„Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години, но те никак не й личат

Бързо предпремиерно интервю на Виолета Тончева с дълбоко оперетния човек Николай Априлов

Защо режисьорът Николай Априлов  харесва „Царицата на чардаша”?

Защото след премиерата във Виена през 1915 г. не спира да триумфира навсякъде по света. 100 години по-късно „Царицата на чардаша” ще има и своята нова премиера във Варна на 3 юли в Опера в Летния театър. За мен е истинско удоволствие, че имам възможността да представя и своята интерпретация на прекрасната творба на Имре Калман. Още повече, че това е третата постановка в историята на Варненската опера, след сценичните версии на Емил Главанаков от 1957 и Видин Даскалов от 1996 г.

И така – през 2015-та „Царицата на чардаша” може и да навършва 100 години, но те никак не й личат. Дължи се най-вече на изключителната мелодика на музикалната партитура - мелодиите се запомнят при първото чуване. Драматургията с пълнокръвно изградените характери и интригуващите ситуации, в които изпадат действащите лица, също впечатлява. В единството между музика и драматургия се крие и изключителното въздействие на „Царицата на чардаша”. Това може едновременно да бъде пиеса, която да се играе в драматичен театър, може да се изпълнява и концертно със солисти и оркестър, и разбира се, да се постави като спектакъл. В нито една от тези три различни сценични форми„Царицата на чардаша” няма да загуби от силата и очарованието си.

Колко ли произведеният в музикалната литература могат да се похвалят с подобна слава...

Малко са тези музикално-сценични творби, в които всички мелодии от първата до последната са световни хитове. Бих посочил дори само две – „Севилският бръснар” и „Царицата на чардаша”. Моят брат казва, че съм дълбоко оперетен човек и е прав. Аз виждам в оперетата предвестник на модерния мюзикъл и изключително големи възможности за изява на режисьора и актьорите. Няма режисьор, който да не се изкушава да работи едновременно в трите жанра – музика, танц и театър, а „Царицата на чардаша” предлага точно това.

Публиката също винаги е обичала забавлението...

Разбираемо е. Подобни жизнени творби, наситени с драматични ситуации, но завършващи винаги с хепи енд, са желани от хората, защото за всеки един от нас трудните моменти в живота са много повече от тези, които носят радост и естетическо удовлетворение.

С какво ще привлече зрителите Вашата „Царица на чардаша”?

Надявам се зрителите, също като мен, да бъдат привлечени от енергично раздвижените гледки на балета, на унгарския чардаш, на мащабното хорово присъствие. Изисква се широк замах, който да подведе и подчини всички тези компоненти на основната идея на спектакъла, а тя е простичка - любов, любов и пак любов!

Варна, 18 юни 2015 г.   

Магьосникът на пулта Йордан Камджалов дирижира концерта за откриване на ММФ „Варненско лято” 2015

Тържественият концерт, с който на 20 юни от 20 часа в зала 1 на ФКЦ ще бъде открит ММФ Варненско лято” 2015, ще дирижира младият български диригент със световна известност Йордан Камджалов.

С впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке, определян е като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", "магьосник на пулта", "философ между диригентите".

По традиция Варненската филхармония ще изпълни емблемата на фестивала Българска рапсодия "Вардар". В програмата са включени още Симфония  № 6 от П. И. Чайковски и Концерт за цигулка и оркестър № 1 от П. Владигеров със солист блестящия цигулар Симеон Симеонов.

Йордан Камджалов

Йордан Камджалов учи дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" София при проф. Васил Казанджиев и в Музикална академия "Ханс Айслер" Берлин, както и в международни майсторски класове и академии при диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.

С впечатляващи изяви на три континента с десетки първокласни оркестри, Йордан Камджалов е сравняван в международната преса с легенди в дирижирането като Тосканини и Челибидаке, определян е като "един от най-ярките диригенти от своето поколение", "магьосника на пулта", "философ между диригентите", "великан и аскет".

Лауреат е на престижните конкурси за диригенти "Jorma Panula" (2009) и "Gustav Mahler" (2010), и на редица международни отличия, като награда за изключително високи артистични постижения от Berliner Akademie der Künste, номинация за диригент на годината от Deutschland Radio, "Музикант на годината" от БНР и др. През 2011 е избран с пълен консенсус за генерален музикален директор и Главен диригент на забележителния културен център Хайделберг измежду над 150 кандидати. Реализираните в неговия мандат концептуални сезони са най-касовите в историята на операта и оркестъра на града и до момента той е единственият чужденец, заемал този пост. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии, но остава в музикалния живот на Хайделберг като главен гост-диригент. През 2014 НАСА и Международния център по астрономия дават неговото име на астероид, като заявяват, че "той свързва света на музиката с очарованието на вселената". Единодушно му е присъдена "Наградата на музикалната критика" от 24th Central European Music Festival (2014) с покана следващата година да дирижира заключителния концерт на юбилейното издание. Авторитетното издателство "Kubon & Sagner" отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски език с резюме на 7 езика, представяща търсенията му на единение между музика, философия и наука. Номиниран е за "Будител на годината 2014" от радио FM+. През сезон 2014/2015 е ангажиран в амбициозни звукозаписни проекти с БНР и Label CPO, получава още блестящи рецензии за диригентско майсторство и покана да дирижира и новогодишния концерт на New Japan Philharmonic в Токио. На юбилейния 25th Central European Music Festival (2015) е удостоен с голямата награда на Janáček Philharmonic Orchestra.
Дълбоко убеден в огромния потенциал на българската култура, когато навършва 30 години, Йордан Камджалов основава фондация "Йордан Камджалов", предназначена да подпомага развитието на млади български творци.

Симеон Симеонов

 
Роден в България, Симеон Симеонов започва да свири на цигулка на петгодишна възраст. През 1997 г. заминава за САЩ с пълна стипендия за Idyllwild Arts Academy в Калифорния.
Симеонов печели пълни стипендии в Eastman School of Music, Ню Йорк при Цви Цайтлин, а по-късно в Йейлския университет в класа на Ани Кавафян. Той получава награди за най-изявен студент по музика при дипломирането си в Idyllwild Arts Academy, Eastman School, и в Йейлския университет, а през 2009 г., и в Университета на Южна Калифорния. Учи в Торнтън Скул на Университета на Южна Калифорния при изявената цигуларка Мидори Гото. Дипломира се като доктор на музикалните изкуства по цигулка. В момента С. Симеонов е доцент по цигулка, виола и камерна музика, както и координатор на катедрата по струнни инструменти в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч. Неговият преподавателски опит през последните години е свързан също с работа в изпълнителския факултет на Института по камерна музика, щата Мейн, и във факултета по цигулка на  Renaissance Arts Academy, Лос Анджелис.

През 2011 г. Симеон Симеонов свири като солист заедно с Мидори Гото в „Европейски музикален фестивал“, София. Година по-късно изнася концерт с Оркестъра на Класик ФМ радио в цикъла „Музиката на Америка“. През 2014 г. цигуларят свири като солист циклите „Годишните времена“ от Вивалди и Пиацола с IRIS Orchestra под диригентството на Майкъл Щерн. През същата година той представя виртуозни цигулкови пиеси в National Auditorium в Мексико сити пред аудитория от 8500 слушатели. Участва в Баховия фестивал в Орегон (2010, 2011, 2012 и 2013 г.) и в Atlantic Music Festival (2014 г.).

Като активен член на Камерния оркестър IRIS, под диригентството на Майкъл Щерн, Симеон Симеонов е бил концертмайстор на Филхармонията в Сакраменто и Камерния оркестър на Аризона. Заемал е концертмайсторското място в редица състави като Международния камерен оркестър в Калифорния, оркестър „Младите солисти на Ню Йорк“, Симфоничните оркестри на Рино (Невада), Eastman School, Йейлския университет, оркестъра на фестивала Pacific в Япония и фестивала Тангълууд, Оркестър SolliAll (Корея), под диригентството на К. Мазур, В. Гергиев, Дж. Ливайн, Джон Уилямс, Кш. Пендерецки, Х. Рилинг и др.

Симеон Симеонов свири редовно в камерни ансамбли заедно с изпълнители от Виенската филхармония, струнния квартет „Токио”, както и с Джеръм Лоуентал, Гиора Шмит, Джоузеф Силвърщайн, Цви Цайтлин и др.

Освен изявите му на концертната сцена Симеонов се занимава активно и със звукозаписи на филмова музика за Холивуд. Като част от клавирно трио, Симеон Симеонов участва в концерт за откриването на фестивала „Аполония” в Созопол през 2006 г. Освен на компакт-дискове, записи на Симеон Симеонов има и в архивите на телевизионния канал АВС, Американското национално радио, както и в БНТ и БНР - Пловдив.

Ново издание на автобиографичната книга "Живот и песен" на първата национална оперна легенда - тенорa Петър Райчев

Очаквайте варненската премиера на книгата на основателя на Варненската опера на 23 юли, 18 часа, Ротонда, Основна сцена

На 14 юни 2015 г. Софийската опера и балет организира матине, посветено на големия български тенор от недалечното минало Петър Райчев, на което бе представено новото издание на автобиографичната книга "Живот и песен", придружена от компактдиск с изпълнения на големия певец. Първото издание на книгата е от 1950 г. Тя бе представена от проф. Румяна Каракостова. Участва и внукът на прочутия тенор, който е негов съименник - Петър Райчев.

Петър Райчев е роден на 9. март 1887 г. във Варна. Още от малък обича да пее, поощряван от майка му, която пеела много хубаво народни песни. Като ученик в прогимназията във Варна постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. След завършването на гимназията заминава за София и се записва да следва литература в Университетa и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена Академия) в класа на Иван Мърквичка. Съученик е на Чудомир, с когото, за да припечелват малко пари като студенти, сътрудничат във в-к „Барабан“ “ с рисунки и карикатури, които той подписва с псевдонима Пиер. Сътрудничи и във вестник „Българан“ като художник, карикатурист и поет. В него се подписва със собственото си име. Поддържа приятелски отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.
Изявява се за първи път пред столичното общество в един концерт на Рисувалното училище, който се състои в „Славянска беседа“. В концерта участват и видните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът на младия Райчев не остава незабелязан за Михайлов-Стоян, който го съветва да започне да взима частни уроци при Иван Вульпе, тъй като тогава в България консерватория няма. През 1908 г. Петър Райчев заминава да учи в Московската консерватория, където печели една от отпуснатите три стипендии за общо приетите за следване 40 студенти. Завършва консерваторията като ученик на знаменития италиански професор Умберто Мазети със златен медал, вместо за осем – за три години. Отличието му дава право да постъпи като солист в Болшой Театър, но наместо това Райчев предпочита да усъвършенства още певческите си умения в Италия. Болшой Театър му отпуска стипендия за две години. 1912 г. Райчев заминава за Неапол, където започва да работи със знаменития бивш тенор и тогавашен педагог Фернандо де Лучия.

След няколко месеца работа де Лучия препоръчва Петър Райчев в театъра „Сан Карло“ в Неапол, където той пее с огромен успех в „Бохеми“ и „Риголето“. Също по негова препоръка Райчев замества заболелия, известен тенор Алесандро Бончи при гастрол на една италианска трупа в „Ковънт Гардън“ в Лондон. Успехът на Петър Райчев е толкова голям, че от „Ковънт Гардън“ му предлагат ангажименти и в други спектакли и, наместо 6 дена Петър Райчев остава в Лондон цели 6 седмици. Триумфът в „Ковънт Гардън“ му отваря широко вратите на много оперни театри в Италия: Неапол, Палермо, Венеция, Генуа, Болоня, пее със знаменити партньори като Тоти Дал Монте, Рикардо Страчари, Амелита Гали-Курчи и др.
От 1914 г. до 1920 г. Петър Райчев работи основно в Москва, Санкт Петербург и Киев като в Москва посещава редовно занятията в Оперната студия на К.С. Станиславски и участва в легендарните представления „Капустник“ на Московския Художествен театър.

1920 г. Райчев напуска Русия и се установява трайно в Милано, ставайки един от водещите тенори в Театро „Алла Скала“, рамо до рамо с Тито Скипа, Бениамино Джили и Аурелиано Пертиле. Гастролира в цяла Италия и във всички елитни театри в Европа. Той е редовен гост в Парижката „Гранд Опера“, в „Ковънт Гардън“ Лондон, Виенската Щатсопера, в Прага, Берлин, Мюнхен, Дюселдорф, Варшава, Будапеща, Загреб, Букурещ, Малта, Кайро, Рига, Талин, Стокхолм, Хелзинки, Копенхаген, Мадрид, Лисабон, Барселона и много други. Пее под палката на най-изтъкнатите диригенти на онова време: Артуро Тосканини, Бруно Валтер, Лео Блех, Исай Добровейн, Емил Купер, Ерих Клайбер, Феликс Вайнгартнер, Леополдо Муньоне, а негови партньори са великият Фьодор Шаляпин, с когото го свързва дълбока дружба и звездите на оперния небосклон Тоти Дал Монте, Тита Руфо, Рикардо Страчари, Матиа Батистини, Бианка Скачати, Карло Галефи, Джузепе де Лука, Мария Ивогюн, Лоте Леман, Мария Чеботари, Зелма Курц, Ева Бандровска-Турска, Лили Понс, Мерцедес Капсир, Микеле Флета.
Петър Райчев притежава огромен репертоар от над 80 роли, както и стотици песни. Участва в звуковите филми „Кармен“ (1932), „Евгений Онегин“ (1928) и „Певецът от улицата“. Записва десетки грамофонни плочи с арии и песни.

От 1919 г. той често се изявява и като оперен режисьор.
Петър Райчев общува с тогавашния европейски интелектуален елит. Бил е близък приятел с Максим Горки, Иля Репин, Владимир Маяковски, Стефан Цвайг, К.С. Станиславски, Сергей Прокофиев, Владимир Немирович-Данченко, Сергей Рахманинов, Умберто Джордано, Пиетро Маскани, Аурелиано Пертиле, Ромен Ролан и много други.

В България Петър Райчев се завръща през 1936 година, на върха на звездната си кариера, като решава да се отдаде на изграждането на родното оперно изкуство – на българска музикална сцена, с български артисти, режисьори и диригенти. Петър Райчев започва активна певческа, режисьорска и педагогическа дейност. Работи и като професор по оперно пеене в Държавната музикална академия в София.
Той е основател и пръв художествен ръководител на операта във Варна (1947) като е и режисьор на всичките пет постановки от първия творчески сезон на операта. Подпомага също създаването на Русенската опера (1949) и Пловдивската опера (1953).
Петър Райчев умира на 30 август 1960 г. в София.

Чуйте интервю с внука Петър Райчев и ария на Родолфо в изпълнение на първия световноизвестен български тенор Петър Райчев:

http://bnr.bg/hristobotev/post/100568894/petar-raichev-1887-1960

Промоция само на 13 и 14 юни за Опера в Летния театър

3 спектакъла с цена 6 лв за всички места!

Една оперета, една опера, един балет!

• „Царицата на чардаша” – ПРЕМИЕРА - 3 юли
• „Макбет” – ПРЕМИЕРА - 9 юли
• “Carmen Dance” - 27 юли

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

Работно време каса Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803
Работно време каса ФКЦ: 11.00-20.00 всеки ден, тел.: 052-685214