French (FR) 
English (UK) 
БЪЛГАРСКИ
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Имам сантимент към арията „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”)
С режисьора на „Дон Паскуале” Кузман Попов се работи страхотно. Знаейки колко динамична и трудна музикално и стилово за солистите е операта-буфо, той така поставя нещата, че да ни удобно за пеене, без да принизява изискванията си към сценичното ни поведение. Крайният резултат е една много вълнуваща симбиоза.
Моят герой Доктор Малатеста, който има ключова роля в операта, е приятел на двамата влюбени Норина и Ернесто. Точно той скалъпва цялата сватбена интрига, когато разбира, че старецът Дон Паскуале, освен че си търси млада и красива съпруга, смята да лиши племенника си Ернесто от наследство, ако и той не побърза да се ожени.
Харесвам ролята и имам сантимент към прекрасната ария в първо действие „Bella siccome un angelo” („Красива като ангел”). Пях я на кандидат-студентския си изпит в Музикалната академия и сега ми е приятно да се върна към нея, вече от една съвсем друга професионална позиция.
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Един съвсем различен „Дон Паскуале”
Да звучи дантелено и брилянтно
Деян Вачков – Дон Паскуале
Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него
Не е лесно да играеш 70-годишния Дон Паскуале, когато си доста по-млад от него. Предполагам, че възрастта ще ми проличи по някое време, но разчитам както на силния грим, който ще ме състари подобаващо, така и на перуката – героят ми е плешивичък, разбира се и на великолепните костюми.
Що се отнася до цялата продукция, всички сме дебютанти, ролите в „Дон Паскуале” са нови за нас, само Илина е пяла вече Норина. Имаме обемни и нелеки партии, трудни за запаметяване, но се сработихме още по време на репетициите. Режисьорът прояви търпение, докато в началото все още се разхождахме с клавири по сцената, но сега вече сме овладели вокално ролите си и се съсредоточаваме върху актьорското превъплъщение. Обичам да работя с колегите от Варненската опера, с диригент като Светослав Борисов и режисьор като Кузман Попов. Всичко, свързано с тази постановка ни увлича, самите ние се забавляваме и се надявам да предадем тази наша енергия и на публиката.
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Един съвсем различен „Дон Паскуале”
Да звучи дантелено и брилянтно
Илина Михайлова – Норина
За пръв път ще бъда съпруга на съпруга си на сцената
Изключително съм щастлива, че като Норина в „Дон Паскуале” сега за пръв път на сцената ще бъда съпруга на съпруга си Деян Вачков. Съпруга, макар и за малко, макар и много лоша и зла, каквато е моята героиня Норина спрямо Дон Паскуале. Ще ми се наложи дори да му залепя някой и друг шамар, но няма как.
Норина много ме забавлява, за пръв път я пях през 2006 г., когато спечелих оперния конкурс в Комо, след това съм я пяла в много италиански театри. Всъщност играя малко и себе си в тази роля. Като всяка жена Норина се бори за любовта си, а когато се бориш за любовта си, няма никакви граници, всичко е разрешено, даже ако трябва да накараш да страда един добродушен стар човек, един 70-годишен ерген, на който му се е приискало – видите ли - да си вземе млада женичка. В крайна сметка неравностойният брак бива осуетен с общи усилия, от което произтичат и забавните ситуации в операта. Сигурно няма да сбъркам, ако кажа, че сюжетът отпреди 250 години никак не е загубил откъм актуалност.
Приятно ми е да работя с такъв хубав певчески екип, с Маестро Светослав Борисов – млад и амбициозен, прецизен и енергичен, диригент с високи критерии. Той изпипва докрай всички детайли. Опера-буфо по начало се прави трудно. В този жанр е сложно и за солистите, и за хора, и за оркестъра. Всички трябва да сме гъвкави и концентрирани, за да представим адекватно музиката на Доницети, носеща в себе си много цветове, много театър. С Кузман Попов се работи прекрасно – освен великолепен режисьор, той има и завидно чувство за хумор, което никак не е без значение, когато трябва да се овладее екип от много хора. Въобще очаквам да се получи един много, много красив спектакъл. Още повече, че премиерата на 8 април съвпада с рождения ден на самия Дон Паскуале, т.е. на моя любим съпруг Деян Вачков!
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
Георги Султанов: За оперното пеене, измерено във фантазия
Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.
Как живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...
Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.
Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?
Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.
И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?
Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.
Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...
Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.
В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...
О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.
И Доницети се отнася ласкаво към тенора...
О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.
Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.
Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.
Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?
Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.
Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?
По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.
Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?
Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.
Като Ернесто в „Дон Паскуале”.
Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.
Прочетете още:
Свилен Николов – Доктор Малатеста
Пламен Димитров –Доктор Малатеста
