АФИШ

Опера, оперета, балет, концерти

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР 2012

Либрето Чезаре Стербини
Музика Джоакино Росини

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП

Диригент – постановчик СТЕФАНО СЕГЕДОНИ (Италия)
Режисьор – постановчик АНТОНИО ПЕТРИС (Италия)
Сценография и костюми Грета Подеста (Италия)
Костюми Салваторе Руссо (Италия)
Хореограф ДЖУЗЕПЕ ПАРЕНТЕ (Италия)
Диригент на хора МАЛИНА ХУБЧЕВА

Кликнете тук, за да видите галерията със снимки >>

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

ГРАФ АЛМАВИВА, тенор
ДОКТОР БАРТОЛО, бас
РОЗИНА, негова възпитаница – сопран
ФИГАРО, Севилски бръснар – баритон
ДОН БАЗИЛИО, учител по музика – бас
ФИОРЕЛЛО, слуга на Алмавива – бас
БЕРТА, икономка при Бартоло, мецосопран
ОФИЦЕР, баритон
НОТАРИУС

Място и време на действието: Севиля, Испания, средата на XVIII век.

Пета постановка на “Севилският бръснар” във Варненската опера - премиера на 12 април 2012 година.
Първата премиера на операта “Севилският бръснар” във Варна е под режисурата на големия български оперен певец Петър Райчев (1887–1960), главен художествен ръководител при основаването на Варненската опера. На 9 март 2012 г. се навършват 125 години от рождението му. Премиерата на тази първа постановка се състояла на 24 декември 1950 г. под диригентството на Йоско Йосифов. Следват постановките от 1972, 1990 и 2007 г. и сегашната, пета постановка в оперната история на Варна.

Акценти в италианският прочит на «Севилският бръснар» 2012

Стефано Сегедони – диригент

Специално подбрах камерен състав на оркестъра, защото той пресъздава по-добре атмосферата на епохата, към която се отнася операта. За тази копродукция предпочетох олекотена партитура, защото в постановки от 1950-те години насам Росиниевите партитури звучат повече като Вердиеви, а нашият италиански екип търси едно по-италианско звучене и по-интересен колорит.

Антонио Петрис – режисьор

Моят режисьорски прочит следва зададената от музиката посока. Използвайки принципа на театър в театъра, в „Севилският бръснар” ние внасяме марионетен театър, чийто режисьор е Фигаро. В един момент Фигаро изоставя своя куклен театър и продължава режисьорските си занимания извън сцената. Идеята е, че измисленият и реалният живот, изкуството и животът непрекъснато се преплитат.

Салваторе Русо – костюмограф

Стремя се чрез костюмите да пресъздам музикалния образ на героите. Концепцията предполага костюмите за „Севилският бръснар” да визират традицията на съответната епоха. Фигаро присъства като основен персонаж, който движи действието, той носи много хубаво чувство за хумор, оправя заплетените ситуации и прави в крайна сметка всички щастливи. Ще го видите обаче и в типичния палячовски костюм. Новото в нашата трактовка се състои в това, че в един момент палячото пренася поведението си от Комедия дел арте и в живота извън сцената.

Джузепе Паренте – хореограф

За разлика от много други постановки, където на балета е отредена малка роля, във варненската постановка на „Севилският бръснар” хореографията заема достойно място. В нея, наред с прекрасните балерини на Варненската опера, са въвлечени и останалите персонажи, начело с Фигаро. Преобладават елементи от Комедия дел арте, но те са част от един цялостен и хомогенен спектакъл.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа картина

Пред дома на доктор Бартоло в нощната тишина на Севиля се разнася нежна серенада. Знатният граф Алмавива, под името Линдор, пее за своята любов към красивата Розина. Младото момиче слуша с трепет нежните слова, но не може да се появи, защото е зорко пазено от своя настойник – доктор Бартоло.
Старият, стиснат ерген сам е намислил да се ожени за Розина. На помощ на Алмавива неочаквано се притичва Фигаро. Подхвърлената му кесия злато ражда “план след план” в главата на изобретателния бръснар.
Вещ в любовните интриги, остроумният момък измисля хитра игра, чрез която ще измамят бдителния старец. Графът ще се вмъкне в строго пазената къща като се представи за офицер, разквартируван там и по този начин ще се срещне с Розина.

Втора картина

В дома на доктор Бартоло, Розина с нежност си спомня за Линдор. Тя е твърдо решена, въпреки всички пречки, които й създава досадният настойник, да свърже съдбата си тази на своя любим.

За тази цел Розина пише писмо, което Фигаро трябва да предаде на Линдор. От своя страна Бартоло е поканил учителя по музика на Розина – Дон Базилио, за да обмислят средство, чрез което да се отърве от нежелания съперник. Ловкият интригант и измамник Базилио предлага да използват изпитания способ – клеветата!

Чува се силно хлопане на външната врата и в дома шумно нахлува млад офицер. Това е преоблеченият граф Алмавива.
Преструвайки се на пиян, той вдига скандал, безчинства и иска стая. Бартоло протестира напразно, безуспешни са опитите му да отпрати нахалния натрапник. В създалата се суматоха, Алмавива успява тайно да предаде бележка на Розина. Привлечени от шума пристигат войници.
Офицерът, който ги води, вижда документите на графа, отдава чест и дава заповед на войниците да се оттеглят. Всички са смаяни от неочаквания обрат.

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Трета картина

Стаята за урок по пиано в дома на доктор Бартоло. По съвет на Фигаро, графът прибягва до нова хитрина. Този път той се появява в дома на Бартоло като Дон Алонзо – заместник на уж болния Базилио.
Урокът по музика с Розина е добра възможност и за откраднати целувки, и за скрояване на по-нататъшни планове. Неочаквано пристига “болният” Дон Базилио.
Алмавива едва успява да му запуши устата с кесия злато, след което хитрецът е отпратен да си отиде. Докато Фигаро бръсне доктора, Розина уговаря бягството си с Линдор. Въпреки усилията на ловкия бръснар, Бартоло забелязва измамата и прогонва Фигаро и мнимия учител по музика. Решил незабавно да се ожени, той изпраща притеклия се Дон Базилио да повика нотариус, а сам убеждава Розина, че Линдор не я обича, той е само посредник към домогванията на граф Алмавива.

Разколебаната Розина дава съгласието си за венчавката и в гнева си разкрива плана за бягството. Щастливият Бартоло бърза да вземе предохранителни мерки.

Внезапно се развихря буря. Графът и Фигаро тайно се промъкват в къщата, за да отвлекат Розина. Първоначалният й гняв бързо се сменя с радост, когато разбира, че Линдор и графът са едно и също лице. Нотариусът и Базилио идват тъкмо навреме. Алмавива и Розина се венчават и на дошлия твърде късно Бартоло не му остава нищо друго, освен да се примири с този “весел край на смешна предпазливост”.

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

“Севилският бръснар” не е първоначалното заглавие на тази опера, макар тя да е създадена по едноименната пиеса на Бомарше. Операта най-напред се наричала “Алмавива, или напразна предпазливост”, тъй като опера със заглавие “Севилският бръснар” вече била написана от Джовани Паизиело, автор на повече от 100 опери.
Росини изпитвал уважение и не желаел да причинява огорчение на възрастния композитор. Със същото заглавие опери написали и други композитори от тази епоха.

Либретистът Чезаре Стербини преработва значително комедията на Бомарше. Тя загубва доста от своята сатирична и изобличителна сила. Така например, граф Алмавива от типичен представител на аристокрацията се превръща в симпатичен влюбен младеж. Но Стербини, като добър познавач на сцената написва едно сполучливо либрето за комична опера.

През 1816 г. 24-годишният Дж. Росини за рекордно кратък срок написва и поставя своята опера, представяйки се като изтъкнат оперен драматург, достоен последовател на Моцарт и на най-хубавите оперни традиции в италианската опера-буфа.

“Севилският бръснар” е истински реалистична музикална комедия. Героите са надарени с типични, извлечени от живота характери. Ярките театрални ситуации са естествени и правдиви.

Любопитна е сценичната съдба на тази опера. На премиерата, състояла се в Рим на 20 февруари 1816 г. тя се проваля. За този неуспех допринасят и привържениците на Паизиело, които устроили шум и бъркотия в залата, за да попречат на публиката да възприеме спокойно новата опера. Но още на третия спектакъл “Севилският бръснар” попада в числото на тези музикални произведения, които никога не остаряват.

Навремето един от вестниците в Рим пише: “Ако на премиерата “Севилският бръснар” не срещна одобрение от публиката, то втория път и на следващите спектакли той бе оценен по достойнство и предизвика такъв ентусиазъм, че целият театър се тресеше от възгласите “E viva!” по адрес на маестро Росини. Неколкократно викан на сцената след спектакъла, той най-накрая бе отведен в къщи при светлината на стотици факли».