Президентът Румен Радев: Варна може да бъде модел за развитие, в който образованието, науката и културата са водеща сила

Държавният глава приветства идеята в Морската ни столица да бъде изградена нова многофункционална зала за всички видове сценични изкуства

Варна може да бъде модел за развитие, в който образованието, науката и културата са водеща сила. Това заяви президентът Румен Радев по време на среща с интелектуалци, представители на изкуството, културата, науката и образованието във Варна. Срещата се проведе в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“, който тази година празнува 100-годишен юбилей. Държавният глава бе на посещение в Морската ни столица, придружаван от съпругата си Десислава Радева.
 
По време на срещата директорът на Театрално-музикалния продуцентски център – Варна Даниела Димова подкрепи инициативата под патронажа на президента да бъде изградена нова концертна зала в София и се обърна към държавния глава от името на варненската културна общественост за подкрепа във Варна също да бъде изградена нова мултифункционална зала за всички видове сценични изкуства. Президентът приветства идеята и заяви готовност да бъде неин патрон. „В София усилено работим за Национална концертна зала, която да съответства на висотата на таланта на нашите творци. Ако успеем и тук да направим това, съм сигурен, че този модел ще продължи да се разпространява из България“, изтъкна държавният глава. Той разкри, че дарителската кампания за изграждане на залата в София напредва и се въвличат много институции не само в България, но и в чужбина. Работи се и по привличането на световно признати изпълнители и творци, които скоро да дойдат у нас. Президентът подчерта, че е важно да бъде даден знак на изпълнителната власт, която формира и разпределя бюджета, че е крайно време за повече инвестиции в областта на културата.

Прочети още: Президентът Румен Радев: Варна може да бъде модел за развитие, в който образованието, науката и...

ПРЕЗИДЕНТСКО ОТЛИЧИЕ ЗА 100-ГОДИШНИЯ ЮБИЛЕЙ НА ДТ „СТОЯН БЪЧВАРОВ“

Президентът на Република България Румен Радев присъства на 16 юли 2021 на лятната премиера на мюзикъла „Човекът от Ла Манча“, продукция на Държавна опера Варна, реж. Борис Панкин, дир. Страцимир Павлов. Преди представлението държавният глава връчи Плакет „Св. Св. Кирил и Методий“ на Президента на Република България на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговия значим принос към българската култура и духовно развитие, и по повод 100-годишния му юбилей през тази година. За престижното отличие благодари Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, заедно с Веселина Михалкова, артистичен директор на Варненския драматичен театър.

Президентът Румен Радев изрази съжаление, че не можа да поднесе наградата точно на рождения ден на театъра 12 март, заради отложеното честване на юбилея във връзка с пандемията. Но, спазвайки обещанието си да дойде във Варна, сега за него е не по-малко удоволствие лично да връчи президентския знак за достолепната годишнина на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Той поздрави екипа за творческите постижения и богатата юбилейна програма за театралния празник, който е повод за гордост както за варненци, така и за цялата културна общественост в България. В краткото си приветствено слово Президентът Румен Радев открои заслугите на Варна в областта на културата, обърна се с топли думи и към публиката, която с присъствието и подкрепата си вдъхновява творците на изкуството.  

МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

РЕЖИСЬОРКАТА СРЕБРИНА СОКОЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Риголето“ от Джузепе Верди; за маската и знаците, които тя носи, за смисъла на мапинга и агентите на съдбата, които за пръв път се появяват в новата постановка на Държавна опера Варна. Премиера на Опера в Летния театър и ММФ „Варненско лято“ на 20 юли 2021.

Първата самостоятелна оперна постановка за Сребрина Соколова е „Риголето“ - операта, която мнозина, дори самият Верди, смятат за най-хубавата му творба. Висок старт за теб.

Благодарна съм на г-жа Даниела Димова и на Варненската опера за този наистина висок старт. Опера с невероятна музика, прекрасна драматургия, благодатна от гледна точка на режисурата, в „Риголето“ няма случайни неща. Да си спомним и онзи известен коментар на вердиевите съвременници след премиерата на „Аида“: „Да, хубава е „Аида“, но не е като „Риголето“.

След прекрасната версия на дългогодишния ни главен режисьор Кузман Попов, новата постановка носи духа на нашата съвременност. Още в началото, когато започнах да работя по „Риголето“, реших, че основната тема, която ще засегна, е за маската. Маската, която всеки един си слага пред обществото и която го прави част от това общество, но доколко тази маска е част от самите нас... Знак ли е за нашата отрицателна същност, дали ни променя или може би дори ни изражда... И ако сме се примирили с маската, ако сме я приели, макар и да не е толкова близка до същността ни, какви са последствията... Всичко това искаме да разкажем с нашия „Риголето“. Защото „Риголето“ е не само заглавието, а историята на Риголето, който е приел да бъде шут. Под маската на шута той ежедневно става свидетел на неща, които той самият отрича. Риголето има други ценности и ревниво ги пази. Тази идея е дадена чрез действието, мизансцена, сценографията, костюмите, мапинга – навсякъде проличава  двойствеността на героя. Противоречието води в крайна сметка до огромната трагедия на Риголето, който става причина за убийството на дъщеря си. С нашия прочит ние не съдим никого, не казваме, че Риголето е прав или че греши, просто разказваме историята и оставяме всеки сам да направи своите изводи.

Прочети още: МАСКАТА НА „РИГОЛЕТО“

НИКЛАУС, ОЛИМПИЯ, ЖУЛИЕТА И АНТОНИЯ ОТ „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ

МИХАЕЛА БЕРОВА: НИКЛАУС Е БУДНАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА ХОФМАН, КОЯТО МУ ПОДСКАЗА ИСТИНАТА

Моят герой Никлаус, приятел и муза на поета Хофман, е антипод на Хофман, оттам и вторият най-важен персонаж. Като всички поети, Хофман хвърчи в облаците и вижда нещата през розови очила буквално и преносно, а Никлаус го сваля на земята. Той е неговата будна съвест, неговата душа, която му подсказва каква е истината, но Хофман не желае да я приеме и оттам двамата се намират в постоянен конфликт. Никлаус противоречи на Хофман, старае се да го извади от всички бели, в които поетът се забърква, но – както и в живота – невинаги нещата се случват както искаш. Добре е да се вслушваш в съвестта си, дори това да не ти харесва, но го има и другото – като творец Хофман е човек на изкуството, което движи света, а изкуството го движи любовта. За да има изкуство, артистът трябва да е влюбен, още по-добре, ако е нещастно влюбен.

Ролята на Никлаус много ми допада. За да се подготвя, прочетох разказите на Е. Т. А. Хофман, запознах се и с биографията му. Изключителна личност, многостранен творец, мистик, той е смятал, че външни сили влияят на нашия живот, затова навсякъде се появява лошият, злият, този, който спъва очаквания ход на действието. Обикновено човек търси външна причина за неудачите си, а всъщност трябва да потърси причината в себе си и да се вслушва в интуицията си. Всичко това е отразено в операта. Така отново стигаме до моя герой.

Щастлива съм, че съм един мецосопран сред толкова много сопрани – Олимпия, Жулиета, Антония. От вокална гледна точка това е много интересно, защото може да се чуе цялата богата палитра от гласове както женски, така и мъжки. Съпоставката между добре подбраните тембри, които се редуват, е много интересна. Публиката ще се наслади на толкова много тембри на чудесни солисти, каквито - с риск да прозвучи нескромно, мисля, че в друг оперен театър не могат да се чуят.

Прочети още: НИКЛАУС, ОЛИМПИЯ, ЖУЛИЕТА И АНТОНИЯ ОТ „ХОФМАНОВИ РАЗКАЗИ