
ТУРАНДОТ
опера от Джакомо Пучини
ТУРАНДОТ
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна; с участието на ВДЮО
Копродукция с Parma „OperArt“ – Summer Reggia Opera Festival
Оркестър, хор и балет на Държавна опера Варна; с участието на ВДЮО
Копродукция с Parma „OperArt“ – Summer Reggia Opera Festival
3 действия | 1 антракт

Испанското сопрано със световна кариера Сайоа Ернандес ще излезе на сцената на Летния театър заедно с италианския тенор Винченцо Костанцо в шедьовъра на Пучини. И двамата певци са носители на „оперни Оскари“. Ернандес е описвана от критиката като „впечатляващ глас с имперско присъствие“ и е сред най-търсените изпълнители от водещите театри и оркестри по света, включително Миланската Скала, Ковънт Гардън, Виенската държавна опера, Парижката опера, Берлинската държавна опера.

Винченцо Костанцо е сред най-високо ценените изпълнители от новото поколение тенори на международната оперна сцена и през февруари 2026 участва в грандиозния спектакъл по закриване на Зимните олимпийски игри. В ролята на Лиу ще влезе сръбското сопрано със световни успехи Мария Йелич. Гласовете на изявените певци ще се разгърнат в партитурата на „Турандот“, която заема централно място в творчеството на Пучини и е известна със своята мащабна оркестрова палитра и силен драматичен конфликт.
История на създаването
„Турандот” завършва дългия творчески път на композитора, който пишейки операта, повтаря, че основното за него е „човечност, искреност, страст, действие”. Произведението е вдъхновено от екзотичната приказка на Карло Гоци, чийто сюжет възпламенява творческото въображение на Пучини. Преминал през веризма на деветдесетте години, гениалният продължител на Вердиевия реализъм в последната си опера сякаш излиза от обичайния си образен кръг, за да се обърне внезапно към приказен сюжет, да създаде една изненадваща с декоративната си пищност и театрална условност творба.
Сюжетът на „Турандот” се появява за първи път в поезията на Низами през XII век и оттогава се разпространява ту като китайска, ту като персийска приказка. Към нея се обръща през 1762 година Карло Гоци в своята „Комедия дел арте”. По-късно Шилер пише драма (1801), подчертавайки драматизма и свободолюбивия дух на своята героиня. За разлика от Карло Гоци, Пучини още повече засилва драматичната атмосфера, акцентирайки на контраста между трагично и комично. Композиторът въвежда нови персонажи: Лиу, Пинг, Понг, Панг и разработва нова лирична линия (любовта и верността на Лиу).
Идеята за тази опера възниква още през 1919 г. Пучини активно участва в работата над либретото, заедно с драматурга Адами и поета Симони, а от април 1921 година започва да пише музиката, бързайки, сякаш в смътно предчувствие, да завърши произведението. Но работата на либретистите продължава до 1924 година и последните страници от партитурата остават недописани. По желание на самия Пучини, след смъртта му по негови скици, операта (заключителният дует) е довършена от неговия ученик Франко Алфано.
Премиерата на „Турандот” се е състояла в Миланската скала на 25 април 1926 г. под диригентството на Артуро Тосканини. След като отзвучава последният акорд, написан от Пучини, Тосканини пуска палката и казва: „Тук смъртта изтръгна перото от ръката на композитора.” Певците, оркестърът и публиката в дълбоко мълчание напускат залата. Едва след тази вечер операта се изпълнява изцяло.
Още по темата
Във Врненската опера има професионалисти на високо ниво
За пръв път съм в България и във Варна се почувствах почти като у дома. Климатът, хората, атмосферата ми допадат. Във Варненската опера има професионалисти на високо ниво, с които не беше трудно да намеря общ език. Колаборацията между Парма ОперАрт и Варненската опера започна обещаващо.
„Турандот“ – оперното завещание на Пучини
Режисьорката ЕДИ ЛОВАЛЬО пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за постановката си „Турандот“, копродукция между Държавна опера Варна и Парма ОперАрт.
Димитринка Райчева: „Гена Димитрова е най – добрата Турандот”
Турандот има славата на Ледена принцеса, дала обет никому да не открива сърцето си. Без пощада тя изпраща на смърт всички женихи, които напразно се опитват да разгадаят странните й гатанки – условието, за да седнат на трона до нея.
Валерий Георгиев: „Калаф, е според мен, най – тежката партия за тенор”
Ролята на Калаф е не само трудна, но и дълга, операта спокойно би могла да се казва „Калаф“, не „Турандот“. Красивата ария „Nessun Dorma” е може би най – известната ария за тенор в света.
Илина Михайлова: „Лиу е символ на безграничната любов”
Лиу е символ на безграничната любов. Да обичаш другия повече от собствения си живот, да копнееш щастието на любимия и да отнемеш собствения си живот, за да запазиш тайната на неговото име, това е възможно най – голямата жертва.






















































