28 декември 2017, 19.00, ФКЦ

Диригент проф. Йоханес Ебенбауер

Оркестър на Държавна опера Варна

Заедно с „Преродения Паганини”, виртуозния цигулар Марио Хосен, във варненския прочит на Паганини на 28 декември, 19.00, ФКЦ, ще участват и три солистки на Държавна опера Варна – сопраните Даниела Димова и Лиляна Кондова и мецосопраното Бойка Василева, както и балетните солисти при оперния театър Павел Кирчев, Галина Велчева и Галина Великова.

Даниела Димова ще изпълни известната ария "Lascia ch'io pianga" от операта „Риналдо” на Георг Фридрих Хендел, чието действие се развива във времето на Първия кръстоносен поход, а премиерата е била в Лондон през 1711 г. На сцената ще танцува балетната двойка Галина Велчева и Павел Кирчев.

Бойка Вaсилева ще чуем с “Erbarme dich” от сакралната оратория „Страсти по Матея” (Мatthäuspassion), композирана от Йохан Себастиан Бах през 1725 г.

Даниела Димова и Лиляна Кондова ще представят красивия „Дует на цветята” от операта „Лакме” на Лео Делиб, заедно с балерините Галина Велчева и Галина Великова.

 

 

 

 

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Мегаспектакълът "Духът на Паганини" и във Варна!

 

 

 

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

Деян Павлов - Диригент

Стана традиция в навечерието на светлите рождественски празници Държавна опера Варна да поднася на варненската публика Симфоничен  концерт със специална програма с виенски привкус от времето на голямата музикална фамилия Щраус.

Миналата година билетите свършиха много бързо и се наложи в последния момент да търсим дата за още един концерт. Затова тази година от самото начало планирахме два концерта на 18 и 19 декември. Отново под вещата диригентска палка на маестро Деян Павлов, който умее като никой друг да събира сцената и публиката в една обща територия за случването на празника.

Със своите любопитни истории около написването на творбите, остроумни коментари и подкани към публиката за съучастие в лидерската роля на диригента, той създава незабравимо преживяване, подобно на прословутите виенски концерти в началото на всяка нова година. С други думи - във Варна като във Виена!

С музикални фоерверки от известните Щраусови валсове: “Виенска кръв”, “Персийски марш”, „Рози от юг”, „Ти и ти” от „Прилепът”, полките „Кукувицата”, „Бърза полка”, „Френска полка Шампанско, “Гръм и мълнии” и още, и още, без да забравяме онзи бляскав «Радецки марш».

Деян Павлов е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Има много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

 

18 декември 2016, 18.00, Сцена Ротонда

На 18 декември Сцена Ротонда два пъти ще огласят „Коледни звънчета”. Концертът в 16.00 вече е откупен, но все още има билети за второто издание от 18.00. „Коледни звънчета” звънят с най-хубавите коледни хорови песни като “Полунощ, камбани бият”, „Oh Holly Night”, “Fiste Noel”, “Let It Snow”, “Jingle Bell Rocks”, “Santa Claus”, “Jingle Bells”, “We Wish You A Merry Christmas”, “Feliz Navidad” и др. На пианото Жанета Бенун и Руслан Павлов.   

 

Всичко това ще се случва в присъствието на Дядо Коледа, а под елхата ще има „подаръци за всички от сърце”. Празничната атмосфера подготвят с настроение и много любов артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Вяра Железова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Надежда Радкова. Всички те ще асистират на Закар Гостанян, който обикновено играе ролята на строги адмирали и маршали, но този път обещава да бъде много добър и благ в ролята на Дядо Коледа.

 

 

 

 

Първите награди ФЕНИКС на Държавна опера Варна

 

 

 

На 15 декември, в рамките на XV Kоледен музикален фестивал, за пръв път ще бъде връчена наградата ФЕНИКС на Държавна опера Варна при Тетрално-музикалния продуцентски център в морския град.

Изящната статуетка от специално синьо стъкло, изобразяваща крилете на феникс, е изработена със съдействието на НПО „Варна Дизайн Форум”, с председател проф. д-р арх. Росица Никифорова, по проект на младия варненски архитект Христо Топчиев.

Продължавайки традицията на българските награди в областта на музикалните и танцови изкуства КРИСТАЛНА ЛИРА на СБМТД, с наградата ФЕНИКС ще бъдат удостоявани институции и личности, подкрепили с дейността и високите си творчески постижения културния институт. 

Директорът на ТМПЦ Даниела Димова ще поднесе първите статуетки ФЕНИКС, придружени с грамота за съпричастие и подкрепа на Държавна опера Варна и Опера в Летния театър 2014, на тържествена церемония преди предпремиерата на балета „Лешникотрошачката” от Чайковски – авторски спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров. Нейни асистенти ще бъдат балетните артисти, които изпълняват главните роли - Илияна Славова – Мари и Павел Кирчев – Принцът.

С награда ФЕНИКС 2014 се удостояват генералният спонсор на Опера в Летния театър Алфа Банк, основният партньор Община Варна, спонсорите Гранд хотел Варна, Св. Св. Константин и Елена, Грифид Хотели и музиковеда Юлияна Караатанасова.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коледен концерт с диригент и водещ МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

Добрич, Органова зала - 22 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 23 декември, 19.00

Варна, Държавна опера - 24 декември, 11.00 и 18.00

 

 

 

Солисти в Добрич: Галина Великова – сопран, Силвия Ангелова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

 

Солисти във Варна: Галина Великова – сопран, Вяра Железова – мецосопран, Христо Ганевски – тенор

В програмата валсове, полки, увертюри и фрагменти из оперети на фамилията Щраус

 

 

МАЕСТРО МАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ - ДА СЪПРЕЖИВЕЕМ ТАЗИ КОЛЕДНА МУЗИКАЛНА МАГИЯ ЗАЕДНО!

Скъпи зрители, наближават едни от най-светлите Християнски празници, когато усещаме чиста любов и светлина, когато сме най-близо до Бог. За мен музиката пробужда Божественото, докосвайки струните на душата ни. Именно заради това смятам, че най-хубавият начин да посрещнем Рождество Христово е да бъдем във вълшебния свят на музиката.

 

Заедно ще полетим в ритъма на валсове и полки на великия композитор Йохан Щраус. Ще чуем и прекрасните гласове на солистите Галина Великова, Вяра Железова, Силвия Ангелова и Христо Ганевски, които ще ни разведат из света на неговите най-известни оперети. Колкото и често да съм работил над тези произведения, всеки път се възхищавам на невероятната красота и изящност на тези несравними произведения на изкуството.

 

Искрено се радвам да съпреживеем тази Коледна музикална магия заедно!

 

Мартин ПантелеевМАРТИН ПАНТЕЛЕЕВ

е роден в София в семейство на музиканти. От 4-годишен започва да учи цигулка, от 1983 до 1995 учи в НМУ „Любомир Пипков”. Продължава образованието си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по цигулка на проф. Йосиф Радионов, учи и дирижиране и композиция при акад. проф. Васил Казанджиев и проф. Пламен Джуров. По-късно завършва и майсторските класове на проф З. Брон в Хамбург и проф. И. Нийман в Майнц и Лондон. Проф. Влади Симеонов оценява отрано неговия талант, още през 1985 го кани като концертмайстор на Младежка филхармония „Пионер” и на 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 като втори диригент на престижната Филхармония на нациите, създадена от Леонард Бърнстейн и Юстус Франц, изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ.

След успешния му диригентски дебют през 2004 със Софийската филхармония е поканен за главен гост-диригент, а от сезон 2011/2012 до 2016 е главен диригент на оркестъра. Работил е с повече от 30 оркестри, сред които са Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър, Камерния оркестър на Концертгебау, Нидерландски симфоничен оркестър, симфоничния оркестър на Шлезвиг–Холщайн, Nordwestdeutsche Philharmonie, симфоничния оркестър на град Лече (Италия) и др. Изявявал се е в прочутите концертни зали на Кралския Концертгебау в Амстердам, Берлинската филхармония, Голямата зала на Московската консерватория, участвал е на фестивалите „Rheingau Musik Festival“, „MDR Musiksommer” и „Шлезвиг Холщайн”. След успешното му турне със Софийски фестивален оркестър в САЩ през 2008, той отново гостува в Съединените щати през 2011, като осъществява турне в 18 града с филхармонията на Кейптаун (Южна Африка) и това е първият в историята гастрол на африкански оркестър в САЩ. От 2012 Мартин Пантелеев е главен гост-диригент на този оркестър, а до 2016 е и главен диригент на Софийската филхармония.

Дирижира Кралската филхармония в Лондон, прави турне на Берлинските симфоници в Китай, има своите дебюти с Букурещката филхармония и Оркестъра на Ръмънското Национално Радио, Националния симфоничен оркестър на Аржентина в Буенос Айрес, Филхармоничния оркестър в Дърбан, Симфониета Беершева, Израел, Nordwestdeutsche Philharmonie в Концертгебау Амстердам, Симфоничния оркестър Nova Scotia в Халифакс, Канада и много други.

Мартин Пантелеев е автор на три симфонии за голям симфоничен оркестър, кантата за хор, оркестър и солисти „Планетни следи“, Концерт за ударни и оркестър и др. Композициите му са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка, Македония и България.
Носител на редица престижни награди, през 2012 Мартин Пантелеев е удостоен със „Златна муза“, 2013 година получава награда за активна творческа дейност на БНР, 2014 Столична община го отличава със специалната награда „София“, а СБМТД с „Кристална лира”.

 

Снимките на Мартин Пантелеев са на Веселин Василев от Концерт край фонтана - 15 август 2016, гр. Варна

 

 

з.а. на Русия Сегей Бобров

 

В търсене на истинския Чайковски

Не може да не харесваш „Лешникотрошачката”, както не може да не харесваш и приказката на Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”, върху която Чайковски създава своя шедьовър. Всъщност това е не само последният балет на великия композитор, но и единственият Рождественски балет в световната музикална съкровищница. Неизменна част от духа на големия християнски празник, „Лешникотрошачката” е символ на възможността да се променим за добро.

Докато традиционните постановки на балета не се придържат особено към Хофман, моят прочит – напротив, се стреми да се доближи до него. В този смисъл варненската ми постановка е напълно оригинална.

Връщането към първоизвора, в търсене на истинския Чайковски, е красиво и вдъхновяващо предизвикателство, идеята, която следвам. Да следват своите мечти и никога да не се отказват от тях – това пожелавам на децата и на всички, които не са забравили, че са били деца.

Сергей Бобров – хореограф-постановчик, з. а. на Русия

Илияна Славова – Мари

 

Мари е любимата ми роля

„Лешникотрошачката” е любимият ми балет, а Мари е любимата ми роля. Щастлива съм, че имам възможността да танцувам в спектакъла на Сергей Бобров и да пресъздам образа на главната героиня.

Музиката на Чайковски ме грабва, вълнува ме, усещам я близо до себе си. Моята Мари сънува прекрасен сън, в който изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават чудеса. Възрастните може и да не си признават, но тайно се надяват на същото.

Ето защо „Лешникотрошачката” е нашата вечна вълшебна приказка – приказка за доброто, което заслужаваме и очакваме.

 

Илияна Славова – Мари

 

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

 

Отвъд всекидневието

И аз обичам Мари, танцувала съм я неведнъж. Тя попада в един приказен свят, в който всичко е различно и вълшебствата нямат край. Кое момиче не си мечтае за подобно преживяване?

А когато една балерина успее да се потопи с всичките си сетива в невероятния свят на „Лешникотрошачката”, то нейното вълнение няма как да не се предаде и на зрителите. Балетната трупа работи с огромно желание и проповдигнат дух, за да се получи един пълноценен спектакъл.

Очакваме зрителите да ни се доверят, за да ги пренесем отвъд всекидневието в един по-щастлив свят.

 

Олеся Алдонина – асистент-хореограф

 

 

 

 

КОНЦЕРТ НА МАРИО ХОСЕН - 28 ДЕКЕМВРИ 2016, 19.00, ФКЦ

 

Варненската публика ще има изключителната възможност да се докосне до интерпретарското съвършенство на виртуозния цигулар Марио Хосен на 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ. „Духът на Паганини” ще завладее пространството, освен с музиката, и със средствата на съвременния 3D Mapping, поднесен от Полина Герасимова. Оркестъра на Държавна опера Варна ще дирижира известният органист от катедралата "Свети Стефан" във Виена, проф. Йоханес Ебенбауер. Едва ли има по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

С естественост, предопределени сякаш от съдбата, Марио Хосен извървява пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Уточняваме с гордост, че става дума за „Българския Паганини”. Всъщност във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

Кариерата му е свързана с такива имена като преподавателя му Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

Носител на много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

МАРИО ХОСЕН - ДА ТЕ НАРЕКАТ „ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” Е ОТГОВОРНОСТ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО И НАЙ-ВЕЧЕ ЗАДЪЛЖЕНИЕ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. „Да те нарекат „Прероденият Паганини” е отговорност, предизвикателство и най-вече задължение, защото именно той прави революция в инструменталното цигулково изкуство. Не са много интерпретаторите му в началото на ХХІ век и смятам, че съм един от малкото, които имат в репертоара си по-голямата част от творчеството на Паганини. Изпитвам огромно удоволствие да свиря и разбирам тази технична и много виртуозна музика”, споделя делово маестрото.

 

 

 

 

„Лешникотрошачката” е балет, предизвикващ, подобно на „Лебедово езеро”, особен интерес. Загадката защо е така, все още не е разбулена, още повече че балетът не е решен в много направления – концепция, драматургия, хореография.

 

Главното в „Лешникотрошачката” на Чайковски е темата за спомнянето на своя живот, възраждането на най-хубавите моменти от детството и младостта. Това, което виждате на старите фотографии – всичко това ви връща към предишни мечти и надежди.

 

За Чайковски тук е важна и друга тема – обръщането към Бога, вярата и онова състояние, в което - предчувствайки прехода от земното битие към светлия възвишен мир, човек става различен... Хорът от първо действие – това не е хор на снежинките, това е хор на ангелите, които съпровождат Мари и Принца в рая.

Нашият спектакъл е като една далечна носталгия, едно красиво отражение на миналото в огледалния свят.

Днес гледате в бъдещето, но и то на свой ред отразява мигове от миналото - далечно и същевременно близко със своята искреност и душевна топлота.

 

Сергей Бобров – постановчик и хореограф на „Лешникотрошачката”

 

 


 

 

 

 

На 15 декември ще имаме удоволствието да чуем „Норма” под диригентската палка на Маестро Иван Кожухаров. През последните години  той работи предимно с Петербург и Лондон. Записва филмова музика с Лондонския симфоничен оркестър в студиото на Бийтълс, прави записи и с филмовия продуцент Виктор Чучков за италианска фирма.

 

Маестро Иван Кожухаров

Ето какво споделя още Маестро Кожухаров минути преди поредната репетиция: „Норма” е единствената опера, която дирижирам с огромно удоволствие. Първо защото тя притежава достойнствата на истински шедьовър, макар и написана от толкова млад човек - Белини е бил само на 30, когато я създава. И второ, защото тази опера има нужда от един наистина добър диригент.

 

Дирижирал съм „Норма” на няколко места в България и Унгария, но където и да е било, макар и в чужди постановки, съм превръщал певците в единомишленици. Вярвам, че и тук ще се случи същото. Харесвам Линка Стоянова, която ще пее главната роля.

И без да се виждам с нея, знам как го прави. Приятно впечатление ми направи мецосопраното Силвия Ангелова - Адалджиза, която добре се спява с Линка, а Георги Султанов – Полионе си е много мой певец.

Надявам се оркестърът да свири така добре, както преди време, в рамките на Австрийските музикални седмици във ФКЦ, поднесе прелюдиите на Лист.

 

Очаквам варненци на спектакъла на „Норма” и им пожелавам да обичат музиката и да намират смисъл в това! Пожелавам им също да се радват на своя оперен театър и да го пазят!”

"Норма" в режисьорския прочит на Кузман Попов е едно невероятно красиво зрелище, с впечатляващи костюми, спираща дъха динамика на действието и забележителното сопрано Линка Стоянова в ролята на жрицата и майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта!" Ето как музикалната критичка Елена Хаберман отразява премиерата на „Норма” в Опера в Летния театър 2016 за авторитетното списание „Der neue Merker – списание за опера и балет във Виена и цял свят”:

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Великолепните светлинни решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област.”

 

Линка Стоянова„Обичам това, което правя. И се чувствам длъжна да споделя с другите това, което нося у себе  си. Нищо друго няма значение за мен, когато изляза на сцената. На сцената съм спокойна, концентрирам се, раздавам се изцяло. На сцената съм щастлива”, разказва кратичко, но убедително Линка Стоянова, която за съжаление не обича да дава интервюта.

 

На Линка Стоянова в ролята на Норма ще партнират Георги Султанов – Полионе, Силвия Ангелова – Адладжиза, Гео Чобанов – Оровезо, Бойка Василева – Клотилда, Христо Ганевски – Флавио.

 

 

 Фотография Росен Донев

 

 

 

 

Деян Павлов - ДиригентXV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

    
В рамките на ХV Коледен музикален фестивал на 5 декември от 19 часа Симфоничният оркестър при Държавна опера Варна ще представи една интересна програма, под диригентската палка на Деян Павлов.

Ще бъдат изпълнени Увертюра към оп. «Италианката в Алжир» от Дж. Росини; Мануел де Файя – «Любовна магия» със солистка Бойка Василева – мецосопран и две много популярни пиеси за виолончело: Макс Брух – „Кол Нидрей” опус 47 и П. И. Чайковски – «Пецо капричиозо» опус 62, със солист младия виртуоз на виолончелото Атанас Кръстев. 

Деян Павловдиригент е завършил НМА “Проф. Панчо Владигеров” при професорите Георги Робев (хорово дирижиране), Васил Казанджиев (симфонично дирижиране), Борис Хинчев и Иван Вулпе (оперно дирижиране). Специализирал е в майсторските класове на професорите Карл Остерайхер (1986, 1988), Хайнц Рьогнер (1989, 1990), Иля Мусин (1991).

Деян Павлов е дирижирал почти всички опери и оркестри в България. Концертирал е в Германия, Англия, Гърция. От 1988 г. е редовен участник във всички престижни музикални фестивали в България, както и в Гърция, Румъния, Испания, Германия и Швейцария. Издал е множество компактдискове. Атанас Кръстев - ВиолончелоИма много записи за български, испански и румънски национални радиостанции и телевизии.

Регулярно прави записи за филмова и друга съвременна музика за различни продуцентски къщи. Музика към филми, записана от него, е отличена с награди "Сезар" (2001, 2004), номинация за “Оскар” (2006) и номинация за “Златна Палма” (2007).

Деян Павлов често дирижира варненски оперни спектакли и концерти. Публиката особено харесва интерактивния начин, по който той представя с жест и слово традиционните коледни концерти, така че и тази година, на 18 и 19 декември, маестро Павлов ще ни увлече „С музиката на Виена” в атмосферата на празника.

 

Атанас Кръстев – виолончело е роден в София през 1988 г. в семейство на музиканти. Завършва НМА „Панчо Владигеров” с магистърска степен в класа на своя баща, проф. Анатоли Кръстев.

Специализира в майсторските класове на най-известните виолончелисти на нашето време - Наталия Шаховская в „Ескуела супериор де музика Рейна София”- Мадрид, Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен,  Антонио Менезес, Райнхард Лазко, Франс Хелмерсон, Арто Норас, Томас Деменга и др.

Носител е на 15 първи и извънредни награди от международни конкурси в България, Австрия, Испания, Чехия, Сърбия.

 

За високи постижения в областта на музикалното изкуство е удостоен с Грамота и Награда на Министерството на културата, Звание на Академията за млади таланти, Награда „Златна муза” и две „Кристални лири” на СБМТД (2007, 2012). Концертирал е в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и други страни, както и на всички престижни български подиуми и фестивали. Има многобройни, заснети на живо концерти в БНТ, Нова телевизия, Телевизия „7 дни”, СКАТ, МСАТ, Белградската национална телевизия, Бразилската TV ”Globo”,  документални и студийни записи в БНР и др.

 

От 2002 г. участвува във виолончеловото трио „Cellissimo”, заедно с баща си Анатоли Кръстев и сестра си Калина Кръстева, с които концертира в България и чужбина. Атанас Кръстев изнася концерти като солист на оркестри, под диригентската палка на Васил Казанджиев, Емил Табаков, Георги Димитров, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Пантелеев, Ангел Станков, Найден Тодоров, Джеймс Макдоналд, Карлос Морено, Роберто Болоня, Оливър Гилмур, Жак Мерсие и др.

 

Бойка Василева - мецосопран

 

Бойка Василева – мецосопран е завършила НМА през 1987 г. в класа по оперно пеене на проф. Лилия Стефанова. Специализира в Алден Бизен – Белгия (1987), във Флоренция при италианския баритон Джино Беки (1988), в Римската Академия за изкуства и култура при големия български бас Борис Христов (1989).

Получава награда от конкурса „Светослав Обретенов”, награда и две специални отличия от Конкурса за млади оперни певци в Адрия – Италия.

Солистка на Варненската опера от 1988 г., Бойка Василева гастролира на сцените на редица оперни театри в Гърция, Турция, Русия, Театър „Одеон” в Париж - Франция; Кралския театър в Амстердам - Холандия; Театър „Колосео” в Лисабон - Португалия и др. Изпълнява Амнерис в суперпродукцията на „Аида” на Верди в Кайро, Египет (2001) и в „Кармен”, продукция на „Опера на площада” в София (2002). Има записи в БНР. Богатият й репертоар включва ролите на Дорабела от „Така правят всички”, Марцелина от „Сватбата на Фигаро” от Моцарт; Амнерис от „Аида”, Фенена от „Набуко”, Улрика от „Бал с маски”, Азучена от „Трубадур” на Джузепе Верди; Кармен от едноименната опера на Бизе и др. Изявява се и в областта на кантатно-ораториалната музика.

Заедно със Страцимир Павлов и Стоян Роянов Я-Я изнася концертите „Испанска страст” и „Френска импресия” със стилово смесване на класически песни с джаз, реализира и проекта „Сив сокол се в небе вие”- концерт от български народни песни, обработени от Добри Христов, Панчо Владигеров и Парашкев Хаджиев. Тази година Държавна опера Варна отбеляза 50-годишния юбилей и четвърт век на сцената на Варненската опера на своята солистка Бойка Василева в един спектакъл на операта „Трубадур” от Верди, където тя блестящо защити една от коронните си роли – тази на Азучена.

 

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 „ДОН КИХОТ” - 14 декември, 19.00

„ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА” – 17 декември, 19.00; 20 декември, 18.00 и 21 декември 2016, 19.00

 

Какво са Коледните празници без красотата на балетния танц. Две са балетните заглавия, залегнали в програмата на XVII Коледен музикален фестивал 2016 – темпераментния „Дон Кихот” по музика на Лудвиг Минкус на 14 декември и романтичната „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски с 3 спектакъла – на 17, 20 и 21 декември. Началният час  на балетните спектакли е 19.00, само „Лешникотрошачката” на 20 декември започва в 18.00. „Дон Кихот” на 14 декември дирижира Милен Апостолов, „Лешникотрошачката” на 17 декември ще бъде озвучена с музика на запис, а на 20 и 21 декември ще диририжа Вилиана Вълчева.

 

 

ЕГОР МОТУЗОВ И САОРИ КОИКЕ - ЗВЕЗДНАТА ДВОЙКА НА КРЕМЪЛСКИЯ БАЛЕТ

Във варненската балетна Коледа ще имаме удоволствието да се докоснем до върховете на руското балетно изкуство чрез едно забележително артистично семейство.

Предобределени един за друг, Саори Коике и Егор Мотузов тръгват от две различни точки на земното кълбо – тя от Яманаши в Япония, той от Москва, за да срещнат заедно любовта и заедно да я танцуват на сцената на Кремлин – Кремълския театър за опера и балет.

Саори Коике посещава различни балетни училища в Япония, играе в Tokyo City Ballet, в Русия завършва с отличие Пермското държавно хореографско училище (2005), солистка е на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” в Санкт Петербург, на Марийската държавна опера „Ерик Сапаев” (2007-2011), през 2011 е поканена за солистка на Кремълския балетен театър в Москва. Егор Мутузов също завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005), също е солист на Държавния академичен балетен театър „Леонид Якобсон” и на Марийския театър за опера и балет „Ерик Сапаев”, през 2011 е поканен за премиерсолист на Кремълския балет.

Тя се откроява с ролите си в „Лебедово езеро”, „Лешникотрошачката”, „Пепеляшка”, „Дон Кихот”, „Спартак”, „Корсар” и други, той създава запомнящи се образи в „Дон Кихот”, „Лешникотрошачката”, „Спящата красавица”, „Ромео и Жулиета”, „Синдбад” и други. Двамата са лауреати на редица международни балетни конкурси, имат много награди, сред тях – напълно разбираемо - и Приз за най-добър балетен дует.

 

„ДОН КИХОТ” С ЕГОР МОТУЗОВ И ЮРИКА АОКИ

 

Както „Дон Кихот”, така и „Лешникотрошачката” носят авторския почерк на главния балетмайстор на варненския оперен театър з.а. на Русия Сергей Бобров. И ако след премиерата през 2014 г. неговата „Лешникотрошачка” има вече своя голям кръг от верни почитатели, то „Дон Кихот” излезе за пръв път на сцената в Опера в Летния театър през това лято и досега е имал само няколко представления.

За премиерата Сергей Бобров доведе водещи балетисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, а сега, за коледното издание на „Дон Кихот” на 14 декември е подготвил нова изненада. В ролята на Базил ще аплодираме Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет в Москва, а в ролята на Китри ще дебютира Юрика Аоки от Нагазаки - Япония, която неведнъж ни е възхищавала със своята Мирта в „Жизел”.

Испанския идалго Дон Кихот и неговия верен оръженосец Санчо Панса, превърнати от Сервантес в емблема на разрива между духовното и материалното, ще пресъздадат Румен Стефанов и Даниел Христов. Павел Кирчев ще изпълни партията на Тореадора, Денко Стоянов ще бъде Кръчмарят, Галина Велчева – Уличната танцьорка.

Известно е, че „Дон Кихот” е много специално балетно произведение, за което много изявени хореографи за създали свои версии. Следвайки прочита на Александър Горский в Болшой театър, Сергей Бобров развива своята хореография, в която особено оригинален е заключителният танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц от XVII век.

 

САОРИ КОИКЕ

САОРИ КОИКЕ И ПАВЕЛ КИРЧЕВ В „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”

Зрителите в цял свят обичат да посрещат Коледа и Нова година с балета „Лешникотрошачката”. То е като един общ ритуал за празник и едно общо призоваване на доброто. Самата Коледа е част от приказката, в която Мари среща своя принц. Тя изживява мечтите си, подобно на всички деца, които вярват, че по Коледа стават вълшебства. Всъщност никой не би се отказал от чудото, независимо от възрастта и това съвсем простичко обяснява магията на „Лешникотрошачката”, без да забравяме красивата музика на Чайковски и литературната първооснова, приказката на Е.Т.А. Хофман „Лешникотрошачката и царят на мишките”.

В трите спектакъла на „Лешникотрошачката” на 17, 20 и 21 декември, образа на Мари ще пресъздаде примабалерината на Кремълския балет Саори Коике, а водещият солист на варненската трупа Павел Кирчев ще изпълни ролята на Принца. И за двамата това са коронни роли в репертоара им. Заедно със Саори Коике и Павел Кирчев на сцената ще танцуват Румен Стефанов, Денко Стоянов, Гергана Георгиева, Николай Димитров, Мартин Чикалов, Карина Илиева, Галина Великова, Силвия Христова, Аделина Бояджиева, Венета Гочева, Юрика Аоки, Сандра Дотова, Екатерина Шопова, Паола Матеева, Елена Димитрова.

 

БАЛЕТНАТА КОЛЕДА ВЪВ ВАРНА ПОДГОТВЯ СВЕТЛАНА ТОНЬШЕВА -

педагог на Кремълския балет и националния отбор по художествена гимнастика на Русия

Варненската трупа има привилегията да репетират Юрика Аокис известния педагог на Кремълския балет Светлана Тоньшева. В началото като водеща балерина, а след това и като балетен педагог, тя е част от историята на Кремълския балет, още от самото му създаване преди 22 години като представителен състав на руската балетна школа.

В трупата участват около 100 от най-добрите руски балетисти, с които работят най-добрите хореографи и педагози. Екатерина Максимова, Юрий Григорович и Владимир Василиев са само три от имената, които илюстрират високото професионално ниво, което се поддържа в Кремълския балет.

Неслучайно точно тази трупа представя голямата руска балетна школа пред официалните държавни гости на Кремъл. Наред с гастролите в Русия и по света, балетните артисти редовно изнасят на сцената на Кремлин различни заглавия от богатия си репертоар, който включва и класика, и модерен балет. На огромен успех се радват също възстановените от балетната звезда Андрис Лиеппа 6 постановки от прочутите „Руски сезони” на Дягилев” в Париж, останали в историята като едно от най-значимите културни събития в Европа от началото на XX век.

  

БАЛЕТЪТ или КАК ДА ПРЕОДОЛЯВАШ СЕБЕ СИ

Светлана ТоньшеваКое, според Светлана Тоньшева, е най-важното за един балетен спектакъл, каква е разликата между техника и талант, как въобще се изгражда един балетен артист: „Най-важното за един балетен спектакъл е да предизвика интереса на зрителя, да го очарова, да го зашемети, да го накара да се замисли. Всичко това не може да се случи, ако артистът не владее добре техниката - най-важното условие за пълноценното превъплъщение на сцената.

Трудът е по-важен от таланта, а главно е желанието да успееш. Педагогът трябва постоянно да поддържа това желание у балетистите, като независимо дали ги поощрява или укорява, да бъде искрен приятел с тях, само тогава те ще му вярват и ще го следват. Балетните артисти принадлежат към особен психологически тип - те са упорити, те са  ентусиасти и не се отказват от набелязаната цел. Дисциплината за тях не е тежест, а навик да упорстваш, да предоляваш себе си и физическото натоварване.

Ако днес нещо не се получава, утре малко ще напреднеш, в други ден още малко, докато накрая постигнеш желаното и изпиташ наслада от лекотата, с която владееш тялото си. Едва тогава можеш истински да се отдадеш на образа, който трябва да пресъздадеш на сцената.
Тук, освен техниката, от съществено значение е интелигентността. Забелязвам, че днешните балетни артисти са много по-прагматични, по-рефлексивни и по-технични от предишното поколение - на 20 години те вече имат това ниво, което другите достигаха на 30. И за мен е удоволствие да бъда сред тях, да им помагам да се усъвършенстват. Съвършенството в балета никога няма край, то винаги предстои.”

Обиколила света не само с Кремълския балет, но и като балетен педагог на националния отбор по художествена гимнастика на Русия, Светлана Тоньшева идва за втори път в България. „Във Варна ми харесват морето, климатът и различният ритъм на живот, в който имаш време да мислиш и за други неща, освен за работата. Докато в Москва ритъмът е много по-динамичен, атмосферата по-агресивна – там ти си боец и непрекъснато трябва да се сражаваш.”

Виолета Тончева

 

Поради големия зрителски интерес и вече разпродадения концерт на 10 декември на Тримата БГ тенори, известни като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров, предлагаме още един извънреден техен концерт на 8 декември.

Тримата български тенори, известни още като „Уникалните гласове” Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров съчетават опера с поп, рок, джаз. Репертоарът им включва класически арии и италиански канцонети, евъргрийни, латино, рокендрол, руски шлагери, популярни български песни, шедьоври в различни стилове.

Завладели най-големите сцени в България, те са концертирали в САЩ (Бродуей - Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Детройт), Канада (Торонто, Монреал), Русия (Москва, Нижний Новгород), Германия, Румъния, Естония и др.

 

Програмата на Държавна опера Варна 5-10 декември

 

XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016

 
Прочутият бас Карло Коломбара ще изпълни главната роля в „Борис Годунов” на Модест Мусоргски под диригентството на Борис Спасов на 5 декември във Варна и на 8 декември в Стара Загора.
Това е едно от предизвестените знакови събития в XVII Коледен музикален фестивал – Варна 2016. Спектакълът следва сценичната интерпретация на проф. Павел Герджиков от 2008 г., когато той за пръв път в България постави оригиналната първа редакция на „Борис Годунов”, именно на сцената на Варненската опера.

Ето какво разказват за спектакъла с участието на Карло Коломбара, с отношение към актуалностите на деня, режисьорът проф. Павел Герджиков и сценографът Иван Токаджиев:

 

проф. Павел Гирджиков

 

Проф. Павел Герджиков

 

„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия. През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

 

Иван Токаджиев

 

С удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски.

След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно. Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите.

Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност.

Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст. Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Ирина Жекова, Валерий Георгиев и Пламен Димитров отново заедно на сцената, този път в „Травиата”

 

 

На 7 декември, 19.00, почитателите на Вердиевата «Травиата» ще съпреживеят отново красивата любовна история, под диригентството на Маестро Борислав Иванов. В постановката на режисьора Кузман Попов ще се изявят солистите на Държавна опера Варна Ирина Жекова (Виолета Валери), Валерий Георгиев (Алфред Жермон) и Пламен Димитров (Жорж Жермон). Младите и талантливи певци се изграждат заедно като екип. Те тръгват заедно в творческия си път на сцената на Държавна опера Варна през 2010 година и вече са натрупали богат репертоар. Ирина Жекова и Валерий Георгиев имат всеки над 20 значими роли, Пламен Димитров – над 30. Ирина Жекова дебютира в «Травиата» на премиерата през миналата година, а на 1 октомври тази година, в Световния ден на музиката, бе поканена да изпълни същата роля и на сцената на Софийска опера и балет. Там тя редовно гостува и в други заглавия, Пламен Димитров гастролира на различни сцени в чужбина, Валерий Георгиев пее в Румъния, Германия, Швейцария. Общото между тях е отговорността, с които подхождат към всяка нова роля и прецизността, с която развиват образите на своите герои в дълбочина. Това особено се усеща в представления, в които участват и тримата, като «Риголето», «Граф Ори», «Дон Паскуале», «Бохеми». На 7 декември Ирина, Валерий и Пламен отново ще бъдат заедно на сцената, но за пръв път заедно в «Травиата». За тях това е силен творчески стимул, а за публиката – още една възможност да изпита удовлетворение от високото оперно изкуство.

 

На 9 декември, 19.00, ДМТ „К. Кисимов” от Велико Търново ще покаже във Варна оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус.
На следващия ден, 10 декември на Сцена Ротонда, 16.00, артистите от хора на Държавна опера Варна ще поднесат своя Коледен концерт със специално подбрани арии, дуети  и песни във Виенския дворец на Княз Орловски с искрящо шампанско и интересни гости. На финала ще има шампанско и за зрителите :)

Три часа по-късно, на Основна сцена, жанра ще се смени „С песните на Бийтълс”, аранжирани отнеподражаемия Страцимир Павлов, който както винаги ще бъде и диригент. Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара и Струнен оркестър на Държавна опера Варна.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00. Реклама и организация на Държавна опера Варна 052 665 020

 

С „Набуко” на 1 декември Варненската опера отбелязва 45 творчески години на виолончелиста Атанас Даскалов

Атанас Даскалов

С «Набуко» на 1 декември 2014 г. Държавна опера Варна отбелязва 45-годишната творческа дейност и 70-годишнината на концертмастора Атанас Даскалов.

Роден на 31 януари 1944 год. в гр. Шипка, през 1954 г. след конкурс той е приет в Интерната за даровити деца и юноши музиканти в София, където учи три години до закриването му при Кирил Вапорджиев – един от водещите български виолончелисти и концертмайстор на Софийската филхармония.

Средното си образование получава в Музикалното училище в София и веднага след завършването му е приет в Инструменталния факултет на Музикалната академия, където учи при проф. Константин Попов.

През 1966 г. специализира при проф. Бохуш Херан в Прага. Дипломира се на 26 юни 1967 г. и от 1 юли с. г. след конкурс е назначен в оркестъра на Варненската опера. През 1971 г. отново печели конкурс – този път за първи водещ виолончелист-концертмайстор на Варненската опера и на това престижно място е неизменно до пенсионирането си през 2012 г.

В продължение на 27 години изтъкнатият инструменталист е лектор по виолончело в Музикалното училище във Варна и над 15 години е репетитор на Симфоничния оркестър на училището. Концертмайстор е на камерен оркестър “Симфониета” с диригент Милко Коларов. По-известни негови ученици са Весела Пандинова, Стилиана Ковачева – преподавателки в НУИ – София, Катерина Генчева – специализант при Патрик Деменга в Швейцария, синовете му – Георги и Ивайло Даскалови. По-големият – Георги след специализация при Клаус Марк в Майнц, Германия, сега е водач на групата виолончели в Държавна опера  Пловдив. По-малкият му син Ивайло Даскалов е специализирал и е бил асистент на проф. Роберт Коен в Швейцария. Дипломира се като солист и работи като помощник-концертмайстор на Катарската филхармония. Майсторството на българския инструменталист е забелязано от специалистите и Ивайло често получава покани за участие в интересни проекти с оркестъра на Миланската Скала.

Изкуството на Атанас Даскалов е високо ценено и от други български музикални състави, които го канят като концертмайстор при свои турнета или по-отговорни участия с различни професионални състави от София, Пловдив, Русе, Шумен и др. Атанас Даскалов е основател и ръководител и на Струнен квартет „Концертмайсторите”. Квартетът има изнесени много концерти във Варна и София, както и записи в Радио Варна. Като дългогодишен член на трупата на Варненската опера е участвал във всички задгранични турнета в Австрия, Германия, Гърция, Египет, Индия, Испания, Италия, Кипър, Румъния, Русия, САЩ, Украйна, Франция, Холандия, Чехословакия, Швейцария, Югославия.

  Благодарение на съхраненото си здраве и днес той често застава отново на концертмайсторското си място, канен специално от диригентите, заради своето прекрасно и вдъхновено музициране. Със своя висок професионализъм и всеотдайност към нелеката професия на артист – оркестрант, дългогодишният виолончелист е пример за младите колеги и се ползва с авторитет сред всички, с които работи. Въпреки, че е „скрит” в оркестрината на операта, публиката с по-изтънчен слух лесно разпознава кога именно Атанас Даскалов изпълнява известните солови откъси от оперите. Казват, че виолончелото е най-любовният и емоционален инструмент, чийто тембър е най-близо до човешкия глас и Атанас Даскалов наистина умее да го постига!

На талантливия музикант и колега Атанас Даскалов пожелаваме много здраве и още дълго да ни радва с вдъхновеното си музициране!

На многая лета!
    

Силвия Ангелова

 

Дебют на Силвия Ангелова в ролята на Фенена

Още един повод за вълнение предстои на 1 декември. В ролята на Фенена, дъщерята на Набуко, ще дебютира Силвия Ангелова.  “Щастлива съм, че ще пея тази роля. Фенена е много нежна, лирична, чувствена - една от най-красивите роли в мецосопрановия репертоар”, споделя солистката на Държавна опера Варна, която спечели преди време престижната стипендия Росини. 

Родена в Добрич, Силвия Ангелова завършва НМА „Панчо Владигеров”, развива вокалната си техника с изтъкнатия български диригент Михаил Ангелов. След успешна специализация в майсторския клас на Райна Кабаиванска става стипендиант на фондация „Райна Кабаиванска”. През 2009 и 2010 г. участва в майсторските класове на Дарина Такова. Има няколко специализации в Италия, вкл. в „Опера студио” на римската академия „Санта Чечилия” в класовете на Рената Скотто, Анна Ванди и проф. Чезаре Скартон през 2008 г. В Италия учи и при известните вокални специалисти Мирела Паруто и Антонио Боае.

От 2012 г. Силвия Ангелова е солистка на Държавна опера Варна. В репертоара на младата певица присъстват ролите на Изолие („Граф Ори”), Розина („Севилският бръснар”), Мадалена („Риголето”), Мерцедес („Кармен”), Куна („Луд гидия”), Мария Магдалена („Исус Христос суперзвезда”) и др.

 

29 ноември - ИВАЙЛО ДЖУРОВ И ГЕО ЧОБАНОВ в „Дон Карлос”, диригент СТЕФАНО СЕГЕДОНИ

 

3, 5 декември - КАРЛО КОЛОМБАРА И ДЕЯН ВАЧКОВ в „Борис Годунов”, диригент ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ  

 

Държавна опера Варна поднася на своите почитатели истински музикални пиршества в дните преди най-обичания празник край морето Никулден. Акцент в XVII Коледен музикален фестивал ще бъдат участията на четиримата звездни баси Карло Коломбара, Деян Вачков, Ивайло Джуров и Гео Чобанов в спектаклите на „Дон Карлос” на 29 ноември и „Борис Годунов” на 3 и 5 декември.

 

На снимките: Гео Чобанов Деян Вачков и Ивайло Джуров

Пред оркестъра ще застанат и двама диригенти от световните сцени, свързани с варненския оперен театър - постоянният гост-диригент Стефано Сегедони от Италия за „Дон Карлос” и почетният гост-диригент Йордан Камджалов, който за втори път ще дирижира „Борис Годунов”. Варненската публика има шанса, в разстояние само на няколко месеца да съпреживее музикалната драма на Мусоргски в режисьорския прочит на двама изтъкнати творци - академик Пламен Карталов и проф. Павел Герджиков. Ореол на това събитие придава и фактът, че за пръв път във Варна в знаковата за всички баси роля на Борис Годунов ще дебютира Карло Коломбара, певец от звездната първа редица на най-добрите в света.

 

Стефано Сегедони„ДОН КАРЛОС” – СБЛЪСЪК МЕЖДУ ВЛАСТТА И ЛЮБОВТА

 

Маестро Стефано Сегедони идва във Варна от Германия, където в оперния театър на Майнинген, подготви и представи премиерата на «Севилският бръснар» от Росини. Преди това дирижира оркестъра на Миланската скала, а през януари му предстои премиера на операта «Джани Скики» от Пучини в родната Модена, в залата, носеща името на Лучано Павароти. Участниците са селектирани от Мирела Френи след майсторски клас, воден от оперната прима и Маестро Сегедони.

 

Сега обаче на дневен ред е «Дон Карлос» на 29 ноември във Варна.

“Това е една от най-важните опери на Верди, бих я нарекъл дори политическа опера, доколкото тя се занимава с различни аспекти на властта. Сблъсъкът между властта и любовта изисква избор между дълга и честта. Да отстояваш държавническия си дълг или да браниш семейната чест и да останеш верен на любовта – това е драматичен конфликт и дилема както за Крал Филип, така и за Елизабет Валоа и за Дон Карлос. Елизабет избира да бъде вярна съпруга на Филип, макар че е влюбена в сина му Карлос, а на краля му се налага да се примири. В този смисъл двамата избират дълга към държавата и отечеството пред любовта, докато романтичният и необуздан в емоциите си Карлос прави обратния избор. Противопоставяйки ги един на друг, Верди е обрисувал много ярко различните характери в тази драма. Респектират двата централни образа на Филип II и на Великия инквизитор, който всъщност направлява цялото действие. Един от най-силните моменти в операта е арията на краля в трето действие, когато той  разбира, че Елизабет не го обича и това не му дава покой. Родриго, маркиз Поза е също много харесван персонаж, носител на високи нравствени добродетели като достойнство и приятелство. Много силна опера във всяко едно отношение.

 

Радвам се, че отново мога да дирижирам оркестъра на Варненската опера с концертмайстор Анна Фурнаджиева. Музикантите са много добри, владеят прекрасно материала, така че още на първата репетиция ги освободих по-рано.

Солистичният състав е повече от великолепен – големият български бас Ивайло Джуров (Филип II) и италианското сопрано Маддалена Калдерони (Елизабет Валоа). С нея се срещнах през 2010, когато тя участва в една опера, композирана от мен. На фестивала в Белинзона, Швейцария през това лято, където дирижирах «Турандот», тя изпълни главната роля. Партнираше й Валерий Георгиев, комуто сега е поверена ролята на Дон Карлос.

Очаквам хубави изненади от неговия дебют в тази роля, както и от мецосопраното Даниела Дякова (Принцеса Еболи), както и от чудесните солисти на Варненската опера Пламен Димитров (Маркиз Поза) и Гео Чобанов (Великият инквизитор). Вярвам, че ще се получи един много, много добър спектакъл», убеден е Маестро Сегедони.

 

Карло КоломбараДЕБЮТ НА КАРЛО КОЛОМБАРА В РОЛЯТА НА „БОРИС ГОДУНОВ” – ЕДИН ВРЪХ В ОПЕРНАТА ИСТОРИЯ НА ВАРНА

 

Световноизвестният италиански бас Карло Коломбара  избра да направи своя дебют в ролята на Борис Годунов във Варна и това събитие нарежда Варненската опера до всички онези престижни сцени, на които се изявяват най-добрите сред добрите. С този привкус датите 3 и 5 декември 2016 г. ще влязат в оперната история на нашия град. Ролята на руския самодържец от операта на Мусоргски е отдавнашна мечта на певеца, за която той се готви от дълго време. Досега е пял тази партия само в концертни изпълнения и на записи, включително под диригентството на Владимир Гяуров и с участието на именитата българска певица Мариана Пенчева. 

Роден в Болоня през 1964 г., Карло Коломбара печели конкурса "Рикардо Страчари" в родния си град. През 1989 г., едва 25-годишен, дебютира в Ла Скала като Принца на Буйон в “Адриана Лекуврьор”. Следват съвместни участия с Рикардо Мути, Лорин Маазел и други известни диригенти в Държавния дворец Кремъл, Виенската държавна опера, Метрополитън в Ню Йорк, Болшой театър в Москва, Гранд опера в Париж, Ковънт Гардън в Лондон, Aрена ди Верона и др. Играе ролята на Тимур в грандиозна продукция на „Турандот“ в Забранения град в Пекин, под диригентството на Зубин Мета. През 2014 участва в историческата постановка „Симоне Боканегра” в Пиаченца и Модена; концерта „Басисимо” във Варна и оперни спектакли в София по повод 100-годишнината на Борис Христов; пее в оперите „Фаворитката” в Залцбург, „Луиза Милер” в Женева, „Атила” в Катания. През 2015 жъне успех в „Аида”, „Бохеми” и Реквием от Верди в Миланската скала с диригент Зубин Мета; следват „Аида” в Арена ди Верона, „Мария Стюарт” в Париж, концерт „Звездите на италианското белканто” във Варна и др. През 2016 радва почитателите си със спектакли на „Риголето” в Миланската скала, „Норма”, „Аида” в Москва, отново със Зубин Мета, „Фауст” от Гуно в Риека и още много други.

„България е за мен творческа територия, много ценна за оперното изкуство със своите баси, за което свидетелстват такива забележителни имена като Борис Христов и Николай Гяуров. Имам честта да продължа тяхното дело и привилегията да пея в тяхната родина”, разказва Карло Коломбара, който направи първата стъпка към българско гражданство и вече притежава статут на постоянно пребиваване с местожителство Варна.

В „Борис Годунов” ще имаме удоволствието да чуем в ролята на Пимен още един голям бас – Деян Вачков, солиста на Държавна опера Варна, известен в европейските музикални кръгове като „Новия Борис Христов”. В спектакъла ще се изявят още Вяра Железова (Фьодор), Ирина Жекова (Ксения), Бойка Василева (Кръчмарката), Арсений Арсов (Самозванец), Силвия Ангелова (Няня), Гео Чобанов (Варлаам) Ангел Христов (Двойник на Пимен), Христо Ганевски (Княз Шуйски) и др.  Участват и деца от Детско-юношеска опера при Общински детски комплекс – Варна с главен художествен ръководител Ганчо Ганчев.

Йордан Камджалов

Какво би бил „Борис Годунов” без харизматичния ЙОРДАН КАМДЖАЛОВ, считан в международните музикални среди за един от най-ярките творци на своето поколение. Диригентът-визионер търси космическия синхрон между музиката, науката и философията, защото: „Всяка една дума, чувство или звук битува в различни октави. Когато кажем думата любов, за някой тя е нищо, за друг любов е цялата Вселена. Една и съща дума битува в безброй октави и измерения.” Създал наред с фондацията си за млади таланти и своя забележителен Genesis Orchestra от най-добрите български музиканти в света, Йордан Камджалов развива последователно дългосрочния проект „Музикална лаборатория за човека”. Във Варна Маестро Камджалов ще дойде след концертите на Genesis Orchestra в края на ноември в София и Мюнхен.


Павел Герджиков

проф. Павел Гирджиков„Борис Годунов” е гениално произведение, към което аз с удоволствие се връщам. Пял съм много пъти Варлаам на софийската оперна сцена, също  Борис в концертно изпълнение на операта в Австралия.
През 2008 г. имах удоволствието да поставя за пръв път в България първата оригинална версия на Мусоргски във Варненската опера. Великолепните баси Юлиан Константинов и Вячеслав Почапский от Болшой театър се редуваха в ролите на Борис и Варлаам.

Постановката имаше огромен успех и вярвам, че отново ще бъде така, още повече че сега образа на руския самодържец ще представи друг един от големите съвременни баси Карло Коломбара. Той има красив глас, държи се естествено, отговорно и не капризничи, както нерядко постъпват звезди от неговия ранг. Радвам се, че за този свой дебют той избра Варненската опера. Солистичният състав, с изключение на Бойка Василева и Свилен Николов, е съвсем нов.

Що се отнася до режисьорската ми интерпретация, аз продължавам да не харесвам буквализма в изкуството и да отстоявам разбирането си за театъра като художествена условност, която следва реалността. Това е голямата и утвърдена традиция във всички изкуства. Неслучайно великите произведения винаги събуждат асоциации със съвременната действителност.

Вземайки повод от „Борис Годунов”, бих искал предколедно и предновогодишно да напомня на българските политици, че власт, която не залага като свой приоритет развитието на изкуството и културата, в краткосрочен или дългосрочен план, неминуемо ще претърпи крах.

 

Иван Токаджиев

Иван ТокаджиевС удоволствие се връщам във Варненската опера, а и от Маестро Павел Герджиков винаги има какво ново да се научи. „Борис Годунов” е предизвикателство за всички поколения творци, които се докосват до великата творба на Мусоргски. След толкова многобройни прочити не е лесно да откриеш нещо различно.

Визуалното в постановката, като една художествена фраза на действителността, следва либретото и музиката, за да пресъздаде характера на епохата. В дизайнерските решения аз залагам на движението и на елементите, които са надвесени като гилотина над героите. Защото горчива е равносметката и фатален изходът за всеки държавник, който не осъзнава своята мисия и отговорност. Отнася се и за изкуството, което не бива да се разглежда изолирано, а като част от целия политически контекст.

Отношението на властта към изкуството е мерило за политическа култура и морал. Ако Ангела Меркел не пропуска Вагнеровия фестивал в Байройт, това едва ли е, за да заблуди някого в отношението си към културата. Надявам се нашите политици да обърнат повече внимание на проблемите в българската култура и изкуство. Ние всички трябва да ги държим отговорни за това.

 

Тук оркестърът на Държавна опера Варна с концертмайстор Анна Фурнаджиева го очаква със спомена за невероятната творческа атмосфера около летния спектакъл на „Борис Годунов”. Чувствата определено са взаимни. „Изпитах усещането за нещо хубаво, което отминава. Усетих колко много ще ми липсват хората, с които заедно направихме „Борис Годунов”. Хубавото отминава, но тъкмо защото е такова, се надявам да го повторим”, предопредели тогава Маестро Камджалов втората си среща с екипа на варненския „Борис Годунов”.

Виолета Тончева

 

„Отело” за пръв път след лятната премиера на 28 ноември 2014

 

 

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

„Мотивът за съдбата, като онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат, често се появява в творчеството на Верди, а в „Отело” той за пръв път се превръща в характеристика на един от героите. Интродукцията на второ действие е изцяло основана върху мотива на съдбата, изведен по-късно в кредото на Яго като доминанта.

От този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на Яго. Като истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба”,

коментира диригент-постановчикът на варненския „Отело” Стефано Сегедони.

 

Постановката от 2014 г. е резултат от партньорството между Държавна опера Варна и оперните театри в Лимож и Реймс – Франция, режисьор Емануел Кордолиани, сценография Алис Лалуа и Емили Руа, костюми Жули Скобелцин.

Този път за ролята на Отело е поканен тенора Maртин Илиев.

Той е завършил Музикалната академия “Панчо Владигеров” – София в класа на проф. Реса Колева. Започва кариерата си като баритон, изпълнявайки над 20 централни баритонови партии. През 2005 г. дебютира като тенор в ролята на Пинкертон от “Мадам Бътерфлай” на Пучини.

По-късно се превъплъщава и в други шедьоври на Пучини: Калаф от “Турандот”, Каварадоси от “Тоска”, Дьо Грийо от “Манон Леско”.

В репертоара му влизат още Туриду от “Селска чест” на Маскани, Дон Хозе от “Кармен” на Бизе, Полионе от “Норма” на Белини, Радамес от “Аида” и Дон Карлос” от едноименната опера на Верди, “Миса солемнис” на Бетовен – соло тенор, Макдъф от “Макбет”, Измаел от “Набуко” и др.

Мартин Илиев е гастролирал в Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Испания, Италия, Португалия, Румъния, САЩ, Холандия, Чехия, Швейцария.

 

Цветелина Василева

 

В ролята на Дездемона ще гостува световната оперна прима с блестяща кариера Цветелина Василева.

Световната критика и медии я аплодират като голямо оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия, където тя пресъздава образа на Шарка в едноименната чешка опера: «Цветелина Василева, българското сопрано, което изпълни главната роля, е едно от големите оперни открития на фестивала. Тя има мощен, силно концентриран глас и динамично присъствие на сцената, които веднага я превръщат в световна звезда, още преди да е изпяла докрай първата фраза”, коментира „Сънди Таймс”, Лондон.

Тази висока оценка Цветелина Василева отстоява с всяка следваща от многобройните си успешни премиери в най-престижните оперни театри и фестивали, сред които «Роял Ковънт Гардън» в Лондон, с дебют като Дездемона в „Отело“ и като Марженка в „Продадена невеста“.

С ролите на Мими в „Бохеми“, Амелия в „Бал с маски“, Леонора в „Трубадур“, Лиу в „Турандот“, Виолета в „Травиата“, Тоска и Аида в едноименните опери, тя постига забележителни успехи в Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Прага, Букурещ, Белград, Солун и други градове, също на фестивалите в Единбург и Брегенц.

Първият й международен дебют зад граница е в Сан Франциско, Калифорния, където пее Леонора в „Трубадур“, следват премиерите на „Отело“, „Коронацията на Попея“, „Травиата“ и „Руслан и Людмила“ в гастрола на Мариински театър «Киров» от Санкт Петербург.

В САЩ и Канада нейните гастроли продължават в Гранд Опера Хюстън с „Княз Игор“, „Аида“ и „Евгений Онегин“, в Балтимор Лирик Опера с „Травиата“, в Торонто с „Отело“, „Турандот“, „Бал с маски“, „Травиата“  и „Жана д’Арк“. Следват неколкократни участия в Детройт, Маями, Опера Пасифик – Калифорния, Канзас, Синсинати, Кентъки, Палм Бийч и др.

Безспорно определящо значение за нейната кариера има участието й в сезонните премиери в Метрополитън Опера, Ню Йорк с Леонора в „Трубадур“, „Бохеми“ и Виолета в „Травиата“.

Цветелина Василева е желан гост и на концертния подиум в Албърт Хол – Лондон, Кремълския дворец – Москва, Джордж Уестън Хол – Торонто, Концертгебаум – Амстердам и др., където пее със световни знаменитости като Агнес Балца, Джакомини, Хворостовски, Анна Нетребко, Хосе Кура, Луис Лима, Фарина и Армилято. Цветелина Василева е лауреат на международните оперни конкурси „Т. Скипа“ и „Фр. Чилеа“, след които печели и специализация при знаменития Карло Бергонци в Ла Скала – Милано.

 

 

 

 

 

       Нейчо Петров-Реджи - "Исус Христос суперзвезда"

XV Коледен музикален фестивал – Варна 2014

 

На 24 ноември от 19 часа на Основна сцена ще се върнем към образа на Спасителя, в рокинтерпретацията на А. Л. Уебър и Тим Райс «Исус Христос суперзвезда». След София, Варна е първият град в България, където се поставя това произведение, емблема за поколението на хипитата от 70-те години на миналия век.

Рокоперата, което и днес взривява с музиката и посланието си публиката,  съчетава стилове като фънк джаз, суинг, рок, рагтайм, неравноделни ритми, оригинална религиозна музика в оперен контекст. Действието следва приблизително каноничното евангелие с последните седмици от живота на Исус, като започва с пристигането му в Йерусалим и завършва с разпъването му на кръст. Години наред образът на Спасителя не слиза от екрана и сцената, защото човечеството винаги се е нуждаело от надежда. Осъзнаваме го особено в предпразничната атмосфера на Рождество Христово.

Талантливият млад певец Нейчо Петров-Реджи, познат с изискания си стил от клубната сцена във Варна, заслужи възхищението на публиката и с първата си оперна изява. С впечатляващо певческо и артистично майсторство той създаде един силен образ на Исус Христос в постановката на Държавна опера Варна с диригент Юли Дамянов, режисьор Светозар Донев, художник Иван Токаджиев и хореограф Анна Донева.

В допитването на Радио Класик ФМ до аудиторията за най-харесван изпълнител на годината, сред номинираните в категория «Оперно и оперетно изкуство» Нейчо Петро-Реджи получи най-голяма подкрепа и това му донесе наградата. На тържествената церемония в Деня на будителите той бе удостоен с КРИСТАЛНА ЛИРА 2014 - Награда на публиката, най-демократичното отличие на СБМТД и Радио Класик ФМ.

На 24 ноември, едновременно на диригентския пулт и на пианото, ще бъде прекрасният варненски музикант Страцимир Павлов. Своите герои в „Исус Христос супер звезда” ще пресъздадат отново великолепните солисти на Националния музикален театър Александър Мутафчийски (Пилат) и Георги Ханджиев (Юда), а Даниела Димова ще се представи в  единствения женски образ Мария Магдалена.

Останалите роли са поверени на Гео Чобанов, Владислав Владимиров, Людмил Петров, Пламен Долапчиев, Свилен Николов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков, Петър Генов, Елеонора Христова, Закар Гостанян и др.

 

 

Историята на една любов

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

 

 

Арсений Арсов – 35 години на оперната сцена

Във вторник, 22 ноември, 19:00- 21:00, Основна сцена, Държавна опера Варна открива ХVII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016 с  „Филмовата музика на Холивуд» - мултимедиен концерт.

Под диригентството на госта Христо Павлов оркестърът и хорът на оперния театър ще представят онези енигматични композиции, станали синоним на известните холивудски филми, обиколили целия свят Хари Потър, Извънземното, Титаник, Стар Трек и др.

 

На 23 ноември, сряда, 19:00- 21:20, в оператата „Веселата вдовица” от Франц Лехар ще гостуват диригентът Игор Богданов - Русия, Миряна Калушкова – Хана Главари, Иво Йорданов - Граф Данило и Пеньо Пирозов – Камий дьо Росион. В останалите главни роли ще се изяват нашите солисти Людмил Петров – Барон Зета, Филипа Руженова - Валансиен и др

 

Голямото събитие на седмицата остава за 26 ноември, събота, 19.00-21.00, когато Държавна опера Варна ще отбележи творческия празник на своя водещ тенор Арсений Арсов със специалния концерт „Историята на една любов”.

В концерта по повод 35-годишната артистична дейност на Арсений Арсов ще участват Арсений Арсов, Ирина Жекова, Христо Ганевски, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от Клуб за състезателни танци Odessos Dance. Водещ Кирил Аспарухов.


Прочетете още:

Арсений Арсов: ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

 

 

 

 

Премиера на „Лешникотрошачката”

След летните премиери отново „Андре Шение”, „Отело” и „Carmen Dance”

“Мюзикъл Гала”, „С музиката на Виена” и „Уникалните гласове”

Коледната музикална традиция във Варна с името на Коледния музикален фестивал достигна своето XV издание. То започна на 17 ноември с блестящото представление на най-новата оперна постановка „Андре Шение” от Умберто Джордано, диригент Вилиана Вълчева, режисьор и сценограф Кузман Попов, с великолепните изпълнения на солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Димитринка Райчева и Пламен Димитров в главните роли и ще завърши на 23 декември с най-новата балетна постановка, операта-балет „Carmen Danc” по Жорж Бизе, авторски спектакъл на з. а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров. И двете заглавия пожънаха огромен успех на премиерните спектакли през лятото на тази година.

Фестивалът обхваща общо 15 събития, като 3 от тях ще могат да бъдат видяни по 2 пъти – на 15 и 16 декември предстоят предпремиерните спектакли на балета ”Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, отново авторски спектакъл на Сергей Бобров, на 18 и 19 декември ще слушаме традиционния празничен симфоничен концерт „С музиката на Виена”, диригент Деян Павлов, култовия „Carmen Dance” ще аплодираме на 22 и 23 декември.

След бравурната лятна премиера на „Отело” ще проследим за втори път шедьовъра на Верди на 28 ноември, този път със световната оперна прима Цветелина Василева, която пее в Covent Garden и Metropolitan Opera, в ролята на Дездемона, с водещия тенор на Софийска опера и балет Костадин Андреев в ролята на Отело и нашия Пламен Димитров с неговия изключителен Яго.

Други акценти във фестивалния афиш са Мюзикъл Галата на 20 ноември, с аристократичния джазмен Васил Петров, рок операта „Исус Христос суперзвезда” на 24 ноември с Нейчо Петров-Реджи, отличен с „Кристална лира 2014 – Награда на публиката” за образа на Исус Христос, „Веселата вдовица” на 26 ноември с Олга Михайлова-Динова на 26 ноември, „Набуко” на 1 декември, „Риголето” на 9 декември.

Без да забравяме мюзикълите „Алиса в страната на чудесата” на 21 ноември (ще участва и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора) и „Магьосникът от Оз” на 2 декември, трябва да отбележим непременно и двата концерта -  Симфоничния концерт на 5 декември с музика от Росини, Брух, Чайковски и др., диригент Георги Димитров, солисти Атанас Кръстев – виолончело и Бойка Василева – мецосопран, както и Концерта на тримата тенори Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров от триото „Уникалните гласове”, с диригент Страцимир Павлов, на 10 декември.

За улеснение на зрителите и във връзка със затруднения достъп до Основна сцена, заради реконструкцията на централния площад,  удължихме и уеднаквихме работното време на билетните каси на Основна сцена и на Сцена Филиал.

Двете каси продават всеки ден билети за оперните и театрални спектакли от 10 до 13 и от 14 до 19 часа.

 

БИЛЕТИ:

Билети по 6, 10, 15, 20, 30 лв;

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима с 20% отстъпка с места по избор;

ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лв. Работно време билетни каси Основна сцена и Сцена Филиал всеки ден 10.00-13.00 и 14.00-19.00;

Резервации и продажба на билети - тел.: 052 665 022; 052 66 96 52
и E-mail tickets@operavarna.bg, www.opera.tmpcvarna.com

Ръководството си запазва правото на промени в програмата.

28 декември 2016, 19:00 – 21:00, ФКЦ, зала 1

 

ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ

Солист Марио Хосен

Диригент Йоханес Ебенбауер - Австрия

Оркестър на Държавна опера Варна

3D Mapping Полина Герасимова

В програмата: Паганини, Бетовен, Бах, Моцарт, Росини, Деилб

След бурните аплодисменти и емоционални реакции на публиката в НДК, "Духът на Паганини" идва и във Варна. На 28 декември от 19.00 в зала 1 на ФКЦ световноизвестният цигулар Марио Хосен ще поднесе оригинална програма на легендарния Паганини. Концертният проект ще оживее със същите творби, с които някога геният е будел изумлението и възторга на публиката в Европа и Америка. Ще чуем произведения от Лудвиг ван Бетовен, Йохан Себастиан Бах, Волфганг Амадеус Моцарт, Джоакино Росини, Лео Делиб и разбира се, композиции от самия Паганини, в изпълнение на Марио Хосен. Маестрото ще свири с любимата си цигулка G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

Виртуоз от ранга на великия си предшественик, Марио Хосен е един от малцината цигулари в света, които могат да изпълняват написаното от Паганини, неслучайно го наричат съвременния Паганини.

 

На диригентския пулт пред Оркестъра на Държавна опера Варна ще застане виенският органист Йоханес Ебенбауер от катедралата "Свети Стефан".

 

В унисон с оригиналния замисъл, 3D мапингът на Полина Герасимова ще извиси „Духът на Паганини” в апотеоз на съвършенството и човешкия полет.

 

Какъв по-красив начин да изпратим старата и да посрещнем новата година!

 

Билети на касите на ФКЦ и Държавна опера Варна  

Прочетете още:

„ПРЕРОДЕНИЯТ ПАГАНИНИ” ВЪЗРАЖДА "ДУХЪТ НА ПАГАНИНИ" ВЪВ ВАРНА

Оперни и балетни солисти в "Духът на Паганини"

 

 

 

XV-ти Коледен Музикален фестивал - Варна 2014

 

 

Премиера на „Лешникотрошачката”

След летните премиери отново „Андре Шение”, „Отело” и „Carmen Dance”

“Мюзикъл Гала”, „С музиката на Виена” и „Уникалните гласове”

Коледната музикална традиция във Варна с името на Коледния музикален фестивал достигна своето XV издание. То започна на 17 ноември с блестящото представление на най-новата оперна постановка „Андре Шение” от Умберто Джордано, диригент Вилиана Вълчева, режисьор и сценограф Кузман Попов, с великолепните изпълнения на солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев, Димитринка Райчева и Пламен Димитров в главните роли и ще завърши на 23 декември с най-новата балетна постановка, операта-балет „Carmen Danc” по Жорж Бизе, авторски спектакъл на з. а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров. И двете заглавия пожънаха огромен успех на премиерните спектакли през лятото на тази година.

Фестивалът обхваща общо 15 събития, като 3 от тях ще могат да бъдат видяни по 2 пъти – на 15 и 16 декември предстоят предпремиерните спектакли на балета ”Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски, отново авторски спектакъл на Сергей Бобров, на 18 и 19 декември ще слушаме традиционния празничен симфоничен концерт „С музиката на Виена”, диригент Деян Павлов, култовия „Carmen Dance” ще аплодираме на 22 и 23 декември.

След бравурната лятна премиера на „Отело” ще проследим за втори път шедьовъра на Верди на 28 ноември, този път със световната оперна прима Цветелина Василева, която пее в Covent Garden и Metropolitan Opera, в ролята на Дездемона, с водещия тенор на Софийска опера и балет Костадин Андреев в ролята на Отело и нашия Пламен Димитров с неговия изключителен Яго.

Други акценти във фестивалния афиш са Мюзикъл Галата на 20 ноември, с аристократичния джазмен Васил Петров, рок операта „Исус Христос суперзвезда” на 24 ноември с Нейчо Петров-Реджи, отличен с „Кристална лира 2014 – Награда на публиката” за образа на Исус Христос, „Веселата вдовица” на 26 ноември с Олга Михайлова-Динова на 26 ноември, „Набуко” на 1 декември, „Риголето” на 9 декември.

Без да забравяме мюзикълите „Алиса в страната на чудесата” на 21 ноември (ще участва и във Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора) и „Магьосникът от Оз” на 2 декември, трябва да отбележим непременно и двата концерта -  Симфоничния концерт на 5 декември с музика от Росини, Брух, Чайковски и др., диригент Георги Димитров, солисти Атанас Кръстев – виолончело и Бойка Василева – мецосопран, както и Концерта на тримата тенори Борис Луков, Веселин Вачев и Георги Петров от триото „Уникалните гласове”, с диригент Страцимир Павлов, на 10 декември.

За улеснение на зрителите и във връзка със затруднения достъп до Основна сцена, заради реконструкцията на централния площад,  удължихме и уеднаквихме работното време на билетните каси на Основна сцена и на Сцена Филиал.

Двете каси продават всеки ден билети за оперните и театрални спектакли от 10 до 13 и от 14 до 19 часа.

 

22 ноември – 24 декември 2016

 

22 ноември, 19:00-21:00, Основна сцена

ФИЛМОВАТА МУЗИКА НА ХОЛИВУД

Диригент Христо Павлов - гост

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

23 ноември, 19:00-21:20, Основна сцена

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Оперета от Франц Лехар

Режисьор Марк Кроне

Диригент Милен Апостолов

В главните роли: БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров; ВАЛАНСИЕН - Филипа Руженова; ГРАФ ДАНИЛО - Пеньо Пирозов – гост; ХАНА ГЛАВАРИ; Миряна Калушкова – гост; КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Михаил Михайлов – гост; ВИКОНТ КАСКАДА - Александър Панайотов – гост

 

26 ноември, 18:00-20:00, Основна сцена

АРСЕНИЙ АРСОВ - ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

С Арсений Арсов, Христо Ганевски, Ирина Жекова, Вяра Железова, Станислава Марчева, Александър Мутафчийски, Лили Мартиросян, Пламен Михайлов, Звезделина Тодорова, Елена Динева, танцови двойки от КСТ Одесос денс. Водещ Кирил Аспарухов

 

29 ноември, 19.00-22.15, Основна сцена

ДОН КАРЛОС

Опера от Джузепе Верди

Режисьор Кузман Попов

Диригент Стефано Сегедони - Италия

В главните роли: Филип II – Ивайло Джуров; Дон Карлос - Валерий Георгиев; Елизабет - Мадалена Калдерони - Италия; ЕБОЛИ – Олга Михайлова-Динова; МАРКИЗ ПОЗА - Пламен Димитров

 

3, 5 декември, 19:00-21:45, Основна сцена

БОРИС ГОДУНОВ С КАРЛО КОЛОМБАРА

Опера от Модест Мусоргски

Режисьор Павел Герджиков

Диригент Йордан Камджалов

В главните роли: БОРИС ГОДУНОВ - Карло Коломбара – Италия; ФЬОДОР - Вяра Железова; КСЕНИЯ - Ирина Жекова; НЯНЯ - Силвия Ангелова; КНЯЗ ШУЙСКИ - Христо Ганевски; ЩЕЛКАЛОВ - Венцеслав Анастасов; ПИМЕН - Деян Вачков; КРЪЧМАРКА - Бойка Василева; САМОЗВАНЕЦ - Арсений Арсов; ВАРЛААМ             - Гео Чобанов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с худ. ръководител Ганчо Ганчев

 

4 декември, 20:00-21:30, Основна сцена

ПРЕСЕЧНА ТОЧКА - ВЕЧНИТЕ ПЕСНИ НА XX ВЕК

Авторски песни и кавъри

Участват: Михаил Йосифов – аранжименти, тромпет; Нейчо Петров – Реджи – вокал, музика и текст; Антоанела Петрова – вокал, музика и текст; Велислав Стоянов – тромбон; Тодор Бакърджиев – тромпет; Димитър Карамфилов – бас китара; Милен Кукошаров – пиано, кийборд; Валери Ценков – ударни инструменти

 

7декември, 19:00-21:40, Основна сцена

ТРАВИАТА

Опера от Джузепе Верди

Режисьор Кузман Попов

Диригент Борислав Иванов

В главните роли: ВИОЛЕТА - Ирина Жекова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгиев; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров

 

9 декември, 19:00-21:30, Основна сцена

ЦИГАНСКИ БАРОН

Оперета от Йохан Щраус

Гостува Драматично-музикален театър „К. Кисимов”Велико Търново

 

10 декември, 16:00-17:30

СЦЕНА РОТОНДА

Арии и ансамбли от оперети и мюзикъли

 

10 декември, 19:00-20:30, Основна сцена

С ПЕСНИТЕ НА БИЙТЪЛС

Диригент и аранжименти Страцимир Павлов

Участват: Антоанела Петрова, Нейчо Петров-Реджи и Славина Калканджиева – вокали; Валери Ценков – барабани; Радослав Славчев – бас китара; Тони Рикиев – китара

Струнен оркестър на Държавна опера Варна

 

12,19 декември, 18:00-19:45, Основна сцена

АНИ

Мюзикъл от Чарлз Страус

Режисьор Емилия Петкова

Диригент Ганчо Ганчев

С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

14 декември, 19:00-21:00, Основна сцена

ДОН КИХОТ

Балет по музика на Лудвиг Минкус

Хореография Сергей Бобров

Диригент Милен Апостолов

В главните роли: ДОН КИХОТ - Румен Стефанов; КИТРИ – Юрика Аоки; БАЗИЛ – Егор Мотузов, премиерсолист на Кремълския балет – Москва; САНЧО ПАНСА - Даниел Христов; КРЪЧМАР - Денко Стоянов; УЛИЧНА ТАНЦЬОРКА - Галина Велчева; ТОРЕАДОР - Павел Кирчев 

 

15 декември, 19:00-21:45

НОРМА

Опера от Винченцо Белини

Режисьор Кузман Попов

Диригент Иван Кожухаров

В главните роли: НОРМА - Линка Стоянова; АДАЛДЖИЗА - Силвия Ангелова; ПОЛИОНЕ - Борис Луков; ОРОВЕЗО – Гео Чобанов

 

17 декември, 19:00-20:45

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П.Й.Чайковски

Хореография Сергей Бобров                            

С посрещане на Дядо Коледа

В главните роли: Мари - Саори Коике, примабалерина на Кремълския балет; Принц - Павел Кирчев

 

18 декември, 16:00-17:30, Сцена Ротонда

КОЛЕДНИ ЗВЪНЧЕТА

Хоров концерт с посрещане на Дядо Коледа и раздаване на подаръци

 

20, 21 декември, 18:00-19:45

ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

Балет от П.Й.Чайковски

Хореография Сергей Бобров

Диригент Вилиана Вълчева

С посрещане на Дядо Коледа и раздаване на подаръци

В главните роли: Мари - Саори Коике, примабалерина на Кремълския балет; Принц - Павел Кирчев

 

23 декември, 19:00-20:45

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

Диригент Мартин Пантелеев

 

24 декември, 11:00-12:45; 18:00-19:45

С МУЗИКАТА НА ЩРАУС

Диригент Мартин Пантелеев

 

БИЛЕТИ И ЗАЯВКИ: Тел. 052 665 022, 052 665 020 Работно време на билетната каса: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

 

Цени на билетите за отделните събития от 6 до 40 лева

 

КАРТИ С гарантирани ВИП МЕСТА:

 

КОЛЕКЦИЯ ФЕСТИВАЛ – 110 лева за 16 събития

КОЛЕКЦИЯ КОЛЕДНИ КОНЦЕРТИ – 50 лева за 7 концерта

КОЛЕКЦИЯ ОПЕРЕТА И МЮЗИКЪЛ – 30 лева за 3 спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БЕЛКАНТО - 30 лева за 4 спектакъла

КОЛЕКЦИЯ БАЛЕТНА КЛАСИКА – 15 лева за 2 спектакъла

 

ТЕЛЕФОН ЗА ДЯДО КОЛЕДА 052 665 020

Подаръците се предават, четливо надписани, в деня на спектакъла на служебния вход

 

ПАКЕТ ОПЕРА + ТЕАТЪР

30 % НАМАЛЕНИЕ за всеки закупен билет едновременно на ДТ „Стоян Бъчваров” и Държавна опера Варна

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата.

 

 
Валерий Георгиев: Партията на Андре Шение е еталон за тенор

 

 

Дебюти на Валерий Георгиев и Пламен Димитров

 

Най-новата постановка на Държавна опера Варна „Андре Шение" от Умберто Джордано ще се играе за пръв път, след успешните премиери в Летния театър, на Основна сцена на 17 ноември от 19 часа.

Постановъчният екип съчетава мъдростта с енергичната младост. До доайена в оперната режисура Кузман Попов, който е и сценограф, застават младите и много талантливи Вилиана Вълчева – диригент на спектакъла, Стефан Бояджиев – диригент на хора и художничката на костюми Ася Стоименова. Заедно с опитната хореографка Румяна Малчева те сътвориха един пълнокръвен спектакъл, съчетаващ традицията със съвременното светоусещане.

На 17 ноември, в ролята на Мадалена, отново ще аплодираме великолепното превъплъщение на Димитринка Райчева. С нетърпение очакваме сега дебютите на нейните колеги, солистите на Държавна опера Варна с международна кариера – Валерий Георгиев в ролята на Андре Шение и Пламен Димитров в ролята на Жерар.

 

Валерий Георгиев: Партията на Андре Шение е еталон за тенор

  „Андре Шение” е една от най-красивите творби в световната оперна литература с фантастична музика. Поставянето на това изключително трудно за вокална и сценична интерпретация заглавие е предизвикателство за всеки голям европейски театър. Също и доказателство, че театърът разполага с достатъчно качествен човешки и материален потенциал, които му позволяват да защити присъствието на това произведение в неговия репертоар.

Моят герой е човек на честта, един истински доблестен човек, който защитава истината при всякакви обстоятелства, каквото и да му струва това. Тенорът пее непрекъснато в четирите действия, има 4 много тежки арии. Партията на Андре Шение е еталон за тенор и възможността да изградя този емблематичен образ за мен е едновременно предизвикателство и огромно удовлетворение.

Пламен Димитров: За всеки истински баритон ролята на Жерар е мечта

 

Пламен Димитров: За всеки истински баритон ролята на Жерар е мечта 

Когато разбрах, че нашата опера ще подготвя премиера на “Андре Шение”,  се почувствах изключително щастлив. За всеки истински баритон ролята на Жерар е мечта, а и тази, колкото красива, толкова и трудна, опера не се играе на друго място в България, освен във Варна.

Спомних си вокалните уроци при моя маестро Георги Койчев и как той все ми повтаряше: „Моето момче, има една ария, която задължително трябва да изработим с теб – „Nemico della patria”.

Тогава за пръв път се срещнах с моя герой Жерар, който сега вече ще пресъздам на сцената. Георги Койчев ми даде безценни съвети по отношение на интерпретацията, защото самият той е пял Жерар, в партньорство с Никола Николов и Райна Кабаиванска. Слушахме и анализирахме запис на този легендарен във варненската оперна история спектакъл, дирижиран от маестро Борислав Иванов.

Ролята на Жерар е и много силна драматургически. От слуга той се превръща в един от най-големите революционери на Франция.

Издигнал се от немотията, той вече може да има всичко, но за съжаление не и това, което най-много желае – любовта на Мадалена. Опитвайки се да я спечели, Жерар прибягва до няколко не съвсем доблестни хода, които впоследствие се старае да поправи, но е твърде късно.

Една многопластова роля, точно от тези, които най-много обичам!

Останалите персонажи представят Бойка Василева, Евгений Станимиров, Пламен Долапчиев, Людмил Петров, Гео Чобанов, Борис Луков, Вяра Железова, Силвия Ангелова и др.

 

 

 

 

 

 

XVI Коледен музикален  фестивал – Варна 2015

 

Държавна опера Варна предлага в рамките на XVI Коледен музикален фестивал още една елегантна камерна проява. На 20 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе първи балкон), зрителите са поканени на концерт под наслов „Коледен музикален венец”. В него Вилиана Вълчева, която освен диригентка е и великолепна пианистка, ще музицира заедно с кларинетиста Пламен Павлов и фаготиста Светослав Славчев.

 

Тримата са включили много интересни творби в програмата на концерта: Сонатина за кларинет и пиано от Йозеф Хоровиц, Романс оп. 36 за фагот и пиано от Камий Сен-Санс, Бразилиера за фагот и пиано от Дариус Мийо, Патетично трио за кларинет, фагот и пиано от Михаил Глинка и Концертни пиеси оп. 113 и 114 за кларинет, фагот и пиано от Феликс Менделсон Бартолди.

 

Родена във Варна, ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА завършва НУИ „Добри Христов” с пиано, Висшето музикално училище в Берн, Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент, Висшето музикално училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфоничнo дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф.Ахим Фидлер, проф.Блетлер. Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт във Висшето музикално училище в Люцерн и изучава музикология и история на изкуството в Университета на Берн. Работи и с големите диригенти Бернард Хайтинк, Зубин Мета и Пиер Булез. В периода (2008-2010) Вилиана Вълчева е стипендиант на Zeno Karl Foundation Schindler (Женева), а през 2014 на фондация „Рихард Вагнер” (Байроит).
Паралелно с ангажиментите си в Швейцария и други европейски страни, от 2014, по покана на маестро Борислав Иванов и директорката на ТМПЦ- Варна Даниела Димова, Вилиана Вълчева вече е и част от състава на Държавна опера Варна.

СВЕТОСЛАВ СЛАВЧЕВ - фагот завършва СМУ „Добри Христов” – Варна и ДМА "Панчо Владигеров" – София. Работи като инструменталист в различни български оркестри и камерни формации. От 2002 до 2012 г. е в състава на оркестъра на Държавна Опера Варна. Гостува като солист на оркестрите в Габрово, Шумен, Пазарджик, Разград, Варна, Симфониета София и др, както и на фестивали като „Варненско лято“, „Европейски Музикален Фестивал“ и Камерна сцена София. Като артист на свободна практика работи в сътрудничество с много утвърдени и именити български и чуждестранни музиканти в различни проекти. Осъществява записи за iTunes, Amazon, Spotifyи др.

ПЛАМЕН ПАВЛОВ – кларинет е роден през 1986 във Враца. Изучава кларинет при своя баща Пламен Павлов-старши. През 2010 защитава магистърска степен в класа по кларинет на академик Петко Радев в НМА “Панчо Владигеров”. Посещава майсторски класове в България и чужбина при Никола Балдеру, Е.Петеркова и др. Носител на награди от национални и международни конкурси. Работил в Софийски духов оркестър, Симфониета Враца, Държавна опера Русе. В периода 2013-2015 е солист-оркестрант към Държавна опера Варна, а от декември 2015 свири в Представителния духов оркестър на Военноморските сили.

Билети на цена от 10 лв може да закупите от касите на Държавна опера Варна и от сайта bgbileti.com.

Работно време каса Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден. Резервация и продажба билети на тел.: 052-665020, 052-650666; 052-669652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

ЛУД ГИДИЯ

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Опера в три действия

Либрето Иван Генов


Премиерата на XIII Коледен музикален фестивал е свързана с едно от най-българските оперни произведения – операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, създадена по известното стихотворение на Пенчо Славейков.


Премиерата се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор Парашкев Хаджиев. Сценограф и режисьор на постановката е Кузман Попов, също едно от знаковите имена в българското оперно изкуство. През тази година изтъкнатият творец отбелязва своя 70-годишен юбилей, както и 40 творчески години във Варненската опера. Празничното събитие има своите специални знаци – Кузман Попов, поставил за пръв път операта „Луд гидия” на варненска сцена преди 40 години, сега се връща отново към нея.

Той прави своя нов прочит на творбата, като в същото време, с респект към миналото, възражда по архивни скици костюмите на първата постановка. Техен автор е майката на Кузман Попов - художничката Мариана Попова, оставила забележителна диря в оперната костюмография и сценография. Двамата работят и по втората постановка на „Луд гидия” (1990). Творческият тандем майка и син години наред оформя облика, определя стилистиката и отстоява водещото място на Варненската опера в развитието на българското оперно изкуство.

„Инвенции”

ЛУД ГИДИЯ

 

По повод сегашната премиера на „Луд гидия”, Кузман Попов е подготвил и изложба темпера със свои рисунки, която ще бъде открита на 21 декември от 18.00 ч., един час преди премиерата в 19.00 ч.

Експозицията под наслов „Инвенции” недвусмислено насочва зрителя към размишления над вдъхновението, без което изкуството е немислимо. 

 

Пресконференцията за премиерата на "Луд гидия" ще бъде на 20 декември, 13.30 ч., фоайе първи балкон, Основна сцена.

 

 

 

 

История на варненските постановки

Първата премиера на „Луд гидия” на варненската оперна сцена се състояла на 12 ноември 1972 г. под диригентството на Георги Занев, режисьор Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Тинка Сколуфанова, Евгени Леков, Мари Крикорян, Стефан Циганчев, Амалия Маринова и др.

Втората постановка е с премиера на 15 декември 1990 г. под диригентството на Андрей Андреев и режисурата на Кузман Попов, художник Мариана Попова. В главните роли: Ганка Димова, Евгени Леков, Нико Исаков, Стефан Циганчев и др.

Премиерата на сегашната, трета постановка, предстпои на 21 и 22 декември 2012 г. Диригент Борислав Иванов, режисьор и сценограф Кузман Попов, художник на костюмите Мариана Попова, диригент на хора Малина Хубчева, балетмайстор Желка Табакова. Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фърнаджиев, Радослава Кареева, репетитор на балета Гергана Георгиева, помощник-режисьор Сирма Панева.

Солисти:
Арсений Арсов, Пеньо Пирозов, Ирина Жекова, Филипа Руженова, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Росен Рангелов, Людмил Петров, Бойка Василева, Елеонора Христова, Антоанета Маринова, Свилен Николов, Силвия Ангелова, Вяра Железова, Благовеста Статева, Евгений Станимиров, Стефан Владимиров, Пламен Димитров, Валерий Георгиев, Пламен Долапчиев, Ростислав Байрактаров, Владислав Владимиров, Петър Генов, Димитър Илиев, Костадин Карабатаков, Димитър Ряхов, Мирослав Великов, Христо Ганевски, Стоян Финджиков. С участието на оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

История на творбата

Само три години след грубо критикуваната първа оперета на автора „Деляна“, на сцената на Музикалния театър в София е поставена втората му оперета „Айка“, която печели огромен успех, а след още две години през 1957 г. отново в Музикалния театър се състояла премиерата на първата опера на композитора „Имало едно време“ или „През девет села в десето“ по либрето на писателя Павел Спасов.
Тази привлекателна и достъпна комична опера печели широка популярност и е поставяна в почти всички български оперни театри. Една година след „Имало едно време“ Хаджиев поднася на любителите на музиката третата си оперета — „Мадам Сан-Жен“, с либрето по едноименната пиеса на Викториен Сарду от Павел Спасов.
Иван Генов, известен автор на текстове за песни, който сътрудничи на Хаджиев при написването на оперетата „Айка“, предлага на композитора да напише либрето за лирико-комична опера по сюжета на стихотворението на големия български поет класик Пенчо Славейков — „Луд гидия“. Идеята на Генов допада на Хаджиев и той дава съгласието си. Либретистът разработва твърде свободно популярното стихотворение на Славейков — изменя и значително допълва сюжетното действие, вмъква нови действуващи лица и др. Той не се придържа строго към духа на Славейковата поезия и фактически стихотворението се явява само повод за създаване на либретото. Литературният текст се отличава с гладки, ритмични и удобни за музика стихове. Ценното в либретото е, че в него има действие и интересни ситуации. Парашкев Хаджиев работи бързо, напрегнато и с голямо увлечение върху тази опера, привлечен от народностния характер, искрената лирика и комедийността. Композиторът завършва музиката си в много кратък срок — само за няколко седмици.

Първото представление на операта „Луд гидия“ се състояло на 30 ноември 1959 г. по време на IV преглед на българското музикално творчество в Софийската народна опера. Операта е поставена от диригента Асен Найденов, режисьор е Драган Кърджиев. Публиката посреща топло и сърдечно новата творба на Хаджиев и операта „Луд гидия“ влиза трайно в репертоара на всички български оперни театри. Поставяна е и в различни оперни театри в Европа.

Със свежия музикален език, популярния сюжет и здравата връзка с народното песенно творчество, творбата е достъпна за най-широка аудитория. „Луд гидия“ е значителна крачка напред в творческото развитие на композитора по отношение на предишните му музикално-сценични произведения. Има стройно драматургично развитие на музикалното действие и музикалните образи, особено тези на главните действуващи лица; те са ярки и релефни. Музиката излъчва голяма завладяваща сила, а лиричните сцени са особено красиви и емоционално въздействащи. 

 

Парашкев Хаджиев

Големият български композитор Парашкев Хаджиев  (1912 – 1992) чрез своите музикално-сценични произведения си е извоювал признание като  класик на българската опера. Неговото творчество е изключително явление в българската музикална култура.

Музикално-сценичните творби на Хаджиев са жизнени страници от българската музика, в която се разкриват убедително и вълнуващо различни страни от живота на народа — неговия бит, историческото минало и настоящето, приказния свят. Творец с талант, богата фантазия, огромна култура и удивителна работоспособност. Като композитор Парашкев Хаджиев е най-продуктивният български автор на музикално-сценични творби: 21 опери, 6 оперети и 3 мюзикъла, 1 балет, които имат над 150 постановки на сцените на всички български музикални театри, някои от които включени в представителна част от националния репертоар на българските оперни и оперетни театри след средата на 50-те години на ХХ век. Негови опери и балети са поставяни в Русия, Румъния, Полша, Чехия, Германия, Белгия и други страни. В този смисъл делото на композитора в областта на музикалния театър е безпрецедентно в българската музикална история. Някои от тези негови опери отдавна вече са известни в редица европейски страни, поставяни са в много реномирани оперни театри и критиката им дава висока и ласкава оценка. Жанровото разнообразие на оперите на Парашкев Хаджиев е твърде голямо. Те могат, макар и твърде условно, да се разграничат по следния начин: битово-комични („Имало едно време“ и „Луд гидия“), битово-психологични драми („Албена“ и „Майстори“), драматично-психологични („Юлска нощ“), комично-сатирични („Милионерът“ и „Рицарят“), исторически („Лето 893-то“, „Мария-Десислава“ и „Йоанис-рекс или Кучето Йоан“) и приказни („Златната ябълка“). Някои от тези опери са написани в масов план, други — в камерен.

Реалната стойност на Хаджиевото творчество се определя от неговото високохудожествено ниво, от високия професионализъм, както и от неговата голяма достъпност, привлекателност и завладяваща сила. Музиката на композитора носи белези на ярка индивидуалност, български народностен дух и се отличава с подчертана яснота, сочна и лееща се мелодичност и майсторско изграждане. 

Роден на 14 април 1912 г. в София, Парашкев Хаджиев произхожда от семейство на музиканти. Майка му е оперната певица Дойчина Коларова, а баща му — Тодор Хаджиев, е един от първите български диригенти, оставил дълбоки следи като организатор в създаването и издигането на художественото ниво на българския оперен театър.

Парашкев Хаджиев от малък учи пиано, а след завършването на гимназиалното си образование постъпва в Музикалната академия в София, като ученик на проф. Панчо Владигеров. Още като студент той се изявява като превъзходен пианист и талантлив композитор. По съвета на своя професор Хаджиев заминава веднага след завършване на Академията на специализация в чужбина — отначало в Прага, а после във Виена и Берлин.

През 1940 г. се завръща в България и веднага е назначен за преподавател, а от 1947 г. е професор по хармония и композиция в Българската държавна консерватория. В дългогодишната си плодотворна педагогическа дейност Хаджиев е подготвил редица от днешните видни български композитори. Първите си големи творчески успехи Парашкев Хаджиев завоюва в камерните и песенни жанрове.

Едновременно той работи много успешно в областта на детската песен, прави обработки на народни песни. Създал е редица произведения за оркестър; Концертино за флейта, Концертино за цигулка, Младежка танцова сюита и др., както и струнни квартети, сонати, филмова и театрална музика. За големия си принос в изграждането на новото българско музикално творчество Парашкев Хаджиев е удостоен с най-високи отличия. 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

 

 

Празничен коледен концерт

XVIКоледен музикален фестивал – Варна 2015

18 декември, 19 часа; 19 декември, 11 часа; 19 декември, 19 часа

 

От всички събития в Коледния музикален фестивал варненската публика всяка година проявява предпочитанията си към традиционния Празничен концерт. Веднъж - заради жизнерадостната музика на Щраус, която носи в себе си приповдигнатото очакване на Коледа и Нова година.

И още - заради възможността зрителите също да се включват в концера, като в определени творби отброяват музикалните тактове по даден знак от диригента.
На нито един друг концерт не се случва диригентът да дирижира оркестър и публика едновременно J и това създава едно прекрасно усещане за съобщност и съпричастие. Варненци приличат в това отношение на виенчани, които започват първия ден на Новата година с подобен концерт, излъчван по телевизията в цял свят.

Концертът във Варна, поради големия интерес, ще има тази година 3 издания – на 18 и 19 декември от 19 часа и още веднъж – като матине на 19 декември от 11 часа. И трите концерта ще бъдат изнесени в залата на Варненската опера.

Специален виенски привкус обещава главният диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов. Определено може да му се вярва, защото той е австрийски възпитаник и творческата му кариера протича с непрекъснати ангажименти както във Варна, така и в Австрия.   

„С музиката на Щраус и не само”, така Светослав Борисов обобщава духа на специално подбраната от него концертна програма. Под знака на Щраус, Лехар и Калман ще прозвучат някои от най-популярните и мелодични арии и дуети от оперетите „Прилепът”, „Страната на усмивките”, „Джудита”, „Веселата вдовица”, „Царицата на чардаша”, „Цигански барон”. Голямата изненада на концерта ще бъде солистката на Виенската народна опера (Wiener Volksoper), сопраното Сара Гьош, която веднага след варненските концерти заминава на дълго празнично турне в САЩ. Заедно с нея на сцената ще бъдат и солистите на Държавна опера Варна – тенорът Валерий Георгиев и баритонът Пламен Димитров.

Във втората част на концерта от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове: „Кайзервалс”, “Виенска кръв”, „Рози от юг”, полката „На лов” и разбира се – „На хубавия син Дунав”. Бисът, още отсега се знае, ще бъде онзи бравурен „Радецки марш”, написан от Йохан Щраус – баща.

 

 

П Р О Г Р А М А

 

ПРИЛЕПЪТ – оперета от Йохан Щраус

–     Увертюра

–     Ария на Розалинда – изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

–     Кайзервалс

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Данило – изп. Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

–     На лов – бърза полка

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА – оперета от Франц Лехар

–     Дует на Хана и Данило – изп. Сара Гьош иВалерий Георгиев

ЦАРИЦАТА НА ЧАРДАША – оперета от Имре Калман

            – Ария на Силва – изп. Сара Гьош   

ЦИГАНСКИ БАРОН – оперета от Йохан Щраус

–     Встъпителен марш

ДЖУДИТА – оперета от Франц Лехар

–     Ария на Октавио изп. Валерий Георгиев

–     Ария на Джудита изп. Сара Гьош 

ЙОХАН ЩРАУС

            –  Рози от юг – валс

ВИЕНСКА КРЪВ – оперета от Йохан Щраус

Дует на Граф и Графия – изп. Сара Гьош и Пламен Димитров

ЙОХАН ЩРАУС

                – На хубавия син Дунав – валс

 

СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ, главен диригент на Държавна опера Варна от 2013 г., принадлежи към генерацията талантливи и динамични  творци на новото време. След двата успешни сезона 2013-2015 като постоянен диригент и на Бохумските симфоници, продължава работата си с тях като гост. В запълнения си график намира винаги място и за концерти с основания и ръководен от него камерен оркестър „Con Fuoco” в Грац.

След уроците по пиано в родния си град Русе, Светослав Борисов завършва Музикалното училище „Добри Христов” във Варна със специалност тромпет, следва в ДМА „Панчо Владигеров” и се дипломира в Университета за музика и сценични изкуства в Грац. Също в Грац през 2010 г. завършва с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране при Мартин Зигхарт, по оперно дирижиране при Волфганг Бозич и по хорово дирижиране при Йоханес Принц. Така Светослав Борисов открива любовта си към операта, която го отвежда най-напред в оперния театър на Клагенфурт - Австрия като асистент, по-късно като гост-диригент в Държавна опера Варна, на която през 2013 г. става главен диригент.

С голям успех гостува многократно на сцената на Софийска опера и балет със спектакли на „Дон Карлос” от Верди, който непосредствено след това представя и на фестивала „Филипи” в Гърция. През декември 2014 г. дирижира премиерата на „Царицата на чардаша” от Калман в Музикалния театъра на Гелзенкирхен. През декември 2015 гостува в операта на Магдебург, а през 2016 предстои и дебютът му в Истанбулската опера. 

Ценно е партньорството му с оркестри от ранга на Бетовен оркестър в Бон, симфоничните оркестри на Бохум и Бранденбург, Новата филхармония на Вестфалия, Камерния оркестър на Лозана, Датския национален оркестър и др. Дирижирал е концерти в Златната зала на Музикферайн - Виена, Щефаниензал - Грац, Бетовен Хале - Бон, Концертхаус - Дортмунд, Поли Театър - Пекин и др. Гастролира в Белгия, Китай, Германия, Гърция, Литва, Люксембург, Австрия, Румъния, Чехия и Швейцария. Постоянни контакти го свързват не само с Виенския Моцарт Оркестър, но и с Гьотингските симфоници, където през 2016 ще гостува за трета поредна година с два концерта и запис на компактдиск.

Австрийската премиера през ноември 2015 г. на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки и Шестата симфония на Шостакович с Филхармониците на Грац и солист Габор Болдоцки се превърна в събитието на сезона, отразено с ласкави рецензии от музикалната критика (вж цитат от „Кроненцайтунг” в края на текста).

Сред солистите, с които Светослав Борисов концентира на различни престижни сцени, са Джон Марк Ейнсли, Лидия Баич, Карло Коломбара, Себастиан Холичек, Ямина Маамар, Лилия Зилберщайн и Лайпцигския струнен квартет. През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац камерния оркестър “Con Fuoco”, с който осъществява многобройни концерти в Австрия и турнета в други страни, вкл. с оперни постановки, а през 2015 г. стартира голям проект с Интеграл от всички симфонии на Моцарт. Важен отпечатък в развитието на Светослав Борисов оставят специализациите в майсторски класове при световно известни диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хейтинг, Хесуз Лопес Кобос и Курт Мазур . През 2010 участва и в Международната академия за диригенти в Бохум, под ръководството на Стивън Слоан, Роджер Норингтън и Силвян Камбрелян.

Светослав Борисов и неговият екип са удостоени с Награда ВАРНА 2015 за уникалната опера-балет „Carmen Dance” по Бизе, на която той е диригент-постановчик. През 2015 г. той постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите и на софийската публика.

По този повод музикалният критик Петър Пламенов пише в броя на в. „Култура” от 4 декември 2015: „Светослав Борисов демонстрира разбирането си за бляскавия виртуозен ранно-романтичен стил на Доницети и го налага върху оркестъра, който следва с вдъхновение интерпретаторската му стратегия. Борисов търси подвижността и блясъка на звука, но не жертва изяществото на музикалната структура и изначално танцовия й характер на мазурка, валс и дори галоп. Доницети в оперите си буфа следва откритията на Чимароза и Росини и класическото равновесие в музикалната структура, но ги допълва със съвременното си усещане за темпо, танцувалност и психологизъм. Долавянето на тази вътрешна съразмерност от диригента е своеобразно постигане на самия дух на Доницети”.

Отразявайки австрийската премиера на последното произведение на Пендерецки и изпълнението на Шестата симфония от Шостакович от Филхармонията на Грац, под диригентството на Светослав Борисов, вестник „Кроненцайтунг” от 24 ноември 2015 г. изтъква „брилянтното изпълнение на Концерта за тромпет и оркестър от Пендерецки и грандиозната интерпретация на Шестата симфония от Шостакович”.

По-нататък в статията се говори за „широко разгърнатото елегично въведение на Шестата симфония от Шостакович, което прелива в Брукнерови дълбини и сакралност, за да утихне в трептяща, сумрачна самота. А как само Борисов поднесе въведението, прозвучало без ни най-малка следа от патос, затова пък безкрайно чисто, задушевно, и спокойно – един изключителен момент! Последва компактно пронизителното Скерцо, докато задъханото Престо обрисува мистична и контрастна картина с демонично въздействие, вместо обичайното оглушително еднообразие.”    

 

САРА ГЬОШ – сопранСАРА ГЬОШ – сопран е родена в Истанбул. Завършва Университета по изкуства „Мимар Синан” в Истанбул и продължава образованието си във Виенската консерватория, където се дипломира през 2011 година. Дебютът й е в ролята на Лейла от оп. „Ловци на бисери” (Жорж Бизе) в Общинския театър на родния си град, а с оркестъра на Билкент (Турция) и с Истанбулския симфоничен оркестър изпълнява соловата сопранова партия на „Фантазия за пиано, хор и оркестър” в до минор, опус 80 на Лудвиг ван Бетовен.

Пее сопрановите солови партии в ораториални произведения на Хендел и Й. С. Бах във Виена, Бон и Рим с оркестрите Bach Collegium (Щутгарт) и Gaechinger Kontorei. Изпълнява ролята на Констанца от оп. „Отвличане от сарая” (Моцарт) в различни оперни театри – Люксембург, Антверпен, Манхайм, на турне с Виенската държавна опера в Тайван и Южна Корея, където освен като Констанца се представя и в ролята на Адела от „Прилепът” на Й. Щраус.

Ангажиментите й в следващите няколко години включват ежегодни концерти в Златната зала на Музикферайн – Виена, Концертхаус – Виена и Виенската държавна опера като солистка на Виенския Моцарт оркестър и Виенския Хофбург Оркестър. Участва в Празника на пролетта в Израел с част от хора на Виенската държавна опера.

От сезон 2012 до днес е солистка на Виенската народна опера. През януари 2014 година пее на новогодишните концерти в Торонто и Хамилтън с оперния оркестър на Канада. През април и ноември 2014 година има два концерта в Москва в Междунардния център за сценични изкуства, където изпълнява арии и дуети от опери на Моцарт.

През декември 2014 и януари 2015 година има успешни концерти в Ню Йорк в престижната зала Lincoln Center, както и във Вашингтон и Филаделфия.

През май 2015 Сара Гьош изпълнява сопрановата партия в „Лулу – сюита” на Албан Берг с Филхармонията на Словакия под диригентството на Кери-Лин Уилсън.

Годината 2015 е заредена с много ангажименти за младата певица – многобройни концерти във Виена в най-престижните концертни зали, в Грац, сега – във Варна, а за Новата 2016 година я очакват нови предизвикателства с Бостънския симфоничен оркестър и оркестъра на Ванкувър – Канада. Отсега има покана за май 2017 година за Любляна със Словенската филхармония.

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 

С премиерата на операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, посветена на 100 години от рождението му, завършва XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012. В постановката участват оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна. Диригент Борислав Иванов; режисьор и сценограф Кузман Попов, посветил 40 от своите 70 житейски години на Варненската опера; хореограф Желка Табакова, диригент на хора Малина Хубчева. 

 

 
Солисти в премиерата на 21 декември:

Радан – Людмил Петров  
Раданица –  Бойка Василева
Зорница – Ирина Жекова
Илия – Хрисимир Дамянов
Мечо – Свилен Николов
Куна – Силвия Ангелова
Поп Матей – Евгений Станимиров
Бей Осман – Пламен Димитров
Кадия – Валерий Георгиев
Първи чорбаджия - Владислав Владимиров
Втори чорбаджия - Петър Генов
Тъпанар - Стоян Финджиков Солисти в премиерата на 22 декември: Радан – Гео Чобанов  
Раданица –  Елеонора Христова
Зорница – Ина  Петрова
Илия – Хрисимир Дамянов
Мечо – Людмил Петров
Куна – Вяра Железова
Поп Матей – Евгений Станимиров
Бей Осман – Свилен Николов
Кадия – Валерий Георгиев
Първи чорбаджия - Владислав Владимиров
Втори чорбаджия - Петър Генов
Тъпанар – Христо Ганевски

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

Надежда Панфилова и Кирил Буличев - руските гости от Държавния театър за опера и балет в Красноярск, които ще пресъздадат образите на Мари и Принца в „Лешникотрошачката” на 15 декември, разказват за себе си, какви роли обичат, как се чувстват във Варна и сред колегите си от Варненската балетна трупа

 

Надежда Панфилова

 

Надежда Панфилова

Танцувам балет от детството си. Майка ми, която се занимава с художествена гимнастика, мечтаеше да бъда балерина, това беше и моята мечта.

Завърших Хореографското училище в Красноярск и сега танцувам на сцената на Държавния театър за опера и балет в Красноярск. Благодарна съм на нашия хореограф Сергей Бобров, че ми даде ролята на Мари в „Лешникотрошачката”.

 

В началото ми беше трудно, но после обикнах куклата и Мари стана любимата ми роля. Щастлива съм, че в България се представям за пръв път в главна роля и така в моята творческа кариера  България завинаги ще остане свързана с „Лешникотрошачката”.

Освен романтични, харесвам също характерни персонажи, които разкриват руската душевност като Чага в „Половецки танци” от „Княз Игор” на Бородин. Допадат ми и гротескови роли като Бандитката в „Кармен от Бизе”.

Когато съм на сцената, най-важното за мен е отношението към партньора, взаимността, опитът да мислим еднакво. Тогава се получава онова изкуство, към което се стреми всеки истински балетист.

 

За мен е особено важен погледът на партньора, винаги търся в него отклик на моите чувства. С Кирил сме добър дует. Освен в „Лешникотрошачката”, където аз изпълнявам Мари, а той е Принц Лепникотрошач, ние си партнираме и в „Жизел” – аз съм Жизел, а той – Алберт, танцуваме заедно сме в „Аида” и в други постановки.

 

 

Кирил Буличев

 

Кирил Буличев

Харесвам Варна, харесвам атмосферата на града и хората. Във Варненския балет срещнах много нови приятели. Варна за мен не е само работа, а и приятелство. Определено се чувствам добре тук и съм благодарен за тази възможност, която ми предостави нашият хореограф Сергей Бобров.

В репертоара си имам много роли, които харесвам: Освен Принц Лешникотрошач, любим ми е Колен в „Зле опазеното момиче”, Принц Дезире в „Спящата красавица”, Франц в „Копелия”, Конникът в „Княз Игор”, Бенно в „Лебедово езеро”. С удоволствие танцувам в „Спартак”, „Кармен” и др.

Както отбеляза Надя, и за мен партньорството е изключително важно. На сцената винаги се старая да е удобно за моята партньорка, да й помогна да покаже най-добрите си качества.

Всъщност, докато репетираш, постепенно забравяш подробностите, преставаш да мислиш за техниката и се съсредоточаваш върху характера на героя. Обичам този момент, когато влизам в образа на персонажа и с всеки следващ спектакъл добавям нови шрихи към него.

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

ЛУД ГИДИЯ

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

„Луд гидия” от Парашкев Хаджиев

Опера в три действия

Либрето Иван Генов

 

Действащи лица:

Радан - селски чорбаджия  
Раданица - негова жена  
Зорница - тяхна дъщеря  
Илия (Луд гидия) - овчар и гуслар
Мечо - приятел на Илия 
Куна - селска девойка, приятелка на Зорница  

Поп Матей  
Бей Осман - еничар и спахия
Кадия  
Първи чорбаджия  
Втори чорбаджия  
Първи жътвар
Втори жътвар  
Тъпанар 

Жътвари, жътварки, косачи, овчари, пазванти на бея, писари на Кадията, заптиета, моми, момци, турци, народ.

Действието се развива по време на османското владичество в село Султане, близо до Пловдив.

 

Съдържание


Първо действие

По жътва в село Султане. Отдалеч долита песента на ратаите и жътварите. Те спират край кладенеца, за да утолят жаждата си. Овчарят Мечо, ратай на чорбаджи Радан, им разказва за голямата свада, станала снощи в селото.
Гусларят Илия, ратай у чорбаджи Радан е влюбен в неговата дъщеря Зорница, Снощи момъкът засвирил под прозореца на девойката и събрал цялото село. Ядосаният чорбаджи Радан се разярил страшно.
Вдигнала се голяма врява: тоя Луд гидия Илия да си позволи да обикаля дъщеря му — първата мома в село! Още Мечо не довършил разказа си и откъм нивите се задава самият Илия. Младежът пее за любовта си към Зорница. Селяните обичат Илия и го посрещат радостно и сърдечно. Мечо се страхува да не би да се случи нещо лошо на Илия и започва да убеждава приятеля си да се откаже от Зорница: де се е чуло и видяло чорбаджия да даде дъщеря си за жена на прост овчар! Но гусларят Илия твърдо е решен да се бори за своята любов.

Жътварите обещават да му помагат във всичко и заедно тръгват към нивите. Дотичва Куна, изгората на Мечо и спира своя любим. Куна също е ратайкиня на чорбаджи Радан. Тя казва на младия овчар да намери Илия и да го доведе, защото Зорница иска да го види. Двамата се втурват да го търсят.

Идва Зорница и оплаква нещастната си съдба. Баща й я принуждава да се раздели с любимия си. Когато Илия идва, Зорница с мъка му разказва за гнева на баща си. Тя го моли да се разделят. Илия започва да утешава девойката.
В този момент пристига чорбаджи Радан с двама чорбаджии. Като вижда дъщеря си пак с Илия, отново обладан от гняв, нахоква грубо Зорница и я праща в къщи, а на Илия нарежда да се махне веднага от селото и никога повече да не се среща с дъщеря му. Радан дори се заканва, че по-скоро ще даде дъщеря си на турчин, отколкото на прост ратай като него. Свадата е привлякла вниманието на селяните от нивите. Те са дълбоко възмутени от думите на чорбаджията. Илия не се страхува от заплахите на Радан и смело му отговаря, че ако чорбаджията изпълни заканата си, той ще изсвири такава песен, с която ще подлуди цялото село. Тогава няма да има кой да жъне нивите на чорбаджията.
Радан вбесен се заканва да се оплаче на кадията, но Илия сякаш напук свири на гуслата си и пее. Песента му увлича селяните, които заиграват весело хоро.

Второ действие

В дома на чорбаджи Радан. Отчаяната Зорница моли майка си за помощ. Раданица  добре разбира мъката на чедото си; тя някога също е обичала беден момък, но баща й насила я задомил за чорбаджията. Кадията на селото идва у Раданови да търси бей Осман, който снощи е отседнал тук.

Когато беят излиза, Кадията му съобщава с радост, че по волята на султана, Осман вече е владетел на селото и документите са изготвени. Кадията си позволява да попита бей Осман коя е причината за голямата щедрост на султана към него. Тогава бей Осман разказва, че в една битка турците били разбити и той заедно със своите еничери успял да спаси султана от явна смърт. За този подвиг в знак на благодарност султанът му дал цялото село Султане.

Любопитният Кадия разпитва спахията за неговия род. С болка на душата си Осман разказва, че откакто се помни е бил боец-еничарин, после – спахия, но и досега не познава нито рода си, нито от къде е.
Аллах му оставил един единствен знак — една муска, на която било написано нещо, което той не могъл да разчете. Беят напразно питал учени сирийци, гърци-граматици и знахари-персийци. Нито един от тях не могъл да разчете писмото. Кадията му доверява, че в село Султане има един стар учен поп на име Матей, който може би ще може да разчете написаното на муската. Осман веднага изпраща да му доведат поп Матей. Идват селските чорбаджии.
Те настояват кадията да осъди Илия и да го прогони от селото, защото със свирнята си носи само размирици и селяните не искат да работят на чорбаджийските ниви. Кадията обещава да осъди още днес Илия и отпраща чорбаджиите.

Щом остава насаме с бея, Кадията му разкрива истинската причина за гнева на Радан — Илия обича дъщеря му. Сега Кадията сам не знае как да постъпи и иска съвет от бея: ако осъди Илия, народът ще бъде недоволен, защото обича своя гуслар, ако пък го оправдае, ще си навлече омразата на чорбаджиите. Беят му отговаря, че пеенето е дар от Аллаха и ако осъди певеца ще стори голям грях. Кадията си тръгва доволен; той е разбрал доброто разположение на бея към гусларя и решава да оправдае Илия. Идва поп Матей. Беят го посреща с вълнение и му подава муската си, като го моли да я разчете. Попът веднага вижда, че „муската“ е написана на старобългарски, а печатът е на църквата на село Султане. Осман с нетърпение го пита какво пише на муската. Поп Матей му казва, че трябва да провери в старите църковни книги и тогава ще му отговори. Тежко предчувствие започва да гнети бея: „Нима и аз съм гяурин?“ Размишленията му са прекъснати от чорбаджи Радан. Той моли бея да прогони Илия, но Осман не иска да се намесва в спора между чорбаджиите и гусларя, зад когото стои цялото село.

В този миг край тях минава Зорница. Беят остава като захласнат от нейната красота — той никога не е виждал такава хубава девойка. Чорбаджи Радан веднага забелязва възторга на турчина от хубостта на Зорница и решава да се възползува от това. Той предлага на бея дъщеря си за жена при условие, че прогони гусларя завинаги от селото. Преди още Осман да отговори, Зорница донася кафе за госта и баща си.

Радан веднага й представя бея и й нарежда да му целуне ръка, тъй като той ще бъде бъдещият й мъж. Думите на Радан поразяват девойката. Отчаяната Зорница сърцераздирателно моли баща си за милост, но той е непреклонен. Влюбеният в нея Осман започва да увещава девойката в красотите на бъдещия им живот. Зорница смело заявява, че обича друг и побягва. Чорбаджи Радан успокоява Осман: той ще принуди дъщеря си да изпълни волята му. Осман решава да прогони гусларя от селото, за да запази Зорница за себе си.

Трето действие

Селският глашатай бие тъпана и приканва народа да се събере на мегдана. Там старият Кадия ще съди Илия. Куна съобщава на Мечо, че Радан е обещал Зорница за жена на Осман бей. Мечо обещава да помогне на Зорница и Илия. Народът започва да се събира.

Съдът заема местата. Кадията заповядва да доведат обвиняемия. Заптиетата водят вързания Илия.
Чорбаджиите започват своите обвинения. Илия — Лудият гидия, всява размирици сред раята и ратаите не искат да работят на чорбаджийските ниви, затова настояват да бъде прогонен от селото. След това Кадията дава думата на Илия.
Гусларят казва, че той никого не е заплашвал и никому зло не е сторил. Напротив, като аргатин е умножил стадото на чорбаджията си. Истината е, че Радан иска да го прогони, защото обича дъщеря му.
Народът потвърждава думите на гусларя. Сега Кадията иска да чуе свирнята на ратая и сам да се увери дали младежът свири така, че да разиграе всички.
Илия само това чака: гусларят засвирва така хубаво и весело, че разиграва всички. Даже и Кадията не може да се въздържи и заиграва, а след това и чорбаджиите.
Най-после Илия спира и доволният Кадия го оправдава. Народът изказва радостта си от справедливата присъда, а Илия сърдечно благодари на Кадията. В този момент идва беят. Той заповядва да вържат Илия и да го прогонят от селото. Илия не иска да се предаде. При сбиването ризата на младият овчар се скъсва и беят с удивление вижда на гърдите на момъка същата муска като своята. Той отрязва муската от гърдите на Илия и я подава на поп Матей, като го моли да я разчете.

Старият свещеник съобщава пред всички: едно време овчарят Борил от тяхното село имал двама сина  — Слав и Илия. По-големият, Слав, бил взет от турците като кръвен данък. Този Слав сега е пред тях — това е Осман бей, а гусларят Илия е неговият брат. Всички са дълбоко развълнувани. Идва Зорница. Тя моли бея да освободи Илия, а в замяна на това е готова да стане негова жена.

За нейно голямо учудване Осман я завежда при брат си. Той е много щастлив, че най-после е открил своя род. Сега чорбаджи Радан е принуден да даде съгласието си за сватбата на Зорница и Илия. Неочаквано се втурва Мечо, придружен от няколко овчари. Той е дошъл да спаси Илия. Закъснялата му поява предизвиква радостен смях и закачки.

Илия кани цялото село на сватбата си със Зорница.

 

 

XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015

 

С участието на Струнен квартет „Арте”, Руслан Павлов – пиано, Григор Джанев – контрабас, оперните певици Станислава Марчева и Даниела Димова, драматичната актриса Веселина Михалкова, балетните артисти Сандра Дотова и Константинус Каравос и художничката Тереза Зиковска.

 

На 12 декември от 19 часа XVI Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде завладян от ритъма на "Танго с Пиацола".

 

Тангото! Истинското! Аржентинското! Тангото, което разтърсва, обсебва и превръща всичко в един единствен упойващ ритъм. Вихър от любов и страст, самият връх на живота! Духът и енергията на аржентинското танго, заложени в магнетичната музика на Астор Пиацола.

 

 „Харесвам чувствеността, хармониите и специфичния ритъм на Пиацола”,

разказва първата цигулка на Струнен квартет “ARTE” Анна Фурнаджиева.

Тя съставя програмата, специалноподбира и пиесите на Пиацола за струнен квартет, а Руслан Павлов и Давид Коконцев подготвят аранжиментите за този многочакван концерт-спектакъл.

 

 

Особеното в първия по рода си за Варна проект, съфинансиран от общината, е синтезът между изпълнителското, оперното, драматичното, танцовото и изобразителното изкуство. 

„За пръв път пея танго. Разбира се, то е различно от операта, но винаги съм била готова за него”,

признава мецосопраното Станислава Марчева, която щe изпълнi „Аз съм Мария” от едноименната опера на Пиацола, „Едно момиче на разсъмване”, „Смърт в Буенос Айрес” и за високосен финал „Какво танго, какво!”

Актрисата Веселина Михалкова ще рецитира интимна лирика от аржентински и български автори, след което в драматичен контрапункт ще поднесе онова разтърсващо „Rinashero”: „Трудно е да се родиш, но още по-трудно е да се преродиш”.

В нажежената от съдбовност атмосфера ще се включи сопраното Даниела Димова с „Violetas Populares”, посветени на първата звезда на съвременната чилийска музика Виолета Пара. Харизматична, страстна и дълбоко трагична натура, Виолета Пара претворява страданието си в песни, картини, пана и пластики, превъщайки се в арт емблема, подобно на Фрида Кало.

В изпълнение на Даниела Димова ще прозвучат още „Adios Nonino” и „Аve Maria”, а балетните артисти на Държавна опера Варна Сандра Дотова и Константинус Каравос ще танцуват хореография по Пиацола.

И за да бъде още по-пълноценно усещането за магьосника на аржентинското танго, пред очите на публиката, художничката Тереза Зиковска ще рисува своята емоция, породена от „Танго с Пиацола”.

Дирижира Григор Паликаров, носител на Кристална лира 2012

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 

Голям е интересът на публиката към празничния симфоничен концерт, под наслов „С музиката на Йохан Щраус”. Стана традиция в навечерието на светлите Рождественски празници да поднасяме на варненската публика симфоничен концерт със специално подбрана за случая програма. 

Още помним незабравимото преживяване от миналогодишния концерт, в което маестро Григор Паликаров увлече не само оркестрантите, но и публиката, подобно на прочутите новогодишни концерти на Виенската филхармония.

През тази година, сред блясъка на реконструирания Варненски театър, настроението – под диригентската палка отново на Григор Паликаров, със сигурност ще бъде още по-високо. Ценителите навярно не са пропуснали да забележат, че към отличията за своето интерпретаторско изкуство маестро Паликаров прибави неотдавна и най-високата награда на СБМТД Кристална лира 2012.

Концертът под знака на Йохан Щраусще започне с увертюра към оперетата „Цигански барон”, след което от сцената ще се изсипят празнични искри с известните Щраусови валсове “Животът на артиста”, “Пролетни гласове”, «Кайзерски валс», “На хубавия син Дунав”, полките “Шампанско”, «Влакът на удоволствието» и «На лов», Персийски марш, Музикалната шега «Перпетуум мобиле» и др. От миналогодишната програма ще бъде повторен единствено валсът „На хубавия син Дунав”, защото той поставя кулминационния завършек и на Новогодишния виенски концерт. Традицията е част от празника. 

Григор Паликаров - Диригент

Диригентът Григор Паликаров, род. през 1971 г. в Пловдив, завършва ДМА «Панчо Владигеров» в София с четири специалности: оперно-симфонично дирижиране при проф. В. Казанджиев и проф. Ив. Вульпе; композиция при проф. Д. Тъпков, пиано при проф. Кр. Тасков и хорово дирижиране при проф. Ст.  Кралев. Специализира композиция при проф. Ерих Урбанер във Виенската консерватория. Дебютира на оперна сцена още като студент с операта „Риголето” от Дж. Верди в Плевен и Стара Загора. Бил е главен диригент на Ансамбъла на Българската армия, както и диригент и главен художествен ръководител на именитата Младежка филхармония “Пионер”. Дебютира в Националната опера и балет в София през 1998 г., като дирижира Гала концерт на Гена Димитрова по изрична нейна покана. От 2001 г. е назначен за щатен диригент в Софийската опера, от сезон 2005-2006 е главен художествен ръководител и диригент на Симфонично-оперетно дружество “Маестро Г. Атанасов” в Пазарджик. 

Григор Паликаров е чест гост-диригент на много оркестри и оперни театри в страната. От сезон 2008-2009 е постоянен диригент на Класик ФМ – М Тел оркестър. Сред поредицата му от диригентски изяви, специално място заемат многобройните студийни записи на различни творби със Симфоничния оркестър на БНР, както и участията в престижни национални и международни музикални фестивали като “Софийски музикални седмици”, “Мартенски музикални дни” в Русе, “Европейски музикален фестивал” в София и Варна, Лауреатски дни “Катя Попова” в Плевен, “Австрийски музикални седмици”, “Нова Българска музика”, “Зимни музикални вечери” в Пазарджик, Фестивал на оперното и балетно изкуство в Стара Загора, Фестивал за съвременна музика в Пула, Хърватска, “Майски оперни вечери” в Скопие, Македония и др.

Григор Паликаров редовно гастролира и в чужбина - Германия, Австрия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург, Словения, Тайван, Япония. Дирижирал е Кралската Белгийска филхармония – Брюксел, Националната опера и балет – Любляна, Виенския камерен ансамбъл “Нов Тон”, Симфоничния оркестър “Сенчъри” - Тайпе, Тайван и др. От 2002 г.наред с диригентската си дейност активно композира, концертира като пианист и преподава музикален анализ в АМТИИ –  Пловдив. През март 2009 г. дебютира в САЩ с творбата на Пиетро Маскани „Приятелят Фриц” в Кливланд, Охайо. Американската музикална критика отбелязва спектаклите като едно от най-значимите музикални събития за града през 2009 г. Маестро Григор Паликаров с еднаква лекота и майсторство дирижира симфонични концерти и оперни спектакли. Репертоарът му на този етап от възходящата му кариера включва повече от 30 оперни и балетни заглавия. Тази година е особено щастлива в творческия живот на Григор Паликаров. На 1 ноември той получи най-престижната музикална награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци «Кристална лира» - признание за яркия му интерпретаторски талант.

Очаквайте на 21 и 22 декември премиерата на операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев, която се посвещава на 100-годишнината от рождението на големия български композитор. Диригент Борислав Иванов. Режисурата и сценографията са дело на Кузман Попов, посветил 40 от своите творчески години на Варненската опера. По този повод, както и във връзка със 70-годишния му юбилей, изтъкнатият артист подготвя и изложба темпера „Инвенции”, която ще бъде открита непосредствено преди премиерата на „Луд гидия” на 21 декември.

 

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

За четвърта поредна година, което си е вече една добра традиция, във Варна ще се проведе Бал на артиста. Събитието, зад което отново стоят Дружеството на архитектите и Театрално-музикалният продуцентски център, ще събере на 20 декември от 20.30 до полунощ във фоайетата на първи и втори балкон творците на Варна и техните почитатели. Хората, които умеят да придават артистичен привкус на живота.

Както в предишните издания на бала, така и сега не артистите, а техните почитатели ще дефилират в сценични костюми от гардероба на ДТ "Стоян Бъчваров" и Държавна опера Варна. Освен костюми, ще има перуки и грим - срещу заплащане, разбира се.

За ястията и напитките ще се погрижи ресторантът в Дома на архитекта. Нещо повече! Архитектите са амбицирани да демонстрират своите кулинарни способности и смятат да ни изненадат с произведения на кулинарното изкуство с архитектурни форми.

Това ми напомня основателя на буржоазната кухня Антонен Карем, който измисля кулинарни, подобно на архитектурните, ордери и така се сдобива с напълно заслуженото звание „Паладио на френското сладкарство”.

Любопитно - кой варненски архитект какъв кулинарен шедьовър ще измайстори и каква е варненската връзка между архитектурното и кулинарното изкуство J

Ще има естествено музика, танци и още забавления, които с голямо удоволствие ще направлява церемониалмайсторът на бала Кирил Аспарухов.

Куверт по 15 лв

Търсете арх. Димитър Стефанов 052 63 22 57, арх. Станчо Веков 052 - 303 224 и Виолета Тончева тел 052 - 66 96 43

 

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 


Харизматичната актриса и певица Деси Тенекеджиева подготвя музикална коледна феерия, за чийто декор е избрала обновената Основна сцена на Варненския театър.

На 13 декември от 19.00 ч. на диригентския пулт пред Симфоничния окестър на Държавна опера Варна ще застане Страцимир Павлов. Известният музикант и композитор, който е музикален продуцент на коледния проект „Деси Тенекеджиева и приятели”, участва в бенда на Деси, заедно с барабаниста Валери Ценков и тромпетиста Нейко Бодуров.

В първата половина на концертa са залегнали песните от албума на Деси Тенекеджиева “Crazy Butterfly” с чилаут, поп и джаз звучене, едновременно акустичен, но и със силно изразен съвременен електронен саунд.

Половината от творбите са авторски композиции на самата Деси,  останалите принадлежат на известни чуждестранни музиканти, като аранжиментите е подготвил композиторът Мага. Деси, бендът и щрайхът на Варненската филхармония ще поднесат песните на английски, италиански, суахили и български. 

Деси Тенекеджиева и приятели

 

Във втората част на концерта „Деси Тенекеджиева и приятели” Симфоничният оркестър ще бъде в пълния си състав, за да прозвучат в цялата си красота обичаните в цял свят коледни песни, сред които White Christmas, Jingle Bells, Amazing Grace, Silent Night, Imagine и други.

За специалните коледни аранжименти се е погрижил Страцимир Павлов, който ще представи и своя Gospel Сhoire с ученици от НУИ „Добри Христов”.

В дуети с Деси Тенекеджиева и поотделно ще се изявят солистите на Варненската опера Даниела Димова и Евгений Станимиров. Богата мултимедия, магична коледна сценография с автор Огняна Серафимова, коледни притчи и истории ще допълнят празничното настроение на концерта „Деси Тенекеджиева и приятели”.

Съвсем в началото, вместо интродукция, Представителният духов оркестър на Военно-морските сили ще посрещне зрителите на площада пред театъра, а във фоайетата ще ги очакват дегустация на вино, подаръци и изненади.  

Концертът „Деси Тенекеджиева и прятели” се осъществява с подкрепата на Община Варна, Винарска изба Етно, Bulgariautre.bg, Bridal Fashion и медийното партньорство на www.dir.bg, www.varnautre.bg, Дарик Радио, Радио Браво и списанията EVA, Story и Блясък.

Продуцент на проекта е филмовата компания на Деси Тенекеджиева NOVA film.

 

 

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

9 януари 2016, събота, 18 часа

Турне в гр. Банско

Опера-балет по музика на Жорж Бизе

Постановка СЕРГЕЙ БОБРОВ – з. а. на Русия
Диригент СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ
Режисьор на оперните сцени КУЗМАН ПОПОВ
Диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

 


Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

В дните преди Коледа, в оперните театри по цял свят, „Лешникотрошачката” радва зрителите с красивата  музика на Чайковски и хореографията на най-известните имена в света на балета. Красивата балетна приказка за малката Клара, която осъществява мечтата си и става балерина, ще бъде изпълнена три пъти и в рамките на XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012. След първото представление в началото на декември, предстоят спектаклите на 11 и 20 декември, 18.00 ч., Основна сцена.

„Лешникотрошачката” бе поставена от известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова за Варненската Коледа в края на миналата година и сега иде ред отново да се потопим в нейната вълшебна атмосфера. 

Оригиналното в постановката на известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова е, че тя добогатява основната концепция, обвързвайки Mайката, Бащата, Клара и Дроселмайер в една обща сюжетна линия. Майката на Клара, която по Петипа няма водеща роля, тук е балерина и основно действащо лице. В края на балета, в продължение на фантастичния сън на момичето, тя поставя диадема върху главата му и така малката Клара осъществява мечтата си да стане истинска балерина. Балетът завършва с хепи енд, в който Клара танцува с принц Лешник голямото заключително па де дьо. Развлекателните дивертисментни танци във второ действие, в интерпретацията на Желка Табакова, са развити в изящни и завършени миниатюри.

Всеки персонаж носи своите характеристики, като в испанския, арабския, руския, китайския танц и пасторала хореографката внася нова драматургична натовареност. Вместо класическия кадрил и па де грас, в танците на родителите са включени елементи от салса и танго. Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, предлагат допълнителни нюанси в хореографията. За своя прочит на „Лешникотрошачката” хореографката бе удостоена с престижната награда „Варна” 2012. 

Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

В „Лешникотрочачката” балетът на Варненската опера се представя от най-добрата си страна:Евгения Минкова, Галина Велчева, Живко Кайков, Илияна Божкова, Павел Иванов, Николай Димитров, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Веселина Иванова, Елиана Атанасова, Емил Николов, Лиляна Здравкова, Сандра Дотова, Татяна Атанасова, Илияна Славова, Нина Стефанова, Анна Андреева, Гергана Георгиева, Людмил Рафаилов.

 

Очаквайте още един балетен спектакъл „Пепеляшка” (12 декември), концерта ”Деси Тенекеджиева и приятели” (13 декември) и „С музиката на Щраус” – празничен симфоничен концерт с диригент Григор Паликаров (14 декември).

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 
Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала Орлин Анастасов  се завръща във Варна с кулминационна за Коледния фестивал гала 

 

Симфоничен оркестър и хор на Държавна опера Варна
Диригент ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА, диригент на хора СТЕФАН БОЯДЖИЕВ

Солисти: ОРЛИН АНАСТАСОВ – бас, ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ – баритон, МИХАИЛ ШЕШАБЕРИДЗЕ – тенор (Грузия), ДИМИТЪР СТАНЧЕВ – бас

Варна за втори път ще има възможността да се възхити на изкуството на световноизвестния български бас Орлин Анастасов в Коледната оперна гала "Орлин Анастасов и приятели" на 22 декември от 19 часа във ФКЦ – безспорна кулминация на XVI издание на Коледния музикален фестивал.

 

Незабравимо остава първото гостуване на Орлин Анастасов в нашия град през 2010 г., когато в първото издание на Опера в Летния театър той блестящо се представи в ролята на Гомес да Силва от операта "Ернани" на Джузепе Верди.

Това всъщност беше и първото му голямо завръщане в България след шеметната му световна кариера. 

 

Сега ще го аплодираме, заедно с брат му - великолепния баритон Венцеслав Анастасов, грузинския тенор Михаил Шешаберидзе, лауреат на конкурса на фонд Павароти в Италия и изтъкнатия бас Димитър Станчев.
Тази престижна мъжка компания и Оркестъра на Държавна опера Варна ще има честта да дирижира младата диригентка Вилиана Вълчева

Орлин Анастасов триумфално шества в най-големите оперни театри по света, сравняват го със Самуел Рейми и други големи оперни гласове, но винаги изтъкват и славянската "нотка" в гласа му, често говорят за него като за «наследника на Николай Гяуров».

Орлин и Венцеслав Анастасови в Ернани

Орлин Анастасов е международно признат оперен певец – бас № 1 в света. Изпълнява централни роли на всички световни оперни сцени, а в настоящия момент е първи солист в театър Скала ди Милано. Успехът му се дължи на невероятното съчетание от поразителен глас, магнетично сценично присъствие и ярка индивидуалност.

 

Роден през 1976 г. в Русе, в семейството на оперните певци, именитите солисти на Русенската опера Мария Венциславова и Анастас Анастасов, завършва НУИ „Проф. Веселин Стоянов”, в класа на Георги Делиганев, дебютира на оперната сцена на 20-годишна възраст в операта „Аида”.

Печели първа награда от конкурса за млади оперни певци „Христо Бръмбаров” в София (1998), първа награда от международния конкурс на Пласидо Доминго „Опералия” в Пуерто Рико (1999), след което веднага дебютира в Миланската скала в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар”.

Следват покани за всички големи оперни сцени: Ковънт Гардън – Лондон (дебютът му с Атила пожънва небивал успех), Гранд Опера - Париж, Миланската скала, Арена ди Верона, Метрополитън Опера – Ню Йорк, Римската опера, Кралския театър в Мадрид, Дойче опер – Берлин, още във Вашингтон, Барселона, Дюселдорф, Карлсруе, Тулуза, Амстердам, Триест, Палма де Майорка, Пуерто Рико, Лима - Перу, Палермо… Невъзможно е да се изброят всички опрени театри и градове, в които е гостувал певецът.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 

Спектакълът „Царицата на чардаша” от Имре Калман на 10 декември, 19.00 ч., Основна сцена се посвещава на Евгени Леков - един от обичаните варненски тенори със запазено място в историята на Варненската опера.

Само няколко дни след като навърши достолепните 80 години, юбилярът отново ще зарадва ценителите с вокалното си майсторство и непокътнатата свежест на гласа си в ролята на Вайлерсхайм.

Прочетете рецептата за творческо и житейско дълголетие на Евгени Леков:
http://www.operavarna.bg/news_bg_news.php?page=news_show&nid=1398 

 

 

 

Евгени Леков

 

Под диригентството на маестро Юли Дамянов, в спектакъла „Царицата на чардаша” на Евгени Леков ще партнират Антоанета Маринова (Цецилия), Пламен Долапчиев (Едвин), Филипа Руженова (Щаси), Александър Мутафчийски (Бони), Вяра Железова (Силва), Закар Гостанян (Ронсдорф), Людмил Петров (Фери Бачи), Йордан Коцев (Нотарис Киш) и актьорът от Драматичен театър „Стоян Бъчваров Пламен Георгиев (Мишка).  

Oчаквайте балетните спектакли „Лешникотрошачката” (11 декември, 18.00 ч., Основна сцена) и „Пепеляшка” (11 декември, 18.00 ч., Сцена Филиал), концерта „Деси Тенекеджиева и приятели” (13 декември, 19.00 ч., Основна сцена) и празничния симфоничен концерт „С музиката на Йохан Щраус” (14 декември, 19.00 ч., Основна сцена).

 

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015

Премиерата на новата опера на Жорж Бизе „Кармен” (3 март 1875) е истински провал. Публиката на „Опера комик” в Париж е възмутена, критиката намира сюжета за „неморален”, музиката – за „груба” и „шумна”. Свърхчувствителният и честолюбив Бизе не може да понесе случилото и само след три месеца умира, едва навършил 37 години.

Жестока съдба за автора на такъв шедьовър! Всъщност „Кармен“ открива нова страница в историята на жанра. На оперната сцена за пръв път се появяват обикновени хора, а не аристократи или богове, и се разиграват истински страсти – човешки, реални. Сбъдва се пророчеството на Чайковски, че само след двайсетина година „Кармен”, заедно с „Травиата” на Верди, ще стане „най-популярната опера в света.” И наистина - днес творбата на Бизе е сред от най-репертоарните и обичани от публиката образци в жанра.

Сюжетът вдъхновява и з. а. артист на Русия и главен балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров за създаването на уникалната опера-балет в 2 действия „Carmen Dance”. За високите си художествени качества постановката бе отличена с престижната Награда Варна 2014.

Освен във Варна, изящния спектакълбе посрещнат възторжено в Банско и Търговище, предстоят му гастроли и в други градове. 

 

На 7 декември за последен път през тази година на варненска сцена сержантът Дон Хосе и тореадорът Ескамилио ще си оспорват любовта на непокорната циганка. Във вихъра на „Carmen Dance” Кармен оново ще защити свободата и правото си на избор, дори това да й коства живота. В главните роли ще аплодираме най-добрите балетни артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хосе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела), Мартин Чикалов (Данкайро) и Ренета Михайлова (Бандитка).

 

 

 


 

XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

Най-поставяната Вердиева творба „Травиата”, която 160 години след създаването си, продължава да пълни залите, е сред основните репертоарни заглавия и на Варненския оперен театър от основаването му през 1947 г. до днес.

Естествено е „Травиата” да бъде част и от празничната атмосфера на XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012.

В спектакъла на 7 декември, в ролята на красивата куртизанка Виолета Валери ще се превъплъти младото сопрано Ева Перчемлиева-Тъканова.

Нейни партньори ще бъдат солистите на Варненската опера Ивайло Михайлов (Алфред), Свилен Николов (Жермон) и др.

 

На диригентския пулт ще застане маестро Борислав Иванов – един от най-добрите интерпретатори, не само в България, на тази забележителна опера. 

 

 

Ева Перчемлиева-Тъканова е родена през 1981 г. в София, свири на пиано от 5-годишна възраст, завършва СМУ „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас Ева Перчемлиева-Тъканова (1999) с три специалности – ударни инструменти, оперно пеене и теоретичен профил.

През 2010 г. завършва и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по оперно пеене на доц. Иванка Нинова.

Участва в майсторските класове на Гена Димитрова (Варна, 2004), Лилия Илиева (Пловдив, 2005), Ана Томова-Синтова (София, 2009) и Дарина Такова (София, 2010). През 2006 г. Ева Перчемлиева-Тъканова дебютира като Нанета в премиерата на „Фалстаф“ на сцената на Държавния театър за опера и балет „А. Б. Соловяненко“ в Донецк, Украйна, с диригент Вадин Мюнстер (Германия) и режисьор Александр Лебедев (Санкт Петербург, Русия). Същата роля играе и в 9 спектакъла в Швейцария и Германия. Играла е също Дона Ана от „Дон Жуан“ (София, 2008), Розина от „Севилския бръснар“ (Видин, 2010) и Адина от „Любовен елексир“ (Видин, 2011).

През 2012 г. дебютира в ролята на Виолета Валери от „Травиата“ във Венеция в спектакъл на Софийската филхармония с диригент Мартин Пантелеев. Ева Перчемлиева-Тъканова печели награди от поредица международни конкурси за млади оперни певци – „Млади музикални дарования“ – София, 1998; „Пълдин“ – Пловдив, 2002; „Нови гласове“ – Софийска опера, 2008; „Розата на Евтерпа“ – лауреат и награда на Баховото дружество за най-добро изпълнение на Бахова музика - Карлово, 2011.

Очаквайте “Царицата на чардаша” с неостаряващия тенор и любимец на поколения оперни почитатели Евгени Леков в ролята на Вайлерсхайм, по повод неговата 80-годишнина, диригент Юли Дамянов (10 декември) и празничния коледен концерт „Деси Тенекеджиева и приятели” със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, диригент Страцимир Павлов (13 декември).

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

 На 5 и 12 декември от 16 часа в Ротондата (фоайе, първи балкон) ще грейнат „Коледни искри”- един музикален фоерверк с красиви арии из оперети, мюзикъли и италиански канцонети, които несъмнено ще повишат коледното настроение. Поднасят ги артистите на Държавна опера Варна

Антоанета Маринова, Благовеста Статева, Боряна Равноустова, Борислав Донев, Вяра Железова, Марина Иванова, Димитър Илиев, Надежда Радкова, Илко Захариев, Красимира Митева, Филипа Руженова, Петър Петров, Христиана Христова, Стоян Финджиков и Юлка Жекова. Благодарение на доброто си музикално образование, а и на приятелството помежду си, те изграждат един стабилен хоров ансамбъл. Той стои в основата на оперния хор, чийто професионализъм винаги прави впечатление на публиката, независимо дали става дума за редови спектакъл или гастрол в страната и чужбина. След изявите в София през октомври, турнето в Палма де Майорка и Белгия през ноември, само преди няколко дни хорът на Варненската опера спечели сърцата на публиката и на Фестивала на оперното и балетно изкуство в Стара Загора.

 

Идеята за „Коледни искри”, както и за „Майски многоцвет” –изключително успешния концерт на групата от пролетта на тази година, е на неуморната Антоанета Маринова. Тя сглобява тъканта на концерта от 21 любими на участниците музикални номера, които ще акомпанират на пиано Жанета Бенун и Руслан Павлов.

 

Основния тон задава Княз Орлофски от оперетата „Прилепът” на Рихард Щраус, който ще покани зрителите на парти във виенския си дворец. Следват дует на Долорес и Пиар  от оперетата „Андалусия” от Франсис Лопес, ария на Джудита из едноименната оперета на Франц Лехар, дует на Хана и Данило из „Веселата вдовица” на Франц Лехар, ария на Анна-Елиза из оперетата „Паганини” на Франц Лехар и ария на Перикола от „Перикола” на Жак Офенбах.

 

След оперетата идва ред на мюзикълас прочутото„Willkommen” oт „Кабаре” на Уебър, песен на Илайза Дулитъл от „Моята прекрасна лейди” на Фредерик Лоу, „Някой ме обича” от Гершуин, ария на Мария Магдалена от „Исус Христос Суперзвезда” на Уебър, ария на Стария еврейн из „Цигулар на покрива” от Джери Бок и Шелдън Харник, ария на Мария из „Уестсайдска история” от Уебър, ария на Тенардие из „Клетниците” от Шьонберг, ария на Кристин из „Фантомът на операта” от Уебър и ария на Гризабелла из „Котките” на Уебър. Специално тази последна творба Антоанета Маринова ще изпълни на български език, за да стигне красивото послание до всекиго: „Погледни към луната, паметта ще те води, довери й се ти. Щом откриеш какво за теб е щастие, знай – нов живот ти избери!”

 

И тъй като един концерт не е истински без италиански канцонети, „Коледни искри” ще завърши с популярните заглавия „Не тъгувай за мен”, „Да се завърнеш в Соренто”, „Испанката”, „Мама” и бравурното „Фуникули - Фуникула”.

 

 

 

Виж ме! Как сама да остана, с тези спомени тъжни в тези слънчеви дни? Докосни ме, почувствай що е щастие ти! Виж зората как блести!”

 

Концерт на „Аcoustic Trio 3000” със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна на 6 декември

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

На 6 декември от 19.00 ч. на Основна сцена на Варненския театър „Аcoustic Trio 3000”, съставено от великолепните български китаристи Иван Лечев, Веселин Койчев и Цветан Недялков, ще представи своя първи, изключително успешен албум „Yo Ho”, заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на Красимир Къшев. Автори на пиесите са Цветан Недялков и Веселин Койчев, а симфоничните оркестрации са дело на Владимир Джамбазов, Тодор Герджиков и Красимир Къшев. 

През април тази година албумът „Yo Ho” бе номиниран в САЩ и получи престижната награда „Най-добър акустичен албум 2011” от Американската фондация Indie Acoustic в раздела „Инструментална музика”.  

„Аcoustic Trio 3000” показа новия музикален вкус. Най-после България има своя атакуваща китарна формация с тримата наши, несъмнено най-виртуозни, китаристи Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев. Да се пише за тяхната музика e не просто изкушение. Тя така завладява, че думите остават бледи, безсилни да изразят впечатлението на публиката. Те раздиплят класиката на рок, джаз, фламенко и етно. Правят го със завидно удоволствие. Харизмата им завладява, заразява и пристрастява и тях, и зрителя към китарата”, възторжено оценява музикалното явление Евелина Здравкова. 

 

„Yo Ho” е един чудесен, съвременен и удивително добре осъществен български музикален продукт.
Той е изготвен от трима от най-добрите родни властелини на китарата, които без напрежение и с елегантност се разхождат из необятните територии на музиката – от уърлд, фламенко и  джаз до български фолклор”, добавя Боян Стойчев и предлага своя пространен анализ на творбите, които триото ще представи, след концерта в Стара Загора, и пред варненската публика:

 

„Няма начин да се подмине албум, на чиято корица стоят имена като Иван Лечев (ФСБ), Цветан Недялков (Ку-Ку Бенд) и Веселин Койчев (Бели, Зелени, Червени). Дебютният диск „Yo Ho" на триото именити родни китаристи излиза под марката „Аcoustic Trio 3000” и е аудио привилегия за сетивата на слушателите, ценящи изпълнители като Ал Ди Меола, Джон Маклафлин и Пако Де Лусия, въобще емоционална музика от рода на фламенкото, в съчетание с неповторимия български фолклор и американски джаз.

Час и нещо време неусетно отлитат при всеки прочит на осемте композиции на триото. Всяка една от шестте собствени композиции на Веселин Койчев и двете му преработки на народната песен „Подзим съм, мале" и на неостаряващата мелодия на Зекуиня де Абреу „Тико Тико”, навлизат - въпреки фламенко основата - в териториите на стилове като уърлд, джаз, фюжън, боса нова, латин, клонят дори към класиката с едно намигащо око - „Beethoven". Доловимите ясни заигравки с традиционната родна фолклорна музика в „Banishora Forever" и в преаранжираната от Веселин Койчев народна песен „Подзим съм, мале" дават на по-чувствените натури приятно учестен бийт на сърдечния мускул плюс осигурено настръхване на кожата. 

Първата композиция „Accoustic Song" на Цветан Недялков, оркестрация  Тодор  Герджиков, звучи светло и красиво. Темата на пиесата има песенна мелодика, изложена в унисон и последователно повтаряща се от двете партниращи си китари и цигулката. Хармоничната структура на основния мотив съпоставя доминантова надстройка на акордите, звучаща едновременно с тоническата им база. Смелото боравене на автора с чувствителните тонове на ре мажорната тоналност не създава чувството за дисонанс, а напротив – за устойчив тонически нонакорд, украсен с развити красиви мелодични трели. В схемата на импровизациите авторът използва при разработката същата хармонична структура, като тази на основната тема. В края сякаш естествено се налага един често срещан похват в джазовата музика - внасяне на нов тематизъм чрез цитат от популярни джазови мелодии, последван от кратки сола в диалогичен стил (въпроси и отговори). Използваният цитат е част от популярната песен „On Brodway” на американския китарист и певец George Benson. В получилите се диалози мелодическото и ритмическо развитие на музикалните фрази се подсказва от първия импровизиращ и се доразвива от следващия солист. Така се създава непрекъснато нарастващ кръг от нови идеи и впечатляващо богат музикален обмен между партниращите си импровизатори. Всичко това прераства в главозамайваща музикална инвенция, която достига чрез изпълнителите до публиката и въздейства спонтанно и силно емоционално.

Един от фаворитите в концерта е „Banishora Forever" – музика Цветан Недялков, оркестрация Владимир Джамбазов. Това е една сериозна пиеса, с обилен фламенко привкус, силно напомняща Ди Меола – Маклафлин - Де Лусия, която започва с остро встъпваща гореща моторика на бравурни унисонни пасажи. На този фон контрастира бавната, но пламтяща от емоция мелодия на основната тема, в чийто финал естествен завършек би бил драматичен фламенко пасаж. Тук авторът ни изненадва с нетрадиционното си решение да замени фламенко мелодията със също толкова динамична българска фолклорна мелодия, базирана на ладовата основа на фригийския мажор от основната тема, но разработена в българска звучност и с характерни за народната ни музика украшения. И разбира се сърцето подскача от тези успешно вградени български фолклорни интонации, умело разположени в происпанския китарен модел. 

Пиесата „Beethoven" - музика Цветан Недялков, оркестрация Красимир  Къшев, прави емоционална препратка и лек реверанс към „Лунната Соната” на Бетовен, но това в никакъв случай не може да засенчи джаз стилистиката, преобладаваща в тази композиция. Интродукцията започва леко мрачно, с мъгливи трепети, а основната й тема много често се повтаря. Това е направено съзнателно от автора, за да внуши чувство на неизживяна тъга. Хармоничната схема на разработката взаимства прогресии от схемата на познатата джаз тема „Spain” на Чък Кърия, но настроението и темпото са съвсем различни. Активното участие на цигулката и допълващите тематичната постройка испански виртуозни унисонни пасажи я освежават и сполучливо разнообразяват палитрата на музикалната картина, като я доближават до границите на класическата музика. Това усещане се подсилва от плътния и красив звук на симфоничния щрайх, който се смесва с акустичния напев на китарите и придава одухотворени краски в цялата обаятелна музикална реалност.

Включването на втория инструмент на Иван Лечев (наред с китарата му) чудесно разнообразява звуковия тепих, както например това става и в богатата на настроения, теми и пластове „Gang" и е много точно дозирано в общата музикална концепция на триото. Участието на цигулката предизвиква определено леки реминисценции с прогресив рок отците Канзас още от първата композиция „Accoustic Song". 

„Подзим съм, мале" - преработката на родопската народна песен е направена от Веселин Койчев, на базата на песен, изпята му от Милена Караджова. Койчев прави преработката без да е слушал оригинала. В крайна сметка се получава музика, която няма много общо с автентичната песен от изпълнението на Радка Кушлева, но е изключително красива и звучи много български. Впоследствие авторът преработва пиесата през 2009 г. като добавя китарни джазови рифове, които триото изпълнява в унисон. Така пиесата е записана в албума „Yo Ho”, а оркестрацията за симфоничен оркестър е направена през 2011 г. от Красимир Къшев. Темата върви елегично и чувствено, плува в красиво разположената хармонична постройка и завършва с изненадващо хармонично разрешение. Много жива и изразителна, тя е построена в характерната за родопите минорна пентатоника. Рифовите мотиви и солата са направени в еолийска и блус скала, съдържащи в структурата си минорната пентатоника. Използването на акорди в паралелни тоналности позволява поддържането на диатонична структура при импровизацията и модална ладова и акордова замяна (модален интерчейндж), което обогатява тоналните наклонения като разширява кръгозора на модалното мислене и открива нови хоризонти на импровизационната фантазия.

Композицията „Bossa Nova" - музика Цветан Недялков оркестрация Тодор Герджиков, е чувствена, въздействаща и лирична. Ритъмът Bossa Nova е съвместен с този на фламенкото. Темата отново е допълнена и обогатена с китарни рифове, както в повечето пиеси на китарното трио, превръщащо този похват в запазена марка за музиката на тези прекрасни изпълнители. След осноовните сола на трите китари следват диалози между тях, които прерастват в един групов, общ китарен хорус. Тук е моментът да бъдат демонстрирани техническите умения и музикалната инвенция на изпълнителите. В общия хорус се преплитат интересни полифонични линии, получени от съвместното музициране, последвани от голямо динамично и емоционално изграждане. Фламенко мелодиката и използването на елементи и техники от испанската музика е в хармония с познатите реминисценции от световната джаз музика.

„Gang" - музика Цветан Недялков, оркестрация Красимир Къшев, е някаква симбиоза от средиземноморска наивност, дълбоко прикрита родна фолклорна тематика и фламенко фантазии, сред които далечните индо мотиви спокойно си пробиват път. Ритмите залитат към неизменната страст на латиното и фламенкото, потопяват се в меланхолията на индийската философия, смесват радост и тъга чрез темброви нюанси в латино пулсациии, добавят щипка афро екзотика и арабски привкус. Само големи, много големи музиканти могат да удържат целия този карнавал от настроения и етно цветове в тоналността на джаза и уърлд фюжъна и да вплетат по безапелационен начин себе си вътре в океана от звуци и настроения. Отново трябва да се отбележи, че включването на цигулката пълни картината с плътни пластове и одушевява музикалната материя. 

Композицията „Bugs" - музика Веселин Койчев оркестрация Тодор  Герджиков, е написана специално за албума „Йо-хо”. Това е ефектна пиеса със състезателен характер, заради надпреварващите се три китари, от които никоя не може да се окаже в позиция на надмощие. Темата е инспирирана, стилово и интонационно от пиесата на Mike Stern „Odds and Events”, като ефекта на преплитане на трите линии, от които две са диалогично независими самостоятелни мелодични движения, съпоставени с трето самостоятелно звучащо движение в баса. При тяхното едновременно експониране се получава чувството за едно неспирно непрестанно движение на материални обекти (буболечки), което продължава и в разработката на пиесата, и в импровизациите, където трите китари импровизират едновременно. Импровизациите са издържани в стила на стандартния мейнстрийм джаз в суингов ритъм и в стандартна блус хармония. Това е единствената авторска пиеса на триото, която не обръща поглед към жанра фламенко, а по-скоро към джаза, блуса и рок джаза и с това освежава и разнообразява общия саунд на триото в неговите изпълнения по време на концерта.

”Тико Тико” – музика Зекуиня де Абреу, преработка Веселин Койчев, оркестрация Владимир Джамбазов, е една неостаряваща и много ефектна творба, изпълнявана по един витртуозен начин от тримата музиканти.  Пиесата носи свеж аромат от миналото и приповдига доброто настроение на аудиторията. Тя има танцов характер и пленителен латино ритъм. Освен основните три части, Веселин Койчев добавя още две нови части: четвъртатачаст е разработка на Надя Косинская от Китарен квартет „Фортисимо”, а последната пета част е композирана от Веселин Койчев и носи отново елементите на виртуозност с бравурни мелодични пасажи, затвърждавайки наложилата се вече тенденция за изпълнение на унисонни рифове и музикални вметки в музиката на триото. Това внася емоция, възбуда и напрежение в края на концерта, които се подсилват от наелектризиращото усилване на темпото във финала на пиесата, водещо до екзалтация.” 

Oчаквайте „Травиата” с Ева Перчемлиева-Таканова (Виолета Валери) – 7 декември и „Царицата на чардаша” с Вяра Железова – 10 декември.

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

ХVІ Коледен музикален фестивал – 3 декември 2015

Дора ДелийскаВ рамките на ХVІ Коледен музикален фестивал – Варна 2015, на 3 декември от 19 часа на Основна сцена, Симфоничният оркестър на Държавна опера Варна, под диригентството на своя главен диригент Светослав Борисов, ще изнесе празничен симфоничен концерт. В програмата са включени две произведения от Морис Равел – „Гробът на Купрен” и Концерт за пиано и оркестър в сол мажор със солист Дора Делийска и две произведения от Джордж Гершуин - Кубинска увертюра и Рапсодияв синьо, отново със солист Дора Делийска.

 

Творческата дейност на Светослав Борисов и Дора Делийска е пряко свързана с музикалния живот на Австрия. И двамата са завършили висшето си образование в тази страна, работили са и продължават да работят във Виена и други градове на Австрия, успоредно не прекъсват и връзките си с България и българския музикален живот.

 

Светослав Борисов дирижира концерт с творби на Равел и Гершуин, солист Дора ДелийскаСветослав Борисов принадлежи към генерацията талантливи и динамични диригенти на новото време. След първите си уроци по пиано на 5-годишна възраст, завършва Музикалното училище във Варна със специалност тромпет. Следва една година в Националната музикалната академия в София, а през 1999 г. е приет в Университета за музика и театрално изкуство в Грац – Австрия. Паралелно с инструменталното обучение, музикалните му интереси го насочват към диригентското поприще и през 2010 г. защитава с отличие магистърска степен по оркестрово дирижиране в класа на професор Мартин Зигхарт. След това се квалифицира в майсторски класове при именити диригенти като Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, Сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и др.

Открива любовта си към оперното изкуство и още като студент е поканен за асистент-диригент в оперния театър на Клагенфурт - Австрия. Непосредствено след дипломирането си гостува и на Държавна опера Варна, където от 2012 г. е назначен за диригент. По повод гастрола на Варненския оперен театър на сцената на Софийска опера и балет с операта “Ернани” (2012), проф.Боянка Арнаудова пише във вестник „Култура“:

"Откритието на вечерта беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер - в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър".

 

Голямо предизвикателство и успех е участието му в спектакли на столична сцена и в международния фестивал „Филипи” в Гърция с ансамбъла на Софийската опера и балет през лятото на 2013 г. Репертоарът му включва заглавия, между които „Дон Карлос”, „Травиата”, „Eрнани”, „Севилският бръснар”, „Летящият холандец”, „Сватбата на Фигаро”, „Любовен еликсир”, „Кармен”, „Отело” и др., както и множество симфонични творби от класически и съвременни композитори.

Важни моменти от възходящото му развитие са позициите главен художествен ръководител на Симфоничния духов оркестър в Грац и главен диригент на оркестъра към Техническия университет във Виена, които получава след успешни конкурси още като студент, а по-късно става и постоянен диригент на оркестъра към двореца Шьонбрун (2009-2013).

През 2007 г. Светослав Борисов основава в Грац своя Камерен оркестър „Сon Fuoco”, с  който осъществява многобройни проекти в Австрия и турнета в други страни с концерти и оперни постановки.

През 2013 г. Светослав Борисов спечелва конкурсите за главен диригент на ТМПЦ – Държавна опера Варна и за диригент на Бохумския симфоничен оркестър в Германия. Той съвместява двете длъжности, като продължава да работи с Камерния оркестър „Сon Fuoco” и да реализира други проекти, запълвайки творческия си календар за години напред.

Екипът на операта-балет „Carmen Dance” по Бизе, с диригент-постановчик Светослав Борисов, бе удостоен с Награда ВАРНА 2014.

През 2015 г. Светослав Борисов постави на варненска сцена операта „Дон Паскуале” от Доницети, която спечели овациите на публиката във Варна, София и Стара Загора. През октомври т.г. Светослав Борисов изнесе във Виена със своя Камерен оркестър „Con Fuoco” Интеграл от симфониите на Моцарт, както и поредица от симфонични концерти, вкл. в прочутата Златна зала на Musikverein.

През ноември бе поканен да дирижира с Филхармоничния оркестър на Грац австрийската премиера на Концерт за тромпет и оркестър от Кшищоф Пендерецки, която се превърна в едно от музикалните събития на сезона.

Пианистката Дора Делийска е родена в Плевен. На 5 години взима първите си уроци по пиано.

Завършва Средното музикално училище „Панайот  Пипков“ в родния си град, в класа по пиано на Елеонора Карамишева. През 2000 г. е приета във Виенската академия (Universitaеt fuerMusik und darstellende Kunst). Там посещава уроци при проф. Юрг фон Венчгер, проф. Щефан Владар и проф. Ноел Флорес. Работи и с проф. Марина Капацинска в Музикалната академия „Панчо Владигеров“ – София.

Като солист на оркестри и камерен музикант Дора Делийска концертира в почти всички страни в Европа, както и по целия свят. Има редовни изяви в прочутата виенска зала Мusikverein и във виенската Коnzerthaus. Носителка е на множество награди от международни конкурси.

Дора Делийска привлича вниманието на международната публика и критиците не само с концертните си изяви на пиано, но и с аудио и видео дисковете си. Благодарение на нейните записи на творбите на Ференц Лист, тя се счита за един от най-изявените и талантливи интерпретатори на Лист от съвременното поколение млади музиканти. Нейното CD с произведения на Шуберт, издадено през 2013 г. (Gramola), бе удостоено с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическата музика “Пицикато”. През октомври 2015 г. Дора Делийска издаде поредния си шести компактдиск, съвместен проект с певицата Надя Кръстева и актрисата Деси Урумова с песни от П. И. Чайковски. От 15 години Дора Делийска живее във Виена.

 

 

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 
Красивата Вердиева творба „Ернани”, месец след успешното й представяне на сцената на Софийска опера и балет, отново ще прозвучи във Варна, отново под диригентството на Светослав Борисов.

В оценката си за столичния спектакъл, проф. Боянка Арнаудова нарича Светослав Борисов „откритието на вечерта”, изтъквайки точността и елегантността, с които той поддържа нерва на спектакъла, както и неговия „динамичен и красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска”.

Ивайло Михайлов, който отново ще се преобрази в ролята на Ернани, проф. Арнаудова определя като „тенор, който въздейства и с глас, и с осанка”. По-нататък тя пише за „красивия бас” и „внушителното сценично присъствие” на Евгений Станимиров в ролята на Гомес да Силва, както и за „комплексното изграждане на образа на Дон Карлос” от Венцеслав Анастасов. „Благовеста Статева - Джована, Христо Ганевски - Дон Рикардо и Росен Рангелов - Яго, също допринесоха за успеха на представлението. Както и отличният хор, подготвен от Малина Хубчева, която очевидно работи много сериозно в посока - ансамбъл, звуков баланс, техника, фразировка, щрихи и т.н.

Светослав Борисов - Диригент - Държавна Опера  - Варна Отдавна не бях чувала толкова подготвен и пеещ с настроение и музикалност оперен хор”, обобщава наблюденията си върху „Ернани” проф. Арнаудова.

В спектакъла на 4 декември ще чуем водещото сопрано на Варненската опера Линка Стоянова, която в ролята на разкъсваната между дворцовите интриги и любовта си  Елвира, за сетен път показва, че в оперното изкуство за нея няма прегради, а само възможности за успех.

Режисурата и сценографията на „Ернани” са дело на Кузман Попов – главен режисьор на Варненската опера, отдал цели 40 творчески години за нейното издигане и авторитет. Неговият забележителен творчески юбилей, който съвпада и със 70-годишнината му, ще бъде отбелязан с най-новата му постановка - премиерата на операта „Луд гидия” от Парашкев Хаджиев в края на XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012.

Очаквайте Празничния концерт с джаз, фламенко и етно музика на Акустично трио 3000 (вируозните китаристи Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев) и Симфоничния оркестър при Държавна опера Варна, с  диригент Красимир Къшев (6 декември) и „Травиата” с младото сопрано Ева Перчемлиева-Тъканова (Виолета Валери), Ивайло Михайлов (Алфред) и Свилен Николов (Жорж Жермон), диригент Борислав Иванов (7 декември).

 

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

XVI Коледен музикален фестивал с най-новите постановки, специални концерти и Оперна гала „Орлин Анастасов и приятели”

 

Промоционални продажби за всички спектакли само за уикенда 28, 29 ноември

 

В Коледната пресконференция на Театрално-музикален продуцентски център Варна на 26 ноевмри оперните акценти изведе Даниела Димова – директор на културната институция. Тя подчерта, че празничният афиш на XVI Коледен музикален фестивал включва най-добрите заглавия в репертоара на Държавна опера Варна, сред които премиерните постановки от тази година на балета „Жизел” (1 декември) на з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър Сергей Бобров, операта „Травиата” (9 декември) на главния режисьор Кузман Попов и артистичния директор, маестро Борислав Иванов, с великолепната Ирина Жекова в главната роля.

Приоритетно място в програмата заема задължителната за коледните празници и радваща се на изключителен успех балетна приказка „Лешникотрошачката” (15, 16, 23 декември) на Сергей Бобров, както и уникалната опера-балет „Carmen Dance” (7 декември) – дело на главния диригент Светослав Борисов и Сергей Бобров.

Светослав Борисов ще дирижира Симфоничния концерт с творби на Равел и Гершуин на 3 декември, в който за пръв път във Варна ще посрещнем изключителната пианистка Дора Делийска, която живее и твори в Австрия, и жъне аплодисменти на най-добрите световни сцени.

Коледният фестивал няма да мине без традиционния концерт с онези жизнерадостни валсове и полки от Щраус, които повишават градуса на настроението и радват зрителите във Виена и по цял свят в навечерието на всяка нова година. Това е Коледният концерт „С музиката на Щраус” (18, 19 декември), който тази година ще дирижира маестро Светослав Борисов, току-що завърнал се от последните си, отбелязани ласкаво от критиката,  концерти в Австрия. Заради огромния интерес, концертът ще има още едно, трето издание – коледно матине на 19 декември от 11 часа.

 

Заредени с емоцията на празника са концертите „Коледни музикални искри” (5, 12 декември) и „Коледен музикален венец” (20 декември) с диригент Вилиана Вълчева, а романтичният спектакъл „Танго с Пиацола” (12 декември), оригинално синтезирал различни изкуства - музика, опера, драма, живопис – непременно ще докосне най-тънките душевни струни.

Безспорното събитие на XVI Koледен музикален фестивал във Варна ще бъде Оперната гала (22 декември, ФКЦ, зала 1) „Орлин Анастасов и приятели”, в която един от най-големите баси на планетата Орлин Анастасов ще пее в отбрана компания от солисти с международна кариера - брат му Венцеслав Анастасов, грузинеца Михаил Шешаберидзе и Димитър Станчев. Звездният концерт с мъже-солисти ще се подчини на диригентската палка на младата диригентка на Държавна опера Варна Вилиана Вълчева.

Маестро Борислав Иванов, който заведе Варненската опера в Испания и Белгия, разказа за изключителното посрещане, което публиката в Палма де Майорка и няколко града на Белгия е оказала на нашите спектакли „Травиата”, „Тоска”, „Кармен” и „Мадам Бътерфлай”.

Въпреки проблемите с терористичните атаки по това време в Белгия, залите са били препълнени, което е безспорен знак за отношението към българското оперно изкуство и специално към творческата продукция на Варненската опера, която не за пръв път гостува в тази страна.

Доказват го и поканите за нови гастроли през следващата година – отново в прочутата зала „Аудиториум” в Палма де Майорка и отново в Белгия, този път за по-дълъг период от време и с повече заглавия. Маестро Иванов не пропусна да благодари за доброто представяне на оркестъра, солистите Ирина Жекова, Свилен Николов, Даниела Дякова, Елена Чавдарова-Иса, госта Ивайло Михайлов и хористите.

Той изрази съжаление, че в чужбина оценяват по-високо постиженията на българското оперно изкуство, отколкото в България. „От позицията на своята дългогодишна кариера имам право да заявя, че в България се прави опера на световно ниво и ние трябва да съхраним това национално богатство”, завърши доайенът на българските диригенти.

 

В продължение на темата, Даниела Димова сподели впечатления от работните си срещи по време на турнето. Тя разказа за тъжните последици от закриването на театри в Холандия и призова медиите, когато отразяват театрални събития, да не забравят, че за наша обща радост в България все още има много действащи театри, които не спират да творят. „Изкуството създава и култивира духовни и естетически ценности и една държава като България, в която се раждат толкова прекрасни творци, не може да не цени, подкрепя и стимулира изкуството”, обобщи г-жа Димова.

Рекламният мениджър Милена Иванова обяви коледни промоции – само тази събота и неделя, 28 и 29 ноември, всички спектакли от XVI Коледен музикален фестивал на Основна сцена се продават на цена 10 лв - партер и балкон. 15 лв е промоционалната цена за партерните места във ФКЦ за Оперната гала „Орлин Анастасов и приятели” на 22 декември. И тази промоция е валидна само през уикенда – 28, 29 ноември.

 


 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

 

На 3 декември от 18.00 ч. на коледната сцена ще се се случи чудото, което очакваме от всяка красива приказка, особено ако тя се казва „Лешникотрошачката”. Без нея Коледата не е истинска. „Лешникотрошачката”  бе поставена от известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова за Варненската Коледа в края на миналата година и сега иде ред отново да се потопим в нейната вълшебна атмосфера.

Оригиналното в постановката е, че без да променя концепцията на Петипа и Чайковски, Желка Табакова извежда Mайката, Бащата, Клара и Дроселмайер в една обща сюжетна линия.
Майката на Клара, която по Петипа няма водеща роля, тук е балерина и основно действащо лице. В края на балета, логично, продължавайки фантастичния сън на момичето, мечтаещо да стане балерина, тя поставя диадема върху главата му и така малката Клара осъществява мечтата си и се превръща в истинска балерина. Балетът завършва с хепи енд, в който Клара танцува с принц Лешник голямото заключително па де дьо. Развлекателните дивертисментни танци във второ действие, в интерпретацията на Желка Табакова, са развити в изящни и завършени миниатюри. Всеки персонаж носи своите характеристики, като в испанския, арабския, руския, китайския танц и пасторала хореографката внася нова драматургична натовареност.

Вместо класическия кадрил и па де грас, в танците на родителите са включени елементи от салса и танго. Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, предлагат допълнителни нюанси в хореографията. За своя прочит на „Лешникотрошачката” хореографката бе удостоена с престижната награда „Варна” 2012.

Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

 

В „Лешникотрочачката” балетът на Варненската опера се представя от най-добрата си страна: Евгения Минкова, Галина Велчева, Живко Кайков, Илияна Божкова, Павел Иванов, Николай Димитров, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Веселина Иванова, Елиана Атанасова, Емил Николов, Лиляна Здравкова, Сандра Дотова, Татяна Атанасова, Илияна Славова, Нина Стефанова, Анна Андреева, Гергана Георгиева, Людмил Рафаилов.

До Коледа „Лешникотрошачката” ще танцува още 2 пъти – на 11 и 20 декември.

Очаквайте също „Ернани” с диригент Светослав Борисов, Ивайло Михайлов (Ернани), Евгений Станимиров (Гомес да Силва), Венцеслав Анастасов (Дон Карлос) и Линка Стоянова (Елвира) - 4 декември, както и Празничния концерт с джаз, фламенко и етно музика на Акустично трио 3000 (вируозните китаристи Иван Лечев, Цветан Недялков и Веселин Койчев) и Симфоничния оркестър при Държавна опера Варна, с диригент Красимир Къшев - 6 декември.  

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

Прочутият балет на Адолф Адам „Жизел” поставя романтично начало на XVI Коледен музикален фестивал – Варна 2015. На 1 декември Държавна опера Варна, с диригент на оркестъра Вилиана Вълчева, кани своите почитатели да съпреживеят непреходната любов на Жизел и Алберт.

Хореографският прочит на Сергей Бобров, з.а. на Русия и главен балетмайстор на оперния театър във Варна, превърна премиерата на „Жизел” в голямото балетно събитие на лятото. Публиката оцени по достойнство качествено много по-високото ниво на балетната трупа, разширена с нови попълнения след международен кастинг.

Техническите и естетически критерии, заложени в класическата хореография на Сергей Бобров, се оказаха едно дългоочаквано предизвикателство за балетните артисти. С любов, амбиция и последователност, под ръководството на асистент-хореографите Олеся Алдонина, Демид Зиков и репетитора на Болошой театър Сергей Антонов, те постигнаха онази красота и онова изящество, с които балетното изкуство доставя истинска наслада за сетивата.

Това очаква зрителите и на 1 декември, когато на сцената ще аплодираме Илияна Славова в ролята на Жизел, Павел Кирчев в ролята на Албрехт, Мартин Чикалов в ролята на лесничея Ханс, Юрика Аоки в ролята на Мирта и целия добре сработен ансамбъл на Варненския балетен състав.

Ето и сюжетът:

Първо действие

Жизел е влюбена в неотдавна появилия се в селото Алберт. Лесничеят Ханс, влюбен също в Жизел, подозира Алберт в неискреност и предупреждава девойката, но тя му вярва. Алберт всъщност има благородническо потекло. Това става ясно с пристигането на знатни ловци, в чиято свита са херцогът и дъщеря му Батилда, бъдещата годеница на граф Алберт. Жизел не може да понесе измамата, полудява и умира.

 

Второ действие

Неутешимият в скръбта си Ханс идва на гроба на Жизел през нощта. От лунните лъчи изплува сянката на Мирта, която зове на танц вилисите – девойки, починали преди сватбата си. Те увличат в своя танц Ханс, който не може да се откъсне от хоровода и загива. И Алберт дълбоко тъгува за Жизел и също идва на гроба й. Участта на Ханс очаква и него, но Жизел го спасява. Обичта й му вдъхва сила и той танцува с вилисите до зазоряване. Сенките на вилисите, Мирта и Жизел се стопяват. Алберт остава да живее с болката по загубената обич, по-силна от смъртта.

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 

На 30 ноември от 19.00 ч. на обновената Основна сцена Държавна опера Варна ще представи една от последните си постановки, популярната и обичана от публиката оперета «Веселата вдовица» от Франц Лехар.

Премиерата се състоя на 13 февруари т.г., като част от пректа Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019. В постановъчния екип влизат познати имена от европейската музикална сцена : диригент Ерки Пек (Естония); режисьор Марк Кроне (Холандия); сценограф Карел Спанхак (Холандия); костюмограф Маррит ван дер Бургт (Холандия); хореограф Андре де Джонг (Холандия).

“Веселата вдовица”, с изцяло български солистичен състав беше представена за първи път в рамките на третото издание „Опера в Летния театър”, а през септември – на сцената на Фестивалния и конгресен център. Най-сетне тази прекрасна оперета ще бъде изпълнена на подходящата за нея сцена, която след основната реконструкция разполага с изцяло подобрени технически параметри, съобразно европейските стандарти за съвременен оперен театър.

На диригентския пулт ще застане младият диригент на Държавна опера  Варна Светослав Борисов, за когото проф. Боянка Арнаудова, по повод неотдавнашния варненски гастрол в София казва: „Откритието на вечерта („Ернани”, 8 ноември – Бел.а.) беше диригентът Светослав Борисов - млад, динамичен, с красив жест, знаещ какво иска от оркестъра и как да го поиска. Веднага си пролича немският маниер – в точност, елегантност, в поддържане на нерва на спектакъла, в музикантското отношение, с което свързва сцена и оркестър.”

Ролята на Хана Главари (Веселата вдовица) ще изпълни варненката Ангелина Манчева, която е завършила НУИ «Добри Христов» и НМА «Панчо Владигеров», а сега е солистка на Държавния музикален и балетен център в София. В ролята на Граф Данило Данилович ще се превъплъти тенорът Валерий Георгиев, който гради възходяща кариера като солист на Варненската опера, изявява се с успех и на оперните сцени в Ръмъния, Италия, Германия. На Ангелина Манчева и Валерий Георгиев ще партнират актьорът от ДТ „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев и певците Михаил Михайлов, Людмил Петров, Филипа Руженова и др.

Ангелина Манчева е родена във Варна, завършва СМУ ”Добри Христов” в родния си град със специалност цигулка и НМА ”Панчо Владигеров” със специалностите цигулка (2000) и оперно пеене в класа на доц. Ирена Бръмбарова (2004). В учебния оперен театър работи с проф. Светозар Донев, проф. Румен Нейков и проф. Павел Герджиков. Специализира при маестро Анатоли Гусев в Милано (2005), където концертира активно.

Работи като стажант-артист в НМТ ”Ст. Македонски” (2008-2009), от 2008 г. взема участие в редица концерти на Видинската и Врачанската филхармония с диригент Валери Вачев, на Оркестър “Симфониета София” с диригент Свилен Симеонов, на Плевенска филхармония с диригент Иван Илиев, на Камерен ансамбъл от Софийска филхармония и Оркестъра на НМТ “Ст.Македонски” с диригентите Юли Дамянов, Игор Богданов и Огнян Митонов, като изпълнява арии от опери, оперети и мюзикъли. Гостува като солист в концерти в Китай (2010-2011), в детски постановки на оперите „Севилският бръснар” и „Вълшебната флейта” на Софийска опера с диригент Борис Спасов (2011). Репертоарът й включва опери от В. А. Моцарт, Дж. Верди, Дж. Пучини, оперети от И. Калман, Фр. Лехар и Й. Щраус, ”Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу.

Очаквайте балета „Лешникотрошачката”, хореография Желка Табакова (3 декември) и „Ернани” (4 декември), диригент Светослав Борисов.

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019XIII Коледен музикален фестивал – Варна 2012

С музиката на Йохан Щраус

 


14 декември 2012, 19:00 ч., Основна сцена

Симфоничен оркестър на Държавна опера Варна

Диригент Григор Паликаров 

 

ЙОХАН ЩРАУС

1825-1899

Увертюра към оперетата “Цигански барон”


Полка “Шампанско”


Валс «Животът на артиста»


Персийски марш


Валс «Пролетни гласове»


“Перпетуум мобиле” – музикална шега


«Кайзервалс»


«Влакът на удоволствието» – бърза полка


«На лов» – бърза полка


Валс “На хубавия син Дунав”

Големият австрийски композитор, цигулар и диригент Йохан Щраус оставя на света прекрасна, мелодична и жизнерадостна музика. Най-хубавите произведения на Щраус са характерни с неичерпаемото мелодическо богатство, с искреността и естествеността на музикалния език. Щраус създава 15 оперети, 1 комична опера, 1 балет, множество валсове, полки, кадрили, маршове и др. Съвременниците му наричат валсовете, създадени от него «патриотични песни без думи».
В музикални образи той отразява най-задушевните и привлекателни черти от характера на австрийския народ и красотата на родния пейзаж.

Благодарение на традиционните новогодишни концерти, които Виенската филхармония прави всяка година на 1 януари, музиката на Йохан Щраус е изключително популярна и обичана от публиката в цял свят.
Чрез новите технологии днес виенските новогодишни концерти се гледат от около един милиард зрители от всички краища на света.
В първите концерти (началото на тази традиция е поставена на 31 декември 1939 г., а след това се изнасят всяка година на 1 януари) се е изпълнявала само музика от Йохан Щраус. Постепенно започват да се включват и други композитори, но с валса “На хубавия син Дунав” обикновено завършва всеки Новогодишен виенски концерт.

 

ПАРТНЬОРИ

XIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2012 се осъществява със съдействието на Община Варна и медийното партньорство на БНР-Радио Варна, БНТ 2-Варна, ТВ „Черно море”, в. “Черно море”, в. „Народно дело”, www.petel.bg; www.moreto.net, www.dnesplus.bg

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.

ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)

Спектакли на Детско-юношеската опера - 4 лв. Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666 
и на e-mail: tickets@operavarna.bg.

Работно време на оперната каса: oт понеделник до петък 11.00-14.00 ч. и 15.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

ЗЛАТНА ЛИРА за 30-те възходящи творчески години на Вяра Железова

Вяра Железова - Кармен

С култовата постановка „Carmen Dance” на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров, ще завърши на 22 и 23 декември творческата 2014 г. на Държавна опера Варна. Нещо повече, с последния спектакъл на 23 декември ще отбележим успешната 30-годишна сценична дейност на мецосопраното Вяра Железова. Ще я аплодираме в любимата й роля на Кармен, с която тя е спечелила много приятели на българското оперно изкуство у нас и по света.

В оригиналната опера-балет, освен балетни артисти, под палката на младата диригентка Вилиана Вълчева, участват също оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна, под режисурата на Кузман Попов. В горещия любовен триъгълник, гениално пресъздаден в музиката на Жорж Бизе, на Вяра Железова ще партнират солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев (Дон Хозе), Пламен Димитров (Ескамилио) и Линка Стоянова (Микаела).

Същите главни персонажи ще пресъздадат балетните артисти на Държавна опера Варна Евгения Минкова (Кармен), Павел Кирчев (Дон Хозе), Румен Стефанов (Ескамилио), Илияна Славова (Микаела).

В двете действия на „Carmen Dance” образът на Кармен се развива многопланово, със средствата едновременно на оперното и на балетното изкуство. Оперните солисти се превъплъщават в своите герои на необичайна територия, неочаквано появявайки се ту в една, ту в друга от четирите ложи на партера и първи балкон. В същото време на сцената танцуват балетните артисти и този художествен паралел, подсилен от ефектните костюми, оказва изключително въздействие върху публиката.

Точно както го е предвидил Сергей Бобров: „За да има успех дадена постановка, трябва да се избере най-напред подходящо популярно заглавие, което след това вълнуващо да разкаже своята история със средставата на музиката и танца. „Кармен” от Бизе е точно такава творба с драматични взаимоотношения, които аз съм подплатил с класическа хореография, пречупена през призмата на съвременния поглед.” 

Що се отнася до пеещата Кармен, изглежда невероятно, че Вяра Железова - тази нежна, крехка и красива жена, има вече 30 творчески години за гърба си! Рецептата вероятно се крие в безрезервната й любов към оперното изкуство, всеотдайността и чувството за отговорност към дарбата, която й е отредена.

Завършила Музикалното училище във Варна и НМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Елка Киселова, проф. Илка Попова и проф. Павел Герджиков, Вяра Железова участва още като студентка в Учебния оперен театър.

Във втори курс изпълнява Фьокла от „Женитба” на Мусоргски и това е първата й роля. Следват Графинята от "Дъщерята на полка" от Доницети, Розина и Берта от "Севилският бръснар" на Росини и Баба Дуда от операта "Запустялата воденица" на маестро Георги Атанасов. В периода 1984-1986 г. завършва майсторски клас по камерна музика към академията.

Като студентка, в продължение на четири години пее в първото академично трио в България – трио "София", което с репертоар от над 110 песни изпълнява стотици концерти на година в страната, заедно с едни от най-известните артисти и певци от всички жанрове в България, пътува на турнета в Русия, Полша, Унгария, Кипър, Афганистан. От 1984 до 1994 г.

TOP