noch wird das Musiktheater dort liebevoll gepflegt. In den vergangenen 75 Jahren wurde das Opernhaus zu einer der führenden Kulturinstitutionen des Landes. Dort fanden über 40 Uraufführungen von Opern, Balletten und Musicals statt. Heute leitet Daniela Dimova das Haus und sie hat mit ihrem Team für das Jubiläumsjahr eine Buchsonderausgabe, Ausstellungen und viele Neuproduktionen geplant.

18 юни 2021

Отзив на Йери Хан, гл. ред. на престижното немско списание “Das Opernglas”, за „Графиня Марица“ на Държавна опера, публикуван в последния брой 9/2021 на списанието

„Варненско лято“ със своето почти 100-годишно същестуване е най-старият български музикален фестивал. От 1926 г. градът на Черно море кани всяка година зрителите на богата и разнообразна програма, която обхваща всички музикални жанрове, сред които особено обичаните мюзикъл, балет и естествено опера.

Който е бил във Варна през тази година и случаят го е срещнал с артисти или участници, непременно е установил, че всички говорят за Вера Немирова. Нейната наскоро състояла се във Варненската опера предпремиера на новата й постановка „Графиня Марица“ от Имре Калман очарова и вдъхнови ценителите както със своята свежест и оживено сценично действие, така и с ансамбловата игра и подчертано младежкия си състав. Нищо чудно, че ръководството се постара и успя да ангажира Вера Немирова като постоянен гост-режисьор за бъдещи продукции на оперния театър. По този начин се изпълнява и едно голямо желание на солистите: „Преди всичко бих искала да работя колкото може по-често с Вера Немирова, заради модерните подходи и новите импулси, с които тя ни зарежда“, изстрелва бърз отговор на въпроса ми, на какво се надява в бъдеще, водещата сопранистка Илина Михайлова, която мнозина разпознават като постоянната сценична партньорка на Хосе Карерас.

 

Прочетете статията > кликнете тук

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

Примата на Болшой Елена Андриенко гостува в балетната гала утре

 

В. "Стандарт" за Балетните събития на Опера в Летния театър и ММФ "Варненско лято" 2016

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2016-07-11&article=258041
  11 юли 2016

Италианското сопрано с български произход Кристин Арсенова дебютира като Виолета в "Травиата" на Верди

https://www.duma.bg/novo-ime-izgryava-na-operniya-nebosklon-n241944?fbclid=IwAR2PQl875L_nhJn_4KsTHLunUL0Itv0rQRcsOaXSKY18qorIEZhgeSAziVM

Разговор с Даниела Димова, директор на ТМПЦ – Варна за програмата на VII-то издание на „Опера в летния театър“

"Щрихи от утрото" (15.06.2016) - "Минути за култура" по ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов > вижте видео:

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Баритонът Венцеслав Анастасов и диригентът Светослав Борисов за "Петел.бг" и в. "Народно дело"


Източник: http://petel.bg/m/index.php?action=view&id=156231&opinion

Специално за "Петел"! Диригент и солист от "Силата на съдбата" тази вечер: Съдбата зависи от избора, който правим - и в държавата, и в живота си

Дата: 13/05, 10:16
 

 

Майският акцент в програмата на Държавна опера Варна е „Силата на съдбата” от Джузепе Верди, чийто предпремиерни спектакли са предвидени за 13 и 14 май 2016, а премиерата предстои в Опера в Летния театър през август, отново на „фаталното” число 13, съобщават от там.

В историята на Варненския оперен театър, след постановките през 1971 и 1994 г. това е третата сценична версия на творбата. Тя е дебютен прочит на главния диригент Светослав Борисов и на гост-режисьора Деян Прошев, директор на Македонската национална опера и балет. Завършил НМА „Панчо Владигеров”, той дебютира като режисьор в България в миналогодишното издание на Опера в Летния театър с „Адриана Лекуврьор” от Умберто Джордано. Спектакълът бе посрещнат изключително ласкаво както във Варна, така и в София.

За сегашната постановка е поканен още един македонски творец – сценографа Живойн Траянович. Костюмограф е дългогодишната художничка на Варненската опера Кина Петрова, диригент на хора е Стефан Бояджиев, хореограф - Гергана Георгиева-Караиванова.

В главните роли ще видим Линка Стоянова – Леонора ди Варгас, Валерий Георгиев – Дон Алваро, Венцеслав Анастасов и Пламен Димитров – Дон Карлос ди Варгас, Евгений Станимиров и Деян Вачков – Падре Гуардиано, Свилен Николов - Мелитоне, Силвия Ангелова и Олга Куличева – Прециозила, Гео Чобанов – Маркиз ди Калатрава и др. 

Ето какво разкриват за работата и възгледите си пред "Петел" двама представители на творческия колектив в първия спектакъл тази вечер от 19 часа в операта - Главният диригент Светослав Борисов и баритонът Венцеслав Анастасов.

 

Светослав Борисов, главен диригент в Държавна опера - Варна

Вкус към хубавата музика се изгражда още в детска възраст

 

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц.

След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент на Бохумските симфоници, Светослав Борисов продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.
Открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент. През лятото на 2016-та започва работа и в Магдебургската опера. 
Тази вечер ще дирижира премиерния спектакъл в Държавна опера – Варна „Силата на съдбата“ от Верди.

- Как оценявате работата си по новата премиера на Варненска опера „Силата на съдбата”?

- С този екип, оркестър, хор и голяма част от солистите работя вече 3 години. Изградили сме хубава връзка, знаем какво можем да получим един от друг и това прави работата още по-ползотворна и хармонична. "Силата на съдбата" е рядко поставяна творба. Тя е много сложна, драматична и мащабна във всеки смисъл на думата. Всяко ново заглавие е предизвикателство и когато се прави отново, прочитът е различен. Преди да започна, имам генерална концепция, която търпи промени в процеса на работа, но има яснота от къде се започва и до къде се стига като градация, кулминация и цялостна линия на музиката. 
Всяко нещо е трудно, когато трябва да се направи хубаво и качествено. В това се крие изкуството – да внушиш всичко на музиканти, артисти и публика. 

- Кой е любимият Ви образ от „Силата на съдбата”?

- На Съдбата! Тая съдба, която има такава „сила“. Не случайно избрахме и петък 13-ти за премиерата. Акцентът пада върху „силата”, защото знаем колко е важна тя! Определяме ли ние съдбите си или тя определя нашия път. Човек се пита винаги. Акцентът е в „силата”, защото едно стечение на обстоятелствата, дори да е наивно и глуповато, едно хвърляне на оръжие, което гръмва, убива бащата на Леонора – този съдбоносен момент, обърква много животи след това и се стига до смърт. Това показва каква е силата. Че ние сме безпомощни пред тази сила. 

- Вярвате ли, че съдбата изцяло определя нашия човешки живот, или всичко зависи от нас самите?

- Не съм толкова самонадеян да кажа, че всичко зависи от нас, но се опитвам да правя това, което зависи от мен, да правя нещата, в които вярвам, да се стремя към тях, да бъда честен към себе си, към това, в което съм убеден. 

- Каква е ролята на публиката в целия творчески процес?

- Всичко е в момента. Живото изкуство – случва се на момента и не можем да го повторим. И това е чарът. По-хубаво е, отколкото да си пуснеш диска вкъщи и той да е един и същ. Въздействието е различно според това дали човек е имал хубав или лош ден. Тези емоции въздействат по различен начин. Вкусът на човека е различен, а вкус се изгражда. 

- Всяка публика ли може да възприеме такъв тип произведения?

- Хубаво е публиката да бъде научена да изгражда вкус към качественото. Важно е да се започне от детска възраст. Малко сме изпуснали влака в последно време и не знам как да го хванем отново, но вкус се изгражда най-вече в семейната среда. Семейството е много важен фактор. Какво да очакваме от деца, чиито родители чакат да стане петък, за да отидат в чалга клуб? Децата не са виновни. И се завъртаме в един омагьосан кръг. 

- Вашият международен опит е не малък. В него се открива нова страница съвсем скоро. Каква е тя?

- Моята германска одисея продължава. Там започвам четвърта година работа от есента. Аз съм австрийски възпитаник. Учих, живях и работих във Виена. 2012-та -2013-та година спечелих конкурс и подписах договор с Бохумските симфоници, паралелно с това спечелих конкурса и във Варна. Съчетавах двете длъжности. 3-годишният ми договор в Бохум изтича сега, в края на този сезон и февруари спечелих в Магдебург 3- годишен договор. Той започва от август 2016-та до 2019-та. Това е ново предизвикателство, защото от симфоничен оркестър отивам в оперен. Не мога да кажа кое от двете ми харесва повече, но откакто се занимавам с опера, се влюбих много в нея. 

- Всеки пита къде е по-добре? У нас или в чужбина? И всеки знае отговора за себе си. При вас как е?

- Това е много болезнен въпрос. Първо трябва да уточним коя чужбина. Защото от чужбина до чужбина има разлика от земята до небето. Ако можем да вземем от там доброто, ако можем да го адаптираме тук, ще е добре. А самото изкуство в държавите се поддържа много различно. Навсякъде се говори, че има криза. Но можем да кажем, че в България нещата са генерално сбъркани от най-високо ниво. И то не от вчера и онзи ден. Въпрос е на държавна политика, която я няма нито за култура, нито за образование. Говорим за семейната среда, която е следствие на това объркване последните 20 години. Ако не се промени нещо генерално и да се започне отнякъде с дългосрочна визия къде сме, какво трябва да се направи, къде искаме да отидем, няма как да стане. Трябва да се работи с деца, да се дава на тези деца качество, да се възпитават в идеали, в ценности и култура. 

 

Венцеслав Анастасов: 

Съдбата зависи от избора, който правим всеки миг от живота си

 

   Венцеслав Анастасов е роден през 1971 г. в Русе в семейството на именитите български оперни певци Мария Венциславова и Анастас Анастасов.

Завършва Музикалното училище в Русе в класа на Георги Делиганев и ДМА при проф. Асен Селимски. Постепенно се издига до най-високите нива на оперното изкуство.

Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Италия, Испания,Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция .

Ще го видим тази вечер в една от главните роли в новата премиера на Варненската опера „Силата на съдбата” от Верди.

 

 

Готов е проектът по ОП "Региони в растеж" за ремонта на сцена "Филиал"

С 266 000 лв. ще финансират общината и министерството на културата варненската опера и театър през тази година. Договорът беше подписан по време на срещата на министъра Вежди Рашидов с кмета Иван Портних в сградата на община Варна. „Това е едната добра новина в сферата на културата, която касае морския град. Другата е, че преразгледахме решението си, с което в хода на реформата бяхме ощетили варненската опера и театър, приемайки ги като единен субект, с което те получаваха общо финансиране, а не по отделно, както останалите опери и театри в страната. След корекцията, направена с решение на Министерски съвет, операта ще получава по 6 лв. на билет, а не 4,50 лв. както до момента, а театърът 2,50 лв., вместо 1,50 лв. Извиняваме се за грешката, която сме допуснали, но реформата на един жив организъм, какъвто са оперите и театрите не е лесна работа, може и един човешки живот да не е достатъчен, за да се направи окончателно“ – подчерта Вежди Рашидов.<p"> 

По време на гостуването си във Варна министърът посети и обновената сграда на операта и сподели, че е доволен от състоянието й след ремонта. Предстои да бъде реновирана и сцена „Филиал“ на театъра. Вече е готово проектното предложение на община Варна за 6 млн. лв., с което ще се кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“. То ще бъде съгласувано с Министерството на културата. 

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов

Източник: http://www.chernomore.bg/kultura/2016-05-16/s-266-000-finansirat-obshtinata-i-ministerstvoto-na-kulturata-varnenskata-opera-i-teatar

 

 

 
 
 
Солистите на Държавна опера - Варна Димитринка Райчева и Арсений Арсов гостуват в "Минути за култура" на ТВ "Черно море" с водещ Кирил Аспарухов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

Проф. Боянка Арнаудова за сп. "Музикални хоризонти", бр. 9, 2015 г.

 

 

Изтеглете цялата статия: кликнете тук

 

 

След повече от два месеца принудителна пауза, когато всички театри бяха затворени, Варненският театър и Варненската опера са сред първите, които възстановиха дейността си веднага след отпадането на ограниченията. За броени дни беше построена и чисто новата Лятна сцена „Зад театъра“, която беше открита на 1 юни с мюзикъла „Приключения опасни със герои сладкогласни“, специално за Деня на детето.

Прочетете цялото интервю >>>>>>>>

Източник БНР.

 

Гастрол на Варненската опера в София

 След гастрола през 2012 с Вердиевите „Аида”, „Ернани” и рядката „Граф Ори” на Росини, трупата на Варненската опера отново се представя в София с продукцията си от последния сезон - „Андре Шение” от Джордано, „Адриана Лекуврьор” от Чилеа и „Дон Паскуале” от Доницети. Съвсем основателно е търсенето на по-рядък и любопитен репертоар, който да очертае образа и характера на трупата и да привлече повече ценители, като същевременно подпомогне и личното развитие на артистите. Тъкмо тази гъвкавост и излизането от клишето могат да обогатят стагнираната оперна стилистика у нас, която се е ограничила до няколко заглавия по всички сцени на страната. През последните сезони се подмлади и съставът на оркестъра и това се отразява на енергията и качеството на звукоизвличането. Не на последно място, постоянната политика да се привличат известни наши солисти от световните сцени прави възможно постигането и на чувствително по-високо художествено ниво.

 

Терминът веризъм се използва като название за художествените търсения в литературата и музиката от края на ХІХ век. От една страна, веризмът се родее с натурализма и се противопоставя на високия романтизъм, а от друга, има своите корени именно в романтическото усещане за живота-роман, в който страстите и съдбата се преплитат в сложна екзистенциална амалгама. Веристичната естетика е ориентирана както към изобличаването на жестоката социална истина, съчувствие и състрадание към „унижените и оскърбените”, така и към психологическа достоверност. Веризмът на Маскани и Леонкавало обаче е преобразен от Джордано и Чилея.

„Андре Шение” (1896) на талантливия Умберто Джордано (1867-1948) е затъмнила всичките му последващи творби и е останала най-популярна сред 12-те му опери и редицата симфонични, камерни, хорови, песенни и пианистични работи. Преди успеха й, 27-годишният Джордано, вече автор на три опери, толкова бил разколебан от поредицата неудачи и липса на признание, че за малко не станал учител по фехтовка, която владеел до съвършенство.

В центъра на операта е реалната съдба на френския поет Андре Шение по време Великата френска революция и изстраданата истината, че всяка революция изяжда децата си. Операта, четвърта подред, не може да се побере в нормите на чистия веризъм, въпреки острия драматизъм, опита да се наподобява реалността и отчетливата тенденция към илюстративност и натуралистични елементи. Все пак, на преден план тук е късно романтическа версия на фигурата на поета гений, който може да изрази и защити с живота си истината. Но остава водеща оригиналността на мелодичната инвенция. Лирико-драматичното начало личи най-силно при изграждането на музикалния портрет на персонажите. В партитурата лесно може да се долови влиянието на Пучиниевата „Манон”, но също и дълбокото единство с южноиталианската традиция на Меркаданте и спонтанната народна кантиленност. Джордано никога не преекспонира, а с естествена оперно-театрална интуиция долавя психологическата достоверност и я превежда на богат мелодичен език. Като че ли именно тази елегантност и спонтанност най-вече отсъстваше в оркестъра под палката на Борислав Иванов. Непревзетостта и спонтанността, стремежът към оркестрова чистота се тълкува повече като сила, отколкото като изразителност, деликатност или нюансираност.

Най-сполучливият, драматургично многоизмерен и нееднозначен образ на Джордано Жерар получи внушителна и плътна интерпретация от Венцислав Атанасов. Баритонът отлично познава гласа си и го ръководи безупречно; в него клокочат мощни героически интонации, сурови и смътни тембри до горчивина и разкаяние – неочаквано обединили се в знаменития монолог от ІІІ действие, в който Атанасов променя изцяло тембровата си оцветеност и постига особена съкровеност с отсянка на трагизъм. Венцислав Атанасов е модерен оперен изпълнител, с изострена чувствителност и рефлексивност, което изгражда умението му за стилистична премереност и артистична убедителност.

Вокално изряден е и Шение на Бойко Цветанов – като изключително умел вокалист, той успява да преодолее капаните в партията и дори отсъствието на известна плътност в ниските тонове не може да помрачи майсторството на Цветанов при извайването на фразите. Забележителна е интерпретацията му на може би най-известната ария-импровизация от творбата – „Un di al’azzurro spazio” („Обръщам взор към свода небесен, лазурен ,чист”), в която лирично и героично се преплитат. Като Мадалена се представя Димитринка Райчева – една от големите надежди на оперната ни сцена. Присъствието й е все по-убедително и органично. Тук тя отлично се справя с множеството серии от елегантни и бързи преходи от ниски към високи тонове. Изработена и много добре постигната е арията-изповед „La mamma morta”, изградена на принципа на острия контраст, който Райчева уверено овладява. Бойка Василева в двете партии на Графиня дьо Коани и Мадлон е много цветна и радва с умението си да долови вокално характерността на образа.  

Постановката е дело на Кузман Попов и не се отличава с ярки сценични решения, въпреки опита за създаване на втори план с иронично представяне на аристократическата върхушка.

Втората вечер бе представено още по-рядкото заглавие „Адриана Лекуврьор” от Франческо Чилеа (1866-1950). Спектакълът е копродукция с Македонската национална опера – Скопие. Чилеа е бил съученик с Леонкавало и Джордано и той, подобно на тях, дължи славата си на един шедьовър, но Чилеа, въпреки веристичния стремеж за придържане към действителността и изобразяване на реалността, като че ли по-смело върви към зараждащия се музикален модернизъм – с особеното инкорпориране на декламационни елементи вместо речитативи, неочаквани оркестрови съчетания и търсене на по-особена психологическа експресивност. Макар и представител на южноиталианската композиторска школа, създава свой разпознаваем почерк, който кулминира тъкмо в тази четвърта подред опера след преминалите с успех „Джина”, „Тилда” и „Арлезианката”, посветена на прословутата френска актриса, знаменита изпълнителка на Расин от времето на Луи ХV, издъхнала в ръцете на самия Волтер. Композиторското своеобразие на Чилеа е поетическият тон на композициите му и особената мелодична лекота. В „Адриана Лекуврьор” (1902) обаче мелодраматичното начало е по-интензивно, подчертано от оригинална оркестрация, в която личи вкус към търсене на нетипични, силно експресивни звукови образи и хармонични съчетания.

Навярно поради това младата диригентка Вилиана Вълчева налага някак прекомерно елегантно оцветен характер на интерпретацията си. В прочита личи стремеж към прецизност, на който обаче липсва цялостна визия за характера на творбата, за нейното общо сценично внушение, на което се дължат и затрудненията в комуникацията с певците.

В пълния си блясък като красавицата Лекуврьор се представи Цветелина Василева. В нейното превъплъщение актрисата е достолепна жена, надарена както с грация, така и със сила и ненакърнимо достойнство. Не само артистично, но най-вече вокално Василева е покоряваща. Богатството от тембри и нюанси е подкрепено от неочаквана сила и мощ, които са мобилизирани да се справят с виртуозната партия, наситена с резки темпови обрати и сложни вокални преходи. В моментите на драматична експресивност гласът е тъмен и сочен, а в лиричните е надарен с окриляваща чистота и някаква меланхолична нега. Така е в особено красивата ария от І действие с акомпанимент на английски рок „Io son l’umile ancella”, („Аз скромна съм служителка на Троица”), където вокална и мелодична линия се преплитат с неочаквано изящество, а сдържаните пианисими говорят за особена скрита мощ. Мощ, която ще се разлее във въздействаща предсмъртната ария „Poveri fiori” („Бедни цветя”), където предиханията ще прераснат в трагични прозрения. Тук вокалното майсторство е в стихията си - Василева намира както болезнена носталгия за пропуснатото, така и достолепно надмогване на страданието с много красиви паузи и резки преходи от дълбоки тъмни и гърлени тонове до остри бляскави височини.

 

Симфонична приказка и невероятният талант на братя Ешкенази

 

 

Към цялата новина  >>>>>>>

 

Източник : truestory.bg

 

Отзвук в Литернет от октомврийския гастрол 2015 в София на Държавна опера Варна

Вижте линка към публикацията: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=22184&sid=64

 

Отзвук от октомврийските спектакли на „Андре Шение”, Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале” в Софийска опера и балет

 

 

 „Андре Шение”

Росица Кавалджиева – музикална журналистка

Много хубаво начало на турнето на Варненската опера в София с „Андре Шение”. Бойко Цветанов е в прекрасна форма, Димитринка Райчева е много добра, Венцеслав Анастасов същo. Oчаквам с нетърпение и „Адриана Лекуврьор” и „Дон Паскуале”. На добър час, приятели!

 

Петър Пламенов – музикален критик

Радвам се, че Варненската опера идва в София, това е добра традиция, която трябва да се защити. В „Андре Шение” оркестърът и хорът са стабилни, младата диригентка прави добро впечатление. Допада ми Димитринка Райчева, Бойко Цветанов респектира с творческото си дълголетие. Хубаво би било освен класическите режисьорски решения да се търси и по-модерен изказ. Ръководството на Варненската опера заслужава похвала за това, че поставя редки заглавия. Това е вярна посока. Ако искаме да бъдем истинска оперна държава, трябва да развиваме собствена политика, да излезем от коловоза на класиката, тип „Травиата”, да се обърнем към красиви и редки творби от руската и италианската оперна литература. Това би могло да привлече и музикални критици и оперни почитатели от цял свят.

 

Регина Койчева – Институт за литература, БАН

И аз съм впечатлена от репертоара, с който Варненската опера идва през тази година в София. Поставянето на редки заглавия несъмнено заслужава адмирации. В „Андре Шение” Димитринка Райчева импонира като Мадалена, Венцеслав Анастасов е прекрасен като Жерар, Бойко Цветанов е име за ценителите. Костюмите са много оригинални. Любопитна съм да видя и останалите два спектакъла.

 

Калина Захова – Институт за литература, БАН

Чудесно е, че Варненската опера гостува в София, и то с неклиширани постановки като тази. За пръв път гледам "Андре Шение", тематиката ми се струва доста интересна. Постановката и декорите биха могли да бъдат и по-добри. Изпълнителите са много впечатляващи, както и голяма част от костюмите.

 

Евгения Здравкова – оперна певица

Бойко Цветанов е в блестяща форма. Преди години съм пяла с него в Старозагорската опера. Много се радвам за Димитринка Райчева,  невероятно е израснала във вокално отношение, стои и много добре на сцената. Тя е не само оперна певица, а истинска оперна актриса.

 

Рени Пенкова – оперна певица, вокален педагог

Много пъти съм пяла във Варненската опера, под диригентството на Борислав Иванов и сега с удоволствие следя хубавия спектакъл на „Андре Шение” с уважавания маестро, прославил българското оперно изкуство по света. Димитринка Райчева беше моя ученичка и съм щастлива, че е постигнала такова високо ниво. Желая й да покори световните сцени! 

 

 

„Адриана Лекуврьор”

 

Анета Радославова - учителка

Редовно прекарвам лятната си ваканция във Варна, не на последно място заради романтиката на Опера в Летния театър. Ето и в Софийската опера си нося вашето рекламно ветрило J. Във Варна вече гледах това лято и „Андре Шение”, и „Адриана Лекуврьор”, и „Дон Паскуале”. Радвам се, че мога да ги видя още веднъж на софийска сцена. Допадат ми и трите постановки, но ако ме питате за предпочитанията ми, те са за „Адриана Лекуврьор” и за Цветелина Василева. Оперна дива в истинския смисъл!

 

Чавдар Христов - мениджър

За пръв път гледам „Адриана Лекуврьор”, при това не с кого да е, а с Цветелина Василева. Превъзходна и в най-малките детайли. Даниела Дякова и Иво Йорданов също са убедителни. Хубава сценография, но костюмите можеха да бъдат още по-пищни. Впечатлява и младата диригентка Вилиана Вълчева, която владее оркестъра и постига добра звучност.

 

Проект ,,Предсезонно" в Държавна Опера - Варна :  
 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за заключителната Оперна гала

http://www.der-neue-merker.eu/musiktheater


VARNA/ Bulgarien: OPERNGALA – beinahe szenisch

VARNA: OPERNGALA am 25.8.2015

Оперна гала в почти сценичен вариант

Оперната гала, програмирана в края на тазгодишния летен творчески сезон, се състоя в „амфитеатъра” на Варна. Амфитеатърът не е римски, а е изграден в прекрасната варненска Морска градина на Черно море през 20-те години на миналия век.

Този концерт, резултат от съвместната работа между оперите в Анкара и Варна, ще бъде повторен съвсем скоро и в големия римски театър Аспендос в Турция. Варненската опера участва с оркестър и хор, а диригентът и трима от солистите дойдоха от Анкара. В Аспендос ще стане размяна с диригент, хор и оркестър и трима варненски солисти, които ще летят за Турция.

Никога досега не бях преживявала гала концерт с мизансцен и сценични костюми, като на балетната музика наистина се танцуваше!

Вечерта, под палката на Маестро Селман Ада от Анкара, който е и добър оперен композитор, беше пропита с емоция. Една истински хубава оперна гала, предшествана от минимум репетиции.

Турските гости бяха сопран, тенор и бас. Тенорът Unusan Turkuglu, който вече е гастролирал в Германия и Байройт с Вагнер, импонираше с мощния си глас, специално в ролята на Отело, безутешно страдащ и ридаещ, убедителен при пиано динамиките. Колоратурното сопрано Görkem Ezki Yildirim притежава не само красотата на Жулиета, а и интерпретира великолепно партията със силен глас и блестяща техника. Басът Tuncay Turkurtoglu поднесе най-напред един великолепен Гремин, последван от един разтърсващ Филип II.

В пърата част чухме нещо изключително рядко, две арии от операта „Али Баба и 40-те разбойника” на диригента Селман Ада. Първата ария сопраното представи танцувайки, а втората ария басът изпя, наподобявайки орган. Подчертано мелодично композирана, операта е лесна за възприемане.  

Българските колеги по нищо не отстъпваха. Димитринка Райчева беше една себеотвержено бореща се за Ернани Елвира и свръхчувствителна Аида в дуета с Елена Чавдарова-Иса като Амнерис. Младото мецосопрано въздейства силно с темпераментната Хабанера от „Кармен”. Солистът на Варненската опера Пламен Димитров, в стихията си като Ескамилио, със сигурност беше кулминацията или поне една от кулминациите на вечерта. След още много изпълнения от „Травиата”, „Риголето” и други опери, гала концертът завърши с майсторски съкратена сцена от „Аида”, при това с балет!, в която пяха почти всички участници. Хорът и оркестърът отново бяха много добре подготвени.   

Аудиторията беше много впечатлена и храбро понесе настъпващия вечерен хлад. Един  радостен факт: Много млади хора редовно посещават тези спектакли, бихме могли да завидим.  

Превод Виолета Тончева

 

 

 

НЕ ВИ ТРЯБВА БРОДУЕЙ! "ЧИКАГО" ВЪВ ВАРНА Е ПО-ДОБЪР

 

13 август 2019 | 13:36 367 3 pr 23 3

Легендарният мюзикъл „Чикаго“, в който любовта, престъплението и жаждата за слава вървят ръка за ръка, отново привлича българска публика. Смелостта да поставят легендарният мюзикъл, създаден с участието на Боб Фос и екранизиран във филм с шест Оскара, имат режисьорът Борис Панкин и диригентът Страцимир Павлов заедно с Варненската опера. Пищни костюми дело на Ана Мария Токаджиева, джаз бенд на живо, перфектен балет (хореографията е на страхотната Анастасия Неделчева, която е и в ролята на една от 6-те убийци - Джун), който може да съперничи на най-добрите в Бродуей и разбира се - прекрасни актьори буквално оставят публиката без дъх. А тя трябва да чуе още едни от най-известните музикални хитове на ХХ век като „Ах,този джаз“ и „Фъни хъни“, изпети на живо от Лилия Илиева и Десислава Николова. Те влизат в образите на Рокси Харт и Велма Кели, изиграни във филма от Рене Зелуегър и Катрин Зита Джоунс. Българките по нищо не отстъпват на прочутите си колежки и са толкова убедителни в образа на убийци, готови на всичко за да са известни, че публиката за момент дори ги намразва.

 

Прочетете цялото ревю :

 https://woman.bg

Опера в Летния театър - Варна 2015 в списание "Der neue Merker" - списание за опера и балет във Виена и цял свят

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Дон Паскуале"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-don-pasquale-don-pasquale-muss-umziehen

VARNA: DON PASQUALE- Don Pasquale muss umziehen
  SOMMER OPER VARNA 20. und 21.8. 2015

Дон Паскуале трябва да се премести

 Колко променливо може да бъде времето дори и тук на юг, никога не бях забелязвала толкова драстично. Но ето че и на Черно море има черни облаци. На 18 август, докато гледахме „Аида”, бяхме още в шок от горещините, а само два дни по-късно дойде дъждът и студената вълна от запад. И така на 20 август ние седяхме в Летния театър под дърветата в очакване на „Дон Паскуале”, когато точно в 21 часа, вместо да започне увертюрата, започна да вали. Метеорологичната прогноза не предвещаваше подобрение за следващите 48 часа и гостите бяха върнати. Със същите билетите можеха да идат на оперната гала на 25 август или да посетят „Дон Паксуале” в операта, чиято зала едва побира 500 души, докато лятната арена разполага с около 2500 места.   

Но пък беше интересно да присъстваме и на спектакъл в оперния театър. С малки изключения, спектаклите, които могат да се видят в Летния театър, са предимно постановки на Варненската опера, адаптирани за лятната сцена.

Продукцията на „Дон Паскуале” е имала премиера през април същата година. Декорът идва от Театро Комунале в Модена. Едно много умно решение на директорката Даниела Димова да си партнира с други оперни театри. Сценографията е опростена, има фон с хубав изглед към Рим и елегантни леснопреносими мебели, които не затрудняват смяната на декора. Костюмите на Елена Иванова бяха истинско модно шоу от няколко епохи. Паксуале - издържан в барок, Ернесто – на границата между XIX и XX век, Данило и Малатеста – някъде между тези две епохи. По подобен начин беше облечена и безгрижната прислуга.

След „Турандот” и „Аида” оркестърът засвири живо и с вдъхновение, под диригентската палка на своя главен диригент Светослав Борисов, който уверено водеше спектакъла. Специална похвала заслужава хорът, усвоил перфектно партиите си, под ръководството на Стефан Бояджиев. Хористите като прислуга наистина се справиха отлично, а и работата на режисьора Кузман Попов с тях беше добра. Неговият забавен прочит напълно отговаря на очакванията от това репертоарно заглавие. Солистите поднесоха добро качество на изпълнението, заедно с някои изненади, като Ирина Жекова в ролята на Норина.   

Лирично сопрано с добри гласови предпоставки и широк среден диапазон. Не субретката Норина, както понякога се случва, а почти Лучия. Младата певица се оказа и амбициозна артистка, която - заедно с колегите си, ни осигури една много забавна оперна вечер. В главната роля чухме Евгений Станимиров, който също впечатли с артистичното си превъплъщение. Млад бас с много красив, но неособено голям глас, който той гъвкаво използваше в говорните фрагменти. След като не е 70-годишен старчок, като своя герой, защо да не може добре да изиграе Дон Паскуале, както преди години го направи и Оскар Червенка, тогава още млад солист на Виенската Щастопера.

В образа на Доктор Малатеста с голямо пристрастие се вживя Свилен Николов, баритон с прекрасен тембър. При Верди той сигурно би звучал по-добре, защото гласът му вече е доста зрял за комичния Доницети. С удоволствие бих го чула в ролята на Маркиз Поза. Малко откритие за мен беше Ернесто на Георги Султанов, който подобно на всички свои колеги, се хвърля с жар в действието. Лек, но въпреки това много интересен глас, сигурни височини, които сигурно би могъл да вземе още по-освободено. Понякога имаш чувството, че ей сега ще се подхлъзне в спинтовата област, но после всичко отново се пее почти в стил Росини. Младият певец би трябвало да работи над това. Нотариуса представи един от хористите.

PS. В дъждовната привечер, напускайки Варненския театър, дочух виенски гласове и разпознах сред посетителите почитатели на „Der neue Merker”.

Превод Виолета Тончева

Съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър

„Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел – първата премиера на Театър Римски терми – Варна 2019   

 

◊ СЪБИТИЕТО

На 8 и 16 юли, 21.00 ч., предстои първата премиера в XVII издание на Театър Римски терми - Варна 2019 - операта „Дидона и Еней“ от Хенри Пърсел, съвместна продукция на Държавна опера Варна с Оперна организация Кипър.

Режисьор на постановката е варненката Цвета Христофору, която след дипломирането си в НМА „Панчо Владигеров“ с оперно пеене, се премества да живее и твори в Кипър. Тя е основател и президент на Оперна организация Кипър, с която развива активна творческа дейност. В предишни издания на Театър Римски терми във Варна я аплодирахме в постановката „Орфей и Евридика“ на Глук, където тя изпълняваше ролята на Орфей. Постановката на „Дидона и Еней“ от Пърсел е дипломната работа на Цвета Христофору, с която тя завършва успешно и оперна режисура в НМА „Панчо Владигеров“, в класа на Академик Пламен Карталов.

Прочетете още :

https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=29982&sid=3

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

 

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман
за "Аида"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-aida

VARNA/ Bulgarien: AIDA

В една, оптически добре решена, традиционна постановка на Кузман Попов, с костюми, създадени с много вкус, преживяхме на моменти истински музикални върхове.

 

Agunda Kulaeva

На първо място трябва да отбележим Амнерис на Агунда Кулаева. Младата артистка от Болшой театър в Москва доминираше тази вечер. Хубавата млада жена притежава обемен мецосопранов глас с блестящи височини, великолепен среден регистър и безкрайна дълбочина с онази черна плътност, необходима за съдебната сцена. Тя беше най-добрата, макар че всички сцени с участието на Агунда Кулаева се превърнаха в абсолютни кулминации на спектакъла. На певицата й предстоят гастроли в Берлин, Париж и Верона.

В главната роля чухме младото многообещаващо сопрано Таня Иванова, която е започнала кариерата си като мецосопрано. Тя има силен и добре овладян глас. И тя е много добра в средния регистър, лирично взетите й височини са много звучни, но би трябвало да се откаже от склонността си към форсиране - няма нужда да го прави, гласът й е достатъчно силен.

 

Kamen Chanev

В ролята на Радамес се представи Камен Чанев – световноизвестен тенор с мощен глас, който бе възхитителен във високия регистър. Както се казва, който го може, го може и винаги печели точки с това. Че може хубаво да пее и пиано, Камен Чанев за съжаление показа едва в заключителния дует. Жалко, че отдавна не сме го слушали във Виена.

Много интересен глас демонстрира Пламен Димитров в ролята на Амонасро. Драматичен баритон, превъзходно воден технически на местата с легато, склонен да форсира в драматичните моменти, може би защото тук наблегна повече на актьорското превъплъщение. Басът Гео Чобанов като Първожреца изненада с добрия си нисък регистър и ни се прииска да беше заменил в ролята на Рамфис Ангел Христов, чийто глас изглеждаше поизносен. 

Впечатляващо добра бе Галина Великова като Жрицата, на която в този режисьорски прочит бе отдадено голямо внимание, почти колкото при Норма. В ролята на Вестоносеца чухме много красивия тенор Борис Луков. На диригентския пулт уверено свещенодействаше доайенът Борислав Иванов, хорът както обикновено показа силни гласове.

Публиката ликуваше, а Амнерис пожъна най-много овации.

В заключение: Запомнете името Агунда Кулаева.

 

Elena Habermann

 

Отправяме поглед към музикалния фестивал "Варненско лято". Включваме директно нашето изнесено студио, за да разберем повече за фестивалната програма и някои от акцентите в атрактивния модул "Опера в летния театър".

Вижте всички подробности във видеото.

Към видеото :

https://www.bnt.bg/bg/a/muzikalniyat-festival-varnensko-lyato

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Турандот"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgariensommer-oper-turandot

VARNA/ Bulgarien/Sommer Oper: TURANDOT

SOMMER OPER VARNA, 14. 8. 2015 “TURANDOT”

 

Това беше вечерта на Бойко Цветанов, на чиято 60-годишнина беше посветено представлението. Юбилярът, в очевидно добра кондиция, изпя един перфектен Калаф с всички подробности около ролята. Гласът е все така силен и непокътнат, певческата култура при фините лирически фрагменти е станала още по-изтънчена. Публиката с основание приветства своя любимец.

Едно от най-добрите постижения поднесе в ролята на Лиу младата неаполтанка Валерия Сепе, на която й предстои изява в Палермо в „Бохеми”. Чудесен спинтов глас с онези особени тихи обертонове. Тя със сигурност беше откритието на вечерта. Габриела Георгиева в главната роля има огромен глас. Ученичката на Гена Димитрова очевидно й подражава, макар че на места е доста спонтанна. В големия дует с Калаф беше убедителна, особено на местата, обозначени с пиано

Тримата министри Пинг, Панг и Понг впечатлиха с изискан комичен етюд. Баритонът Иван Кабамитов замени като Пинг в последния момент поканения във Верона Венцеслав Анастасов и се справи много добре. Колегите му, тенорите Марк Фаулър (Австралия) и и Пламен Долапчиев, по нищо не му отстъпваха.

В ролята на Тимур Евгений Станимиров, чудесен топъл бас, старателно извайваше фразите. Свилен Николов като Мандарин демонстрира силен баритонов глас. Алтум беше Стоян Финджиков от хора.

На диригентския пулт видяхме Григор Паликаров, който въпреки малкото репетиции постигна отлично музикално изпълнение на „Турандот”.

Режисурата принадлежи на утвърдения творец Кузман Попов, който е поставил „Турандот” в нормалния традиционен смисъл, всичко ясно и разбираемо. Адекватната сценография и изключително красивите костюми допринесоха за успеха на спектакъла.

Хоровият диригент Стефан Бояджиев имаше много работа с детския хор (Voci bianchi), с хора на сцената и хора зад кулисите.

Интересен опит: Гледах „Турнадот” в разстояние на 3 седмици веднъж край Бодензее и венъж на Черно море. По-различни двете постановки не можеха да бъдат.

 

Превод Виолета Тончева

 

 

 

 Източник : http://www.chernomore.bg/kultura/2019-06-10/chetirimata-italianski-tenori-otkrivat-x-opera-v-letniya-teatar?fbclid=IwAR0CSCok57CzwjAyQBUvPekQBNGeWXhtcbkc7yi6I7KMTWbuiEtqFltduig

Те са млади, харизматични и имат поразяващи гласове. Те ще разцепят юнския здрач над Варна в четвъртък вечер с най-обичаните световни арии и тепърва ще влюбят варненската публика в себе си. Под диригентството на  Дерек Глийсън четирима даровити тенори са подготвили репертоар, който е обречен на успех. Сензационният ансамбъл „Четиримата италиански тенори“ ще пее във Варна преди световното си турне. В първия си български концерт, Алесандро Д’Акриса, Федерико Сера, Федерико Паризи и Роберто Креска ще поднесат най-известните италиански оперни арии и песни, наситени с романтика и драматизъм, искрящи с италианско остроумие и чар. С този концерт четиримата млади певци се покланят пред четиримата големи италиански тенори Енрико Карузо, Марио Ланца, Лучано Павароти и Андреа Бочели, чиито репертоар изпълняват. С концерта на 13 юни, под диригентската палка на познатия Маестро Глийсън, музикален директор и диригент на Дъблинската филхармония, започва X издание на Опера в Летния театър 2019.

 

АЛЕСАНДРО Д’АКРИСА започва да свири на мандолина и китара още на 5 годишна възраст и дължи на дядо си интереса към музиката. Завършва с отличие оперно пеене в Консерваторията в Козенца. Дебютира като Ренато в оперетата „Граф Люксембург” от Ф. Лехар, а също и Пинкертон в „Мадам Бътерфлай” от Дж. Пучини. През 2007 г. играе главната роля в “A Time of Monteverdi Soul”, написан и дирижиран от В. Менелла, както и в оперната новела „Cielo Andino” от Маурицио АнунЦиата. В репертоара му влизат Ернесто от „Дон Паскуале” – Доницети, Гастон в „Травиата” – Верди, Агенор в „Кралят пастир” – Моцарт, Абдало в „Набуко” – Верди, Неморино в „Любовен елексир” – Доницети. Избран е от фондацията на Павароти да участва в шоуто Belcanto The Pavarotti Heritage”, дирижирано от Pasquale Menchise.

 

ФЕДЕРИКО СЕРА  е наследил таланта си от рода на своята майка. Започва да пее на шега на 11 годишна възраст. Тогава печели първия си конкурс по поп музика в Италия. За няколко години Федерико участва в състезания по пеене, печелейки 7 пъти първо място. На 17-годишна възраст специализира оперно пеене и пиано в Liceo Musicale of Varese. През 2014 г. дебютира в театър „Доницети” в  Бергамо. През 2015 г. за първи път изпълнява известни оперни арии с Веронската филхармония, като тази концертна дейност продължава през следващите години в различни театри. Може би най-интересното за Федерико Сера е, че негов учител е и самият Андреа Бочели.

 

ФЕДЕРИКО ПАРИЗИ също започва да пее на шега у дома на 12-13 годишна възраст. Записва пеене на 14-годишна възраст. През 2011 г. печели наградата „Най-млад тенор на Италия”, връчена от тенора Пиетро Бало и сопраното Моника Курт ди Стефано. Година по-късно е удостоен с наградата “Città di Taormina”. След концерти в Сицилия и Калабрия, Фредерико е включен в предаването “Tu si que vales” на Канал 5 с Белен Родригес и Франческо Соле. През лятото на 2014 г., освен в класически концерти, той има участия и в поп концерти в Сицилия. От 2015 г. Фредерико се радва на признание и успехи в изпълненията на популярни италиански песни.

 

РОБЕРТО КРЕСКА  като дете искал да стане драматичен актьор. Започва да работи за мечтата си, изучавайки актьорско майсторство и на това в момента дължи позицията на гласа си и правилното дишане. Започва своето обучение в Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим. През 2004 г. дебютира като Бепе в „Рита” на Доницети. Две години след това пее с голям успех в „Palais de la Bourse” в Париж.  През 2010 г. печели 64-я европейски обединен конкурс в Споленто и пее на Universal Expo в Шанхай като представител на Италия. Има и много международни участия – в Китай, Турция, Холандия, Русия, Южна Африка и Канада. Записва CD „Оперни арии” в OMA MUSIC под диригентството на Виктор Карзалис.

След Варна, четиримата тенори ще изнесат 53 концерта в САЩ.

 

Специално за Медийна група "Черно море" четиримата талантливи артисти изпяха малка частица от ария, с което си спечелиха като доживотни фенове присъстващите журналисти по време на медийната среща.

Ели Маринова

Снимки авторът

 

Прочетете още: 

"ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ" откриват X Опера в Летния театър

ДЕРЕК ГЛИЙСЪН ДИРИЖИРА ЧЕТИРИМАТА ИТАЛИАНСКИ ТЕНОРИ

Вижте репортажа на Мартин Николов за БНТ 1, "Денят започва с култура", отразяващ Международния балетен форум, в памет на Мая Плисецкая - Варна 2015, както и предстоящата на 6 и 7 август премиера на балета "Жизел.

Участват Сергей Бобров - главен балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия и Наталия Боброва, негова съпруга и асистентка.  

 
http://bnt.bg/part-of-show/premiera-na-zhizel-va-v-varna

Източник: http://bnr.bg/

 

 

 

 

6. Юни 2015 , брой: 127   80   0

"Дон Карлос" с участието на Агунда Кулаева

Снимка Държавна опера Варна

"Опера в Летния театър 2015" (3 юли-25 август) представят ТМПЦ - Държавна опера Варна, община Варна и Дворецът на културата и спорта. Новината тази година е свързана с първия Международен балетен форум, посветен на великата Мая Плисецкая. Идеята идва от главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з.а. на Русия Сергей Бобров. Зрителите ще видят две негови постановки, копродукция между Сибирския държавен балет и Балета при ДО Варна - "Carmen Dance" на 27 юли, и премиерата на "Ромео и Жулиета" по музика на Прокофиев на 29 юли, научи ДУМА от Виолета Тончева.
Гала концертът от ММФ "Варненско лято" на 29 юни в зала 1 на ФКЦ "Звездите на италианското белканто" ще срещне публиката с признатия за най-добър Вердиев бас в света Карло Коломбара, сопраното Дариа Масиеро и маестро Марко Боеми.

Първата премиера в шестото издание на фестивала ще бъде "Царицата на чардаша" от Калман на 3 юли - красив и забавен прочит на популярната творба от режисьора Николай Априлов и диригента Стефан Бояджиев. На 9 юли следва премиерата на Вердиевия шедьовър "Макбет" - копродукция с Държавна опера Пловдив, постановка на Нина Найденова и постоянния гост-диригент на ДО Варна от Италия Стефано Сегедони.
За втори път Карло Коломбара ще се изяви на 17 юли, когато под диригентсвото на Светослав Борисов ще изпълни ролята на Крал Филип в "Дон Карлос" от Верди. Още една премиера в рамките и на "Опера в Летния театър", и на ММФ "Варненско лято" предстои на 21 юли - "Адриана Лекуврьор" от Чилеа, копродукция на ДО Варна и Македонската опера и балет в Скопие с режисьор нейния директор Деян Прошев и диригентка Вилиана Вълчева.

Елегантният "Любовен еликсир" на Доницети ще бъде поднесен на 31 юли, в копродукция между оперните театри във Варна и Пловдив, с диригент Светослав Борисов, режисьорка Нина Найденова, солистите Марк Фаулър (Австралия), Деян Вачков, Свилен Николов и др.
Спектакълът на "Турандот" от Пучини на 14 август се посвещава на 60-годишнината на Бойко Цветанов. Под диригентството на Григор Паликаров на световноизвестния наш тенор ще партнира солистката на Софийската опера и балет Габриела Георгиева. Маестро Борислав Иванов ще дирижира на 18 август вечната Вердиева "Аида", с превъзходен солистичен състав - един от най-търсените съвременни тенори Камен Чанев и солистката на Болшой театър Агунда Кулаева.
Премиерното за тази година заглавие "Дон Паскуале" от Доницети, режисьорски прочит на Кузман Попов, ще бъде изнесено за пръв път на открито на 20 август. В тази копродукция между ДО Варна и Teatro Comunale di Modena, с диригент Светослав Борисов, наред с Деян Вачков, Ирина Жекова и Свилен Николов ще чуем руския тенор Алексей Татаринцев.

Шестата "Опера в Летния театър" традиционно ще бъде закрита с Оперна гала на 25 август, с участието на трима солисти от ДО Варна и трима гости от Истанбул и Анкара. Заслугата за това е на артистичния директор на ДО Варна маестро Борислав Иванов. Със същата програма и същите солисти на 5 септември ще бъде открит поредният фестивал в Аспендос - най-големия античен театър в Европа. Гала концерта във Варна ще дирижира маестро Селман Ада, а в Аспендос - маестро Борислав Иванов.

Прочетете материала във в. „Дума”, 6 юни 2015 .http://www.duma.bg/node/102096
 

 

DERNEUEMERKERСП. ЗА ОПЕРА И БАЛЕТ ВЪВ ВИЕНА И ЦЯЛ СВЯТ „DERNEUEMERKER”, брой 08+09/2018

 

12. 7. „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

След като Ян ван Маанен се отказа да дирижира „Летящият холандец“, ръководството на Варненската опера покани Ерих Биндер, бивш първи концертмайстор на Виенските филхармоници и диригент на Виенската Щатсопер, да спаси ситуацията. И се случи чудо. С много малко репетиции той успя да постигне максимума и да отбележи също свой личен, много голям успех. Нито един друг диригент оркестърът не беше аплодирал толкова емоционално.

В главната роля се превъплъти Гео Чобанов, който за пореден път демонстрира добрите си певчески данни. Той изпълни впечатляващо големия монолог, в артистично отношение също беше убедителен като изтерзания от съдбата грешник.

Линка Стоянова ни поднесе една изключителнаСента. Тя интерпретира по възможно най-прецизния начин не само прочутата балада, но и дуета с Холандеца, в сцените с Ерик също бе водеща.

В ролята на Ерик чухме Мирослав Христов, добър теноров глас, идеален за тази партия, за която обикновено трудно се намират гласове, но на някои места той си позволяваше малко повече музикална свобода.

Много точен беше Людмил Петров, чийто характерен тембър допълнително открояваше фигурата на пресметливия Даланд. Бойка Василева стоеше добре в ролята на Мари, Арсений Арсов бе пияният кормчия.

Хорът даде всичко от себе си, не само по отношение на музиката, но и на немския език, за което всячески му съдействаха диригентът на хора Цветан Крумов и естествено Ерих Биндер.

 

4. 7. „ПЕПЕЛЯШКА“

За Росини отново Николета Конти застана на пулта. Специалист по белканто, Маестра Конти ни подари една хубава вечер в Летния театър, която повтори успеха й с „Лучия ди Ламермур“ от предходната година.

В забавната постановка на Йекта Кара мъжкият хор под диригентството на Цветан Крумов присъстваше с много настроение. Като Дон Рамиро Пабло Камесеийе отново пожъна успех. С опита си от Пезаро, аржентинският тенор с италиански и испански корени заслужи овациите на публиката. С перфектно школувания си белкантов глас - Tenore di Grazia – той изцяло покрива изискванията на Росини.

Свилен Николов бе много забавен като Дандини, както и Делян Славов в ролята на глупавия хитрец на дребно Дон Манифико. Евгений Станимиров изпълнидобродушният Алидоро. Остроумни и добри бяха двете дъщери, ужасните Клоринда и Тисба, в които се преобразиха Ирина Жекова и Вяра Железова.

 

7. 8. „ДЖОКОНДА“

В хубавата постановка на Кузман Попов, издържана в духа на традицията, ярко се открояваха прекрасните костюми на Ася Стоименова. В главната роля чухме, вместо разболялата се Димитринка Райчева, оперната прима Габриела Георгиева, която е била ангажирана в Метрополитън опера като дубльор на Анна Нетребко за Турандот. В ролята на Сляпата Чека Бойка Василева направи силно впечатление. Лаура представи Даниела Дякова. Валерий Георгиев демонстрира добри височини като Енцо Грималди. Неговият опонент Барнаба бе Венцеслав Анастасов. Ролята на Алвизо, строгия старичък съпруг на Лаура, изпълни Евгений Станимиров. Диригент беше Григор Паликаров.

 

 Светослав Борисов

Интервю на Виолета Тончева със Светослав Борисов, диригент-постановчик  на „Дон Паскуале” от Доницети в Държавна опера Варна. Премиера 8, 9 април 2015 г.

В целия екип на „Дон Паскуале” се усеща една особено витална и приповдигната атмосфера. Изглежда по-различно, в сравнение с други премиери. Може би се дължи на многото солистични дебюти...

Предполагам, да. И за мен „Дон Паскуале” е дебют, така че и аз съм част от общото, наистина много енергично, настроение. Както впрочем и самият Дон Паскуале изпитва младежки пориви, независимо че не подхождат на възрастта му Smile

Започнах работа върху постановката с много настроение и позитивизъм и колкото повече навлизам в материята, толкова по-голямо удоволствие ми доставя тя. Репетициите с оркестъра, както и със солистите, са интензивни, но и много градивни, като по правило протичат в хубава атмосфера.

Кой все пак изнася най-голямата трудност в спектакъла?

Не бих искал да разграничавам солистите, всяка една от партиите съдържа своята специфика и трудност, но има и достатъчно моменти, които носят наслада, така че човек забравя за трудността. Несъмнено ролята на Ернесто се откроява, но както вече споменах, всички солисти се изправят пред своите предизвикателства. Става дума за камерна опера с четири главни персонажа, които се намират непрекъснато в някакъв екшън и цялата тази динамика трябва да бъде овладяна и синхронизирана в музикално и сценично отношение.

Не мога да деля певчески и оркестрово нещата. Ако лекотата и ефирността, които излъчват ансамблите на сцената, не бъдат подкрепени от оркестрината, нищо няма да се получи. Трудността при „Дон Паскуале” не бива да се търси непременно и само в нотния текст, а в необходимостта музиката да звучи дантелено и брилянтно. Стремим се към точно този начин на звукоизвличане, характерен за Доницети и Росини, съвсем различен от Верди и Пучини.

Солистите са млади и емоциите, които пресъздават на сцената, са близки до собствената им възраст и емоционалност. От друга страна всички те са много сериозно подготвени певци и без изключение имат амбицията да се справят не просто добре, а блестящо.

Това са хубави знаци по пътя към премиерата. Но все пак каква е отсрещната реакция, когато налагаш връщане или повторение на отделни пасажи или арии?

Аз обичам работата си и имам позитивен подход към колегите. Това са неща, които се усещат на сетивно ниво, дори няма нужда да се изразяват с думи. Подобен енергиен обмен винаги е мотивиращ за двете страни. В този смисъл - да, връщаме нещата, защото искаме да стане по-добре. А за да стане по-добре, просто трябва да си вземем необходимото време и да го направим. До последния момент ще извайваме детайлите и това е верният път.

Още нещо. Не бих искал да пропусна приноса и на останалите в екипа. Освен солистите, хористите също са натоварени с много творчески задачи, с които успешно се справят. Хорът на Държавна опера Варна е много добре подготвен и аз специално благодарих за това на диригента на хора Стефан Бояджиев.

Маршрутът ти от Варна до Централна Европа продължава да е напрегнат. Какво ново от последните месеци?

През ноември 2014 г., по повод 200-годишнината на Musikverein в Грац, изнесох с моя оркестър Con Fuoco Гала вечер, която бе приета, смея да кажа, еуфорично.
През декември в Гелзенкирхен имах премиера на „Царицата на чардаша”, за която също получих прекрасни отзиви*
Пре януари и февруари реализирах различни проекти с Бохумските симфоници, през април ми предстои гастрол в Гьотинген с Гьотингските филхармоници и т.н.

Освен позитивния подход, за който разказа, какво друго включва  диригентската ти стратегия? Как се променя тя, когато дирижираш оркестри – нека така да го кажа, с различни характери?

Диригентската стратегия трябва непрекъснато да се развива. Във всеки случай срещите ми с различни оркестри от различни страни ме правят по-опитен и разширяват моя хоризонт. Имам щастието да работя едновременно като главен диригент на Държавна опера Варна и като диригент на Бохумските симфоници, дирижирам и други ансамбли в Германия и Австрия. Това постоянно вземане и даване, което се получава при подобно музициране, ме обогатява. Човек винаги взема нещо oт едно място, предава го на друго и продължава нататък. Този обмен е едно от най-ценните неща в моята професия.

*
„Новата постановка на „Царицата на чардаша” с Neue Philharmonie – Вестфалия, под диригентската палка на Светослав Борисов, е не просто развлекателна. Истинско удоволствие е да чуеш как мелодиите на Калман не са поляти със захарен сироп, а се дава предимство на темпото, гарнирано с щипка сантименталност и меланхолия.”
                                               „Theater pur”, 23.12.2014

 

„Под диригентството на Светослав Борисов Neue Philharmonie – Вестфалия развива със замах едно красиво звучене на границата между лекотата на валса и изпълнения с напрежение драматизъм.”
                                                      „Opernnetz”, 23.12.2014

 

„За пръв път се срещнахме с диригента Светослав Борисов, който с лекота преведе музикантите от Neue Philharmonie – Вестфалия през света на чардаша и на валса, като се погрижи от оркестрината да идва един наситен, интензивен и сочен звук.”
                                                „Online Musik Magazin”, 21.12.2014

Варна, 3 април 2015 г.

 

https://onlinemerker.com/varna-sommerarena-la-traviata/

 

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

 

 

На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

 

https://onlinemerker.com/varna-sommerarena-singin-in-the-rain/

 

  Хасан и Ибрахим Игнатови

Денис Игнатов: Ако имаме подкрепата на държавата, до 2020 г. най-добрите пианисти в света ще са от България

Среща със семейство Игнатови: виртуозните пианисти, близнаците Хасан и Ибрахим, бащата Денис и сестрите Мерлин и Нермин, също близначки

Денис Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които, заедно с малката Крисия, завоюваха престижното второ място на Международния конкурс „Евровизия”.  Срещнахме се с цялото семейство, по повод гостуването им в морската  столица. Децата-чудо, както ги наричат, бяха солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под диригентството на Станислав Ушев.

„Един за всички, всички за един“ е мотото на семейство Игнатови. Изпълнен с достойнство, бащата сподели, че подкрепата е основна връзка във взаимоотношенията им: „Затова успяваме – с любов и подкрепа.” „Понякога сме слуги един на друг, така си помагаме“, допълниха сестрите на Хасан и Ибрахим, също близначки – Нермин и Мерлин.

Панчо Владигеров, Моцарт, Рахманинов – това са само някои от любимите композитори на младите виртуозни пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови. Важна роля в развитието им има музикалният педагог Маринела Маринова, която открива таланта им и ги насочва в развитието им. Именно затова те остават при нея, въпреки че мнозина педагози проявяват интерес към тях.

Талантливите братя  успяват добре да съчетаят училището и подготовката си, въпреки че отделят по 4-5 часа дневно за репетиции. От бащата научаваме още, че както другите деца, така и те понякога правят пакости, развалят техниката например, но приоритет над всичко е музиката и именно там те влагат най-много време и усилия. „Двамата свирят по различен начин, случва се понякога да си правят забележки един на друг и дори да стигат до караници“, усмихва се бащата.

Предстои им много важно събитие – участието на Хасан и Ибрахим в известния международен конкурс „Панчо Владигеров“, който събира на едно място пианисти и цигулари без възрастова граница и през тази година ще се проведе в периода от 29 април до 10 май в Шумен.

Хасан и Ибрахим ще бъдат най-младите участници в престижния конкурс, за който се подготвят много сериозно. Програмата на конкурса предвижда три състезателни тура за всяка специалност. Първият тур има селективен характер, вторият представлява самостоятелен рецитал, а на финалния  трети тур предстоят инструментални концерти със съпровод на симфоничен оркестър. Денис Игнатов обясни, че програмата е много тежка и че за конкурса са се записали изпълнители от Япония, Корея, Китай, САЩ, Франция, Русия, Латвия. Въпреки това, бащата е обнадежден: „На родна земя сме, трябва да ги победим“.

На въпроса „Как се става гений?“, Хасан и Ибрахим отговарят: „Когато се трудиш много, имаш голямо желание и има кой да те насочва в правилната посока. Щастливи сме, че сбъдваме мечтите си! ”

Талантливите близнаци често са сравнявани с едни други знакови български личности – близнаците Панчо и Любен Владигерови. Развълнуван, Денис Игнатов разказва как след като семейството се преместило да живее в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелили първия си конкурс, спонтанно прегърнали паметника на Панчо Владигеров, а бащата си пожелал децата му да имат духа на композитора.

И това определено се случва.

Междувременно на чаровните близнаци, изключително талантливи пианисти и лауреати на Детската Евровизия, заедно с не по-малко талантливата от тях Крисия, им предстои да запишат албум.  Евгени Димитров – Маестрото, композитор на отличената в Малта песен „Планетата на децата”, им е обещал да създаде още песни, посветени на уникалното трио, с което се гордее цяла България.

По материала работиха Габриела Димкова и Роланда Стефанов

Кои са любимите ви композитори?

Панчо Владигеров, Рахманинов, Лист, Ал. Владигеров,  Моцарт,  Бетховен и др.

Какви конкурси Ви предстоят?


Бащата Денис Игнатов: ”В момента за тях от най-голямо значение е конкурсът  „Панчо Владигеров“. Това е международен конкурс без възрастова граница – ще се проведе от 29 април до 10 май в гр. Шумен. Хасан и Ибрахим са най-малките участници в този сериозен конкурс. Основната им подготовка е свързана с туровете, които са три на брой. На третия тур ще се свирят два концерта. Програмата е много тежка. На конкурса ще има много представители от държави като Япония, Корея, Китай, Русия. На родна земя сме, трябва да ги победим”.

    Сравняват Хасан и Ибрахим с Панчо и Любен Владигерови, също близнаци, свързани с Шумен. Баща им разказва как преди време, когато са се преместили да живеят в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелват първия си конкурс тъкмо в този град. Когато те прегърнали паметника на Панчо Владигеров, Денис Игнатов си пожелава децата му да носят духа на този голям композитор.

Бащата: „Вярвам, че духът на този велик българин и музикант е някъде там и той е завладял душите и сърцата на моите дечица”.

    Мерлин (сестрата) казва, че семейството се подкрепя непрекъснато. Ключът към успеха, според нея е подкрепата.

Бащата: „Във всеки момент, всеки от тях може да стане слуга на другия. Зависи от ситуацията. В последно време всички сме слуги на близнаците”.

    Какви са като деца Хасан и Ибрахим? Всичко ли правят заедно?

Бащата: „Като всички деца са – обичат игрите, правят бели”.

    Разкажете някоя интересна случка?

Децата са предупредили баща си да не издава много тайни. ”Развалят техниката вкъщи. Най-вече инструментите, за да видят какво има вътре. Нямат много време – станали са роби на пианото и рояла. Свирят всеки ден по 4-5 часа, а ако имат повече за учене по 3-4 часа.

    Как се справят в училище?

Бащата: „ Отлично се справят и с учебния материал. ”

    Как учат сложните композитори, примерно като Владигеров. За колко време ги научават?

Бащата: „Краят на 2014 г. е началото на сериозните неща.  Хасан представи България в Русия на Международен Ротари конкурс, а Ибрахим се подготвяше да стори същото в Австрия. Това са и първите концерти, с които стартират в клавирната музика. Варненският концерт бе един от първите самостоятелни симфонични концерти за близнаците, с което Варненската опера е много горда.

Искам да кажа нещо много важно! Ако зад моите деца стои България, ако имат подкрепата на държавата – обещавам до 2020 г., да сме живи и здрави, най-добрите пианисти в света ще са българи!”

    Ще правят ли албум с Крисия?

Хасан и Ибрахим: „Г-н Евгени Димитров – Маестрото е обещал да ни направи още няколко песни”.

Бащата: „Липсата на време и натовареният му график с ангажименти, са причина за закъснението. ”

    Как се разделят децата, когато са на конкурси в различни държави?

Бащата: „Трудно им е! Дори природата не ги е разделила.”

Ибрахим: „Свирим различно. Понякога си правим и забележки. Трудно се разделяме обаче!”

 

Източник: http://novavarna.net/2015/02/15/hasan-ibrahim-varna/

 

https://onlinemerker.com/varna-bulgarien-sommerarena-opera-gala/

 

Прочетете статията >> кликнете тук

 

 

Публикувано от: ТАТЯНА КАПРИЧЕВА/ Дата: понеделник, юли 16, 2018

Премиерата на операта „Летящият холандец“ се състоя на 12.07.2018 г. от 21.00 ч. на сцената на Летния театър в морската столица. Това бе  едно значимо и важно културно събитие в музикалния живот на град Варна, като част от афиша на ММФ „Варненско лято“ 2018 и модула Опера в Летния театър. Премиерата на операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер бе смел акт в репертоара на Държавна опера Варна, изпълнен с вещина, ентусиазъм и полет към професионално израстване.

Сериозната партитура бе осъществена от екип в състав: маестро Ерих Биндер, диригент на Виенската Щатсопера, режисьор Ивана Драгутинович Маричич, която следва режисьорската концепция на Деян Миладинович, костюми Катарина Гърчич Николич, диригент на хора Цветан Крумов. В главните роли варненската публика имаше възможността да гледа солистите на Държавна опера Варна:  Гео Чобанов в образа на  Холандеца, Линка Стоянова в ролята на Сента, дъщеря на Даланд, Людмил Петров като Даланд, Мирослав Христов в образа на ловеца Ерик, Бойка Василева в ролята на Мари и Арсений Арсов в образа на Кормчия на кораба на Даланд.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ бе представена на оригиналния за творбата немски език.За уважаемата публика на това сложно музикално-сценично изкуство в двата края вървяха двуезични субтитри на български и английски език. След съвсем лек толеранс от пет минути започна знаменателното събитие – премиерата за Варна на уникалната Вагнерова опера „Летящият холандец“.

В ръцете на Маестро Ерих Биндер, симфоничният оркестър на Държавна опера Варна възхити присъстващите с великолепното си свирене. Увертюрата  на операта звучеше прекрасно, релефно и приказно под открито небе и бе сърдечно адмирирана от фестивалната публика. Хорът на моряците с прекрасен мизансцен въведе слушателите в първо действие.Авторитетната ария на Даланд прозвуча драматично и ангажиращо на фона на проектираното бурно море на своеобразния екран  –  бялото платно на фрегатата, част от декора, който се третираше мултифункционално. Много колоритно беше представен и образа на Кормчията, който пееше и танцуваше характерно и въздействащо, мечтаейки за скорошен пристан.

Изключително остър и мрачен контраст внесе с появата си Холандеца, чиято сложна партия първоначално речитативна се разгърна в развълнувано-героична много дълга и изтощителна ария със сложни интервали и голяма кулминация. Последваха дуетите между него и Даланд, както и изразителния речитатив между Холандеца и капитана.

Втората ария на прокълнатия Холандец, разчувства и развълнувано сугестира публиката.В по-светли краски бе решен, мелодично и с валсова пулсация вокалният ансамбъл между Даланд и Холандеца, които се договориха за предстоящата сватба със Сента.

Независимо от различните интонационни профили на вокалните им партии, певците имаха отлична комуникация и баланс, а оркестърът красиво ги подкрепяше, доизяснявайки чувствата им. Радост и неподправена емоция бликна и от веселата мелодика в партията на хора на моряците, които доизградиха заедно със солистите финалната сцена на първото действие.

Второ действие започна след антракта с още по жизнеутвърждаваща музика с хора на предачките. Бодро, закачливо и простонародно звучаха женските гласове с изключително прецизно пеене и изпълниха вокално-цветно пространството. В контраст на тези звуци бяха разтревожените реплики на Мари и красивата, но драматично- фантастична балада на Сента. Фразите на солистката с хора звучаха извисено и хорално, а в края на арията Сента възхити публиката с брилянтно вибрато, филирани тонове и изразителни тихи динамики.

Бравурен женски хор, с много текст и различни линии в гласовете в бързо темпо контрастира с появата на обезпокоения ловец Ерик. Неговата ария бе поетична, с лиричен порив и полет на любовта и звучеше завладяващо като част от мюзикъл. Красива бленда перфектни портаменти и пълно вживяване в образа бяха само част от достойнствата на изявата на певеца. Напрегнатият диалог между него и Сента прерастна в проникновена и искрена ария на младата девойка. Срещата между Сента и Холандеца  и техните дълбоки чувства бяха изобразени със средствата на симфоничния оркестър.

Свежо прозвуча арията на Даланд по сватосването, а последвалият дует между главните герои – Сента и Холандеца се отличи с разгърнати силуети на вокалните партии. Заключителният за действието дует с маршова стъпка и възторжени интонации изрази радостта на Холандеца и жертвоготовността на младата девойка.

Трето действие започна с пиршество и жизнерадостния хор на норвежките моряци. Към тях се присъединиха и момичетата, а развеселеният и подпийнал Кормчия отново атрактивно потанцува, потропвайки весело с ботуши. Светкавиците и драматичният дует между Сента и Ерик, чието сърце бе разбито от този годеж, внесе известно напрежение, което бързо премина в красива лирична ария на ловеца, с чудни височини и приказно пеене. Оформилото се трио в любовния триъгълник Сента, Ерик и Холандеца предопредели трагичната развръзка. Особено силно и с мощна експресия, великолепно пя Линка Стоянова в ролята на Сента, преди саможертвата на героинята.

Оркестърът дообрисува симфонично за пореден път състоянието на ситуацията и персонажите и завесата отбеляза край на операта.

Премиерата на операта „Летящият холандец“ приключи малко преди полунощ с озарените лица на публика и артисти, които взаимно се аплодираха. Бяха поднесени цветя от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, която уважи и подкрепи с присъствието си цяла вечер невероятните солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, както и прекрасния екип на премиерата на операта „Летящият холандец“ от Р. Вагнер.

http://tatyanakapricheva.eu/

Татяна Капричева, учителка от НУИ "Добри Христов"

 

 

 

 

Оперативна програма “Регионално развитие”: Варненският театър

Вижте видеото на адрес: http://bnt.bg/part-of-show/operativna-programa-regiovalno-razvitie-varnenskiyat-teata-r

Варненският театър “Стоян Бъчваров” вече близо век пази духовността в града край морето.

Строителството на уникалната барокова сграда започва през далечната 1909 година от арх. Никола Лазаров, но заради войните, които води България първото представление е едва през 1920 година.

Устоял на ветровете на времето и на поривите на епохата, театърът приютява под покрива си Варненската опера и балет и симфоничния оркестър.

Годините обаче оставят отпечатък върху сградата. Последният ремонт е бил през 1989 година, но въпреки обновяването е липсвала акустика, заради развалянето на глинени гърнета в старите ложи и разширяването на партера. Решението е радикално – кандидатстване с проект по оперативна програма “Регионална развитие”.

 

 

 

Вижте репортажа тук: https://www.bnt.bg/bg/a/pepelyashka-ot-rosini-na-varnensko-lyato

 

 

 

 

 

 

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

 

Източник:https://bnt1.bnt.bg/bg/a/myuziklt-zoro-na-varnenskiya-muzikalen-festival

 

 

 

 

 

Стотици в Летния театър аплодираха на крака великолепните музиканти

Марина Чертова за vsekiden.com

Стотици меломани от цял свят получиха невероятен интелектуален подарък в Летния театър във Варна. В понеделник, в приятната августовска вечер, те се насладиха на Оперната гала, с която ги зарадва операта в морската столица.

Ценители на класиката от цяла България, от Русия, Израел, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Франция аплодираха с възхищение всички изпълнители на сцената - световноизвестния български баритон Кирил Манолов, първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова.

Диригентът на Оперната гала - маестро Борислав Иванов съвсем заслужено бе посрещнат и изпратен от публиката с дълги ръкопляскания и поклон. 82-годишният ученик на големия Херберт фон Караян неслучайно е определян като аристократа на родното диригентско изкуство. Повече от два часа маестро Иванов демонстрира класа и финес, които не останаха незабелязани от пъстроцветната публика.

TOP