Летящият холандец

Летящият холандец

от Рихард Вагнер

Романтична опера в три действия

 

 

 


photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

Даланд, норвежки моряк
Сента, негова дъщеря  
Ерик, ловец
Мари, дойка на Сента
Кормчия на кораба на Даланд  
Холандеца  

Действието се развива на норвежкия бряг на Северно море около 1650 г.

Либрето и музика РИХАРД ВАГНЕР.

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Скалист морски бряг. В морето бушува буря и корабът на норвежкия моряк Даланд се скрива в един залив близо до родния бряг, където пуска котва. Вълните се успокояват и уморените моряци решават да си починат на палубата.
Буден остава само кормчията, но скоро и той заспива на поста си. В това време в залива влиза тайнствен кораб с червени платна и черни мачти. Това е корабът на Летящия холандец. Капитанът на кораба-призрак слиза на брега.

Над Летящия холандец тегне страшно проклятие от незапомнени времена. Той е осъден да се скита по морета и океани и веднъж на всеки седем години може да слезе на брега. Напразно той е предизвиквал смъртта. Неговият кораб не са потопили и най-страшните бури. Проклятието може да бъди свалено, ако някоя жена го обикне и му бъде вярна до гроб. Но такава жена той все не може да намери!

Холандецът моли Даланд да го приюти при себе си само за една нощ. В замяна той ще му дари сандък с пари и скъпоценности. Но ако има и дъщеря, която да стане невеста на Холандеца, то отплатата ще бъде целият кораб със съкровища. Старият моряк с радост се съгласява, заслепен от примамливото богатство. Да, той има дъщеря и тя се казва Сента.

За пореден път душата на моряка-скитник се изпълва с надеждата, че може би най-сетне ще срещне жената, която ще го избави от проклятието. Вятърът стихва и норвежките моряци започват да се готвят за път. Двата кораба, водени от попътен вятър, се отправят към родния край на Даланд. 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Къщата на норвежкия моряк Даланд на брега на фиорда. При Сента са се събрали нейните приятелки и весело си приказват, предат и пеят. Те очакват завръщането на кораба на баща й.

Сента не откъсва очи от портрета над вратата, на който е изобразен тъжен и замислен моряк с бледо лице, черна брада и тъмни дрехи. Девойките с весели шеги се мъчат да разпръснат натрапчивите мисли на Сента.
Те я заговарят за Ерик, който е влюбен в нея. Сента запява старинната балада за моряка-скитник, бродещ непрестанно по моретата. На всеки седем години той излиза на брега, за да намери влюбената в него девойка.

Всички са развълнувани, а Сента истински скърби за легендарния моряк. Неочаквано Сента заявява, че тя ще спаси Холандеца. Влиза младия ловец Ерик. Той обича Сента и иска да се ожени за нея. Чул е думите й, което силно го смущава. Освен това е сънувал, че пристига чужд кораб, от който слиза морякът от портрета. Сента го посреща радостно и двамата, страстно прегърнати, изчезват в морето.

Сега действително заедно с кораба на баща й е пристигнал и някакъв непознат кораб. Сента предчувства, че морякът-скитник е близо и още по-силно мечтае за него. Ерик излиза отчаян. В стаята идва Даланд, придружен от Холандеца. Бащата разказва за срещата си с непознатия капитан и че на драго сърце би го направил свой зет.
Сента е силно развълнувана – лицето на непознатия поразително прилича на моряка от портрета. Холандеца също не е на себе си и моли девойката за любовта й, която може да му донесе спасение. Сента му се заклева във вечна любов и вярност. Всички се готвят за предстоящата сватба.

 

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Скалист бряг края дома на Даланд, където двата кораба са хвърлили котва. Норвежките моряци весело отбелязват щастливото завръщане заедно с младежи и девойки от близките села.
Чуват се радостни песни, а освен благополучното завръщане днес има и друг повод за празненство – ще има сватба в дома на капитана. Само на чуждия кораб всички светлини са загасени. Норвежците канят моряците от другия кораб на веселието, но оттам никой не отговаря.

Внезапно задухва силен вятър. Луната потъва в облаците и около холандския кораб водата започва да се пени. Надигат се високи вълни и корабът потъва в мъгла. Зазвучава дива песен и всички са изплашени. Празненството е развалено, хората се разотиват. Към холандския кораб тичешком се отправя Сента.
Ерик я настига и я моли да се откаже от безумната си мисъл. Той й напомня за своята любов и за щастливите мигове, прекарани заедно. В този момент идва Холандеца. Вижда любимата си с Ерик и решава, че отново не е срещнал жената, която толкова дълго търси.
Холандеца разказва на всички за тежката си орис. Много жени му обещавали вярност, но всички нарушавали клетвата си и така ги настигало проклятието да умрат след като му изменят. Той иска да спаси Сента като я напусне преди да сключат брак.

В гнева си Холандеца дава сигнал на кораба си да отплува надалеч към безкрайните морета и океани. Напразно Сента се опитва да го спре. Холандеца стъпва на палубата и бързо потегля, а девойката не успява да го настигне.
Тя не може да престъпи дадената любовна клетва и се жертва като се хвърля в бурното море. Внезапно корабът-призрак потъва. Проклятието над моряка-скитаец е снето и така Летящият холандец може да намери своя покой…

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В музикалната история немският гениален творец Рихард Вагнер остава като един от най-големите реформатори на оперното изкуство, създател на музикалните драми.

Целият живот на Вагнер преминава в непрекъсната борба в името на едно по-ново изкуство. Талантът на този творец е многостранен – освен композитор, той е поет и писател. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес са актуални и предизвикват интерес. След големия успех на „Риенци” в Дрезден Вагнер става там диригент на оперния театър. Първата му постановка е именно собствената му опера „Летящият холандец”.
Премиерата е на 2 януари 1843 г., но преминава без особен успех. Каква е историята на написване на творбата? Подобно на много други творци и Вагнер се увлича по старинните легенди за кораба-призрак и моряка-скитник, които са широко разпространени в крайморските страни.

В популярната си приказка „Корабът на призраците” немският писател романтик Вилхелм Хауф пресъздава една от тези легенди.
Подобни мотиви носи и автобиографичната новела на големия немски поет Хайнрих Хайне „Спомените на господин фон Шнабелевопски” (1834), която впечатлява Вагнер и у него се поражда желание да напише опера по този сюжет.

В същото време на 19 юли 1839 г. Вагнер тръгва от Рига за Лондон със стария кораб-платноход „Тетис” и в автобиографията си „Моят живот” (1870) твърди, че прекосяването на бурното море и преживяното на кораба го кара да погледне на легендата за моряка-скитник по съвсем друг начин, а не както Хайне в шеговито-ироничен аспект.

 

Галерия снимки ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ:

 


 

 

 

TOP