ГАЛЕРИЯ
Дългогодишният главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов бе удостоен с награда ФЕНИКС на Държавна опера Варна по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на оперната сцена у нас и по света.
Отличието връчи на 31 октомври преди спектакъла на "Норма", една от най-хубавите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Юбилярът получи поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, председателя на СБМТД Станислав Почекански, хоровия колектив, балетната трупа на Държавна опера Варна и др.
Именитият режисьор бе отличен с награда ФЕНИКС за високата театрална естетика и изящния стил, донесли му признанието на един от най-забележителните оперни режисьори на нашето съвремие.
За визионерството, последователността и енергията, с които отстоява творческото си амплоа на оперната сцена в продължение на половин век.
За реализацията в България, Турция, Египет, Гърция, Македония и други страни на над 100 оперни постановки, сред които емблематичните „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“, „Аида“ и „Макбет“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Дон Паскуале“ от Доницети, „Норма“ от Белини.
За отдадеността и верността му към Варненската опера като нейн дългогодишен главен режисьор.
За 75-годишния му юбилей и умението да не остарява в изкуството!
Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна
Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.
Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.
В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?
Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.
Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.
Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...
Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.
Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.
Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение, подплатено с точна, искрена и вярна игра.
Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите...
Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.
Варна, 11 юли 2017 г.
„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”
Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец
Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка
Хореография Таня Соколова
С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Премиерни спектакли:
13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017
5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017
Прочетете още:
Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”
Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с главния режисьор на Държавна опера Варна КУЗМАН ПОПОВ по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му сценична дейност - знакови събития, на които се посвещава спектакълът на 31 октомври на "Норма", една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф
Поздравления за юбилея, Маестро! Оперната режисура е занимание за избрани, творчество от най-висш порядък. Какъв е твоят ключ към нея?
Инвенцията е едно от най-големите качества на твореца. Но човек се научава да твори като опознава творческите постижения на другите, никой не е толкова богат, за да може да ползва само своя собствен запас. Този, който не използва друга духовност, скоро може да изпадне в състояние да подражава сам на себе си и да повтаря това, което е повтарял вече много пъти. Ако не обогатиш ума си и не се заредиш с нови идеи, стигаш дотам, че от нищото създаваш нищо.Казано е, че си служиш със своето дарование от момента, когато можеш да си служиш със своя разум. Важно е да се добави - умът изобразява, но сърцето моделира.
Кое е грозно и кое красиво в изкуството?
Характерността създава красота в изкуството. Грозно е онова, което не притежава характерност, т.е. не съдържа никаква външна или вътрешна правдивост. Грозно е онова, което е фалшиво, което е изкуствено, което се старае да бъде хубаво или красиво, вместо да е изразително; което е престорено и превзето, което се усмихва без повод, маниерничи без причина, всичко, което само парадира с красота и прелест, всичко, което лъже.Красотата е обективна доброта , а истината е субективна доброта. Затова истински красиво е онова, което прави човека добър.
50 години живот в операта, половин век завидно творческо дълголетие. Другото име на тази несекваща творческа енергия е младост. Как се съхранява творческият порив на младостта, как се противостои на рутината, която с годините обикновено измества стремежа към новото и различното, към експеримента?
Трябва да се върви напред, да се откриват нови хоризонти, миналото не може да се възкреси, трябва нещо ново да се създаде, а не да се възстановява предишното. Тайната на младостта – да тръгваме непрекъснато от днешния ден, утре да не започваме същото, а нещо съвсем ново. И така всеки ден ще се раждаме за самите себе си и за света. Не съществува неподвижна младост.
Изкуството като непрекъснато обновяващо се движение...
Не само. Влечението към абсолютното е всепоглъщаща страст – тя изяжда тогова, който се стреми към нея. Лишава го от щастие - например рисуваш камък, с всичките му пукнатини, с всичките му детайли, за да разбереш, че не е истински.Задачата на изкуството не е да копира природата, а да я изразява.
А как човек изразява себе си в изкуството?
Ние живеем този живот, но ни е отредено да се борим, за да живеем друг живот. Бидейки нищо, ние можем да бъдем всичко. Ние сме хора, за да възпроизвеждаме своите копнежи.Понякога творецът е преизпълнен с идеи, но според мен той трябва да фиксира вниманието си върху най-необходимото. Онова, което трябва да се пожертва. То е велико изкуство, непознато за новаците – те искат всичко да покажат и това ги прави излишно бъбриви.
Изкуството не може без известна недовършеност, понеже животът, който го възпроизвежда, е във вечно преобразуване. Кой може да каже в кой момент един спектакъл е завършен? Всъщност зрителят слага последната поанта.
Съизмерими ли са като величини творецът и зрителят?
Изкуството е авантюра, в която творецът трябва да въвлече зрителя. Това е риск и единствено успешният му завършек е гаранция за приобщаването на зрителя. Трябва да се види не как е, а как би могло да бъде и как би трябвало да бъде. Без въображението на публиката това е цел непостижима.
Мисията на изкуството е мисия на чувство и любов!
„Духът на Средиземноморието” и „Нашенски мераци” откриват XV издание на Театър Римски терми
Община Варна, РИМ Варна, Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавен куклен театър Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна да съпреживеят изкуството под открито небе в Римските терми. В уникалната атмосфера на най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа, от 16 юли до 30 август ще се проведе XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017. Предстоят 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.
На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „Духът на Средиземноморието”със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни). Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.
На 17 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще гостува Tеатрално-музикален център Kърджали с „Нашенски мераци” по Чудомир. Със слово, музика и танци ще оживее пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования. Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева. Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов.
50 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ
Спектакълът на „Норма“ на 31 октомври се посвещава на знаковия режисьор на Варненската опера
На 31 октомври 2017 г., с „Норма“, една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, екипът на Държавна опера Варна отбелязва 75-годишнината на своя дългогодишен главен режисьор и 50-годишната му творческа дейност, превърнала го в един от най-забележителните съвременни оперни режисьори.
Кузман Попов завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.
В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.
Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул.Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.
Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина.
Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.
Неслучайно тъкмо с последното заглавие, на 31 октомври 2017 г. ще бъде отбелязана половинвековната творческа отдаденост на оперното изкуство на Кузман Попов. Под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ролята на Норма ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, перфектното сопрано Линка Стоянова, която аплодирахме на премиерата в Опера в Летния театър 2016. Поканената да гостува в ролята на Норма Марена Балинова-Райхл, която живее и твори в Австрия, не може да участва по здравословни причини. В ролята на Полионе, любимия на Норма, ще се насладим на брилянтния тенор, световноизвестния Бойко Цветанов. Великолепните си превъплъщения в ролите на Оровезо и Адалджиза ще поднесат басът Евгений Станимиров и мецосопраното Силвия Ангелова. Оркестърът и хорът също ще внесат своя творчески дял и ще изразят своята признателност към големия режисьор. „Норма“ несъмнено ще бъде истински музикален празник.
Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг. Билетни каси:
Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com
„Дон Кихот” и Балетна гала с лауреати на Международния балетен конкурс във Варна
През юли във Варна, Европейска столица на младежта 2017, ще триумфира балетът, най-младото от всички сценични изкуства. В рамките на ММФ „Варненско лято” на 14 юли, 21.00, за зрителите на Опера в Летния театър ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков от Русия. Те ще изпълнят ролите на Китри и Базил в балета „Дон Кихот” от Минкус, постановката на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров. Под палката на младия диригент Милен Апостолов, останалите персонажи ще представят: Дон Кихот – Румен Стефанов, Санчо Панса - Даниел Христов, Лоренцо, кръчмар - Денко Стоянов, Улична танцьорка - Галина Велчева; Еспада, тореадор – Павел Кирчев, Гамаш - Николай Димитров, Циганка - Илияна Божкова, Мерседес - Галина Велчева, Жига - Антоана Петрова, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудини, Даниел Христов. Всички изкушени от балетното изкуство знаят, че романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е само повод да се представи една интересна хореография, която не пропуска да отдаде дължимото на испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса. След първата постановка на балета „Дон Кихот” от Мариус Петипа в Мариински театър идва версията на Александър Горский в Болшой театър, върху която Сергей Бобров прави своя редакция. Неговият принос, който се отнася специално за варненската постановка, откриваме в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц.
В Балетната гала на 17 юли,21.00, ще танцуват балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна, сред тях лауреатите на Международния балетен конкурс във Варна 2016 Екатерина Булгутова, Елена Свинко, Юрий Кудрявцев, Дмитрий Дячков, както и Анна Федосова, Павел Кирчев и цялата балетна трупа на Държавна опера Варна. В програмата са включени: Балконска сцена из балета „Ромео и Жулиета” от Прокофиев, „Умиращият лебед” и „Руски танц из балета „Лебедово езеро” от Чайковски, сцени от „Зле опазеното момиче” от Хертел, „Дон Кихот” от Минкус и др.
27 октомври 2017, 19.00, Основна сцена
След бравурните премиерни спектакли на операта „Манон Леско“, прочит на режисьора Александър Текелиев, в Опера в Летния театър тази година, на 27 октомври, Основна сцена, ще съпреживеем отново красивата музика на Пучини.
И трагичната съдба на Манон, която лекомислено се отказва от своята истинска любов, предпочита богатството на възрастен покровител и плаща с живота си за грешния избор. Всъщност Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, необременена от семейни окови. Самият той е живял цял живот с една жена без сключен брак и този факт намира отражение в произведенията му.
Под вещата диригентска палка на Маестро Ян ван Маанен своя дебют в ролята на Манон ще направи солистката на Държавна опера Варна ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА.
„Ролята на Манон е едно прекрасно бижу и аз съм щастлива, че го получавам. Още повече, че този подарък идва в навечерието на моя личен празник Димитровден. Партията е много подходяща за драматичен сопран като моя глас.
Това е трудна роля във вокално, драматургично, актьорско – във всяко едно отношение, но аз обичам предизвикателствата и вярвам в себе си.
В операта образът на героинята претърпява сериозно развитие. Ако в първо действие тя е само обикновена девойка, на която й предстои да иде в манастир, във второ действие вече я виждаме като скучаеща държанка на богат възрастен господин. По-късно среща любимия си Де Грийо, загърбва лукса и заедно с брат си заговорничи срещу досегашния си покровител.
Замислите за грабеж и бягство обаче се провалят и в четвърто действие се стига до същинската драма. Осъдена на заточение, отчаяна и изтощена, Манон умира.
Една от многото оперни героини, които не успяват да направят правилния избор между богатството и любовта. А любовта понякога е бедна... И греховете задължително се плащат.
Обичам музиката на Пучини. Арията на Манон в четвърто действие „Sola…, perduta, abbandonata…“ (Сама..., изгубена, изоставена..., итал.) е моята визитна картичка. С нея много печелех, когато се явявах на конкурси в Италия“, разказва Димитринка Райчева.
В ролята на брата на Манон Леско ще се представи ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, за когото австрийската музикална критичка Елена Хаберман написа в списанието за опера и балет „Der neue Merker”: „Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много убедителен в артистичното си превъплъщение“.
За партията на Де Грийо е поканен солистът на Софийска опера и балет МАРТИН ИЛИЕВ, който започва певческата си кариера с над 20 централни баритонови партии, за да се насочи през 2005-та към драматичния и героичен теноров репертоар.
Жъне успехи с ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини, Полионе от „Норма” на Белини, Манрико в „Трубадур”, Отело в „Отело”, Радамес в „Аида” от Верди, Калаф в „Турандот” от Пучини, Зигмунд и Зигфрид в „Пръстена на нибелунга” от Вагнер и др. В ролята на Дон Хозе в Опера в Летния театър това лято си партнира с Димитринка Райчева – Кармен в едноименната опера от Бизе.
Балетът на повече от три века продължава да очарова публиката
2 август, 3 август 2017, 19.00, Основна сцена
„Зле опазеното момиче”
Балет в две действия от Петер Людвиг Хертел
Либрето Александър Радунский, Сергей Антонов
Хореография Александър Горский, Александър Радунский, Сергей Антонов
Нова хореографска редакция Сергей Антонов - солист на Болшой театър Москва
Асистент хореограф Светлана Тоншева - солист на Кремълски балет Москва
Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова
Репетитор Гергана Караиванова
В ролите: Лиза - Влада Захарова, Болшой театър (02.08), Саори Коике, Кремълски балет (03.08); Колен - Артьом Калистратов, Болшой театър, (02.08) Егор Мотузов, Кремълски балет (03.08); Марцелина – Николай Димитров, Никез – Даниел Христов, Мишо – Румен Стефанов, Циганка – Илияна Трифонова, Нотариус – Денко Стоянов, приятелки и приятели на Лиза и Колен – Галина Великова, Галина Велчева, Мона Христова, Веселина Иванова, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Мойя и др.
„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер. Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот. Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж. Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера. Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, най-известните руски хореографи създават свои балетни версии.
Зад „Зле опазеното момиче” на варненска сцена 2017 г. стоят хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет. Автори на либретото са Александър Радунский и Сергей Антонов. Сергей Антонов прави нова редакция на хореографията на Александър Горский и Александър Радунский, като използва музикален материал на композитора Хертел. Балетът е развит на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.
Младите артисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, представили се великолепно на 16 юни, отново ще танцуват на 2 август. На следващия ден, 3 август, главните роли на влюбените Лиза и Колен ще изпълнят солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, чието балетно съвършенство публиката във Варна вече е имала възможността високо да оцени.
В своята версия на „Зле опазеното момиче” Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов). В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти. В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).
Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър. Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел и непрекъснато разширява репертоара си. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим. През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света"в Сочи.
Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е приет в състава на балетната трупа на Болшой театър. През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Танцува партията на Колен в „Зле опазеното момиче”, руската кукла в "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович, Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски и др. В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.
Егор Мутузов е роден в Москва, завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005) и веднага става солист на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, след това и на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев”. От 2011 г. е премиер солист на Кремълския балет в Москва. Репертоарът му включва ролите на Дезире, Синята птица от „Спящата красавица”, Колен от „Зле опазеното момиче”, Зигфрид в „Лебедово езеро”, Ромео, Меркуцио, Бенволио в „Ромео и Жулиета”, Базил в „Дон Кихот”, Синдбад в „1001 нощ” и др. Лауреат е на много конкурси, сред които „Младият балет на Русия” (2004), „Tanzolymp” в Берлин” (2005), X международен балетен конкурс в Москва, „Арабеск (2008), I Общоруски балетен конкурс „Галина Уланова” в Красноярск и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), освен първа награда, печели, заедно със Саори Коике приза за най-добър дует.
Саори Коике е родена в Япония, където посещава различни балетни студиа, вкл. Tokyo City Ballet, преди да продължи балетното си образование в Русия. Както Егор Мотузов, така и тя завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005). Също като него става най-напред солистка на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев” (2007-2011) и на Кремълския балет в Москва (от 2011). Предопределени един за друг на сцената, Саори и Егор сливат житейските си съдби, за да се превърнат в една от емблематичните съвременни балетни двойки не само в Русия. В репертоара на Саори Коике влизат ролите на Одета-Одилия в „Лебедово езеро”, Китри в „Дон Кихот”, Пепеляшка в „Пепелящка”, Егина, Фригия в „Спартак”, Гамзати в „Баядерка”, Жизел в „Жизел” и др. Тя е лауреат на много конкурси, сред тях на „Tanzolymp” в Берлин (2005), Международен балетен конкурс „Арабеск” в Русия (2006, 2008) и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), заедно с Егор Мотузов, печели приза за най-добър дует.
Билетна каса, Основна сцена: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com Заявки: тел. 052 665 020
Известният сръбски диригент за пръв път във Варна
Дебюти на Гео Чобанов – Атила и Галина Стоянова – Одабела
Гастрол на сръбския баритон Миодраг Йованович – Ецио
20 октомври 2017, Основна сцена, 19:00-21:30
На 20 октомври ще бъде представена премиерната постановка от тази година на „Атила“, копродукция между ТМПЦ – Държавна опера Варна и „Народно позорище“ - Белград, в рамките на Балканската оперна мрежа. След бравурните първи спектакли в Опера в Летния театър с диригентите Ян ван Маанен и Алдо Сизилло, сега на диригентския пулт ще застане известният сръбски диригент и генерален директор на „Народно позорище“ – Белград Деян Савич. Това е първият гастрол във Варна на Маестро Савич, чийто международни диригентски майсторски класове през последните лета в Русе привличат все повече млади диригенти от цял свят.
В спектакъла на „Атила“ в главните роли ще дебютират солистът на Държавна опера Варна, баса Гео Чобанов – Атила и сопраното Галина Стоянова – Одабела. За ролята на Ецио е поканен солиста на Белградската опера, баритона Миодраг Йованович, когото също ще чуем за пръв път във Варна. Форесто ще бъде Петър Костов, Улдино – Христо Ганевски, Леоне (папа Лъв) – Петър Петров.
ОЩЕ ЗА ТВОРЦИТЕ И РОЛИТЕ В „АТИЛА“
МАЕСТРО САВИЧ: ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕВЧЕСКА ШКОЛА
Българската певческа школа е известна и призната в Европа. Всеки път се възхищаваме на тази школа, която непрекъснато създава нови таланти, нови гласове, нови творци. Когато говорим за състоянието на културата, особено на музикалната култура, България винаги е била за нас един недостижим пример.
MАЕСТРОДЕЯН САВИЧ е роден в Белград, в семейството на музиканти. Завършва с отличие дирижиране в Музикалната академия в Белград, получава магистърска степен в Академията за изкуства в Нови Сад, специализира при Mаестро Берислав Клобукар. Маестро Савич дирижира различни продукции с режисьори като Марко Артуро Марели, Инге Леван, Спирос Евангелатос и др. Работи с известни инструменталисти и певци от ранга на пианистите Людмил Ангелов, Михай Унгуряну, Дана Борсан, цигуларите Стойка Миланова, Кристина Ангелеску, Луиджи Алберто Бианки, челистите Ксения Янкович, Анатолий Кръстев, китариста Алипио Диаз, арфисткта Анна Верхоланцева, оперните изпълнители Оливера Милякович, Агнес Балца, Нели Божкова, Бруна Балиони, Фабио Армилиато и много други.
Гостува с някои от най-известните оркестри и хорове, както и с оперни и балетни компании на престижни сцени и фестивали в Италия, Испания, Австрия, Израел, Швейцария, Холандия, Ирландия, Гърция, България, Русия, САЩ, Германия, Норвегия, Франция, Австрия, и на други места.
Има радио- и телевизионни записи в много страни: за Румънското национално радио, Българската национална телевизия, Гръцката национална телевизия, няколко издадени компакт диска за PGP на RTV Белград и др. Носител е на редица престижни отличия и награди за своите творчески постижения.
Освен като творец Деян Савич е познат и с мениджърската си дейност. Заема постовете артистичен директор на най-старото сърбо-еврейско певческо дружество "Братя Барух", основано през 1879 г., художествен ръководител на известния камерен ансамбъл "Pro Musica", артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Ниш, от 1993 г. е главен диригент на Белградската опера и балет, чийто генерален мениджър става в периода 2001-2004. От 2005 г. е назначен за Генерален директор на „Народно позорище“ – Белград, Националната опера и балет на Сърбия.
ГЕО ЧОБАНОВ: АТИЛА Е НЕ САМО ЖЕСТОК ХУНСКИ ВОЖД, НО И ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ВЛЮБВА И ДА ГРЕШИ
Старая се да се придържам към идеята на Верди за този образ. Известно е, че съществува противоречие между историческия герой и персонажа, но както казва италианската поговорка „Не е вярно, но е добре намерено“ (Non e vero, ma e ben trovato).
Лично аз съм привърженик на тезата, че Атила е първият прабългарски хан. Според Именника на прабългарските ханове Авитохол отговаря на Атила, макар и нашият известен медиевист академик Васил Златарски да отхвърля тезата.
Така или иначе, в оперната постановка най-важното е да направим образа на Атила пълнокръвен, релефен и жив. Трябва да вложим в него такива чувства, които да го представят не само като страшния и жесток хунски вожд, а и като човек, който може да се влюбва и да греши. Влюбвайки се в римлянката Одабела, Атила допуска първата си грешка. Втората му грешка е, е че играе с открити карти пред коварния римски генерал Ецио. В отговор на оскърбителното предложение хунският вожд да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на Ецио, Атила се зарича да унищожи цяла Италия. Вместо това обаче намира смъртта си от ръката на любимата Одабела, чийто дълг към родината надделява над зародилите се у нея силни чувства към Атила. Една сложна и драматична интрига, въплътена в гениалната музика на Верди.
ГАЛИНА СТОЯНОВА: ОДАБЕЛА Е ДЕВИЦА-ВОЙН, БЯСНА ВАЛКИРИЯ, НО И ВЛЮБЕНА ЖЕНА И РАЗКЪСВАНА ОТ ВИНА ДЪЩЕРЯ
Благодарна съм, че имам честта и удоволствието да дебютирам на сцената на Варненската опера в заглавието “Атила”. Творба, не толкова известна на публиката, колкото по-рано написаната от Верди опера “Набуко”, но и не по-малко гениална от нея. Това е опера от ранното белканто на композитора, която поставя изключително трудни задачи към изпълнителите в технически план и изисква пълните ресурси на солиста.
Задачите, които се поставят на моята героиня в музикално и техническо отношение, са умело да владее героиката на девица-войн, бясна валкирия и едновреманно с това да бъде влюбена жена и разкъсвана от вина дъщеря.
В либретото на операта историческия образ на Илдико се поема от ролята на Одабела. Тя е дъщеря на владетеля на Акуилея, който е убит от Атила в битка. Водена от чувството за дълг към баща и родина, младата римлянка се заклева да отмъсти.
За мен обаче образа на Одабела не е еднопланов. Тя носи в себе си драма от раздвоението между клетвата за отмъщение и физическото привличане, което изпитва към хунския вожд. Това раздвоение е заложено в драматургията и в музиката на Верди. За мен най-силният такъв момент на вътрешно противоречие е, когато тя трябва да даде отровата на Атила и Форесто я пита „Защо трепериш, защо си бледа?“ Но в крайна сметка надделява желанието за възмездие, тъй като Одабела във второ и трето действие на операта изцяло е потопена във виденията, свързани с лика на баща й и на любимия Форесто. Връзката й с Атила е бурна, но разрушителна за него, защото води до фаталния край - Одабела убива Атила.
Сопраното ГАЛИНА ВЕЛИКОВА e родена във Варна, откъдето започва нейното музикално образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ ”Константин Преславски”. Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.
Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Донна Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.
Баритонът МИОДРАГ ЙОВАНОВИЧ е роден в Белград. Завършва Музикалната академия в Белград с цигулка. Учил е пеене в Музикалната академия в Белград, продължава в Консерваторията „Джузепе Верди" в Милано, Италия. Специализира при известни вокални педагози в Милано и Пиаченца в Италия. Носител е на редица национални и международни награди от авторитетни вокални конкурси. През 2006 г. получава наградата за висок принос за развитието на оперното изкуство като артистичен мениджър на Белградската опера.
Интересен факт от биографията на певеца е неговата практика като цигулар. Работил е като преподавател по цигулка и камерна музика в Средното музикално училище ''Д-р Войслав Вучкович” в Белград. Премества се в Италия, където работи като професионален цигулар в няколко камерни, оперни и симфонични оркестри. В момента е първи солист на Белградската опера с много национални отличия за своите ярки артистични изяви. В репертоара на певеца присъстват десетки главни баритонови роли от оперни и кантатно-ораториални произведения. Гостувал е многократно на различни сцени в Сърбия и извън страната - САЩ, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Молдова, Гърция, Словения , Македония, Корея и др. Има записи за Националната телевизия RTS.
Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг
Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998;
Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл.Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com
На пресконференцията за предстоящото издание на Театър Римски терми – Варна 2017, състояла се на 3 юли, Мануела Иванова, ръководител отдел "Маркетинг и продажби" на платформата "I love Bulgaria" връчи на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, специалната награда за иновативни институции.
Отличието, бронзова статуетка, изработена от проф. д-р Пламен Братанов, се дава за интелигентно промотиране на спектаклите на ТМПЦ Варна чрез мобилното приложение I love Bulgariа.
I love Bulgaria, съвместен проект с Министерството на туризма, е първата национална туристическа интерактивна платформа и мобилно приложение, които предоставят информация както за забележителностите на България, така и за продуктите на бизнесите, свързани с туризма, културата и историята.
„ДОН КИХОТ“ С МАРТА ПЕТКОВА И НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ ВЕДНАГА СЛЕД ФЕНОМЕНАЛНИЯ ИМ УСПЕХ В КРЕМЪЛСКИЯ ТЕАТЪР
9 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:00
Марта Петкова и Никола Хаджитанев, звездите на Софийска опера и балет, ще изпълнят ролите на Китри и Базил в „Дон Кихот“ на варненска сцена, веднага след феноменалния им успех в Кремълския театър в Москва.
В тази Мека на балетното изкуство, където танцуват само най-добрите в света, двамата съвсем наскоро поразиха публиката със своето майсторство. След спектакъла на „Лешникотрошачката“ 6 000 зрители ги аплодираха в продължение на 20 минути и това е безспорно признание за висотата на българската балетна школа. Какъв чудесен шанс за варненската публика е да се наслади на изяществото и перфекционизма на Марта Петкова и Никола Хаджитанев, непосредствено след московския им триумф.
Спектакъла на „Дон Кихот“ ще дирижира Борис Спасов.
Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг
„ТРИМАТА МУСКЕТАРИ“ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ
11 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:40
Част от Театралния маратон на Свилен Стоянов по повод неговата 60-годишнина
Мюзикъл от Максим Дунаевски
Либрето и сценична реализация Николай Априлов
по романа на Александър Дюма-баща
Диригент, оркестрация и аранжименти на песните
СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Сценография и костюми
АСЯ СТОИМЕНОВА
Сценичен бой и фехтовка
НИКОЛАЙ ДЕРИВОЛКОВ
Хореография
ТАТЯНА ЯНЕВА
Стихове на песните
МАРИЯ ДОНЕВА
Диригент на хора
ЦВЕТАН КРУМОВ
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Д’АРТАНЯН Ованес Торосян
АТОС Николай Колев
ПОРТОС Велин Михайлов
АРАМИС Калоян Лулчев
ЛЮДОВИК ХІІІ Красимир Добрев
АННА АВСТРИЙСКА Лилия Илиева
КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО Стефан Рядков
ХЕРЦОГ БЪКИНГАМ Пламен Долапчиев
ЛЕЙДИ УИНТЪР Даниела Викторова
ГРАФ РОШФОР Станислав Кондов
ДЕ ЖЮСАК Петър Хаджиатанасов
ДЕ ТРЕВИЛ Свилен Стоянов
КОНСТАНС БОНАСЬО Мария Павлова
ГОСПОДИН БОНАСЬО Пламен Георгиев
В спектакъла участват солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна, актьори от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, деца и младежи от Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и гостуващи солисти.
“Тримата мускетари” на Александър Дюма-баща е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. А и сюжетът е от онези, които родителите с радост разказват на децата си като пример за история, съчетаваща героична чест, историческо величие, разказ за силата на приятелството и не на последно място - любовен романс.
Докато пиша тези редове, си мисля за онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари». В образа на рицаря според мен е въплътен идеалът за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща – „красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата“.
Тези послания към младите хора, са нужни на всяко едно време. Нужни са ни и днес.Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си.Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът - рицар.
Романът и историята на Д Артанян, добиват особена популярност у нас, посредством руската филмова версия и забележителната игра на Михаил Боярски, а мелодиите и песните стават част от възприятията ни и до ден днешен. Да, за онези същите мускетари, яхнали своите жребци, които приковаваха мен и моите връстници пред малкия екран. Николай Априлов
Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг
ШОПЕН И БРАМС С АНТОНИНА БОНЕВА
Концерт за 100-годишнината на варненския виолончелист Бончо Бонев
13 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:00
В симфоничният концерт спроизведения на Шопен и Брамс, под диригентството на Ералдо Салмиери, ще аплодираме световноизвестната пианистка Антонина Бонева. В програмата са включени Ф. Шопен – Концерт за пиано и оркестър № 2 и Й. Брамс – Симфония №4.
Антонина Бонева посвещава своето изпълнение на концерта от Шопен на 100-годишнината от рождението на своя баща - изявеният български виолончелист Бончо Бонев, роден във Варна, концертирал многократно във Варна, заедно с брат си, цигуларя и виолист Атанас Бонев. Бончо Бонев е бил солист на Варненска филхармония и на много други оркестри в София и страната, концертирал е с най-известните музиканти на своето време, бил е дългогодишен концертмайстор на Софийска опера и балет и на Кралската Фламандска опера в Белгия.
АНТОНИНА БОНЕВА завършва НМА ,,Проф. П. Владигеров“ при доц. Катя Казанджиева и проф. Николай Евров. Специализира в Кралската консерватория в Антверпен, Белгия при проф. Фредерик Геверс.За нея Серджо Пертикароли, вицепрезидент на Академия Санта Чечилия, казва: ,,Антонина Бонева е блестяща и с право извоюва наградата ,,Ланчано’’. Намирам в нея музикален темперамент от най-висока класа и изключителна музикална природа“. Наградата ,,Ланчано’’ и персоналната награда нa С. Пертикароли й дават правото да стане солистка на Интернационалния оркестър под егидата на ЮНЕСКО в Рим.
Концертира в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Швеция, Гърция, Турция и др., както и във фестивалите на Радио Франс; „Алекс де Врийз“; „Аполония“; „Среща на клавиатурата“, „Варненско лято“, Театър Шатле и Зала „Гаво“ в Париж, Театро Олимпико и Театър Екселсиор в Италия, Зала Бьозендерфер в Музикферайн Виена, Зала „България“, НДК и др. Била е солистка на Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Симфониета София, оркестрите „Стравински“ и „Амадеус“ и др.
Свирила е под палката на Робърт Гутер, Жан Ив Годен, Марко Теца, Ералдо Салмиери, Лучано Ди Мартино, Джилберто Серембе, Мицуйоши Оикава, Георги Димитров, Иван Кожухаров и др. Музицира с Валери Попова, Александрина Пендачанска, Дина Шнайдерман Елмира Дърварова и др. БНТ реализира филм-портрет за нейната концертна и педагогическа дейност. БНР, Радио Франс, БНТ и италиански телевизии излъчват нейни записи.
Записва за фирмата ,,Старс Рекърдс’’ Бах, Бетовен и Брамс. В репертоара й влизат произведения от Моцарт, Шуман, Лист, Франк, Григ, Дебюси, Кабалевски, Владигеров, Пипков, Казанджиев. През годината на Шопен е поканена в Почетния комитет за юбилейните чествания.„Де Ньое Газет“, Антверпен: ,,Антонина Бонева притежава енергия и солидна техника. Тя има съвършено музикално разбиране и изпълни запленяващо своята Шопенова програма“.Вестник ,,Дума“: „В своя възхитителен концерт с нови откритияв музикалната мисъл на Шопен, с изживяванията и дълбочината на чувствата, звуковото изграждане и претворяване, с разбирането и финеса, бликащо или разказвателно, развълнувано или просветлено, Антонина Бонева придаде на музикалните образи експресивна сила и постигна едно специфично и много темброво звукоизвличане.“
Билети: 10, 15, 20 лв. VIP: 30 лв. с кетъринг
Историята
Началото на Театър Римски терми, да припомним, е поставено в далечната 1977 г. с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” на бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др. Традицията, прекъсната поради необходимост от ремонтни дейности за 26 години, бе възстановена през миналата година. Община Варна, РИМ Варна и ТМПЦ Варна обединиха усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна отново да съпреживеят изкуството под открито небе в уникалната атмосфера на това забележително за нашия град място - Римските терми, най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа. Сега към екипа се присъединява и Държавен куклен театър Варна. И така, след изключително успешното XIV издание на Театър Римски терми 2016, от 16 юли до 30 август е планирано XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017.
Театър Римски терми – XV издание, 16 юли – 30 август 2017
Организатори: Община Варна, РИМ Варна, ТМПЦ Варна и Държавен куклен театър Варна
Предстоят 26 вечери сред уникалната и романтична атмосфера на Римски терми. 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.
3 ПРЕМИЕРИ
Очакват ни три премиери, които прекрасно изразяват точно тази симбиоза между изкуствата: операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук (20.07), съвместен проект на Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър със солисти от Кипър и Варна, реж. Академик Пламен Карталов; „Комичната илюзия” - театрална комедия по Пиер Корней на Васил Дуев, постановка на Варненския ДТ, реж. Васил Дуев (31.07, 17.08) и „Влюбеният Моцарт” – копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници” – Правец, авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов, диригент Стефан Бояджиев, с участието на актьори от Държавен куклен театър Варна и Държавна опера Варна (5 август).
“Oрфей и Евридика” – най-прочутата опера на „кавалерa със златни шпори“ Кристоф Вилибалд Глук.
Постановка на Aкадемик Пламен Карталов
Премиерата на „Орфей и Евридика” е съвместен проект между Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър, под режисурата на Академик Пламен Карталов. В ролите: сопраното Даниела Димова – Евридика, мецосопраното Цвета Христофору – Орфей, сопраното Лиляна Кондова – Амур и млади артисти от Оперно общество Кипър. Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. Варненката Цвета Христофору е завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и Музикалната академия в София с отличие. Живее и твори в Кипър, гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.
Кристоф Вилибалд Глук е честван в Рим като „велик майстор на италианската опера“ и дори е удостоен с високата титла „кавалер със златни шпори“. За сюжети той избира истории от мито¬ло¬гията и от античната епоха, както постъпват повечето автори от неговото време. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист – една от най-ярките личности на своето време, го импулсира да започне своята оперна реформа. Калцабиджи му вну¬ша¬ва, че „всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, сле¬до¬вателно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнооб¬разен и потресаващ...“. Характерът на новата опера според двамата приятели е в синтеза на малко текст с ярка музика и много зрелищни ефекти. Плод на тези търсения е „Орфей и Евридика“ (1762) – първата новаторска опера на Глук, по текст на Калцабиджи, неговата най-прочута творба за сцената.
„Комичната илюзия” или театър в театъра от Пиер Корней
Постановка на Васил Дуев
„Комичната илюзия” от Пиер Корней поставя един от най-нашумелите млади български актьори и режисьори Васил Дуев. Сценография Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография Валери Кирилов, Филип Миланов. В ролите: Алкандра – Гергана Арнаудова, Клендор – Ненчо Костов, Изабел – Цветина Петрова, Предиман – Пламен Димитров, Жеронт – Стоян Радев, Матамор – Константин Соколов,
Лиз – Сабина Коен, Адраст, Ераст, тъмничар – Ивайло Иванов.
„Главният герой в пиесата на Корней преминава през много премеждия, някои разказани, други видяни и в постановката ние се опитваме да подчертаем този авантюристичен план. След всякакви катаклизми, изстъпления и пропадания съдбите на този герой, а и на другите герои, се завъртат и те се озовават в театъра. В театъра, където всичките им проблеми, дори престъпления са разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра като че ли има амнистия за всякакви грехове. Чак на финала разбираме, че всъщност става дума за театрално представление. Това не е продължение на истинския живот на Изабел и Клендор, а животът им в театъра, в изкуството. Те са станали артисти и това ги прави свободни и спасени. Ние следим любовта на Изабел и Клендор, но в последното действие Корней решава да ни откъсне от тяхната любов и ни вкара в театъра. Идеята за спасението в театъра е по-силна от спасението в любовта.
Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява именно със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра. Мисля, че Варненският театър има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра.”
Васил Дуев всъщност работи върху 2 постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където и ще бъде премиерата. Предвижда се в Театър Римски терми да се използват всички пространства на археологическия обект, като публиката бъде приканвана да преминава, заедно с героите от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били място за социални контакти и обществен живот.
„Влюбеният Моцарт” – между класическия куклен театър и класическата опера
Постановка на Боян Иванов
Авторски оперно-куклен спектакъл на Боян Иванов, един от най-интересните български режисьори, който работи с еднакъв успех на театралната, куклената и оперната сцена. Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници“ Правец. Диригент Стефан Бояджиев. Художник костюми Яна Дворецка. С оперните солисти Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова и др. Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, актьори Държавен куклен театър Варна;
„Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме.
Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект”, разказва Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър Варна.
Във „Влюбеният Моцарт” ще звучат арии и ансамбли от „Дон Жуан”, „Сватбата на Фигаро”, „Така правят всички”, „Вълшебната флейта” и „Отвличане от сарая”, в изпълнение на солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова и русенския тенор Петър Костов.
10 ТЕАТРАЛНИ СПЕКТАКЪЛА
Поканени са различни театри от страната да представят най-атрактивните си, предимно комедийни спектакли, които със сигурност ще забавляват варненци и гостите на Варна. За улеснение на динамичната лятна аудитория край морето, някои от спектаклите имат по две представления в различни дни. Непременно трябва да се отбележи участието на родения във Варна знаков режисьор Теди Москов, които създава една след друга хитови постановки с Варненския куклен театър. Ще гледаме два от тях, отличени с редица награди. Това са „Възгледите на един пън” (19.08) и „Професия Лъжец” (23.07).
„ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН” режисьорът описва като „побългарен вариант на „Пинокио” от Карло Голдони. Не е за деца! По-скоро смесица между еротична и философска шега. Как точно дървото се превръща в човек? Как човекът става от дете старец?” Участват: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Диана Цолевска.
И за „ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ” Теди Москов се вдъхновяват от литературата: „Всичко започна, след като прочетох „Джелсомино в страната на лъжците” от Джани Родари. Историята ни се гради изцяло на предположения. Има лъжи.
Защото ние нямаме летописци, освен за лошото. „Народът на Тангра не обича някой да се извиси над другите. Окача го на дърво да си говори с боговете!”, както твърди един арабски пътешественик”. Затова провокативният режисьор предлага една друга гледна точка към историята ни.
В ролите: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева.
ДТ Кърджали гостува с „Нашенски мераци” по Чудомир (17.07), а ДТ Сливен с „ИСТИНАТА” – комедия от Флориан Зелер с Иван Бърнев и Мария Сапунджиева, в реж. прочит на Борислав Чакринов (27.07)
ДКТ Шумен ще ни разсмее с „ЕДНО НАЛИЦЕ, ДВЕ НАОПАКИ” с неповторимия Владислав Карамфилов – Въргала и Елен Колева (22.08)
ДТ Търговище обещава смях още в заглавието „ЗАБРАНЕНО ЗА СМЯХ” – комедия от Миро Гарван, получила най-престижната хърватска награда за драматургия. Става дума за класически любовен триъгълник, в който сетърси разбира се тъпият ъгъл... Реж. е Александър Илинденов, познат ни като актьор и режисьор от своя неотдавнашен варненски период (25.08).
В Театър Римски терми 2017 два пъти ще се срещнем с руския автор Валентин Красногоров, с неговия специфичен и малко особен, малко тъжен, хумор. ДТ Ямбол ще ни занимава с онова, което се случва „ВСЯКА СРЯДА ОТ 5 ДО 7”. Какво се случва, когато работата ти е скучна, мечтите несбъднати и въобще нещата не вървят така, както ти се иска... (26.08).
Другата пиеса от същия автор е „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА” на Варненския ДТ, в проникновената сценична реализация на реж. Костадин Бандутов (1.08, 18.08).
Варненският ДТ ще представи три свои постановки, които се радват на интерес сред широката публика. Това са „ПРИЯТЕЛИ?” от Здрава Каменова и Калин Ангелов, режисьорски опит на актьора Николай Кенаров, с участието на „приятелите” Константин Соколов и Валери Вълчев (28.07, 11.08), „Прелестите на изневярата”, които споменахме и Молиеровия фарс „БРАК ПО ПРИНУДА”. Всъщност се играят 2 фарса „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”, пресъздадени със забележителния режисьорски почерк на проф. Пламен Марков (24.08, 30.08)
ОЩЕ ОПЕРА
Комичните сюжети продължават с едноактната комична опера на Джовани Перголези „” на Държавна опера Стара Загора (21.08). Един музикален бисер, в който режисьорът Славчо Николов пренася действието от епохата на Перголези - между Рококо и Класицизма, в 60-те години на миналия век - след Втората световна война и началото на модерния свят, в който живеем и днес. Паралелът е „междинното време”, в което животът радикално се променя. И така, от случващото се в една адвокатска кантора ще разберем как „слугинята” ще стане „господарка”.
ОЩЕ 5 МУЗИКАЛНИ АКЦЕНТА
На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО” със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни. Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.
Творби от Бах, Вивалди, Бородин, Дворжак и Дебюси ще изпълни СТРУНЕН КВАРТЕТ „ОДЕСОС” (18.07). В музикалната формация участват оркестрантите на Държавна опера Варна Божидар Матео Бенев – първа цигулка, Галина Водопянова – втора цигулка, Олена Мошинска – виолончело и Веселина Зайранова – виола. Апропо, това е майката на младите виртуозни варненски цигулари Братя Зайранови :)
Както всеки уважаващ себе си летен фестивал, и Театър Римски терми ще предложи на публиката „ТРИМА ТЕНОРИ”. В популярния музикален формат ще чуем солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев и Христо Ганевски, изненадата ще бъде един българин, който живее и твори в Щутгарт, Иван Йонков (4.08).
Своите почитатели със сигурност ще намери и „МАГИЯТА НА КИНОТО” (16.08). Музикалният проект на артисти от Държавна опера Варна ще пренесе зрителите в света на емблематичните филми , които дължат своята огромна популярност и на песните, създадени специално за тях. Става дума за онези вълнуващи мелодии, превърнали се в разпознавателен знак за филми като „Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.
„ФРАНЦИЯ, МОЯ ЛЮБОВ” се нарича проектът на известната социоложка от MBMD, родена във Варна, Мира Янева. “Френската музика от 20-ти век, за която разказвам в спектакъла, носи доброта, любов, интелектуална и емоционална провокация, искрения разказ за скритите страни на живота”, споделя неуморимата Мира Янева, очевидно намерила ново поприще за изява с популярни песни на Едит Пиаф, Жо Дасен, Далида и др. На пианото ще бъде едно друго познато име в музикалните среди Александър Кипров.
Очакваме с нетърпение и още един концерт с френски привкус - „ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ” – музикално-поетичен спектакъл на големия български тенор, солист на Държавна опера Варна Арсений Арсов. От позицията на успешната си 35-годишна оперна кариера той ще поднесе една очарователна изненада с интерпретации на романтични френски балади, допълнени с негови поетични откровения (28.08).
Театър Римски терми – Варна 2017 цели да предложи богата, разнообразна и стилна програма, която - вярваме, ще донесе красиви преживявания за варненци и гостите на Варна.
БИЛЕТИ
Цените на билетите са от 10 до 20 лева и включват възможността за разглеждане на Римските терми.
При лошо време събитията се провеждат същата вечер с начален час 15 минути по-късно на Основна сцена (пл. „Независимост“ №1), Сцена Филиал (пл. „Св.Св. Кирил и Методий”) и Държавен куклен театър ( ул. „Драгоман“ №4).
Ръководството си запазва правото на промени в програмата
БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com Обект „Римски терми“ - ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059 Държавен куклен театър Варна, ул.“Драгоман” № 4 от вторник до петък 10:00 - 17:00, събота и неделя 9:00 - 12:00, почивен ден: понеделник, тел. 052 / 607 844, 0888 123 604 ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051, ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/
3.10. 2017, Основна сцена, 19:00 - 21:40
ТРАВИАТА
Под палката на Маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла. В една от коронните й роли – куртизанката Виолета Валери, която се жертва за своя любим, ще се превъплъти изящното сопрано на Варненската опера Ирина Жекова. Като Алфред Жермон ще гостува солистът на Пловдивската опера и един от най-добрите съвременни български тенори Ивайло Михайлов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена. Бащата на Алфред, Жорж Жермон, ще бъде солистът на Варненската опера Свилен Николов, перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.
06.10.2017, Основна сцена, 19:00 - 21:00
ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА
Вечната оперета на Франц Лехар, постановка на холандеца Марк Кроне, ще дирижира гостът Игор Богданов. В главните роли ще аплодираме великолепния варненски баритон Иво Йорданов, който пее на най-престижните италиански сцени – ГРАФ ДАНИЛО; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова– ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова - ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър.
Миряна Калушкова, солистка на Мyзикaлнo-дpaмaтичeн тeaтъp “Кoнcтaнтин Киcимoв” във Вeликo Tъpнoвo, се превъплъщава с удоволствие в oбpaзитe нa кpacиви дaми cъc cилни хapaктepи. Oсвен в ролята на гpaфиня Мapицa oт eднoимeннaтa oпepeтa нa Имpe Кaлмaн, тя изпълнява Хaнa Глaвapи в oпepeтaтa “Вeceлaтa вдoвицa” нa Фpaнц Лeхap, Елeнa в “Хyбaвaтa Елeнa”, Рoзaлиндa в “Пpилeпът”, Мaдлeн и Дeйзи в “Бaл в Сaвoя”, Лилянa oт “Бългapи oт cтapo вpeмe”, Силвa Вapecкy в “Цapицaтa нa чapдaшa”, Виoлeтa в oпepaтa “Tpaвиaтa” нa Джyзeпe Вepди и др.
16 юли – 30 август 2017, 21:00
Община Варна
Регионален исторически музей Варна
Театрално-музикален продуцентски център Варна
Държавен куклен театър Варна
16.07, неделя
Държавна опера Варна
ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО
С Бойка Василева – мецосопран, Страцимир Павлов – пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни)
В програмата: Пиаф, Дебюси, Форе, Гардел, Бизе и др.
17.07, понеделник
Драматичен театър Кърджали
НАШЕНСКИ МЕРАЦИ
По текстове на Чудомир
Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева
Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов,
Велина Ясенова, Радослав Арнаудов
18.07, вторник
Държавна опера Варна
СТРУНЕН КВАРТЕТ „ОДЕСОС”
Божидар Матео Бенев – първа цигулка, Галина Водопянова – втора цигулка, Веселина Зайранова – виола, Олена Мошинска – виолончело
В програмата: Бах, Вивалди, Бородин, Дворжак, Дебюси
20.07, четвъртък
ПРЕМИЕРА
Държавна опера Варна
ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА
Опера от Кристоф Вилибалд Глук
Либрето Раниеро де Калцабиджи
Режисьор Академик Пламен Карталов
В главните роли: Цвета Христофору (Орфей), Даниела Димова (Евридика)
Съвместен проект между Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър със солисти от Кипър и Варна
22.07, събота
Държавен куклен театър Варна
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН
Авторски спектакъл наТеди Москов
Костюми Свила Величкова
В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Диана Цолевска
23.07, неделя
Държавен куклен театър Варна
ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ
Спектакъл на Теди Москов
Авторски спектакъл на Теди Москов
Костюми Свила Величкова
В ролите: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева
ИКАР 2014 за най-добър спектакъл, АСКЕЕР 2014 за режисура на Стефан Москов, Награда за мъжка роля на Красимир Добев от МКФ „Златният делфин” 2014 и др.
27.07, четвъртък
Драматичен театър Сливен
ИСТИНАТА
Комедия от Флориан Зелер
Режисьор Борислав Чакринов
Костюми Мартина Варийска
С Иван Бърнев, Мария Сапунджиева, Ивайло Гандев, Таня Йоргова
28.07, петък
Драматичен театър Варна
ПРИЯТЕЛИ?
Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов
Режисьор Николай Кенаров
С Константин Соколов и Валери Вълчев
31.07, понеделник
ПРЕМИЕРА
Драматичен театър Варна
КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ
от Пиер Корней
Режисьор Васил Дуев
Сценография Даниела Николчова
Музика Стефан Здравески
Хореография Валери Кирилов, Филип Миланов
С Гергана Арнаудова, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Сабина Коен, Ивайло Иванов
1.08, вторник
Драматичен театър Варна
ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
Комедия от Валентин Красногоров
Постановка и музикална среда Костадин Бандутов
Сценография Петър Митев
С Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев, Свилен Стоянов
3.08, четвъртък
Държавен куклен театър Варна
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН
Авторски спектакъл наТеди Москов
Костюми Свила Величкова
В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Диана Цолевска
ИКАР 2011 за режисура на Теди Москов, Голямата награда „Златен делфин” 2011, „Златен делфин” за сценография на Свила Величкова, Награда ВАРНА 2011
4.08, петък
Държавна опера Варна
ТРИМАТА ТЕНОРИ
Валерий Георгиев, Иван Йонков – Щутгарт, Христо Ганевски
05.08, събота
ПРЕМИЕРА
Държавна опера Варна
ВЛЮБЕНИЯТ МОЦАРТ или ДОН ЖУАН КУКЛОВОДЪТ
Авторски оперно-куклен спектакъл на Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка
С оперните солисти Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова и др.
Хор и оркестър на Държавна опера Варна
Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници“ Правец
11.08, петък
Драматичен театър Варна
ПРИЯТЕЛИ?
Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов
Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов
Режисьор Николай Кенаров
С Константин Соколов и Валери Вълчев
16.08, сряда
Държавна опера Варна
МАГИЯТА НА КИНОТО
Музика из филмите„Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.
Изпълняват артисти на Държавна опера Варна, на пианото Руслан Павлов
17.08, четвъртък
ПРЕМИЕРА
Драматичен театър Варна
КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ
от Пиер Корней
Режисьор Васил Дуев
Сценография Даниела Николчова
Музика Стефан Здравески
Хореография Валери Кирилов, Филип Миланов
С Гергана Арнаудова, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Сабина Коен, Ивайло Иванов
18.08, петък
Драматичен театър Варна
ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
Комедия от Валентин Красногоров
Комедия от Валентин Красногоров
Постановка и музикална среда Костадин Бандутов
Сценография Петър Митев
С Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев, Свилен Стоянов
19.08, събота
Държавен куклен театър Варна
ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН
Авторски спектакъл наТеди Москов
Костюми Свила Величкова
В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Диана Цолевска
ИКАР 2011 за режисура на Теди Москов, Голямата награда „Златен делфин” 2011, „Златен делфин” за сценография на Свила Величкова, Награда ВАРНА 2011
21.08, понеделник
Държавна опера Стара Загора
СЛУГИНЯТА-ГОСПОДАРКА
Комична опера от Джовани Перголези
Режисьор Славчо Николов
Диригент Димитър Косев
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Ана-Мария Токаджиева
Хореография Ромина Славова
Солисти: Нели Нечева, Евгений Арабаджиев, Пламен Асенов, балет - Ивелина Димитрова, Анелия Димитрова
Оркестър на Държавна опера Стара Загора
22.08, вторник
Драматично-куклен театър Шумен
ЕДНО НА ЛИЦЕ, ДВЕ НА ОПАКИ
Комедия от Дарио Фо
Режисьор Михаил Петров
С Владислав Карамфилов – Въргала, Елен Колева и др.
23.08, сряда
ФРАНЦИЯ, МОЯ ЛЮБОВ
Шансони на Едит Пиаф, Ив Монтан, Жо Дасен, Далида и др.
Изпълняват Мира Радева и Александър Кипров – пиано
24.08, четвъртък
Драматичен театър Варна
БРАК ПО ПРИНУДА
Два фарса от Жан Батист Молиер
Сценичен вариант и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Петя Диманова
С Николай Божков, Цветина Петрова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Пламен Димитров, Стоян Радев
25.08, петък
Драматичен театър Търговище
ЗАБРАНЕНО ЗА СМЯХ
Комедия от Миро Гавран
Режисьор Александър Илинденов
Участват Любомир Фърков, Даниела Горанова и Теменуга Первазова
26.08, понеделник
Драматичен театър Ямбол
ВСЯКА СРЯДА ОТ 5 ДО 7
Комедия от Валентин Красноговоров
Режисьор Владимир Петков
Сценограф Александрина Игнатова
Участват: Георги Ружичка, Яна Бобева, Христо Доков, Цветелина Кънева, Михаил Лазаров, Капка Валентинова
28.08, понеделник
Държавна опера Варна
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ
Арсений Арсов - 35 години на сцената
Музикално-поетичен спектакъл на тенора
30.08, сряда
Драматичен театър Варна
БРАК ПО ПРИНУДА
Два фарса от Жан Батист Молиер
Сценичен вариант и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Петя Диманова
С Николай Божков, Цветина Петрова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Пламен Димитров, Стоян Радев
Цените на билетите са от 10 до 20 лева и включват възможността за разглеждане на Римските терми.
При лошо време събитията се провеждат същата вечер с начален час 15 минути по-късно на Основна сцена (пл. „Независимост“ №1), Сцена Филиал (пл. „Св.Св. Кирил и Методий”) и Държавен куклен театър ( ул. „Драгоман“ №4).
Ръководството си запазва правото на промени в програмата
БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com
Обект „Римски терми“ - ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059
Държавен куклен театър Варна, ул.“Драгоман” № 4 от вторник до петък 10:00 - 17:00, събота и неделя 9:00 - 12:00, почивен ден: понеделник, тел. 052 / 607 844, 0888 123 604
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051, ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/
Премиера на „Атила” в ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017
7 юли, 21.00
Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия
Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”
Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович
Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов
Режисьор Ивана Драгутинович Маричич
Действащи лица и изпълнители:
Атила, вожд на хуните, бас - Светозар Рангелов
Ецио, римски генерал, баритон - Венцеслав Анастасов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски.
Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа.
„Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г., за която екипът на Варненската опера е удостоен с „Кристална лира” на СБМТД.
Историческият Атила
Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от европейската история. В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.
Създаването на операта
Операта „Атила“, една от ранните творби на Джузепе Верди, е създадена през 1844-1845 г. Либретото на Темистокле Солера и Франческо Пария Пиаве, базирано на известната драма на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”, не се придържа строго към хронологията на събитията от края на Римската империя, а по-скоро служи за основа на красиви арии, ансамбли и хорови сцени. Прологът връща зрителя в 426 г., когато Атила, “Бичът божи”, завладява и опожарява римския град Акуилея. Дъщерята на градоначалника и предводителка на амазонките Одабела, която е взета в плен, моли хунския вожд да й върне меча. Той й подава своя меч и този символен жест дава завръзката към целия сюжет. Римският генерал Ецио, стар противник на Атила, към когото той все пак изпитва респект, му предлага да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на италианците. Атила, разбира се, отхвърля подобно мирно споразумение. Паралелно с военния конфликт се оформя и любовният триъгълник между Атила, Одабела и нейния годеник, офицера Форесто. Младата жена се заплита в сложни взаимоотношения с политическите мъже, но за да докаже верността към родината, накрая забива кинжала в гърдите на Атила.
Премиерата на операта на 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче” във Венеция предизвиква абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен” взривява залата. „Атила” повдига патриотичния дух на италианците в епохата на национално възраждане и борбата за обединение и освобождение. Публика и критика са единодушни, че това е най-добрата творба на Верди. Но да не забравяме, че годината е била 1846, „Атила” е едва деветата опера на композитора и от нея до последната „Фалстаф” ще измине близо половин век, в който Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.
За екипа на „Атила” – Варна 2017
Главният диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и др. През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. В Холандия дирижира операта „Евгений Онегин” от Чайковски, симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер, „Копринената стълба” от Росини и др. Ян ван Маанен композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.
Ян ван Маанен: Атмосферата на „Атила” зарежда с хубави очаквания
Операта „Атила” е една от ранните творби на Верди с всички характеристики на неговия гений, които той разгръща и в по-нататъшното си творчество. Неслучайно тя е била обявена от съвременниците му за най-добрата му творба. Заедно с експресията на характерите, особено впечатляват енергията и мощта, които излъчва цялото произведение. С режисьорката Ивана Драгутинович от Белград установихме добро партньорство. Възхитен съм от сопраното Линка Стоянова, която демонстрира висше вокално и артистично майсторство в ролята на Одабела. Приятно ми е отново да работя с прекрасния тенор Бойко Цветанов – Форесто. Баритонът Венцеслав Анастасов - Ецио е великолепен, както и басът Светозар Рангелов – Атила. Тенорът Христо Ганевски, въпреки малката си роля, се откроява с красивия си глас. Оркестърът е прецизен и всеотдаен, въобще цялата репетиционна атмосфера на „Атила” ни вдъхновява и зарежда с хубави очаквания за премиерата.
Режисьорът Деян Миладинович е роден в Белград. Освен режисьор на Белградската национална опера и драма е художествен консултант в реализацията на различни суперпродукции в най-голямата зала на Белград Сава център. Също така е гост-професор на Южния методистки университет в Далас и на Университета Южна Калифорния в Лос Анджелис.
Ивана Драгутинович работи във Варна върху постановката на Деян Миладинович „Атила”. Тя завършва паралелно математическа гимназия и музикално училище, следва две години математика, след което записва оперна режисура в Академията за изкуства в Белград.
От 1999 г. работи в Narodno Pozoriste Белград, най-напред като асистент на Деян Миладинович, а от 2003 г. като режисьор. „Математиката много помага в режисьорската работа. Логическото мислене води до бързи и верни решения. Проблемите трябва да се разрешават логически”, убедена е режисьорката.
Ивана Драгутинович: „Атила” е притча за властта, която се опиянява от собствената си мощ
„Атила” е поставена за голямата зала на Сава Център. Спомням си възторжените аплодисменти на публиката, когато за пръв път видя сценографията. Мобилността на декора улеснява адаптирането му за други сцени. Така постановката на „Атила” заживя своя живот и в Narodno Pozoriste Белград, Националния театър за опера и драма на Република Сърбия. За пръв път във Варна „Атила” излиза на открито. Ще използваме природните дадености на Летния театър в сценографията и съм убедена, че ще се получи много ефектна визия. Цялото действие на „Атила” се развива навън, под открито небе, на бойното поле, така че „Атила” намира във Варна своето истинско място. На този фон ще се откроят още по-добре и костюмите, решени като комбинация между традиционната представа и символичния образ за онази далечна епоха.
Приятно ми е да работя върху тази постановка с диригента Ян ван Маанен и екипа на Варненската опера. Възхитена съм от Линка Стоянова, която е изключителна в ролята на Одабела. Особено внимание ще отделим на картините с послания, като сънят на Атила, в който Папа Леоне го съветва да остави Италия на италианците, защото това е Божията земя. Цялата войска напуска Атила, той остава сам и за пръв път изпитва страх. Един пророчески сън, които предопределя истинската съдба на хунския вожд. Всъщност „Атила” е историческа притча за властта, която се опиянява от собствената си мощ, самозабравя се и губи представа за човешкото. „Атила” предупреждава за границите, които човек сам трябва да си поставя.”
Светозар Рангелов - Атила, днес един от водещите български баси, дебютира в Софийска опера и балет през 1998 г. с Дон Базилио от "Севилският бръснар". Оттогава е постоянен солист на националния оперен театър, на чиято сцена изпълнява основния басов репертоар. Гастролира във Франция - Тулон, Париж, Дижон и Бордо, Римската опера, Брюксел, Сао Пауло, Фестивала на Солотурн в Швейцария, Токио, Барселона и др. Варненската публика го аплодира в ролята на Борис Годунов в миналогодишното издание на Опера в Летния театър, а преди това в представления на „Ернани”, „Бал с маски” и др.
Венцеслав Анастасов - Ецио си е извоювал завидно място по върховете на оперното изкуство. Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Венцеслав Анастасов работи с такива имена в света на операта като Лорин Маазел, Зубин Мета, Пласидо Доминго и др.
Кариерата му минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Звездният български баритон, солист на Държавна опера Варна, е един от плеядата наши певци, които правят чест на най-престижните оперни сцени.
Бойко Цветанов – Форесто е ученик на Борис Христов, известен с бляскавата си дългогодишна солистична кариера в Цюрихската опера. Гастролира по целия свят, пее е в прочути театри, с известни певци и диригенти, гастролира на оперните сцени в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Франция, Испания, Португалия и др. В изключително богатия си репертоар има над 60 централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Доницети, Росини, Чайковски, Белини и др. Бойко Цветанов се изявява многократно със състава на Варненската опера, както на ММФ “Варненско лято”, така и в други спектакли и неговото участие винаги е гаранция за успех. В Опера в Летния театър – Варна 2014 той триумфира като Андре Шение в едноименната опера от Умберто Джордано, а в Опера в Летния театър Варна - 2015 отбеляза 60-годишнината си с ролята на Калаф от „Турандот”, която е изпял около 300 пъти на няколко континента. Отново във Варна, но този път на зимната сцена през февруари 2016 г., той дебютира в ролята на Отело - едно съвършено изпълнение на зрял творец, овладял върховете на оперното пеене.
Линка Стоянова: Одабела е героиня с магическо излъчване
Линка Стоянова – Одабела, водещо сопрано на Варненската опера, е позната с перфекционизма и брилянтната си вокална техника както на българската, така и на оперната сцена в Германия, Австрия, Италия, Франция, Португалия, Испания, Норвегия, САЩ. В репертоара й присъстват най-красивите сопранови партии, като Чо-Чо сан от „Мадам Бътерфлай”, Елвира” от „Ернани”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от „Тоска”, Аида от „Аида”, Норма от „Норма” и др. Ролята на Одабела не е нова за нея, тъй като тя е пяла и в предишната варненска постановка на „Атила” от 2007 г.
„Познавам партията на Одабела и във вокално отношение тя не представлява за мен предизвикателство. Но всичко, което пея в момента, за мен е най-важно и в този смисъл сега Одабела поглъща цялото ми внимание. Както в другите си роли, така и в тази, се стремя да постигна най-доброто, да създам максимална връзка с публиката. Публиката трябва да получи най-доброто, тя го заслужава. Одабела е драматична героиня с особено магическо излъчване, заложено в самата драматургия на образа. Сложните емоционални състояния, през които тя преминава, трябва да бъдат показани не само чрез вокалната интерпретация, а и чрез артистичното превъплъщение. Връщайки се години по-късно към Одабела, откривам в характера й нови черти и интересни детайли, които ще се се опитам да пресъздам от позицията на своя, натрупан междувременно професионален и житейски опит. Една от най-хубавите страни на оперното изкуство се състои именно в това, че то предоставя възможността на героите и певците да израстват заедно”, разказва Линка Стоянова.
ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017
4 юли, 21.00
Опера от Гаетано Доницети
Либрето Салваторе Камарано
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо - Италия
Диригент на хора Цветан Крумов
В главните роли: Лучия - Ирина Жекова; Енрико - Свилен Николов; Едгардо - Назар Татсишин – Украйна; Раймондо - Евгений Станимиров; Нормано – Пламен Долапчиев; Артуро – Христо Ганевски
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев
История на операта
"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери, в този случай обаче “Маестрото от Бергамо”, както го наричали, се съсредоточил за по-дълго време върху това произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество, истински бисер на белкантото.
Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет.
Маестра Николета Конти - Кавалер на Република Италия
Роденa в Болоня, Николета Конти учи пиано, композиция и дирижиране в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано и Музикалната консерватория „Джовани Батиста Мартини” в Болоня. Завършва музикална естетика, музикознание, литература и философия в Болонския университет. Усъвършенства диригентското си майсторство при Франко Ферара (Сиена), Леополд Hager (Залцбург), Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава и Курт Мазур (Tanglewood). Маестро Ленард Бърнстейн я избира за свой асистент и я кани да направи своя диригентски дебют с оркестъра на Академия „Санта Чечилия”.
Николета Конти е носител на множество награди, тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и Фестивалът на долината Itria. Маестра Конти работи с Лучано Павароти, Ренато Брузон, Лео Нучи, Даниела Деси, Оркестър „Артуро Тосканини”, Оркестър на Арена ди Верона, Оркестъра на Tanglewood Music Festival, Оркестъра на регион Тоскана, Унгарския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Болоня, Филхармонията на Щутгарт, Оркестъра на Ковънт Гардън и др. През 2016 дирижира „Лучия ди Ламермур” за Opera Sai Company в Токио и организира Международния майсторски клас за млади певци „Фиоренца Косото” в Болоня, за който бяха избрани 20 млади оперни певци от Китай, САЩ, България и Великобритания. На сцената на Варненската опера Маестра Конти дирижира преди време с огромен успех „Риголето”, сега ще я аплодираме и в „Лучия ди Ламермур”.
Режисьорът Огнян Драганов: Свят на мистика и красота
Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения. Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...
Ирина Жекова: Партията на Лучия обхваща повече от две октави
Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради враждата между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.
Най-високото отличие на СБМТД бе връчено на гала концерта за 70-годишнината на оперния театър
Държавна опера Варна отбеляза своята 70-годишнина с голяма оперна гала на 27 септември – месеца, в който през 1947 година учредената през април същата година Варненска областна опера вече е готова с първата си постановка „Продадена невеста“ от Берджих Сметана. Премиерата на 7 септември 1947 г. бележи началото на творческата история на оперния театър във Варна. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.
Оперната гала на 27 септември 2017 г., посветена на знаковото събитие, започна с приветствени думи от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. След мултимедийната ретроспекция за историята на Варненската опера, подготвена от режисьорката Сребрина Соколова, прозвуча увертюрата на „Продадена невеста“. Точно както е било и преди 70 години. Сега на диригентския пулт по право застана Маестро Борислав Иванов, Почетен гражданин на Варна, доайен на българските диригенти, дирижирал на 4 континента, но не забравил родния оперен театър, в който е бил диригент, директор, а сега е негов артистичен директор.
Емоционално ангажираната публика, сред която личаха ветерани и почитатели, изпращаше с аплодисменти изпълненията на ариите и ансамблите от знакови постановки на Варненската опера като „Дон Карлос“, „Севилският бръснар“, Риголето“, „Набуко“, „Травиата“, „Кармен“, „Луд гидия“ и др. Солистите Арсений Арасов, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Мария Павлова, Пламен Долапчиев, Христо Ганевски, Филипа Руженова, Людмил Петров, Неда Атанасова, Михаела Берова, Петър Петров се раздадоха докрай, както и оркестърът с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Цветан Крумов и балетът.
Обединил сцената и залата в едно вълнуващо общо съпреживяване, празникът за 70-годишнината на Варненската опера бе за всички, които обичат оперното изкуство.
През цялата вечер доминираше приповдигнатият тон, зададен още съвсем в началото от новината за удостояването на Варненската опера с най-престижното отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци ЗЛАТНА ЛИРА. Председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи наградата на директорката Даниела Димова, като изтъкна художествените постижения на Варненската операи водещото й място в съвременното българско сценично изкуство.
Високият гост отправи поздравления към екипа и пожелания затворческо дълголетие и още много творчески успехи на Варненската опера.
27 септември 2017, 19.00, Основна сцена
Диригент Борислав Иванов
Режисьор Сребрина Соколова
Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Държавна опера Варна ще отбележи и в новия си творчески сезон (2017-2018) своята 70-годишнина. Да припомним, че на 7 септември 1947 година новоучредената Варненска областна опера изнася пред очарованите варненци своя пръв спектакъл – операта „Продадена невеста“ от Берджих Сметана. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.
70 години по-късно, оперната гала на 27 септември, 19.00, Основна сцена, посветена на знаковото събитие, ще дирижира един друг творец със заслуги за развитието на Варненския оперен театър, Почетният гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов. Режисьор на концерта е Сребрина Соколова. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна. Солисти Арсений Арасов, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Мария Павлова, Пламен Долапчиев, Христо Ганевски, Филипа Руженова, Людмил Петров, Неда Атанасова, Михаела Берова, Петър Петров.
Преди концерта, председателят на СБМТД Станислав Почекански ще връчи най-престижното отличие на съюза – ЗЛАТНА ЛИРА 2017 на Държавна опера Варна за високи постижения в областта на оперното изкуство. На тържественото събитие са поканени всички ветерани на Варненската опера – солисти, хористи, музиканти, балетисти, както и приятели и почитатели на оперния театър във Варна.
П Р О Г Р А М А
Първа част
- Б. Сметана, „Продадена невеста“ – увертюра
- Б. Сметана, „Продадена невеста“ – ария на Йеник, изп. Арсений Арсов
- П. Хаджиев, „Луд гидия“ – ария на Илия – изп. Христо Ганевски
- П. Хаджиев, „Луд гидия“ – ария на Зорница, изп. Неда Атанасова
- А. Карастоянов, „Българи от старо време“ – ария на Павли,
изп. Пламен Долапчиев
- Дж. Верди, „Трубадур“ – цигански хор, III картина
- Дж. Росини, „Севилският бръснар“ - ария на Дон Базилио, изп. Гео Чобанов
- Дж. Верди, „Дон Карлос“ – ария на Маркиз Поза, изп. Венцеслав Анастасов
- Дж. Верди, „Дон Карлос“ – ария на Еболи и женски хор, II картина,
изп. Силвия Ангелова, хор
Втора част
- Дж. Верди, „Набуко“ – встъпителен хор и ария на Захария, изп. Евгений Станимиров, хор
- Дж. Верди, „Набуко“ – ария на Набуко и мъжки хор, VI картина – изп. Пламен Димитров
- Дж. Верди, „Набуко“ – хор на евреите, V картина
- Дж. Верди, „Риголето“ – ария на Джилда и дует Джилда и Риголето, III картина – изп. Мария Павлова и Венцеслав Анастасов
- Ж. Бизе, „Кармен“ – увертюра
- Ж. Бизе, „Кармен“ – Хабанера, изп. Михаела Берова, хор
- Дж. Пучини, „Манон Леско“ – ария на Манон (Sola, perduta…), изп. Димитринка Райчева
- Дж. Верди, „Травиата“ – ария на Виолета, I действие – изп. Ирина Жекова
- Дж. Верди, „Травиата“, ансамбъл III действие – изп. Филипа Руженова, Петър Петров, Людмил Петров , хор, балет
- 10.Дж. Верди, „Травиата“ – Наздравица, изп. всички солисти, хор
РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:
Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;
Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020
* Снимки - Росен Донев
30 юни, 11.00 и 14.00
Веднага след премиерата на 29 юни в Опера в Летния тетър на мюзикъла „Тримата мускетари" от Максим Дунаевски, където Д`Артанян и мускетарите ще покажат умението си да боравят с шпаги, вие може да получите първите уроци по фехтовка и сценичен бой. При това не с кого да е, а с Николай Дериволков, треньор на мускетарите, преподавател в НАТФИЗ и част от постановъчния екип на „Тримата мускетари”. Вход свободен.
Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на Театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна.
Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.
Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.
Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите. С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.
ФОРМУЛЯР ЗА УЧАСТИЕ - кликнете тук
Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА
Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как
ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”
Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017
Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.
Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна. Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.
Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите.„
С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.
ЛАНА ТРОТОВШЕК, ДАНИЕЛА ДИМОВА, ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ
26 септември 2017, Градска художествена галерия, 19.00
Трима известни музиканти се събират, за да отдадат почитта си към творчеството на Едуард Направник –чешки и руски композитор и диригент, превърнал се в емблема за Мариинския театър в Санкт Петербург, чийто диригент е бил в продължение на близо 50 години. В изискан камерен концерт в ГХГ на 26 септември, 19.00, своите интерпретации на музиката на Направник ще поднесат словенската цигуларка Лана Тротовшек, сопраното Даниела Димова и пианистът Людмил Ангелов.
Едуард Направник (1839 - 1916) е роден в Прага, отрано проявява музикалния си талант, учи пиано, орган и теоретични предмети. Заради смъртта на баща си е принуден да изкарва прехраната си като органист в църквата. Усъвършенства уменията си в органовото изкуство под ръководството на Франтишек Блажек и по пиано при Петер Мейдлия, учи оркестрация в Пражката консерватория. През 1861 г. получава предложение от руския меценат княз Юсупов за капелмайстор и така Русия се превръща в негова втора родина .
През 1867 г. получава мястото на втори диригент, а през 1869 г. става главен диригент в Мариинския театър в Санкт Петербург – пост, който заема до смъртта си. Едуард Направник има голяма роля в създаването на професионални стандарти в един от елитните световни музикални институти днес.
По време на работата си в Мариинския театър дирижира около 3 000 оперни спектакъла, включително премиерите на оперите на Мусоргски "Борис Годунов", "Орлеанската дева", "Мазепа", "Дама Пика", Йоланта” от Чайковски и много други.
Автор е на редица камерни произведения и четири опери, чиито премиери се изпълняват на сцената на Мариинския театър - "Нижни Новгород" (1868), "Харолд" (1886), "Дубровски" (1894)и "Франческа де Римини" (1902).
Лана Тротовшек, родена през 1983 година в Словения, е възпитаничка на Кралския музикален колеж в Лондон и за близо десетина години е свирила и с Джанандреа Носеда, и с Гергиев, и с Башмет, и с Тан Дун. Разпределя времето си между гастроли и преподаване.
От дебюта си през 2012 с Оркестъра на Мариинския театър под палката на Валери Гергиев, Лана Тротовшек се изявява с някои от най-добрите оркестри в света. Концертира в най-престижните зали и участва в реномирани международни фестивали.
След блестящия си камерен концерт с Людмил Ангелов през изминалото лято в ММФ „Варненско лято“, сега тя за втори път ще се представи пред варненската публика.
Световноизвестният пианист Людмил Ангелов, роден във Варна, е авторитет в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонконг, Корея,Тайван.
Изнася рецитали, концерти c камерна музика, участва като солист на всички български и множество чужди оркестри под палката на диригенти като Жан-Бернар Помие, Марк Андре, Жозеф Понс, Педро Халфтер, Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и много други.
Людмил Ангелов притежава богат фестивален опит, основател е на международния фестивал в Толедо, на българския фестивал „Пиано Екстраваганца“, а откакто е консултант на ММФ „Варненско лято“, допринася за имиджа на това голямо музикално събитиене само като изпълнител, но и като организатор.
Сопраното Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, рядко си позволява участия в спектакли или концерти.
Прави го, само когато музикалните събития особено я вълнуват, какъвто е случаят с концерта, посветен на Едуард Направник.Даниела Димова завършва през 1990 г. ДМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, също при проф. Маргарита Лилова и при проф. Ида Фарина в Милано.
След дебюта си в Русе, става солист на Варненската опера, гастролира на редица сцени в Европа, получава високи музикални награди. Завършва през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.
В творческата си биография има над 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус, Глук и други, представя се с успех в кантатно-ораториалния жанр и в мюзикъла с "Хелоу, Бродуей", „Исус Христос суперзвезда”, „Котките“.
Театрално-музикален продуцентски център-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна
Инициатива е посветена на 215 годишнината от рожданието на Александър Дюма – баща, роден на 24 юли, 1802 г. Тя цели да популяризира любимите романи „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, както и цялото творчество на големия писател. В нея могат да се включат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.
ОБЩИ УСЛОВИЯ
За да се включите към кампанията е необходимо да предприемете следните действия:
1. Да попълваните на онлайн заявката.
2. В рамките на 24 часа ще получите отговор от организаторите.
3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване, закупува книга от Александър Дюма или организира специално дейности, насочени към популяризиране на творчеството му получава талони с подпис и печат на съответната организация.
5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1 и осигурява достъп до останалите събития от кампанията.
6. Участниците в инициативата имат право да предложат и допълнителни дейности и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали, както и да споделя своите активности с останалите участници.
8. След края на кампанията участниците получават Удостоверение от организаторите.
ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА
Програмата включва различни събития, посветени на творчеството на Александър Дюма – баща:
- 26 юни в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - любими страници от „Тримата мускетари” с Ованес Торосян, изпълнител в ролята на Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски;
- 29 юни и на 22 август от 21:00 в Летен театър – премиерни спектакли на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски
- 30 юни - семинар по фехтовка и сценичен бой с участника в постановъчния екип Николай Дериволков;
- 24 юли от 21:00 в Летен театър – изпълнение на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска;
- 22 юли - киномаратон с екранизации по Дюма с Елица Матеева
- юли-август - изложба с издания на Александър Дюма – баща в залите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“
ФОРМУЛЯРЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО САМО ЗА ОРГАНИЗАЦИИ! > кликнете тук
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“
Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.
Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.
Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.
Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.
В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.
Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.
Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.
Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.
Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.
Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.
Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.
PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН
http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi
Превод Виолета Тончева
11 септември 2017, 20.00, Летен театър
На 11 септември, със съдействието на Община Варна, в Летния театър ще бъде представен музикално-танцовият спектакъл „Орфей и Евридика“, съвместна продукция на Международен фестивал на изкуствата „Перперикон“ и Театрално-музикален продуцентски център Варна.
През лятото варненската публика бе запленена в Театър Римски терми от операта „Орфей и Евридика“ от Глук, в интерпретацията на българо-кипърски екип, сега тя ще има възможността да съпреживее отново древния мит, пресъздаден от друг екип, също с международно участие.
Двигател на замисъла и реализацията е продуцентът Петър Савчов. Режисурата е дело на проф. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и „Карнеги мелън юнивърсити“ – САЩ. Румяна Бъчварова, създала популярните музикално-танцови спектакли „Самодивска сватба“, Поклонение пред Великата Богиня – майка“, „Предсказанието на оракула“ и други, е разработила сценографията и костюмите. На диригентския пулт ще застанеЙосиф Герджиков, един от най-ревностните популяризатори на бароковата музика у нас. За 3D мапинга, мултимедията и специалните ефекти отговаря Димитър Савчов. В ролите: Орфей – Владимир Попов от Държавна опера Русе, Евридика – Венера Мелеки от Националните опери на Кипър и Гърция, Вестителка – Олга Павлова от ДМБЦ „Ст. Македонски“. Участват Фестивален симфоничен оркестър, хор „Клаудио Монтеверди“, Стоян Павлов – тъпан, метъл група „Ренегат“, танцова трупа от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и ПУ „П. Хилендарски“.
Орфей е първият културен герой на Европа, от който води началото си един от най-мощните култове на древността, възхваляващи силата на любовта и изкуството. В разцвета на Ренесанса, преди 420 години, митът за Орфей вдъхновява Клаудио Монтеверди да създаде една от първите оперни творби „La favola d’ Orfeo”. Спектакълът използва част от музикалния текст на това произведение, но го обогатява с фрагменти от малко известни древноегипетски и древногръцки творби, мотиви от българския фолклор, както и със съвременното звучене на метъл и хип-хоп. Включени са и специални визуални ефекти, чрез които фабулата, текстовете на операта и Орфеевите химни стават достъпни за съвременния зрител. Обединил в себе си различни изкуства, спектакълт „Орфей и Евридика“ е апотеоз на любовта и човешкия дух.
Билети по 10, 15, 20, 25, 30 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.
При лошо време спектакълът „Орфей и Евридика“ ще се измести в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта от 21.00.
1 септември 2017, 20.30, Летен Театър
Наско от БТР и победителката от X-factor Християна Лоизу са звездите в проекта на Опера Пловдив, рокоперата «Исус Христос суперзвезда» по музика на Андрю Лойд Уебър и текст на Тим Райс. Хитовата творба, която не слиза от сцените вече 40 години, бе представена през изминалия сезон неколкократно пред препълнени зали в Пловдив, бе гледана от 3000 души в Античния театър, обра овациите на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново и зарадва меломаните в Бургас, Стара Загора, Габрово, Хасково, Димитровград, Карлово и други градове.На 1 септември концерт-спектакълът ще гостува за първи път във Варна, Летен театър, 20.30.
Творбата «Исус Христос суперзвезда» първоначално е замислена от авторите като концептуален рок албум. За да е най-близко до музикалния оригинал и за да се избегнат противоречиви интерпретации, музикалното произведение ще бъде представено концертно с участието на оркестър, хор и балет на Опера Пловдив, под диригентсвото на Константин Добройков, който подготви и музикалния хит „Човекът от Ла Манча”преди година. Сценичното решение е дело на хореографа Боряна Сечанова от балет „Арабеск”.
Наско Пенев вече е влизал в образа на Пилат Понийски. След участието на вокалиста на БТР в рок операта на сцената на НДК, той споделя: „Пилат има две особености, които са извън това, което всеки знае за него. Всички знаят, че той е лошият, той е наместникът на Рим по това време и е съдия в крайна сметка. Но като всеки един нормален съдия и в него има нещо човешко.“
Талантливата Християна Лоизу, която спечели любовта на зрителите в телевизионния формат X-factor, ще изпълнява партията на Мария Магдалена. Младата певица е възпитаничка на Музикалната академия в София. За нея поканата от Опера Пловдив да участва в световноизвестната рок опера е твърде вълнуваща, защото като стипендиант тя е изучавала изкуството на мюзикъла в университета в Лийдс, Великобритания.
Сър Андрю Лойд Уебър е автор на едни от най-известните мюзикъли като „Котките”, “Фантомът на операта” и „Евита”. Действието на неговата рок опера следва приблизително каноничното евангелие за последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането на Исус и неговите последователи в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. За партията на Исус е поканен тенорът Богомил Спиров, който изпълнява ролята в спектакъла на Музикалния театър в София, а Юда ще изпълни Момчил Караиванов.
Билети по 10, 15, 20 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.
„Тримата мускетари”, мюзикъл от Максим Дунаевски, режисьор Николай Априлов, премиера за България 29 юни 2017, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято”
Букет пера на шапката
и шпага във ръка.
Любимци на съдбата!
Препускаме така,
опасни приключения,
от остри шпаги звук –
готови да умрем един за друг!
Скрипти на глас протритото седло,
разхлажда вятър старите ни рани.
Но с рицарското свое потекло
как можем вкъщи кротко да останем?
Букет пера на шапката
и шпага във ръка.
Любимци на съдбата!
Препускаме така,
в щастливи приключения
по пътя си летим –
един за всички, всички за един!
В Париж пари са нужни – c’est la vie!
И след дуел самотно ближем рани.
Но храброто сърце ако кърви,
сто пъти по-блестяща е честта ни!
Съдбата е жена и няма как
пред нея точно днес да се посрамим.
Дори и дяволът да ни е враг,
ще го надвием и ще го измамим.
Стихове - Мария Донева
Чуйте Химна на мускетарите в една от репетициите на Основна сцена:
https://www.youtube.com/watch?v=Htnkmup3-Uw
Прочетете още:
Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как
ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА
Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017
24 август 2017, XXIV Международен фестивал за опера и балет в Аспендос
Грандиозно откриване беляза началото на 24-ия Международен фестивал за опера и балет в Аспендос, Турция, на 24 август 2017 година. Античният амфитеатър на повече от 2000 години, разположен недалеч от Анталия, посрещна с аплодисменти„Аида“ от Верди, съвместна продукция между Държавна опера Варна и оперните театри в Анталия и Мерсин.
Мащабната постановка е дело на Маестро Борислав Иванов и на главния режисьор на Варненския оперен театър Кузман Попов. В главните роли се представиха солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева – Аида, световнопризнатият български тенор Камен Чанев – Радамеси солистката на Болшой театър и чест гост на Варненската опера Агунда Кулаева – Амнерис. Министърът на културата и туризма на Турция и Генералният директор на държавните театри и опери на Турция Селман Ада почетоха с присъствието си спектакъла на „Аида“.
„Забележително българско и варненско присъствие в Аспендос.Нестихващи аплаузи след музикалните номера и на финала, особено за постановъчния екип и за Маестро Борислав Иванов. Почувствах се горда, че имаме такива български артисти“, разказва Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
Още преди няколко години г-жа Димова иМаестро Борислав Иванов поставиха основите на културно сътрудничество между България и Република Турция. Постановки на българския оперен театър гостуват на сцената в Аспендос, както и турски постановки и солисти се изявяват на сцената на Държавна опера Варна.
„Котките” дават елегантен старт на VIII Опера в Летния театър на 22 юни.
Премиера и старт на Опера в Летния театър – 22 юни, 21.00, Летен театър
Великолепният спетакъл на „Котките”, дело на майстора на мюзикъла в България, проф. Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева, диригента Страцимир Павлов, сценографа Иван Токаджиев и костюмографа Ася Стоименова, завладя сърцата на публиката още на предпремиерата. Целият свят обича „Котките” колкото заради музиката на гениалния Андрю Лойд Уебър, толкова и заради котешкия паралел с човешкото общество. Забавни, хитри, наивни, разочаровани, алчни, тъжни, мъдри или влюбени - „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, както казва Анна Донева, създала зрелищна хореография за истинските хора и истинските котки. Едно огледало, в което разпознаваме себе си.
Прочетете още:
ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”
“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА
„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС
ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА
Тенорът Арсений Арсов с хитове на Том Джоунс и Енгелбърт Хъмпърдинг
28 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017
Поради големия интерес към концерта „Историята на една любов“, с който известният тенор Арсений Арсов отбеляза своята 35-годишна творческа дейност, събитието влиза и в програмата на Театър Римски терми – Варна 2017. На 28 август от 21.00 часа дългогодишният солист на Варненската опера ще представи отново историята на своята любов към операта. Но това няма да бъде повторение, а едно обогатено издание на концерта, в което Арсений Арсов ще изпълни световни хитове от 60-те и 70-те години на миналия век. За пръв път ще го чуем с шлагери от репертоара на Том Джоунс и Енгелбърт Хъмпърдинг. „Независимо, че съм класически оперен певец, за мен е огромно удоволствие и предизвикателство да интерпретирам известни творби от света на естрадната музика“, споделя Арсений Арсов.
Заедно с него на сцената ще бъдат приятелите от Варна, оперните певци Александър Мутафчийски, Ирина Жекова, Вяра Железова, Христо Ганевски и Станислава Марчева. Специален момент в концерта е участието и на детето-чудо София Иванова, 8-годишната възпитаничка на Арсений Арсов, която вече е лауреат на няколко национални конкурса. Двамата ще изпълнят в дует популярните „Аrrivederci Roma” и “Mamma”.Водещ на събитието Кирил Аспарухов.
Извън професионалните си ангажименти, Арсений Арсов продължава да работи над книгата си „Разорани бразди“, замислена като антология, съхраняваща паметта за хората на оперното изкуство.
Съвместна инициатива на ТМПЦ – Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в периода 20 юни - 22 август
ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър 2017
Съвместната инициатива на ТМПЦ - Държавна опера Варна и РБ „Пенчо Славейков”, под наслов „Да преживеем Дюма”, е посветена на 215-годишнината от рождението на Александър Дюма – баща и е адресирана към младежката аудитория.
Поводът е осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017, което предлага два мюзикъла с литературна първооснова върху романите на Дюма - баща „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска. „Тримата мускетари“ ще има своята премиера за България на 29 юни и 22 август, 21.00, а „Граф Монте Кристо” отново ще се завърне в Летния театър точно на рождения ден на Александър Дюма-баща - 24 юли, 21.00. Да не забравяме, че със световната премиера на „Граф Монте Кристо“ в миналогодишната Опера в Летния театър Варна записа името си в историята като първият български град, реализирал световна премиера на мюзикъл от бродуейски автор.
За да се откроят по достойнство тези значими събития в културния живот на Варна, Даниела Димова, директор на ТМПЦ - Държавна опера Варна, потърси партньорството на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, в лицето на Емилия Милкова, дългогодишен директор на библиотеката, сега народен представител от 44-то Народно събрание, Радка Калчева, сегашния директор на библиотеката и Кристияна Димчева, зав. отдел „Краезнание”.
„Да преживеем Дюма” цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на един от най-големите световни писатели Александър Дюма – баща, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства”, посочи на пресконференцията Даниела Димова. „Подобен мащабен проект между две културни институции, адресиран към учениците и младежите, се случва за пръв път във Варна”, отбеляза със задоволство Емилия Милкова. „Към инициативата могат да се присъединят училищни и читалищни библиотеки, организации, ангажирани със свободното време на децата и младежите през лятната ваканция в периода 20 юни - 22 август”, допълни Кристияна Димчева, която се спря подробно върху проявите в библиотеката.
Преподавателят по фехтовка и участник в постановъчния екип Николай Дериволков обясни някои от основните принципи на фехтовката, които атрактивно изпълни пред журналистите Ованес Торосян, облечен в сценичния костюм на своя герой, предводителя на мускетарите Д`Артанян. Апропо, на сцената на Летния театър той ще излезе, както и се очаква от един мускетар, на кон!
В края на пресконференцията филмовият критик Елица Матеева представи подбора от екранизации върху романите на Дюма – баща.
И така, програмата „Да преживеем Дюма” включва разнообразни събития, вдъхновени от творчеството на великия писател - литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и семинар по фехтовка. Ето подробностите:
ПРОГРАМА „ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА” – ВАРНА 2017
Двата мюзикъла „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, създадени по едноименните романи на Дюма, акценти в тазгодишното издание на Опера в Летния театър, обединяват Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в проекта „Да преживеем Дюма”. Посветена на 215-годишнината от рождението на Дюма, програмата цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на великия писател, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства. „Да преживеем Дюма” включва литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и дори семинар по фехтовка.
- 26 юни, 15.00, РБ „Пенчо Славейков“, отдел „Изкуство”, „Ген. Паренсов” 3 – среща с филмовата звезда Ованес Торосян, изпълнител на ролята на Д`Артанян и с любими страници от „Тримата мускетари”;
- 26 юни, 19.30, пл. „Независимост” – флашмоб с „Тримата мускетари”
- 29 юни и 22 август, 21.00, Опера в Летния театър – премиерни спектакли „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски;
- 30 юни, 11.00, Сцена Филиал, Репетиционна зала „Стоян Камбарев” - семинар по фехтовка и сценичен бой с преподавателя от НАТФИЗ и участник в постановъчния екип Николай Дериволков (часът ще бъде обявен допълнително); - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър –
спектакъл на мюзикъла „Граф Монте Кристо”от Ив Деска;
- 22 юли, 10,00, РБ „Пенчо Славейков” - киномаратон на филмови екранизации по Ал. Дюма - баща с Елица Матеева;
- юли-август, РБ „Пенчо Славейков” - изложба с издания на Ал. Дюма – баща.
За да се включите към кампанията е необходимо:
- Да попълните онлайн заявката, публикувана в сайта на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – www.libvar.bg и Театрално-музикален продуцентски център – Варна - www.operavarna.bg . Достъп до инициативата имат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.
2. В рамките на 24 часа те ще получат отговор от организаторите.
3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите възрастови категории намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване или закупува книга от Александър Дюма получава талон с подпис и печат на съответната организация.
5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1.
6. Заявилите участие в инициативата имат право да предложат и допълнителни събития и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали.
8. След края на кампанията участниците получават удостоверения за участие от организаторите.
Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА
Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как
ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”
Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017
2 октомври 2017, 10.00, Главна репетиционна зала „Малина Хубчева“
Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център- Варна обявява кастингза балетни артисти- мъжеи жени.
Кастингът ще се състои на 2октомври от 10 часа в главна репетиционна зала „Малина Хубчева”. Кандидатите ще бъдат оценени, според подготвена по техен избор вариация и екзерсис,от експертна комисия.
Заявление за участие в кастинга и автобиография се подават до 29септемврина адрес: Варна, пл. “Независимост”1, ет. 2, офис 216, вкл. на Е-mail: nikolova.radka@gmail.com.
За контакт: тел +359 52665017, 0882 520 352, отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна.
ОПЕРЕН ГАЛА КОНЦЕРТ
24 август, 21,00, VIII Опера в Летния театър – Варна 2017
Диригент Григор Паликаров
Режисьор Сребрина Соколова
Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с участието на специални гости
Оперният гала концерт на 24 август, 21.00, с диригент маестро Григор Паликаров и режисьор Сребрина Соколова, е очакван кулминационен завършек на тазгодишното, осмо издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.
„Моето желание е да направя една витрина, един елегантен и запомнящ се преглед на работата ни през този сезон. Ето защо оркестърът, който иначе по време на представления е в оркестрината и публиката не го вижда, сега ще бъде разположен на сцената.
Мултимедийното решение се основава концептуално на подзаглавието на концерта „Щрихи от един сезон“.
Визия, въздействие, внушение са средствата, с които мултимедията ще пренесе зрителите в атмосферата на знакови събития в нашия творчески живот през годината. Цялата идея за концерта се съдържа в една дума ПРАЗНИК.В края на един успешен и силен сезон за Варненската опера, оркестърът, солистите и хорът с удоволствие ще поднесат на зрителите своя последен музикален подарък преди заслужената ваканция“, споделя концепцията си за концерта режисьорката Сребрина Соколова.
Солисти на концерта, заедно с утвърдените имена на Варненската опера, Арсений Арсов, Линка Стоянова, Свилен Николов, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Даниела Дякова, ще бъдат и специалните гости Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, Нина Андреева и Марена Балинова-Райхл.
ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА
I част
1. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ - Увертюра - 7'
2. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ – ария на Тамино – изп. Арсений Арсов - 4'
3. Дж.Росини – „Севилският бръснар“ – ария на Розина –
изп. Валентина Куцарова - 6'
4. Дж.Верди – „Макбет“ – ария на Макбет – изп.Свилен Николов - 4'
5. В.Белини – „Монтеки и Капулети“ – ария на Ромео – Se Romeo…. – изп. Даниела Дякова - 5'
6. Ш.Гуно – „Фауст“ – рондо на Мефистофел( с хор) – изп. Евгений Станимиров - 2'
7. Дж.Пучини – „Бохеми“ – ария на Мюзета – Quandome`nvo… - изп. Ирина Жекова - 3'
8. Дж.Верди – „Бал с маски“ – ария на Ренато – Alzati… - изп. Николай Добрев - 6'
9. В.Белини – „Норма“ – Casta diva…. – ария на Норма( с хор) – изп. Марена Балинова-Райхл - 8'
10. В.Белини – „Норма“ - Хор "Guerra" - 2'
11. Дж.Пучини – „Тоска“ –ариянаКаварадоси – E lucevan le stelle... – изп. Милен Божков - 4'
12. В.Белини – „Норма“ – дует Норма и Адалджиза – Mira, o Norma…. – изп. Линка Стоянова и Валентина Куцарова - 7'
II част
- Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – Увертюра - 8'
- Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – ария на Леонора – изп. Линка Стоянова - 6'
- Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – ария на Пинкертон – Addio, fiorito asil… - изп. Милен Божков - 3'
- Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – Хор (със затворена уста) - 3'
- Ш.Гуно – „Ромео и Жулиета“ – ария на Жулиета – изп. Ирина Жекова - 4'
- Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон
(I действие) – Vogliate mi bene…. – изп.Нина Андреева и Милен Божков - 7'
7. Дж.Верди – „Сицилиански вечерни“ – Болеро на Елена (с хор)–
изп. Марена Балинова-Райхл - 5'
8. Дж.Верди – „Атила“ – дует Атила и Ецио – изп. Евгений Станимиров и Свилен Николов - 7'
9. У.Джордано – „Андре Шение“ – ария на Жерар – изп. Николай Добрев - 5'
10. Ф.Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ – дует Адриана, Принцеса ди Буйон – изп. Линка Стоянова и Даниела Дякова - 8'
11. Дж.Пучини – „Турандот“ – ария на Калаф (с женски хор)– изп. Валерий Георгиев - 4'
БИС – Дж.Верди – „Травиата“ – Наздравица – всички солисти, хор.
22 август, 21.00, Българска премиера, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017
Композиторът Максим Дунаевски ще присъства на премиерата за България на своя мюзикъл „Тримата мускетари“ във Варна. Това е голямата новина за премиерния спектакъл на 22 август, който предстои в рамките на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017.
Синът на легендарния Исак Дунаевски, роден през 1945 година, поема по стъпките на баща си, завършва Консерваторията „Чайковски“ в Москва“, пише симфонична, театрална и естрадна музика, но става особено популярен с филмовата си музика. В истински шлагери се превръщат неговите композиции за филмите „Д`Артанян и тримата мускетари“, „Мери Попинс, довиждане“, „Ах, водевил, водевил“ и др. За заслуги към изкуството Максим Дунаевски е удостоен през 2006 година със званието Народен артист на Русия. Композиторът, който живее в САЩ, има и свой дом на българското Черноморие. .
Либретото и сценичната реализация за постановката на Държавна опера Варна, мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, са дело на режисьора Николай Априлов. Маестро Страцимир Павлов, в обичайния си стил, едновременно ще дирижира и ще свири на пианото.Той не само възстановява голяма част от загубения по съветско време нотен материал на „Тримата мускетари“, но създава и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танците и други сцени:„Работата бе вълнуваща, понеже с всяка следваща песен се пренасях в случка от детството ми. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига“, споделя Страцимир Павлов.
Накрая публиката непременно ще си тръгне, припявайки познатия ни от руския филм,мускетарски химн „Пора, пора, порадуемся”, който в българския превод на Мария Донева звучи така: „Букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата!/ Препускаме така, / опасни приключения, / от остри шпаги звук –готови да умрем един за друг!”
Сценографията и костюмите на „Тримата мускетари“ са с почерка на Ася Стоименова, зад сценичния бой стои опитът на преподавателя по фехтовка в НАТФИЗ Николай Дериволков, хореографията е на Татяна Янева. Солистите, подбрани от Николай Априлов от оперните и театрални среди, правят един хомогенен ансамбъл, който се забавлява не по-малко, отколкото публиката, както показа юнският спектакъл на „Тримата мускетари“.
Предводител на случващото се отново ще бъде харизматичният филмов и театрален актьор, режисьор, а вече и актьор в мюзикъл, Ованес Торосян. Макар и съвсем различна от досегашните му роли, ролята на Д`Артанян и мускетарската кауза определено му прилягат. „Харесва ми да съм герой“, както казва самият той. Същото е валидно и за актьора от Варненския драматичен театър Валери Вълчев: „Винаги съм изпитвал интерес към рицарството и честта. И към фехтовката. Харесва ми приключенският дух на „Тримата мускетари” и моят Арамис, който не е сложен герой, но е интересен с начина, по който преплита духовното с плътското и успява да държи този баланс.“
Във великата четворка влизат още известният баритон Свилен Николов – Атос и солистът на Държавния музикален театър Георги Ханджиев, без когото не минава нито един мюзикъл на варненска сцена, сега ще го аплодираме в ролята на Портос. Сопраното Илина Михайлова, след блестящото си превъплъщение преди няколко дни в Лучия ди Ламермур, една от върховите белкантови роли, сега ще бъде кокетната и леконравна кралица Анна Австрийска. Като Людовик ХІІІ ще й партнира Калоян Лулчев. В поредната си добра роля, този път на Кардинал Ришельо, ще се преобрази Стефан Рядков, Херцог Бъкингам ще бъде Пламен Долапчиев. Като коварната Лейди Уинтър своя дебют ще направи известната от бг клубната сцена певица Антоанела Петрова. Следват Граф Рошфор – Станислав Кондов, Де Жюсак – Людмил Петров, Де Тревил – една чудесна роля на Свилен Стоянов, дебют на сопраното Мария Павлова като Констанс Бонасьо и Пламен Георгиев в ролята на Господин Бонасьо.
Следвайки мускетарския девиз „Един за всички, всички за един“, в „Тримата мускетари“ участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Накратко казано, не пропускайте тази премиера :)
ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА
Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г. |
Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00
ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017
- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?
- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...
- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.
- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.
При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.
- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?
- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.
Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.
- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, достойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?
- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво девойче.
- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?
- Това бих оставила за изненада на публиката :)
Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С помощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.
Виолета Тончева
„Тримата мускетари”
Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.
Действащи лица и изпълнители:
Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език
Прочетете още:
Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА
Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017
Маестро АЛДО СИЗИЛЛО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Атила“и премиерата в ММФ „Варненско лято“ 2017
19 август, 21.00, „Атила“, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017
Маестро Сизилло, в копродукция с TeatroComunalediModena, на който Вие сте артистичен директор, Държавна опера Варна направи „Дон Паскуале“, едно от най-успешните си заглавия, а сега Вие сте тук за премиерата на „Атила“ в ММФ „Варненско лято“ 2017. Как оценяватепървата си среща с Оркестъра на Варненската опера?
Впечатленията ми са чудесни. Оркестърътна Варненската опера звучи много добре.
И друг път сте дирижирали „Атила“...
Да, дирижирал съм и друг път „Атила“, като последният спектакъл в Модена, с Карло Коломбара в ролята на Атила и Владимир Стоянов в ролята на Ецио, предстои да излезе на компактдиск. Двамата участват и във варненската премиера на „Атила“.
Какво е особеното на „Атила“?
Интересна е историческата връзка. Известно е, че операта е посветена на нашествиетов Италия и нейното опустошаване от хунитев средата на V век. Хунският вожд Атила сравнил със земята град Аквилея и жителите му потърсили убежище в лагуните, където възникнала Венеция. Неслучайно премиерата на операта се е състояла именно във Венеция, в театър „Ла Фениче“ през 1846 г.
Самата операизисква четири силни гласа и четирима превъзходни солисти. За „Атила“ е нужен не само отличен бас за ролята на Атила, но също и отлично сопрано за партията на Одабела, отличен тенор за Форесто и отличен баритон за Ецио. Важно е солистите да имат зад гърба си опит с тази опера, за да могат да поднесат оперния спектакъл така, както го е замислил Верди. Не е лесно да се съберат четирима отлични певци на едно място, но случаят във Варна е точно такъв.
Друга особеност на операта е фактът, че за пръв път в оперната история Верди използва технически нововъведения, за да пресъздаде символичния възход на слънцето и Италия след смъртта на Атила. Ремарките на самия Верди, свързани с този мизансцен са много подробни.
На хора в „Атила“ е отредена важна роля, точно както е и в „Набуко“. И двете опери са писани в един период, в който Верди работи много са своето утвърждаване, наречен от самия него „anni di galera“ (затворнически години).
Имате ли любими места в партитурата на „Атила“?
Харесвам „Атила“ заради силната драматургия и динамиката, това е опера без паузи и тишини. Любопитен е начинът, по който Верди изгражда образа на Атила, отклонявайки се от историческата фактология. В операта Атила не само че не е е злодей, а напротив: притежава романтичен ореол - влюбва се в римлянката Одабела, притежава дори великодушие - прощава на Форесто, който иска да го убие.
Любим ми е краят на първо действие с хора и всички солисти. Най-внушително и силно, почти театрално, въздейства драматичният край на операта с експресивната ария на Одабела, която пробожда Атила.
Всъщност всички солистични арии, било то на баса, тенора или баритона,са една от друга по-хубави. „Атила“ е красива опера.
Какво е мнението ви за българските певци? Имате опит не само от Италия, но и от работата си с майсторския клас на Райна Кабаиванска в София?
Да, с ученици на Райна Кабаиванска и в партньорство със Софийска опера и балет дирижирах два спектакъла на „Бохеми“. Българските оперни певци са известни в цял свят. България има великолепни оперни традиции, особено с басите. Българските и италианските оперни певци си приличат, те чувстват и изпълняват операта по един и същ начин, имат еднакво усещане за изкуството.
А Вашето усещане за Варна какво е?
Очаквах нещо различно и съм много приятно изненадам. Варна има различна атмосфера от София, намирам я за по-красива, по-дружелюбна, а морето й придава несравним чар.
AЛДО СИЗИЛЛОе завършил оркестрово дирижиране в Консерваториите на Неапол и Болоня. Често е канен като гост-диригент на много симфонични оркестри, сред които Arturo Toscanini dell’Emilia Romagna orchestra,Оркестър Хайдн (Болцано), Симфоничния оркестър на Сан Ремо, Оркестъра на Академия „Лист“ (Будапеща), Радиосимфоничния оркестър на Санкт Петербург, Московския Радио-симфоничен оркестър, Арменския симфоничен оркестър и др. Застава на диригентския пулт за оперни спектакли в Болоня, Рим, Катания, Ферара, Модена, Бергамо, Атина, Маями, София и др.Под неговата диригентска палкасе отбелязва 150-годишнината на Пучини в родния град на композитора Лука, както и първата годишнина от смъртта на Лучано Павароти, за която той дирижира в Модена Реквием от Верди.Поставя през 2008 въвFlorida Grand Opera в Маями „Травиата“. Бил е диригент-постановчик на много световни фестивални премиери за Фестивал на нациите в Città di Castello, Cantiere Internazionale d’Arte in Montepulciano, Nuove Forme Sonore in Rome, Estate Chigiana summer events calendar in Siena, Festival Angelica in Bologna и др.Има записи за различни компании като Fonit Cetra, Naxos and l’Hermitage), RAI и др.Пише собствени композиции за театрални събития като Венецианското биенале, Световния фестивал в Нанси, Val-de-Marne Festival в Париж и др.През 1984 основава Младежкия симфоничен оркестър Orchestra Sinfonica Giovanile dell’Emilia Romagna, с който изнася концерти в Италия и по света.
От 1995 до 2000 е артистичен секретар на Teatro Comunale в Болоня, понастоящем е артистичен директор на Teatro Comunale в Модена и на Фестивала на нациите Città di Castello.Преподава в Консерваторията „Ариго Бойто“ в Парма.
Прочетете още:
СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА
ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР
СЦЕНОГРАФЪТ ИВАН ТОКАДЖИЕВ ЗА ВАРНЕНСКАТА ПОСТАНОВКА 2017
Опера в Летния театър – Варна 2017
Премиерни спектакли 22 юни, 14 август, 21.00
И „живи”, и в сценографията, котките доминират в премиерната постановка на Варненската опера, самото заглавие го предполага.
Развих сценографията, следвайки идеята на проф. Светозар Донев за сцена, в която освен присъствието на артистите-котки, да е заложено и някакво котешко начало. Създадох транспарентни декори, изработени със сравнително нови технологични средства, колегите от осветлението добавиха допълнителни ефекти и така се създаде едно усещане за божествено начало.
Защото става дума за котешкия рай, в който малцина са призвани да отидат...
Да. Луната също е част от метафората за котешкия рай. Вградените светещи очи влизат в действие, когато става дума за котката, определена за възкачване в рая или пък за наместника на котешкото божество на земята.
Триединството от трите огромни котки в сценографския дизайн репликира донякъде нашата представа за християнската вяра
Още на предпремиерата впечатли синхронът между режисура, сценография, костюми, хореография, изведен в общата концепция.
Това, разбира се, е търсено. То е най-важното. Добър спектакъл се получава, когато не се изтъкват отделни компоненти. Спектакълът се възприема като едно единно цяло, само когато компонентите му са равностойни.
Какво е мястото на „Котките” в българския контекст?
„Котките” е може би най-търсеното заглавие на А. Л. Уебър, един от гениалните автори на нашето съвремие и поставянето му в България допринася за приобщаване на изпълнителските качества на нашите артисти към танцовия театър, както и за утвърждаване на българската линия на мюзикъла като цяло.
Мюзикълът, коренно различен от опера, оперета или балет, изисква огромни усилия от изпълнителите. На пръв поглед всичко изглежда почти като при другите жанрове, само че в мюзикъла артистите трябва да пеят по-добре от оперетен певец, да танцуват по-добре от балетист и да играят по-добре от драматичен актьор.
Това е един процес, който се развива във времето и българските артисти определено има с какво да се похвалят в тази посока. Искрено се надявам да стигнем до етапа, когато тук и навън ще се говори за българска мюзикълна школа.
Един въпрос, който задавам на всички, заети в „Котките”. Ти обичаш ли котки?
...
Защо се поколеба?
Защото обичам повече кучета, но в годините моите деца ме превъзпитаха и сега обичам повече котки J
Какво пожелаваш на „Котките”?
Да повлекат крак към премиерата на „Фантома на операта”, следващия, пети мюзикъл на варненска сцена.
Интервю на Виолета Тончева
ПРАЗНИК НА ВАРНА, 15 АВГУСТ 2017, 21.00
На 15 август, 21.00, отново ще отбележим Празника на Варна с Маестро Мартин Пантелеев, чийто прекрасен Концерт край фонтана от миналото лято все още не сме забравили! И тази година Маестро Пантелеев пристига от чужбина специално за това музикално събитие, което ще събере най-красивите емоции в този толкова важен ден за варненци. Концертът се реализира със съдействието на Община Варна.
Една от изненадите е българския Франк Синатра Васил Петров, който ще застане пред Оркестъра на Държавна опера Варна, заедно със солистите на оперния театър – тенора Валерий Георгиев и баса Евгений Станимиров. Нежното сопрано в тази завидна мъжка компания ще бъде Мария Павлова, най-младата солистка, която отскоро се присъедини към състава. Апропо, предния ден, 14 август, в Летния театър, може да разпознаете Мария като бялото котенце Джемина. В мюзикъла "Котките", разбира се
В програмата:
Росини - Увертюра "Севилският бръснар"
Росини - "Ария на клеветата"
Щраус - Увертюра "Прилепът"
Щраус - Ария на Адела
Маскани - Интермецо из "Селска чест"
Синатра Симфония
Дворжак - Славянски танц № 8 oп.46
Пучини - Nessun dorma
Верди - Наздравица
ОВАНЕС ТОРОСЯН В РОЛЯТА НА Д`АРТАНЯН
29 юни, 22 август, 21.00, Летен театър
ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър - Варна 2017
Българската премиера
Мюзикълът „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, създаден по великия приключенски роман на Александър Дюма – баща, ще има своята българска премиера 29 юни и 22 август 2017, 21.00 в Опера в Летния театър – Варна 2017. На 4 август 2017, 21.00, „Тримата мускетари” ще излязат и на Сцена Двореца Балчик. За ролята на Д’Артанян е ангажиран известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян.
Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов. Действащи лица и изпълнители: Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Георги Ханджиев, Велин Михайлов; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рябчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език
Литературните и филмови превъплъщения на „Тримата мускетари”
В своя роман „Тримата мускетари”, публикуван за пръв път през 1844 г., Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. След като съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис, чието мото е „Един за всички, всички за един“, четиримата се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и на мускетарската чест. ървоначално Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, открити от него в Националната библиотека на Франция, но по-късно се доказва, че за своето произведение той използва книгата „Спомените на господин Д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“ от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700), която заел от марсилската градска библиотека. По-важно е, че Дюма-баща продължава историята за Д'Артанян в другите два романа от трилогията „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.
Не години, а векове по-късно, Д'Артанян и Тримата мускетари съпътстват човечеството както в многобройните издания на романите на Дюма-баща, така и във филмовите екранизации, също немалко на брой. В ролята на Д`Артанян блестят редица прочути актьори, сред който най-напред Дъглас Феърбанкс, последван от Жан Пол Белмондо, Майкъл Йорк и още много други. В България най-известният Д`Артанян е Михаил Боярский от онзи руски музикален филм, създаден през 1978 г., останал в историята с виталната песен на Максим Дунаевски „Пора, пора, порадуемся”.
Режисьорът Николай Априлов
От публикация на варненския журналист Емилиян Ялъмов разбрах, че композиторът Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски, самият той космополитен творец със завидна кариера, идва всяко лято от Америка, за да прекара ваканцията си на българското Черно море. С помощта на руския сайт „Аргументи и факти” успях да се свържа с Максим Дунаевски и да споделя идеята си за първа постановка на неговия мюзикъл „Тримата мускетари” в България. Щастлив съм, че той прие предложението ми, както и че Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се ангажира с откупуването на авторските права и премиерата.
Популярността на “Тримата мускетари” от Александър Дюма-баща е толкова голяма, че всички знаят за романа, дори да не са го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена, която вълнува със своите истории за дълг и достойнство, рицарство и смелост, приятелство и не на последно място - любов. За нашия мюзикъл особени заслуги има диригентът Страцимир Павлов, който направи оркестрацията и аранжиментите. В постановката съм включил оперни певци и драматични актьори, също възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Репетициите вървят усилено, всички се отнасят с отговорност към ролите си и с нетърпение очакват премиерата. Работим за успеха.
Диригентът Страцимир Павлов
Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. Работата бе вълнуваща, понеже с всяка следваща песен се пренасях в случка от детството ми. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки вечната песен „Пора, пора, порадуемся”!
Ованес Торосян - Д’Артанян
Бях на 13 години, когато с досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва.
Свилен Николов – Атос
Атос е може би най-възрастният от мускетарската тройка, съответно и с най-богат житейски опит. Това го прави в известен смисъл по-дълбок и нееднопланов образ. Описан като справедлив и разумен, той е като баща за останалите мускетари, винаги готов да помогне със съвет или успокоение. Атос е с благородно потекло, но също и потаен, удавящ скръбта си в пиене. В края се разбира, че всъщност той е граф дьо Ла Фер, бивш съпруг на Лейди Уинтър, преди брака ѝ с барон Уинтър.
Oще при първите репетиции режисьорът Николай Априлов ни каза, че стриктно е подбрал състава за мюзикъла и у всеки от нас е видял по нещичко от героя, за който е поканен. Искрено се надявам да оправдаем, а защо не и да надминем неговите очаквания. Мюзикълът има потенциала на истински бестселър и със сигурност ще очарова нашата публика.
Георги Ханджиев – Портос
За Портос, образа, в който се превъплъщаваме с Велин Михайлов, искам да кажа, че все повече си го харесвам. Той е грубичък, недодялан, обича да похапва и попийва. Въобще от четиримата той е човекът на живота, постоянно дърдорещ гръмогласно, веселяк, но в същото време е предан и готов да жертва живота си за своите приятели. Та понеже аз не съм много от хората, дето нощем ходят по баровете, а сутрин спят, някак си този герой контрастира с моята същност. Интересен ми е като образ, разчитам и вярвам много на режисьора Ники Априлов да ми покаже пътеката към него. С Портос си приличаме по килограмите, малко повечко са :)
А самите мускетари за мен са били винаги олицетворение на приятелството, истинското мъжко приятелство и знам, че днес също има такива приятели. Аз самият съм благословен с такива приятели. Те се броят на пръстите на едната или двете ръце, но не са и нужни повече. Стойностните неща са такива - малко, но остават за цял живот. Така и мускетарите са войници, предани на краля, честта за тях е всичко, готови са да се жертват един за друг, оттам и девизът им: „Един за всички и всички за един”. Но както казва Портос в един момент от пиесата: „Съгласен съм да рискувам живота си, но трябва да знам защо го правя”. Безсмислената жертва не е решение, по-скоро глупост.
Вярвам, че „Тримата мускетари” ще стане един хубав спектакъл за малки и големи, музиката е очарователна и заредена с положителни емоции.
Велин Михайлов - Портос
Портос е най-общителният от групата на мускетарите. Обича да е център на внимание. Радва се на живота и жените. Пиенето и виното са му любими, но най-много обича да си похапва. Допада ми, че всичко прави с лекота. Определено се чувствам добре в неговия образ.
Валери Вълчев – Арамис
Арамис за мен е нещо ново и интересно. Винаги съм изпитвал интерес към рицарството и честта. И към фехтовката. Харесва ми приключенският дух на „Тримата мускетари” и ми е любопитно дали публиката ще хареса този спектакъл. Сам по себе си Арамис не е сложен герой, но е интересен с това как преплита духовното с плътското и успява да държи този баланс.
И така, великата мускетарска четворка на Дюма-баща в българската премиера на "Тримата мускетари" ще пресъздадат театралният и филмов актьор Ованес Торосян, оперните певци Свилен Николов, , Георги Ханджиев, Велин Михайлов и драматичният актьор Валери Вълчев. В това завидно сценично приключение те ще преживеят какво ли не, ще се впуснат в истински и любовни битки, ще трябва да се дуелират, а със сигурност и да пеят мускетарския химн: https://www.youtube.com/watch?v=HlKnJZXl4QE
Прочетете още:
Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как
ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”
Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017
„АТИЛА“ Е ПРЕКРАСЕН ПОВОД ЗА ВАРНЕНСКИЯ МИ ДЕБЮТ
„Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2017
Интервю на Виолета Тончева
Опера в Летния театър във Варна очаква с нетърпение най-известния съвременен български баритон Владимир Стоянов и ето че най-сетне има тази възможност. На 19 август ще изпълните ролята на Ецио в „Атила“ от Верди, римският генерал, който предлага на хунския вожд Атила спразумението: „Ти ще имаш света, остави Италия на мен.” Какво означава за Вас тази прочута фраза, вдъхвала някога силни патриотични чувства у италианците?
Операта „Атила“ е едно от най-популярните произведения на Верди.От музикална гледна точка е абсолютен шедьовър.Що се отнася до цитираната от Вас фраза, не смятам,че Ецио е патриот,по-скоро става дума за апетити за власт,отколкото за някакви идеалистични мотиви.
Какво място заема Ецио сред многото централни баритонови партии във Вашия репертоар?
Изпълнявам тази роля винаги с огромно удоволствиеи ако съставът от певци е добър,резултатът винаги е отличен.
Преди Варна на кои оперни сцени сте пресъздавали този герой? Конкретният театър, диригент, режисьор, състав влияят ли върху Вашата интерпретация? Или достигнали някакви свои критерии, вече не променяте начина, по който изграждате образа?
За последен път пях тази роля в Модена,Италия през месец февруари тази година,диригент беше Алдо Сизилло,а Атила - Карло Коломбара.Както виждаме,ситуацията се повтаря.
Какви бяха най-важните препоръки на Никола Гюзелев, Вашата „отправна точка в пеенето“, както обичате да се изразявате...
За Никола мога да говоря с дни, най-вероятно това може да бъде обект на отделно интервю. Той наистина беше и си остава моята отправна точка в операта по много причини,но най-важната от тях е,че пеенето е красота,а не “ревове” и “крясъци”,на каквито сме свидетели в последно време.
Казахте, че вече сте се срещали на сцената с италианския диригент Алдо Сизилло и италианския бас Карло Коломбара – Атила, но ще си партнирате може би за пръв път със солистката на Варненската опера Линка Стоянова – Одабела. Тя впрочем е от Вашето оперно поколение..
Да, познавам се добре и с Алдо и с Карло, забележителни артисти.Не познавам Линка,но съм чувал хубави неща за нейното пеене.
Би могло да се каже, че в предстоящата премиера на „Атила“ по своеобразен начин се фокусират българската и италианската връзка в кариерата Ви на световен артист. Какви разсъждения и чувства предизвиква това у Вас?
Да,така е. Италия играе голяма роля в моето музикално битие,тя е страната на операта.Случва се така,че прекарвам огромна част от времето си там,а и същевременно италианската публика е една от най-взискателните.Надявам се варненската „Атила“ да бъде едно истинско музикално събитие.
Така ще бъде, след катоВладимир Стоянов за пръв път ще пее във Варна.
Да, аз никога досега не съм пял във Варнаи „Атила“ е един прекрасен повод за този мой дебют,а и за приятни моменти на брега на морето.
Как изглежда върхът, на който се намира Владимир Стоянов? Като талант, усилие, предизвикателство, постоянство, лишение, удовлетворение, нещо, което дължите сам на себе си или пък на другите, може би навик...
Оперната кариера не е място,това е дълъг път,в който има всичко. Една безкрайна поредица от спадове и възходи,коите се преминават с постоянство.Наградата е само една и това е благодарната публика.
Владимир Стоянов е роден в Перник, завършва ДМУ „Любомир Пипков”, София и НMA „Проф. Панчо Владигеров”. Своя дебют прави през 1993 г. в Бургаската опера, а през 1994 г. специализира в Българската академия за изкуство и култура „Борис Христов“ в Рим при Никола Гюзелев.
През същата година специализира и в Академията на Миланската скала при прочутата Магда Оливеро. По-късно е солист в Пловдивската опера, а от 1999 г. е солист на свободна практика. Владимир Стоянов е сред най-изтъкнатите български певци, спечелил признанието и обичта на международната и българската публика и критика.
На върха на кариерата си, той е желан гост в театри като „Сан Карло”, Неапол, Миланската скала, водещи оперни театри в Австрия, Германия, Испания, Италия. На сцената си партнира с оперни звезди от своя ранг като Анна Нетребко, Диана Дамрау, Красимира Стоянова, Соня Йончева и др. Изпълнява централните баритонови партии в оперите „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Ернани”, „Бал с маски”, „Сицилиански вечерни”, „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Кармен”, „Княз Игор”, „Любовен еликсир” и др.
Владимир Стоянов живее в Италия, но при всяка възможност се завръща и при родната публика. Участието му в „Атила“ в Опера в Летния театър – Варна 2017, е първото му гостуване на варненска сцена.
АТИЛА
Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия
Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”
Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия
Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
Атила, вожд на хуните, бас–Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон–Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.
Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.
Прочетете повече:
ЗА ПРЪВ ПЪТ НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР НА СЦЕНАТА НА ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР
16 юни, 2 август 2017, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА
„Зле опазеното момиче”
Балет в две действия от Петер Лудвиг Хертел
Хореограф-постановчик Сергей Антонов, солист на Болшой театър (Москва)
Асистент хореограф Светлана Тоншева, солист на Кремълски балет (Москва)
Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова
Репетитор Гергана Караиванова
„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция.
Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер.
Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот.
Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж.
Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера.
Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, където се играе в много театри и така Русия става втора родина на „Зле опазеното момиче”.
Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горски правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.
В звездния екип на „Зле опазеното момиче” 2017 г. са хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет.
През последните години двамата работят с балетната трупа на Варненската опера и заедно с главния балетмайстор Сергей Бобров, з.а. на Русия, имат определени заслуги за творческото развитие на състава. Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова, репетитор е Гергана Караиванова.
Хореограф-постановчикът Сергей Антонов прави нова редакция на известния балет, използвайки музикален материал на композитора Хертел. Балетът е създаден на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.
Истинско събитие е, че за пръв път в най-новата история на Варненската опера, тук ще танцуват младите солисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, които ще изпълнят главните роли на влюбените Лиза и Колен.
В своята версия Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов).
В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти.
В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).
Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър.
Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим.
През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света" (Сочи).
Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е привт в състава на балетната трупа на Болшой театър.
През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Последните му роли са Руската кукла от балета "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович и Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски.
В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.
СВЕТОВНИЯТ БАС КАРЛО КОЛОМБАРА, НОСИТЕЛ НА ОПЕРЕН ОСКАР 2016, СЕ ЗАВРЪЩА ВЪВ ВАРНА В РОЛЯТА НА АТИЛА
ОБИЧАМ ДА ПРЕСЪЗДАВАМ ИСТОРИЧЕСКИ ЛИЧНОСТИ
„Атила“ - 19 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017
Интервю на Виолета Тончева
- „Атила“ и Карло Коломбара отдавна са взаимносвързани понятия...
- Атила е една от коронните ми роли, която ми носи огромна радост. Тя е знакова за басови гласове като моя, заедно с ролите на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски, Мефистофел в „Мефистофел“ от Бойто, Мефистофел във „Фауст“ от Гуно, Филип Втори в „Дон Карлос“ от Верди. Дебютирах като Атила още през 1996 година в Sferisferio Theater в Мачерата с изключителен състав - Bruson, Guleghina, Giordani, под диригентството на Paolo Carignani. След това пях Атила в Санкт Гален, Виена, Женева, Катания, а през февруари тази година и в Модена с диригент Алдо Сизилло. Компактдиск със запис на този спектакъл ще излезе следващата година.
- Кои моменти от партията на Атила са извор за най-силно творческо вдъхновение за Вас?
- В „Атила“ моят герой има една ария и една кавалета, които са много трудни и красиви, с много високи тонове, почти на границата за един бас. Допада ми начинът, по който Верди е изградил образа на хунския вожд, аз въобще обичам да пресъздавам исторически личности. Всяко нещо в „Атила“ е белязано със знака на художествената измислица, но паралелите с историческата действителност остават. При Верди хунският предводител е изобразен с характеристиките на велик цар, наистина доста разкрасен, в сравнение с истината за жестокия варварин, но това съвсем не намалява удоволствието ми от интерпретацията на ролята.
- Варна очаква с нетърпение да Ви чуе и в тази Ваша роля. Варненци имат, знаете, специално отношение към Карло Коломбара, който избра да живее и във Варна.
- Щастлив съм, че сега се връщам във Варна тъкмо с „Атила“. Аз живея тук и за мен е особено приятно да се завърна у дома след участието си през тази година в много спектакли на най-престижните световни сцени. Обичам да се връщам тук и заради Варненския оперен театър, който ме покани да пея в такива важни спектакли като „Набуко“, „Дон Карлос“, „Силата на съдбата“ и сега „Атила“. Чудесно е, наред с всичко останало, че само за 5 минути стигам от вкъщи до Летния театър :)
- Летният театър, който за пръв път ще посрещне носител на Оперен Оскар. Най-сърдечни поздравления за високата награда, Маестро!
- Радвам се да споделя с българските си приятели тази международна оперна награда „Oscar della Lirica" или Оперен Оскар, както още я наричат. Отличията бяха връчени в Китай, като националната китайска телевизия излъчи пищната церемония по всички световни канали. Това е изключително признание за моята оперна кариера, то ме изпълва с гордост, благодарност и с още по-голяма отговорност пред изкуството, на което служа.
АТИЛА
Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия
Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”
Диригент Алдо Сизилло - Италия
Постановка Деян Миладинович - Сърбия
Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
Атила, вожд на хуните, бас – Карло Коломбара
Ецио, римски генерал, баритон – Владимир Стоянов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров
Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна
Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски език.
Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа. „Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г.
Прочетете още:
СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАРИТОН ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ЗА ПРЪВ ПЪТ ВЪВ ВАРНА
Флашмоб на „Котките”, 3 мюзикъла, 5 опери, 5 премиери, балетна и оперна гала
Прочути солисти и диригенти
Партньорства с Италия, Сърбия, Турция
За пръв път ВИП зона с кетъринг в антранкта
За пръв път безплатен транспорт след представленията до крайните квартали Аспарухово и Владиславово
На пресконференцията за Опера в Летния театър – Варна 2017 директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова обяви, че осмото издание на тази най-млада и най-значима традиция в историята на Държавна опера Варна е поставено под знаците на две важни събития: Варна – Европейска столица на младежта 2017 и 70-годишнината от основаването на Варненската опера.
Към младежката аудитория са адресирани трите заглавия в областта на най-младия от сценичните жанрове – мюзикъла. Опера в Летния театър 2017 се открива на 22 юни с премиерата на „Котките” от А. Л. Уебър - постановка на режисьора Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева и диригента Страцимир Павлов, която спечели овациите на публиката още с предпремиерните си спектакли. Впрочем, преди да превземат Летния театър, „Котките” ще превземат площад „Независимост”. Флашмобът, който ще изненада посетителите в централата част на града от 17.00 до 17.30 часа на 21 юни, ще бъде специален знак във френския Ден на музиката, отбелязван вече в над 700 града в цял свят, включително и във Варна, и същевременно ще бъде атрактивен анонс за началото на осмата Опера в Летния театър.
След „Котките” на 29 юни идва премиерата на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, по едноименния роман на Александър Дюба-баща, либрето и сценична реализация Николай Априлов, хореография Татяна Янева, с известния театрален и филмов актьор Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.
Специална заслуга има диригентът Страцимир Павлов, който направи аранжиментите на песните, както и поетесата Мария Донева, чийто превод на песните, по думите на режисьора, звучи дори по-добре от оригинала. „Всички знаят за Тримата мускетари”, без дори да са чели романа. Това е една история за рицарството, смелостта, доблестта и мъжеството - качества, които трябва да се възпитават в тийнейджърската и детската аудитория и са особено важни за момчетата, затова ние адресираме нашата постановка именно към тях”, изтъква Николай Априлов.
Серията мюзикъли продължава на 24 юли с „Граф Монте Кристо” от Ив Деска на режисьора Петко Бонев, хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, отново с диригента Страцимир Павлов, чиято световна премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър бе представена с изключителен успех във Варна, Велико Търново и София.
„Варна, Европейската столица на младежта 2017, ще приветства и балетното изкуство, в което се изявяват най-младите артисти в сферата на всички сценични изкуства. Балетът е не само най-трудното танцово изкуство, той е изкуството на младостта”, отбеляза Даниела Димова, посочвайки, че в Русия балетистите се пенсионират на 38, в България на 42 години. В „Дон Кихот” на 14 юли, постановка на з. а. на Русия Сергей Бобров, ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков, а в Балетната гала на 17 юли ще аплодираме още двама лауреати на този най-престижен международен конкурс Екатерина Булгутова и Юрий Кудрявцев от Русия.
70-годишнината от основаването на Държавна опера Варна ще бъде отбелязано с премиерните спектакли на Опера в Летния театър „Лучия ди Ламермур” от Доницети, режисьор Огнян Драганов на 4 юли, „Атила” от Верди на 7 юли и „Манон Леско” от Пучини на 9 август, както и с любимите заглавия на публиката „Кармен” от Бизе на 19 юли и „Аида” от Верди на 28 юли. Подборът на заглавията, с включените в тях известни солисти и диригенти, отразява партньорствата на Държавна опера Варна с три държави - родината на операта Италия, Турция и Сърбия. „Лучия ди Ламермур” ще дирижира маестра Николета Конти от Болоня, която работи с най-големите европейски сцени. За второто представление на „Атила” на 19 август на диригентския пулт ще излезе едно от големите имена на европейската оперна сцена Алдо Сизило, директор на Оперния театър в Модена, в колаборация с който преди време във Варна се реализира успешната постановка на „Дон Паскуале”. В ролята на Атила ще чуем най-добрия италиански вердиев бас Карло Коломбара, Манон в „Манон Леско” ще пресъздаде италианската белкантова певица Валерия Сепе, а ролята на Де Грийо ще изпълни солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали.
На разменни начала са поставени взаимоотношенията с Истанбулската опера и Националния театър в Белград - структура, подобна на ТМПЦ Варна, в която се обединяват оперни, театрални и балетни спектакли.
Неотдавна Държавна опера Варна изнесе в Истанбул своята постановка на „Ернани”, догодина очакваме две турски постановки във Варна, а сега освен тенора Ефе Кислали, ще чуем и един друг нашумял турски тенор Мурат Карахан в ролята на Дон Хозе от „Кармен” на Бизе, както и Бурчин Савин – Одабела в „Атила”.
„Атила” е продукция на Белградския оперен театър с режисьор Деян Миладинович, а в ролята на Аида от едноименната опера ще гостува сръбското сопрано Драгана Радакович, познато име в оперните среди на Сидни, Мелбърн и др.
Чест за Опера в Летния театър 2017 е присъствието на един от най-известните съвременни български гласове на световната оперна сцена Владимир Стоянов, който ще пресъздаде образа на Енцио от „Атила” на 19 август. Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, който е ангажиран през лятото за спектакли на „Арена ди Верона”, ще бъде Ескамило в „Кармен”.
Опера в Летния театър 2017 ще отзвучи с Оперната гала на 24 август, в която ще се изявят прочути български певци, които отдавна не са пяли на родна сцена, като Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, заедно с великопните солисти на Държавна опера Варна Илина Михайлова, Ирина Жекова, Димитринка Райчева, Даниела Дякова, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев и др.
Диригентите на Опера в Летния театър 2017 са: Ян ван Маанен – главният диригент на Държавна опера Варна с премиерите на „Атила” и „Манон Леско”; доайенът на българските диригенти, познат с изкуството си на четири континента, Борислав Иванов, с „Кармен”; Светослав Борисов – предишният главен диригент на оперния театър, сега диригент на Оперния театър в Магдебург, с „Аида”; Алдо Сизило от Италия с втория спектакъл на „Атила”, Страцимир Павлов с трите мюзикъла: най-младият диригент на Варненската опера Милен Апостолов с балета „Дон Кихот”. Григор Паликаров, един от най-високо ценените съвременни български диригенти, ще постави заключителния акорд на осмото издание на Опера в Летния театър 2017 с Оперната гала на 24 август.
На пресконференцията музикалният експерт Пламена Цонева от дирекция "Култура" на Община Варна представи партньорството с ММФ „Варненско лято”, в рамките на което се осъществяват премиерите на „Тримата мускетари”, „Лучия ди Ламермур”, „Атила”, „Манон Леско”, също спектакълът на балета „Дон Кихот” и предпремиерата на балета „Зле опазеното момиче” от Хертел на хореограф-постановчика Сергей Антонов, която предстои на Основна сцена на 16 юни.
Директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова съобщи в края на срещата с медиите, че за пръв път след всяко представление, срещу представяне на закупен билет за Опера в Летния театър, ще се осигурява безплатен транспорт до периферните варненски квартали Аспарухово и Владиславово.
Също за пръв път ще бъдат обособени три ВИП зони, на чиито зрители в антракта ще бъде поднесен качествен кетъринг. За да има удоволствие за повече сетива, подобно на практиката в престижните оперни театри и фестивали, елегантната услуга ще се предлага на почитателите на оперното изкуство вече и в Летния театър на Варна.
Виолета Тончева
29 май 2017 г.
ЗА НЯКОИ ПОУКИ ОТ КОТЕШКИЯ СВЯТ
„Котки“ – 14 август 2017, 21.00, Опера в Летния театър
Едно от нещата, които ме привличат в мюзикъла „Котките“, е излизането наяве на много човешки истини, които в човешкия свят остават скрити.
Котката е хищник и обича да ловува нощем. Нашето сценично изкуство, което е нашата религия, също се случва вечер. То свещенодейства, когато светлината на рампата ни пренася в друго измерение и друго светоусещане.
Неслучайно котешкият бог се нарича Бай Двузаконие – една от истините, които в котешкия свят се виждат, а в човешкия свят умело се прикриват. В котешкия свят всички са еднакво разположени към светлата и тъмната страна в характерите на различните персонажи. Никъде не се казва, че по-добрият или пък по-лошият заслужават нещо различно. Те всички, като в едно хармонично общество между бялото и черното, между Ин и Ян, както учи източната философия, образуват хомогеността и целостта на котешкото общество.
Моята героиня Гризабела, някога издигана на пиедестал, в последните си дни се оказва недолюбвана, дори отхвърлена от себеподобните си. Но за да има равнопоставеност, котешкият бог отрежда точно тя да се прероди за нов живот. На нея се пада най-висшата почит.
Играта с тази двуполюсност и нейните съдбовни обрати много ми допада, защото това, което липсва в човешкото общество, а го има в котешкото, е именно здравословната игра. Не измислената и непочтена игра, а играта, която е естествен продукт на природните закони.
За музиката на „Котките“могат да се кажат много неща, това е музиката на един гений. За мен най-впечатляващото е как чрез музиката Уебър пресъздава пластиката, искреността и взаимоотношенията в котешкото общество. Общество, може би по-състрадателно от човешкото.
Прочетете още:
ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”
„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС
ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА
Ованес Торосян – от Арамис до Д’Артанян
Известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян пред Виолета Тончева за ролята си на Д`Артанян в българската премиера на „Тримата мускетари”
„Тримата мускетари”
Mюзикъл на Максим Дунаевски по романа на Александър Дюма-баща
Либрето и сценична реализация: Николай Априлов
Диригент и оркестрация: Страцимир Павлов
Сценография и костюми: Ася Стоименова
Хореография: Татяна Янева
Сценичен бой и фехтовка: Николай Дериволков
Стихове на песните: Мария Донева
Диригент на хора: Стефан Бояджиев, Цветан Крумов
Асистент-режисьор: Сребрина Соколова
Фотограф: Моис Файон
Изпълнява се на български език.
Премиера за България 29 юни, 21:00, Опера в Летния театър – Варна 2017
Спомняш ли си кога за пръв път прочете романа „Тримата мускетари”?
Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.
Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д`Артанян ? Как се случи всъщност?
Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече „Тримата мускетари”. Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай Априлов ме познава от малък, още от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави „Тримата мускетари”. Искаше да му предложа някого за ролята на Д`Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д`Артанян, защото е спрял избора си върху мен.
Д`Артанян е описан в романа като „18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си”. Как би се сравнил с този персонаж?
Ами да, всичко съвпада, с изключение на „набит”.
Как възприемаш сега, от позицията на времето, „Тримата мускетари”?
Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.
„Котки“ - 14 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2017
Котките в мюзикъла „Котките“ носят 38 оригинални перуки, изработени от филц. Даниела Стоянова, гримьор и перукер в Държавна опера Варна, за пръв път използва не коса, независимо дали естествена или изкуствена, а неопредена вълна. Предимствата на иновативния подход се състоят в това, че перуките могат да бъдат направени с повече фантазия, с повече детайли, определено са по-красиви, по-ефектни и по-стабилни. Прилягат много добре върху главата, изглеждат естествено, срастват се с героя.
Идеята за филцовите перуки на „Котките“ принадлежи на талантливата художничка Ася Стоименова, която е автор на сценографията и костюмите за редица постановки на Държавна опера Варна. Нейните костюми за световната премиера на „Граф Монте Кристо“ биха стояли добре във всеки бродуейски театър, смята авторът на мюзикъла Ив Деска.
Сега за мюзикъла „Котките“ тя работи заедно с перукерката върху оригиналното си решение. Ася проектира отделни скици за 38-те различни перуки, Даниела проучва вариантите за реализацията, поръчва доставката на необходимите килограми неопредена вълна, след което пристъпва към направата на перуките. Творческият процес завършва с подстригване, оформяне на детайлите и стилизация на перуките, които заедно с грима оформят не просто визията, а различните характери на котешките персонажи.
Най-много усилия се влагат в сложните перуки на котешкия бог Бай Двузаконие и красавицата Гризабела. В богатата перука на Гризабела например предварително вплетените парени фитили изискват редица допълнителни процедури. Трудоемката дейност отнема повече от месец, но резултатът е възхитителен. Ася и Даниела са доволни от себе си, а артистите направо са влюбени в своите котешки образи :)
Прочетете още:
ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”
„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС
ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА
„Магията на киното, 16 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017
Руслане, заради твоята вдъхновена творческа намеса мултимедийният концерт „Магията на киното“ в Театър Римски терми ще бъде различен от предишния концерт с филмова музика, спечелил веднага много почитатели. Как се появи идеята за това надграждане?
Идеята дойде спонтанно и като резултат от първия ни концерт с филмова музика през април тази година. Един мултимедиен концерт предразполага към разширение на музикалното оформление, а аз и преди това съм участвал в няколко подобни концерта с диригент Христо Павлов. И никога не свиря буквално нотите в този жанр, всеки път подхождам по различен начин и импровизирам в зависимост от контекста.С тази естествена нагласа пристъпих и към обработките на песните в концерта.
Става дума освен за аранжимент и за обработка на песните...
Да. Аранжиментът се явява чисто механична преподредба (преписване) на съществуващи ноти и приспособяването им спрямо характеристиките на даден жанр, както и на отделните инструменти. Докато при обработката, освен задължителната подредба на партиите за участващите инструменти, силно е застъпен и елементът на композиция. Аз също съм внесъл свои идеи, драматургически допълващи замисъла на всяка една от творбите, които ще прозвучат на концерта. Може да се каже, че съм писал обработките лично за всеки от музикантите.
Много впечатляващо, посочи примери...
Например включвам цитата като изразно средство.За песента си “Smile” Чаплин е бил вдъхновен от „Тоска“ на Пучини, лесно се разпознава онази мелодия, която много наподобява началото на дуета от първо действие на операта. За тази цел използвам цитат .
Служа си и с друго изразно средство – пролога. Пролог има към две от песните ни - „Титаник“ и „Твоята любов“ от „Имало едно време на запад“. В „Титаник“ музикантите започват да свирят онова произведение, което наистина е изпълнявал оркестърът на „Титаник“, а по-късно мотиви от този пролог се появяват в познатата песен от филма и се вплитат като контрапункт в контекста на инструменталния акомпанимент. Има още много за разказване, но предпочитам да разказват хората от публиката след концерта.
„Магията на киното“ определено те е вдъхновила.
Във всяка песен съм се старал да измисля нещо оригинално, нещо извън общоприетото звучене.Всяка песен има свое лице, свой жанр. „Живот в розово“ на Едит Пиаф е направена в стил танго; „Имало едно време на запад“ е издържана в стил Барок, с basso ostinato, постоянен бас. Използвал го е самият Енио Мориконе, един гений, пред когото се прекланям. В музиката му може да се открият всички велики италиански композитори, негови предшественици – от Вивалди до Пучини. В концерта ще звучи неговата „Nella fantasia”, един от хитовете на Сара Брайтман, който ще изпълни на италиански Благовеста Статева. Партията за цигулка, която съм добавил от себе си, както и средната част на песента представляват за мен предмет на особена гордост, тъй като за тях положих по-сериозни усилия и след точно десет редакции те започнаха да се вписват доста добре. Ще я изпълни Марина Винокурова.
Опитал съм се да внеса дори известна шеговитост в концерта, като в някои песни съм вкарал eпизоди от други песни на същия композитор.
Така концертът придобива все повече характер на ребус за професионалисти. Това специално ли е търсено?
Не, но нямам нищо против ако нещата изглеждат по този начин.Различният подход, различната интерпретация винаги обогатяват музикалното преживяване както за нас, професионалистите, така и за публиката.
Тук е моментът да посочим музикантите и певците в „Магията на киното“...
Ние сме шестима музиканти – аз на пианото, Марина Винокурова – първа цигулка, Аглика Цветкова – втора цигулка; Галина Ледлова – виола, Олена Мошинска - виолончело и Григор Джанев – контрабас и баскитара. А солистите в „Магията на киното“ са: Галина Великова, Филипа Руженова, Благовеста Статева и Антоанета Маринова – сопрани; Елеонора Христова, Миглена Страдалска и Боряна Равноустова – алт и Петър Петров – бас.
Песента от филма „Списъкът на Шиндлер“ е вододелът между двете части на концерта, като след паузата сме включили само песни за пълния ни ансамбъл. Там съм заложил една музикална асоциация с „Прощална симфония“ на Хайдн, която той е написал така, че постепенно музикантите намаляват и накрая остава само един, който свири. Ние постъпваме тъкмо обратно - първо към мен се присъединява една цигулка и свирим вече тримата, после пристига още един инструменталист, свирим заедно с него ...и така с всяка нова песен се присъединява нов инструмент, докато накрая всички инструменти зазвучават заедно.
На фона на мултимедията на Свилен Николов...
Да, в никакъв случай не бива да го пропускаме. Мултимедията прави практически половината концерт или по-добре казано, прави концерта поне двойно по-привлекателен.Не само за слушане, но и за гледане. На широк екран ще се прожектират сцени от филма, чиято песен се изпълнява в конкретния момент.С присъщия си музикален вкус известният баритон, чието "професионално хоби" са дигиталните технологии, включва видеоклипове, които представляват не просто слайд шоу от "замразени" кадри от филми, а пълноценни, авторски видеоклипове, като умело ги синхронизира с драматургичното развитие в музикалната материя на всяка от творбите.
Обмислили сте всеки детайл от „Магията на киното“.
Да, защото подобно заглавие задължава.
РУСЛАН ПАВЛОВ - ПИАНО
Руслан Павлов е роден във Варна, възпитаник на СМУ "Добри Христов" в класа по пиано на Катя Цветкова, по-късно - на Румена Пенкова. Завършва НМА "Проф. Панчо Владигеров" в класа на проф. Стела Димитрова -Майсторова. Попокана на проф. Катрин Викерс продължава обучението си във Висшето училище по музика и сценично изкуство във Франкфурт на Майн, Германия. Работи с професорите Пол Ван - Нес, Оксана Яблонская, Лев Наточенни, Секейра Коста (САЩ), Жермен Муние (Франция), Лазар Берман (Италия),Ирина Еделщайн, Херберт Зайдел, Бернхард Ветц (Германия). Лауреат на 11 националнии международни конкурси, сред които двукратно на международните конкурси "АлберРусел" и "Музиката и Земята" - София и "Панчо Владигеров" - Шумен. Печели първа награда в раздел "Камерна музика" и в общонационалния конкурс за млади изпълнители "Jugendmusiziert" в Германия.
Дебютира като солист на Варненската филхармония на 16-годишна възраст. Следват изяви със Симфоничния оркестър при СМУ "Д. Христов", Академичния симфоничен оркестър при НМА "Проф. Панчо Владигеров", а също така с филхармониите на София, Пловдиви Шумен. Изнася многобройни солови рециталив България, Гърция и Германия. В репертоара му присъстват творби от всички стилове и епохи. Под черта на фините тизпитва към музиката на композитори от края на XIX и началото на XX век М. Равел, А. Скрябин, С. Рахманинов, С. Прокофиев, П. Владигеров, Л. Пипков.
От 2014 г. работи като корепетитор и пианист в ТМПЦ – Държавна опера Варна, участва като пианист и аранжор в редица проекти, сред които „Танго с Пиацола“, популярните камерни концерти на Сцена Ротонда, мултимедийния концерт „Магията на киното“ и др.
Интервю на Виолета Тончева
Връчването на награда ВАРНА 2017 се превърна в едно от най-емоционалните събития в навечерието на 24 май – Празника на славянската писменост и българската култура. На тържествената церемония днес в зала Пленарна с най-голямото отличие на нашия град бяха удостоени и творци на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
В категория „Опера“ признание получи постановъчният екип, симфоничният оркестър, солистите, хора и балетната трупа на Държавна опера Варна, реализирали световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ по едноименния роман на Александър Дюма. Наградата бе връчена от кмета на Община Варна Иван Портних на диригент-постановчика на мюзикъла Страцимир Павлов.
В категория „Театър” младата актриса Гергана Арнаудова взе награда ВАРНА за блестящото изпълнение на ролята на Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“, както и за участието си в редица други постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.
Августовска премиера на „Лучия ди Ламермур“ в ММФ „Варненско лято“ 2017
17 август, 21.00, ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър
След юлската и августовската премиера в ММФ „Варненско лято“ 2017 на „Лучия ди Ламермур” ще дирижира Маестра Николета Конти, единствената дама, отличена с приза „Кавалер на Република Италия“, за високите й постижения в областта на диригентското изкуство. На 17 август, 21.00,пред публиката в Опера в Летния театър, ще оживее драматичната участ на влюбената Лучия в една от най-емоционалните опери на Гаетано Доницети.
„Маестрото от Бергамо“, както го наричали, проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“, макар и пропито с трагика, докоснало дълбоко сърцето му и той създава един от върховете на белкантото.
От премиерата през 1835 г. в Неапол до днес успехът съпътства “Лучия ди Ламермур” навсякъде по света, а партията на Лучия остава една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.В историята на Варненската опера„Лучия ди Ламермур“ от 2017 г. е четвърта поред сценична версия, след постановките през 1956, 1986 и 2005 г.
Дебютът в „Лучия ди Ламермур” е сбъдната мечта и за солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова. Завършила НУИ „Добри Христов“, НМА „Панчо Владигеров“ и Консерваторията „Джузепе Верди“ в Милано, варненката печели сърцата на публиката в България, Италия и други европейски страни, с красивия си глас и изключителната си артистичност.През 2016 годинатя блестящо защити ролята на Мерседес на световната премиерав Опера в Летния театър на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска, а само преди няколко дни в Театър Римски терми я аплодирахме в оригиналната постановка на Боян Иванов „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът“.
Репертоарът на Илина Михайлова включва централните сопранови партии в опери на Верди, Росини и други композитори. Пяла е и в други опери на Доницети, но както самата тя признава: „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна.
За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението. В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.“
Ролята на Едгардо, написана за висок лиричен тенор, е повече от подходяща и за Михаил Михайлов, eдин от обещаващите български гласове. В края на 2015 г. печели Grand Prix на XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия. Международният му дебют е в Театър Веве, Швейцария, пял е и в театри в Италия и Германия, както и на фестивалите „Херренкимзее Фестшпиле” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус и „Класик ам Зее” – „Травиата”. През 2013, Михаил Михайлов дебютира във Великобритания, изпълнявайки „Реквием” – Верди, в Royal Festival Hall, Лондон, с Кралския Филхармоничен Оркестър. Режисьорът Орлин Драганов внася радикална транформация в персонажа на Едгардо, който в съзнанието на Лучиясе явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността, което поставя пред певеца предизвикателството да пресъздаде драматиката само с гласа си.
ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР
Опера в три действия от Гаетано Доницети, либрето Салваторе Камарано по романа на Уолтър Скот “Ламермурската годеница“
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо – Италия
Диригент на хора Цветан Крумов
В главните роли:
Лучия – Илина Михайлова
Едгардо - Михаил Михайлов
Енрико - Свилен Николов
Раймондо - Евгений Станимиров
Нормано - Пламен Долапчиев
Алиса – Вяра Железова
Артуро - Христо Ганевски
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
С участието на Варненската детско-юношеска опера
Изпълнява се на италиански със субтитри на български език.
24 юни 2017, 11.00
Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти: цигулка, виола, тромпет и туба.
Конкурсът ще се проведе на 24.06.2015 г. от 11.00 часа в сградата на оперния театър в три тура.
В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, а във втория пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста. Задължителната пиеса и оркестровите трудности ще се обявят по инструменти допълнително.
Документи за участие: заявление, автобиография (CV), копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая 216 или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Конкурс за оркестранти.
Срок за подаване на документи 16.06.2017 год.
Подробности на тел; 0882 520 352, Експерт ЧР Радка Николова
9 август, 21.00,Премиера на „Манон Леско“ в ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър 2017
„Манон Леско“ поставяте не за пръв път...
Да, с Варненската опера правя моята четвърта постановка на операта „Манон Леско“ и това много ме радва. Работя с чудесен екип в много приятна атмосфера.Сюжетът за куртизанката винаги е вълнувал публиката, така е с Манон в „Манон Леско“, така е с Виолета в „Травиата“ и т.н.
Масне също е композирал опера по темата...
Да, но неговата „Манон“ има малко по-различен сюжет. Докато Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, любовта, необременена от семейни окови. Да вземем например „Тоска“, която живее с Карадоси на семейни начала в онзи католически Рим, когато подобно нещо е било абсолютно недопустимо. „Манон Леско“ по същия начин, дори и „Мадам Бътерфлай“, да не говорим за „Бохеми“, където има две двойки с такива връзки. Композиторът, както се знае, цял живот е живял с една жена, без сключен брак и този факт очевидно намира ярко отражение в произведенията му.
Защо Ви допада стилът на Пучини?
Пучини е един от любимите ми композитори и един от най-големите драматурзи в оперната класика. Изключителен оркестратор, при него не може да намериш статика и онова, което се случва в оркестрината е в пълен синхрон със случващото се на сцената. Това упражнява едно комплексно въздействие върху публиката. „Манон Леско“ е много ефектна опера с изключително красива музика, вътре буквално всеки музикален момент е шедьовър. Неслучайно ариите на Манон и Де Грийосе изпълняват много често на концерти.
„Манон Леско“ е трудна опера и заради сценичната реализация. Действието се пренася на четири различни места и това трябва да се направи видимо.Поради спецификата на Летния театър, там няма да изнесем целия декор, операта с пълната й сценографияще видим през есента на закрито.Разбира се, атмосферата в Летния театър носи специално очарование. Хората отиват с нагласата да се наслаждават на опера под звездите и това създава друг тип усещания.
МАНОН ЛЕСКО
Опера в четири действия от Джакомо Пучини
Либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакозапо класическия роман на Абат Прево
Диригент Ян ван Маанен
Режисьор Александър Текелиев
Художник Валентин Топенчаров
Пластика Гриша Роглев
Диригент на хора Цветан Крумов
В главните роли:
Радостина Николаева, сопран - Манон Леско
Пламен Димитров, баритон – сержант Леско, брат на Манон
Ефе Кислали, тенор – Кавалер де Грийо
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
С участието на Варненската детско-юношеска опера
Прочетете още:
Премиера на „Манон Леско“ от Пучини със солисти от София, Варна и Истанбул
Mаестро Ян Ван Маанен пред Виолета Тончева за „Манон Леско“ и Варна като свой втори дом
В навечерието на Празника на славянската писменост и българската култура 24-ти май Министерство на културата награждава личности, а през тази година за първи път и колективи за принос в развитието на българската култура.
„С вълнение и чест споделям полученото отличие за колективите на Държавна опера Варна”, каза директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова по време на церемонията в Министерството на културата, на която министър Боил Банов й връчи Грамота за високи художествени постижения и принос в областта на българската култура. Второто подобно отличие се дава на Балет „Арабеск”.
9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър
„Манон Леско”, опера в четири действия от Джакомо Пучини, либрето Луиджи Илика, Марко Прага и Джузепе Джакоза, е въздействащата адаптация на Пучини по класическия роман на Абат Прево за свободолюбивото селско момиче, което става част от елита на Париж и се разкъсва между любовта и мечтания живот в лукс. Именно тази творба става повод Джордж Бърнард Шоу да обяви Пучини за истинския наследник на Верди. Въпреки че през 1884 г. Жул Масне вече е написал своя шедьовър „Манон“, Пучини не се възпира да излее вдъхновението си в чиста емоция и пленителни мелодии. Творбата се превръща в първия му голям успех, а любовният дует от второ действие си остава и до днес една от най-еротичните оперни сцени, създавани някога.
Дълъг е списъкът с изключителни изпълнители на главните роли в миналото – още на премиерата през 1907 г. в присъствието на самия Пучини пеят Енрико Карузо и Лина Кавалиери. Последователно като Де Грийо се изявяват Бениамино Джили, Юси Бьорлинг, Ричард Тъкър и Пласидо Доминго. В Манон се превъплъщават Рената Тебалди, Мирела
Френи, Рената Ското и Карита Матила.
Първата варненска постановка на „Манон Леско“ е имала своята премиера на 7 юни 1963 г., под диригентството на Йоско Йосифов, режисьор Драган Мицов, с Яна Кючукова – Манон, Михаил Зидаров – Леско и Тодор Костов – Де Грийо.
Диригент на постановката от 2017 г., втора в историята на Варненската опера, е Ян ван Маанен, режисьор Александър Текелиев, художник Валентин Топенчаров, пластика Гриша Роглев. Диригент на хора Цветан Крумов. Главните персонажи пресъздават примата на Софийска опера и балет, сопраното Радостина Николаева - Манон Леско, солистът на Държавна опера Варна, баритонът Пламен Димитров – сержант Леско, брат на Манон и солистът на Истанбулската опера, тенорът Ефе Кислали – Кавалер Де Грийо. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Операта се изпълнява се на италиански с надписи на български и английски език.
Чуйте любовния дует С Манон Леско и Де Грийо, в изпълнение на Рената Ското и Пласидо Доминго:
https://www.youtube.com/watch?v=TytEDmdPdOw
Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“?
„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.
Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.
Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?
Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.
Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?
Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.
И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.
РАДОСТИНА НИКОЛАЕВА: ИЗПИТВАМ ГОЛЯМ САНТИМЕНТ КЪМ МАНОН
Примата на Софийска опера и балет Радостина Николаева е гостувала неведнъж на оперната сцена във Варна, последното й запомнящо се участие бе в ролята на Дездемона от „Отело“ в Опера в Летния театър – Варна 2014. В осмото издание на Опера в Летния театър 2017 тя ще се превъплъти в образа на Манон от „Манон Леско на Пучини.
„Връщам се към образа на Манон Леско след един дълъг период от седем години, в който преминах през много други заглавия. Изпитвам голям сантимент към тази гериня, която заема специално място в сърцето ми.
Тя е сложна за интерпретация както във вокално отношение, така и като наситеност на сценично присъствие, особено във второ действие, също и като сценична реализация.
Манон принадлежи към трагичните образи в оперната съкровищница. В последното действие тя очаква да намери щастието си в Новия свят, но това се оказва един трагичен финал в жизнения й път.
Вълшебната музика на Пучини звучи актуално и днес. Композиторът е постигнал дълбока проникновеност в обрисуване на най-силните човешки емоциив моменти на страдание и прекомерно изтощение. Изобразяването на тези крайни човешки състояния, които ние трудно можем да си представим, затруднява работата на певеца в стремежа му да бъде убедителенна сцената.
За мен е голямо вълнение да изпълнявам ролята на Манон и се радвам, че това ще се случи във Варна и в Летния театър на Варна.
Пламен Димитров – Леско
9 август, 21.00, Премиера на ММФ „Варненско лято“ 2017, Опера в Летния театър
За пръв път се срещам с това произведение и съм впечатлен от красотата му, хубавите музикални фрази, емоциите, които го изпълват. Партията на моя герой Леско е сложна като музикално естество, но много интересна.
Баритонът и тук, както често се случва в операта, е натоварен с ролята на хитреца. Двамата със сестра му Манон се опитват да извлекат максимална полза от живота, заради което са готови да правят компромиси, но както знаем този подход невинаги е добър. Влюбената Манон понася най-сериозните последствия от колебливото си поведение, защото избира не този, когото трябва.
Маестро Маанен доказва за пореден път, че е прекрасен професионалист. Той въодушевява екипа веднъж с интерпретацията си на „Манон Леско“ и втори път с отношението си към всички нас. Той прави операта в оригиналните темпа, които на места са страшно бързи, но това е истинската музика на „Манон Леско“ и аз съм възхитен от оркестъра, който се справя блестящо.
Чувствам се прекрасно в компанията на Радостина Николаева – Манон и Ефе Кислали – Де Грийо. И определено мога да кажа, че въпреки трудността на заглавието и наситената лятна програма, репетициите на „Манон Леско“ с диригента Ян ван Маанен и режисьора Александър Текелиев са повод за творческа радост за целия състав.
ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДЕ ГРИЙО
Да пея Пучини за мен винаги е огромно удоволствие. Още повече, когато става дума за „Манон Леско“. Де Грийо е красива и трудна за изпълнение роля, бих казал, това е моят специален Пучини. И съм радостен, че имам възможността отново да пея заедно с Варненската опера и Маестро Маанен.
Прочетете още:
РЕЖИСЬОРЪТ АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ ЗА „МАНОН ЛЕСКО“ И ЛЮБОВТА БЕЗ СЕМЕЙНИ ОКОВИ
22 – 31 май 2017
Оперета, опера и детски мюзикъл са включени в програмата на Държавна опера Варна в последната десетдневка на май.
В жизнерадостната оперета, обогатена със забавни съвременни препратки „Царицата на чардаша” (22 май,19.00, Основна сцена) постановчикът, най-известния наш оперетен режисьор, Николай Априлов е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм. Красивата история за неостаряващата любов на артиста към изкуството ще пресъздадат Силва (Ина Петрова), Пламен Долапчиев (Едвин), Сребрина Соколова (Щаси), Велин Михайлов (Бони), Бойка Василева (Цецилия), Людмил Петров (Фери Бачи), Закар Гостанян (Ронсдорф), Петър Петров (Нотариус) и Пламен Георгиев (Мишка). Дирижира талантливият млад диригент на оперния театър Милен Апостолов.
С нетърпение очакваме сценичната версия на Николай Априлов на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, който той поставя специално за тазгодишното издание на Опера в Летния театър (26 юни, 28 август, 21.00, Летен театър), с театралната звезда Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.
В последните дни на май ще бъдат представени две емблематични оперни творби – „Бохеми” от Джакомо Пучини (26 май, 19.00, Основна сцена) и „Норма” от Винченцо Белини (30 май, 19.00, Основна сцена). „Бохеми” ще дирижира доайенът на диригентите в България и артистичен директор на Държавна опера Варна Борислав Иванов, а за „Норма” на диригентския пулт ще застане Григор Паликаров, с когото оперният оркестър неведнъж е постигал творчески върхове.
За ролята на Мими в „Бохеми” е поканена Гюлбин Гюнай от Турция, която за пръв път гостува във Варна. Родена в Анталия, тя завършва Анадолската гимназия за изящни изкуства и оперно пеене в Държавната консерватория на университета „Докуз Ейлюл”. От 2008 г. е приета за артист-солист в Държавна опера Истанбул, а през 2009 г. жъне успех с ролята на Мими от „Бохеми” на италианските оперни сцени в Комо, Кремона и Бреша.
Гюлбин Гюнай е специализирала в Академията по белканто на Георг Золти при Денис О'Нийл и Анджела Георгиу, има записи за BBC, както и значим репертоар от важните сопранови партии. Останалите персонажи от бохемския кръг ще изпълнят Петър Костов (Родолфо), Свилен Николов (Марсел), Пламен Димитров (Шонар), Евгений Станимиров (Колин), Ирина Жекова (Мюзета).
Най-новата постановка на „Норма” от 2016 г., запленила най-напред зрителите на миналогодишната Опера в Летния театър, ще оживее отново на 30 май, 19.00, Основна сцена. „Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.
Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D мапинга на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област”, обобщава впечатленията си музикалната критичка Елена Хаберман за специализираното австрийско списание за опера и балет „Der neue Merker”.
Трагичната съдба на силната жена, разкъсвана между дълга на жрицата и дълга на майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта, ще пресъздаде брилянтната Линка Стоянова. Ще й партнират Георги Султанов (Полионе), Даниела Дякова (Адалджиза), Гео Чобанов (Оровезо), Бойка Василева (Клотилде), Христо Ганевски (Флавио).
С особено внимание се подготвят както за всеки, така и за този спектакъл любимците на екипа, 8-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.
Май завършва с детския мюзикъл на Андрей Дренников по приказката на Валери Петров „Пук – Лили на морското дъно” (31 май, 19.00, Основна сцена). Оркестрацията е дело на диригента Ганчо Ганчев, който заедно с Петя Петкова е и автор на най-новата постановка, реализирана с участието на Варненската детско-юношеска опера. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова. Вълшебната подводна приказка, в която става дума за надводни неща, като приятелство, раздяла и надежда, е последната голяма любов на младите таланти от Варненската детско-юношеска опера. На неотдавнашната премиера публиката също се влюби в “Пук. Лили на морското дъно”, така че със сигурност и този детски мюзикъл ще печели все нови и нови приятели.
Премиера на ММФ "Варненско лято", 2 и 3 август, 19.00, Основна сцена
Прочетете още:
„Зле опазеното момиче” – нова редакция на Сергей Антонов
ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ - 2017 г.
„Риголето” – 19 май 2017, 19.00, Основна сцена
Известният диригент, композитор, аранжор и пианист Страцимир Павлов, чието име свързваме с мюзикъли и интересни концертни проекти, за пръв път ще дирижира опера в България на 19 май във Варна. Иначе оперният му дебют е бил в САЩ. След като завършва кларинет, композиция и оркестрово дирижиране в СМУ "Добри Христов”, Страцимир Павлов продължава образованието си в САЩ, където получава бакалавърска степен по пиано и композиция от UCA и магистърска степен по дирижиране.
През този период е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. От 2002 г. е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас.
Ръководи Университетската опера и е главен диригент на три църковни хора. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Води летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл – Вашингтон, Лос Анджелис – Калифорния и др.
През 2007 г., съвместно с Анн Котард, създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. През същата година е и премиерата на последната му творба, композирана за американска публика.
През 2008 г. се връща в България и попълва биографията си с още много творчески изяви. Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” – световна премиера и „Котките”.
На 19 май 2017, 19.00, Основна сцена, той ще застане на диригентския пулт на „Риголето” от Верди, постановка на режисьора Кузман Попов. Джилда, красивата дъщеря на придворния шут Риголето, ще пресъздаде солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, която с успех се изявява в различни жанрове и неотдавна участва, заедно със Страцимир Павлов и други музиканти от клубната сцена, в запомнящ се концерт с музиката на „Queen”.
Във великолепния солистичен състав на „Риголето” влизат още Пламен Димитров – Риголето, Валерий Георгиев – Херцогът на Мантуа, Евгений Станимиров – Спарафучиле, Силвия Ангелова – Мадалена и др.
9 август 2017, 21.00, ММФ „Варненско лято“, Опера в Летния театър
Маестро Маанен, след успешната премиера на „Атила“ от Верди в ММФ „Варненско лято“ ще дирижирате и премиерата на „Манон Леско“ от Пучини. Как Пучини изгражда света на „Манон Леско“?
„Манон Леско“ е първата опера на Пучини, която се радва на голям успех, много по-голям, отколкото предишната „Бохеми“. Композиторът среща известни трудности при написването й, тъй като се налага да работи едновременно с четирима либретисти. Интересно е, че използва части от предишни свои произведения като Messa di Gloria или творби като „Хризантеми“, Скерцо за оркестър и няколко менуета, които лесно се разпознават в партитурата на „Манон Леско“. За Пучини е било много важно да намери друго музикално звучене, различно от това на великия Верди, който е бил все още жив по това време.
Образите в операта са много човечни. Манон, която не може да избере между любовта и лукса и това предопределя съдбата й; Де Грийо, който е толкова влюбен в Манон, че се жертва за нея и Леско, братът, който е доста странен и се опитва да направи, каквото трябва, но само когато то е изгодно за самия него. Забележително е, че Леско няма нито една самостоятелна ария, може би именно за да се изтъкне сложния му характер. Пучини изпълва „Манон Леско“ със силни емоции - страст, радост, скръб, а на отделни места и със скучна, скучна музика, за да ни покаже отегчението на Манон от луксозния живот.
Какво изпитвате, когато застанете пред оркестъра?
Изпитавам удовлетворение, когато солистите и оркестърът са способни да изразят пред публиката всички тези характеристики, за които споменах преди малко, използвайки нотите и думите, които Пучини ни е оставил. Като диригент не се изживявам като диктатор, който разпорежда какво трябва да се направи. Аз съм само един от музикантите, който се опитва да дава насоки на група от приятели - музиканти, за да вдъхнем всички заедно истински живот на музиката на Пучини. И се чувствам много щастлив всеки път, когато певците и инструменталистите се отдават изцяло на енергията, заложена в произведението, когато музицират със съзнание за високата си отговорност като творци.
Освен оркестъра, вече познавате и повечето солисти, които ще се изявят в „Манон Леско“, но има и нови за Вас лица. Как вървят репетициите?
Радвам се, че отново се срещам на сцената с чудесния баритон Пламен Димитров, с когото работих в „Андре Шение“ и „Аида“, както и с Ефе Кислали, тенор с прекрасен топъл глас, с когото работих в „Аида“. Очаквам с нетърпение и първата репетиция с оперната прима на Софийската опера Радостина Николаева. Тя ще изпълни ролята на Манон Леско вместо обявената в афиша Валерия Сепе, която поради заболяване е възпрепятствана да участва в премиерата.
И разбира се, много ми е приятно да застана отново пред великолепните солисти, хора и оркестъра на Държавна опера Варна, чийто главен диригент се гордея да бъда. Вече чувствам Варна като свой втори дом.
„МАНОН ЛЕСКО“
Опера от Джакомо Пучини
Диригент Ян ван Маанен
Режисьор Александър Текелиев
В главните роли:
Манон Леско – Радостина Николаева
Леско - Пламен Димитров
Ренато де Грийо - Ефе Кислали, Турция
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Екипът на Държавна опера Варна – оркестър, хор, балет и солисти, с подкрепата на музиканти от Пловдивската опера, гостува през май в морската перла на Белгия Антверпен. Гастролът, който започва на 11 май, включва 4 спектакъла на Вердиевия шедьовър „Аида”.
Мащабната продукция ще бъде показана в Театър „Шоубург” с декори и костюми на Театър „Сан Карло” – Неапол, под режисурата на Франко Драгоне – Италия. В двата солистични състава влизат първите солисти на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров и Гео Чобанов.
Като гост-солисти са поканени Ивйло Джуров, Елена Баръмова, Елена Чавдарова – Иса, Михаела Берова и Ефе Кислали от Истанбулската опера. На диригентския пулт ще застанат Маестро Борислав Иванов – артистичен директор на Държавна опера Варна и Маестро Ян ван Маанен – главен диригент на Държавна опера Варна.
15 май 2017, 19.00, Основна сцена
Фондация „Дарина Такова" гостува във Варна на 15 май, 19.00, Основна сцена, със своята приказна продукция „Матрьошка”. Вярна на мисията си, фондацията подпомага последователно младите изпълнители, поощрявайки ги да работят съвместно с майстори не само в оперното пеене, а и във всички сфери на сценичните изкуства.
Заглавието „Матрьошка” е тясно свързано със сюжетната фабула на проекта. Момичета и момчета, от най-малките до най-големите, се събират в едно. Обединяват ги музиката, ентусиазмът и отдадеността към изкуството. В спектакъла са вплетени приказни сюжети от руския фолклор, поемите на Пушкин и омагьосващата музика на великите руски композитори Глинка, Римски Корсаков, Рахманинов, Чайковски. С 3D визия оживяват вълшебни картини, а приказките, разказани от актрисата Биляна Петринска, спояват всичко в един цялостен спектакъл, магичен не само за децата, но и за техните родители.
В концерта-спектакъл участват още: Александрина Стоянова, Румяна Костова, Петя Петрова, Весела Янева, Яни Николов, Емил Павлов, Стефани Кръстева, Мила Михова, Атанас Младенов, Аделина Галова, Гонце Богоромова. Съпровод на пиано Милен Станев. Мапинг и визуална среда Владислав Илиев.
От дървената матрьошка до ювелирните яйца на Фаберже
Името матрьошка идва от руското матрёшка, умалително от личното име Матрёна, Матрьона на български. Всички познават този миловиден сувенир, стилизирана женска фигура от дърво, в която са скрити по-малки матрьошки. Обикновено те са повече от 6, но има и доста по-големи семейства
Смята се, че матрьошката е създадена по образец на японски кукли, изобразяващи седемте бога на щастието. През 90-те години на XIX век известният руски майстор дърводелец Василий Звьоздочкин създава първите матрьошки по скици на художника Сергей Малютин, който ги облича в национални руски костюми. А яйцата на Фаберже, ненадминати по изящество произведения на ювелирното изкуство, безспорно са най-скъпите матрьошки в света.
1957 - "Аида" открива новия Летен театър на Варна
2017 - "Аида" със сръбската оперна прима Драгана Радакович дирижира в Опера в Летния театър Светослав Борисов
28 юли, 21.00 - Опера в летния театър – Варна 2017
Точно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна. Tова знаменателно събитие влиза в музикалната история като първата мащабна оперна продукция на открито в България. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”, четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент.
Вердиевия шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър и на 28 юли 2017 г. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“ с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.
В ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г. участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.
В ролята на Радамес ще чуем Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.
Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.
9 май 2017, 19.00, Основна сцена – ПРЕМИЕРА
Мюзикъл от Андрей Дреников по приказката на Валери Петров
Оркестрация Ганчо Ганчев
Диригент Ганчо Ганчев
Постановка Петя Петкова и Ганчо Ганчев
Сценография и костюми Тодор Игнатов
Хормайстор и корепетитор Миглена Шишева
Хореография Бистра Бъчварова
Вокален педагог Лиляна Кондова
С участието на Варненската детско-юношеска опера
Поредното вдъхновение на Варненската детско-юношеска опера се нарича “Пук. Лили на морското дъно”.
Мюзикълът на Андрей Дренников следва една от петте приказки в прочутата книга «Пет приказки» на Валери Петров. Издадена през далечната 1986 г., книгата е отличена с много награди, вписана е в Почетния списък на Международния съвет за детска литература и има номинация за Нобелова награда.
Оркестрацията на мюзикъла е дело на Ганчо Ганчев, диригент на спектакъла и - заедно с Петя Петкова, автор на постановката. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова.
“Пук. Лили на морското дъно” е една подводна приказка, в която става дума за надводни неща. Приятелство, раздяла, надежда... Лили, героинята в приказката “Пук”, слуша от телефонната кабина на плажа приказка, която я отвежда на морското дъно. Там тя среща грозно чудовище – рибата Хрили – и заедно тръгват да търсят вълшебното бисерче, което: "Свети във морето / на детските игри / бисерче , което / ни прави по-добри."
Но за тази добрина под водата се плаща и всеки бърза да прибере своето. Срещите на Лили с морските обитатели стават все по-опасни, защото и Медузата, и Калканът, и Октоподът искат само едно – да похапнат... с Лили.
А тя, преследвайки неотстъпно мечтата си – бисерчето, с лекота се измъква от сложните ситуации, в които попада.
И навсякъде внимателно и тактично й помага Хрили – страшната и бодлива риба. На пръв поглед зла и начумерена, тя се оказва с мек и романтичен характер. Копнеещият за приятелство Хрили е всъщност скритият герой на приказката.
28 юли, 18.00, Сценa Ротонда, Алея на книгата – Варна 2017 – ПЪРВА ПРЕМИЕРА
Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване. Премиерата ще бъде на 28 юли от 18.00 часа. Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години.
Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура в Общински съвет Варна.
ЖЕСТОК И ИСТИНСКИ РОМАН
Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години. С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.
За мен беше важно да напиша роман за любовта – онази голямата, истинската, защото любовта все повече ще изчезва в нашето съвременно материализирано общество. А мен (надявам се и вас) любовта ни е държала будни, живи, изправени, дори в случаите, когато съдбата ни е заключвала с катинар в орбита, различна от желаната – тема на романа.
Написах този роман със сърцето си. До няколко седмици той ще излезе с марката на Жанет 45. Реших, че е демагогия да ви го предлагам от името на друго издателство.
„Нощта е също слънце“ е роман за любовта, за човешките взаимоотношения в едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим. Жесток и истински роман.
Приятно четене, скъпи приятели!
Божана Апостолова
РОМАН ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО
В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.
Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта.
Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.
---
Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.
Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.
София Несторова
Чуйте интервю с Божана Апостолова за романа:
http://bnr.bg/plovdiv/post/100797534/noshtta-e-sashto-slance-novata-kniga-na-bojana-apostolova
СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
4 май, 19.00, Основна сцена
Най-известният севилски бръснар, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини, ще приема в салона си (разбирай Основна сцена) на 4 май от 19 часа. Постановката на италианския екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента преживя своята емоционална премиера през 2012 г. и досега запазва мястото си в челните репертоарни заглавия на Варненския оперен театър.
Това е петата варненска постановка на великата творба, а историческата справка сочи, че за пръв път във Варна „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера. През тази година отбелязваме 130 години от неговото рождение и 70 години от създаването на Варненската опера.
„Севилският бръснар” и сега ще бъде вълнуващо преживяване с нашия постоянен гост-диригент от Италия Маестро Стефано Сегедони и великолепните солисти: Венцеслав Анастасов – Фигаро, Арсений Арсов – Граф Алмавива, Силвия Ангелова – Розина, Евгений Станимиров – Дон Базилио, Гео Чобанов – Доктор Бартоло, Филипа Руженова – Берта.
Ah, bravo Figaro!
Bravo, bravissimo;
fortunatissimo
per verita'!
БОХЕМСКА РАПСОДИЯ
5 май, 19.00, Основна сцена
Един от най-завладяващите музикални проекти, създаден с преклонение пред легендарния Фреди Меркюри и неговия състав „Queen”.
Под диригентството на Ганчо Ганчев, с участието на задължителните Страцимир Павлов, Валери Ценков, Тони Рикев и страхотните солисти Антоанела Петрова, Илина Михайлова, Звездомир Керемедчиев и Нейчо Петров – Реджи.
Също с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, вокална група ИУ Фория и хора на Варненската детско-юношеска опера.
Ако сте били или пък сте пропуснали февруарския концерт - и в двата случая това е повод за една „Бохемска рапсодия”!
АЛЕКСАНДЪР ДЮМА – БАЩА – ВЕЛИК ПИСАТЕЛ И ВЕЛИК БОХЕМ
24 юли 2017, 21.00 – Опера в Летния театър
Светът продължава да се възторгва от приключенията и романтиката в съдбите на „Граф Монте Кристо“, „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и останалите герои, обезсмъртени в романите на Александър Дюма-баща.Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Негови произведения са вдъхновили над 200 филма и няколко мюзикъла, сред които „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска- част от осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.
Днес, на 24 юли, рождения ден на Александър Дюма, ще гледаме „Граф Монте Кристо“ на режисьора Петко Бонев, а на 22 август предстои вторият премиерен спектакъл на „Тримата мускетари“, режисьорски прочит на Николай Априлов.
Роден на днешния ден - 24 юли през 1802 г. във Вийер Котре, департамент Ен, Франция, синът на френския генерал Томас-Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар, проявява влечение към историческите сюжети и герои още в детството. Разказите на майка му за подвизите на бащата под командването на Наполеон и страстта му към четене изиграват своята роля и още 20-годишен, Александър Дюма печели успех с първите си пиеси. Скоро обръща поглед и към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, така че за начало той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.
Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени и поне три извънбрачни деца претендират за бащинството му. Едно от тях, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.
Подобно на мнозина големи творци в различни области на изкуството от древността до днес, и Дюма-баща използва сътрудници при създаването на своите творби. Най-известен от тях е може би Огюст Маке. Именно Маке обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос за написването на „Тримата мускетари“ и продълженията на този роман „Граф дьо Бражелон“ и „20 години по-късно“.Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и края на историите.
Но Дюма си остава Дюма, ненадминат в умението да разпалва въображението на читателите. Ненадминат също в умението да пилее пари и да затъва в дългове, въпреки богатството, което му донасят неговите творби. Домът му, наречен „Монте Кристо“ в чест на неговия герой,е обитаван непрекъснато от познати и непознати гости иолицетворява най-добрещедростта, великодушието, лекомислието, а може би и мъдростта на великия писател. Александър Дюма, бохемът, отишъл си през 1870 г. в нищета, но за нищо не съжаляващ, „гения на живота“, както го нарича Жорж Санд.
Днес Шато „Монте Кристо“ е реставрирано и отворено за почитатели, а тленните останки на Александър Дюма – баща са преместени от родното му място в Мавзолея на най-великите французи, Пантеона в Париж.
Прочетете още:
Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера
Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера
ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком
Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври
Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”
„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх
„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ
"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016
Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна
Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”
Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец
ЗА ПРЪВ ПЪТ „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО”
29 април 2017, събота, 19.00, Основна сцена
В Международния ден на балета балетната трупа на Държавна опера Варна, под ръководството на своя балетен педагог Светлана Тоншева, за пръв път в своята история ще представи „Лебедово езеро” от Чайковски, хореография М. Петипа - Л. Иванов.
Сега ще видим само второ действие, което е и най-характерно за тази най-емблематична балетна творба, а до края на творческия сезон ще бъде доизграден цялостният спектакъл.
Светлана Тоншева, балерина от Московския Кремълски балет със световна кариера и дългогодишен балетен педагог в същата престижна институция, бе приета изключително радушно като балетен педагог и от варненските балетни артисти.
Като режисьор на Балетната гала, посветена на Международния ден на балета, Светлана Тоншева е привлякла за участие солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, на които варненската публика вече е имала възможността да се възхити от предишни техни гостувания тук.
Саори Коике ще изпълни ролята на Одета, Егор Мотузов ще танцува в ролята на Зигфрид, а водещият варненски солист Павел Кирчев ще представи Ротбарт.
В програмата на Балетната гала са включени още: Па де дьо от балета "Талисман" от Дриго, хореография М. Петипа, солисти Саори Коике и Егор Мотузов; Първата целувка от П. Тарсунов, хореография Морихиро Ивата, солисти Саори Коике и Егор Мотузов; Монолог на Дон Хозе от "Кармен денс" от Ж. Бизе, хореография С. Бобров, солист Павел Кирчев; Индуски танц от "Баядерка" на Л. Минкус, хореография М. Петипа, солисти Галина Велчева, Павел Кирчев и Даниел Христов и Фрагменти от „Зле опазеното момиче” от Херолд и Хертел, солист Николай Димитров.
Празничният концерт край фонтана за Освобождението на Варна от османско владичество на 27 юли, е част от тържествените прояви и през 2017 година, когато отбелязваме 139 години от знаменателното събитие, донесло категоричен обрат в българската история.
Концертът, който по традиция събира много хора и много красиви емоции около пеещия фонтан на пл. „Независимост”, за пръв път ще дирижира новият диригент на хора на Държавна опера Варна Цветан Крумов. Завършил НМА „Панчо Владигеров със специалностите оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и хорово дирижиране при проф. Мирослав Попсавов през 2012 г., в следващите две години той е редовен докторант и асистент в класа по оперно - симфонично дирижиране на проф. Пламен Джуров.
От 2015 г. работи като диригент на Младежкия симфоничен оркестър и лектор по музикален анализ в Чукурова Университет, град Адана, Турция. Цветан Крумов концертира с различни музикални състави в България и Турция. Композирани от него творби са изпълнявани в Турция.
През септември 2015, след щателна селекция на кандидати от цял свят, Цветан Крумов е избран да участва във финалните рундове на 54-то издание на един от най-престижните конкурси за диригенти - конкурса за млади диригенти в град Безансон, Франция. От 2017 година е диригент на хора в ТМПЦ Варна, с ангажимент да дирижира също симфонични концерти и оперни спектакли.
Солисти на Концерт край фонтана – юли 2017 са Неда Атанасова (сопран), Калина Митева (цигулка) и Гео Чобанов (бас). Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, те ще представят творби от Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Жорж Бизе, Йохан Щраус, Йоханес Брамс, Франц Лехар и др.
Концерт край фонтана очаква варненци на 27 юли, в 20.30!
29 април 2017, събота, 16.00, Сцена Ротонда
Концерт с филмова музика е поредната великолепна идея на артистите от Варненската опера, които по традиция събират през уикендите на Сцена Ротонда почитателите на красивите мелодии и нестандартните камерни форми. Музикалният проект за 29 април, 16.00, под наслов „Магията на киното”, ще пренесе зрителите в света на емблематичните филми, които дължат своята огромна популярност и на песните, създадени специално за тях. Ще прозвучат вълнуващите мелодии, превърнали се в разпознавателен знак за филми като „Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.
С идеята и подготовката на този крайно интересен тематичен концерт повече от месец се занимават оперните певци Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Боряна Равноустова, Петър Петров и Филипа Руженова, заедно с пианиста Руслан Павлов, цигуларката Марина Винокурова и виолончелистката Олена Мушинска.
„Песента „The way you look tonight” oт филма „Сватбата на най-добрия ми приятел” винаги ми е харесвала. Проникната от неговата любов и неговия спомен за любимата, тя създава една завладяваща и неповторима атмосфера. Неслучайно и не само във филма тази песен се изпълнява на сватбена церемония, а оригиналната версия е пял самият Фред Астер”, разказва Елеонора Христова.
„What a feeling” от „Флашданс” е изборът на Миглена Страдалска, заради героинята от филма, която въпреки че работи в металургичен цех, не се отказва от мечтата си да стане балерина. Тя постига мечтата си с труд и упоритост, а накрая при нея идва и любовта. Едно красиво и мъдро послание, вложено в красива музика, която докосва всекиго.
Еньо Мориконе, един от най-големите автори на филмова музика, е любим композитор и на Филипа Руженова. Особено пристрастна е към най-известната негова песен от филма „Имало едно време на запад”. Филипа Руженова ще чуем още, в дует с Елеонора Христова, с „A whole new world” от филма „Аладин” и в дует с Миглена Страдалска – с „When you believe”, песента, която във филма „Принцът на Египет” изпълняват Уитни Хюстън и Марая Кери.
Киното в „Магията на киното” също ще присъства чрез специалната мултимедия, подготвена от известния баритон Свилен Николов, който - не без успех, се увлича от модерните технологии.
22 юли 2017, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“
По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00 в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща.
Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“ - едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър.
24 април 2017, понеделник, 19.00, Основна сцена
Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, Сара Гьош е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят.
Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Коледния музикален фестивал 2015 и я аплодираха в главната роля от операта "Травиата" във Великденския музикален фестивал 2016. Сега, на 24 април 2017 Сара Гьош е отново при нас с нейната коронна роля на Виолета.
„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена.
Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме", разказва „дантеленото сопрано”, както музикалните критици наричат Сара Гьош.
ТРАВИАТА
Oпера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето – Франческо Мария Пиаве, по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Борислав Иванов
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Балетмайстор Желка Табакова
Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА - Сара Гьош, Австрия; ФЛОРА - Филипа Руженова; АНИНА - Галина Великова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгие; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов
Продължителност 2 ч. 40 мин.
24 – 28 юли 2017
Граф Монте Кристо отмъстителят
На 24 юли, в Опера в Летния театър Едмон Дантес ще се завърне триумфално като Граф Монте Кристо, за да отмъсти за несправедливото си заточение в замъка „Иф“ и да срещне отново любимата си Мерседес. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ от бродуейския автор Ив Деска, която Държавна опера Варна представи с огромен успех във Варна, Велико Търново и София през миналата година, сега приключенията на героите, обезсмъртени в романа на Александър Дюма баща, отново ще оживеят на сцената в динамичната режисура на Петко Бонев, красивите костюми на Ася Стоименова и зрелищния 3 D Mapping на Полина Герасимова.
„Граф Монте Кристо“ не може без своя “мултифункционален” диригент Страцимир Павлов, който е автор на оркестрацията и аранжиментите, едновременно дирижира и свири на пианото. В главните герои отново ще се превъплътят: Едмон Дантес / Граф Монте Кристо - Христо Ганевски, Данглар - Пламен Димитров, Жерар дьо Вилфор – Свилен Николов, Фернан Монтего – Арсений Арсов, Принцеса Хаиде – Филипа Руженова, Луиджи Вампа и Дантес баща – Пламен Георгиев, Максимилиан Морел – Велин Михайлов, за да изброим само някои от многобройните участници в тази суперпродукция на Държавна опера Варна и Сердика Мюзик.
Любимата на Едмон Дантес Мерседес ще пресъздаде очарователната Ина Петрова, а в балните танци на хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева ще се включат балетните артисти: Весела Василева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Галина Велчева, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Николай Димитров.
„Младият Христо Ганевски като Едмон Дантес (Граф Монте Кристо) демонстрира богатството на своя природен дар - изключително красив теноров тембър с богат нисък регистър и естествено поставен глас. Прекрасно впечатление направи Пламен Димитров (Данглар) с вокално издържаната партия и убедителен артистизъм. А Фернан на Арсений Арсов бе един от най-убедителните персонажи - особено във финалната му ария, изпълнена със себеомраза и отчаяние.
Свилен Николов като Вилфор бе другият певец с впечатляваща харизма в спектакъла“ – написа във в. „Дума“ по повод столичната премиера музикалния критик Юлиана Караатанасова. „Динамиката на сценичното действие, размахът и убедителността на диригента създадоха необходимия баланс между отделните елементи на сценичното действие и музикалната им реализация. Заблестя една нова, съвременна сценична творба, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието. Това е ясен знак, че нещо важно се случва на фона на "бездуховното ни всекидневие" - изкуство като ориентир за хората с респект към ценностите“, обобщава впечатленията си от „Граф Монте Кристо“ Юлиана Караатанасова.
КИНОМАРАТОН ПО ДЮМА
22 юли, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“
По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00 в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща. Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“, защото едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър
Повече: https://www.facebook.com/events
„АИДА“ СЪС СРЪБСКАТА ОПЕРНА ПРИМА ДРАГАНА РАДАКОВИЧ
Вердиевият шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър на 28 юли. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“ с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.
В ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г. участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.
В ролята на Радамес ще чуем тенора Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.
Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Хор и балет на Държавна опера Варна.
„АИДА“ С ЧЕТИРИМА ЛИБРЕТИСТИ – ИСТОРИК, ПИСАТЕЛ, ПОЕТ И САМИЯ ВЕРДИ
Операта «Аида» е създадена специално за откриването на Суецкия канал. Любопитно е, че в либретото участват четирима автори – Едуард Мариет, френски историк – египтолог, подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус; Камий дю Локл написва оперния текст в проза; Антонио Гисланцони – журналист, поет и певец създава италианското либрето в стихове, а четвъртият либертист е самият Верди. След премиерата през 1871 г., „Аида“ се превръща в една от най-често изпълняваните творби на великия композитор.
Симфоничен концерт с българска и варненска премиера
27 април 2017, 19.00, Основна сцена
Концертът „Шедьоври на класическата музика” на 27 април, 19.00, Основна сцена, под диригентството на Христо Павлов, ще започне подобаващо с увертюра „Прометей” от Лудвиг ван Бетовен.
Музикалното събитие включва и поредната сценична среща между цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на Оркестъра на Държавна опера Варна и добре познатия на варненската публика пианист Тодор Петров. Във вече 10-годишното си творческо партньорство, двамата музиканти винаги са залагали на интересна и виртуозна програма с премиерни изпълнения на творби от известни композитори. Принципът е спазен и този път.
За пръв път в България, в изпълнение на Варненската филхармония, със солисти Анна Фурнаджиева и Тодор Петров, ще прозвучи Концерт за цигулка, пиано и оркестър опус 17 от Йохан Непомук Хумел (1778-1837).
Хумел е смятан за един от най-значимите пианисти на своето време и най-силния конкурент на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), с когото го свързва приятелство, макар и често застрашено от кризи. И двамата са били известни с импровизаторското си майсторство, дори Хумел остава в музикалната история със своите импровизации върху творби на Бетовен, изпълнени на траурната церемония за кончината на най-великия сред композиторите.
Освен с тази българска премиера, концертът „Шедьоври на класическата музика”, ще ни изненада и с варненска премиера. Ще имаме удоволствието да чуем за пръв път Симфония № 1 от Жорж Бизе, която Анна Фурнаджиева определя като „много живописна”. Нищо чудно, след като става дума за автора на „Кармен”, онази кипяща от страсти и любима на поколения меломани опера.
Диригентът, доц. д-р ХРИСТО ПАВЛОВ е доказано име в музикалния живот на България, лауреат на национални и международни конкурси като флейтист, композитор и диригент. Дирижира Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Филхармония „Булгарика”, Младежкия оркестър на Радио „Класик ФМ”, Симфониета „София”, Симфониета Враца и др.
Преподавател в катедра „Теория на музиката” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподава оркестрация и студийно продуциране на симфоничен оркестър, както и музика за компютърни игри в магистърската програма по филмова композиция на Pulse College в Дъблин, Ирландия.
Пианистът, проф. ТОДОР ПЕТРОВ е роден през 1961 г. в София. Завършил е Музикалното училище, а след това и Държавната музикална академия в класа на проф. Богомил Стършенов. Специализира в Париж и Ница в класа по пиано на Пиер Сенкан и Жан-Мари Даре, камерна музика при Морис Женрон и клавесин при Хюгет Драйфус. Активно концертира в Италия, Англия, Франция, Германия и други европейски страни.
Участва в много музикални фестивали – като солист на оркестъра на Арена ди Верона на биеналето във Венеция, като солист и диригент на Камерен оркестър Студио Примо в Стреза и Варезе, като солист и диригент на Камерата деи Лаги във Варезе. Работи с известни музиканти от световен ранг, преподава в Музикалната академия в гр. Сус, Тунис, занимава се с музиковедски изследвания.
Записал е 26 компактдиска в БНР, направил е първия запис в България на клавесин, а за 250-годишнината от рождението на Моцарт дирижира всичките девет вечери на Моцартовите концерти в Италия.
Виолета Тончева
22 юли 2017, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“
По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00 в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща.
Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“ - едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър.
Повече: https://www.facebook.com/events/
МАММА МИА
18 април 2017, 19.00,Основна сцена
Няма постановка, в която екипът на Варненската детско-юношеска опера, независимо от смяната на поколенията, да не се вживява докрай. Така е и с най-новата, втора сценична версия на любимия на всички мюзикъл по песните на АББА „Мамма Миа”.
В този прочит са обединени сюжетни линии от мюзикъла и от прочутия филм с Мерил Стрийп. Художественият ръководител и диригент на младежката опера Ганчо Ганчев е направил специална оркестрация за симфоничен оркестър и рок-група, a песните е аранжирал в многоглас за 8 гласа.
Пълно творческо единомислие обединява режисьора Костадин Бандутов, художника Тодор Игнатов, хореографа Константин Илиев, хормайстора Миглена Шишева и вокалния педагог Лиляна Кондова с 28-те артисти, на възраст между 16 и 25 години.
Доказаха го с пълна сила двата премиерни спектакъла през февруари, които въодушевената публика окачестви като истински фойерверк. Същото ще се случи и на 18 април, когато в главните роли отново ще ни очароват Лилия Илиева и Велин Михайлов.
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
от Джакомо Пучини
20 април 2017, 19.00, Основна сцена
В оперния спектакъл, под диригентството на Вилиана Вълчева, за пръв път на българска сцена ще се изяви младото сопрано.
Родена в Румъния, Диана Орос се премества с родителите си в Канада, още на 10-годишна възраст. Завършва Университета на Британска Колумбия с магистърска степен по оперно пеене. Гастролира, освен в Канада, в САЩ, Чехия, Румъния, Италия, Австрия, Германия и Швейцария. В репертоара й влизат партиите на Виолета в „Травиата”, Мими и Мюзета в „Бохеми”, Контеса Алмавива в „Сватбата на Фигаро”, Дона Елвира в „Дон Жуан” и Ханна Главари във „Веселата вдовица”.
„Щастлива съм, че моята първа изява в България ще бъде и мой дебют в ролята на Чо-Чо сан от шедьовъра на Пучини „Мадам Бътерфлай”. Подготвих ролята с проф. д-р Lavinia Chereches от Akademie fuer Kuenste в Берлин и вярвам в успеха си”, споделя младата певица.
В ролите:
МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Диана Оро; СУЗУКИ - Даниела Дякова; ПИНКЕРТОН - Борис Луков; КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова; ШАРПЛЕС - Венцеслав Анастасов; ГОРО - Пламен Долапчиев; ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски; БОНЗО - Гео Чобанов; КОМИСАР - Людмил Петров; ЧИНОВНИК Илко Захариев. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА
Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс
22 април 2017, 17.00, Основна сцена
Държавна опера Варна въвежда нова програмна линия, ориентирана към ученици и млади хора. Специално за тях ще се предлагат спектакли в по-ранни часове на деня. Началото поставя на 22 април, 17.00, Основна сцена, мюзикълът „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, под диригентската палка на Страцимир Павлов.
Библейският разказ за Йосиф и неблагодарните му братя, на чието зло той отговаря с добро, в режисьорския почит на проф. Светозар Донев, има подчертано съвременно звучене. „Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.
Всичко, което се случва на сцената, е насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен костюм, разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите. Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив”, подчертава режисьорът.
В ролите:
ЙОСИФ – Христо Ганевски; РУВИМ - Людмил Петров; Разказвачка – Вяра Железова, ИУДА -Велин Михайлов; СИМЕОН - Петър Петров; ЛЕВИ - Борислав Донев; НАФТАЛИМ - Петър Генов; ИСАХАР - Денко Стоянов; АСИР - Димитър Мартинов, ГАД – Румен Стефанов; ДАН - Диян Богданов; ЗАВУЛОН - Николай Димитров; ВЕНИАМИН - Илко Захариев; СЪПРУГА НА РУВИМ - Галина Великова.
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
Директорът на Хоровата академия на Виенската Щатсопера Марио Щеллер пристига на работна визита във Варненската опера. По покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, на 8 август 2017 г. от 16.00 часа, той ще журира прослушване на кандидати за стажант-хористи към Хоровата академия на най-престижния оперен театър в Австрия. Възрастовата граница за участие е 28 години. Кандидатства се с репертоар по избор на певеца.
Кандидатите трябва да подадат молба и автобиография до 6 август 2017 г. в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, на е-mail: nikolova.radka@gmail.com, тел. 052 66 50 17.
Начало 21:00 ч.
22.06 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
29.06 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
04.07 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
07.07 АТИЛА опера от Джузепе Верди
14.07 ДОН КИХОТ балет по музика на Лудвиг Минкус
17.07 БАЛЕТНА ГАЛА гостуват солисти от Държавен театър за опера и балет – Красноярск (Русия)
19.07 КАРМЕН опера от Жорж Бизе
24.07 ГРАФ МОНТЕ КРИСТО мюзикъл от Ив Деска
28.07 АИДА опера от Джузепе Верди
09.08 МАНОН ЛЕСКО опера в четири действия от Джакомо Пучини
14.08 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
17.08 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
19.08 АТИЛА опера от Джузепе Верди
22.08 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
24.08 ОПЕРНА ГАЛА
29.08 ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР романтична драма по сценария на Марк Норман и Том Стопард
20 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми - премиера
Проект на Кипърско оперно общество и Държавна опера Варна
Много се радвам, че успяхме да осъществим този проект в България и Варна. Щастлива съм, че съм си у дома, а също и че доведох със себе си 10 млади кипърски артисти, които участват в операта „Орфей и Евридика“ от Глук. Между другото, те говорят български, с изключение на двама, но и те обещаха до края на седмицата да проговорят на нашия език.
През 2003 година основах първия Детско-юношески оперен театър в Кипър, защото самата аз съм възпитаник на Варненската детско-юношеска опера. Направих близо двегодишно проучване сред изучаващите в други страни музика - не само опера, но и мюзикъл, преди да учредя и Кипърското оперно общество.
В него млади хора на възраст от 14 до 21 години придобиват професионални знания по оперно пеене, актьорско майсторство, движенческа култура. Единствено по рода си, то действа в продължение на шест месеца, подобно на театрите в цял свят. Тази година за нас е по-специална, защото празнуваме 10-годишнината от основаването на нашата организация.
Първата опера, която направихме, беше „Дидона и Еней“ от Пърсел, с режисьор и сценограф от Софийската опера и солист Даниела Димова. Сега, след 10 години, отново си партнирам с Даниела Димова в „Орфей и Евридика“ от Глук. Даниела Димова е любима моя певица, израснахме заедно, завършихме заедноМузикалното училище и Музикалната академия и аз не можех да си представя да бъда Орфей без Даниела в ролята на Евридика.
Любопитно е, че между нас съществува интересна визуална прилика, която специално търсена в двойката Дидона и Еней. Те са едни магически персонажи, а между магьосниците винаги трябва да има някаква прилика.Същото е валидно и за Орфей и Евридика.
Интересна е историята на това заглавие. Всъщност през последните пет години аз непрекъснато го сънувах, то ми се спускаше по някакъв начин отгоре и аз го направих, може да се каже, „по принуда“. Всичко, което ще видите на сцената,аз вече го бях видяла предварително.
Ето защо за мен тази опера е един божествен ритуал. Убедена съм, че и зрителите, които ще дойдат да видят представлението в това магическо място - Римските терми, също ще почувстват дълбоко духовно пречистване. Това е ритуал за защита на земята, на всички нас, така че елате да видите един божествен ритуал, а не опера.
Прочетете още:
„Орфей и Евридика” в Театър Римски терми – Варна 2017
Министерството на културата публикува комплексните годишни оценки за 2016 година, отнасящи се до художествените и финансови резултати на държавните културни институти в България.
Отлична комплексна оценка за своите постижения през 2016 година получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”.
В същата категория „центрове”, с отлична комплексна оценка са и Софийска опера и балет и Държавна опера Русе.
В категория „куклен театър” отлична комплексна оценка заслужи и Държавен куклен театър – Варна.
В категория "театър" отлични комплексни оценки получават НТ "Иван Вазов" и СТ "Алеко Константинов"
Светлия си път във вселената пое Михаил Ангелов! Един изключителен диригент и педагог, с чийто високи критерии в изкуството са израсли поколения български музиканти и певци. Една прекрасна личност с достойнство и мисия – заветите, които Маестро Ангелов ни остави!
Горещи съболезнования за Людмил Ангелов и всички близки!
Екипът на Държавна опера Варна скърби!
Поклонението ще се състои на 20 юли, четвъртък, от 15 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ - София.
БРАМС И ПУЧИНИ
Закриване на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017
13 април 2017, 19.00
Диригент Дарио Мачелари
Програма:
Йоханес Брамс – Симфония № 1 в до минор
Джакомо Пучини – Messa di Gloria
Солисти: Валерий Георгиев, Евгений Станимиров
Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
За програмата на Великденския концерт във Варна предложих Симфония № 1 в до минор от Брамс, защото през тази година се навършват 120 години от неговата кончина. Обичам Брамс, а тази негова симфония ми е любима, заедно със Симфония № 5 от Бетовен. Симфония № 1 от Брамс е известна като един от стълбовете на целия симфоничен репертоар. Всеки млад диригент трябва многократно да се връща към нея и всеки път да я прочита, сякаш за пръв път, както съветва Серджу Челибидаке.
От историята се знае, че след колоса Бетовен, Брамс, както и повечето композитори, се е страхувал да пише симфонии. Композирайки своята Симфония № 1 в до минор, той е искал да бъде сигурен, че ще се получи една сериозна и мащабна творба и може би затова е използвал на някои места елементи, насочващи към цитати от Бетовен.
В концерт преди Възкресение Христово присъствието на сакрална музика е задължително, така че аз с удоволствие приех предложението на Варненската опера да включим в програмата Messa di Gloria от Пучини. Пучини е писал тази меса в ранните си години, когато от него се е очаквало да наследи от баща си и дядо си професията на църковен музикант.
Следвайки обаче мечтата си да стане оперен композитор, той изоставя за известно време „Меса за 4 гласа”, както първоначално се е наричала творбата и се премества от Лука в Милано, където създава първите си опери „Едгар” и „Манон Леско”. Любопитно е, че и в двете творби той внася цитати от ранния си проект („Agnus Dei” в „Манон Леско” и „Kyrie” в”Едгар”) – едно недвусмислено доказателство за това колко е харесвал своята „Меса на славата”.
Чуйте откъс от “Манон Лексо” с Мирела Френи, в който звучи цитат от „Messa di Gloria”:
https://www.youtube.com/watch?time_continue=129&v=kQsTv_s9l30
31 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми
от Пиер Корней
Превод Пенчо Симов
Постановка Васил Дуев
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Стефан Здравески
Хореография и сценичен бой Филип Миланов и Валери Миленков;
Действащи лица и изпълнители:
Клендор - Ненчо Костов, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Изабел - Цветина Петрова
Адраст - Ивайло Иванов, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Матамор - Константин Соколов
Лиз - Сабина Коен, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Алкандра - Гергана Арнаудова
Придаман - Пламен Димитров
Жеронт - Стоян Радев
Матамор – Константин Соколов
Лиз – Сабина Коен, дебют в ДТ "Ст. Бъчваров"
Тъмничар, Ераст и страж – Николай Кенаров
Спасение в театъра или спасение в любовта
„Главният герой в пиесата на Корней преминава през много премеждия, някои разказани, други видяни и в постановката ние се опитваме да подчертаем този авантюристичен план. След всякакви катаклизми, изстъпления и пропадания съдбите на този герой, а и на другите герои, се завъртат и те се озовават в театъра. В театъра, където всичките им проблеми, дори престъпления са разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра като че ли има амнистия за всякакви грехове. Чак на финала разбираме, че всъщност става дума за театрално представление. Това не е продължение на истинския живот на Изабел и Клендор, а животът им в театъра, в изкуството. Те са станали артисти и това ги прави свободни и спасени. Ние следим любовта на Изабел и Клендор, но в последното действие Корней решава да ни откъсне от тяхната любов и ни вкара в театъра.
Идеята за спасението в театъра е по-силна от спасението в любовта.
Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява именно със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра. Мисля, че Варненският театър има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра”, споделя режисьорът.
Васил Дуев всъщност работи върху 2 постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където и ще бъде премиерата. Предвижда се в Театър Римски терми да се използват всички пространства на археологическия обект, като публиката бъде приканвана да преминава, заедно с героите от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били място за социални контакти и обществен живот.
Виолета Тончева
18 юли, 21.00
Театър Римски терми – Варна 2017
Солисти: Галина Великова-сопран и Зорница Стефанова-ударни
Струнен квартет „Одесос”, в който влизат изявените музиканти от Оркестъра на Държавна опера Варна Божидар Бенев, Марина Водопянова, Веселина Зайранова и Олена Мушинска, ще изнесе изискан концерт в рамките на Театър Римски терми на 18 юли от 21.00 часа. В програмата ще чуем творби от Бах, Вивалди, Дворжак, Брамс, Дебюси и др. Солисти на концерта са Галина Великова – сопран и Зорница Стефанова – ударни.
БОЖИДАР БЕНЕВ - цигулка, завършва НУИ „Добри Христов“. От 2004 г. е в състава на Държавна опера Варна. От 2011 г. е концертмайстор на Български камерен оркестър Добрич. Удостояван е с награди за най-добро изпълнение на творби от Бах, Моцарт и Виенявски на конкурси в София, конкурса "Надежди, таланти, майстори" в Добрич, финалист е в конкурса “П. Владигеров” 2005. Специализира при проф. Минчо Минчев и участва в майсторските му класове.
МАРИНА ВОДОПЯНОВА - цигулка, свири в състава на Оркестъра на Държавна опера Варна. Тя е родена на 18.02.1979 г. в Санкт Петербург, Русия. През 2003 г. завършва Музикалната консерватория в Петрозаводск. Работи в Театъра за опера и балет на Санкт Петербург и като концертмайстор в Държавния симфоничен оркестър на Академичната капела в родния си град, участва в много европейски турнета. От 2013 г. живее в България.
ВЕСЕЛИНА ЗАЙРАНОВА – виола, е част от състава на Оркестъра на Държавна опера Варна. Завършва НУИ "Добрин Петков" в Пловдив и Музикалната академия в същия град. Свири в Младежкия камерен оркестър "Пловдив" с диригент Найден Тодоров, с който концертира в България, Австрия, Чехия, Словакия и Германия, прави записи за БНР, издава компактдиск. Работи с бележити изпълнители, музикални педагози и диригенти, като Дарина Данкова, Борислав Иванов, Марио Хосен, Шандор Яворкай (Унгария), Кирил Петренко (Русия), Карл Йостерайхер (Австрия), Максим Ешкенази и много други. Участието в майсторските класове на Михаел Фришеншлагер (Виена), Жерар Пуле (Париж), Такаши Шимицу (Япония) и други й дават важен стимул в професионалната подготовка. Участва в камерни ансамбли и състави в рамките на ММФ "Варненско лято", също в Камерен оркестър "Варна" с диригент Ганчо Ганчев, Камерен оркестър "Симфониета" с диригент Милко Коларов, където няколко години е водач на виоловата група, свири също в "Камерата Орфика" под ръководството на Марио Хосен, Камерен оркестър "Колегиум" Варна и други музикални формации.
ОЛЕНА МОШИНСКА - виолончело, е родена на 01.08.1982 г. в Тернопол, Украйна. През 2006 г. завършва Националната музикална академия в Киев. От 2002 до 2006 свири в Оркестъра на въоръжените сили на Украйна, в периода 2008-2011 е водач на група чели в Симфоничния оркестър на Тернополската филхармония. След като се премества да живее в България, от април 2016 г. е първо чело на Български камерен оркестър Добрич, а от април 2017 се присъединява към Оркестъра на Държавна опера Варна.
П Р О Г Р А М А
1. Бах - Brandenburg concerto no. 6 (1 movement, Allegro)
2. Вивалди - La Primavera from "The Four Seasons"
3. Чайковски - Andante Cantabile
4. Дворжак - Final: Allegro molto from Sonatina in G, Op.100
5. Бородин - Nocturno from string quartet no.2
6. Сарасате - Romanza Andalusia
7. Вила-Лобос - Bachianas Braselieras no. 5, Aria – изп. Галина Великова
8. Брамс - Hungarian dance no.1
9. Дебюси - "Clair de Lune"
10. Aндерсон - The Typewriter
11. Rouse - Orange Blossom
Плакатът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" с оригинална фотография на Росен Донев спечели първа награда за плакат на Международното изложение за културен туризъм - Велико Търново 2017
Още информация:
В главните роли ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, ДЕЯН ВАЧКОВ, ЕФЕ КИСЛАЛИ
19 юли 2017, 21.00
ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017
Опера в четири действия от Жорж Бизе
Либрето – Анри Мелиак и Луи Халеви по едноименната новела на Проспер Мериме
Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов
Художник Иван Савов
Диригент на хора Цветан Крумов
Хореография Боряна Сечанова
Действащи лица и изпълнители:
Кармен - Димитринка Райчева
Дон Хозе - Ефе Кислали, Турция
Ескамилио - Деян Вачков
Микаела - Илина Михайлова
Цунига - Гео Чобанов
Моралес - Илко Захариев
Фраскита - Галина Великова
Мерцедес - Силвия Ангелова
Ремендадо - Пламен Долапчиев
Данкайро - Свилен Николов
С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев
Изпълнява се на френски език с надписи на български и английски.
ПРИСТРАСТНО ЗА „КАРМЕН”
Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Първите зрители охулили Кармен като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлили идеята герои на опера да бъдат бандити, контрабандисти и войници. Провалът на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 година бил толкова голям, че Бизе не могъл да го понесе и починал три месеца по-късно. Не видял триумфалното завръщане в Париж след седем години на своята последна опера. А тя, по ирония на съдбата, от отритната се превърнала в една от най-обичаните опери, ярък синоним за красива музика, подплатена със силна драматургия. И днес „Кармен” продължава да живее и да умира на световната сцена пред милионите зрители, които искат отново и отново да тръпнат от любовта и да се опияняват от независимостта на Кармен. Те са пристрастени към Кармен, защото Кармен е зов за любов. И страст.
МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ ДИРИЖИРА „КАРМЕН”
В спектакъла на „Кармен” в Опера в Летния театър 2017 ще посрещнем на диригентския пулт Маестро Найден Тодоров, който не за пръв път дирижира в Опера в Летния театър.
Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Завършил НМА „Панчо Владигеров” и арт мениджмънт в НБУ. От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера Русе.
Работи с различни оркестри в България и зад граница, работи с най-известните звукозаписни компании в света. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Държавна опера Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” - Швейцария и др.
През 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.
През 2005 е удостоен с „Кристална лира“ като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 е отличен със същата награда и за дейността си с Държавна опера Русе. През 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През 2014 получава наградата „Емил Чакъров“, а през 2016 му е присъдено званието „Почетен гражданин“ на Русе. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.
ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – КАРМЕН
Ролята на Кармен ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която има впечатляващо вокално и артистично присъствие на оперната сцена и умее да превръща всяка своя следваща роля в коронна. Така се случи с Амелия от „Бал с маски”, Елизабет Валоа в „Дон Карлос”, Абигайл в „Набуко”, Аида в „Аида”, Сантуца в „Селска чест”, Леонора в „Трубадур”, Мадалена в „Андре Шение”, Тоска, Турандот и Кармен от едноименните опери.
„Това са все големи и тежки роли, но „Кармен” е нещо съвсем, съвсем различно. В тази роля аз, като драматичен сопран, за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, но при мен това се случи по-рано.
Дължа особена благодарност на диригента Светослав Борисов и на режисьора Кузман Попов, с които заедно изградихме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване трябва да говори за характера на Кармен.
Защото Кармен, разбира се, трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен, ролята губи смисъла си”, казва Димитринка Райчева.
ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДОН ХОЗЕ
Солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали е определян от музикалната критика като „брилянтен тенор”. Той гастролира с успех на оперните сцени в Австрия, Балтимор, Прага, Латвия, Румъния, Братислава, Варна и др.
Репертоарът му включва централните тенорови партии в „Кармен, „Отело”, „Аида”, „Манон Леско”, „Самсон и Далила, Норма”, „Бал с маски”, „Набуко” и др.
ДЕЯН ВАЧКОВ – ЕСКАМИЛИО
Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, когото световната музикална критика ласкае като „новия Борис Христов”, е познато име сред публиката на Миланската скала и Арена ди Верона, както и в Мадрид, Токио, Торонто, Триест, Франкфурт на Майн, Сиатъл, Будапеща, Лозана, Билбао и др.
Деян Вачков поддържа в богатия си репертоар ролите на Дон Базилио в „Севилският бръснар”, Тимур в „Турандот”, Раймондо в „Лучия ди Ламермур”, Ескамилио в „Кармен”, Спарафучиле в „Риголето”, Дон Паскуале и Дон Жуан в едноименните опери, Пимен в „Борис Годунов” и много други.
70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА
Интервю на Виолета Тончева с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера – живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена
- Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.
- През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.
В „Продадена невеста” главната роля на Марженка изпълни Добринка Влахова, Йеник беше Светослав Рамаданов, а по-късно в тези роли пяха също Лиляна Василева и Никола Николов. После Варненската опера представи „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Добринка Влахова в ролята на Бътерфлай и Никола Николов в ролята на Пинкертон. Толкова ми харесваше тази опера, че ходех на всички представления.
- След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?
- Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев.
Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”.
Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен.
Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.
Не мога да не спомена голямата заслуга на главния диригент Йоско Йосифов с неговото хубаво отношение към мен като към млад дириргент. Освен съвети, той ми даваше и възможността да дирижирам. Точно така постъпвам и аз сега с младите колеги, защото вярвам в приемствеността между поколенията. Нашето поколение трябва да предава опита си на по-младите.
По-късно, докато бях директор на Варненската опера, правехме много представления в Летния театър, имахме гастроли на разменни начала с различни страни.
Тук гостуваха прочути певци като Елена Николай, Тодор Мазаров, чийто бенефис с „Тоска” беше във Варна. Спомням си гастрола на великолепната Елена Образцова, символ на руското оперно изкуство, с Амнерис в „Аида”. Споделих това с журналистите в Красноярск, където през март тази година бях поканен да дирижирам по време на техния фестивал, в памет на Елена Образцова, и това се превърна в медийна сензация.
Незабравими остават представленията на Варненската опера в Летния театър с Николай Гяуров, Никола Гюзелев, който пя Базилио още като студент, Димитър Узунов, Никола Николов, Питър Глосоп – Англия, който получи първа награда от конкурса „Борис Христов”, Ава Джун Купър – Англия, също с първа награда. Джана Гали – Италия и т.н.
- По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.
- Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина - Нови Сад, тогавашна Югославия.
После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти Йорданка Тенчева, Добринка Влахова, Никола Николов, Светослав Рамаданов.
Непременно трябва да спомена режисьора Събчо Събев, диригентите Руслан Райчев, Христо Манолов, Борис Черпански, Емил Главанаков.
По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.
Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.
Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979, организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ 154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.
20 юли 2017, 21.00
На 20 юли, 21.00 часа, в уникалната атмосфера на Римските терми във Варна, публиката ще съпреживее романтичната любов на Орфей и Евридика, за която според древния мит, дори смъртта не е предел.
Премиерата на операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук в XV издание на Театър Римски терми е съвместен проект на Държавна опера Варна и Младежко оперно общество Кипър. Автор на сценичната версия е Академик Пламен Карталов, диригент Франсис Гай – Кипър, хореограф Риолина Топалова. В главните роли ще аплодираме сопраното Даниела Димова – Евридика и мецосопраното Цвета Христофору – Орфей. Сопраното Лиляна Кондова ще бъде Амур, а балетните артисти Катерина Петрова и Цецо Иванов ще пресъздадат духа на Евридика и духа на Орфей.
Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. За Цвета Христофору „Орфей и Евридика” също е много специално преживяване. Родена във Варна, завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и НМА „Панчо Владигеров” с отличие, Цвета Христофору живее и твори в Кипър. Тя гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.
“OРФЕЙ И ЕВРИДИКА” – НАЙ-ПРОЧУТАТА ОПЕРА НА „КАВАЛЕРA СЪС ЗЛАТНИ ШПОРИ“ КРИСТОФ ВИЛИБАЛД ГЛУК
Почитан като „велик майстор на италианската опера“, Кристоф Вилибалд Глук, обикновено избира за сюжети истории от митологията и от античната епоха. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист, също ярка личност на своето време, го подтиква към революционни промени в създаването на оперни произведения. „Всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, следователно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнообразен и потресаващ“, обосновават разбирането си за новата опера двамата приятели.
Целта е да се постигне синтез между малко текст, ярка музика и много зрелищни ефекти – една гледна точка, която векове по-късно продължава да бъде интересна за хората на изкуството. Тя провокира и Академик Пламен Карталов да предложи своя сценична интерпретация на камерната опера. Създадена през далечната 1762 г., „Орфей и Евридика” отразява новаторските търсения на композитора и остава в историята като най-забележителната творба на „Кавалера със златни шпори”. С тази титла, една от най-високите през XVIII век в Италия, е удостоен и Кристоф Вилибалд Глук.
Прочетете още: Цвета Христофору: „Орфей и Евридика“ е божествен ритуал, не опера
„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”
Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец
Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка
Хореография Таня Соколова
С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Премиерни спектакли:
13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017
5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017
Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна
Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.
Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна
Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.
Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)
Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна
Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.
Записа Виолета Тончева
Прочетете още:
Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари
Анкета с творци от Варненската опера по повод 70-годишнината на Варненската опера
Първият участник в анкетата е РАЙНИЧКА ПОПОВА – драматург на Варненската опера от 1 ноември 2000 г.
- Драматургът има най-добрата представа за творческите събития и хода на историята в един театър. В три въпроса едва ли може да се обхване всичко, но важните моменти, вярвам, че могат да бъдат уловени. Да започнем с един личен въпрос: Кои събития от историята на Варненската опера са оставили най-дълбоки следи в съзнанието ти?
- Първото представление, което съм гледала като дете е на оп. „Травиата” през 1961 или 1962 г. с Благовеста Карнобатлова в ролята на Виолета Валери. За мен беше вълшебство!
Запечатал ми се е в съзнанието Тодор Костов в ролята на Дон Хозе от оп. „Кармен” в Летния театър няколко години по-късно. През 1993 г. за първи път чух на живо Райна Кабаиванска в концерт във ФК, а през 1994 г. присъствах на паметния спектакъл на „Турандот” с Гена Димитрова в Летния театър на Варна.
Някои от спектаклите, които помня и до днес от последните години са: „Турандот” от 2003 г. в НДК с Калуди Калудов. Бях горда, че съм част от екипа на Варненската опера! Също „Дон Карлос” с Калуди Калудов от началото на 2009 г., „Риголето” с Венцеслав Анастасов от 2010 г.
В съзнанието ми остават поредица от симфонични концерти, последният от 10 март 2017 г. под диригентството на маестро Борислав Иванов със солист Людмил Ангелов.
- Кои са личностите, които, според теб, имат най-голям принос в творческото развитие на Варненската опера?
- Несъмнено голям принос имат първите, заради всеотдайността с която се впускат в това начинание, без да се интересуват от материалното заплащане, раздавайки се докрай на сцената с ентусиазъм, който за радост и днес виждам в някои от най-добрите ни артисти. Аз все пак мисля, че диригентите като Руслан Райчев, Йоско Йосифов, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Иван Филев и Христо Игнатов са стожерите на Варненската опера.
Режисьорът Кузман Попов е една от най-ярките личности в този театър, творил близо 45 сезона на варненска сцена.
Списъкът на солистите е дълъг, но не мога да не отбележа Йорданка Тенчева, която до последните си дни идваше в операта, следеше репетиции и спектакли и даваше ценни съвети на младите колеги. Същото се отнася и до баритона Михаил Зидаров, който и над 70-годишна възраст участваше в някои спектакли и се вълнуваше от всичко, което се случва тук.
Третият в тази поредица е тенорът Евгени Леков, известен с творческото си дълголетие, който пя до 75-годишнината си и тази година ще навърши достолепните 85 години, но продължава да посещава спектакли и репетиции на своите колеги. Великолепният бас Стефан Циганчев също беше една от емблемите на Варненската опера. През 2004 година отбелязахме 75-годишнината му със спектакъл на „Севилският бръснар”, в който той изпълни ролята на Дон Базилио.
За щастие, днес Държавна опера Варна има прекрасни солисти, някои със завидна междунардна кариера, които издигат равнището на нашия културен институт. Балетът в последните години много израсна под ръководството на Сергей Бобров, представя се все по-добре и пълни залата на своите спектакли. Все по-често оркестърът съпровожда балетните спектакли. Симфоничният оркестър е изключително натоварен да свири на симфонични програми, оперни и балетни спектакли, мюзикъли и т.н.
Това разнообразие значително подобрява квалификацията на изпълнителите и качеството на изпълнението, но много зависи от това кой диригент застава пред него. Хорът също много подобри звучността си в последните години, благодарение умелата работа на диригента Стефан Бояджиев и младите попълнения с висше музикално образование.