Опера в Летния театър - Варна 2015 в списание "Der neue Merker" - списание за опера и балет във Виена и цял свят

Опера в Летния театър - Варна 2015 в списание "Der neue Merker" - списание за опера и балет във Виена и цял свят

Специалната кореспондентка Хелене Хаберман за "Дон Паскуале"

http://www.der-neue-merker.eu/varna-don-pasquale-don-pasquale-muss-umziehen

VARNA: DON PASQUALE- Don Pasquale muss umziehen
  SOMMER OPER VARNA 20. und 21.8. 2015

Дон Паскуале трябва да се премести

 Колко променливо може да бъде времето дори и тук на юг, никога не бях забелязвала толкова драстично. Но ето че и на Черно море има черни облаци. На 18 август, докато гледахме „Аида”, бяхме още в шок от горещините, а само два дни по-късно дойде дъждът и студената вълна от запад. И така на 20 август ние седяхме в Летния театър под дърветата в очакване на „Дон Паскуале”, когато точно в 21 часа, вместо да започне увертюрата, започна да вали. Метеорологичната прогноза не предвещаваше подобрение за следващите 48 часа и гостите бяха върнати. Със същите билетите можеха да идат на оперната гала на 25 август или да посетят „Дон Паксуале” в операта, чиято зала едва побира 500 души, докато лятната арена разполага с около 2500 места.   

Но пък беше интересно да присъстваме и на спектакъл в оперния театър. С малки изключения, спектаклите, които могат да се видят в Летния театър, са предимно постановки на Варненската опера, адаптирани за лятната сцена.

Продукцията на „Дон Паскуале” е имала премиера през април същата година. Декорът идва от Театро Комунале в Модена. Едно много умно решение на директорката Даниела Димова да си партнира с други оперни театри. Сценографията е опростена, има фон с хубав изглед към Рим и елегантни леснопреносими мебели, които не затрудняват смяната на декора. Костюмите на Елена Иванова бяха истинско модно шоу от няколко епохи. Паксуале - издържан в барок, Ернесто – на границата между XIX и XX век, Данило и Малатеста – някъде между тези две епохи. По подобен начин беше облечена и безгрижната прислуга.

След „Турандот” и „Аида” оркестърът засвири живо и с вдъхновение, под диригентската палка на своя главен диригент Светослав Борисов, който уверено водеше спектакъла. Специална похвала заслужава хорът, усвоил перфектно партиите си, под ръководството на Стефан Бояджиев. Хористите като прислуга наистина се справиха отлично, а и работата на режисьора Кузман Попов с тях беше добра. Неговият забавен прочит напълно отговаря на очакванията от това репертоарно заглавие. Солистите поднесоха добро качество на изпълнението, заедно с някои изненади, като Ирина Жекова в ролята на Норина.   

Лирично сопрано с добри гласови предпоставки и широк среден диапазон. Не субретката Норина, както понякога се случва, а почти Лучия. Младата певица се оказа и амбициозна артистка, която - заедно с колегите си, ни осигури една много забавна оперна вечер. В главната роля чухме Евгений Станимиров, който също впечатли с артистичното си превъплъщение. Млад бас с много красив, но неособено голям глас, който той гъвкаво използваше в говорните фрагменти. След като не е 70-годишен старчок, като своя герой, защо да не може добре да изиграе Дон Паскуале, както преди години го направи и Оскар Червенка, тогава още млад солист на Виенската Щастопера.

В образа на Доктор Малатеста с голямо пристрастие се вживя Свилен Николов, баритон с прекрасен тембър. При Верди той сигурно би звучал по-добре, защото гласът му вече е доста зрял за комичния Доницети. С удоволствие бих го чула в ролята на Маркиз Поза. Малко откритие за мен беше Ернесто на Георги Султанов, който подобно на всички свои колеги, се хвърля с жар в действието. Лек, но въпреки това много интересен глас, сигурни височини, които сигурно би могъл да вземе още по-освободено. Понякога имаш чувството, че ей сега ще се подхлъзне в спинтовата област, но после всичко отново се пее почти в стил Росини. Младият певец би трябвало да работи над това. Нотариуса представи един от хористите.

PS. В дъждовната привечер, напускайки Варненския театър, дочух виенски гласове и разпознах сред посетителите почитатели на „Der neue Merker”.

Превод Виолета Тончева

TOP