Балетът “Шехерезада” одухотворява и прави хората по-добри

 

 

На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

TOP