Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

ПРОГРАМА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА - ВАРНА

ГАЛЕРИЯ

"ТЮТЮН"

Екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна за високия професионализъм при създаване на представлението „Тютюн“ – първа театрална постановка в България по нецензурирания първи вариант на едноименния роман на Димитър Димов по повод 100-годишнината на Варненския драматичен театър, реж. Бина Харалампиева, драматургичен вариант Юрий Дачев;

"ЦАР ЛЪВ"

Екипът на Държавна опера – Варна за реализираната мащабна продукция на мюзикъла „Цар Лъв“ на ТМПЦ-Варна, открояваща се с оригинална режисура, визия и впечатляващи актьорски изпълнения с висока вокална и танцова техника.на Държавна опера Варна, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов;

СТОЯН РАДЕВ

За мощното актьорско превъплъщение и убедителното изграждане на образа на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев.

Всички награди!

https://varnacouncil.bg/nagrada-varna-2022-g/

ХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия пренос на „Оркестър без име“ от филмовия екран в едноименния мюзикъл и музикалната селекция на режисьора Борис Панкин със златни български хитове; за хода на времето и запазеното място на „Оркестър без име“ в него; за 70-те години на миналия век като импулс за сценографската среда и костюмите; за хармонията между цветовете и еклектиката, присъща на самата природа на лутащите се герои; за любимата песен и голямата тема „Оставаме“...

„Оркестър без име“, създал си име на един от култовите български филми, се пренася от екрана в едноименния мюзикъл с премиера във Варна на 4, 5 феврури 2022 г. Как изглежда този творчески пренос?

Филмът на Станислав Стратиев и Людмил Кирков е изходен материал за мюзикъла, още повече че филмът е натрупал своя завидна биография в годините. Но в мюзикъла звучат много повече парчета с хубава българска популярна музика, подбрана от режисьора Борис Панкин. Той е обвързал селекцията на песните с драматургичния материал, така че песните подкрепят сюжетното действие в емоционален и философски смисъл. Това са златни български хитове на „Тангра“, “Щурците“, „Сигнал“, ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, Васил Найденов и други изпълнители. Може да се каже, че в мюзикъла Борис Панкин добавя към публичния образ на „Оркестър без име“ най-доброто от златното време на българската естрада.

23 май 2022, 10.00-11.00; 14.00-15.00 и 17.00-18.00

По повод своя 75-годишен юбилей Държавна опера Варна обявява Ден на отворените врати на 23 май 2022 г. с покана към варненци да научат повече за миналото на оперния театър и неговата творческа лаборатория.

На 23 май 2022 г. в 3 тура с начален час 10.00, 14.00 и 17.00 часа Виолета Тончева, PR на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще представи двете юбилейни изложби – документалната изложба на Сцена Ротонда и костюмографската изложба, експонирана във фоайетата на театъра. За да се потопят още повече в артистичната атмосфера на операта, посетителите ще могат да си направят селфи с шапки и други аксесоари от богатия гардероб на театъра.

На 1 февруари 2022 г. ще изпратим във вечния му път големия български диригент Борислав Иванов (02.08.1931 – 22.01.2022) - нашия любим Маестро, диригент, директор, артистичен директор и артистичен консултант на Държавна опера Варна, доайен на българските диригенти.

Тленните останки ще бъдат изложени за поклонение на 1 февруари 2022 г. от 11.00 до 13.00 ч. в Държавна опера Варна. Погребалната церемония ще се извърши след това в централния гробищен парк на Варна.

21 май 2022, 18.00, Държавна опера Варна

На 21 май 2022, 18.00, на сцената на Държавна опера Варна ще оживее „Аида“ от Джузепе Верди - една от най-красивите и пищни постановки в историята на оперния театър и една от любимите творби на незабравимия маестро Борислав Иванов. Спектакълът в негова памет е забележителен с това, че в него участват същите солисти, с които той дирижира за последен път „Аида“, по време на турне в перлата на Белгия Антверпен през 2017 г.

Както тогава, така и сега драматичната съдба на етиопската принцеса Аида и египетския военачалник Радамес, преплетена с любовта и амбициите на дъщерята на фараона Амнерис, на фона на войната между двете страни, ще представят Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Михаела Берова – Амнерис, Свилен Николов – Амонасро, Деян Вачков – Рамфис, Евгений Станимиров – Цар на Египет, Илина Михайлова – Жрица и Христо Ганевски – Вестител. В мащабната продукция участват хорът, балетът и оркестърът на Варненската опера, под диригентската палка на Кръстин Настев, възпитаник на маестро Борислав Иванов, диригентът, познат на 4 континента, оставил ярка диря в оперната история и на България, и на родния си град,.

За спектакъла на „Аида“ в памет на маестро Борислав Иванов, по повод 4 месеца от неговата кончина, специално пристига от чужбина синът, известният финансист Борислав Иванов, наследил името на бележития си баща.

 

Уважаеми зрители,
 
Поради заболяване на артист, спектакълът на Държавна опера Варна „Вълшебната флейта“ от Моцарт, предвиден за 28 януари 2022, няма да се състои.
 
Закупените билети са валидни без заверка за същия спектакъл на 23 февруари.
 
Екипът благодари за разбирането.

Февруарска премиера 2022 на Държавна опера Варна

На 4, 5 февруари 2022 г. на сцената на Държавна опера Варна предстои премиерата на мюзикъла „Оркестър без име“, реж. Борис Панкин, диригент Страцимир Павлов. Мюзикълът е адаптация по сценария на Станислав Стратиев за едноименния култов филм на режисьора Людмил Кирков от 1982 г. През януари тази година се навършват 40 години, откакто излиза на екран любимият на милиони българи филм. Някои от неговите диалози и реплики вече са придобили статут на крилати фрази, като вездесъщата реплика на певицата Рени „... и още нещо“. Известно е, че на пробни снимки за ролята се явяват около 30 актриси от ВИТИЗ, но манекенката Катерина Евро печели безапелационно ролята, с която продължаваме да я свързваме и днес. 

20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда

 

На 20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна кани варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на Опера в Летния театър 2022.  

XIII издание на Опера в Летния театър от 11 юни до 25 август е замислено като кулминация на творческата продукция в 75-ия юбилеен сезон на оперния театър.

На пресконференцията ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна и солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Гео Чобанов.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мюзикъла като икона, алтернатива на ежедневието и общност; за мечтата да полетиш на крилете на музиката и прераждането на култовия филм в джу бокс мюзикъла „Оркестър без име“; за верността към епохата в сценографията, костюмите, декора, хореографията и разбира се музиката; за маестро Страцимир Павлов, който създава духа на мюзикъла; за актьорите, които не са само актьори; за  сюрреалистичния финал и мечтата, която може да трае 9 минути, но тези 9 минути си струват целия живот. Премиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Бих искала в началото на разговора за премиерния ти мюзикъл „Оркестър без име“ да те поздравя за небивалия успех на мюзикъла „Коса“, твоята постановка, която през декември м.г. напълни докрай залата на НДК в София - върхово постижение за Варненската опера през последните десетина и повече години.

Това беше наистина емоционален връх, още повече че тогава 26 часа непрекъснато валя сняг в София, но въпреки това зрителите дойдоха да гледат нашата „Коса“. Щастлив съм, че трите премиери на „Коса“ – двете в Летния театър на Варна и премиерата в НДК в София генерираха много голям приход. Бързам да уточня, че това не е само мой спектакъл, а на всички екипи – от артистите до сценичните работници и хората, които го промотират. Сещам се за една песен на Александър Петров, която звучи в „Оркестър без име“ – „Любовта, без която не можем“. Това е екипът без който не можем, общността, която създава целия продукт. Благодаря на всички. 

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

28 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

С преклонение пред великия Волфганг Амадеус Моцарт, роден на 27 януари 1756 г. в Залцбург, на 28 януари 2022 г. Държавна опера Варна ще представи неговата опера „Вълшебната флейта“. Премиерната постановка на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир заслужи аплодисментите на публиката в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2021.

266-годишнината от рождението на Моцарт е повод да си припомним, че той проявява изключителния си музикален талант още на 3 години, композира на 5, а на 6 свири пред австрийското кралско семейство. Владее клавесин, цигулка и орган, импровизира, създава брилянтни творби. Европа е очарована от изящния стил на композитора, който внася техническа сложност, изтънченост и емоционален заряд във всички познати тогава жанрове - концерти, опери, симфонии. "Вълшебната флейта", последната опера на Моцарт, е вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум. Наситена с масонска символика (самият Моцарт е бил масон), тя пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието: от хаоса, през суеверието, до разума. Гьоте я нарича „утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие и нравствено съвършенство".

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

(02.08.1931 – 22.01.2022)

Нашият любим Маестро Борислав Иванов, диригент, директор, артистичен директор и консултант на Държавна опера Варна, издъхна днес в болница в Москва, обгрижван до последния момент от сина си Борислав...
Скръбта и болката са неизразими...

А е още толкова пресен споменът за 90-годишния му юбилей, който чествахме на 9 август м. г. с грандиозен оперен гала спектакъл в Летния театър... В прекрасна кондиция и безупречен бял костюм, Маестро Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Дирижира със замах и аристократично достолепие.

На тримата негови възпитаници, поканени също да дирижират, подари по една диригентска палка с пожелание за върхове в изкуството. На сцената изцяло се раздадоха всички солисти на Варненската опера, специалните гости, всички музиканти на Варненската опера, всички хористи на Варненската опера, заедно с колеги от Пловдивската опера. Публиката, запълнила до последен предел Летния театър, не спираше да аплодира многоуважавания и обичан Маестро, ученика на Херберт фон Караян, разнесъл славата на българското оперно изкуство на четири континента, директора на оперните театри във Варна, Пловдив и София, диригента, който където и да работеше по света, никога не прекъсна връзката си с България, а Варна си остана неговият пристан докрай.

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

"Piqué Dame". Director Vera Nemirova. Live aus der Wiener Staatsoper im Streaming

 

27 януари 2022 година, https://play.wiener-staatsoper.at/event/95ede247-c536-4f46-bdad-724804a4a152 

 

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

2022 – Варненската опера на 75

„Веселата вдовица“ от Лехар – Премиера 21 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Брилянтната оперета „Веселата вдовица“ от Франц Лехар открива на 21 януари оперната 2022 година, в която Държавна опера Варна отбелязва своя 75-годишен юбилей. Актьорът и режисьор Александър Мутафчийски, едно от големите имена в съвременното българско оперетно изкуство, прави своя прочит върху постановката на холандеца Марк Кроне от 2012 г. „Музикалният арсенал в творбата е безграничен – виенски валсове, кадифена и нежна кантилена, огнен кан кан и дори славянски ритми и танци, тъй като в сюжета става въпрос за едно измислено княжество, наречено Понтеведро, а зад това име прозира Монтенегро - Черна гора, която по време на написването на оперетата, е била затънала в скандални дългове. Действието във „Веселата вдовица“ се развива в Париж. Барон Зета, посланикът на Понтеведро във френската столица, се опитва всячески да ожени своя секретар граф Данило за богатата вдовица Хана Главари, защото по този начин наследените от нея милиони ще си останат в Понтеведро и княжеството няма да бъде разорено. Зад този сюжет публиката ще открие една великолепна комедия, която се развива мълниеносно с различните ситуации в нея, неочаквани обрати, интриги и недоразумения – толкова характерни белези по принцип за стила „нововиенска оперета“, които в края на краищата водят до щастлива развръзка и тържество на любовта. Винаги обичам да цитирам големия български композитор Димитър Вълчев, който казва, че оперетата е приказка за любовта“, обяснява Александър Мутафчийски. 

 

1. Характеристика на работата:

Осъществява художественото осветление на постановките, съобразно изискванията на режисьор-постановчика и художник-проектанта. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника. Участва в поддръжката и ремонта на ел. инсталациите и осветителните съоръжения. Изработва сценичния осветителен реквизит според изискванията на инженера по осветителна техника.

 

2. Изисквания:

2.1. завършено средно или висше образование /предимство – електротехническо/

2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, инициативност, прецизност, отговорност;

2.3.творчески усет към цветовете;

2.4. трудов стаж по специалността - 3 години.

3. Документи: автобиография - европейски формат /СV/, квалификационни документи.

 

Документите се изпращат в отдел Човешки ресурси на e-mail: hr@tmpcvarna.com.

Справки на тел.: 052/66 50 17

ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ДЕБЮТ КАТО ВИКОНТ КАСКАДА

"Веселата вдовица" - 21 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Много съм радостен, че започваме новата година с оперета – любимият ми жанр, в който се чувствам в свои води. Моят герой Виконт Каскада е френски аристократ и част от висшето общество, което се стреми да получи 500-те милиона на Веселата вдовица. Но както редно и както често се случва в живота, така и тук духовното надделява над материалното. Всички ухажват главната героиня Хана Главари, за да се доберат до богатството й, но тя разпознава истинската любов. А моят герой е от противоположната страна, той преследва своите си интереси, но пък се държи на положение и въобще е готин, много си го харесвам

 

Дългогодишните солисти на Варненската балетна трупа РУМЯНА МАЛЧЕВА и ДЕНКО СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за партньорството в балетната двойка и израстването заедно; за отношението към класическата и съременната хореография; за екзерсисите и уроците на хореографите Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова и една забавна история около 24 май с Калина Богоева; за важните роли и лошите погледи; за любовта, безкрайното търпение и избора да живееш балета като свой единствен живот.

- ВТ: Какво предопредели дълголетието на вашата балетна двойка?

- РМ: С Денко винаги се чувствах много комфортно и много сигурна, имах му доверие и бях щастлива да танцувам с него.

- ДС: След като постъпих в операта, първоначално танцувах в ансамбли, после започнах да получавам сола и така постепенно се оформихме като балетна двойка с Руми. Тя дойде от Държавното хореографско училище в София, а аз завърших във във Варна, но си допаднахме и повече от 10 години танцувахме заедно.

- РМ: Желка Табакова ръководеше балета, тя ни събра за пръв път в двойка за „Порги и Бес“ на Гершуин през 1987 г.

- ВТ: Биографията ви на балетна двойка заочва със съвременна хореография, нещо необичайно за онова време. Сигурно ви е било интересно...

- РМ: О, да. Тогава съвременната хореография въобще беше непозната у нас. Аз съм випуск 1969 г. и ние нищо не знаехме за съвременна хореография, тя навлезе години по-късно в балетното образование.

БОРИС ЛУКОВ ДЕБЮТИРА В ОПЕРЕТНИЯ ЖАНР С РОЛЯТА НА КАМИЙ

„Веселата вдовица“ от Лехар – 21 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Приех предложението да изпея Камий в оперетата „Веселата вдовица“ на Лехар с голямо желание, тъй като аз много обичам оперета, а животът все ме разминаваше с нея. Досега съм пял само опера, а е хубаво докато си млад - смятам се все още за такъв J, да пееш оперета,   жанрът на младите. Още повече, когато става дума за блестяща творба като „Веселата вдовица“. Моят герой Камий изпитва една много истинска и чиста любов към Валансиен на фона на цялата заобикаляща ги куртоазия и лицемерие. Всеки има някакви задни мисли – един иска да се ожени за Веселата вдовица, за да наследи 500 милиона, друг се стреми всячески да влезе в обкръжението на парижката аристокрация, нищо, че идва от някакво испанско село и т.н. В сравнение с всички тези притворни персонажи, моят герой Камий преследва единствено и само любовта на Валансиен, отказва да се ожени за Веселата вдовица и на никаква цена не предава своята любов.

Друга важна причина, заради която приех да участвам, е един мой много любим дует – дуетът между Камий и Валансиен във второ действие. Вече се бях се отчаял, че няма да мога никога да го изпея и никога няма да ме поканят във „Веселата вдовица“, но ето че дойде предложението на директорката Даниела Димова и аз съм много щастлив, че ще мога да дебютирам като Камий в моя роден театър.

Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България

След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор, з.а. на Русия Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).

ИРИНА ЖЕКОВА – дебют в ролята на Хана Главари във „Веселата вдовица“ от Лехар

21 януари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

След толкова прекрасни оперни роли и след Марица в „Графиня Марица“ на Вера Немирова, сега отново имам щастието да участвам в оперета. В класическа оперета, много е важно да кажа, че оперетата е класическа. Става дума за „Веселата вдовица“ от Франц Лехар – еталон за оперетния жанр. Радвам се, че ще дебютирам в ролята на Хана Главари, с помощта на Александър Мутафчийски, който знае толкова много за оперетата като „приказка за любовта“, както я нарича самият той. С тази първа за годината премиера на Варненската опера ние отново ще покажем нашата любов към изкуството и специално към тази красива оперета.

Как да преосмислим това, което ни поднася съдбата и как да го преобърнем в наша полза, как да се преборим за нашата любов – това е посланието на творбата. Огорчени от обстоятелствата, които някога са ги разделили, главните герои Хана и Данило се срещат след години отново, за да си припомнят защо са се обичали и да се влюбят отново един в друг. С действията си Хана и Данило доказват, че любовта е най-важното. Тя стои над егоизма и обидата, а понякога трябва да преглътнеш огорчението в името на любовта.

 

На 22 и 23 април 2022 г. в Торино, Италия, се проведе IV издание на Европейския оперен конкурс "Turin in the world". В журито участваха известни творци като Sebastian Schwarz – артистичен директор на Teatro Regio в Торино - председател на журито; Francisco Araiza – тенор; Sonia Franzese – директор на хора и оркестъра на Accademia della Voce del Piemonte; Marcello Rota – диригент. В работата на журито онлайн от България се включиха Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Давиде ла Болита – артистичен консултант на Държавна опера Варна.

Солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова и Иво Йорданов се завърнаха с диплом от 34-ия Международен фестивал на класическата музика "Януарски вечери" в Брест, Беларус. Те участваха в два концерта от фестивалната програма, с които защитиха името си на талантливи многожанрови артисти. В Камерния концерт с пиано Иво Йорданов изпълни руска програма, в края на която двамата певци представиха дует на Дон Жуан и Церлина от операта "Дон Жуан" на Моцарт. При закриването на фестивала Мария Павлова бе аплодирана за ария на Жулиета от "Ромео и Жулиета" на Гуно и ария на Саломе от "Иродиада" на Масне, а Иво Йорданов пожъна аплодисменти за арията на Игор в "Княз Игор" от Бородин, една от неговите коронни роли във Варненската опера. Накрая Мария и Иво спечелиха окончателно сърцата на публиката с дует на Мария и Тони от "Уестсайдска история", мюзикъла, в който пресъздавайки образа на своята съименничка Мария Павлова изгражда една от най-хубавите роли в своя репертоар.

Театрално – музикален продуцентски център гр. Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 5 /пет/ години представляващ:

- 4 бр. клетки с площ от по 72 кв. метра всяка една, с обща площ 288 кв. м., представляващи обособена част от сграда с идентификатор 10135.3514.244.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18–64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляваща хале, с предназначение: складова база, склад,

- открита площ 48 кв. м., обозначена в приложена скица на поземлен имот с идентификатор 10135.3514.244 по гореописаните КККР, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона, с площ от 5356 кв. метра,

описани подробно в АЧДС № 9466/27.03.2018 г. на Областния управител на Варненска област.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 209/27.04.2022 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, e в размер на 1925.00 лв. (хиляда деветстотин двадесет и пет) лв. без включен ДДС.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 06.06.2022 г. от 15.00 часа  в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа– 20.00/двадесет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки работен ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 03.05.2022 г. до 02.06.2022 г.

 

Инициативен комитет за 75-годишния юбилей на Варненската опера

Договор за сътрудничество подписаха днес в Пресклуба на БТА във Варна Генералният директор на Българската телеграфна агенция БТА Кирил Вълчев и директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна – Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна Варна Даниела Димова. Съгласно договора БТА ще представя всяка седмица дейността на двата културни института в текстове, снимки и видеоматериали, като един от акцентите ще бъде 75-годишният юбилей на Варненската опера през тази година.

Театрално – музикален продуцентски център гр. Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 5 /пет/ години представляващ:

- 2 бр. клетки с площ от 72 кв. м. всяка една, с обща площ 144 кв. м., представляващи обособена част от сграда с идентификатор 10135.3514.243.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18–64/16.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляваща хале, с предназначение: складова база, склад, както и сервизно помещение до сградата, с площ 12 кв. м., представляващо сграда с идентификатор 10135.3514.243.4 по гореописаните КККР,

- открита площ 150 кв. м., обозначена в приложена скица на поземлен имот с идентификатор 10135.3514.243 по гореописаните КККР, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, Западна промишлена зона, с площ от 4088 кв. метра, с НТП „за складова база“,

описани подробно в АЧДС № 9467/27.03.2018 год. на Областния управител на Варненска област.

Търгът с тайно наддаване е обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 208/27.04.2022 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС, e в размер на 1195.00 лв. (хиляда сто деветдесет и пет) лв. без ДДС.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 06.06.2022 г. от 13.00 часа  в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост 1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа– 20.00/двадесет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206 на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки работен ден от 13.30 часа до 17.00 часа, от 03.05.2022 г. до 02.06.2022 г.

АКТЬОРЪТ И РЕЖИСЬОР АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Веселата вдовица“, която някога първа му открива красотата на оперетното изкуство, за да стане по-късно част от актьорската и режисьорската му биография; за достойнствата на творбата и работата над първата премиера 2022 на Варненската опера, която празнува своя 75-годишен юбилей през същата година, когато известният варненец навършва 50, а от тях 25 е на сцената.

Заглавие като „Веселата вдовица“, при това с режисьор Александър Мутафчийски, обещава добър старт в юбилейната за Варненската опера 2022 г.

„Веселата вдовица“ е безспорно сред заглавията – емблеми за жанра оперета. Това е един от абсолютните шедьоври на композитора Франц Лехар и за мен е изключително щастие и същевременно отговорна задача поканата, която получих от ръководството на ТМПЦ Варна да възстановя като режисьор постановката на „Веселата вдовица“ на Марк Кроне от 2012 г. И тъй като това ще е и първата премиера за Новата година в афиша на Държавна опера Варна, бих искал първо да пожелая на целия екип на операта здраве, спокойствие и благоденствие, нови творчески върхове, пълни салони и нестихващи аплодисменти. На любимата варненска публика също пожелавам здраве и щастие. Очакваме нашите зрители с нетърпение на премиерата и съм сигурен, че ще ги заредим с много жизнерадост и чувство за празничност и - не на последно място, ще се насладят на брилянтната музика на Лехар.

75 години Варненска опера

ОПЕРНА ГАЛА с диригент Стефан Бояджиев, режисьор Сребрина Соколова, оперни и балетни солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна. СПЕЦИАЛЕН ГОСТ ОКСАНА ТЕРЕЩЕНКО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА НА УКРАЙНА

28 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Оперната гала на 28 април 2022 г. е един от априлските акценти в богатата програма за 75-годишния юбилей на Варненската опера през 2022 г. Насловът „Без граници в изкуството“ насочва към необятния свят на красивата музика, която докосва и вълнува почитателите на операта през всички епохи. В заглавието е заложен и подтекстът за приемствеността между творческите поколения и емблематичните постановки на Варненската опера, които оставят ярка диря в нейната история, имат дълъг сценичен живот, арии от тях продължават да се изпълняват и днес. Да не забравяме и многобройните именити чуждестранни творци – солисти, диригенти и режисьори, които са гостували през годините в спектакли на Варненската опера.

АКТЬОРЪТ И РЕЖИСЬОР АЛЕКСАНДЪР МУТАФЧИЙСКИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Веселата вдовица“, която някога първа му открива красотата на оперетното изкуство, за да стане по-късно част от актьорската и режисьорската му биография; за достойнствата на творбата и работата над първата премиера 2022 на Варненската опера, която празнува своя 75-годишен юбилей през същата година, когато известният варненец навършва 50, а от тях 25 е на сцената.

Заглавие като „Веселата вдовица“, при това с режисьор Александър Мутафчийски, обещава добър старт в юбилейната за Варненската опера 2022 г.

„Веселата вдовица“ е безспорно сред заглавията – емблеми за жанра оперета. Това е един от абсолютните шедьоври на композитора Франц Лехар и за мен е изключително щастие и същевременно отговорна задача поканата, която получих от ръководството на ТМПЦ Варна да възстановя като режисьор постановката на „Веселата вдовица“ на Марк Кроне от 2012 г. И тъй като това ще е и първата премиера за Новата година в афиша на Държавна опера Варна, бих искал първо да пожелая на целия екип на операта здраве, спокойствие и благоденствие, нови творчески върхове, пълни салони и нестихващи аплодисменти. На любимата варненска публика също пожелавам здраве и щастие. Очакваме нашите зрители с нетърпение на премиерата и съм сигурен, че ще ги заредим с много жизнерадост и чувство за празничност и - не на последно място, ще се насладят на брилянтната музика на Лехар.

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75

2021 - ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР НА 100

По повод 100-годишния юбилей на ДТ "Стоян Бъчваров" през 2021 г. и 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна през 2022 г. в партерната зала на театъра са отредени 16 почетни кресла, брандирани с имената на бележити творци, свързали творческия си път с варненската театрална и оперна сцена, сред които основателят на Драматичния театър Стоян Бъчваров, основателите на Варненската опера Петър Райчев и Руслан Райчев, режисьорите Станчо Станчев и Кузман Попов, маестро Борислав Иванов, актьорите Христо Динев, Катя Динева, певците Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева и др.

Проектът за почетните кресла е дело на Лора Маринова - дългогодишна художничка на Варненската опера и Калина Андонова - тапицер на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Учредяване на Инициативен комитет за 75-годишния юбилей на Варненската опера

14 януари 2022, 11.00, Пресклуб БТА – Варна

На 14 януари 2022 г. от 11.00 часа в Пресклуба на БТА – Варна, ул. „Плиска“ 13, ще бъде подписан Договор за партньорство между БТА и Театрално-музикален продуцентски център Варна – ДТ „Стоян Бъчваров“ & Държавна опера Варна.

Съгласно първата клауза, изложена в документа, двете страни ще си сътрудничат в осъществяване на съвместна дейност в областта на културата за насърчаване развитието и популяризирането на различни културни проекти, инициативи и събития.

Договорът за партньорство между БТА и ТМПЦ Варна ще бъде подписан официално от генералния директор на БТА Кирил Вълчев и от Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна.

21 април 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1

Диригент Емил Табаков. Солисти - Габриела Георгиева (сопран), Гергана Русекова (мецосопран), Джани Лечезе (тенор), Деян Вачков (бас). Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.

През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най-добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По-късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“. Под диригентството на самия Верди, неговият „Реквием“ прозвучава за пръв път в миланската катедрала „Сан Марко” на 22 май 1874 г. за първата годишнина от смъртта на Мандзони. Верди дирижира и триумфалните премиери на своя „Реквием“ в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

Днес именитата режисьорка Вера Немирова, едно от големите имена на европейската сцена и Постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна, започва репетициите във Wiener Staatsoper, с които възстановява своята изключително успешна постановка на "Дама Пика" от П. И. Чайковски през 2007 г. Тогавашният интендант на престижния театър Йоан Холендер кани нашумялата Вера Немирова да направи сценичен прочит на "Дама Пика", заедно с прочутия диригент Сейджи Озава.

От своя страна сегашният интендант на Виенската Щатсопера Dr. Bogdan Roščić прави предложение на Вера Немирова да възвърне блясъка на своята постановка още в началото на виенската оперна 2022 година. Премиерата предстои на 21 януари.

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

(12 юли 1956, Варна – 27 декември 2021, Варна)

На 27 декември 2021 г. напусна този свят голямото име на варненския балет, примабалерината на Държавна опера Варна Екатерина Чешмеджиева. Почитателите на балетното изкуство могат да се поклонят пред тленните й останки в оперния театър на 31 декември от 10.00 до 11.00 часа. Погребалната церемония ще се извърши в същия ден от 12.00 часа в централния гробищен парк на Варна.

Родена с призванието да танцува, Екатерина Чешмеджиева получава блестящо балетно образование. След Държавното хореографско училище в София, тя завършва престижната Балетна академия "А. Я. Ваганова" в Санкт Петербург в класа на Н. М. Дудинская, а по-късно се дипломира и в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София със специалност „Балетна педагогика“, защитава също магистърска степен по „Балетна режисура“.

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА - текст и съставителство, СЛАВЯНА ИВАНОВА – дизайн.

Откриване – 15 април 2022, 18.00, Сцена Ротонда

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика", дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

Една от литературните изненади в края на 2021 година е сборникът с разкази "Полъх от ангели", първата книга на Найден Тодоров, публикувана от издателство "Колибри".

Непознатият досега автор се оказва добре познатият маестро Найден Тодоров, директор и главен диригент на Софийската филхармония, преди това на Русенската опера, Пловдивската филхармония и т.н.

Костюмографска изложба със селекционер ЛОРА МАРИНОВА

Първо издание (1966 – 1994). Откриване 15.04.2022, 18.00.

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

Маестро Владимир Кираджиев с успешна диригентска и академична кариера във Виена дирижира в XXII Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна спектакъл на „Тоска“, по повод първата годишнина от кончината на големия тенор Камен Чанев. В кратката пауза между две репетиции той споделя пред Виолета Тончева наблюденията си върху политиката на оперните театри във време на пандемия в Австрия и България, спомня си спектакли с Камен Чанев и откроява вярната и вълнуваща интерпретация на Таня Иванова в ролята на „Тоска“.

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за вълнуващата творческа среща с режисьорката Вера Немирова, диригента Павел Балев и художника Юлиян Табаков при постановката на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски в Държавна опера Варна; за изследването на нови територии в търсене на автентичното и необходимия компромис в диалога между костюмографа и хореографа, удоволствието да борави с детайлите в характеристиките на героите и общия стремеж на екипа към една екстравагантна, но и органична „Дама Пика“, в чиято хореография всичко минава през пластиката и жестовите закони на езика на тялото; за влюбването във всеки репетиционен процес и шарения творчески сезон, донесъл й номинация „Икар“ и награда „Кристална лира“.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

След „Омагьосани картини“ и „Цар Лъв“ във Варна поставяш хореографията и на „Дама Пика“. Казваш, че това е желано заглавие за теб, защо?.

Артистът е в постоянно търсене и изследване на нови сценични изразни форми и послания.  Или добре познати, но с нов прочит. Срещата ми с Вера Немирова е ценна за мен именно с тази изключителна откровеност, с която тя борави, спрямо изграждане на физическото действие. Тя изхожда от естествените движения, усещания и е вярна на автентичното поведение, свързано с драматургичните изисквания на персонажите, което вълнува и мен като артист, оформящ образите през езика на тялото и сценично движение. „Дама Пика” е произведение, което ме докосва с музиката, вълнуващата история, срещата с Вера и Юлиян, с всеки един артист и не на последно място с маестро Павел Балев. През работните и следработни срещи творческите разговори не спират. Живеем във, със и чрез „Дама Пика“.

Маестро Владимир Кираджиев с успешна диригентска и академична кариера във Виена дирижира в XXII Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна спектакъл на „Тоска“, по повод първата годишнина от кончината на големия тенор Камен Чанев. В кратката пауза между две репетиции той споделя пред Виолета Тончева наблюденията си върху политиката на оперните театри във време на пандемия в Австрия и България, спомня си спектакли с Камен Чанев и откроява вярната и вълнуваща интерпретация на Таня Иванова в ролята на „Тоска“.

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

„Тоска“ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна

Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в посветения на незабравимия тенор спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия 

Интервю на Виолета Тончева

Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?

И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още. 

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

„Тоска“ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна

Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в посветения на незабравимия тенор спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия 

Интервю на Виолета Тончева

Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?

И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още. 

С „ДАМА ПИКА“ ЗАПОЧВА ЮБИЛЕЙНАТА ПРОГРАМА ЗА 75-ГОДИШНИНАТА НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Предпремиера - 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера - 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022

ПОСТАНОВКАТА

Предпремиерните спектакли на операта „Дама Пика“ от П. И. Чайковски на 15,16 април 2022 поставят началото на юбилейните събития, посветени на 75-годишнината на Варненската опера (1947-2022). В постановъчния екип влизат именити български творци, известни с изкуството си на голямата оперна сцена - постоянният гост диригент на Държавна опера Варна Павел Балев, който освен гост диригент на Виенската Щатсопера и Опера Цюрих, от тази година е Главен диригент и на Опера Лимож – Франция, постоянният гост режисьор на Държавна опера Варна Вера Немирова, която по покана на Виенската Щатсопера в началото на тази година възстанови своята постановка от 2007 г. на „Дама Пика“ на нейната сцена, а 3 месеца по-късно във Варна прави съвсем нов прочит на творбата. Сценографията и костюмографията са дело на художника с международно портфолио Юлиян Табаков, който в София привлече вниманието с изложбата си „Портрет на умиращ титан“. Хореографията за „Дама Пика“ носи почерка на Анна Пампулова, доц. д-р в департамент „Театър“ на НБУ, един от най-интересните съвременни български хореографи, създала за Варна хореографиите на „Омагьосани картини“ по музика на Нелко Коларов и на мюзикъла „Цар Лъв“.

На двете предпремиерни дати 15 и 16 април ще се изявят солистите от двата състава, а премиерата предстои на 26 юли в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър.

„Дама Пика“ 2022 е третата постановка на това заглавие в историята на Варненската опера. След първата сценична реализация през 1961 г. с дир. Емил Главанаков, реж. Николай Николов, худ. Мариана Попова, балетмайстор Фео Мустакова, през 1973 г. с трактовката на „Дама Пика“ се заемат дир. Недялко Недялков, реж. Емил Бошнаков, худ. Константин Радев и двама балетмайстори – Анастас Петров и Калина Богоева. Хорови диригенти на трите версии са съответно Петко Мечков, Кръстан Мисирков и сега Цветан Кръстев.

Уважаеми зрители,
 
Мюзикълът "Магьосникът от Оз", с участието на Варненската детско-юношеска опера, предвиден за 6 декември, се измества на 23 февруари.
 
Закупените билети важат без заверка. Зрителите могат и да презаверят билетите си за друг спектакъл на касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.
Благодарим за разбирането!

ВАРНЕНСКИЯТ ОПЕРЕН ТЕАТЪР ОТБЕЛЯЗВА 75-ГОДИШНИЯ СИ ЮБИЛЕЙ С БОГАТА ПРОГРАМА 

Своя 75-годишен юбилей през 2022 г. отбелязва Държавна опера Варна, наследник на Варненската областна народна опера, регистрирана на 06.04.1947 г. Неслучайно за пръв гл. худ. рък. е назначен Петър Райчев (1887-1960) - първият български световноизвестен белкантов тенор, варненецът, завладял оперната сцена на 3 континента, режисьор, проф. в Музикалната академия, с изключителен принос за развитието на българското оперно изкуство. Той подбира певците на национален конкурс в София, който се провежда в 3 тура, сформира оркестъра с главен диригент Руслан Райчев и диригент Христо Манолов, хоровия състав с диригент Димитър Младенов и балетната трупа с балетмайстор Асен Манолов. На 07.09.1947 г. варненци аплодират възторжено първата премиера на своя оперен театър – „Продадена невеста“ от Б. Сметана, в главната роля с Добринка Влахова.

Специалната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна започна с учредяването на 14.01.2022 г. на Инициативен юбилеен комитет от видни общественици, творци, журналисти, почитатели на изкуството. В Пресклуба на БТА, след сключването на Договор за партньорство между ТМПЦ Варна и БТА, пръв сред учредителите на Инициативния комитет положи своя подпис генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Маестра Николета Конти е една от малкото жени, които се издигат до най-високото ниво в света на диригентите, доминиран от мъже. Ученичка на Ленард Бърнстейн и Сейджи Озава, тя е дирижирала оркестрите на Ковънт Гардън и Арена ди Верона Оркестър „Артуро Тосканини”, Филхармонията на Щутгарт, Симфоничния оркестър на Израел, Кралския филхармоничен оркестър на Холандия, Хайдн Оркестър в Болцано, Верди Оркестър в Милано, Оркестъра на Театро Лирико в Каляри, Фестивалния оркестър „Густав Малер“ във Валенсия и още много други. Отличена с наградите "Città ди Стреза", „Николай Малко“, „Минерва”, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия”, Маестра Николета Конти избира Оркестъра на Варненската опера за своя дебют като симфоничен диригент през 2021 г.

НА 6 АПРИЛ 2022 ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НАВЪРШВА 75 ГОДИНИ

На днешния ден преди 75 години във Варна е регистрирана Народна опера Варна

Варненската публика се среща за пръв път с оперното изкуство през 1894 г., когато трупата на Енрико Масини изнася спектакли на “Травиата” и “Трубадур” от Верди и “Лучия ди Ламермур” от Доницети. С респект към миналото, дължим почит към всички онези творци, състави и събития, които допринасят за развитието на музикалната култура и създаването на п          рофесионален оперен театър в града. Сред тях Варненската общинска опера (1929), Симфоничният оркестър към Радио Варна с диригент Саша Попов (1945) и обособилият се от него първи Държавен симфоничен оркестър с главен диригент Руслан Райчев (1946) са най-добри предпоставки за създаването на Варненската областна народна опера, както точно е посочено в Учредителния протокола от 6.04.1947 г.

Маестра Николета Конти е една от малкото жени, които се издигат до най-високото ниво в света на диригентите, доминиран от мъже. Ученичка на Ленард Бърнстейн и Сейджи Озава, тя е дирижирала оркестрите на Ковънт Гардън и Арена ди Верона Оркестър „Артуро Тосканини”, Филхармонията на Щутгарт, Симфоничния оркестър на Израел, Кралския филхармоничен оркестър на Холандия, Хайдн Оркестър в Болцано, Верди Оркестър в Милано, Оркестъра на Театро Лирико в Каляри, Фестивалния оркестър „Густав Малер“ във Валенсия и още много други. Отличена с наградите "Città ди Стреза", „Николай Малко“, „Минерва”, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия”, Маестра Николета Конти избира Оркестъра на Варненската опера за своя дебют като симфоничен диригент през 2021 г.

1946 г. Първият Варненски държавен симфоничен оркестър с гл. дир. Руслан Райчев;

 

Оркестърът на Държавна опера Варна, правоприемник на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна, отбелязва своя 76-ти рожден ден на 1 април 2022 г. Предисторията започва още в началото на миналия век (1913) с основаването на любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества (1926), предшественици на ММФ „Варненско лято“. През 1935 г. музикалните сили в града се обединяват и създават Варненската градска филхармония с диригенти Първан Николов, Димитър Младенов, Пресиян Дюгмеджиеев, Васил Попов. През 1944 г. се открива Държавното музикално училище, а през 1945 г. по идея на проф. Саша Попов се сформира Симфоничен оркестър при Радио Варна, който на 1 април 1946 г. се обособява като първият Държавен симфоничен оркестър във Варна с главен диригент Руслан Райчев.

17 декември, 17.00, Сцена Ротонда, Варненска опера

На 17 декември, 17.00, Сцена Ротонда, преди първия от трите Коледни концерта на Държавна опера Варна, които Маестро Найден Тодоров ще дирижира в рамките на XXII Коледен музикален фестивал, ще бъде представена книгата му с фентъзи разкази „Полъх от ангели“, изд. „Колибри“ 2021. Модератор Виолета Тончева.

Известният български диригент и културен мениджър Найден Тодоров е роден в Пловдив през 1974 г. Музикалното си образование получава във Виена, която във времето се превръща в негов втори дом. Работил е в Израел, дирижирал е десетки състави по целия свят. В България творческият му път е свързан с Пловдивската филхармония, Русенската опера и Софийската филхармония, чийто директор е от 2017 г. Пламенен почитател на фантастиката и фентъзи жанра, Найден Тодоров е и запален геймър. Професията му на диригент предполага множество полети, по време на които се раждат и разказите на „Полъх от ангели“.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.

Предпремиера – 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

Концерти на Деси Тенекеджиева и маестро Камджалов във Варна

28 декември 2021, 18.00 и 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна

В навечерието на Новата година, когато светлите чувства надделяват, актрисата и продуцент Деси Тенекеджиева и диригентът Йордан Камджалов ще поднесат на варненската публика своя вълнуващ концерт-спектакъл „Любов“.

На 28 декември 2021, 18.00 и 20.00, Основна сцена, Държавна опера Варна, творческото дуо, заедно с Варненската филхармония, ще представи младите лауреати на фондациите “Стоян Камбарев“ и „Йордан Камджалов“: Мария Славова – сопран, Лора Маркова – цигулка, Георги Димитров-Жожо – китара, Сара Чакърова – маримба и Сион Найман – виолончело. Сред най-изявените и даровити млади музиканти, спечелили редица международни конкурси и отличия, те са номинирани или носители на престижния приз за млади таланти в България - Наградата за полет в изкуството, носеща името на големия режисьор Стоян Камбарев. В началото на тази година четиримата инструменталисти получиха поредното признание с номинацията за „Млад музикант на годината 2020“ на предаването „Алегро Виваче“, БНР.

ЛИЛИЯ ИЛИЕВА, МАРИНА ГЕОРГИЕВА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за участието си в първата българска постановка на мюзикъла „Брилянтин“, предизвикателството да изграждаш два различни характера в едно представление и режисьорските изненади на Сребрина Соколова; още за диригента Страцимир Павлов и неговите музиканти, хореографията на Надя Димокова, кънките и уроците на „Брилянтин“.

Предпремиера – 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

Сопраното Жана Костова, една от най-младите солистки на Държавна опера Варна, бе отличена с трета награда на XIII Международен конкурс „Франц Шуберт“ 2021 в Русе. Съгласно регламента на конкурса, участниците трябваше да поднесат в първия тур песни от Шуберт и други автори, във втория тур - кантатно-ориаториални произведения, а третият тур предвиждаше изпълнение на ария с оркестър. В третия тур Жана Костова се представи успешно с Ария на Нанета от „Фалстаф“ на Верди и Микаела от „Кармен“ на Бизе.

„Много се радвам се, че станах лауреат на Международния конкурс за оперни певци „Франц Шуберт“ през тази година. Още като студентка спечелих награда от този конкурс. Шуберт продължава да бъде един от любимите ми композитори.

2022 – Варненската опера на 75

Именитата Вера Немирова, най-търсената българска режисьорка в чужбина, постоянен гост режисьор на Държавна опера Варна, представи на Сцена Ротонда концепцията си за „Дама Пика“, втората й постановка на варненска сцена след „Графиня Марица“ през миналата година.

В юбилейния 75-ти сезон на Варненската опера предпремиерните спектакли на „Дама Пика“ са планирани за 15 и 16 април, а премиерата предстои на 26 юли в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър - Варна 2022.

Симфоничен концерт – 2 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Диригент Николета Конти. Солист Роман Федчук - цигулка. Програма: В. А. Моцарт – Увертюра от операта „Сватбата на Фигаро“, Ф. Менделсон – Симфония №4, Й. Брамс – Концерт за цигулка и оркестър. Оркестър на Държавна опера Варна.

XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021.

В рамките на XXII Коледен музикален фестивал – Варна 2021, на 2 декември, 19.00, Държавна опера Варна, почитателите на класическата музика отново ще се докоснат до съвършенството на виртуозния цигулар Роман Федчук и неговата уникална цигулка „Гуарнери“. Изработена от Андреа Гуарнери, родоначалник на голямата лютиерска династия „Гуарнери“, тя е по-стара от останалите цигулки „Гуарнери“. Вековете не са накърнили красивия дълбок звук на този старинен инструмент, чиято все още неразгадана тайна се крие в пластовете на лаковото покритие. „Италианските майстори лютиери са се отнасяли много скрупульозно към нанасянето и наслагването на лаковото покритие. Това бил сложен и дълъг процес, от който зависела добрата консервация на дървесния материал. За целта те използвали същия грунд, с който великите ренесансови майстори покривали своите платна. А как точно са го правели, каква е била процедурата, това и досега никой не знае“, обяснява професорът по цигулка в Държавната консерватория в Пилзен – Чехия.

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Предпремиерни спектакли - 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

2022 – Варненската опера на 75

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най-добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Брилянтин“ идва най-сетне и в България.

Да, имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена. Нека да уточня, че сега на 18 и 19 март предстоят предпремиерните спектакли на „Брилянтин“, а премиерата на мюзикъла ще бъде на 23 юни в Опера в Летния театър 2022.

Пианистката ЖAНЕТА БЕНУН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия си път като пианист, хормайстор и корепетитор, за музиката и хората, с които я среща изкуството, за житейските подаръци и представата й за щастие, която остава непроменена в годините.

Жанета Бенун на 70 - Камерен концерт, 1 декември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Жани, ти си един от творците, без които Варненската опера е немислима, вече толкова години - от 1988 досега. Ти си специален човек и затова екипът на Варненската опера отбелязва кръглата ти годихпшнина с концерт, посветен на теб. Но освен с Варна, ти си много свързана и с Русе, така че да попитам най-напред – чувстваш се повече варненка или повече русенка?

Родена съм в Русе. Първият ми учител по пиано и до края на гимназиалното ми обучение беше Хачик Михранян, а в Консерваторията – проф. Лили Атанасова. Изпълнена съм с обич, респект и благодарност към двамата, дължа им много!
После се върнах отново в Русе станах учителка по пиано в същото това училище. С много от учениците ми поддържам връзка и досега. Някои от тях са диригенти, други - концертиращи пианисти. Четирима са преподаватели по пиано в НУИ - Русе. Вече имам и изявени „духовни внуци“ - ученици на моите ученици, с които се гордея. Преди дни двама от тях гостуваха на варненската оперна сцена – Николай Желязков като солист и Димитър Косев като диригент.
В Русе срещнах Илия, оженихме се, отгледахме двама прекрасни сина. Подкрепяме се във всичко, което правим. Той не роптае за неудобствата, които професията ми му причинява, напротив - помага ми.

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

Предпремиерни спектакли - 18, 19 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Премиера – 23 юни 2022, 21.00, Опера в Летния театър

2022 – Варненската опера на 75

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своята постановка на „Брилянтин“, като симбиоза между театралната и филмова версия, първа сценична реализация в България; за контракултурата на „грийзърите“, вдъхновила създаването на мюзикъла; за проблемите на тийнейджърите и конфликта им със социума; за цветните персонажи и емпатията, също за подбора на екипа с най-добрите Дани и Санди – Велин Михайлов и Лилия Илиева.

„Брилянтин“ идва най-сетне и в България.

Да, имаме щастието нашият театър, с нашата гледна точка и нашия каст, да представи за пръв път този прекрасен мюзикъл на българска сцена. Нека да уточня, че сега на 18 и 19 март предстоят предпремиерните спектакли на „Брилянтин“, а премиерата на мюзикъла ще бъде на 23 юни в Опера в Летния театър 2022.

VI Международен балетен форум - Варна 2021

XXII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ

23 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

След Вечерта на съвременната хореография програмата на подкрепения от Фонд Култура при Община Варна VI Международен балетен форум предвижда и Вечер на класическата хореография. На 23 ноември 2021, 19.00, Основна сцена, балетната трупа на Държавна опера Варна, под режисурата на своя педагог Светлана Тоншева, с помощник режисьор Елиана Атанасова, ще представи амбициозна програма, чиято цел е да покаже неустоимия чар на класическата хореография. Ще видим Pas de deux от от балета „Фестивал на цветята Генцано“, музика Е. Хелстед и Х.С. Паулли, хореография Август Бурнонвил, солисти: Илияна Славова и Антонио Манганиелло; Pas de quatre, музика Цезар Пуни, хореография Жул Перо, изп. Андреа Никол Конфорти, Галина Велчева, Дениз Кирико и Меган Рейд; “Индуски танц“ от балета „Баядерка“, музика Лудвиг Минкус, хореография Мариус Петипа, солисти: Ная Сото Барсена, Винченцо Каруана и Давиде Сикетти и Pas de deux на Одилия и Зигфрид от балета „Лебедово езеро“, музика П.И.Чайковски, хореография Мариус Петипа, изп. Клер Мари Гилард Лестан и Павел Кирчев. След антракта идва Картина от балета „Корсар“, музика Адолф Адам, хореография Жозеф Мазиле и Мариус Петипа, солисти в Pas de deux на Робинята и Търговеца са Ная Сото Барсена и Винченцо Каруана, а в Pas de trois – Меган Рейд, Полин Фаже и Клаудия Фернандес Монтес.

11 март 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна

На 11 март 2022, 17.00, Сцена Ротонда, ТМПЦ Варна, ще бъде представена летописната книга „Кондиката на град Варна“ от Николай Савов, изд. Стено, 2021. Модератор Виолета Тончева

Художник и писател, известен с интересите си в областта на историята и краезнанието, Николай Савов е автор на книгите "Паметниците на Варна", "Руските паметници във Варна", "Чешмата на султана“, романа „Параклисът“, книгата с разкази „Любов“. Последната му книга „Кондиката на Варна“ представлява обемна хроника на Варна, която на 485 страници проследява с текст и снимки историческите сведения за града от създаването му до днес. За събирането, подреждането и написването на този изключителен летопис, единствен по рода си в България, авторът е ползвал личния си архив, периодиката, събрана в Регионалния отдел на РБ „Пенчо Славейков“, както и архивни единици от Държавен архив Варна, Централния военен архив във Велико Търново, документи от Националния военноисторически музей в София и от Военноморския музей във Варна, лични архиви на съмишленици. „Кондика на град Варна“ е луксозно издание с кожена подвързия, отпечатано в изд. „Стено“, 2021, с финансовата подкрепа на щедри варненци, на които авторът поднася своята благодарност.

ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателството „Годишните времена“ на Вивалди и Пиацола да звучат в един концерт; за баланса между солиста и оркестъра; за новата концертна зала в Олборг, Дания и Симфоничния оркестър, на който той е концертмайстор от 11 години; за вълнението да свири след дълго отсъствие отново в родния град и защо музикантът трябва да бъде честен спрямо себе си и публиката.

18 ноември 2021, 19.00, Основна сцена - Танго с Пиацола. Концерт с диригент и солист Веселин Демирев. Оркестър на Държавна опера Варна 

Каква е връзката между Вивалди и Пиацола във Вашия концерт?

Първото, което ги свързва, е че и двамата композитори са музиканти, а второто е, че и двамата са написали цикъл от 4 концерта, който са нарекли „Годишните времена“. Вивалди и Пиацола имат различно усещане за годишните времена, оттам и предизвикателството да ги събереш в един концерт. Още по-специален е Вивалди, защото неговите „Годишни(те) времена“ са най-записваните в цял свят творби и имат много различни интерпретации. Затова е необходимо много да се внимава, за да не прозвучи концертът като някои от тези записи. Трябва да си оригинален, иначе ще поднесеш само едно поредно изпълнение на Вивалди, а публиката не иска това.

Пиацола пък стои много интересно до Вивалди, най-малко защото двамата ги делят 300 години. Освен това Пиацола е аржентинец и няма как да избяга от тангото, то е в кръвта му. Любопитно е, че първоначално Пиацола е писал оригиналите на „Годишните времена“ само за своя оркестър.  

Как дойде решението да сте едновременно диригент и солист цигулар?

В случая не бих се определил като диригент, но точно тези две произведения е по-добре да се изпълняват без диригент. Така естествено се получава добър баланс между солиста и оркестъра и оркестърът съответно слуша повече солиста, вместо диригента. Всъщност диригентът почти няма функция в този концерт, аз само подавам темпата отвреме навреме и това е всичко.

9 март 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В своя юбилеен 75-ти сезон, със спектакъла на операта „Мадам Бътерфлай“ от Дж. Пучини на 9 март 2022 г., Държавна опера Варна поднася признанието си към своя първосъздател Петър Райчев. Повод за събитието е 135-годишнината от рождението на нашия велик съгражданин, първия от плеядата звездни български гласове, първия наш тенор, триумфирал в най-престижните оперни театри по света, певец, режисьор и педагог с огромни заслуги към българското оперно изкуство.

Назначен за главен художествен ръководител на Варненската народна опера, регистрирана на 6.04.1947 г., Петър Райчев провежда в София първия конкурс за оперни солисти в 3 тура и сформира първия професионален екип на оперния театър, с който на 7.09.1947 г. представя пред възторжените варненци премиерата на първата постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Дирижира синът му, младият Руслан Райчев, първият главен диригент на Варненската опера, който от 1946 г. е и главен диригент на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна. Така синът поема на свой ред по пътя към световната сцена именно от Варна.

ВЕСЕЛИН ДЕМИРЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за предизвикателството „Годишните времена“ на Вивалди и Пиацола да звучат в един концерт; за баланса между солиста и оркестъра; за новата концертна зала в Олборг, Дания и Симфоничния оркестър, на който той е концертмайстор от 11 години; за вълнението да свири след дълго отсъствие отново в родния град и защо музикантът трябва да бъде честен спрямо себе си и публиката.

18 ноември 2021, 19.00, Основна сцена - Танго с Пиацола. Концерт с диригент и солист Веселин Демирев. Оркестър на Държавна опера Варна 

Каква е връзката между Вивалди и Пиацола във Вашия концерт?

Първото, което ги свързва, е че и двамата композитори са музиканти, а второто е, че и двамата са написали цикъл от 4 концерта, който са нарекли „Годишните времена“. Вивалди и Пиацола имат различно усещане за годишните времена, оттам и предизвикателството да ги събереш в един концерт. Още по-специален е Вивалди, защото неговите „Годишни(те) времена“ са най-записваните в цял свят творби и имат много различни интерпретации. Затова е необходимо много да се внимава, за да не прозвучи концертът като някои от тези записи. Трябва да си оригинален, иначе ще поднесеш само едно поредно изпълнение на Вивалди, а публиката не иска това.

Пиацола пък стои много интересно до Вивалди, най-малко защото двамата ги делят 300 години. Освен това Пиацола е аржентинец и няма как да избяга от тангото, то е в кръвта му. Любопитно е, че първоначално Пиацола е писал оригиналите на „Годишните времена“ само за своя оркестър.  

Как дойде решението да сте едновременно диригент и солист цигулар?

В случая не бих се определил като диригент, но точно тези две произведения е по-добре да се изпълняват без диригент. Така естествено се получава добър баланс между солиста и оркестъра и оркестърът съответно слуша повече солиста, вместо диригента. Всъщност диригентът почти няма функция в този концерт, аз само подавам темпата отвреме навреме и това е всичко.

28 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

В навечерието на Националния празник на България, на 28.02.2022 г. екип на Държавна опера Варна поднася концерт спектакъл с творби от Д. Христов, П. Владигеров, Д. Ненов, Ф. Кутев, Т. Попов, М. Големинов, Г. Костов, А. Йосифов и други български композитори, които влизат в емоционален диалог със стихове от български поети и писатели. Участват Ирина Жекова – сопран, Михаела Берова – мецосопран, Пламен Райков – тенор, Пламен Георгиев – актьор, Стефан Бояджиев – пиано, Руслан Павлов – пиано и Радостин Златинов – кларинет. В този специален концерт те ще вложат енергията на българското светоусещане и своите размисли за свободата. 

18 и 19 декември 2021, 12:00, Главна репетиционна зала

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява кастинг за мюзикъла „Красавицата и звярът“ (Beauty and the Beast – Musical), музика Алън Менкен, текст Хауърд Ашман и Тим Райс, сценарий Линда Улвъртън. Диригент Страцимир Павлов. Режисьор Петко Бонев, хореограф Анна Пампулова.

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

17 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

100 години от рождението на голямата певица, играла още в първата постановка от летоброенето на Варненска народна опера и оставила ярка диря след себе си . 

Със спектакъл на премиерната от тазгодишното издание на Опера в Летния театър постановка на „Риголето“от Верди на режисьорката Сребрина Соколова Държавна опера Варна отдава почит на 17 ноември, 19.00, Основна сцена, на сопраното Йорданка Тенчева, една от първите прими на Варненската опера, играла още в „Продадена невеста“ през 1947 година, първата постановка от летоброенето на оперния театър. В ролята на Джилда, една от коронните роли в репертоара на Йорданка Тенчева, ще се представи великолепната Ирина Жекова, която е имала шанса да почерпи от опита на голямата певица в последните години от живота й. Коронни са ролите в „Риголето“ за всички солисти - Ирина Жекова като Джилда, Пламен Димитров като Риголето и Валерий Георгиев като Херцогът на Мантуа.

За пръв път на диригентския пулт на Варненската опера ще застане италианският диригент Алфредо Сорикети, артистичен и музикален директор на Stagione Lirica Civitanova all’Opera и на Orchestra Sinfonica Puccini. Преподава оркестрово дирижиране в различни майсторски класове, както симфоничен, така и оперен репертоар. Дирижирал е в над 20 страни в Америка, Европа и Азия в престижни концертни зали, работи с филхармоничните оркестри на Франция, Южна Корея, Мексико и др. Оперният му репертоар включва: „Травиата“, „Риголето“ на Верди, „Бохеми“, „Мадам Бътерфлай“, „Сестра Анджелика“ на Пучини, „Евгений Онегин“ на Чайковски, „Севилският бръснар“ на Росини, „Вълшебната флейта“ на Моцарт и много други, като си сътрудничи с певци като Райна Кабаиванска, Инес Салазар, Рикардо Занелато, Соня Генаси, Сузана Бранкини и др.

25 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

На 25 февруари 2022 г., по повод 80 години от рождението надългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, екипът на оперния театър му посвещава спектакъла на „Макбет“ от Дж. Верди, неговата последна постановка. Той беше щастлив да съпреживее премиерата й в ММФ „Варненско лято“ 202О, под диригентството на Найден Тодоров, със звездното участие на Александрина Пендачанска – дебют в ролята на Лейди Макбет и Кирил Манолов – Макбет. Сега диригент на спектакъла ще бъде Маестро Якопо Сипари Ди Пескасерели от Италия, а в главните роли ще видим също прекрасни артисти с техни коронни превъплъщения - Габриела Георгиева – Лейди Макбет, Пламен Димитров - Макбет, Иван Момиров – Макдъф и Гео Чобанов - Банко.

КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си образование - театрална режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна режисура при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в създаването на свой оригинален стил и висока театрална естетика. Кузман Попов, който посвети 48 творчески години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична взискателност близо 150 драматични и оперни постановки, сред тях на почти всички знакови опери от световната съкровищница, като "Травиата", "Аида", "Трубадур", "Бохеми",  "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", „Едип цар“, "Отело", "Бохеми", „Княз Игор“, „Норма“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“ и др.

Авторският натюрел на Кузман Попов триумфира в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той създаде вълнуващи образци на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати принципите на класическата режисура с усета си за съвременност и така придаде нов блясък на операта.

„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.

Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.

Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) - солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ - Симфоничен концерт под диригентството на Маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В програмата: Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп.102 от Йоханес Брамс, солисти Джакомо Бианки и Амедео Чикезе. Премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс, солист Боян Бъчваров. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.

Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.

Джакомо Бианки (цигулка) и Амедео Чикезе (виолончело) - солисти на Концерта за цигулка и оркестър от Йоханес Брамс, представят творбата и уникалните инструменти, на които имат привилегията да свирят

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ - Симфоничен концерт под диригентството на Маестро Григор Паликаров, постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В програмата: Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп.102 от Йоханес Брамс, солисти Джакомо Бианки и Амедео Чикезе. Премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс, солист Боян Бъчваров. Оркестър на Държавна опера Варна.

МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

БОЯН БЪЧВАРОВ - СОЛИСТ НА ПРЕМИЕРАТА НА СИМФОНИЯ №3 "ОРГАНОВА" ОТ КАМИЙ СЕН САНС

Симфоничен концерт - 18 февр. 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й. Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в ла минор, оп. 102 и премиера на К. Сен Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна

"Животът и творчеството на Сен-Санс са свързани с органа през целия му живот. Още първата му работа след завършването на Парижката консерватория е като органист в една парижка църква. Но третата симфония е връх в творчеството му, където се съединява симфоничното му майсторство с използването на пиано и орган. Тук органът не е толкова солов инструмент, а по-скоро се вплита в звуковата тъкан на оркестъра, като допълва и обогатява звучността на оркестъра.

 

МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

18 февруари 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й.Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в Ла минор, оп.102, К.Сен-Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна.

ДЖАКОМО БИАНКИ започва да свири на цигулка на 6-годишна възраст и две години по-късно вече учи в консерваторията "Дж. Верди" в Комо под ръководството на Маестра Ливия Балди. През февруари 2008 г. завършва с пълно отличие консерваторията, а през февруари 2011 г., също с отличие завършва и двегодишен майсторски курс при маестро Алесандро Перпич във Ферара. Посещава тригодишния курс на Маестро Роберто Ранфалди в Академията за висша специализация Перози в Биела. По време на обучението си участва в майсторски класове на изтъкнати цигулари като Роланд Балдини, Крищоф Вегржин, Стефано Монтанари, Марко Роляно, Стефано Паляни, Мариана Сирбу, Оливие Чарли, а през 2008 г. в Академията Chigiana в Сиена е ученик на Giuliano Carmignola.

Йоана Железчева пред Виолета Тончева за работата си над вокалния образ на Турандот преди дебюта й в едноименната опера на Пучини на сцената на Държавна опера Варна; за Гена Димитрова като най-добрата Турандот, партньорите на сцената и защо дължи любовта си към операта на Варненската опера.

„Турандот“ - 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Какво представлява за теб ролята на Турандот?

В личното ми израстване като солист с тази роля прескачам няколко стъпала. „Турандот“ е една от най-често изпълняваните творби на Пучини, защото е колоритна и много се харесва на публиката. Винаги, когато се ражда нова Турандот, оперната действителност се променя. Турандот е една от най-трудните роли за драматичен сопран в оперната литература, може би дори най-трудната. Тя изисква специална постановка във вокален аспект и пълнокръвно артистично превъплъщение. За да пееш добре тази роля, е нужен най-напред, разбира се, гласът на Турандот, но оттам нататък трябва да преодолееш многобройните препятствия в изграждането на партията и образа.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

18 февр 2022, 19.00, ФКЦ

Диригент Григор Паликаров. Солисти: Джакомо Бианки (цигулка), Амедео Чикезе (виолончело), Боян Бъчваров (орган). Програма: Й.Брамс – Концерт за цигулка, виолончело и оркестър в Ла минор, оп.102, К.Сен-Санс – Симфония №3 «Органова». Оркестър на Държавна опера Варна.

Когато неотдавна стана известно, че Григор Паликаров ще бъде постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, именитият маестро обеща, че в началото на 2022 година ще направи варненска премиера на Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс. И спази обещанието си: „Варна разполага с прекрасен инструмент във Фестивалния и конгресен център и чудесен органист в лицето на Боян Бъчваров, така че аз отдавна търся подходящ момент за реализация на моята идея за Симфония №3 «Органова» от Камий Сен Санс. Всъщност идеалният момент никога не настъпва, освен ако човек не си го направи сам. С оглед на постиженията, които имаме с оркестъра на Държавна опера Варна, особено при последния концерт, когато изпълнихме премиера на симфоничната поема „Смърт и просветление“ от Рихард Щраус, сметнах, че „Органова симфония“ ще бъде една естествена следваща стъпка. Самият Сен Санс казва, че в тази симфония е вложил цялото си майсторство и наистина тази творба е изключително интересна, богато оркестрирана, предизвикателство за оркестър и диригент и в този ред на мисли тя е прекрасна част от една симфонична програма“, обяснява Маестро Паликаров.

На 7 ноември 2021 г. след тежко боледуване почина дългогодишният тенор на Варненската опера Евгени Леков.

Роден на 2 декември 1932 г. Евгени Леков завършва средното си образование в Лом и по-късно учи пеене при проф. Мара Цибулка и Ана Кирова. По време на военната си служба става солист на Ансамбъла при Дома на офицера в Сливен. Там, през 1955 г. пее и първата си оперетна роля – Петър от “Наталка Полтавка”, която поставя началото на творческата му кариера. Последователно работи в естрадния театър в Лом, Драматично- музикалния театър в Пазарджик, Сливенска работническа опера, Ансамбъл на БНА, а през 1969 г. постъпва във Варненската народна опера.

Оперният певец е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Палма де Майорка и Мадрид – Испания, участвал е в концерти в Русия, Германия, Куба, Чехия, Югославия и др. Концертният репертоар на артиста включва почти всички известни арии за тенор; руски, съветски и български песни. Леков е участвал в над 2000 концерта. Има записи за Радио София и Балкантон.

Yважаеми зрители,

Балетния спектакъл "Вечер на съвременната хореография" предвиден за 08.02.2022 г. се отменя.

Зрителите могат да презаверят билетите си за друг спектакъл на касата на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Маестро Григор Паликаров е удостоен с наградата "Златна лира" 2021 на Съюза на българските музикални и танцови дейци за изключителен принос към българското музикално изкуство и по повод 50-годишнината му.

Високото отличие бе връчено на юбиляра в началото на Симфоничния концерт, с който на 5 ноември екипът на ТМПЦ - Държавна опера Варна отбеляза личния празник и успешния творчески път на именития диригент, познат с изкуството си на няколко континента, а от този сезон и Постоянен гост диригент на оперния театър в морския град. Тази "Златна лира" Григор Паликаров прибавя към предишните си две награди "Кристална лира" и така става носител на всички лири  на СБМТД.

Оркестърът показа отношението си към маестрото по възможно най-добрия начин - с блестящите си интерпретации на Дмитрий Шостакович – Празнична увертюра, Роберт Шуман – Концерт за пиано и оркестър със солист талантливия млад пианист Ивайло Василев и Рихард Щраус – Симфонична поема „Смърт и просветление“ – премиера за Варна. Красива и виртуозна, предизвикваща сериозен размисъл в тези ковид времена, планирана от диригента в навечерието на Архангелова задушница... Получило се случайно, а може би не...

Актьорът от Народния театър „Иван Вазов“ МИХАИЛ ПЕТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за „Оркестър без име“ като един от петте най-добри български филми; за мюзикъла „Оркестър без име“ като достойно продължение на филма с други средства; за колоритния образ на Миташки и негативните черти в характера на българина, които за съжаление се задълбочават; за мюзикъла като синтетично изкуство и свеж полъх във време на изпитания. 

-Сигурно харесвате филма „Оркестър без име“...

-Ако подберем най-добрите български филми, „Оркестър без име“ във всеки случай ще бъде в петицата на тази класация. Във филма участват прекрасни млади актьори, които по-късно, благодарение и на този филм, се развиха и получиха голяма популярност. Сега се срещаме с този материал на Станислав Стратиев, вече в сценичен вариант на Борис Панкин. Постановката не отразява точно филма, защото междувременно изминаха 40 години, нещата се менят, животът се променя, а с него се променят и хората. Има детайли, които са осъвременени и според мен звучат по-актуално. Мисля, че се получи едно достойно продължение на филма „Оркестър без име“, вече в жанра на мюзикъла.

„Магьосникът от Оз“ – 6 декември 2021, 19.00, Основна сцена
 
Уважаеми зрители, младите таланти от Варненската детско-юношеска опера ви очакват за своя любим мюзикъл „Магьосникът от Оз“, реж. Костадин Бандутов, дир. Ганчо Ганчев, не на 11 ноември, както беше запланувано, а на 6 декември 2021 г. Часът остава същият - 19.00, както и мястото - Основна сцена на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Закупените билети важат без заверка.
 
Благодарим за разбирането и бъдете здрави!

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО „ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“, 40 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Как Мариан Бачев, Николай Дограмаджиев, Борислав Веженов, Волена Апостолова, Димитрина Германова и Йоан Попов виждат своите герои в мюзикъла „Оркестър без име“ и как се отнасят към актьорите, пресъздали същите герои преди 40 години в култовия филм „Оркестър без име“.

 

Маестрото за намеренията си като постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, за своите избори през годините и за симфоничния концерт на 5 ноември 2021 г., с който екипът на оперния театър ще отбележи 50-годишнината му. 

Да се казваш Григор Паликаров и да си на 50, е прекрасно…

Ако другите така мислят, това е добре (смее се). Аз за себе си не мога да определя.

От позицията на успял диригент, композитор, пианист, преподавател в Националната музикална академия; с висок коефициент на интелигентност – два пъти преседател на „Менса“ България, и не на последно място – човек с чувство за хумор, как все пак ви изглежда това 50 на попрището жизнено в средата?

Може би е най-добре да започна от края на въпроса. Ако е вярно, че човек е на толкова години, на колкото се чувства, то аз не разбрах кога минаха тези години. Сякаш вчера бях на 20, 25 и кога станаха двойно повече, не усетих. Но пък е казано, че истински диригент се става от 45, 50 години нататък, затова се надявам, че най-доброто предстои (смее се). Човек трябва да гледа винаги с чувство за хумор на тези неща. Спомням си, че при мен най-притеснително дойде смяната на двойката отпред с тройка, след това спрях да обръщам внимание на годините и дано още дълго време да бъде така.

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

 

Маестрото за намеренията си като постоянен гост диригент на Държавна опера Варна, за своите избори през годините и за симфоничния концерт на 5 ноември 2021 г., с който екипът на оперния театър ще отбележи 50-годишнината му. 

Да се казваш Григор Паликаров и да си на 50, е прекрасно…

Ако другите така мислят, това е добре (смее се). Аз за себе си не мога да определя.

От позицията на успял диригент, композитор, пианист, преподавател в Националната музикална академия; с висок коефициент на интелигентност – два пъти преседател на „Менса“ България, и не на последно място – човек с чувство за хумор, как все пак ви изглежда това 50 на попрището жизнено в средата?

Може би е най-добре да започна от края на въпроса. Ако е вярно, че човек е на толкова години, на колкото се чувства, то аз не разбрах кога минаха тези години. Сякаш вчера бях на 20, 25 и кога станаха двойно повече, не усетих. Но пък е казано, че истински диригент се става от 45, 50 години нататък, затова се надявам, че най-доброто предстои (смее се). Човек трябва да гледа винаги с чувство за хумор на тези неща. Спомням си, че при мен най-притеснително дойде смяната на двойката отпред с тройка, след това спрях да обръщам внимание на годините и дано още дълго време да бъде така.

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

Държавна опера Варна чества 50-годишнината на изтъкнатия диригент със Симфоничен концерт на 5 ноември 2021, 19.00, Основна сцена

Маестро Григор Паликаров:

„Приех с удоволствие предложението на госпожа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, да бъда Постоянен гост диригент на Държавна опера Варна от сезон 2021/22. С нея работим прекрасно повече от 10 години, може да се каже, че и досега съм дирижирал постоянно тук, но сега това е вече официализирано. Позицията на Постоянен гост-диригент за мен е едновременно престиж и отговорност. С Оркестъра на Варненската опера имаме много съвместни изяви – оперни, балетни и симфонични, и аз се надявам това да продължи и в бъдеще. В качеството си на Постоянен гост диригент ми се иска да обърна специално внимание на оркестъра, защото оркестърът е гръбнакът на всеки оперен театър.

Приятно ми е, че няколко дни след рождения ми ден ще дирижирам варненските симфоници. Всъщност този концерт беше отдавна планиран, но ръководството ме изненада с идеята да го обвърже с мое честване. Започваме с Празнична увертюра от Дмитрий Шостакович, като по повод 115 години от рождението на композитора, в операта ще бъде експонирана документалната изложба „Дмитрий Шостакович и България“. Трябваше да продължим с Концерт за пиано и оркестър на Ференц Лист, но след като в последния момент се разбра, че Пламена Мангова не може да участва, ще изпълним Концерт за пиано и оркестър в ла минор, оп. 54 от Роберт Шуман със солист прекрасния млад пианист Ивайло Василев. Ще завършим програмата с едно предизвикателство към Варненския оркестър – Рихард Щраус и неговата симфонична поема „Смърт и просветление“. Трябва да създаваме предизвикателства, с тях израстваме и това е важно.“

ОЧАКВАЙТЕ ИНТЕРВЮТА С МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ в БНТ 2 „Линия Култура“ днес от Варна, в Портал Култура и в БНР – Радио Варна.

ХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия пренос на „Оркестър без име“ от филмовия екран в едноименния мюзикъл и музикалната селекция на режисьора Борис Панкин със златни български хитове; за хода на времето и запазеното място на „Оркестър без име“ в него; за 70-те години на миналия век като импулс за сценографската среда и костюмите; за хармонията между цветовете и еклектиката, присъща на самата природа на лутащите се герои; за любимата песен и голямата тема „Оставаме“...

„Оркестър без име“, създал си име на един от култовите български филми, се пренася от екрана в едноименния мюзикъл с премиера във Варна на 4, 5 феврури 2022 г. Как изглежда този творчески пренос?

Филмът на Станислав Стратиев и Людмил Кирков е изходен материал за мюзикъла, още повече че филмът е натрупал своя завидна биография в годините. Но в мюзикъла звучат много повече парчета с хубава българска популярна музика, подбрана от режисьора Борис Панкин. Той е обвързал селекцията на песните с драматургичния материал, така че песните подкрепят сюжетното действие в емоционален и философски смисъл. Това са златни български хитове на „Тангра“, “Щурците“, „Сигнал“, ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, Васил Найденов и други изпълнители. Може да се каже, че в мюзикъла Борис Панкин добавя към публичния образ на „Оркестър без име“ най-доброто от златното време на българската естрада.

ДАНИЕЛ ЙОВКОВ от ТМПЦ Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ангажимента си като консултант светлинен дизайнер в постановката на операта „Кармен“ от Бизе на режисьорката Вера Немирова в Нюрнбергския държавен театър

Неотдавна се върна от специализация като светлинен дизайнер в Държавния театър Нюрнберг (Staatstheater Nuernberg), разкажи как стана.

Искам най-напред да благодаря на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, като мой работодател и на режисьорката Вера Немирова, които направиха възможна тази моя специализация в Германия. След като за пръв път се докоснах до творческия свят на Вера Немирова във варненската постановка „Графиня Марица“, тя ме покани да бъда консултант светлинен дизайнер за нейната постановка на операта „Кармен“ в Нюрнберг, Германия. За мен беше прекрасна възможност и истинско щастие да работя за изключителната Вера Немирова в Нюрнберг. Времето, което прекарах там от 12 септември до 3 октомври тази година, бе наситено с много впечатления, научих нови неща, натрупах опит, който ще ми бъде полезен.

TOP