Григор ПаликаровОПЕРЕН ГАЛА КОНЦЕРТ

24 август, 21,00, VIII Опера в Летния театър – Варна 2017

Диригент Григор Паликаров

Режисьор Сребрина Соколова

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Варна с участието на специални гости

 

Оперният гала концерт на 24 август, 21.00, с диригент маестро Григор Паликаров и режисьор Сребрина Соколова, е очакван кулминационен завършек на тазгодишното, осмо издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

„Моето желание е да направя една витрина, един елегантен и запомнящ се преглед на работата ни през този сезон. Ето защо оркестърът, който иначе по време на представления е в оркестрината и публиката не го вижда, сега ще бъде разположен на сцената.

Мултимедийното решение се основава концептуално на подзаглавието на концерта „Щрихи от един сезон“.

Сребрина СоколоваВизия, въздействие, внушение са средствата, с които мултимедията ще пренесе зрителите в атмосферата на знакови събития в нашия творчески живот през годината. Цялата идея за концерта се съдържа в една дума ПРАЗНИК.В края на един успешен и силен сезон за Варненската опера, оркестърът, солистите и хорът с удоволствие ще поднесат на зрителите своя последен музикален подарък преди заслужената ваканция“, споделя концепцията си за концерта режисьорката Сребрина Соколова.

 

Солисти на концерта, заедно с утвърдените имена на Варненската опера, Арсений Арсов, Линка Стоянова, Свилен Николов, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Даниела Дякова, ще бъдат и специалните гости Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, Нина Андреева и Марена Балинова-Райхл.

 

 

ПРОГРАМА НА ОПЕРНАТА ГАЛА

I част

1. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ - Увертюра - 7'

2. В.А.Моцарт – „Вълшебната флейта“ – ария на Тамино – изп. Арсений Арсов - 4'

3. Дж.Росини  – „Севилският бръснар“ – ария на Розина –

изп. Валентина Куцарова - 6'

Марена Балинова4. Дж.Верди – „Макбет“ – ария на Макбет – изп.Свилен Николов - 4'

5. В.Белини – „Монтеки и Капулети“ – ария на Ромео – Se Romeo…. – изп. Даниела Дякова - 5'

6. Ш.Гуно – „Фауст“ – рондо на Мефистофел( с хор) – изп. Евгений Станимиров - 2'

7. Дж.Пучини – „Бохеми“ – ария на Мюзета –  Quandome`nvo… - изп. Ирина Жекова - 3'

8. Дж.Верди – „Бал с маски“ – ария на Ренато – Alzati… - изп. Николай Добрев - 6'

9. В.Белини – „Норма“ – Casta diva…. – ария на Норма( с хор) – изп. Марена Балинова-Райхл - 8'

10. В.Белини – „Норма“ - Хор "Guerra" - 2'

11. Дж.Пучини – „Тоска“ –ариянаКаварадоси – E lucevan le stelle... – изп. Милен Божков - 4'

12. В.Белини – „Норма“ – дует Норма и Адалджиза – Mira, o Norma…. – изп. Линка Стоянова и Валентина Куцарова - 7'

Милен БожковII част

 

  1.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – Увертюра - 8'
  2.  Дж. Верди – „Силата на съдбата“ – ария на Леонора – изп. Линка Стоянова - 6'
  3.  Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – ария на Пинкертон – Addio, fiorito asil… - изп. Милен Божков - 3'
  4. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – Хор (със затворена уста) - 3'
  5. Ш.Гуно – „Ромео и Жулиета“ – ария на Жулиета – изп. Ирина Жекова - 4'
  6. Дж.Пучини – „ Мадам Бътерфлай“ – дует на Чо-Чо-Сан и Пинкертон

(I действие) – Vogliate mi bene…. – изп.Нина Андреева и Милен Божков - 7'

7. Дж.Верди – „Сицилиански вечерни“ – Болеро на Елена (с хор)–

изп. Марена Балинова-Райхл - 5'

8. Дж.Верди – „Атила“ – дует Атила и Ецио – изп. Евгений Станимиров и Свилен Николов - 7'

9. У.Джордано – „Андре Шение“ – ария на Жерар – изп. Николай Добрев - 5'

Валентина Куцарова10.  Ф.Чилеа – „Адриана Лекуврьор“ – дует Адриана, Принцеса ди Буйон – изп. Линка Стоянова и Даниела Дякова - 8'

11.  Дж.Пучини – „Турандот“ – ария на Калаф (с женски хор)– изп. Валерий Георгиев - 4'

 

БИС – Дж.Верди – „Травиата“ – Наздравица – всички солисти, хор.

 

 Вижте видео трейлър  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

14 АПРИЛ 2016, 19.00

XVII Великденски музикален фестивал - Варна 2016

На 14 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, с „Турандот” от Джакомо Пучини Държавна опера Варна ще отбележи 75-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова.

Изборът на това заглавие не е случаен – Турандот е знакова роля в кариерата на оперната дива. Шанса да се възхити на Гена Димитрова в тази роля има през 1994 г. и варненската публика.
Това е нейното първа сценична изява като Турандот в България и изключителното й изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

Нейното изключително изпълнение все още се помни от почитателите на оперното изкуство в нашия град.

В предстоящия спектакъл, под диригентството на Григор Паликаров и режисурата на Кузман Попов, в ролята на китайската принцеса ще дебютира солистката на оперния театър Димитринка Райчева.

Образа на Калаф ще пресъздаде Валерий Георгиев, Деян Вачков ще бъде Тимур, Илина Михайлова – Лиу, Стоян Финджиков – Императорът.

Заедно с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, в представлението ще участва и екип на Детско-юношеската опера в града.

Преди спектакъла публиката ще види "Спомен за Гена" - фрагменти от запис в Златния фонд на БНР - Радио Варна с оперната прима.

 

ГЕНА ДИМИТРОВА - ТУРАНДОТ

НЕПОВТОРИМА! ЕДИНСТВЕНА! КРАЛИЦА НА МИЛАНСКАТА СКАЛА!
Неповторима! Единствена!

На 7 декември 1983 г. дебютът на Гена Димитрова като Турандот в постановката на Франко Дзефирели на сцената на Миланската скала е зашеметяващо събитие в световния оперен живот. В яркото обръжение на диригента Лорин Маазел и солистите Пласидо Доминго, Катя Ричарели, Никола Мартинучи изгрява звездата и на Гена Димитрова. Тя вече е забелязана от музикалния елит, но именно Турандот става причина българката да влезе триумфално в Клуба на звездите, сред най-добрите оперни певци на всички времена.

„Триумфът на „Турандот” е най-вече триумф на сопраното Гена Димитрова. Аплаузите в края на представлението бяха предназначени за нея, с ентусиазираните си възгласи „Неповторима!” и „Единствена!” публиката дълго не й позволи да напусне сцената”, пише критикът Марио Пази. „Може би никоя друга певица няма правото на тази награда – да се нарича Кралица на Скалата. Преди десетилетия това беше Мария Калас, днес е Гена Димитрова”, отбелязва музикалното издание „Дженте”.

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

СЪВЪРШЕНА НА СЦЕНАТА И НЕВЕРОЯТНО СКРОМНА В ЖИВОТА

Първата ми среща с Гена Димитрова беше през 1977 г., когато я поканих за ролите на Аида в едноименната опера на Верди и на Ярославна в „Княз Игор” от Бородин в гастрола на Варненската опера в Палма де Майорка. Уникален глас! Още тогава й предрекох, че ще стане световноизвестна певица, която ще жъне успехи на най-престижните сцени.

Така й стана. Чест й прави, че независимо дали пееше в Миланската скала, Метрополитън опера или Арена ди Верона, тя никога не прекъсна връзките си с България. Нейните изпълнения в Античния театър в Пловдив със Сантуца в „Селска чест” бяха незабравимо преживяване.

Спомням си как веднъж отидох в гримьорната й във Виенската опера, за да й пожелая на добър час преди „Тоска”. Тя се разплака, защото срещата със семеен приятел върнала болката по скорошната загуба на съпруга й.

Утеших я с най-хубавите човешки думи, които успях да намеря и притеснен я изпратих на сцената. Но тя беше неузнаваема.

Във фортисимите, когато гърмеше оркестърът и хорът, нейният глас доминираше над всички. Страхотно изпълнение! Чувствах се горд, че присъствам на това представление и че съм българин.

От Гена днешните оперни певици могат да се научат на всичко, което е важно за операта, най-вече на вокално майсторство и силен характер.

Тя беше надарена както с изключително красив и голям глас, така и с изключително трудолюбие. Нямаше случай, в който да не е изработила до най-малкия детайл партията си. Съвършена на сцената и невероятно скромна в живота, истинска примадона, в моето сърце тя завинаги ще остане голямата Гена – уникална певица, актриса и личност.

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА - ТУРАНДОТ

ГЕНА ДИМИТРОВА - МОЯТ ИДОЛ

Дебютът ми в „Турандот” е върхово предизвикателство за мен. Благодарна съм на ръководството на Варненската опера, че ми гласува това доверие и съм щастлива, че ще изпълня за пръв път Турандот с Григир Паликаров, един от най-добрите съвременни български диригенти.

За едно драматично сопрано партията на Турандот изисква рутина, голямо техническо майсторство, също така и физическа енергия. По този повод Гена Димитрова казва, че 30-те минути пеене в „Турандот” се равняват като натоварване на пет изпълнения на Абигайл в „Набуко”.

За мен няма по-добра Турандот от Гена Димитрова. Изчела съм и съм изслушала всичко, свързано с нея, безкрайно й се възхищавам.

Чувствам се задължена и отговорна, че ще дебютирам именно с тази роля в спектакъла на „Турандот”, посветен на 75-годишнината от рождението на Гена Димитрова – моя идол.

Виолета Тончева

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

 

ВЕЛИКДЕНСКА ПРОМОЦИЯ – 8 ЛВ

 

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВАНа 8 април, в рамките на XVII Великденски музикален фестивал, на сцената ще оживее драматичната съдба на  Вердиевия „Риголето” – придворния шут, който в стремежа да спаси дъщеря си от позор, я загубва завинаги. Спектакълът е режисьорски прочит е на Кузман Попов и диригентски дебют с това заглавие на Вилиана Вълчева.

По повод нейното участие в Опера в Летния театър 2014 музикалната критичка Юлияна Караатанасова отбелязва «безспорния професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест, разкриващ незабележими на пръв поглед пластове и линии в оркестъра”.

В „Риголето” е ангажиран великолепен солистичен състав от екипа на Държавна опера Варна - перфектният Венцеслав Анастасов е Риголето, Илина Михайлова – Джилда, Арсений Арсов – Херцогът на Мантуа, Деян Вачков – Спарафучиле.

 

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА

 

„Риголето” е за мен много специално заглавие - първата опера, която гледах в детските си години в Дома на транспортните работници. Тогава за пръв път чух Арсений Арсов в ролята на Херцога, той ще пее и сега на моя дебют като диригент на „Риголето”.

Благодаря на маестро Борислав Иванов за възможността да дирижирам „Риголето”, при това с най-добрия Риголето в света Венцеслав Анастасов.

 

 

 

ВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВВЕНЦЕСЛАВ АНАСТАСОВ - РИГОЛЕТО

 

Харесвам Риголето, защото заедно с „Макбет” и „Евгений Онегин” това е една от драматургически най-силните баритонови партии в световната оперна литература. Дебютирах с „Риголето” в Софийската опера през 2009 г. и тя се превърна за мен в Годината на „Риголето”.

Изпях ролята общо 20 пъти на различни сцени в различни държави – 2 спектакъла в София, 12 на фестивала „Сан Маргаретен” край Виена, 5 в Испания, последното представление беше във Варна. Оттогава „Риголето” заема основно място в моя репертоар.

В Сеул си партнирах с най-добрата Джилда в света – румънката Елена Мошук. Сега очаквам още един хубав спектакъл с великолепната Илина Михайлова като Джилда.

 

Великденска промоция за „Риголето” - 8 лв.

 

Работно време на касата: 10.00-13.00 и 14.00-19.00, тел.: 052/665 020, 052/650 666; 052/669 652 и e mail: tickets@operavarna.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

Котки"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

19 април 2016, 19.00

 

Kулминацията на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна ще бъде премиерата на 19 април във Варна, на 20 април в Горна Оряховица и на 21 април във Велико Търново на мюзикъла на майстора на този жанр Андрю Лойд Уебър по сценарий на Тим Райс "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха".

Първото представяне на творбата е било на 1 март 1968 г. в Лондон, откъдето тръгва и световната й слава. В България "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" е поставян в Музикалния театър през 2000 г. от Светозар Донев.

Режисьор на варненската версия 2016 г. отново е Светозар Донев, българският господар на мюзикъла, както е известен сред музикалните среди. Диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов. Плакат и фотография Росен Донев.

 

 

Действащи лица и изпълнители: Йосиф - Богомил Спиров, Борис Луков; Разказвач - Ина Петрова, Вяра Железова; Яков - Пламен Георгиев, Закар Гостанян; Потифар – Георги Ханджиев, Анатоли Романов; Фараон - Свилен Николов, Пламен Долапчиев

 

 

 

Варненската версия 2016 през погледа на режисьора, хореографа и Йосиф

 

 

 

Съвременен прочит

В сравнение с предишната ми постановка на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” в София, която имаше библейско звучене, сега във Варна търся по-съвременен прочит.

Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.

В превода на библейската притча на съвременен език разчитам на чувствеността и интерпретацията на артистите, също на танца, на костюма и на всички останали елементи в спектакъла.

 

Всичко, което се случва на сцената, ще бъде насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен  костюм, ще разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите.

 

Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив.

 

Проф. Светозар Донев – режисьор

 

 

 

 

Паралел между библейското и съвременното

 

Чисто движенчески спектакълът минава през различни епохи, няма статика. Усеща се и специфичната еклектичност, заложена от самия автор, ценна именно с това, че показва връзката между библейската притча и съвременността.

 

Всъщност историята на Йосиф кореспондира с всички епохи. Затова, също като днешните хора, артистите танцуват рок, танго, кънтри, street dance, но има и стилизирани елементи, съотнасящи се към древен Египет и библейската епоха.

 

Въобще танцът и пластичните отношения между героите са особено важни за общото излъчване, за цялостната визия.

Сам по себе си балетът е герой, който в един момент е облечен в съвременни дрехи, а в следващата сцена носи библейски костюми.

 

В това непрекъснато търсене на паралела между библейското и съвременното светоусещане чрез едни и същи герои се състои непреходното очарование на този мюзикъл.

 

Светлин Ивелинов – хореограф

 

 

Зарежда с позитивна енергия

Богомил Спиров

 

Харесвам Йосиф. Мисля, че образът е много близък до мен и играя с изключително удоволствие в този мюзикъл. Йосиф е едно докоснато от светия дух момче, чиято дарба да тълкува сънища му носи нещастие - хората и днес не обичат различните.

Бащата Яков подарява на любимия си син красива пъстра дреха, но братята я хвърлят в кладенец и продават Йосиф като роб. Той обаче устоява на всички несгоди, използва дарбата си за доброто на египетския народ и постига признание от фараона, докато братята му се оказват в незавидното положение на просяци.

 

Прекрасна притча за една чиста душа. Самият мюзикъл носи в себе си една много приятна атмосфера на лекота. „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” зарежда с позитивна енергия и се възприема по един и същ начин от различни поколения, възрастните го гледат със същия интерес като децата, по лицата на всички греят усмивки. И това е естествено, защото хората обичат да съпреживяват доброто.

 

„Чуден е, чуден е светът!” гласи лайтмотивът в една от песните, които звучат в началото и на финала на спектакъла. Светът, в който живеем, наистина е чуден, просто трябва да имаме очи и сетива да го усетим.

 

Богомил Спиров – Йосиф

Тенор, солист на ДМБЦ „Стефан Македонски

 

 

 

Вижте видео:

https://www.youtube.com/watch?v=gb2kIkfhzEQ&feature=youtu.be

Прочетете повече: Да се опитаме да станем по-добри

 


 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 

„ТРАВИАТА” С “ДАНТЕЛЕНОТО СОПРАНО” САРА ГЬОШ6 април 2016, 19.00

На 6 април почитателите на оперното изкуство ще се насладят във Вердиевата „Травиата” на „дантеленото сопрано”, както експертите определят вокалното майсторство на Сара Гьош.

 Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, тя е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят. Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Оперната гала на миналогодишния Коледен музикален фестивал, след който тя замина на дълго турне в САЩ. И ето че сега, на XVII Великденски музикален фестивал, Сара Гьош е отново при нас, за да пресъздаде емблематичната за всеки сопран партия на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена. Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме.

Щастлива съм, че отново ще пея пред варненската публика. Вече знам, че тя има висока музикална култура и е много взискателна. Бъдете сигурни, че аз ще дам всичко от себе си, за да харесате моята Виолета.”      

 

Диригент на спектакъла е Борислав Иванов. В останалите роли ще видим  Валерий Георгиев – Алфред Жермон, Свилен Николов – Жорж Жермон, Филипа Руженова – Флора, Галина Великова – Анина.

 

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

Свилен Николов- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

 

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

 

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

 

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

 

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

 

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

 

 

69-ти творчески сезон (2015-2016)

XVII издание на Великденския музикален фестивал на Държавна опера Варна през тази година съдържа 12 събития, които ще се проведат от 1 до 28 април. Високосното начало е на 1 април с „Млади виртуози” - концерт с Музикалното чудо на Варна, братята Мартин и Александър Зайранови. Те покоряват с виртуозните си изпълнения журитата на всички международни конкурси, в които участват - от България, Италия, Франция, Австрия, Англия, Румъния, Турция до Япония - и неслучайно са определяни като Музикалното чудо на Варна. Мартин Зайранов е стипендиант на Министерството на културата, на Фондация "Комунитас - 1000 стипендии” и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, копие на Гуарнери дел Джезу (2007 г.), израбоена от японския лютиер Риц Ивата и предоставена му за ползване от Веско Пантелеев - Ешкенази и Фондация „Америка за България. Александър Зайранов е стипендиант на Фондация "Комунитас” - 1000 стипендии и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, изработена от словенския лютиер Вилим Демшар, предоставена му за ползване от проф. д-р Марио Хосен. Едновременно с многобройните си изяви с прочути оркестри и диригенти, двамата продължават да учат в НУИ „Добри Христов” – Варна и са младши студенти в НБУ при проф. д-р Марио Хосен.

В програмата ще чуем творби от Брамс, Сибелиус, Сарасате и Шуман, диригент Дарио Мачеларе – Италия

 

С „Турандот” от Пучини на 14 април Варненската опера почита паметта на великата Гена Димитрова по повод нейната 75-годишнина.

 

Премиерата на варненската постановка през 1994 г. с Гена Димитрова като Турандот все още се помни от почитателите на великата певица. Сега в ролята на Турандот ще дебютира нашето сопрано Димитринка Райчева.

 

В останалите роли - Стоян Финджиков, Деян Вачков, Илина Михайлова, Валерий Георгиев.

 

 

 

 

 

Кулминация на фестивала е премиерата на 19 април на мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър, постановка на Господаря на мюзикъла, както го наричат у нас, Светозар Донев.

Диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов. За главната роля на Йосиф се подготвят тенорите Богомил Спиров и Борис Луков. Участват още солистите Ина Петрова, Вяра Железова, Пламен Георгиев, Закар Гостанян, Георги Ханджиев, Анатолои Романов, Свилен Николоов, Пламен Долапчиев.

 

 

Сюжетът на мюзикъла се базира на притчата от Стария завет за Яков и 12-те му синове. Hай-малкият от тях Йосиф има способността да предсказва бъдещето чрез сънищата си. Дарбата му предизвиква интереса на фараона, който го кани за свой съветник. Тук се намесва съвременността, защото се оказва, че владетелят може да пее парчета на краля на рокендрола Елвис Пресли. Преплитането на множество музикални стилове и попзвученето на ариите от мюзикъла са напълно в стила на Уебър. Мюзикълът е една от ранните творби на композитора. В нея той за първи път работи в тандем с либретиста Тим Райс, с когото после създават "Исус Христос суперзвезда" и "Евита". Мюзикълът "Йосиф и фантастичната му пъстра дреха" за първи път е бил представен като концертно изпълнение през 1968 г. в лондонската катедрала "Сейнт Пол". Въпреки огромния успех творбата претърпява три редакции от автора, а премиерата на днешната й версия е през 1991 г. в "Палидиум", Лондон.

Още няколко фестивални акцента. Красивата балетна постановка „Жизел” от Адолф Адам, апотеоз на романтичния балет, ще се играе на 5 април. Авторският спектакъл на з.а. на Русия Сергей Бобров, с репетитор Сергей Антонов – артист и репетитор на Болшой театър, е под диригентството на Вилиана Вълчева, а в главните роли ще аплодираме нашите водещи балетни артисти - Илияна Славова – Жизел, Павел Кирчев – Алберт, Мартин Чикалов – Ханс и Юрика Аоки – Мирта.

Най-новата ни постановка от тази година на оперетата „Българи от старо време” от Асен Карастоянов, интерпретация на Николай Априлов, ще бъде представена на 26 април. В главните роли ще аплодираме неизменния Дядо Либен – Стефан Рядков и актьора от ДТ „Стоян Бъчваров” Пламен Георгиев, който дебютира на неотдавнашната премиера с голям успех в ролята на Хаджи Генчо.

Няма да пропуснем да представим любимите на публиката Вердиеви  заглавия „Травиата” на 6 април със Сара Гьош от Австрия в ролята на Виолета, с главния диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов и „Риголето” на 8 април със звезден състав: Венцеслав Анастасов – Риголето, Илина Михайлова – Джилда, Арсенй Арсов – Херцогът, Деян Вачков – Спарафучиле, диригент Вилиана Вълчева

Варненци са поканени и на среща с „Графиня Марица”, гастрол на МДТ – Велико Търново на 4 април. Музикално соаре с руска музика на 2 април, детският мюзикъл Мечо Пух на 13 април и балетен концерт на НУИ „Добри Христов” на 23 април допълват фестивалната програма.

XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна завършва с „Реквием” от Моцарт на 28 април, под диригентството на Станислав Ушев, със солисти Даниела Димова, Бойка Василева, Арсений Арсов, Евгений Станимиров.

 

Билети по 10, 15, 20, 30 лв.

ПРОМОЦИИ ВEЛИКДЕН 2016:

Колекция ФЕСТИВАЛ – 75 лв за всички 12 събития със специален подарък CD с архивни записи на Варненската опера и филхармония.

КОЛЕКЦИЯ БЕЛКАНТО – с обща цена 25 лева за 3 спектакъла.

КОЛЕКЦИЯ КЛАСИКА – с обща цена 20 лева за 3 концерта.

ПAKET ФАМИЛИЯза четирима с 20% отстъпка с места по избор;

ВИП КАРТА с преференции за цяла година на цена 20 лeва.

УЧЕНИЦИ, СТУДЕНТИ И Пенсионери – отстъпка между 20 и 30% от редовната цена на билета.

 

Вече Online продажби и в мрежата на EVENTIM.BG

 

Ян ван Маанен

 

 

Диригентът на „Аида” Ян ван Маанен преди репетицията

 

9.55 часа,  днес

Радвам се, че съм поканен да дирижирам във Варна – един прекрасен град с прекрасен театър и приветливи хора.

За мен е истинско удоволствие да работя с оркестъра, колегите имат много енергия и правят музика с голяма любов.

Трябва непременно да изтъкна, че съм впечатлен от вашите оперни певци. България трябва да се гордее, че притежава такива великолепни оперни гласове. Калуди Калудов – Радамес има рядко красив глас, той чувства партията отвътре, със сърцето си.

Приятно се работи с професионалисти с богат опит. Харесвам също начина, по който вие тук пазите живи традицииите на операта. Наистина, много се радвам, че съм тук. ”Аида" е една от първите опери, които съм дирижирал. Изключителна творба, истинско вдъхновение.

Мисля, че Верди я е композирал само за няколко месеца. Когато слушаш музиката, усещането е за нещо, написано сякаш за един миг, под въздействието на вътрешен импулс. Може „Аида” и да не е толкова интелектуална опера, но в нея бушуват силни страсти и това докосва душата.

 

Даниела Дякова

 

Даниела Дякова – Амнерис след репетицията

14.05 часа, днес

Днес имахме невероятна генерална репетиция на „Аида”, хиперемоционална и въздействаща. Оркестърът, певците, хорът – всички се раздадохме докрай и този импулс дойде най-напред от Маестро Ян ван Маанен. Изключителен диригент. Той ни зарази с емоцията и желанието да покажем всичко, на което сме способни и ние го направихме. Между него и нас се получи онази химия и онова взаимодействие, които ни правят щастливи, че сме се посветили на това велико изкуство. След тази прекрасна и толкова зареждаща репетиция очаквам с вълнение утрешното представление.

 

Записа Виолета Тончева

1 април 2016, 19.00-21.00

Младият италиански диригент Дарио Мачелари е роден в Рим през 1979 г. Започва обучението си по пиано първоначално в Консерваторията на Перуджа, а по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията в Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар.

Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар. Едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции. От 2006 г. работи като диригент със Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим.
По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. Участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати.

Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, а през 2012 г. публикува и в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

Това е втората артистична проява на Дарио Мачелари във Варна. През октомври 2014 г. той дирижира Концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна.

XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

 

24 март 2017, 19.00

След като във Варна през ноември м. г. пожъна голям успех с операта „Андре Шение” и спечели сърцата на оперния оркестър, сега, на 24 март, в рамките на XVIII Великденски музикален фестивал, холандският диригент Ян ван Маанен отново ще застане на диригентски пулт.

Спектакълът на „Аида” на режисьора Кузман Попов с великолепен солистичен състав: Радамес – Калуди Калудов, Аида – Анна Дитри, Амнерис – Даниела Дякова, Рамфис – Евгений Станимиров и дебют на „кадифеният баритон” Свилен Николов в ролята на Амонасро, ще бъде несъмнено един красив великденски подарък за варненската публика.

ЯН ВАН МААНЕН е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах.

През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини.

Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

 

МАРТИН И АЛЕКСАНДЪР ЗАЙРАНОВИ – МУЗИКАЛНОТО ЧУДО НА ВАРНА,

ОТКРИВАТ  XVII ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ

С КОНЦЕРТА МЛАДИ ВИРТУОЗИ

 

1 АПРИЛ, ПЕТЪК, 19:00–21:00

Диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ

Солисти МАРТИН ЗАЙРАНОВ И АЛЕКСАНДЪР ЗАЙРАНОВ - ЦИГУЛКА

Й. Брамс – Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор (първа част)

Й. Сибелиус – Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор (първа част)

П. Сарасате – Навара

Р. Шуман Симфония №2

 

НЕЩАТА ТРЯБВА ДА СЕ ПРАВЯТ, КАКТО ТРЯБВА И КОГАТО ТРЯБВА

ИНТЕРВЮ НА ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА С БАЩАТА НА ВИРТУОЗНИТЕ ЦИГУЛАРИ ГЕОРГИ ЗАЙРАНОВ

Във варненската фамилия Зайранови, посветена изцяло на красивата музика, бащата Георги Зайранов е помощник-диригент в Представителния духов оркестър на ВМС, майката Веселина Зайранова е виолистка в Оркестъра на Държавна опера Варна, а синовете им – 17-годишният Мартин и 15-годишният Александър имат вече славата на цигулари от световно ниво. Братя Зайранови покоряват с виртуозните си изпълнения журитата на всички международни конкурси, в които участват - от България, Италия, Франция, Австрия, Англия, Румъния, Турция до Япония - и неслучайно са определяни като Музикалното чудо на Варна.

Мартин Зайранов е стипендиант на Министерството на културата, на Фондация "Комунитас - 1000 стипендии” и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, копие на Гуарнери дел Джезу (2007 г.), израбоена от японския лютиер Риц Ивата и предоставена му за ползване от Веско Пантелеев - Ешкенази и Фондация „Америка за България.

Александър Зайранов е стипендиант на Фондация "Комунитас” - 1000 стипендии и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, изработена от словенския лютиер Вилим Демшар, предоставена му за ползване от проф. д-р Марио Хосен.    

 

Едновременно с многобройните си изяви с прочути оркестри и диригенти, двамата продължават да учат в НУИ „Добри Христов” – Варна и са младши студенти в НБУ при проф. д-р Марио Хосен.

 

Не ги ли изкушават покани за обучение от други специализирани музикални училища? - питам бащата Георги Зайранов

 

Наистина получаваме покани, не само от България. Но и Мартин, и Александър, и ние, родителите, държим те да завършат най-напред нашето варненско училище НУИ „Добри Христов”, защото то дава добри възможности за развитие. Освен това, особено ценим Евгения Паскова, тяхната изключителна преподавателка по цигулка, с която и двамата свирят от най-ранна възраст. А проф. д-р Марио Хосен е техният идол и те са много щастливи, че имат шанса да посещават неговия клас в НБУ – София.

 

Вероятно отрано ги насърчавахте - и те като вас, да поемат по пътя на музиката...

 

Не, нямахме намерение да ги правим музиканти. Но когато ги записахме в „Бънджи Сингърс”, за да се занимават в свободното време, установихме, че притежават абсолютен слух. После и двамата избраха цигулката, Мартин започна да свири на 6, а Александър на 5 години.

 

Как се изявяват характерите им, когато свирят? Какви са различията им в подхода към музиката?

 

И във всекидневието, и като солисти на сцената, двамата се подкрепят, допитват се един до друг. Е, случва се да спорят и „да кръстосат лъкове”, но в крайна сметка намират общ език. Разбира се, характерите им се проявяват и в подхода към музиката. Мартин е по-романтичен, а Александър по-подробен. Мартин тръгва винаги от емоцията, а Александър – от математиката, точно пресмята как да се направи.

 

Това ми напомня, че през миналата година, на Първия международен конкурс за цигулари "Варна” – 2015, Мартин, бе отличен, освен с награда за изпълнението си, и с награда на публиката за най-харизматичен цигулар.

 

Да, така е. Но без да подценявам наградата, аз мисля, че при подобни отличия играе роля локалният патриотизъм и публиката обикновено избира участник в конкурса от своята държава.

 

Варна особено се гордее с този международен конкурс, защото цигуларите Мартин и Александър Зайранови - най-добрите млади цигулари на България, са именно от Варна. Това не може да не е било аргумент за проф. д-р Марио Хосен при основаването на конкурса.

 

Проф. Марио Хосен искаше да основе международен конкурс за виртуози на световно ниво. Регламентът на подобен конкурс включва участие на жури от световни имена, липса на възрастови ограничения за участниците и висок, т.е. много труден, нотен материал.

 

За разлика от всички български конкурси, които предпоставят участие в различни възрастови групи и свободно избираема програма, големите международни конкурси имат музикален регламент, който трябва да се покрие. В този случай София не прояви интерес, но Община Варна посрещна благосклонно идеята и конкурсът се получи. Вярвам, че Международният конкурс за цигулари във Варна има голямо бъдеще и ще се превърне в значима музикална традиция, както ММФ „Варненско лято”.

 

Мартин и Александър имат ли участия в други подобни конкурси? Как „класирате” всъщост конкурсите?

 

С такъв регламент, за какъвто говорихме, е Международният конкурс "Брамс" в Австрия, в чието издание през 2015 г. от 87 кандидати в различна възраст, до втори тур стигнаха само 17 души. Сред тях най-младият участник беше Мартин и на финала той се класира на пето място. Това е голямо постижение. Но не по-малко важно е участието на Мартин и Александър в конкурса EUROASIA - 2013 в Токио, където двамата бяха единствените участници не само от България, а от цяла Североизточна Европа. Те спечелиха този голям международен конкурс, а след него още много други конкурси. Несъмнено всички конкурси имат значение, защото стимулират човек да се усъвършенства. Същото се отнася и за майсторските класове, Мартин и Александър са участвали в много такива класове, ще го правят и занапред.

 

Идеята на Мартин и Александър за бъдещето...

 

Тяхната идея е да продължат висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Според последната световна статистика той е сред най-добрите музикални университети в света, заедно с Джулиард Скуул в Ню Йорк и Кралската академия в Лондон. Освен това, след успеха им в евроазийския конкурс, двамата получиха специални покани от Университета по музика и изящни изкуства „Гедай” в Токио.

 

А Вашата идея за тяхното бъдеще каква е?

 

За нас, като родители, най-важно е те да са щастливи с това, което правят. В този дух, обичам да им припомням японската поговорка „Нещата трябва да се правят, както трябва и когато трябва”..

 

 

Мартин Зайранов

 

17-годишният през 2016 Мартин Зайранов е ученик в класа по цигулка на Евгения Паскова в НУИ "Добри Христов" - Варна и студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ – София. Започва да свири на цигулка на 6 години в НУИ „Добри Христов”. На 10 години дебютира като солист на Варненската филхармония. На 12 години вече е младши студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ. От 2012 г. е редовен участник и стипендиант в майсторския клас на проф. д-р Марио Хосен в Лятната международна музикална академия „Орфеус” – Виена, където взема активно участие в концертната програма и има възможност да се срещне и работи с именити професори по цигулка от цял свят. На 14 години става солист във Fortissimo Fest –  “Музика под звездите” в градовете Бургас, Варна, София и Пловдив, заедно с Варненската филхармония и Софийския фестивален симфоничен оркестър с диригент Максим Ешкенази. Участва в майсторските класове на проф. д-р Марио Хосен (България), проф. Минчо Минчев (България), Веско Ешкенази (България), проф. Михаел Фришеншлагер (Австрия), проф. Жерар Пуле (Франция), проф. Такаши Шимицу (Япония), проф. Жулиде Ялчън (Турция), проф. Ерик Грюнберг (Англия), проф. Габриел Кроитору (Румъния) и др.

 

Изявява се като солист на много оркестри, сред които Академичен оркестър „Орфеус” при НБУ, Софийски фестивален оркестър, Camerata Orphica – Vienna, Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Оркестъра на "Класик ФМ Радио", Държавна филхармония - София, филхармоничните оркестри на Варна, Пловдив, Шумен, Плевен, Враца, Русе, Разград и др. Работи с диригенти като Шломо Минц, Франсоа Декамп, Мартин Пантелеев, Пламен Джуров, Максим Ешкенази, Деян Чобанов, Дарио Мачелари и др. Участва в записи, концерти и интервюта в БНР, BTV, БНТ, Радио Варна, ТВ „Черно море” и др.

 

Лауреат е на български и международни конкурси, сред които Международен конкурс за цигулари "Жанет Невиьо" - Франция, „Млади витруози” - София, „Jeunesse musicale” - Букурещ, Румъния, Международен конкурс за цигулари Варна 2015,  “Светослав Обретенов” -  Провадия,  EUROASIA - 2013 в Токио, Япония, ”Проф. Недялка Симеонова” – Хасково. Финалист е на XXI Международен конкурс „Андреа Постакини” 2014 във Фермо, Италия. Участва в VIII Международен конкурс за цигулари „Фриц Крайслер” 2014 във Виена, Австрия. На XI Международен конкурс "Млади виртуози" 2015 в София печели II награда и специалната награда на „Кантус Фирмус” за най-ярко представил се български участник. Лауреат на Първите национални награди "Проф. Панчо Владигеров" - 2015 за студенти и ученици, изявени в музикалното изкуство, в категория Струнни инструменти. На XXII Международен конкурс "Брамс - 2015" в Пьорчах, Австрия се класира на пето място от 87 участника. Лауреат е на III награда на I Международен конкурс за цигулари "Варна" – 2015 и Награда на публиката за най-харизматичен цигулар.

Награден е на I международен конкурс “Vitam Inspirare” – 2013, където печели цигулка копие на Гуарнери дел Джезу, изработена от японския лютиер Риц Ивата. Носител e на  награда ВАРНА – 2013, награда на фондация „Отворено общество” 2014 и награда на Ротари клуб 2015. Заедно с брат си, Александър Зайранов, печели Голямата награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев" - 2015.

 

В момента Мартин Зайранов е стипендиант на Министерството на културата, на Фондация "Комунитас - 1000 стипендии” и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, копие на Гуарнери дел Джезу (2007 г.), изработка на японския лютиер Риц Ивата. Инструментът му е предоставен за ползване от Веско Пантелеев - Ешкенази и Фондация „Америка за България”.    

 

 

Александър Зайранов

 

15-годишният през 2016 Александър Зайрaнов е ученик в класа по цигулка на Евгения Паскова в НУИ "Добри Христов" - Варна и студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ – София. Започва да свири на цигулка на 5 години в НУИ „Добри Христов”. На 10 години дебютира като солист на Camerata Orphica във Виена, Австрия и става младши студент в класа по цигулка на проф. д-р Марио Хосен в НБУ.

От 2012 г. е редовен участник и стипендиант в майсторския клас на проф. д-р Марио Хосен в Лятната международна музикална академия „Орфеус” – Виена, където взема активно участие в концертната програма и има възможност да се срещне и работи с именити професори по цигулка от цял свят. На 12 години вече е солист във Fortissimo Fest – “Музика под звездите” в градовете Бургас, Варна, София и Пловдив, заедно с Варненската филхармония и Софийския фестивален симфоничен оркестър с диригент Максим Ешкенази.    

 

Участва в майсторските класове на проф. д-р Марио Хосен (България), проф. Минчо Минчев (България), Веско Ешкенази (България), проф. Михаел Фришеншлагер (Австрия), проф. Жерар Пуле (Франция), проф. Такаши Шимицу (Япония), проф. Жулиде Ялчън (Турция), проф. Ерик Грюнберг (Англия), проф. Габриел Кроитору (Румъния) и др. Изявява се като солист на много оркестри, сред които Академичен оркестър „Орфеус” при НБУ, Софийски фестивален оркестър, Les Orpheistes Festival Orchestra – Vienna, Камерен ансамбъл "Софийски солисти", Държавна филхармония - София, филхармоничните оркестри на Варна, Пловдив, Шумен, Плевен, Враца, Русе, Разград и др. Участва в записи, концерти и интервюта в БНР, BTV, Радио Варна, ТВ „Черно море” и др.

 

Лауреат е на български и международни  конкурси, сред които “Светослав Обретенов”- Провадия, EUROASIA - 2013 в Токио, Япония, ”Проф. Недялка Симеонова” – Хасково. Лауреат е на XXI международен конкурс „Андреа Постакини” 2014 във Фермо, Италия, където печели стипендията на департамент "Култура" на община Фермо. На XI международен конкурс "Млади виртуози" 2015 в София печели II награда и Специалната награда на проф. Атанас Кареев - стипендия. Лауреат е на II награда на Jeunesses International Violin Competition Dinu Lipatti 2015 в Букурещ, Румъния.  Носител e на награда ВАРНА– 2013 и награда на Фондация „Отворено общество” 2014. Заедно с брат си Мартин печели Голямата награда за полет в изкуството "Стоян Камбарев" - 2015 и Покана за участие като солист на Камерен ансамбъл "Софийски солисти" с диригент Пламен Джуров.

В момента Александър Зайранов е стипендиант на Фондация "Комунитас” - 1000 стипендии и на "Thomastik - Infeld", Виена. Свири на цигулка, изработена от словенския лютиер Вилим Демшар, предоставена му за ползване от проф. д-р Марио Хосен.    

 

25 март 2017, 11.00, Сцена Ротонда

С концерт „Пролетно вдъхновение” ще заразят почитателите на камерните концерти на Сцена Ротонда артистите от Държавна опера Варна Вяра Железова, която току-що се завърна от турне в САЩ, Благовеста Статева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Илко Захариев, Юлия Трендафилова и Борислав Донев, клавир Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Това ще се случи точно на 25 март, съкровения християнски празник Благовещение, с който усещаме и зова на природата за живот, и надеждата за едно ново начало.

Тази нежна емоция обединява всички творби, включени в програмата, като „Пролетна вяра”, „Пролетна мечта” от Шуберт, „Весна” и „День ли царить” от Чайковски, „Пролетни води” от Рахманинов, Виенски валс от Роберт Щолц, "Пътеките на любовта" от Франсис Пуленк, "Non ti scordar di me" от Ернесто де Куртис и др.   Вдъхновена несъмнено от пролетта, оперната вълшебница от Гримьорското ателие Даниела Стоянова вече подготвя изненада за всеки посетител на концерта.

Има още една изненада и тя се нарича Руслан Мъйнов. Известният артист прави жест към своите приятели и ще бъде водещ на концерта :) 

 

 

 

 

 

Държавна опера Варна

69-ти творчески сезон (2015-2016)

XVII  ВЕЛИКДЕНСКИ  МУЗИКАЛЕН  ФЕСТИВАЛ – ВАРНА 2016

 

 

 

Най-младият диригент на Варненската опера пред Виолета Тончева

Как се чувстваш във Варненската опера, твоето първо работно място като диригент?

Дирижирах за пръв път балет, през януари направих за пръв път  симфонична програма, сега правя втора, предстои ми оперетата „Царицата на чардаша”. Всичко ми е интересно. Изпитвам особено чувство, когато застана пред оркестъра, в който свирят хора с много по-голям професионален и житейски опит от мен. Всички колеги са сериозни професионалисти с добро отношение към „прохождащи” диригенти и това ме кара да усещам тройна отговорност – пред композитора, пред оркестъра и пред публиката.

 

Ти си на 25, а Маестро Борислав Иванов на 85...

Да, така е. Диригентството изисква време и практика, в практиката търсиш и намираш себе си. Колкото и музикални произведения да познаваш, ако не си ги дирижирал, ако не си ги преживял, те не са ти се случили. Добрин Петков е казал, че диригентът е пръв сред равни. Той взема решенията, а оркестърът трябва да го подкрепя. Аз все още се опитавам да намеря този баланс - да съм приятел с оркестрантите и същевременно да вземам решенията. Държа на позитивните взаимоотношения и това винаги ще остане мой принцип.

 

Жанрът, който предпочиташ...

Обожавам симфоничната музика като цяло, пиша симфонична музика. Моцарт - може да намериш безброй галактики в него, но харесвам също Сибелиус, Брамс, Вагнер. Има толкова много красиви симфонични произведения. Съгласен съм обаче с Маестро Борислав Иванов, който казва, че в XXI век не може да си позвoлиш лукса да бъдеш диригент само в един жанр. Искам да опитвам нови неща. Допада ми съвременната балетна музика - Стравински Прокофиев. Самият аз съм композирал музика за танцови спектакли. Мисля, че в динамичното време, в което живеем, единствено танцът има своето естествено продължение. Неслучайно мюзикълът е на мода. Ето „La-la-Land” обра наградите ОСКАР тази година.

 

Как трябва да се привлича публиката към високите музикални стойности?

Публиката трябва да се предизвиква с нещо класическо, представено по нов, може би скандален начин. Или да й се предлага нова музика - наскоро гледах интересна нова опера на Филип Глас. Хубаво би било да се търсят непознати и провокиращи заглавия, като не се занемарява симфоничната музика. Тя няма нужда от думи, нито от движения, тя е музика сама по себе си. Трудността се състои в това да провокираш публиката, а не да й угаждаш – нещо, което в съвременните български условия е много трудно.

 

Пристрастно се отнасяш към традиционния годишен концерт с възпитаници на НУИ „Добри Христов” на 17 март.

Да, концертът с младите хора ми е много отговорен. По време на репетициите между нас се създадоха хубави връзки, които се отразяват благотворно върху работата ни. В концерта са включени сложни произведения, със сложни съпроводи, но учениците са на много високо ниво. Бих поканил всеки от тях като солист на симфонична програма.

 

Идваш от София във Варна. Освен заради дирижирането, може би и заради морето...

Обичам хоризонта - единствената материална манифестация на безкрайното, което е изкуството.

 

 

Пресконференция за XIV Великденски музикален фестивал 2013 и първата постановка на операта „Фалстаф” във Варна

XIV Великденски музикален фестивал 2013 и първата постановка на операта „Фалстаф” във Варна

 

На 2 април от 13.30 ч. във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще се състои пресконференция, посветена на две теми:

Акцентите в XIV Великденски музикален фестивал 2013

и

Първата постановка на операта „Фалстаф” от Джузепе Верди във Варна.

 

Ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и италианският постановъчен екип: Стефано Сегедони – диригент, Джулио Чабати - режисьор, Платон Барди – сценограф и Марко Натери – костюмограф.  

 

 

28 април 2016, 19.00

 

Последното събитие, с което непосредствено преди Възкресение Христово, ще завърши XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна, е РЕКВИЕМ от В. А. Моцарт. Този ненадминат шедьовър на кантатно-ораториалната музика ще прозвучи на 28 април от 19 часа под диригентството на Станислав Ушев, с участието на солистите Даниела Димова  - сопран, Бойка Василева – мецосопран, Арсений Арсов – тенор и Евгений Станимиров – бас.

Обвит в мистерия, Реквиемът е създаден през 1791 г., само няколко месеца преди кончината на великия композитор. Изтощен и болен, той споделя предчувствието си, че няма да живее дълго и всъщност пише Реквиема за собствената си смърт. Моцарт така и не разбира кой е анонимният поръчител на последната му творба. По-късно се изяснява, че това бил граф Франц фон Валзегт, който искал да почете паметта на съпругата си със заупокойна меса от Моцарт. Реквиемът бил довършен от ученика на Моцарт Франц Зюсмайер.

Филмът „Амадеус” на Милош Форман по пиесата на Питър Шафър, който спечели 8 награди ОСКАР през 1984 г., интерпретира версията за отровителя Салиери - придворния композитор, който завиждал на Моцарт за невероятния му талант. Но това е само една от многобройните тези за ранната смърт на Моцарт и тя, както всички останали, не е доказана.

 

 

 

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3 април, сряда, 19.00 ч.

Фалстаф

Опера от Джузепе Верди


Диригент Стефано Сегедони (Италия)
Режисьор Джулио Чабати (Италия)
Сценограф Платон Барди (Италия)
Художник на костюмите Марко Натери (Италия)

Предпремиера

 

4 април, четвъртък, 17.00 ч.

Фалстаф

Опера от Джузепе Верди


Диригент Стефано Сегедони (Италия)
Режисьор Джулио Чабати (Италия)
Сценограф Платон Барди (Италия)
Художник на костюмите Марко Натери (Италия)

Предпремиера

 


5 април, петък, 19.00 ч.

X Европейски музикален фестивал

Струнен квинтет на Берлинската филхармония

 

8 април, понеделник, 19.00 ч.

Царицата на чардаша

оперета от Имре Калман Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Видин Даскалов

С участието на Вяра Железова, Пламен Долапчиев, Лиляна Кондова, Александър Мутафчийски и др.

 


9 април, вторник, 18.00 ч.

Лешникотрошачката

балет от П. И. Чайковски

Хореография и постановка Желка Табакова
Сценография и костюми Генадий Иванов-Гендони

 

12 април, петък, 19.00 ч.

XVII Австрийски музикални седмици

Симфоничен концерт


Диригент Светослав Борисов

Програма: Хайнрих Гатемайер – Брукнер Епитафия;
Макс Брух – Концерт за кларинет, виола и оркестър;
Антон Брукнер – Симфония №4 „Романтична”

 

14 април, неделя, 20.00 ч.

Премеждията на една чужденка с български корени

Спектакъл на Елизабет Мазев (Франция)
Режисьор Франсоа Берьор (Франция)

Френски културен институт - България

 

15 април, понеделник, 19.00 ч.

Веселата вдовица

оперета от Франц Лехар

Диригент Светослав Борисов
Режисьор Марк Кроне (Холандия)

С участието на Людмил Петров, Лиляна Кондова, Валерий Георгиев, Михаил Михайлов, Ростислав Байрактаров, Пламен Георгиев и др.

 


17 април, сряда, 19.00 ч.

Травиата

опера от Джузепе Верди

Диригент Светослав Борисов

Режисьор Александър Текелиев

С участието на Илина Михайлова, Валерий Георгиев, Свилен Николов и др.

 

 

18 април, четвъртък, 19.00 ч.

Граф Ори

опера от Джоакино Росини

Диригент Дидие Талпен (Франция) 
Режисьор Емануел Кордолиани (Франция)

С участието на Валерий Георгиев, Гео Чобанов, Ирина Жекова, Силвия Ангелова,  Свилен Николов, Мария Жекова, Стилияна Стоянова


Априлска промоция 4 лева

 


24 април, сряда, 19.00 ч.

Оперна гала

Диригент Борислав Иванов Режисьор Кузман Попов

 

25 април, четвъртък, 19.00 ч.

Бохеми

опера от Джакомо Пучини

Диригент Борислав Иванов
Режисьор Кузман Попов

С участието на Арсений Арсов, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Ина  Петрова, Ирина Жекова и др.

 

26 и 27 април, петък и събота, 19.00 ч.

Джекил

мюзикъл от Джон Мур Диригент Ганчо Ганчев
Режисьор Костадин Бандутов
Сценограф Тодор Игнатов
Хореография Денко Стоянов

Спектакъл на Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс

Премиера

 

29 април, понеделник, 19.00 ч.

Балетна гала

Балет на Държавна опера Варна

Посвещава се на Международния ден на балета

 


30 април, вторник, 19.00 ч.

Кармен

опера от Жорж Бизе Диригент Григор Паликаров
Режисьор Кузман Попов

С участието на Елена Чавдарова-Иса, Ивайло Михайлов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Линка Стоянова, Свилен Николов, Пламен Долапчиев, Ирина Жекова, Силвия Ангелова

 

Вижте XIV Великденски музикален фестивал - Варна  2013 и на английски език в сайта www.eventsinbulgaria.com:
http://www.eventsinbulgaria.com/opera/varna-opera-theatre-in-april/#.UWEEzTem7IU

Медийни партньори БНР - Радио Варна, Дарик Радио Варна, БНТ 2 – Варна, ТВ и вестник “Черно море”, вестник „Народно дело”, www. Petel.bg; www.urban-mag.com; www.moreto.net, www.dnesplus.bg;

 

БИЛЕТИ

Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв.
ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.)
Спектакли на Детско-юношеската опера - 5 лв.

Резервации и продажба на билети на тел.: 052-665 022 ; 052 650 666  и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

 

Андрю Лойд Уебър

 

„Joseph And The Amazing Technicolor Dreamcoat"

 

Музика Андрю Лойд Уебър

Композитор на най-известните мюзикъли като "Котките", "Евита", "Исус Христос суперзвезда", "Фантомът на операта" и др. Носител на най-престижните музикални награди, сред които 7 "Тони", 7 "Оливие", "Златен глобус", "Оскар", 2 "Еми" и др.

 

Притежава 6 театъра в Лондон, вкл. Theatre Royal, Drury Lane i London Palladium. Удостоен е с титлата Сър от НВ Кралицата на Обединеното кралство през 1997 г. Фондацията на негово име е една от водещите организации, които подкрепят изкуствата.

 

 

 

 

 

 

 

Тим Райс

Текст Тим Райс

Пише текстове за театър, мюзикъл и кино от 1965 г. След неуспешното им първо партньорство с А. Л. Уебър върху сюжет за викторианския филантроп Доктор Барнардо, следващите им 3 мюзикъла се превръщат в световни хитове "Йосиф и неговата пъстра дреха", Исус Христос суперзвезда" и "Евита".

Тим Райс работи също с Елтън Джон, Алън Менкен и други композитори.

Сценарист на радиосериала с 52 епизода "Американски пай" за BBC Radio. Собственик на отбор по крикет.

 

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

Да се опитаме да станем по-добри 

ХІV Великденски музикален фестивал – Варна 2013

Варна - Кандидат за европейска столица на културатаВарна – кандидат за културна столица на Европа 2019

 

В Световния ден на балета - 29 април балетните артисти от Държавна опера Варна ще танцуват с особено вдъхновение. В гала концерта, посветен на изкуството на танца, те ще представят най-доброто от своето творчество.

Подбраните от художествения ръководител на трупата Екатерина Чешмеджиева фрагменти в програмата са взети от балетни спектакли по музика на Адам, Минкус, Чайковски, Пуни, Хертел, Шнайдхофер, Прокофиев, Бърнстейн и Франк Синатра. Те илюстрират художественото майсторство на варненските балетисти в областта както на класическата, така и на съвременната хореография.

В пищната балетна вечер ще аплодираме солистите (по азбучен ред) Веселина Иванова, Галина Великова, Галина Велчева, Денко Стоянов, Евгения Минкова, Илиана Божкова, Лиляна Здравкова, Мартин Чакалов, Николай Димитров, Павел Иванов, Павел Кирчев, Ренета Михайлова, Румен Стефанов и Сандра Дотова.

Репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, музикално оформление Николай Димитров, тон оператор Румен Димитров, помощник-режисьор Сирма Панева.

Световният ден на балета е жест на признание към най-популярната личност в света на балета Жан-Жорж Новер. Роден на 29 април 1727 г. , той остава в историята на изкуството със своята основополагаща творба “Писма върху танца и балета”. Претърпяла десетки издания, книгата притежава актуална стойност и днес.
В нея Новер излага възгледите си за балета като самостоятелен спектакъл със своя сюжетна интрига, чиито герои са носители на силни страсти. Забележителен майстор на танца, Новер развива структурата на академичния танц – солистичен и ансамблов, като превръща балетната пантомима в пластична кантилена от движения, пози и ансамбли под музикален съпровод.
В танцовите си интерпретации той заменя обичайната изобразителност с хореографски подход, който отрежда водеща роля на действието и води до появата на първите многоактни балетни спектакли. Най-големият реформатор в света на балета внася в естетиката на танца и философските достижения на времето, залегнали в трудовете на такива велики мислители като Дидро, Волтер, Русо.
Заради всички тези заслуги историята отрежда на Жан-Жорж Новер почетното звание «Баща на съвременния балет» и отбелязва рождената му дата като Световен ден на балета.

Очаквайте на 30 април «Кармен» с Елена Чавдарова-Иса, последния спектакъл от ХІV Великденски музикален фестивал – Варна 2013.

Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.) Резервации и продажба на билети на тел.:  052-665 022;  052 650 666 и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.

Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч.

 

Борис Луков Борис Луков - Йосиф

Интервю на Виолета Тончева със солиста на Държавна опера Варна Борис Луков – Йосиф в мюзикъла „Йосиф и неговата пъстра дреха” от А. Л. Уебър по текст на Тим Райс. Режисьор Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, художник Иван Токаджиев, хореограф Светлин Ивелинов.

Премиерни спектакли на XVII Великденски музикален фестивал на Държавна опера Варна - във Варна на 19 април, в Горна Оряховица на 20 април и във Велико Търново на 21 април.

 

Опозна ли вече достатъчно добре Йосиф?

Както в библейската притча, така и в мюзикъла, Йосиф е олицетворение на добротата и чистотата. Точно заради тези си добродетели, той става жертва на завистта и алчността. Братята му го продават в робство, но той им прощава. Символично е, е че премиерата на този прекрасен мюзикъл излиза точно по Великден. Трябва да се научим да прощаваме на  враговете си и да се старем да бъдем по-добри, колкото и да ни е трудно понякога. В това виждам посланието на „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”.

 

Не те ли смущава прехвърлянето в друг жанр?

Проф. Светозар Донев, признат майстор на мюзикъла, е направил една много раздвижена постановка, в която всичко се пречупва през призмата на хумора. Жанрът ми е интересен, защото обединявайки пеене, танц и хумор, позволява по-голямо разгръщане на артиста. Това много помага после в оперните постановки.

 

Напоследък все ти се пада да играеш добрия герой...

Така излиза. Йосиф също е позитивен образ, приляга ми и аз нямам никакви - нито певчески, нито актьорски затруднения с ролята.

 

И си добър човек като Йосиф...

Да, добър човек съм.

 

Но не можеш да тълкуваш сънища като него...

Е, това наистина не го мога. Аз самият рядко сънувам, както впрочем  всички хора с чиста съвест. Но за мен, колкото по-странен и по-интересен е един сън, толкова повече истини има в него. „Дали човек сънува, че е пеперуда или пеперудата сънува, че е човек”, както гласи една източна поговорка.

 

Най-важното е...

Казах го вече. Да се опитаме да станем по-добри. И не само за Великден.

 

Прочетете повече: Премиера на мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” – кулминация на XVII Великденски музикален фестивал

Варна – кандидат за културна столица на Европа 2019 Царицата на чардаша” с оперетните звезди Валентина Корчакова и Александър Мутафчийски, ветерана Евгени Леков и с дебют на Лиляна Кондова


На 8 април от 19.00 ч. на Основна сцена ще бъде представена неустоимата оперета „Царицата на чардаша” от Имре Калман.

Под палката на младия диригент Стефан Бояджиев, който отскоро е част от екипа на Държавна опера Варна, ще се срещнем със звездите на ДМБЦ „Стефан Македонски” Валентина Корчакова в ролята на Силва и Александър Мутафчийски в ролята на Бони.
Те ще си партнират със солистите на Държавна опера Варна Пламен Долапчиев (Едвин), Людмил Петров (Фери Бачи), актьора Пламен Георгиев (Мишка) и ветерана на Варненската опера Евгени Леков. Запазил свежия си глас и артистично сценично присъствие и на 80 години, неостаряващият Евгени Леков ще се превъплъти в образа на Вайлерсхайм.

Своя дебют като Щаси ще направи младата певица Лиляна Кондова. Тя е завършила оперно пеене и обой в НМА „Панчо Владигеров”.
Все по-често ще виждаме младото сопрано в солистични роли. Още през април тя ще се представи в ролите на Флора от „Травиата” и на Валансиен във „Веселата вдовица”. Предстоят й ролите на Зорница от „Луд гидия” на П. Хаджиев, Берта в „Севилският бръснар” на Росини и др.

С вълшебствата на „Лешникотрошачката”

На 9 април от 18.00 ч. на Основна сцена ще се се случи чудото, което очакваме от всяка красива приказка, особено ако тя се казва „Лешникотрошачката”.
Тя бе поставена от известната българска балетна режисьорка доц. д-р Желка Табакова за Варненската Коледа в края на 2011 година, но винаги е приятно отново да се потопим в нейната вълшебна атмосфера. Още повече, че публиката проявява сантимент към този спектакъл, в който балетът на Варненската опера се представя от най-добрата си страна.

Оригиналното в постановката е, че без да променя концепцията на Петипа и Чайковски, Желка Табакова извежда Mайката, Бащата, Клара и Дроселмайер в една обща сюжетна линия. Майката на Клара, която тук е балерина и основно действащо лице, поставя в края на балета диадема върху главата на момичето, посвещавайки го по този начин в тайнството на балетното изкуство.

Балетът завършва с хепи енд, в който Клара танцува с принц Лешник голямото заключително па де дьо. Развлекателните дивертисментни танци във второ действие, в интерпретацията на Желка Табакова, са развити в изящни и завършени миниатюри.

Всеки персонаж носи своите характеристики, като в испанския, арабския, руския, китайския танц и пасторала хореографката внася нова драматургична натовареност.
Вместо класическия кадрил и па де грас, в танците на родителите са включени елементи от салса и танго. Няколко цитата от „Спящата красавица”, замислени като малък каламбур а ла Петипа, предлагат допълнителни нюанси в хореографията.

За своя прочит на „Лешникотрошачката” хореографката бе удостоена с престижната награда „Варна” през 2012. Безспорна заслуга за въздействието на спектакъла имат сценографската визия и великолепните костюми в стил ар деко на дизайнера Генадий Иванов-Гендони. Зрителите особено харесват неговото модно дефиле, вписано елегантно в спектакъла.

 

Концерт в рамките на ХVІІ Австрийски музикални седмици в България


В рамките на ХVІІ Австрийски музикални седмици в България, на 12 април от 19.00 ч. на Основна сцена ще бъде изнесен Симфоничен концерт под почетния патронаж на г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България. На диригентския подиум ще излезе Светослав Борисов -  постоянен диригент на Камерен оркестър Шьонбрун във Виена, главен художествен ръководител на Камерен оркестър „Con fuoco” в Грац и диригент на Държавна опера Варна. Солистите са Петер Шмидл - кларинет и Роберт Бауерщатер – виола.

В програмата: Хайнрих Гатермайер – Брукнер с Епитафия за голям оркестър; Макс Брух с Концерт за кларинет, виола и оркестър, ми минор, опус 88 и Антон Брукнер с Четвърта симфония „Романтична“.

 

Светослав Борисов е роден през 1978 г. в Русе, свири на пиано от 5-годишна възраст, а на 12 години вече учи и тромпет, с който печели множество награди. През 1999 г. заминава да следва в Университета за музика и изобразителни изкуства в Грац.

Паралелно със специалността тромпет при Уве Кьолер, започва и следването си по дирижиране и музикално ръководство при Мартин Зигхард и Йоханес Принц, което завършва с магистратура през 2010 г.

От 1997 г. концертира първо в България, а след това и в Австрия като солист и член на различни ансамбли. През 2007 г. основава Камерния ансамбъл „ Con fuoco” в Грац, с който изнася много концерти. От 2009 г. е постоянен диригент на Оркестъра на замъка Шьонбрун във Виена, а от 2012 г. работи и и като диригент на оркестъра на Варненската опера.

Едновременно участва като диригент в турнета в Европа и Китай, в периода 2003-2012 дирижира оркестър „Бетовен” в Бон, Камерния оркестър на Лозана, Бранденбургските симфоници, Оркестъра на Алгарв и др. Светослав Борисов е дирижирал концерти в Златната зала на Музикферайн Виена, Щефаниензал и др. други престижни концертни зали в Австрия.

 

Роберт Бауерщатер е роден през 1971 г. в Линц, учи цигулка в Музикалното училище в Линц и завършва с отличие Музикална гимназия и Антон Брукнер – Университет в Линц през 1990 г.
Продължава обучението си в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, в класа на професорите З. Фюрлингер и П. Оксенхофер, при които също се дипломира с отличие  през 2000 г. Участва в майсторски класове на проф. В. Клос и Г. Косе. От 1998 до 2001 г. Роберт Бауерщатер е член нa Tonkünstler Orchesters Niederösterreich, от 2001 г. се присъединява към оркестъра на Виенската държавна опера, от 2004 г. става   редовен оркестрант във Виенската филхармония като водач на виоловата група. Наред с активната си работа в оркестъра, Роберт Бауерщатер развива и широка дейност  в областта на камерната музика.

Той е съосновател на Клавирен квартет „Лиси“, на „Theophil Ensemble“ и на ансамбъл „Trumpet&Strings Vienna“, участва в Клавирен квартет „Виена”, ансамбъл „Виенски класици“ и ансамбъл  „Виенски Моцартисти“. Роберт Бауерщатер свири на виола, изработена от Стефан фон Баер през 2002 г.

 

Доайенът на Виенската Щатсопер и Виенските филхармоници Петер Шмидл е роден в семейство на музиканти.
Баща му Виктор Шмидл и дядо му Алоис Шмидл, който свири с Виенските филхармоници и в оркестъра на Виенската Щатсопер още по времето на Густав Малер, са първите кларинетисти на Виенските филхармоници.

Петер Шмидл свири на пиано от шестгодишна възраст и завършва Виенската музикална академия при тогавашния кларинетист-солист на Виенските филхармоници Рудолф Йетел. През 1965 г. е назначен в оркестъра на Виенската Щатсопер, а след това и в оркестъра на Виенските филхармоници. От 1968 г. става първи соло кларинетист в тези два оркестъра.

Наред с дейността си на оркестрант Петер Шмидл изгражда международна кариера като солист. Съвместната работа с диригенти като Х. фон Караян, Л. Бърнстейн, К. Бьом, Р. Мути, С. Озава, Д. Ливайн, Й. Менухин и много други, предопределя възходящата му кариера.
Участва в множество камерни ансамбли, като „Виенски октет”, ансамбъл „Винер ринг” и „Винер блезерсолистен”.

От 1967 г. преподава в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Награди: Почетен знак за заслуги към Република Австрия, Австрийски почетен кръст за наука и изкуство, първа степен и много други.

Повече: www.austrianmusicweeks-bg.com Билети по 10, 15, 20 и 30 лв., ученици, студенти и пенсионери 6 лв. ПAKET ФАМИЛИЯ ОПЕРА за четирима на цена от 24 лв. (4 билета х 6 лв.) Спектакли на Детско-юношеската опера - 5 лв. Резервации и продажба на билети на тел.:   052-665 022 ;   052 650 666  и на e-mail: tickets@operavarna.bg; www.operavarna.bg.  Работно време на билетната каса: oт понеделник до петък 10.00-19.00 ч.; събота 11.00-18.00 ч

TOP