Карузо Гала - Варна, 11 юни, 21.00, Старт на Опера в Летния театър

Карузо Гала - Пловдив, 12 юни, 21.00, Античен театър

МАЕСТРО ЛОРЕНЦО БИЗАРРИ

Kарузо Гала е спектакъл, съставен от различни елементи. Започваме от класическите арии през неаполитанската песен до камерните арии и това прави този спектакъл уникален. Нашите петима тенори са великолепни певци, така че удоволствието ще бъде петорно.

 

22 юни, 2021, 21.00 - Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021

За 22 юни, 21.00, в XII издание на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ 2021 е насрочена премиерната среща с операта-завещание на В. А. Моцарт "Вълшебната флейта", която не е поставяна от 32 години на варненска сцена. Посветен на 230 години от кончината на великия композитор, прочитът на диригента Христо Христов и режисьора Антониу Замфир от Опера Крайова в Румъния впечатлява с мащабния режисьорски замисъл, костюмите и сценографията на Ася Стоименова, атрактивно доразвита с мултимедията на Лора Руневска от Elektrick.me. Премиерата се реализира със съдействието на фонд „Култура“ при Община Варна.

Последната си опера „Вълшебната флейта” Моцарт изгражда като Singspiel – говорни диалози с пеене, по сюжета на приказната поема „Лулу, или Вълшебната флейта” от книгата на Виланд „Джинистан”. Вдъхновена от философията на Просвещението и вярата в човешкия разум, „Вълшебната флейта” е наситена и с масонска символика - Моцарт и либретистът Шиканедер са били масони. Историята пресъздава пътя, който човечеството изминава в търсене на познанието - от хаоса, през суеверието, до разума, като крайната цел е да се превърне „Земята – във небесно царство, а смъртните – в богоподобни”. Неслучайно този куплет се повтаря във финала и на двете действия. Премиерата във „Freihaus Theater” край Виена на 30.09.1791 г., под диригентската палка на самия Моцарт, жъне незапомнен успех. Една година по-късно вече се играе 100-тното представление, но Моцарт не го доживява.

18 юни 2021, 21.00. Премиера на XII Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“

„Графиня Марица“ 2021 е юбилейно заглавие за Вера Немирова и Варненската опера. Най-известната българска режисьорка в Европа, е потомка на прочутия род Немирови - писателя Добри Немиров и режисьора Евгений Немиров. Вървейки в стъпките на баща си Евгений Немиров, половин век след неговата постановка, сега тя прави в същия театър своя завладяващ съвременен прочит на „Графиня Марица“. Като драматург на спектакъла я придружава майка й – оперната певица Соня Немирова, която в премиерата на 15 март 1970 г. е дебютирала като Соня Дойчинова във варненската постановка на своя бъдещ съпруг в ролята на Графиня Марица. На 3 юни 2021 г. се навършват 101 години от рождението на бащата на Вера, Евгений Немиров. В допълнение към всичко това, тъкмо с прочутата оперета на Имре Калман започва блестящата режисьорска кариера на Вера Немирова във Volksoper, Виена през 2002 г. Както тогава, така и сега прочутият оркестър Karandila Gipsy Brass Orchestra е част от голямото приключение „Графиня Марица“.

Целият този емоционален подтекст придава допълнителен артистизъм на постановката, още повече, че тя се фокусира върху самия театър. Концепцията на Вера Немирова пренася действието от порутеното имение, където по либрето се развива действието, в театъра. Нейната Графиня Марица е звезда, която след като се е наложила на големи световни сцени, се завръща в западналия театър на родния си град, за да го възроди, като птицата Феникс от пепелта. В този смисъл „Графиня Марица“ от 2021 година носи своето послание за театъра, който загуби връзката със своите зрители заради Covid. И ако първата „Графиня Марица“ се появява в кризисните времена след Първата световна война, за да изрази непомръкващия човешки порив към споделеност, любов и щастие, днес тя има същата мисия.

11 юни 2021, 21.00 - Варна, Опера в Летния театър

12 юни 2021, 21.00 – Пловдив, Античен театър

Гала концерти, посветени на 100-годишнината от кончината навеликия Енрико Карузо, събират на откритите сцени във Варна и Пловдив звезди от италианската и българската оперна сцена 

Италианските тенори Фабио Армилиато и Анджело Фиоре пристигат в България в началото на юни за два гала-концерта, посветени на един от най-бележитите тенори в историята на операта Енрико Карузо. На 11 юни с „Карузо Опера Гала“ ще бъде открит XII сезон на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна, а на 12 юни грандиозното събитие ще се премести на сцената на Античния театър в Пловдив. Мащабните прояви се осъществяват от Държавна опера Варна в партньорство с агенция Music Art New Imagine – Италия.

Кметът на Варна Иван Портних и зам.-председателят на Общинския съвет д-р Лидия Маринова връчиха днес награди „Варна“ 2021 за постижения в областите на културата, науката и образованието. С награда “Варна” за ярки постижения в областта на културата бяха отличени екипът на постановката "Поразените" на ДТ "Стоян Бъчваров" и екипът на постановката "Макбет" на Държавна опера Варна. Наградата за екипа на "Поразените" получи актрисата Даниела Викторова, а наградата за екипа на "Макбет" взе диригентът Стефан Бояджиев.

Всички награди вижте тук:

 

 

ВЕРА НЕМИРОВА Е НОВИЯТ ПОСТОЯНЕН ГОСТ-РЕЖИСЬОР НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

От пресконференцията за премиерата на юбилейната постановка на „Графиня Марица“ и акцентите на Опера в Летния театър – Варна 2021

Голямата новина от днешната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна, посветена на юбилейната премиерна постановка „Графиня Марица“ с режисьор Вера Немирова, и акцентите в XII издание на Опера в Летния театър, е, че от юни 2021 година най-известната българска оперна режисьорка в Европа е постоянен гост-режисьор на Държавна опера Варна. Новината съобщи директорката на ТМПЦ Даниела Димова, която благодари на Вера Немирова за постановката на „Графиня Марица“ - рубинът, по нейните думи, в репертоара на Варненската опера - и изрази надеждата си, че с Вера Немирова екипът ще работи в същия съзидателен дух, както сега.

„Европейски музикален фестивал“ награждава изявени български дейци на изкуството и културата с отличието „Златно перо“

В навечерието на 24 май – Празника на българската азбука, просвета и култура „Европейски музикален фестивал“ - Кантус Фирмус, Галерия Макта и Класик ФМ радио - се обръща с признание към хората, които създават и поддържат жива искрата на българския творчески гений. В рамките на фестивалната програма 24-ма изтъкнати наши музиканти, артисти, писатели, журналисти, художници и преподаватели ще бъдат отличени с наградата „Златно перо“ за техния принос към изкуството и културата на страната. 

Сред лауреатитена приза са Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ по повод 100-годишния юбилей и Маестро Борислав Иванов, артистичен директор на Държавна опера Варна, по повод 90-годишния му юбилей.

Отличието „Златно перо“ 2021 се присъжда също на оперната прима Соня Йончева, кинорежисьора Людмил Стайков, художничката Анастасия Панайотова, поета текстописец Найден Вълчев, цигуларката Стойка Миланова и други.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ С МАЕСТРО ЕМИЛ ТАБАКОВ И СОЛИСТ ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

19 май 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Концерт за пиано и оркестър № 1 от П. И. Чайковски. Солист Людмил Ангелов;

"Гогол сюита" от Алфред Шнитке - ПРЕМИЕРА ЗА ВАРНА;

Оркестър на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева

На 29 април 2021 г. отбелязваме 100 години от рождението на Лиляна Анастасова (29.04.1921, Търговище - 25.08.1995, Варна), eдна от забележителните оперни певици на България и първа примадона на Варненската опера.

В първите 30 години от историята на оперния театър тя създава забележителни образци на вокално и артистично майсторство, триумфирайки в главните сопранови партии от световната оперна съкровищница. Талантът и характерът й оживяват в архивните записи, снимки и публикации, също в разказите на хора, работили с нея, като диригента Влади Анастасов, за когото певицата се отличава с „богата звукова палитра, широк диапазон и ярък артистичен талант“. Но най-силно възкръсва Лиляна Анастасова в спомените на двете й дъщери – телевизионната тон-режисьрка Илияна Янкова и оперната певица Меглена Лукова, както и на внука – тенора Борис Луков. 

Лиляна Анастасова наследява музикалния талант от любимия си баща, който бил прочут адвокат в Търговище, но и добър тенор, пеел и свирел на китара. Макар че Лиляна също се откроявала с певческа дарба, искала първоначално да следва история, но съдбата я изпратила където трябва – в Консерваторията. Завършила оперно пеене при изтъкнатите педагози Георги Златев-Черкин и Христо Бръмбаров, тя се явява на прослушване в току-що създадената през 1947 г. Варненска народна опера с главен художествен ръководител Петър Райчев. Дошъл от световните сцени, за да подпомогне развитието на оперното изкуство в България, Петър Райчев полага най-напред основите на оперния театър в родния си град. Той веднага назначава на работа обещаващото младо сопрано, но „другарите“ от Комунистическата партия спешно го привикват и го предупреждават, че като дъщеря на „буржоазен интелигент“, Лиляна няма място в операта. На това Петър Райчев отговаря следното: “В операта аз не вземам активисти, а оперни певци!“ и тази негова реплика остава като крилата фраза в паметта на рода и в историята на Варненската опера, един висок знак за професионализъм и човешко достойнство в онези трудни обществено-политически времена.

TOP