Метеорологичната прогноза за спектакъла на "АИДА" на 28 юли в Летния театър е благоприятна, макар че температурите ще бъдат по-ниски от обичайните. Началният час остава 21.00.

 

 

 

 

 

 

 

 

22 – 31 май 2017

Оперета, опера и детски мюзикъл са включени в програмата на Държавна опера Варна в последната десетдневка на май.

Царицата на ЧардашаВ жизнерадостната оперета, обогатена със забавни съвременни препратки „Царицата на чардаша” (22 май,19.00, Основна сцена) постановчикът, най-известния наш оперетен режисьор, Николай Априлов е запазил за себе си ролята на Вайлерсхайм. Красивата история за неостаряващата любов на артиста към изкуството ще пресъздадат Силва (Ина Петрова), Пламен Долапчиев (Едвин), Сребрина Соколова (Щаси), Велин Михайлов (Бони), Бойка Василева (Цецилия), Людмил Петров (Фери Бачи), Закар Гостанян (Ронсдорф), Петър Петров (Нотариус) и Пламен Георгиев (Мишка). Дирижира талантливият млад диригент на оперния театър Милен Апостолов.

С нетърпение очакваме сценичната версия на Николай Априлов на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, който той поставя специално за тазгодишното издание на Опера в Летния театър (26 юни, 28 август, 21.00, Летен театър), с театралната звезда Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.

Гюлбин Гюнай В последните дни на май ще бъдат представени две емблематични оперни творби – „Бохеми” от Джакомо Пучини (26 май, 19.00, Основна сцена) и „Норма” от Винченцо Белини (30 май, 19.00, Основна сцена). „Бохеми” ще дирижира доайенът на диригентите в България и артистичен директор на Държавна опера Варна Борислав Иванов, а за „Норма” на диригентския пулт ще застане Григор Паликаров, с когото оперният оркестър неведнъж е постигал творчески върхове.

За ролята на Мими в „Бохеми” е поканена Гюлбин Гюнай от Турция, която за пръв път гостува във Варна. Родена в Анталия, тя завършва Анадолската гимназия за изящни изкуства и оперно пеене в Държавната консерватория на университета „Докуз Ейлюл”. От 2008 г. е приета за артист-солист в Държавна опера Истанбул, а през 2009 г. жъне успех с ролята на Мими от „Бохеми” на италианските оперни сцени в Комо, Кремона и Бреша.

Гюлбин Гюнай е специализирала в Академията по белканто на Георг Золти при Денис О'Нийл и Анджела Георгиу, има записи за BBC, както и значим репертоар от важните сопранови партии. Останалите персонажи от бохемския кръг ще изпълнят Петър Костов (Родолфо), Свилен Николов (Марсел), Пламен Димитров (Шонар), Евгений Станимиров (Колин), Ирина Жекова (Мюзета).

 

НормаНай-новата постановка на „Норма” от 2016 г., запленила най-напред зрителите на миналогодишната Опера в Летния театър, ще оживее отново на 30 май, 19.00, Основна сцена. „Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта.

Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D мапинга на Полина Герасимова са произведение на истински майстор в своята област”, обобщава впечатленията си музикалната критичка Елена Хаберман за специализираното австрийско списание за опера и балет „Der neue Merker”.

Трагичната съдба на силната жена, разкъсвана между дълга на жрицата и дълга на майката, изправена пред трудния избор между властта и любовта, ще пресъздаде брилянтната Линка Стоянова. Ще й партнират Георги Султанов (Полионе), Даниела Дякова (Адалджиза), Гео Чобанов (Оровезо), Бойка Василева (Клотилде), Христо Ганевски (Флавио).

С особено внимание се подготвят както за всеки, така и за този спектакъл любимците на екипа, 8-годишните Белла Петрова и Борис Обрешков, които ще видим в ролите на децата на Норма. Двамата имат вече своя сериозен оперен репертоар – Белла участва в „Мадам Бътерфлай”, „Бохеми”, „Граф Монте Кристо” и „Норма”, а Борко в „Макбет”, „Андре Шение”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” и „Норма”.

 

„Пук – Лили на морското дъно”Май завършва с детския мюзикъл на Андрей Дренников по приказката на Валери Петров „Пук – Лили на морското дъно” (31 май, 19.00, Основна сцена). Оркестрацията е дело на диригента Ганчо Ганчев, който заедно с Петя Петкова е и автор на най-новата постановка, реализирана с участието на Варненската детско-юношеска опера. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова. Вълшебната подводна приказка, в която става дума за надводни неща, като приятелство, раздяла и надежда, е последната голяма любов на младите таланти от Варненската детско-юношеска опера. На неотдавнашната премиера публиката също се влюби в “Пук. Лили на морското дъно”, така че със сигурност и този детски мюзикъл ще печели все нови и нови приятели.

 

 

 

1957 - "Аида" открива новия Летен театър на Варна

 

2017 - "Аида" със сръбската оперна прима Драгана Радакович дирижира в Опера в Летния театър Светослав Борисов

 

28 юли, 21.00 - Опера в летния театър – Варна 2017

 

Светослав БорисовТочно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна. Tова знаменателно събитие влиза в музикалната история като първата мащабна оперна продукция на открито в България. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”, четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент.

 

Вердиевия шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър и на 28 юли 2017 г. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“ с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

 

 Драгана РадаковичВ ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г. участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

 

В ролята на Радамес ще чуем Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.
Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна.

 

„Риголето” – 19 май 2017, 19.00, Основна сцена

 

Известният диригент, композитор, аранжор и пианист Страцимир Павлов, чието име свързваме с мюзикъли и интересни концертни проекти, за пръв път ще дирижира опера в България на 19 май във Варна. Иначе оперният му дебют е бил в САЩ. След като завършва кларинет, композиция и оркестрово дирижиране в СМУ "Добри Христов”, Страцимир Павлов продължава образованието си в САЩ, където получава бакалавърска степен по пиано и композиция от UCA и магистърска степен по дирижиране.
През този период е удостоен с множество награди от престижни американски конкурси. От 2002 г. е музикален директор и диригент на Оперния театър в Литъл Рок, Арканзас.

Ръководи Университетската опера и е главен диригент на три църковни хора. Дирижирал е над 40 заглавия (опери, мюзикъли и шоу програми). Води летни академии за млади оперни певци. Концертирал е в Карнеги хол – Ню Йорк, Сиатъл – Вашингтон, Лос Анджелис – Калифорния и др.

През 2007 г., съвместно с Анн Котард, създава в Литъл Рок първото частно музикално училище за оперно и сценично майсторство. През същата година е и премиерата на последната му творба, композирана за американска публика.

През 2008 г. се връща в България и попълва биографията си с още много творчески изяви. Страцимир Павлов е диригент-постановчик на мюзикълите на Държавна опера Варна „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, „Граф Монте Кристо” – световна премиера и „Котките”.

 

На 19 май 2017, 19.00, Основна сцена, той ще застане на диригентския пулт на „Риголето” от Верди, постановка на режисьора Кузман Попов. Джилда, красивата дъщеря на придворния шут Риголето, ще пресъздаде солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова, която с успех се изявява в различни жанрове и неотдавна участва, заедно със Страцимир Павлов и други музиканти от клубната сцена, в запомнящ се концерт с музиката на „Queen”.

Във великолепния солистичен състав на „Риголето” влизат още Пламен Димитров – Риголето, Валерий Георгиев – Херцогът на Мантуа, Евгений Станимиров – Спарафучиле, Силвия Ангелова – Мадалена и др.

 

 

 

28 юли, 18.00, Сценa Ротонда, Алея на книгата – Варна 2017 – ПЪРВА ПРЕМИЕРА

Харизматичната поетеса, писателка и издателка Божана Апостолова ще представи в рамките на Алея на книгата - Варна 2017 най-новия си роман "Нощта е също слънце", изд. "Жанет 45", 2017, който с изчерпания си само за няколко дни първи тираж се превърна в хубав прецедент за българското книгоиздаване. Премиерата ще бъде на 28 юли от 18.00 часа. Сцена Ротонда все още помни вълнението от срещата с Божана Апостолова преди две години.

Поканата към Божана Апостолова за гостуване на Сцена Ротонда както преди, така и сега е отправена от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и председател на Постоянната комисия по култура в Общински съвет Варна.

ЖЕСТОК И ИСТИНСКИ РОМАН

Почина съпругът ми Костадин Чонов и аз имах два пътя: или да се отдам на болката, или да грабна топче бели листа, за да се спася от самотата. Избрах втория път и дадох посока на онова, което най-често и най-ярко ме свързваше със съпруга ми цели 48 години. С Божията милост – успях. Написах стихосбирката „За теб“, две детски книги от поредицата „Малката Божана“ и романа „Нощта е също слънце“.

За мен беше важно да напиша роман за любовта – онази голямата, истинската, защото любовта все повече ще изчезва в нашето съвременно материализирано общество. А мен (надявам се и вас) любовта ни е държала будни, живи, изправени, дори в случаите, когато съдбата ни е заключвала с катинар в орбита, различна от желаната – тема на романа.

Написах този роман със сърцето си. До няколко седмици той ще излезе с марката на Жанет 45. Реших, че е демагогия да ви го предлагам от името на друго издателство.

„Нощта е също слънце“ е роман за любовта, за човешките взаимоотношения в едно оръфано оскърбително време, на което всички принадлежим. Жесток и истински роман.

Приятно четене, скъпи приятели!

Божана Апостолова

 

РОМАН ЗА ЛЮБОВТА, КОЯТО МОЖЕ ВСИЧКО

В новия си роман „Нощта е също слънце“ Божана Апостолова разказва една вълнуваща любовна история. Вълнуваща, защото в известен смисъл е изключителна, макар героите да са привидно стандартни – талантлив художник и гимназиална учителка по руски език и литература. Но Тя и Той, изправени на ръба на своя нестандартен личен проблем, ще трябва да се справят не само с мрака в личния си живот, но и с хаоса на едно трудно време – времето на прехода, което ненатрапливо се превръща в третия главен герой.

Как да останем човеци, как да опазим достойнството си, доколко съдбата има власт над нас, кое е най-важното в живота ни – все въпроси, които авторката не просто маркира, а талантливо „разисква“ с нас върху 186-те страници на тази книга. И отговорът е винаги един: любовта. 

Ако вярвате в това, вие сигурно ще си купите тази книга. А ако сте загубили вяра – тогава задължително си я купете! Ще ви подейства целебно.     

---

Не е лесно да рисуваш като Пиер Сулаж – черно върху черно. Както и да напишеш такъв роман. Да потънеш до дъното на човешките мрачини, а да се озовеш в клоните на дърво, където се гонят слънчеви зайчета. Но любовта може всичко.

Любовта на Божана към човека – всеки един отделен човек – също може всичко. Може дори да разплаче и такъв „обръгнал“ професионален читател като мен. Благодаря й за тези сълзи. А нека литературоведите кажат дали това може да стане без талант.

София Несторова 

 

Чуйте интервю с Божана Апостолова за романа:

http://bnr.bg/plovdiv/post/100797534/noshtta-e-sashto-slance-novata-kniga-na-bojana-apostolova

 

Опера в Летния театър 2017

 

АЛЕКСАНДЪР ДЮМА – БАЩА – ВЕЛИК ПИСАТЕЛ И ВЕЛИК БОХЕМ

24 юли 2017, 21.00 – Опера в Летния театър

Светът продължава да се възторгва от приключенията и романтиката в съдбите на „Граф Монте Кристо“, „Тримата мускетари“, „Кралица Марго“ и останалите герои, обезсмъртени в романите на Александър Дюма-баща.Дюма остава най-четеният и продаван френски автор. Негови произведения са вдъхновили над 200 филма и няколко мюзикъла, сред които „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска- част от осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017.

Днес, на 24 юли, рождения ден на Александър Дюма, ще гледаме „Граф Монте Кристо“ на режисьора Петко Бонев, а на 22 август предстои вторият премиерен спектакъл на „Тримата мускетари“, режисьорски прочит на Николай Априлов.

 

Роден на днешния ден - 24 юли през 1802 г. във Вийер Котре, департамент ЕнФранция, синът на френския генерал Томас-Александър Дюма и Мария-Луиза Елисавета Лабуре – дъщеря на гостилничар, проявява влечение към историческите сюжети и герои още в детството. Разказите на майка му за подвизите на бащата под командването на Наполеон и страстта му към четене изиграват своята роля и още 20-годишен, Александър Дюма печели успех с първите си пиеси. Скоро обръща поглед и към романите. Въпреки че е любител на екстравагантния начин на живот и винаги харчи повече, отколкото изкарва, Дюма се оказва доста проницателен в сделките. През това време нараства търсенето на романи, излизащи на части, така че за начало той просто пренаписва една от пиесите си и я продава под формата на такъв роман. „Капитан Пол“ води до откриването на писателска къща, която в крайна сметка издава стотици романи и разкази под редакцията на Дюма.

 

Дюма сключва брак с актрисата Ида Ферие, но в същото време продължава да поддържа романтични връзки с други жени и поне три извънбрачни деца претендират за бащинството му. Едно от тях, син кръстен на него, продължава по стъпките на баща си и също става известен писател и драматург. За да разграничава единия от другия, обществото ги кръщава Александър Дюма-баща и Александър Дюма-син.

 

Подобно на мнозина големи творци в различни области на изкуството от древността до днес, и Дюма-баща използва сътрудници при създаването на своите творби. Най-известен от тях е може би Огюст Маке. Именно Маке обрисува прототипа на „Граф Монте Кристо“, той има и значителен принос за написването на „Тримата мускетари“ и продълженията на този роман  „Граф дьо Бражелон“ и „20 години по-късно“.Маке предлага сюжети, а Дюма добавя детайлите, диалозите и края на историите.

 

Но Дюма си остава Дюма, ненадминат в умението да разпалва въображението на читателите. Ненадминат също в умението да пилее пари и да затъва в дългове, въпреки богатството, което му донасят неговите творби. Домът му, наречен „Монте Кристо“ в чест на неговия герой,е обитаван непрекъснато от познати и непознати гости иолицетворява най-добрещедростта, великодушието, лекомислието, а може би и мъдростта на великия писател. Александър Дюма, бохемът, отишъл си през 1870 г. в нищета, но за нищо не съжаляващ, „гения на живота“, както го нарича Жорж Санд.

 

Днес Шато „Монте Кристо“ е реставрирано и отворено за почитатели, а тленните останки на Александър Дюма – баща са преместени от родното му място в Мавзолея на най-великите французи, Пантеона в Париж.

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

Цветан Крумов

Празничният концерт край фонтана за Освобождението на Варна от османско владичество на 27 юли, е част от тържествените прояви и през  2017 година, когато отбелязваме 139 години от знаменателното събитие, донесло категоричен обрат в българската история.

Концертът, който по традиция събира много хора и много красиви емоции около пеещия фонтан на пл. „Независимост”, за пръв път ще дирижира новият диригент на хора на Държавна опера Варна Цветан Крумов. Завършил НМА „Панчо Владигеров със специалностите оперно-симфонично дирижиране в класа на проф. Пламен Джуров и хорово дирижиране при проф. Мирослав Попсавов през 2012 г., в следващите две години той е редовен докторант и асистент в класа по оперно - симфонично дирижиране на проф. Пламен Джуров.

От 2015 г. работи като диригент на Младежкия симфоничен оркестър и лектор по музикален анализ в Чукурова Университет, град Адана, Турция. Цветан Крумов концертира с различни музикални състави в България и Турция. Композирани от него творби са изпълнявани в Турция. 

През септември 2015, след щателна селекция на кандидати от цял свят, Цветан Крумов е избран да участва във финалните рундове на 54-то издание на един от най-престижните конкурси за диригенти - конкурса за млади диригенти в град Безансон, Франция. От 2017 година е диригент на хора в ТМПЦ Варна, с ангажимент да дирижира също симфонични концерти и оперни спектакли.

Солисти на Концерт край фонтана – юли 2017 са Неда Атанасова (сопран), Калина Митева (цигулка) и Гео Чобанов (бас). Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, те ще представят творби от Панчо Владигеров, Парашкев Хаджиев, Жорж Бизе, Йохан Щраус, Йоханес Брамс, Франц Лехар и др.

Концерт край фонтана очаква варненци на 27 юли, в 20.30!

 

 

 

 

 

Димитринка РайчеваЕкипът на Държавна опера Варна – оркестър, хор, балет и солисти, с подкрепата на музиканти от Пловдивската опера, гостува през май в морската перла на Белгия Антверпен. Гастролът, който започва на 11 май, включва 4 спектакъла на Вердиевия шедьовър „Аида”.

Мащабната продукция ще бъде показана в Театър „Шоубург” с декори и костюми на Театър „Сан Карло” – Неапол, под режисурата на Франко Драгоне – Италия. В двата солистични състава влизат първите солисти на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров и Гео Чобанов.

Като гост-солисти са поканени Ивйло Джуров, Елена Баръмова, Елена Чавдарова – Иса, Михаела Берова и Ефе Кислали от Истанбулската опера. На диригентския пулт ще застанат Маестро Борислав Иванов – артистичен директор на Държавна опера Варна и Маестро Ян ван Маанен – главен диригент на Държавна опера Варна.  

 

 

 

22 юли 2017, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“

По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00  в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща.

Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“ - едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър.

Повече: https://www.facebook.com/events

 

15 май 2017, 19.00, Основна сцена

Фондация „Дарина Такова" гостува във Варна на 15 май, 19.00, Основна сцена, със своята приказна продукция „Матрьошка”. Вярна на мисията си, фондацията подпомага последователно младите изпълнители, поощрявайки ги да работят съвместно с майстори не само в оперното пеене, а и във всички сфери на сценичните изкуства.

Заглавието „Матрьошка” е тясно свързано със сюжетната фабула на проекта. Момичета и момчета, от най-малките до най-големите, се събират в едно. Обединяват ги музиката, ентусиазмът и отдадеността към изкуството. В спектакъла са вплетени приказни сюжети от руския фолклор, поемите на Пушкин и омагьосващата музика на великите руски композитори Глинка, Римски Корсаков, Рахманинов, Чайковски. С 3D визия оживяват вълшебни картини, а приказките, разказани от актрисата Биляна Петринска, спояват всичко в един цялостен спектакъл, магичен не само за децата, но и за техните родители.

В концерта-спектакъл участват още: Александрина Стоянова, Румяна Костова, Петя Петрова, Весела Янева, Яни Николов, Емил Павлов, Стефани Кръстева, Мила Михова, Атанас Младенов, Аделина Галова, Гонце Богоромова. Съпровод на пиано Милен Станев. Мапинг и визуална среда Владислав Илиев.

От дървената матрьошка до ювелирните яйца на Фаберже

Името матрьошка идва от руското матрёшка, умалително от личното име Матрёна, Матрьона на български. Всички познават този миловиден сувенир, стилизирана женска фигура от дърво, в която са скрити по-малки матрьошки. Обикновено те са повече от 6, но има и доста по-големи семейства

Смята се, че матрьошката е създадена по образец на японски кукли, изобразяващи седемте бога на щастието. През 90-те години на XIX век известният руски майстор дърводелец Василий Звьоздочкин създава първите матрьошки по скици на художника Сергей Малютин, който ги облича в национални руски костюми. А яйцата на Фаберже, ненадминати по изящество произведения на ювелирното изкуство, безспорно са най-скъпите матрьошки в света.

 

 

 

24 – 28 юли 2017

 

Граф Монте Кристо отмъстителят

На 24 юли, в Опера в Летния театър Едмон Дантес ще се завърне триумфално като Граф Монте Кристо, за да отмъсти за несправедливото си заточение в замъка „Иф“ и да срещне отново любимата си Мерседес. След световната премиера на мюзикъла  „Граф Монте Кристо“ от бродуейския автор Ив Деска, която Държавна опера Варна представи с огромен успех във Варна, Велико Търново и София през миналата година, сега приключенията на героите, обезсмъртени в романа на Александър Дюма баща, отново ще оживеят на сцената в динамичната режисура на Петко Бонев, красивите костюми на Ася Стоименова и зрелищния 3 D Mapping на Полина Герасимова.

„Граф Монте Кристо“ не може без своя “мултифункционален” диригент Страцимир Павлов, който е автор на оркестрацията и аранжиментите, едновременно дирижира и свири на пианото. В главните герои отново ще се превъплътят: Едмон Дантес / Граф Монте Кристо - Христо Ганевски, Данглар - Пламен Димитров, Жерар дьо Вилфор – Свилен Николов, Фернан Монтего – Арсений Арсов, Принцеса Хаиде – Филипа Руженова, Луиджи Вампа и Дантес баща – Пламен Георгиев, Максимилиан Морел – Велин Михайлов, за да изброим само някои от многобройните участници в тази суперпродукция на Държавна опера Варна и Сердика Мюзик.

Любимата на Едмон Дантес Мерседес ще пресъздаде очарователната Ина Петрова, а в балните танци на хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева ще се включат балетните артисти: Весела Василева, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Галина Велчева, Денко Стоянов, Румен Стефанов, Николай Димитров.

Христо Ганевски„Младият Христо Ганевски като Едмон Дантес (Граф Монте Кристо) демонстрира богатството на своя природен дар - изключително красив теноров тембър с богат нисък регистър и естествено поставен глас. Прекрасно впечатление направи Пламен Димитров (Данглар) с вокално издържаната партия и убедителен артистизъм. А Фернан на Арсений Арсов бе един от най-убедителните персонажи - особено във финалната му ария, изпълнена със себеомраза и отчаяние.

Свилен Николов като Вилфор бе другият певец с впечатляваща харизма в спектакъла“ – написа във в. „Дума“ по повод столичната премиера музикалния критик Юлиана Караатанасова. „Динамиката на сценичното действие, размахът и убедителността на диригента създадоха необходимия баланс между отделните елементи на сценичното действие и музикалната им реализация. Заблестя една нова, съвременна сценична творба, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието. Това е ясен знак, че нещо важно се случва на фона на "бездуховното ни всекидневие" - изкуство като ориентир за хората с респект към ценностите“, обобщава впечатленията си от „Граф Монте Кристо“ Юлиана Караатанасова.

 

КИНОМАРАТОН ПО ДЮМА

22 юли, 10.00 – 16.00, отдел „Изкуство“

По програма „Да преживеем Дюма“, съвместен проект на Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, на 22 юли от 10.00 до 16.00  в отдел „Изкуство“ на библиотеката, ул. „Ген. Паренсов“ 3 (Червен площад) филмовият критик Елица Матеева ще представи своя подбор от екранизации по романите на Александър Дюма – баща. Акцент са „Граф Монте Кристо“ и „Тримата мускетари“, защото едноименните мюзикъли, както знаете, са част от програмата на тазгодишното издание на Опера в Летния театър 

Повече: https://www.facebook.com/events

 

 

 

„АИДА“ СЪС СРЪБСКАТА ОПЕРНА ПРИМА ДРАГАНА РАДАКОВИЧ

 

Светослав БорисовВердиевият шедьовър за жертвоготовната любов на Аида ще триумфира в Опера в Летния театър на 28 юли. На диригентския пулт ще застане доскорошният главен диригент на Държавна опера Варна Светослав Борисов, който сега работи в Германия. „През октомври в Магдебург ще дирижирам премиерата на „Аида“  с режисьор Oliver Mears, новия артистичен директор на Royal Opera House Covent Garden. Щастлив съм да изпитам невероятното удоволствие да дирижирам тази любима опера най-напред във Варна, с прекрасните колеги от Варненската опера“, споделя по този повод Маестро Светослав Борисов.

В ролята на Аида ще посрещнем за пръв път във Варна сръбската оперна прима Драгана Радакович. С магистърска степен от Музикалната академия в Белград по вокални изкуства в класа на проф. Радмила Бакочевич и дирижиране в класа на проф. Станко Сепич, тя специализира в майсторските класове на Рената Ското, Мирела Френи, Магда Оливеро и Бруна Балиони. Участва в спектакли на Белградската опера; в Марибор – Словения, Международния фестивал в Любляна, Летния музикален фестивал в Одерцо, Италия; в румънските оперни театри в Тимишоара, Клуж-Напока, Констанца и Сибиу; също в Мюнхен, Дортмунд, Волфсбург, Саарбрюкен и Франкфурт. През 2013 г.  участва заедно с Цюрихската филхармония в концерт, посветен на 200-годишнината от рождението на Верди. През 2014 г. гостува на Летния фестивал в Шверин (Германия) и открива новия оперен сезон в Кайро с ролята на Аида. През 2016 г. дебютира в Сидни, Австралия с ролята на Турандот.

В ролята на Радамес ще чуем тенора Валерий Георгиев, впечатляващ със стабилния си висок регистър, а Даниела Дякова ще представи своята великолепна Амнерис. Пламен Димитров ще бъде Амонасро, Ивайло Джуров – Рамфис, Гео Чобанов – Цар на Египет, Жрица – Галина Великова, Вестител – Христо Ганевски.

 

Режисьор Кузман Попов, художник Лора Маринова, диригент на хора Цветан Крумов, хореография Калина Богоева. Хор и балет на Държавна опера Варна.

 

 „АИДА“ С ЧЕТИРИМА ЛИБРЕТИСТИ – ИСТОРИК, ПИСАТЕЛ, ПОЕТ И САМИЯ ВЕРДИ

 

Операта «Аида» е създадена специално за откриването на Суецкия канал. Любопитно е, че в либретото участват четирима автори – Едуард Мариет, френски историк – египтолог, подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус; Камий дю Локл написва оперния текст в проза; Антонио Гисланцони – журналист, поет и певец създава италианското либрето в стихове, а четвъртият либертист е самият Верди. След премиерата през 1871 г., „Аида“ се превръща в една от най-често изпълняваните творби на великия композитор.

 

 

9 май 2017, 19.00, Основна сцена – ПРЕМИЕРА

 

Мюзикъл от Андрей Дреников по приказката на Валери Петров
Оркестрация Ганчо Ганчев
Диригент Ганчо Ганчев
Постановка Петя Петкова и Ганчо Ганчев
Сценография и костюми Тодор Игнатов
Хормайстор и корепетитор Миглена Шишева
Хореография Бистра Бъчварова
Вокален педагог Лиляна Кондова С участието на Варненската детско-юношеска опера

 

Поредното вдъхновение на Варненската детско-юношеска опера се нарича “Пук. Лили на морското дъно”.

Мюзикълът на Андрей Дренников следва една от петте приказки в прочутата книга «Пет приказки» на Валери Петров. Издадена през далечната 1986 г., книгата е отличена с много награди, вписана е в Почетния списък на Международния съвет за детска литература и има номинация за Нобелова награда.

Оркестрацията на мюзикъла е дело на Ганчо Ганчев, диригент на спектакъла и - заедно с Петя Петкова, автор на постановката. Сценография и костюми Тодор Игнатов, хормайстор и корепетитор Миглена Шишева, хореография Бистра Бъчварова, вокален педагог Лиляна Кондова.

 “Пук. Лили на морското дъно” е една подводна приказка, в която става дума за надводни неща. Приятелство, раздяла, надежда... Лили, героинята в приказката “Пук”, слуша от телефонната кабина на плажа приказка, която я отвежда на морското дъно. Там тя среща грозно чудовище – рибата Хрили – и заедно тръгват да търсят вълшебното бисерче, което: "Свети във морето / на детските игри / бисерче , което / ни прави по-добри."

Но за тази добрина под водата се плаща и всеки бърза да прибере своето. Срещите на Лили с морските обитатели стават все по-опасни, защото и Медузата, и Калканът, и Октоподът искат само едно – да похапнат... с Лили.

А тя, преследвайки неотстъпно мечтата си – бисерчето, с лекота се измъква от сложните ситуации, в които попада.

И навсякъде внимателно и тактично й помага Хрили – страшната и бодлива риба. На пръв поглед зла и начумерена, тя се оказва с мек и романтичен характер. Копнеещият за приятелство Хрили е всъщност скритият герой на приказката.

 

 

 

 

Директорът на Хоровата академия на Виенската Щатсопера Марио Щеллер пристига на работна визита във Варненската опера. По покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, на 8 август 2017 г. от 16.00 часа, той ще журира прослушване на кандидати за стажант-хористи към Хоровата академия на най-престижния оперен театър в Австрия. Възрастовата граница за участие е 28 години. Кандидатства се с репертоар по избор на певеца.

 

Кандидатите трябва да подадат молба и автобиография до 6 август 2017 г. в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, на е-mail: nikolova.radka@gmail.com, тел. 052 66 50 17.

 

 

 

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР

4 май, 19.00, Основна сцена

 

Венцеслав АнастасовНай-известният севилски бръснар, обезсмъртен в музиката на Джоакино Росини, ще приема в салона си (разбирай Основна сцена) на 4 май от 19 часа. Постановката на италианския екип с режисьор Антонио Петрис, сценограф Грета Подеста, костюмограф Салваторе Русо и хореограф Джузепе Парента преживя своята емоционална премиера през 2012 г. и досега запазва мястото си в челните репертоарни заглавия на Варненския оперен театър.

Това е петата варненска постановка на великата творба, а историческата справка сочи, че  за пръв път във Варна „Севилският бръснар” се играе през 1950 г. под режисурата на Петър Райчев - първия световноизвестен български тенор, основател и пръв главен художествен ръководител на Варненската опера. През тази година отбелязваме 130 години от неговото рождение и 70 години от създаването на Варненската опера.

„Севилският бръснар” и сега ще бъде вълнуващо преживяване с нашия постоянен гост-диригент от Италия Маестро Стефано Сегедони и великолепните солисти: Венцеслав Анастасов – Фигаро, Арсений Арсов – Граф Алмавива, Силвия Ангелова – Розина, Евгений Станимиров – Дон Базилио, Гео Чобанов – Доктор Бартоло, Филипа Руженова – Берта.

 

Ah, bravo Figaro!                             

Bravo, bravissimo;                            

fortunatissimo                                   

per verita'!                    

 

 

 

БОХЕМСКА РАПСОДИЯ

5 май, 19.00, Основна сцена

Един от най-завладяващите музикални проекти, създаден с преклонение пред легендарния Фреди Меркюри и неговия състав „Queen”.

 Под диригентството на Ганчо Ганчев, с участието на задължителните Страцимир Павлов, Валери Ценков, Тони Рикев и страхотните солисти Антоанела Петрова, Илина Михайлова, Звездомир Керемедчиев и Нейчо Петров – Реджи. 

Също с оркестъра и хора на Държавна опера Варна, вокална група ИУ Фория и хора на Варненската детско-юношеска опера.

Ако сте били или пък сте пропуснали февруарския концерт - и в двата случая това е повод за една „Бохемска рапсодия”!   

 

 

Директорът на Хоровата академия на Виенската Щатсопера Марио Щеллер пристига на работна визита във Варненската опера. По покана на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, на 8 август 2017 г. от 16.00 часа, той ще журира прослушване на кандидати за стажант-хористи към Хоровата академия на най-престижния оперен театър в Австрия. Възрастовата граница за участие е 28 години. Кандидатства се с репертоар по избор на певеца.

 

Кандидатите трябва да подадат молба и автобиография до 6 август 2017 г. в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, на е-mail: nikolova.radka@gmail.com, тел. 052 66 50 17.

 

 

 ЗА ПРЪВ ПЪТ „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО”

Саори Коике29 април 2017, събота, 19.00, Основна сцена

 

В Международния ден на балета балетната трупа на Държавна опера Варна, под ръководството на своя балетен педагог Светлана Тоншева, за пръв път в своята история ще представи „Лебедово езеро” от Чайковски, хореография М. Петипа - Л. Иванов.

 

Сега ще видим само второ действие, което е и най-характерно за тази най-емблематична балетна творба, а до края на творческия сезон ще бъде доизграден цялостният спектакъл.

 

Светлана Тоншева, балерина от Московския Кремълски балет със световна кариера и дългогодишен балетен педагог в същата престижна институция, бе приета изключително радушно като балетен педагог и от варненските балетни артисти.

 

Като режисьор на Балетната гала, посветена на Международния ден на балета, Светлана Тоншева е привлякла за участие солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, на които варненската публика вече е имала възможността да се възхити от предишни техни гостувания тук.

Саори Коике ще изпълни ролята на Одета, Егор Мотузов ще танцува в ролята на Зигфрид, а водещият варненски солист Павел Кирчев ще представи Ротбарт.

 

Егор Мотузов

 

В програмата на Балетната гала са включени още: Па де дьо от балета "Талисман" от Дриго, хореография М. Петипа, солисти Саори Коике и Егор Мотузов; Първата целувка от П. Тарсунов, хореография Морихиро Ивата, солисти Саори Коике и Егор Мотузов; Монолог на Дон Хозе от "Кармен денс" от Ж. Бизе, хореография С. Бобров, солист Павел Кирчев; Индуски танц от "Баядерка" на Л. Минкус, хореография М. Петипа, солисти Галина Велчева, Павел Кирчев и Даниел Христов и Фрагменти от „Зле опазеното момиче” от Херолд и Хертел, солист Николай Димитров.

 

 

 

 

 

 

 

Цвета Христофору

 

20 юли 2017, 21.00, Театър Римски терми - премиера

Проект на Кипърско оперно общество и Държавна опера Варна

 

Много се радвам, че успяхме да осъществим този проект в България и Варна. Щастлива съм, че съм си у дома, а също и че доведох със себе си 10 млади кипърски артисти, които участват в операта „Орфей и Евридика“ от Глук. Между другото, те говорят български, с изключение на двама, но и те обещаха до края на седмицата да проговорят на нашия език.

През 2003 година основах първия Детско-юношески оперен театър в Кипър, защото самата аз съм възпитаник на Варненската детско-юношеска опера. Направих близо двегодишно проучване сред изучаващите в други страни музика - не само опера, но и мюзикъл, преди да учредя и Кипърското оперно общество.

В него млади хора на възраст от 14 до 21 години придобиват професионални знания по оперно пеене, актьорско майсторство, движенческа култура. Единствено по рода си, то действа в продължение на шест месеца, подобно на театрите в цял свят. Тази година за нас е по-специална, защото празнуваме 10-годишнината от основаването на нашата организация.

Първата опера, която направихме, беше „Дидона и Еней“ от Пърсел, с режисьор и сценограф от Софийската опера и солист Даниела Димова. Сега, след 10 години, отново си партнирам с Даниела Димова в „Орфей и Евридика“ от Глук. Даниела Димова е любима моя певица, израснахме заедно, завършихме заедноМузикалното училище и Музикалната академия и аз не можех да си представя да бъда Орфей без Даниела в ролята на Евридика.

Любопитно е, че между нас съществува интересна визуална прилика, която специално търсена в двойката Дидона и Еней. Те са едни магически персонажи, а между магьосниците винаги трябва да има някаква прилика.Същото е валидно и за Орфей и Евридика.

Интересна е историята на това заглавие. Всъщност през последните пет години аз непрекъснато го сънувах, то ми се спускаше по някакъв начин отгоре и аз го направих, може да се каже, „по принуда“. Всичко, което ще видите на сцената,аз вече го бях видяла предварително.

Ето защо за мен тази опера е един божествен ритуал. Убедена съм, че и зрителите, които ще дойдат да видят представлението в това магическо място - Римските терми, също ще почувстват дълбоко духовно пречистване. Това е ритуал за защита на земята, на всички нас, така че елате да видите един божествен ритуал, а не опера.

 

Прочетете още:

„Орфей и Евридика” в Театър Римски терми – Варна 2017

 

 29 април 2017, събота, 16.00, Сцена Ротонда

 

Концерт с филмова музика е поредната великолепна идея на артистите от Варненската опера, които по традиция събират през уикендите на Сцена Ротонда почитателите на красивите мелодии и нестандартните камерни форми. Музикалният проект за 29 април, 16.00, под наслов „Магията на киното”, ще пренесе зрителите в света на емблематичните филми, които дължат своята огромна популярност и на песните, създадени специално за тях. Ще прозвучат вълнуващите мелодии, превърнали се в разпознавателен знак за филми като „Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.

 

С идеята и подготовката на този крайно интересен тематичен концерт повече от месец се занимават оперните певци Миглена Страдалска, Елеонора Христова, Галина Великова, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Боряна Равноустова, Петър Петров и Филипа Руженова, заедно с пианиста Руслан Павлов, цигуларката Марина Винокурова и виолончелистката Олена Мушинска.

 

„Песента „The way you look tonight” oт филма „Сватбата на най-добрия ми приятел” винаги ми е харесвала. Проникната от неговата любов и неговия спомен за любимата, тя създава една завладяваща и неповторима атмосфера. Неслучайно и не само във филма тази песен се изпълнява на сватбена церемония, а оригиналната версия е пял самият Фред Астер”,  разказва Елеонора Христова.

 

„What a feeling” от „Флашданс” е изборът на Миглена Страдалска, заради героинята от филма, която въпреки че работи в металургичен цех, не се отказва от мечтата си да стане балерина. Тя постига мечтата си с труд и упоритост, а накрая при нея идва и любовта. Едно красиво и мъдро послание, вложено в красива музика, която докосва всекиго.

 

Еньо Мориконе, един от най-големите автори на филмова музика, е любим композитор и на Филипа Руженова. Особено пристрастна е към най-известната негова песен от филма „Имало едно време на запад”. Филипа Руженова ще чуем още, в дует с Елеонора Христова, с „A whole new world” от филма „Аладин” и в дует с Миглена Страдалска – с „When you believe”, песента, която във филма „Принцът на Египет” изпълняват Уитни Хюстън и Марая Кери.

 

Киното в „Магията на киното” също ще присъства чрез специалната мултимедия, подготвена от известния баритон Свилен Николов, който - не без успех, се увлича от модерните технологии. 

 

 

 

Светлия си път във вселената пое Михаил Ангелов! Един изключителен диригент и педагог, с чийто високи критерии в изкуството са израсли поколения български музиканти и певци. Една прекрасна личност с достойнство и мисия – заветите, които Маестро Ангелов ни остави!

Горещи съболезнования за Людмил Ангелов и всички близки!

Екипът на Държавна опера Варна скърби!

Поклонението ще се състои на 20 юли, четвъртък, от 15 часа в църквата „Свети Седмочисленици“ - София.

 

Сара Гьош24 април 2017, понеделник, 19.00, Основна сцена

Родена в Истанбул, завършила висшето си музикално образование в Австрия, Сара Гьош е солистка на Wiener Volksoper и гастролира с успех в целия свят.

Варненци бяха очаровани от първата си среща с нея в Коледния музикален фестивал 2015 и я аплодираха в главната роля от операта "Травиата" във Великденския музикален фестивал 2016. Сега, на 24 април 2017 Сара Гьош е отново при нас с нейната коронна роля на Виолета.

„Виолета Валери е образ-мечта, ролята номер едно в моята лична оперна класация. Верди е постигнал съвършена комбинация между музикалност и драматизъм, които превръщат Виолета в сопрановата роля на всички времена.

Героинята е много чувствителна, крехка и едновременно с това силна и тези нейни характерни черти изразяват, според мен, в най-висша степен душевността и на самите сопранови певици. Ние с Виолета си приличаме и затова я обичаме", разказва „дантеленото сопрано”, както музикалните критици наричат Сара Гьош.

ТРАВИАТА

Oпера в три действия (4 картини) от Джузепе Верди
Либрето – Франческо Мария Пиаве, по романа на Александър Дюма-син “Дамата с камелиите”
Диригент Борислав Иванов
Режисьор, сценограф и художник на костюмите Кузман Попов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Балетмайстор Желка Табакова

Действащи лица и изпълнители:

ВИОЛЕТА - Сара Гьош, Австрия; ФЛОРА - Филипа Руженова; АНИНА - Галина Великова; АЛФРЕД ЖЕРМОН - Валерий Георгие; ЖОРЖ ЖЕРМОН - Пламен Димитров; ГАСТОН - Христо Ганевски; БАРОН ДЮФОЛ - Гео Чобанов; МАРКИЗ Д`ОБИНИ - Людмил Петров; ДОКТОР ГРЕНВИЛ - Петър Петров; ЖОЗЕФ - Анатоли Романов

Продължителност 2 ч. 40 мин.

 

 

18 юли, 21.00

Театър Римски терми – Варна 2017

 

Солисти: Галина Великова-сопран и Зорница Стефанова-ударни

 Струнен квартет „Одесос”, в който влизат изявените музиканти от Оркестъра на Държавна опера Варна Божидар Бенев, Марина Водопянова, Веселина Зайранова и Олена Мушинска, ще изнесе изискан концерт в рамките на Театър Римски терми на 18 юли от 21.00 часа. В програмата ще чуем творби от Бах, Вивалди, Дворжак, Брамс, Дебюси и др. Солисти на концерта са Галина Великова – сопран и Зорница Стефанова – ударни.

 

БОЖИДАР БЕНЕВ - цигулка, завършва НУИ „Добри Христов“. От 2004 г. е в състава на Държавна опера Варна. От 2011 г. е концертмайстор на Български камерен оркестър Добрич. Удостояван е с награди за най-добро изпълнение на творби от Бах, Моцарт и Виенявски на конкурси в София, конкурса "Надежди, таланти, майстори" в Добрич, финалист е в конкурса “П. Владигеров” 2005. Специализира при проф. Минчо Минчев и участва в майсторските му класове.

 

МАРИНА ВОДОПЯНОВА - цигулка, свири в състава на Оркестъра на Държавна опера Варна. Тя е родена на 18.02.1979 г. в Санкт Петербург, Русия. През 2003 г. завършва Музикалната консерватория в Петрозаводск. Работи в Театъра за опера и балет на Санкт Петербург и като концертмайстор в Държавния симфоничен оркестър на Академичната капела в родния си град, участва в много европейски турнета. От 2013 г. живее в България.

 

ВЕСЕЛИНА ЗАЙРАНОВА – виола, е част от състава на Оркестъра на Държавна опера Варна. Завършва НУИ "Добрин Петков" в Пловдив и Музикалната академия в същия град. Свири в Младежкия камерен оркестър "Пловдив" с диригент Найден Тодоров, с който концертира в България, Австрия, Чехия, Словакия и Германия, прави записи за БНР, издава компактдиск. Работи с бележити изпълнители, музикални педагози и диригенти, като Дарина Данкова, Борислав Иванов, Марио Хосен, Шандор Яворкай (Унгария), Кирил Петренко (Русия), Карл Йостерайхер (Австрия), Максим Ешкенази и много други. Участието в майсторските класове на Михаел Фришеншлагер (Виена), Жерар Пуле (Париж), Такаши Шимицу (Япония) и други й дават важен стимул в професионалната подготовка. Участва в камерни ансамбли и състави в рамките на ММФ "Варненско лято", също в Камерен оркестър "Варна" с диригент Ганчо Ганчев, Камерен оркестър "Симфониета" с диригент Милко Коларов, където няколко години е водач на виоловата група, свири също в "Камерата Орфика" под ръководството на Марио Хосен, Камерен оркестър "Колегиум" Варна и други музикални формации.

 

ОЛЕНА МОШИНСКА - виолончело, е родена на 01.08.1982 г. в Тернопол, Украйна. През 2006 г. завършва Националната музикална академия в Киев. От 2002 до 2006 свири в Оркестъра на въоръжените сили на Украйна, в периода 2008-2011 е водач на група чели в Симфоничния оркестър на Тернополската филхармония. След като се премества да живее в България, от април 2016 г. е първо чело на Български камерен оркестър Добрич, а от април 2017 се присъединява към Оркестъра на Държавна опера Варна.

 

                                П Р О Г Р А М А

 

1. Бах - Brandenburg concerto no. 6 (1 movement, Allegro)

2. Вивалди - La Primavera from "The Four Seasons"

3. Чайковски - Andante Cantabile

4. Дворжак - Final: Allegro molto from Sonatina in G, Op.100  

5. Бородин - Nocturno from string quartet no.2  

6. Сарасате - Romanza Andalusia

7. Вила-Лобос - Bachianas Braselieras no. 5, Aria – изп. Галина Великова

8. Брамс - Hungarian dance no.1

9. Дебюси - "Clair de Lune"

10. Aндерсон - The Typewriter

11. Rouse - Orange Blossom

Симфоничен концерт с българска и варненска премиера

 

Анна Фурнаджиева27 април 2017, 19.00, Основна сцена

Концертът „Шедьоври на класическата музика” на 27 април, 19.00, Основна сцена, под диригентството на Христо Павлов, ще започне подобаващо с увертюра „Прометей” от Лудвиг ван Бетовен.

Музикалното събитие включва и поредната сценична среща между цигуларката Анна Фурнаджиева, концертмайстор на Оркестъра на Държавна опера Варна и добре познатия на варненската публика пианист Тодор Петров. Във вече 10-годишното си творческо партньорство, двамата музиканти винаги са залагали на интересна и виртуозна програма с премиерни изпълнения на творби от известни композитори. Принципът е спазен и този път.

 

За пръв път в България, в изпълнение на Варненската филхармония, със солисти Анна Фурнаджиева и Тодор Петров, ще прозвучи Концерт за цигулка, пиано и оркестър опус 17 от Йохан Непомук Хумел (1778-1837).
Хумел е смятан за един от най-значимите пианисти на своето време и най-силния конкурент на Лудвиг ван Бетовен (1770-1827), с когото го свързва приятелство, макар и често застрашено от кризи. И двамата са били известни с импровизаторското си майсторство, дори Хумел остава в музикалната история със своите импровизации върху творби на Бетовен, изпълнени на траурната церемония за кончината на най-великия сред композиторите.

 

Освен с тази българска премиера, концертът „Шедьоври на класическата музика”, ще ни изненада и с варненска премиера. Ще имаме удоволствието да чуем за пръв път Симфония № 1 от Жорж Бизе, която Анна Фурнаджиева определя като „много живописна”. Нищо чудно, след като става дума за автора на „Кармен”, онази кипяща от страсти и любима на поколения меломани опера.

 

Диригентът, доц. д-р ХРИСТО ПАВЛОВ е доказано име в музикалния живот на България, лауреат на национални и международни конкурси като флейтист, композитор и диригент. Дирижира Чешката филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Филхармония „Булгарика”, Младежкия оркестър на Радио „Класик ФМ”, Симфониета „София”, Симфониета Враца и др.

Преподавател в катедра „Теория на музиката” в НМА „Проф. Панчо Владигеров”, преподава оркестрация и студийно продуциране на симфоничен оркестър, както и музика за компютърни игри в магистърската програма по филмова композиция на Pulse College в Дъблин, Ирландия.

 

Тодор ПетровПианистът, проф. ТОДОР ПЕТРОВ е роден през 1961 г. в София. Завършил е Музикалното училище, а след това и Държавната музикална академия в класа на проф. Богомил Стършенов. Специализира в Париж и Ница в класа по пиано на Пиер Сенкан и Жан-Мари Даре, камерна музика при Морис Женрон и клавесин при Хюгет Драйфус. Активно концертира в Италия, Англия, Франция, Германия и други европейски страни.

Участва в много музикални фестивали – като солист на оркестъра на Арена ди Верона на биеналето във Венеция, като солист и диригент на Камерен оркестър Студио Примо в Стреза и Варезе, като солист и диригент на Камерата деи Лаги във Варезе. Работи с известни музиканти от световен ранг, преподава в Музикалната академия в гр. Сус, Тунис, занимава се с музиковедски изследвания.

Записал е 26 компактдиска в БНР, направил е първия запис в България на клавесин, а за 250-годишнината от рождението на Моцарт дирижира всичките девет вечери на Моцартовите концерти в Италия.

 

Виолета Тончева

В главните роли ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА, ДЕЯН ВАЧКОВ, ЕФЕ КИСЛАЛИ

19 юли 2017, 21.00

 ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР – ВАРНА 2017

 Опера в четири действия от Жорж Бизе

Либрето – Анри Мелиак и Луи Халеви по едноименната новела на Проспер Мериме
Диригент Найден Тодоров
Режисьор Кузман Попов
Художник Иван Савов
Диригент на хора Цветан Крумов

Хореография Боряна Сечанова

 

Действащи лица и изпълнители:

 Кармен - Димитринка Райчева
Дон Хозе - Ефе Кислали, Турция
Ескамилио - Деян Вачков
Микаела - Илина Михайлова
Цунига - Гео Чобанов
Моралес - Илко Захариев
Фраскита - Галина Великова
Мерцедес - Силвия Ангелова
Ремендадо - Пламен Долапчиев
Данкайро - Свилен Николов

С участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

Изпълнява се на френски език с надписи на български и английски.

 

ПРИСТРАСТНО ЗА „КАРМЕН”

 Операта „Кармен” на великия френски композитор Жорж Бизе е едновременно полет на неговия гений и житейско фиаско. Първите зрители охулили Кармен като „разпътна циганка”, „безсрамна съблазнителка,” „авантюристка без морални устои” и категорично отхвърлили идеята герои на опера да бъдат бандити, контрабандисти и войници. Провалът на премиерата в парижката „Опера Комик” през 1875 година бил толкова голям, че Бизе не могъл да го понесе и починал три месеца по-късно. Не видял триумфалното завръщане в Париж след седем години на своята последна опера. А тя, по ирония на съдбата, от отритната се превърнала в една от най-обичаните опери, ярък синоним за красива музика, подплатена със силна драматургия. И днес „Кармен” продължава да живее и да умира на световната сцена пред милионите зрители, които  искат отново и отново да тръпнат от любовта и да се опияняват от независимостта на Кармен. Те са пристрастени към Кармен, защото Кармен е зов за любов. И страст.

 

МАЕСТРО НАЙДЕН ТОДОРОВ ДИРИЖИРА „КАРМЕН”

В спектакъла на „Кармен” в Опера в Летния театър 2017 ще посрещнем на диригентския пулт Маестро Найден Тодоров, който не за пръв път дирижира в Опера в Летния театър.

 Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби. Завършил НМА „Панчо Владигеров” и арт мениджмънт в НБУ. От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера Русе.

Работи с различни оркестри в България и зад граница, работи с най-известните звукозаписни компании в света. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.

Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата „София” за постановката на операта „Фауст” с Националната опера и балет, „Златно петолиние” за принос към развитието на българската музика, „Златна книга“ съвместно с Държавна опера Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация „Джордж Уохтер” - Швейцария и др.

Димитринка РайчеваПрез 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.

През 2005 е удостоен с „Кристална лира“ като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 е отличен със същата награда и за дейността си с Държавна опера Русе. През 2013 е избран за „Музикант на годината“ от слушателите на БНР. През 2014 получава наградата „Емил Чакъров“, а през 2016 му е присъдено званието „Почетен гражданин“ на Русе. От началото на 2017 година Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.

 

ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА – КАРМЕН

 Ролята на Кармен ще изпълни солистката на Държавна опера Варна Димитринка Райчева, която има впечатляващо вокално и артистично присъствие на оперната сцена и умее да превръща всяка своя следваща роля в коронна. Така се случи с Амелия от „Бал с маски”, Елизабет Валоа в „Дон Карлос”, Абигайл в „Набуко”, Аида в „Аида”, Сантуца в „Селска чест”, Леонора в „Трубадур”, Мадалена в „Андре Шение”, Тоска, Турандот и Кармен от едноименните опери.

„Това са все големи и тежки роли, но „Кармен” е нещо съвсем, съвсем различно. В тази роля аз, като драматичен сопран, за пръв път изпълнявам мецосопранова партия. Обикновено драматичните сопрани започват на по-късен житейски етап с мецосопрановите роли, но при мен това се случи по-рано.

Дължа особена благодарност на диригента Светослав Борисов и на режисьора Кузман Попов, с които заедно изградихме ролята. Всеки детайл, всеки поглед, всяко трепване трябва да говори за характера на Кармен.

Защото Кармен, разбира се, трябва да се изпее, но ако не се изиграе, няма да е Кармен, ролята губи смисъла си”, казва Димитринка Райчева.

 

Ефе Кислали

 

 

ЕФЕ КИСЛАЛИ – ДОН ХОЗЕ

Солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали е определян от музикалната критика като „брилянтен тенор”. Той гастролира с успех на оперните сцени в Австрия, Балтимор, Прага, Латвия, Румъния, Братислава, Варна и др.

Репертоарът му включва централните тенорови партии в „Кармен, „Отело”, „Аида”, „Манон Леско”, „Самсон и Далила, Норма”, „Бал с маски”, „Набуко” и др.

 

 

 

Деян Вачков

 

ДЕЯН ВАЧКОВ – ЕСКАМИЛИО

Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, когото световната музикална критика ласкае като „новия Борис Христов”, е познато име сред публиката на Миланската скала и Арена ди Верона, както и в Мадрид, Токио, Торонто, Триест, Франкфурт на Майн, Сиатъл, Будапеща, Лозана, Билбао и др.

Деян Вачков поддържа в богатия си репертоар ролите на Дон Базилио в „Севилският бръснар”, Тимур в „Турандот”, Раймондо в „Лучия ди Ламермур”, Ескамилио в „Кармен”, Спарафучиле в „Риголето”, Дон Паскуале и Дон Жуан в едноименните опери, Пимен в „Борис Годунов” и много други.

 

 

 

 

 

 

МАММА МИА

18 април 2017, 19.00,Основна сцена

 Няма постановка, в която екипът на Варненската детско-юношеска опера, независимо от смяната на поколенията, да не се вживява докрай. Така е и с най-новата, втора сценична версия на любимия на всички мюзикъл по песните на АББА „Мамма Миа”.

В този прочит са обединени сюжетни линии от мюзикъла и от прочутия филм с Мерил Стрийп. Художественият ръководител и диригент на младежката опера Ганчо Ганчев е направил специална оркестрация за симфоничен оркестър и рок-група, a песните е аранжирал в многоглас за 8 гласа.

Пълно творческо единомислие обединява режисьора Костадин Бандутов, художника Тодор Игнатов, хореографа Константин Илиев, хормайстора Миглена Шишева и вокалния педагог Лиляна Кондова с 28-те артисти, на възраст между 16 и 25 години.
Доказаха го с пълна сила двата премиерни спектакъла през февруари, които въодушевената публика окачестви като истински фойерверк. Същото ще се случи и на 18 април, когато в главните роли отново ще ни очароват Лилия Илиева и Велин Михайлов.

 

 

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

от Джакомо Пучини
20 април 2017, 19.00,  Основна сцена

 

В оперния спектакъл, под диригентството на Вилиана Вълчева, за пръв път на българска сцена ще се изяви младото сопрано.Диана Орос

Родена в Румъния, Диана Орос се премества с родителите си в Канада, още на 10-годишна възраст. Завършва Университета на Британска Колумбия с магистърска степен по оперно пеене. Гастролира, освен в Канада, в САЩ, Чехия, Румъния, Италия, Австрия, Германия и Швейцария. В репертоара й влизат партиите на Виолета в „Травиата”, Мими и Мюзета в „Бохеми”, Контеса Алмавива в „Сватбата на Фигаро”, Дона Елвира в „Дон Жуан” и Ханна Главари във „Веселата вдовица”.

„Щастлива съм, че моята първа изява в България ще бъде и мой дебют в ролята на Чо-Чо сан от шедьовъра на Пучини „Мадам Бътерфлай”. Подготвих ролята с проф. д-р Lavinia Chereches от Akademie fuer Kuenste в  Берлин и вярвам в успеха си”, споделя младата певица.

В ролите:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Диана Оро; СУЗУКИ - Даниела Дякова; ПИНКЕРТОН - Борис Луков; КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова; ШАРПЛЕС - Венцеслав Анастасов; ГОРО - Пламен Долапчиев; ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски; БОНЗО - Гео Чобанов; КОМИСАР - Людмил Петров; ЧИНОВНИК Илко Захариев. Оркестър и хор на Държавна опера Варна. Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

 

ЙОСИФ И ФАНТАСТИЧНАТА МУ ПЪСТРА ДРЕХА

Мюзикъл от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс
22 април 2017, 17.00, Основна сцена
 Вяра Железова

Държавна опера Варна въвежда нова програмна линия, ориентирана към ученици и млади хора. Специално за тях ще се предлагат спектакли в по-ранни часове на деня. Началото поставя на 22 април, 17.00, Основна сцена, мюзикълът „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс, под диригентската палка на Страцимир Павлов.

Библейският разказ за Йосиф и неблагодарните му братя, на чието зло той отговаря с добро, в режисьорския почит на проф. Светозар Донев, има подчертано съвременно звучене. „Искам да акцентирам върху посланието, че днес е особено важно младите хора да се борят за своите мечти.

Всичко, което се случва на сцената, е насочено към преодоляване на бариерите и сближаване с публиката. Самата Разказвачка, облечена в съвременен  костюм, разказва и оценява събитията в директен контакт със зрителите. Тя иска младите хора да се научат да вярват в себе си като Йосиф, да постигат мечтите си като него, като него великодушно да прощават грешките на ближните. Защо ли, защото това е най-добрият начин да бъдеш щастлив”, подчертава режисьорът.

 

В ролите:

ЙОСИФ – Христо Ганевски; РУВИМ - Людмил Петров; Разказвачка – Вяра Железова, ИУДА -Велин Михайлов; СИМЕОН - Петър Петров; ЛЕВИ - Борислав Донев; НАФТАЛИМ - Петър Генов; ИСАХАР - Денко Стоянов; АСИР - Димитър Мартинов, ГАД – Румен Стефанов; ДАН - Диян Богданов; ЗАВУЛОН - Николай Димитров; ВЕНИАМИН - Илко Захариев; СЪПРУГА НА РУВИМ - Галина Великова.

Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

 

 

20 юли 2017, 21.00

На 20 юли, 21.00 часа, в уникалната атмосфера на Римските терми във Варна, публиката ще съпреживее романтичната любов на Орфей и Евридика, за която според древния мит, дори смъртта не е предел.

Премиерата на операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук в XV издание на Театър Римски терми е съвместен проект на Държавна опера Варна и Младежко оперно общество Кипър. Автор на сценичната версия е Академик Пламен Карталов, диригент Франсис Гай – Кипър, хореограф Риолина Топалова. В главните роли ще аплодираме сопраното Даниела Димова – Евридика и мецосопраното Цвета Христофору – Орфей. Сопраното Лиляна Кондова ще бъде Амур, а балетните артисти Катерина Петрова и Цецо Иванов ще пресъздадат духа на Евридика и духа на Орфей.

Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. За Цвета Христофору „Орфей и Евридика” също е много специално преживяване. Родена във Варна, завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и НМА „Панчо Владигеров” с отличие, Цвета Христофору живее и твори в Кипър. Тя гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.

 

“OРФЕЙ И ЕВРИДИКА” – НАЙ-ПРОЧУТАТА ОПЕРА НА „КАВАЛЕРA СЪС ЗЛАТНИ ШПОРИ“ КРИСТОФ ВИЛИБАЛД ГЛУК

 

Почитан като „велик майстор на италианската опера“, Кристоф Вилибалд Глук, обикновено избира за сюжети истории от митологията и от античната епоха. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист, също ярка личност на своето време, го подтиква към революционни промени в създаването на оперни произведения. „Всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, следователно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнообразен и потресаващ“, обосновават разбирането си за новата опера двамата приятели.

Целта е да се постигне синтез между малко текст, ярка музика и много зрелищни ефекти – една гледна точка, която векове по-късно продължава да бъде интересна за хората на изкуството. Тя провокира и Академик Пламен Карталов да предложи своя сценична интерпретация на камерната опера. Създадена през далечната 1762 г., „Орфей и Евридика” отразява новаторските търсения на композитора и остава в историята като най-забележителната творба на „Кавалера със златни шпори”. С тази титла, една от най-високите през XVIII век в Италия, е удостоен и Кристоф Вилибалд Глук.

 Прочетете още: Цвета Христофору: „Орфей и Евридика“ е божествен ритуал, не опера

 

Начало 21:00 ч.

 

22.06 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
29.06 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
04.07 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
07.07 АТИЛА опера от Джузепе Верди
14.07 ДОН КИХОТ балет по музика  на Лудвиг Минкус
17.07 БАЛЕТНА ГАЛА гостуват солисти от Държавен театър за опера и балет – Красноярск (Русия)
19.07 КАРМЕН опера от Жорж Бизе
24.07 ГРАФ МОНТЕ КРИСТО мюзикъл от Ив Деска
28.07 АИДА опера от Джузепе Верди
09.08 МАНОН ЛЕСКО опера в четири действия от Джакомо Пучини
14.08 КОТКИ мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
17.08 ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР опера от Гаетано Доницети
19.08 АТИЛА опера от Джузепе Верди
22.08 ТРИМАТА МУСКЕТАРИ мюзикъл от Максим Дунаевски
24.08 ОПЕРНА ГАЛА
29.08 ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР романтична драма по сценария на Марк Норман и Том Стопард

 

 

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Вера Стойкова – директор на Държавен куклен театър Варна

Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили  много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме. Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект.

 

Илина Михайлова

 

Илина Михайлова – солистка на Държавна опера Варна

Щастлива съм, че участвам в уникалния проект „Влюбеният Моцарт” на Боян Иванов. Това е едно прекрасно, много интензивно куклено-музикално представление с оригинални интермедии. Вярвам, че ще допадне на зрителите не само от различни възрасти, но бих добавила, и с различен вкус. Претенциозната съвременна публика постоянно търси нови дразнители, очаква от сцената нови визуални решения и предизвикателства за всички сетива, така че „Влюбеният Моцарт” е едно много богато и много забавно представление.

Аз изпълнявам арията на Донна Елвира от операта „Дон Жуан”, която много харесвам. Особеното тук е, че нося криле, по 5 м всяко. Отстрани изглежда феерично и красиво, но тези криле са закрепени върху гърба ми с огромна шина от железа, които аз елегантно и нежно трябва да поклащам, докато пея. Много хубаво сценично упражнение, от което гърбът и раменете ми значително укрепнаха :)

 

Диана Цолевска

 

 

Диана Цолевска – актриса на Държавен куклен театър Варна

Като куклени актьори, ние не познавахме кухнята на операта, оперните артисти пък не знаеха нищо за нашата работа. Благодарение на „Влюбеният Моцарт” се опознахме взаимно и научихме много неща едни за други. Това взаимно обогатяване със средствата на кукленото и оперното изкуство е една хубава творческа провокация, която се случва за пръв път в България. Подобни спектакли сме гледали единствено по време на нашите гастроли в чужбина.

 

Записа Виолета Тончева

 

 Прочетете още:

Боян Иванов: „Влюбеният Моцарт” - импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари

 

 

 

 

 

 

Министерството на културата публикува комплексните годишни оценки за 2016 година, отнасящи се до художествените и финансови резултати на държавните културни институти в България.

Отлична комплексна оценка за своите постижения през 2016 година получава Театрално-музикален продуцентски център Варна, обединяващ Държавна опера Варна и ДТ „Стоян Бъчваров”.

В същата категория „центрове”, с отлична комплексна оценка са и Софийска опера и балет и Държавна опера Русе.

В категория „куклен театър” отлична комплексна оценка заслужи и Държавен куклен театър – Варна.

В категория "театър" отлични комплексни оценки получават НТ "Иван Вазов" и СТ "Алеко Константинов"

 

 

Режисьорът Боян Иванов пред Виолета Тончева за уникалния проект „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът” с премиери на Моцартовите празници в Правец и в Театър Римски терми - Варна 

Ти си може би единственият български режисьор, който работи с успех и с драматични, и с куклени и с оперни артисти. Обичаш да правиш нови неща.

Да, в това виждам смисъла, да се правят нови неща.

 

В територията на експеримента несъмнено попада и „Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”. Идеята дойде може би от „Влюбеният Шекспир”?

Не, идеята е на Маестра Христина Ангелакова, която ме кани за втори път да участвам в Моцартовите празници в Правец. Много съм благодарен за това признание. Миналата година започнахме много силно със „Севилският бръснар”, надявам се сега също да имаме успех с „Влюбеният Моцарт”. Проектът е копродукция между Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартовия фестивал в Правец.

Премиерите ще бъдат в Правец на 13 юли и във Варна, в Театър Римски терми на 5 август.

 

Артистите не крият въодушевлението си, те са, може да се каже, първите влюбени във „Влюбеният Моцарт”...

Радвам се да го чуя. „Влюбеният Моцарт” е странно представление, един любопитен експеримент, в който са смесени различни съвременни тенденции. Това не е куклен театър, нито опера, а по-скоро импровизиран театър, в който оживяват дрехи и аксесоари. В същото време се възползваме и от средствата на танцовия театър. Във всички случаи заниманието е любопитно както за оперните солисти, така и за куклените актьори. Оперните солисти, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на движенческия театър, сега усъвършестват актьорското си майсторство, куклените актьори пък имат възможността отблизо да оценят сложността на оперното изкуство. Искаме да направим нещо различно, нещо свежо. Във „Влюбеният Моцарт” са вградени забавни, вълнуващи и въздействащи оперни скечове, в най-хубавия смисъл на думата скечове. И моето усещане като режисьор е, че се получи една крайно интересна симбиоза между различни видове сценични изкуства, която зарежда всички участници с творческа енергия и положителни емоции.

 

Отхвърляте остарялото схващане, че артистичното майсторство не е задължително условие за оперната сцена.

Винаги е много индивидуално. Има оперни артисти, които са по-артистични и други, коите не са толкова артистични и се фокусират върху вокалното изпълнение. За мен смисълът е в баланса между двете неща, защото не бива да забравяме, че става дума за сценично изкуство. Винаги е много хубаво, когато видиш едно изключително добро вокално изпълнение,  подплатено с точна, искрена и вярна игра.

 

Енигмата на красивата и съвършена музика на Моцарт се търси напоследък и в лечебното й въздействие. Като добавим любовта, „Влюбеният Моцарт” сигурно ще се отрази добре на зрителите... 

Аз лично не се наемам с ангажимента да лекувам, но във всеки случай няма да разболея никого. Разчитам публиката да се забавлява.

 

Варна, 11 юли 2017 г.

 

„Влюбеният Моцарт или Дон Жуан кукловодът”

 

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и Моцартови празници Правец

Авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов
Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка 
Хореография Таня Соколова

С оперните солисти: Илина Михайлова, Линка Стоянова, Делян Славов, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов 
и куклените актьори: Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Иван Шумаров, Стоян Стоянов, Теодор Христов
Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Премиерни спектакли:

13 юли, 20.30, Моцартови празници – Правец 2017

5 август, 21.00, Театър Римски терми – Варна 2017

 

Прочетете още:

Вера Стойкова, Илина Михайлова и Диана Цолевска за „Влюбеният Моцарт”

 

БРАМС И ПУЧИНИ

Закриване на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

13 април 2017, 19.00

 

Диригент Дарио Мачелари

Програма:

Йоханес Брамс – Симфония № 1 в до минор

Джакомо Пучини – Messa di Gloria

Солисти: Валерий Георгиев, Евгений Станимиров

Оркестър и хор на Държавна опера Варна.

 

За програмата на Великденския концерт във Варна предложих Симфония № 1 в до минор от Брамс, защото през тази година се навършват 120 години от неговата кончина. Обичам Брамс, а тази негова симфония ми е любима, заедно със Симфония № 5 от Бетовен. Симфония № 1 от Брамс е известна като един от стълбовете на целия симфоничен репертоар. Всеки млад диригент трябва многократно да се връща към нея и всеки път да я прочита, сякаш за пръв път, както съветва Серджу Челибидаке.

От историята се знае, че след колоса Бетовен, Брамс, както и повечето композитори, се е страхувал да пише симфонии. Композирайки своята Симфония № 1 в до минор, той е искал да бъде сигурен, че ще се получи една сериозна и мащабна творба и може би затова е използвал на някои места елементи, насочващи към цитати от Бетовен.

 

В концерт преди Възкресение Христово присъствието на сакрална музика е задължително, така че аз с удоволствие приех предложението на Варненската опера да включим в програмата Messa di Gloria от Пучини. Пучини е писал тази меса в ранните си години, когато от него се е очаквало да наследи от баща си и дядо си професията на църковен музикант.

Следвайки обаче мечтата си да стане оперен композитор, той изоставя за известно време „Меса за 4 гласа”, както първоначално се е наричала творбата и се премества от Лука в Милано, където създава първите си опери „Едгар” и „Манон Леско”. Любопитно е, че и в двете творби той внася цитати от ранния си проект („Agnus Dei” в „Манон Леско” и „Kyrie” в”Едгар”) – едно недвусмислено доказателство за това колко е харесвал своята „Меса на славата”.

 

Чуйте откъс от “Манон Лексо” с Мирела Френи, в който звучи цитат от „Messa di Gloria”:

https://www.youtube.com/watch?time_continue=129&v=kQsTv_s9l30

 

 

Нашенски мераци„Духът на Средиземноморието” и „Нашенски мераци” откриват XV издание на Театър Римски терми

 

Община Варна, РИМ Варна, Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавен куклен театър Варна обединяват усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна да съпреживеят изкуството под открито небе в Римските терми. В уникалната атмосфера на най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа, от 16 юли до 30 август ще се проведе XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017. Предстоят 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

 

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „Духът на Средиземноморието”със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни). Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

 

На 17 юли, 21.00, в Театър Римски терми ще гостува Tеатрално-музикален център Kърджали с „Нашенски мераци” по Чудомир. Със слово, музика и танци ще оживее пъстрият и колоритен свят на Чудомировите герои с техните мераци, надежди и разочарования. Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева. Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов, Велина Ясенова, Радослав Арнаудов.

 

14 април – петък 11:00-16:00

15 април - събота – почивен ден

16 април – неделя – почивен ден

17 април – понеделник 11:00-16:00

 „Дон Кихот” и Балетна гала с лауреати на Международния балетен конкурс във Варна

 

През юли във Варна, Европейска столица на младежта 2017, ще триумфира балетът, най-младото от всички сценични изкуства. В рамките на ММФ „Варненско лято” на 14 юли, 21.00, за зрителите на Опера в Летния театър ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков от Русия. Те ще изпълнят ролите на Китри и Базил в балета „Дон Кихот” от Минкус, постановката на главния балетмайстор на Държавна опера Варна, з. а. на Русия Сергей Бобров. Под палката на младия диригент Милен Апостолов, останалите персонажи ще представят: Дон Кихот – Румен Стефанов, Санчо Панса - Даниел Христов, Лоренцо, кръчмар - Денко Стоянов, Улична танцьорка - Галина Велчева; Еспада, тореадор – Павел Кирчев, Гамаш - Николай Димитров, Циганка - Илияна Божкова, Мерседес - Галина Велчева, Жига - Антоана Петрова, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудини, Даниел Христов. Всички изкушени от балетното изкуство знаят, че романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес е само повод да се представи една интересна хореография, която не пропуска да отдаде дължимото на испанския идалго и неговия верен оръженосец Санчо Панса. След първата постановка на балета „Дон Кихот” от Мариус Петипа в Мариински театър идва версията на Александър Горский в Болшой театър, върху която Сергей Бобров прави своя редакция. Неговият принос, който се отнася специално за варненската постановка, откриваме в заключителния танц на кордебалета Фанда́нго,вдъхновен от популярния испански народен танц.

 

В Балетната гала на 17 юли,21.00, ще танцуват балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна, сред тях лауреатите на Международния балетен конкурс във Варна 2016 Екатерина Булгутова, Елена Свинко, Юрий Кудрявцев, Дмитрий Дячков, както и Анна Федосова, Павел Кирчев и  цялата балетна трупа на Държавна опера Варна. В програмата са включени: Балконска сцена из балета „Ромео и Жулиета” от Прокофиев, „Умиращият лебед” и „Руски танц из балета „Лебедово езеро” от Чайковски, сцени от „Зле опазеното момиче” от Хертел, „Дон Кихот” от Минкус и др.

 

 

Плакатът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" с оригинална фотография на Росен Донев спечели първа награда за плакат на Международното изложение за културен туризъм - Велико Търново 2017

Още информация:

http://www.bta.bg/bg/c/BO/id/1554761

Балетът на повече от три века продължава да очарова публиката

2 август, 3 август 2017, 19.00, Основна сцена

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Людвиг Хертел

Либрето Александър Радунский, Сергей Антонов

Хореография Александър Горский, Александър Радунский, Сергей Антонов

Нова хореографска редакция Сергей Антонов - солист на Болшой театър Москва

Асистент хореограф Светлана Тоншева - солист на Кремълски балет Москва

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

 

В ролите: Лиза - Влада Захарова, Болшой театър (02.08), Саори Коике,  Кремълски балет (03.08); Колен - Артьом Калистратов, Болшой театър, (02.08) Егор Мотузов, Кремълски балет (03.08); Марцелина – Николай Димитров, Никез – Даниел Христов, Мишо – Румен Стефанов, Циганка – Илияна Трифонова, Нотариус – Денко Стоянов, приятелки и приятели на Лиза и Колен – Галина Великова, Галина Велчева, Мона Христова, Веселина Иванова, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Мойя и др.

 

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция. Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер. Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот. Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж. Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера. Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, най-известните руски хореографи създават свои балетни версии.

 

Зад „Зле опазеното момиче” на варненска сцена 2017 г. стоят хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет. Автори на либретото са Александър Радунский и Сергей Антонов. Сергей Антонов прави нова редакция на хореографията на Александър Горский и Александър Радунский, като използва музикален материал на композитора Хертел. Балетът е развит на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

 

Младите артисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, представили се великолепно на 16 юни, отново ще танцуват на 2 август. На следващия ден, 3 август, главните роли на влюбените Лиза и Колен ще изпълнят солистите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов, чието балетно съвършенство публиката във Варна вече е имала възможността високо да оцени.

 

В своята версия на „Зле опазеното момиче” Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов). В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти. В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

 

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър. Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел и непрекъснато разширява репертоара си. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим. През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света"в Сочи.

 

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е приет в състава на балетната трупа на Болшой театър. През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Танцува партията на Колен в „Зле опазеното момиче”, руската кукла в "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович, Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски и др. В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

 

Егор Мутузов е роден в Москва, завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005) и веднага става солист на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, след това и на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев”. От 2011 г. е премиер солист на Кремълския балет в Москва. Репертоарът му включва ролите на Дезире, Синята птица от „Спящата красавица”, Колен от „Зле опазеното момиче”, Зигфрид в „Лебедово езеро”, Ромео, Меркуцио, Бенволио в „Ромео и Жулиета”, Базил в „Дон Кихот”, Синдбад в „1001 нощ” и др. Лауреат е на много конкурси, сред които „Младият балет на Русия” (2004), „Tanzolymp” в Берлин” (2005), X международен балетен конкурс в Москва, „Арабеск (2008), I Общоруски балетен конкурс „Галина Уланова” в Красноярск и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), освен първа награда, печели, заедно със Саори Коике приза за най-добър дует.

Саори Коике е родена в Япония, където посещава различни балетни студиа, вкл. Tokyo City Ballet, преди да продължи балетното си образование в Русия. Както Егор Мотузов, така и тя завършва с отличие Държавното хореографско училище в Перм (2005). Също като него става най-напред солистка на Академичния балетен театър „Якобсон” в Санкт Петербург, на Марииския държавен театър за опера и балет „Сапаев” (2007-2011) и на Кремълския балет в Москва (от 2011). Предопределени един за друг на сцената, Саори и Егор сливат житейските си съдби, за да се превърнат в една от емблематичните съвременни балетни двойки не само в Русия. В репертоара на Саори Коике влизат ролите на Одета-Одилия в „Лебедово езеро”, Китри в „Дон Кихот”, Пепеляшка в „Пепелящка”, Егина, Фригия в „Спартак”, Гамзати в „Баядерка”, Жизел в „Жизел” и др. Тя е лауреат на много конкурси, сред тях на „Tanzolymp” в Берлин (2005), Международен балетен конкурс „Арабеск” в Русия (2006, 2008) и др. В Международния балетен конкурс в Талин (2014), заедно с Егор Мотузов, печели приза за най-добър дует.

 

Билетна каса, Основна сцена: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.operavarna.com   Заявки: тел. 052 665 020

 

 

70 ГОДИНИ ВАРНЕНСКА ОПЕРА

Интервю на Виолета Тончева с Маестро Борислав Иванов – диригент, директор, артистичен директор на Варненската опера – живата история на оперния театър, творецът с най-големи заслуги за израстването и извеждането му на международната сцена

Борислав Иванов- Маестро Иванов, прекланям се пред Вашата изключителна творческа кариера и огромния Ви административен и творчески принос за изграждането на Варненската опера, като един от най-добрите оперни театри в България. Във Вашата блестяща кариера на диригент, аплодиран на 4 континента, Вие никога не прекъсвате връзките си с родния оперен театър. И тази любов започва от самото начало, един наистина удивителен факт.

- През 1947 г., когато бе основана Варненската опера, аз бях втора година ученик в Първа мъжка гимназия и едновременно с това извънреден ученик по цигулка в Музикалното училище при г-жа Гюдерова. Създаването на Варненската опера беше много голямо събитие за града и така се случи, че аз бях пряк наблюдател на организирането на институцията и на първото представление. До ден днешен си спомням вълненията около първото представление на „Продадена невеста” от Сметана с режисьор Петър Райчев и диригент неговия син Руслан Райчев. С Петър Райчев сме роднини по бащина линия, Руслан Райчев ми се пада братовчед, а диригент на оперния хор беше свако ми Димитър Младенов.

В „Продадена невеста” главната роля на Марженка изпълни Добринка Влахова, Йеник беше Светослав Рамаданов, а по-късно в тези роли пяха също Лиляна Василева и Никола Николов. После Варненската опера представи „Мадам Бътерфлай” от Пучини с Добринка Влахова в ролята на Бътерфлай и Никола Николов в ролята на Пинкертон. Толкова ми харесваше тази опера, че ходех на всички представления.

- След завършването на Музикалната академия в София се връщате във Варна като заместник-директор на Варненската опера, един период, в който се пише най-важната история на нашия оперен театър. Кои личности от онова време бихте откроили?

- Тогава директор беше Емил Трифонов, а главен диригент – Йоско Йосифов. Всяка нова постановка се подготвяше с голям ентусиазъм, всички идваха с желание на работа, вълнуваха се по време на репетициите, коментираха представленията. За няколко години поставихме опери от Верди и Пучини, аз започнах с „Дон Карлос”, но първата опера, която дирижирах на сцена беше „Имало едно време” от Парашкев Хаджиев.

Той ми беше преподавател в Академията по хармония и се славеше като страшилището на студентите. По-късно станахме добри приятели. Той хареса начина, по който представих неговата опера „Имало едно време”, предрече ми голямо бъдеще и оттогава държеше само аз да дирижирам премиерите на неговите творби. Така в репертоара ми влязоха „Луд гидия”, „Юлска нощ”, „Сребърните пантофки”, „Рицарят”.

Запознаваше ме предварително с партитурите, още докато композираше оперите. Никога не променяше нито една нотка, присъстваше на всички репетиции и не даваше нищо да се променя. Много прецизен, много взискателен.

Само някой да изсвири фалшив тон, спираше репетицията и ни заплашваше, че ще извика, ако някой сбърка на премиерата. Изключително плодовит композитор, играли сме повечето негови произведения, а с „Луд гидия” сме ходили в Испания, Палма де Майорка, Мадрид, Одеса и къде ли още не. Тази опера продължава да бъде една от най-представителните български опери, които се играят и в чужбина.

Не мога да не спомена голямата заслуга на главния диригент Йоско Йосифов с неговото хубаво отношение към мен като към млад дириргент. Освен съвети, той ми даваше и възможността да дирижирам. Точно така постъпвам и аз сега с младите колеги, защото вярвам в приемствеността между поколенията. Нашето поколение трябва да предава опита си на по-младите.

По-късно, докато бях директор на Варненската опера, правехме много представления в Летния театър, имахме гастроли на разменни начала с различни страни.

Тук гостуваха прочути певци като Елена Николай, Тодор Мазаров, чийто бенефис с „Тоска” беше във Варна. Спомням си гастрола на великолепната Елена Образцова, символ на руското оперно изкуство, с Амнерис в „Аида”. Споделих това с журналистите в Красноярск, където през март тази година бях поканен да дирижирам по време на техния фестивал, в памет на Елена Образцова, и това се превърна в медийна сензация.

Незабравими остават представленията на Варненската опера в Летния театър с Николай Гяуров, Никола Гюзелев, който пя Базилио още като студент, Димитър Узунов, Никола Николов, Питър Глосоп – Англия, който получи първа награда от конкурса „Борис Христов”, Ава Джун Купър – Англия, също с първа награда. Джана Гали – Италия и т.н.

- По това време сте били и директор на ММФ „Варненско лято”.

- Да, точно така. През през първите 10-ина години длъжността беше почетна, не се заплащаше. В качеството си на фестивален директор организирах първото турне на Варненската опера в чужбина - Нови Сад, тогавашна Югославия.

После на разменни началa докарах цялата опера на Нови Сад тук в Летния театър. Подобен обмен направих и с оперните театри в Болоня, Братислава, Одеса и други градове. Прекрасни отзиви получихме за нашите гастроли в чужбина с първите големи варненски оперни солисти Йорданка Тенчева, Добринка Влахова, Никола Николов, Светослав Рамаданов.

Непременно трябва да спомена режисьора Събчо Събев, диригентите Руслан Райчев, Христо Манолов, Борис Черпански, Емил Главанаков.

По това време организирах и първия балетен конкурс, заедно с Емил Димитров и директора на Концертна дирекция Димитър Кючуков. Руската балетна звезда Галина Уланова стана първият председател на журито. Освен директор, бях и нещо шофьор на такси, посрещах и изпращах всички гости.

Заведох Варненската филхармония на първото й турне в Западна Европа. В зала „Тиволи” в Копенхаген представихме Рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров, Вариации върху тема от Паганини за пиано и оркестър от Рахманинов и Пета симфония от Чайковски.

Като директор на Варненската опера в периода 1975-1979, организирах и първия гастрол на Варненската опера в Палма де Майорка. Това беше сложно турне и като дестинация, и като програма. Пътувахме 600 души с 2 самолета ТУ 154 и 4 камиона за декорите и в 6 последователни вечери представихме 6 различни заглавия – „Луд гидия”, „Княз Игор”, „Отело”, „Селска чест” и „Палячи”, „Трубадур” и „Аида”.

 

На пресконференцията за предстоящото издание на Театър Римски терми – Варна 2017, състояла се на 3 юли,  Мануела Иванова, ръководител отдел "Маркетинг и продажби" на платформата "I love Bulgaria" връчи на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, специалната награда за иновативни институции.

Отличието, бронзова статуетка, изработена от проф. д-р Пламен Братанов, се дава за интелигентно промотиране на спектаклите на ТМПЦ Варна чрез мобилното приложение I love Bulgariа.

I love Bulgaria, съвместен проект с Министерството на туризма, е първата национална туристическа интерактивна платформа и мобилно приложение, които предоставят информация както за забележителностите на България, така и за продуктите на бизнесите, свързани с туризма, културата и историята.  

 

Историята

Началото на Театър Римски терми, да припомним, е поставено в далечната 1977 г. с постановката на Варненския драматичен театър „Езоп” на бразилския драматург Хильорме, реж. Цветан Цветков, с Илия Пенев – Езоп, Пенка Божкова – Клея, Веселин Цанев – Ксант, Теодора Михайлова – Мели и др. Традицията, прекъсната поради необходимост от ремонтни дейности за 26 години, бе възстановена през миналата година. Община Варна, РИМ Варна и ТМПЦ Варна обединиха усилията си, за да поканят варненци и гостите на Варна отново да съпреживеят изкуството под открито небе в уникалната атмосфера на това забележително за нашия град място - Римските терми, най-големите подобни съоръжения на Балканския полуостров и четвърти по големина в Европа. Сега към екипа се присъединява и Държавен куклен театър Варна. И така, след изключително успешното XIV издание на Театър Римски терми 2016, от 16 юли до 30 август е планирано XV издание на Театър Римски терми – Варна 2017.
Театър Римски терми – XV издание, 16 юли – 30 август 2017
Организатори: Община Варна, РИМ Варна, ТМПЦ Варна и Държавен куклен театър Варна
Предстоят 26 вечери сред уникалната и романтична атмосфера на Римски терми. 26 вечери, в които ще триумфира любовта към сценичните изкуства - драматичното, оперното, въобще музикалното изкуство, без да забравяме кукленото изкуство.

3 ПРЕМИЕРИ

Очакват ни три премиери, които прекрасно изразяват точно тази симбиоза между изкуствата: операта „Орфей и Евридика” от Кристоф Вилибалд Глук (20.07), съвместен проект на Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър със солисти от Кипър и Варна, реж. Академик Пламен Карталов; „Комичната илюзия” - театрална комедия по Пиер Корней на Васил Дуев, постановка на Варненския ДТ, реж. Васил Дуев (31.07, 17.08) и „Влюбеният Моцарт” – копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници” – Правец, авторски спектакъл на режисьора Боян Иванов, диригент Стефан Бояджиев, с участието на актьори от Държавен куклен театър Варна и Държавна опера Варна (5 август).

Орфей и Евридика“Oрфей и Евридика” – най-прочутата опера на „кавалерa със златни шпори“ Кристоф Вилибалд Глук.

Постановка на Aкадемик Пламен Карталов

Премиерата на „Орфей и Евридика” е съвместен проект между Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър, под режисурата на Академик Пламен Карталов. В ролите: сопраното Даниела Димова – Евридика, мецосопраното Цвета Христофору – Орфей, сопраното Лиляна Кондова – Амур и млади артисти от Оперно общество Кипър. Даниела Димова, директор на ТМПЦ Варна, особено цени участието си в този бутиков проект, който вече е заслужил одобрението на публиката в Кипър. Варненката Цвета Христофору е завършила Музикалното у-ще „Добри Христов” и Музикалната академия в София с отличие. Живее и твори в Кипър, гастролира на много сцени, участва в международни проекти, в партньорство с престижни музикални институции. Основател е на Кипърското младежко оперно общество.
Кристоф Вилибалд Глук е честван в Рим като „велик майстор на италианската опера“ и дори е удостоен с високата титла „кавалер със златни шпори“. За сюжети той избира истории от мито¬ло¬гията и от античната епоха, както постъпват повечето автори от неговото време. Срещата му с Раниеро де Калцабиджи, поет, драматург и оперен либретист – една от най-ярките личности на своето време, го импулсира да започне своята оперна реформа. Калцабиджи му вну¬ша¬ва, че „всяка музика, съпровождаща пеене, всъщност е декламация, сле¬до¬вателно и на оперната сцена трябва да се декламира, а не да се вокализира самоцелно. Текстът трябва да бъде сбит, разнооб¬разен и потресаващ...“. Характерът на новата опера според двамата приятели е в синтеза на малко текст с ярка музика и много зрелищни ефекти. Плод на тези търсения е „Орфей и Евридика“ (1762) – първата новаторска опера на Глук, по текст на Калцабиджи, неговата най-прочута творба за сцената.

„Комичната илюзия” или театър в театъра от Пиер Корней

Постановка на Васил Дуев

„Комичната илюзия” от Пиер Корней поставя един от най-нашумелите млади български актьори и режисьори Васил Дуев. Сценография Даниела Николчова, музика Стефан Здравески, хореография Валери Кирилов, Филип Миланов. В ролите: Алкандра – Гергана Арнаудова, Клендор – Ненчо Костов, Изабел – Цветина Петрова, Предиман – Пламен Димитров, Жеронт – Стоян Радев, Матамор – Константин Соколов,
Лиз – Сабина Коен, Адраст, Ераст, тъмничар – Ивайло Иванов.

„Главният герой в пиесата на Корней преминава през много премеждия, някои разказани, други видяни и в постановката ние се опитваме да подчертаем този авантюристичен план. След всякакви катаклизми, изстъпления и пропадания съдбите на този герой, а и на другите герои, се завъртат и те се озовават в театъра. В театъра, където всичките им проблеми, дори престъпления са разрешени и по някакъв начин извинени. В театъра като че ли има амнистия за всякакви грехове. Чак на финала разбираме, че всъщност става дума за театрално представление. Това не е продължение на истинския живот на Изабел и Клендор, а животът им в театъра, в изкуството. Те са станали артисти и това ги прави свободни и спасени. Ние следим любовта на Изабел и Клендор, но в последното действие Корней решава да ни откъсне от тяхната любов и ни вкара в театъра. Идеята за спасението в театъра е по-силна от спасението в любовта.

Пиесата на Корней, написана в рими през XVII век, отдавна ме впечатлява именно със съзнанието за своята театралност чрез ефекта на театър в театъра. Мисля, че Варненският театър има много артистичен дух, с много силна и талантлива трупа, която веднага притегля към спектакли, артикулиращи любовта към театъра.”

Васил Дуев всъщност работи върху 2 постановки, и двете много оригинални и раздвижени – едната за Сцена Филиал, а другата за Театър Римски терми, където и ще бъде премиерата. Предвижда се в Театър Римски терми да се използват всички пространства на археологическия обект, като публиката бъде приканвана да преминава, заедно с героите от една зала в друга. Както всъщност някога са го правели древните римляни, за които термите са били място за социални контакти и обществен живот.

„Влюбеният Моцарт” – между класическия куклен театър и класическата опера

Постановка на Боян Иванов

Авторски оперно-куклен спектакъл на Боян Иванов, един от най-интересните български режисьори, който работи с еднакъв успех на театралната, куклената и оперната сцена. Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници“ Правец. Диригент Стефан Бояджиев. Художник костюми Яна Дворецка. С оперните солисти Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова и др. Солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна, актьори Държавен куклен театър Варна;

„Когато говорим за „Влюбеният Моцарт” не бива да си представяме класическия куклен театър, нито класическата опера. Ние сме намерили много интересни решения с импровизирани кукли от костюми и аксесоари, които са част от визията на операта като сценично изкуство. Тези аксесоари оживяват в ръцете на куклените актьори, които както всички знаят, умеят да придават живот на неживата материя. Дори килимът, на който стъпват всички, оживява. Комбинирайки изразните средства на различни сценични изкуства, режисьорът Боян Иванов създава един нов, много любопитен художествен език за самите нас, а сигурна съм, че и публиката така ще го възприеме.

Участват едни от най-добрите актьори на Варненския куклен театър, сред които Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова, Диана Цолевска, млади колеги и моя милост. Имам много приятно присъствие на сцената и за нищо на света не бих пропуснала този уникален проект”, разказва Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър Варна.

Във „Влюбеният Моцарт” ще звучат арии и ансамбли от „Дон Жуан”, „Сватбата на Фигаро”, „Така правят всички”, „Вълшебната флейта” и „Отвличане от сарая”, в изпълнение на солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова и русенския тенор Петър Костов.

 

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН10 ТЕАТРАЛНИ СПЕКТАКЪЛА

Поканени са различни театри от страната да представят най-атрактивните си, предимно комедийни спектакли, които със сигурност ще забавляват варненци и гостите на Варна. За улеснение на динамичната лятна аудитория край морето, някои от спектаклите имат по две представления в различни дни. Непременно трябва да се отбележи участието на родения във Варна знаков режисьор Теди Москов, които създава една след друга хитови постановки с Варненския куклен театър. Ще гледаме два от тях, отличени с редица награди. Това са „Възгледите на един пън” (19.08) и „Професия Лъжец” (23.07).

„ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН” режисьорът описва като „побългарен вариант на „Пинокио” от Карло Голдони. Не е за деца! По-скоро смесица между еротична и философска шега. Как точно дървото се превръща в човек? Как човекът става от дете старец?” Участват: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Диана Цолевска.

ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ

И за „ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ” Теди Москов се вдъхновяват от литературата: „Всичко започна, след като прочетох „Джелсомино в страната на лъжците” от Джани Родари. Историята ни се гради изцяло на предположения. Има лъжи.

Защото ние нямаме летописци, освен за лошото. „Народът на Тангра не обича някой да се извиси над другите. Окача го на дърво да си говори с боговете!”, както твърди един арабски пътешественик”. Затова провокативният режисьор предлага една друга гледна точка към историята ни.

В ролите: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева.

 

Нашенски мерациДТ Кърджали гостува с „Нашенски мераци” по Чудомир (17.07), а ДТ Сливен с „ИСТИНАТА” – комедия от Флориан Зелер с Иван Бърнев и Мария Сапунджиева, в реж. прочит на Борислав Чакринов (27.07)

ДКТ Шумен ще ни разсмее с „ЕДНО НАЛИЦЕ, ДВЕ НАОПАКИ” с неповторимия Владислав Карамфилов – Въргала и Елен Колева (22.08)

ДТ Търговище обещава смях още в заглавието „ЗАБРАНЕНО ЗА СМЯХ” – комедия от Миро Гарван, получила най-престижната хърватска награда за драматургия. Става дума за класически любовен триъгълник, в който сетърси разбира се тъпият ъгъл... Реж. е Александър Илинденов, познат ни като актьор и режисьор от своя неотдавнашен варненски период (25.08).

В Театър Римски терми 2017 два пъти ще се срещнем с руския автор Валентин Красногоров, с неговия специфичен и малко особен, малко тъжен, хумор. ДТ Ямбол ще ни занимава с онова, което се случва „ВСЯКА СРЯДА ОТ 5 ДО 7”. Какво се случва, когато работата ти е скучна, мечтите несбъднати и въобще нещата не вървят така, както ти се иска... (26.08).

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТАДругата пиеса от същия автор е „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА” на Варненския ДТ, в проникновената сценична реализация на реж. Костадин Бандутов (1.08, 18.08).

Варненският ДТ ще представи три свои постановки, които се радват на интерес сред широката публика. Това са „ПРИЯТЕЛИ?” от Здрава Каменова и Калин Ангелов, режисьорски опит на актьора Николай Кенаров, с участието на „приятелите” Константин Соколов и Валери Вълчев (28.07, 11.08), „Прелестите на изневярата”, които споменахме и Молиеровия фарс „БРАК ПО ПРИНУДА”. Всъщност се играят 2 фарса „Брак по принуда” и „Рогоносец без рога”, пресъздадени със забележителния режисьорски почерк на проф. Пламен Марков (24.08, 30.08)

ОЩЕ ОПЕРА

Комичните сюжети продължават с едноактната комична опера на Джовани Перголези „СЛУГИНЯТА – ГОСПОДАРКА” на Държавна опера Стара Загора (21.08). Един музикален бисер, в който режисьорът Славчо Николов пренася действието от епохата на Перголези - между Рококо и Класицизма, в 60-те години на миналия век - след Втората световна война и началото на модерния свят, в който живеем и днес. Паралелът е „междинното време”, в което животът радикално се променя. И така, от случващото се в една адвокатска кантора ще разберем как „слугинята” ще стане „господарка”.

ОЩЕ 5 МУЗИКАЛНИ АКЦЕНТА

На 16 юли, съвсем в началото на Театър Римски терми, ще почувстваме „ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО” със солистката на Държавна опера Варна, мецосопраното Бойка Василева, Страцимир Павлов - пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни. Това повторение на заглавието от миналогодишното издание на Театър Римски терми е търсено заради радушния отзвук сред аудиторията, но освен познатите любими мелодии, в тазгодишния концерт са включени и нови творби от Пиаф, Форе, Дебюси, Бизе, Качини.

Творби от Бах, Вивалди, Бородин, Дворжак и Дебюси ще изпълни СТРУНЕН КВАРТЕТ „ОДЕСОС” (18.07). В музикалната формация участват оркестрантите на Държавна опера Варна Божидар Матео Бенев – първа цигулка, Галина Водопянова – втора цигулка, Олена Мошинска – виолончело и Веселина Зайранова – виола. Апропо, това е майката на младите виртуозни варненски цигулари Братя Зайранови :)

Както всеки уважаващ себе си летен фестивал, и Театър Римски терми ще предложи на публиката „ТРИМА ТЕНОРИ”. В популярния музикален формат ще чуем солистите на Държавна опера Варна Валерий Георгиев и Христо Ганевски, изненадата ще бъде един българин, който живее и твори в Щутгарт, Иван Йонков (4.08).

Своите почитатели със сигурност ще намери и „МАГИЯТА НА КИНОТО” (16.08). Музикалният проект на артисти от Държавна опера Варна ще пренесе зрителите в света на емблематичните филми , които дължат своята огромна популярност и на песните, създадени специално за тях. Става дума за онези вълнуващи мелодии, превърнали се в разпознавателен знак за филми като „Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.

„ФРАНЦИЯ, МОЯ ЛЮБОВ” се нарича проектът на известната социоложка от MBMD, родена във Варна, Мира Янева. “Френската музика от 20-ти век, за която разказвам в спектакъла, носи доброта, любов, интелектуална и емоционална провокация, искрения разказ за скритите страни на живота”, споделя неуморимата Мира Янева, очевидно намерила ново поприще за изява с популярни песни на Едит Пиаф, Жо Дасен, Далида и др. На пианото ще бъде едно друго познато име в музикалните среди Александър Кипров.

Очакваме с нетърпение и още един концерт с френски привкус - „ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ” – музикално-поетичен спектакъл на големия български тенор, солист на Държавна опера Варна Арсений Арсов. От позицията на успешната си 35-годишна оперна кариера той ще поднесе една очарователна изненада с интерпретации на романтични френски балади, допълнени с негови поетични откровения (28.08).

Театър Римски терми – Варна 2017 цели да предложи богата, разнообразна и стилна програма, която - вярваме, ще донесе красиви преживявания за варненци и гостите на Варна.

БИЛЕТИ

Цените на билетите са от 10 до 20 лева и включват възможността за разглеждане на Римските терми.
При лошо време събитията се провеждат същата вечер с начален час 15 минути по-късно на Основна сцена (пл. „Независимост“ №1), Сцена Филиал (пл. „Св.Св. Кирил и Методий”) и Държавен куклен театър ( ул. „Драгоман“ №4).

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com Обект „Римски терми“ - ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059 Държавен куклен театър Варна, ул.“Драгоман” № 4 от вторник до петък 10:00 - 17:00, събота и неделя 9:00 - 12:00, почивен ден: понеделник, тел. 052 / 607 844, 0888 123 604 ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051, ОНЛАЙН: http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

16 юли – 30 август 2017, 21:00

 

Община Варна

Регионален исторически музей Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавен куклен театър Варна

 

16.07, неделя         

Държавна опера Варна

ДУХЪТ НА СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО

С Бойка Василева – мецосопран, Страцимир Павлов – пиано, Божидар Бенев – цигулка, Борис Казаков – контрабас, Валери Ценков – кахон (ударни)

В програмата: Пиаф, Дебюси, Форе, Гардел, Бизе и др.

 

 

17.07, понеделник           

Драматичен  театър Кърджали

НАШЕНСКИ МЕРАЦИ

По текстове на Чудомир

Режисьор Гълъб Бочуков, музика Радост Попова, аранжимент Димитър Ганев, сценография Томиана Томова – Начева, хореография Маргарита Мандражиева

 Участват: Диян Мачев, Русалина Майналовска, Илияна Типова, Калчо Иванов, Петър Мастагарков, Маргарита Мандражиева, Борислав Христов,

Велина Ясенова, Радослав Арнаудов

 

 

18.07, вторник     

Държавна опера Варна

СТРУНЕН КВАРТЕТ „ОДЕСОС”

Божидар Матео Бенев – първа цигулка, Галина Водопянова – втора цигулка, Веселина Зайранова – виола, Олена Мошинска – виолончело

В програмата: Бах, Вивалди, Бородин, Дворжак, Дебюси            

 

 

20.07, четвъртък

ПРЕМИЕРА

Държавна опера Варна

ОРФЕЙ И ЕВРИДИКА

Опера от Кристоф Вилибалд Глук

Либрето Раниеро де Калцабиджи
Режисьор Академик Пламен Карталов
В главните роли: Цвета Христофору (Орфей), Даниела Димова (Евридика)
Съвместен проект между Фестивален оркестър Варна и Младежко оперно общество на Кипър със солисти от Кипър и Варна

 

           

22.07, събота       

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Авторски спектакъл наТеди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

 

 

23.07, неделя         

Държавен куклен театър Варна

ПРОФЕСИЯ ЛЪЖЕЦ

Спектакъл на Теди Москов

Авторски спектакъл на Теди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Красимир Добрев, Боян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Стоян Стоянов, Евгения Василева, Веселина Калчева

ИКАР 2014 за най-добър спектакъл, АСКЕЕР 2014 за режисура на Стефан Москов, Награда за мъжка роля на Красимир Добев от МКФ „Златният делфин” 2014 и др.

 

 

27.07, четвъртък           

Драматичен театър Сливен 

ИСТИНАТА

Комедия от Флориан Зелер

Режисьор Борислав Чакринов

Костюми Мартина Варийска

С Иван Бърнев, Мария Сапунджиева, Ивайло Гандев, Таня Йоргова  

 

 

28.07, петък          

Драматичен театър Варна

ПРИЯТЕЛИ?

Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов

Режисьор Николай Кенаров

С Константин Соколов и Валери Вълчев

 

           

31.07, понеделник

ПРЕМИЕРА

Драматичен театър Варна

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

от Пиер Корней

Режисьор Васил Дуев     

Сценография Даниела Николчова

Музика Стефан Здравески

Хореография Валери Кирилов, Филип Миланов

С Гергана Арнаудова, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Сабина Коен, Ивайло Иванов

 

 

1.08, вторник       

Драматичен театър Варна

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

Комедия от Валентин Красногоров

Постановка и музикална среда Костадин Бандутов

Сценография Петър Митев

С Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев, Свилен Стоянов

 

 

3.08, четвъртък 

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Авторски спектакъл наТеди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

ИКАР 2011 за режисура на Теди Москов, Голямата награда „Златен делфин” 2011, „Златен делфин” за сценография на Свила Величкова, Награда ВАРНА 2011

 

 

4.08, петък

Държавна опера Варна

ТРИМАТА ТЕНОРИ

Валерий Георгиев, Иван Йонков – Щутгарт, Христо Ганевски

           

 

05.08, събота

ПРЕМИЕРА

Държавна опера Варна

ВЛЮБЕНИЯТ МОЦАРТ или ДОН ЖУАН КУКЛОВОДЪТ

Авторски оперно-куклен спектакъл на Боян Иванов

Диригент Стефан Бояджиев
Костюми Яна Дворецка

С оперните солисти Линка Стоянова, Свилен Николов, Илина Михайлова, Христо Ганевски, Лиляна Кондова, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Петър Костов и куклените актьори Диана Цолевска, Вера Стойкова, Стоян Стоянов, Теодор Христов, Боян Стоянов, Веселина Калчева, Гергана Господинова и др.

Хор и оркестър на Държавна опера Варна

Копродукция на Държавна опера Варна, Държавен куклен театър Варна и ММФ „Моцартови празници“ Правец

 

11.08, петък          

Драматичен театър Варна

ПРИЯТЕЛИ?

Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов

Комедия от Здрава Каменова и Калин Ангелов

Режисьор Николай Кенаров

С Константин Соколов и Валери Вълчев

 

 

16.08, сряда           

Държавна опера Варна

МАГИЯТА НА КИНОТО

Музика из филмите„Кръстникът”, „Титаник”, „Флашданс”, „Аладин”, „Принцът на Египет”, Красавицата и звярът”, „Спящата красавица”, „Систеракт”, „Имало едно време на запад”, „Мисията”, „Шато Валон”, „Сватбата на най-добрия ми приятел” и др.

Изпълняват артисти на Държавна опера Варна, на пианото Руслан Павлов

 

 

17.08, четвъртък    

ПРЕМИЕРА

Драматичен театър Варна

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

от Пиер Корней

Режисьор Васил Дуев     

Сценография Даниела Николчова

Музика Стефан Здравески

Хореография Валери Кирилов, Филип Миланов

С Гергана Арнаудова, Ненчо Костов, Цветина Петрова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Константин Соколов, Сабина Коен, Ивайло Иванов

           

 

18.08, петък

Драматичен театър Варна

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

Комедия от Валентин Красногоров

Комедия от Валентин Красногоров

Постановка и музикална среда Костадин Бандутов

Сценография Петър Митев

С Цветина Петрова, Веселина Михалкова, Гергана Арнаудова, Милена Кънева, Биляна Стоева, Валери Вълчев, Константин Соколов, Димитър Мартинов, Валентин Митев, Свилен Стоянов

 

 

19.08, събота       

Държавен куклен театър Варна

ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН ПЪН

Авторски спектакъл наТеди Москов

Костюми Свила Величкова

В ролите: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Красимир Добрев, Боян Стоянов, Гергана Господинова,  Диана Цолевска

ИКАР 2011 за режисура на Теди Москов, Голямата награда „Златен делфин” 2011, „Златен делфин” за сценография на Свила Величкова, Награда ВАРНА 2011

 

 

21.08, понеделник           

Държавна опера Стара Загора

СЛУГИНЯТА-ГОСПОДАРКА

Комична опера от Джовани Перголези

Режисьор Славчо Николов

Диригент Димитър Косев

Сценография Иван Токаджиев

Костюми Ана-Мария Токаджиева

Хореография Ромина Славова

Солисти: Нели Нечева, Евгений Арабаджиев, Пламен Асенов, балет - Ивелина Димитрова, Анелия Димитрова

Оркестър на Държавна опера Стара Загора

 

 

22.08, вторник     

Драматично-куклен театър Шумен

ЕДНО НА ЛИЦЕ, ДВЕ НА ОПАКИ

Комедия от Дарио Фо

Режисьор Михаил Петров

С Владислав Карамфилов – Въргала, Елен Колева и др.

 

 

23.08, сряда           

ФРАНЦИЯ, МОЯ ЛЮБОВ

Шансони на Едит Пиаф, Ив Монтан, Жо Дасен, Далида и др.

Изпълняват Мира Радева и Александър Кипров – пиано

 

 

24.08, четвъртък           

Драматичен театър Варна

БРАК ПО ПРИНУДА

Два фарса от Жан Батист Молиер
Сценичен вариант и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Петя Диманова
С Николай Божков, Цветина Петрова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Пламен Димитров, Стоян Радев

 

 

25.08, петък          

Драматичен театър Търговище 

ЗАБРАНЕНО ЗА СМЯХ

Комедия от Миро Гавран

Режисьор Александър Илинденов

Участват Любомир Фърков, Даниела Горанова и Теменуга Первазова

 

 

26.08, понеделник           

Драматичен театър Ямбол

ВСЯКА СРЯДА ОТ 5 ДО 7

Комедия от Валентин Красноговоров

Режисьор Владимир Петков

Сценограф Александрина Игнатова

Участват: Георги Ружичка, Яна Бобева, Христо Доков, Цветелина Кънева, Михаил Лазаров, Капка Валентинова

 

 

28.08, понеделник           

Държавна опера Варна

ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ЛЮБОВ

Арсений Арсов - 35 години на сцената

Музикално-поетичен спектакъл на тенора

 

 

30.08, сряда           

Драматичен театър Варна

БРАК ПО ПРИНУДА

Два фарса от Жан Батист Молиер
Сценичен вариант и постановка Пламен Марков
Сценография и костюми Даниела Николчова
Музика Петя Диманова
С Николай Божков, Цветина Петрова, Стефан Додуров, Веселина Михалкова, Валери Вълчев, Николай Кенаров, Адриан Филипов, Пламен Димитров, Стоян Радев

 

Цените на билетите са от 10 до 20 лева и включват възможността за разглеждане на Римските терми.

При лошо време събитията се провеждат същата вечер с начален час 15 минути по-късно на Основна сцена (пл. „Независимост“ №1), Сцена Филиал (пл. „Св.Св. Кирил и Методий”) и Държавен куклен театър ( ул. „Драгоман“ №4).

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

БИЛЕТИ: пл. „Независимост” 1: понеделник-петък 9:30-13:30 и 14:30-20.30; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022, www.tmpcvarna.com

Обект „Римски терми“ - ъгъла между улиците "Сан Стефано" и "Хан Крум" – всеки ден, тел. 052 600 059

Държавен куклен театър Варна, ул.“Драгоман” № 4 от вторник до петък 10:00 - 17:00, събота и неделя 9:00 - 12:00, почивен ден: понеделник, тел. 052 / 607 844, 0888 123 604

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 020; 052 669 051, ОНЛАЙН:  http://bgbileti.com/ http://www.eventim.bg/ http://ticketsbg.com/

 

 

 

Анкета с творци от Варненската опера по повод 70-годишнината на Варненската опера

 

Райничка ПоповаПървият участник в анкетата е РАЙНИЧКА ПОПОВА – драматург на Варненската опера от 1 ноември 2000 г.

 

- Драматургът има най-добрата представа за творческите събития и хода на историята в един театър. В три въпроса едва ли може да се обхване всичко, но важните моменти, вярвам, че могат да бъдат уловени. Да започнем с един личен въпрос: Кои събития от историята на Варненската опера са оставили най-дълбоки следи в съзнанието ти?

- Първото представление, което съм гледала като дете е на оп. „Травиата” през 1961 или 1962 г. с Благовеста Карнобатлова в ролята на Виолета Валери. За мен беше вълшебство!

Запечатал ми се е в съзнанието Тодор Костов в ролята на Дон Хозе от оп. „Кармен” в Летния театър няколко години по-късно. През 1993 г. за първи път чух на живо Райна Кабаиванска в концерт във ФК, а през 1994 г. присъствах на паметния спектакъл на „Турандот” с Гена Димитрова в Летния театър на Варна.

Някои от спектаклите, които помня и до днес от последните години са: „Турандот” от 2003 г. в НДК с Калуди Калудов. Бях горда, че съм част от екипа на Варненската опера! Също „Дон Карлос” с Калуди Калудов от началото на 2009 г., „Риголето” с Венцеслав Анастасов от 2010 г.

В съзнанието ми остават поредица от симфонични концерти, последният от 10 март 2017 г. под диригентството на маестро Борислав Иванов със солист Людмил Ангелов.

 

- Кои са личностите, които, според теб, имат най-голям принос в творческото развитие на Варненската опера?

- Несъмнено голям принос имат първите, заради всеотдайността с която се впускат в това начинание, без да се интересуват от материалното заплащане, раздавайки се докрай на сцената с ентусиазъм, който за радост и днес виждам в някои от най-добрите ни артисти. Аз все пак мисля, че диригентите като Руслан Райчев, Йоско Йосифов, Влади Анастасов, Борислав Иванов, Иван Филев и Христо Игнатов са стожерите на Варненската опера.

 

Режисьорът Кузман Попов е една от най-ярките личности в този театър, творил близо 45 сезона на варненска сцена.

Списъкът на солистите е дълъг, но не мога да не отбележа Йорданка Тенчева, която до последните си дни идваше в операта, следеше репетиции и спектакли и даваше ценни съвети на младите колеги. Същото се отнася и до баритона Михаил Зидаров, който и над 70-годишна възраст участваше в някои спектакли и се вълнуваше от всичко, което се случва тук.

Третият в тази поредица е тенорът Евгени Леков, известен с творческото си дълголетие, който пя до 75-годишнината си и тази година ще навърши достолепните 85 години, но продължава да посещава спектакли и репетиции на своите колеги. Великолепният бас Стефан Циганчев също беше една от емблемите на Варненската опера. През 2004 година отбелязахме 75-годишнината му със спектакъл на „Севилският бръснар”, в който той изпълни ролята на Дон Базилио.

За щастие, днес Държавна опера Варна има прекрасни солисти, някои със завидна междунардна кариера, които издигат равнището на нашия културен институт. Балетът в последните години много израсна под ръководството на Сергей Бобров, представя се все по-добре и пълни залата на своите спектакли. Все по-често оркестърът съпровожда балетните спектакли. Симфоничният оркестър е изключително натоварен да свири на симфонични програми, оперни и балетни спектакли, мюзикъли и т.н.

Това разнообразие значително подобрява квалификацията на изпълнителите и качеството на изпълнението, но много зависи от това кой диригент застава пред него. Хорът също много подобри звучността си в последните години, благодарение умелата работа на диригента Стефан Бояджиев и младите попълнения с висше музикално образование.

 

Премиера на „Атила” в ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

7 юли, 21.00

Опера от Джузепе Верди в пролог и три действия

Либрето Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве по драмата на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович

Сценография Александър Златович
Костюми Миланка Берберович
Диригент на хора Цветан Крумов
Режисьор Ивана Драгутинович Маричич Атила

Действащи лица и изпълнители:

Атила, вожд на хуните, бас - Светозар Рангелов
Ецио, римски генерал, баритон - Венцеслав Анастасов
Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея, сопран - Линка Стоянова
Форесто, офицер от Акуилея, тенор - Бойко Цветанов
Улдино, роб на Атила, тенор – Христо Ганевски
Леоне, стар римлянин, бас - Людмил Петров

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна Изпълнява се на италиански със субтитри на български и английски.

 

Копродукция на Държавна опера Варна с Национална драма и опера Белград. Проект на Балканска оперна мрежа.

„Атила” 2017 е втората постановка на тази опера на варненска сцена, след първата през 2007 г., за която екипът на Варненската опера е удостоен с „Кристална лира” на СБМТД.

 

Историческият Атила

Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 г. до смъртта си през 453 г. най-голямата европейска държава по това време. При неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Източната и Западната Римска империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като втория път обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия до Орлеан преди да бъде спрян в битката при Шалон и прогонва западния император Валентиниан ІІІ от собствената му столица Равена. Макар че империята на Атила умира заедно с него, той се превръща в легендарна фигура от  европейската история. В Западна Европа хунският вожд е запомнен като символ на жестокостта, яростен варварин и враг на цивилизацията.

 

Създаването на операта

Операта „Атила“, една от ранните творби на Джузепе Верди, е създадена през 1844-1845 г. Либретото на Темистокле Солера и Франческо Пария Пиаве, базирано на известната драма на Захариас Вернер „Атила, крал на хуните”, не се придържа строго към хронологията на събитията от края на Римската империя, а по-скоро служи за основа на красиви арии, ансамбли и хорови сцени. Прологът връща зрителя в 426 г., когато Атила, “Бичът божи”, завладява и опожарява римския град Акуилея. Дъщерята на градоначалника и предводителка на амазонките Одабела, която е взета в плен, моли хунския вожд да й върне меча. Той й подава своя меч и този символен жест дава завръзката към целия сюжет. Римският генерал Ецио, стар противник на Атила, към когото той все пак изпитва респект, му предлага да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на италианците. Атила, разбира се, отхвърля подобно мирно споразумение. Паралелно с военния конфликт се оформя и любовният триъгълник между Атила, Одабела и нейния годеник, офицера Форесто. Младата жена се заплита в сложни взаимоотношения с политическите мъже, но за да докаже верността към родината, накрая забива кинжала в гърдите на Атила.

 

Премиерата на операта на 17 май 1846 г. в театър „Ла Фениче” във Венеция предизвиква абсолютен фурор, а фразата „Ти ще имаш света, остави Италия на мен” взривява залата. „Атила” повдига патриотичния дух на италианците в епохата на национално възраждане и борбата за обединение и освобождение. Публика и критика са единодушни, че това е най-добрата творба на Верди. Но да не забравяме, че годината е била 1846, „Атила” е едва деветата опера на композитора и от нея до последната „Фалстаф” ще измине близо половин век, в който Верди ще сътвори още и още прекрасна музика.

 

Ян ван МааненЗа екипа на „Атила” – Варна 2017

Главният диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус  и др. През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. В Холандия дирижира операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер,  „Копринената стълба” от Росини и др. Ян ван Маанен композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

Ян ван Маанен: Атмосферата на „Атила” зарежда с хубави очаквания

 Операта „Атила” е една от ранните творби на Верди с всички характеристики на неговия гений, които той разгръща и в по-нататъшното си творчество. Неслучайно тя е била обявена от съвременниците му за най-добрата му творба. Заедно с експресията на характерите, особено впечатляват енергията и мощта, които излъчва цялото произведение. С режисьорката Ивана Драгутинович от Белград установихме добро партньорство. Възхитен съм от сопраното Линка Стоянова, която демонстрира висше вокално и артистично майсторство в ролята на Одабела. Приятно ми е отново да работя с прекрасния тенор Бойко Цветанов – Форесто. Баритонът Венцеслав Анастасов - Ецио е великолепен, както и басът Светозар Рангелов – Атила. Тенорът Христо Ганевски, въпреки малката си роля, се откроява с красивия си глас. Оркестърът е прецизен и всеотдаен, въобще цялата репетиционна атмосфера на „Атила” ни вдъхновява и зарежда с хубави очаквания за премиерата.

Режисьорът Деян Миладинович е роден в Белград. Освен режисьор  на Белградската национална опера и драма е художествен консултант в реализацията на различни суперпродукции в най-голямата зала на Белград Сава център. Също така е гост-професор на Южния методистки университет в Далас и на Университета Южна Калифорния в Лос Анджелис.

 

Ивана Драгутинович работи във Варна върху постановката на Деян Миладинович „Атила”. Тя завършва паралелно математическа гимназия и музикално училище, следва две години математика, след което записва оперна режисура в Академията за изкуства в Белград.

От 1999 г. работи в Narodno Pozoriste Белград, най-напред като асистент на Деян Миладинович, а от 2003 г. като режисьор. „Математиката много помага в режисьорската работа. Логическото мислене води до бързи и верни решения. Проблемите трябва да се разрешават логически”, убедена е режисьорката.

 Ивана Драгутинович: „Атила” е притча за властта, която се опиянява от собствената си мощ

„Атила” е поставена за голямата зала на Сава Център. Спомням си възторжените аплодисменти на публиката, когато за пръв път видя  сценографията. Мобилността на декора улеснява адаптирането му за други сцени. Така постановката на „Атила” заживя своя живот и в Narodno Pozoriste Белград, Националния театър за опера и драма на Република Сърбия. За пръв път във Варна „Атила” излиза на открито. Ще използваме природните дадености на Летния театър в сценографията и съм убедена, че ще се получи много ефектна визия. Цялото действие на „Атила” се развива навън, под открито небе, на бойното поле, така че „Атила” намира във Варна своето истинско място. На този фон ще се откроят още по-добре и костюмите, решени като комбинация между традиционната представа и символичния образ за онази далечна епоха.  

 

Приятно ми е да работя върху тази постановка с диригента Ян ван Маанен и екипа на Варненската опера. Възхитена съм от Линка Стоянова, която е изключителна в ролята на Одабела. Особено внимание ще отделим на картините с послания, като сънят на Атила, в който Папа Леоне го съветва да остави Италия на италианците, защото това е Божията земя. Цялата войска напуска Атила, той остава сам и за пръв път изпитва страх. Един пророчески сън, които предопределя истинската съдба на хунския вожд.  Всъщност „Атила” е историческа притча за властта, която се опиянява от собствената си мощ, самозабравя се и губи представа за човешкото. „Атила” предупреждава за границите, които човек сам трябва да си поставя.”

 

Светозар Рангелов - Атила, днес един от водещите български баси,  дебютира в Софийска опера и балет през 1998 г. с Дон Базилио от "Севилският бръснар". Оттогава е постоянен солист на националния оперен театър, на чиято сцена изпълнява основния басов репертоар. Гастролира във Франция - Тулон, Париж, Дижон и Бордо, Римската опера, Брюксел, Сао Пауло, Фестивала на Солотурн в Швейцария, Токио, Барселона и др. Варненската публика го аплодира в ролята на Борис Годунов в миналогодишното издание на Опера в Летния театър, а преди това в представления на „Ернани”, „Бал с маски” и др.

 

Венцеслав Анастасов

 Венцеслав Анастасов - Ецио си е извоювал завидно място по върховете на оперното изкуство. Репертоарът му включва централните баритонови партии от най-известните опери на Верди, Пучини, Бизе, Леонкавало, Маскани, Гуно, Доницети, Росини, Моцарт, Чайковски, Бородин и др. Гастролира в Холандия, Швейцария, Белгия, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Венцеслав Анастасов работи с такива имена в света на операта като Лорин Маазел, Зубин Мета, Пласидо Доминго  и др.

Кариерата му минава през сцени като Гран Театро де Лисео – Барселона, Опера Монте Карло, Фестивала в Солотурн, Залцбург Аудиториум и др. Звездният български баритон, солист на Държавна опера Варна, е един от плеядата наши певци, които правят чест на най-престижните оперни сцени.

 

Бойко Цветанов

Бойко Цветанов – Форесто е ученик на Борис Христов, известен с бляскавата си дългогодишна солистична кариера в Цюрихската опера. Гастролира по целия свят, пее е в прочути театри, с известни певци и диригенти, гастролира на оперните сцени в Германия, Австрия, Италия, Швейцария, Холандия, Франция, Испания, Португалия и др. В изключително богатия си репертоар има над 60 централни тенорови партии в опери на Верди, Пучини, Доницети, Росини, Чайковски, Белини и др. Бойко Цветанов се изявява многократно със състава на Варненската опера, както на ММФ “Варненско лято”, така и в други спектакли и неговото участие винаги е гаранция за успех. В Опера в Летния театър – Варна 2014 той триумфира като Андре Шение в едноименната опера от Умберто Джордано, а в Опера в Летния театър Варна - 2015 отбеляза 60-годишнината си с ролята на Калаф от „Турандот”, която е изпял около 300 пъти на няколко континента. Отново във Варна, но този път на зимната сцена през февруари 2016 г., той дебютира в ролята на Отело - едно съвършено изпълнение на зрял творец, овладял върховете на оперното пеене. 

 

Линка СтояноваЛинка Стоянова: Одабела е героиня с магическо излъчване

Линка Стоянова – Одабела, водещо сопрано на Варненската опера, е позната с перфекционизма и брилянтната си вокална техника както на българската, така и на оперната сцена в Германия, Австрия, Италия, Франция, Португалия, Испания, Норвегия, САЩ. В репертоара й присъстват най-красивите сопранови партии, като Чо-Чо сан от „Мадам Бътерфлай”, Елвира” от „Ернани”, Елизабет от „Дон Карлос”, Тоска от „Тоска”, Аида от „Аида”, Норма от „Норма” и др. Ролята на Одабела не е нова за нея, тъй като тя е пяла и в предишната варненска постановка на „Атила” от 2007 г.

 

„Познавам партията на Одабела и във вокално отношение тя не представлява за мен предизвикателство. Но всичко, което пея в момента, за мен е най-важно и в този смисъл сега Одабела поглъща цялото ми внимание. Както в другите си роли, така и в тази, се стремя да постигна най-доброто, да създам максимална връзка с публиката. Публиката трябва да получи най-доброто, тя го заслужава. Одабела е драматична героиня с особено магическо излъчване, заложено в самата драматургия на образа. Сложните емоционални състояния, през които тя преминава, трябва да бъдат показани не само чрез вокалната интерпретация, а и чрез артистичното превъплъщение. Връщайки се години по-късно към Одабела, откривам в характера й нови черти и интересни детайли, които ще се се опитам да пресъздам от позицията на своя, натрупан междувременно професионален и житейски опит. Една от най-хубавите страни на оперното изкуство се състои именно в това, че то предоставя възможността на героите и певците да израстват заедно”, разказва Линка Стоянова.     

 

 

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

Ирина Жекова - сопранММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

4 юли, 21.00

Опера от Гаетано Доницети

Либрето Салваторе Камарано
Диригент Николета Конти – Италия
Режисьор Огнян Драганов
Сценография Димо Костадинов
Костюми Салваторе Русо - Италия
Диригент на хора Цветан Крумов

В главните роли: Лучия - Ирина Жекова; Енрико - Свилен Николов; Едгардо - Назар Татсишин – Украйна; Раймондо - Евгений Станимиров; Нормано – Пламен Долапчиев; Артуро – Христо Ганевски

Оркестър, солисти, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев

 

История на операта

"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу. Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива. За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери, в този случай обаче “Маестрото от Бергамо”, както го наричали, се съсредоточил за по-дълго време върху това произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество, истински бисер на белкантото.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет.

 

 

 

Маестра Николета КонтиМаестра Николета Конти - Кавалер на Република Италия

Роденa в Болоня, Николета Конти учи пиано, композиция и дирижиране в консерваторията „Джузепе Верди” в Милано и Музикалната консерватория „Джовани Батиста Мартини” в Болоня. Завършва музикална естетика, музикознание, литература и философия в Болонския университет. Усъвършенства диригентското си майсторство при Франко Ферара (Сиена), Леополд Hager (Залцбург), Ленард Бърнстейн, Сейджи Озава и Курт Мазур (Tanglewood). Маестро Ленард Бърнстейн я избира за свой асистент и я кани да направи своя диригентски дебют с оркестъра на Академия „Санта Чечилия”.

Николета Конти е носител на множество награди, тя е първата италианка, отличена с престижната награда за изкуства „Минерва”, а през 2006 е удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си с най-добрите оперни театри и фестивали като Ковънт Гардън, Театро Комунале във Флоренция, Театро Комунале в Болоня, Росини Opera Festival и Фестивалът на долината Itria. Маестра Конти работи с Лучано Павароти, Ренато Брузон, Лео Нучи, Даниела Деси, Оркестър „Артуро Тосканини”, Оркестър на Арена ди Верона, Оркестъра на Tanglewood Music Festival, Оркестъра на регион Тоскана, Унгарския симфоничен оркестър, Камерния оркестър на Болоня, Филхармонията на Щутгарт, Оркестъра на Ковънт Гардън и др. През 2016 дирижира „Лучия ди Ламермур” за Opera Sai Company в Токио и организира Международния майсторски клас за млади певци „Фиоренца Косото” в Болоня, за който бяха избрани 20 млади оперни певци от Китай, САЩ, България и Великобритания. На сцената на Варненската опера Маестра Конти дирижира преди време с огромен успех „Риголето”, сега ще я аплодираме и в „Лучия ди Ламермур”.

 

Режисьорът Огнян Драганов: Свят на мистика и красота

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика... На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения. Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

 

Ирина Жекова: Партията на Лучия обхваща повече от две октави

Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение. По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради враждата между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг. Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави. В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

 

 

Маестро СТРАЦИМИР ПАВЛОВ за паралела между „Котките” и архетиповете на Карл Густав Юнг, за някои неудобства около Реджи и законовите порядки в котешкия свят

Интервю на Виолета Тончева

КОТКИТЕ от А. Л. Уебър

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

- Като един от изявените диригенти на мюзикъл, имаш в творческата си биография няколко успешни постановки в популярния жанр. Как класифицираш „Котките” в този контекст?

- За пръв път дирижирам “Котките”. Лайтмотивната техника с много изявени теми на главните герои е характерна за мюзикълите на Уебър.

Мисля, че „Евита” е най-сложният му мюзикъл. Партиите в „Котките” не са трудни за изпълнение, трудно е по-скоро съчетанието между музика и хореография, т.е. да бъдеш котка, която пее и танцува.

 

- А ние се забавляваме с котешкия свят, припознавайки в него себе си...

- Вероятно точно така го е мислил и Т. С. Елиът, когато е писал своя сборник с детски стихотворения „Книга за практичните котки на Бай Посум”, вдъхновил А. Л. Уебър за мюзикъла „Котките”. Намирам връзка между теорията на психолога Карл Густав Юнг за архетиповете, които се повтарят в човешката природа и котешките персонажи. „Котките” пресъздават теорията на Юнг по един много забавен начин. Открояват се няколко типажа, като пълничкия веселяк, за когото най-важно е да пийне и да хапне или пък котарака-сваляч, във Варна го наричат гларус. В случая, на Нейчо Петров-Реджи, когото зрителите познават като Исус Христос в мюзикъла „Исус Христос суперзвезда”, му се налага да слезе, така да се каже, от висините на божественото и да се принизи до нивото на котарака-коцкар J И при дамите се срещаме с различни типажи - залязващата бивша красавица в образа на Гризабела, кокетките Деметра, Бомбалурина и Гъмби, които изпитват силна страст към типа опасни мъже и т.н

Паралелът, освен развлечение, носи и поука, както се очаква от една добре разказана история...

Това е задължително. В мюзикъла всички изобразени архетипове имат шанса да отидат на едно друго ниво на съществуване, да еволюират и да пристъпят в котешкия рай. Към новия свят ги повежда Бай Двузаконие, в който аз виждам фигура, аналогична на библейския Мойсей. Бай Двузаконие преценява коя котка е достойна да се възнесе в котешкия рай, докато на финала се разбира, че Гризабела ще получи това право.

Публиката проявява интерес към мюзикъла, за което свидетелстват отдавна разпродадените билети и за двата спектакъла на 6 и 8 април. Какви са твоите предвиждания?

Държа да отбележа, че съм изключително доволен от целия екип, всички са много  вдъхновени. Оказва се, че за мнозина от артистите „Котките” е бил любим мюзикъл и те винаги са искали да бъдат част от него. Подобна мотивация се отразява благотворно върху репетиционният процес, който въпреки натоварения график е много позитивен и зареждащ. Очаквам грандиозен успех за „Котките”.

 

Прочетете още:

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

 

3 юли, 13.00, Сцена Ротонда

Каним представители на печатните и електронни медии във Варна, както и кореспондентите на националните медии във Варна в понеделник, 3 юли, 13.00, Сцена Ротонда на пресконференция за поредното издание на Театър „Римски терми” – Варна 2017.

 

 

 

 

 

Вход свободен

Заповядайте!

Театрално-музикален продуцентски център
Държавна опера – Варна
Държавен архив – Варна
БНТ - Варна
Регионален исторически музей – Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков”

На 6 април 1947 г. е регистрирана Варненската опера. Заповядайте от 13:00 часа на откриване на изложба с документи от историята на Държавна опера - Варна!

Ще можете да видите костюма на Тоска, в който Райна Кабаиванска на варненска сцена през 1975 г. представя една от коронните си роли. Костюмът на Турандот - като част от постановката на оперния театър във Варна с участието на великата Гена Димитрова през 1994 г. и именитата ни съгражданка Галина Савова през 1995 г.

За всички, които са преживели мигове на откровения с голямата музика на тази сцена ще предложим уникални документални кадри от най-значимите събития в историята на оперния ни театър.

ПРОГРАМА

13:00 Централно фоайе – Откриване на изложба с костюми, документи и фотографии

Коктейл и видеопрожекции на документални филми, записи и архивни кадри:

14:00 Рецитал на Тодор Костов – БНТ – Варна (1978).
14:30 Документален филм за гостуването на Държавна опера – Варна в Мадрид – БНТ-Варна (1978)
15:40 От видеоархива на Държавна опера – Варна: изпълнения на Петър Райчев, фрагменти от „Аида” на Летния театър с (1957), „Турандот” с Гена Димитрова (1994), с Галина Савова (1995), „Едип цар” (1995), Веселина Кацарова, Емил Иванов, оркестър и хор на Държавна опера – Варна (1995), Руслан Райчев на 80 години (1999), Александрина Милчева в „Трубадур” (2006).
16:20 Фрагмент от „Бал с Маски”, запис на Националната телевизия на Египет (1989).
16:50 Михаил Зидаров на 80 години – документален филм (2006).
17:30 „Корени” – балет по музика на Милко Коларов по хореография на Маргарита Арнаудова, с участието на Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев, БНТ-Варна (1986)

За посетителите специални отстъпки за Опера в летния театър 2017!

 

 

30 юни, 11.00 и 14.00

Веднага след премиерата на 29 юни в Опера в Летния тетър на мюзикъла „Тримата мускетари" от Максим Дунаевски, където Д`Артанян и мускетарите ще покажат умението си да боравят с шпаги, вие може да получите първите уроци по фехтовка и сценичен бой. При това не с кого да е, а с Николай Дериволков, треньор на мускетарите, преподавател в НАТФИЗ и част от постановъчния екип на „Тримата мускетари”. Вход свободен.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на Театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна.

Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите. С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ФОРМУЛЯР ЗА УЧАСТИЕ - кликнете тук

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

 

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

Котки"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

Сцена Филиал, Зала "Стоян Камбарев"
10:30-11:00 Регистрация на участниците
11:00 - 12:30; 14-16 ч.

Николай Дериволков е преподавател по сценичен бой и фехтовка в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Той е част от постановъчния екип на мюзикъла "Тримата мускетари", продукция на театрално-музикален продуцентски център - Варна, чиято премиера е на 29.06 от 21:00 в Летен театър - Варна. Семинарът включва усвояване на основни умения при боравенето с бойни оръжия в сценични спектакли.
Участниците да бъдат на служебния вход на Зала Филиал в 10:30 за регистрация на кандидатите.„
С предимство се регистрират участници във формации и школи за сценични изкуства.

ПОПЪЛВАНЕТО НА ФОРМУЛЯРА Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ЗА УЧАСТНИЦИТЕ С ЦЕЛ ПО-ДОБРАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪБИТИЕТО - кликнете тук

 

 

 

Хореограф-постановчикът АННА ДОНЕВА за новата версия на „Котките”, които се чувстват във Варна у дома си и за предизвикателството да създаваш хореография за истинските хора и истинските котки

 

Котки"КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР

XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА

VIII Опера в Летния театър - Варна 2017

22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

За мюзикъла "Котките", на който Вие сте хореограф-постановчик, се  знае, че е може би най-трудният от мюзикълите на Уебър и то именно заради хореографията. Тя обединява всички компоненти на представлението - музиката, сценографията, костюмите и най-вече артистите, които убедително трябва да заселят котешкия свят. Как изграждате този свят?

Фокусирана съм върху хората, с които работя и следвам процес, който моделира и изгражда по/със/за тях. За мен „котешкият свят”, заложен в „Котките” не е чужд на нашия. Със заложените човешки характеристики у него работихме върху цялостен танцов и поведенчески образ.

Артистите, с които прекарахме незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или други външни белези, които са част от реалния живот, в който всички живеем.

Ние всички сме с външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Затова, това което ще видите като визия и танц на „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е. С красотата си, с несъвършените си килограми отгоре, с недостатъчния ръст :)... една хореография за истинските хора и истинските котки. В целия процес на работа всички ние бяхме екип. Не бяхме постановъчен екип и изпълнители. Бяхме един организъм, една Котка, една Цел. Затова ми е мъчно, че репетициите свършиха.

 

Голямата трудност идва може би от факта, че в този мюзикъл всички котки танцуват, освен това го правят непрекъснато. Как се постига едно и също ниво на движенческа техника за толкова много и толкова различни артисти, все пак не всички певци са добри, още по-малко професионални танцьори?

Факт. Най-много ме е страх, когато попиташ някого дали може да танцува и той едва ли не учуден и обиден ти обяснява колко добре го прави. Понякога споменават, че могат дори и шпагат, за да затвърдят уменията си пред теб. Това е много опасна слепота и в подобни моменти аз вече знам, че този човек не може да танцува.

Танцът има много изразни средства. Това, което е важно, е разбирането, познанието, даденостите на движението. Всичко друго следва после. Да си елегантен и ясен в движенческия изказ е трудно. Изначално говорим за комплексни умения. Не търсих у артистите да бъдат професионални танцьори, знаех, че не са :)

За мен това е страшно професионално предизвикателство да намеря път към тях, след това да им създам този път, да видя у всеки какво може, за да го изведа, да съм до него, да му създам процес и опора сам да го изведе. Не знам как стана, но работихме много отдадено и с много любов… Не знам как стана, но те танцуват!

 

Независимо от огромния успех на Вашата столична постановка на същия мюзикъл през 2009 г, сега поставяте съвсем нова хореография за варненските "Котки". Очевидно това заглавие Ви вдъхновява за нови търсения. И така, как танцуват "Котките" във Варна през 2017 г.?

Душата им танцува. Искрено.

 

Гризабела е любимата котка на Уебър, заради която той композира и най-хубавата песен в мюзикъла. Вие за коя котка или котарак създадохте най-хубавия танц?
Може би за Мангоджери и Ръмпълтийзър. Професионално. Като човек. Гризабела ме натъжава. Всички познаваме болка и загуба. Тя ми напомня това. Напомня ми, че в кръга на живота тежките моменти винаги ни чакат. Напомня ми да не обръщам гръб на човек, да не подхождам с лошо, да не пренебрегвам, да не игнорирам, да не причинявам болка… Напомня ми за суетата, от която трябва да продължавам да се дистанцирам и да не допускам за мой съветник.

 

 

Театрално-музикален продуцентски център-Варна
Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна

Инициатива е посветена на 215 годишнината от рожданието на Александър Дюма – баща, роден на 24 юли, 1802 г. Тя цели да популяризира любимите романи „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, както и цялото творчество на големия писател. В нея могат да се включат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.

ОБЩИ УСЛОВИЯ

За да се включите към кампанията е необходимо да предприемете следните действия:
1. Да попълваните на онлайн заявката.
2. В рамките на 24 часа ще получите отговор от организаторите.
3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване, закупува книга от Александър Дюма или организира специално дейности, насочени към популяризиране на творчеството му получава талони с подпис и печат на съответната организация.
5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1 и осигурява достъп до останалите събития от кампанията.
6. Участниците в инициативата имат право да предложат и допълнителни дейности и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали, както и да споделя своите активности с останалите участници.
8. След края на кампанията участниците получават Удостоверение от организаторите.

ПРЕДВАРИТЕЛНА ПРОГРАМА

Програмата включва различни събития, посветени на творчеството на Александър Дюма – баща:
- 26 юни в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ - любими страници от „Тримата мускетари” с Ованес Торосян, изпълнител в ролята на Д`Артанян в мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски;
- 29 юни и на 22 август от 21:00 в Летен театър – премиерни спектакли на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски
- 30 юни - семинар по фехтовка и сценичен бой с участника в постановъчния екип Николай Дериволков;
- 24 юли от 21:00 в Летен театър – изпълнение на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от Ив Деска;
- 22 юли - киномаратон с екранизации по Дюма с Елица Матеева
- юли-август - изложба с издания на Александър Дюма – баща в залите на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“

ФОРМУЛЯРЪТ Е ПРЕДНАЗНАЧЕН САМО САМО ЗА ОРГАНИЗАЦИИ! > кликнете тук

 

През 2017-та Варненската опера ще отбележи 70-годишнината от своето създаване през април, юли и септември с различни специални събития,  свързани със знакови дати от нейната история.

 

Април

Първите празнични прояви предстоят на 6 април, датата, на която през 1947 г. е регистрирана Варненската опера.

За директор е назначен Стефан Николаев, за главен худ. ръководител и режисьор е извикан Петър Райчев, първата национална оперна легенда, варненеца, който пръв сред плеядата големи български оперни гласове разнася славата на България по света.

Диригент на оркестъра е неговият син, младият Руслан Райчев, хормайстор Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов и художници Асен Попов и Владимир Мисин.

Операта включва новосформиран смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци, балетът е в камерен състав от 10 балетисти.
Съществуващият отпреди Варненски симфоничен оркестър изпълнява ролята и на оперен оркестър до края на 1959 г., когато под председателството на главния диригент Йоско Йосифов се провеждат първите конкурсни изпити за сформиране на самостоятелен оперен оркестър.

От 1 април 1960 г. на работа са назначени: Тодор Чардаклиев - цигулка, Нако Наков - виолончело, Илко Байнов - контрабас и Кирил  Цонев - валдхорна, към които впоследствие се присъединяват и други оркестранти от симфоничния оркестър. Така оперният оркестър води началото си от 1 април 1960 г.  

 

6 април 2017 – празнична програма

Празничните събития за 70-ия рожден ден на Варненската опера започват на 6 април 2017 г. в 13.00 часа, когато в присъствието на официални гости, ветерани, журналисти и приятели на операта, на Сцена Ротонда ще бъде открита документална изложба „70 години Варненска опера” и изложба с костюми на световноизвестни български оперни певци, участвали във варненски постановки.

Петър РайчевВ 14.00 часа, отново на Сцена Ротонда, ще има коктейл и мултимедийна презентация на филми от спектакли и гастроли на Варненската опера с участието на именити творци, сред които Петър Райчев, Гена Димитрова, Никола Гюзелев и др.

Паметният ден ще завърши с прочутия мюзикъл „Котките” от А. Л. Уебър, чиято предпремиера е с начален час 19.00 на Основна сцена. Режисьор е признатият майстор на мюзикъла в България проф. Светозар Донев, осъществил на варненска сцена през последните години и популярните мзикъли „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”. Хореографията, която в „Котките” е особено важна, е поверена на хореограф-постановчика Анна Донева, диригент е Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюми Ася Стоименова. В главните роли ще видим Илина Михайлова, Людмил Петров, Свилен Николов, Нейчо Петров – Реджи, Велин Михайлов, Пламен Долапчиев, Даниела Димова, Вяра Железова, Филипа Руженова, Георги Ханджиев, Димитър Мартинов, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, Николай Панайотов, Румен Стефанов, Мартин Чикалов и др.

 

Юли

Следващото празнично събитие предстои в края на юли, когато в Опера в Летния театър Варненската опера ще представи „Аида” от Верди. Точно с „Аида” на 30 юли 1957 г., Варненската опера открива новия Летен театър на Варна и това е първата мащабна оперна продукция на открито в  българската музикална история. С нея се възстановяват прекъсналите поради войните „Български народни летни музикални тържества” от 1926 г. , които продължават традицията под името Музикален фестивал „Варненско лято”, по-късно ММФ „Варненско лято”,  четвъртия най-голям музикален фестивал на Стария континент

 

Септември

 През септември ще има още празнични изненади, по повод първата постановка на Варненската опера.На 7 септември 1947 г. за пръв път се вдига завесата за първата оперна постановка „Продадена невеста” от Сметана, с която е открит и първият творчески сезон (1947-1948) на новооткритата Варненска опера. Режисьор е Петър Райчев, диригент Руслан Райчев, диригент на хора Димитър Младенов, художник Асен Попов, балетмайстор Асен Манолов, в главните роли участват: П. Петров, Д. Ценова, Д. Влахова, Д. Апостолов, Ц. Ангелова, Ал. Филипов, Св. Рамаданов, Н. Йорданов, Сл. Филев, Я. Узунова и Й. Чифудов, хор, балет и оркестър.

 

 

 

 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 
 
 
 
 

 

ПРОФ. СВЕТОЗАР ДОНЕВ за Сър Андрю Лойд Уебър, варненската премиера на „Котките”, приликите между котешкото и човешкото общество и  защо мечтае българските депутати да приличат на австрийските

Интервю на Виолета Тончева

 "КОТКИТЕ" А. Л. УЕБЪР XVIII Великденски музикален фестивал - Варна 2017

6 април, 19.00 - ПРЕДПРЕМИЕРА VIII Опера в Летния театър - Варна 2017 22 юни, 21.00 - ПРЕМИЕРА

проф. Светозар ДоневПрез далечната 1963 г. Вие поставяте първия си мюзикъл „Моята прекрасна лейди” от Фредерик Лоу, следват много други постановки, донесли Ви славата на Господар на мюзикъла в България. А на варненска сцена, след „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха” сега работите над прочутия мюзикъл „Котките” на Андрю Лойд Уебър. Защо харесвате Уебър и „Котките”?

 

Сър Андрю Лойд Уебър е съвременният гений на мюзикъла, той внася неподозирани нови цветове и форми в този жанр. А идеята за своя шедьовър „Котките”, по сборника с детски стихове „Книга за практичните котки на Бай Посум” от Т. С. Елиът, той обмисля близо десет години. След премиерата в лондонския Уест Енд през 1981 г. идва американската постановка на Бродуей в Ню Йорк през 1982 г. Оттам насетне светът пощурява по „Котките”, а мюзикълът се поставя по цялото земно кълбо при огромен успех. Заедно с „Фантомът на операта”, „Котките” е най-дълго задържалото се на сцена представление.

 

Оригиналът на „Котките” се представя за последен път през 2000 г. на Бродуей и през 2002 г. в Лондон. Междувременно Уебър написа нова версия на „Котките” и ние трудно взехме правата за първата версия, защото той предпочита да се играе последната. Тя всъщност е реплика, което ни задължаваше да пренесем буквално постановката такава, каквато се играе в Бродуей или Лондон. Това, разбира се, беше непосилно за нас и затова поискахме и получихме авторски права, за да направим нова постановка, с нов замисъл, режисура, сценография, костюми и пр. Аз се гордея с това, че всички мюзикъли на Уебър са ми предоставени с право на моя собствена постановка. Така беше с „Исус Христос суперзвезда”, „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, същото е и с „Котките”.

 

Какви иновативни подходи внесохте Вие?

Като режисьор направих едно нововъведение. В Лондон „Котките” се играят всяка вечер в продължение на 4 години от специално подбрани артисти, които са певци и танцьори, а както в Музикалния театър, така и във Варненската опера, работят оперни певци и балетисти. Ето защо аз въведох в постановката хор, който изпълнява част от ансамбловото пеене. Разполагам хористите в ложите, откъдето те, подобно на древногръцки хор, реагират на събитията с пеене и жестове. Облечени са в черни сценични костюми и имат котешки маски, които специално донесох за тях от Италия. По принцип във всяка котка и всеки котарак търся допирни точки с човешкия характер. В моята постановка ще срещнете всякакви характери – крадливи котки, котараци-престъпници, котки-проститутки и т.н. Точно както е и в човешкото общество.

 

И котката Гризабела ще изпее онази прекрасна песен „Memory”...

Да, всъщност мюзикълът тръгва именно от Гризабела. Във времето, когато Уебър се запознава със стиховете на Елиът, още преди да напише мюзикъла, той композира тази песен за своята любима домашна котка. Песента се харесва на всички, става много известна и по-късно от нея се ражда целият мюзикъл. Тази Гризабела е била много красива проститутка, някога обгърната с внимание отвсякъде, но сега вече е остаряла и отхвърлена от обществото. Налага й се да живее само със спомените за младостта, оттам и заглавието на песента. „Memory” вече се пее от Хосе Карерас, от сопрани и мецосопрани, дори от баси и има над 50 обработки. Публиката познава и обича тази песен и винаги я посреща с ръкопляскания.

 

А. Л. УебърИзпълняваме мюзикъла на български език, в лицензирания превод на Харалампи Аничкин. „Котките” са преведени досега на 13 езика - полски, испански, италиански и т.н. В текста има и няколко закачки с хотели и заведения в Лондон, които в българския превод са заменени с наши заведения, тази импровизация се допуска от авторите.     

 

Каква е разликата между Вашата постановка в Музикалния театър през 2009 г. и постановката във Варненската опера през 2017 г.?

Столичните котки и котараци бяха по-натурални, сега търсим една по-съвременна, по-изчистена и стилизирана визия. Смятам, че всяка нова постановка трябва да бъде по-близка до своите съвременници, театърът не бива да се повтаря такъв, какъвто е бил преди години.

 

Смята се, че „Котките” е особено труден за поставяне заради „котешката” специфика.

Да, заради тази специфика, която изисква синкретизъм между между музика, пеене и танц, „Котките” поставят много сериозни изисквания пред екипа. Всички артисти непрекъснато пеят и танцуват, няма един мизансцен, в който да не се пее и танцува и то характерно – котешки. Артистите трябва еднакво добре да пеят, при това в различни жанрове, както и да демонстрират движенческа култура. Ето защо най-голямото предизвикателство е хореографията, която поставя моята дъшеря Анна Донева. Искам да подчертая, че за варненската премиера тя прави съвсем нова хореография, в която нищо не се повтаря от софийската постановка. С други думи варненските „Котки” са съвсем различни от софийските „Котки”. Това впрочем се отнася както до хореографията на Анна Донева, така и до сценографията на Иван Токаджиев и костюмите на Ася Стоименова.

 

 

„Тримата мускетари”, мюзикъл от Максим Дунаевски, режисьор Николай Априлов, премиера за България 29 юни 2017, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято”

Букет пера на шапката
и шпага във ръка.
Любимци на съдбата!
Препускаме така,
опасни приключения,
от остри шпаги звук –
готови да умрем един за друг!

Скрипти на глас протритото седло,
разхлажда вятър старите ни рани.
Но с рицарското свое потекло
как можем вкъщи кротко да останем?

Букет пера на шапката
и шпага във ръка.
Любимци на съдбата!
Препускаме така,
в щастливи приключения
по пътя си летим –
един за всички, всички за един!

В Париж пари са нужни – c’est la vie!
И след дуел самотно ближем рани.
Но храброто сърце ако кърви,
сто пъти по-блестяща е честта ни!

Съдбата е жена и няма как
пред нея точно днес да се посрамим.
Дори и дяволът да ни е враг,
ще го надвием и ще го измамим.

                                              Стихове - Мария Донева

Чуйте Химна на мускетарите в една от репетициите на Основна сцена:

https://www.youtube.com/watch?v=Htnkmup3-Uw

 

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

Варненската опера избра своя нов главен диригент холандеца Ян Ван Маанен. За пръв път в историята си, оперният театър посочва диригента, с когото иска да работи, подобно на практиката в Централна Европа, където оркестрите имат решаваща дума за назначаването на диригентите. Как се случи това, разказва Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна:

Ян ван Маанен

„Със заминаването за Магдебург на Светослав Борисов, мястото на главен диригент на Варненската опера се освободи. В края на миналата година поканих за пръв път във Варна младия холандец Ян ван Маанен, завършил  Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт. Той привлече вниманието ми с разностранните си творчески изяви като диригент, композитор, органист и дори радиоводещ.

Той се представи изключително добре още на първата си среща с екипа на Варненската опера в края на миналата година. „Андре Шение” от Джордано под неговата палка пожъна голям успех.

След представлението на „Андре Шение” няколко души от оркестъра споделиха с мен, че биха се радвали да имат такъв главен диригент като Ян ван Маанен. Аз се отнесох сериозно към тяхното предложение, проведох допитване както до оркестъра, така и до другите наши оперни колективи и поканих за втори път Ян ван Маанен, този път за „Аида”. Емоционални и зареждащи, репетициите доведоха до един забележителен спектакъл на 24 март, в който оркестърът показа висока класа на музициране, превръщайки се на определени места дори в главно действащо лице. „Аида” бе истинско преживяване, в което радостта да създаваш и споделяш красивата музика докосна сърцата на всички.

Представянето пред музикантите и пред публиката е най-добрата визитна картичка за един диригент, така че никак не ми беше трудно да предложа договор на Маестро Маанен.
След няколкократни реформи в Холандия с драстично намаляване на професионалните оркестри и оперни театри, много талантливи и можещи музиканти оттам обръщат поглед и към други държави за творческа реализация. Маестро Маанен намира за изключително вълнуващо да работи с музикантите на Варненската опера.

Пред камерата на БНТ Варна той сподели още, че го привличат красотата и богатството на българските оперни гласове, както и възможността да се прави тук традиционна опера, каквато вече е рядкост в Холандия.

Очаквам продължаващо възходящо творческо развитие, синхронна и ползотворна работа на Ян ван Маанен с нашия доайен, Маестро Борислав Иванов, с всички оперни звена. Очаквам нови идеи за репертоар и за гостувания на сцени извън България. Премиерите на Опера в Летния театър 2017 „Атила” от Верди и „Манон Леско” от Пучини” са поверени на Ян ван Маанен.

 

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява прослушване  за артист – хористи за всички гласове.

Прослушването ще се проведе  на 07.07.2017 г. от 11.00 часа в сградата на оперния театър в стая 108.

Кандидатите трябва да подготвят ария и песен. Прослушването ще започва с разпяване на кандидатите.

Документи за участие: заявление, автобиография (CV), копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая  216  или се изпращат на по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1,  Прослушване за хористи.

Срок за подаване на документи 05.07.2017 год.

 

Интервю на Виолета Тончева с известни баритон преди дебюта му в „Аида”

24 март 2017, 19.00

Свилен Николов- Какво казва етиопският цар Амонасро при първата си среща с оперния певец Свилен Николов?

- “Аида” е любима опера на поколения меломани, всяка една от партиите вътре е знакова, позната като драматургия и като музика и от тази гледна точка дебютът ми в образа на Амонасро е задължаващ.

 

- Какво е най-важно за теб, когато се заемаш с нова роля?

- Най-важното е да прекарам образа през себе си, през моя мироглед, през това, което съм в момента.

 

- Как се случва то с Амонасро?

- Амонасро е любящ баща, цар на Етиопия, войн, който повежда самоубийствена война срещу египтяните, за да спаси принцесата на Етиопия и своята дъщеря Аида. Може да прокараш паралел със съвременния живот, като пресъздадеш отношението на бащата към дъщерята.
Всеки баща е готов на жертви, в името на семейството и дъщеря си. Достойнството е личностният герб на Амонасро. Въпреки че е победен в битка и пленен, той не свежда глава пред никого, не моли за милост.
Нему принадлежат силните думи, които изрича пред фараона на Египет: „Днес победените сме ние, но утре вие може да сте на нашето място.” Амонасро не моли за милост, единственото, което той изисква от врага, е уважение към него и хората му. Думата „милост” не присъства в неговата партия. Амонасро е мъдър и силен характер.

 

- След като имаш в репертоара си толкова много роли, едва ли Амонасро е трудна партия за теб.

- Научаването на нотния текст е първата част от работата на певеца. Оттам нататък започваш да вникваш в образа и да го изграждаш. И колкото повече детайли успееш да направиш, толкова по-добър образ би могъл да пресъздадеш и да представиш на публиката.

 

- Къде, в какво търсиш ти магията на операта?

- Обичам работата с режисьора, защото това ми помага да вникна цялостно в персонажа. По принцип артистът взаимства идеи за своите сценични превъплъщения от всякъде и от всичко, от реакциите на различни хора в различни ситуации. Да се поставиш на мястото на персонажа, да почувстваш как той би реагирал, как би се движил. Не да играеш героя, а да бъдеш самия него.  

 

- Какво би искал да се случи с оперното изкуство в България?

- Медиите да отдават дължимото на хората, които прославят името на България. Целият свят се възхищава на българските оперни певци с прекрасна кариера зад граница, а тук не им се обръща достатъчно внимание. Надявам се също на по-голяма подкрепа за родното оперно изкуство както от страна на медиите, така и на държавата.

Струва ми се, че у нас хората не си дават сметка какъв огромен труд изисква обединението на толкова много хора – 50-има оркестранти, още толкова хористи, солисти, балет, статисти, ателиета за декори и костюми. Една голяма оперна машина, която трябва да заработи в синхрон – това е истинско събитие. Няма запис, всичко се случва на живо и всеки спектакъл е уникално преживяване. Операта е велико изкуство.

 

 

„Котките” дават елегантен старт на VIII Опера в Летния театър на 22 юни.
Премиера и старт на Опера в Летния театър – 22 юни, 21.00, Летен театър

 

Великолепният спетакъл на „Котките”, дело на майстора на мюзикъла в България, проф. Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева, диригента Страцимир Павлов, сценографа Иван Токаджиев и костюмографа Ася Стоименова, завладя сърцата на публиката още на предпремиерата. Целият свят обича „Котките” колкото заради музиката на гениалния Андрю Лойд Уебър, толкова и заради котешкия паралел с човешкото общество. Забавни, хитри, наивни, разочаровани, алчни, тъжни, мъдри или влюбени - „Котките” сме вие и аз, всеки от нас, както казва Анна Донева, създала зрелищна хореография за истинските хора и истинските котки. Едно огледало, в което разпознаваме себе си.

 

Прочетете още:

ОЧАКВАМ ГРАНДИОЗЕН УСПЕХ ЗА „КОТКИТЕ”

“КОТКИТЕ” В БЪЛГАРСКИЯ КОНТЕКСТ НА МЮЗИКЪЛА

„KОТКИТЕ” СМЕ ВИЕ И АЗ, ВСЕКИ ОТ НАС

ГОРДЕЯ СЕ, ЧЕ ВСИЧКИ МЮЗИКЪЛИ НА УЕБЪР СА МИ ПРЕДОСТАВЕНИ С ПРАВО НА МОЯ СОБСТВЕНА ПОСТАНОВКА

 

 

 

Ян ван Маанен

 

 

Диригентът на „Аида” Ян ван Маанен преди репетицията

 

9.55 часа,  днес

Радвам се, че съм поканен да дирижирам във Варна – един прекрасен град с прекрасен театър и приветливи хора.

За мен е истинско удоволствие да работя с оркестъра, колегите имат много енергия и правят музика с голяма любов.

Трябва непременно да изтъкна, че съм впечатлен от вашите оперни певци. България трябва да се гордее, че притежава такива великолепни оперни гласове. Калуди Калудов – Радамес има рядко красив глас, той чувства партията отвътре, със сърцето си.

Приятно се работи с професионалисти с богат опит. Харесвам също начина, по който вие тук пазите живи традицииите на операта. Наистина, много се радвам, че съм тук. ”Аида" е една от първите опери, които съм дирижирал. Изключителна творба, истинско вдъхновение.

Мисля, че Верди я е композирал само за няколко месеца. Когато слушаш музиката, усещането е за нещо, написано сякаш за един миг, под въздействието на вътрешен импулс. Може „Аида” и да не е толкова интелектуална опера, но в нея бушуват силни страсти и това докосва душата.

 

Даниела Дякова

 

Даниела Дякова – Амнерис след репетицията

14.05 часа, днес

Днес имахме невероятна генерална репетиция на „Аида”, хиперемоционална и въздействаща. Оркестърът, певците, хорът – всички се раздадохме докрай и този импулс дойде най-напред от Маестро Ян ван Маанен. Изключителен диригент. Той ни зарази с емоцията и желанието да покажем всичко, на което сме способни и ние го направихме. Между него и нас се получи онази химия и онова взаимодействие, които ни правят щастливи, че сме се посветили на това велико изкуство. След тази прекрасна и толкова зареждаща репетиция очаквам с вълнение утрешното представление.

 

Записа Виолета Тончева

 

Съвместна инициатива на ТМПЦ – Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в периода 20 юни - 22 август

ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър 2017

Ованес Торосян

Съвместната инициатива на ТМПЦ - Държавна опера Варна и РБ „Пенчо Славейков”, под наслов „Да преживеем Дюма”, е посветена на 215-годишнината от рождението на Александър Дюма – баща и е адресирана към младежката аудитория.

Поводът е осмото издание на Опера в Летния театър – Варна 2017, което предлага два мюзикъла с литературна първооснова върху романите на Дюма - баща „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски и „Граф Монте Кристо“ от Ив Деска. „Тримата мускетари“ ще има своята премиера за България на 29 юни и 22 август, 21.00, а „Граф Монте Кристо” отново ще се завърне в Летния театър точно на рождения ден на Александър Дюма-баща - 24 юли, 21.00. Да не забравяме, че със световната премиера на „Граф Монте Кристо“ в миналогодишната Опера в Летния театър Варна записа името си в историята като първият български град, реализирал световна премиера на мюзикъл от бродуейски автор.

За да се откроят по достойнство тези значими събития в културния живот на Варна, Даниела Димова, директор на ТМПЦ - Държавна опера Варна, потърси партньорството на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, в лицето на Емилия Милкова, дългогодишен директор на библиотеката, сега народен представител от 44-то Народно събрание, Радка Калчева, сегашния директор на библиотеката и Кристияна Димчева, зав. отдел „Краезнание”.

„Да преживеем Дюма” цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на един от най-големите световни писатели Александър Дюма – баща, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства”, посочи на пресконференцията Даниела Димова. „Подобен мащабен проект между две културни институции, адресиран към учениците и младежите, се случва за пръв път във Варна”, отбеляза със задоволство Емилия Милкова. „Към инициативата могат да се присъединят училищни и читалищни библиотеки, организации, ангажирани със свободното време на децата и младежите през лятната ваканция в периода 20 юни - 22 август”, допълни Кристияна Димчева, която се спря подробно върху проявите в библиотеката.

Преподавателят по фехтовка и участник в постановъчния екип Николай Дериволков обясни някои от основните принципи на фехтовката, които атрактивно изпълни пред журналистите Ованес Торосян, облечен в сценичния костюм на своя герой, предводителя на мускетарите Д`Артанян. Апропо, на сцената на Летния театър той ще излезе, както и се очаква от един мускетар, на кон!

В края на пресконференцията филмовият критик Елица Матеева представи подбора от екранизации върху романите на Дюма – баща.

И така, програмата „Да преживеем Дюма” включва разнообразни събития, вдъхновени от творчеството на великия писател - литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и семинар по фехтовка. Ето подробностите:

 

ПРОГРАМА „ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА” – ВАРНА 2017

Двата мюзикъла „Тримата мускетари” и „Граф Монте Кристо”, създадени по едноименните романи на Дюма, акценти в тазгодишното издание на Опера в Летния театър, обединяват Държавна опера Варна и Регионална библиотека „Пенчо Славейков” в проекта „Да преживеем Дюма”. Посветена на 215-годишнината от рождението на Дюма, програмата цели да популяризира четенето, творчеството и хуманистичните послания в романите на великия писател, както и да приобщи младите хора към сценичните изкуства. „Да преживеем Дюма” включва литературни срещи, музикални спектакли, филмови прожекции и дори семинар по фехтовка.

- 26 юни, 15.00, РБ „Пенчо Славейков“, отдел „Изкуство”, „Ген. Паренсов” 3 – среща с филмовата звезда Ованес Торосян, изпълнител на ролята на Д`Артанян и с любими страници от „Тримата мускетари”;
- 26 юни, 19.30, пл. „Независимост” – флашмоб с „Тримата мускетари”
- 29 юни и 22 август, 21.00, Опера в Летния театър – премиерни спектакли „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски;
- 30 юни, 11.00, Сцена Филиал, Репетиционна зала „Стоян Камбарев” - семинар по фехтовка и сценичен бой с преподавателя от НАТФИЗ и участник в постановъчния екип Николай Дериволков (часът ще бъде обявен допълнително); - 24 юли, 21.00, Опера в Летния театър –
спектакъл на мюзикъла „Граф Монте Кристо”от Ив Деска;
- 22 юли, 10,00, РБ „Пенчо Славейков” - киномаратон на филмови екранизации по Ал. Дюма - баща с Елица Матеева;
- юли-август, РБ „Пенчо Славейков” - изложба с издания на Ал. Дюма – баща.

За да се включите към кампанията е необходимо:

  1. Да попълните онлайн заявката, публикувана в сайта на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – www.libvar.bg и Театрално-музикален продуцентски център – Варна - www.operavarna.bg . Достъп до инициативата имат читалища, учебни заведения, организации с нестопанска цел, ангажирани със свободното време на децата и младежите и книжарници.
    2. В рамките на 24 часа те ще получат отговор от организаторите.
    3. Регистрираните и приети кандидати получават талони, които регламентират отстъпка в цените спектаклите на „Тримата мускетари” на 29 юни и на 22 август, както и „Граф Монте Кристо” на 24 юли за учащи в размер на 60% (в ценовия пояс от 20 лева на 8 лева). За останалите възрастови категории намалението е 50% - от 20 на 10 лева за същия ценови пояс.
    4. Всеки потребител на услугите от участниците в инициативата, който заема за ползване или закупува книга от Александър Дюма получава талон с подпис и печат на съответната организация.
    5. С получения талон може да се закупи билет с отстъпка от 60% за учащи (ученици и студенти) и 50% за останалите социални групи от касата на пл. „Независимост“ 1.
    6. Заявилите участие в инициативата имат право да предложат и допълнителни събития и поощрения за читателите на Александър Дюма, които да бъдат популяризирани от организаторите.
    7. С присъединяването си всяка организация се ангажира да популяризира събитията в инициативата, плакати, флаери и други информационни материали.
    8. След края на кампанията участниците получават удостоверения за участие от организаторите.

 

Прочетете още:
МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

Ованес Торосян: Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ”

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017

 

24 март 2017, 19.00

След като във Варна през ноември м. г. пожъна голям успех с операта „Андре Шение” и спечели сърцата на оперния оркестър, сега, на 24 март, в рамките на XVIII Великденски музикален фестивал, холандският диригент Ян ван Маанен отново ще застане на диригентски пулт.

Спектакълът на „Аида” на режисьора Кузман Попов с великолепен солистичен състав: Радамес – Калуди Калудов, Аида – Анна Дитри, Амнерис – Даниела Дякова, Рамфис – Евгений Станимиров и дебют на „кадифеният баритон” Свилен Николов в ролята на Амонасро, ще бъде несъмнено един красив великденски подарък за варненската публика.

ЯН ВАН МААНЕН е роден в Холандия, завършва Кралската консерватория в Хага и Консерваторията в Утрехт с орган и дирижиране. Работил е като репетитор и диригент в различни холандски оперни театри. В репертоара му влизат „Аида” от Верди, „Турандот” от Пучини, „Палячи” от Леонкавало, „Кармен” от Бизе, „Прилепът” от Щраус и „Хубавата Елена” от Офенбах.

През 2013 г. дирижира Седма симфония – Ленинградска от Шостакович със Симфоничния оркестър на Украинското национално радио, излъчена по националните електронни медии на страната. През 2016 дирижира Втората симфония на Рахманинов в Златната зала на Musikverein във Виена. Участва в майсторските класове на Берлинската филхармония. Бъдещите му ангажименти в Холандия включват операта „Евгений Онегин” от Чайковски,  симфонията „Пръстенът” от Вагнер/ Де Влигер и фарса „Копринената стълба” от Росини.

Ян ван Маанен е работил също като пианист, певец, режисьор, органист и актьор. Композира няколко камерни опери, камерна музика и една симфония. През 2010 е отличен с престижната холандска награда „Wim Sonneveld”.

 

 

25 март 2017, 11.00, Сцена Ротонда

С концерт „Пролетно вдъхновение” ще заразят почитателите на камерните концерти на Сцена Ротонда артистите от Държавна опера Варна Вяра Железова, която току-що се завърна от турне в САЩ, Благовеста Статева, Димитър Илиев, Марина Иванова, Илко Захариев, Юлия Трендафилова и Борислав Донев, клавир Жанета Бенун и Руслан Павлов.

Това ще се случи точно на 25 март, съкровения християнски празник Благовещение, с който усещаме и зова на природата за живот, и надеждата за едно ново начало.

Тази нежна емоция обединява всички творби, включени в програмата, като „Пролетна вяра”, „Пролетна мечта” от Шуберт, „Весна” и „День ли царить” от Чайковски, „Пролетни води” от Рахманинов, Виенски валс от Роберт Щолц, "Пътеките на любовта" от Франсис Пуленк, "Non ti scordar di me" от Ернесто де Куртис и др.   Вдъхновена несъмнено от пролетта, оперната вълшебница от Гримьорското ателие Даниела Стоянова вече подготвя изненада за всеки посетител на концерта.

Има още една изненада и тя се нарича Руслан Мъйнов. Известният артист прави жест към своите приятели и ще бъде водещ на концерта :) 

 

 

 

 

 

 

 Организатори:

Община Варна

Регионален исторически музей Варна

Театрално-музикален продуцентски център Варна

Държавен куклен театър Варна

АФИШ РИМСКИ ТЕРМИ 2017

Най-младият диригент на Варненската опера пред Виолета Тончева

Как се чувстваш във Варненската опера, твоето първо работно място като диригент?

Дирижирах за пръв път балет, през януари направих за пръв път  симфонична програма, сега правя втора, предстои ми оперетата „Царицата на чардаша”. Всичко ми е интересно. Изпитвам особено чувство, когато застана пред оркестъра, в който свирят хора с много по-голям професионален и житейски опит от мен. Всички колеги са сериозни професионалисти с добро отношение към „прохождащи” диригенти и това ме кара да усещам тройна отговорност – пред композитора, пред оркестъра и пред публиката.

 

Ти си на 25, а Маестро Борислав Иванов на 85...

Да, така е. Диригентството изисква време и практика, в практиката търсиш и намираш себе си. Колкото и музикални произведения да познаваш, ако не си ги дирижирал, ако не си ги преживял, те не са ти се случили. Добрин Петков е казал, че диригентът е пръв сред равни. Той взема решенията, а оркестърът трябва да го подкрепя. Аз все още се опитавам да намеря този баланс - да съм приятел с оркестрантите и същевременно да вземам решенията. Държа на позитивните взаимоотношения и това винаги ще остане мой принцип.

 

Жанрът, който предпочиташ...

Обожавам симфоничната музика като цяло, пиша симфонична музика. Моцарт - може да намериш безброй галактики в него, но харесвам също Сибелиус, Брамс, Вагнер. Има толкова много красиви симфонични произведения. Съгласен съм обаче с Маестро Борислав Иванов, който казва, че в XXI век не може да си позвoлиш лукса да бъдеш диригент само в един жанр. Искам да опитвам нови неща. Допада ми съвременната балетна музика - Стравински Прокофиев. Самият аз съм композирал музика за танцови спектакли. Мисля, че в динамичното време, в което живеем, единствено танцът има своето естествено продължение. Неслучайно мюзикълът е на мода. Ето „La-la-Land” обра наградите ОСКАР тази година.

 

Как трябва да се привлича публиката към високите музикални стойности?

Публиката трябва да се предизвиква с нещо класическо, представено по нов, може би скандален начин. Или да й се предлага нова музика - наскоро гледах интересна нова опера на Филип Глас. Хубаво би било да се търсят непознати и провокиращи заглавия, като не се занемарява симфоничната музика. Тя няма нужда от думи, нито от движения, тя е музика сама по себе си. Трудността се състои в това да провокираш публиката, а не да й угаждаш – нещо, което в съвременните български условия е много трудно.

 

Пристрастно се отнасяш към традиционния годишен концерт с възпитаници на НУИ „Добри Христов” на 17 март.

Да, концертът с младите хора ми е много отговорен. По време на репетициите между нас се създадоха хубави връзки, които се отразяват благотворно върху работата ни. В концерта са включени сложни произведения, със сложни съпроводи, но учениците са на много високо ниво. Бих поканил всеки от тях като солист на симфонична програма.

 

Идваш от София във Варна. Освен заради дирижирането, може би и заради морето...

Обичам хоризонта - единствената материална манифестация на безкрайното, което е изкуството.

 

 

      Театрално-музикален продуцентски център – Варна / Държавна опера, Драматичен театър „Ст. Бъчваров” /  търси  спешно

“СЦЕНИЧНИ РАБОТНИЦИ”

1. Характеристика на работата:

Подготвя сцената за репетиции и спектакли, като участва в построяването, укрепването и подреждането на декора, съобразно изискванията на режисьора. След завършване на репетициите и представленията освобождава сцената, като пренася, комплектова и подрежда в складовете и в складовата база  декора, сценичната тапицерия и тежкия реквизит.

2. Изисквания:

2.1. завършено средно образование / предимство – в сферата на дървообработване или мебелна промишленост /;

2.2. умение за работа в екип, комуникативност, дисциплинираност, инициативност, прецизност,

отговорност;

          2.3. отношение към оперното, театрално и балетно изкуства.

          3. Документи: автобиография - европейски формат  /СV/, диплом за завършено образование, квалификационни документи  се предават лично в отдел  Човешки ресурси на адрес: Варна, пл. Независимост - 1, ет. 2, офис 216 от 9.30 до 13.30 часа

          4.Срок за подаване на документи: до 30.06.2017 год.

             За информация на тел. 052 66 50 17 ; 0882 520 352             

Източник: Кафене.Бг

 

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

 

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

 

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

 

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

 

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

 

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

 

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

 

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

      Театрално-музикален продуцентски център – Варна / Държавна опера, Драматичен театър „Ст. Бъчваров” /  търси  спешно “ОСВЕТИТЕЛИ”

1. Характеристика на работата:

            Осъществява художественото осветление на постановките, съобразно изискванията на режисьор-постановчика и художник-проектанта. Работи на сцената и местата с точки на окачване на осветителна техника. Участва в поддръжката и ремонта на ел. инсталациите и осветителните съоръжения. Изработва сценичния осветителен реквизит според изискванията на инженера по осветителна техника.

2. Изисквания:

2.1. завършено средно или висше образование / предимство – електротехническо /;

2.2. умение за работа в екип, дисциплинираност, инициативност, прецизност, отговорност;

         2.3. творчески усет към цветовете;

         2.4. позитивно  отношение към оперното, театрално и балетно изкуства.

         3. Документи: автобиография - европейски формат  /СV/, диплом за завършено образование, квалификационни документи  се предават лично в отдел  Човешки ресурси на адрес: Варна, пл. Независимост - 1, ет. 2, офис 216 от 9.30 до 13.30 часа

          4.Срок за подаване на документи: до 30.06.2017 год.

             За информация на тел. 052 66 50 17 ; 0882 520 352             

Източник: Кафене.Бг

 

Людмил Ангелов за концерта си във Варна, албума „Танго” и националното турне с Веско Ешкенази, за фестивалите „Пиано Екстраваганца” и „Варненско лято”, за  предизвикателството да поддържаш ниво на различни нива   

Световнопризнатият виртуоз на пианото Людмил Ангелов години наред космополитно разделя времето си между Испания, България и останалия свят. Навсякъде публиката го посреща с аплодисменти, но в България и във Варна признанието носи допълнителен сантимент. Голямата награда ВАРНА е само малък израз на отношението към него.

 

Маестро, какво е чувството да се връщате в родния град?

Преди всичко една много силна човешка емоция. Там където си роден, са твоите корени и хубаво е, когато това завръщане е съчетано с възможността да се изявя пред варненска публика, да споделя с нея прекрасната музика, която ни вълнува по един толкова силен начин.

Спомняте ли си детството във Варна?

Не, аз съм бил много малък, когато моето семейство е напуснало, малко принудително Варна и аз знам само къде е бил нашият дом, впоследствие иззет от държавата. Сега там се издига блок с два входа, точно до Морската градина. Но знам мястото, квартала, Гръцката махала. Баба ми, която най-вече се е грижела за мен, ми е разказвала как ме е разхождала в количка в Морската градина. Все пак нещо от миналото винаги остава, нещо в атмосферата, което подсъзнателно те свързва с мястото, където си се родил.

 

В ММФ „Варненско лято” участвате като изпълнител и консултант, а в МТФ „Варненско лято” м. г. се превъплътихте в ролята на Шопен. Отличен сте с редица награди за интерпретациите си на Шопен, често го свирите, но в мартенския Ви концерт във Варна ще чуем не Шопен, а Рахманинов и Чайковски.

Рахманинов беше настояване на Маестро Борислав Иванов, който ми каза, че отдавна мечтае да направи, заедно с мен, този така популярен и прекрасен Концерт за пиано и оркестър № 2. Симфония № 5 от Чаковски също е негов избор. Това са две от най-популярните произведения на композиторите - една програма, която вярвам, ще разтвори сърцата на хората и ще им достави голямо удоволствие. Хубаво е, че аз се връщам към този концерт на Рахманинов, който не съм изпълнявал от 10 години и именно Варна стана повод да го изсвиря отново.

 

Става дума за един от най-трудните концерти в световната пианистична литература, но за Людмил Ангелов не съществуват трудности...

Наистина това е един виртуозен концерт, но трудности винаги има. Комплексни са предизвикателствата, които Рахманинов поставя с всичките си концерти, не само с втория концерт. Той обаче е останал като най-емблематичното му произведение за пиано и оркестър, което всъщност му донася и световна слава на композитор и пианист.

 

Малцина могат да се похвалят, като Вас, че са основатели на два международни музикални фестивала – един в Испания и един в България. Концепцията на българския фестивал „Пиано Екстраваганца” за представяне на непознати, но стойностни творби от световната пианистична литература, предполага сериозна изследователска и издирвателска дейност. Нима музикалният архив все още крие тайни?

Веднага трябва да кажа, че музикалният архив изобщо не е познат. Съществува един много голям парцел, така да го кажем, който за съжаление е забравен. В него, освен тези произведения, които очевидно заслужено са забравени, има и много голям брой пиеси за пиано, които заслужават да бъдат чути.
Не защото са някакъв куриозитет, само поради факта, че са неизвестни, а защото са останали абсолютно несправедливо в сянката на общопризнатите шедьоври. Това, че всички познаваме музиката на Шопен, Брамс, Бетовен, Моцарт, на големите гении, които обичаме, не трябва да спира нашия интерес към нещо ново, което може да не е непременно на гениална висота, но е прекрасно.
Такъв репертоар определено има. За да го намериш, трябва да ровиш в архиви, нототеки, каталози. Най-напред трябва да разбереш какво е било издавано, защото голяма част от тези печатни издания вече не се преиздават. Налага се да търсиш в големите библиотеки и в колекциите с клавирна музика. Аз съм част от едно малко колекционерско общество, което много ми помага с партитури и идеи. По този начин понякога се откриват наистина чудесни неща.

 

Все пак последната Ви страст, заедно с Веско Ешкенази, е тангото...  

О, да. През април започва българското турне, на което ще представим нашия албум „Танго”. Ще гостуваме във Варна в рамките на Европейския музикален фестивал, също в Габрово, Хасково, Добрич, през есента ще свирим в Пловдив, Бургас и други градове.
Концертите са свързани с диска, но и с нашия юбилей като камерна двойка. Нашата 20-годишна творческа дейност е увенчана с този диск, който съдържа едни от най-красивите танга, писани от майсторите на жанра.
Направихме нови аранжименти, тъй като оригиналите не са написани за пиано и цигулка и мисля, че тези два инструмента пресъздават, допълвайки се, много точно атмосферата на тангото.

 

Както и вие двамата се допълвате.

Да, зад всичко това стои голямо приятелство, с много срещи и много концерти. Между нас съществува човешки контакт, който много топли. Той е и в основата на творческия контакт.
Очевидно и двамата сме опитни музиканти, свирили сме много камерна музика в различни  формации и това е важен фактор. Но не по-малко важен фактор е чисто човешкото отношение, еднаквите интереси, еднаквият подход към музиката и нещата от живота.

 

Ще открехнете ли завесата към ММФ „Варненско лято” 2017?

ММФ „Варненско лято” ще представи силна програма и през тази година.  Радвам се, че мога да бъда консултант на фестивала за симфоничните и камерните концерти. На откриването Варненската филхармония ще дирижира Маестро Емил Табаков, солист ще бъде Минчо Минчев и сами по себе си имената на тези големи музиканти говорят за нивото на фестивала.

ИНТЕРВЮ С АСЯ СТОИМЕНОВА – СЦЕНОГРАФ И КОСТЮМОГРАФ НА МЮЗИКЪЛА

Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.
Арамис, Атос, Д'Артанян и Портос (от ляво
на дясно) - илюстрация на Морис Лероар от 1894 г.

Премиера за България - 29 юни, 22 август, 21.00

ММФ „Варненско лято”, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

- Всички сме израснали с Атос, Портос, Арамис и Д`Артанян - смелите и доблестни мъже на честта, които обичат приключенията и са готови да жертват живота си в името на кралицата. Според теб, днес, четири века по-късно, какви каузи биха събудили доблестта на мъжете? Все още има такива мъже, нали?

- Да така е! Това е творба, която всички родители с радост разказват на децата си, като пример за история, съчетаваща чест и историческо величие. Романът разказва за силата на приятелството, събрано в девиза „Един за всички, всички за един“. Надявам се, че и в днешно време любовта и приятелството са каузи, защитавани с цената на всичко. Май малко романтично звучи...

- Все пак кой от мускетарите ти е най-симпатичен, като образ и дали това пристрастие не се отразява негативно върху външния вид на останалите J Четиримата са доста различни, като характер и е любопитно как ти си дала израз на това в костюмите им.

 

Атос

- В разработването на персонажите се опитвам да се абстрахирам от пристрастия. Всеки един от тях има своето значимо място в романа и в мюзикъла те разкриват качествата си.

При дизайна на костюмите съм се опитала чрез пищност, цвят и материя да подскажа характерите на героите. За един това е увлечението по модата, за друг - скромността, грубостта, наивноста и т.н.

- Шапки, пера, мустаци, може би бродирани яки и красиви бели ризи, шпаги задължително – с какво още „оборудваш” мускетарите?

- Да, определено мускетарите ще са с пера, шапки, шпаги и ризи, но не биха могли и без ботуши, които също правим специално за спектакъла. Изработването на ботушите се оказа нелесна задача.

Отне ми доста време търсенето на моделиер, който би могъл да се справи с такъв тип ботуши. Сега с нетърпение чакам да видя резултата. Този елемент също е неизменна част от костюма.

 

 

- В сравнение с целия този блясък на гордите и решителни мъже, Портосдостойни колкото за подражание, толкова и за влюбване, женските образи изглеждат второстепенни и във всеки случай не толкова привлекателни. Търсиш ли някаква компенсация за тази предпоставка във външния вид на Милейди, Кралицата и нейната слугиня?

- Нито един от женските персонажи не е пример за подражание. Те като че ли са отражение на живота в сегашно време, показвайки негативните  му страни. Милейди за мен е една мъжкарана, Кралицата е безлична в скъпите си тоалети, а Констанс е просто бедно красиво­ девойче.

 

- Какво прави един сценограф, когато знае, че „Тримата мускетари” няма да са верни на себе си, ако не препускат на коне?  

- Това бих оставила за изненада на публиката :) 

Тук искам непременнно да добавя, че в спектакъла ще има и 3D Mapping, чрез който ще допълваме и доизграждаме сценичното пространство. С Арамиспомощта на тази техника ще пренесем визуалните киноефекти в малката черна кутия. Ползваме сценографията като платно за рисуване чрез видео, анимация и текстуриране, за което ще се погрижи Полина Герасимова, една от най-добрите в тази сфера в България.

 Виолета Тончева

 

 

 

 „Тримата мускетари”

Мюзикъл от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов.

Действащи лица и изпълнители:

Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов, Георги Ханджиев; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор – Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рабчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

 Вижте видео трейлър  

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

МЮЗИКЪЛЪТ „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” С БЪЛГАРСКА ПРЕМИЕРА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

8 март 2017, 19.00

На празничния Осми март ще празнуваме с песните на АББА и „Мамма Миа”, мюзикъла на Варненската детско-юношеска опера, чиято нова сценична версия събра възхищението на публиката още на февруарската премиера. В главната роля на Дона, ролята на Мерил Стрийп в едноименния филм, ще видим изключително талантливата Жасмина Темелкова, свързана с Варненската детско-юношеска опера и специално с „Мамма Миа”.

Отношението си към музиката тя наследява от майка си Мария Темелкова, която е завършила Музикалното училище във Варна и АМТИИ в Пловдив, както и от баща си Стойко Темелков, който също е възпитаник на Музикалното училище във Варна.

Жасмина свири на пиано, завършва Първа езикова гимназия във Варна и е част от екипа на Варненската детско-юношеска опера. Първата й среща като зрител с този състав е предишната „Мамма Миа”, а сега –7 години по-късно, тя вече изпълнява главната роля в новата постановка на същия мюзикъл.

 

Нещо повече. Тези 7 години творческа работа с художествения ръководител и диригент Ганчо Ганчев, режисьора Костадин Бандутов, хормайстора Миглена Шишева, вокалния педагог Галина Станишева, театралния педагог Петя Петкова и балетния педагог Бистра Бъчварова й дават толкова добра музикална и артистична подготовка, че Жасмина вече е студентка във виенския университет „Musik und Kunst”. От 80 кандидати от цял свят за специалността оперно пеене през тази учебна година приемат само 8 души, а Жасмина е одобрена още на първия тур и се класира сред първите четирима.

За кандидатстването в университета й помага проф. Елена Филипова, удостоена с престижната титла Kammersaengerin на Австрия. Любопитно е, че певческата кариера и на Елена Филипова тръгва от Музикалното училище във Варна.
Своя пръв голям житейски успех, освен на Елена Филипова, Жасмин дължи на семейството си, педагозите и приятелите от Варненската детско-юношеска опера, за които думите й на признателност не свършват.
На тях и на всички зрители тя пожелава да не спират да мечтаят, за да се изпълнят мечтите им. Както вече се е случило с нея.

И още един интересен факт. За спектакъла на „Мамма Миа” на 8 март във Варна Жасмин Темелкова пристигна от Виена, за където пък замина Лилия Илиева, която аплодирахме в образа на Дона във февруарския спектакъл на мюзикъла. Лилия, както знаем, също е възпитаничка на Детско-юношеската опера. След завършването на Икономическия уноверситет във Варна, тя записа оперно пеене в НМА „Панчо Владигеров”, след няколко месеца й предстои дипломиране.
Сега, по покана на декана на Вокалния факултет на НМА, проф. Нико Исаков, тя ще участва в специалния Осмомартенски концерт в „Дом Витгенщайн” в австрийската столица.

 

И така - в един и същи ден, във Варна и във Виена публиката ще съпреживее изпълненията на две прекрасни млади варненски певици, възпитани в традицията на Варненската детско-юношеска опера.

Лилия Илиева и Жасмина Темелкова - пожелаваме и на двете да станат част от онзи феномен, който светът нарича Българското оперно чудо.

 

 

 

Иван ТокаджиевСЦЕНОГРАФЪТ ИВАН ТОКАДЖИЕВ ЗА ВАРНЕНСКАТА ПОСТАНОВКА 2017

Опера в Летния театър – Варна 2017

Премиерни спектакли 22 юни, 14 август, 21.00

 

 

 

КоткиИ „живи”, и в сценографията, котките доминират в премиерната постановка на Варненската опера, самото заглавие го предполага.

Развих сценографията, следвайки идеята на проф. Светозар Донев за сцена, в която освен присъствието на артистите-котки, да е заложено и някакво котешко начало. Създадох транспарентни декори, изработени със сравнително нови технологични средства, колегите от осветлението добавиха допълнителни ефекти и така се създаде едно усещане за божествено начало.

 

Защото става дума за котешкия рай, в който малцина са призвани да отидат...

Да. Луната също е част от метафората за котешкия рай. Вградените светещи очи влизат в действие, когато става дума за котката, определена за възкачване в рая или пък за наместника на котешкото божество на земята.

Триединството от трите огромни котки в сценографския дизайн репликира донякъде нашата представа за християнската вяра

 

Още на предпремиерата впечатли синхронът между режисура, сценография, костюми, хореография, изведен в общата концепция.

Това, разбира се, е търсено. То е най-важното. Добър спектакъл се получава, когато не се изтъкват отделни компоненти. Спектакълът се възприема като едно единно цяло, само когато компонентите му са равностойни.  

 

Котки - Даниела ДимоваКакво е мястото на „Котките” в българския контекст?

„Котките” е може би най-търсеното заглавие на А. Л. Уебър, един от гениалните автори на нашето съвремие и поставянето му в България допринася за приобщаване на изпълнителските качества на нашите артисти към танцовия театър, както и за утвърждаване на българската линия на мюзикъла като цяло.

Мюзикълът, коренно различен от опера, оперета или балет, изисква огромни усилия от изпълнителите. На пръв поглед всичко изглежда почти като при другите жанрове, само че в мюзикъла артистите трябва да пеят по-добре от оперетен певец, да танцуват по-добре от балетист и да играят по-добре от драматичен актьор.

Това е един процес, който се развива във времето и българските артисти определено има с какво да се похвалят в тази посока. Искрено се надявам да стигнем до етапа, когато тук и навън ще се говори за българска мюзикълна школа.

Един въпрос, който задавам на всички, заети в „Котките”. Ти обичаш ли котки?

...

Защо се поколеба?

Защото обичам повече кучета, но в годините моите деца ме превъзпитаха и сега обичам повече котки J

 

Какво пожелаваш на „Котките”?

Да повлекат крак към премиерата на „Фантома на операта”, следващия, пети мюзикъл на варненска сцена.

Интервю на Виолета Тончева

 

Вижте снимки от спектакъла: Вижте снимки от спектакъла

Прочетете още: тук

 

 

 

 

Първият спектакъл на XVIII Великденски музикален фестивал в памет на Петър Райчев

„Лучия ди Ламермур” - 15 март, 19.00

Петър Райчев 

Най-новото заглавие в репертоара на Варненската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети поставя на 15 март началото на XVIII Великденски музикален фестивал – Варна 2017. Постановката на режисьора Огнян Драганов и диригентката Вилиана Вълчева впечатли публиката още на предпремиерните представления през февруари с оригиналните си сценични решения, съвременна визия и блестящото представяне на солистите Ирина Жекова, Илина Михайлова (Лучия), Михаил Михайлов Едгардо), Пламен Димитров, Свилен Николов (Енрико), Евгений Станимиров (Раймондо), Пламен Долапчиев (Нормано), Бойка Василева (Алиса). За всички това бяха дебютни роли, с изключение на Арсений Арсов (Едгардо), който сега участва за пети път в постановка на това заглавие.

 

Спектакълът на „Лучия ди Ламермур” на 15 март се посвещава на 130-годишнината от рождението на Петър Райчев - първата национална оперна легенда, първия световноизвестен български тенор, основател на Варненската опера (9 март 1887- 30 август 1960).Ролята на Едгардо, една от най-трудните тенорови партии в оперната литература, е украсявала богатия репертоар на именития българин, познат като един от най-добрите белкантови изпълнители на своето време.

 

 

Петър Райчев - първият от плеядата световноизвестни български оперни гласове

Роден във Варна на 9 март 1887 г., Петър Райчев завършва Варненската мъжка гимназия, където пее в хора на училището. Първите му сериозни занимания по оперно пеене са при изтъкнатия педагог Иван Вульпе.

Учи и рисуване в първия випуск на Русувалното училище при Иван Мърквичка, неслучайно години по-късно ще стане известен и с богатата си колекция от картини.

Възпитаник е на Московската консерватория, където се обучава при проф. Умберто Мазети в периода 1908-1911 г., а през 1912 г. усъвършенства вокалното си майсторство като стипендиант на Болшой театър в Неапол при Фернандо де Лука. Дебютът му в Санкт Петербург през 1913 г. поставя началото на една изключителна солистична кариера с международно признание.

Като солист на Мариински театър и на театъра “Музикална драма” в Санкт Петербург, Петър Райчев изгражда репертоар от най-значимите тенорови партии в оперната съкровищица, който с годините непрекъснато обогатява. Пее на различни сцени в Русия, където остава до 1920 г.

През следващите 15 години (1920-1935) Петър Райчев покорява с вокалното си и артистично майсторство Централна Европа, живее в Милано и печели овациите на оперната публика в Италия, Виена, Берлин, Лайпциг, Дрезден и Париж. Успех му носят ангажиментите в Берлинската и Виенската държавна опера през 1924 г., както и турнето в Европа и Южна Америка през 1930 г. В продължение на 10 години гастролира на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк. В различни периоди от певческата си кариера работи с най-значимите имена в операта от първата половина на ХХ век: Фьодор Шаляпин, Рикардо Страчиари, Бруно Валтер, участва във всички големи музикални фестивали през 20-те и 30-те години на ХХ в.

Петър Райчев се изявява и като оперен режисьор, поставил редица заглавия в стилистиката на Станиславски. В Киев и Рига се играят неговите постановки на оперите ”Ловци на бисери” (Бизе), «Вертер» (Масне), “Приказка за цар Салтан” (Римски-Корсаков), “Дама пика” (Чайковски) и др. Работи като режисьор и в Загребския оперен театър през 1934 и 1935 г.

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН В РОЛЯТА НА Д`АРТАНЯН

29 юни, 22 август, 21.00, Летен театър

Тримата мускетариММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър - Варна 2017

Българската премиера

Мюзикълът „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, създаден по великия приключенски роман на Александър Дюма – баща, ще има своята българска премиера 29 юни и 22 август 2017, 21.00 в Опера в Летния театър – Варна 2017. На 4 август 2017, 21.00, „Тримата мускетари” ще излязат и на Сцена Двореца Балчик. За ролята на Д’Артанян е ангажиран известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян.

Либрето и сценична реализация Николай Априлов, диригент, оркестрация и аранжименти Страцимир Павлов, сценография и костюми Ася Стоименова, 3D Mapping Полина Герасимова, хореография Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков, стихове на песните Мария Донева, диригенти на хора Стефан Бояджиев и Цветан Крумов. Действащи лица и изпълнители: Д’Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Георги Ханджиев, Велин Михайлов; Арамис – Валери Вълчев, Калоян Лулчев; Людовик ХIII – Красимир Добрев, Калоян Лулчев; Калоян Лулчев; Анна Aвстрийска – Илина Михайлова, Даниела Димова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Димитър Мартинов; Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев; Лейди Уинтър – Даниела Викторова, Антоанела Петрова; Граф Рошфор Людмил Петров, Станислав Кондов; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо – Лилия Илиева, Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Участват още: Закар Гостанян, Анатоли Романов, Петър Генов, Петър Петров, Димитър Илиев, Камен Николов, Живко Пенчев, Илко Захариев, Борислав Донев, Благовеста Статева, Антоанета Маринова, Галина Великова, Даниела Рябчева, Десислава Касчийска, Миглена Страдалска, Иринка Николова. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера. Изпълнява се на български език

Литературните и филмови превъплъщения на „Тримата мускетари”

В своя роман „Тримата мускетари”, публикуван за пръв път през 1844 г., Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. След като съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис, чието мото е „Един за всички, всички за един“, четиримата се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и на мускетарската чест. ървоначално Дюма твърди, че романът се основава на ръкописи, открити от него в Националната библиотека на Франция, но по-късно се доказва, че за своето произведение той използва книгата „Спомените на господин Д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари“ от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700), която заел от марсилската градска библиотека. По-важно е, че Дюма-баща продължава историята за Д'Артанян в другите два романа от трилогията „Двадесет години по-късно“ и „Виконт дьо Бражелон“.

Не години, а векове по-късно, Д'Артанян и Тримата мускетари съпътстват човечеството както в многобройните издания на романите на Дюма-баща, така и във филмовите екранизации, също немалко на брой. В ролята на Д`Артанян блестят редица прочути актьори, сред който най-напред Дъглас Феърбанкс, последван от Жан Пол Белмондо, Майкъл Йорк и още много други. В България най-известният Д`Артанян е Михаил Боярский от онзи руски музикален филм, създаден през 1978 г., останал в историята с виталната песен на Максим Дунаевски „Пора, пора, порадуемся”.

Режисьорът Николай Априлов

От публикация на варненския журналист Емилиян Ялъмов разбрах, че композиторът Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски, самият той космополитен творец със завидна кариера, идва всяко лято от Америка, за да прекара ваканцията си на българското Черно море. С помощта на руския сайт „Аргументи и факти” успях да се свържа с Максим Дунаевски и да споделя идеята си за първа постановка на неговия мюзикъл „Тримата мускетари” в България. Щастлив съм, че той прие предложението ми, както и че Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, се ангажира с откупуването на авторските права и премиерата.

Популярността на “Тримата мускетари” от Александър Дюма-баща е толкова голяма, че всички знаят за романа, дори да не са го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена, която вълнува със своите истории за дълг и достойнство, рицарство и смелост, приятелство и не на последно място - любов. За нашия мюзикъл особени заслуги има диригентът Страцимир Павлов, който направи оркестрацията и аранжиментите. В постановката съм включил оперни певци и драматични актьори, също възпитаници на Варненската детско-юношеска опера. Репетициите вървят усилено, всички се отнасят с отговорност към ролите си и с нетърпение очакват премиерата. Работим за успеха.

Диригентът Страцимир Павлов

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. Работата бе вълнуваща, понеже с всяка следваща песен се пренасях в случка от детството ми. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки вечната песен „Пора, пора, порадуемся”!

Ованес Торосян - Д’Артанян

Бях на 13 години, когато с досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва.

Свилен Николов - Атос. Тук в мюзикъла Свилен Николов – Атос

Атос е може би най-възрастният от мускетарската тройка, съответно и с най-богат житейски опит. Това го прави в известен смисъл по-дълбок и нееднопланов образ. Описан като справедлив и разумен, той е като баща за останалите мускетари, винаги готов да помогне със съвет или успокоение. Атос е с благородно потекло, но също и потаен, удавящ скръбта си в пиене. В края се разбира, че всъщност той е граф дьо Ла Фер, бивш съпруг на Лейди Уинтър, преди брака ѝ с барон Уинтър.

Oще при първите репетиции режисьорът Николай Априлов ни каза, че стриктно е подбрал състава за мюзикъла и у всеки от нас е видял по нещичко от героя, за който е поканен. Искрено се надявам да оправдаем, а защо не и да надминем неговите очаквания. Мюзикълът има потенциала на истински бестселър и със сигурност ще очарова нашата публика.

 

 

Георги ХанджиевГеорги Ханджиев – Портос

За Портос, образа, в който се превъплъщаваме с Велин Михайлов, искам да кажа, че все повече си го харесвам. Той е грубичък, недодялан, обича да похапва и попийва. Въобще от четиримата той е човекът на живота, постоянно дърдорещ гръмогласно, веселяк, но в същото време е предан и готов да жертва живота си за своите приятели. Та понеже аз не съм много от хората, дето нощем ходят по баровете, а сутрин спят, някак си този герой контрастира с моята същност. Интересен ми е като образ, разчитам и вярвам много на режисьора Ники Априлов да ми покаже пътеката към него. С Портос си приличаме по килограмите, малко повечко са  :)
А самите мускетари за мен са били винаги олицетворение на приятелството, истинското мъжко приятелство и знам, че днес също има такива приятели. Аз самият съм благословен с такива приятели. Те се броят на пръстите на едната или двете ръце, но не са и нужни повече. Стойностните неща са такива - малко, но остават за цял живот. Така и мускетарите са войници, предани на краля, честта за тях е всичко, готови са да се жертват един за друг, оттам и девизът им: „Един за всички и всички за един”. Но както казва Портос в един момент от пиесата: „Съгласен съм да рискувам живота си, но трябва да знам защо го правя”. Безсмислената жертва не е решение, по-скоро глупост.
Вярвам, че „Тримата мускетари” ще стане един хубав спектакъл за малки и големи, музиката е очарователна и заредена с положителни емоции.

 Велин Михайлов - Портос. Тук в оперетата

 

Велин Михайлов - Портос

Портос е най-общителният от групата на мускетарите. Обича да е център на внимание. Радва се на живота и жените. Пиенето и виното са му любими, но най-много обича да си похапва. Допада ми, че всичко прави с лекота. Определено се чувствам добре в неговия образ.

 

 

 

 

 

 Валери Вълчев - Арамис. Тук на театралната сцена.

 

Валери Вълчев – Арамис

Арамис за мен е нещо ново и интересно. Винаги съм изпитвал интерес към рицарството и честта. И към фехтовката. Харесва ми приключенският дух на „Тримата мускетари” и ми е любопитно дали публиката ще хареса този спектакъл. Сам по себе си Арамис не е сложен герой, но е интересен с това как преплита духовното с плътското и успява да държи този баланс.

И така, великата мускетарска четворка на Дюма-баща в българската премиера на "Тримата мускетари" ще пресъздадат театралният и филмов актьор Ованес Торосян, оперните певци Свилен Николов, , Георги Ханджиев, Велин Михайлов и драматичният актьор Валери Вълчев. В това завидно сценично приключение те ще преживеят какво ли не, ще се впуснат в истински и любовни битки, ще трябва да се дуелират, а със сигурност и да пеят мускетарския химн: https://www.youtube.com/watch?v=HlKnJZXl4QE

Прочетете още:

Днес младите хора искат да бъдат герои, но не знаят как

ГАРДЕРОБЪТ И АКСЕСОАРИТЕ НА „ТРИМАТА МУСКЕТАРИ” 

ДА ПРЕЖИВЕЕМ ДЮМА

ХИМН НА МУСКЕТАРИТЕ

Флашмоб "Тримата мускетари" - 26 юни 2017

 

 

 

 

25 февруари 2017, 15.00, Сцена Ротонда

С това неустоимо заглавие артистите на Държавна опера Варна Филипа Руженова, Елеонора Христова, Галина Великова, Антоанета Маринова, Миглена Страдалска, Атанас Атанасов и Петър Петров канят варненци на поредната музикална среща на Сцена Ротонда. В екипа влизат още пианистите Жанета Бенун и Руслан Павлов, а точно този концерт на 25-ия ден от любовния месец февруари, от 15.00, е със специалното участие на Олена Мошинска – виолончело.

Събитията в интимното пространство на Сцена Ротонда, под артистичното покровителство на красивия стенопис на Милко Божков, винаги са вълнуващи, но този концерт наистина е специален. В него артистите ще изпеят своята представа за най-хубавото човешко чувство – любовта. Любовта, пресъздадена в най-красивите, вечни мелодии, като „Fly me to the moon”, „The man I love”, „Il Mondo”, „Strangеrs in the night”, „Besame mucho”, „Historia de un amor”, „Dream a little dream”, „Tango d'amour”, „Delilah” и още... Една завладяваща програма, в която непременно ще разпознаете и песента на своята любов!

Дрескодът на стилния концерт е в цветовете червено-черно. Апропо, вие също имате нещо подобно в гардероба си :)

 

 

 16 юни, 2 август 2017, 19.00, Основна сцена - ПРЕМИЕРА

„Зле опазеното момиче”

Балет в две действия от Петер Лудвиг Хертел

Хореограф-постановчик Сергей Антонов, солист на Болшой театър (Москва)

Асистент хореограф Светлана Тоншева, солист на Кремълски балет (Москва)

Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова

Репетитор Гергана Караиванова

 

Влада Захарова

 

„Зле опазеното момиче” е един от най-старите балети, достигнали до наши дни. За първи път е игран на 1 юли 1789 г. в Бордо, Франция.

Автор на либретото и подбора на музиката от народни и популярни танци, както и на хореографията е Жан Добервал (1742-1806), ученик и сподвижник на бележития френски балетмайстор, теоретик и реформатор на балета Жан Жорж Новер.

Този балет става много популярен в редица страни. По-късно композиторът Луи Харолд прави подбор на останалата от Добервал музика, добавя своя и оркестрира балета. Така „Зле опазеното момиче” започва своя нов живот.

Премиерата на тази нова редакция е през 1828 г. в Гранд Опера – Париж.

Следват нови редакции на музиката и танците. През 1864 г. немският композитор и диригент Петер Лудвиг Хертел (1817-1899) прави нова преработка на балета „Зле опазеното момиче” и дирижира премиерата в Берлинската опера.

Преработката на Хертел получава широко разпространение в Русия, където се играе в много театри и така Русия става втора родина на „Зле опазеното момиче”.

Балетмайсторите Мариус Петипа, Лев Иванов и Александър Горски правят свои постановки в Москва и Санкт Петербург, върху които други хореографи създават свои редакции.

 

Сергей АнтоновВ звездния екип на „Зле опазеното момиче” 2017 г. са хореограф-постановчикът Сергей Антонов, солист на Болшой театър и асистент-хореографът Светлана Тоншева, солистка на Кремълския балет.

През последните години двамата работят с балетната трупа на Варненската опера и заедно с главния балетмайстор Сергей Бобров, з.а. на Русия, имат определени заслуги за творческото развитие на състава. Музикален режисьор и корепетитор Мариела Чанкова, репетитор е Гергана Караиванова.

 

Хореограф-постановчикът Сергей Антонов прави нова редакция на известния балет, използвайки музикален материал на композитора Хертел. Балетът е създаден на основата на класическия танц, но съдържа много комически мизансцени и игрови ситуации, което го прави привлекателен за широк зрителски кръг.

 

 

 

 

 Артьом КалистратовИстинско събитие е, че за пръв път в най-новата история на Варненската опера, тук ще танцуват младите солисти на Болшой театър Влада Захарова и Артьом Калистратов, които ще изпълнят главните роли на влюбените Лиза и Колен.   

 

В своята версия Сергей Антонов добавя нови персонажи, сред които  циганката (Илияна Трифонова), която гадае на влюбените Лиза и Колен, предсказвайки им бъдещата сватба. Николай Димитров ще се превъплъти в Марцелина, майката на Лиза, която иска да я ожени за глупавия богаташки син Никез (Даниел Христов).

В световната балетна практика този образ обикновено се пресъздава от балетист, чийто коронен номер, танцът със сабото, винаги предизвиква аплодисменти.

 

Влада Захарова 

 

 

В останалите роли ще видим Румен Стефанов (Мишо (бащата на Никез), Денко Стоянов (Нотариус); Галина Великова, Веселина Иванова, Елена Димитрова, Весела Василева-гост, Павел Кирчев, Мартин Чикалов, Салваторе Лаудани, Хавиер Моя (Приятелки и приятели на Лиза и Колен); Анна Андреева, Илияна Трифонова, Аделина Бояджиева, Силвия Христова, Ванина Йорданова, Естел Ебазерова, Антоана Петрова (Селянки).

 

Влада Захарова е родена в Москва в семейството на танцьори. През 2015 г. завършва Московската държавна академия по хореография  с преподавател Ирина Прокофиева и е приета в балетната трупа на Болшой театър.

Още през 2014 г. дебютира в ролята на Лиза от балета "Зле опазеното момиче" от Хертел. Участва в турнето на Московската държавна академия по хореография  през 2013 г. в Париж, през 2014 г. в Милано и Рим.

През 2014 г. спечелва Втора награда в Международния конкурс на Юрий Григорович „Младият балет на света" (Сочи).

 

Артьом Калистратов

 

Артьом Калистратов е роден в Москва. През 2016 г. завършва Московската държавна академия по хореография с преподавател Михаил Шарков и също веднага е привт в състава на балетната трупа на Болшой театър.

 

През 2015 г. гостува в Гърция с испанския танц от "Лешникотрошачката" на Чайковски. Последните му роли са Руската кукла от балета "Лешникотрошачката" от Чайковски, хореография на Юрий Григорович и Жига в "Дон Кихот" от Минкус, хореография Мариус Петипа, Александър Горски.

В периода 2010-2014 г. е стипендиант на компанията „Гришко”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Илина МихайловаИЛИНА МИХАЙЛОВА – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

 

Изключително съм щастлива да сбъдна още една своя мечта – да дебютирам в „Лучия ди Ламермур”, при това в моя роден дом – Варненската опера.

 

Досега съм пяла в няколко опери на Доницети, като „Любовен еликсир”, „Дон Паскуале”, „Дъщерята на полка”, но „Лучия ди Ламермур” е нещо съвсем различно. Лучия е изключително драматичен и многопластов персонаж, който Доницети пресъздава с много сложна във вокално и психологическо отношение партия. Композиторът насища музиката с ефирни колоратури и екстремни височини, които се редуват с плътни лирични или драматични моменти. Фразите са дълги и самата партия е обемна. За това може да се съди дори само от факта, че Лучия се появява на сцената още в увертюрата и не излиза до края на представлението.

 

В режисьорското си решение Огнян Драганов акцентира най-вече върху въображаемия свят, в който изпада Лучия. Невинно младо момиче, което мечтае за любов, но не я получава от семейството и близките си, тя загърбва реалността и  потъва в своя собствена вселена. Там духове танцуват около нея, там й се привижда любимият Едгардо на бял кон, единствено там Лучия е щастлива.

 

В търсене на филмово внушение, действието прелива от кадър в кадър, не без помощта на въртящата се сцена и съвременните технологии, които непрекъснато засилват напрежението. За разлика от някои други версии, тук не е спестено дори убийството, което в заслепението си Лучия извършва. Логично изведена като концепция, „Лучия ди Ламермур” на Огнян Драганов е една зрелищна постановка за онази неведома и толкова трудно уловима граница между любовта и лудостта.

Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» ОГНЯН ДРАГАНОВ

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

„ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” – СВЯТ ОТ МИСТИКА И КРАСОТА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

 

 

 

 

Флашмоб на „Котките”, 3 мюзикъла, 5 опери, 5 премиери, балетна и оперна гала 

Прочути солисти и диригенти

Партньорства с Италия, Сърбия, Турция

За пръв път ВИП зона с кетъринг в антранкта

За пръв път безплатен транспорт след представленията до крайните квартали Аспарухово и Владиславово

 

На пресконференцията за Опера в Летния театър – Варна 2017 директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова обяви, че осмото издание на тази най-млада и най-значима традиция в историята на Държавна опера Варна е поставено под знаците на две важни събития: Варна – Европейска столица на младежта 2017 и 70-годишнината от основаването на Варненската опера.

 

Към младежката аудитория са адресирани трите заглавия в областта на най-младия от сценичните жанрове – мюзикъла. Опера в Летния театър 2017 се открива на 22 юни с премиерата на „Котките” от А. Л. Уебър -  постановка на режисьора Светозар Донев, хореограф-постановчика Анна Донева и диригента Страцимир Павлов, която спечели овациите на публиката още с предпремиерните си спектакли. Впрочем, преди да превземат Летния театър, „Котките” ще превземат площад „Независимост”. Флашмобът, който ще изненада посетителите в централата част на града от 17.00 до 17.30 часа на 21 юни, ще бъде специален знак във френския Ден на музиката, отбелязван вече в над 700 града в цял свят, включително и във Варна, и същевременно ще бъде атрактивен анонс за началото на осмата Опера в Летния театър. 

 

Николай АприловСлед „Котките” на 29 юни идва премиерата на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, по едноименния роман на Александър Дюба-баща, либрето и сценична реализация Николай Априлов, хореография Татяна Янева, с известния театрален и филмов актьор Ованес Торосян в ролята на Д`Артанян.

Специална заслуга има диригентът Страцимир Павлов, който направи аранжиментите на песните, както и поетесата Мария Донева, чийто превод на песните, по думите на режисьора, звучи дори по-добре от оригинала. „Всички знаят за Тримата мускетари”, без дори да са чели романа. Това е една история за рицарството, смелостта, доблестта и мъжеството - качества, които трябва да се възпитават в тийнейджърската и детската аудитория и са особено важни за момчетата, затова ние адресираме нашата постановка именно към тях”, изтъква Николай Априлов.

 

Серията мюзикъли продължава на 24 юли с „Граф Монте Кристо” от Ив Деска на режисьора Петко Бонев, хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, отново с диригента Страцимир Павлов, чиято световна премиера в миналогодишното издание на Опера в Летния театър бе представена с изключителен успех във Варна, Велико Търново и София. 

 

„Варна, Европейската столица на младежта 2017, ще приветства и балетното изкуство, в което се изявяват най-младите артисти в сферата на всички сценични изкуства. Балетът е не само най-трудното танцово изкуство, той е изкуството на младостта”, отбеляза Даниела Димова, посочвайки, че в Русия балетистите се пенсионират на 38, в България на 42 години. В „Дон Кихот” на 14 юли, постановка на з. а. на Русия Сергей Бобров, ще танцуват лауреатите на миналогодишния Международен балетен конкурс във Варна Елена Свинко и Дмитрий Дячков, а в Балетната гала на 17 юли ще аплодираме още двама лауреати на този най-престижен международен конкурс Екатерина Булгутова и Юрий Кудрявцев от Русия.  

 

Карло Коломбара70-годишнината от основаването на Държавна опера Варна ще бъде отбелязано с премиерните спектакли на Опера в Летния театър „Лучия ди Ламермур” от Доницети, режисьор Огнян Драганов на 4 юли, „Атила” от Верди на 7 юли и „Манон Леско” от Пучини на 9 август, както и с любимите заглавия на публиката „Кармен” от Бизе на 19 юли и „Аида” от Верди на 28 юли. Подборът на заглавията, с включените в тях известни солисти и диригенти, отразява партньорствата на Държавна опера Варна с три държави - родината на операта Италия, Турция и Сърбия. „Лучия ди Ламермур” ще дирижира маестра Николета Конти от Болоня, която работи с най-големите европейски сцени. За второто представление на „Атила” на 19 август на диригентския пулт ще излезе едно от големите имена на европейската оперна сцена Алдо Сизило, директор на Оперния театър в Модена, в колаборация с който преди време във Варна се реализира успешната постановка на „Дон Паскуале”. В ролята на Атила ще чуем най-добрия италиански вердиев бас Карло Коломбара, Манон в „Манон Леско” ще пресъздаде италианската белкантова певица Валерия Сепе, а ролята на Де Грийо ще изпълни солистът на Истанбулската опера Ефе Кислали.

 

На разменни начала са поставени взаимоотношенията с Истанбулската опера и Националния театър в Белград - структура, подобна на ТМПЦ Варна, в която се обединяват оперни, театрални и балетни спектакли. 

Неотдавна Държавна опера Варна изнесе в Истанбул своята постановка на „Ернани”, догодина очакваме две турски постановки във Варна, а сега освен тенора Ефе Кислали, ще чуем и един друг нашумял турски тенор Мурат Карахан в ролята на Дон Хозе от „Кармен” на Бизе, както и Бурчин Савин – Одабела в „Атила”.

 

„Атила” е продукция на Белградския оперен театър с режисьор Деян Миладинович, а в ролята на Аида от едноименната опера ще гостува сръбското сопрано Драгана Радакович, познато име в оперните среди на Сидни, Мелбърн и др. 

 

Опера в Летния театър 2017Чест за Опера в Летния театър 2017 е присъствието на един от най-известните съвременни български гласове на световната оперна сцена Владимир Стоянов, който ще пресъздаде образа на Енцио от „Атила” на 19 август. Солистът на Държавна опера Варна Деян Вачков, който е ангажиран през лятото за спектакли на „Арена ди Верона”, ще бъде Ескамило в „Кармен”.

 

Опера в Летния театър 2017 ще отзвучи с Оперната гала на 24 август, в която ще се изявят прочути български певци, които отдавна не са пяли на родна сцена, като Валентина Куцарова, Милен Божков, Николай Добрев, заедно с великопните солисти на Държавна опера Варна Илина Михайлова, Ирина Жекова, Димитринка Райчева, Даниела Дякова, Свилен Николов, Пламен Димитров, Евгений Станимиров, Валерий Георгиев и др.

 

Диригентите на Опера в Летния театър 2017 са: Ян ван Маанен – главният диригент на Държавна опера Варна с премиерите на „Атила” и „Манон Леско”; доайенът на българските диригенти, познат с изкуството си на четири континента, Борислав Иванов, с „Кармен”; Светослав Борисов – предишният главен диригент на оперния театър, сега диригент на Оперния театър в Магдебург, с „Аида”; Алдо Сизило от Италия с втория спектакъл на „Атила”, Страцимир Павлов с трите мюзикъла: най-младият диригент на Варненската опера Милен Апостолов с балета „Дон Кихот”. Григор Паликаров, един от най-високо ценените съвременни български диригенти, ще постави заключителния акорд на осмото издание на Опера в Летния театър 2017 с Оперната гала на 24 август.  

 

На пресконференцията музикалният експерт Пламена Цонева от дирекция "Култура" на Община Варна представи партньорството с ММФ „Варненско лято”, в рамките на което се осъществяват премиерите на „Тримата мускетари”, „Лучия ди Ламермур”, „Атила”, „Манон Леско”, също спектакълът на балета „Дон Кихот” и предпремиерата на балета „Зле опазеното момиче” от Хертел на хореограф-постановчика Сергей Антонов, която предстои на Основна сцена на 16 юни.

Директорът на ТМПЦ Варна Даниела Димова съобщи в края на срещата с медиите, че за пръв път след всяко представление, срещу представяне на закупен билет за Опера в Летния театър, ще се осигурява безплатен транспорт до периферните варненски квартали Аспарухово и Владиславово.

Също за пръв път ще бъдат обособени три ВИП зони, на чиито зрители в антракта ще бъде поднесен качествен кетъринг. За да има удоволствие за повече сетива, подобно на практиката в престижните оперни театри и фестивали, елегантната услуга ще се предлага на почитателите на оперното изкуство вече и в Летния театър на Варна.

 

Виолета Тончева

29 май 2017 г.

 

ОГНЯН ДРАГАНОВ – РЕЖИСЬОР

Оперният шедьовър „Лучия ди Ламермур“ на Гаетано Доницети е заглавие, забулено с мистика и красота - красиво пеене, красива музика...В тази постановка добавяме и красиви сценография и костюми – дело на Салваторе Русе, дългогодишен художник на Римската опера и на Димо Костадинов, сценограф на Държавна опера Стара Загора.

На сцената ще оживее любовта в една вълнуваща оперна история. Любовта, заключена в душата на едно младо момиче. Любов, която всички възприемат като лудост. В постановката ще видим алегорични моменти, костюми – класически и фантастични, хора и видения...

Светът на „Лучия ди Ламермур“ е свят на полярности и красота. Противопоставяне между онова, което човек е принуден да прави тук, долу, на земята - и това, което очаква да получи от oнзи, по-добрия свят...

Огнян Драганов

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю.

Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков. Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия.

В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево. Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно.

Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург. Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

Завършва Средното музикално училище „Христина Морфова” в Стара Загора с тромпет. Изучава оперна режисура в НБУ – два семестъра в  класа на проф. Ваня Бъчварова. Завършва курс по оперна режисура в OPERA DU RHIN Страсбург, Франция, като асистент на световноизвестния оперен режисьор Албер-Андре Льорю. Дипломира се в ДМА “Панчо Владигеров” София  - специалност оперна режисура в класа на проф. Павел Герджиков.

Своя професионален опит натрупва в Софийската опера, където последователно е помощник режисьор, асистент режисьор, режисьор и заместник директор през периода 1998-2002 г. Възходящата му кариера на оперен режисьор стартира от 2002 г, когато поставя с голям успех в България, Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Холандия, Германия, Бразилия, Италия, Колумбия и Русия. В продължение на пет сезона е главен режисьор на Операта в Сараево.

Над 30 заглавия присъстват в биографията на режисьора, повечето от които е поставял многократно. Режисьорът счита за най-голямо свое постижение срещата с руската класика – оперите „Евгений Онегин” и „Дама Пика”, които поставя в Сараево и Санкт Петербург.

Сред последните му ангажименти са постановките на оперите „Дон Жуан” и „Джани Скики” в далечна Колумбия, където вече е познат със своите постановки на оперите „Бал с маски”, „Лучия ди Ламермур”, „Норма”, през 2015 – поставя „Слугинята-господарка” в Словения, а в края на 2015 поставя на сцената на Старозагорската опера „Лучия ди Ламермур” от Доницети, за която творческият екип на спектакъла получава голямата награда „Стара Загора“ праз май 2016, а през септември – „Кристална лира“ на Радио Класик ФМ и СБТМД. Огнян Драганов е отличен с годишната награда „Златното перо“ 2016 на Класик ФМ Радио и галерия „Макта“.

Огнян Драганов е главен режисьор на Русенската опера в продължение на три сезона. От 29 април 2015 поема поста временно изпълняващ длъжността директор на Старозагорската опера, а от края на месец август 2016 е официално назначен за директор на Старозагорската опера след спечелен конкурс.

 

 

Михаил МихайловМИХАИЛ МИХАЙЛОВ – ДЕБЮТ В РОЛЯТА НА ЕДГАРДО

 

Отдавна съм си набелязал ролята на Едгардо. Написана за лиричен тенор с хубав тембър и висок  регистър, тя е подходяща за моя глас. Това е една от основите партии на Алфредо Краус, квалифициран като лежерен тенор - висок лиричен тенор. Особеното тук е, че наред с лиричните високи моменти присъстват и моменти на драматизъм и това съчетание прави ролята трудна. В първо действие има един много разгърнат дует с Лучия, вокално много труден и драматургически построен така, че не позволява никакви съкращения, което за музикалните номера от тази епоха не е типично.

Интересното в тази постановка е различният режисьорски прочит на Орлин Драганов, който внася радикална транформация в персонажа на Едгардо. Той се явява не като реална личност, а като проекция на Рицаря на бял кон в съзнанието на Лучия. Това изисква героят да бъде драматургически статичен, някъде на границата между съня и действителността. Статиката определено създава трудности, защото партията е драматична и цялата нейна драматика трябва да дойде само от гласа.

 

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ е роден през 1987 г. във Велико Търново. Започва да учи пеене на 16 години, а преди това свири на цигулка. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров”, София през 2011 г. в класа на доц. Иванка Нинова. Участвал е в майсторските класове на Христина Ангелакова и Анна Томова-Синтова.

Оперния си дебют прави още като студент с роли от белкантовия репертоар – Граф Алмавива от  „Севилският бръснар”, Едуард Милфорт  от „Брачната полица” и Ернесто от „Дон Паскуале”.  Кариерата му започва непосредствено след завършването на Музикалната академия с ролите на Неморино в „Любовен еликсир”, Алфредо в „Травиата”, Камий дьо Росийьон във „Веселата вдовица” и Беппе в „Рита”. Участва в редица концерти с почти всички оперни и филхармонични оркестри в страната.

Опитът в кантатно-ораториалните произведения Михайлов натрупва на сцената на Софийска филхармония, където от 2012 г. често е предпочитан гост-солист. Пее теноровите сола в реквиемите от Моцарт, Сен-Санс и Верди, в „Девета симфония” на Бетовен, „Стабат матер” от Росини и др.

През 2013 година, Михаил Михайлов изпълнява теноровото соло в  „Реквием” – Верди, в „Royal Festival Hall”, Лондон, с Кралския филхармоничен оркестър. По-късно през същата година участва във Верди/Пучини гала-концерт с  Мюнхенския симфоничен оркестър.  През 2013 и 2014, се изявява на фестивалите: „Klassik auf der Burg”;  „Herrenchiemsee Festspiele” – в ролята на Бакхус в „Ариадна от Наксос” от Рихард Щраус, както и в рецитал с произведения от същия автор и „Klassik am See” в ролята на Алфредо от „Травиата” и Херцогът на Мантуа от „Риголето”.

През 2014/2015 участва в концерти с оркестъра на Филхармония Осака, както и в поредица от рецитали в Осака, Япония. През 2016 взима участие в гала-концерт в Московския кремъл, заедно с едни от най-популярните имена на руската класика и естрада. По-късно същата година гостува на Македонската опера и балет, в ролята на Херцога на Мантуа от „Риголето”. С различни частни продуцентски компании учзства в турнета в Германия, Италия, Испания, Полша Румъния и Швейцария.

Лауреат е на редица национални конкурси, както и на конкурсите за камерна музика: IV Международен конкурс за песенни дуа, посветен на творчеството на Рихард Щраус, София, България (втора награда и специална награда за изпълнение на песен от съвременен австрийски композитор) и XIX Международен конкурс „Романсиада”, Москва, Русия (Гран При). Има записи за Българската национална телевизия, Българското национално радио, TV1, както и студиен запис на операта „Травиата” със Софийска филхармония.

 

Ирина Жекова - сопран

 

 

ИРИНА ЖЕКОВА – ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Дебютът ми в „Лучия ди Ламермур” е 21-ва роля в моя репертоар. Партията на Лучия е изключително красива и отговорна във вокално и артистично отношение.

По време на операта това младо момиче преминава през различни състояния, които трябва да се преживеят и покажат чрез гласа. Лучия е искрено влюбена в своя Едгардо, но заради отколешната вражда между двата благороднически рода и политическата конюнктура брат й я принуждава да се омъжи за друг.

Врекла се във вечна любов на Едгардо, тя не може да преживее разбитите си мечти и в първата брачна нощ убива съпруга си. Технически трудна, партията е написана в голям диапазон, който обхваща повече от две октави.

В прочутата ария на полудяването трудността произлиза от бързия преход между лирични, драматични и колоратурни моменти. Изисква се огромна подготовка и майсторство да го направиш.

Биография на Ирина Жекова - прочетете тук

 

Арсений АрсовВЪРХЪТ НА БЕЛКАНТОТО

AРСЕНИЙ АРСОВ - ЕДГАРДО

Преди 31 години дебютирах в „Лучия ди Ламермур” в същата роля. Участвал съм общо в 5 постановки на операта във Варна, София и Бургас.

Да изпълнявам партията на Едгардо за мен е щастие и изпитание, защото времето е безпощадно. Това е върхът на белкантото, който изисква тенор с много големи технически възможности и най-вече безапелационното владеене на висок регистър. Доницети е композирал каденци за лежерен тенор, съдържащи тонове от сопрановия и колоратурно-сопрановия регистър - ми на трета октава от края на любовния дует в първо действие, както и до диез във финалната предсмъртна ария на Едгардо.

Музикалното внушение обрисува героя като рицар с драматично мъжествено присъствие. Съжетът за двамата млади влюбени се родее донякъде с Шекспировата драма „Ромео и Жулиета”. Вокалната линия, претрупана от мелизми (украшения), носи характаристиките на оцветеното пеене - белкантовото пеене, което се състои именно в тези украшения. Много я обичам тази роля, една от първите роли в творческия ми път. Бях много млад, а когато се връщаш към младостта, не може да не се вълнуваш.

Друга особеност на „Лучия ди Ламермур” е пределно стегнатата, бърза и динамична кантилена - фразата на пеенето. По негласно единодушие на певческото съсловие се смята дори, че в „Лучия ди Ламермур” има неизпеваемо трудни места, изискващи гласова свръхдаденост. Чест е за нашия оперен театър в тези трудни времена да посяга към подобно заглавие.

Впечатление прави неимоверно динамичната и съвременна режисура на Огнян Драганов. Тя предпоставя обстойно и внимателно познаване на сюжета, либретото и музикалните детайли. Свеждайки конкретните неща до абстракция, постановката отправя своите послания чрез гениалната музика на Доницети.

 Биография на Арсений Арсов - прочетете тук

Прочетете още:

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

 

 

 

Ованес Торосян – от Арамис до Д’Артанян

Известният театрален и филмов актьор Ованес Торосян пред Виолета Тончева за ролята си на Д`Артанян в българската премиера на „Тримата мускетари”

 

Тримата мускетари„Тримата мускетари”

Mюзикъл на Максим Дунаевски по романа на Александър Дюма-баща

Либрето и сценична реализация: Николай Априлов

Диригент и оркестрация: Страцимир Павлов

Сценография и костюми: Ася Стоименова

Хореография: Татяна Янева

Сценичен бой и фехтовка: Николай Дериволков

Стихове на песните: Мария Донева

Диригент на хора: Стефан Бояджиев, Цветан Крумов

Асистент-режисьор: Сребрина Соколова

Фотограф: Моис Файон

Изпълнява се на български език.

Премиера за България 29 юни, 21:00, Опера в Летния театър – Варна 2017

 

Спомняш ли си кога за пръв път прочете романа „Тримата мускетари”?

Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и също живее в България и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.

Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д`Артанян ? Как се случи всъщност?

Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече „Тримата мускетари”. Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай  Априлов ме познава от малък, още  от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави „Тримата мускетари”. Искаше да му предложа някого за ролята на Д`Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д`Артанян, защото е спрял избора си върху мен.

Д`Артанян е описан в романа като „18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си”. Как би се сравнил с този персонаж?

Ами да, всичко съвпада, с изключение на „набит”.

Как възприемаш сега, от позицията на времето, „Тримата мускетари”?

Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов

1 март 2017,19:00, Основна сцена

и

БЪЛГАРСКА МУЗИКАЛНА КОЛЕКЦИЯ

Празничен концерт

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

 

Режисьорът на "Българи от старо време" Николай Априлов: „С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музикъл с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

 

В рамките на празничния концерт „Българска музикална колекция”, посветен на Националния празник на България, който ще се състои на 2 март, под диригентството на Станислав Ушев, ще прозвучи за пръв път във Варна българската танцова рапсодия „Стъпки” от композитора Владимир Джамбазов.

Солисти на концерта ще бъдат талантливият млад цигулар Александър Зайранов,  сопраното Линка Стоянова и басът Гео Чобанов.

В програмата ще чуем: Веселин Стоянов - Празнична увертюра; Панчо Владигеров - Импровизация от "Импровизация и токата"; Парашкев Хаджиев - ария на Зорница из операта "Луд гидия", изпълнява Линка Стоянова; Георги Златев-Черкин „Севдана”, солист Александър Зайранов; Любомир Пипков – ръченица из „Въведение” в операта "Момчил"; Парашкев Хаджиев - ария на поп Матей из операта "Луд гидия”, изпълнява Гео Чобанов; Марин Големинов – „Нестинарски танц из балета "Нестинарка"; Парашкев Хаджиев - Молитва из операта "Мария Десислава",  изпълнява Линка Стоянова; Добри Христов - Хайдушка песен, изпълнява Гео Чобанов и Владимир Джамбазов – Българска танцова рапсодия „Стъпки“ - премиерно изпълнение за Варна.

 

СТЪПКИ

Варненска премиера на българската танцова рапсодия от Владимир Джамбазов

2 март 2017,19:00, Основна сцена 

В древни времена музикантите – рапсоди (от гръцкото ῥαψῳδός) пътували от селище на селище и свирели. Днес не ги чакаме да дойдат, а като съвременни номади сами си странстваме. Виртуално. Като по чудо обаче всеки модерен глобален българин по всички географски ширини умее да играе поне едно нашенско хоро – правото. И слава богу, защото то е магията, дето му помага да чуе гласа на кръвта си.
А кръвта е запомнила завинаги онези времена, в които социалните контакти са били само реални. Представете си го само –  истинско място – селският мегдан, на който всички наистина се събирали да се веселят. И където музикантите понякога били толкова изкусни, че от вихрената им свирня кръвта кипвала, а на тези на хорото петите им направо пламвали от игра.

„Стъпки“ е среща с танците на равнините. И както си му е редът в една рапсодия, музикалните картини следват стъпките на странстващия рапсод. От високото на мистичния орфеев дом с име на жена той ще поеме през равното софийско поле,  през щедрата тракийска низина до Черно море, после през добруджанското ширине, та чак до обветрените севрняшки земи. Все безкраен хоризонт, от който на душата ти става широко и светло и с нея усещаш красотата на българското хоро - толкова еднакво и толкова различно! Шопът танцува леко, чевръсто и едва докоснал земята, отскача, и после сякаш гази мечка. Тракийката пък играе кротко и кипро, вае с ръце, а мъжът ѝ ще се провикне, когато започне нова мелодия. Добруджанците все насочват движенията си към земята, с която са свързани, а севернякът направо си казва, че когато играе – лети; толкова вихрено е неговото хоро! Наричат играещите хоро с най-различни имена, рядко - „танцьори“, често - „хороигралци“, а в шоплука специално за тях са измислили чудната българска дума „играóрци“!

На българския класически музикант, като на универсален боец, съдбата е отредила честта да познае и овладее нашата народна музика. И това е за добро. Защото на оня, който поне веднъж в живота си не се е докоснал до това безценно богатство, част от душата му ще си остане празна.

Храня надежата, че „Стъпки“ може да бъде за някого първата глътка от чистия български извор.

Владимир Джамбазов, морския бряг край Шабла, 19 август 2013 г.

 

 

Владимир ДжамбазовВЛАДИМИР ДЖАМБАЗОВ

 

следва валдхорна при проф. К. Стари в НМА “Проф. П. Владигеров”. Kато стипендиант на DAAD следва композиция при проф. Дирк Райт (ICEM) и валдхорна при проф. Херман Бауман във Висшата академия на изкуствата Folkwang в Есен, Германия, където по-късно специализира компютърна музика и електронни медии.

Името му се свързва с полагането на основите на българската елктроакустична музика. Автор на много електронни творби, на солова, камерна и симфонична музика, музика за над 80 куклени и драматични постановки, както и за анимационно, документално и игрално кино. 

Произведенията му са изпълнявани на най-големите световни музикални форуми в Европа, Северна и Южна Америка и Далечния Изток. Концертирал е в над 40 страни по света. Носител е на много престижни международни и национални музикални награди, сред които: 
Втора награда на конкурса на IHS в Грийнуил, САЩ и Наградата на фондация “Д. Вълчев” за най-добра театрална музика. Два пъти е носител на Голямата награда на Международния конкурс за симфонична композиция: “Джаз в 7/8” (2012 г.) и „Рапсодия в 7/8“ (2013 г.); Специалната награда на конкурса “Музиката и земята” и още редица първи международни отличия за театрална музика. През 2005 г. е резидентен композитор на Берлинската артистична програма на DAAD, през 2009 г. – единствен гост от Източна Европа на Първия световен фестивал NYCEMF в Ню Йорк. 

 

 

Уважаеми представители на регионалните и национални медии във Варна, Каним ви на 29 май, понеделник, 13.00, Сцена Ротонда, на пресконференция за осмото издание на Опера в Летния театър 2017 - най-голямото събитие в творческия живот на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

Предпремиерни спектакли 24, 27 февруари 2017, 19.00

С „Лучия ди Ламермур” Доницети успява през 1835 г. да направи своя пробив в жанра на трагичната мелодрама. Дотогава той е композирал предимно комично-белкантови опери в традицията на Росини. Историята на „Лучия ди Ламермур” е взета, както се знае, от романа “Ламермурската невеста”на известния шотландски писател Уолтър Скот. Операта се счита за един от образците за белкантови произведения, които се фокусират върху музикалния финес в мелодичните вокални линии и по-малко в оркестровия съпровод. Това обикновено се постига с изразни средства като тремоли за признак на вълнение, ритъм на погребален марш, мрачна минорна интонация в лунните нощи и т.н.

 

В новата постановка на Варненската опера се срещаме със солистичен състав от най-високо ниво. Вече имах възможността да работя и с режисьора Огнян Драганов в Стара Загора в чудесната му постановка „Кармен”. В „Лучия ди Ламермур” той прилага новаторство и раздвижване на сцената, което все още е чуждо на повечето оперни театри у нас и тепърва трябва да се възпитава у публиката. Харесва ми, че е режисьор, който перфектно борави с оперния текст и музиката. Така работата на диригента се улеснява многократно.

 

Имаме прекрасни изпълнители в лицето на Илина Михайлова, Ирина Жекова, Мария Павлова, Арсений Арсов, Михаил Михайлов, Пламен Димитров, Свилен Николов, Евгений Станимиров. С Оркестъра на Варненската опера, който много добре изпълнява и разбира италианския стил, се работи чудесно. Очаквам с нетърпение дебюта си в тази опера, на която съм била много пъти асистент в големи театри, а сега съм и на пулта в родния си град. Желая на добър час на целия екип!

 

 

 

Прочетете още:

РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» ОГНЯН ДРАГАНОВ

ПРЕМИЕРА НА „ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР» В ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНА

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

 

                                               

Театрално – музикален център гр.Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 3 /три/ години представляващ: „КЛУБ НА АКТЬОРА”,  състоящ се от търговска, производствена и складова площ, с обща площ от 57  кв.м., без принадлежащата към него, съгласно  АДС № 890/98 г. и Заповед № РД-1-7706/57//04.03.2003 г., лятна тераса. Имотът се намира вляво от централния вход на основната сграда на ТМПЦ – гр. Варна, обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 299/25.05.2017 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС e 1 040.00 лв. (хиляда и четиридесет) лв. без ДДС. Наемната цена ще се заплаща ежемесечно авансово до 20 - то число на предходния месеца в касата на ТМПЦ-Варна или по банков път. При подписване на договора, спечелилият кандидат заплаща депозит,  в размер на две месечни наеми вноски, като гаранция за добро изпълнение на задълженията по договора.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 27.06.2017 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост  1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа–10.00 /десет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки ден от 13.30 часа до17.30 часа. Депозитът за участие в търга е в размерна 104.00 (сто и четири) лева внесени в касата на ТМПЦ-Варна или по банкова сметка.

 

 

70-ти творчески сезон (2016-2017)

 

24 и 27 февруари 2017, 19.00

 

На 24 и 27 февруари 2017 г.  във Варна предстои предпремиерата на „Лучия ди Ламермур” – четвърта поред в 70-годишната история на Варненската опера след постановките на това произведение през 1956, 1986 и 2005 г. Да направи най-новата интерпретация на трагическия шедьовър на Гаетано Доницети е поканен режисьорът Огнян Драганов, директор на Старозагорската опера. На диригентския пулт застава Вилиана Вълчева. Сценографията е дело на Димо Костадинов, а костюмите – на италианския художник Салваторе Русо, който работи не за пръв път с български екипи. Диригент на хора е Стефан Бояджиев.

 

За предпремиерните спектакли се готвят солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова и Мария Павлова (Лучия), Арсений Арсов, Михаил Михайлов (Едгардо), Венцеслав Анастасов, ПламенДимитров и Свилен Николов (Енрико Аштън), Христо Ганевски, Борис Луков (Лорд Артуро Бъклоу), Бойка Василева, ВяраЖелезова (Алиса), Евгений Станимиров, Гео Чобанов, ДеянВачков (Раймондо) и Пламен Долапчиев (Нормано).

 

 

ИСТОРИЯ НА СЪЗДАВАНЕТО

Гаетано Доницети"Лучия ди Ламермур" разказва историята за отколешната вражда между две семейства в Шотландия през XVII век, която има ужасни последствия за двама млади влюбени. Енрико Аштън, владетел на Ламермур, е твърдо решен да осуети любовта на сестра си Лучия към потомствения му враг Едгардо, владетел на Рейвънсууд. Братът си служи с коварство, за да омъжи сестра си за лорд Артуро Бъклоу.
Но когато истината излиза наяве, ужасената Лучия убива младоженеца и полудява. Във виденията си тя е щастлива в обятията на своя любим Едгардо. Едгардо не може да понесе случилото се и се самоубива.  Сцените с лудостта на Лучия са едни от най-експресивните в историята на операта и допринасят в голяма степен за славата на „Лучия ди Ламермур” като една от най-великите творби на Доницети.

За литературна основа е послужил популярният по онова време роман на Уолтър Скот “Ламермурската невеста”. Либретото принадлежи на талантливия италиански поет Салваторе Камарано, върху текстовете на когото са писали много именити композитори, включително Верди (“Трубадур”). В романа са обрисувани в широк план редица страни от живота и историята на Шотландия, но в либретото си Камарано използва само централната сюжетна линия, съобразявайки го с изискванията на оперната драматургия.

Доницети проявявал предпочитание към комичните и лиричните сюжети, но либретото на “Лучия ди Ламермур”, макар и пропито с дълбока трагедийност, му допаднало много и той се съгласил да напише музиката. Обикновено Доницети бързо и напрегнато пишел своите опери. Сега обаче “Маестрото от Бергамо”, както бил наричан композиторът, се съсредоточил повече върху това си произведение, за да го превърне в едно от върховите постижения в своето творчество.

В „Лучия ди Ламермур” са изразени по най-ярък начин характерните черти в музиката на Доницети: сърдечност, задушевна топлота, искреност и изящна мелодичност, дълбока емоционалност, романтично очарование.  Ариите, ансамблите и големите масови сцени в “Лучия ди Ламермур” принадлежат към най-високите образци на стила “белканто”. В „Лучия ди Ламермур” Доницети е постигнал нещо извънредно ценно - без да се отказва от принципа на виртуозния блясък на вокалните партии, той не е допуснал да се наруши драматургичното единство. Музикалните характеристики са дадени с пределна яснота. Образите на отделните герои са издържани, праволинейни, с пластична релефност.

Премиерата на “Лучия ди Ламермур”, състояла се на 26 септември 1835 г. в театър “Сан Карло” в Неапол, преминала с бурен успех. Скоро творбата на Доницети станала причина да бъдат забравени всички други опери, написани върху същия сюжет. Само след година и половина “Лучия ди Ламермур” била поставена в Париж, Виена и други големи европейски градове с голям успех. Оттогава до днес тази опера се играе във всички световни оперни театри, а партията на Лучия е една от най-привлекателните за колоратурните сопрани.

 

Прочетете още:

Диригентката Вилиана Вълчева за музикалния финес на „Лучия ди Ламермур”

НЕВЕДОМАТА ГРАНИЦА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ЛУДОСТТА

„ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР” – СВЯТ ОТ МИСТИКА И КРАСОТА

 

 

 

 

 

 

 

                                               

Театрално – музикален център гр.Варна обявява търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот за срок от 3 /три/ години представляващ: „КЛУБ НА АКТЬОРА”,  състоящ се от търговска, производствена и складова площ, с обща площ от 57  кв.м., без принадлежащата към него, съгласно  АДС № 890/98 г. и Заповед № РД-1-7706/57//04.03.2003 г., лятна тераса. Имотът се намира вляво от централния вход на основната сграда на ТМПЦ – гр. Варна, обявен със Заповед на Директора на ТМПЦ-Варна № 299/25.05.2017 г.

Първоначалната наемна месечна цена, определена по реда на чл. 41 ППЗДС e 1 040.00 лв. (хиляда и четиридесет) лв. без ДДС. Наемната цена ще се заплаща ежемесечно авансово до 20 - то число на предходния месеца в касата на ТМПЦ-Варна или по банков път. При подписване на договора, спечелилият кандидат заплаща депозит,  в размер на две месечни наеми вноски, като гаранция за добро изпълнение на задълженията по договора.

Търгът с тайно наддаване ще се проведе на 27.06.2017 г. от 14.00 часа в стая 108, в основна сграда на ТМПЦ – Варна, с адрес: пл. Независимост  1 - гр. Варна. Цена на тръжните книжа–10.00 /десет/ лева. Закупуването на тръжните книжа и получаване на документацията - в стая № 206на ТМПЦ-Варна - Каса, всеки ден от 13.30 часа до17.30 часа. Депозитът за участие в търга е в размерна 104.00 (сто и четири) лева внесени в касата на ТМПЦ-Варна или по банкова сметка.

 

 Заповед

 

Известният турски тенор гостува с коронната си роля – Радамес

 

„АИДА” -  7 февруари 2017, 19.00

 

Ефе КислалиЗа мен е голямо удоволствие да бъда поканен от Маестро Борислав Иванов да пея на сцената на Варненската опера. Имам прекрасни спомени от  репетиционния период за операта „Ернани” в Истанбул, която Маестро Борислав Иванов и режисьорът Кузман Попов поставиха в Истанбул през 2016 г.

Както в миналото така и днес, България се слави с великолепни певци, истински оперни легенди, като Красимира Стоянова. С български оперни певци съм излизал много пъти на различни сцени в Чехия, Германия и дори в Япония. „Аида” е връх в творческата ми кариера.

След 150-то представление спрях да броя спектаклите, в които съм пял Радамес. Това е много важна роля, една истинска проверка за възможностите на тенора. Само ако притежаваш необходимата вокална техника, можеш да изпълниш добре Радамес.

 

 

 

 

АИДА

Джузепе Верди

Диригент Борислав Иванов

Режисьор Кузман Попов

Диригент на хора Стефан Бояджиев

 

Действащи лица и изпълнители:

ЦАР НА ЕГИПЕТ - Гео Чобанов
АМНЕРИС - Елена Чавдарова - Иса
АИДА - Димитринка Райчева
РАДАМЕС - Ефе Кислали
РАМФИС - Евгений Станимиров
АМОНАСРО - Пламен Димитров
ВЕСТИТЕЛ - Борис Луков
ЖРИЦА - Галина Великова

 

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

 

 

 

Връчването на награда ВАРНА 2017 се превърна в едно от най-емоционалните събития в навечерието на 24 май – Празника на славянската писменост и българската култура. На тържествената церемония днес в зала Пленарна с най-голямото отличие на нашия град бяха удостоени и творци на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

В категория „Опера“ признание получи постановъчният екип, симфоничният оркестър, солистите, хора и балетната трупа на Държавна опера Варна, реализирали световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ по едноименния роман на Александър Дюма. Наградата бе връчена от кмета на Община Варна Иван Портних на диригент-постановчика на мюзикъла Страцимир Павлов.

В категория „Театър” младата актриса Гергана Арнаудова взе награда ВАРНА за блестящото изпълнение на ролята на Мадам Злата в „Криворазбраната цивилизация“, както и за участието си в редица други постановки на Драматичен театър „Стоян Бъчваров”.

 

 

 

 

18 февруари 2017, 19.00

 

За Варненския оперен театър е гордост, че представи световната премиера на мюзикъла „Граф Монте Кристо” от бродейския автор Ив Деска в Опера в Летния театър – Варна 2016. След този прецедент в музикалната история с името на Варна и огромния успех, който мюзикълът пожъна на фестивала „Сцена на вековете” – Велико Търново и в НДК – София, сега графът се завръща в своите владения.

На 18 февруари варненската публика отново ще има възможността да съпреживее невероятната история на моряка Едмон Дантес, превърнал се в отмъстителя Граф Монте Кристо. Ролята се оказа съдбовен момент в биографията на младия тенор Христо Ганевски.

Дали случайно или не, съвпадението в имената на героя и певеца остава любопитна подробност, същественото е, че тази роля изведе талантливия хорист до статута на солист в Държавна опера Варна. Тя добре приляга на уравновесения му характер, красивия тембър на гласа, не на последно място и на добрия му английски. Специална заслуга за успеха на Христо има неговата партньорка в ролята на Мерседес Илина Михайлова.

Сопрано с изключително артистично присъствие, тя не само блести на сцената, но умее да възпламенява с творческата си енергия и другите. Добрата мотивация всъщност е характерна черта за големия и разнороден екип на мюзикъла, който иска да покаже най-доброто от себе си.
И то наистина се случва, благодарение и на режисьора Петко Бонев и диригента Страцимир Павлов, хореографията на Антоанета Алексиева и Светлин Ивелинов, костюмите на Ася Стоименова и 3Д мапинга на Поли Герасимова. Техните художествени решения внасят своята много важна добавена стойност в общото магнетично въздействие на „Граф Монте Кристо”. 

 

 

 

 

24 юни 2017, 11.00

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти: цигулка, виола, тромпет и туба.

 

Конкурсът ще се проведе на 24.06.2015 г. от 11.00 часа в сградата на оперния театър в три тура.

 

В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, а във втория пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста. Задължителната пиеса и оркестровите трудности ще се обявят по инструменти допълнително.

 

Документи за участие: заявление, автобиография (CV), копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси”, стая  216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1,  Конкурс за оркестранти.

Срок за подаване на документи 16.06.2017 год.

Подробности на тел; 0882 520 352, Експерт ЧР Радка Николова

 

 

 

 

14 февруари 2017, 19.00

Във февруарската програма на Държавна опера Варна Денят на влюбените - 14 февруари е немислим без специално музикално предложение. И ако в предишни години обединяващият елемент обикновено беше солистът, сега фокусът се поставя върху музиката. Музиката не на кого да е, а на състава „Queen” с неговия неподражаем фронтмен Фреди Меркюри.

И така - на „Бохемска рапсодия” 2017 с музиката на „Queen” канят Оркестър и Хор на Държавна опера Варна, Вокална група „ИУ Фория” и Хор на Варненската детско-юношеска опера, със специалното участие на музикантите Страцимир Павлов, Валери Ценков, Тони Рикев и солистите Антоанела Петрова, Илина Михайлова, Звездомир Керемедчиев – Звезди и Нейчо Петров – Реджи. Творческите намерения на това съзвездие от познати имена диригентът Ганчо Ганчев ще обедини в една обща възхвала на красивата музика и любовта.    

 

 

В навечерието на Празника на славянската писменост и българската култура 24-ти май Министерство на културата награждава личности, а през тази година за първи път и колективи за принос в развитието на българската култура.

„С вълнение и чест споделям полученото отличие за колективите на Държавна опера Варна”, каза директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова по време на церемонията в Министерството на културата, на която министър Боил Банов й връчи Грамота за високи художествени постижения и принос в областта на българската култура. Второто подобно отличие се дава на Балет „Арабеск”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

11 февруари, 19.00 – „Лешникотрошачката”

17 февруари, 19.00 – „Дон Кихот”

 

Балетната трупа на Държавна опера Варна, с главен балетмайстор з.а. на Русия Сергей Бобров и балетен педагог Светлана Тоншева от Кремълския балет, ще предложи на почитателите на балетното изкуство в средата на февруари две от най-добрите си постановки, с участието на първите балетни солисти на Русе, Бургас и Варна. Датите са 11 февруари за „Лешникотрошачката” и 17 февруари за „Дон Кихот”.

В романтичната балетна приказка за Мари и нейния мечтан принц ще танцуват примабалерината на Държавна опера Русе Весела Василева и водещият солист на Държавна опера Варна Павел Кирчев. На 18 февруари ще видим русенската прима и във водещите танцови партии на мюзикъла „Граф Монте Кристо”.

В темпераментния балетен разказ за „Дон Кихот”, с диригент Милен Апостолов, в главните роли ще си партнират водещата солистка на Държавна опера Варна Юрика Аоки – Китри и Даниел Тичков, премиер солист на Държавна опера Бургас. В забавните персонажи на испанския идалго Дон Кихот и неговия верен слуга Санчо Панса ще се преобразят Румен Стефанов и Даниел Христов.

 

 

 

TOP