Басът ГЕО ЧОБАНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността и многопластовостта в музиката на Вагнер

 

27 април 2018, 19.00 - предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - премиера в ММФ "Варненско лято", Опера в Летния театър

 

 

Гео Чобанов„Летящият холандец“ – още една главна роля в твоя репертоар...

 

След „Дон Паскуале“ и „Атила“ това е третата постановка, в което пея главната роля от заглавието. „Летящият холандец“ е сложен образ, много далеч от моя натюрел и различен от всичко, което съм пял. Първата ми среща с Вагнер, която беше в „Рейнско злато“ на софийската оперна сцена, определено ми помогна в подхода към героя в „Летящият холандец“.

 

Един ранен Вагнер, който е повече романтичен или повече сложен?

 

Фактурата тук е много сложна, въобще музиката е сложна, промяната в темпата на всеки 3-4 такта задава голяма динамика. Драматургията също е дълбока, текстът е поетичен и многопластов. И всичко това трябва да се разбере и да се възприеме като свое. Привлича ме именно тази многопластовост.

 

Ако се обърнем към тази многопластовост в сюжета, как би разтълкувал сложните взаимоотношения между Холандеца и Сента?

 

Сента винаги е живяла с легендата за Холандеца, мечтала си е за него и се влюбва, когато наистина го среща. Привличането е взаимно, Холандецът е готов да жертва всичките си богатства заради любовта. Но междувременно става свидетел на любовните обяснения на местния момък Ерик, за които девойката очевидно е дала повод. Това събужда съмнения, че именно Сента е онази, която като вярна съпруга би могла да освободи Холандеца от проклятието да се скита цял живот в океана: „Ти ми се закле, но не пред Всевишния“. Колебанието му се подклажда и от факта, че шест други жени вече са се провалили в това начинание. И така Холандецът взема тежко решение и потегля отново сам на път, но Сента се хвърля във водите и го настига. Проклятието изглежда отхвърлено завинаги, но за мен то не отменя основния въпрос. Дали наистина любовта побеждава?

 

Условността остава...

 

Има много театър и много условност в тази опера. Условността е заложена както в музиката, така и на много места в постановката. Включително при костюмите, които само донякъде биха могли да се отнесат към някоя епоха. Защото става дума за вечното търсене на истината, ценностите, любовта.

 

„Летящият холандец“ като знак за съмнение, но и за надежда.

 

Да.

 

Варна, 24.04.2018

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

романтична опера в три действия от Рихард Вагнер

Диригент Ян ван Маанен
Постановка Деян Миладинович, Сърбия
Режисьор Ивана Драгутинович - Маричич, Сърбия
Диригент на хора Цветан Крумов

Действащи лица и изпълнители:

ХОЛАНДЕЦЪТ - Гео Чобанов 
СЕНТА - Линка Стоянова, 
ДАЛАНД - Людмил Петров
ЕРИК - Мирослав Христов
МАРИ СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ - Арсений Арсов

Оркестър и хор на Държавна опера Варна

Концертмайстори Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент режисьор Сребрина Соколова
Помощник режисьор Мариана Григорова
Корепетитори: Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв., ВИП с кетъринг 40 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
www.tmpcvarna.com

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 20 – 31 ЯНУАРИ 2018

 Стефан Бояджиев

След успешното участие на балетната трупа на Театрално-музикален продуцентски център Варна в януарския Международен балетен фестивал в Банско и кратка ваканция, ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна отново посрещат зрители. Спектаклите и през тази година се играят на Основна сцена, Сцена Ротонда, Сцена Филиал и Камерна сцена „Стоян Камбарев“.

В театъра 2018-а поведе още на 11 януари световноизвестната комедия на Рей Куни „Бащи, лъжи и още нещо“,режисьор Костадин Бандутов, с обичания от варненци Свилен Стоянов в ролята на д-р Мортимър.

А на 19 януари операта кани своите почитатели на Оперо-оперетна гала, с диригент Стефан Бояджиев, водещи варненски солисти и гости. Вместо познатото разделение на двата жанра, сега операта и оперетата са обединени  в един голям бляскав гала концерт с творби на Моцарт, Верди, Росини, Калман, П. Хаджиев, Д. Вълчев и други композитори.

 

Сред предстоящите до края на януари представления да откроим най-напред заглавията, адресирани към младите, макар и не само към тях. Това са мюзикълът „Мамма Миа“ с вечните песни на „АББА“, с екипа на Варненската детско-юношеска опера, диригент Ганчо Ганчев и режисьор Костадин Бандутов (22 януари, понеделник, Основна сцена, 19.00-21.30); балета „Лешникотрошачката“ по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман, музиката на Лебедово езероЧайковски и хореографията на Сергей Бобров, с примабалерината Весела Василева и Павел Кирчев в главните роли (25 януари, четвъртък, Основна сцена, 19.00-21.00), както и „Лебедово езеро“, най-красивия балет на Чайковски, хореограф Светлана Тоншева, диригент Мартин Георгиев, с перфектната прима Веса Тонова – Одета/Одилия и великолепния Павел Кирчев – Принц Зигфрид (31 януари, сряда, Основна сцена, 19.00-21.00).

 

Препоръчваме на родителите да заведат децата и на Сцена Фамилия в свободния от училищни занимания съботен ден. Това може да се случи още тази събота, 20 януариили следващата събота 27 януари, в удобния за всички възрасти следобеден час 16.00. Тогава авторката Магда Борисова, режисьорът Стоян Радев Ге. К., художничката Даниела Николчова и актьорите ще ви поканят в един вълшебен „СЪН“,населен с феи и вълшебници.

Един спектакъл за деца от 7 до 107, задължителен за възрастни и препоръчителен за деца, както обича да казва режисьорът.

 

 

ГРАФ МОНТЕ КРИСТОДържавна опера Варна предлага до края на януари един оперен и един оперетен спектакъл, както и един мюзикъл. Оперетата „ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА“от Лехар ще дирижира Игор Богданов, а в главните роли ще се изявят Миряна Калушкова – Хана Главари, Валерий Георгиев – Граф Данило, Барон Зета – Людмил Петров, Филипа Руженова – Валансиен, Михаил Михайлов – Камий дьо Росийон (24 януари, сряда, Основна сцена, 19.00-21.20).

Операта „АТИЛА“от Джузепе Верди, чиято бравурна премиера бе миналото лято, ще дирижира главният диригент Ян ван Маанен. Сред великолепния солистичен състав ще аплодираме най-добрата Одабела Линка Стоянова, световния тенор Бойко Цветанов – Форесто, Гео Чобанов – Атила и кадифения баритон Свилен Стоянов, който ще дебютира като римския генерал Ецио (26 януари, петък, Основна сцена, 19.00-21.00).

 

За мюзикъла „ГРАФ МОНТЕ КРИСТО“на бродуейския автор Ив Деска и режисьора Петко Бонев, който след световната премиера във Варна преди две години не спира да печели нови привърженици, особено важен е Маестро Страцимир Павлов.

Той не само дирижира суперпродукцията и задава темпото на динамичните събития, случващи се на сцената, но и свири на пианото. В центъра на огромния екип от солисти, хор и балетса главните действащи лица Едмон Дантес/Граф Монте Кристо и неговата любима Мерседес, в чиито образи се превъплъщават неизменният Христо Ганевски и очарователната Ина Петрова (29 януари, понеделниик, Основна сцена,  19.00-21.30).

 

 

 

Приятелите на театъра ще избират между 6 интересни заглавия. За психодрамата „КАНКУН“от Жорди Галсеран, режисьорски прочит на Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Петя Диманова, недвусмислено говорят наградите ИКАР, АСКЕЕР и ВАРНА. Биляна Стоева, Даниела Викторова, Стоян Радев, Пламен Димитров и Гергана Арнаудова защитават високите отличия на всяко представление, така ще бъде и на 22 януари, понеделник, Сцена Филиал, 19.00-21.00).

 

 

 

 

В загадъчния „МЕСЕЦ НА СЕЛО“от Тургенев героите се оказват подвластни на страстта и все по-малко верни на разума. Колкото повече се отпускат в прегръдката на сладострастието, толкова повече се губят в реалността. Режисьорът Стилиян Петров е привлякъл и за тази своя сценична версия предпочитания си постановъчен екип – сценографа Венелин Шурелов и костюмографа Елица Георгива, както и актьорите Даниела Викторова, Стоян Радев, Цветина Петрова, Валери Вълчев, Веселина Михалкова и други (24 януари, сряда, Сцена Филиал, 19.00-21.00).

 

Едноокият царМарк Креует написва „ЕДНООКИЯТ ЦАР“като “комедия на наблюдението“ и режисьорът Петър Денчев последователно извежда тази специфика с художествените средства на театъра. Крайно чувствителен към манипулативната съвременност, сюжетът се занимава с начина, по който днес човек неминуемо съучаства в социалния и политически контекст. Силно въздействащ спектакъл с участието на Симеон Лютаков, Милена Кънева, Биляна Стоева, Пламен Димитров и Николай Божков (26 януари, петък, Сцена Филиал, 19.00-20.20).

 

Към жанра на класическата комедия се числи и спектакълът на Ямболския драматичен театър „ЮНАЦИ С УМНИ КАЛПАЦИ“от Никола Русев, режисьор Дияна Радева. Четирима „юнаци” с измислени геройства се опитват да живеят на гърба на хората от селото си, като „за благодарност” го „пазят” от още по-измислената и  страшна  Ламя. 

Е, всички ги познават, всички им се присмиват, всички се крият от тях, но само мома Петрана се досеща как да им „скрои калпака”, така че повече да не пречат на никого (25 януари, четвъртък, Сцена Филиал, 19.00).

 

ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

 

Доста по-изискан е хуморът, заложен от Валентин Красногоров в „ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА“.Режисьорът Костадин Бандутов  също елегантно надниква в съзнанието на персонажите, за които изневярата носи повече сътресение, отколкото удоволствие.

Чудесна игра на Валентин Митев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Гергана Арнаудова, Димитър Мартинов, Биляна Стоева, Константин Соколов, Валери Вълчев, Милена Кънева, Свилен Стоянов (29 януари, понеделник, Сцена Филиал, 19.00-20.45).

 

 

 

 

 

 

Хенри IVЗа най-новата постановка на Варненския театър „ХЕНРИ IV" от Пирандело е отреден предпоследният януарски ден. „Хенри може да бъде всеки от нас. Подобно на героя, който потъва в собствен свят, забравен от най-скъпите на сърцето му хора – приятеля и любимата, всеки избира собственото си бягство от онова, което го кара да се чувства неудовлетворен“, обобщава може би най-важното от посланията на своя полифоничен спектакъл режисьорът Лилия Абаджиева.

В естетски ключ са изградени сценографията и костюмите на изключителния художник Васил Абаджиев, както и превъплъщенията на актьорите, сред които Стоян Радев демонстрира върхово постижение в ролята на Хенри IV“ (30 януари, вторник, Основна сцена, 19.00-21.00).

 

 

 

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата

 

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214

ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

Роденият в Холандия главен диригент на Държавна опера Варна, МАЕСТРО ЯН ВАН МААНЕН, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за диригентската си концепция на "Летящият холандец"

27 април 2018, 19.00 – Предпремиера

12 юли 2018, 21.00 - Премиера на ММФ „Варненско лято” и Опера в Летния театър

 

 

"ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

Романтична опера
Музика и либрето РИХАРД ВАГНЕР
Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

 

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

 

 

Маестро, ако направите кратък диригентски анализ на "Летящият холандец", какво е най-характерното за тази Вагнерова опера?

 

Трудността при „Летящият холандец” идва оттам, че произведението продължава да се причислява към т.н. „Ранен Вагнер”, което автоматично го подрежда до приказните опери на Вебер и белкантовите творби на Белини.

В същото време в ”Летящият холандец” се появяват моменти на силен драматизъм и музикални картини на неукротими природни сили, каквито толкова често се срещат в по-късното му творчество. В този смисъл за мен като диригент е важно да намеря баланса между тези две характеристики.

 

Доколко Вагнер е търсил себе си и нов, собствен стил в „Летящият холандец”, не е съвсем ясно какво точно е искал, особено що се отнася до темпото и връзката с други различни темпа.

 

В интерпретацията си аз се опитвам да следвам интуицията си, за да изградя представление, което звучи логично, като използва в същото време мощта на величествената и много енергетична музика на Вагнер.

Това не е обикновена проблематична творба, това е творба на гений. Никой друг преди Вагнер не е успял да композира такава буреносна музика, толкова страховити призрачни припеви и опияняващи песни в една опера.

Тъмните краски в неговата музика ми напомнят живописта на знаменитите холандски художници Рембранд и Ван Ейк, както и на шведския писател и художник Стриндберг. Тази толкова завладяваща и хипнотизираща атмосфера направо те кара да забравиш, че си в театъра.

 

В сюжета е залегнала легендата за смелия капитан, който предизвикал природните стихии, проклел бог и затова бил осъден да се скита с кораба си – призрак до деня на Страшния съд.

Хрониките разказват, че наистина съществувал човек на име Бернард Фок, търговец в Холандската източно-индийска компания и капитан на изключителен кораб, заради който се смятало, че бил продал душата си на дявола.

Така се родила легендата за „Летящият холандец“, най-бързия кораб на света. Любопитно е, какво отношение имат съвременните холандци към „Летящият холандец”?

 

Не мисля, че холандците имат някакво отношение към „Летящият холандец”, освен може би рибарите, каквито все още срещаме край Северно море и Ijsselmeer.

Повечето от тях са много религиозни, така че за тях „Летящият холандец” би могъл да бъде предупреждение за това, което ги очаква, ако не съблюдават божите заповеди.

Останалата част от холандците асоциират в днешни дни „Летящият холандец” по-скоро с развлечението в стил „влакчето на ужасите” в нашия известен тематичен парк „De Efteling”.

Разбира се, за мен като холандец, е специален момент и чест да дирижирам „Летящият холандец” във Варна. Ще вложа най-доброто от себе си, за да пресъздам въздействащо тази трагична история.

 

Всеки път, когато летя за Варна, предвкусвам удоволствието от поредната среща с прекрасните артисти на Варненската опера. И ако след спектакъла някои от тях ме нарекат „Летящият холандец”, не бих имал нищо против. Дори бих се зарадвал на това прозвище.

 

 

 

 

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

ВАГНЕР И "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за последните успехи и премиерните оперни и театрални заглавия

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

Кое е най-доброто, с което остава 2017-а?

Даниела ДимоваТеатрално-музикален продуцентски център Варна изпрати 2017-а като една много успешна година във всяко едно отношение - приходи, публика и нови продукции. Държавна опера Варна постигна своятворчески и зрителски пик по време на Опера в Летния театър, а ДТ „Стоян Бъчваров“ се представи много добре в МТФ „Варненско лято“. Имахме много вълнуващи преживявания с изкуството и със зрителите през цялата година, гостувахме на различни сцени в столицата и страната, без да забравяме нашите празнични музикални и театрални Великденски и Коледни фестивали.

Завършихме кулминационно годинатане къде да е, а в столицата на Европейския съюз Брюксел, където само няколко дни преди България да поеме европредседателството, в навечерието на Коледа, Държавна опера Варна бе поканена да представи „Аида“ от Верди. И двата наши спектакъла в огромната зала „Forest National” с 5 000 места бяха напълно разпродадени. Публиката ни посрещнаповече от добре, дори реагира нестандартно, като наруши обичаяси да поднася аплодисменти в края на представлението, а не след всеки музикален номер, както се случва в други географски ширини, включително у нас. Арията на Радамес разчупи централноевропейската традиция и в двете вечери. 

Варненската опера и друг път е гостувала на международна сцена, предимно с чужди солисти, но сега за пръв път съставът бе изцяло български. И така, в Брюксел постановката на „Аида“ на известния оперен режисьор Франко Драгоне защитиха блестящо нашите диригенти – Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и наш артистичен директор, главният ни диригент Ян ван Маанен, заедно с оркестъра, солистите, хора и балета на Варненската опера. Наред със световния тенор Камен Чанев, се изявиха Димитринка Райчева, Валерий Георгиев, Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса, Свилен Николов, Пламен Димитров, Гео Чобанов и др. Удовлетворени сме както от художественото ниво, така и от финансовите резултати на този гастрол, за чиято прекрасна организация дължим благодарност на импресарска агенция „Eurocon” с управител Светла Атанасова. Щастливи сме, че домакините ни поканиха през 2018 година да се завърнем отново в Брюксел, вече не само с „Аида“, а и с „Набуко“, „Травиата“ и Оперна гала.

След Брюксел дойде и началото на 2018-а в Банско. Как се представи варненският екип в Международния балетен фестивал?

Да, след Брюксел в края на 2017-а последва гастролът ни в Банско, съвсем в началото на 2018-а. Тамс не по-малък успех нашата балетна трупа поднесе на българската и международна публика в най-престижния ни зимен курорт топ спектаклите си „Лешникотрошачката“, „Зле опазеното момиче“ и най-новото си заглавие – балета на балетите „Лебедово езеро“. За пореден път януарските балетни дни в Банско поставят началото на нашите първи сценични изяви за годината.

У дома, във Варна, новата година започна за ТМПЦ със силен старт на Драматичния театърна 11 януари икомедията “Бащи, лъжи и още нещо“,най-новия, но вече хитов спектакъл на режисьора Костадин Бандутов. В януарския афиш играем „Хенри IV” на Лилия Абаджиева, „Комичната илюзия“ на Васил Дуев и всички останали заглавия от репертоара на театъра. На 19 януарии операта кани зрителите на първа среща за новата година – голяма Оперно-оперетна гала, под диригентството на Стефан Бояджиев, с наши солисти и гости.След това продължаваме с оперетата „Веселата вдивица“, операта „Атила“, мюзикълите „Котки“, „Граф Монте Кристо“ и Тримата мускетари“. Предстоят симфонични концерти с Маестро Емил Табаков, Маестро Мартин Георгиев и т.н. За Деня на влюбените, освен традиционната „Една любовна вечер в операта“, ще изненадаме зрителите и с „Моята страстна латино любов“.

Ще бъде ли спазена традицията Варненският драматичен театър да гостува в София през февруари?

Да, готвим се за мащабен едноседмичен театрален десант в Софияот 12 до 16 февруари, когато ще представим пет от последните си заглавия на пет различни сцени. Това са: “Хенри IV”от Пирандело, реж. Лилия Абаджиева в Народния театър на 12 февруари, 19.00; „Месец на село“ от Тургенев, реж. Стилиян Петров, в Младежкия театър на 13 февруари, 19.00; „Комичната илюзия“ от Корней, реж. Васил Дуев, в Театър „Българска армия“ на 14 февруари, 19.00; „Сън“ от Магда Борисова, реж. Стоян Радев Ге. К.,в Театър „Театро“ на 15 февруари, 11.00, 14.00 и 18.00; и „Приятели?“ от Здрава Каменова и Калин Ангелов, реж. Николай Кенаров, в „I am studio” на 16 февруари, 19.00.

Кои ще бъдат новите заглавия на Варненския драматичен театър и Варненската опера през новата година?

Вече текат репетиционните процеси за театралните премиери на „Мобилният телефон на мъртвеца“(работно заглавие) от Сара Рул, реж. Петър Денчев и на детския мюзикъл „Приключения опасни с герои сладкогласни“ по текст на Недялко Йорданов и музикана Хайгашод Агасян, реж. Костадин Бандутов, хореография Георги Енчев –Гош.Ново заглавие за нашата театрална сцена ще предложи и режисьорът Георги Михалков.За оперната сцена предвиждамепремиерите на романтичната опера „Летящият холандец“ от Вагнер, копродукция с Националната опера в Белград и на операта „Джоконда“ от Понкиели, копродукция с италианските оперни театри в Модена и Пиаченца. Ще има, разбира се, и много други нови заглавия. Голямата новина е, че варненскатапремиера на мюзикъла „Да пееш в дъжда“, реж. Борис Панкин, с Орлин Горанов и Мариан Бачев в главните роли, ще бъде премиера не само за България, но и за Европа. Предпремиерните спектакли предстоят на 4 и 5 април, в рамките на Великденския музикален фестивал - Варна 2018.

 

17 януари 2018

 

На 27 април, 19.00, на сцената на Държавна опера Варна предстои предпремиерата на романтичната опера "Летящият холандец" от Рихард Вагнер.

Очаквайте премиерата на 12 юли в ММФ "Варненско лято" и Опера в Летния театър 2018

Диригент ЯН ВАН МААНЕН
Режисьор ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ-МАРИЧИЧ
Художник-сценограф ДЕЯН МИЛАДИНОВИЧ
Художник на костюмите КАТАРИНА ГРЕЧ НИКОЛИЧ
Диригент на хора ЦВЕТАН КРУМОВ

ДАЛАНД - Людмил Петров
СЕНТА, НЕГОВА ДЪЩЕРЯ - Линка Стоянова
ЕРИК, ЛОВЕЦ - Мирослав Христов
МАРИ, ДОЙКА НА СЕНТА - Бойка Василева
КОРМЧИЯ НА КОРАБА НА ДАЛАНД - Арсений Арсов
ХОЛАНДЕЦА - Гео Чобанов

Концертмайстори - Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Асистент-режисьор - Сребрина Соколова. Помощник-режисьор - Мариана Григорова. Корепетитори - Веселина Маринова, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор - Димитър Фурнаджиев

Със своите музикални драми и дръзки търсения Рихард Вагнер остава в музикалната история като един от най-големите реформатори на оперното изкуство. Целият живот на гениалния композитор, също поет и писател, преминава в отстояване на идеите за едно по-различно изкуство. Вагнер сам пише текстовете на всички свои произведения, а книгите му в областта на история на изкуството и до днес предизвикват интерес.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

В автобиографията си Вагнер разказва, че за „Летящият холандец” са го вдъхновили лично преживяно бурно морско пътешествие и новела на Хайне. Младият композитор се увлича по широко разпространените в крайморските страни митове за кораба-призрак и моряка-скитник. Следвайки легендата за Летящия холандец, която разказва за кораб, осъден да плава до деня на Страшния съд, Вагнер създава своята опера за кратко време и сам дирижира премиерата в Дрезден през 1834 г.

ВЪРХОВО ПОСТИЖЕНИЕ НА НЕМСКАТА РОМАНТИЧНА ОПЕРА

„Летящият холандец” е едно от върховите постижения на немската романтична опера след Карл Мария фон Вебер. Основна тема в операта е изкуплението чрез любовта, към което Вагнер се връща в много от следващите си творби. В „Летящият холандец” са съчетани битово-реалистични и фантастични сцени и в тяхното редуване се разкрива драмата на главните герои Холандеца и Сента. Музикалният образ на Холандеца с неговите душевни терзания представлява истинско художествено достижение в оперното творчество. Романтична, мечтателна и възвишена, Сента е олицетворение на идеала на Вагнер за любящата и вярна жена. Оттук-нататък композиторът ще обогатява този образ в следващите си опери – Елизабет в „Танхойзер”, Елза в „Лоенгрин” и др.

Най-важната роля в „Летящият холандец” е поверена на оркестъра, който трябва да пренесе цялото психологическо въздействие, заложено в оркестровата партитура. Увертюрата на „Летящият холандец”, както и увертюрите на почти всички Вагнерови опери, е изключително симфонично произведение, в което конспективно е пресъздадена цялата драма. Изведени са главните теми от операта, обрисувани са картините на бурното море и на веселия празник. Релефно са пресъздадени и чувствата на двамата главни герои – вечното неспокойствие на Холандеца и силната любов на Сента. Музиката на „Летящият холандец” интригува със своя баладичен характер, с драматизма и в същото време с народностния си облик. Наред с младежките пориви, тя отразява оригиналното мислене на автора и съдържа онази специфична сила на внушението, която ще стане типична за цялото творчество на Вагнер.

 

Прочетете още:

ИВАНА ДРАГУТИНОВИЧ МАРИЧИЧ – РЕЖИСЬОРЪТ НА „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“

СЕНТА ИЛИ ПОСЛАНИЕ ЗА ВЕРНОСТТА

БАСЪТ ЛЮДМИЛ ПЕТРОВ ЗА СВОЯ ГЕРОЙ ДАЛАНД В "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ ВЪВ ВЕЧНОТО ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

НЕ БИХ ИМАЛ НИЩО ПРОТИВ ДА МЕ НАРЕКАТ "ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ"

 

 

 

 

 

 

 

 

Маестро Ганчо Ганчев

МАЕСТРО ГАНЧО ГАНЧЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВАза ЮБИЛЕЙНИЯ КОНЦЕРТ на ВАРНЕНСКАТА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКА ОПЕРА

 

21 април 2018, 19.00

 

Варненската детско-юношеска опера отдавна надмина детско-юношеската възраст и закръгля през 2018 година сериозната младежка възраст 25 години. Зад всяка една от тях стоят диригентът и главен художествен ръководител на формацията Ганчо Ганчев и неговата съпруга Миглена Шишева, която е хормайстор и корепетитор. За двамата всеотдайни творци и педагози Варненската детско-юношеска опера е призвание, съдба, любов завинаги и това го знаят всички, които за този четвърт век са били спътници на екипа. На практика това е целият град, като се вземат предвид няколкото поколения деца, заедно с техните родители, баби, дядовци и други роднини и приятели, обяснява с усмивка Ганчо Ганчев.

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Много хубаво заглавие сте дали на концерта „Полет към мечтите - 25 години като миг“.

 

Полетът продължава, но тези 25 години наистина отлетяха като миг. Сякаш вчера беше, когато възстановихме Детско-юношеската опера. Основана по идея на Георги Занев през 1980 година, тя за съжаление просъществува само до 1985 година. След няколко неуспешни опита за ново начало, през 1993 година Георги Занев покани съпругата ми Миглена Шишева и Елица Костова, която сега е в Канада, да съберат екип и да възродят традицията. Аз помагах на ръководителката на първата Детска опера Любомира Александрова, която от 2 години е диригет на хора на БНР, а от 1998 до 2016 година бе диригент на операта в Анкара и преподавател в университета там.

 

В началото само дирижирах спектаклите на Детско-юношеската опера,но работата с децата ме увлече и когато през 1998 година Любомира отиде в Анкара, аз бях назначен за ръководител. И аз и съпругата ми сме всекидневно свързани с децата, посветили сме им живота си. И ни е приятно, когато ни наричат „Мама Меги“ и „Тати Ганчо“.

 

За 25 години много възпитаници са минали през школата на Варненската детско-юношеска опера, можеш ли да пресметнеш колко?

 

Със сигурност сме отгледали стотици. В момента съставът наброява 96 души, от най-малките на 7 до най-големите на 25 години. Децата порастват, някои отиват да учат или да живеят на друго място, други остават тук, но никой не забравя уроците, приятелствата, спектаклите, които ни свързват. Контактът с нашите възпитаници не прекъсва във времето, само се подмладява. Имаме си и една такава крилата фраза - в детската опера се влиза, но не се излиза. Например басистката в Оркестъра на Държавна опера Варна Ваня Маркова, както и цигуларката Евгения Попова, и досега работят с нас. Наш възпитаник е също цигуларят Божидар Бенев, който вече се изявява и като концертмайстор на Държавна опера Варна. Нашата възпитаничка Жасмина Темелкова записа оперно пеене във Виена, но не се отказва от ролите си. Лилия Илиева, която започна от малка при нас, вече с две висши образования - икономическо и музикално, продължава да изпълнява главните ни роли. Привлякохме за „Мамма Миа“ Велин Михайлов, който пък срещна тук своето момиче, така че него също го броим за един от нас.

 

И сте поканили всички възпитаници на Варненската детско-юношеска опера да дойдат за юбилейния концерт?

 

О, да. Ще има много наши възпитаници, които сега са в реалния живот. Сред тях над 20 човека ще дойдат от Англия, САЩ, Германия, Гърция, София и други български градове. Всички ще включим по някакъв начин в концерта, защото те отдавна са си извоювали правота да бъдат на сцената. Флория Сотиров, която изпълнява сега ролята на Лили в мюзикъла „Пук. Лили на морското дъно“ ще се запознае с жената, която е играла преди години същата роля и която сега специално идва за празника. От Англия пристига и нашият син Галин, който сега е на 21 години, а когато игра ролята на Хлапето в мюзикъла „Хлапето“ беше на 10. От САЩ очакваме Руслан Димов, първия ни Скрудж и т.н.

 

Водещи ще бъдат нашите възпитаници Калин Попов, сега професионален актьор, който играе в Музикалния и в Пазарджишкия театър и звездата от тв сериала „Скъпи наследници“ Лорина Камбурова. 
В концерта сме включили откъси от почти всички наши постановки „Мамма миа“, „Ани“, „Джекил“, „Уестсайдска история“, „Хлапето“, „Коледна песен“, „Мечо Пух“, „Пук. Лили на морското дъно“ и други. За края готвим специална изненада, но ще я запазя в тайна.

 

И като е време за спомени, разкажи за някое особено ярко преживяване с Варненската детско-юношеска опера?

 

Много са. Ярки спомени съм запазил от турнето в Торонто - Канада, където през 1999 година, само 2 седмици преди милениума, гостувахме с операта „Малкият коминочистач“ от Б. Бритън. Нашата възпитаничка Марина Иванова, която сега пее в Хора на Държавна опера Варна, се справи изключително добре с ролята на Мис Бъгет, много я харесаха. Една от другите главни роли изпълни нашето момче Митко Илиев, който сега също пее в хора на операта. Под егидата на английския посланик Ричард Стаг играхме „Малкият коминочистач“ и на различни български сцени. Специално за нашето представление режисьорът Бойко Богданов нареди да ремонтират оркестрината на театър „Сълза и смях“. Тогава поддържахме ученически оркестър, с който направихме концертен запис в „Глен Гулд Студио“ в Торонтo за Радио CBS

.

А днес за спектаклите на Варненската детско-юношеска опера свири Оркестърът на Държавна опера Варна.

 

Да. И това е чудесно. Поддържаме прекрасно партньорство с Театрално-музикален продуцентски център Варна и Държавна опера Варна. Щастлив съм, че възпитаници Варненската детско-юношеска опера при Общински детски комплекс имат възможност да участват, редом с професионалните артисти, в спектакли на Държавна опера Варна.

 

При това не става дума само само за мюзикъли.

 

Да. Но тук искам да кажа нещо важно. Неотдавна, по повод мюзикъла „Да пееш под дъжда“, който се поставя за пръв път в България във Варна, режисьорът Борис Панкин каза в твое интервю, че Варна е столица на мюзикъла в България. Наистина е така. Само Варненската детско-юношеска опера има в репертоара си над 20 мюзикъла. Нашият екип, в продължение на 25 години, работи с подрастващите, като създава вкус към мюзикъла и прокарва пътя на този нов жанр в България.

Преди страната ни не беше готова да поеме мюзикъла като продукция, театрите нямаха смелостта да го поставят, а и нямаше подготвени артисти. Ние отглеждахме кадри, но те не намираха реализация у нас. Така или иначе, ние подкладохме този огън и сега съм радостен, че най-сетне кадрите, които ние подготвяме, вече имат бъдеще.
Постепенно разширяваме мрежата на Детско-юношеските опери в страната. В Русе преди 4 години Миглена Шишева, Найден Тодоров и аз създадохме подобна формация. Екипи с деца работят също в Стара Загора и Пловдив, където двамата с Меги сме ментори.

 

Освен като главен художествен ръководител на Варненската детско-юношеска опера, свързваме името ти и с Международния майски хоров конкурс. Как успяваш да се справяш с толкова много работа?

 

С желание и любов. Когато правиш това, което обичаш и имаш силното желание да се случи, то се случва.

 

За 25-годишния юбилей какво послание искаш да отправиш към възпитаниците на Варненската детско-юношеска опера, а и въобще към младите хора?

 

Никога не приемайте собствените си мечти като химера, те са вашата бъдеща реалност, ако вие го желаете силно.

Да не пропусна да кажа накрая, че специално за юбилея готвим премиера на „Сън в лятна нощ“ от Шекспир, либретото е на Костадин Бандутов, а Христо Йоцов пише авторска музика за нас. Премиерата ще бъде на 31 май.

 

За нея ми обещаваш друго интервю.

 

Разбира се.

 

 

 

 


 

 

Не пропускайте специалните цени с отстъпки до 50% в първите дни на 2018 година. Предложението е валидно само в периода 2-7 януари. Местата са ограничени!

Възползвайте се от уникалната възможност да гледате и да зарадвате своите близки с предпремиерни спектакли на половин цена само през първата седмица на януари!

-          ПЕПЕЛЯШКА за първи път във Варна оперния шедьовър на Росини на 29 и 30 март

-          ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА по известния мюзикъл с Орлин Горанов и Мариан Бачев на 4 и 5 април

Както и обичаните и очаквани театрални заглавия:

РЕТРО с Михаил Мутафов на 22 февруари

ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР на 27 февруари

и още над 40 предложения до Великденските празници!

Събитие

Редовни цени

Цени с отстъпка

11.01/19.00 –  БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

12.01/19:00 – КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

15.01/19.00 – ХЕНРИ IV

16.01/19:00 – ПАМЕТТА НА ВОДАТА

17.01/ 19:00 –КАВКАЗКИЯТ ТЕБЕШИРЕН КРЪГ

18.01/19:00 – КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

19.01/19:00 – ПРИЯТЕЛИ?

19.01/19:00 – ОПЕРНО-ОПЕРЕТНА ГАЛА

22.01/19:00 - КАНКУН

24.01/19:00 – МЕСЕЦ НА СЕЛО

24.01/19:00 – ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

25.01/19:00 – ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА

25.01/19:00 -  ГАСТРОЛ на ДТ „Невена Коканова“ с постановката ЮНАЦИ С УМНИ КАЛПАЦИ

26.01/19:00 – ЕДНООКИЯТ ЦАР

26.01/19:00 - АТИЛА

29.01/19:00 – ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА

29.01/19:00 – ГРАФ МОНТЕ КРИСТО

30.01/19.00 – ХЕНРИ IV

31.01/19:00 – КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

31.01/19:00 – ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

01.02/19:00 – КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

02.02/19:00 – РИГОЛЕТО

02.02/19:00 – КОМИЧНАТА  ИЛЮЗИЯ

05.02/19:00 –            КОТКИ

05.02/19:00 –            ПРИЯТЕЛИ?

07.02/19:00 – ЖИЗЕЛ

09.02/19:00 – ЕМИЛ ТАБАКОВ

14.02/19:00 – ЛЮБОВНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА

19.02/19:00 – ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

19.02/19:00 – ЕДНООКИЯТ ЦАР

20.02/19:00 – ХЕНРИ IV

21.02/19:00 - ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

21.02/19:00 – ПРЕЛЕСТИТЕ  НА ИЗНЕВЯРАТА

22.02/19:00 – РЕТРО

23.02/19:00 – МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

23.02/19:00 – МЕСЕЦ НА СЕЛО

26.02/19:00 – БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО

27.02/18:00 – ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР

28.02/19:00 – КАНКУН

02.03/19:00 – БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

07.03/19:00 – ТРИМАТА ТЕНОРИ

08.03/19:00 – ЛЮБОВЕН ЕЛИКСИР

09.03/19:00 – ТОСКА

10.03/19:00 – ЗЛЕ ОПАЗЕНОТО МОМИЧЕ

14.03/19:00 – ЕНЕСКУ-ДЕБЮСИ В СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

16.03/19:00 – КАРМЕН

24.03/19:00 – КОТКИ

25.03/19:00 – РАХМАНИНОВ – ЧАЙКОВСКИ на Благовещение

29.03/19:00 – ПЕПЕЛЯШКА

30.03/19:00 – ПЕПЕЛЯШКА

04.04/19:00 – ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА

05.04/19:00 – ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА

12, 15

12, 15

12, 15

20

12, 15

12, 15

10

15, 20

12, 15

12, 15

12, 20

15, 20

12, 15

20

15, 20

12, 15

12, 20

12, 15

12, 15

15, 20

12, 15

15, 20

12, 15

15, 20

10

15, 20

15, 20

15, 20

15, 20

20

12, 15

12, 15

12, 15

12, 15

15, 20

12, 15

12, 15

12, 15

12, 15

15, 20

15, 20

15, 20

15, 20

12, 20

15, 20

15, 20

15, 20

15, 20

20, 30

20, 30

20, 30

20, 30

6, 8

6, 8

6, 8

10

6, 8

6, 8

8

8,12

6, 8

6, 8

8, 12

8, 12

6, 8

12

8, 12

6, 8

8, 12

8, 12

6, 8

8, 12

6, 8

8, 12

6, 8

8, 12

8

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

12

6, 8

6, 8

6, 8

6, 8

8, 12

6, 8

6, 8

6, 8

6, 8

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

8, 12

10, 15

10, 15

10, 15

10, 15

 

Обичаният варненец със световна кариера ще излезе на фестивалната сцена със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на Станислав Ушев в събота, 14 април от 19 ч.

11.04.2018

Един обичан и силно отдаден на музиката варненец със световна кариера – Веселин Станев, ще сложи финалната точка на Европейския музикален фестивал Варна. В събота, 14 април от 19 часа той ще излезе на сцената на Варненската опера заедно със Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна под палката на маестро Станислав Ушев. Познавачите на руската класика ще оценят блестящата програма от произведения на Рахманинов, Шостакович и Чайковски.

С посвещение на Сергей Рахманинов и 145-та годишнина от рождението му ще бъде изпълнението на една от знаковите за всеки виртуозен пианист творби на великия руски композитор - Концерт за пиано и оркестър №3. Изключително трудният, но в същото време мелодично богат и завладяващ концерт на Рахманинов е една от емблемите на композиторското му творчество, оставило ярка следа в музикалната история на ХХ век. В програмата на концертната вечер са включени още Празнична увертюра на Дмитрий Шостакович и Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета“ от Чайковски.

С  участието на Веселин Станев Европейският музикален фестивал, който сега празнува 15-та си годишнина, продължава линията да връща на родна сцена успешни варненски музиканти, които градят световна кариера.

Веселин Станев завършва Държавната музикална академия „Панчо Владигеров” – София  и Московската консерватория  „П. И. Чайковски” при прочутия педагог проф. Дмитрий Башкиров. Продължава обучението си в Conservatoire National Superieur de Musique в Париж в класа на  Алексис Вайсенберг. По-късно негов ментор става Петер Фойхтвангер.

Успешният път на пианиста стартира с отличия от Международния конкурс „Чайковски“ в Москва и  конкурса  „Маргарита Лонг - Жак Тибо“ в Париж. Започва да изнася концерти в най-реномираните зали в Европа, сред които: Wigmore Hall – Лондон, “Alte Oper” – Франкфурт, залата на Берлинската филхармония, „Salle Gaveau” – Париж, „Gewandhaus” – Лайпциг, Академия Санта Чечилия, както и в Скандинавските страни, Югоизточна Европа, Русия и Япония.  Веселин Станев е свирил под палката на някои от най-известните съвременни диригенти като Пол Даниел, Армин Джордан, Александър Лазарев, Давид Зингман. Изявява се редовно и като камерен музикант заедно с Екатерина Фролова, цигулка и Ева Оертле, флейта.

Майсторството на пианиста е документирано в записи за БНТ и БНР. Има реализирани шест компакт диска за Гега Ню с произведения от Шуман, Брамс, Лист, Шопен и Рахманинов, както и два за Sony Classical с работи на Лист.

Концертът на Веселин Станев в съботната вечер обещава да бъде отличен финален емоционален акорд на Европейския музикален фестивал, който тази година започна със световния виртуоз на цигулката Найджъл Кенеди, продължи с филигранните изяви на Ивона Недева и Анжела Маджарова на флейта и арфа, премина с атрактивния и много оригинален джаз-концерт на Дуо Герасимец и разпали страстите с майсторското танго на международния проект Tanguarda.

Билетите за концерта са на цени от 10 до 25 лв. и могат да се закупят от касата на Държавна опера Варна.

 

Европейският музикален фестивал се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Култура на Община Варна и със съдействието на International Hotel Casino & Tower Suites, комплекс Топола Скайс, строителна фирма Комфорт, Солвей Соди, Grand Mall, медицински център Надежда и медийното партньорство на БНР Радио Варна, Радио 1 и Moreto.net. 

 

 

 

IN MEMORIAM ГЕОРГИ КОЙЧЕВ ГЕОРГИЕВ (14.05.1933, Варна - 25.12.2017)

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

 

КОНЦЕРТ С ДИРИГЕНТ МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ

 

20 април 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

 

На 20 април във Фестивалния и конгресен център предстои един забележителен концерт с диригент Маестро Борислав Иванов и солисти Марио Хосен – цигулка и Лиляна Кехайова Хосен – виолончело. Изявите във Варна на „Преродения Паганини“, както го възхвалява световната критика, винаги са кулминационно преживяване. Несъмнено и сега ще бъде така, още повече че виртуозният цигулар и известната виолончелистка Лиляна Кехайова Хосен за пръв път гостуват на варненска сцена, откакто са семеен тандем. Заедно с Оркестъра на Държавна опера Варна, концертмайстор Красимир Щерев, двамата ще представят Концерт за цигулка, виолончело и оркестър от Й. Брамс. В програмата ще прозвучат още „Болеро“ от М. Равел и Гротескна сюита „Бай Ганьо“ от В. Стоянов.

 

МАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВМАЕСТРО БОРИСЛАВ ИВАНОВ - ДИРИГЕНТ ОТ СВЕТОВНА ВЕЛИЧИНА

Доайенът на българските диригенти със световна кариера, Почетният гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов е завършил Българската държавна консерватория с две специалности - хорово дирижиране при професор Георги Димитров и оркестрово - при професор Влади Симеонов. Специализира в Комише опер - Берлин при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян. Професионалната си кариера Борислав Иванов започва във Варненската опера, след това от 1970 до 1975 г. е в Пловдив. Отново се връща във Варна, където от 1975 до 1979 г. е директор и главен диригент на операта и директор на ММФ “Варненско лято”. От 1985 г. името му се свързва с Пловдивската опера, на която е диригент и директор в продължение на повече от 15 години. По негова инициатива се създават Вердиевите вечери на едно от тепетата в Пловдив, които по-късно прерастват във Вердиев фестивал на сцената на уникалния Античен театър.

 

През 2004 - 2007 г. е директор на Софийска опера и балет. Работил е като Главен музикален директор на операта в Анкара и заместник генерален музикален директор и първи диригент на операта в Касел - Германия. Още докато специализира в Германия е поканен за главен диригент, по-късно и за генерален музикален директор на Das Berliner Sinfonieorchester. Като ръководител на този оркестър е дирижирал над 700 концерта в прочутата зала на Берлинската филхармония.

 

Mаестро Борислав Иванов има повече от 100 заглавия в репетроара си от класически и съвременни композитори. Известни са неговите предпочитания към оперните и кантатно-ораториалните произведения. Гастролирал е с български оперни трупи на престижни музикални фестивали в Испания, на остров Малта, в Белгия, Дания, Италия, Южна Корея и др. Гастролира самостоятелно в Болшой театър, Дойчеопер и Щатсопер - Берлин, във Виенската държавна опера и др. Дирижирал е на всички континенти с изключение на един - Австралия.

 

За цялостната си творческа дейност Маестро Борислав Иванов е отличен с редица награди, сред които орден “Кирил и Методи” втора степен, почетната награда “Пловдив”, почетната награда „Варна“, Златен орден на Италианското правителство за заслуги към италианската оперна музика и най-високото отличие на немското правителство “Кръст за заслуги” към културата на Германия - първа степен. За заслуги в областта на културата са му присъдени званията Почетен гражданин на Пловдив и Почетен гражданин на Варна.

 

Марио ХосенМАРИО ХОСЕН - ВИРТУОЗ С ИЗУМИТЕЛНА ТЕХНИКА, СЪЧЕТАНА С РОМАНТИЧНА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ

Музикалните критици величаят Марио Хосен като „Прероденият Паганини”, „Виртуоз с изумителна техника, съчетана с романтична чувствителност”, възхищават се на неговата „брилянтна техника и красив цигулков тон”. Следвайки божествената си дарба, Марио Хосен извървява бързо пътя от дете-чудо до международното признание „Превъплъщение на Паганини”. Във вените на родения в Пловдив музикант тече копска, еврейска, арабска и българска, а може би тракийска кръв от времето на Орфей, и от тяхната смес се ражда изумителен талант. Марио Хосен, чиято майка е оперна певица, свири от 5-годишен на първата си цигулка, подарена от баба му, а на 8 години вече е солист на Пловдивската филхармония. Завършва висшето си образование в Университета за музика и сценични изкуства във Виена.

 

Блестящата му кариера е свързана с такива имена като проф. Фришеншлагер, Руджеро Ричи, Ифра Нийман, Жерар Пуле и други световни изпълнители. Марио Хосен свири с Английския камерен оркестър, Брукнер Оркестър Линц, Кралската филхармония, Симфоничния оркестър „Чайковски” на Московското радио, Оркестъра на Миланската скала, Симфоничния оркестър на БНР, Мексиканския държавен симфоничен оркестър, Софийската филхармония и много други. Познават го навсякъде по света, където концертира с огромен успех - САЩ, Австрия, Италия, Франция, Швейцария, Испания, Египет, Китай, Русия, Япония. Прави записи с прочути артисти като Адриан Йотикер, Филип Берно, Жан Бернар Помие, Бруно Канино, Израел Инон, Милена Моллова, Владимир Федосеев.

 

Носител на много много награди за своето изпълнителско майсторство, Марио Хосен е вече и утвърден педагог, почетен професор по цигулка на НБУ и гост професор в Япония. Вдъхновител е на много проекти, сред които създаването на Академичния оркестър „Камерата Орфика” в НБУ и на Международния конкурс за цигулари във Варна през 2015 г., на който се изявиха изключителните Братя Зайранови - Александър и Мартин от Варна. Те вече се обучават и в майсторските класове на Международната музикална академия „Орфеус“ във Виена, зад която стои отново Марио Хосен.

Виртуозният цигулар свири на една от най-скъпоценните цигулки в света G. B. Guadagnini 1749, предоставена му oт Австрийската национална банка.

 

ЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕНЛИЛЯНА КЕХАЙОВА ХОСЕН – ВИОЛОНЧЕЛИСТКА С ЕВРОПЕЙСКА КАРИЕРА, ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА MUSIC ACADEMY ORPHEUS – ВИЕНА

Родена в семейство с музикална история, Лиляна Кехайова-Хосен започва да свири на виолончело още на 6-годишна възраст. След като завършва НМУ „Любомир Пипков” е приета във Виенската консерватория в класа по виолончело на Лилия Шулц-Байрова. Успехът я следва неотлъчно между Виена и София. Наградите й като солист и като част от класически камерни ансамбли са многобройни. Лиляна Кехайова е печелила конкурси в България и в чужбина, сред които Concertino Praga (2006), „Млади виртуози” в София (2005, 2007), конкурса на Виенската консерватория „Фиделио“ (2013) и много други. Тя е пълноправен член на Виенския камерен оркестър, с който идва у нас, соло чело е на оркестър Camerata Orphica, а от 2014 г. е генерален секретар на International Music Academy Orpheus – Виена, основана от световноизвестния цигулар Марио Хосен. В Music Academy Orpheus всяка година участват повече от 100 студенти, обучавани от 20 професори и световноизвестни солисти. През 2012 г. Лиляна Кехайова получава стипендия от Виенската консерватория, стипендиант е и на други австрийски фондации и компании.

Билети 10, 15, 20, 30 лв; ВИП с кетъринг 40 лв.

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998 – един час преди спектакъл
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020
www.tmpcvarna.com

 

 

 


 

 

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

11 април 2018, 19.00

 Ивана Албрехт

На 11 април, 19.00, Варненската опера ще представи последната творба на Джакомо Пучини „Турандот“, под палката на известния сръбски диригент и директор на Народно позорище – Белград, националната опера и балет на Сърбия. С този престижен културен институт с над 140-годишна история, Варненската опера поддържа тесни партньорски взаимоотношения, в рамките на Балканската оперна мрежа. Резултат от творческите контакти е продукцията на операта „Атила“ от Джузепе Верди в миналогодишното издание на ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър, както и гастролът през март тази година в Белград на Маестро Борислав Иванов и нашите солисти Димитринка Райчева, Даниела Дякова и Валерий Георгиев с главните роли в спектакъл на операта „Аида“ от Джузепе Верди. В приятелските взаимоотношения се вписва и сегашното гостуване на Маестро Савич за представлението на „Турандот“, режисьорски прочит на Кузман Попов.

 
Тук има още една интересна българо-сръбска връзка и това е сопраното Ивана Албрехт, съпруга на Наско от известната българска рок група Б.Т.Р., която ще изпълни ролята на вярната робиня на Калаф.

Ивана Албрехт е родена в Ниш, където завършва паралелно Mузикално училище и Математическа гимназия. Изучава оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където се дипломира със степен магистър. Още като студентка прави оперния си дебют в Старозагорската опера с ролята на Сестра Анжелика от едноименната опера на Пучини. Следва ролята на Венера в „Il ballo delle ingrate“ на Монтеверди. През 2014 г. дебютира в Белградската опера в ролята на Графинята от „Сватбата на Фигаро“. Същата година пее и сопрановата партия в Реквием на Моцарт, заедно със солисти от Белградската опера. Изпълнява ролите на Лиу от „Турандот“ и Памина от „Вълшебната флейта“ в Русенската опера. През 2017 г. се изявява на сцената на фестивала ‘’Софийски музикални седмици” с творби на Димитър Ненов. Участва в редица концерти с филхармонични оркестри в Сърбия, България, Словения и Турция.

 

В представлението на „Турандот“ на 11 април във Варна в образа на китайската принцеса Турандот ще се превъплъти великолепната Димитринка Райчева, а Валерий Георгиев ще поднесе коронната си роля Калаф. В добре сработения солистичен състав влизат още Венцеслав Анастасов – Пинг, Момчил Караиванов – Панг, Пламен Долапчиев – Понг, Свилен Николов – Мандарин, Евгений Станимиров – Тимур и Христо Ганевски – Император. Участват оркестърът и хорът на Държавна опера Варна с хоров диригент Цветан Крумов, както и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

 

 

 

Димитринка Райчева  Валерий Георгиев

 

 

 

 

 

 
 

Интервю на Даниела Димова за БНР:

 

http://bnr.bg/hristobotev/post/100911318

 

 

 

 

 

 

 

14 април 2018, 18.00, ГХГ - Камерен концерт

 

„Шедьоври на класическия руски романс“ ще събератценителите на красивата музика в Градската художествена галерия на 14 април от 18.00часа. Стилният концерт ще поднесе най-доброто от руския романс, който с изразителната си мелодика е добре познат на българския слушател. Зародил се във времето назад, когато не е имало радио и телевизия, този жанр е бил изключително популярен сред всички кръгове на руското общество.Задължителен за големи светски събития или за интимни семейни и приятелски сбирки, романсътопределено би могъл да се сравни със съвременната поп музика.

 

Искрен, нежен и страстен, руският романс разказва за опиянение и отчаяние, за възторг и горест, за любов и раздяла. Неговата романтика провокира емоциите и докосва най-фините струни на сърцето. Разбираема и близка до хората, тазимузика не само че не губи достойнствата си, а им придава своеобразна духовна патина. Превръща ги в непреходни изящни бисери, съхранили в себе си най-чистите човешки пориви.

 

Идеята за цикъла концерти с руски романси принадлежи на мецосопраното Михаела Берова и пианиста Руслан Павлов, който е автор на оркестрациите и аранжиментите на някои от произведенията. За участие в първияконцерт от поредицата „Шедьоври на класическия руски романс“двамата са поканили и колегите си от Държавна опера Варна Даниела Димова – сопран и Вяра Железова – мецосопран, също пианистката Жанета Бенун и струнното трио „Магнифика“ - Марина Винокурова - цигулка, Марина Славчева – цигулка и Олена Мошинска – виолончело.

 

 

„С нашия концерт искаме да изтъкнем красотата, която не се нуждае от обяснение“, обобщава творческите намерения на екипа Руслан Павлов. В програматаса включени вокални и инструментални творби от руски композитори, творили на границата между XIX и XX век, сред които Чайковски, Рахманинов, Мусоргски, Бородин, Направник и др. Освен известните романси „Я помню чудное мгновение“, „Не пой, красавица“, „Я Вас любил“, „Зимний вечер“ и други, ще прозвучи за пръв път във Варна и цикъл от 4 песни на композитора  Иполитов-Иванов.

 

Проектът „Шедьоври на класическия руски романс“ се реализира с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ при Община Варна.

 

Вход свободен.

 

 

 

 

 

В навечерието на председателството на България на Европейския съюз и непосредствено преди Рождество Христово, на 22 и 23 декември 2017 година, екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Държавна опера Варна, е поканен в Брюксел, за да изнесе „Аида“ от Джузепе Верди. Гастролът е организиран от фирма "Eurocon" с управител Светла Атанасова.

„Този авторски спектакъл на един от най-известните съвременни италиански оперни режисьори Франко Драгоне представихме с изключителен успех в Антверпен през май, при това в четири поредни вечери. Сега през декември ще излезем на най-престижната белгийска сцена Forest National в Брюксел, която разполага с 5 000 места. За нас е чест, че след като преди години гостувахмена същата сцена с „Набуко“, сега ще покажем и „Аида“.Заминаваме за Белгия със съзнание за отговорността, само няколко дни преди поемането на председателството на Европейския съюз от България, да представим не къде да е, а в столицата на Европейския съюз, българското оперно изкуство. Чувствам се горда, че мащабната продукция на „Аида“ носи определено варненски почерк, тъй като в нея участват наши диригенти, оркестър, солисти, хор и балет“, споделя директорът на Театрално-музикален продуцентски център Варна Даниела Димова. 

На сцената на Forеst National в „Аида“ ще се изявят солистите на Държавна опера Варна: сопраното Димитринка Райчева(Аида), тенорътВалерий Георгиев(Радамес), баритоните Свилен Николов и Пламен Димитров(Амонасро),басът Гео Чобанов(Цар на Египет), както и Галина Великова (Жрица) и Христо Ганевски (Вестител). В първата вечер за ролята на Радамес е поканен световният български тенор Камен Чанев, а ролята на Амнерис ще изпълни сръбското мецосопрано Саня Анастасия. На второто представление в Аида ще се превъплъти Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса ще пее Амнерис, а басът Ивайло Джуров ще бъде Рамфис и в двата спектакъла.

„Аида“ на 22 декември ще дирижира Маестро Борислав Иванов, доайен на българските диригенти и артистичен директор на Държавна опера Варна, а за спектакъла на 23 декември на диригентския пулт ще застане главният диригент на Държавна опера Варна Маестро Ян ван Маанен.

 

 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

 

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

 

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

 

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

 

 

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

 

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

 

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

 

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

 

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

 

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

 

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

 

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

 

 
 
 
 
 
 

 

 

 

 

Режисьорът БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за звездите в мюзикъла „Да пееш под дъжда“ Орлин Горанов и Мариан Бачев, както и за ансамбъла от солисти; за мястото на мюзикъла до операта и театъра; за връзката между режисьора и екипа и защо Варна e българската столица на мюзикъла

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

Какво място заема „Да пееш под дъжда“ в сърцето на Борис Панкин, благодарение на който този мюзикъл се поставя във Варна?

 

Първо място. Винаги на първо място в сърцето ми е това заглавие, което поставям в момента. За мен е чест да работя за пръв път с Варненската опера върху мюзикъла „Да пееш под дъжда“, още повече, че преди Великден излизаме за пръв път пред публика. Във Варна, където сценичните изкуства се радват на силна традиция – над 90 години за театъра и над 70 за операта.

Смятам, че заслугата за първата постановка в Европа на точно тази версия на „Да пееш под дъжда“ не е моя, а на продуцента - Театрално-музикален продуцентски център Варна и г-жа Даниела Димова, като негов директор. Нашият екип се чувства призван да занимава хората с красивите неща в живота и с музиката, която е най-висшето от всички изкуства. Не може да не признаем, че са достатъчни само 4 такта, за да попаднем в друго измерение. Затова в „Да пееш под дъжда“ нямам усещането за някаква пионерска работа, която вършим, а по-скоро се чувствам като част от своеобразен арт командос, чиято цел е да достави радост на публиката.

Орлин Горанов дойде да ме поздрави за моя спектакъл „Ах, този джаз“ в Народния театър и така се запознахме. Оттогава досега той участва в мои мюзикъли, работих с него и в драмата.Може би не знаете, че най-напред Орлин е искал да стане драматичен актьор. Не го приели на последния кръг във ВИТИЗ, затова пък влязъл в Консерваторията. Знам даже кой професор го е скъсал във ВИТИЗ, но няма да го издам ( смее се). Орлин също е прекрасен певец и артист, има и своите кино образи.

 

Много му отиваше ролята на Президента в „Мисия Лондон“.

 

О, да. С Мариан и Орлин работим заедно вече седма година, като мюзикълът „Да пееш под дъжда“ е нашият общ пети проект след „Човекът от Ла Манча“ в Пловдив и Русе,"Операцията" в Сатиричния театър, „Апокалипсис сега“ и други.Държа обаче да подчертая, че Варна е българската столица на мюзикъла. За да го установиш, е достатъчно само да погледнеш афиша на Варненската опера.

 

 

Приятна констатация. Извън Орлин и Мариан, как премина кастингът?

 

За кастинга направихме прослушване с Маестро Страцимир Павлов. От явилите се 30-ина души диригентът, когото аз принципно смятам за водещият в мюзикъла, избра 18 и те бяха приети от работодателя ни, г-жа Димова, без никакви уговорки. Да не пропусна също, че за постановката не са жалени средства и бюджетът ни е точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.

В момента разполагаме с ансамбъл от солисти. Така ги наричам, защото те всички са солисти в ансамбъл, т.е. точно това, което е специфично за мюзикъла. Добавям и балета на Варненската опера, от който ние - аз и хореографът Боряна Сечанова сме възхитени, както и Марияна Крънчева, вторият хореограф. Всички артисти бързо влязоха в стила на мюзикъла и това прави нещата да изглеждат почти като някаква идилия, някаква обетована земя, която другаде не съществува у нас. А „Фактите са най-упоритото нещо на този свят“, както казва Булгаков.

 

Не са малко и младите участници в мюзикъла.

 

Участва момче от 10-и клас, пораснало с филма „Да пееш под дъжда“, който бил любим на баба му. Група тийнейджъри на 17-18 години дойдоха при нас, защото се интересуват от театър, музика и танц и имат опит от Варненската детско-юношеска опера. Варна въобще е известна със своите силни любителски театрални, музикални и танцувални школи. Ето как в нашия състав влязоха артисти от различни поколения – от тийнейджърите до доайена Пламен Георгиев, с когото се срещам може би след 15-16 години отново. Радвам се, че той прие да изпълни ролята на продуцент от Холивуд. За пръв път работя с носител на „Кристална лира“, какъвто е Нейчо Петров-Реджи и въобще съм обграден от една много приятна професионална среда.

 

Как бихте съотнесли мюзикъла като сраванително младо изкуство спрямо операта и театъра?

 

Театърът възниква като своеобразна терапия, операта се ражда на улицата, докато мюзикълът се появява в края на XIX, началото на XX век по време на голямата депресия в Америка, когато хората изпитват необходимост от обновление и търсят начин да изразят по нов начин емоциите си. Мюзикълът неслучайно тръгва от САЩ, където се сливат много националности, носещи тези две изкуства. Италианци, евреи, германци, славяни – всички те се превръщат в създатели на съвременния музикален театър. В Бродуей се пресичат по време и място породените от икономическата ситуация човешки потребности.

Това, което ние правим, е разклонение на оперния театър с по-популярна насоченост. Мюзикълът е нещо като оръжие за масово поразяване, докато операта, независмо от своя генезис, изисква специфично професионално обучение, на което артистите се посвещават от ранна възраст. От друга страна, животът непрекъснато се материализра и се променя по такъв начин, че живите изкуства са подложени на страшна конкуренция. С мобилния си телефон днес във всеки един момент може да идеш навсякъде и да гледаш всичко. Няма нужда да отделяш от времето и от средствата си за да посетиш опера, театър или мюзикъл.

Въпрос на избор и вътрешна хигиена. В случая ние сме държавна институция, усилията ни се финансират от общите данъци, така че макар и да не сме давали Хипократова клетва, отстояваме същата мисия – да лекуваме, да докосваме душите на хората. Колкото повече струни докоснем, толкова по-добре сме изпълнили дълга си. Надяваме се, че ако зрителите харесат даден мюзикъл, това би ги накарало да се поинтересуват и от оперно или театрално заглавие.

 

Защо спектаклите на Борис Панкин стават хитови? Заради естествено присъщото му лидерство, умението да заразява другите с идеите, ерудицията и енергията си, да изисква и да получава от тях максимално потапяне в света на изкуството? Може би заради чувството му за хумор... Как мислите?

 

Благодаря за оценката. Много опит се изисква, за да разбереш равнопоставеността на 150-200 души в нещо, което видимо на сцената се представя от 30. Това първо. Второ - да обичаш и да не го правиш само за себе си, а да печелиш съмишленици. Ако обичаш една музика, това те сродява с други, които обичат същата музика.

 

КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

 

 

 

В оставащите дни до края на годината на сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна, в рамките на VIII Коледни театрални седмици и XVIII Коледен музикален фестивал може да видите очарователния и задължителен за коледните празници балет „Лешникотрошачката“, два концерта идва театрални спектакъла, без да забравяме „КОЛЕДНА ПРИКАЗКА“, която продължаваме да разказваме на младата публикавсеки ден на Сцена Филиалот 11.00, 13.00 и 15.00, чак до 22 декември.

Тази история за смисъла на коледния празник с текст и музика на Юлиян Слабаков, режисьорския почерк на Костадин Бандутов и красивите костюми на Даниела Николчова разказват Николай Божков, ВалериВълчев, Юлияна Чернева, Даниела Викторова, Гергана Арнаудова, Ивайло Иванов, Анна Махмурова и Теодора Михайлова.

 

Детската театрална Коледа раздава освен това и подаръци, така че уважаеми родители, не пропускайте да добавите „Коледна приказка“ към празничните забавления за вашите деца :)

 

 

 

На 17 декември, сряда, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, 19.00, ще се играе за пореден път „ПАМЕТТА НА ВОДАТА“, най-харесвания камерен спектакъл в репертоара наДТ „Стоян Бъчваров“.Драмата на Шийла Стивънсън с режисьор Стоян Радев Ге. К. и великолепната интерпретация на Теодора Михайлова, Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Гергана Плетньова, Владислав Виолинов и Николай Божков стига до най-съкровените кътчета на душата, разтърсва, но и пречиства.

 ПАМЕТТА НА ВОДАТА

 

ХЕНРИ IVНа 22 декември, петък, Основна сцена, 19.00, ще видим за трети път след премиерните представления в началото на месеца, „ ХЕНРИ IV“ от Нобеловия лауреат за литература Луиджи Пирандело. Постановка, сценична версия и музикална картина Лилия Абаджиева; сценография, костюми и мултимедия Васил Абаджиев, участват Стоян Радев, Веселина Михалкова, Цветина Петрова, Симеон Лютаков, Васил Ряхов, Ненчо Костов, Пламен Димитров, Константин Соколов, Станислав Кондов. В дълбок философски ключ режисьорката поднася драмата на Пирандело, в която главният герой бяга от травмиращата загуба на любов и приятели, за да се скрие в миналото зад маската на лудостта: „Предпочетох да си остана луд. И да изживея с най-ясно съзнание моята лудост! Да облека отново самотата тази тук, която ми се струваше така жалка и безцветна. Този образ за мен наистина е огледало на онзи карнавал, постоянния, ежеминутния, в който сме неволни палячовци, когато, без да знаем, се маскираме, за да приличаме на онова, което ни се струва, че сме. Аз съм нормален, защото зная отлично, че се преструвам на луд тука, и съм напълно примирен. Бедата е за вас, които живеете вашата лудост, без да я съзнавате и без да я виждате." Красив, сложен и силно въздействащ спектакъл.

 

С усещане за наближаващите празници, на 23 декември, събота, Основна сцена, 11.00, ще прозвучат „ЛЮБИМИ КОЛЕДНИ ПЕСНИ“,в изпълнение на Оркестъра на Държавна опера Варна и екип на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и Хора на варненските момчета и младежи при хорова школа "Проф. Марин Чонев" с диригент Дарина Кроснева, пиано Светлана Панайотова.

 

На 27, 28, 29 декември, сряда, четвъртък, петък, Основна сцена, 19.00-21.00, ще танцуват героите от любимия на децата в цял свят балет „ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА”,чиято музика П. И. Чайковски създава по едноименната приказка на Е. Т. А. Хофман. Малката Мари отново ще сънува онзи прекрасен сън, в който сбъдва мечтите си, нали по Коледа винаги стават чудеса. В хореографската редакция на Сергей Бобров главните роли на Мари и Принца ще изпълнят прекрасните артисти Весела Василева, примабалерина на Държавна опера Русе и Павел Кирчев. Водещият балетен солист на Държавна опера Варна предизвика възхищението на публиката като Принц Зигфрид в премиерата на „Лебедово езеро“ само преди няколко дни. За магическата атмосфера на „Лешникотрошачката“ ще допринесе цялата балетна трупа,която също силно впечатли публиката по време на емоционалната премиера на „Лебедово езеро“, маркираща нов етап в творческото развитие на Варненския балет.

 

Кулминацията идва на 28 декември, сряда, ФКЦ, 19.00, когато както и в края на миналата година, отново ще се насладим на майсторството на Българския Паганини, невероятния виртуоз на цигулката Марио Хосен.Удоволствието да участва в магията на този „КОЛЕДЕН КОНЦЕРТ С МАРИО ХОСЕН“ ще има Оркестърът на Държавна опера Варна, който ще представи творби от Йохан Щраус, Франц Лехар, Фриц Крайслер, Имре Калман и Йеньо Хюбай. Да изпращаме старата и да посрещаме новата година с музиката на Марио Хосен е прекрасна привилегия за нас, варненци. Весели и щастливи коледни и новогодишни празници, приятели!

 

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл; Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020; www.dramavarna.com, www.operavarna.com

 

 

 

 

 

ПРЕМИЕРА ЗА БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

 

 

 

 

Високото отличие „Почетен знак на кмета с лента“, по повод 75-годишния юбилей и 50-годишната сценична дейност на дългогодишния главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов, му бе връчено лично от кмета на Община Варна Иван Портних на 12 декември 2017 г.

Творческата биография на юбиляра, един от забележителните оперни режисьори на нашето съвремие, представи директорът на дирекция "Култура и духовно развитие" в Община Варна Антония Йовчева. Кузман Попов благодари за наградата и с вълнение разказа как големият наш композитор Парашкев Хаджиев някога му е предрекъл щастлива режисьорска кариера във Варненската опера, превърнала се наистина в неговото голямо творческо семейство.

На нейна сцена той реализира по-голямата част от своите над 100 постановки, с които оперният театър жъне успехи у нас и в чужбина. Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, даде тон за "Многая лета", с която дошлите в общината специално за церемонията артисти от Държавна опера Варна поздравиха своя любим режисьор.

 

КУЗМАН ПОПОВ завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул. Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина. За 75-годишния си юбилей през 2017 г. именитият творец е удостоен и с наградата ФЕНИКС - грамота и кристална статуетка, на Държавна опера Варна. На Фестивала на оперното и балетно изкуство – Стара Загора 2017 спектакълът на „Норма“ от Белини, с режисьор и сценограф Кузман Попов, получи специален плакет.

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

 

 

Борис Панкин завършва Английска езикова гимназия и магистратура по Театрална режисура в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (1985). Има много специализации, сред които Уъркшоп в Ню Йорк за преподаватели по музикален театър от гимназии и колежи в САЩ, с лектори - професионалисти от Бродуей; Майсторски клас на проф. Георги Дюлгеров по кино и тв режисура в НБУ; Уъркшоп по мениджмънт на изкуствата с ръководител доктор Денис Рич – САЩв Американския културен център и Посолството на САЩ; Театрално ателие "Acting Shakespeare In The Globe" в Британския съвет и Гьоте институт; специализация по Театрална режисура в Националната театрална академия "Силвио Д'Амико" – Рим; Международно ателие за театрални режисьори в Deutsches Theater и Berliner Ensemble в Берлин.

От 1985 г. досега е режисьор на многобройни музикални и театрални спектакли на сцените на НТ „Иван Вазов, „Театър 199“, „Сълза и смях“, Младежки театър, Сатиричен театър, Театър „София“, също във Варна, Пловдив, Русе, Благоевград и др. Освен в България поставя и на чуждестранни сцени. Занимава се с мениджмънт на театралното производство в "ТееsriDunya" - Монреал, "Strange Fish Productions", "Geordie Theatre Productions" и "Centaur" - Монреал, Канада (1994-1996).

Преподавател е по актьорско майсторство и театрална режисура в НАТФИЗ и Театрален колеж „Любен Гройс (2000-2002), режисьор в БНР (2004-2013) и главен художествен ръководител на „Мюзикъл ООД“ (2006-2010); Съветник на министъра по музикално-сценичните изкуства (2010-2011); Артистичен директор в Академията за сценични изкуства за деца от 4 до 19 годинив LIPA – България (2011). От 2007 година и в момента е Артистичен директор и ръководител на програмите за "Английска драма" и "Мюзикъл" в Американския колеж в София.От август 2017 година е член на професионалната Асоциация на преподавателите по музикален театър в колежи и училища в САЩ Broadway Teaching Group.

 

Прочетете още:

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“ Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

Мюзикъл с Орлин Горанов открива деветото издание на “Опера в Летния театър”

 

 


 

 

11 декември, 16.00, Сцена Ротонда

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

 

На 11 декември, 16.00, Сцена Ротонда ще събере почитателите на Антоний Гюров не на концерт, не на изложба, а на литературна премиера. Дългогодишният обоист от Варненската опера с остро око на сатирик ще поднесе на варненската публика своята книга „Малка пластика и оркестрантска рисунка“, изд. „Морски свят“, 2017.В нея авторът е събрал снимки на своите малки пластики от шамот и оркестрантски рисунки, посветени на злободневни теми с шаржови образи на известни личности.Модератор Виолета Тончева.

 

Ето как изкуствоведът РУМЕН СЕРАФИМОВ характеризира творчеството на Антоний Гюров: „В тази „човешка комедия“, в този почти шизофренен театър от различни обществени съсловия, професии, човешки нива и типове, където има и високите творчески и културни върхове, и зашеметяващите пропасти от първични нагони и просташка арогантност, Антоний Гюров живее с някакво привидно невъзмутимо спокойствие на стоик. Страстите си, неудовлетвореността си, обичта и преклонението си, насмешката и иронията си, отвращението и присъдата си, той проявява и развихря по изразителен начин в своето изкуство. Проникновен психолог и безупречен рисувач, той постига в дълбочина сложните характери на своите герои – интелектуалци, играе си уверено и сигурно с мимика, пози и образни деформации, позволява си смело да стига до драстични крайности. Владее и артистично, и технологично нелесната керамична пластика, в която моделира многообразни като структура релефни повърхности и цветни елементи. Респектиращите художнически умения заедно с необикновеното му въображение, му позволяват да броди свободно и с наслаждение в сатирикона на съвременната българска реалност и да композира своите впечатляващи разкази за човешкия ум и талант, глупост и примитивност.“ 

 

Роден през 1948 г., АНТОНИЙ ГЮРОВ завършва Музикалното училище „Добри Христов“ при обоиста Пею Касъров и Българската държавна консерватория при проф. Христо Петков. Работи като оркестрант във Варненската опера до пенсионирането си. През 1971 г. една фатална среща с изложбата на Тодор Цонев го вдъхновява за сиромашката кауза на малката сатирична пластика. Посещава курсове по рисуване при скулптора Альоша Кафеджийски, за чийто ученик се смята. Участва в Биеналето на хумора и сатирата в Габрово и в Биеналето на хумора в Толент, Италия. Представя се със самостоятелни изложби през 1979, 1992, 2006 във Варна и през 1981, 2016 в София.

 

 

ПРЕМИЕРА ЗА ЕВРОПА И БЪЛГАРИЯ

XIX ВЕЛИКДЕНСКИ МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2018

"ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА"

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018

20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

Мюзикъл по сценарий на Бети Комдън и Адолф Грийн
Песни на Насио Хърб Браун и Артър Фрийд

Режисьор Борис Панкин
Диригент Страцимир Павлов
Хореография Боряна Сечанова и Мариана Крънчева
Сценография Иван Токаджиев
Костюми Анна-Мария Токаджиева
Мултимедия Бюро за пространствени решения
Превод на песните Лора Димитрова
Превод на сценария Даня Доганова и Борис Панкин

Участват: Орлин Горанов (Дон Локууд), Мариан Бачев (Козмо Браун), Пламен Георгиев (Продуцента), Даниела Димова и Сребрина Соколова (Лина Ламонт), Миглена Стоева и Анелия Мангърова (Кати), Николай Димитров (Бродуей хоуст)

И още: Калина Жекова, Лилия Илиева, Велин Михайлов, Нейчо Петров-Реджи, Боян Стоянов, Борислав Веженов, Николай Колев, Елиз Нигохозова, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова.

Оркестър и балет на Държавна опера Варна
Концертмайстор Божидар Бенев
Помощник-режисьори Елиана Кръстева, Мариана Григорова
Асистент хореограф Гергана Георгиева Караиванова
Корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов
Суфльор Димитър Фурнаджиев

НАЙ-ВЕЛИКИЯТ МЮЗИКЪЛ НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА

Това е единодушната оценка на професионалисти и публика. От месец май 2017 година се появява и сценичната адаптация на мюзикъла, отново дело на бродуейските легенди Бети Комдън и Адолф Грийн – създатели и на филмовия сценарий, носители на “Оскар”. Всяка незабравима сцена е поднесена по бляскав начин, комичните ситуации са остри и живи, диалогът – остроумен и динамичен. И разбира се хитовите музикални номера, които се настаняват трайно в ума и сърцата на зрителите.

“Да пееш под дъжда” в сценичния си вариант, е равностоен на филмовия оригинал, с огромното предимство, че се случва на живо. Мюзикълът е изпълнен с технически предизвикателства, които си заслужават да бъдат преодолени, в името на публиката. Този мюзикъл е един красив полет в златните води на американския музикален театър.

НАЧАЛОТО НА ЛЕГЕНДАТА

„Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain) е американски филм, музикална комедия с режисьор и хореограф Джийн Кели и Стенли Донън, с участието на Кели, Доналд О'Конър и Деби Рейнолдс. Филмът представя Холивуд в края на 1920-те години, когато ерата на немите филми е към края си.
Днес филмът, заснет от Метро Голдуин Майер има статут на легенда, оглавява списъка на Американския филмов институт за най-добрата филмова комедия и е класиран на пето място като най-добрият американски филм на всички времена.

В Холивуд в годините на прехода към говорящите филми, партньорката на легендарния актьор от нямото кино Дон Локууд не може да се адаптира към навлизането на звука. Стрелата на Купидон е улучила Дон като ракета, прицелена в сърцето. Само преди момент кинозвездата е оставил приятелката си Кати Селдън на прага на дома й след целувка за лека нощ. Една вечер на романтика и артистично вдъхновение е въодушевила Дон, Кати и техният приятел Козмо Браун. Тази нощ дори гневът на природата не би могъл да помрачи ентусиазма на Дон.

ЕМБЛЕМАТИЧНАТА СЦЕНА

Като затваря чадъра си, Дон се наслаждава на пороя и протяга ръце в екстаз. Със скок тук и с плясък там, Дон се носи плавно между тротоара и локвите, "просто пеейки и танцувайки в дъжда". Това е сцена, която ще обезсмърти Джийн Кели и оптимистичния дух, така присъщ на великите холивудски приказки. Което обяснява и днешния й статут като най-разпознаваемата сцена от мюзикъл в историята на киното. Триумф на оригиналността и техническото съвършенство, със своята изтънченост и артистична стойност "Аз пея под дъжда" се е превърнал в произведение на изкуството, носещо духа на незабравимото минало на холивудския мюзикъл.

Времетраене 2 часа с антракт. Изпълнява се на български език с надписи на английски.

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв. с кетъринг

БИЛЕТНА КАСА: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022

 

 

 

 

Концертът „Суинг на Коледа“, предвиден за 21 декември от 19:00 ч., няма да се състои поради технически причини. Закупените билети могат да се презаверят за друг спектакъл от програмата на Държавна опера – Варна или да се върнат на касата и сумата по тях да бъде възстановена, но не по-късно от датата на концерта – 21 декември. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022   Спектакълът „Орфей и Евридика“ няма да се състои поради технически причини. Зрителите могат да презаверят своите билети не по-късно от 11 декември, на касата, където са закупени: от Фестивален и конгресен център - за концерта на Марио Хосен - 28.12/19:00 часа, от касата на Държавна опера – Варна - за всички спектакли в продажба. В случай, че нямат тази възможност, средствата ще им бъдат възстановени срещу представен билет. БИЛЕТНA КАСA: пл. Независимост 1 с работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022 Фестивален и конгресен център: всеки ден от 10 до 21 ч. /почивка 14-14,30ч. и 16,30-17 ч./, тел. 052 685 214
ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

 

 

 

 

Гастрол на Държавна опера Варна в София с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски

14 декември 2017, 19.00, НДК

Със съдействието на Столична община и медийните партньори БНР, ТВ „Канал 3“ и вестник „Телеграф“

 

На 14 декември, 19.00, НДК, зала 1, Държавна опера Варна ще гостува с българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“ от Максим Дунаевски. Либрето и сценична реализация Николай Априлов по романа на Александър Дюма-баща; диригент, оркестрация и аранжименти на песните Страцимир Павлов; сценография и костюми Ася Стоименова;  сценичен бой и фехтовка Николай Дериволков; хореография Татяна Янева; стихове на песните Мария Донева; диригент на хора Цветан Крумов; асистент-режисьор Сребрина Соколова. В главните роли: Д`Артанян – Ованес Торосян; Атос – Свилен Николов; Портос – Велин Михайлов; Арамис – Калоян Лулчев; Людовик ХІІІ – Красимир Добрев; Анна Австрийска – Илина Михайлова; Лейди Уинтър – Антоанела Петрова; Кардинал Ришельо – Стефан Рядков, Херцог Бъкингам – Пламен Долапчиев,; Граф Рошфор – Станислав Кондов; Де Жусак - Людмил Петров; Де Тревил – Свилен Стоянов; Констанс Бонасьо - Мария Павлова; Господин Бонасьо – Пламен Георгиев. Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна с участието на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.Мюзикълът с изпълнява на български с надписи на английски и руски език. Времетраене 2 ч. и 30 мин.

 

ЕДИН ЗА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ЗА ЕДИН

 

Да припомним, че в романа „Тримата мускетари” (1844) Александър Дюма-баща описва приключенията на младия гасконски благородник Д'Артанян, напуснал дома си за да стане мускетар. Съдбата го среща с неразделните Атос, Портос и Арамис и четиримата заедно се превръщат в най-смелите защитници на кралицата и мускетарската чест. Под мотото „Един за всички, всички за един“, векове по-късно прочутите герои неотклонно съпътстват човечеството в многобройни романи и филмови екранизации. Благодарение на режисьора Николай Априлов, в България вече е факт и първата българска постановка на мюзикъла „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски, син на легендарния Исак Дунаевски.

 

МАКСИМ ДУНАЕВСКИ: БЪЛГАРСКИТЕ ТРИМА МУСКЕТАРИ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

 

Варненската постановка на „Тримата мускетари“ е един забавен и ироничен прочит на Дюма. Истинска комедия, дори по-добра, отколкото бяха нашият филм и мюзикълът. Всъщност толкова много филми за заснети по „Тримата мускетари“, толкова много спектакли са поставени, опери и балети, че сякаш нищо ново не може да бъде казано. Но се оказва, че не е така. Свежестта на варненската идея се състои в това, не да пресъздадеш истински мускетари, а да си поиграеш на мускетари, като децата. Според мен, първата българска постановка на „Тримата мускетари“ е постигнала точно това.

 

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ: МУСКЕТАРИТЕ - ИДЕАЛЪТ ЗА ИСТИНСКИ МЪЖ

 

Всички знаем за романа, дори да не сме го чели. Това е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. Всъщност онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари», въплъщават идеала за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща: «красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата». Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си. Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът рицар.

 

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВ: С БУКЕТ ПЕРА НА ШПАГАТА

 

Като младеж бях очарован от руската версия на „Д`Артанян и тримата мускетари”, песните от филма дълго звучаха в мен. Как бих могъл да предполагам, че един ден ще работя по този спектакъл. И то възстановявайки нотния материал, който е бил изгубен по време на политическите промени в бившия Съветски съюз. За нашия мюзикъл написах и нови симфонични аранжименти на песните, както и допълнителна музика за танци и други сцени. „Тримата мускетари” е история за мъжеството и бурните емоции, в която освен красиви мелодии, има много смях, сериозни битки с шпаги и заплетена интрига. Разбира се, публиката ще си тръгне припявайки мускетарския химн „Пора, пора, порадуемся”, в българския вариант: „С букет пера на шапката / и шпага във ръка./ Любимци на съдбата! / Препускаме така / опасни приключения, / от остри шпаги звук – готови да умрем един за друг”.

 

ОВАНЕС ТОРОСЯН – Д`АРТАНЯН: ХАРЕСВА МИ ДА СЪМ ГЕРОЙ

 

Бях на 13 години, когато прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм „Д`Артанян и тримата мускетари”. С по-големия ми брат Тигран Торосян и двамата ми братовчеди непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз – Арамис, фехтовахме се с пръчки, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение. Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. Сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда герой. Това ми харесва!

 

ИЛИНА МИХАЙЛОВА – АННА АВСТРИЙСКА: ВСЯКА ЖЕНА МЕЧТАЕ ДА БЪДЕ... КРАЛИЦА!

 

Всяка жена мечтае да бъде... кралица! Аз не правя изключение и затова за мен е истинско удоволствие да се превъплътя в образа на Анна Австрийска. В постановката на мюзикъла “Тримата мускетари“ на режисьора Ники Априлов аз трябва да покажа Анна, освен като кралица и като влюбена жена с интимните й мисли, страсти и душевни бури. Влюбена в Лорд Бъкингам, тя му подарява, наистина не съвсем уместно, подарената й преди това от краля огърлица. Назрява скандал, но Д`Aртанян и мускетарите го предотвратяват със своята смелост и находчивост.

Всеки път, когато изпълнявам ролята, добавям нещо от себе си, както и кралицата оставя всеки път нещо в мен. Това е един постоянен обмен, който обогатява артиста. На сцената съм с прекрасни колеги, които притежават приключенски дух и амбиция не по-малки от тези на героите в „Тримата мускетари“. Резултатът е едно безкрайно забавление за нас и за публиката. Публиката в това представление е наш съмишленик. Вярвам, че така ще се получи и в спектакъла на 14 декември в НДК. Очакваме там и вас, приятели!

 

Вижте  видео: https://www.facebook.com/OperaVarna/videos/p.10209294705435715/10209294705435715/?type=2&theater&notif_t=feedback_reaction_generic&notif_id=1510648180836463

 

Билетен център НДК: тел.: 02/9166300, 02/9166400; email: biletencentar@ndk.bgВсеки ден: 10.00-20.00; Onlinewww.eventim.bg

 

Зрителите, посетили гастрола на Държавна опера Варна с мюзикъла  „Котки“ в Музикалния театър на 29 ноември получават 50% отстъпка за „Тримата мускетари“ на 14 декември в НДК. Достатъчно е да покажете билета си за „Котки“ на билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

 

Media AwARTs се превърна в една нова варненска традиция, която определено е нужна, защото медиите са естествената връзка между актьори, художници, скулптори, режисьори, издатели, танцьори, културни институции и меценати и публиката. Затова и тяхната оценка е безспорно важна.

Независимите медийни награди Media AwARTs едва ли биха били възможни без усилията на Емилиян Ялъмов, познат най-добре на публиката от рубриката на БНТ 2 „На светска вълна“. Освен член на журито, той влезе в ролята и на водещ на церемонията в стилния антиквариат срещу щаба на ВМС. Останалите професионалисти от медиите, които определиха отличията бяха Елена Владова, Веселин Златков, Светлана Вълкова, Юлия Кунева, Милен Младенов, Невяна Троянска и Зорница Кънчева.

За 2017 година бяха връчени общо 15 награди, сред които 3 за ТМПЦ Варна.

Екипът на Държавна опера Варна бе удостоен с наградата Media AwARTs за високи творчески постижения и по повод 70-годишнината на оперния театър. Наградата прие Виолета Тончева, пиар на ТМПЦ Варна.

 

Актьорът от ДТ „Стоян Бъчваров“  Михаил Мутафов бе отличен по повод 70-годишния му юбилей, 45 години сценична дейност и ролята му във филма „Вездесъщият“.

 

Майката на солистката на Държавна опера Варна Илина Михайлова получи наградатана дъщеря си за ролята й на Анна Австрийска в мюзикъла„Тримата мускетари“.

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: http://yep.bg/izkustvo/Stracimir-Pavlov/#.Wrnw138uCiN

Интервю на Емилиян Ялъмов

 

 

 

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

 

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

Веса Тонова и Павел Кирчев - Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

 

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

 

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

 

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

 

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

 

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

 

Веса ТоноваОдета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

 

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

 

 

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

 

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

 

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

 

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

 

Веса ТоноваВ навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

 

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.


Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

Росиниевият тенор ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя герой Рамиро преди премиерата на „Пепеляшка“ от Росини

 

29 март 2018, 19.00

 

ПЕПЕЛЯШКАИзвестният тенор Пабло Камесеийе, ценен като Росиниев тенор, заради забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър, е поканен да изпълни главната роля в първата варненска постановка на операта „Пепеляшка“ от Росини. Роден в Буенос Айрес, в семейство на испанец и италианка, завършил Виенската консерватория, той от години живее във Виена и освен там, жъне успехи на редица европейски сцени.

 

Преди да дойда във Варна изнесох концерт с оркестъра на Wiener Konzerthaus, в който бяха включени латиноамерикански песни и испанска сарсуела. Преди това пях в „Реквием“ от Моцарт с Оркестъра на Виенските симфоници и участвах в оригинална историческа продукция на „Бастиен и Бастиена“ на сцената на Teatro Barocco. След варненската „Пепеляшка“ имам ангажименти за „Дон Жуан“ от Моцарт в Словакия, „Пигмалион“ от Доницети във Виена, както и за Концерт с творби на Росини в Германия.

 

Как се отнасяте към своя герой Рамиро?

 

Приятел съм с принца и много добре го разбирам. Той иска да бъде обичан не като принц, а заради самия себе си. Той търси истинската любов, независимо откъде ще дойде тя. Да намериш истинската любов и днес не е лесно... Обичам да изпълнявам ролята на Рамиро, той и нежната и добродетелна Пепеляшка ме вдъхновяват на сцената.

 

Изпълнявали сте Рамиро в различни постановки и на различни сцени, което положително е повлияло върху интерпретацията Ви. Какво обикновено изискват диригентите и режисьорите от певеца?

 

Хубавото на оперното изкуство се състои в разнообразните възможности за интерпретация на един шедьовър. Всички варианти, макар и различни, могат да бъдат чудесни. Разбира се, основата за моите роли е една и съща, но разказана в различен контекст. Може да се използват също различни темпа, различни вариации, особено при Росини. Най-същественото е визията на диригента да съвпада с визията на певеца, което винаги води до добър резултат. Предпоставка за това са, разбира се, доброто сътрудничесто и добрата комуникация между диригент, режисьор и останалите участници в спектакъла.

 

Това, че публиката знае какво ще се случи в „Пепеляшка“, усложнява или улеснява превъплъщението на артиста?

 

Наистина, ние порастваме с историята за Пепеляшка. Ето защо с тази опера човек се завръща за малко в детството си и няма как да не се разчувства и да не изпита удоволствие, когато я слуша. Особено ако постановката е добре направена и певците влагат страст в изпълнението си.

 

Коя сцена или ария предпочитате?

 

„Пепеляшка“ има вълшебна музика. Харесвам най-вече секстета във второ действие, в който най-силно се проявява гениалността на Росини. Там той съчетава в един страхотен шестгласов ансамбъл великолепна музика, чувство за хумор и ярки образи.

 

Какво очаквате от срещата си с български колеги в България?

 

Радвам се, че имам възможност да пея в България - страната, в която са родени такива велики оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Соня Йончева и още много други, които високо ценя. Радвам се също, че във Варна се срещам с нови и интересни колеги, заедно с които - убеден съм, ще поднесем на публиката една много хубава „Пепеляшка“.

 

 Прочетете още:

РОСИНИ И ФИЛОСОФИЯТА НА ДИРИГЕНТА

„ПЕПЕЛЯШКА“ ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВЪВ ВАРНА

ИСПАНСКИЯТ ТЕНОР ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ ЩЕ ИЗПЪЛНИ ГЛАВНАТА РОЛЯ НА ДОН РАМИРО В „ПЕПЕЛЯШКА“ ОТ РОСИНИ

Видео

 

 


 

 

 

 

Примабалерината ВЕСА ТОНОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за балета като страст и житейска философия, за сложността да танцуваш Одета/Одилия и постоянното търсене на нови дълбочини, за руската балетна школа и сантимента към варненската публика

 

Премиера на „Лебедово езеро“
XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017
9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, диригент Мартин Георгиев, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

Веса Тонова и Павел Кирчев - Изящество и перфекционизъм! Как Веса Тонова, една от големите звезди на българския балет, поддържа тези качества?

 

За мен балетът е въпрос на страст и житейска философия. Ако човек успее да съхрани любопитството си за света, той се развива и остава по-дълго време млад в изкуството. Младостта се корени в любопитството, за изкуството няма възраст. Кой беше казал, че смисълът на човешкия живот е да обереш до минимум заложените у теб недостатъци и да увеличиш до максимум това, което ти е дадено от бога като дар. Това е принципът на еволюцията, който ни подсказва, че трябва да вървим напред, да не спираме.

 

Твоите героини те следват в блестящия ти творчески път. Как общуваш с тях? Изградила веднъж образите им, добавяш ли нещо ново към тях?

 

Аз обожавам това, което правя. Обичам да пътувам в действието и в героите, обичам да влизам в тяхната психика. С времето, колкото повече узрявам, те все повече започват да ми разкриват своята същност. Това допълнително ме мотивира да търся нови дълбочини в спектакли, които съм изпълнявала 200 или дори 300 пъти.

 

Какво намираш в сегашната си среща с „Лебедово езеро“ по хореографията на Мариус Петипа и Лев Иванов, с редакция на Светлана Тоншева - дългогодишна солистка на Кремълския балет, сега балетен педагог в Държавна опера Варна?

 

За мен винаги е приятно да работя с руски балетни педагози, защото те имат хубав вкус и принципно с тях говоря на един език. Аз съм възпитана в традицията на руската школа, така че за мен е удоволствие с нейните художествени способи сега да извадя още и още нюанси от образа на Одета/Одилия в този гениален балет. 
Чайковски написва най-напред балетна сюита по една народна песен за лебед-девойка и подарява музиката на своите племенници, а чак по-късно развива сюитата като „Лебедово езеро“, което познаваме сега. Сравнявайки женския образ с птица, балетът провокира публиката по един елегантен и приказен начин. Известно е, че техниката, с която балерините изобразяват маховете на крилете, е довела до абсолютна революция в балетното изкуство. Тази танцова техника, характерна не само за „Лебедово езеро“, но и за „Жизел“, предопределя огромното развитие на балетното изкуство през епохата на романтизма.

 

Веса ТоноваОдета/Одилия – бяло и черно, плюс и минус - два полюсни образа в една балерина и огромно предизвикателство към собствените граници... Как се постига?

 

Трудно. За да го постигнеш, трябва да познаваш себе си, а това изисква някаква житейска зрялост. В същото време спектакълът е тежък и предполага много добра техническа подготовка. Едва когато съчетаеш себепознанието и зрелостта в тези два образа, те - колкото и диаметрално противоположни да са, стават плътни и колоритни.
Много пъти съм се превъплъщавала в Одета/Одилия и всеки спектакъл е бил различен. Влагах различна енергия в двата образа. Понякога давах повече любов и мощ на белия лебед и всичко като че ли ми помагаше да го направя, а в другия образ нещо малко не ми достигаше, за да издигна черния лебед на висотата на белия. Обикновено се смята, че е много трудно Одета и Одилия да се представят на еднакво равнище, така че да бъдат еднакво силни и еднакво интересни.

 

 

Как се отнасяш към схващането, че отрицателните образи са по-въздействащи за публиката и по-интересни за артиста?

 

Не знам защо публиката смята отрицателните образи за по-въздействащи. Може би красотата и белотата в белия лебед са по-скучни, защото в този положителен образ няма развитие. Той седи като една константа, докато черният лебед търпи развитие, т.е. лошото винаги може да изненадва. Аз обаче смятам, че трябва да търсим развитие и в положителните образи. В добротата също има дълбочина. Точно затова се опитвам да направя белия лебед по-силен, за да остане у зрителя посланието, че все пак белотата е по-силна, доброто е по-силно. Мисля, че мисията на изкуството е именно в това - да даде изход и да дари красота, да зареди с позитивизъм. Защото другото го виждаме ежедневно.

 

Нашият водещ солист Павел Кирчев е щастлив, че ще дебютира в ролята на Зигфрид, партнирайки си именно с теб. Как се чувстваш ти до него?

 

Павел Кирчев е много талантлив и в същото време много трудолюбив артист. Откакто започна да танцува преди няколко години е претърпял голямо развитие. Прекрасен и чувствителен творец, той със сигурност ще разкрие същностните черти на Принца. Павел е надарен с красиви качества като танцьор, излъчва една особена мекота, притежава харизма. Вярвам, че ще направи хубав образ. Надявам се той да се превърне в един от водещите танцьори на българската балетна сцена.

 

Веса ТоноваВ навечерието на Коледа и Нова година, с какво пожелание ще се обърнеш към публиката на „Лебедово езеро“?

 

Моята кариера е стартирала тук в пълния смисъл на думата. Никой нямаше да знае за мен, ако не бях се явила на Международния балетен конкурс във Варна, заедно с моя партньор и приятел от Варна Владимир Роже. С него сме печелили и много други конкурси, танцували сме на много международни сцени, но аз няма никога да забравя аплаузите и целия кураж, вдъхнат ми тогава от варненската публика. Владимир Роже отдавна е в Америка, аз съм тук, но и двамата продължаваме да танцуваме, балетът ни съхранява. В моя творчески път така се случи, че повечето от партньорите ми са били варненци.

Заради всичко това изпитвам огромен сантимент към варненската публика, която обича и познава балета. Искам да й пожелая много щастие и хубави срещи с балетното изкуство през новата година. Искам да й благодаря за това, че ни зарежда с такава чиста и искрена любов и ни дава сила да продължим напред, независимо от тежестта на нашата професия.


Прочетете още:

С ПАВЕЛ КИРЧЕВ МЕЖДУ ДВЕ РЕПЕТИЦИИ НА „ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 

 

МАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИМАЕСТРА НИКОЛЕТА КОНТИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

за първата постановка в историята на Варненската опера на „Пепеляшка“ от Росини

 

29, 30 март 2018, 19.00 – Премиера

 

След като Джоакино Росини композира „Пепеляшка“ само за три седмици, колко време е необходимо на един диригент да постави „Пепеляшка“?

 

В музикалната панорама има малцина такива гениални композитори като Моцарт и Росини, които съумяват за кратко време да създадат шедьоври. Но ако една творба е написана бързо, това съвсем не означава, че бързо може да се постави. За „Пепеляшка“ на Росини е необходим поне месец за сериoзно изучаване и вникване в партитурата.

 

За Държавна опера Варна е чест, че свързва първата постановка в своята 71-годишна история с Вашето име като един от изтъкнатите диригенти на нашата съвременност. Познаваме и ценим Вашето диригентско майсторство от участията Ви в Опера в Летния театър и други варненски постановки. Как работите сега с екипа върху Росини?

 

Обичам да идвам във Варна. Чувствам се като част от семейството. За мен е важно да харесвам музикантите и певците, с които работя. Опитвам се да намирам положителните им качества и този подход никога не ме е подвеждал. По принцип, когато поставям опера, се стремя да изградя стабилна връзка между музиката и текста, а при Росини това е особено важно. Стилът на Росини представлява проблем, защото при него всяка нота има своето значение. Всяка нота трябва не само да се изпее, но и много бързо да се артикулира. Тези бързи пасажи, характерни за росиниевата техника, затрудняват заниманията с неговите произведения. Оркестърът трябва да е изключително добре подготвен, за да поднесе интерпретация с лекотата и елегантността, присъщи за уникалния стил на Росини.

 

Популярният сюжет от приказката на Шарл Перо не омаловажава ли по някакъв начин тази сложна и изящна музика?

 

Напротив. Хората винаги са харесвали приказките за доброто и любовта, които тържествуват. В историята на изкуството много такива приказки са вдъхновявали създаването на нови творби. Да вземем само приказките за Пепеляшка, Дон Жуан или Фауст, които оживяват в редица оперни, театрални, балетни, лирични или белетристични заглавия. Най-хубавото е, че тези винаги актуални сюжети могат да бъдат разгледани от различен ъгъл или да бъдат поставени по нов начин. Всяка епоха има своето право на тълкуване. Що се отнася до музиката на „Пепеляшка“, тя е едновременно комична и елегантна, на места дори драматична, така че всяка възраст ще намери какво да хареса в нея. „Пепеляшка“, освен всичко това, е много подходящо заглавие за приобщаване на децата към света на операта.

 

Какви са диригентските Ви тайни, с които овладявате оркестъра?

 

Диригентският ми подход е много естествен, не използвам никакви специални способи и не поставям дистанция между себе си и оркестрантите.

 

Диригентът не трябва ли да доминира?

 

Може да се кажат много неща в тази връзка. Окестърът може да се оприличи с едно голямо семейство, което притежава своя характер и диригентът е длъжен да го опознае. Още повече, че оркестърът се състои от толкова различни личности и диригентът не бива да пренебрегва никоя от тях. Работата на диригента се състои в умението да обучава и овладява оркестъра. Той трябва да улучва точния момент, когато се налага да притисне музикантите, да изисква още и още или пък да ги отпусне, да ги похвали.

Когато става дума за музика, мисля, че не е уместно да се говори за доминация, защото музиката е нещо, което се споделя. Чрез изкуството хората обменят възгледи, възприятия, мнения и диригентът прави същото с оркестъра. Не само оркестърът учи от диригента, понякога и диригентът може да научи нещо от оркестъра, да получи някаква информация или съвет от него. Дори да не го формулира с думи, оркестърът го показва с езика на музиката и добрият диригент ще го разбере. Да бъдеш част от тази психология, понякога не е лесно, но аз мисля, че съм намерила своя път да постигам целите, които съм си поставила като диригент.

 

 

 

За участието си в 50-я Фестивал на оперното и балетното изкуство - Стара Загора 2017 Държавна опера Варна получи плакет, връчен на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна от Огнян Драганов,директор на Старозагорската опера.

На 28 ноември на сцената на Старозагорската опера оживя естетската постановка на главния режисьор на Варненския оперен театър и сценограф на „Норма“ от Винченцо Белини Кузман Попов, под палката на главният диригент на Варненската опера Ян ван Маанен. Аплодисменти заслужихакостюмите на Ася Стоименова и 3D мапингът на Полина Герасимова. В главните роли блестящо се представиха: НОРМА - Линка Стоянова, АДАЛДЖИЗА - Даниела Дякова, ПОЛИОНЕ - Бойко Цветанов, ОРОВЕЗО - Гео Чобанов, КЛОТИЛДЕ – Вяра Железова, ФЛАВИО - Христо Ганевски. Оркестърът и хорът на Държавна операВарна, с диригент Цветан Крумов, също внесоха своя дял за успешния прием.

 

 

 

 

 

РЕДЖИ от „КОТКИ“ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

"Котки" от Уебър - 24 март 2018, 19.00, зала 1, ФКЦ

 

Нейчо Петров – Реджи, един от най-добрите вокалисти на българската клубна сцена, впечатлява и в мюзикъла „Котки“ като обожавания от котешките дами Ръм Тъм Таг. Какво обаче харесва в Ръм Тъм Таг самият Реджи?

 

Съчетанието на лекота, обаятелност, небрежност и чаровна арогантност с доблест, вяра, мистичност и сила правят образа на Ръм Тъм Таг толкова привлекателен за мен. Казват, че един актьор трябва да се открие, да се асоциира в един образ, за да убеди и публиката в неговата достоверност. А всеки път това е моето примамливо предизвикателство.

 

Какъв паралел би направил между двата полюсни персонажа, които пресъздаваш в постановки на Държавна опера Варна – Исус Христос Суперзвезда в едноименната рокопера, за който беше отличен с Кристална лира на СБМТД и Ръм Тъм Таг в не по-малко известния мюзикъл „Котки“?

 

Типажът на непослушния, своенравен котарак, любимец на жените-котки, е доста различен от първия образ, в който трябваше да се превъплътя - този на Исус Христос. Макар и представен като суперзвезда, характерът на Божия син следва библейската смиреност и извисеност. Ръм Тъм Таг от друга страна е олицетворение на човешкото, плътското, въпреки че е котка. Както всеки път, в който съм приел дадено предизвикателство, и в двата образа аз давам максимума, на който съм способен, цялата си любов и страст и това, което Бог ми е дарил.

Божественото в човешките същества и тяхното съществуване в "Исус Христос Суперзвезда" е в прогресията от Бог към хората, а в "Котки" от хората (Котките) към Бог. Уебър е гений и световният успех на всички негови творби се дължи на ясните конкретни послания и прекрасната музика.

 

Също и на добрия екип, който е задължителен за мюзикълите на Уебър.

 

Да, така е. За втори път имам честта и огромното удоволствие да бъда част от екипа на режисьора проф. Светозар Донев. Използвам случая, за да благодаря на Държавна опера Варна и на него за доверието, което ми гласуваха, поверявайки ми ролите както на Исус Христос, така и на Ръм Тъм Таг. За втори път е и съприкосновението ми в работата със страхотната хореографка Анна Донева, която сътворява магия чрез танц. Маестро Страцимир Павлов, диригент-постановчикът, е изключителна личност и невероятен професионалист и именно тези негови качества изградиха от мен и целия екип завършени музикални образи. Да не пропусна безценните насоки на асистент-режисьора Сребрина Соколова, която е и незаменима в ролята на Деметра. Добавям костюмите на Ася Стоименова, декорите на Иван Токаджиев, гримът на Даниела Стоянова – все важни елементи, които в хармонична комбинация превърнаха "Котки" в едно от най-успешните заглавия на Държавна опера Варна, с разпродадени билети и зали месеци предварително.

 

Какво вие, Котките, обичате най-много?

 

Докато репетирахме мюзикъла, ние, Котките, се превърнахме в едно семейство от приятели, които работят в усмихната среда. Ще е прекалено дълго, ако говоря за качествата на всеки един от актьорския и танцов състав поотделно... Но всички са много добри професионалисти и страшно стойностни личности, един от най-прекрасните екипи,в които съм бил. Точно това прави "Котки" емоционално наситено и зареждащо представление. Естествено, зад една такава продукция стоят много труд, часове репетиции, воля, търпение и усърдие от всеки артист. И най-важното е, че напълно си заслужава.

"Ние котките тук си имаме дом, всяка котка и всеки котак, всяка котка и котенце тук - всички заедно имаме дом!"

Ето как ние, Котките, хипнотизираме публиката.

Всеки път, когато завесите се отварят. И когато всички ние, артисти и публика, ставаме част от един приказен, мистичен свят - котешкото общество на А. Л. Уебър.

Очакваме и вас! На 24 март в зала 1 на ФКЦ от 19.00!

 

Ваш Ръм Тъм Таг

Прочетете още: КОТКИTE - 2017 г.

 

 

КОТКИ

мюзикъл от Андрю Лойд Уебър
по стихове на Т.С.Елиът
режисьор Светозар Донев
хореограф-постановчик Анна Донева
диригент Страцимир Павлов
сценография Иван Токаджиев
костюми Ася Стоименова
диригент на хора Цветан Крумов 
превод Харалампи Аничкин 
асистент-режисьор Сребрина Соколова

в ролите:

ОТЕЦ ДВУЗАКОНИЕ Людмил Петров
МАНКЪСТРАП Велин Михайлов
РЪМ ТЪМ ТАГ Нейчо Петров - Реджи
ДЕМЕТРА Сребрина Соколова
БОМБАЛУРИНА Филипа Руженова
ГРИЗАБЕЛА Вяра Железова
МАНГОДЖЕРИ Николай Димитров
РАМПЪЛТИЙЗЪР Калина Алексиева
ДЖЕЛИЛОРУМ Лиляна Кондова
ГЪМБИ Валерия Пейчева
СКИМБЪЛШАК БДЖ Илко Захариев
ТЕАТРАЛНИЯТ ДИРЕКТОР Пламен Георгиев
БЪСТЪФЪР ДЖОУНС Анатоли Романов
ДЖЕМИНА Мария Павлова
МАКАВИТИ Румен Стефанов

Времетраене 2 ч.

БИЛЕТИ: 10, 15, 20, 25, 30 лв.

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00, Тел: 052 665 022
Фестивален и конгресен център: всеки ден 10.00-21.00, почивка 14.00-14.30. и 16.30-17.00 Тел. 052 685 214

 

 

 


 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

 

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

 

 

 

 

Гостувания на солистични състави и размяна на цели продукции между Държавна опера Варна и Народно позорище Белград са част от политиката на колаборация в рамките на Балканската оперна мрежа.

След първото партньорство между двете институции за премиерната постановка на "Атила" от Верди в миналогодишното издание на Опера в Летния театър във Варна, през март 2018 г. в спектакъл на операта "Аида" в Белград с изключителен успех се представиха Маестро Борислав Иванов на диригентския пулт и солистите на Държавна опера Варна Димитринка Райчева - Аида, Даниела Дякова - Амнерис и Валерий Георгиев - Радамес.

https://www.narodnopozoriste.rs/troje-bugarskih-solista-predvodjeni-maestrom-borislavom-ivanovim-16-marta-gostuju-u-verdijevoj-aidi

 

 

 


 

 

Интервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с водещия балетен артист на Държавна опера Варна преди премиерата на „Лебедово езеро“

XVIII Коледен музикален фестивал – Варна 2017

9 декември 2017, 19.00

 

Музика Чайковски, хореография Мариус Петипа и Лев Иванов, редакция Светлана Тоншева, в главните роли Веса Тонова – Одета/Одилия и Павел Кирчев – Зигфрид

 

 

С какви чувства очакваш премиерата на „Лебедово езеро“?

Мечта ми е било да танцувам Принц Зигфрид. „Лебедово езеро“ е върхът на класиката, балет на балетите и за един артист е привилегия да танцува тази роля. Познавам творбата още от балетното училище, където тя се изучава, следя нейните редакции и изпълненията на най-добрите балетисти. Харесвам превъплъщенията в образа на Принца на Дейвид Холберг, първия американец, станал премиер солист на Болшой театър, както и на украинеца Сергей Полунин, който си създаде име като най-младия солист на Ковънт гардън.

Защо „Лебедово езеро“ е труден балет?

Това наистина е изключително труден балет. Първо, защото си през цялото време в роля и задачата ти е да „вкараш публиката във филма“, да я насочиш към същността на приказкатата. Второ, защото трябва да изпълниш многото па дьо дьо-та и всички технически упражнения, така че тяхната сложност да не си личи. И трето, защото на сцената никога не мислиш само за себе си, а и за другия артист до теб. За мен е истинска чест и страхотно удоволствие да си партнирам сега в „Лебедово езеро“ с примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова. Може да научиш много от такъв изключителен артист като нея и за мен това е допълнителна професионална школовка.

Това, че харесваш „Лебедово езеро“, улеснява ли те в пресъздаването на твоя герой?

„Лебедово езеро“ е моят свят, нещо, което ми отива да танцувам и затова мога да изградя образа по-убедително. Не обичам да танцувам нещо, което не е мой натюрел, макар че то може да се превърне в друг вид предизвикателство.  Но ако балетът и героят ти допадат, ако ти отиват,  може да се получи нещо много, много хубаво.

Твоят Принц, колкото и да е влюбен, не разпознава първоначално любимата и допуска фаталната грешка да избере черния вместо белия лебед. Как такива фини човешки състояния се пресъздават само с движения? 

С много репетиции, трудно и изморително. Затова пък с нищо несравнимо е удоволствието, когато постигнеш това, което целиш. Когато си млад танцьор, мислиш само за забележките на хореографа и работиш непрекъснато върху слабите места, но с годините преодоляваш все по-лесно задължителното техническо ниво и започваш да разсъждаваш върху образа, да го интерпретираш и усъвършенстваш.

Виждаш ли публиката, представяш ли си някого, за когото танцуваш?

На сцената за мен най-важното е да се представя добре и затова се  абстрахирам от всякакви странични мисли. Фокусирам се максимално върху танца и задачите, които имам да изпълнявам. Не мисля за публиката, но така или иначе правим всичко за нея.

Кога усещаш щастието от танца? По време на спектакъла или след него?

След спектакъла. Когато всичко е отминало, тогава се отпускаш, прибираш се, обмисляш всеки детайл на представлението, връщаш лентата назад и съпреживяваш наново всички емоции, целия стрес и адреналин, през които си минал. Изкуството не може без  адреналин. Както казват големите артисти, липсва ли тази тръпка, е по-добре да се откажеш.

Танцувал си на престижни сцени в Русия, САЩ, Южна Корея, обиколил си почти цяла Европа. Къде се чувстваш най-добре?

В Русия, защото там балетът има най-дълбоки традиции. Гледат на балета като на нещо свещено, балетът за тях е религия. Достатъчно е само да разберат, че си балетен артист и веднага ти засвидетелстват огромна почит. Щастлив съм, че във Варненската опера имам шанса да работя с руски балетни творци от най-висока класа и така да черпя вдъхновение от самия извор.

 

Прочетете още:

„ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО“ – ОТ БАЛЕТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ ДО КЛАСИКАТА

 ВЕСА ТОНОВА: ОБИЧАМ ДА ПЪТУВАМ В ДЕЙСТВИЕТО И В ГЕРОИТЕ

 

 

 

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН ЗА СВОЯТА ПОСТАНОВКА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ МЮЗИКЪЛ

4, 5 април, 19.00 – Предпремиера на Великденски музикален фестивал – Варна 2018
20 юни, 21.00 – Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018. Премиера за Европа и България

 

 

 

„ДА ПЕЕШ ПОД ДЪЖДА“Е МЮЗИКЪЛ – МЕЧТА

Този мюзикъл е мечта. Всичко, от което е създаден - музика, сюжет, диалог, стихове е такова, каквито са мечтите. Красиви и съвършени.Затова и в него става дума за човешките мечти.Не непременно сбъднати, но живи.

Хората са единствените в природата, които мечтаят.

Ние сме все повече и все по-близо до глобалното. Разбираме и виждаме всичко за секунди, чрез върховете на пръстите, които управляват екраните на електронните ни устройства. Изображенията и новините изместват мечтите. За мечтите трябва въображение и духовност, а не просто любопитство и тач скрийн.

„Да пееш под дъжда" разказва за това, как мечтите сме самите ние. 

А всяка сбъдната мечта е едно чудо.

За онези, които ги сбъдват, и за тези, които са свидетели на сбъдването.

Човек има святото задължение да е щастлив. С онова щастие, което не се постига с пари и власт.

 

ЕКИПЪТ

 

За да се реализира на сцена подобно амбициозно начинание са необходими забележителни партньори: ръководство, админстрация, технически колеги от различните служби, артисти - певци, балетисти, актьори - всички тези колеги са най-високо в личната ми йерархия. Както и онези, които работят за всички тях: постановъчният екип - диригент, хореограф, сценограф, художник по костюмите, създателите на мултимедийното решение.

 

Борис ПанкинТук веднага искам да споделя, че в заснемането на филмите от епохата на нямото кино ще участва операторът КАЛОЯН БОЖИЛОВ- най-младият носител на най-престижната филмова награда у нас "Златна роза" за операторско майсторство и оператор на „Ага“, актуалния хит от Берлинале и София Филм Фест.

МАЕСТРО СТРАЦИМИР ПАВЛОВе диригентът-мечта за всеки режисьор по света. С таланта, опита, вкуса си и чувството си за хумор. Идеалният партньор на този музикален стил.

БОРЯНА СЕЧАНОВАе  абсолютния хореограф N 1 в мюзикъла у нас. Хореографът, който може да изтанцува всичко, което поставя с артистите си.

Екипът художници АННА-МАРИЯ ТОКАДЖИЕВА И ИВАН ТОКАДЖИЕВса съчетание на огромен опит и култура с модерното и естетичното. Хармония в най-доброто от двата свята - академичност и талант.

Мултимедийното решение, за което вече се похвалих с участието на Калоян, е също в категорията "мечта". ИРИНА РАДОВАНОВА И КОНСТАНТИН ГАРНИЗОВ от "Бюро за пространствени решения" са повелители на всякакъв вид пространства и изобразителни майстори, с безпогрешен усет за адаптиране към епоха и среда, за да се въздейства максимално чрез "храната" за очите на съвременната публика.

 

АРТИСТИТЕ

 

Да получиш възможност да репетираш и играеш в столицата на мюзикъла у нас - Варна, и да работиш с колеги от Варненската опера и с варнески артисти е мечтана възможност. Знам, че това мислят и чувстват всички - от ОРЛИН ГОРАНОВ И МАРИАН БАЧЕВдо дебютатантките в жанра на мюзикъла МИГЛЕНА СТОЕВА И АНЕЛИЯ МАНГАРОВА.

На първата ни репетиция във Варна, когато за пръв път чух ансамблово вокално изпълнение на нашата трупа, си казах: "Това е най-красивият ансамбъл, който съм чувал в практиката си!" По реакцията на трупата осъзнах, че всъщност съм го казал на глас. Понякога мечтите правят и това - започваш сам да си говориш.

Та затова не мога да се сдържа и да не напиша всички именана сбъдващите мечти: Пламен Георгиев, Борислав Веженов, Сребрина Соколова, Даниела Димова, Лилия Илиева, Елиз Оник Нигохозова, Нейчо Петров - Реджи, Николай Колев, Йоанна Венелинова, Зои Бошнакова, Калина Алексиева, Калоян Лулчев, Велин Михайлов, Николай Димитров.

„Да пееш под дъжда“ е мечта.

И ние ще я сбъднем! В този град–мечта ис този екип –мечта! Останалото е музика и лъчи.

 

 Видео

 Книжка "Да пееш под дъжда" - изтегли pdf

 

 

 

 

 

Възползвайте се от кампанията за насърчаване на електронната търговия. „Лесно е, а само днес - и по-евтино”. През днешния ден системата на Мултинет ви осигурява 20 % отстъпка при онлайн покупка. Вземете билет за някой от оперните, театралните или балетните спектакли на Варненската драма и опера, като следвате няколко лесни стъпки. За целта се влиза тук

 

 

  1. Избира се събитие, за което ще се купуват билети;
     Например:

 

 

Щраква се върху препратката „Купи билет“;

 

  1. Зарежда се междинна страница-предупреждение, че следва страница с платен достъп - за продължаване е необходимо или или въвеждане на номер на MultiNet карта, или заплащане на такса за вход в системата;


 

  1. За закупуване на билети без Multinet карта, в блока „Без мултинет карта“ се поставя отметка за познаване, разбиране и съгласие с Общите условия за ползване на системата

  * Забележка: Възможността за закупуване на електронни билети спира, когато в салона останат по-малко от 20 свободни места.

 

 

  1. Системата зарежда екран от разплащателната система на ePay.bg за заплащане на входна такса и интерактивна скица на местата в залата. Избират се места от скицата чрез директни щраквания върху тях. Свободните места са в зелено, а заетите в червено. Избраните места се оцветяват в бяло. След приключване на избора, натиска се върху бутона „Закупуване“ над скицата;

 

 

  1. Ако плащането е минало успешно, системата показва екран с потвърждение за успешното плащане;

 

 

  1. След успешно плащане на избраните места, системата изпраща на посочен адрес за електронна поща електронни билети. Електронните билети се отпечатват на принтер и преди събитието се предоставят на служителите на обекта, за който важат, за да могат те да издадат билети за вход.

 

 

 

 

 

 

Росини

Комична опера в 2 действия и 4 картини от Джоакино Росини

29, 30 март, 19.00 - Предпремиера на XIX Великденски музикален фестивал – Варна 2018

4 юли, 21.00 - Премиера в ММФ „Варненско лято“ и Опера в Летния театър 2018

 

 

ЕДНА ОТ НАЙ-ИЗЯЩНИТЕ ПАРТИТУРИ ЗА ВОКАЛ И АНСАМБЪЛ

 

„Пепеляшка или триумфът на добродушието” е комична оперна драма в две действия от Джокино Росини. Либретото на Джакопо Ферети следва сюжета на едноименната приказка от Шарл Перо. Росини е на 25 години, когато написва „Пепеляшка”, но вече има зад себе си поредица оперни бисери като „Севилският бръснар”, „Танкреди”, „Италианката в Алжир” и други.

В световната оперна съкровищница „Пепеляшка” се смята за една от най-изящните партитури за вокал и ансамбъл. Росини е трябвало да я композира само за 3 седмици, поради което използва готовата вече увертюра от „Вестникът”, една своя предишна опера-буфа, както и част от ария в „Севилският бръснар”. Публиката не забелязва тези детайли и приема доста вяло премиерата на „Пепеляшка“ на 25 януари 1817 г. в „Театро Вале” в Рим. Но скоро след това операта придобива голяма популярност както в Европа, така и в САЩ. Нещо повече — „Пепеляшка“ оспорва първенството на „Севилският бръснар” почти през целия XIX век. През 60-те години на XX вeк музиката на Росини се радва на истински ренесанс.

 

 

ПЪРВА ПОСТАНОВКА В ИСТОРИЯТА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Постановката на „Пепеляшка“ през 2018 г. с международен екип е първа в историята на Варненската опера. За диригент-постановчик е поканена добре познатата ни от Опера в Летния театър и други спектакли на Варненската опера, именитата Маестра Николета Конти, единствената италианка, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия” за успехите си на международната оперна сцена. Режисурата е дело на турската режисьорка Екта Кара, сценографията и костюмите, с подчертано съвременна визия, са предоставени от Истанбулската опера, с която Държавна опера Варна поддържа партньорски взаимоотношения. Диригент на хора е Цветан Крумов.

В първия предпремиерен спектакъл на 29 март ще аплодираме изтъкнатия испански Росиниев тенор Пабло Камесеийе в коронната му роля на Дон Рамиро. 
На 30 март в образа на така желания от всички девойки на бала принц на Салерно ще се превъплъти Георги Султанов, в чийто репертоар тази роля също отдавна присъства.

За ролята на камериера на принца Дандини се подготвят Венцеслав Анастасов, Свилен Николов и Делян Славов; Деян Вачков и Делян Славов репетират ролята на Дон Манифико, барона на Монтефиасконе. Сопраните Ирина Жекова, Мария Павлова и Галина Великова се преобразяват в Клоринда, по-голямата дъщеря на барона, докато Вяра Железова, Моника Стоянова и Аделина Попова ще изпълнят партията на Тисба, по-малката дъщеря на барона. За ролята на Анжелина, заварената дъщеря на барона, която всички наричат Пепеляшка, са разпределени Валентина Куцарова, Силвия Ангелова и Петя Петрова. Евгений Станимиров, Гео Чобанов и Людмил Петров получават ролята на философа Алидоро, съветника на дон Рамиро.

Концертмайстори Анна Фурнаджиева и Красимир Щерев. Асистент режисьор Сребрина Соколова, помощник режисьор Мариана Григорова, корепетитори Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Соси Чифчиян, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Пл. „Независимост“ 1, каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998; Работно време понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна: тел. 052 665 020; www.operavarna.com


Видео

 

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

 

МИХАЕЛА БЕРОВА, най-новата солистка на Варненската опера,пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

„Кармен“ - 16 март 2018, 19.00

Диригент Ян ван Маанен

 

Може ли да се каже, че репертоарът на едно истинско мецосопрано е немислим без „Кармен“?

 

Определено е така. Всички възприемат „Кармен“ като нарицателна роля за нас, мецосопраните, а самата опера е една от най-любимите, най-често поставяните и най-често играните творби в цял свят.

 

След като дори немеломаните смятат, че познават „Кармен“, трудно ли е да се открие нещо ново в образа? Ще го търсиш ли в своята интерпретация?

 

Повечето хора намират, че  Кармен е лека жена, но това е твърде повърхностно схващане. Този образ е доста дълбок и търпи развитие.Ако в първите две действия Кармен е бунтарка, зад това стои не само нейният темперамент, а и вътрешната сила на характера. Образът е представлявал истинска революция за времето си, тъй като за пръв път в света на операта главната героиня се оказва от простолюдието, при това е циганка. Своенравна и свободолюбива, тя руши всички норми, прави, каквото си поиска и това било нечуван скандал.

 

По-нататък, в трето и четвърто действие, на преден план излиза драматизмът, който се усеща особено силно в прочутата ария с картите. За Кармен няма по-висша ценност от свободата, за нея тя плаща с живота си. Тази основна линия са заложили и либретистът Проспер Мериме, и композиторът Жорж Бизе. През целия образ върви една особена линия на дързост и аристократизъм, които имат своите корени още в кастовото деление на племената в Индия, откъдето произхождат циганите. В тяхната йерархия най-високо стои аристократът – този, чийто аристократизъм се измерва със силата му да отстоява своя избор. Личният избор е неговата истинска свобода.Това ще търся в образа на Кармен –аристократизма.

 

Колко близо до себе си чувстваш Кармен?

 

Мисля, че сега е моето времеза Кармен. Близо съм до нея като темперамент, като схващане за живота и неговите предизвикателства. Винаги изпълнявам с удоволствие тази роля и се радвам, че сега за пръв път ще я представя и пред варненската публика. На сцената ще си партнирам с Даниел Дамянов – Дон Хозе, Пламен Димитров – Ескамилио и Ирина Жекова – Микаела. Теса добри професионалисти, носещи темперамента на своите герои и аз се чувствам чудесно в тяхната компания. Харесвам постановката на режисьора Кузман Попов и вярвам, че под палката на Маестро Ян ван Маанен, заедно с оркестъра и хора на Варненската опера, ние ще заразим публиката с емоцията, която тя очаква от „Кармен“.Накрая искам непременно да кажа и това, че се чувствам истински щастлива като част от страхотния екип на Варненската опера.

 

 Прочетете още: МИХАЕЛА БЕРОВА

 

 

 

 

 

Хореографът на "Лебедово езеро" СВЕТЛАНА ТОНШЕВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за концепцията на лебедовите криле, довела до революция в хореографията, за психологическото и физическо изграждане на образа само чрез танц, за върховете и всекидневието в балета

 

XVIII КОЛЕДЕН МУЗИКАЛЕН ФЕСТИВАЛ - ВАРНА 2017

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО – ПРЕМИЕРА

8, 9 декември, 19.00, Основна сцена

 

Балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски
Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов
Редакция Светлана Тоншева
Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова
Музикална редакция Мариела Чанкова
Костюми и сценография Ася Стоименова
Диригент Мартин Георгиев

В ролите на Одета/Одилия и Зигфрид звездите на Кремълския балет Саори Коике и Егор Мотузов (8.12.2017); примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова и дебют на водещия балетен солист на Варненската опера Павел Кирчев (9.12.2017)

 

 

Светлана Тоншева„Лебедово езеро“ ще има вече и своя варненски адрес с хореографския почерк на Светлана Тоншева, едно от големите балетни имена на Кремълския театър, сега балетен педагог в Държавна опера Варна. Предлагам да започнем разговора с това как „Лебедово езеро“ се превръща в балетна класика.

 

Историята на „Лебедово езеро“ е много интересна. Премиерата през 1877 г. в Москва минала незабелязано, въпреки красивата музика. Всъщност това не бил истински балет, преобладавали пантомимата и мимансът, танците били съвсем малко, а балерините носели закрепени върху раменете картонени криле. По-късно в Болшой театър направили друга редакция, но пак не се получило. Успехът дошъл, едва когато починал Чайковски и в Мариински театър замислили балетна вечер, посветена на композитора. Мариус Петипа поръчал на Лев Иванов да направи редакция на неуспешните досега „бели сцени“ (сцените с лебедите) и това дало възможност на Лев Иванов да извърши истинска революция в класическия балет.

 

Той премахнал изкуствените криле и създал хореография за ръцете, която извайва движенията на крилете. Чрез постановката на ръцете и гърба, която пресъздава не само движенията на истинските птици, но изразява и силни чувства като любов, страх, болка и тревожност, спектакълът достига нова психологическа дълбочина. Освен това Лев Иванов добавя в редакцията си дуета на Зигфрид и Одета, както и танца на малките лебеди.

 

На свой ред Мариус Петипа, вдъхновен от Лев Иванов, поставя валса, мазурката и останалите танци, които се играят в двореца и нямат нищо общо с „белите сцени“. Така през 1895 г. музиката и танцът в „Лебедово езеро“ за пръв път заживяват в пълен синхрон Получава се онази органична сплав между двата компонента, която продължава да омайва публиката и днес. Сега работя именно върху тази класическа хореография на Лев Иванов и Мариус Петипа в първата варненска постановка на „Лебедово езеро“ и това ме прави щастлива.

 

В годините „Лебедово езеро“ претърпява много редакции, които се отнасят както до хореографията, така и до сюжета. Твоята редакция с какво се отличава?

 

Да, познати са редакции, в които Зигфрид и Одета загиват, но в нашата постановка те остават живи. Любовта при нас побеждава. Разбира се, поставих хореография, подходяща за балетната трупа на Варненската опера. Трябваше също да се съобразя с по-малкия брой на мъжете балетисти в трупата.

 

Върху кой образ поставяш специален акцент?

 

Важни са всички образи. За солистите на Кремълския балет примата Саори Коике и премиер солиста Егор Мотузов образите на Одета/Одилия и Зигфрид не са новост. Одета/Одилия отдавна е влязла и в репертоара на примабалерината на Софийска опера и балет Веса Тонова, затова пък водещият солист на Варненската опера Павел Кирчев сега ще дебютира в ролята на Зигфрид.

 

 

 

29 март 2018, 19.00– „Пепеляшка“ от Росини, предпремиера

Диригент Николета Конти – Италия

Режисьор Екта Кара - Турция

 

ПАБЛО КАМЕСЕИЙЕ – ТЕНОР

Enrique Pablo Cameselle La Caria 

Испанският тенор Пабло Камесеийезапочва музикалното си образование в Аржентина. Дебютира в Буенос Айрес в“Matthaeus Passion”от Бах и „Рита“ на Доницети още преди да влезе въвВиенската консерватория. Забележителната лекота във високия регистър и светлият му теноров тембър са подходящи за белкантови опери и особено за многообразния Росиниев репертоар, който той усъвършенства с Маестро Алберто Зеда в Академия „Росиниана” в Песаро.

 

Нищо чудно, че изключително трудната партия на Линдоро от „Италианката в Алжир“ на Росини е една от коронните му роли, с която гастролира в MegaronMousikis в Атина, Aalto Theater в Есен, TeatroLiricoSperimentaleв Сполето. В Teatro San Carlo в Неапол блестящо се изявява в най-известната творба на Росини „Севилският бръснар“. Забележително е участието му в по-сериозни произведения на Росини като „Guillaime Tell” в оперния фестивал „ЕvaMarton” в Miscolcи Националния театър на Полша, където си партнира с Ренато Брузон.

 

Като предизвикателство приема ангажиментите си и в по-рядко поставяни заглавия на Росини като „Mose/Mose in Egito”, с което публиката го аплодира в Teatro die Tradizioneв Сардиния и във фестивала TirolerFestspieleв Ерл. За всеки Росиниев тенор е въпрос на чест да пее и в родния град на композитора Песаро в Rossini Opera Festival, на чиято сцена Пабло Камесеийе е поканен с “Il Viaggio a Rejms”. Веднага след това гостува със същата продукция и в TeatroMarruchinoв Chieti. По време на другия значим Росиниев фестивал “Rossini in Wildbad“, Пабло Камесеийе записва „La Gazzaladra”на компакдиск.

 

 

29 ноември, 19.00, ДМБЦ „Стефан Македонски“

Прелестните варненски „Котки“ от прочутия мюзикъл на А. Л. Уебър напускат уюта на морския град, за да покажат своите достойнства и пред столична публика. На 29 ноември, 19.00, те ще излязат на сцената на Музикалния театър, която несъмнено най-много им приляга. Варненските „Котки“ следват хореографията на своята покровителка Анна Донева, която макар и столичанка, правилно е забелязала, че: „Варна е градът на котките, София на кучетата.Във Варна е пълно с котки, дебели, спокойни, не бягат от теб като минаваш, а идват да си общуват. И почти няма кучета, бездомни имам предвид. Два пъти видях как котка прогонва голямо куче, мака че то много се бори. В София е обратното, пълно е с кучета. Котките са малцинство, кльощави, страхливи, криещи се, бягащи...“

Ето защо варненските „Котки“ твърдо са решили да научат столичните си роднини на достойно поведение, не само спрямо кучетата JЗа тази своя образователна мисия те ще използват най-вече танца. „За менкотешкият свят, заложен в „Котките” не е чужд на нашия, той има своите човешки характеристики, които изведохме в цялостен танцов и поведенчески образ. Артистите, с които прекарах незабравими за мен дни, са много добра глина. Да, те може би не са типичните артисти за мюзикъл, с които винаги се сравняваме, имат може би няколко килограма в повече, не са достатъчно високи или нещо друго. Но ние всички притежаваме външни характеристики, които са част от природата – човешка или котешка. Така че това, което ще видите като визия и танц на „Котките”, сме вие и аз, всеки от нас, всяка животинка и всеки човек, такъв какъвто е - една хореография за истинските хора и истинските котки“, разказва за своите варненски„Котки“Анна Донева.

Режисьор на мюзикъла е проф. Светозар Донев, диригент Страцимир Павлов, сценограф Иван Токаджиев, костюмограф Ася Стоименова, перукер Даниела Стоянова. В изключително забавния и красив спектакъл, сред многолюдното котешкото общество своето певческо, танцово и актьорско майсторство показват оперните солисти Людмил Петров, Велин Михайлов, Мария Павлова, Вяра Железова в ролята на Гризабела, Сребрина Соколова, Лиляна Кондова, познатият от клубната бг сцена Нейчо Петров – Реджи, Валерия Пейчева, Калина Жекова, Анатолий Романов, актьорите от Варненския драматичен театър Димитър Мартинов и Пламен Георгиев, балетните артистиНиколай Димитров и Румен Стефанов и др.

Билети на касата на Музикалния театър, „В. Левски“ 100, тел: 02-9431979. Работно време: вторник-събота 9.30-19.30; неделя 10.00-17.30

 

СПЕЦИАЛНИ ЦЕНОВИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДВАТА МЮЗИКЪЛА НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА В СОФИЯ

Срещу билет за „Котки“ – 50% отстъпка за „Тримата мускетари“

„Котки“ – 29 ноември, 19.00, Музикален театър

„Тримата мускетари“ - 14 декември, 19.00, НДК

На 29 ноември Държавна опера Варна гостува в Музикалния театър с любимите„Котки” на сър Андрю Лойд Уебър. Редовните цени на билетите са между 12 и 25 лева.

На 14 декември варненската трупа ще представи в НДК, зала 1, още един мюзикъл, при това българска премиера на „Тримата мускетари” от Максим Дунаевски с Ованес Торосян в ролята на Д’Артанян.

Редовните цени на билетите са между 20 и 60 лева.

Всички закупени билети за първото събитие „Котки“ в Музикалния театър могат да послужат като талон за 50% отстъпка за второто събитие „Тримата мускетари“ в НДК. Достатъчно е всеки притежател на билет да посети билетния център в НДК. Отстъпката е валидна за ценовите пояси от 40, 50 и 60 лв.

 

 

 

9 март 2018, 18.00-19.00, ГХГ

Концерт, посветен на 75-годишнината от спасяването на българските евреи

 

Даниела Димова- сопран

Жанета Бенун - пиано

Красимир Щерев - цигулка

 

На 9 март, в Градската художествена галерия, 18.00, ще прозвучи концерт  под наслов „ТОДА РАБА”благодарност, в превод от иврит. Благодарност е съкровеното послание на това музикално събитие, посветено на 75-годишнината от спасяването на българските евреи от холокоста. През 1943 г. със своя забележителен държавнически акт България спасява от депортация в хитлеристките концентрационни лагери всички свои 48 000 поданици от еврейски произход и това й отрежда почетно място в световната история.

 

Мемориалния концерт ще поднесат Даниела Димова – сопран, Жанета Бенун-Николаева – пиано и Красимир Щерев – цигулка. Даниела Димова ще пее, освен на български, на четирите еврейски езика – ладино, иврит, идиш и арамейски, древният език, на който е говорил Христос.

 

В програмата на концерта са включени еврейски и български песни, както и инструментални пиеси от Жул Леви, Николай Кауфман, Мануел Моранте, Морис Равел, Офер Бен Амос, Панчо Владигеров, Марин Големинов и др. Произведенията, обработени от Жул Леви, са подарени лично от композитора на Жанета Бенун – Николаева.

Концертът ще започне с „Каддиш” от Морис Равел (Каддиш - молитва, която синът чете на гроба на баща си). Специално място е отредено и на музиката от известния филм на Стивън Спилбърг „Списъкът на Шиндлер”, пресъздаващисторията на над 1000 евреи, спасени от бизнесмена Оскар Шиндлер по време на Втората световна война.

В репертоара наДаниела Димова и Жанета Бенун-Николаева отдавна присъстват песни от еврейската музикална съкровищница. Те имат и два тематични компактдиска: „Сефарадски песни” с транскрипция на Жул Леви и „Кабаретни песни” от Арнолд Шьонберг и„Ешкеназки песни”, обработени от акад. Николай Кауфман и творби от Курт Вайл.

 

ПРОГРАМА

1.Каддиш

Муз. Морис Равел

2. Morena me jaman

Обр. Жул Леви

3. Durme, durme

Обр. Жул Леви

4. Avre tu puerta serrada

Обр. Жул Леви

5. Чардаш

Муз. Й. Хубай

6. Noches, noches

Обр. Мануел Моранте

7. Quatro anos de amor

Обр. Мануел Моранте

8. Цъфнало й бяло кокиче

Обр. Панчо Владигеров

9.Биляна платно белеше

Обр. Панчо Владигеров

10. Siciliana

Муз. М.Парадиз

11. Хава Нагила

Популярна еврейска народна песен

12. Solo con ti

Обр. Офер Бен Амос

13. Mi corason

Обр. Офер Бен Амос

14. Caminando por la plaza

Обр. Жул Леви

15. Los bilbilicos

Обр. Жул Леви

16. Балалайка

Обр. Николай Кауфман

17. Тема из филма „Списъкът на Шиндлер“

Муз. Джон Уйлямс

18. Шалом алейхем

Обр. Николай Кауфман

19. Adio, querido

Обр. Жул Леви

20. Авраам Авину

Обр. Жул Леви

21. Horchat Hai Caliptus

Популярна израелска песен

 

След Варна концертът ще бъде изнесен в Бургас и Добрич.

 

 

 

 

14 ноември 2017, ТМПЦ – Държавна опера Варна, 10.30-13.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява прослушване на солисти за участие в мюзикъла “I`m SingingInTheRain”.

 

Прослушването ще се състои на 14.11.2017 г., вторник, стая 108, 10.30-13.30 ч.

Кандидатите, мъже и жени, могат да се явят с песни от мюзикъл по свой избор или със следните песни от мюзикъла “I`m SingingInTheRain”:

 

1. Don Lockwood - #12 "You were meant for me"

2. Lina Lamont - #27 "What's wrong with me"

3. Cosmo Brown - #7 "Fit as a fiddle"

4. Kathy Selden - # 11. "Lucky Star"

5. Broadway Melody Host - # 29 "Broadway Melody"

6. Chorus Girls / Stagehands - # 10 " Make 'Em Laugh"

Осигурен е акомпанимент.

Песните са на разположение в нототеката на Държавна опера Варна приРумен Димитров - тел.: 052 66 50 21; 0878 501 061, всеки делничен ден 10.00-12.00 ч.

Молби и автобиографии се подават. на E-mail artsecretary@tmpcvarna.comдо 13.11.2017 г.

 

 

 

Държавна опера Варна, 6 март 2018, 14.30 ч., стая 108

 

Поради големия интерес към февруарския кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст Стивън Кларк, постановка Петко Бонев, Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява втори етап на кастинга.

 

Припомняме, че кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Рамон - дете, момче на 7-9 години

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

 

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

 

Вторият етап на кастинга за мюзикъла „Зоро“ ще се проведе на 6 март 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

Освен кандидатите от първия етап, които сега ще се явят с поставените им от режисьора задачи, във втория етап на кастинга могат да участват и нови кандидати.

Желаещите да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

 

 

 

14 ноември 2017, ТМПЦ – Държавна опера Варна, 10.30-13.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява прослушване на солисти за участие в мюзикъла “I`m SingingInTheRain”.

 

Прослушването ще се състои на 14.11.2017 г., вторник, стая 108, 10.30-13.30 ч.

Кандидатите, мъже и жени, могат да се явят с песни от мюзикъл по свой избор или със следните песни от мюзикъла “I`m SingingInTheRain”:

 

1. Don Lockwood - #12 "You were meant for me"

2. Lina Lamont - #27 "What's wrong with me"

3. Cosmo Brown - #7 "Fit as a fiddle"

4. Kathy Selden - # 11. "Lucky Star"

5. Broadway Melody Host - # 29 "Broadway Melody"

6. Chorus Girls / Stagehands - # 10 " Make 'Em Laugh"

Осигурен е акомпанимент.

Песните са на разположение в нототеката на Държавна опера Варна приРумен Димитров - тел.: 052 66 50 21; 0878 501 061, всеки делничен ден 10.00-12.00 ч.

Молби и автобиографии се подават. на E-mail artsecretary@tmpcvarna.comдо 13.11.2017 г.

 

 

 
Поради лошите метеорологични условия, концертът с участието на младите възпитаници на Националното училище по изкуствата се отлага за 6 март от 19:00 часа.

Закупените билети важат без заверка.

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ

с участието на оркестъра на Държавна опера - Варна
диригент Станислав Ушев
Концертмайстор Анна Фурнаджиева

 

участват: солисти от НУИ „Добри Христов“ - Варна
пиано - Ибрахим Игнатов, Хасан Игнатов
цигулка - Александър Зайранов, Деница Георгиева
виолончело - Георгий Михеев
маримба - Калина Христова
класическо пеене - Стефани Цанева

 

програма:

Волфганг А. Моцарт – Концерт за цигулка и оркестър № 4 – I част, изп. Деница Георгиева
Пьотр И. Чайковски - Pezzo capriccioso, изп. Георгий Михеев
Йоханес Брамс – Концерт за цигулка и оркестър №1– III част, изп. Александър Зайранов
Емануел Сежурне – Концерт за маримба и камерен оркестър – II част, изп. Калина Христова
Волфганг А. Моцарт - ария на Сузана от IV д. на оп. “Сватбата на Фигаро”, изп. Стефани Цанева
Едвард Григ – Концерт за пиано и оркестър – I част, изп. Ибрахим Игнатов
Джордж Гершуин – “Рапсодия в синьо”, изп. Хасан Игнатов

 

На снимките:

Хасан Игнатов
Стефани Цанева
Деница Георгиева

Александър Зайранов
Георгий Михеев
Ибрахим Игнатов
Калина Христова

 

 

 

 

 

 

 

С най-новата солистка на Варненската опера Михаела Берова - Азучена

8 ноември 2017, Основна сцена, 19.00-21.30

 

На 8 ноември ще бъде представен шедьовърът на Верди „ТРУБАДУР“, режисьорски прочит на Кузман Попов, под диригентската палка на Дарио Мачелари. Младият италиански маестро вече неведнъж е дирижирал с успех оркестъра на Държавна опера Варна, очакванията и сега са за едно красиво потапяне в света на Вердиевата музика. Още повече, че в главните роли ще аплодираме прекрасните солисти на Държавна опера Варна: Граф ди Луна - Пламен Димитров, Леонора - Линка Стоянова, Манрико - Валерий Георгиев, Ферандо - Гео Чобанов.

В ролята на Азучена ще чуем мецосопраното Михаела Берова, която отскоро също е член на нашия солистичен състав.  Завършва НУМСИ „Христина Морфова“ в Стара Загора с кларинет, след това НМА “Проф. Панчо Владигеров“ в София с класическо пеене в класа на доц. Иванка Нинова. През 2011 г. дебютира на сцената на Държавна опера Варна, близо три години пее в Държавна опера Стара Загора, а от сезон 2017-2018 е солист на Държавна опера Варна.

Специализира в майсторски класове на Анна Томова-Синтова, Лариса Гергиева, проф. Реса Колева, Вера Николова и Оливие Дориа. Участва с успех във фестивали за камерна музика, гастролира с различни роли в Германия, Франция и Кипър. Репертоарът й включва: Амнерис – „Аида“, Дж. Верди; Кармен – „Кармен“, Ж. Бизe; Сузуки – „Мадам Бътерфлай“, Дж. Пучини; Олга – „Евгений Онегин“, П. И. Чайковки; Фенена – „Набуко“, Дж. Верди; Мадалена – „Риголето“, Дж. Верди; Емилия – „Отело“, Дж. Верди; Магьосницата – „Дидона и Еней“, Х. Пърсел; Берта – „Севилският бръснар“, Дж. Росини и др.

 

 

 

 

Заради заболяване на артист, спектакълът на "Любовен еликсир", предвиден за 8 март, се отлага за първия ден на пролетта 22 март, 19.00, Основна сцена. Закупените билети важат без заверка.

Ирина ЖековаКой ли не мечтае за едно магическо питие, което да го направи по-щастлив, по-млад и по-влюбен? Кой ли не мечтае да срещне любим човек, та макар и с помощта на любовна отвара? „Любовен еликсир” е комичен разказ за любовните преживявания на едно красиво и умно момиче и на момче емоционално, спонтанно, но и неуверено в способността да изразява чувствата си. Проблемът на двамата е „огромен”:  не могат  да признаят чувствата си един към друг. Не могат да кажат „Обичам те”!

 

Съвременната визия на „Любовен еликсир“ ни отпраща не преди двеста години, както е в оригинала на Гаетано Доницети, а във времето на... Мерлин Монро. Това оригинално художествено решение оставя у зрителите усещането, че не присъстват на оперен спектакъл, а на нещо като танцова забава.

 

 

Опера от ГАЕТАНО ДОНИЦЕТИ

Диригент Цветан Крумов

Режисьор Нина Найденова

Художник на декора Радостин Чомаков

Художник на костюмите Лора Маринова

Диригент на хора Цветан Крумов

 

АДИНА – Ирина Жекова

НЕМОРИНО – Валерий Георгиев

БЕЛКОРЕ – Свилен Николов

ДОКТОР ДУЛКАМАРА – Гео Чобанов

ДЖАНЕТА – Благовеста Статева

 

Билети: 10, 15, 20, ВИП с кетъринг 30 лв.

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;

Работно време билетна каса понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00

Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

 

 

10 ноември 2017, 19.00, Основна сцена

 

Диригент Дарио Мачелари, солист Ростислав Йовчев – пиано. В програмата: Алберто Кара – „На ясния хоризонт”; Лудвиг ван Бетовен – Концерт за пиано и оркестър № 4; Ян Сибелиус – Симфония № 5 в ми бемол мажор, опус 82

 

Дарио МачелариМладият италиански диригент ДАРИО МАЧЕЛАРИ отново ще диржира Симфоничния оркестър на Държавна опера Варна. Роден в Рим през 1979 г., той започва обучението си по пиано в Консерваторията на Перуджа, по-късно учи в престижната академия „Санта Чечилия” в Рим. Завършва диригентско майсторство в Консерваторията на Неапол през 2010 г. при Рафаел Наполи, възпитаник на световноизвестния Серджо Челибидаке. Посещава майсторските класове на Джанлуиджи Джелмети и Марканд Такар. Особен интерес проявява към късноромантичния репертоар, едновременно с това го привличат и съвременните музикални композиции.

От 2006 г. работи като диригент на Струнния оркестър „Giovanissimi Archi d’Europa“, дирижира също „Gli Archi della Rosa“ и Камерния ансамбъл „Tonarius“. От 2007 до 2010 е ангажиран като диригент на хора в църквата „Свети Петър Дамян” в Рим. По повод Деня в памет на жертвите на националсоциализма на 27 януари 2009 г. дирижира в консерваторията „Санта Чечилия” в Рим голям концерт с оркестър и хор. През 2010 г. ръководи проекта „Musica a Roma nell’Ottocento“ в университета „La Sapienza“, както и заключителния концерт за хор и струнен оркестър с творби на Моцарт, Лист и Доницети. 

Като пианист участва в оперни продукции на Piccolo Lirico Teatro Flaiano и работи постоянно с камерни певци и инструменталисти. По време на VII фестивал на фондация „Musica per Roma” през 2012 г. участва и като пианист в изпълнението на “Vexations” на Ерик Сати. Занимава се активно и с теоретична дейност. Дисертацията му по история на музиката е на тема „Творчеството на композитора Луиджи Далапикола”. Пише статии на различни теми, публикува в сп. „Симфония”, едно от най-престижните музикални издания на Италия, статии за Луиджи Далапикола.

 

Сътрудничеството му с Варненската опера датира от 2014 г., всяка година гостува в нашия град, като през 2017-та за втори път участва в концертния живот на Варна. В концерта на 10 ноември Дарио Мачелари включва едно ново и непознато произведение на Алберто Кара – „На ясния хоризонт”. АЛБЕРТО КАРА е съвременен италиански композитор, роден през 1975 г. в Тиволи, живее в Генуа. Композира симфонични, камерни и оперни произведения. През 2010 г. създава произведението си за камерен оркестър „На ясния хоризонт”, което допада на музиканти и меломани и още до края на годината вече се изпълнява от няколко престижни италиански оркестри. За него композиторът се вдъхновява от италианския поет, белетрист и режисьор Пиер Паоло Пазолини, от чиито стихове струи особената светлина на Рим в началото на зимата или в началото на пролетта.

 

Ростислав ЙовчевСолист на следващата творба в програмата е Концерт за пиано и оркестър № 4 от Лудвиг ван Бетовен със солист ПРОФ. Д-Р РОСТИСЛАВ ЙОВЧЕВ.  Роден в София през 1961 г., той завършва през 1984 г. НМА „Панчо Владигеров“ при проф. Атанас Куртев, при който специализира и в двугодишен майсторски клас. Лауреат е на редица наши и международни конкурси: Първа награда на националния конкурс “Светослав Обретенов” (1980); Трета награда на международния конкурс в Салерно, Италия (1981); Първа награда и наградата на СБК от националния конкурс “Карол Шимановски” (1982); Трета награда на Международния конкурс “Пилар Байона” в Испания (1983). Отличен е също с единствената награда от конкурса за най-добро изпълнение на испанска музика от курса в Сантяго де Компостела (1984).

 

Ростислав Йовчев активно концертира като солист и камерен изпълнител не само в България, но и в Германия, Белгия, Испания, Полша, Унгария, Румъния, Хърватска, Кипър, Турция, Южна Корея, Тунис и др. Участва в престижни фестивали у нас и чужбина. Има многобройни записи за Радио София, Варшава, Берлин и Сарагоса и издадени компакт-дискове. Бил е в клавирното жури на редица националните конкурси. В последните години, програмите на клавирните му рецитали са тематично посветени на определени автори и епохи. В репертоара му, който обхваща всички стилове и епохи, влизат някои крупни и рядко изпълнявани творби. В периода 2006-2008 пианистът изпълнява цикъла “Клавирните концерти на Лудвиг ван Бетовен”, съпровождан от Шуменската филхармония, с което се нарежда сред малцината български пианисти, които са представили тези творби интегрално на българска сцена.

Носител е на “Кристална лира” 2011 на СБМТД в две категории – инструменталисти и музикална критика. През същата година е отличен и със  “Златна лира” на СБМТД. През юни 2013 г. пианистът получава образователната и научна степен „Доктор“ с тема, свързана с българската клавирна музика. Ростислав Йовчев е професор по пиано в НМА “проф. П. Владигеров” в София. 

 

 

 

 

 

2 март 2018, Основна сцена, 19.00 – 21.40, 80-и спектакъл!

 

На 2 март, Основна сцена, 19.00 – 21.40, Държавна опера Варна по традиция ще поднесе на варненци за Националния празник най-българския си спектакъл „Българи от старо време“. Любима на поколения българи, неостаряващата оперета на Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов е най-новата постановка на това заглавие, в завладяващия режисьорски прочит на майстора на оперетния жанр у нас Николай Априлов.

В главните роли отново ще ни разсмиват изтъкнатите комици Стефан Рядков (Дядо Либен) и Пламен Георгиев (Хаджи Генчо), а специалното участие на Фолкорен ансамбъл „Одесос“ при МВР Варна, с худ. рък. Радослав Иванов, ще превърне сватбата на Лила (Ина Петрова) и Павлин (Пламен Долапчиев) в истински празник за артисти и зрители. Какво по-хубаво от това, на Националния празник да се хванем на българско хоро с “Българи от старо време!

При това става дума не за кой да е, а за 80-ия спектакъл на варненска сцена на "Българи от старо време" на режисьора Николай Априлов!

 

БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ

Оперета от Асен Карастоянов по едноименната повест на Любен Каравелов
Режисьор Николай Априлов
Либрето Коста Райнов.
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Атанас Велянов
Художник по костюмите Диляна Първанова
Хореография Гергана Георгиева Караиванова, Радослав Иванов
Диригент на хора Стефан Бояджиев
Компютърен дизайн и ефекти Венелин Миланов, Антон Златинов

Действащи лица и изпълнители:

Дядо Либен - Стефан Рядков
Хаджи Генчо - Пламен Георгиев
Дела - Петя Петкова
Павлин - Пламен Долапчиев
Цона - Благовеста Статева
Лиляна - Ина Петрова
Иван - Велин Михайлов 
Янка - Лилия Илиева 
Ерчо - Закар Гостанян
Герчо - Людмил Петров
Циганка - Антоанета Маринова
Баба Тодора - Анатоли Романов

Със специалното участие на Фолклорен ансамбъл „Одесос“ при МВР – Варна с гл. худ. рък. Радослав Иванов

 

НИКОЛАЙ АПРИЛОВ

„С голямото разнообразие на изразни средства, съюзила музиката с театъра по един чудесен начин, „Българи от старо време” остава най-желаната и най-възторжено приета българска оперета. То е заради героите, заради духа, заради стремежа към свобода. Не само физическата свобода, но и свободата на нравите, защото това е вечният конфликт между Дядо Либен и Хаджи Генчо. И още заради прекрасната музика с толкова българско звучене, заради шевиците и костюмите, заради всичко, което е заложено в нашето ДНК.“

 

 

 

 

4, 5 ноември 2017

 

Зад концепцията Европейска нощ на театрите стои Елеонора Роси от Франция, но пилотно проектът стартира през 2008 г. в Хърватска, иницииран от два театъра. Смисълът на театралния формат без аналог е актьори и зрители да съпреживеят заедно изкуството, като обменят енергия и емоции в традиционни и  нетрадиционни пространства. Така провокацията, излизането извън стандартните рамки и различното театрално случване превръщат Нощта на театрите в особено привлекателна и наситена с артистизъм духовна територия.

НОЩ НА ТЕАТРИТЕ 2017

България участва за пети път с над 200 разнообразни събития в 13 български града, а Варна се включва за четвърти път в общото европейско приключение. Нощта на театрите 2017 е „двойна“, защото  обхваща 4 и 5 ноември.

 

Много изненади подготвят за своите съграждани ДТ „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера Варна, със сериозната подкрепа на всички театрални школи в града. И в двата дни между 13.00 и 14.00 часа възпитаниците на нашите известни артисти Стоян Радев и Веселина Михалкова, Валентин Митев, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова, Николай Кенаров и Милена Кънева ще увлекат минувачите по централната пешеходна зона в своето шумно и пъстро шествие от Сцена Филиал до входа на Морската градина. Те ще промотират продукцията на театъра, опаковани с плакати в рекламен „сандвич“, ще раздават флаери, ще анонсират спектакли и всячески ще привличат вниманието към театъра. Всъщност този ФЛАШМОБ вече се открои като традиция във варненската Нощ на театрите.

Михаил Мутафов 

Младите театрали, облечени в сценични костюми, ще посрещат посетителите и непосредствено преди всяко от събитията в Нощта на театрите. Дори ще ги канят да си правят СЕЛФИТА с тях. Както и в предишни години, селфитата ще бъдат качени в страницата на театъра и авторите на най-добрите снимки ще заслужат покани за представления.

Първото специално събитие на 4 ноември, 16.00-18.00, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще бъде СРЕЩАТА С МИХАИЛ МУТАФОВ, емблематичния актьор на Варненския драматичен театър, чиято 70-годишнина отбелязваме през тази година.

Сред изложбата със свободно експонирани висящи плакати на спектакли с негово участие, той ще отговаря на всички въпроси на почитателите си. Сам ще избере на кои от тях да подари една от специално създадените за случая лимитиран брой картички с негов автограф върху портрета, направен му от фотографа Емил Пенчев.

Слайдшоу ще припомни най-известните роли на Мишо Мутафов на варненска сцена, сред които Индианеца в „Полет над кукувиче гнездо“, реж. Станчо Станчев;  Прохор в „Майката. Васа Железнова 1910“, реж. Стоян Камбарев, Сад в „Марат/Сад“ по Шекспир и Дюренмат, реж. Явор Гърдев; Туполски в „Пухеният“ от Мартин Макдона, реж. Явор Гърдев; Фауст във „Фауст“ от Гьоте, реж. Лилия Абаджиева и др.

И тъй като Мишо Мутафов създаде магнетични образи както в театъра, така и в киното, в Нощта на театрите ще видим и двата игрални филма „Баща ми“ на Фани Коларова, продукция на Френския филмов институт и „Чест“ на Павел Веснаков, донесъл на големия актьор две международни награди за главна мъжка роля.

И това няма да е всичко, предвижда модераторът на събитието Виолета Тончева.

 

Месец на село

 

Нощта на театрите ще продължи на Сцена Филиал, 18.00-20.15, с Тургеневия „МЕСЕЦ НА СЕЛО“, сценична версия и режисура Стилиян Петров, сценография Венелин Шурелов, костюми Елица Георгиева, музика Иван Шопов.

Как в пасторалната селска идилия се зараждат страстни любовни чувства, несъвместими с общоприетите норми, ще покажат с артистичното си майсторство Даниела Викторова - Наталия Петровна; Стоян Радев - Михаил Ракитин; Цветина Петрова – Верочка; Валери Вълчев - Алексей Беляев; Николай Божков - Игнатий Шпигелски; Пламен Димитров - Аркадий Ислаев; Юлияна Чернева - Ана Семьоновна; Веселина Михалкова - Лизавета Богдановна; Гергана Арнаудова – Катя; Константин Соколов – Шааф, Николай Кенаров - Афанасий Болшинцов и Алекс Маринков– Коля.

 

 

След това отново се връщаме на Основна сцена, където в 21.00 часа, още от входа ще ни изненадат с оригиналните си идеи за театър възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев. Запазвайки засега подробностите, те обещават един любопитен ФЛАШМОБ в присъщия им динамичен стил.

Криворазбраната цивилизацияНощта на театрите на 4 ноември, 22.00-24.00, Основна сцена, ще завърши с един от любимите спектакли на варненските актьори „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. Смешната позорищна игра, както сам я определя Добри Войников, в сценичната версия на Стоян Радев Ге.К., е нещо много повече от първоначалния авторов замисъл. Става дума за нелесния, но обладан от съзнанието за мисия, живот на пътуваща театрална трупа, която играе „Криворазбраната цивилизация“. Един оригинален и красив режисьорски прочит, с препратки към историята на Варненския театър. С романтичните градски костюми от 20-те години на миналия век на Даниела Николчова и вдъхновената игра на Гергана Арнаудова – Мадам Злата; Николай Божков - Хаджи Коста; Цветина Петрова – Анка, Николай Кенаров – Маргариди; Константин Соколов – Димитраки; Славяна Иванова – Марийка, Валери Вълчев – Митю, Юлияна Чернева – Баба Стойна, Свилен Стоянов – Пенчю, Даниела Викторова – Кака Радка, Веселина Михалкова – Койна, Стоян Радев – Герги, Биляна Стоева – Дойна, Божидар Божков – Добри, Валентина Андонова – Майката.

 

 

 

На следващия ден, 5 ноември, Нощта на театрите ще започне още в 11.00, когато във фоайетата на Основна сцена, възпитаниците на театралната школа М.А.Х. с худ. ръководител Валентин Митев, ще предложат отново своя вихрен ФЛАШМОБ, но вече на други зрители.

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Много интересен се очертава да бъде музикалният финал на Нощта на театрите с концерта „СЪНУВАХ СЪН - ЕДНА МЕЧТА“ на 5 ноември, 16.00-17.00, Сцена Ротонда. Интригата, заложена в концепцията на режисьорката Сребрина Соколова, е да се открои разликата в двата любими жанра на публиката - оперетата и мюзикъла.

И така, от страната на оперетата ще застанат Имре Калман, Йохан Щраус, Франц Лехар, Жак Офенбах, Роберт Щолц, а честта на мюзикъла ще защитят Ленард Бърнстейн, Джорд Гершуин, Джон Кандър, Андрю Лойд Уебър, Клод Мишел Шонберг. Ролята на своеобразни адвокати на двата жанра ще поемат Марина Иванова и Десислава Касчийска.

Всъщност там, където оперетата среща мюзикъла, винаги има място за предпочитания на едното или другото, но винаги най-важна остава завладяващата мелодия. Това разбиране за музиката ще демонстрират със своите изпълнения артистите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска, Юлка Трендафилова, Димитър Илиев, Димитър Ряхов, Илко Захариев и пианистите Соси Чифчиян и Руслан Павлов.

 

Апропо, познахте ли от кой мюзикъл идва заглавието на концерта?

 

И ако ви е трудно да изберете отделно събитие, най-добре е да се включите във всички прояви на Нощта на театрите в първия ноемврийски уикенд.

Вашата роля в него е запазена!

 

Вход свободен за срещата с Михаил Мутафов и разбира се – за флашмобовете.

 

 

 

Работно време на касите: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл; Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998; Реклама и организация ДT „Стоян Бъчваров”– тел. 669 650/51; Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

Виолета Тончева

 

 

 

23 февруари 2018, 19.00

 

Маестро Лучано Ди Мартино, един от изтъкнатите диригенти на международната оперна сцена, артистичен директор на Пловдивската опера, ще дирижира и във Варна „Мадам Бътерфлай“.

Ето какво пише в Opernnetz.de музикалният критик Андреас Хьолшер за оперния спектакъл, под диригентската палка на Маестро Мартино в Любек:"Лучано Ди Мартино накара оркестъра да свири Пучини по начина, по който наистина бихте искали да го чуете. Елегантно контролирани музикални пасажи се редуваха със силно драматични акценти и нежен щрайх. Лучано ди Мартино водеше оркестъра с жизненост и страст. Тази вечер музиката на Пучини прозвуча с цялото си вълшебство, а емоциите, идващи от диригентския пулт, достигнаха и певците, и аудиторията".

 

Лучано Ди Мартино завършва дирижиране в Университета за музика и театър в Хамбург през 1996 г., след което специализира в Академия Киджана в Сиена, Италия с големите диригенти Иля Мусин, Мюнг-Вун Чунг и Валери Гергиев. Започва кариерата си в Германия, но многобройните му творчески ангажименти като диригент и постановчик го отвеждат до водещи музикални театри в САЩ, Европа и Израел, между които Щаатсопер Хамбург и Мариински театър в Санкт Петербург. През годините Маестро Лучано Ди Мартино е име в програмата на редица известни фестивали в Италия и Швейцария. Гастролирал е в Русия, Италия, Испания, Франция, Португалия, Германия, Австрия и САЩ. През 2011 г. поставя „Любовен еликсир“ на Доницети с Ана Нетребко и Ервин Шрот, а през 2012 „Мадам Бътерфлай“ в Операта в Тел Авив.

 

В България Лучано Ди Мартино работи с Оркестъра на ФМ Класик и дирижира спектакли в различни български оперни театри. През 2004 организира и дирижира концерта, посветен на 90 години от рождението на Борис Христов, през 2006 г. – Реквиема на Верди в памет на Гена Димитрова, с която също е работил, през 2015 дирижира и бенефиса на Александрина Милчева. Името му трайно се свързва с поста на артистичен директор на Пловдивската опера и един от диригентите на летния фестивал в Пловдив Opera Open, както и на редица други музикални събития в бъдещата Европейска столица на културата през 2019 година.


 

 


 

 

Дългогодишният главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов бе удостоен с награда ФЕНИКС на Държавна опера Варна по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на оперната сцена у нас и по света.

Отличието връчи на 31 октомври преди спектакъла на "Норма", една от най-хубавите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Юбилярът получи поздравителни адреси и цветя от министъра на културата Боил Банов, председателя на СБМТД Станислав Почекански, хоровия колектив, балетната трупа на Държавна опера Варна и др.

Именитият режисьор бе отличен с награда ФЕНИКС за високата театрална естетика и изящния стил, донесли му признанието на един от най-забележителните оперни режисьори на нашето съвремие.

За визионерството, последователността и енергията, с които отстоява творческото си амплоа на оперната сцена в продължение на половин век.

За реализацията в България, Турция, Египет, Гърция, Македония и други страни на над 100 оперни постановки, сред които емблематичните „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“, „Аида“ и „Макбет“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Дон Паскуале“ от Доницети, „Норма“ от Белини.

За отдадеността и верността му към Варненската опера като нейн дългогодишен главен режисьор.

За 75-годишния му юбилей и умението да не остарява в изкуството!

 

 

 

 

20 март 2018,10.00

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за балетни артисти (мъже и жени) във връзка с подготвяне на нови балетни заглавия и предстоящо тримесечно турне във Великобритания.

Конкурсът ще се проведе на 20 март 2018 година от 10.00 часа в операта.

Документи – молба и автобиография, могат да се подават до 1 март на ел.адрес: nikolova.radka@gmail.com, отдел Човешки ресурси на Театрално-музикален продуцентски център Варна, с копие до: balletofvarna@gmail.com.

Репертоарът на трупата включва класическите заглавия „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Жизел“, „Зле опазеното момиче“, „Лешникотрошачката“. Предстои подготвяне на спектаклите „Пепеляшка“ и „Снежанка“ с хореография на Сергей Бобров, з.а.на Русия, главен балтмайстор на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

 

 

Кузман ПоповИнтервю на ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с главния режисьор на Държавна опера Варна КУЗМАН ПОПОВ по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му сценична дейност - знакови събития, на които се посвещава спектакълът на 31 октомври на "Норма", една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф

 

Поздравления за юбилея, Маестро! Оперната режисура е занимание за избрани, творчество от най-висш порядък. Какъв е твоят ключ към нея?

 

Инвенцията е едно от най-големите качества на твореца. Но човек се научава да твори като опознава творческите постижения на другите, никой не е толкова богат, за да може да ползва само своя собствен запас. Този, който не използва друга духовност, скоро може да изпадне в състояние да подражава сам на себе си и да повтаря това, което е повтарял вече много пъти. Ако не обогатиш ума си и не се заредиш с нови идеи, стигаш дотам, че от нищото създаваш нищо.Казано е, че си служиш със своето дарование от момента, когато можеш да си служиш със своя разум. Важно е да се добави - умът изобразява, но сърцето моделира.

 

Кое е грозно и кое красиво в изкуството?

 

ТравиатаХарактерността създава красота в изкуството. Грозно е онова, което не притежава характерност, т.е. не съдържа никаква външна или вътрешна правдивост. Грозно е онова, което е фалшиво, което е изкуствено, което се старае да бъде хубаво или красиво, вместо да е изразително; което е престорено и превзето, което се усмихва без повод, маниерничи без причина, всичко, което само парадира с красота и прелест, всичко, което лъже.Красотата е обективна доброта , а истината е субективна доброта. Затова истински красиво е онова, което прави човека добър.

 

50 години живот в операта, половин век завидно творческо дълголетие. Другото име на тази несекваща творческа енергия е младост. Как се съхранява творческият порив на младостта, как се противостои на рутината, която с годините обикновено измества стремежа към новото и различното, към експеримента?

 

Трябва да се върви напред, да се откриват нови хоризонти, миналото не може да се възкреси, трябва нещо ново да се създаде, а не да се възстановява предишното. Тайната на младостта – да тръгваме непрекъснато от днешния ден, утре да не започваме същото, а нещо съвсем ново. И така всеки ден ще се раждаме за самите себе си и за света. Не съществува неподвижна младост.

Норма

 

Изкуството като непрекъснато обновяващо се движение...

 

Не само. Влечението към абсолютното е всепоглъщаща страст – тя изяжда тогова, който се стреми към нея. Лишава го от щастие - например рисуваш камък, с всичките му пукнатини, с всичките му детайли, за да разбереш, че не е истински.Задачата на изкуството не е да копира природата, а да я изразява.

 

АидаА как човек изразява себе си в изкуството?

 

Ние живеем този живот, но ни е отредено да се борим, за да живеем друг живот. Бидейки нищо, ние можем да бъдем всичко. Ние сме хора, за да възпроизвеждаме своите копнежи.Понякога творецът е преизпълнен с идеи, но според мен той трябва да фиксира вниманието си върху най-необходимото. Онова, което трябва да се пожертва. То е велико изкуство, непознато за новаците – те искат всичко да покажат и това ги прави излишно бъбриви.

Изкуството не може без известна недовършеност, понеже животът, който го възпроизвежда, е във вечно преобразуване. Кой може да каже в кой момент един спектакъл е завършен? Всъщност зрителят слага последната поанта.

 

Съизмерими ли са като величини творецът и зрителят?

 

Изкуството е авантюра, в която творецът трябва да въвлече зрителя. Това е  риск и единствено успешният му завършек е гаранция за приобщаването на зрителя. Трябва да се види не как е, а как би могло да бъде и как би трябвало да бъде. Без въображението на публиката това е цел непостижима.

 

Мисията на изкуството е мисия на чувство и любов!

Дон Паскуале

 

 

 

 

20 март 2018,10.00

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за балетни артисти (мъже и жени) във връзка с подготвяне на нови балетни заглавия и предстоящо тримесечно турне във Великобритания.

Конкурсът ще се проведе на 20 март 2018 година от 10.00 часа в операта.

Документи – молба и автобиография, могат да се подават до 1 март на ел.адрес: nikolova.radka@gmail.com, отдел Човешки ресурси на Театрално-музикален продуцентски център Варна, с копие до: balletofvarna@gmail.com.

Репертоарът на трупата включва класическите заглавия „Лебедово езеро“, „Дон Кихот“, „Жизел“, „Зле опазеното момиче“, „Лешникотрошачката“. Предстои подготвяне на спектаклите „Пепеляшка“ и „Снежанка“ с хореография на Сергей Бобров, з.а.на Русия, главен балтмайстор на Държавна опера Варна.

 

 

 

 

 

 

50 ГОДИНИ СЦЕНИЧНА ДЕЙНОСТ

 

Спектакълът на „Норма“ на 31 октомври се посвещава на знаковия режисьор на Варненската опера

 

 

 

На 31 октомври 2017 г., с „Норма“, една от най-новите постановки на Кузман Попов, на която той е и сценограф, екипът на Държавна опера Варна отбелязва 75-годишнината на своя дългогодишен главен режисьор и 50-годишната му творческа дейност, превърнала го в един от най-забележителните съвременни оперни режисьори.

Кузман Попов завършва режисура за драматичен театър във ВИТИЗ при проф. Филип Филипов и проф. Сашо Стоянов, а през 1971-1972 г. специализира и оперна режисура в Комише опер в Берлин при прочутите оперни режисьори проф. В. Фелзенщайн и проф. Г.Фридрих. Заради блестящото му представяне го канят да остане в Берлин, но той отказва и се завръща в България. Първоначално работи няколко години в драматичните театри на Шумен и Добрич, също в БНТ, след което постъпва като режисьор във Варненската опера и остава свързан с нея до днес. Тук намира своето истинско вдъхновение, тук разгръща дарованието си и реализира творческите си визии, донесли му професионално признание.

В творческата му биография фигурират реализации на над 10 драматични и над 100 оперни произведения, а също така значителен брой музикални предавания в БНТ. С негови постановки на оперите "Симоне Боканегра", "Бал с маски", "Тоска", "Отело", "Травиата", "Макбет", "Аида" и други Варненската опера нееднократно печели награди в Националните прегледи на оперното и балетно изкуство. С творческия знак на Кузман Попов Варненският оперен театър участва в международни музикални фестивали и гастролира в Испания, Италия, Гърция, Египет, Русия, Турция и други страни.

 

Кузман Попов поставя "Травиата" специално за откриването на новия Оперен театър в Кайро, там поставя още "Трубадур" и "Бохеми". През 1997 г. режисьорът гостува, заедно с Пловдивската опера, на сцената на Deutsche Oper в Берлин със свои сценични версии на "Княз Игор" и "Ернани", а през 1998 г. поставя "Кармен" на сцената на Националната опера в Анкара. През 2016 г. неговите режисьорски прочити на „Ернани“ и „Аида“ жънат успех в Истанбул.Известният творец реализира свои постановки на оперните сцени в България, Турция, Египет, Гърция, Башкирия, Македония и други страни.

 

Високата оценка на българската и чуждестранната критика за творческите му постижения се измерва с редица награди. Неговият “Едип цар” във Варненската опера е оценен като най-добрата оперна постановка за 1995 г. За цялостно творчество и принос в музикално-сценичното изкуство Кузман Попов е удостоен двукратно с награда ВАРНА. СБМТД го отличава за заслуги към оперното изкуство и по повод 60-годишнината му със ЗЛАТНА ЛИРА, а Министерството на културата - с ГРАМОТА И ПЛАКЕТ по повод неговата 70-годишнина.

 

Самият режисьор, познат с взискателността както към себе си, така и към другите, откроява сред постановките си: „Кармина Бурана“ от Карл Орф, „Златното петле“ от Римски Корсаков, „Едип цар“ от Стравински, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Ариадна на Наксос“ от Щраус, „Просяшка опера“ от Бритън, „Симоне Боганегра“ от Верди, „Макбет“ от Верди, “Кармен“ от Бизе (Анкара), „Турандот“ от Пучини (Варна и Скопие), „Дон Паскуале“ от Доницети и „Норма“ от Белини.

 

Неслучайно тъкмо с последното заглавие, на 31 октомври 2017 г. ще бъде отбелязана половинвековната творческа отдаденост на оперното изкуство на Кузман Попов. Под палката на главния диригент на Държавна опера Варна Ян ван Маанен, ролята на Норма ще изпълни солистката на Държавна опера Варна, перфектното сопрано Линка Стоянова, която аплодирахме на премиерата в Опера в Летния театър 2016. Поканената да гостува в ролята  на Норма Марена Балинова-Райхл, която живее и твори в Австрия, не може да участва по здравословни причини.  В ролята на Полионе, любимия на Норма, ще се насладим на брилянтния тенор, световноизвестния Бойко Цветанов. Великолепните си превъплъщения в ролите на Оровезо и Адалджиза ще поднесат басът Евгений Станимиров и мецосопраното Силвия Ангелова. Оркестърът и хорът също ще внесат своя творчески дял и ще изразят своята признателност към големия режисьор. „Норма“ несъмнено ще бъде истински музикален празник.

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг. Билетни каси:
Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал - тел. 052 612 998; Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. Сцена Филиал – един час преди спектакъл. Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

Дарение oт Йоско Йосифов, дългогодишен хорист във Варненската опера

Дарина ЙосифоваНа 20.02.2018 г. Дорина Йосифова, преподавател по немски език в ИУ Варна, изпълнявайки последната заръка на баща си, тенора Йоско Йосифов, дари за архива на Варненската опера два големи фотоалбума.

В тях дългогодишният артист хорист на оперния театър, отличен с орден "Кирил и Методий", е съхранил многобройни фотоси, отразяващи творческата дейност на Варненската опера в периода от 1.08.1955 г. до 6.10.1976 г. В продължение на 21 години Йоско Йосифов акуратно е събирал портретни и репортажни снимки, плакати, програми, отзиви в българския и чуждестранния печат за премиери, фестивали, чествания и турнета на Варненската опера.

В състава на мъжкия хор на Варненската народна опера влизат над 60 певци, сред които: Илко Павлов - баща на сегашния ни диригент Страцимир Павлов; Бедрос Киркоров - баща на поп звездата Филип Киркоров; Денчо Белев - баща на асистент режисьорката на Софийска опера и балет Вера Белева; Славчо Сакалов - дядо на нашия солист, баритона Свилен Николов и др.

В женския хор се изявяват около 50 певици, сред които: Нели Божкова, превърнала се в един от водещите европейски мецосопрани, Кammersaengerin на Виенската Щатсопер с над 450 спектакъла на нейната сцена!; Ганка Димова и Бланш Леви, също станали впоследствие солистки;Нели Божова, развила кариера на вокален педагог в София и др.

Ценният архив съдържа и статия във в. "Народно дело" с макет на така и нереализирания архитектурен проект за нов комплекс за опера и балет във Варна.

 

 

 

 

 

Ян ван Маанен 

27 октомври 2017, 19.00, Основна сцена

 

След бравурните премиерни спектакли на операта „Манон Леско“, прочит на режисьора Александър Текелиев, в Опера в Летния театър тази година, на 27 октомври, Основна сцена, ще съпреживеем отново красивата музика на Пучини.

И трагичната съдба на Манон, която лекомислено се отказва от своята истинска любов, предпочита богатството на възрастен покровител и плаща с живота си за грешния избор. Всъщност Пучини в цялото си творчество акцентира върху свободната любов, необременена от семейни окови. Самият той е живял цял живот с една жена без сключен брак и този факт намира отражение в произведенията му.

Под вещата диригентска палка на Маестро Ян ван Маанен своя дебют в ролята на Манон ще направи солистката на Държавна опера Варна ДИМИТРИНКА РАЙЧЕВА.

„Ролята на Манон е едно прекрасно бижу и аз съм щастлива, че го получавам. Още повече, че този подарък идва в навечерието на моя личен празник Димитровден. Партията е много подходяща за драматичен сопран като моя глас.

Това е трудна роля във вокално, драматургично, актьорско – във всяко едно отношение, но аз обичам предизвикателствата и вярвам в себе си.

В операта образът на героинята претърпява сериозно развитие. Ако в първо действие тя е само обикновена девойка, на която й предстои да иде в манастир, във второ действие вече я виждаме като скучаеща държанка на богат възрастен господин. По-късно среща любимия си Де Грийо, загърбва лукса и заедно с брат си заговорничи срещу досегашния си покровител.

Замислите за грабеж и бягство обаче се провалят и в четвърто действие се стига до същинската драма. Осъдена на заточение, отчаяна и изтощена, Манон умира.

Една от многото оперни героини, които не успяват да направят правилния избор между богатството и любовта. А любовта понякога е бедна... И греховете задължително се плащат.

Обичам музиката на Пучини. Арията на Манон в четвърто действие „Sola…, perduta, abbandonata…“ (Сама..., изгубена, изоставена..., итал.) е моята визитна картичка. С нея много печелех, когато се явявах на конкурси в Италия“, разказва Димитринка Райчева. 

 

 

Мартин ИлиевВ ролята на брата на Манон Леско ще се представи ПЛАМЕН ДИМИТРОВ, за когото австрийската музикална критичка Елена Хаберман написа в списанието за опера и балет „Der neue Merker”: „Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много убедителен в артистичното си превъплъщение“.

 

За партията на Де Грийо е поканен солистът на Софийска опера и балет МАРТИН ИЛИЕВ, който започва певческата си кариера с над 20 централни баритонови партии, за да се насочи през 2005-та към драматичния и героичен теноров репертоар.

Жъне успехи с ролята на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай” на Пучини, Полионе от „Норма” на Белини, Манрико в „Трубадур”, Отело в „Отело”, Радамес  в „Аида” от Верди, Калаф в „Турандот” от Пучини, Зигмунд и Зигфрид в „Пръстена на нибелунга” от Вагнер и др. В ролята на Дон Хозе в Опера в Летния театър това лято си партнира с Димитринка Райчева – Кармен в едноименната опера от Бизе.

 

 

 

 

Пламен Димитров

 

 

 

 

 

„Лебедово езеро“, 21 февруари 2018, сряда, Основна сцена, 19.00-21.00

 

Диригент Мартин Георгиев

Диана Косирева – Одета/Одилия

Павел Кирчев – Принц Зигфрид

 

Солисткана Болшой театър ще танцува във Варна!Това е хубавата новина за 21 февруари, когато в „Лебедово езеро“ ще посрещнем солистката на Болшой театърДиана Косирева. Тя ще изпълни за пръв път на българска сцена най-мечтаната и може би най-трудната роля в световната балетна съкровищница - Одета/Одилия.С музиката на Чайковски, следвайки хореографската редакция на Светлана Тоншева върху версията на Мариус Петипа и Лев Иванов, тя ще отстоявалюбовта си към Принц Зигфрид, в изпълнение на премиер солиста на Варненската опера Павел Кирчев. След като неотдавна на премиерата на „Лебедово езеро“ той си партнира с българската прима Веса Тонова, сега ще бъде на сцената с едно от имената на признатия за номер едно в света на балета Болшой театър. 

 

Родена във Воронеж, Диана Косирева завършва през 2008 г. с отличие Московското хореографско училище при Московския държавен академичен театър за танц “Гжель“ с преподавател Наталия Кузмина. Веднага е приета в трупата на Държавния академичен театър за класически балет в Москва под ръководството на Н. Касаткиной и В. Василёва. От 2011 г. е примабалерина в театъра. През 2013 г. учи в международен майсторски клас в Германия (Берлин), проведен съвместно с балетна компания „Уилям Форсайт“. От 2013 г. е в балетната трупа на Болшой театър, където репетира под ръководството на Марина Кондратиева. Репертоарът й включва: Китри от "Дон Кихот", Одета/Одилия от “Лебедово озеро”, Жизел в “Жизел”, Мари в “Лешникотрошачката“ и др.

 

 

МАРТИН ГЕОРГИЕВ, варненецът,който дирижира Лондонския кралски балет в "Ковънт Гардън", ще има несъмнен принос за високото ниво на „Лебедово езеро“ на 21 февруари във Варненската опера. Още повече, че именно под неговата диригентска палка „Лебедово езеро“ започна възходящия си творчески път. Тук, в родния град, където преди две години на Благовещение,Марин Георгиев избра да дирижира световната премиера на своята „Морска песен 2“. Песен за „морето, което е най-вдъхновяващото място за писане на музика“, както признава младият, но вече толкова успешен маестро.

Мартин Георгиев  завършва НУИ „Добри Христов“ през 2002 г. Още по това време композира концерт за вибрафон и маримба, който представя на ММФ „Варненско лято“' 2002. Бакалавърска степен по ударни инструменти придобива в Музикалната академия в София, където изучава композиция и дирижиране при Васил Казанджиев, Красимир Тасков, Пламен Джуров и Милко Коларов.Защитава докторат по композиция в Кралската академия за музика в Лондон, в рамките на който развива иновативната композиционна техника „Морфираща модалност“ на базата на основни принципи от теорията и практиката на българската и византийската православна църковно-певческа традиция, психологията и морфиращите образи при визуалните изкуства. Завършва магистратура по дирижиране в Кралската академия за музика в Лондон, от 2013 г. е асистент диригент на Кралския балет в Кралската опера „Ковънт Гардън“, Лондон. През 2009 г. в Лондон е премиерата на първата му опера „Огледалото“. Дирижира Лондонската Блуумсбъри опера, Ансамбъла за съвременна музика „Азалиа“ в Лондон, Оркестъра на БНР, Софийската филхармония, Варненската филхармония, Концертния оркестър на Кралската академия в Лондон и др. Негови творби са изпълнявани във Великобритания, САЩ, Франция, Германия, Белгия, Холандия, Япония, Мексико, Канада, Гърция, България, Израел и Италия.

 

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

балет в четири действия от Пьотр Илич Чайковски

Хореография Мариус Петипа, Лев Иванов

Редакция Светлана Тоншева

Асистенти Сергей Антонов, Гергана Георгиева-Караиванова

Музикална редакция Мариела Чанкова

Костюми и сценография Ася Стоименова

Диригент Мартин Георгиев

Действащи лица и изпълнители:

ОДЕТА/ОДИЛИЯ – Диана Косирева, солистка на Болшой театър

ПРИНЦ ЗИГФРИД – Павел Кирчев, премиер-солист на Държавна опера Варна

Княгиня, майка на Зифрид - Лиляна Георгиева

Волфганг, възпитател на Зигфрид - Николай Димитров

Фон Ротбарт, зъл магьосник - Румен Стефанов

Шут - Франческо Бруни

Големи лебеди - Галина Великова, Галина Велчева, Силвия Христова

Малки лебеди - Елена Димитрова, Камила Данези, Весела Василева - примабалерина на Държавна опера Русе, Мона Христова

Солисти неаполитански танц - Елена Димитрова, Даниел Христов, Антоана Петрова, Лаура Мойер

Солисти унгарски танц - Илияна Божкова, Мартин Чикалов, Десислава Стойнешка, Елица Каменарова

Солисти мазурка - Камила Данеси, Денко Стоянов, Ариана Грифини, Рубен Томас

Годеници - Силвия Христовва, Галина Великова, Мона Христова, Венета Гочева

Испански танц - Галина Велчева, Мартин Чикалов

Солисти валс - Галина Велчева, Камила Данеси, Мартин Чикалов, Даниел Христов

Продворнии, пажове, гости на бала, лебеди

 

Билети: 10, 15, 20 лв.; ВИП: 30 лв. с кетъринг

 

БИЛЕТНА КАСА: Държавна опера Варна, пл. „Независимост“

понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00;

неделя 11:00-16:00, 052 665 022

 

 

 

 

Известният сръбски диригент за пръв път във Варна

Дебюти на Гео Чобанов – Атила и Галина Стоянова – Одабела

Гастрол на сръбския баритон Миодраг Йованович – Ецио

 

20 октомври 2017, Основна сцена, 19:00-21:30

 

На 20 октомври ще бъде представена премиерната постановка от тази година на „Атила“, копродукция между ТМПЦ – Държавна опера Варна и „Народно позорище“ - Белград, в рамките на Балканската оперна мрежа. След бравурните първи спектакли в Опера в Летния театър с диригентите Ян ван Маанен и Алдо Сизилло, сега на диригентския пулт ще застане известният сръбски диригент и генерален директор на „Народно позорище“ – Белград  Деян Савич. Това е първият гастрол във Варна на Маестро Савич, чийто международни диригентски майсторски класове през последните лета в Русе привличат все повече млади диригенти от цял свят.

В спектакъла на „Атила“ в главните роли ще дебютират солистът на Държавна опера Варна, баса Гео Чобанов – Атила и сопраното Галина Стоянова – Одабела. За ролята на Ецио е поканен солиста на Белградската опера, баритона Миодраг Йованович, когото също ще чуем за пръв път във Варна. Форесто ще бъде Петър Костов, Улдино – Христо Ганевски, Леоне (папа Лъв) – Петър Петров.

 

ОЩЕ ЗА ТВОРЦИТЕ И РОЛИТЕ В „АТИЛА“

 

МАЕСТРО САВИЧ: ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПЕВЧЕСКА ШКОЛА

Българската певческа школа е известна и призната в Европа. Всеки път се възхищаваме на тази школа, която непрекъснато създава нови таланти, нови гласове, нови творци. Когато говорим за състоянието на културата, особено на музикалната култура, България винаги е била за нас един недостижим пример.

 

MАЕСТРОДЕЯН САВИЧ е роден в Белград, в семейството на музиканти. Завършва с отличие дирижиране в Музикалната академия в Белград, получава магистърска степен в Академията за изкуства в Нови Сад, специализира при Mаестро Берислав Клобукар. Маестро Савич дирижира различни продукции с режисьори като Марко Артуро Марели, Инге Леван, Спирос Евангелатос и др. Работи с известни инструменталисти и певци от ранга на пианистите Людмил Ангелов, Михай Унгуряну, Дана Борсан, цигуларите Стойка Миланова, Кристина Ангелеску, Луиджи Алберто Бианки, челистите Ксения Янкович, Анатолий Кръстев, китариста Алипио Диаз, арфисткта Анна Верхоланцева, оперните изпълнители Оливера Милякович, Агнес Балца, Нели Божкова, Бруна Балиони, Фабио Армилиато и много други.

Гостува с някои от най-известните оркестри и хорове, както и с оперни и балетни компании на престижни сцени и фестивали в Италия, Испания, Австрия, Израел, Швейцария, Холандия, Ирландия, Гърция, България, Русия, САЩ, Германия, Норвегия, Франция, Австрия, и на други места.

Има радио- и телевизионни записи в много страни: за Румънското национално радио, Българската национална телевизия, Гръцката национална телевизия, няколко издадени компакт диска за PGP на RTV Белград и др. Носител е на редица престижни отличия и награди за своите творчески постижения.

Освен като творец Деян Савич е познат и с мениджърската си дейност. Заема постовете артистичен директор на най-старото сърбо-еврейско певческо дружество "Братя Барух", основано през 1879 г., художествен ръководител на известния камерен ансамбъл "Pro Musica", артистичен директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Ниш, от 1993 г. е главен диригент на Белградската опера и балет, чийто генерален мениджър става в периода 2001-2004. От 2005 г. е назначен за Генерален директор на „Народно позорище“ – Белград, Националната опера и балет на Сърбия.

 

 

ГЕО ЧОБАНОВ: АТИЛА Е НЕ САМО ЖЕСТОК ХУНСКИ ВОЖД, НО И ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ВЛЮБВА И ДА ГРЕШИ

Старая се да се придържам към идеята на Верди за този образ. Известно е, че съществува противоречие между историческия герой и персонажа, но както казва италианската поговорка „Не е вярно, но е добре намерено“ (Non e vero, ma e ben trovato).

Лично аз съм привърженик на тезата, че Атила е първият прабългарски хан. Според Именника на прабългарските ханове Авитохол отговаря на Атила, макар и нашият известен медиевист академик Васил Златарски да отхвърля тезата.

Така или иначе, в оперната постановка най-важното е да направим образа на Атила пълнокръвен, релефен и жив. Трябва да вложим в него такива чувства, които да го представят не само като страшния и жесток хунски вожд, а и като човек, който може да се влюбва и да греши. Влюбвайки се в римлянката Одабела, Атила допуска първата си грешка. Втората му грешка е, е че играе с открити карти пред коварния римски генерал Ецио. В отговор на оскърбителното предложение хунският вожд да запази целия свят за себе си, но да остави Италия на Ецио, Атила се зарича да унищожи цяла Италия. Вместо това обаче намира смъртта си от ръката на любимата Одабела, чийто дълг към родината надделява над зародилите се у нея силни чувства към Атила. Една сложна и драматична интрига, въплътена в гениалната музика на Верди.  

 

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА

 

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА: ОДАБЕЛА Е ДЕВИЦА-ВОЙН, БЯСНА ВАЛКИРИЯ, НО И ВЛЮБЕНА ЖЕНА И РАЗКЪСВАНА ОТ ВИНА ДЪЩЕРЯ

 

Благодарна съм, че имам честта и удоволствието да дебютирам на сцената на Варненската опера в заглавието “Атила”. Творба, не толкова известна на публиката, колкото по-рано написаната от Верди опера “Набуко”, но и не по-малко гениална от нея. Това е опера от ранното белканто на композитора, която поставя изключително трудни задачи към изпълнителите в технически план и изисква пълните ресурси на солиста.

Задачите, които се поставят на моята героиня в музикално и техническо отношение, са умело да владее героиката на девица-войн, бясна валкирия и едновреманно с това да бъде влюбена жена и разкъсвана от вина дъщеря.

В либретото на операта историческия образ на Илдико се поема от ролята на Одабела. Тя е дъщеря на владетеля на Акуилея, който е убит от Атила в битка. Водена от чувството за дълг към баща и родина, младата римлянка се заклева да отмъсти.

За мен обаче образа на Одабела не е еднопланов. Тя носи в себе си драма от раздвоението между клетвата за отмъщение и физическото привличане, което изпитва към хунския вожд. Това раздвоение е заложено в драматургията и в музиката на Верди. За мен най-силният такъв момент на вътрешно противоречие е, когато тя трябва да даде отровата на Атила и Форесто я пита „Защо трепериш, защо си бледа?“ Но в крайна сметка надделява желанието за възмездие, тъй като Одабела във второ и трето действие на операта изцяло е потопена във виденията,  свързани с лика на баща й и на любимия Форесто. Връзката й с Атила е бурна, но разрушителна за него, защото води до фаталния край - Одабела убива Атила.

 

Сопраното ГАЛИНА ВЕЛИКОВА e родена във Варна, откъдето започва нейното музикално образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ ”Константин Преславски”. Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

 Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Донна Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

Миодраг Йованович 

Баритонът МИОДРАГ ЙОВАНОВИЧ е роден в Белград. Завършва Музикалната академия в Белград с цигулка. Учил е пеене в Музикалната академия в Белград, продължава в Консерваторията „Джузепе Верди" в Милано, Италия. Специализира при известни вокални педагози в Милано и Пиаченца в Италия. Носител е на редица национални и международни награди от авторитетни вокални конкурси. През 2006 г. получава наградата за висок принос за развитието на оперното изкуство като артистичен мениджър на Белградската опера.

Интересен факт от биографията на певеца е неговата практика като цигулар. Работил е като преподавател по цигулка и камерна музика в Средното музикално училище ''Д-р Войслав Вучкович” в Белград. Премества се в Италия, където работи като професионален цигулар в няколко камерни, оперни и симфонични оркестри. В момента е първи солист на Белградската опера с много национални отличия за своите ярки артистични изяви. В репертоара на певеца присъстват десетки главни баритонови роли от оперни и кантатно-ораториални произведения. Гостувал е многократно на различни сцени в Сърбия и извън страната - САЩ, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Румъния, Молдова, Гърция, Словения , Македония, Корея и др. Има записи за Националната телевизия RTS.

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг

Основна сцена – тел. 052 665 022; Сцена Филиал тел. 052 612 998;

Работно време: пон.-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00-13:30 и 14:30-19:00.; неделя 11:00-16:00. СценаФилиал – единчаспредиспектакъл.Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020; www.operavarna.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

„Мадам Бътерфлай“, 23 февруари 2018, петък, Основна сцена, 19.00-21.00

 

Бътерфлай е моята любима героиня, която предизвиква да опознаеш един различен, екзотичен свят на японската гейша. Свят на цветя и върби зад маската на желязна дисциплина, трудности и лишения.

 

Предизвикателство е и изпълнението на тази роля. От певеца се изискват добри вокални и интерпретационни умения. Пучини подлага своята героиня на цялостна психологизация. Оттук произтича и трудността в изпълнението, в намирането на различни бои и нюанси при работа над образа. За да се вникне в него са необходими две неща - опознаване на японската култура и разбира се дълбоко разбиране на музиката на Пучини. Липсва ли едно от двете, няма да се постигне достоверност. Аз търся в характера на своята героиня именно тази достоверност, точно както го е искал Пучини - простота и целомъдрие, характерни особености за японската душевност: “Ние сме хора, свикнали с малките неща, скромни и тихи...”, пее Чо-чо-сан на Пинкертон в известния дует от първо действие.

 

Моята героиня страда мълчаливо, почти липсва свободен израз на чувствата. Според японеца подтиснатото чувство е по-чисто. Възпява се подтиснатата любов, която болката усилва още повече. Трагедията на Бътерфлай идва от сблъсъка на два различни свята, този на конфуцианските нрави, културата на смирение и спиритуализъм, и света на чуждоземеца-гайджин, лишен от задръжки и отговорност, решил на всяка цена да опознае съкровеното.

 

ГАЛИНА СТОЯНОВА - сопран

Галина Стоянова e родена във Варна, където започва музикалното си образование в НУИ” Добри Христов” със специалност класическо пеене. Паралелно с това е възпитаник и на Френската гимназия. Завършва музикалното си академично образование в класа на доц. Констанца Вачкова през 2002 г. с бакалавърска степен и магистратура през 2003 г. През 2012 г. получава втора магистърска степен – педагогика на предучилищното и началното образование към ШУ” Константин Преславски”.

 

Взема участие в майсторските класове на артисти със световна слава като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Лучана Д’ Интино и Роберто Скандиуци. През 2003 г. e поканена след специална селекция на млади оперни таланти от цял свят да участва в организирания от Пласидо Доминго конкурс “Operalia”. Носителка e на стипендия за обучение в САЩ от Международния конкурс за млади оперни певци “ Пълдин” 2005. Взима участие в много международни фестивали, от които Classic Open Аir Festiva в Швейцария, Новогодишен музикален фестивал в София, ММФ „Варненско лято“, фестивали в Испания и Италия.

 

Репертоарът й съдържа оперните роли на Донна Анна, Дона Елвира от „Дон Жуан“, Розина от „Сватбата на Фигаро“, Елизабет от „Дон Карлос“, Аида от едноименната опера, Леонора от „Трубадур“, Мими от „Бохеми“, Тоска и Бътерфлай от едноименните опери, Микаела от „Кармен“, изпяти на наши и международни сцени.

 

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
Опера от Джакомо Пучини

Режисьор Кузман Попов
Диригент  Лучано ди Мартино

 

Действащи лица и изпълнители:

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ - Галина Стоянова
СУЗУКИ - Бойка Василева
ПИНКЕРТОН - Ивайло Михайлов
КЕЙТ ПИНКЕРТОН - Филипа Руженова
ШАРПЛЕС - Свилен Николов
ГОРО - Пламен Долапчиев
ПРИНЦ ЯМАДОРИ - Христо Ганевски
БОНЗО - Гео Чобанов
КОМИСАР - Людмил Петров
ЧИНОВНИК - Илко Захариев
ЯКУСИДЕ - Владислав Владимиров
МАЙКАТА - Антоанета Маринова
БРАТОВЧЕДКА - Иринка Николова
ДЕТЕ - Белла Петрова

 

Билети: 10, 15, 20; ВИП: 30 лв с кетъринг

 

 

„ДОН КИХОТ“ С МАРТА ПЕТКОВА И НИКОЛА ХАДЖИТАНЕВ ВЕДНАГА СЛЕД ФЕНОМЕНАЛНИЯ ИМ УСПЕХ В КРЕМЪЛСКИЯ ТЕАТЪР

9 октомври, Основна  сцена, 19:00 - 21:00

 

 

Марта Петкова и Никола Хаджитанев, звездите на Софийска опера и балет, ще изпълнят ролите на Китри и Базил в „Дон Кихот“ на варненска сцена, веднага след феноменалния им успех в Кремълския театър в Москва.

В тази Мека на балетното изкуство, където танцуват само най-добрите в света, двамата съвсем наскоро поразиха публиката със своето майсторство. След спектакъла на „Лешникотрошачката“ 6 000 зрители ги аплодираха в продължение на 20 минути и това е безспорно признание за висотата на българската балетна школа. Какъв чудесен шанс за варненската публика е да се наслади на изяществото и перфекционизма на Марта Петкова и Никола Хаджитанев, непосредствено след московския им триумф.

 

Спектакъла на „Дон Кихот“ ще дирижира Борис Спасов.

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг

 

„ТРИМАТА МУСКЕТАРИ“ – ЕДИН ЗАБАВЕН И ИРОНИЧЕН ПРОЧИТ

11 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:40

 

 

Част от Театралния маратон на Свилен Стоянов по повод неговата 60-годишнина

Мюзикъл от Максим Дунаевски
Либрето и сценична реализация Николай Априлов
по романа на Александър Дюма-баща Диригент, оркестрация и аранжименти на песните
СТРАЦИМИР ПАВЛОВ
Сценография и костюми
АСЯ СТОИМЕНОВА
Сценичен бой и фехтовка
НИКОЛАЙ ДЕРИВОЛКОВ
Хореография
ТАТЯНА ЯНЕВА
Стихове на песните
МАРИЯ ДОНЕВА
Диригент на хора
ЦВЕТАН КРУМОВ

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Д’АРТАНЯН Ованес Торосян
АТОС Николай Колев
ПОРТОС Велин Михайлов
АРАМИС Калоян Лулчев
ЛЮДОВИК ХІІІ Красимир Добрев
АННА АВСТРИЙСКА Лилия Илиева
КАРДИНАЛ РИШЕЛЬО Стефан Рядков
ХЕРЦОГ БЪКИНГАМ Пламен Долапчиев
ЛЕЙДИ УИНТЪР Даниела Викторова
ГРАФ РОШФОР Станислав Кондов
ДЕ ЖЮСАК Петър Хаджиатанасов
ДЕ ТРЕВИЛ Свилен Стоянов
КОНСТАНС БОНАСЬО Мария Павлова
ГОСПОДИН БОНАСЬО Пламен Георгиев

В спектакъла участват солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера – Варна, актьори от Драматичен театър „Стоян Бъчваров”, деца и младежи от Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев и гостуващи солисти.
“Тримата мускетари” на Александър Дюма-баща е една от най-екранизираните литературни творби на всички времена. А и сюжетът е от онези, които родителите с радост разказват на децата си като пример за история, съчетаваща героична чест, историческо величие, разказ за силата на приятелството и не на последно място - любовен романс.
Докато пиша тези редове, си мисля за онези храбри мъже, които някога са били наричани «рицари». В образа на рицаря според мен е въплътен идеалът за истинския мъж. Мъжът, за когото най-важни в живота са три неща – „красавицата, чашата с вино и щастливото острие на шпагата“. 

Тези послания към младите хора, са нужни на всяко едно време. Нужни са ни и днес.Може времето на рицарите да е безвъзвратно отминало, но във всеки стопроцентов съвременен мъж продължава да живее духът на някогашния рицар: силен, доблестен, мъжествен, готов без страх да се сражава за идеята си и безкрайно нежен към дамата на сърцето си.Ако ме питате мен, една жена се чувства истинска жена, само ако до нея стои мъжът - рицар. 

Романът и историята на Д Артанян, добиват особена популярност у нас, посредством руската филмова версия и забележителната игра на Михаил Боярски, а мелодиите и песните стават част от възприятията ни и до ден днешен. Да, за онези същите мускетари, яхнали своите жребци, които приковаваха мен и моите връстници пред малкия екран. Николай Априлов

 

Билети: 10, 15, 20, 30 лв. VIP: 40 лв. с кетъринг

 

 

ШОПЕН И БРАМС С АНТОНИНА БОНЕВА

Концерт за 100-годишнината на варненския виолончелист Бончо Бонев

13 октомври, Основна сцена, 19:00 - 21:00

В симфоничният концерт спроизведения на Шопен и Брамс, под диригентството на Ералдо Салмиери, ще аплодираме световноизвестната пианистка Антонина Бонева. В програмата са включени Ф. Шопен – Концерт за пиано и оркестър № 2 и Й. Брамс – Симфония №4.

Антонина Бонева посвещава своето изпълнение на концерта от Шопен на 100-годишнината от рождението на своя баща - изявеният български виолончелист Бончо Бонев, роден във Варна, концертирал многократно във Варна, заедно с брат си, цигуларя и виолист Атанас Бонев. Бончо Бонев е бил солист на Варненска филхармония и на много други оркестри в София и страната, концертирал е с най-известните музиканти на своето време, бил е дългогодишен концертмайстор на Софийска опера и балет и на Кралската Фламандска опера в Белгия.

АНТОНИНА БОНЕВА завършва НМА ,,Проф. П. Владигеров“ при доц. Катя Казанджиева и проф. Николай Евров. Специализира в Кралската консерватория в Антверпен, Белгия при проф. Фредерик Геверс.За нея Серджо Пертикароли, вицепрезидент на Академия Санта Чечилия, казва: ,,Антонина Бонева е блестяща и с право извоюва наградата ,,Ланчано’’. Намирам в нея музикален темперамент от най-висока класа и изключителна музикална природа“. Наградата ,,Ланчано’’ и персоналната награда нa С. Пертикароли й дават правото да стане солистка на Интернационалния оркестър под егидата на ЮНЕСКО в Рим.

Концертира в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Швеция, Гърция, Турция и др., както и във фестивалите на Радио Франс; „Алекс де Врийз“; „Аполония“; „Среща на клавиатурата“, „Варненско лято“, Театър Шатле и Зала „Гаво“ в Париж, Театро Олимпико и Театър Екселсиор в Италия, Зала Бьозендерфер в Музикферайн Виена, Зала „България“, НДК и др. Била е солистка на Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, Симфониета София, оркестрите „Стравински“ и „Амадеус“ и др.

Свирила е под палката на Робърт Гутер, Жан Ив Годен, Марко Теца, Ералдо Салмиери, Лучано Ди Мартино, Джилберто Серембе, Мицуйоши Оикава, Георги Димитров, Иван Кожухаров и др. Музицира с Валери Попова, Александрина Пендачанска, Дина Шнайдерман  Елмира Дърварова и др. БНТ реализира филм-портрет за нейната концертна и педагогическа дейност. БНР, Радио Франс, БНТ и италиански телевизии излъчват нейни записи.

Записва за фирмата ,,Старс Рекърдс’’ Бах, Бетовен и Брамс. В репертоара й влизат произведения от Моцарт, Шуман, Лист, Франк, Григ, Дебюси, Кабалевски, Владигеров, Пипков, Казанджиев. През годината на Шопен е поканена в Почетния комитет за юбилейните чествания.„Де Ньое Газет“, Антверпен: ,,Антонина Бонева притежава енергия и солидна техника. Тя има съвършено музикално разбиране и изпълни запленяващо своята Шопенова програма“.Вестник ,,Дума“: „В своя възхитителен концерт с нови откритияв музикалната мисъл на Шопен, с изживяванията и дълбочината на чувствата, звуковото изграждане и претворяване, с разбирането и финеса, бликащо или разказвателно, развълнувано или просветлено, Антонина Бонева придаде на музикалните образи експресивна сила и постигна едно специфично и много темброво звукоизвличане.“

Билети: 10, 15, 20 лв. VIP: 30 лв. с кетъринг

 

 

 

 

17 февруари 2018, Основна сцена, 16.00-18.30

 

Заради големия интерес на публиката, празничният концерт за Деня на любовта и виното от 14 февруари, ще бъде повторен на 17 февруари, Основна сцена, 16.00-18.30.

Под диригентството на Ян ван Маанен, обичани любовни оперни хитове ще изпълнят оркестърът и солистите на Държавна опера Варна Линка Стоянова, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Михаела Берова, Сивия Ангелова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостът Михаил Михайлов.

Междувремено мултимедията на Сребрина Соколова, режисьор на любовното събитие в операта, ще пренася и оживява картините от екрана на сцената.

В програмата ще чуете творби от Л. Бърнстейн, Дж. Верди, Р. Щраус, Дж. Пучини, Ж. Бизе, П.И. Чайковски, К. Сен-Санс, а балетната двойка Ариана Грифини и Рубен Томас, ще танцуват Адажио от балета „Спартак“ на А. Хачатурян. Фотосесия с двамата балетни артисти засне Веселин Василев.

 

Апропо, преди концерта ще може да се снимате в специално монтираното във фоайето на първи балкон „огнено“ сърце, както и да си поръчате напитка от барчето. Нали става дума за двойния празник на Свети Валентин и Свети Трифон 

БИЛЕТНА КАСА: пл. „Независимост“ 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, 052 665 022

 

 

 

 

 

4 ноември, 11.00, Държавна опера Варна

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна - Държавна опера обявява конкурс за оркестранти: цигулка, арфа, обой, тромпет и туба, който ще се проведе на 04.11.2017 г. от 11.00 часа.

 

Конкурсът ще се проведе в сградата на оперния театър в три тура.

В първия тур кандидатите представят задължителна пиеса, а във втория - пиеса по избор. В третия тур са включени оркестрови трудности. Конкурсът включва и проверка на нотно четене на прима виста.

 

Документи за участие: заявление, автобиография / CV /, копие от диплом за завършено образование  се предават в отдел „Човешки ресурси” стая  216  или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1,  Конкурс за оркестранти.

 

Срок за подаване на документи  01.11.2017 год.

Подробности на тел: 052/ 66-50- 17 и 0882 520 352

Експерт ЧР Радка Николова

Задължителната пиеса и оркестровите трудности ще се обявят по инструменти допълнително.

 

 

 

 

14 февруари 2018, Основна сцена, 19-21.30

17 февруари 2018, Основна сцена, 16.00-18.30

 

 

В средата на оперния февруари какво друго по-важно събитие от дългоочакваната „Любовна вечер в операта“. Обагрения в любовно червено Ден на Свети Валентин ще посрещне зрителите на традиционния концерт-спектакъл още в 18.00 часа с... едно огромно оперно сърце. Монтирано на Сцена Ротонда, то ще изкушавагостите да „влязат“ в него. Снимка с оперното сърце със сигурност ще бъде хубав споменJ

По същото време, във фоайето на първи балкон, Основна сцена, ще отвори и барчето, така че в интродукцията към вечерта на Свети Валентин може да отдадете дължимото и на Свети Трифон. Двамата светци демонстрират завидно партньорство, поделяйки си демократично 14-ия февруарски ден, давайки впрочем много добър пример за подражание, тъкмо в периода на българското европредседателствоJ

За същинската „Любовна вечер в операта“ от 19.00 часа режисьорката на концерт-спектакъла Сребрина Соколоваподготвя мултимедия с картини, които от екрана ще „слязат“ на сцената, за да „оживеят“в реални ситуации. Това ще се случи с прочутата студентска мансарда от операта „Бохеми“ и не само с нея. Емоционалната вечер ще направлява с диригентската си палка Маестро Ян ван Маанен, а оркестърът и солистите на Варненската опера Линка Стоянова, Ирина Жекова, Мария Павлова, Михаела Берова,Силвия Ангелова, Венцеслав Анастасов, Свилен Николов и гостът Михаил Михайловще разчувстват публиката с вечни любовни хитове. Сред тях ще чуем: „La donna è mobile“ от„Риголето“ на Верди;“Un bel di vedremo“ от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини; “Mon coeu“ от „Самсон и Далила“ на К. Сен Санс и други. Накрая, ако публиката поиска бис, непременно ще го получи.

 

 

 

 

 

3.10. 2017, Основна сцена, 19:00 - 21:40

ТРАВИАТА

Под палката на Маестро Борислав Иванов, ще прозвучи в целия си блясък операта “Травиата”, най-изпълняваната творба по света на именития италиански оперен майстор Джузепе Верди. Тази пета по ред постановка в историята на Варненската опера, е авторски прочит на Кузман Попов - режисьор, сценограф и костюмограф на спектакъла. В една от коронните й роли – куртизанката Виолета Валери, която се жертва за своя любим, ще се превъплъти изящното сопрано на Варненската опера Ирина Жекова. Като Алфред Жермон ще гостува солистът на Пловдивската опера и един от най-добрите съвременни български тенори Ивайло Михайлов, когото неведнъж сме аплодирали на варненска сцена. Бащата на Алфред, Жорж Жермон, ще бъде солистът на Варненската опера Свилен Николов,  перфектен в интонационно отношение баритон с мека, задушевна звучност на гласа и талантливо сценично присъствие.

 

06.10.2017,  Основна  сцена, 19:00 - 21:00

ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА

Миряна Калушкова Вечната оперета на Франц Лехар, постановка на холандеца Марк Кроне, ще дирижира гостът Игор Богданов. В главните роли ще аплодираме великолепния варненски баритон Иво Йорданов, който пее на най-престижните италиански сцени – ГРАФ ДАНИЛО; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова– ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър; младото сопрано от МДТ във Велико Търново Миряна Калушкова - ХАНА ГЛАВАРИ и чудесния тенор Михаил Михайлов – КАМИЙ ДЬО РОССИОН, който впечатли публиката като Едгардо от премиерата на „Лучия ди Ламермур“ в тазгодишната Опера в Летния театър.

Миряна Калушкова, солистка на Мyзикaлнo-дpaмaтичeн тeaтъp “Кoнcтaнтин Киcимoв” във Вeликo Tъpнoвo, се превъплъщава с удоволствие в oбpaзитe нa кpacиви дaми cъc cилни хapaктepи. Oсвен в ролята на гpaфиня Мapицa oт eднoимeннaтa oпepeтa нa Имpe Кaлмaн, тя изпълнява Хaнa Глaвapи в oпepeтaтa “Вeceлaтa вдoвицa” нa Фpaнц Лeхap, Елeнa в “Хyбaвaтa Елeнa”, Рoзaлиндa в “Пpилeпът”, Мaдлeн и Дeйзи в “Бaл в Сaвoя”, Лилянa oт “Бългapи oт cтapo вpeмe”, Силвa Вapecкy в “Цapицaтa нa чapдaшa”, Виoлeтa в oпepaтa “Tpaвиaтa” нa Джyзeпe Вepди и др.

 

 

 

Маестро Емил Табаков, диригент на Симфоничния концерт на 9 февруари 2018 г. пред Виолета Тончева

 

В програмата: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен със солист Красимир Щерев и Симфония № 6 от Шостакович

 

ШостаковичМаестро Табаков, как се съчетават Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович, как звучи комбинацията между тези двама класици на симфонизма от различни епохи?

Идеална е комбинацията. Винаги съм смятал, че като вид музика Бетовен и Шостакович си подхождат и много често съм обединявал техни творби в мои концерти. В музиката им могат да се намеря сходства, като начин на мислене, независимо че всеки следва свой собствен стил. Има нещо, което е много близко между тях - в начина на звучене на оркестъра, начина на подреждане на оркестъра. Бетовен и Шостакович стоят хармонично един до друг, докато например Бетовен и Щраус няма как да звучат добре заедно или да кажем Шостакович и Брамс.

 

Върху какво акцентирате в интерпретацията, какво е важно за вас като диригент да постигнете в един концерт?

Важно е да пресъздам максимално това, което изисква композиторът. Това е първостепенна задача не само за мен, но и за оркестъра. Ние сме изпълнители и трябва на първо място да изпълним всичко, което авторът е искал да каже. А той го казва с определени стойности и обяснения в нотното писмо и ако ние сме честни към композитора и следваме внимателно указанията му, това ще бъде достатъчно за начало. Оттам нататък ние трябва да се опитаме да вложим нещо от себе си. Но пак повтарям, на първо място е необходимо да бъдем верни на автора.

 

Дирижирали сте в много страни, работили сте с различни оркестри, познавате различни публики. Бихте ли сравнили рецепцията за симфонична музика у нас и другаде по света?

Навсякъде публиката е различна, разбира се Бетовен винаги се приема добре, Шостакович също. В страните с големи музикални традиции в симфонизма се слуша много повече съвременна музика, отколкото в България. Като критерии, слушане и репертоар, ние във всеки случай сме по-назад. В Германия произведенията се изпълняват веднага след написването им, докато у нас това се случва след около 100-105 години. Изчислил съм, че и при много български композитори съотношението между написването и изпълнението на дадена творба е същото. Това несъмнено влияе зле върху вкуса на публиката.

 

Но това е много дълъг период за страна като България, която претендира да разполага с талантливи музиканти, а и с изкушена публика. Защо се получава това разминаване?

Влияние оказват различни фактори. Отнася се донякъде и до вкуса на музикантите. Музикантите са тези, които трябва да изпреварват публиката, да я образоват, да я възпитават, а не да се ръководят само от това, което тя предпочита. Да, публиката познава и обича определени произведения, които също са хубави, но ако тръгнем по този път, на практика няма да вървим напред и няма нищо ново да научим и постигнем.

 

БетовенКаква музика препоръчвате?

Музика на високо художествено ниво, съвременна музика, независимо дали е опера, мюзикъл или симфоничен концерт. Хубаво е да има повече симфонични концерти, защото те са особено важни както за култивиране на висок музикален вкус в публиката, така и за поддържане нивото на оркестъра. Трябва да отчитаме факта, че живеем в XXI век и не може да слушаме само позната музика или пък само музика за забавление. Трябва да се запознаваме и с нови произведения, с музика, която ни кара да мислим по нов начин, адекватен на времето.

 

Спомням си интригуващата атмосфера на последния Ви концерт в рамките на ММФ „Варненско лято“, когато аплодирахме премиерата на Ваше произведение. Над какви нови композиции работите сега?

Композирам много неща, но сега не е сезонът, в който се занимавам с това. Ще композирам през лятото, като си взема почивка и се абстрахирам от делника. Сега се фокусирам върху диригентската си дейност. Следващия месец предстои изпълнението на моята Девета симфония на Мартенските музикални дни в Русе и в София.

 

Известен сте с перфекционизма си. Как се отстоява подобно високо кредо?

Човек трябва да се старае да прави добре това, което прави. И да се чувства отговорен. Независимо каква е професията му.


 

 


 

 

КРАСИМИР ЩЕРЕВ, солист на Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА

 

9 февруари 2017, 19.00, Основна сцена

 

Симфоничен концерт с диригент Маестро Емил Табаков
В програмата: Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен и Симфония № 6 от Шостакович

 

На 9 февруари ще имаме удоволствието да те слушаме като солист на Концерта за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен. Какво означава за теб това произведение?

Преди всичко това е един от най-познатите и може би един от най-обичаните концерти, придобил широка популярност с изпълненията на великите майстори на цигулката Давид Ойстрах, Хенрик Шеринг, да не споменавам всички. Наистина това е много харесван концерт, защото е мелодичен и изчистен от всякакви излишни фойерверки, било технически или нещо друго. Прост и същевременно много дълбок, много философски. Творба, която големите изпълнители предпочитат да изпълняват след определена възраст, поне от 40 години нагоре.

Заради натрупванията в професионален и житейски план...

Да, за да постигнат необходимата дълбочина. Иначе творбата може да бъде изсвирена и от 15-годишен ученик, но зрелостта и дълбочината на интерпретацията ще липсват.

По какво се различават интерпретациите на големите цигулари и върху какво ще се фокусираш ти в своето изпълнение?

Трудно е да се обясни. Разбира се, всеки голям изпълнител има своя почерк, независимо дали темпото ще е по-бързо или по-бавно. Важно е как ще бъдат интерпретирани отделни елементи – било то мотиви или теми. Творбата дава богати възможности за интерпретация на всеки изпълнител. Слушайки и разсъждавайки над концерта, това, към което аз ще се стремя, е да се създаде усещане за красив звук, красив тон.

Как всъщност се стигна до избора на тази Бетовенова творба?

Поканата да бъда солист на симфоничния концерт дойде внезапно, нямах много време за реакция и затова избрах Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор от Бетовен, който освен че харесвам и добре познавам. С него кандидатствах за концертмайстор на Варненската филхармония и Варненската опера преди... вече станаха 10 години.

Излиза, че това е много специален момент за теб, който отразявайки философските прозрения на изминалите 10 години, ще ти донесе и едно творческо сравнение със самия себе си.

- Да, искам да стане много хубав концерт.

 

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

 

Държавна опера Варна, 28 февруари 2018, 14.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст на Стивън Кларк, постановка Петко Бонев.

Кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

Рамон - дете, момче на 7-9 години

 

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

 

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

 

Кастингът ще се проведе на 28 февруари 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

 

Желаещите да участват в кастинга да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

 

 

 

 

 

Прочетете цялата статия тук: http://bnr.bg/post/100878836/70-godini-ot-sazdavaneto-na-varnenskata-opera

 

 

 

 

 

 

Държавна опера Варна, 28 февруари 2018, 14.30

 

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява кастинг за артисти в мюзикъла „Зоро“ по музика на Джипси Кингс и Джон Камерън, текст на Стивън Кларк, постановка Петко Бонев.

Кастингът е за ролите на:

Диего де ла Вега - ЗОРО

Луиза Пулидо - млада жена

Инес - млада жена

Рамон - мъж

Луиза - дете, момиче на 7-9 години

Диего - дете, момче на 7-9 години

Рамон - дете, момче на 7-9 години

 

Песни от мюзикъла „Зоро“, препоръчителни за прослушването:

- "Baila Me“, „Bamboleo“,“Djobi Djoba“ - за ролите на Диего де ла Вега и Инес;

- "Hope“ за ролята на Диего де ла Вега;

- „Falling“ за ролята на Луиза;

- „Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон;

- „Young Ramon’s Lullaby“ за ролята на Рамон.

 

Кандидатите за детските роли могат също да се явят с басня и песен по избор.

 

Кастингът ще се проведе на 28 февруари 2018 година от 14.30 часа в сградата на ТМПЦ - Държавна опера Варна, пл. „Независимост“ 1, 9000 Варна

 

Желаещите да участват в кастинга да подадат молба и автобиография в отдел "Човешки ресурси" на ТМПЦ Варна, стая 216 или да изпратят документите си на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Кастинг за мюзикъла "Зоро". За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

 

 

 

 

 

Най-високото отличие на СБМТД бе връчено на гала концерта за 70-годишнината на оперния театър

 

Борислав ИвановДържавна опера Варна отбеляза своята 70-годишнина с голяма оперна гала на 27 септември – месеца, в който през 1947 година учредената през април същата година Варненска областна опера вече е готова с първата си постановка „Продадена невеста“ от Берджих Сметана. Премиерата на 7 септември 1947 г. бележи началото  на творческата история на оперния театър във Варна. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята. Хормайстор е Димитър Младенов, хореограф Асен Манолов, художници Асен Попов и Владимир Мисин. Първият оперен екип включва смесен хор от 32 хористи, солистичен състав от 15 певци и балетен състав от 10 балетисти.

Оперната гала на 27 септември 2017 г., посветена на знаковото събитие, започна с приветствени думи от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. След мултимедийната ретроспекция за историята на Варненската опера, подготвена от режисьорката Сребрина Соколова, прозвуча увертюрата на „Продадена невеста“. Точно както е било и преди 70 години. Сега на диригентския пулт по право застана Маестро Борислав Иванов, Почетен гражданин на Варна, доайен на българските диригенти, дирижирал на 4 континента, но не забравил родния оперен театър, в който е бил диригент, директор, а сега е негов артистичен директор.

 

Емоционално ангажираната публика, сред която личаха ветерани и почитатели, изпращаше с аплодисменти изпълненията на ариите и ансамблите от знакови постановки на Варненската опера като „Дон Карлос“, „Севилският бръснар“, Риголето“, „Набуко“, „Травиата“, „Кармен“, „Луд гидия“ и др. Солистите Арсений Арасов, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Мария Павлова, Пламен Долапчиев, Христо Ганевски, Филипа Руженова, Людмил Петров, Неда Атанасова, Михаела Берова, Петър Петров се раздадоха докрай, както и оркестърът с концертмайстор Красимир Щерев, хорът с диригент Цветан Крумов и балетът.

 

Златна лира 2017Обединил сцената и залата в едно вълнуващо общо съпреживяване, празникът за 70-годишнината на Варненската опера бе за всички, които обичат оперното изкуство.

През цялата вечер доминираше приповдигнатият тон, зададен  още съвсем в началото от новината за удостояването на Варненската опера с най-престижното отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци ЗЛАТНА ЛИРА. Председателят на СБМТД Станислав Почекански връчи наградата на директорката Даниела Димова, като изтъкна художествените постижения на Варненската операи водещото й място в съвременното българско сценично изкуство.

Високият гост отправи поздравления към екипа и пожелания затворческо дълголетие и още много творчески успехи на Варненската опера.

 

 

 

 

 

 

На кратка тържествена церемония преди спектакъла на "Риголето" на 2 февруари 2018 година председателят на Съюза на българските музикални и танцови дейци Станислав Почекански връчи на дългогодишния главен режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов най-високата награда на СБМТД "Кристално огърлие" и Грамота.

Кузман Попов - Награда "Кристално огърлие"Отличието му се дава за принос в развитието на оперното изкуство, както и по повод 75-годишния му юбилей и 50-годишната му творческа дейност на българска и международна сцена. Бяха поднесени цветя от СБМТД и от Театрално-музикален продуцентски център Варна. Емоционалното събитие развълнува юбиляра и всички присъстващи.

След спектакъла Станислав Почекански поздрави екипа, солистите и специално Мария Павлова за успешния й дебют като Джилда. Особено приятна бе срещата с бившия му колега от Софийска филхармония Валерий Георгиев, сега солист на Държавна опера Варна, който изпълни ролята на Херцога.

 

 

 

 

 

 

 


 

 

27 септември 2017, 19.00, Основна сцена

Диригент Борислав Иванов

Режисьор Сребрина Соколова

Солисти, оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна

 

Сребрина СоколоваДържавна опера Варна ще отбележи и в новия си творчески сезон (2017-2018) своята 70-годишнина. Да припомним, че на 7 септември 1947 година новоучредената Варненска областна опера изнася пред очарованите варненци своя пръв спектакъл – операта „Продадена невеста“ от Берджих Сметана. Постановката е на Петър Райчев - първият прочул се в цял свят български тенор, първата ни оперна легенда, варненецът, основател на Варненската опера и нейн пръв художествен ръководител. На премиерата дирижира синът му Руслан Райчев, добавил към славата на баща си и своята.

 

70 години по-късно, оперната гала на 27 септември, 19.00, Основна сцена, посветена на знаковото събитие, ще дирижира един друг творец със заслуги за развитието на Варненския оперен театър, Почетният гражданин на Варна, Маестро Борислав Иванов. Режисьор на концерта е Сребрина Соколова. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна. Солисти Арсений Арасов, Димитринка Райчева, Ирина Жекова, Пламен Димитров, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Гео Чобанов, Силвия Ангелова, Мария Павлова, Пламен Долапчиев, Христо Ганевски, Филипа Руженова, Людмил Петров, Неда Атанасова, Михаела Берова, Петър Петров. 

Преди концерта, председателят на СБМТД Станислав Почекански ще връчи най-престижното отличие на съюза – ЗЛАТНА ЛИРА 2017 на Държавна опера Варна за високи постижения в областта на оперното изкуство. На тържественото събитие са поканени всички ветерани на Варненската опера – солисти, хористи, музиканти, балетисти, както и приятели и почитатели на оперния театър във Варна.

 

 П Р О Г Р А М А

 

Първа част

 

  1. Б. Сметана, „Продадена невеста“ – увертюра
  2. Б. Сметана, „Продадена невеста“ – ария на Йеник, изп. Арсений Арсов
  3. П. Хаджиев, „Луд гидия“ – ария на Илия – изп. Христо Ганевски
  4. П. Хаджиев, „Луд гидия“ – ария на Зорница, изп. Неда Атанасова
  5. А. Карастоянов, „Българи от старо време“ – ария на Павли,

изп. Пламен Долапчиев

  1. Дж. Верди, „Трубадур“ – цигански хор, III картина
  2. Дж. Росини, „Севилският бръснар“  - ария на Дон Базилио, изп. Гео Чобанов
  3. Дж. Верди, „Дон Карлос“ – ария на Маркиз Поза, изп. Венцеслав Анастасов
  4. Дж. Верди, „Дон Карлос“ – ария на Еболи и женски хор, II картина,

изп. Силвия Ангелова, хор

 

 

 

Втора част

 

  1. Дж. Верди, „Набуко“ – встъпителен хор и ария на Захария, изп. Евгений Станимиров, хор
  2. Дж. Верди, „Набуко“ – ария на Набуко и мъжки хор, VI картина – изп. Пламен Димитров
  3. Дж. Верди, „Набуко“ – хор на евреите, V картина
  4. Дж. Верди, „Риголето“ – ария на Джилда и дует Джилда и Риголето, III картина – изп. Мария Павлова и Венцеслав Анастасов
  5. Ж. Бизе, „Кармен“ – увертюра
  6. Ж. Бизе, „Кармен“ – Хабанера, изп. Михаела Берова, хор
  7. Дж. Пучини, „Манон Леско“ – ария на Манон (Sola, perduta…), изп. Димитринка Райчева
  8. Дж. Верди, „Травиата“ – ария на Виолета, I действие – изп. Ирина Жекова
  9. Дж. Верди, „Травиата“, ансамбъл III действие – изп. Филипа Руженова, Петър Петров, Людмил Петров , хор, балет
  10. 10.Дж. Верди, „Травиата“ – Наздравица, изп. всички солисти, хор

 

 

РЕЗЕРВАЦИЯ И ПРОДАЖБА НА БИЛЕТИ:

Каса Основна сцена – тел. 052 665 022; каса Сцена Филиал 612 998;

Работно време: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20.00; събота 10:00 – 13:30 и 14:30 - 19:00 ч.; неделя 11:00-16:00;  Реклама и организация Държавна опера Варна 052 665 020

 

 

 * Снимки - Росен Донев

 

 

 

 

 

 

 

 

На сцените на Театрално-музикален продуцентски център Варна

 

В средата на февруари, когато всички възхваляват или любовта или виното, а защо не и двете, Варненската опера предлага интересни спектакли с много празнично настроение. Какво по-добро забавление за двама, точно на 14 февруари, 19.00-21.30, Основна сцена, да си подарите „ЕДНА ЛЮБОВНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА“ с оперните хитове на всички времена от Л. Бърнстейн, Дж. Верди, Дж. Пучини, Р. Щраус, П. И. Чайковски и други композитори. В това любимо традиционно събитие за Варна, този път под палката на главния диригент Маестро Ян ван Маанен, ще пеят солистите на Държавна опера Варна Мария Павлова, Линка Стоянова, Михаела Берова, Силвия Ангелова, Михаил Михайлов,  Венцеслав Анастасов, Свилен Николов.

 

 

 

 

Ако пък латино стилът ви е по-близък, не пропускайте концерт-спектакъла „МОЯТА СТРАСТНА ЛАТИНО ЛЮБОВ“ на 10 и 11 февруари, 16.00-17.30, Сцена Ротонда.

Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба и чувствената бачата, в изпълнение на артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев, заедно с танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев. Водещ Пламен Георгиев, на пианото Соси Чифчиян.

 

 

Котки

 

Всъщност най-добре е да започнете седмицата, както си му е редът, в понеделник, 5 февруари, 19.00-21.00, Основна сцена, с музиката на А. Л. Уебър и неговите очарователни „КОТКИ“, в които лесно се разпознават различни човешки характери.

Мюзикълът, който не спира да обикаля световните сцени, носи във варненската версия хореографския почерк на Анна Донева и се дирижира от Маестро Страцимир Павлов. Със сигурност това е един от любимите спектакли на всички „котешки актьори“, които идват от оперния и драматичния театър, също от балетната трупа, без да забравяме ентусиазирания, както винаги, екип на Варненската детско-юношеска опера.

Главните котки са във великолепен състав: Бай Двузаконие - Людмил Петров, Манкъстрап - Велин Михайлов, Ръм Тъм Таг - Нейчо Петров - Реджи, Деметра - Сребрина Соколова, Бомбалурина - Филипа Руженова иГризабела- Даниела Димова.

 

Пред почитателите на Мелпомена, също на 5 февруари, 19.00-20.20, Камерна сцена „Стоян Камбарев“, младите актьори от Варненския драматичен театър Валери Вълчев и Константин Соколов ще станат приятели, но... само за два часа. Такъв е регламентът на услугата, за която достатъчно красноречиво говори въпросителната в заглавието „ПРИЯТЕЛИ?“. Добър режисьорски дебют на Николай Кенаров по текст на Здрава Каменова и Калин Ангелов.

 

Жизел

 

 

На 7 февруари, Основна сцена, 19.00-21.00, ще тържествува романтичната любов между Жизел и Алберт, която ги свързва завинаги, дори отвъд живота. В балетния евъргрийн „ЖИЗЕЛ“ от Адолф Адам, по хореографията на Сергей Бобров, в главните роли ще танцуват прекрасните балетни артисти Весела Василева и Павел Кирчев.

Диригент Маестро Борис Спасов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Красимир Щерев - концертмайсторГолямото февруарско музикално събитие безспорно ще бъде СИМФОНИЧНИЯТ КОНЦЕРТ на 9 февруари, Основна сцена, 19.00-21.00, когато на диригентския пулт ще застане изключителният диригент и композитор ЕМИЛ ТАБАКОВ.

Маестрото, известен със своя перфекционизъм, е бил диригент на Русенската филхармония, музикален директор и диригент на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, диригент, главен диригент и музикален директор на Софийската филхармония, музикален директор и главен диригент на Белградската филхармония, министър на културата в служебното правителство на Стефан Софиянски, директор на дирекция „Музика“ в БНР, главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР.

Емил Табаков е написал осем симфонии, Концерт за оркестър, Концерт за цигулка, вибрафон, маримба, камбани и смесен хор и др. Произведенията му се изпълняват в много страни по света.

По време на ММФ „Варненско лято“ неведнъж сме се възхищавали на диригентското майсторство на Емил Табаков, както и на българските премиери на негови творби. Сега, за своя пръв варненски концерт през 2018 година, той е подбрал творби от титана на музиката Лудвиг ван Бетовен и от един от най-големите симфоници на XX век Дмитрий Шостакович.

Да си припомним по този повод пророческата фраза на Моцарт за Бетовен: „Този ще накара светът да заговори за него!“ Моцарт я изрича по време на единствената им среща, когато дава тема за импровизация на 17-годишния Бетовен, дошъл във Виена да учи музика при него.

Първото произведение в програмата на 9 февруари е Концертът за цигулка и оркестър в Ре мажор от Бетовен, койтоима славата на негова знакова творба и една от най-сложните цигулкови партитури въобще. Честта да бъде солист на този концерт ще има концертмайсторът на варненските филхармоници Красимир Щерев.

Симфония №6 от Дмитрий Шостакович е другата творба, която ще прозвучи втази музикална вечер за ценители на симфоничната музика.

 

В ритъма на музиката

Помислено е и за по-младите. „В РИТЪМА НА МУЗИКАТА“ се нарича забавният образователен спектакъл на 12 февруари, Основна сцена, 18.00-19.15, в който под формата на игра учениците се запознават с характеристиките на най-важните инструменти в оркестъра.

Режисьор на музикалното приключение е Сребрина Соколова, сценарист Пламен Георгиев, диригент Ганчо Ганчев. С еднаква охота участват големи и малки артисти от Държавна опера Варна, Детско-юношеската опера и Арт-център „Арлекин”, а в главните роли се изявяват: Петя - Петя Петрова, Виктория - Деляна Обрешкова, Фея - Мария Павлова, Фантом - Пламен Георгиев, Нимфи - Галина Великова и Миглена Страдалска.

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

 

 

 

 

 

 

http://bnr.bg/horizont/post/100872398

Росица Кавалджиева
БНР, 27.08.17 в 22:30


 

 

 

Дебют на Мария Павлова в „Риголето“

2 февруари 2018, 19.00, Варненска опера

 

Най-младата солистка на Държавна опера Варна Мария Павлова е родена през 1989 г. във Велико Търново. През 2012 г. завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа по пеене на д-р Велизара Караянкова и в класа по актьорско майсторство на акад. Пламен Карталов. Участва в майсторските класове на Фиоренца Косото, Лариса Гергиева, Ана Томова-Синтова и др.От 2013 г. редовно участва в постановките за деца на Софийската опера и балет „Хензел и Гретел”, „Бременските музиканти”, „Вълкът и седемте козлета”, „Червената шапчица” и др.

През 2014 г. дебютира на сцената на Софийската опера и балет в ролята на Тебалдо от оп. „Дон Карлос”. От 2016 г. пее и на сцената на МДТ „Константин Кисимов” във Велико Търново. Там дебютира с оперетните роли на Валансиен от „Веселата вдовица”, Арсена от „Цигански барон”, Лиза от „Графиня Марица” и др.

От март 2017 г. е солистка на ТМПЦ – Държавна опера Варна, като първата голяма роля, с която успешно дебютира на варненска сцена е Лучия от оп. „Лучия ди Ламермур”. Варненската публика аплодира Мария Павлова и в дебютните й изпълнения като Джемина в мюзикъла „Котките“ и Констанс Бонасьо в българската премиера на мюзикъла „Тримата мускетари“. На 2 февруари 2018 година талантливата певица за пръв път ще се представи и в образа на Джилда от шедьовъра на Верди „Риголето“. 

 

 

Мария, винаги е интересна нагласата, с която една оперна певица тръгва към героинята, която й предстои да пресъздаде. Каква е в твоя свят Джилда?

Операта "Риголето" е една от най-емблематичните, бих казала, за композитора Джузепе Верди.  Една творба, която ни грабва с музиката и интересния си сюжет. Либретото й се основава на драмата на Виктор Юго "Кралят се забавлява", която пък от своя страна е известна със скандала около забраната й след първото представяне в Париж. На Верди се налага да измени някои от имената и случките в пиесата, но като цяло е запазен сюжетът и темите за проклятието, отмъщението, любовта и чистотата на героинята Джилда, която в пиесата носи името Бланш. Джилда за мен е на първо място една голяма мечта, още от момента, в който започнах да пея и лека полека навлизах в света на операта. Джилда е млада, невинна, чиста, обичаща и много обичана от своя баща. Тя е като едно цвете, което расте под похлупак, скрита от света, далече от лошото и от покварения свят. Тя преминава през редица чувства, любопитна е за света навън и тук според мен най-много важи приказката за забранения плод, който е най-сладък. Тя се влюбва в мнимия Гуалтиер Малде (Хероцогът на Мантуа) и оттам нататък, след запознанството й с него приказката свършва, започва истинският живот. Тя е отвлечена, след това измамена и предадена. Интересно е, че накрая взима едно много смело решение, може би за някои глупаво, но за нейния свят и нейната душа смело и истинско. Тя принася себе си в жертва на любовта.

 

Как се чувстваш в екипа, който заедно с първата ти Джилда, ще остане в спомена и творческия ти път?

За мен е голямо предизвикателство от вокална и от актьорска гледна точка да пресъздам моята Джилда. Режисьорът на спектакъла Кузман Попов, с когото работя за пръв път, ми даде ценни насоки в изграждането на образа. Щастлива съм, че на сцената ще бъдат прекрасните певци Валерий Георгиев, Венцеслав Анастасов, Евгений Станимиров, Михаела Берова, Вяра Железова, Гео Чобанов, Свилен Николов, хорът и оркестърът на Варненската опера. Голямо щастие е и да дебютирам с тази роля под палката на  диригента Страцимир Павлов, който освен че умело ни води в жанра мюзикъл и е страхотен джазмен и креативен музикант, така е и много интересна работата с него в създаването на един оперен спектакъл.

Познавайки твоите високи критерии към себе си и чувството ти за отговорност, всички сме убедени, че твоята Джилда тази вечер ще бъде поредният ти успех на оперната сцена. Желая ти вдъхновение и увереност!

 

 

 

 

http://bnr.bg/horizont/post/100872398

Росица Кавалджиева
БНР, 27.08.17 в 22:30


 

 

 

           Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за корепетитор на балетанаДържавна опера.

 

1. Характеристика на работата:

Съпровожда и подпомага сценичната подготовка на балетния  репертоар, репетиции и балетни спектакли. Познава и свири целия актуален балетен репертоар на Държавна опера – Варна.

2. Изисквания:

 2.1. завършено висше музикално образование;

          2.2. умение да свири на класически екзерсис

2.3. умение за работа в екип, комуникативност, дисциплинираност,                 

инициативност, издържливост.

           3.Конкурсът ще се проведе в два етапа:

           3.1. Подбор по документи.

           3.2. Провеждане на екзерсис (датата ще бъде съобщена допълнително).

           4. Документи за участие: заявление, автобиография - европейски формат CV, копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, стая 216 или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Конкурс за корепетитори.

          5. Срок за подаване на документи  02.03.2018 г.

          6. За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

 

 

 

 

ЛАНА ТРОТОВШЕК,  ДАНИЕЛА ДИМОВА, ЛЮДМИЛ АНГЕЛОВ

 

26 септември 2017, Градска художествена галерия, 19.00

 

Трима известни музиканти се събират, за да отдадат почитта си към творчеството на Едуард Направник –чешки и руски композитор и диригент, превърнал се в емблема за Мариинския театър в Санкт Петербург, чийто диригент е бил в продължение на близо 50 години. В изискан камерен концерт в ГХГ на 26 септември, 19.00, своите интерпретации на музиката на Направник ще поднесат словенската цигуларка Лана Тротовшек, сопраното Даниела Димова и пианистът Людмил Ангелов.

 

Едуард Направник (1839 - 1916) е роден в Прага, отрано проявява музикалния си талант, учи пиано, орган и теоретични предмети. Заради смъртта на баща си е принуден да изкарва прехраната си като органист в църквата. Усъвършенства уменията си в органовото изкуство под ръководството на Франтишек Блажек и по пиано при Петер Мейдлия, учи оркестрация в Пражката консерватория. През 1861 г. получава предложение от руския меценат княз Юсупов за капелмайстор и така Русия се превръща в негова втора родина .

През 1867 г. получава мястото на втори диригент, а през 1869 г. става главен диригент в Мариинския театър в Санкт Петербург – пост, който заема до смъртта си. Едуард Направник има голяма роля в създаването на професионални стандарти в един от елитните световни музикални институти днес.

По време на работата си в Мариинския театър дирижира около 3 000 оперни спектакъла, включително премиерите на оперите на Мусоргски "Борис Годунов", "Орлеанската дева", "Мазепа", "Дама Пика", Йоланта” от Чайковски и много други.

Автор е на редица камерни произведения и четири опери, чиито премиери се изпълняват на сцената на Мариинския театър - "Нижни Новгород" (1868), "Харолд" (1886), "Дубровски" (1894)и "Франческа де Римини" (1902). 

 

Лана ТротовшекЛана Тротовшек, родена през 1983 година в Словения, е възпитаничка на Кралския музикален колеж в Лондон и за близо десетина години е свирила и с Джанандреа Носеда, и с Гергиев, и с Башмет, и с Тан Дун. Разпределя времето си между гастроли и преподаване.

От дебюта си през 2012 с Оркестъра на Мариинския театър под палката на Валери Гергиев, Лана Тротовшек се изявява с някои от най-добрите оркестри в света. Концертира в най-престижните зали и участва в реномирани международни фестивали.

След блестящия си камерен концерт с Людмил Ангелов през изминалото лято в ММФ „Варненско лято“, сега тя за втори път ще се представи пред варненската публика.

 

Людмил Ангелов

Световноизвестният пианист Людмил Ангелов, роден във Варна, е авторитет в цяла Европа, САЩ, Южна Америка, Хонконг, Корея,Тайван.

Изнася рецитали, концерти c камерна музика, участва като солист на всички български и множество чужди оркестри под палката на диригенти като Жан-Бернар Помие, Марк Андре,  Жозеф Понс, Педро Халфтер,  Руслан Райчев, Михаил Ангелов, Емил Табаков, Георги Димитров, Владимир Гяуров, Росен Миланов и много други.

Людмил Ангелов притежава богат фестивален опит, основател е на международния фестивал в Толедо, на българския фестивал „Пиано Екстраваганца“, а откакто е консултант на ММФ „Варненско лято“, допринася за имиджа на това голямо музикално събитиене само като изпълнител, но и като организатор.

 

 Даниела Димова

 

Сопраното Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, рядко си позволява участия в спектакли или концерти.
Прави го, само когато музикалните събития особено я вълнуват, какъвто е случаят с концерта, посветен на Едуард Направник.Даниела Димова завършва през 1990 г. ДМА „Проф. Панчо Владигеров” при проф. Реса Колева, специализира в Дома на изкуствата “Борис Христов” в Рим, също при проф. Маргарита Лилова и при проф. Ида Фарина в Милано.

След дебюта си в Русе, става солист на Варненската опера, гастролира на редица сцени в Европа, получава високи музикални награди. Завършва през 2014 г. и магистратура по специалността „Арт-мениджънт” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”.

В творческата си биография има над 30 солистични сопранови роли от опери на Пърсел, Моцарт, Доницети, Верди, Бизе, Пучини, Й. Щраус, Глук и други, представя се с успех в кантатно-ораториалния жанр и в мюзикъла с "Хелоу, Бродуей", „Исус Христос суперзвезда”, „Котките“.

 

 Вижте програмата тук >>

 

 

           Театрално-музикален продуцентски център Варна обявява конкурс за корепетитор на балетанаДържавна опера.

 

1. Характеристика на работата:

Съпровожда и подпомага сценичната подготовка на балетния  репертоар, репетиции и балетни спектакли. Познава и свири целия актуален балетен репертоар на Държавна опера – Варна.

2. Изисквания:

 2.1. завършено висше музикално образование;

          2.2. умение да свири на класически екзерсис

2.3. умение за работа в екип, комуникативност, дисциплинираност,                 

инициативност, издържливост.

           3.Конкурсът ще се проведе в два етапа:

           3.1. Подбор по документи.

           3.2. Провеждане на екзерсис (датата ще бъде съобщена допълнително).

           4. Документи за участие: заявление, автобиография - европейски формат CV, копие от диплом за завършено образование се предават в отдел „Човешки ресурси” на ТМПЦ Варна, стая 216 или се изпращат на еmail: nikolova.radka@gmail.com, както и по пощата до: ТМПЦ  – Държавна опера, Варна 9000, пл. „Независимост” 1, Конкурс за корепетитори.

          5. Срок за подаване на документи  02.03.2018 г.

          6. За информация тел. 052 66 50 17; 0882 520 352

 

 

 

 

Илина Михайлова
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 17.08.2017, „Лучия ди Ламермур“

 

Сред традиционната сценография на Димо Костадинов, напомняща повече Шекспир, Огнян Драганов бе развил своите режисьорски виждания. С доста странни, невинаги с добър вкус идеи и без никакво доверие към музиката на Доницети. С поукрасен пролог сме свикнали, но така да развалиш Torre di Wolferag, е само по себе си постижение. Вместо една събрана картина, се виждат двама певци, единият отляво, другият отдясно в края на сцената, възседнали два бутафорни коня, като две нещастни статуи –  акустично това въобще не проработи.

Илина МихайловаПоднасям голямото си възхищение на Маестра Николета Конти на диригентския пулт. Не само че всичко бе инсценирано крайно неблагоприятно за пеене, ами се развали и димната машина, която непрекъснато произвеждаше излишен пушек, дразнеше с шума си и никой от сценичните работници не се осмели да изключи съоръжението. Маестра Конти поднесе една фино стилизирана интерпретация и спаси честта на Доницети инеговата музика.

Като Лучия видяхме сопраното Илина Михайлова. Добре воден лиричен глас с добри колоратури. Тя не е сладка субретна Лучия, а глас с много плът и въпреки това леки височини. В артистично отношение със сигурност би могла да направи много повече, отколкото й беше позволено от тази режисура. Същото се отнася и за Едгардо.  

Михаил Михайлов всъщност не е Tenore di grazia, гласът отива вече в Spinto. Би се представил добре в дуета с Енрико, но заради режисурата нищо не се получи. Накрая Едгардо също изпълни голямата си ария в неудобна позиция и се опитваше да направи най-доброто. Гласът има приятен тембър, технически би могъл да подобри това или онова, при една нормална режисура определено би пожънал успех.   

Злият, всъщност честолюбив брат на Лучия, Енрико е Свилен Николов. Много стабилен и красив баритон с голяма издръжливост, той също би се представил по-добре, ако му беше дадена тази възможност. Гласът му хармонираше много добре с тенора на Едгардо, ако не беше... Недолюбваният годеник Артуро бе Христо Ганевски, можеш да се осланяш на него, но и той не е виновен, че беше въвлечен във всичко това. В ролята на Раймндо Евгений Станимиров излъчваше бащинска топлота и спокойствие, той единствен от всички беше освободен от режисьорски глупости. Като Алиса и Нормано екипа допълниха Вяра Железова и Пламен Долапчиев.

Хорът, с диригент Цветан Крумов, се представи много добре. Костюмите на Салваторе Русо съвпадаха с епохата, макар и в някои случаи да бяха прекален разкошни.

Публиката недоволстваше от странните смущаващи шумове и някои дори си тръгнаха след антракта.

Накрая имаше големи овации за тримата протагонисти и Маестра Конти.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-lucia-di-lammermoor

Превод Виолета Тончева

 

 

10 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда

 

Изживявали ли сте любов, която едновременно ви извисява до небесата, а в следващия момент ви запраща в ада? Тя е и наслада и болка, болест и лекарство, спасение и наказание, което носиш в себе си цял живот и никога не можеш да забравиш…

Ето за това ще разкаже в навечерието на Деня на влюбените „Моята страстна латино любов“. В театрализирания концерт, с режисьор Сребрина Соколова, словото, песента и танцът ще се преплетат в един спомен - спомен за нещо отминало, но не и забравено. Освен на страстното танго, публиката ще се наслади на нежната румба ичувствената бачата. Този коктейл от цветове, глас и движения ще предложат артист хористите на Държавна опера Варна Красимира Митева, Марина Иванова, Десислава Касчийска и Димитър Илиев. Специално участие в „Моята страстна латино любов“ имат харизматичният актьор от Драматичен театър „ Стоян Бъчваров“ Пламен Георгиев и танцьорите от Sunny Dance Studio Станислава Томова и Георги Цанев, с клавирния съпровод на Соси Чифчиян.

Поради големия интерес и изчерпване на свободните места на 10февруари, концерт-спектакълът „Моята страстна латино любов“ ще има и второ издание на 11 февруари, 16.00, Сцена Ротонда.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 9.08.2017, „Манон Леско“

 

Пучини иска емоции! Те трябва да намерят още по-ярък израз, споделя мнението си изпълнителката на главната роля Радостина Николаева, която замести в последния момент Валерия Сепе. Младата певица, солистка на Софийската опера, демонстрира красив топъл тембър, в техническо отношение гласът е перфектно школуван. В артистично отношение тя абсолютно убедително пресъздава любовта си към Де Грийо, още повече й вярваш, когато богатството и луксът се превръщат в за нея в злощастна съдба.

Нейната голяма ария в четвърто действие несъмнено бе кулминацията на представлението. Не може да се каже същото за Ефе Кислали в ролята на Де Грийо. Всъщност той изпълни добре само сцената  (guardarte, pazzo son), която явно добре познаваше, може би я е пял често. Гласът на младия турски певец е тъмен или съзнателно потъмнен, почти до баритон, недостатъчно гъвкав, интерпретацията му крайно неизразителна. Понякога създаваше усещането, че се концентрира само върху нотите.  

Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много  убедителен в артистичното си превъплъщение. Евгений Станимиров в ролята на Жеронт бе приятен за слушане, представи достоверно стария сластолюбец, Христо Ганевски привлече вниманието като Едмондо.

Много красиво прозвуча първото Arioso с хора. Пияният фенерджия на Владислав Владимиров също допадна на зрителите. Обещание за бъдещето дава мецосопраното Силвия Ангелова в ролята на музиканта. Добри думи могат да се кажат и за останалите малки роли.

Изпълненията на хора, ръководен от Цветан Крумов, прозвучаха адекватно и добре школувани, което се отнася и за хора на Детско-юношеската опера с художествен ръководител Ганчо Ганчев.

На пулта Ян ван Маанен дирижираше доста лежерно. Пучини има нужда от емоции! Без бавни темпа. Неясно защо интермецото преди трета картина, което съвсем точно пресъздава настроението на ситуацията, бе изсвирено преди четвърта картина. Малко повече темперамент за следващи представления на тази опера със сигурност ще се отрази добре.  

Режисурата, дело на директора на Бургаската опера Александър Текелиев, беше консервативна и навсякъде прецизно изградена. Далеч от т.нар. режисьорски театър. Много приятно. Съответно съобразена с режисурата бе и сценографията на Владимир Топенчаров.

Представлението бе много добре посетено и много хареса на публиката, която аплодираше силно и продължително.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-sommeroper-manon-lescaut

Превод Виолета Тончева

 

 

КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

 

Театралният февруари започва на 1-ви, четвъртък, Основна сцена, 19.00, с „КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ“. В познатата комедия на Добри Войников режисьорът  Стоян Радев Ге. К. е привнесъл романтиката  от живота на пътуващи артисти, отдадени докрай на своето изкуство. Едно любимо представление, в което участва почти цялата трупа на Варненския театър, начело с  Гергана Арнаудова, отличена с награда ВАРНА за великолепното си превъплъщение в ролята на Мадам Злата.

 

 

 

 

 

РИГОЛЕТО

 

На 2 февруари, петък, Основна сцена, 19.00, ще се играе постановката на Кузман Попов „РИГОЛЕТО“ пошедьовъра на Верди за тъжната съдба на шута, когото освен дъщеря му Джилда, никой в двора не обича.

В ролята на шута ще аплодираме перфектния Венцеслав Анастасов, Валерий Георгиев ще се преобрази в Херцога на Мантуа, една от любимите му роли, а изящната Мария Павлова се готви с вълнение за дебюта си като Джилда.

На диригентския пулт този път ще застане Маестро Страцимир Павлов.

 

 

 

 

КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ

 

В същия ден, 2 февруари, петък, но на Сцена Филиал, 19.00, зрителите ще проследят „КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ“. Верен на автора Пиер Корней, Васил Дуев режисира с много въображение и елегантност театъра като спасение. Театърът едновременно като метафорично и реално пространство, където проблемите намират разрешение, а греховете изглеждат простени. Впечатляващо артистично присъстие на дебютантите Ненчо Костов, Ивайло Иванов и Сабина Коен, както и на Цветина Петрова, Константин Соколов, Гергана Арнаудова, Пламен Димитров, Стоян Радев, Николай Кенаров.

 

 

 

 

СЪННа 3 февруари, Сцена Филиал, 16.00, е време за Семейния театър в събота, който ще увлече деца и родители, заедно с момчето Тони в „СЪН“,една приказна смесица от фентъзи и символизъм. Приключенията с феи и митични същества, придружени разбира се с поука, са замислени от авторката Магда Борисова, за да вдъхновят след това художничката Даниела Николчова, режисьора Стоян Радев Ге. К. и актьорите за това много искрено и много вълнуващо театрално преживяване.

 

Ръководството си запазва правото на промени в програмата!

 

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. «Независимост» 1, Основна сцена: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022; Сцена Филиал: тел. 052 612 998– един час преди спектакъл

Фестивален и конгресен център: всеки ден 10:00-21:00, почивка 14:00-14:30 и 16:30-17:00, тел. 052 685 214. ЗАЯВКИ: тел. 052 665 051, 052 665 020

www.tmpcvarna.com

 

 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

 

На специалната цена от 10 лева!

В навечерието на месеца на любовта и виното специални цени за оперните, театралните и балетните спектакли. 

Вземете билет за двама на стойност 10 лв. и зарадвайте любим човек с незабравими емоции. Побързайте промоцията е валидна само през почивните дни – 27 и 28.01. Местата са ограничени!

БИЛЕТНИ КАСИ: пл. Независимост 1: понеделник-петък 9:00-13:30 и 14:30-20:00; събота 10:00–13:30 и 14:30-19:00 ч.; неделя 11:00-16:00, тел. 052 665 022

Сцена Филиал: тел. 612 998 – един час преди спектакъл

 

 

21.02/19:00 - ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО
01.02/19:00 - КРИВОРАЗБРАНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
02.02/19:00 – РИГОЛЕТО
02.02/19:00 – КОМИЧНАТА ИЛЮЗИЯ
03.02/16:00 - СЪН

05.02/19:00 – КОТКИ
05.02/19:00 – ПРИЯТЕЛИ?

07.02/19:00 – ЖИЗЕЛ 
09.02/19:00 – ЕМИЛ ТАБАКОВ

10.02/16:00 - МОЯТА СТРАСТНА ЛАТИНО ЛЮБОВ
12.02/18:00 В РИТЪМА НА МУЗИКАТА

14.02/19:00 – ЛЮБОВНА ВЕЧЕР В ОПЕРАТА
17.02/16:00 - МАНОН ЛЕСКО

19.02/19:00 – ТРИМАТА МУСКЕТАРИ
19.02/19:00 – ЕДНООКИЯТ ЦАР
20.02/19:00 – ХЕНРИ IV
21.02/19:00 – ПРЕЛЕСТИТЕ НА ИЗНЕВЯРАТА
22.02/19:00 – РЕТРО
23.02/19:00 – МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ
23.02/19:00 – МЕСЕЦ НА СЕЛО
26.02/19:00 – БАЩИ, ЛЪЖИ И ОЩЕ НЕЩО
27.02/18:00 – ВЛЮБЕНИЯТ ШЕКСПИР
28.02/19:00 – КАНКУН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

 

Вижте тук>>

 

11 септември 2017, 20.00, Летен театър

 

На 11 септември, със съдействието на Община Варна, в Летния театър ще бъде представен музикално-танцовият спектакъл „Орфей и Евридика“, съвместна продукция на Международен фестивал на изкуствата „Перперикон“ и Театрално-музикален продуцентски център Варна.

През лятото варненската публика бе запленена в Театър Римски терми от операта „Орфей и Евридика“ от Глук, в интерпретацията на българо-кипърски екип, сега тя ще има възможността да съпреживее отново древния мит, пресъздаден от друг екип, също с международно участие.

 

Двигател на замисъла и реализацията е продуцентът Петър Савчов. Режисурата е дело на проф. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и „Карнеги мелън юнивърсити“ – САЩ. Румяна Бъчварова, създала популярните музикално-танцови спектакли „Самодивска сватба“, Поклонение пред Великата Богиня – майка“, „Предсказанието на оракула“ и други, е разработила сценографията и костюмите. На диригентския пулт ще застанеЙосиф Герджиков, един от най-ревностните популяризатори на бароковата музика у нас. За 3D мапинга, мултимедията и специалните ефекти отговаря Димитър Савчов. В ролите: Орфей – Владимир Попов от Държавна опера Русе, Евридика – Венера Мелеки от Националните опери на Кипър и Гърция, Вестителка – Олга Павлова от ДМБЦ „Ст. Македонски“. Участват Фестивален симфоничен оркестър, хор „Клаудио Монтеверди“, Стоян Павлов – тъпан, метъл група „Ренегат“, танцова трупа от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и ПУ „П. Хилендарски“.

 

Орфей е първият културен герой на Европа, от който води началото си един от най-мощните култове на древността, възхваляващи силата на любовта и изкуството. В разцвета на Ренесанса, преди 420 години, митът за Орфей вдъхновява Клаудио Монтеверди да създаде една от първите оперни творби „La favola d’ Orfeo”. Спектакълът използва част от музикалния текст на това произведение, но го обогатява с фрагменти от малко известни древноегипетски и древногръцки творби, мотиви от българския фолклор, както и със съвременното звучене на метъл и хип-хоп. Включени са и специални визуални ефекти, чрез които фабулата, текстовете на операта и Орфеевите химни стават достъпни за съвременния зрител. Обединил в себе си различни изкуства, спектакълт „Орфей и Евридика“ е апотеоз на любовта и човешкия дух.

 

Билети по 10, 15, 20, 25, 30 лв на касите на Държавна опера Варна: 10.00-13.00 и 14.00-19.00 всеки ден; тел.: 052-665020, 052-650666; tickets@operavarna.bg и Летен театър: 10.00-13.00 и 14.00-18.30 всеки ден, тел.: 052-612803, както и online в eventim.bg.

При лошо време спектакълът „Орфей и Евридика“ ще се измести в зала „Конгресна“ на Двореца на културата и спорта от 21.00.

 

 


 

TOP