„Лешникотрошачката” на з.а. на Русия Сергей Бобров – предпредпремиера на XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014 ще прикове вниманието на 15 и 16 декември със своята предпредпремиера на „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, постановка и хореография на един от големите съвременни балетни творци Сергей Бобров - з.а. на Русия, артистичен директор на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и от този сезон главен балетмайстор на Държавна опера Варна.

„Лешникотрошачката” (Щелкунчик р., The Nutcracker– англ.) е балет в две действия по музика на Пьотр Илич Чайковски и либрето на Мариус Петипа върху приказката на Ернст Теодор Амадеус Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”. Премиерата на първата постановка на Л. Иванов, обединена с операта „Йоланта”, се състояла в Мариински театър в Санкт Петербург на 18 декември 1892 г. «Лешникотрошачката” и „Йоланта” са последните две произведения на Чайковски за музикалния театър, неговото духовно завещание да съхраним чистите пориви на детството.

Въпреки провала на първата премиера, днес „Лешникотрошачката” се радва на огромна популярност. От средата на XX век насам, балетът е едно от предпочитаните произведения, които престижните световни сцени поднасят на своите зрители за Коледа и Нова година.

Хронологията показва, че в Болшой театър първият прочит е на А. Горский (1919), също там Ю. Григорович прави първата си „Лешникотрошачка” (1966), И. Белский поставя балета в Ленинградски Малий театър по сценография на М. Петипа (1969) и така във времето непрекъснато се множат руските постановки на вълшебната балетна приказка. 

Извън Русия първата постановка е на М. Фроман в Миланската скала (1938), Дж. Баланчин предлага своя версия в New York City Ballet (1954), a M. Баришников в America Balley Theatre (1976). Морис Бежар, както и други известни хореографи от различни страни се занимават с „Лешникотрошачката”, но най-много са интерпретациите на големите руски имена в балетното изкуство.  

Варненската „Лешникотрошачка” от 2011 г. на Желка Табакова и Генадий Иванов-Гендони също пълнеше залата. Със сигурност щастлива ще бъде съдбата и на сегашната, най-нова постановка на з.а. на Русия Сергей Бобров, асистенти Демид Зиков, Олеся Алдонина и Наташа Боброва, корепетитор Радослава Кареева.

От участниците в постановката, избрани с кастинг, солисти са Румен Стефанов (Дроселмаер), Илияна Славова, Евгения Минкова (Мари), Павел Кирчев, Мартин Чикалов (Принц). На сцената в различни роли танцуват още Денко Стоянов, Ренета Михайлова, Лили Георгиева, Галина Велчева, Николай Димитров и др.

Почетна грамота за „Алиса в страната на чудесата” от Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора

Мюзикълът на Държавна опера Варна „Алиса в страната на чудесата” от Александър Йосифов, успешна първа постановка на Сребрина Соколова, диригент Стефан Бояджиев, сценограф Ралица Русенова, костюмограф Елена Иванова, се завърна с Почетна грамота от Стара Загора.

Спектакълът бе представен на 3 декември 2014 на сцената на Държавна опера Стара Загора в рамките на 45-то издание на Фестивала на оперното и балетно изкуство, в който участваха всички оперни театри в България.

"Спазихме традицията на нашия спектакъл, зрителите да бъдат посрещани в страната на чудесата от облечени в красиви сценични костюми разпоредители. Вдъхновено играха варненските артисти - Лиляна Кондова в главната роля, Надежда Радкова, Александър Панайотов, Николай Димитров, Ростислав Байрактаров, Христо Ганевски и всички останали.

 

 Те успяха да спечелят младата публика с интерактивна игра, замислена и изчислена по времетраене според особеностите на детската психология.

Държа да съобразявам всеки спектакъл с конкретната възрастова група в залата, така че  предварителното запознаване с аудиторията, обсъждането и мотивацията на артистите, са съществена част от моята работа преди всеки спектакъл",

разказва младата режисьорка.

„Поощрявам артистите да внасят свои идеи или скечове в интерпретацията на образите, за да бъдат постоянно нащрек, да не свикват с някакви заучени поведенчески модели, да са винаги свежи и интересни на себе си, а оттам и на зрителите. Този подход се оказва работещ  от мартенската премиера до днес и ние всички много се забавляваме непрекъснато да обогатяваме вълшебното пътешествие на нашата „Алиса в страната на чудесата”, обобщава Сребрина Соколова.

Тя очаква с нетърпение да прочете есетата върху варненската Алиса, които са се заели да напишат група ученици от Стара Загора, посетили спектакъла.

„Лешникотрошачката” – една красива носталгия

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”