ГАЛЕРИЯ
Инициативен комитет за 75-годишния юбилей на Варненската опера
ВАРНЕНСКИЯТ ОПЕРЕН ТЕАТЪР ОТБЕЛЯЗВА 75-ГОДИШНИЯ СИ ЮБИЛЕЙ С БОГАТА ПРОГРАМА
Премиерите на юбилейната Опера в Летния театър – Варна 2022
23 МАЙ 2022 - ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ЗА 75-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
ПОЧЕТНИ КРЕСЛА НА БЕЛЕЖИТИ ТВОРЦИ НА ДТ "СТОЯН БЪЧВАРОВ" И ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА
2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75 - КОСТЮМЪТ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРНА СЦЕНА (1966-1994)
2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75 - ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА
ДЕНЯТ НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ ПРИВЛЕЧЕ УЧЕНИЦИ ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
ЕМОЦИОНАЛНА СРЕЩА С МАЕСТРО ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
С „ПРОДАДЕНА НЕВЕСТА“ ЗАПОЧВА ЛЕТОБРОЕНЕТО НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
СКУЛПТУРНИЯТ ПОРТРЕТ НА ПЕТЪР РАЙЧЕВ ЗАЕМА ДОСТОЙНО МЯСТО В ОСНОВАНАТА ОТ НЕГО ВАРНЕНСКА ОПЕРА
Варненската опера е единственият оперен театър в България с бюст паметник на своя основател
Премиера на „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева, изд. ФИЛ 2022
Книга „Пристрастно. Операта на Варна“ от Виолета Тончева
Варненската опера е единственият оперен театър в България с бюст паметник на своя основател
„Виж звездите“ – изложба астрофотография на тенора Емил Иванов
Над 50 000 зрители са гледали представления на Варненския театър през 2022 г.
ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА ПОДПИСА ПРОТОКОЛ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО С КОНСЕРВАТОРИЯ „ДЖУЗЕПЕ МАРТУЧИ“ В САЛЕРНО
ДОГОВОР ЗА ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ ОПЕРНИТЕ ТЕАТРИ НА ТИРАНА И ВАРНА
130 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ПЕТЪР РАЙЧЕВ
Роден 9 март 1887 във Варна – починал 31 август 1960 в София
Официалната регистрация на Варненската опера е на 6 април 1947 г., а последващото й официално откриване е на 1 август същата година, с професионален ръководен и постановъчен екип - Стефан Николаев - директор, главен худ. ръководител и режисьор - известният български певец Петър Райчев, варненецът, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България на пресижните оперни сцени – Болшой театър, Миланската скала, Метрополитън опера и др.
Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор - Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници - Асен Попов и Владмир Мисин. Като цяло, операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в «камерен» състав от 10 балетисти.
Любопитен момент е оперният оркестър, чиято роля Симфоничният оркестър съвместява до края на 1959 г., когато - под председателството на Главния диригент Йоско Йосифов, се провеждат и първите конкурсни изпити, за сформиране на самостоятелен оперен оркестър. От 1 април 1960 г. са назначени: Тодор Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил Цонев - валдхорна, към които впоследствие са назначени и други оркестранти от Симфоничния оркестър. Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.
На 7 септември 1947 г. се е състояла оперната постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947 -1948) на новооткритата Варненска опера. Диригент Руслан Райчев, режисьор Петър Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли по автора - П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов, Н. Йорданов, Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър и първото - «Вход с покани».
60 г. от откриването на новия Летен театър в Морската градина, построен в амфитеатрален стил, по проект на архитект Чолаков
Снимки с оригиналните дървени акустични пейки на театъра от книгата на балетния специалист и журналист Джон Грегъри „Варненската балетна олимпиада”, издадена и представена на XI Балетен конкурс Варна – 1983, специално посветена на конкурса.
30 ЮЛИ 1957 – ЕПОХАЛНО СЪБИТИЕ В БЪЛГАРСКАТА МУЗИКАЛНА ИСТОРИЯ
На 30 юли 1957 г. Варненската опера създава епохално събитие в българската музикална история. ПОСТАНОВКАТА НА „АИДА” ОТ ВЕРДИ, С КОЯТО ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА ОТКРИВА НОВИЯ ЛЕТЕН ТЕАТЪР НА ВАРНА, Е ПЪРВАТА МАЩАБНА ОПЕРНА ПРОДУКЦИЯ НА ОТКРИТО В БЪЛГАРИЯ. Това е съзнателен исторически аналог с италианския оперен фестивал „Arena di Verona”, открит на 10 август 1913 г., също с „Аида”, в чест на 100-годишнината от рождението на Верди. Идеята е на Емил Трифонов, директор на Варненската опера за периода 1956 -1965 г., а постановката е осъществена от творческия екип: Йоско Йосифов - диригент, Николай Николов - режисьор, Мариана Попова - художник, Петко Мечков - хормайстор, Пенка Стойчева – балетмайстор, главните роли участват: Тодор Костов - Радамес, Янка Кючукова - Аида, Станка Николова - Амнерис, Николай Йорданов - Амонастро и Стефан Циганчев - Рамфис.
С този визионерски творчески акт Варненската опера възстановява прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. и под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно с международен статут като ММФ „Варненско лято” утвърждава традицията на четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт.
В този смисъл отбелязваме:
ТРИ ЗНАМЕНАТЕЛНИ ГОДИШНИНИ НА 30 ЮЛИ 2017
60 години от „Аида” на Варненската опера - първата мащабна оперна продукция на открито в България;
60 години от възраждането чрез Варненската опера на първите в България и Варна „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. под името Музикален фестивал „Варненско лято”. Получил по-късно международен статут, той влиза в европейската музикална история като четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент след Залцбург, Верона и Байройт;
60 години от откриването на Летния театър във Варна.
Снимка в стария Летен театър с организатори и участници в Тържествата от 1926 г., ведно с историческия „Позив към българския народ” и емблемата на Летните музикални тържества.
Тържествата от 1926 г. са проведени за първи път под името "Български народни летни музикални тържества" в периода 23 юли - 1 август 1926 г. в стария Летен театър, построен от дърво вМорската градина, на мястото на сегашната Астрономическа обсерватория.
Това „първо всенародно музикално дело” е плод на гражданската инициативност на „Културно-просветно читалищно дружество – Варна”, основано на 5 януари 1926 г. за реализацията и на първата за България фестивална идея: "Да се обединят най-добрите музикални сили на страната, в популяризирането на българската музикална култура и изпълнителско изкуство!”
Исторически „Летните музикални тържества” са първият музикален фестивал в България и четвъртият в Европа, след предшестващите го три, с най-дългогодишна традиция летни европейски фестивали, основани в същия идеен контекст на Варненскатафестивална инициативност, в областта на сценичните изкуства: Залцбург – градът на Моцарт, открит на 22 август 1920 г.; Верона - открит на 10 август 1913 г., с операта „Аида” на сцената на „Arena di Verona” и „Вагнеровият” фестивал в Байройт – открит на 13 август 1876 г.,с операта "Рейнско злато" - дирижирана лично от Вагнер, на сцената на уникалния и оригинален „Festspielhaus”, построен по идея и архитектурен замисъл на самия Вагнер.
През есента на 1966 г. със специално решение на правителството името на фестивала „Варненско лято” е прието за официално, с жанрови обхват на симфоничната, хоровата и камерната музика, както и музикално-сценичните изкуства – опера и балет.
Премиери в юбилейния сезон
„Лучия ди Ламермур”
Операта на Гаетано Донцети, чиято премиера е предвидена за 24 и 27 февруари 2017, е сред безспорните белкантови образци. Драматичният сюжет по романа на Уолтър Скот, мелодичната и емоционално обагрена музика, палитрата от ярки образи, привличат вниманието и интереса на изпълнителите и публиката от цял свят вече повече от 180 години. В постановката режисьорът Огнян Драганов и сценографът Салваторе Русо предлагат впечатляващо зрелище с костюми от епохата, аксесоари и съвременни мултимедийни решения. Диригент Маестра Вилиана Вълчева,
„Котките”
Освен към класическия оперен и оперетен репертоар, трупата на Държавна опера Варна се обръща все по-често и към жанра мюзикъл. След световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродуейския автор Ив Деска Варненската опера ще представи хитовото заглавие от последните три десетилетия „Котките”. Горещо приветствана едновременно от критиката и публиката, продукцията печели множество награди, между които за най-добър мюзикъл на името на Лорънс Оливие и награда "Тони". Лондонската постановка се играе 21 поредни години, а тази на Бродуей - 18, с което и двете поставят рекорди по дълготрайност и актуалност. Мюзикълът, адаптация по романа на нобеловия лауреат Т. С. Елиът "Популярна книга за котките от Стария Опосум", е виртуозен синтез на А. Л. Уебър между музика, танц и поезия. След „Исус Христос суперзвезда“ и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, това ще бъде третата творба от световнопризнатия майстор на мюзикъла, която Варненската опера поставя. Премиерата през април подготвят режисьорът Светозар Донев, художникът Иван Токаджиев, хореографът Анна Донева и диригентът Страцимир Павлов.
„Манон Леско”
Шедьовърът на Джакомо Пучини е създаден преди повече от 120 години, но се играе сравнително рядко заради многобройните трудности пред вокалните и оркестровите изпълнители. Автори на либретото са Марко Прага, Доменико Олива, Руджиеро Леонкавало, Луиджи Илика, Джузепе Джакоза, самият Пучини и Джулио Рикорди, които се опират върху романа на Антоан-Франсоа Право „Историята на кавалера де Грийо и на Манон Леско”, познат повече като „Абат Прево”. Манон е млада жена, която вместо да следва предрешената си съдба и да иде в манастир, се оказва в обятията на истинската си любов де Грийо. Идилията трае, докато парите свършат. Безпаричието заличава роматиката от съзнанието й и тя избира заможния рентиер Жеронт дьо Равоа, за да разбере по-късно, че е сгрешила. Режисьор е Александър Текелиев, диригент Ян ван Маанен, сценограф Пиер Паоло Бислери, костюми Светла Калайджиева. Премиерата предстои в Опера в Летния театър – Варна 2017.
Виолета Тончева
ПОРТРЕТ НА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ ОТ МАРИНА ЧЕРТОВА ЗА СПИСАНИЕ “BIOGRAPH”
- Доайенът на българските диригенти размахваше енергично палката и на 90 години
- Музикантът е сред любимите ученици на великия Караян
- Уволнен е като директор на Варненската опера през 70-те заради отказа му да вземе партийния секретари жена му на турне в Испания
„Музиката е моят живот. Тя ме прави истински щастлив. На нея дължа прекрасни приятелства, стотици турнета, хиляди постановки и срещи с публиката. Аз обичам певците и хората, с които работя. Мой принцип в живота е винаги да правя добро. Вярвам в доброто. Уви, сблъсквал съм се поговорката, че няма ненаказано добро. Бил съм предаван много пъти от най-близките си помощници. Но забравям лошите неща веднага и никога не отмъщавам. Държа на хармонията между хората, както и на хармонията в музиката.“ Тези мисли сподели приживе пред BIOGRAPH световноизвестният диригент Борислав Иванов преди да навърши 90 години на 2 август 2021 г. Маестрото почина на 22 януари т.г.
Разговорът с маестрото се състоя край Вълшебния извор в Девня – негово любимо място. Там бликат прочутите Девненски извори, които са най-големите карстови извори в България. Маестрото е роден в някогашното село Девня. След завършване на училище започва да работи в тамошните мелници - пълни чувалите с брашно, мери ги на кантар и ги записва в отчетната книга. 30 години по-късно той покорява световните сцени като диригент. Борислав Иванов притежаваше невероятна енергия и несломим дух, които му помогнаха да работи до края на земните си дни. Доайен на българските диригенти с най-много изяви в чужбина, той е дирижирал над 4500 спектакъла на 4 континента, от тях 2500 спектакъла и концерти в България и 2000 концерти и спектакли по света. Той и бе най-възрастният действащ диригент в света. За последно уважаваният маестро застана на пулта, за да дирижира оперната гала по случай своя юбилей през август миналата година в Летния театър във Варна. В прекрасна кондиция и с безупречен бял костюм Борислав Иванов дирижира може би най-емоционалната оперна гала в 70-годишния си творчески път. Направи го със замах, прецизност и аристократично достолепие. Притежаваше и особено благородство и великодушие, което музикантите усещаха. В оперите у нас и по света, където е триумфирал, на летните фестивали и на още хиляди други музикални прояви, диригентът бе посрещан като рок звезда. Публиката искрено му се възхищаваше, радваше му се, даряваше го с бурни овации и десетки хиляди зрители са му искали автограф след спектакли и снимки за спомен с него. „Децата ми казват, че съм много земен човек. Аз се отнасям естествено с всички хора – от царя до пъдаря. Някой, който много се надува значи в него има празни места“, коментира маестрото пред BIOGRAPH. „Отнасям се с голямо уважение към професията си и смятам, че облеклото на диригента е външният израз на това отношение и към професията, и към оркестъра, и към солистите, и към публиката. Не приемам никакво друго облекло освен черен фрак или смокинг с бяла папионка. На вечерните спектакли в Летния театър във Варна задължително излизам с бял костюм и червена папионка и със специално ушити ризи, също бели, което прави диригента по-ясно видим за музикантите и солистите“, обясни външните тънкости на занаята именитият майстор на палката. „Още Станиславски е казал, че в изкуството трябва да има 50% емоция и 50% разум. Когато се премине тази граница в полза на разума става скучно. Когато се премине в полза на емоцията става смешно. Всичко трябва да е много премерено. Диригентът трябва да има дарба и още по рождение да владее способността да влияе на музикантите, да ги настройва на вълната, на която той мисли. Да обедини мисленето, да изпрати мисловен сигнал към оркестъра, така че музикантите да направят това, което диригентът иска. Това нещо не се учи. Или го имаш, или го нямаш. Затова диригенти, които го нямат, махат повече, и стават смешни“, коментира любимият ученик на великия австрийски диригент Херберт фон Караян. „От Караян съм научил, че вътрешният ритъм е най-важен. Когато ти вътрешно чувстваш ритъма на произведението, оркестърът и хорът го усещат, чувстват го и те следват“, разказа Борислав Иванов.
Интервю на Виолета Тончева с големия български тенор Арсений Арсов по повод 35-годишната му сценична дейност
Арсений Арсов е солист на Варненската опера, на международната оперна компания „Eurostage”, гост-солист на Софийската национална опера. Пял е на престижните оперни сцени в Мадрид, Барселона, Амстердам, Лисабон, Атина, Рим, Хага, Хараре, Будапеща, Прага, Монте Карло, Линц, Берлин, Кайро, Пекин, Сеул, Москва, Лозана, Цюрих, Тел Авив и др. Спечелил е редица национални и международни конкурси, носител е на награда „Варна” за 2008 година. През 2012 година е удостоен със «Златна лира» на Съюза на българските музикални и танцови дейци за високи постижения в областта на оперното изкуство. През 2016 година, по повод 35-годишната му творческа дейност, е отличен с Почетен знак за заслуги на кмета на Община Варна.
Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор със специалния концерт „Историята на една любов” на 26 ноември 2016 г. от 19 часа. В концерта ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци OdessosDance. Водещ Кирил Аспарухов
- Историята на една любов – какво красиво обобщение за смисъла на един живот, отдаден на операта. Кога започна тази любовна история?
- Моята покойна майка ме заведе на опера, когато бях на 4 години. Играеха „Риголето”, нищо не разбирах, но бях запленен от видяното. По-късно разбрах, че това е било дипломната работа на Сабин Марков, а след години съдбата ме събра с този баритон на сцената на „Еркел Театър” в Будапеща, пак в „Риголето”.
Като ученик във Френската гимназия вече имах активно отошение към операта и редовно посещавах спектаклите на Варненската опера. Тогава певците работеха с двама вокални педагози Веселина Зафирова и Вяра Здравeва. Веселина Зафирова изигра решаваща роля в развитието ми като певец. Тя ме подготви за Академията само за 3 месеца и така любовта ми към операта се превърна в историята на моя живот.
Другата личност, която ме посвети в изкуството на операта е моят вокален педагог проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Тя ми разкри постулатите на италианското пеене. То изисква непрекъснато усъвършенстване и непрестанна борба със самия себе си. Трябва непрекъснато да се бориш, да спазваш режим, да отбягваш лютиво, сладолед, газирани напитки, преди концерт задължително да се концентрираш, да се подготвиш ментално за предстоящото изпитание. Не може ей така да се отпуснеш щастливо и да излезеш на сцената.
- Кои са принципите или събитията, определили творческото ти развитие в годините?
Росини счита, че са необходими минимум 7 години за придобиването на добра певческа техника. На великата Мария Калас са й били необходими 20 години, за да стигне до Миланската скала. Неслучайно именно тя осмисля драматургически фиоритурните белкантови фрази. Приближавайки се максимално до мисленето на композитора, тя дава театрално обяснение на музиката в белкантово построената фраза и в това се състои част от нейния огромен принос в оперната история.
Спомням си в тази връзка и изключителните Мария Бохачек и Тодор Костов, които във варненската постановка на „Норма” от 1974 г. постигнаха апотеоз на белкантото.
Прелом за мен беше постановката на Димитър Узунов „Силата на съдбата” от 1970 г., в която този оперен певец, един от най-значимите в историята ни, внесе в режисурата своята певческа индивидуалност. Изхождайки от същността си на певец, в качеството си вече на режисьор, той беше обърнал внимание не само върху големите роли, но и върху т. нар. компримарии - второстепените роли, застъпени от големи певци. Малките роли са важен компонент, без тях не може да се получи хомогенно представление. Съвършенството на тази постановка ме накара да се влюбя завинаги в операта.
- Златен период за Варненската опера...
- Тогава пееше плеяда от великолепни певци – Стефан Циганчев, Ранко Дюлгеров, Михаил Зидаров, Лиляна Анастасова, Ваня Кокошарова, Йорданка Тенчева. През 1981 година, когато аз постъпих на работа във Варненската опера, щатът беше с 42 солисти.
Освен работата с големи професионалисти, силен тласък в кариерата ми дадоха и спечелените международни конкурси. Става дума за „Чайковски” - Москва 1986, „Мария Калас” - Атина 1987 и „Монте Карло”, също 1987 година. В журитата на тези конкурси присъстваха имена от ранга на Джузепе ди Стефано, Луиджи Алва, Ирина Архипова, Илеана Котрубас, Зинка Миланова - Кунц и други световноизвестни певци. Оценката им бе високо признание за мен. Още когато бях на 30-32 години, ме признаха за певец от европейски мащаб, а това дава криле на младия певец.
От голямо значение е и опитът, натрупан на сцената на Варненската опера. Вярваха ми и ми даваха много роли, но никога не ми позволяваха да пея роли, за които не съм готов. Тези 35 години на оперната сцена за мен са един синоним на нескончаема и томителна борба за доказване. Болен, с антибиотици, съм пял, имал съм и несполучливи спектакли. Една постоянна борба, но не винаги победа. Никой не предполага какъв каторжен труд стои зад това творчество. Райна Кабаиванска казва: „Ние оперните певци сме като хубавото вино - колкото повече отлежава, толкова по-хубаво става”.
- Кои са „отлежалите” роли и „отлежалите” изводи от блестящата оперна кариера на Арсений Арсов?
- В репертоара си имам 45 роли, изпял съм 168 пъти „Севилският бръснар”, 145 пъти „Травиата”, 97 пъти „Риголето”, а броят на спектаклите ми е над 1000. Оперният певец трябва да търси във всеки един миг от ежедневието вдъхновение и да не позволява сблъсъка с грозното да го деформира. Не е лесно, но си струва, защото съдбата го възнаграждава. Не е ли истински
подарък от съдбата да бъдеш, макар и само за 2 часа Дукът на Мантуа - Граф Алмавива или Григорий Самозванец, който въпреки деформираното си психическо си състояние, иска да стане цар... Да живееш живота на толкова различни герои на оперната сцена – това е моят подарък.
- И като става дума за изводи и дълъг сценичен опит, какви са наблюденията ти върху развитието на операта в съвременния свят?
- В операта сега става катастрофа, изопачава се самата същност на това изкуство, а това е печално. Чудовищни постановки рушат света на операта и отучват хората от онова прекрасно, което тя носи. Това е пълен упадък и разрушение. На хората им се говорят неистини и им се поднася всякакъв боклук, характеризирайки го като достойнство, а всъщност, това далече не е така. Причина за това е големият егоизъм на режисьoрите, които непрекъснато изтъкват себе си, а какво е това уважение към автора, те не знаят и не искат да знаят. Днес в операта сякаш си попаднал в лудницата, например действието на операта “Сватбата на Фигаро“ се развива в магазин за дрехи втора употреба... Глупавите домогвания на режисьорите всъщност ще бъдат и причината за гибелта на операта един ден. Цялата същност на оперния театър е в пеенето. Съвременните режисьори са музикално полуграмотни хора. Те не познават дълбочината на гласовете, нищо не разбират от пеене, а естетиката на белкантото е нещо излишно за тях, което пречи на тяхното изявяване.
- Ако само авторитарните режисьори са причината, решението би било по-лесно...
- Не само режисьорите. Днес никой не желае да чака, не желае да усъвършенства таланта си. Никой не иска да се самовъзпитава професионално. Операта се превърна в бизнес. А това е фатално. Звездите се създават от пиар отделите на театрите, звукозаписните фирми и телевизиите, а реалните вокални качества нямат никакво съществено определящо значение. Публиката вярва в това, за което и говорят и в това, което й показват.
Публиката трябва да се възпитава, а никой не мисли и не желае да се занимава с това. Светът се измени и това е втората причина за катастрофата на съвременната опера. Някогашният свят на истинските стойности вече го няма. Много е принизен общият културен уровен на певците, при цялата огромна информация, те не знаят елементарните правила, не четат и не проявяват интерес към стойностите в оперния театър и по точно към технологията за тяхното постигане. А това се усеща в пеенето им – безизразно, несъдържателно, без никакъв емоционален заряд.
Просто липсва техническият блясък, дължащ се на тяхната недоученост. Докато певецът е красив, млад и здрав, той може да бъде използван, а после? Аз самият не виждам никаква положителна перспектива в развоя на операта, в която качеството на вокала няма почти никакво значение.
- Песимистична прогноза, която надявам се няма да се сбъдне, въпреки консумеризма на съвременното общество. Човечеството все пак не може толкова лесно да се откаже от духовните потребности. То ще продължава да има нужда от операта и музиката като „откровение, по-възвишено от всяка мъдрост и философия”, ако се позовем на Бетовен, създал онази възвишена и жизнеутвърждаваща Ода на радостта. Каква впрочем е твоята метафора за операта?
- Философски погледнато, пеенето представлява писане върху морския бряг – мине вълната и го заличи. И човек трябва да се наслаждава на тази моментна красота...
- Да приемем това като препоръка на един щастлив тенор...
- Да, аз съм един щастлив тенор. Щастлив съм, че съм в хубава форма и продължавам да пея. Наричат тенора еманация на операта, защото съдържа характеристики на границата между женския и мъжкия глас. Капризен, малотраен и възможно най-труден глас за работа, той носи една универсалност, наситена с голяма изразност, поетика и романтика. Ако ниските гласове ги влече земята, тенорът е устремен в небето, оттам и неговото силно въздействие.
За мен операта е храм, в който се изучават истините за живота. За наученото разказвам в автобиографичната си книга „Разорани бразди”, която ще излезе в началото на следващата година. Преди това каня всички мои приятели на 26 ноември във Варненската опера на концерта ми „Историята на една любов”. Надявам се дотогава да стане готов и юбилейният ми диск „Космични траектории”, в който със сборен оперен оркестър, под диригентството на Марио Манцо, съм записал 20 знакови арии от моя репертоар. „Космични траектории” посвещавам на паметта на майка си.
Прочетете още:
1948 - 2022
Първите балетни събития във Варна са свързани с един от пионерите на това изкуство у нас, възпитаника на немската балетна школа, Тошко Иванов (1912-1995), който създава първите малки хореографии във Варна (1929), а в новосформираната Варненска народна опера (1947) е назначен за солист. Хореограф на първата постановка „Продадена невеста“ от Сметана (1947) е Асен Манолов.
1948 година, в която балетната трупа изнася първия си самостоятелен балетен спектакъл, с едноактните балети „Шехерезада” и „Болеро”, постановки на Асен Манолов, се приема за начало на професионалния балет във Варна. Живко Бисеров жъне успех с хореографията на «Половецки танци» в „Княз Игор” от Бородин (1952), също с балетите «Бахчисарайски фонтан» от Асафиев (1953), «Червеният мак» от Глиер (1954), „Копелия“ от Делиб носи почерка на основоположника на българското балетно изкуство Анастас Петров (1959).
Шанс за варненския балет е срещата в московския ГИТИС между балерината Галина Худа Кули от Баку (1933) и юриста Стефан Йорданов, завършил Хореографското училище в София (1924-1994), които превръщат балета и балетното образование във Варна в своя житейска кауза. В продължение на 25 години (1960-1985) те формират облика на трупата, поставят над 35 нови заглавия и 31 танцови миниатюри в опери и оперети, сред които: „По пътя на гърма“ от К. Караев (1960), „Шопениана“ от М. Фокин (1963), „Жизел“ от Адам (1965, 1976), „Ромео и Жулиета“ от Чайковски (1966), „Лешникотрошачката“ от Чайковски (1969), „Спартак“ от Хачатурян – премиера за България (1977),“Ecce Homo” по музика на Бетовен и Пиацола (1980) и др.
Галина и Стефан Йорданови извеждат балетния състав на Варненската опера на международната сцена в Русия, Италия, Испания, Чехия, Полша и др. Двамата въвеждат първото извънстолично професионално образование по балет във Варна и инициират създаването на първия в света международен балетен конкурс – Варненския (1964).
На балетната сцена във Варна танцуват: Данка Янакиева, Мария Халачева, Здравко Халачев, Ирка Малчева, Хасан Ахмедов, Лиляна Зидарова, Диди Каменова, Людмил Бубов, Георги Нейков и др. Любомир Кацаров и Екатерина Илиева участват в Международния балетен конкурс, в който тя получава III награда и бронзов медал (1965). В следващото поколение се открояват: Светломира Михайлова – примабалерина, Татяна Венциславова, Румяна Малчева, Денко Стоянов, Екатерина Чешмеджиева - примабалерина, Константин Илиев, Румен Стефанов, Евгения Минкова, Илияна Славова, Галина Велчева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Силвия Христова, Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България
След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).
На варненската балетна сцена, привлекателна с високото художествено ниво на своите спектакли, както и с Международния балетен конкурс, се изявяват артисти с блестяща кариера от различни страни: Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Катерина Петрова и Цецо Иванов от Националната опера и балет на България; Марчело Пелицони от Италия, Франциско Руиз от Испания, Елена Свинко от Русия, Мария Кичевска от РС Македония и др.
В момента балетната трупа на Държавна опера Варна е на дълго турне в Мексико, където представя успешно „Лебедово езеро“ от Чайковски, хореография Сергей Бобров.
„Корсар“ от А. Адам, хореография Галина и Стефан Йорданови, със Светломира Михайлова и Георги Нейков. 1968 г.
„Спартак“ от А. Хачатурян, хореография Галина и Стефан Йорданови, с Екатерина Чешмеджива и Константин Илиев. 1977 г. За първи път в България.
„Рахманинов“ по музика на С. Рахманинов, хореография Калина Богоева, с Румяна Малчева и Денко Стоянов. 1993 г.
„Една ръка, едно сърце“ от Л. Бърнстейн. хореография Боряна Сечанова, с Евгения Минкова и Румен Стефанов. 2013 г.
„Лешникотрошачката“ от П. И. Чайковски, хореография Сергей Бобров, с Илияна Славова и Павел Кирчев. 2015 г.
„Лебедово езеро" от Чайковски, хореография Сергей Бобров, с Клер Мари Гилард Лестан и Павел Кирчев. 2018 г. Снимка 2021 г.
1946 г. Първият Варненски държавен симфоничен оркестър с гл. дир. Руслан Райчев;
Оркестърът на Държавна опера Варна, правоприемник на първия Държавен симфоничен оркестър във Варна, отбелязва своя 76-ти рожден ден на 1 април 2022 г. Предисторията започва още в началото на миналия век (1913) с основаването на любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва в първите Летни музикални тържества (1926), предшественици на ММФ „Варненско лято“. През 1935 г. музикалните сили в града се обединяват и създават Варненската градска филхармония с диригенти Първан Николов, Димитър Младенов, Пресиян Дюгмеджиеев, Васил Попов. През 1944 г. се открива Държавното музикално училище, а през 1945 г. по идея на проф. Саша Попов се сформира Симфоничен оркестър при Радио Варна, който на 1 април 1946 г. се обособява като първият Държавен симфоничен оркестър във Варна с главен диригент Руслан Райчев.
100 години от рождението на голямата оперна певица
9 ноември 2021, 19.00, Основна сцена
На 9 ноември 2021 с "Трубадур" от Верди, Варненската опера отбелязва 100 години от рождението на първата си оперна прима Лиляна Анастасова. В спектакъла с диригент Стефан Бояджиев, постановка на Кузман Попов, в ролята на Леонора ще дебютира Гергана Георгиева - лауреат на IV международен конкурс за млади оперни певци "Гена Димитрова". Гергана Георгиева е отличена на конкурса и с наградата на Варненската опера за участие с главна роля на нейната сцена. В останалите главни роли в "Трубадур" ще се изявят солистите на Варненската опера Венцеслав Анастасов - Граф ди Луна, Михаела Берова - Азучена и Валерий Георгиев - Манрико. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.
100 години от рождението на Лиляна Анастасова, първата прима на Варненската опера
През 2021 г. се навършиха 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера. В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава поредица образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков.
Сопраното Ирина Йордакеску, един от най-успешните сопранови гласове на своето поколение, е родена в Букурещ в семейството на известния румънски баритон Дан Йордакеску.
От 2001 тя изпълнява водещите роли в оперни продукции и концерти в Teatro alla Scala, Ravenna Festival, Teatro Comunale Piacenza, Carnegie Hall-New York, Sankt Margarethen Festival Austria, Glyndebourne Opera Festival England, ''Чайковски'' Concert Hall Moscow, Sankt Petersburg Philharmonic Hall, Abay State Opera Almata and Astana Festival Kazakhstan, Национална опера и балет в София, Държавна опера Варна, с диригенти от ранга на Riccardo Muti, Борислав Иванов, Михаил Татарников, Roberto Abbado, Найден Тодоров, Paul Nadler, Marco Boemi, Юлиан Ковачев.
Тя печели престижни награди на редица международни конкурси.
От 2005 е солист на Букурещката опера, на чиято сцена изпълнява главните роли в La Traviata, La Boheme, Lucia di Lammermoor, Turandot, Rigoletto, Don Pasquale, L'elisir d'amore, Cosi fan Tutte, Le Nozze di Figaro и др.
Сред другите ѝ ангажименти в следващия сезон тя ще участва в представление в Kioi Concert Hall в Токио и ще дебютира в „Сватбата на Фигаро“ в Букурещката опера.
Варненската публика помни силния образ на Виолета Валери, който Ирина Йордакеску пресъздаде в операта «Травиата» от Верди. В Опера в Летния театър – Варна 2014 Ирина Йордакеску е една от звездите в Опертната гала на 18 август.
Свидетелства на времето
Варненската опера
Виолета Тончева
Петър Райчев – първото име на Варненската опера
Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина. Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).
(9 март 1887 – 30 август 1960)
Първият български артист, прославил страната в целия свят
С неговото име започва списъка на звездните български оперни гласове
Тенорът Петър Райчев, основател на Варненската опера (6 април 1947 г.), е първият български оперен певец и първият български артист, прославил родината в целия свят.
Роден на 9 март 1887 г. във Варна, той следва литература и живопис в София, като едновременно с това взима уроци по пеене при Иван Вульпе. От 1908 до 1911 г. специализира в Московската консерватория при проф. Умберто Мазерати, чийто 8-годишен курс завършва с отличие за 5 години. В периода 1912-1913 усъвършенства вокалното си майсторство в Италия, откъдето започва триумфалното му шествие по световните сцени.
Петър Райчев пее във всички световни оперни театри и е дългогодишен постоянен солист на Миланската скала. В репертоара му има над 80 роли от практически цялата световна оперна литература - „Турандот”, „Тоска”, „Фауст”, „Дама Пика”, „Травиата”, „Борис Годунов”, „Саломе”, „Лучия ди Ламермур”, „Евгений Онегин”, „Кармен” и т.н. От 1919 г. Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор.
Един от колосите на световната оперна сцена, той поддържа през целия си живот близко приятелство с Фьодор Шаляпин, Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Джузепе де Лука, Стефан Цвайг, Иля Репин, Станиславски и други творци с принос в развитието на световната културна съкровищница. Петър Райчев умее да разкрие съдържанието на образите, да одухотвори всеки тон, всеки жест. Участва в звуковите филми „Кармен“, „Евгений Онегин“ и „Певецът от улицата“. По-късно записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.
Първите му изяви като режисьор датират от 1919 г., като поставя оперите „Ловци на бисери“ от Жорж Бизе, „Вертер“ от Жул Масне, „Аида” от Верди, „Приказка за цар Салтан“ от Николай Римски-Корсаков, „Дама пика“ от Пьотр Илич Чайковски на сцените в Киев и Рига. В Малта поставя „Травиата“, „Вертер“ и „Манон“, в Будапеща - „Аида“ и „Турандот“, режисира и постановки в Софийската опера. Последовател е на школата на руския режисьор Константин Станиславски. В периода 1934-1935 г. е режисьор в Загребския оперен театър, където поставя „Рейнско злато“, „Риголето“, „Вертер“, „Борис Годунов“, „Бохеми“ и „Дама пика“.
През 1947 г. Петър Райчев се завръща в родния си град, за да основе Варненската опера, официално регистриранма на 6 април 1947 г.
Той е първият ѝ художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г.от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна.
Други негови варненски постановки са „Селска чест“, „Мадам Бътерфлай“, „Дон Паскуале“, „Севилският бръснар“, „Евгений Онегин“. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
Петър Райчев получава многократно признание за творчеството и приноса си към развитието на българското оперно изкуство – орден „Св. Александър” (1939), Заслужил артист (1947), Народен артист (1949, 1959), Димитровска награда (1950), Герой на НРБ (1959, 1959) и др.
В българската и световната оперна история Петър Райчев остава като една изключителна личност, в която по уникален начин са съчетани многостранни артистични дарби - на оперен певец, режисьор, педагог, ръководител. И българин. Известен щрих от славата му на велик артист е фактът, че на която и престижна сцена по света да се е изявява, той никога не пропуска възможността да изтъкне, че е българин и че се гордее с този факт. Така както днес за артистите на Варненската опера и за цялата културна общественост на морския град е повод за гордост, че с името на варненеца Петър Райчев започва списъкът на звездните български оперни гласове.
Чуйте записи с изпълнения на Петър Райчев:
https://www.facebook.com/svetlana.ivanova.1042/videos/988631254501159/?pnref=story
Прочетете още за Петър Райчев:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%A0%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2
2021 - Варненската опера на 74
Спомен от Петър Райчев, споделен в интервю за в. „Зора”.
След продължителен гастрол из Европа, завърнал се в София, бях поканен от министрите Мушанов и Бобчев да участвам в благотворителен концерт за Славянското дружество.
- Съгласен съм, дами и господа, отговорих, но ако за всеки от три номера, които искате да изпълня, ще трябва да ми заплатите по 10 000 лева.
- Как така, маестро Райчев, нали концертът ще бъде благотворителен, без хонорар?
- Именно затова, защото от Славянското дружество се възползва само правителството. А когато помолих за стипендия за обучението си в чужбина, ми беше отказано.
Родена през 1980 г. във Варна, Вилиана Вълчева завършва НУИ „Добри Христов” със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария.
Завършва Музикалното висше училище в Берн
– клавирна катедра (2001), Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф.Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008).
Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт в Музикалното висше училище в Люцерн (2010), дипломира се и като музиколог в Университет Берн (2011). В периода 2004-2014 има ангажименти като диригент на Люцернския симфоничен оркестър, корепетитор и асистент на Вагнеровия фестивал във Велс, Австрия, диригент на Бранденбургския симфоничен оркестър, Хайдн синфониета Виена, Филхармоничен оркестър Фаенца, оркестър Хохдорф Люцерн, Филхармоничен оркестър Йоханесбург, Концертен оркестър Берн.
В сезона 2013-2014 е репетитор/асистент на първия капелмайстор в Театър Люцерн, в края на 2013 има практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, след което става корепетитор/асистент на музикалното ръководство на Национална опера Цюрих.
От февруари 2014 г. е чест гост-диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна в родния си град, където през същата година е поканена за диригент-постановчик на оперите „Дон Жуан” от Моцарт и „Андре Шение” от Умберто Джордано, дирижира и знаковия концерт Bassissimo, по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси. Вилиана Вълчева печели Първа награда по пиано за най-добра интерпретация на чешки и словашки композитори на Международния музикален конкурс във Варна (1994), Първа награда по пиано на Международния конкурс за млади таланти в София (1996).
Завършва майсторски клас при проф. Борис Блох в Есен, Германия (1996), печели Втора награда на Международния конкурс за немска и австрийска музика (пиано) в Бургас (1998), участва в Workshop с Нордбьомише филхармония, Теплице (Чехия) и Държавна филхармония, Кошице (Словакия) (2005-2007), както и в майсторски курс на Бернард Хайтинг, Люцерн (2008), има дипломен концерт с Филхармионията на Баден-Баден (2008), участва в диригентски конкурс в Берлин с Берлинската филхармония, Симфоничен оркестър Берлин, Концертхаусоркестър Берлин, Симфоничен оркестър на Берлинското радио (2009), в Международен диригенстки конкурс в Кадагес, Испания (2010), завършва магистърското си обучение с концерт с Русенската филхармония (2010), става финалист на майсторски курс Виена и Хайдн синфониета Виена, под сценичното ръководство на Манфред Хус (2011). Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (2008-2010) и на фондация „Рихард Вагнер” (2014).
2021 - Варненската опера на 74
Огнян Стамболиев
През 1947 година Петър Райчев става основател на Варненската опера, която се открива с операта на Сметана „Продадена невеста”, режисирана от самия него. Мнозина днес знаят, че първите наши певци със световна кариера и слава са Борис Христов, Николай Гяуров, Ана Томова- Синтова, Райна Кабаиванска. За тях постоянно се пише и говори, но по-малко се знае за Петър Райчев, Ана Тодорова, Христина Морфова, Елисавета Йовович, Илка Попова, Мария Корели, Мара Колева, Мариана Радева, Антон Дяков, Любомир Вишегонов, Надя Ковачева, Елена Доскова- Рикарди... Те са предшествениците на горепосочените. Сред тях е и именитият Петър Райчев.
Режисьор-постановчик на „Дон Жуан” от Моцарт – първата премиера на Държавна опера Варна за 2014 г.
Режисьорът Александър Текелиев, син е на именития български композитор Александър Текелиев, е роден на 13 август 1972 г. в София. Свири на пиано от пет-годишна възраст. През 1993 г. завършва НМУ ”Л. Пипков” в София със специалностите пиано и класическо пеене.
През 1998 г. се дипломира в НМА „Проф. Панчо Владигеров” с магистърска степен по оперно пеене – бас. През 2000 г. завършва и второ висше образование в НМА с магистърска степен по музикално-сценична режисура. Междувременно от 1999 до 2001 г. специализира оперно пеене при проф. Ралф Дьоринг във Виенската музикална академия.
В периода от 1995 до 2005 г. участва в над 500 спектакли и концерти в Германия, Австрия, Белгия, Холандия, Люксембург, Франция, Дания, Великобритания, Гърция, САЩ и България.
От 2001 г. Александър Текелиев започва да работи и като оперен режисьор. В периода от 2001 до 2013 г. поставя „Дон Жуан” (Моцарт) в Държавна опера Бургас и в Държавна опера Пловдив; „Тайният брак” (Чимароза) в Държавна опера Пловдив; ”Мадам Бътерфлай” (Пучини) в Национална опера Скопие и в Бургаската опера; „Бохеми” (Пучини ) на Toscana Opera Festival, както и в Бургаска и Старозагорска опера; „Риголето” (Верди) на Toscana Opera Festival, Konzertdirection Schlote – Залцбург и Държавна опера Бургас; „Евгений Онегин” (Чайковски) в Държавна опера Бургас; „Така правят всички жени” (Моцарт) в Държавна опера Бургас; „Тоска” (Пучини) в Държавна опера Бургас; „Бал с маски” (Верди) в Държавна опера Бургас; „Вълшебната флейта” (Моцарт) в Държавна опера Русе и в Бургаска опера; „Аида” (Верди) в Държавна опера Бургас; „Набуко” (Верди) в Държавна опера Бургас; „Манон Леско” (Пучини) в Държавна опера Бургас и Националната опера и балет София; „Травиата” (Верди) в Държавна опера Бургас и Варненската опера; „Макбет” (Верди) в Държавна опера Русе; „Хубавата Елена” (Офенбах) в Държавна опера Бургас и МДТ „К. Кисимов” във Велико Търново; „Службогонци” (П. Хаджиев) в Държавна опера Бургас.
От 1999 до 2003 г. Александър Текелиев е помощник-мениджър за дейността в Австрия, Италия и Испания на „Euroopera Productions”.
От 2003 до 2005 г. е артист солист в Държавна опера Пловдив.
В периода 2005-2007 г. е главен режисьор в Държавна опера Бургас, а през 2006-2007 г. заема същата длъжност и в Държавна опера Русе.
От 2007 г. е директор на Държавна опера Бургас, а от 2009 г. и асистент по актьорско майсторство в катедра „Музикално-сценични изкуства” при НМА „Проф. Панчо Владигеров” София.
През 2013 година Александър Текелиев е удостоен с наградата на Община Бургас „Емил Чакъров” за принос и особени заслуги в сферата на класическата музика.
2021 - Варненската опера на 74
ПЕТЪР И РУСЛАН РАЙЧЕВИ - ОСНОВОПOЛОЖНИЦИ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА
Официално регистрирана на 6 април 1947 г. като Народна областна опера, Варненската опера започва своето летоброене от 7 септември 1947 г., когато варненци възторжено приветстват първата варненска оперна постановка „Продадена невеста“ от Б. Сметана. Режисьор е Петър Райчев, диригент е неговият син Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов. Главните роли изпълняват П. Петров, Д.Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св.Рамаданов, Н. Йорданов, Сл.Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов. С участието на хор, балет и оркестър. Входът за това изключително културно събитие във варненската културна история е с покани.
Диригентът Франческо Ланзилота е роден в Рим през 1977 г.
Завършил е специалност „дирижиране” под ръководството на Бруно Апреа в консерваторията Санта Чечилия в Рим и „композиция” при Лучано Пелоси с отличен успех.
Изучавал е и пиано при Велия Де Вита в Рим. Участвал е в майсторски курс по дирижиране на Харолд Фарберман в Института за диригенти към Бард Колидж, Ню Йорк, и в майсторския клас на Джордж Феливанян в Мадрид с Младежкия национален оркестър на Испания.
Спечелил е първа награда за 2005 г. на Международния конкурс "Валентино Бучи" с пиесата Rapsodici Percorsi за цигулка и оркестър, и специален диплом от Конкурса за композитори "Оресте Синдичи".
През същата година той става един от малкото финалисти на Конкурса за композитори "Виери Тозати" в Рим, през 2005 г. той печели първа награда, през 2007 г. - първа награда от Конкурса за композитори "Нино Рота", а през 2008 г. - наградата Енап.
Композирал е музика за документални и игрални филми като "Piccole cose di valore non quantificabile" и "Nessun messaggio in segreteria" на Паоло Дженовезе и Лука Миниеро и е сътрудничил с Нани Морети в работата над филма му "Il Caimano".
Композирал е музиката към балета "Синият ангел", поставен от "Астра Рома Балет" на Диана Ферара в Театро Систина, Рим, и балета "Нарцис", поставен от същата танцова трупа в Театро Олимпико в Рим.
Селектиран е за участие в Конкурса за диригенти “Густав Малер” 2010; подбрани са 12 участници от над 280 кандидати.
Като диригент е бил асистент на маестро М. Найман и е дирижирал следните оркестри: "Рома Синфониета", оркестърът на Театро Карло Феличе – Генуа, оркестър “Тито Скипа” - Лече, оркестърът на град Киев, "Оркестра Синфоника” на Рим и Лацио, “Оркестра да Камера Фиорентина”, " Оркестра Синфоника Абруцезе", оркестърът на консерваторията Санта Чечилия и Младежкия национален оркестър на Испания.
Дирижирал е и много творби на съвременни композитори като Матео Д’Амико, Марчело Пани, Енио Мориконе, Ада Джентиле, Лучано Пелоси, Карло Галанте, Микеле Дал’Онгаро, Франческо Пенизи, Луис Бакалов, Лука Моска, и т.н.
Работил е с творци като Енио Мориконе, Франко Маджо Ормезовски, Арс Трио, Роберто Абонданза, Сузана Ригачи, Марко Роляно, Антонио Салваторе, Майкъл Болтън, Мадалена Крипа и Масимо Вертмюлер.
6 април 1947 – 6 април 2020
Виолета Тончева
Петър Райчев – първото име на Варненската опера
Историята на Варненската опера започва с името на варненеца Петър Райчев (1887-1960), първата българска оперна легенда, първият наш прочут белкантов тенор, първият от плеядата брилянтни гласове, които светът аплодира като „българското оперно чудо“. Многостранно надарен, той изучава живопис, литература и завършва със златен медал Московската консерватория, специализира в Италия, след което започва блестящата си кариера. Петър Райчев пее в най-реномираните театри и концертни зали на три континента - Европа, Азия и Америка, където се съизмерва с Енрико Карузо, Тито Скипа, Бениамино Джили. Критиката сравнява вокалното му и артистично майсторство с това на Шаляпин, Тоти Дал Монте, Тита Руфо. Tворци като Артуро Тосканини, Сергей Прокофиев, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Бруно Валтер оценяват високо таланта на българина.
Освен като изключителен оперен артист и режисьор, Петър Райчев вписва името си в оперната история на България и като изтъкнат музикален педагог, професор в Държавната музикална академия в София, основател на Варненската опера (1947), съосновател на Русенската (1949) и на Пловдивската опера (1953).
През 1947 г. Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен диригент - младият Руслан Райчев (1919-2006). Той следва няколко семестъра право в България, завършва Виенската консерватория и е асистент на прочутия Карл Бьом, преди да се издигне на свой ред до върховете на изкуството, които вече е покорил баща му. Варна е стартът в блестящата 60-годишна диригентска кариера на Руслан Райчев.
Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана. Декорите и костюмите са дело на художниците Асен Попов и Владимир Мисин. От първия солистичен състав, който включва 15 певци, за ролите в „Продадена невеста“ са избрани: Добринка Влахова (Марженка), Дора Цонева (Людмила), Александър Филипов (Вашек), Светослав Рамаданов (Йенек), Николай Йорданов (Кецал), Славейко Филев (Принципал), Янка Кючукова (Есмералда) и Йордан Чифудов (Индианец). Хормайсторът Димитър Младенов дирижира избрания с конкурс пръв оперен хор, в който влизат 32 досегашни участници от хора на Радио Варна и хор „Морски звуци“. Балетът от около 10 души ръководи Асен Манолов, който заедно с Лена Хомолкова – Чехословакия е автор на хореографията.
За да се случи този ден първи в оперната история на Варна, има много предпоставки, които в годините назад създават условия за възникване и утвърждаване на оперното изкуство в морския град.
Татяна Николова завършва държавната музикална академия в класа на проф. Цветана Дякович.
От 1975 год. е солистка на Варненската опера, а нейното име е върху афишите в над 35 постановки.
Нейният красив глас, обработен в широк лирико-спинтов спектър, успешно се справя с партиите на Виолета от "Травиата", Мими от "Бохеми", Памина от "Вълшебната флейта", Блонда от "Сватбата на Фигаро", Манон от едноименната опера, Микаела от "Кармен", Марженка от "Продадена невеста" и др.
В последните години певицата успешно навлезе в драматичния сопранов репертоар с ролите на Тоска от едноименната опера, Леонора от "Трубадур", Дездемона от "Отело". Гастролирала е в Испания, Египет, Португалия, Франция, Швейцария, Германия, Австрия, Гърция, Словакия и др. За високи постижения в областта на музикално-сценичното изкуство на Татяна Николова през 2001 год. е връчена награда "Варна".
1 април 1946 - 1 април 2020
Виолета Тончева
На 1 април 2020 година се навършват 74 години от създаването на Варненската филхармония, един от престижните български симфонични оркестри. Неговата история започва през 1913 г. с любителския симфоничен оркестър, който под диригенството на Асен Найденов участва с голям успех в първите Летни музикални тържества през 1926 г., прераснали по-късно в ММФ „Варненско лято“.
До създаването на професионален симфоничен оркестър се стига през 1945 г., когато известният диригент Саша Попов е командирован във Варна да организира към Радио Варна подобен състав. Първият концерт е на 11 февруари 1946 г. под диригентството на Васил Стефанов, който за кратко остава и ръководител на състава. На 1 април 1946 г. оркестърът се отделя от радиосъставите и започва самостоятелна дейност, под ръководството на Руслан Райчев.
През 1947 г. първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев става основател и пръв художествен ръководител на Варненската опера, регистрирана на 6.04.1947 г. като Народна опера Варна. За директор е назначен Стефан Македонски, а за главен диригент - младият Руслан Райчев. Така с бащата и сина, знаменитите Петър и Руслан Райчеви, на 7.09.1947 г. започва летоброенето на Варненската опера. Под режисурата на Петър Райчев и диригентството на Руслан Райчев, на 7.09.1947 г. се вдига завесата за първата постановка на операта “Продадена невеста” от Б. Сметана.
От 1948 до 1952 г. начело на филхармоничния оркестър, който обслужава и оперните спектакли, застава Йоско Йосифов, а от 1952 до 1956 г. ръководството поема като главен диригент Константин Илиев. През 1968 г. оркестърът се обособява като Държавна филхармония, за чието по-нататъшно израстване заслуга имат Емил Главанаков, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Йордан Дафов, Стефан Линев и особено Иван Маринов, който е главен диригент на Варненската държавна филхармония в периода 1978-1988 г. Поддържа се богат репертоар от симфонична музика, кантатно-ораториални произведения и много българска музика. Изявите на филхармонията са свързани и с имената на известни инструменталисти: Ифра Нийман, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Алексис Вайсенберг, Пабло Казалс, Юри Буков, Руджиеро Ричи, Минчо Минчев, Ваня Миланова, Георги Бадев и др.
През годините Варненската филхармония неизменно открива всяко издание на ММФ "Варненско лято" с традиционната Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, участва във всички престижни български фестивали, гастролира в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Русия, Франция, Австрия, Испания, Италия и други страни, осъществява множество записи за БНР и БНТ.
През 1999 г. се създава Оперно-филхармонично дружество Варна, което през 2010 г., вече като Държавна опера Варна, влиза, заедно с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в структурата на Театрално-музикален подуцентски център Варна, с директор Даниела Димова.
В афиша на ТМПЦ - Държавна опера Варна, през последните години броят на симфоничните концерти последователно се увеличава. Достатъчно е да проследим тази тенденция в месечните програми само за 2019 г., в която се изнасят общо 12 концерта.
Големият български диригент и композитор Емил Табаков прави с Варненската филхармония световна премиера на своето Адажио за струнен оркестър и варненска премиера на своя Концерт за маримба, вибрафон, тъпан и оркестър, със солист Мирослав Димов, 1.03.2019 г. Истински празници на симфонизма са Концертът за Цветница с призведения от Хендел, Менделсон-Бартолди и др., с диригент Мартин Георгиев и солисти: Джъстин Шюц – контратенор и родените във Варна музиканти Иво Станков – цигулка и Лъчезар Станков – пиано, 18.04.2019 г. и Концертът за Деня на Европа, с брилянтния пианист Людмил Ангелов, в който под диригентството на Пьотр Сулковски прозвучават Полонез от Войчех Килар из филма „Пан Тадеуш“, реж. Анджей Вайда; Фр. Шопен - Концерт за пиано и оркестър № 1 и А. Дворжак - Симфония № 9 „Из новия свят“, 9.05.2019 г.
Кулминация в Световния ден на музиката е с Маестро Емил Табаков и виртуозните цигулари Минчо Минчев и Николай Минчев в концерта със Симфония Концертанте от Моцарт и отново Симфония № 8 от А. Дворжак, 1.10.2019 г. Концертът „Вила се й гора“ предлага интересен ракурс към вокални и инструментални пиеси на основата на автентичен български фолклор, с участието на Габриела Георгиева – сопран, Бойка Василева – мецосопран, Алексей Енчев – гайда, Божидар Бенев – цигулка, Надежда Енчева – обой, Соси Чифчиян – пиано и Пламен Георгиев – водещ, 3.10.2019 г. Следват концертите с диригент Кръстин Настев и цигуларката Стойка Миланова, с програма: Лудвиг ван Бетовен - Концерт за цигулка в ре мажор, оп. 61 и Й. Брамс - Симфония № 3, 8.11.2019 г. и Концертът с гост-диригент Винченцо Мариоци, Италия и солисти: Анна Фурнаджиева - цигулка, концертмайстор на оркестъра на Варненската опера; Франческо Мариоци – виолончело и Тодор Петров – пиано, с Бетовенова програма: Увертюра оп. 124 „Освещаването на дома“, Концерт за цигулка, виолончело и пиано и Симфония №4 в си бемол мажор. от Лудвиг ван Бетовен, 21.11.2019 г.
Емоционално преживяване остава концертът „В памет на Маестро Михаил Ангелов“, с един от последните му ученици Дориян Тодоров и блестящите солисти Ина Кънчева – сопран и пианиста Людмил Ангелов, син на Михаил Ангелов, със забележителна програма: Чайковски - Славянски марш, оп. 31; Моцарт - Концертна ария “Ch’io mi scordi di te"; Росини - „Arpa gentil”, Ария на Корина из оп. „Пътуване по Реймс“; Чайковски - Писмото на Татяна из оп. "Евгений Онегин"; Шопен - Вариации оп. 2 за пиано и оркестър по тема от оп. „Дон Жуан“ на Моцарт; Чайковски - Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“, 28.11. 2019 г. От Филхармонията в Кейптаун пристига Мартин Георгиев, за да дирижира изискан концерт със солисти Фиамета Тарли и Иво Върбанов, в програмата: В. А. Моцарт - Концерт за пиано К 467 (каденци М. Георгиев), солист Фиамета Тарли; В. А. Моцарт – Концерт за две пиана К 242, солисти Иво Върбанов и Фиамета Тарли; Л. ван Бетовен - Концерт за пиано №4, солист Иво Върбанов; А. Дворжак – Славянски танци оп. 46, 11.12.2019 г.
Овации заслужи „Четирите годишни времена от четирима композитори“, мултимедиен концерт с диригент Джанна Фратта и солистите Дино де Палма – цигулка и Сара Рулли – флейта и октавино, в програмата: Роберто ди Марино „Четири картини от Италия“ за флейта, октавино и щрайх; Астор Пиацола – „Четирите годишни времена. Пролет“; Макс Рихтер – „Четирите годишни времена. Лято“; Филип Глас – „Четирите годишни времена. Есен“; Антонио Вивалди „Четирите годишни времена. Зима“, 13.12.2019 г.
Дълго време отзвучава и традиционният, любим на варненци, концерт „С музиката на Щраус“, тази година с великолепния диригент и модератор Найден Тодоров, солистите Мария Павлова - сопран и Свилен Николов – баритон, 19.12.2019 г.
И като става дума за традиция, многохилядна публика както на централния площад, така и чрез live streaming в интернет събират двата Празнични концерти край фонтана, които варненските филхармоници със своите концертмайстори Красимир Щерев и Анна Фурнаджиева, изнасят всяка година като един от кулминационните акценти в отбелязването на годишнините за Деня на освобождението на Варна от османско владичество 27 юли и за Празника на Варна 15 август, Свето Успение Богородично.
Честит празник, колеги! Бъдете здрави и дано скоро отново да радвате многобройните си почитатели с вашето изкуство на живо в концертната зала, край фонтана на площада или в Летния театър!
от Кръстина Маринова, кореспондент на "Труд" във Варна
– Госпожо Димова, ТМПЦ, който ръководите, а и цяла Варна, са пред забележителната 100-годишнина на ДТ „Стоян Бъчваров“. Какви събития и театрални изненади да очакваме за юбилея?
– Гледаме с оптимизъм и с чувство на признателност към създателите на Варненския драматичен театър за идващата 100-годишнина, защото този юбилей ще ни припомни за тях. Защото устремени към всичко ново, което сега създаваме, не винаги се връщаме към извора, към първоизточника, към началото. Точно тези годишнини и юбилеи идват, за да ни напомнят за невидимата на пръв поглед нишка, която свързва творческите поколения, за желанието на варненци да го има този театър и това изкуство да бъде едно постижение за града. Мисля че развитието на театрална дейност във Варна, промените, които се наложиха, са продължение на всички добри традиции в нашия храм на Мелпомена. ДТ „Стоян Бъчваров“ има изключително богат афиш с драматични произведения, комедии, камерни спектакли, театрални суперпродукции, последните от които бяха „Драконът“ на режисьора Явор Гърдев и „Влюбеният Шекспир“ на проф. Пламен Марков. Подготовката за юбилея, който честваме през 2021г., започнахме три години преди това. Варненският театър има два летописа – за неговата 50- и 85-годишнина. Пишем третия пълен летопис за 100-годишнината, който ще излезе в навечерието на големия юбилей. Беше издадена книгата „Пристрастно. Театърът на Варна“ с автор Виолета Тончева, която беше отличена с награда „Варна“. В нея тя събра живите и днешни свидетелства за отминалите години в прекрасни интервюта с всички наши емблематични актьори и режисьори.Тази година община Варна вдигна паметник на кмета Иван Церов, който е направил първата копка на сградата на ДТ „Стоян Бъчваров“.
Станислав Ушев е роден в гр. Плевен, завършва Средно музикално училище в родния си град със специалност пиано.
От 1980 г. до 1985 г. следва Оперно-симфонично дирижиране в Консерватория "Римски-Корсаков" в Санкт Петербург в класа на професор Марис Янсонс.
От 1985 г. до 1993 г. е диригент, а през 1993 г. и Директор на Плевенската филхармония.
От 1993 г. до 1996 г. работи като диригент на свободна практика.
От 1996 г. до момента изпълнява длъжността Директор на Държавна Филхармония Шумен, а от 2000 г. до 2010 г. е Главен диригент на Оперно-филхармонично дружество - Варна.
Със Симфоничния оркестър на БНР реализира многобройни студийни записи на съвременна и класическа музика.
Отличен с награди от Съюза на българските композитори в категория „Изпълнителско майсторство - диригенти ''.
Носител на наградата ''Златна муза 2003'' на Руския културен център за записа на Симфония № 3 от С. Рахманинов, както и за високи постижения в популяризиране на руската музика в България.
Гост диригент в Русия, Италия, Испания, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Япония, Южна Корея.
"Травиата" - 2 август 2019, Опера в Летния театър
Маестро Борислав Иванов ще дирижира една от любимите си опери "Травиата" от Верди на рождения си ден 2 август в Х издание на Опера в Летния театър.
Талантлив и прецизен в творчеството си, уравновесен, будещ доверие, справедлив и последователен във взаимоотношенията си с хората, Маестро Борислав Иванов принадлежи към онези личности, които са лидери по призвание. Това е талант, който малцина притежават. А той го носи със себе си във времето. Времето, което той продължава да дирижира и да подчинява на волята си. Вече 88 години!
Дебютът на Борислав Иванов е през 1949 г., когато още като ученик в Първа мъжка гимназия ръководи хора и оркестъра. По това време в града се открива и музикално училище, което той завършва като извънреден ученик. Пътят му продължава в Музикалната академия в София, в първия хорово-диригентски клас, ръководен от проф. Георги Димитров и проф. Влади Симеонов. В този клас са още Васил Арнаудов, Кирил Стефанов, Христо Недялков, Алипи Найденов, Георги Робев.
"Израснах в село Река Девня. Една от лелите ми живееше във Варна и ме водеха през лятото при нея. Един ден моя братовчедка ме заведе в морската градина, където свиреше духов оркестър. Бях омаян. Часове наред слушах вълшебната музика. Тогава видях за първи път оркестър с диригент и пожелах да правя същото. Вярвам, че съм наследил музикалната дарба от майка си, която много обичаше да пее. Тя мечтаеше да се занимава с музика, но не беше професионална певица. Аз всъщност осъществих нейната мечта”, усмихва се маестрото.
Професионалният път на младия диригент започва от ДМТ „Стефан Македонски”. Много пътува в страната, дирижира различни оркестри. Дебютът му във Варна е с „Имало едно време“ на Парашкев Хаджиев, с когото го свързва дългогодишно творческо приятелство. Натрупаният опит му позволява в различни периоди да поеме ръководството на оперните театри във Варна, Пловдив и София, както и на ММФ „Варненско лято“ и Вердиевия фестивал в Античния театър на Пловдив.
В биографията му могат да бъдат отбелязани и няколко престижни специализации – в „Комише опер“ Берлин по покана на режисьора Валтер Фелзенщайн, както и при великия Херберт фон Караян, чийто ученик и последовател Борислав Иванов става. По препоръка на Караян той получава ангажимент в Берлин, като след това е поканен за генерален музикален директор на Das Sinfonie Orchester Берлин – пост, на който остава цели 40 сезона.
Активната му международна кариера го отвежда като арт-директор на оперния фестивал в Палма де Майорка, където остава над 30 години. Поканен е като ръководител и на оперния фестивал в Севиля, на оперния фестивал на остров Родос, Гърция. В момента Маестро Борислав Иванов е Почетен главен диригент на Истанбулската национална опера и артистичен директор на Държавна опера във Варна.
Сред присъдените му награди са „Кръст за заслуги” първа степен, връчен му през 1992 г. от президента на ФРГ Рихард фон Вайцзекер и Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика. Удостоен е с още много отличия, сред които Златна значка на „Аудиториум” в Палма де Майорка, Награда ЗЛАТЕН ВЕК на Министерството на културата, Награда ПЛОВДИВ, Награда ВАРНА, Почетен гражданин на Варна и Пловдив.
Режисьорът Петър Райчев покани Маестро Борислав Иванов да дирижира специалния концерт в памет на 100-годишнината от рождението на баща му, големия български диригент Руслан Райчев, основал Варненската опера (1947), заедно със своя баща Петър Райчев, първия световноизвестен български тенор.
Това също е признание. Признанието може да се изрази по толкова различни начини. Но най-вече с аплодисменти.
АПЛОДИСМЕНТИ ЗА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ!
"ТРАВИАТА"
2 август, 21.00, Опера в Летния театър 2019
Опера от Джузепе Верди
Либрето Франческо Мария Пиаве по романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“
Диригент Борислав Иванов
Режисьор и сценограф Кузман Попов
Диригент на хора Цветан Крумов
Действащи лица и изпълнители:
ВИОЛЕТА ВАЛЕРИ – Илина Михайлова
АЛФРЕД ЖЕРМОН - Иван Момиров
ЖОРЖ ЖЕРМОН - Венцеслав Анастасов
ФЛОРА - Марина Иванова
АНИНА - Благовеста Статева
ГАСТОН - Христо Ганевски
БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов
МАРКИЗ Д'ОБИНИ - Людмил Петров
ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров
ЖОЗЕФ - Анатоли Романов
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна
АПЛОДИСМЕНТИ ЗА МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ!
От 1967 година е цигулар във варненския Симфоничен оркестър, а от 1982 - 2009 год. е концертмайстор на Варненската филхармония.
Борислав Дончев е музикант с ярък талант и изявени солистични качества, които длъжността "Концертмайстор" в най-голяма степен му дава възможност да прояви.
През дългогодишната си творческа дейност той е натрупал богат репертоар, който включва едни от най-значимите произведения на музикалната литература. Борислав Дончев се ползва с безспорен авторитет не само в оркестъра и град Варна, неговият талант е ценен и уважаван от музикантите в цялата страна.
Благодарение на опита и професионализма си той допринася за издигане художественото ниво на варненския оркестър.
С името на Борислав Дончев са свързани едни от най-ярките му художествени постижения през годините.
а професионалния път на диригента Руслан Райчев (1919 – 2006) и какъв е бил той в живота разказва синът му Петър Райчев в биографичната книга „Руслан Райчев“. Изданието, посветено на 100-годишнината от рождението на видния български музикален деец, имаше национална премира във Варна през юли 2019 г. в рамките на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.
Книгата „Руслан Райчев“ в обем от 430 страници предлага документални факти, интервюта, спомени, придружени от 180 снимки, които създават представа за личността на Руслан Райчев. Като съставител в създаването й участва и проф. Румяна Каракостова.
– Като автор на книгата за Вашия баща, каква бе целта Ви – да напишете документална или по-научнопопулярна книга, предназначена за по-голяма аудитория или от двете по малко?
– Моята цел беше книгата да не стане чисто академична, да прилича на алманах или енциклопедия. Подобно издание ще бъде интересно само на няколко десетки специалисти. За мен тази книга трябва да се чете от всеки, който се занимава със сериозна музика в България, макар и да не е познавал Руслан Райчев. Включени са факти, цитати, интервюта, фотографии, подредени така, както се прави една енциклопедия. От друга страна, колкото и да е трудно подобна книга да бъде леснодостъпна, сме се постарали да го направим. Има и интервюта, в книгата може да се прочете какво Руслан Райчев е мислил не само за музиката, а и за политиката, например, с какво друго се е занимавал. Дори и човек, който няма нищо общо с музиката, е чувал за цигуларя Минчо Минчев или за Райна Кабаиванска, които споделят как са работили с него или какъв е бил той вкъщи и в живота. В не малка част от книгата разказвам за това. Хората, които досега са чели книгата казват, че тя се чете много лесно. Аз не мога да преценя това. Много съм доволен от структурата, защото не знаех откъде да започна. Старали сме се да се придържаме единствено към историческите факти и документи, но и да направим по-четивно издание.
Христо Игнатов завършва Държавната музикална академия в класа по оркестрово дирижиране на проф. Влади Симеонов. Работи като диригент в Симфоничния оркестър в Бургас, главен диригент на Оперния театър и Симфоничния оркестър в Сливен, а от 1985 год. до 2009 г. е диригент във Варненска опера. През 1984 год. специализира при главния художествен ръководител и главен диригент на Болшой театър проф. Юрий Симонов. От 1990 год. е доцент по оперно дирижиране в Държавната музикална академия - София. От сезон 1991/1992 год. е главен художествен ръководител и директор на Варненската опера, а от м. март 1999 год. е директор на Оперно-филхармоничното дружество - Варна, в което се преобразуват Държавната опера и Държавната филхармония във Варна. На тази длъжност работи до м. декември 2009 година.
Под неговото музикално ръководство са реализирани много успешни продукции на Варненския оперен театър – “Турчинът в Италия” , “Тоска”, “Травиата”, “Силата на съдбата”, “Отело”, “Дон Карлос”, “Набуко”, “Мадам Бътерфлай”, “Турандот”, Реквием от Верди, Реквием от Моцарт, “Бохеми”, “Кармина Бурана”, “Евгений Онегин”, “Дон Жуан”, “Сватбата на Фигаро”, “Кармен”, “Атила”, “Борис Годунов”, “Селска чест”, Палячи” и др. Участва в програмите на ММФ “Варненско лято”; ММФ на остров Корфу - Гърция; ММФ в гр. Аспендос, Анталия – Турция; Европейски месец на културата – Пловдив, ; Международен коледен фестивал на изкуствата в Новосибирск – Русия; “Салон на изкуствата” – НДК-София, “Новогодишен музикален фестивал” – НДК, “Опера на площада” – София и др. С голям успех гастролира и на сцените в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция, Русия, Кипър, Гърция, Испания, САЩ, о-в Мартиника, ОАЕ и др.
С голям успех гастролира и на сцените в Италия, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Франция, Русия, Кипър, Гърция, Испания и др.
Доц. Христо Игнатов е носител на награда “Варна” за диригент-постановчик на операта “Дон Карлос” (2003 год.) и за диригент-постановчик на сценичната кантата “Кармина Бурана” от Карл Орф (2004 год.) Доц. Игнатов е носител на две награди “Варна” и две награди “Кристална лира” на СБМТД, най-високите отличия в областта на културата на гр. Варна и в областта на музиката в България.
Политика за защита на личните данни
ТЕАТРАЛНО – МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА, вписан в Постановление на МС № 152/28.07.2010 г. с ЕИК 175932425, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Независимост“ № 1, е администратор на лични данни към КЗЛД и обработва предоставените данни и персонална информация съобразно Закон за защита на личните данни и Общия регламент за защита на личните данни (ЕС) 2016/679.
Настоящата Политика за защита на личните данни се прилага за ТМПЦ Варна, гр. Варна и за официалният му уеб сайт http:// http://www.tmpcvarna.com.
Ние, като администратор на лични данни и като професионалист, с дългогодишен опит в сферата на изкуството и културата, зачитаме неприкосновеността на личността на потребителите. Настоящата политика за сигурност, цели да Ви информира относно процеса на събирането, ползването и пренасочването на лични данни. Поради това, моля запознайте се със съдържанието й, като я прочетете внимателно. В случай, че имате въпроси, можете да ги зададете на следния e-mail адрес: opera@tmpcvarna.com
ДЕФИНИЦИИ
По смисъла на настоящата политика:
Лични данни е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Данните могат да се отнасят до факти (например – име, e-mail адрес, местоположение или дата на раждане) или до мнение относно действията или поведението на Субекта на данни.
Администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;
Обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ
За да обезпечаваме и подобряваме предоставяните от нас услуги и за нуждите на администриране на ресурсите към тях, съхраняваме, използваме и обработваме лични данни като спазваме приложимите законови изисквания.
ВИДОВЕ ЛИЧНИ ДАННИ, КОИТО СЕ ОБРАБОТВАТ
Видовете лични данни, които администраторът събира и обработва са различни, съобразно целите за които се събират и основанията за обработването им:
Видовете събирани данни според целите им са следните:
1. За закупуване на билети и запитвания събира и обработва следните видове данни:
А) През нашия уеб сайт при Online закупуване на билети:
• при натискане на бутон Check - име, e-mail адрес и телефон на лицето за контакт;
Б) При резервация по телефон:
• Телефон за обратна връзка и e-mail адрес за потвърждение на резервацията
• Име и фамилия на лицето за контакт;
Тези данни се съхраняват до реализиране на резервацията. След това данните се унищожават и тяхното последващо обработване е невъзможно.
2. За целите на настаняването на гости свързани с дейността на ТМПЦ Варна в хотели на и извън територията на града, администратора обработва и съхранява следните данни:
• ЕГН / ЛНЧ;
• Име на лицето (за български граждани - на кирилица, за чужденци - на латиница, съгласно националния документ);
• Дата на раждане;
• Номер на лична карта/ валиден национален документ за самоличност;
• Държава, издала националния документ.
Данните, които се събират за целите на регистрацията в хотела. Данните се съхраняват за периода на настаняването, след което се унищожават.
3. При направено запитване през уеб сайта, след натискане на бутон Изпрати се обработва име, e-mail адрес и телефон за контакт на лицето за контакт.
4. При създаването на Договори и първични счетоводни документи администратора обработва и съхранява данни от документ за самоличност на лицата, които данни са криптирани или се унищожават след изтичането на законовия за съхранението им срок.
5. Администраторът набира обикновени лични данни за целите на сключване на договора и последващите от това действия – издаване на хонорар сметка, служебна бележка и подаване на информация в НАП, НОИ, СО.
6. Администраторът набира биометрични данни/чрез видеонаблюдение/, което се ползва като информация единствено за сигурността на служители и гости и за опазване на собствеността на администратора. Данните, получени чрез видеонаблюдението се съхраняват за срок от една седмица.
ПРИНЦИПИ НА ОБРАБОТВАНЕТО
При обработване на личните данни, ние спазваме следните принципи:
законосъобразност – при събирането, обработването и съхранението на Вашите данни, ние спазваме разпоредбите на приложимото българско и европейско законодателство;
добросъвестност и прозрачност – данните, които събираме, обработваме и съобразно настоящата политика за поверителност, която е достъпна за всеки един потребител;
съотносимост на обработката с целите и свеждане на данните до минимум – видовете данни, които събираме, са сведени до минимум, съобразно целите, за които се обработват. Целите, за които се обработват Вашите данни, са тези, за които сме получили съгласието Ви;
ограничение на съхранението – обработваме и съхраняваме получените данни, за период от време, съобразно целите, за които са нужни и съобразно Вашето съгласие.
съгласие на потребителите за обработка на данните - когато изпращате запитване до ТМПЦ Варна, гр. Варна (за ценови условия, за резервация, за уточнение относно вече направена резервация и/или други въпроси свързани с предоставените от ТМПЦ Варна услуги) Вие давате Вашето съгласие ТМПЦ Варна, да съхранява и обработва личните данни, предоставени от Вас, за целите на отправеното запитване и за целите по основната дейност на ТМПЦ Варна.
изпълнителят дава съгласието си да бъде заснеман и записван на видеоклип единствено с рекламна цел, свързана с интересите на двете страни
ЗАЩИТА И СИГУРНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
ТМПЦ Варна прилага технически и организационни мерки за сигурност с цел да защити личните данни, които сте предоставили, от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба, неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване от страна на неоправомощени за това лица. Мерките за сигурност, които прилагаме, са обект на постоянно подобряване и адаптация към най-съвременните технологии.
Събираните персонални данни могат да бъдат предоставяни на партньори на ТМПЦ Варна, които действат като обработващи личните данни лица от името на ТМПЦ Варна и са поели ангажимента да се съобразяват с всички приложими норми за защита на личните данни. Ние се съобразяваме с условието, че съответната информация може да бъде използвана единствено в рамките на ограниченията, поставени от законовото основание на което се събират или от Вашето лично съгласие по отношение на обработването извършвано от името на ТМПЦ Варна, както и че тази информация следва да се третира като конфиденциална.
ТМПЦ Варна, може да разкрие и предостави лична информация съобразно приложимото право, ако съд или административен орган нареди или изиска това или ако предоставянето на личните данни е свързано с изпълнение на законово задължение на ТМПЦ Варна. Данните, които се събират за целите на ТМПЦ Варна е достъпна за определените в Министерство на културата, Община Варна и Министърът на вътрешните работи, Национална агенция за приходите и Националния статистически институт.
ПРАВА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ОТНОСНО ДАННИТЕ ИМ
1. В съответствие с действащата нормативна уредба, имате право на собственост и достъп до данните, които сте предоставили за обработка. С писмено заявление на e-mail адрес: opeara@tmpcvarna.com, можете да получите информация за вида на предоставените лични данни и целта на обработването им, както и да изискате да премахнем всякакви записи на Ваша лична информация, без възможност за по-нататъшно обработване. Получавайки достъп до Вашите данни, Вие можете да поискате същите да бъдат коригирани, в случай, че откриете грешки или несъответствия.
Писменото заявление може да бъде отправено лично (или от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно) на посочения адрес за връзка или по електронен път, от e-mail адресът, който сте ни предоставили, като данни за обработване.
Адрес за контакт и упражняване на правата, описани по-горе: , адрес: гр. Варна, пл. „Независимост“ № 1, e-mail: opeara@tmpcvarna.com.
2. Потребителите имат право да направят възражение срещу обработването на данните им. Възражението се отправя до ТМПЦ Варна, по реда на т. 1 от настоящия раздел ТМПЦ Варна, се ангажира да разгледа възражението Ви и в срок от 30 календарни дни от постъпването му да Ви информира за резултата от извършената вътрешна проверка.
3. Потребителите имат право на жалби до компетентният надзорен орган. Съгласно действащата нормативна уредба, компетентен надзорен орган в Република България е Комисия за защита на личните данни.
4. Потребителите имат право да получат своите данни, които ТМПЦ Варна съхранява, когато са предоставени в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. Потребителите имат право и да прехвърлят тези данни на друг администратор на лични данни без възпрепятстване от страна на ТМПЦ Варна, в случаите и по отношение на данните предоставени чрез съгласие, в случаите на данни, предоставени по договор, по който потребителят е страна или данни предоставени при предприемане на стъпки от страна на потребителя и искане за сключване на договор.
ПРОМЕНИ В ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Процедурите на ТМПЦ Варна за защита на личните данни могат да бъдат променяни едностранно от ТМПЦ Варна с оглед тяхното усъвършенстване, предлагане на нови услуги, промени в начина на обслужване на и комуникация с нашите клиенти, партньори и гостуващи артисти, както и във връзка със законодателни промени.
При извършване на промени в настоящите правила за защита на личните данни, ТМПЦ Варна довежда до знанието Ви извършените промени чрез публикуването им в нашия уеб сайт http://www.tmpcvarna.com, като Ви предоставя разумен срок да се запознаете с тях, след изтичането на който същите започват да се прилагат при обработване на личните Ви данни, без допълнително уведомление. Ако в този срок заявите, че отхвърляте промените, ще се счита, че сте оттеглили съгласието си за обработване на личните Ви данни и ТМПЦ Варна ще преустанови обработването им за в бъдеще. Това може да е свързано и с прекратяване на Вашите регистрации за наши игри, услуги, електронни бюлетини и др., за целите на които първоначално сте ни предоставили личните си данни.
Дата: 31.07.2018
УТВЪРЖДАВАМ: Даниела Димова
Политика за защита на личните данни
ТЕАТРАЛНО – МУЗИКАЛЕН ПРОДУЦЕНТСКИ ЦЕНТЪР - ВАРНА, вписан в Постановление на МС № 152/28.07.2010 г. с ЕИК 175932425, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, пл. „Независимост“ № 1, е администратор на лични данни към КЗЛД и обработва предоставените данни и персонална информация съобразно Закон за защита на личните данни и Общия регламент за защита на личните данни (ЕС) 2016/679.
Настоящата Политика за защита на личните данни се прилага за ТМПЦ Варна, гр. Варна и за официалният му уеб сайт http:// http://www.tmpcvarna.com.
Ние, като администратор на лични данни и като професионалист, с дългогодишен опит в сферата на изкуството и културата, зачитаме неприкосновеността на личността на потребителите. Настоящата политика за сигурност, цели да Ви информира относно процеса на събирането, ползването и пренасочването на лични данни. Поради това, моля запознайте се със съдържанието й, като я прочетете внимателно. В случай, че имате въпроси, можете да ги зададете на следния e-mail адрес: opera@tmpcvarna.com
ДЕФИНИЦИИ
По смисъла на настоящата политика:
Лични данни е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Данните могат да се отнасят до факти (например – име, e-mail адрес, местоположение или дата на раждане) или до мнение относно действията или поведението на Субекта на данни.
Администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка;
Обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ
За да обезпечаваме и подобряваме предоставяните от нас услуги и за нуждите на администриране на ресурсите към тях, съхраняваме, използваме и обработваме лични данни като спазваме приложимите законови изисквания.
ВИДОВЕ ЛИЧНИ ДАННИ, КОИТО СЕ ОБРАБОТВАТ
Видовете лични данни, които администраторът събира и обработва са различни, съобразно целите за които се събират и основанията за обработването им:
Видовете събирани данни според целите им са следните:
1. За закупуване на билети и запитвания събира и обработва следните видове данни:
А) През нашия уеб сайт при Online закупуване на билети:
• при натискане на бутон Check - име, e-mail адрес и телефон на лицето за контакт;
Б) При резервация по телефон:
• Телефон за обратна връзка и e-mail адрес за потвърждение на резервацията
• Име и фамилия на лицето за контакт;
Тези данни се съхраняват до реализиране на резервацията. След това данните се унищожават и тяхното последващо обработване е невъзможно.
2. За целите на настаняването на гости свързани с дейността на ТМПЦ Варна в хотели на и извън територията на града, администратора обработва и съхранява следните данни:
• ЕГН / ЛНЧ;
• Име на лицето (за български граждани - на кирилица, за чужденци - на латиница, съгласно националния документ);
• Дата на раждане;
• Номер на лична карта/ валиден национален документ за самоличност;
• Държава, издала националния документ.
Данните, които се събират за целите на регистрацията в хотела. Данните се съхраняват за периода на настаняването, след което се унищожават.
3. При направено запитване през уеб сайта, след натискане на бутон Изпрати се обработва име, e-mail адрес и телефон за контакт на лицето за контакт.
4. При създаването на Договори и първични счетоводни документи администратора обработва и съхранява данни от документ за самоличност на лицата, които данни са криптирани или се унищожават след изтичането на законовия за съхранението им срок.
5. Администраторът набира обикновени лични данни за целите на сключване на договора и последващите от това действия – издаване на хонорар сметка, служебна бележка и подаване на информация в НАП, НОИ, СО.
6. Администраторът набира биометрични данни/чрез видеонаблюдение/, което се ползва като информация единствено за сигурността на служители и гости и за опазване на собствеността на администратора. Данните, получени чрез видеонаблюдението се съхраняват за срок от една седмица.
ПРИНЦИПИ НА ОБРАБОТВАНЕТО
При обработване на личните данни, ние спазваме следните принципи:
• законосъобразност – при събирането, обработването и съхранението на Вашите данни, ние спазваме разпоредбите на приложимото българско и европейско законодателство;
• добросъвестност и прозрачност – данните, които събираме, обработваме и съобразно настоящата политика за поверителност, която е достъпна за всеки един потребител;
• съотносимост на обработката с целите и свеждане на данните до минимум – видовете данни, които събираме, са сведени до минимум, съобразно целите, за които се обработват. Целите, за които се обработват Вашите данни, са тези, за които сме получили съгласието Ви;
• ограничение на съхранението – обработваме и съхраняваме получените данни, за период от време, съобразно целите, за които са нужни и съобразно Вашето съгласие.
• съгласие на потребителите за обработка на данните - когато изпращате запитване до ТМПЦ Варна, гр. Варна (за ценови условия, за резервация, за уточнение относно вече направена резервация и/или други въпроси свързани с предоставените от ТМПЦ Варна услуги) Вие давате Вашето съгласие ТМПЦ Варна, да съхранява и обработва личните данни, предоставени от Вас, за целите на отправеното запитване и за целите по основната дейност на ТМПЦ Варна.
• изпълнителят дава съгласието си да бъде заснеман и записван на видеоклип единствено с рекламна цел, свързана с интересите на двете страни
ЗАЩИТА И СИГУРНОСТ НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
ТМПЦ Варна прилага технически и организационни мерки за сигурност с цел да защити личните данни, които сте предоставили, от случайно или незаконно унищожаване, случайна загуба, неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване от страна на неоправомощени за това лица. Мерките за сигурност, които прилагаме, са обект на постоянно подобряване и адаптация към най-съвременните технологии.
Събираните персонални данни могат да бъдат предоставяни на партньори на ТМПЦ Варна, които действат като обработващи личните данни лица от името на ТМПЦ Варна и са поели ангажимента да се съобразяват с всички приложими норми за защита на личните данни. Ние се съобразяваме с условието, че съответната информация може да бъде използвана единствено в рамките на ограниченията, поставени от законовото основание на което се събират или от Вашето лично съгласие по отношение на обработването извършвано от името на ТМПЦ Варна, както и че тази информация следва да се третира като конфиденциална.
ТМПЦ Варна, може да разкрие и предостави лична информация съобразно приложимото право, ако съд или административен орган нареди или изиска това или ако предоставянето на личните данни е свързано с изпълнение на законово задължение на ТМПЦ Варна. Данните, които се събират за целите на ТМПЦ Варна е достъпна за определените в Министерство на културата, Община Варна и Министърът на вътрешните работи, Национална агенция за приходите и Националния статистически институт.
ПРАВА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, ОТНОСНО ДАННИТЕ ИМ
1. В съответствие с действащата нормативна уредба, имате право на собственост и достъп до данните, които сте предоставили за обработка. С писмено заявление на e-mail адрес: opeara@tmpcvarna.com, можете да получите информация за вида на предоставените лични данни и целта на обработването им, както и да изискате да премахнем всякакви записи на Ваша лична информация, без възможност за по-нататъшно обработване. Получавайки достъп до Вашите данни, Вие можете да поискате същите да бъдат коригирани, в случай, че откриете грешки или несъответствия.
Писменото заявление може да бъде отправено лично (или от лице, упълномощено с нотариално заверено пълномощно) на посочения адрес за връзка или по електронен път, от e-mail адресът, който сте ни предоставили, като данни за обработване.
Адрес за контакт и упражняване на правата, описани по-горе: , адрес: гр. Варна, пл. „Независимост“ № 1, e-mail: opeara@tmpcvarna.com.
2. Потребителите имат право да направят възражение срещу обработването на данните им. Възражението се отправя до ТМПЦ Варна, по реда на т. 1 от настоящия раздел ТМПЦ Варна, се ангажира да разгледа възражението Ви и в срок от 30 календарни дни от постъпването му да Ви информира за резултата от извършената вътрешна проверка.
3. Потребителите имат право на жалби до компетентният надзорен орган. Съгласно действащата нормативна уредба, компетентен надзорен орган в Република България е Комисия за защита на личните данни.
4. Потребителите имат право да получат своите данни, които ТМПЦ Варна съхранява, когато са предоставени в структуриран, широко използван и пригоден за машинно четене формат. Потребителите имат право и да прехвърлят тези данни на друг администратор на лични данни без възпрепятстване от страна на ТМПЦ Варна, в случаите и по отношение на данните предоставени чрез съгласие, в случаите на данни, предоставени по договор, по който потребителят е страна или данни предоставени при предприемане на стъпки от страна на потребителя и искане за сключване на договор.
ПРОМЕНИ В ПРОЦЕДУРИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Процедурите на ТМПЦ Варна за защита на личните данни могат да бъдат променяни едностранно от ТМПЦ Варна с оглед тяхното усъвършенстване, предлагане на нови услуги, промени в начина на обслужване на и комуникация с нашите клиенти, партньори и гостуващи артисти, както и във връзка със законодателни промени.
При извършване на промени в настоящите правила за защита на личните данни, ТМПЦ Варна довежда до знанието Ви извършените промени чрез публикуването им в нашия уеб сайт http://www.tmpcvarna.com, като Ви предоставя разумен срок да се запознаете с тях, след изтичането на който същите започват да се прилагат при обработване на личните Ви данни, без допълнително уведомление. Ако в този срок заявите, че отхвърляте промените, ще се счита, че сте оттеглили съгласието си за обработване на личните Ви данни и ТМПЦ Варна ще преустанови обработването им за в бъдеще. Това може да е свързано и с прекратяване на Вашите регистрации за наши игри, услуги, електронни бюлетини и др., за целите на които първоначално сте ни предоставили личните си данни.
Дата: 31.07.2018
УТВЪРЖДАВАМ: Даниела Димова
Последна актуализация 30.09.2020 г.
Иван Радославов започва да учи цигулка на 7 години при Васил Димов, 13-годишен е цигулар в младежкия колектив “Стефан Йовчев”, а през 1945 г. е гимназист в Първа варненска мъжка гимназия и извънреден ученик в Средното музикално училище – Варна.
През 1950 г. става носител на Първа награда от Конкурса за млади певци и инструменталисти.
След завършване на гимназиалното си образование е приет в изпълнителския отдел на Музикалната академия в София в класа на проф. Боян Лечев и по-късно продължава в класа на известния цигулков педагог проф. Тодор Въжаров.
Началото в творческата дейност на Иван Радославов е свързано с Плевенския симфоничен оркестър, където постъпва като концертмайстор през 1955 г.
След 4 години той се връща във Варна като помощник-концертмайстор на Варненската филхармония.
От 1961 г., когато оперният оркестър се обособява като самостоятелен, Иван Радославов е концертмайстор на Варненската опера.
В продължение на 32 сезона във Варненската опера, Радославов участва в близо 4000 спектакъла, в подготовката и реализацията на 130 премиери на оперни, балетни и оперетни заглавия, в концертни програми.
През 1964 г. започва дейността си струнен квартет “Радославов” с участието и на неговите колеги Кремена Иванова, Васил Делев и Марта Петкова.
Многобройни са концертните прояви на квартета, който има своите почитатели във Варна, София, Пловдив, Шумен.
От записите на Радио София и Радио Варна, над 10 часа са за “златния фонд”.
За своята творческа дейност и заслуги в развитието на музикалното изкуство, Иван Радославов е удостоен двукратно с орден “Кирил и Методий”.
Иван Радославов е участвал във всички гастроли на оперния театър по време на дългогодишната си дейност: Италия, Испания, ОНД, Чехия, Югославия, Египет, Гърция, Дания.
Руслан Райчев е роден на 5 май 1919 г. в Милано, Италия, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна артистична кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род, родом от Киев).
Още от малък Руслан Райчев проявява музикални наклонности и започва 6-годишен да взима уроци по пиано при пианистa Карло Видусо. 10-годишен той се записва да учи в детския/средния отдел на Миланската консерватория при проф. Карло Лонати.
Като дете, в Милано той израства в артистична семейна атмосфера. Чести гости в дома на семейството са били личности като Артуро Тосканини, Умберто Джордано, Сергей Прокофиев, Тоти Дал Монте, Аурелиано Пертиле, Фьодор Шаляпин, Тита Руфо и много други светила от онова време.
През 1932 г. семейството се прибира в България. В София Руслан Райчев става ученик по пиано на проф. Панка Пелишек, а след това на проф. Андрей Стоянов. През 1936 г. завършва средно образование в тогавашното Deutsche Schule. Кандидатства в Музикалната академия дирижиране, но не е приет поради „липса на качества“. Тогава той записва Юридическия факултет на Софийския университет, посещава 4 семестъра с положени изпити, а през 1938 г. заминава за Виена, където е приет в Kонсерваторията като редовен студент в диригентския клас на проф. Леополд Райхвайн, а пиано учи при Емил фон Зауер (последния жив ученик на Ференц Лист). През 1942 г. великият диригент Карл Бьом взима Руслан Райчев, още студент, за личен корепетитор и асистент във Виенската Щатсопера. Консерваторията Райчев завършва през 1943 г.
На 22 март 1944 г. е диригентският дебют на Руслан Райчев в гр. Кьонигсберг (Калининград), където е бил изпратен от професора си Карл Бьом в тамошната опера, останала без диригенти, което дало възможност на Райчев за около 3 месеца да мине през заглавия като „Бохеми“ (дебютно заглавие), „Йенуфа“ и „Сватбата на Фигаро“ (като постановчик), а също така „Лоенгрин“, „Травиата“, „Тоска“, „Веселата вдовица“ и др.
През юни 1944 г. Райчев се прибира в София и веднага е мобилизиран; по-късно е пратен на фронта като подпоручик. Завръща се награден с два ордена за храброст и два пъти повишен в чин капитан. През май 1945 г. Руслан Райчев има дебютен концерт във Военния клуб със сборен симфоничен оркестър. На 1.06.1945 г. е назначен като корепетитор в Софийската народна опера. Първата му работа е в постановката на балета „Бахчисарайски фонтан“ oт Борис Асафиев, като още на третия спектакъл той се качва на диригентския пулт.
На 1 април 1946 г. е назначен за главен диригент на новооснования Държавен симфоничен оркестър във Варна, а през 1947 г. става главен диригент на новооснованата от баща му, Петър Райчев, Варненска народна опера. Премиерният спектакъл е на 7.09.1947 г. с „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана. Режисьор е Петър Райчев. Във Варна фактически е началото на една завидна, успешна и дълга диригентска кариера на Руслан Райчев.
През пролетта на 1948 г. той е изтеглен в София от Стефан Македонски, който го кани за главен диригент на новооснования Държавен музикален театър, където работи от 1.04.1948 г. до 30.06.1951 г. Тук той подготвя премиерите на „Цигански барон“, „Верният приятел“ и „Птицепродавецът“.
На 1.07.1951 г. Руслан Райчев е назначен за главен диригент на Пловдивския държавен симфоничен оркестър, с който многократно блестящо се представя на Прегледи на симфоничните оркестри и на Декадата на българската музика. През 1953 г. Руслан Райчев основава заедно с баща си Петър Райчев Пловдивската народна опера като става нейният първи главен диригент. И тук премиерният спектакъл е на операта „Продадена невеста“, състоял се на 15.11.1953 г., а режисьор е отново баща му Петър Райчев.
През 1953 г. започва и международната дейност на Руслан Райчев с гостуване на Букурещката филхармония и Симфоничния оркестър на Румънското радио, на оперните театри в Тимишоара и в Любляна. През 1954 г. гостува с огромен успех в Унгария. След първия спектакъл в Будапещенската опера е поканен да дирижира още три, а след концерта с Държавния симфоничен оркестър следват още два концерта.
През 1956 г. Руслан Райчев е преместен в Русе, където на 1.09.1956 г. става главен диригент на Русенския държавен симфоничен оркестър. Сътрудничи и на Русенската опера, с която на Втория преглед на оперните театри през 1958 г. има огромен успех с операта „Манон“ от Масне, призната за събитието на прегледа, а записът на операта с незабравимите Пенка Маринова и Николай Здравков влиза в Златния фонд на БНР. Този успех води в края на 1958 г. до преместването на Руслан Райчев и свързването му за дълги години със Софийската опера. Успоредно с това е командирован, по съвместителство, за главен диригент в Старозагорската народна опера (от януари до юли 1959 г.), ръководи и Симфоничния оркестър в гр. Перник (до неговото закриване). А през 1960-1961 г. той е начело и на мъжкия хор „Гусла“, с който по-късно, през 1964, има огромен успех на гастроли в Швейцария и Франция.
С голям успех минават първите изяви на Руслан Райчев на сцената на Софийската народна опера – „Четиримата грубияни“, „Укротяване на опърничавата“, „Продадена невеста“, балетът „Гаяне“ и др. От 1968 г., успоредно с диригентската си дейност в Софийската народна опера, Руслан Райчев отново поема ръководството на Пловдивските филхармоници и - както се говореше, тогава започнал „златният им период“. Триумфални участия в София, Варна и Русе, четири турнета с огромен успех във ФРГ, две в Италия и Швейцария. Множество грамофонни плочи с „Балкантон“, като почти всички са лицензирани в Италия, Франция, ФРГ, Канада, САЩ и Япония.
През 1974 г., след триумфално представяне с Пловдивската филхармония на прегледа на Държавните симфонични оркестри, Руслан Райчев заминава за ФРГ. Между 45 кандидати от 16 страни той е избран след втория тур – без да се стигне до трети, за Генералмузикдиректор (главен диригент на Оперно-симфоничния оркестър) на новооснования Театър на Шлезвиг-Холщайн в гр. Фленсбург. Там престоява до сезон 1978/79 вкл., когато е поканен да оглави Софийската опера, където започва нова ера. Всички известни български оперни певци, живеещи в чужбина, започват редовно да пеят и в родината си, като участват даже и в гостувания на Софийската опера в чужбина. През 1979 г. операта триумфално гостува 15 дни във Виена с „Хованщина“, „Княз Игор“ и „Дама пика“. Следват гостувания в Швейцария, Югославия, Румъния.
Връхни точки в кариерата му през този период са постановката на „Борис Годунов“ в Парижката Гранд опера с режисьор Джозеф Лоузи, премиера на 9.06.1980 г., както и постановката на „Хованщина“ в Миланската Скала с режисьор Юри Любимов, премиера на 24.02.1981 г. като Руслан Райчев е първият български диригент, дирижирал в Миланската Скала.
С огромен успех Руслан Райчев гостува многократно със Софийската опера, като кулминационната точка е „Война и мир“ на Сергей Прокофиев в Париж и в Италия. Непосредствено след гостуване в Испания, където с много голям успех дирижира „Набуко“, „Тоска“ и „Хованщина“, след незабравими изпълнения на Реквиема от Верди в Овиедо и Мадрид, кипящият от енергия Руслан Райчев бива пенсиониран в началото на 1989 г., само месец преди премиерата на „Силата на съдбата“ от Верди, която до момента интензивно подготвя. Тогава Руслан Райчев тръгва на самостоятелни гастроли по света: Норвегия, Швеция, ФРГ, Франция, Исландия, Чехословакия. А през 1990 г. става Генералмузикдиректор в гр. Шверин в току-що обединена Германия. Там остава до края на сезон 1991/1992 като прекъсва преждевременно договора си, за да откликне на поканата на новото правителство на СДС да оглави отново ръководството на Софийската опера, която извежда до нови големи успехи, не само в родината, но и в Германия, Белгия, Франция, Швейцария, Израел и особено с масивното участие на прочутия Музикален фестивал в Страсбург през 1994 г.
Въпреки че е бил назначен с безсрочен трудов договор, в началото на сезон 1994/1995 Министерството на културата обявява изненадващо конкурс за директор на операта. Руслан Райчев категорично отказва да се яви на конкурса и автоматично е освободен от поста си.
От 1. септември 1996 г. Руслан Райчев работи в екип с изтъкнатия наш режисьор Светозар Донев в ДМТ „Стефан Македонски“ като главен диригент и първи зам. директор. Неговите постановки на „Хубавата Елена“, „Царицата на чардаша“, „Цигански барон“, гала-концертите „Роберт Щолц“, „Йохан Щраус“, „Имре Калман“, „Франц Лехар“ и др. бележат особено развитие на музикалното виждане в театъра. В периода от 1996 до 2005 г. провежда с огромен успех 24 турнета с Музикалния театър с общо 470 представления в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Дания, Белгия, Люксембург, Гърция и Япония.
Руслан Райчев има огромен оперен и симфоничен както и хоров репертоар. Има над 120 премиери и около 1800 спектакъла на оперни, оперетни и балетни заглавия, а също и над 2000 симфонични концерта. Дирижирал е многократно турнета в чужбина със Софийската опера, Пловдивската филхармония, ДМТ „Стефан Македонски“. Индивидуални гостувания като гост-диригент е имал в цяла Европа, Мексико, Южна Корея, Куба. В репертоара му са записани 90 оперни, оперетни и балетни заглавия. Той пръв дирижира премиера на българска опера в чужбина – „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев през 1964 г. в Гант, Белгия. Той е първият български диригент, гостувал на най-престижните оперни театри в Европа: Миланската Скала, Парижката Гранд Опера, постоянен гост на Виенската Щатсопера, Болшой театър, Кировския театър, на оперни театри в Берлин, Рим, Неапол, Тулуза, Стокхолм, Осло, Хамбург, Мюнхен, Сеул и много други. Дирижира най-престижните симфонични оркестри в света: Виенската, Ленинградската, Парижката, Московската филхармонии, Радиооркестрите на Москва, Париж, Хамбург, Берлин, Кьолн, Будапеща, Прага и т.н. Има записи в Радио NDR Хамбург със Симфоничния оркестър на NDR, в Берлин с Берлинския симфоничен оркестър. При всички негови концерти в чужбина включва произведения от български композитори – Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Петко Стайнов, Любомир Пипков и др. Навсякъде критиците оценяват със суперлативи диригентското му майсторство. Музикалните експерти подчертават музикалността му, ерудицията му и чувството за правилно тълкуване на драматургията на дирижираните от него произведения, идеалната спойка между сцена и оркестър, както и пестеливия му, но ясен и изразителен диригентски жест – съвършена мануална техника.
В оперни спектакли Руслан Райчев е дирижирал най-големите съвременни певци: Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Пиеро Капучили, Хуан Понс, Ренато Брузон, Джакомо Арагал, Франциско Араиза, Джузепе Тадей, Джанфранко Чекеле, Курт Ридъл, Мирела Френи, Рената Ското, Монсерат Кабайе, Джеси Норман, Катя Ричарели, Едита Груберова, Гуинет Джонс, Пата Бурчуладзе, Владимир Атлантов, Юрий Мазурок, Людмила Шемчук, Елена Образцова и много други.
На концертния подиум той е партнирал на такива светила като Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Емил Гилелс, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Игор Ойстрах, Тихон Хренников, Клаудио Арау, Пинкас Цукерман, Маурицио Полини, Исак Щерн, Руджеро Ричи, Шура Черкаски, Алексис Вайсенберг, Иво Погорелич, Минчо Минчев, Антон Диков, Юри Буков, Людмил Ангелов и много други.
Всички наши големи певци – Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Стефка Евстатиева, Александрина Милчева, Никола Николов, Асен Селимски, Димитър Узунов, Стоян Попов, Михаил Светлев, Юлия Винер, Любомир Бодуров са участвали в безброй спектакли под палката на Руслан Райчев, а почти всички имат с него и записи -рецитали в Балкантон. Никола Гюзелев само има около 10 плочи с Р. Райчев. За Балкантон той прави записи и с хор „Гусла“ както и редица интегрални записи на опери: „Алеко“, „Хан Аспарух“, „Хованщина“, „Война и мир“. С Анна Томова-Синтова, Джакомо Арагал и Алберто Риналди записва оперите „Травиата“ и „Мадам Бътерфлай“ със солисти, хор и оркестър на Софийската опера. Всичките тези записи са лицензирани и се продават като компактдискове по целия свят.
Руслан Райчев става заслужил артист на 50, а народен – на 61 години.
За 60-годишнината си получава орден H.P. България II степен, а през 1999 г., за 80-годишнината си, е награден с орден „Стара планина“ I степен.
През 1982 г. Руслан Райчев става първият българин „Кавалер на ордена за изкуство и литература“ на Франция.
Почетен гражданин на Варна и София.
Руслан Райчев умира на 9 януари 2006 г. в София.
Прочетете още :
Евгени Леков е роден на 2 декември 1932 г.
Завършва средното си образование в гр. Лом и по-късно учи пеене при проф. Мара Цибулка и Ана Кирова.
По време на военната си служба става солист на Ансамбъла при Дом на офицера – гр. Сливен. Там, през далечната 1955 г. пее и първата си оперетна роля – Петър от “Наталка Полтавка”. И това е началото на творческата му кариера.
Последователно работи в естрадния театър – гр. Лом, Драматично – музикален театър в гр. Пазарджик, Сливенска работническа опера, Ансамбъл на БНА, а на 2 октомври 1969г. постъпва във Варненската народна опера, където пее и днес.
Евгени Леков е гостувал във всички оперни, оперетни и музикални театри в България, както и в Германия, Италия, Палма де Майорка и Мадрид – Испания, участвал е в концерти в Русия, Германия, Куба, Чехия, Югославия и др.
Концертният репертоар на артиста включва почти всички известни арии за тенор; руски, съветски и български песни. Леков е участвал в над 2000 концерта. Има записи за Радио София и Балкантон. Изкуството му е оценено високо и се посреща с интерес у нас и в чужбина.
Оперният и оперетен репертоар на артиста включва 50 партии, между които 7 – в опери на Парашкев Хаджиев. Самият Парашкев Хаджиев го признава за най-добрият теноров солист на своите произведения.
В репертоара на певеца са включени и партиите на Алфред (“Травиата” на Верди), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф (“Бохеми” на Пучини), Дон Хозе (“Кармен” на Бизе), Ерик (“Летящият холандец” на Р. Вагнер), Габриеле Адорно (“Симоне Боканегра” на Верди), Херман (“Дама Пика” на Чайковски), Самозванецът и Шуйски (“Борис Годунов” на Мусоргски) и др.
Евгени Леков притежава звънлив, пробивен и мащабен като звук глас. Сърдечен и искрен, той е постигнал професионално майсторство в своята игра.
В-к “Унита” – Болоня, Италия
“…Отлична оценка заслужава Евгени Леков – тенор с изявени вокални качества, който пресъздаде един Илия – темпераментен и нежен”.
Блиц – характеристика: има години в които е първенец по брой на спектакли – 50 на сезон; често е бил без дубльор в оперите на П. Хаджиев, Холандеца, Симоне Боканегра; над 100 благодарствени заповеди и без болнични листи; без отказани роли; обиколил целия варненски регион с концертни програми;
Награди:
“Кирил и Методий” – ІІІ степен
Златна значка за културна дейност на ГПУ на БНА, където за 6 години има 500 концертни участия;
Диригенти, с които е работил: Асен Найденов, Васил Стефанов, Марк Ермлер, Борис Хинчев, Недялко Недялков, Баталова, Иван Маринов, Емил Главанаков, Влади Анастасов, Христо Игнатов и т.н.
Режисьори: Мишо Хаджимишев, Евгени Немиров, Николай Николов, Стефан Трифонов, Георги Пърманов, Кузман Попов и т.н.
Партньори: Мими Балканска, Гена Димитрова, Анна Томова-Синтова, Стефка Минева, Стефка Евстатиева, Видин Даскалов, Лиляна Кошлукова, Людмила Чешмеджиева, Никола Гюзелев, Любомир Бодуров, Мати Пинкас и т.н.
1 април 2019 г.
* На снимката (горе) - Варненската филхармония с диригент Паоло Романо, 2018 г. Фотография Росен Донев
* На снимката (долу) - Варненската филхармония с диригент Иван Маринов, 1981 г., архив
Историята на Варненската филхармония започва през 1913 г., когато е основан любителски симфоничен оркестър. Под диригенството на Асен Найденов оркестърът участва през 1926 г. с голям успех в Първите летни музикални тържества във Варна, които по-късно прерастват в Международен музикален фестивал "Варненско лято".
На днешния ден, 1 април, през 1946 г., по инициатива на диригента и цигулар проф. Саша Попов, се създава Варненският държавен симфоничен оркестър, който през 1968 г. се обособява като Държавна филхармония. В първите години като ръководители на състава работят последователно диригентите Руслан Райчев, Васил Стефанов, Йоско Йосифов и Константин Илиев. Особена заслуга за професионалното израстване на оркестъра имат диригентите Емил Главанаков, Влади Анастасов, Иван Маринов и Йордан Дафов.
Оркестърът поддържа богат репертоар, който включва симфонична музика, кантатно-ораториални произведения от различни композитори, както и много българска музика от различните поколения български композитори. Изявите му са свързани и с имената на редица известни инструменталисти - Ифра Нийман, Леонид Коган, Давид Ойстрах, Алексис Вайсенберг, Пабло Казалс, Юри Буков, Руджиеро Ричи, Виктор Третяков, Янош Старкър, Михаил Плетньов, Вера Горностаева, Минчо Минчев, Ваня Миланова, Георги Бадев и много други.
През 1999 г. се създава Оперно-филхармонично дружество Варна, което през 2010 г., вече като Държавна опера Варна, влиза, заедно с Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, в структурата на Театрално-музикален подуцентски център Варна, с директор Даниела Димова.
Варненската филхармония традиционно открива Международния музикален фестивал "Варненско лято" с Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, участва във всички престижни български фестивали, гастролира в Германия, Чехия, Словакия, Полша, Русия, Франция, Австрия, Испания, Италия и други страни, реализира множество записи по БНР и БНТ. От 2010 г. се представя успешно с Опера в Летния театър във възобновената, след 20 годишно прекъсване, традиция на летните музикални събития на открито.
След бравурния февруарски концерт 2019 г. с композитор и диригент Емил Табаков, в който бяха изпълнени една световна и една варненска премиера на негови творби, с концертмайстор Анна Фурнаджиева, на 5 април Варненската филхармония, с концертмайстор Красимир Щерев, ще поднесе още един забележителен концерт. Под диригентството на Станислав Ушев, ще чуем двата емблематични концерта - Концерт за цигулка и оркестър № 3 от В. А. Моцарт, със солист Роман Федчук от Чехия, който ще свири на „Гуарнери“ от XVI век и Концерт за пиано и оркестър № 2 от С. Рахманинов със солист Руслан Павлов. Увертюра – фантазия „Ромео и Жулиета“ от П. И. Чайковски ще допълни музикалния празник, една от кулминациите на XX Великденски музикален фестивал – Варна 2019.
Михаил Зидаров - един от основателите на Варненската опера, е роден на 12 януари 1926 г. в Бургас.
Работи като сценичен уредник в Бургаския драматичен театър, където играе като миманс и с малки роли в детския репертоар.
През 1946 г. е назначен като стажант-артист в Общинския театър в гр. Силистра и в същия град участва в самодейната оперета като изпълнител на главни роли.
През 1947 г. е приет като артист в току-що основаната Варненска опера.
Учи и в Музикалното училище във Варна.
През 1950/1951 г. специализира в студия за млади оперни артисти в гр. София.
Носител е на бронзов медал от Световния младежки фестивал във Варшава през 1955 г. През 1959 г. специализира в Школата за млади оперни певци с ръководител проф. Христо Бръмбаров.
Носител е на орден “Кирил и Методий” – ІІ и І ст.
През 1982 г. получава званието “заслужил артист”.
На сцената на Варненската опера посвещава целия си творчески живот – 40 успешни творчески сезона.
След пенсионирането си продължава още да пее на хонорар, благодарение на запазения си външен вид, артистичност и разбира се – прекрасен глас.
Репертоарът на певеца обхваща над 60 баритонови партии. Едни от най-впечатляващите му превъплъщения са ролите на Жорж Жермон, Евгений Онегин, Шарплес, Валентин, Ренато, Фигаро (“Севилският бръснар”) и др.
През 2006 г. Оперно-филхармонично дружество – Варна чества по достойнство 80-годишния юбилей на един от основателите на Варненската опера.
АНТОНИЯ МАРКОВА, дъщеря на МАЕСТРО ВЛАДИ АНАСТАСОВ и сопраното ЛИЛИ СИМЕОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 20-годишния творческия път на своя баща във Варненската опера, за любовта към музиката, житейските уроци и даренията, които съхраняват паметта за музиката и за хората
2018 - 90 години от рождението на Маестро Влади Анастасов
Тони, познавам те от Радио Варна, където всички се отнасяхме с респект към теб, дъщерята на Маестро Влади Анастасов. Родена в семейство на музиканти, с баща - диригент и майка – оперна певица, едва ли си се колебала в избора си на професия...
Наистина е така, от малка съм в непрекъснато съприкосновение с музиката. Посещавах много симфонични концерти, тъй като отначало баща ми беше симфoничен диригент, после като ученичка в Музикалното училище гледах всички оперни спектакли. А като пораснах, присъствах и на хубавите срещи след премиерите.Артистичният живот от онези години ми е познат и никога няма да го забравя. Да, родителите ми ме насочиха към света на изкуството, към музиката. Започнах с пиано от 6-годишна възраст и с пиано завърших Музикалната гимназия. Кандидатствах в АМТИИ Пловдив, защото следването там даваше приоритет на теоретичните музикални дисциплини с педагогическа насоченост.Това ми допадаше повече от кариерата на индивидуален изпълнител. Влечеше ме също хоровото дирижиране, така че в Пловдив завърших факултативно и хорово дирижиране при Маестро Марин Чонев. Работих като учител по пиано, а след това и като музикален оформител в Радио Варна – време, което много ме обогати, срещна ме с интересни личности и ми донесе прекрасни творчески моменти. Сега преподавам музика в Средното училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” във Варна.
Кои бяха предпочитаните музикални произведения на твоите родители?
Това е много труден въпрос. Както повечето музиканти, така и моите родители харесваха различни композитори и много творби. Те имаха еднакъв вкус и всички заедно съпреживявахме музиката, която слушахме. Разполагахме с огромен брой плочи, имахме магнетофон, баща ми получаваше дори директно от Радио София най-новите музикални записи на магнетофонни ленти. У дома винаги се коментираха и концертите и спектаклите на Варненската опера.
Майка ми, независимо че в определен период от време изпълняваше административната длъжност на артистичен секретар, се изявяваше и като артист-солист. Никога не отказваше да замести колежки, които по някакви причини са възпрепятствани да пеят. Тя се изявяваше и в театрални постановки, в които има пеене, спомням си много добре един такъв случай. Въобще майка ми живееше в непрекъснат синхрон със солистичните изяви и организационната работа във Варненската опера.
Да споменем онези композитори, които са вдъхновявали най-много Влади Анастасов.
Баща ми дирижираше музика от различни жанрове – симфонична, оперна, оперетна, особено му допадаше балетната музика. С тогавашния балетен състав, в сътрудничество с дългогодишните хореографи на Варненската опера, известното семейство Йорданови, той постави редица балетни творби. Балетът „Спартак“ от Хачатурян например беше за него изключително преживяване. От оперните композитори предпочиташе Пучини, майка ми също, Пучини е и мой любим композитор. Харесваше Верди и създаде на варненска сцена много постановки по негови творби. Държеше на българските заглавия в репертоара както в симфоничната, така и в оперната програма. Поставяше произведения от Парашкев Хаджиев и Красимир Кюркчийски, контактуваше с Панчо Владигеров, когото много ценеше.
Във Варненската опера Влади Анастасов твори от 1968-а, в продължение на близо 20 години. Тук той се изгражда като едно от големите имена в българската диригентска школа. В какво обкръжение работеше, на чия подкрепа се радваше?
Кариерата му във Варна започва по времето на големия български диригент Константин Илиев, след чието заминаване за София баща ми продължава да работи тук, заедно с диригента Емил Главанаков. Като главен диригент на Симфоничния оркестър в Плевен в периода 1961-1967година допринася за развитието на тази музикална формация и създава конкурса на името на трагично загиналата голяма оперна певица Катя Попова. Често разказваше за гастролите си с оркестъра. През 1968-ма се завръща във Варна, за една година става директор на Варненската опера, след което е нейн диригент до края на кариерата си. Баща ми поддържаше добри взаимоотношения с дългогодишния директор на Варненската опера Мирчо Мирчев, както впрочем и с всички артисти и служители.Винаги намираше най-добрия път към хората. Радваше се на успехите на солистите Ранко Дюлгеров, Тинка Сколуфанова, Тодор Костов, Мария Бохачек, Мари Крикорян, Йорданка Тенчева, Денчо Белев, Михаил Зидаров, сигурно пропускам мнозина.
Варненската опера канеше и много солисти отвън, пътуваше често на гастроли из страната и чужбина, участваше всяка година в националния преглед на оперните театри в новопостроената Старозагорска опера. Баща ми дирижираше също концерти и спектакли на Международния музикален фестивал „Варненско лято“. Двамата с майка ми подпомагаха организационно и фестивала „Варненско лято“ и Варненския балетен конкурс. Тази грижа те приемаха като обществен и личен ангажимент, като кауза.
Стефан Циганчев е роден на 14 април 1929 г. Започва своя път в певческото изкуство от родния си град Свиленград, където получава основно и гимназиално образование, участва в гимназиалния хор, а по-късно става солист на Градския хор.
Отбива военната си служба в София като певец в Ансамбъла на трудовата повинност и започва да учи пеене при вокалната педагожка Катя Спиридонова.
Веднага след казармата постъпва в хора на Варненската опера, а от 1953 г. след успешно издържан конкурс става и солист в същата.
Завършил е Оперната студия в София при проф. Христо Бръмбаров. Дебютира на варненска сцена в ролята на Силвано от оп. “Бал с маски” на Верди под диригентството на Емил Главанаков и режисурата на Николай Николов.
На премиерата получава поздравления лично от големия български композитор и диригент Константин Илиев, който веднага забелязва яркия му талант, въпреки малката роля.
През периода 1966/1967 г. специализира в Москва в Большой театър при Покровски и Рождественски.
Стефан Циганчев е носител на много престижни награди:
• ІІ награда и лауреатско звание на VІІ Световен фестивал на младежта във Виена – 1959 год.
• ІІІ награда и бронзов медал на Първия международен конкурс за млади оперни певци в София – 1961 г.
• Орден “Кирил и Методий” – І и ІІ степен
• Удостоен е със званието “заслужил артист” през 1969 г.
• Удостоен е със званието “народен артист” през 1975 г.
Стефан Циганчев е гостувал в СССР, Чехословакия, Унгария, Германия, Полша, Румъния, Италия, Испания, Англия, Япония, Китай, Монголия, Югославия и др.
Има записи в Радио София и Радио Варна, записи на плочи, издадени от “Балкантон”, изнесъл е множество концерти.
Репертоарът на певеца включва над 60 басови партии, както из световната оперна класика, така и от 16 български оперни творби.
Особено впечатляващи са привъплъщенията му в ролите на крал Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”, Закария от “Набуко”, Гомес де Силва от “Ернани”, Фиеско от “Симоне Боканегра”, Рамфис от “Аида”, Спарафучиле от “Риголето" на Верди, Борис Годунов от едноименната опера на Мусоргски, Мелничаря от “Русалка” на Даргомижски, Дон Базилио от “Севилският бръснар” на Росини; Куцара от “Албена”, боляринът Николица от “Рицарят”, полковник Боляров и Поп Матей от “Луд гидия” на Парашкев Хаджиев, Чорбаджи Марко от оп. “Под игото” на Димитър Сагаев и др.
Името на Стефан Циганчев е ярко вплетено в историята на Варненската опера, на която той посвещава целия си творчески живот.
Той завладява публиката с красивия си глас – силен, а едновременно с това топъл и мек, богато нюансиран, пресъздаващ различните настроения на героя.
Варненци и до днес помнят неговото присъствие на сцената – той притежаваше таланта да се превъплъщава искрено и пълнокръвно в емоционалните образи, да докосва сърцето на зрителя, както с гласа си, така и с яркото си сценично присъствие.
Характеристика: Притежава широк обем на гласа, изразителност и спонтанност при всички динамики, особено голяма издържливост. Музикална култура, чиста интонация, благороден маниер на пеене…
При разработката на ролята Циганчев търси новото, за да обогати образа, да достигне съвършенство, като се старае и най-малкия щрих да подпомогне цялостното изграждане. Един демоничен Филип, един Мефистофел, зъл дух и двигател на действието, един бъдещ трагичен Борис Годунов – тези сложни характери разчитат на музикалната култура на Стефан Циганчев, на вътрешното изграждане на ролята, на нейното високо художествено интерпретиране…
Стефан Циганчев е талантлив оперен артист, надарен със скромност, обичлив с хората, всеотдаен на изкуството. В своя талант той вижда закон да служиш на другите…
Щрихи от портрета н Стефан Циганчев:
1. Кога усеща влечение към музиката – от дете обичал да пее и слушал песните на баща си Георги за хайдути и смели юнаци.
2. Любимо животно – Коня
3. Любим композитор – Джузепе Верди
4. Любими роли – всички – комични и трагични, главни и второстепенни и все пак – Филип ІІ от оп. “Дон Карлос”, Фиеско от “Симоне Боканедгра” и Гомес де Силва от “Ернани” – всичките от Верди – счита, че те най-добре подхождат на гласа му и са му донесли най-големите успехи, както и званията “заслужил” и “народен артист”
5. Тайната на оперното изкуство – да владееш добре гласа си, да накараш публиката да те слуша още щом запееш първата фраза. Това се постига с постоянство, отдаденост и непрекъснат труд.
6. Какво не понася – насилието, некоректността, нахалството.
7. Какво обича – Морето, то го зарежда с положителни емоции.
8. Партньорът в живота – Супругата му – Павлина Циганчева, която винаги е била най-строгия му критик и с взискателност е следила развитието му. Като човек на перото го зарежда с чувствителност и го кара да обръща голямо внимание на текста.
9. Вдъхновението му – Природата!
10. Другото изкуство, което обича – пак музиката, но симфоничната – главно предкласика и класика, изпълнена от виртуозни солисти – обича да слуша Минчо Минчев, Васко Василев, Нейнджъл Кенеди, Ванеса Мей и др.
11. Вярата – Вярва в битието.
12. Какво дете е бил – спокойно, послушно, което не е правило големи пакости.
13. Доволен ли е от съдбата си – Да, що се отнася до кариерата си на оперен артист, но не е доволен от сегашната си съдба на беден пенсионер.
14. Какво мисли за новото хилядолетие – притеснява го бездуховността на новото време.
“…Много е постигнал в ролята на жестокия и мрачен испански благородник Силва артистът Стефан Циганчев. В образа има и вътрешно изграждане, и психологическа детайлираност, и жива сценична игра. Тук всъщност статичното ораторно третиране на образите е преодоляно и без да изпада в излишна романтическа жестикулация и патос Циганчев се е домогнал до един цялостен и завършен образ…”
Венелин Кръстев – сп. “Българска музика” – брой 2 от 1961 год. по повод премиерата на оп. “Ернани” на сцената на Варненската опера.
МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА
21 април 2018, 19.00
Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.
Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.
Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.
В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.
За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?
Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.
И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?
О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.
Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова.
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.
И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?
Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS
.
А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.
Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.
При това не става дума само само за мюзикъли.
Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.
Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.
Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?
С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.
За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?
Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.
Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.
За нея ми обещаваш друго интервю.
Разбира се.
Изпълнител с голям професионален опит, влагащ много вкус и въображение, певецът е оставил у нас спомена за съвършенство, хармония и красота!
Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера
На 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.
В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.
В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.
В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.
Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.
Награди за Държавна опера Варна
2005
КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД за цялостна дейност на Държавна опера Варна;
2007
КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД за постановъчния екип на оп. “Атила”;
2011
ЗЛАТНО ПЕРО на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” на Даниела Димова за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010;
КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД за Държавна опера Варна за реализацията на „Проклятието на Фауст” от Хектор Берлиоз в рамките на ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2011. Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна със солисти Даниела Димова, Арсений Арсов, Пиер-Ив Прюво (Франция) и Евгений Станимиров. Диригент Амори дьо Клозел (Франция);
2012
Награда ВАРНА за Желка Табакова за постановката и хореографията на балета „Лешникотрошачката” на сцената на Държавна опера Варна и по повод 25-годишната й творческа дейност;
Награда ВАРНА за Иван Филев, дирижирал с успех многобройни спектакли на Държавна опера Варна и по повод неговата 70-годишнина;
ПОЧЕТЕН ЗНАК С ЛЕНТА на кмета на Община Варна за Тодор Игнатов, сценограф на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за високи постижения в областта на художествената култура, за популяризиране на драматичното и оперното изкуство във Варна, страната и чужбина, за дългогодишната му сценографска дейност и по повод неговата 60-годишнина;
ЗЛАТНА ЛИРА на СБМТД за Арсений Арсов, солист на Държавна опера Варна, за високи художествени постижения, популяризиране на българското оперно изкуство у нас и по света и дългогодишната му творческа дейност;
ГРАМОТА И ПЛАКЕТ НА МИН. НА КУЛТУРАТА за главния режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов за изключителни творчески постижения, по повод 40-годишната му творческа дейност на варненската оперна сцена и 70-та му годишнина;
Награда ВРЕМЕ за ТМПЦ – Държавна опера Варна за Симфоничния концерт, с който оркестърът на Държавна опера Варна откри второто издание на Лондонския фестивал на българската култура и представи в световния културен мегаполис кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019. Наградата е резултат от мащабно социологическо проучване, осъществявано всяка година от Община Варна и Икономически университет Варна;
2013
ЗЛАТНА ЛИРА на СБМТД посмъртно за Малина Хубчева, дългогодишна диригентка на хора на Държавна опера Варна, за изключителния й принос за утвърждаване на оперния театър като една от водещите музикални институции в страната;
Награда ВАРНА посмъртно на Малина Хубчева за дългогодишната й диригентска дейност в Държавна опера Варна и в знак на признание за цялостния й творчески принос за развитие на оперното изкуство във Варна;
КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД и Радио Класик ФМ – Награда на публиката за Държавна опера Варна за Опера в Летния театър – Варна 2013;
КРИСТАЛНА ЛИРАна СБМТД за диригента Юли Дамянов за спектакъла на Държавна опера Варна „Super Star Gala“ в Опера в Летния театър – Варна 2013;
2014
Златен медал "100 ГОДИНИ БОРИС ХРИСТОВ" от Министерство на културата на Даниела Димова за организацията на концерт "BASSISSIMO" с най-големия италиански Вердиев бас Карло Коломбара и български баси на 28.05.2014 г.;
КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД – Награда на публиката за Нейчо Петров-Реджи за образа на Исус Христос суперзвезда в премиерната постановка на рок операта „Исус Христос суперзвезда”;
Награда ВАРНА за Държавна опера Варна за разширяване на аудиторията и привличане на млади хора в оперния театър;
2015
ГОЛЯМАТА НАГРАДА ВАРНА за Людмил Ангелов, варненскимузикант от световна величина, носител на престижни световни награди за пианисти, основател на ММФ в Толедо, член-кореспондент на Кралската академия на изкуствата в Испания, почетен професор в НБУ, основател и артистичен директор на ММФ „Piano Extravaganza” в България, консултант на ММФ „Варненско лято“;
Награда ВАРНА за Държавна опера Варна и екипа на „Carmen Dance”, уникален оперно-балетен спектакъл по Жорж Бизе, дир. Светослав Борисов, хореограф Сергей Бобров, с участието на български оперни солисти и балетни солисти от Държавния театър за опера и балет в Красноярск;
КРИСТАЛНО ОГЪРЛИЕ и Диплом на СБМТД за Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, за изключителен принос в развитието на българската музикална култура;
2016
Награда ВАРНА за Хора на Държавна опера Варна с диригент Стефан Бояджиев, за високи художествено-творчески резултати в премиерните постановки в Опера в Летния театър на "Макбет" от Верди, "Дон Паскуале" и "Любовен еликсир" от Доницети, "Адриана Лекуврьор" от Чилеа и "Царицата на чардаша" от Имре Калман;
ПОЧЕТЕН ЗНАК ЗА ЗАСЛУГИ - Златен от кмета на Община Варна за тенора Арсений Арсов за заслуги към оперното изкуство, както и по повод 60-та му годишнина;
С титлата ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН НА ВАРНА се удостоява Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти, за огромните му заслуги към Варненската опера в качеството на неин директор, главен художествен ръководител, артистичен директор и диригент, както и по повод неговата 85-годишнина. Ученик на Херберт фон Караян, диригент в продължение на 40 години на Берлинския симфоничен оркестър, Маестро Иванов е дирижирал на 4 континента, но винаги остава свързан с родния град. Във Варненската опера е дирижирал над 2000 спектакъла, организирал е многобройни турнета, с които разнася славата на българското оперно изкуство по света, подпомага и днес израстването на млади оперни певци и музиканти;
Награда ЗЛАТНА ЛИРА и Диплом на Съюза на музикалните дейци на Македония за Държавна опера Варна за световната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" от Ив Деска, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3 D Mapping Полина Герасимова, в гл. роля Христо Ганевски, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна;
2017
ПЛАКЕТ от ФОБИ, 50-и Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора, за успешното представяне на Държавна опера Варна с операта „Норма“ от Белини с диригент Ян ван Маанен, режисьор и сценограф Кузман Попов, костюмограф Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова и солистите Линка Стоянова, Даниела Дякова, Бойко Цветанов, Гео Чобанов, Вяра Железова и Христо Ганевски. Оркестър и хор на Държавна опера Варна, диригент на хора Цветан Крумов;
Отличие от I love Bulgaria за ТМПЦ Варна - бронзова статуетка с автор Пламен Братанов и Диплом за интелигентно промотиране на спектаклите на ТМПЦ Варна чрез мобилното приложение I love Bulgariа;
Награда Media AwARTsна независимите варненски журналисти за Държавна опера Варна за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър;
Награда Media AwARTs на независимите варненски журналисти за артистичното превъплъщение на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова в ролята на кралица Анна Австрийска в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски, реж. Николай Априлов, диригент Страцимир Павлов;
2019
Награда ВАРНА за мюзикъла „Да пееш под дъжда“ по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов, хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева, сценография Иван Токаджиев, костюми Анна-Мария Токаджиева, с Орлин Горанов, Сребрина Соколова, Мариан Бачев, Лилия Илиева и др. Солисти, хор, балет и оркестър на Държавна опера Варна;
Награда Media AwARTs на независимите варненски журналисти за Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, по повод 10-годишнината на Опера в Летния театър;
Награда ВАРНА за Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ, за високи постижения в журналистиката, публикации и книги в областта на сценичните изкуства;
Награда ВАРНА за Любомир Кацаров, ветеран, един от първите солист-балетисти на Варненската опера, танцувал в първото издание на първия Международен балетен конкурс във Варна (1964)
ОСНОВНА СЦЕНА
ПРОЕКТ "Модернизация на основна сцена на Драматичен театър „СТОЯН БЪЧВАРОВ” - гр. Варна"
Договор: BG161РО001/1.1-05/2008 Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Оперативна програма „Регионално развитие” 2007 – 2013
ОБЩАТА ЦЕЛ НА ПРОЕКТА:След 1947 г., с разширяването на дейността на двата културни института, се чувства постоянен недостиг на служебни помещения, репетиционни зали и хранилища за реквизити. Общата цел на проектното предложение е да допринесе за посрещане на нарастващите нужди на Варна и агломерационния ареал от модерна, привлекателна и достъпна държавна културна инфраструктура.
|
|
Кликнете тук, за да видите е-брошурата |
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ПРОЕКТА:
- Подобряване на цялостния облик на основна сцена на Варненския театър;
- Осигуряване на конкурентни условия за труд и достъпна архитектурна среда за хора с увреждания.
ЗАДАЧИ
- Обновяване модернизиране на основна сцена на Варненския театър чрез извършване на ремонтни дейности по фасадата, покрива, залата и помещенията на театъра;
- Модернизация на сцената и сценичната техника;
- Осигуряване на достъп до театралните и оперни спектакли на основна сцена за хора с уреждания чрез изграждане на специална рампа и санитарен възел.
ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ
Извършените инвестиционни дейности ще повишат зрителския комфорт и ще подобрят условията за работа както на творческия, така и на административния състав чрез:
- Реконструирани и обновени столове и настилки в зрителната зала, включително преработка на подиуми на първи и втори балкон;
- Реконструирана сценична техника с нова въртяща се сцена и покрита оркестрина;
- Реконструирана и нова осветителна техника;
- Модернизирани ел.табла и ел.оборудване;
- Модернизирани видео система и електроакустично озвучаване;
- Автоматизация и монтаж на пулт за управление;
- Подобрена акустика на залата;
- Реконструирана система за подаване на климатизиран въздух в зрителната зала;
- Осигурен достъп и условия за пребиваване на зрители с проблеми в опорно-двигателния апарат;
- Освежена визия на фасадата, залата и обслужващите помещения на сградата.
ЦЕЛЕВИ ГРУПИ
- Служители на ТМПЦ Варна (към 2011 г.):
- На трудов договор – 251 души в това число: извънщатни – 23; по програми – 3; ръководители – 2; специалисти – 184; техници и приложни специалисти – 32; помощен административен персона – 19; на граждански договор – 12;
- На граждански договор – 209.
- Зрители – общо 48 217 (за 2011 г.)
БЕНЕФИЦИЕНТИ
- Населението на град Варна – 360 423 души;
- Младежка и студентска аудитория от Варна и региона: университети, училища, читалища – за организиране на културни събития от регионален, национален и международен характер, най-вече постановки на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна, в рамките на ТМПЦ Варна; също гастроли, лектории и прояви на любителското творчество;
- Обществени организации и фирми от държавния и частния сектор – за провеждане на форуми, изложения, семинари, изложби и др.;
- Туристи и гости на Варна;
- Малцинствени групи, в съответствие с принципа за равни възможности и защита от дискриминация. При положение, че 7,44 % от населението на Варна се самоопределя като принадлежащо към малцинствена етническа група, след приключване на реконструкцията и модернизацията, потенциалният брой на тези зрители ще нарасне до 26 420 души;
- На територията на града са регистрирани 17 717 лица с увреждания на опорно-двигателния апарат, в това число 1 798 деца. За тях ще бъде осигурен достъп чрез изграждане на специална рампа за влизане, обособяване на специални зрителски места и санитарен възел.
В ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ПРОЕКТЪТ ЩЕ ДОПРИНЕСЕ ЗА:
- Повишаване посещаемостта и удовлетвореността на зрителите;
- Повишаване качеството на спектаклите на Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера – Варна в рамките на ТМПЦ Варна и в града като цяло;
- Подобряване на качеството на живот на гражданите на Варна, в това число и на хората с увреждания;
- Повишаване на привлекателността на градската среда.
Ремонтът и рехабилитацията оказват влияние върху икономиката (чрез подобрена привлекателност на региона) и социалната сфера.
70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА
Интервю на Виолета Тончева с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера – живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена
- Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.
- През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.
В „Продадена невеста” главната роля на Марженка изпълни Добринка Влахова, Йеник беше Светослав Рамаданов, а по-късно в тези роли пяха също Лиляна Василева и Никола Николов. После Варненската опера представи „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Добринка Влахова в ролята на Бътерфлай и Никола Николов в ролята на Пинкертон. Толкова ми харесваше тази опера, че ходех на всички представления.
- След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?
- Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев.
Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”.
Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен.
Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.
Не мога да не спомена голямата заслуга на главния диригент Йоско Йосифов с неговото хубаво отношение към мен като към млад дириргент. Освен съвети, той ми даваше и възможността да дирижирам. Точно така постъпвам и аз сега с младите колеги, защото вярвам в приемствеността между поколенията. Нашето поколение трябва да предава опита си на по-младите.
По-късно, докато бях директор на Варненската опера, правехме много представления в Летния театър, имахме гастроли на разменни начала с различни страни.
Тук гостуваха прочути певци като Елена Николай, Тодор Мазаров, чийто бенефис с „Тоска” беше във Варна. Спомням си гастрола на великолепната Елена Образцова, символ на руското оперно изкуство, с Амнерис в „Аида”. Споделих това с журналистите в Красноярск, където през март тази година бях поканен да дирижирам по време на техния фестивал, в памет на Елена Образцова, и това се превърна в медийна сензация.
Незабравими остават представленията на Варненската опера в Летния театър с Николай Гяуров, Никола Гюзелев, който пя Базилио още като студент, Димитър Узунов, Никола Николов, Питър Глосоп – Англия, който получи първа награда от конкурса „Борис Христов”, Ава Джун Купър – Англия, също с първа награда. Джана Гали – Италия и т.н.
- По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.
- Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина - Нови Сад, тогавашна Югославия.
После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти Йорданка Тенчева, Добринка Влахова, Никола Николов, Светослав Рамаданов.
Непременно трябва да спомена режисьора Събчо Събев, диригентите Руслан Райчев, Христо Манолов, Борис Черпански, Емил Главанаков.
По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.
Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.
Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979, организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ 154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.
Театрално-музикален продуцентски център Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история
1921 – Варненски общински театър
Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.
През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.
В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров.
1947 – Варненска народна опера
През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др.
Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна
Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите европейски стандарти.
В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.
Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна
Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.
Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.
За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.
Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.
Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други.
Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби, предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.
Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.
Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.
За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.
В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:
• “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
• “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
• “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
• “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
• Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
• “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки.
През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.
Райничка Попова
Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.
Графичният дизайнер Димитър Трайчев създаде лого за 70-годишнината на Варненската опера (1947-2017), която се отбелязва през тази година. За него той използва най-често употребявания шрифт за оперни спектакли през XIX век „Бодони Постер”, носещ името на своя автор Жан-Батиста Бодони.
Характерно за този шрифт с изящни детайли е, че има голям контраст и много маса, които го превръщат в удобен контейнер с възможност за интеграция на различни вторични изображения. Цифрата 70, която се разцепва през геометричния център на нулата, разделя логото на две части, визира морето и хоризонта над него, насочвайки асоциативно към Варна.
Информационният текст е описан по окръжността със стандартен безсерифен шрифт от втората половина на XX век.
Свръхпопулярен и бързо четим, той се разпознава в разнородни надписи на обществени места, в банкова и юридическа информация. Идеята е чрез комбинацията от тези два шрифта, дошли до нас от предишните два века, да се обобщи историята на Варненската опера, която започва през XX и продължава в XXI век.
Театрално-музикален продуцентски център Варна
Драматичен театър „Стоян Бъчваров” § Държавна опера Варна
Стоян Бъчваров и Петър Райчев – двамата големи в началото на варненската театрална и оперна история
1921 – Варненски общински театър
Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров (1878-1949). Като директор-режисьор (с прекъсвания 1921-1935), той успява да създаде един истински модерен градски театър с разнообразен репертоар. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. Спектаклите се играят в зала “Съединение”, дървена пристройка към Часовниковата кула, реконструирана по-късно в Сцена Филиал.
През 1927 г. варненската общественост възобновява идеята за истински театрален дом, като подпомага финансово започнатия още през 1912 г., но изоставен заради войните, строеж. Безпрецедентната дарителска кампания, с която фондовите марки за доизграждане на театралната сграда се прибавят към всеки хляб, всеки билет за кино, за градско увеселение, за баня, за плаж, остава в най-добрите страници от варненската история. За по-малко от месец се събират 1 милион лева, вземат се заеми и строежът потръгва.
В продължение на няколко години градът съпреживява всички етапи от реализацията на спечелилия национален конкурс проект на архитект Никола Лазаров. Именитият творец проектира резиденция Евксиноград (съвместно с Херман Майер), Търговската гимназия (Икономически университет), Министерство на земеделието и още много други знакови сгради в столицата и страната, към които безспорно принадлежи и Варненският драматичен театър.
Една от архитектурните забележителности на града, зданието е типичен представител на неостиловете, с барокова фасада, орнаментирана с колони, корнизи и скулптурни изображения, сецесионов вестибюл и удачни решения за богатия театрален интериор. На 29 октомври 1932 г., в издигнатата с любовта на един цял град театрална сграда, Общинската театрална трупа открива новия сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров.
1947 – Варненска народна опера
През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера. Регистрирана на 6 април, официално открита на 1 август същата година, Варненската народна опера е основана от великия варненски тенор Петър Райчев (1887-1960).
Той е първият от плеядата звездни български гласове, разнесъл за пръв път славата на българското оперно чудо по света. Изключително надарен творец, той следва литература и живопис, завършва с отличие Московската консерватория, усъвършенства вокалното си майсторство в Италия.
Изгражда блестяща световна кариера в Русия, Италия, Австрия, САЩ, покорявайки такива престижни оперни сцени като Миланската скала, Виенската Щатсопер, Метрополитън опера и др.
Петър Райчев е първият художествен ръководител, също и първият режисьор на всички постановки от първия сезон на Варненската опера. С премиерата на „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана, дирижирана на 7 септември 1947 г. от сина му Руслан Райчев, започва летоброенето на оперната история във Варна. След Варна Петър Райчев подпомага създаването и на оперните театри в Русе, Стара Загора и Пловдив.
2010 – Театрално-музикален продуцентски център Варна
Варненският драматичен театър и Варненската опера следват във времето своето възходящо развитие и отстояват себе си като едни от водещите творчески формации в България. От 2010 г. Драматичен театър „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна са обединени в Театрално-музикален продуцентски център Варна, чиито спектакли се играят на две сцени - Основна сцена и Сцена Филиал. След основната реконструкция и модернизация през 2012 г. Основна сцена предлага съвременни условия за творческа работа и зрителски комфорт, съобразно най-добрите европейски стандарти.
В общата организационна структура и двата културни института защитават разнообразен репертоар от българската и световна класика с емблематични постановки и творци, които пишат историята на българското изкуство и печелят признанието на публиката у нас и в чужбина. Те са носители на най-високите отличия за сценични изкуства у нас - ИКАР, АСКЕЕР, КРИСТАЛНА ЛИРА, Награда Варна и много други. За успехите говори и отличната оценка на Министерството на културата, в чиято класация за творческите и финансови постижения на всички културни институти в България през 2014 г. Театрално-музикалният продуцентски център Варна заема второ място след Софийска опера и балет.
Немислими без участието на Варненската опера и Варненския драматичен театър са големите културни традиции на града - Международен музикален фестивал „Варненско лято” (от 1926), Международен театрален фестивал „Варненско лято” (от 1993), Опера в Летния театър (от 2010), Великденски и Коледен музикален фестивал (от 2000), Великденски и Коледни театрални седмици (от 2011).
Кратка творческа биография на Държавна опера Варна
Театрално-музикален продуцентски център – Варна обединява двата държавни културни института Държавна опера и Драматичен театър “Стоян Бъчваров”.
Варненският симфоничен оркестър е основан на 1 април 1946 г. с диригент Руслан Райчев, а Варненската опера е регистрирана на 6 април 1947 г. като Варненска народна областна опера и е официално открита на 1 август същата година. За директор е назначен Стефан Николаев, а за главен художествен ръководител е поканен първият световноизвестен български тенор, варненецът Петър Райчев.
За кратко време той подбира за солистичния състав 15 млади и талантливи певци, оркестър, хор и балетна трупа, които репетират под ръководството на младия диригент Руслан Райчев, хормайстора Димитър Младенов и балетмайстора Асен Манолов. За по-малко от месец творческият екип, в който влизат още художниците Асен Попов и Владимир Мисин, подготвя първата си постановка - операта "Продадена невеста" от Б. Сметана.
Равносметката на Варненската опера за изминалите години са реализираните над 200 постановки, близо 8000 спектакли, изнесени пред почти три и половина милиона зрители.
Репертоарът в стилово и жанрово отношение е богат и разнообразен. Той обхваща една значителна част от оперното наследство на XVIII и XIX век, както и съвременни творби. Редица оперни заглавия се срещат за първи път с българския зрител на варненска сцена. Между тях са «Така правят всички» от В. А. Моцарт (1960), «Кача и дяволът» от А. Дворжак (1961), «Годеж в манастира» от С. Прокофиев (1962), «Алберт Херинг» (1964) и «Просяшка опера» от Б. Бритън (1982), «Норма» от В. Белини (1972), «Златното петле» от Н. Римски-Корсаков (1973), «Ариадна на Наксос» от Р. Щраус (1975), «Брачната полица» (1977) и «Турчинът в Италия» от Дж. Росини (1988), «Едип цар» от И. Стравински (1995), балетите «Спартак» от А. Хачатурян (1977), «1001 нощ» от Ф. Амиров (1983), «Граф Ори» от Росини (2011) и много други други.
Търсейки възможности за разширяване на зрителската аудитория, Варненската опера се обръща многократно и към оперетни творби, предимно от класиците на жанра Ж. Офенбах, Й. Щраус, Фр. Лехар, И. Калман, Асен Карастоянов. Поставят се също съвременни мюзикъли, рок операта "Исус Христос суперзвезда" и много детски спектакли.
Варненската опера организира ежегоден Коледен и Великденски музикален фестивал (от 2000), Опера в Летния театър (от 2010) и е ак¬ти¬вен участник в Международния му¬зи¬ка¬лен фес¬ти¬вал "Вар¬нен¬с¬ко лято", както и в ре¬ди¬ца дру¬ги художествени форуми. Изкуството на Варненската опера и филхармония е добре познато и в чужбина - многобройни са гастролите в Европа, Русия, САЩ, Египет, Индия, о-в Мартиника, Абу Даби.
Показателни за престижа на Варненския оперен театър са и многобройните гастроли на именити български и чуждестранни изпълнители като Гена Димитрова, Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Анна Томова-Синтова, Мария Корели, Питър Глосоп, Елена Николай, Ава Джун Купър, Зинаида Пали, Николае Херлея, Елена Образцова, Владимир Атлантов, Емил Иванов, Веселина Кацарова, Галина Савова, Цветелина Василева, Красимира Стоянова, Бойко Цветанов, Юлиан Константинов, Иван Консулов, Калуди Калудов, Орлин Анастасов, Венцеслав Анастасов, Бойко Цветанов, Надя Кръстева, Камен Чанев, Карло Коломбара и много други.
За високи постижения са присъдена награди "Варна" на творческите колективи, реализирали постановките на оперите "Сватбата на Фигаро" (1975) от Моцарт, "Макбет" (1986) и "Дон Карлос" (2002) от Верди, "Кармина Бурана" от Карл Орф (2003), балета “Дневникът на един съблазнител” (2004); Специалните награди за представянето на оперите “Турандот” (2003) и “Аида” (2005) в Салона на изкуствата – Национален дворец на културата, София. На Националните прегледи в Стара Загора, Варненската опера получава награди за оперните постановки "Симоне Боканегра" (1974), "Княз Игор" (1978), "Летящият холандец" (1980). През 1995 г. първата сценична реализация на операта оратория "Едип цар" от Игор Стравински получава наградата за най-добра премиера на годината в класацията на предаването "Алегро виваче" на Българското национално радио.
В последните години Варненският музикален културен институт е носител на редица престижни награди:
• “Кристална лира” 2005 за цялостна дейност;
• “Кристална лира” 2007 за постановъчния екип на оп. “Атила”;
• “Златно перо” 2010 на Радио Класик ФМ и Галерия „Макта” за принос към българската култура и възраждане на прекъсналата за 20 години традиция на оперните празници в Летния театър с първото издание на Опера в Летния театър – Варна 2010.
• “Кристална лира” 2011 за премиерното концертно изпълнение на “Проклятието на Фауст” от Х. Берлиоз;
• Грамота и Плакет на Мин. на културата за режисьора Кузман Попов по повод 40-годишната му творческа дейност, свързана с Варненската опера и 70 годищния му юбилей (2012);
• “Кристална лира” 2013 - Награда на публиката за фестивала Опера в Летния театър;
Лични награди “Кристална лира" и “Златна лира” на СБМТД на творци, свързани с продукции на Държавна опера – Варна, лични и колективни награди “Варна” за творци и отделни постановки.
През 2010 г. конкурса за директор на Оперно-филхармонично дружество Варна спечелва Даниела Димова. След проведен конкурс от декември 2010 г. тя е утвърдена за директор на ТМПЦ Варна. От началото на 2010 г. главен художествен ръководител на Държавна опера Варна е Борислав Иванов, който от 2013 г. заема длъжността артистичен директор. През същата година след конкурс за главен диригент е назначен Светослав Борисов.
Райничка Попова
Повече за Варненската опера можете да прочетете в историческата студия на д-р Любомир Кутин „Варна – култура, традиции”, публикувана в поредицата „Книги за Варна”, изд. Морски свят”, 2008 г.