Ранко Стефанов Дюлгеров - артист солист

Биографични бележки на Ранко Стефанов Дюлгеров – биографията е препис от собственоръчно написаната автобиография на самия Р. Дюлгеров, без редакция и допълнена от съпругата му - Мария.

Роден на 24 септември 1924 г. в гр. Търговище в семейството на интелигентни родители – баща Стефан Хр. Дюлгеров – търговец; майка – Вяра Ранкова Дюлгерова, домакиня; брат Христо Стефанов Дюлгеров – юрист. Образованието си до V гимназиален клас получава в родния си град, след което постъпва във В. Н. В. – училище в гр. София, където завършва гимназиалното си образование. На 15 май 1946 г. напуща училището по собствено желание, за да продължи висше образование в Юридическия факултет.

По време на следването си през 1947-48 г. привличан винаги от хоровото пеене, влиза в хор “Гусла” сдиригент Асен Димитров.

В София по това време, след срещата му с известния оперен певец и педагог Събчо Събев, поради голямата му любов към пеенето, в Ранко се оформя решението да се посвети на оперното изкуство.

Полага конкурсен изпит във Варненската народна опера за хорист, където от август 1948 г. бе приет като такъв, а от януари 1949 г. като артист-солист на Варненската опера – до м. ноември 1985 г., когато се пенсионира еднократно по собствено желание.

Оперното пеене първоначално (от 1948 до май 1950 г. ) е учил при оперния певец – баритонът Събчо Събев – тогавашен художествен ръководител на Варненската опера., а по-късно през 1958-1959 г. бе изпратен на специализация при оперния артист и ръководител на оперната студия за млади оперни певци в София – Христо Бръмбаров.

През 1952 г. свързва живота си с Мария Николова – по професия счетоводител, а през 1953 г. става баща на дъщеря Вяра, която загива при автомобилна катастрофа през 1974 г. на 21 год. възраст – студентка ІІ курс в МЕИ – Варна.

Като артист-солист във Варненската опера е участвал 1180 пъти в 53 различни по значимост и големина басови роли в оперния репертоар.

ЦЕНТРАЛНИ ПАРТИИ

1. Княз Игор от оп. “Княз Игор” на Бородин
2. Мелничарят от оп. “Русалка” на Даргомижски
3. Мефистофел от оп. “Фауст” на Гуно
4. Мендоза от оп. “Годеж в манастира” на Прокофиев
5. Дон Базилио от оп. “Севилският бръснар” на Росини
6. Доктор Бартоло от оп. “Севилският бръснар” на Росини
7. Паисий от оп. “Паисий Хилендарски” на Найден Геров
8. Алфонсо от оп. “Така правят всички” на Моцарт
9. Дон Руис Гомес да Силва от оп. Ернани” на Верди
10. Куцар от оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев
11. Полковник Боляров от “Юлска нощ” на Парашкев Хаджиев
12. Дон Паскуале от “Дон Паскуале” на Доницети
13. Командир Горелов от оп. “Брестката крепост” на Молчанов
14. Борис Михаил от оп. “Лето 893” на Парашкев Хаджиев
15. Борис Годунов от оп. “Борис Годунов” на Мусоргски

СРЕДНИ ПО ЗНАЧИМОСТ ПАРТИИ (според Ранко Дюлгеров)

1. Рамфис от оп. “Аида” на Верди
2. Ферандо от оп. “Трубадур” на Верди
3. Монтероне от оп. “Риголето “ на Верди
4. Анджелоти от оп. “Тоска” на Пучини
5. Крисарят от оп. “Тоска” на Пучини
6. Княз Гремин от оп. “Евгений Онегин” на Чайковски
7. Раймондо от оп. “Лучия ди Ламермур” на Доницети
8. Колин от оп. “Бохеми” на Пучини
9. Оровезо от оп. “Норма” на Белини
10. Поп Матей от оп. “Луд гидия” на Парашкев Хаджиев
11. Бартоло от оп. Сватбата на Фигаро” на Моцарт
12. Великият инквизитор от оп. “Дон Карлос” на Верди
13. Банко от оп. “Макбет” на Верди И много други по-малки по значимост роли в басовия оперен репертоар.

Участвал е в концерти в България, Германия и спектакли като солист в Хаванската опера – Куба през 1964 и 1978 г. в оперите “Травиата”, “Риголето” и “Трубадур”; в Кралския оперен театър – Брюксел в “Дон Карлос” през 1981 и 1983 г.

Като солист на Варненската опера е участвал в оперни спектакли в Одеса, Нови сад, Болоня, Палма де Майорка.

Гастролирал е като солист в оперни спектакли във всички оперни театри на България.

Има записи с хора и оркестъра на Радио София под диригентството на Влади Анастасов през 1982  (или 1983 г.) на следните арии:

1. Смъртта на Борис Годунов
2. Алеко от едноименната опера на Рахманинов
3. Рондо на Мефистофел от оп. “Фауст” на Гуно
4. Куцар от оп. “Албена” на Парашкев хаджиев

Има записи по Българската национална телевизия: творчески портрет със заснети сцени с музикално изпълнение от оперите “Борис Годунов” – смъртта на Борис, от “Дон Паскуале”, от “Албена” – Куцар.

В Радио София има и други записи от по-ранните му години.

Удостоен е със следните награди:

1. Указ № 1030 на Държавния съвет на НРБ за удостояване със звание “Заслужил артист” и медал – 23 май 1978 г. 2. Диплом – лауреат на Петия световен младежки фестивал във Варшава през 1956 г. и носител на сребърен медал 3. Женева – октомври 1956 г. – награда на Международния конкурс за млади оперни певци. 4. Награда “Варна” през 1975 г. за ролята на Борис Михаил от оп. “Лето 893” на Парашкев Хаджиев 5. Грамота “1300 г. от създаването на българската държава” и възпоменателни медали от оперативното бюро на Общонароден юбилеен комитет “1300 години България” – 1981 г. 6. Грамота и медал “60 години ММФ “Варненско лято” за активно участие във фестивала и високи художествени постижения, допринесли за утвърждаването на международния авторитет на фестивала – 1986 г. 7. Орден “Кирил и Методий” – ІІ степен 8. Медал “100 години от Априлското въстание” – 1976 г. 9. Медал “100 години от Освобождението на България” – 1978 г. 10. Медал “25 години народна власт”

Пенсионира се на 1 ноември 1985 г. по собствено желание и по здравословни причини.

Умира на 12 юли 1995 г. умира на 70-годишна възраст от сърдечна недостатъчност, 3 години и половина след сърдечна операция – байпас.

С таланта си и изградените от него образи, той допринесе за издигането на нашата музикална култура. Не случайно в пресата и списание “Българска музика” са публикувани прекрасни рецензии на много наши музиковеди за качествата на неговия глас и пресъздадените от него роли, като някои от тях се нареждат до най-високите постижения в нашето оперно изпълнителско изкуство (сп. “Българска музика” бр. 1 от 1963 г.) за ролята на Куцар в оп. “Албена” на Парашкев Хаджиев. В заключение може да се каже, че Ранко Дюлгеров остави светла диря в своя творчески път не само като оперен артист, а също така и като човек с много добродетели: скромен, отзивчив, уважаван и обичан от колегите си и цялата общественост (част от изказването на диригента на Варненската опера Влади Анастасов на честването на 25 годишната дейност на Ранко Дюлгеров във Варненската опера. – преди спектакъла на 15 март 1974 г. на оп. “Фауст” от Гуно. Интервю на Ранко Дюлгеров с Анелия Събева по Радио Варна – записано на 4 юни 1986 г. и излъчено на 8 юни 1986 г. Въпрос: Кое определя началото на Вашия творчески път и по-късно във Варненската народна опера?
Отговор: От дете пеех. В рода ми пееха баща ми, брат ми. Пееше се и в празник и в делник. Обичах хоровото пеене и участвах в градския хор – Търговище под диригентството на г-н Костов. Но истинската ми среща с голямото изкуство стана след влизането ми в хор “Гусла” с диригент Асен Димитров по време на следването ми в Юридическия факултет и особено след срещата ми в София с певеца и педагог з.а.Събчо Събев – по-сетнешен ръководител на В. Н. О.
Тук още като хорист ми бе поверена ролята на граф Монтероне в оп. “Риголето” на Верди, изработена вокално със С. Събев., а сценично с режисьора Драган Мицов. Това бяха първите неуверени стъпки в оперния ми път.

Въпрос: Преминаването към първите роли?
Отговор: След няколко средни роли започнах да изпълнявам и централни партии. Разбира се, както се казва няма големи и малки роли – има добре или не добре създадени пресъздадени образи – вокално, музикално и сценично. И все пак по-големият формат на една партия изисква много повече усилия във всяко отношение.

Въпрос: Как се стига до художествения резултат в ролята?
Отговор: Това е много сложен въпрос. Трудно е да се говори, а още по-трудно е да се дават рецепти за начина, по който се стига до извеждането на художествения резултат на сцената.
И все пак има няколко допълнителни условия: първото е, че твореца трябва предварително да познава произведението, епохата, в която де развива действието, човешките взаимоотношения вътре в действието. И про възможност да се запознае с литература, обогатяваща познанията му върху произведението.

След това, разбира се, трябва да се овладее прецизно нотният и литературният текст, който определя цялото емоционално съдържание на героя – характер, чувства, контакти с партньорите.
От тук нататък започва трудният път към претворяването на образа – репетиции, срещи, разговори с режисьори, диригенти – мисловно самовглъбяване. Някога бях чувал, че ако артиста на сцената наистина страда, плаче той не би могъл да изгради професионално ролята. Това според мен е само донякъде така – разбира се, ако певецът започнеда ридае искрено и неудържимо на сцената товаби му попречило да пее, но ако той само показва, че страда, а всъщност не се вълнува искрено както би се вълнувал в тази ситуация неговият герой, публиката няма да му повярва, той няма да успее да я развълнува колкото и майсторски да го прави.
Аз лично съм го изживявал в роли като Борис Годунов, Куцар в “Албена”, по Матей и др. Разбира се, тук непременно е необходим дълбок вътрешен усет за мярка. Поне моето мнение е такова.

Въпрос: С какво остават образите, които си изградил?
Отговор: Сега, като се върна през годините, в които съм изградил образите на сцената остава в мен малко носталгия, неудовлетвореност, че в много случаи е могло да се постигнат по-добри резултати. Но, разбира се, най-важното е дали съм оставил нещо в съзнанието на публиката, дали съм успял по свой начин да я обогатя, да й създам естетическа наслада, да я развълнувам?

Защото стара истина е, че всичко което прави твореца е в името на нашите зрители в залата. И ако съм успял макар и в малка степен да постигнатова, то ще стопля съзнанието ми, че и аз съм дал своя скромен дял в съкровищницата на съвременната ни социалистическа култура. НАГРАДИ:

• 1981 ГОДИНА ГРАМОТА на з.а. РАНКО ДЮЛГЕРОВ като израз нна признание и за заслуги към честването на 1300 годишнината от създаването на българската държава
• 1 септември 1969 г. – юбилеен медал 25 години народна власт от Президиумът на народното събрание
• ГРАМОТА за активно участие м ММФ “Варненско лято” и за високи художествени постижения, допринесли за утвърждаването на международния авторитет на фестивала. – няма дата – подпис Богдан Караденчев – председател на ИК на ОБщНароден съвет

Слово, прочетено от Ранко Дюлгеров на творческия му портрет на 29 май 1986 г. в Клуба на културните дейци във Варна: Скъпи мои колежки и колеги, скъпи гости, Искам най-напред да благодаря ва ръководството на Варненската народна опера и на учрежденския дружествен комитет за тяхната инициатива и помощ за осъществяването на това тържество – творческия ми портрет за моята 37 год. сценична дейност като артист-солист на В. Н. О.

Искам също да благодаря на всички, които се намират тук в залата на ККД, които със своето присъствие доказват уважението си към мен като творец и човек. Трудно се говори за изминалите години, но все пак искам да ви споделя, че в моя път в изкуството съм имал много безсънни нощи, много творческа неудовлетвореност. Имало е добри, можеби – много добри мигове на сполука, но самокритичността в цялата си строгост винаги е била мой спътник.

И тук искам да ви кажа още нещо. За твореца самочувствието е необходимо – имам предвид вярата в собствените сили, амбицията му за изява, но във всички случаи е необходима и самокритичност. Искам също да поздравя по-възрастните мои колеги – солисти – пенсионери и работещи, някои от които представляваха ядрото на основателите на ВНО – Лиляна анастасова, Йорданка Тенчева, Никола Николов, Св. Рамаданов, Д. Влахова, Лиляна Василева, Янка Кючукова, Йордан Чифудов, Никола Йорданов, Станка Николова, Михаил Зидаров, Радко Карбов, Лили чорбаджийска и малко по-късно – Тодор Костов, Благовеста Карнобатлова, Мария Бохачек, Ал. Милчева, Събин Марков, Тинка Сколуфанова-Попова, Стефан Циганчев, Трендафил Казаков, Васил димитров, Делчо Сапунджиев, Никола Господинов и да ми простят, ако някого неволно съм пропуснал (имам предвид както виждате по-старото поколение).

Ние вече можем да разберем какви актьорски и певчески дарования сложиха основите професионално на Варненската опера и години наред градиха а няко и още градят нейния авторитет. Всички те работиха и работят в творчески плам, себеотдаване, професионална етика, такт и гражданско съзнание.

Това искам да пожелая най-сърдечно на моите по-млади колежки и колеги. И мога да ги уверя, че признанието, благодарността, кариерата няма да им убегнат. Самият аз и много мои колеги сме доказателство за това. И накрая пожелавам на целия колектив на ВНО във възможно най-краткия срок да завоюва нови ярки успехипри нови по-съвременни сценични и битови условия в новата сграда на Драматичен театър “Стоян Бъчваров”. Такива сили нашият колектив има, неведнъж ги е доказвал и аз съм дълбоко убеден в тях. Още веднъж най-сърдечно благодаря на всички, добре дошли!
НАЗДРАВЕ!

 

TOP