Тоска

Тоска

от Джакомо Пучини

Музикална драма в три действия

ПОСТАНОВЪЧЕН ЕКИП


ФЛОРИЯ ТОСКА, певица                                      
МАРИО КАВАРАДОСИ, художник                                         
БАРОН СКАРПИЯ, шеф на полицията                            
ЧЕЗАРЕ АНДЖЕЛОТИ, бивш консул на Римската република           
КЛИСАР                                                                                                
СПОЛЕТА, полицейски агент                                                         
ШАРОНЕ, офицер                                                                  
ТЪМНИЧАР                                                                                     
ОВЧАРЧЕ                                                                                         

Кардинал, църковни служители, послушници, войници, граждани, затворници, полицейски агенти и др. Действието се развива в Рим около 1800 г.
 
Премиерата на ТОСКА се е състояла на 14 януари 1900 в римския театър “Констанца”. Постановки на Варненската опера – 1948, 1960, 1971 г.
Настоящата постановка е четвърта по ред на сцената на ОФД – Варна. Премиера на 30 юни 1993 г.

 

photo linkКликнете тук, за да видите галерията със снимки >>


ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА

РУДОЛФ, поет, тенор
МАРСЕЛ, художник, баритон   
ШОНАР, музикант, баритон   
КОЛИН, философ, бас   
МИМИ, сопран   
МЮЗЕТА, сопран
БЕНУА, хазяин, бас  
АЛСИНДОР, богат възрастен господин, бас  
ПАРПИНЬОЛ, продавач на играчки, тенор  
МИТНИЧАР, бас  


Либрето
– Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Викториен Сарду.  

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Вътрешността на църквата “Свети Андрей” в Рим.
Бившият консул на някогашната свободна Римска република Чезаре Анджелоти е избягал от затвора “Сант Анжело”.
Той намира убежище в семейния параклис, където неговата сестра маркиза Атаванти предвидливо е скрила дрехи, за да улесни бягството му. Пробуден от шума на стъпките му, излиза клисарят, но не намира никого.
В църквата влиза Марио Каварадоси. За модел на рисувания от него портрет на Мадоната му служи неговата любима – певицата Флория Тоска и една красива непозната. Клисарят е възмутен от дързостта му и си отива. Помислил, че църквата е празна, Анджелоти излиза от параклиса и с радост открива в лицето на художника стар приятел. Каварадоси му предлага помощта си.

Разговорът се прекъсва от идването на Тоска. Марио дава кошницата си с храна на изтощения Анджелоти, който отново се скрива. Влиза Тоска и пита любимия си с кого е разговарял. Чувството й на ревност се усилва още повече, когато открива в портрета на Мадоната голяма прилика с образа на маркиза Атаванти. Каварадоси успява да я успокои, като обещава да направи очите на портрета черни – като нейните.

Отново влиза Анджелоти. В този момент се чува топовен изстрел – сигнал, че бягството на затворника е разкрито. Каварадоси отвежда беглеца във вилата си. Там в случай на опасност, Анджелоти може да се скрие в нишата на кладенеца.

Радостно възбуден в църквата се връща клисарят. Наполеон е сразен в битката при Маренго. По този случай ще бъде отслужена тържествена литургия, ще се организира и голямо тържество в двореца  Фарнезе. Послушници от църквата весело играят и танцуват. Внезапно се появява барон Скарпия, следван от доверения си полицейски агент – Сполета. Тук са го довели следите на избягалия от затвора Анджелоти.

Църквата е претърсена и в параклиса намират ветрилото на маркиза Атаванти. Празната кошница с храна посочва още една следа. Скарпия научава, че Каварадоси е автор на картината – чудесен претекст, за да обвини художника в съучастничество, да го арестува и раздели с Тоска, в която сам е увлечен. Тоска се връща в църквата. Тя ще пее солото на кантатата на празненството и идва да съобщи на Марио, че не може да дойде на уговорената среща. Скарпия съзнателно разпалва ревността й, служейки си с намереното ветрило.
Обзета от страшно подозрение, смазана от скръб, Тоска тръгва към дома на Каварадоси, за да изненада неверния си любим. Скарпия заповядва да я проследят.

Започва тържественото богослужение. Скарпия тържествува от двойната си победа. “Слава на Тебе, Господи, че имам властта да смазвам и подчинявам на волята си. Да убивам красотата. Да се подигравам над любовта…”

 

 

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ

Кабинетът на барон Скарпия.

Празникът продължава. Скарпия очаква в кабинета си Тоска. Идва Сполета и съобщава, че усилията им да открият Анджелоти са останали напразни. Обискът в къщата на Каварадоси е безрезултатен, но художникът е арестуван и обвинен в съучастничество.

Каварадоси понася мъжествено опитите да го принудят да признае къде е Анджелоти. Той успява да предупреди влязлата Тоска да не издава къде е скривалището, но като чува страшните викове на измъчвания Марио, тя не може да понесе страданията му и издава тайната.

Внасят полуживия Марио. Дошъл в съзнание, той пита Тоска запазила ли е тайната му. Тя го уверява, че е мълчала, но Скарпия заповядва да претърсят нишата на кладенеца. Разбрал, че Тоска е предала приятеля му, Каварадоси я проклина.

Сполета носи лоши новини – победата над Наполеон се е оказала мнима. Армията му приближава Рим. С нов прилив на сили, Марио възхвалява победата. Скарпия заповядва да го отведат в затвора. Тоска може да го спаси, но само, ако отговори на любовта на Скарпия – това е цената, която й предлага баронът. Тоска е ужасена от предложението му.

Сполета носи нова вест – Анджелоти се е самоубил. В пристъп на ярост, Скарпия заповядва да го обесят мъртъв. “А другият арестант?” – пита Сполета. Скарпия поглежда към Тоска и тя мълчаливо дава съгласието си. Пред нея, Скарпия заповядва да се устрои привидно убийство. Преди да му се отдаде, Тоска го моли за писмено разрешение  да напусне Рим с този, който я придружава.

Докато Скарпия пише, в безпределното си отчаяние, тя вижда ножа на масата и незабелязано го скрива зад гърба си. Когато баронът тържествуващ иска да я прегърне, Тоска забива ножа в гърдите му. След това изтръгва пропуска от ръката на мъртвеца и се втурва към крепостта, за да освободи любимия си.

ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ

Терасата на крепостта “Сант Анжело”.

Ранно утро. Отнякъде долита песен на овчарче. Войниците водят Марио до мястото на разстрела. Той моли тъмничаря да пише на своята любима. Идва и самата Тоска. Тя му разказва всичко – убила е Скарпия, има разрешение да напусне Рим, предстои му мним разстрел. Въпреки че не вярва в щастливата развръзка, в минутата на разстрела Марио застава спокоен пред взвода войници.

Тоска се вълнува – ще съумее ли той да изиграе ролята си и да падне като мъртъв? Еква залп. “Истински артист!” – радостно възкликва Тоска. Войниците си тръгват. Останала сама, Тоска предпазливо се приближава към Марио и с ужас открива, че той е мъртъв. Верен на природата си, Скарпия е излъгал – разстрелът е бил истински. Тоска ридае над любимия си. В това време Сполета и Шароне са открили убийството на Скарпия и бързат да я  заловят.

Тоска се хвърля от стените на крепостта.

 

История на създаването

Петата опера на Пучини – “Тоска” е създадена на границата между две столетия. Композиторът работи над нея в края на 90-те години, в бурно и тревожно време, наситено с очакванията за големи промени.

“Тоска” е център в творческия път на Пучини. Встъпвайки в ХХ век като зрял майстор, композиторът се намира в разцвета на своите сили, изпълнен с творчески планове. Минало и настояще, лирика и драма, светът на затаените чувства и ярките, впечатляващи ефекти на театралната сцена, в различна степен се разкриват в сюжетите.
Особено интензивни стават търсенията след “Бохеми”, чийто триумфален успех заставя Пучини да повярва в себе си и да преодолее този дух на скептицизъм, който често го кара задълго да изоставя работата си.

Мисълта за “Тоска” занимава Пучини още от 1889 г., след като композиторът се запознава с драмата на Сарду (написана за прочутата звезда на френския театър Сара Бернар). За създаването на операта Пучини привлича своите сътрудници – либретистите Джакоза и Илика и през 1896 г. тримата пристъпват към работа.

“Портрет на актрисата” – такова определение дава част от музикалната критика на оп. “Тоска”. Но това е само едната страна. Тоска е преди всичко героиня на тираноборческа драма. Композиторът преосмисля нейния характер, прави я по-искрена и правдива. Това се отнася особено за ІІ действие, където пред зрителя израства образът на жената, решена на подвиг. Лирична кулминация на действието е “Молитвата” на Тоска – момент на катарзис и решително преодоляване на това свръхнатоварване със страсти, което стига своя предел в предишната сцена. Тази ария разкрива кредото на героинята, вярата й в силата на изкуството, човеколюбието и любовта.

Носители на антагонизма в операта са образите на Каварадоси и Скарпия – ярки и обобщени, изразители на два различни свята. В любовта на Тоска и Каварадоси се съдържа смелата присъда над силите на злото и презрение към смъртта.
Това всепокоряващо чувство заставя младия герой в предсмъртния си час да си спомни за своята любима и за прекрасния живот, който той “никога не е жадувал така страстно!”. Духовното единение на двамата герои е ярко подчертано в последната сцена, където гласовете им се сливат в триумфална, химнова тема.

Премиерата на “Тоска” се състояла на 14. І. 1900 г., 10 години след постановката на “Селска чест” също в римския театър “Констанца”, където вижда бял свят първата веристична опера. Мнозина виждат в това съвпадение утвърждането на младата веристична школа, която разтърсва италианската оперна аудитория. Сюжетът на “Тоска” отговаря на всички изисквания на веристичната естетика. В това произведение Пучини се придържа към основните закони на веристичната драма – да порази, да трогне не само слушателя, но и зрителя, въвличайки го в кръга на страшните и жестоки събития.

“Тоска” е кулминация в творческия път на композитора. В тази опера, Пучини усложнява и обогатява музикалния език, широко развива лайтмотивната система, а непрекъснатите смени на темпоритъма подчертават вътрешното напрежение и развитие на действието. Цялата музика на “Тоска” е пронизана от кантиленното начало, от тази мелодична стихия, вокална по своята природа, която обхваща целия оркестър.

 

Галерия снимки ТОСКА:

 

 

 

TOP