ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА С БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРИЗНАНИЕТО „ПОЧЕТЕН ЗНАК ЗЛАТЕН ЗА ЗАСЛУГИ КЪМ ВАРНА” И ПОКАНА ЗА ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ КРАЙ ФОНТАНА В ДЕНЯ НА ВАРНА

15 август 2022, 20.30, пл. „Независимост“ - Празничен концерт край фонтана с маестро Кръстин Настев и Оркестъра на Държавна опера Варна.

17 август 2022, 21.00, Опера в Летния театър – „Отело“ от Верди, съвместен проект с ММФ "Варненско лято". Концертно изпълнение с маестро Павел Балев, Красимира Стоянова, Владимир Стоянов, Милен Божков и Оркестъра на Държавна опера Варна.

Екипът на ТМПЦ - Държавна опера Варна благодари за високото признание – „Почетен знак Златен за заслуги към Варна”, който Община Варна присъжда по повод 75-годишния юбилей на Варненския оперен театър през 2022 г.

Варненската народна опера е основана на 06.04.1947 г., с главен художествен ръководител варненеца Петър Райчев, първия български оперен певец, покорил оперните сцени на 3 континента. Само след няколко месеца, на 07.09.1947 г. варненци аплодират възторжено първата премиера „Продадена невеста“ от Б. Сметана, реж. Петър Райчев, дир. Руслан Райчев, в главната роля с Добринка Влахова. Оттогава до днес Варненската опера се утвърждава като един от водещите оперни театри в страната с огромен репертоар в оперния, оперетния, балетния, а през последните години и мюзикълния жанр. Над 40 заглавия са представени за пръв път в България именно на варненската сцена, с големите варненски солисти Йорданка Тенчева и Лиляна Анастасова, Тинка Сколуфанова, Мария Бохачек, Благовеста Карнобатлова – Добрева, Мари Крикорян, Никола Николов, Тодор Костов, Михаил Зидаров, Теодоси Костов, Стефан Циганчев, Маргарита Лилова, Александрина Милчева, Емил Иванов...

Прочети още: ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА С БЛАГОДАРНОСТ ЗА ПРИЗНАНИЕТО „ПОЧЕТЕН ЗНАК ЗЛАТЕН ЗА ЗАСЛУГИ КЪМ ВАРНА” И...

ПОБЕЖДАВА ТОЗИ, КОЙТО ПОБЕДИ СЕБЕ СИ

РЕЖИСЬОРЪТ ПЕТКО БОНЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за премиерните вълнения около първата българска професионална продукция на мюзикъла „Красавицата и Звяра“, предизвикателствата за постановъчния екип и авторските решения, водещата роля на музиката, емблематичната песен “Change In Me” и останалите хитове, импровизациите и защо в крайна сметка побеждава този, който победи себе си.

Първа постaновка на професионална сцена в България на мюзикъла „Красавицата и звяра“, създаден по анимационния филм на Дисни, а след това и по едноименния игрален филм. Според историята на мюзикъла, най-голямото предизвикателство е било пренасянето на героите от филма на сцената с живото изкуство.

Да, това са предизвикателствата на този невероятен мюзикъл, характерен със своите вълшебства, нека така най-общо ги наречем, които трябва така да бъдат пресъздадени, че всичко да изглежда истинско, а не бутафорно. С мисъл за публиката, която трябва да ни повярва, ние го правим честно, искрено, с похватите и техниките на музикалния театър.

Всички знаем за „Красавицата и звяра“, но е любопитно как ще разкаже сюжета на мюзикъла режисьорът на първата професионална българска продукция на този мюзикъл Петко Бонев.

-ова е историята на момиче, което се преселва с родителите си в едно малко село във Франция. Бащата, който е изобретател, отива да продаде свое изобретение на панаира в съседното селище, но по пътя натам, в гората го нападат вълци. В същото време вълшебство преобразява зелената гора в снежна и човекът се озовава в двореца на звяра, който го пъха в затвора. Бел намира изплетеното от нея и подарено на баща й шалче в гората, разбира, че той е изчезнал и тръгва да го търси. Намира звяра, моли го тя да замести баща си в затвора, звярът се съгласява. Грубо и недодялано той настоява Бел да вечеря с него, тя упорито отказва. Бел успява да избяга от замъка, но в гората я нападат вълци и тогава звярът я спасява. Той вече се държи по различен начин, има по-изискани обноски, за пръв път употребява думи като „моля“, той вече не е предишният звяр. Бел му благодари, оттам тръгва промяната и в нея: „Нещо се променя в мен“, разказва тя на баща си в известната песен „Change In Me“.

Прочети още: ПОБЕЖДАВА ТОЗИ, КОЙТО ПОБЕДИ СЕБЕ СИ

КАК „МОЦАРТ СЕ ЗАБАВЛЯВА С БРОДУЕЙ“

ОПЕРНАТА ПЕВИЦА И РЕЖИСЬОР ЦВЕТА ХРИСТОФОРУ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за дейността си като вокален педагог и основател на Детско-юношеския театър и Оперната организация в Кипър, за работата си като сценарист и режисьор на оригиналния спектакъл „Моцарт се забавлява с Бродуей“, търсенето на еквиваленти между операта и мюзикъла, преходите от Моцарт към мюзикъли на Уебър, Лоу, Бърнстейн и радостта от музицирането с колеги от Варненската опера

9 август 2022, 21.00, Лятна сцена зад театъра

След твоите варненски постановки на камерните опери «Орфей и Евридика» и «Дидона и Еней» в Театър «Римски терми», сега представяш на Лятна сцена зад театъра «Моцарт се забавлява с Бродуей». Преди всичко, нека да те поздравя за последователните усилия, с които печелиш приятели на оперното изкуство в Кипър. Твои ученици от Кипър вече следват в Juilliard School в Ню Йорк, Виена, Залцбург, Милано, София. Респект пред твоето наистина пионерско дело.

Благодаря. Когато попаднеш в страна, която няма изградени традиции в оперното изкуство, а не можеш да живееш без него, трябва да направиш нещо.Така аз основах първия Детско-юношески театър в Кипър през 2003 г., а през 2008 г. създадох и Оперната организация, в която продължаваме активно да работим. Започнах с тематични концерти с познати арии и канцонети, включени в интересни сценарии. Вярвам, че мисията на изкуството е „да повдига хората“, както казва Петър Дънов, т.е. изкуството да бъде поднесено с такива средства и в такава форма, че да бъде прието по най-красивия начин. Следвам този принцип и в спектакъла „Моцарт се забавлява с Бродуей“.

Прочети още: КАК „МОЦАРТ СЕ ЗАБАВЛЯВА С БРОДУЕЙ“

ОТ „БИТКАТА ЗА ЕРНАНИ“ ДО ДНЕС

ТЕНОРЪТ ИВАН МОМИРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за образа на Ернани – един от най-големите герои на романтизма; за идеалите, заложени в едноименната драма на Виктор Юго, надградени в операта на Джузепе Верди и „Битката за Ернани“; за някогашните първи срещи на известния певец с ранния Верди и сегашната дългоочаквана среща с „Ернани“, която завършва цикъла с испанските опери на композитора в неговия репертоар; за Жерар Филип, Жан Маре, Франко Корели, Марио дел Монако и защо „Ернани“ е шлагерна опера.

Режисьорът Деян Прошев смята, че ролята на Ернани сякаш е написана за теб, в такава степен тя отговаря на твоя артистичен и личностен натюрел.

Благодаря за хубавите думи. С „Ернани“, след „Дон Карлос“ и „Силата на съдбата“, затварям триъгълника с испанската опера на Верди. В „Ернани“ имаме един ранен и доста сложен, но много красив Верди. Твърде млад бях, когато от Римската опера ми предложиха „Двамата фоскари“ – една от най-трудните ранни опери на Верди, под диригентството на Бруно Бартолети, с Ренато Брузон, след това дойде „Жана Д`Арк“ на сцената на Театър „Карло Фениче“ в Генуа, с Мариела Девиа, както и „Йерусалим“ – френската версия на „Ломбардци“, с диригент Мишел Пласон, която излезе на DVD. Имам поглед върху ранния Верди от много млад артист и ето сега, след 27 години на сцената, отново се срещам с него.

25-годишната ти сценична дейност отбелязахме, макар и с една година закъснение, заради пандемията, с твоя великолепен Хофман в „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах м. г. в Опера в Летния театър.

А през тази година, с дебюта ми като Ернани се навършват 27 години, откакто съм на оперната сцена. Започнах някога с „Травиата“, изпях почти целия Верди, а „Ернани“ бе заглавието, което истински ми липсваше. За него копнея от години и се радвам, че най-сетне му дойде времето. Вярвам, че всяка една роля идва в точния момент.

Ернани е един от квартета протагонисти в четирите главни роли, всеки от тях още с влизането си изпълнява една голяма ария и след това кабалета. Изобщо „Ернани“ предполага много добре технически подготвени певци.

Прочети още: ОТ „БИТКАТА ЗА ЕРНАНИ“ ДО ДНЕС