Да станеш Болшой театър

Интервю на Виолета Тончева със Сергей Антонов, танцувал 22 години на сцената на Болшой театър, репетитор на балетната трупа при Държавна опера Варна

Откъде започна любовта към балета? Беше ли предопределена?

Съвсем не. В рода ми няма балетна традиция и в началото балетът не ме интересуваше. Приятели на мама, които забелязали, че имам добри физически данни и съм динамична натура, я посъветвали да ме заведе при специалист. Така случайно попаднах в балета, но веднага разбрах, че този свят ми харесва и ще стане мое призвание.

Балетът това най-красиво, но и най-трудно изкуство, изисква всеотдайност, енергия, силен характер, какво още?

Принципи. Моят принцип е, когато правя нещо, така да го правя, че да бъда по-добър от останалите. Винаги работя по един и същ начин, следвайки този принцип. На него ме научиха моите първи двама педагози от Хореографското училище в Москва и аз съм им безкрайно задължен за този най-важен житейски урок, който те ми преподадоха. В Хореографското училище се обучавах в продължение на 8 години - от 1980 до 1988 г.

През същата година станах лауреат на всесъюзния балетен конкурс и веднага ме приеха в Болшой театър. Пак тогава преобразуваха Хореографското училище, което завърших, в Балетна академия и ме поканиха на работа като преподавател.

Така моята творческа кариера протече паралелно като артист и педагог. На сцената на Болшой театър танцувах 22 години, играл съм практически във всички постановки и съм обиколил с тях света. От 2010 г. се занимавам само с педагогическа и репетиторска дейност.

Един прекрасен творчески път, който навярно има своите звездни мигове...

Те са много, но два от тях си спомням с особено вълнение. Сергей Бобров, с когото работехме заедно в Болшой театър, ме покани да танцувам в първата му знакова постановка по приказката на Оскар Уайлд „Рожденият ден на инфантата” и музика на Алфред Шнитке. А главният художествен ръководител на Болшой театър, великият Юрий Григорович, избра от всички наши постановки точно тази да представи страната на международния фестивал на младите балетмайстори в Сан Франциско през 1955 г.

Лаская се, че Сергей Бобров създаде тази постановка за мен, съобразно моята индивидуалност като артист. Американската критика излезе с много добри оценки за спектакъла, а моето изпълнение бе срванено с емблематичния клоун на Нижински.

Пристрастен съм и към „Последно танго” - постановка на Вячеслав Гардеев по музика на Астор Пиацола, вдъхновена от знаменития филм с Марлон Брандо и Мария Шнайдер „Последно танго в Париж”. В тази постановка, също направена специално за мен, пресъздавам образа на Смъртта. И досега оставам първият и единствен изпълнител на ролята.

Удовлетворението от постиженията на артиста и на педагога сравними величини ли са?

Да танцувам, да преподавам, да поставям, е еднакво интересно за мен. Важно е непрекъснато да придобиваш нова опитност, да се развиваш, това носи огромна радост. Миналата година Сергей Бобров възобнови в Държавния театър за опера и балет в Красноярск постановката си по Уайлд и Шнитке и ме покани като консултант.

Прочети още: Да станеш Болшой театър

Руските балетисти Надежда Панфилова и Кирил Буличев в „Лешникотрошачката”

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

Прочети още: Руските балетисти Надежда Панфилова и Кирил Буличев в „Лешникотрошачката”

Страст по „Танго с Пиацола”

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

Бал на артиста – Варна 2015

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43