Моят герой въздава справедливост и убива Макбет
Валерий Георгиев – Макдъф
„Макбет” е много кървава драма. Моят персонаж Макдъф е един от генералите на Макбет, който търси отмъщение за семейството си, убито от Макбет. Той разкрива злодеянията на Макбет, който е убил законния крал, за да се възкачи на неговия престол. Макдъф въздава справедливост, като убива Макбет и поставя на трона наследника на краля.
Радвам се за поредния си дебют на варненска сцена и ми е приятно да работя с диригент като Стефано Сегедони и колеги като Пламен Димитров в ролята на Макбет и Евгений Станимиров в ролята на Банко - другия генерал на Макбет.
Аз пея в Румъния и познавам добрата школа на румънските певци, която великолепното сопрано Сорина Мунтеану представя по възможно най-добрия начин. Участвам в постановки на Нина Найденова, но сега за пръв път работя с нея. Тя е от онези режисьори, които съвсем точно знаят какво искат и как да го постигнат, умеят да предразполагат певците и да извадят на показ най-силните им страни. Същевременно тя им предоставя и възможността да се чувстват достатъчно свободни, за да изразят своя натюрел.
Разговаря Виолета Тончева
Прочете още за "Макбет":
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър
3 е числото на съдбата в „Макбет"
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Банко е образът на смелия и принципен лидер
Обожавам Гена Димитрова!
Сорина Мунтеану – Лейди Макбет
Операта е по-висше от другите изкуства, защото стига най-бързо до човека, докосва най-лесно неговите чувства. Гласът е първият, който привлича вниманието, той приканва да общуваш с даден човек или пък отблъсква от него. Така и певецът е онзи инструмент, чрез който музиката говори. Прекрасно илюстрира това операта „Макбет”, в която Верди достига с музиката си величието на Шекспир. Верди умее като никой друг да разказва чувства с музиката си.
Любовта на двамата герои Макбет и Лейди Макбет ги отвежда към бездната и затова бих определила тяхната история повече като романтична, отколкото като драматична. Втората основна тема след любовта е ламтежът за власт на всяка цена, алчността да грабиш и да притежаваш – не е необходимо много да се оглеждаме, за да установим колко актуално звучи всичко това и днес. Винаги така се получава с великите произведения на изкуството.
Харесвам тази опера, харесвам и ролята на Лейди Макбет. Тя не изненадва с трудности във вокално отношение, макар че тези неща винаги зависят от личните възможности и вокалната техника на всеки певец. Съществуват различни вокални техники, които са свързани със спецификата на звукоизвличане и зависят в голяма степен от начина, по който се учленяват говорните звукове в съответния език. В този смисъл италианската вокална школа е по-лесна за усвояване от италианците, отколкото от неиталианците, което според мен далеч не омаловажава другите, различни от италианската, вокални техники. Не бих фаворизирала една или друга вокална техника, защото най-важен е творецът с неговия талант и неповторима индивидуалност. В това отношение Гена Димитрова остава ненадминат връх. Обожавам я! Имам много нейни записи и често ги слушам, особено когато изграждам нови партии.
Още нещо за вокалната техника. За да я усвои, певецът трябва да попадне, разбира се, на точния учител. Но не по-малко съществено е той да се научи да вярва на себе си. Дали с психологически автотренинг или по други пътища, добрият певец трябва да работи, наред с всичко останало, и върху своето самочувствие. Не го разбирайте като самоцел, а като творческа задача – нали певецът, който не вярва на себе си, няма как да накара и зрителите да му повярват...
Разговаря Виолета Тончева
Прочете още за "Макбет":
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър
3 е числото на съдбата в „Макбет"
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Моят герой въздава справедливост и убива Макбет
Банко е образът на смелия и принципен лидер
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Пламен Димитров - Макбет
„Макбет” за мен е не само дебют, но и юбилейната 30-та роля в репертоара ми от водещи роли. Това е една от най-сериозните баритонови партии въобще, голяма като обем и трудна като актьорско превъплъщение.
Щастлив съм, че във формата, в която се намирам, тази роля идва при мен точно когато трябва. Натрупах репертоар по време на пътуванията си в Европа и САЩ, който непрекъснато обогатявам и откакто станах солист на Държавна опера Варна. При нас се работи интензивно и това ми дава стимул за развитие.
Когато си направил толкова роли, усещанията ти са по-ярки, много по-бързо и лесно разбираш какво иска режисьорът от теб.
След първата ми среща с Нина Найденова в постановката на „Селска чест” и „Палячи” през 2010 г., сега отново имам удоволствието да изградя своя пореден герой под нейната режисура. По принцип всеки режисьорски почерк разширява палитрата от възможности и артистичния хоризонт на певеца, разбира се когато той успее да покрие режисьорските изисквания.
Най-силното оръжие на Нина Найденова е, че успява да покаже на артиста как наистина да изиграе ролята, как да я почувства и без много движение и жестове да предаде всичко това на зрителите.
Моят Макбет е сложна и противоречива личност, която водена от пагубния стремеж за власт, преминава през какви ли не емоционални състояния. Въпреки първоначалните си съмнения и колебания, Макбет извършва едно след друго ужасни убийства, после изпитва чувство за вина, накрая полудява и изпада в апатия, животът му става напълно безразличен, животът вече няма значение за него. „И какво от това”, гласи краткият му коментар на съобщението за убийството на Лейди Макбет.
Партньорите ми в „Макбет” са много добри - Сорина Мунтеану е перфектен професионалист и страхотен партньор, чудесно се работи с колегите, водещите солисти на Варненската опера Евгений Станимиров – Банко и Валерий Георгиев - Макдъф. Хорът и оркестърът правят нещата веднага да се случват и това помага и на нас, солистите. В този екип е истинско удоволствие да те води диригент като Стефано Сегедони. Вече три водещи роли съм изпял с него, знам какво иска, разбирам го. Сега само за 2 самостоятелни репетиции изработихме с него цялата партия на Макбет, което много улесни общите репетиции. Макбет е важен за мен - влагам целия си професионален опит в ролята, вярвам в себе си и това ми дава увереност. Очаквам хубава премиера.
Разговаря Виолета Тончева
Прочете още за "Макбет":
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър
3 е числото на съдбата в „Макбет"
3 е числото на съдбата в „Макбет"
Стефано Сегедони - диригент
В „Макбет” Верди изгражда музикалната тема за съдбата върху принципа на трикратното повторение. Хорът на вещиците в началото на трето действие пее: „Три пъти котка измяука сластно. Три пъти бухалът избуха гневно. Три пъти таралеж изписка жално.” Същата тема се използва и в първите тактове на прелюдията, разпознава се също в терцата в ре минор. Тъкмо тази музикална тема в развитие и числото 3, върху което тя стъпва, са най-важният компонент в цялата опера. Би могло да се каже, че 3 е числото на съдбата в „Макбет”.
Темата обособява предсказанията на вещиците (тук са 3 групи жени, вместо само 3 жени, както е първоначално при Шекспир) за съдбата, която направлява действията на Макбет посредством кървавата ръка на неговата съпруга, лейди Макбет.
Това е същата онази тема на съдбата, която вече сме срещали в „Отело” („Мотото на Яго”), познаваме я от „Риголето” (“Tutte le feste al tempio”), откриваме я и в „Силата на съдбата” - най-ярката Вердиева творба, посветена на съдбовната предопределеност на човека.
Тази концептуална приемственост в музикалната вселена на Верди се гради върху мотив от три ноти и тройката, която се появява в „магическите моменти” на операта – в първия хор на вещиците припевът се повтаря 3 пъти, точно както и 3 (вместо 2) са тактовете в интродукцията от финалната част на този хор. 3 са пророчиците, 3 са виденията, Сцената на виденията е разположена в трето действие, прочутата наздравица на Лейди Макбет започва с въведение от 3 такта.
С „Макбет” Верди открива света на Шекспир, по-късно композира по неговите драми оперите „Отело” и „Фалстаф”, опитва се, но така и не успява да напише опера върху „Крал Лир”. През цялото това време Верди навлиза все по-дълбоко в своя личен духовен мир, в съкровеното пространство на неговата родина Северна Италия, създадена от вещици, призраци и страшни истории, които се разказват около огъня и всяват страх у децата ... във валсов ритъм...
Разговаря Виолета Тончева
Прочете още за "Макбет":
Премиера на "Макбет" - 9 юли, Опера в Летния театър
Макбет e 30-та ми юбилейна водеща роля
Моят герой въздава справедливост и убива Макбет
Банко е образът на смелия и принципен лидер