"ДЕБЮТ НА ДИРИГЕНТСКИЯ ПУЛТ"

Младият диригент Петър Тулешков възприема предстоящият концерт за свой дебют на диригентския пулт, тъй като тези две произведения са сериозно предизвикателство. Това не е първата му изява - вече го познаваме от концерта на площада с оркестъра и солистите на Варненска опера на 27 юли по случай Освобождението на Варна, той дирижира също и балета „Копелия“ на 21 октомври т. г. Преди това, като студент, е дирижирал Академичния симфоничен оркестър и Симфониета София отново със сериозна програма. В концерта през ноември, обаче, предизвикателството за него е този тежък симфонизъм – две мащабни и равностойни по трудност произведения.

Все пак Менделсон пише тази последна за него симфония в продължение на повече от 10 години. Той е един от първите, които възстановяват и популяризират музиката на Бах – 80 години след смъртта му, Менделсон дирижира неговата оратория „Матеус пасион“ с огромен успех и поставя началото на истински ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.

Бил е силно повлиян и от синът му - Карл Филип Емануел Бах в Берлин – неговият симфонизъм и творчество са били вдъхновение за младия Менделсон в неговите ранни симфонии за струнен оркестър. Огромно е било и влиянието на Бетовен и неговата 9та симфония, коятосе явява като шок за композиторите по това време – един връх в симфоничното творчество, към който няма какво повече да се добави. Повлиян от него, в кодата на 4 част на своята Шотландска симфония, Менделсон пресъздава звученето на мъжки хор – химнова мелодия, която се развива на степени и нараства, за да се излее в пищен финал, позитивен и светъл мажорен апотеоз.

Всъщност, конфликт се заявява още в началото – в 1-ва част след излагането на 1 тема изведнъж влиза ново темпо и създава контраст с последвалата минорна 2 тема. Този конфликт се завръща и в 4-та част, като един разказ за битка и победоносно шествие.

Менделсон е бил изключителен познавач на бароковата музика, което го довежда до неговите новаторски решения – например той използва бароковият похват „пикардийска терца“ – минорното произведение (каквато е неговата Шотландска симфония), завършва в позитивен и светъл мажор. Похватът всички части да се изпълняват без прекъсване, не е бил приет радушно, дори бил критикуван дълго време, но в последствие, композитори катоЛист и Щраус го използват в своите симфонични поеми. Шуман е бил силно повлиян от произведението, което личи в неговите симфонии №1 и №2.

Не по-малко сложен за изпълнение е и цигулковия концерт на Бетовен. В него много силно се изразява характера и темперамента на композитора, неговата чиста, пламенна любов, за която става ясно от писмата му към Елеонора фон Бройнинг, дъщеря на неговият първи меценат. Тази искреност и обич струи в семплите, кристално чисти и светли линии на музиката в този концерт, остър хумор и ирония и най-висшия смисъл на абсолютната любов.

Цигулковият концерт е сред най-монументалните произведения на Бетовен, форма със сложни развития. Втора и трета част се изпълняват без пауза между тях, а първата част е изключително дълга, написана като симфония със соло цигулка.

ОТ МОЦАРТЕУМ в ЗАЛЦБУРГ до ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА – италианският диригент Алфредо Сорикети ще дирижира операта "Бал с маски"/ "Un ballo in maschera" на 02.11 от 19 ч.

От класиците Хайдн и Бетовен до романтика Сибелиус

Симфоничен концерт във Варнас диригент Павел Балев и солист Мариан Краев - цигулка

СЪБИТИЕТО

На 29 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна, под диригентството на маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на оперния театър, предстои Симфоничен концерт със солист Мариан Краев – цигулка. Програмата включва Увертюра „Егмонт“ от Бетовен, Концерт за цигулка и оркестър от Сибелиус и Симфония № 103 от Хайдн. Оркестър на Държавна опера Варна.

Павел Балев: Хайдн е за оркестрите, които искат да станат по-добри

Резултат, който при Малер е добър, при Хайдн много често не е достатъчен. Това означава, че Хайдн изисква още по-голяма прецизност, още по-голяма чистота на щрихи, артикулация, интонация, баланс. Всички най-малки детайли трябва да бъдат добре изработени. При Хайдн нищо не може да се скрие, докато при Малер или въобще при една голяма романтична музика – може. Това, което при големите романтици е достатъчно, не стига при класиците.

Исках на първо място да работя с оркестъра Хайдн, бащата на симфонизма, защото когато един оркестър може да свири добър Хайдн, тогава може да свири и много други автори. Но ако свири добре други автори, това съвсем не означава, че може да свири добре Хайдн. С намерението да развивам оркестъра именно с класически репертоар, който дава най-много на оркестъра, планирах в програмата симфония от Хайдн, още повече, че Хайдн отдавна не е свирен във Варна.

Извън Германия, Австрия и Швейцария, Хайдн се изпълнява рядко, защото традицията да се свири негова музика просто не е изградена. Рафинираният класицизъм на Хайдн изисква сериозна работа, отдаденост и дългосрочна стратегия. Хайдн не може да се подготви от днес за утре, искат се натрупвания. Той не е ефектен автор за диригенти, които обичат да блеснат със силен звук и бързи темпа. Не може да бъде шоу, защото поставя рамки, които не бива да се напускат и в този смисъл трябва да се подчиниш на стила и музиката му повече, отколкото при други автори. Хайдн е блестящ, иновативен, провокативен, пластичен, одухотворен, богат на идеи и през цялото време държи съзнанието на оркестъра и публиката будно.

Още от самото начало имах желанието да работя с оркестъра и Бетовен. При първата ни среща с Бетовен открих местата, на които трябва да се обърне повече внимание и затова включих в сегашния концерт увертюра „Егмонт“. Но освен да се овладее Бетовеновия стил, трябва да се търси разликата между звученето на Хайдн и Бетовен. Само по себе си това също е голяма задача. Радвам се, че оркестрантите приеха Хайдн много добре, особено когато усетиха как се променя звукът. Работим задълбочено и тон за тон усъвършенстваме интерпретацията. В Баден Баден съм имал сезон, в който по желание на оркестъра, всеки симфоничен концерт започваше съм симфония от Хайдн. Хайдн, както вече казах, е за оркестрите, които искат да станат по-добри.

А Сибелиус - Концерта за цигулка и оркестър - взех, като едно голямо романтично заглавие, с уговорката, че солист ще бъде не друг, а Мариан Краев. Мариан ми предложи за избор дълъг списък с концерти от своя репертоар, който включва почти всички известни концерти за цигулка. В крайна сметка прецених, че след като първото и последното заглавие в програмата – Бетовен и Хайдн - са класически, би било добре между тях да поставим един романтичен концерт. Така стигнахме до Сибелиус, който е един от най-прекрасните цигулкови концерти, много труден за акомпаниране и хубава задача както за диригента, така и за оркестъра. Разбрах също, че това произведение не е изпълнявано отдавна във Варна, тъй че ето повод да го поднесем отново на публиката. А Мариан със сигурност ще го изсвири превъзходно.

Мариан Краев: Соло цигулката витае като кралица над всичко останало

Концертът за цигулка на Сибелиус не получава веднага признание и става известен едва през втората половина на миналия век. В музикалната литература той се ползва с уникална популярност като най-изпълняваният концерт за цигулка.

В съзнанието на солиста, запознат с живота на Сибелиус, веднага изникват образи, които му помагат да изгради интерпретацията си. Съществуват и много ясни инструкции в музикалния текст, които насочват към прецизна презентация. Мога да си представя финландски пейзаж, който събужда асоции за безкрайна шир, сняг, буря, студ, лед, но и слънце, топлина, красота. Като изпълнител не винаги имаш предвид тези образи, но те със сигурност помагат.

Структурно концертът е изграден различно от класическия концерт за цигулка, като каденцията от първата част намира своето място в средата. Особеното в Концерта за цигулка на Сибелиус е, че соло цигулката витае като кралица над всичко останало, но оставя място за изява и на оркестъра, придавайки по този начин собствен характер на творбата. Всичко това създава прекрасен диалог.

Втората, изключително емоцинална част, преживява почти безкрайна кулминация. Няколко дисонанти или септимата като такава, която Сибелиус обича да използва, впечатляват с огромната си сила. Последната част на концерта се характеризира с ритмична рамка, която може да напомня конски галоп, а някои свързват този ритъм с танц на смъртта. Техническите пасажи често се редуват с кантилена, като принципно техническите изисквания към соло цигулковата партия са много високи.

Досега съм имал няколко участия в България като солист на Софийската филхармония под диригентството на маестро Мартин Пантелеев, на Пловдивската филхармония с моя скъп приятел маестро Павел Балев и като гост-концертмайстор на Радиооркестъра на БНР. Сега за мен е особено удоволствие да свиря във Варна, още повече че баща ми е бил виолист във Варненската филхармония през далечната 1968 г.

МАРИАН КРАЕВ

Роден в Айслебен, Германия, Мариан Краев има български произход. На 11-годишна възраст е вече ученик на уважавания преподавател по цигулка Клаус Хертел. През 1992 г. е приет като студент в класа на проф. Хертел в Консерваторията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди” в Лайпциг. Участва в редица конкурси като през 1989 г. се класира на второ място в Международния конкурс по цигулка в Чехия и на първо място в конкурса на ГДР. Като победител на конкурса „Йохан Себастиан Бах“ в Лайпциг през 1990 г. е поканен за солист на турне в САЩ. Следва второ място в международния конкурс „Волфганг Маршнер“ през 1992 г. във Ваймар и четвърто място през 1996 г. на международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“, както и специална награда за най-добра интерпретация на виртуозната композиция „Фантазията на Кармен“.

Паралелно с обучението си получава множество стипендии - от фондацията „Юрген Понто“ (1991-1994), „Вила Музика“ и от Оркестъра на Нойгевандхаус Лайпциг. Това подпомага соловите му изяви и прави възможни безбройните концерти, които изнася. С помоща на Академия „Херберт фон Караян“ получава двугодишен договор към Берлинската филхармония като първи цигулар. Заедно с оркестровата дейност в Берлинската филхармония, работи и като концертмайстор на Бохумските симфоници, Дрезденските филхармоници и симфоници и Опера Дрезден, Нюрнбергските симфоници, Радио оркестъра на Мюнхен и София, Симфоничния оркестър на Кордоба, Филхармонията на Аугсбург.

От 2002 г. Мариан Краев е концертмайстор на Мюнхенските симфоници. Работи с реномирания пианист Филип Антремонт. Изнася соло концерти с Берлинския симфоничен радиооркестър, Филхармонията на Десау, Филхармонията на Бранденбург, Филхармонията на Йена, на Дрезденските симфоници, Нюрнбергските симфоници, Филхармониците на Форцхайм, Софийската филхармония, Филхармонията на Хале, Филхармонията на Гьорлиц, Еуропера и Мюнхенските симфоници. В Театъра на Айзенах излиза на сцената като солист и диригент. Радио и телевизионни предавания документират творческия му път, както и CD записи с Концерт за цигулка в до мажор от Хайдн, романси на Бетовен и Концерт за цигулка на Йоханес Брамс.

52 ВАРНЕНЦИ ИЗТЕГЛИХА "ДАМА ПИКА"

Във флашмоба на Държавна опера Варна "Изтеглете "Дама Пика"!" печеливши карти изтеглиха 52 варненци, които са специално поканени на утрешния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова. 50 души ще гледат номинираната за "Кристална лира" 2022 на СБМТД постановка на Държавна опера Варна с промобилети по 15 лв, а Софка Симеонова и още една зрителка изтеглиха джакпота - безплатни двойни покани по 40 лв.

Картите "Дама Пика" раздаваше Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с балетни и оперни артисти от екипа на "Дама Пика". Този пръв опит в хазарта на Варненската опера документираха на площад "Независимост" БНТ, БТА, БНР и Яков Шустов. Обявеното слънчево затъмнение, явно некоординирано със Световния ден на операта, въобще не попречи на снимките за спомен и това несъмнено говори за силата на оперното изкуство над природните явления