«Аида» със звездния тенор Камен Чанев, Таня Иванова и Агунда Кулаева от Болшой театър на 18 август

На 18 август от 21 часа в Опера в Летния театър 2015 Държавна опера Варна ще представи своята емблематична «Аида». С нея оперният театър достойно се е представял на престижни сцени в България и по света. Заслугата е както на стилната режисура на Кузман Попов, впечатляващата сценография и костюми на Лора Маринова и красивата хореография на Калина Богоева, така и на солистите.

Под диригентската палка на маестро Борислав Иванов, доайена на българските диригенти, познат на 4 континента, сега в «Аида» ще аплодираме великолепните Камен Чанев, Агунда Кулаева, Пламен Димитров и Таня Иванова. Камен Чанев, един от най-големите съвременни тенори, разнасящи славата на българското оперно чудо по света, ще изпълни, разбира се, ролята на Радамес. 

В ролята на Аида ще му партнира сопраното Таня Иванова, с нейния овладян, еднакво въздействащ както в ниския, така и във високия регистър, глас. В ролята на нейната съперница Амнерис ще гостува Агунда Кулаева,   солистка на Новая Опера Москва и на Болшой театър, една от най-ярките и търсени мецосопрани в последните години. Публиката на Опера в Летния театър я познава като Кармен от едноименната опера на Бизе и като Еболи от „Дон Карлос” на Верди. Като Амнерис тя спечели сърцата и на столичани във варненския гастрол на «Аида» в София през 2012 г.

Образите на върховния жрец Рамфис и на Амонасро ще пресъздат водещите солисти на оперните театри в София и Варна Ангел Христов и Пламен  Димитров. В останалите роли ще видим още варненски солисти - Гео Чобанов като Царя на Египет, Галина Великова като Жрицата и Борис Луков като Вестителя.

Концерт с филмова музика за МФФ „Любовта е лудост” на 22 август

Промоция партер 20% само на 15 и 16 август

На 22 август от 20 часа, втората филмова вечер от ММФ „Любовта е лудост”, ФКЦ и ТМПЦ - Държавна опера Варна ще предложат на публиката оригинален концерт под наслов „100 години българско кино”. Симфоничният оркестър на оперния театър с концертмайстор Красимир Щерев ще дирижира Нелко Коларов, който ще бъде и на пианото. Известният варненски творец е подбрал знакови музикални творби от най-популярните филми в историята на българското кино, направил им е нови аранжименти и ги е вписал в една изключително емоционална програма с известни изпълнители.

Началния тон ще даде Дони с песента „Нашият град” на Борис Карадимчев, която в култовия филм „Оркестър без име” (1982) изпълняват Чочо Владовски и група „Тангра”.

Следват Мариана Попова и Орлин Горанов с песента „Закъснели срещи” на Петър Ступел, записана за филма „Мъже в командировка” (1969) от Мария Нейкова и Михаил Белчев. Мариана Попова и Орлин Горанов ще представят и онази обичана песен на Борис Карадимчев „Хора и улици”, която помним в интерпретацията на Мими Иванова и Борис Годжунов от филма „Момчето си отива” (1972).
По-нататък към Мариана Попова ще се присъедини Иван Лечев, за да изпеят „Вървят ли двама” – прекрасната песен на Мария Нейкова от изключителния филм на Методи Андонов „Козият рог” (1972).

Нети ще повтори на живо изпълнението си на „Луната спи”, композиция на Дони за филма „Емигранти” (2001). Творческият и семеен тандем Дони и Нети ще представи още „Замълчи, замълчи” - доста по-стара, но не по-малко популярна песен на Петър Ступел, която звучи в една от първите легенди на българското кино „Любимец 13” (1958).

Мултимедия с откъси от филмите ще придружава концерта, на който водещи ще бъдат Искра Радева и Любен Чаталов. Той ще бъде и солистът в песента „Тече, всичко тече”, създадена от Симеон Пиронков за „Васко да Гама от село Рупча”, приключенския филм, с който са израстнали поколения български деца. На сцената ще посрещнем и младите таланти  от детската вокална група „Весели щурчета”.

„Клетва” на Кирил Маричков и култовата група „Щурците” от не по-малко култовия филм „Вчера” (1988) ще ни припомни Валди Тотев.

Людмил Дончев – Лъки ще изпълни две творби, които свързваме с Васил Найденов - „След края на света” на Стефан Димитров за едноименния филм (1998) и „Адаптация” от Митко Щерев, също за едноименния филм (1981). В дует с Маргарита Хранова, Лъки ще представи и музикалната емблема на филма „Оркестър без име” (1982) „Оставаме”, по музика на Борис Карадмичев.

Концертът с българска филмова музика не може да мине без магнетичната инструментална тема от филма „Осъдени души” (1975), бею „Приятелство” от Александър Бръзицов с тромпета на Михаил Йосифов, както и без „Замириса на море” - една песен на Стефан Димитров, отдавна надживяла своя филм „Забранено за възрастни” (1987) и повече от подходяща за завършек на музикалната вечер от МФФ „Любовта е лудост”.     

Билети: Билети за концерта „100 години БГ кино” по 10, 15, 20 и 25 лв ще намерите на касата на ФКЦ.
Weekend Promo: Не пропускайте да се възползвате от промоцията, валидна единствено за уикенда. Само на 15 и 16 август партерните билети за концерта „100 години БГ кино” ще се продават с 20% отстъпка.
 

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна

"Преди спектакъл моля Гена Димитрова да бъде с мен"

Интервю на Виолета Тончева с Габриела Георгиева – Турандот в  „Турандот” на 14 август в Опера в Летния театър

Какво място заема Турандот във Вашия репертоар?

Пея Турандот от 2009 година и тя е една от любимите ми партии. Усещам се добре в тази роля, може би защото харесвам силни жени, а Турандот е изключително силен и в началото дори отрицателен образ. Самата аз никога не съм била такава и за мен е предизвикателство да пресъздам на сцената нещо, което в живота не бих направила. С тази нагласа се впускам и изцяло се отдавам на този образ.

Вие сте ученичка на Гена Димитрова, а тя беше една невероятна Турандот. Влияе ли Ви това?

Гена Димитрова, макар и да е изпяла най-много Тоски в творческата си кариера, си остава най-голямата Турандот. Имам записите й и редовно ги слушам, но никога непосредствено преди спектакъл на „Турандот”. Причината е, че когато чуя нейната интерпретация на Турандот, винаги си казвам, изпълнението й е нечовешко, гениално, никой от нас не може да го повтори и всички тези размишления, заедно с обожанието ми към нея, ме разконцентрират и донякъде обезсърчават. Няма да забравя как самата Гена ми повтаряше: „Не ме слушай, избягвай да ме имитираш, ти си различен глас”. За съжаление тя почина през 2005 година, когато аз все още не бях влязла в тежкия сопранов репертоар с Джоконда, Абигайл, Лейди Макбет, Турандот.

Липсва Ви...

О, да. Понякога имам чувството, че е някъде наоколо, всъщност преди спектакъл винаги я моля да бъде с мен, да пее с мен. Така беше и на 7 юни т.г. в София, когато по повод 10 години от кончината й, пях в нейна памет. Бях изключително развълнувана, дори се разплаках в онзи кулминационен момент, когато трябва да отсекат с един замах главата на принца. Добре, че точно тогава нямам да пея и - слава богу, успях да се събера.

Арията на Турандот е кратка, но много тежка, интензивна, напрегната. Турандот влиза, всички погледи са вперени в нея, абсолютна тишина, в която арията изведнъж прогърмява и въздейства като удар в слънчевия сплит. „Написах най-трудната ария за сопрано”, признава по този повод самият Пучини.

Сложна музика за сложна героиня, която колкото и да е силна, накрая също става подвластна на любовта...

Всички мислят, че Турандот е само силната и властна жена, но се оказва, че освен ледената принцеса, тя е и истинска жена, жена, която може да се влюби. „Много хора съм унищожила, не ме е страх от никого, но от теб се изплаших, ти ме притесни, затова те намразих и затова те обикнах”, казва Турандот на Калаф. Точно в този момент става пречупването, тогава Турандот капитулира пред силния, пред достойния за нея мъж. Всяка жена търси по-силния от нея мъж.

С какви впечатления идвате от Метрополитън опера, където работихте като дубльор на Анна Нетребко?

Да, бях cover на Нетребко за Лейди Макбет и съм щастлива, че успях да се впиша в атмосферата на този грандиозен оперен театър. Там се работи на друго ниво, с огромен екип от хора, които правят всичко възможно за да се почувства артистът сигурен и да покрие най-високите критерии за певческо и артистично майсторство. Най-малко трима специалисти се фокусират върху изпълнението на всеки солист - един асистент-диригент, един суфльор, който също е диригент, както и един езиков специалист, който следи за произношението. Тримата непрекъснато си водят записки и ти ги връчват веднага след репетицията. Длъжен си да се съобразиш и да се коригираш, дори ако си изпял едно по-отворено „а” например. На следващата репетиция трябва да си отстранил всички посочени грешки. Това е едно много дълбоко навлизане в детайлите на произведението и постановката, което натоварва, но и помага неимоверно за израстването на артиста.

Веднъж в Цюрих ме поканиха да пея в „Набуко” в последния момент, без задължителните репетиции. Асистент-диригентът успя само да изрази съжалението си, че няма да репетираме, попита ме дали си поемам дъх на едно важно място и ми пожела на добър час. За моя радост се получи блестящ спектакъл, след който получих покана за участие и в „Бал с маски” и за други спектакли.

Защо някой твърдят, че в България вече нямало оперни гласове като предишните?

България продължава да ражда прекрасни гласове, знам го и от опита си като асистент в НМА „Панчо Владигеров”. А съмнението в качеството на българските оперни гласове, за което говорите, идва може би от факта, че за съжаление сега у нас не се работи достатъчно дълго над едно заглавие. Всички много бързаме. Младите искат бързо да стъпят на сцената, бързо светват, но и бързо изгасват. Често от всекиго се иска да пее всичко, но това не е здравословно. Във всички случаи не бива да се избързва с драматичния репертоар, преди физиката да е узряла за него. От друга страна - ако откажеш няколко пъти, могат и да не те поканят повече. Има го и това. Изборът на артиста никога не е лесен, но от друга страна - единствено и само от артиста зависи да вземе правилното решение за собствения си творчески път.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

Диригентът Григор Паликаров”: „Турандот” е перла в короната на Опера в Летния театър 2015”

„Турандот” е истинска перла в короната на Опера в Летния театър – Варна 2015. И това е така най-малко по 3 причини. „Турандот” не е представяна във Варна от няколко години, а това е лебедовата песен на Пучини, неговата най-прекрасна творба със сложни хармонии, в които прозира новият XX век. Много пъти съм дирижирал „Турандот”, включително с великолепните Бойко Цветанов и Габриела Георгиева – за мен най-зрялата „Турандот”. Всички тези обстоятелства, вярвам, ще превърнат спектакъла на „Турандот” в незабравимо преживяване, на което аз ще се наслаждавам не по-малко от публиката на Опера в Летния театър.

Прочетете още:

Бойко Цветанов – Калаф: „Пял съм Калаф повече от 200 пъти на 3 континента”

Бойко Цветанов отбелязва с „Турандот” своята 60-годишнина

Габриела Георгиева след Метрополитън опера във Варна