Ернани - 2010 г.

Ернани - 2010 г.

от Джузепе Верди

Лирична драма в четири действия

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент      БОРИСЛАВ ИВАНОВ
Режисьор     КУЗМАН ПОПОВ
Сценография   КУЗМАН ПОПОВ
Художници костюми  МАРИЯ ТРЕНДАФИЛОВА, ЛОРА МАРИНОВА
Диригент на хора             МАЛИНА ХУБЧЕВА
Хореография и пластика РУМЯНА МАЛЧЕВА

 

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ЕРНАНИ, или дон Хуан Арагонски     тенор
ДОН КАРЛОС, по-късно Карл V, крал на Испания  баритон
ДОН РУИ ГОМЕС ДЕ СИЛВА    бас
ЕЛВИРА, негова племенница    сопран
ДЖОВАНА, нейна дойка        сопран
ДОН РИКАРДО, оръженосец на краля  тенор
ЯГО, оръженосец на Да Силва    бас

 

Либрето - Франческо Мария Пиаве (по едноименната драма на Виктор Юго).  

 

СЪДЪРЖАНИЕ

Прелюдия

“Черни сватовници” с черни помисли, обладани от зло се стремят да окървавят сватбеното було, да превърнат една предстояща сватба в погребение.

 

Първо действие - Бандитът

Първа картина – В планините на Арагона.

Испанският благородник дон Хуан Арагонски мечтае да отмъсти на краля на Кастилия Дон Карлос: неговият баща е осъдил на смърт бащата на Хуан и младежът е събрал малък военен отряд, за да се бори с краля. Избрал е името Ернани и сега се укрива в планините на Арагона.
Тук сред непристъпните скали се е разположила неговата дружина. В навечерието на поредния поход въстаниците пируват. Само Ернани страни от общото веселие. Той е влюбен в красивата Елвира, племенница на стария гранд Гомес де Силва, деспот и тиранин. Но старият мъж е решил да се ожени за Елвира. От нейната хубост е запленен и кралят Дон Карлос. Ернани няма да отстъпи своята избраница на нито един от двамата съперници. Той повежда своите другари към замъка на Гомес де Силва, решен да отвлече Елвира.

Втора картина - В замъка на да Силва.

Елвира страда от мисълта за предстоящия брак с омразния старец. Тя обича младия Ернани и очаква той да я спаси. Появата на жените от замъка, които й поднасят богати дарове от годеника се превръща в кошмар. Неочаквано влиза Дон Карлос, който открива чувствата си на девойката, но среща решителен отпор.

Тогава Дон Карлос решава да я отведе насила. В този миг в стаята влиза Ернани. С кама в ръка той се нахвърля върху краля, но Елвира застава между двамата. Появява се и де Силва, който не познава нито преоблечения Дон Карлос, нито Ернани. За да отклони подозренията на ревнивия старец, кралят открива името си и заявява, че е дошъл в замъка, за да съобщи на гранда за своето предстоящо избиране на императорския престол на Испания.

 

Второ действие - Гостът

Трета картина – Парадна зала в замъка на Силва.

Заобиколен от приятели и близки, Гомес де Силва пирува. “Черните сватовници” ликуват поради предстоящото нещастие. Съобщават за идването на непознат мъж. Това е преследваният от краля Ернани, преоблечен като пилигрим, който търси убежище.
Според старинния кастилски обичай Гомес де Силва приема странника като скъп гост в замъка си. В залата влиза Елвира. Тя е във венчално облекло.

Измамена от лъжливата вест за смъртта на Ернани в битка с кралските войски, тя е дала съгласието си за брак със стареца. В същия миг  Ернани захвърля пилигримската мантия и се разкрива.
Сега старият гранд може да го издаде на краля – Ернани предпочита смъртта пред живота без Елвира. Но верен на обичая, Гомес де Силва отказва да предаде дори врага си, след като той му е гост. Грандът знае, че войниците на Дон Карлос преследват бунтовника.
Той нарежда да се засили охраната на замъка и сам отива да провери постовете. Когато се връща, Гомес де Силва заварва Елвира в прегръдките на Ернани.

Но сега старецът не мисли за отмъщение – ще трябва да го отложи: пред портите на замъка е дошъл кралят. Де Силва скрива Ернани. Дон Карлос заповядва на стражите да претърсят замъка, но те не успяват да намерят бунтовника. Тогава гневът на Дон Карлос се стоварва върху Гомес де Силва. Само появата на Елвира и нейното застъпничество го спасяват от смърт. Кралят му прощава, но като залог за верността на де Силва отвежда със себе си Елвира.

След заминаването на Дон Карлос, Гомес де Силва извежда Ернани от тайното скривалище, сваля от стената две шпаги и му предлага двубой. Но Ернани отказва да се бие със своя спасител. Той дава на де Силва ловджийски рог. Когато старецът засвири с рога, Ернани веднага ще се появи, за да посрещне смъртта. Де Силва се съгласява. А сега двамата бивши врагове ще съберат хора, за да освободят Елвира.

 

Трето действие - Милосърдие

Четвърта картина – В Агуисграна – Гробницата на Карл Велики.

Нощ. В гробницата, където се пази прахът на император Карл Велики, са се събрали заговорниците.
Те произнасят смъртна присъда за Дон Карлос. Убийството трябва да извърши Ернани – такъв е изтегленият от него жребий. Скрит от заговорниците, Дон Карлос подслушва тайното събрание.

Чува се топовен гърмеж, възвестяващ избирането му за владетел на цялата Испанска империя и Карлос застава пред обзетите от ужас заговорници. В същата минута в гробницата се появяват войниците и придворните, между които е и Елвира. Дошли са да отдадат почести на новоизбрания император.
Отстъпвайки на горещите молби на младата жена, императорът прощава на заговорниците, връща на Ернани дворянската титла и му разрешава да се ожени за Елвира.

 

Четвърто действие - Маскарадът

Пета картина – В Сарагоса – Замъкът на Ернани.

Елвира и Ернани са щастливи: след тежките изпитания най-сетне са заедно и сами, но зло витае във въздуха. Изведнъж в далечината зазвучава рог. Ернани разбира какво означава това.
Отмъстителният и злобен Гомес де Силва иска Ернани да изпълни дадената от него клетва. Верен на думата си, Ернани се пробожда пред очите на отчаяната Елвира.

 

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След успеха на оперите “Набуко” и “Ломбардците”, кариерата на Верди тръгва стремително нагоре.
Той е вече известен композитор и предпочитан от директорите на най-известните театри в Италия и от най-реномираните издателски къщи. През 1843 г. граф Карло Мочениго, директор на театър “Ла Фениче” във Венеция му предлага да напише нова опера за края на карнавала през 1844 г.

Композиторът приема и прехвърля множество поетични и театрални шедьоври, за да подбере сюжет за новата си опера. Така се спира на “Ернани" по едноименната драма на Виктор Юго.
Самият Мочениго подсказва кой би могъл да напише либретото – Франческо Мария Пиаве, когото Верди още не познава. По това време поетът е млад оперен режисьор във Венеция. По-късно Пиаве ще стане постоянен творчески спътник на Верди и заедно ще работят в следващите 20 години по шедьоврите му: “Двамата фоскари”, “Макбет”, “Корсарят”, “Стифелио”, “Риголето”, “Травиата”, “Симоне Боканегра” и “Силата на съдбата”.

“Ернани” носи дълбокия отпечатък на творческата природа на Верди. Страстта се лее буйно от началото до края на партитурата, смекчена тук-там от една покъртителна меланхолия. Верди не прокарва с “Ернани” нов път за италианската опера. Маестрото сее браздата, изорана от Юго.
И у двамата има една и съща склонност към контраста, антитезата на мисълта и чувството към разширяване аспектите на ситуациите и персонажите. Юго е развял бойното знаме и е предизвикал в изкуството революция, повеждайки борбата срещу класицизма в името на романтизма. А този романтизъм е според самия Юго “по същиство либерализъм в литературата”.

Верди е сред най-горещите привърженици на романтичното движение. Той е романтик по душа: страстен, меланхоличен, затворен, потаен, самотен, недоволен от себе си и от всички поради неудовлетвореното желание за добро. Премиерата на “Ернани” се състояла на 9 март 1844 г. в “Ла Фениче” – Венеция, точно две години след триумфа на “Набуко” в Ла Скала. Венецианците са твърде придирчива публика. Те много харесват музиката, но изкуството на певците не винаги ги удовлетворява. За следващия месец операта се поставя в театър “Сан Бенедето” (Венеция) и публиката, ненаситила се да слуша “Ернани” отново се тълпи за билети. Следват покани за малки и големи театри в Италия и в чужбина. Над двадесет италиански театъра искат да поставят операта незабавно!

Размисли на режисьора

 Да поговорим за злото, стаено в пазвата ни! Стои си то кротко, понякога с години, за да изскочи и промени естествения ход на живота, за да се скрие след това отново в нечии други пазви...
Злото! То е въплътено в онази стихия от живота, където разумът е безсилен, където цари сляпа страст и където човек се оказва играчка на тъмните инстинкти, подстрекаващи онова съдбовно мигновение, когато злото успява напълно да обсеби душата на човека.

 Наричаме го зло, но то може да се персонифицира като отмъстителност, като ревност, като желание да причиниш страдание и още по-лошо – има го дори нарисувано в картините на старите майстори – като смъртта, застинала в сянката на човека.

Обикновено обект на злото е доброто, красивото, щастливият човек. То витае във въздуха!... за да подсилим идеята, в нашия случай, в “Ернани”, си позволихме да му дадем образа на черните безлики влъхви, които уж готвят сватба, а всъщност вещаят смърт.

Черните сватовници на злото!...

Човекът и смъртта, която ти праща друг човек!?

Злото, което нарушава самия принцип на човечността! Остава ни да кажем – не позволявай на злото да изскочи от пазвата ти, утре то ще пръкне из нечия друга пазва, за да застигне теб!

 

Кузман Попов – режисьор и сценограф

 

 

Галерия снимки ЕРНАНИ:

 


 

 

 

TOP