ТАКАВА ОПЕРА ХАРЕСВАМ

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

Прочети още: ТАКАВА ОПЕРА ХАРЕСВАМ

ВАРНЕНСКОТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ В МЕКСИКО

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

Прочети още: ВАРНЕНСКОТО „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ В МЕКСИКО

„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ – БОЛЕЗНЕНИЯТ КОНТРАСТ МЕЖДУ РОМАНТИЧНОТО И ДРАМАТИЧНОТО

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

Прочети още: „РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ – БОЛЕЗНЕНИЯТ КОНТРАСТ МЕЖДУ РОМАНТИЧНОТО И ДРАМАТИЧНОТО

ИЛИНА МИХАЙЛОВА - ЖУЛИЕТА

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.

Прочети още: ИЛИНА МИХАЙЛОВА - ЖУЛИЕТА