Другите за нас

За оперното пеене, измерено във фантазия

Интервю на Виолета Тончева с тенора Георги Султанов – Ернесто в постановката на Държавна опера Варна „Дон Паскуале” от Гаетано Доницети, диригент Светослав Борисов, режисьор Кузман Попов, сценография Teatro Comunale di Modena, костюми Елена Иванова. Премиера 8, 9 април 2015 г.

Георги СултановКак живее човек с биография, „обременена” от толкова артистичнафамилия - дядо Петър Слабаков, родители музиканти, режисьор, скулптор и други все известни роднини около вас...

Лесно живея. Приемам живота си като начертана пътека. Моите роднини са ми показали как трябва да се правят нещата, от мен се изисква единствено да се старая да следвам този път.

Как избрахте операта пред драматичния театър? Не се ли колебахте?

Операта сама ме избра и да не забравяме, че операта си е театър с характерни изразни средства. Станах певец по не много щастливо стечение на обстоятелствата. Свирех доста години на обой, но поради лицево-челюстна травма трябваше да се откажа от него, при това още в началото на следването си. Наложи се да избирам друга специалност, алтернативата беше ударни инструменти или оперно пеене, и тъй като не се чувствах особено уверен в сръчнистта си с палките, обърнах внимание на оперното пеене. Вече имах известни наблюдения покрай настоящата ми съпруга, оперната певевица Шмилена Султанова. Често посещавах някои от часовете й по пеене и реших, че пеенето би могло да бъде мое поприще. Така избрах операта. Наистина започнах късно певческата си кариера, но от друга страна това ми помогна, тъй като колкото по-късно започнеш с пеенето, толкова по-добре.
Всъщност винаги съм знаел, че съдбата ми е орисана от изкуството, но не подозирах, че ще стана точно оперен певец.  

И ето вече години сте на оперната сцена. Имате ли любима роля?

Последната. Винаги последната. В момента това е ролята на Ернесто в „Дон Паскуале”, мой дебют, за който дължа благодарност на директорката на Варненската опера г-жа Даниела Димова и на Маестро Борислав Иванов, който има ключова роля в моята оперна кариера. За мен всеки нов образ е като едно детенце, което отглеждаш и обичаш, докато порасте. В този смисъл всички роли са ми любими.

Ернесто в „Дон Паскуале” е един чаровник и късметлия, който не без помощта на другите, се оженва за любимата си Норина...

Да, такъв го вижда Доницети, такъв го търси режисьорът и аз се старая да го представя точно по този начин.

В оперните сюжети тенорите са облагоделствани, обикновено получават централните партии, дамите ги обичат, страдат за тях, въобще всичко се върти около тенора...

О, това е само привидно. Тенорът наистина е експониран персонаж, който изпъква по всички възможни параграфи, но това си има своята жестока  цена. Ролята му е фатална, но в крайна сметка невинаги щастлива. За тенора са написани много арии, които чисто вокално са извън човешката природа. Има опери, в които тенорът трябва да се справя, освен с трудни вокални партии и с един чудовищен обем, с уникално количество ноти, които трябва да бъдат изпети. Така е например при Вагнер или Майербер, за разлика от Верди или Пучини, където отделните гласове като обем са балансирани. В същото време Верди и Пучини натоварват тенора и сопрана с повече сложност и повече експресия, за да подчертаят драматичните стълкновения в оперния сюжет.

И Доницети се отнася ласкаво към тенора...

О, да. Според мен Доницети е обожавал тенора. В „Дон Паскуале” той сякаш нарочно е „подрязал крилете” на останалите гласове, за да изпъкне тенорът. Благодарен съм му за това.

Лесно ли се учи Доницети? Както бързо и лесно е композирал самият той – известно е, че е създал „Дон Паскуале” само за 11 дни.

Несъмнено Доницети е работил с вдъхновение. За всеки творец вдъхновението е най-хубавото нещо, което може да му се случи. На пръв поглед нещата в „Дон Паскуале” са поднесени по лековат начин, сюжетът не е сложен, но музиката е много витална и красива. Има редица трудни пасажи, които изискват да бъдат поднесени с лекота, еквилибристични ансамбли, които преследват постигането на един по-силен емоционален ефект. Маестро Кузман Попов много ми помогна да навляза в тази роля - с вдъхновение, насоки и ясно представяне на режисьорската си концепция.  

Влияете ли се от партньорката, от състава, с които се налага да работите заедно?

Разбира се. Самата роля си идва със своите пулсации. В началото нямаш представа какво ще се получи, но постепенно навлизаш в образа на своя герой и го обикваш, както вече споменах. Същото е и с партньорите. Държа тук да отбележа, че съставът на „Дон Паскуале” е великолепен, цял живот съм мечтал да работя с толкова добре балансиран състав. За щастие се познавам с повечето колеги и от други сцени, но сега за пръв път сме заедно на оперната сцена във Варна - града на световноизвестния Варненски музикален фестивал, един от най-старите музикални форуми на Европейския континент. Така се случи, че от провежданите в България фестивали, единствено в него не съм участвал. Надявам се с „Дон Паскуале” това да се промени.

Певците щадят гласа си, ограничават се, отстрани изглежда понякога крайно. Има ли някаква разумна граница или всичко е съвсем субективно?

По начало няма нищо разумно в това да се занимаваш с пеене. Това е професия, която няма физическо измерение, тя се измерва единствено във фантазия. Старая се да пазя гласа си, полагам усилия, но слабостите човешки не са ми чужди. Важно е също поддържането на една добра обща физическа форма. Защото освен да слушат, хората искат и да видят нещо хубаво, визията и пеенето заедно формират цялостното впечатление от оперния театър. Даже някои идват в театъра на първо място заради външността на артиста. В това отношение аз започнах доста несполучливо кариерата си с тегло от близо 130 кг. Преди години пях във Варна „Лелята на Чарли” на 110 кг. Тогава дядо ми Петър Слабаков сериозно се заяде с мен: „Има един единствен пълен тенор в света - Лучано Павароти. Ако мислиш, че пееш по-добре от него, продължавай да пълнееш”. Не спря да ми го повтаря, докато не реших да променя нещата. И след, като видя, че съм се вслушал и съм взел мерки, ме остави на мира в това отношение и се зае да контролира сценичното ми поведение.

Невероятен резултат, наистина! Как го постигнахте?

Постепенно, с комбинация от диета и физическо натоварване. Едното без другото не води до траен резултат. Наложих си строг хранителен режим и го комбинирах с разнообразни физически програми. С годините намерих своя баланс - 85 кг при ръст от 185 см. И сега продължавам да се движа много, не спирам, не се заседявам. И се чувствам прекрасно.

Като Ернесто в „Дон Паскуале”.

Да. „Дон Паскуале” е една забавна и щастлива пиеса, която ще се радвам варнеските почитатели на оперното изкуство да споделят с нас.

Балетът “Шехерезада” одухотворява и прави хората по-добри

 

 

На 11 февруари 2015 г. станахме свидетели на прекрасния спектакъл на Държавна опера Варна „Шехерезада” и изкуството на балетистите, превърнали оригиналния замисъл на хореографката Боряна Сечанова в действителност. Боряна Сечанова е възпитаничка на НУТИ в София и примабалерина в Софийската опера в началото на 90-те години на миналия век; дипломиран балетен режисьор в Москва; директор на балет „Арабеск”; автор и хореограф на над 40 балетни и театрални спектакли в София, Варна, Русе, Стара Загора и др; университетски преподавател в София, Благоевград и Сеул; член на журито на Международния балетен конкурс във Варна; с много награди за съвременна хореография.

С „Шехеразада” балетните танцьори ни пренесоха във вълшебния свят на „Хиляда и една нощ” и вълнуващата музика на Николай Римски Корсаков. В арабската приказка, да си припомним, цар Шахраир разбира за изневярата на любимата си първа жена и в озлоблението си решава да отмъсти на всички лукави и измамни жени. Планът му е да се жени всеки ден за красива млада жена, а на следващата сутрин да я убива, за да не бъде накърнена мъжката му гордост от нейната бъдеща измяна. Но колко глупав е мъжът в яростта си. Шехерезада – дъщерята на най-приближения му везир, го кара да слуша всяка вечер нейните омайни приказки и така хиляда и една нощ тя се разминава на косъм от смъртта. Дори одалиските изпълняват с неприкрит ужас царските заповеди, очаквайки изблика на владетелския гняв и омразата му към жените. Накрая, както във всички приказки, надделява любовта. Шехеразада успява да преобрази Шахраир, той се влюбва в нея и двамата заживяват щастливо.

В либретото на Боряна Сечанова историята изглежда малко по-различна. Героинята е съвременна млада жена, която напуска дома си, защото иска да избяга от сивото ежедневие и да потърси нови приключения, с надеждата да срещне истинската любов. В странстванията си тя попада в град-затвор, с богат и многолюден ориенталски пазар, с красиви площади и в дворци, преживява какви ли не приключения, но навсякъде я преследва образът на съпруга й Шахрияр. Осъзнавайки накрая, че нейното щастие е у дома, тя се връща при Шахрияр и при истинската любов.
Мисля, че Боряна Сечанова е ползвала превода на „Шехерезада” от арабиста Киряк Цонев, чийто гагаузки род е от с. Нейково и с. Българево. Самият той   е споделял в нашия вестник, че повече от десетилетие е работил върху този шедьовър на арабското народно творчество. Според него, етимологически думата „Шехерезада” (Шахразад, шахр зад, от арабски) означава „месецът стана дълъг”, т.е. удоволствието на мъжа от присъствието на тази жена е дълговременно.

Боряна Сечанова всъщност прави един успешен съвременен вариант на това, което зрителят винаги иска да види – щастливия приказен край, в който доброто побеждава злото. Солистката Евгения Минкова танцува изящно романтичното Па де дьо с Румен Стефанов – присъствието на двамата доминира в целия спектакъл. Впечатляват още Илияна Славова с танцувалната си техника и Денко Стоянов с неговата мистериозно-артистична интерпретация на образа на Духа от Вълшебната лампа. С експресивния си танц Мартин Чикалов е убедителен като Синдбад Мореплавателя.
Сцената става арена на красиви скокове и боеве, допълнително съчетани с пантомима. Движенията на тялото хармонират с изящната пластика на ръцете в ориенталски стил, като модерната танцувална техника се преплита с етнозвученето на Buddha Bar. Емоционално въздействат и четирите балерини, облечени в разкошни арабски одежди. Очевидно реквизитът на Варненската опера е богат. Оригиналните и в същото време семпли декори на Борис Стойнов, както и дизайнерските костюми на Цветанка Петкова Стойнова заслужават безрезервно възхищение.

На 17 март 2015 г. ще се навърши една година от премиерата на „Шехерезада”. Интересът към балетната постановка със сигурност няма да стихне бързо, защото тя се базира, както вече стана дума, на връзката с вечните „Приказки на Шехерезада”: „Аладин и Вълшебната лампа”,” Слепецът, въжарят и халифът”; „Рибарят и страшния дух”; „Нурадин и брат му Шамзадин”; „Вълшебният кон”; „Синбад Мореплавателят”; „Абу-Кир и Абу-Сир”; „Али Баба и четиридесетте разбойника; „Маруф обущарят” и др.

Ако още не сте гледали балетната „Шехерезада”, просто следете афиша. До края на февруари може да видите още два балетни спектакъла – „Лешникотрошачката” от П. И. Чайковски на 17 февруари от 18 ч. и на 19 февруари, също от 18 ч., операта-балет „Carmen Dance” от Жорж Бизе две постановки на з. а. на Русия и главен балетмайстъор на Държавна опера Варна Сергей Бобров.

Искам да завърша с думите на Киряк Цонев: „Хиляда и една нощ” в нейния автентичен вид не е приказка. Тя е книга за възрастни, за хора, търсещи мъдрост или изгубили мъдрост, търсещи облекчение от ежедневието, но и готови да товарят върху разсъдъка си нови мисли и разсъждения за живота. Създадена преди векове, “Хиляда и една нощ” е книга и за съвременността с нейните противоречия, мъдри, смешни, умни и глупави герои от всички слоеве на обществото от властимащите до най-глупавите мъдреци. Тя показва, че мътилката на обществото винаги изплува отгоре, че тя се вижда, но малцина са готови да поемат риска да я пречистят. Чрез приказката онези неизвестни разказвачи край бедуинския огън са търсили истината за себе си и за хората около себе си. Истината, която не се влияе от ежедневието и скучния бит, която раздава без жалост себе си, за да станат хората по-мъдри и по-добри.”
 
Пленителни в изпълненията си бяха солистите Евгения Минкова, Румен Стефанов и Денко Стоянов.                          
Фото: М. КОСТОВА
 
Една година след премиерата на “Шехерезада”, балетът продължава да събира публика и почитатели. Худ. ръководител е Екатерина Чешмедиева, репетитор Гергана Георгиева, корепетитор Радослава Кареева, муз. оформление Румен Димитров, пом. режисьор Сирма Панева.                             
Маруся Костова, в. "Балчишки телеграф", брой 6, 2015 г.

http://www.balchiktelegraph.com/archives/10372

  Хасан и Ибрахим Игнатови

Денис Игнатов: Ако имаме подкрепата на държавата, до 2020 г. най-добрите пианисти в света ще са от България

Среща със семейство Игнатови: виртуозните пианисти, близнаците Хасан и Ибрахим, бащата Денис и сестрите Мерлин и Нермин, също близначки

Денис Игнатов е гордият баща на близнаците Хасан и Ибрахим, които, заедно с малката Крисия, завоюваха престижното второ място на Международния конкурс „Евровизия”.  Срещнахме се с цялото семейство, по повод гостуването им в морската  столица. Децата-чудо, както ги наричат, бяха солисти в концерт със Симфоничния оркестър на Държавна опера – Варна, под диригентството на Станислав Ушев.

„Един за всички, всички за един“ е мотото на семейство Игнатови. Изпълнен с достойнство, бащата сподели, че подкрепата е основна връзка във взаимоотношенията им: „Затова успяваме – с любов и подкрепа.” „Понякога сме слуги един на друг, така си помагаме“, допълниха сестрите на Хасан и Ибрахим, също близначки – Нермин и Мерлин.

Панчо Владигеров, Моцарт, Рахманинов – това са само някои от любимите композитори на младите виртуозни пианисти Хасан и Ибрахим Игнатови. Важна роля в развитието им има музикалният педагог Маринела Маринова, която открива таланта им и ги насочва в развитието им. Именно затова те остават при нея, въпреки че мнозина педагози проявяват интерес към тях.

Талантливите братя  успяват добре да съчетаят училището и подготовката си, въпреки че отделят по 4-5 часа дневно за репетиции. От бащата научаваме още, че както другите деца, така и те понякога правят пакости, развалят техниката например, но приоритет над всичко е музиката и именно там те влагат най-много време и усилия. „Двамата свирят по различен начин, случва се понякога да си правят забележки един на друг и дори да стигат до караници“, усмихва се бащата.

Предстои им много важно събитие – участието на Хасан и Ибрахим в известния международен конкурс „Панчо Владигеров“, който събира на едно място пианисти и цигулари без възрастова граница и през тази година ще се проведе в периода от 29 април до 10 май в Шумен.

Хасан и Ибрахим ще бъдат най-младите участници в престижния конкурс, за който се подготвят много сериозно. Програмата на конкурса предвижда три състезателни тура за всяка специалност. Първият тур има селективен характер, вторият представлява самостоятелен рецитал, а на финалния  трети тур предстоят инструментални концерти със съпровод на симфоничен оркестър. Денис Игнатов обясни, че програмата е много тежка и че за конкурса са се записали изпълнители от Япония, Корея, Китай, САЩ, Франция, Русия, Латвия. Въпреки това, бащата е обнадежден: „На родна земя сме, трябва да ги победим“.

На въпроса „Как се става гений?“, Хасан и Ибрахим отговарят: „Когато се трудиш много, имаш голямо желание и има кой да те насочва в правилната посока. Щастливи сме, че сбъдваме мечтите си! ”

Талантливите близнаци често са сравнявани с едни други знакови български личности – близнаците Панчо и Любен Владигерови. Развълнуван, Денис Игнатов разказва как след като семейството се преместило да живее в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелили първия си конкурс, спонтанно прегърнали паметника на Панчо Владигеров, а бащата си пожелал децата му да имат духа на композитора.

И това определено се случва.

Междувременно на чаровните близнаци, изключително талантливи пианисти и лауреати на Детската Евровизия, заедно с не по-малко талантливата от тях Крисия, им предстои да запишат албум.  Евгени Димитров – Маестрото, композитор на отличената в Малта песен „Планетата на децата”, им е обещал да създаде още песни, посветени на уникалното трио, с което се гордее цяла България.

По материала работиха Габриела Димкова и Роланда Стефанов

Кои са любимите ви композитори?

Панчо Владигеров, Рахманинов, Лист, Ал. Владигеров,  Моцарт,  Бетховен и др.

Какви конкурси Ви предстоят?


Бащата Денис Игнатов: ”В момента за тях от най-голямо значение е конкурсът  „Панчо Владигеров“. Това е международен конкурс без възрастова граница – ще се проведе от 29 април до 10 май в гр. Шумен. Хасан и Ибрахим са най-малките участници в този сериозен конкурс. Основната им подготовка е свързана с туровете, които са три на брой. На третия тур ще се свирят два концерта. Програмата е много тежка. На конкурса ще има много представители от държави като Япония, Корея, Китай, Русия. На родна земя сме, трябва да ги победим”.

    Сравняват Хасан и Ибрахим с Панчо и Любен Владигерови, също близнаци, свързани с Шумен. Баща им разказва как преди време, когато са се преместили да живеят в Шумен, Хасан и Ибрахим спечелват първия си конкурс тъкмо в този град. Когато те прегърнали паметника на Панчо Владигеров, Денис Игнатов си пожелава децата му да носят духа на този голям композитор.

Бащата: „Вярвам, че духът на този велик българин и музикант е някъде там и той е завладял душите и сърцата на моите дечица”.

    Мерлин (сестрата) казва, че семейството се подкрепя непрекъснато. Ключът към успеха, според нея е подкрепата.

Бащата: „Във всеки момент, всеки от тях може да стане слуга на другия. Зависи от ситуацията. В последно време всички сме слуги на близнаците”.

    Какви са като деца Хасан и Ибрахим? Всичко ли правят заедно?

Бащата: „Като всички деца са – обичат игрите, правят бели”.

    Разкажете някоя интересна случка?

Децата са предупредили баща си да не издава много тайни. ”Развалят техниката вкъщи. Най-вече инструментите, за да видят какво има вътре. Нямат много време – станали са роби на пианото и рояла. Свирят всеки ден по 4-5 часа, а ако имат повече за учене по 3-4 часа.

    Как се справят в училище?

Бащата: „ Отлично се справят и с учебния материал. ”

    Как учат сложните композитори, примерно като Владигеров. За колко време ги научават?

Бащата: „Краят на 2014 г. е началото на сериозните неща.  Хасан представи България в Русия на Международен Ротари конкурс, а Ибрахим се подготвяше да стори същото в Австрия. Това са и първите концерти, с които стартират в клавирната музика. Варненският концерт бе един от първите самостоятелни симфонични концерти за близнаците, с което Варненската опера е много горда.

Искам да кажа нещо много важно! Ако зад моите деца стои България, ако имат подкрепата на държавата – обещавам до 2020 г., да сме живи и здрави, най-добрите пианисти в света ще са българи!”

    Ще правят ли албум с Крисия?

Хасан и Ибрахим: „Г-н Евгени Димитров – Маестрото е обещал да ни направи още няколко песни”.

Бащата: „Липсата на време и натовареният му график с ангажименти, са причина за закъснението. ”

    Как се разделят децата, когато са на конкурси в различни държави?

Бащата: „Трудно им е! Дори природата не ги е разделила.”

Ибрахим: „Свирим различно. Понякога си правим и забележки. Трудно се разделяме обаче!”

 

Източник: http://novavarna.net/2015/02/15/hasan-ibrahim-varna/

Банско аплодира "Лешникотрошачката" и "Carmen Dance"

Прочетете статията >> кликнете тук

 

 

Оперативна програма “Регионално развитие”: Варненският театър

Вижте видеото на адрес: http://bnt.bg/part-of-show/operativna-programa-regiovalno-razvitie-varnenskiyat-teata-r

Варненският театър “Стоян Бъчваров” вече близо век пази духовността в града край морето.

Строителството на уникалната барокова сграда започва през далечната 1909 година от арх. Никола Лазаров, но заради войните, които води България първото представление е едва през 1920 година.

Устоял на ветровете на времето и на поривите на епохата, театърът приютява под покрива си Варненската опера и балет и симфоничния оркестър.

Годините обаче оставят отпечатък върху сградата. Последният ремонт е бил през 1989 година, но въпреки обновяването е липсвала акустика, заради развалянето на глинени гърнета в старите ложи и разширяването на партера. Решението е радикално – кандидатстване с проект по оперативна програма “Регионална развитие”.

 

 

Всеки ден плувам и репетирам

Все откривам по нещо ново дори в до болка познати партитури, казва диригентът Борислав Иванов

Борислав Иванов

Борислав Иванов вече 60 години е на диригентския пулт. Доайенът на палката у нас има 3800 спектакъла и концерти в творческия си портфейл като 700 от тях са в Берлин. Гастролирал е в 121 страни по света с почти всички наши и някои от големите европейски оперни театри, със Софийска филхармония и Хоровата капела. Маестрото, който днес е на 83, е завършил Консерваторията с две специалности - хорово дирижиране при проф. Георги Димитров и оркестрово - при проф. Влади Симеонов. Специализирал е в Берлин, в "Комише опера" при Курт Мазур и в Берлинската филхармония при Херберт фон Караян.

Срещам Борислав Иванов във фоайето на Софийската опера. Маестрото, бил и дълги години директор на оперните театри в Пловдив, Варна и София (2004-2008), е дошъл на откриването на новия сезон, както и на поредния международен конкурс за млади оперни певци "Борис Христов".

- Маестро, през ноември ще отбележим вашите 60 години на сцената. Бях на концерта ви със столичните филхармоници в зала "България", на спектакъла на "Аида" в Софийска опера през май. Разбрах, че с голям успех са минали заключителният концерт на "Варненско лято" и спектакълът на "Набуко" с италианския бас Коломбара, младия Кирил Манолов и ваше участие. Как успявате да поддържате толкова години отлична форма?

- Особена тайна няма. Полагам грижи за здравето си - всеки ден играя гимнастика, правя продължителни разходки, плувам по един час - все пак съм варненец. Но по-важното е, че продължавам да изпитвам удоволствие от репетициите, спектаклите и концертите. При всяка постановка, даже на до болка позната творба, преоткривам нещо ново в партитурата, някакви подробности в солистичните партии, в хора и оркестъра. С годините

ставам все по-взискателен към себе си

все повече се стремя към съвършено претворяване на замисъла на великите композитори. Например "Кармина Бурана" от Карл Орф съм дирижирал десетки пъти, включително и на честването на 80-годишния юбилей на големия композитор. И при всяко ново изпълнение намирам нещо, което не е прозвучало досега, както аз го разбирам. Похвалата на Карл Орф бе за мен най-висша награда! Подобно преоткриване става и при оперните постановки. Например при третата реализация на "Андре Шение", както и при 15-ата постановка на "Травиата". Винаги може да се намери ново тълкуване на скритото в партитурата.

Варна подари на меломаните незабравима Оперна гала

 

Стотици в Летния театър аплодираха на крака великолепните музиканти

Марина Чертова за vsekiden.com

Стотици меломани от цял свят получиха невероятен интелектуален подарък в Летния театър във Варна. В понеделник, в приятната августовска вечер, те се насладиха на Оперната гала, с която ги зарадва операта в морската столица.

Ценители на класиката от цяла България, от Русия, Израел, Германия, Австрия, Италия, Великобритания, Франция аплодираха с възхищение всички изпълнители на сцената - световноизвестния български баритон Кирил Манолов, първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, солистите на Държавна опера Варна Арсений Арсов, Борис Луков, Валерий Георгиев, Димитринка Райчева, Евгений Станимиров, Ирина Жекова, Линка Стоянова, Пламен Димитров, Свилен Николов и гостенката Олга Михайлова-Динова.

Диригентът на Оперната гала - маестро Борислав Иванов съвсем заслужено бе посрещнат и изпратен от публиката с дълги ръкопляскания и поклон. 82-годишният ученик на големия Херберт фон Караян неслучайно е определян като аристократа на родното диригентско изкуство. Повече от два часа маестро Иванов демонстрира класа и финес, които не останаха незабелязани от пъстроцветната публика.

Разговор в антракта с Карло Коломбара

КАРЛО КОЛОМБАРА (Италия)

 

Да изпее Борис на сцената е най-голямата му мечта

 
Интервю на Елена Хаберман, специален пратеник на „Der neue Merker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

 

В антракта на „Набуко” в Опера в Летния театър във Варна Карло Коломбара ме покани на разговор. Роденият в Болоня бас смята за радост и чест да гастролира в „Страната на басите”, както нарича България.

Той е голям почитател на Борис Христов, както и на Николай Гяуров, с когото го свързвало голямо приятелство. Така успял да опознае Варна като курортен център. За него не представлявало никакъв проблем, на сутринта, веднага след бравурната „Фаворитка” в Залцбург, да вземе самолета за Варна, а вечерта, в пълна кондиция, да представи своя Закария.

Той вече е пял в София, а във Варна е участвал в голям концерт, само с баси, по повод 100-годишнината на великия Борис Христов. Певецът разказва, че е завършил Музикалната академия в родната Болоня при Париде Вентури - певец, който се е изявявал предимно в Италия, но е бил изключителен педагог. 

Карло Коломбара поддържа вече около 22 години световна кариера, започнала с конкурса ASLICO и арията от операта на Доницети „Линда ди Шамуни”. Тогавашният директор на Миланската скала Рикардо Мути харесал талантливия певец и му оказал изключителна подкрепа.

Постоянната им съвместна работа продължава около 20 години. Кариерата на Карло Коломбара стартира на международната сцена във всички континенти. Изявите му в Австрия досега са редки, няколко в ерата на Холендер и в Залцбург по време на фестивала в „Бохеми”, а сега го чухме в концертното изпълнение на „Фаворитката”.

Последното му виенско изпълнение в Konzerthaus като Фиеско от „Симоне Боканегра” е записано на компактдиск. Крайно време всичко това да се промени! Такъв глас и да го няма във Wiener Staatsoper, подобно нещо не бива повече да се случва.   

"Андре Шение" - поредният амбициозен проект във Варна

Рецензия на Юлияна Караатанасова за в. „Дума”

В последните години операта в морската столица се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. 

П"Андре Шение" - поредният амбициозен проект във Варна

Като част от оперния маратон от 11 спектакъла на Варненската опера в рамките на фестивалите "Варненско лято" и "Опера в Летния театър - Варна 2014", вторият от двата премиерни спектакъла на "Андре Шение" от Джордано, Варненската опера представи на 20 август. Това е амбициозен проект - заглавие, което едва за втори път в своята история театърът се наема да реализира. Изключително трудна опера във всяко отношение - музикално, вокално, режисьорско, сценографско. И най-вече - за намиране на равностойни и силни солисти за главните партии на Андре Шение, Мадалена и Жерар. Тук заявката бе силна в лицето на Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Кирил Манолов.

В последните години Варненската опера се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. В партията на поета-революционер тенорът Бойко Цветанов за пореден път изяви своя вокален виртуозитет, стабилност във височините и актьорска опитност. Силният му глас, както обикновено, се открояваше с бляскавия си тембър и осмислени вокално фрази. В тази любима за тенора роля той се чувства в свои води, което значително подпомага останалите певци в спектакъла.

В дуетите, особено в последното действие, сопраното Димитринка Райчева получи допълнителна подкрепа и увереност в лицето на Цветанов. Младата певица, трупайки опит на варненска сцена, става все по-впечатляваща и убедителна в своите изяви.

Партията на Мадалена, изискваща много сериозна вокална техника, певицата покри в най-висока степен. Все пак в нея има тънки нюанси, като например в арията от трето действие, където по-тихите динамики бяха малко пренебрегнати. Лекота и липса на драматични нотки в първо действие, повече разнообразие и контрасти в следващите, във вокално отношение биха обогатили образа и довели до естественото му възходящо изграждане в синхрон с общата драматургия.

Още по-сполучлив бе образът на Жерар, който изгради баритонът Кирил Манолов. Стабилен на сцената, с внушително присъствие - вокално и актьорски, той бе безупречен в арията от трето действие, извикала спонтанни аплодисменти от страна на публиката. Все по-зрял във вокалния прочит на своите партии, Манолов бе един от основните стълбове на спектакъла.

Операта е моята страст

Интервю на Вилиана Семерджиева с диригентката Вилиана Вълчева

В. „Дума”, 3 септември 2014, Снимки Росен Донев

 

Дисциплина, концентрация, подкрепа от концертмайстора и положителна енергия са най-важни при работата ми с оркестъра, казва младата диригентка, която от 15 години живее и работи в Берн.

Вилиана Вълчева - диригент

ВИЛИАНА ВЪЛЧЕВА е родена през 1980 г. във Варна. Завършва НУИ "Добри Христов" със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария. Завършва Музикалното висше училище в Берн - клавирна катедра (2001), Музикалната консерватория в Нюшател със специалности клавирен съпровод и акомпанимент (2004), Музикалното висше училище в Люцерн с бакалавърска степен по оперно-симфонично дирижиране, музика и фагот при проф. Тюринг Брем, проф. Ахим Фидлер, проф. Беат Блетлер (2008). Защитава магистърска степен по оперно-симфонично дирижиране при проф. Ралф Вайкерт в Музикалното висше училище в Люцерн (2010), дипломира се и като музиколог в Университет Берн (2011).

В периода 2004-2014 г. има ангажименти като диригент на Люцернския симфоничен оркестър, корепетитор и асистент на Вагнеровия фестивал във Велс, Австрия, диригент на Бранденбургския симфоничен оркестър, Хайдн симфониета Виена, Филхармоничен оркестър Фаенца, оркестър Хохдорф Люцерн, Филхармоничен оркестър Йоханесбург, Концертен оркестър Берн.

В сезона 2013-2014 е репетитор/асистент на първия капелмайстор в Театър Люцерн, в края на 2013 г. има практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, след което става корепетитор/асистент на музикалното ръководство на Национална опера Цюрих.

От февруари 2014 г. е чест гост-диригент на ТМПЦ - Държавна опера Варна, в родния си град, където е поканена за диригент-постановчик на оперите "Дон Жуан" от Моцарт и "Андре Шение" от Умберто Джордано, дирижира и знаковия концерт "Басисимо" по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси.

"Набуко" - бляскав финал на "Опера в Летния театър" във Варна

Отзив на Юлияна Караатанасова във в. „Дума”, 5 септ. 2014

 

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

Кирил Манолов (Набуко) и Сорина Мунтеану (Абигайл)

 Карло Коломбара в ролята на Закария

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Карло Коломбара в ролята на Закария

Борис Луков като Измаел

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Борис Луков като Измаел  

Заключителният акорд на тазгодишното, пето издание на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2014" бе поставен от любимо на публиката заглавие - операта "Набуко" от Джузепе Верди. На 23 август, въпреки нестабилната прогноза за времето, заредени с чадъри и връхни дрехи, меломаните изпълниха до краен предел местата в Летния театър, нетърпеливи да чуят любимите си арии и хорове. Тази енергия на очакване и празничност зареди като с токов удар участниците в спектакъла, които още в първо действие започнаха със силен апломб и отдаване на артисти, изпитващи радост от музицирането.

Карло Коломбара е признат на международната сцена за един от най-добрите съвременни Вердиеви баси. Рядко виждаме у нас такъв перфектен артист, който представя един по-различен Верди от обичайните интерпретации на българските баси, повечето от които наблягат на силова гласова изява, без постигане на необходимата значимост и задълбоченост на този образ, който често остава блед на фона на останалите.

Коломбара вдъхна благороден респект на сцената, а неговият Закария е еталон за младите певци. Той показа дълбоко стилово познание, актьорска сдържаност и достолепие в изграждане на образа, изящно оформени вокални фрази, безупречно изравнени регистри и балансирано нюансиране особено в спектъра на по-тихите динамики, където проличава майсторството на всеки певец.

Не по-малко впечатляваща като Абигайл бе румънката Сорина Мунтеану - прима на Националната опера в Букурещ.
Румънската певческа школа е с крачки напред (сравнена с българската в последно време) и дава изключителна стабилност на певците по отношение на развитие на техника, вокалообразуване и стилова яснота. С безапелационно присъствие на сцената, Сорина Мунтеану представи излъскан до блясък образ, с максималното богатство на тембри в рамките на драматичния сопранов диапазон и зашеметяваща вокална техника. С лекота и презицност тя изпя най-виртуозните моменти от партията на Абигайл, а драматичните нотки в гласа й смразяваха със своята изразителност и внушение.

 автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

Даниела Димова - Директор ТМПЦ-Варна- Как оценявате току-що завършилото пето издание на „Опера в Летния театър”?

- Петото издание бе по-особено, защото започна нестандартно - с порой и в деня преди откриването се случи трагедията в Аспарухово. Това наложи да изместим датата на откриването, след това преместихме и една оперетна гала на закрита сцена. Слава богу, обаче останалите спектакли успяхме да ги изиграем на обявените дати. С голям апломб преминаха двете премиерни заглавия. „Андре Шение” е високо предизвикателство към всеки оперен театър в света. Изцяло нова продукция, много красива, направена с разкош. С още по-разкошни солисти. С филигранно изпълнение на оркестъра и на младата диригентка Вилиана Вълчева. Тази нова продукция успяхме да направим като подарък за празника на Варна – 15 август.

Другата премиера бе на „Отело” - много сериозно заглавие, копродукция с Лимож и Реймс, останалите заглавия бяха нови премери от 2014 г. - „Исус Христос Суперзвезда”, „Дон Жуан”, „Травиата” също е ново представление.

Традиционно имахме мюзикъл и опера гала с нашите солисти и със звезди - Ирина Йордакеску и Кирил Манолов. Този път противно на златното правило, че кулминацията трябва да е на две трети от програмата, ние я сложихме на финала и това е „Набуко” от Джузепе Верди.

Всеки, който види неговият състав, ще разбере, че само опери от „А” категория могат да си го позволят да го имат. На 22 август Карло Коломбара имаше премиера на „Фаворитката” в Залцбург и на другия ден летя за Варна, за да закрие с „Набуко” „Опера в летния театър”. Това вече говори само по себе си не само за това какви артисти искаме да имаме на наша сцена, но и за едно отношение на артистите към нас. Подобен жест не се прави за всеки театър.

- Какви изненади подготвяте за следващото издание?

- Целта ни беше тази година да направим шик заглавие като „Андре Шение”. Следващата година сме подготвили подобна веристична опера - „Адриана Лекуврьор”. Това е мащабна продукция на Белградската опера, която ще се копродуцира със Скопие и през лятото ще стигне и до Варна. Със звезден състав – Иван Момеров, италианското сопрано от първа величина – Джована Касолла, мецосопраното Надя Кръстева. Пак ще имаме два спектакъла през юли и август. Диригент-постановчикът - италианецът Валерий Огали, ще дирижира поне единия спектакъл. Другият проект е иновативно представление на „Макбет” от Джузепе Верди с нашия традиционен гост-диригент Стефано Сегедони. Имаме предложение да направим спектакъла с Енрико Стинкели – много интересен режисьор и журналист, който ежедневно прави предаване за опера по радио Тре - националното радио на Италия. Това ще бъде спектакъл 3D – предимно със светлини и с минимум сценография, ще бъде все едно филмирано представление. Подобно нещо не е правено в България и се надявам да успеем всичко да осигурим, за да имаме такъв „Макбет”.

17 000 гледат „Опера в Летния театър”

Фестивалът в морската столица счупи рекордите по посещаемост

„Андре Шение” стана хит във Варна заради големите гласове, пищната сценография и великолепните костюми.

автор: МАРИАНА ПЪРВАНОВА
26.08.2014

 

 Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

Сцена от “Набуко” с Карло Коломбара (Италия) и Елена Чавдарова и хора на Варненската опера.

 В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 В епохата на Луи ХIV ни пренесе „Андре Шение”.

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Големият Кирил Манолов и румънската звезда Сорина Мунтеану в „Набуко”

 

 Политици, които сменят господарите си като носни кърпички. Идеалисти, които не се обръщат като фурнаджийска лопата и стават жертва на новите властници. Това не е сводка от нашия преход, а сюжетът на операта „Андре Шение”, която имаше своята премиера на „Опера в Летния театър” във Варна (20 август).

Италианската опера на Умберто Джордано се оказа попадение в десетката за Варненската опера, тъй като тя сякаш разказваше за нашата нестабилна политически ситуация. Може би, защото става дума за революционно време - за Френската революция (1789-1794), когато новите идеи помитат стария строй. Но не само актуалността, а пищната сценография и красивите костюми спечелиха сърцата на публиката.
Режисьорът Кузман Попов се беше постарал да направи от операта почти театрално представление.

Така „Андре Шение”се оказа голямата приятна изненада в тазгодишното издание на „Опера в Летния театър” във Варна.

Другата перла в афиша бе „Набуко” на Джузепе Верди, събрала изключителен звезден състав на 23 август - Кирил Манолов, Карло Коломбара (Италия) и Сорина Мунтеану (Румъния). В петото издание „Опера в Летния театър” направо надмина себе си като предложи изключителна програма, съчетание на най-трудните опери и атрактивни галавечери.

17 456 хиляди бяха продадените билети, но зрителите бяха значително повече, тъй като имаше и пропуски за гостите.

Тези показатели са отлични като се има предвид, че представленията бяха по-малко от миналата година заради провеждащия се на същата сцена Международен балетен конкурс и пренасянето на някои от спектаклите на основна сцена заради лошото време.

Истинско украшение беше гостуването на двете румънски оперни диви – опитната и стабилна Сорина Мунтеану и първото сопрано на Букурещката национална опера Ирина Йордакеску, която покори българската публика с изключителна артистичност на оперната гала.

Големите звезди на този фест обаче бяха изключителните български гласове. Варна успя да събере на едно място някои от най-големите ни имена, което знаем, не е никак лесно. Това важи преди всичко за „Андре Шение”, в която всички вокални партии бяха поверени на българи, „Това за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна”, по думите на австрийската критичка Елена Хаберман за Der neue Merker.

“В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие. Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил”, пише в своята рецензия г-жа Хаберман.

С бурни аплодисменти премина „Набуко” под диригентската палка на маестро Борислав Иванов. Напълно оправда очакванията най-големият съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия), както и Сорина Мунтеану и Кирил Манолов, като не им отстъпваше и по-младата Елена Чавдарова.

Източник: в-к МОНИТОР - http://www.monitor.bg/article?id=440901

Карло Коломбара смята за чест да пее в страната на басите

 

„Набуко” в Опера в Летния театър – Варна 2014

Елена Хаберман – специален пратеник на „Der neue Merker” – Zeitschrift fur Opera und Ballet in Wien und der ganzen Welt (списание за опера и балет във Виена и цял свят)

23 август 2014

 

Кирил Манолов и Сорина Мунтеану  в НАБУКО

 Метеорологичната обстановка тази вечер беше малко напрегната - дали отново ще вали или ще гледаме „Набуко”, в крайна сметка небето отсъди за „Набуко”.

Звездният гост Карло Коломбара, поканен за ролята на Закария, пристигна едва по обяд във Варна, директно от Залцбург, където участва предната вечер в премиерата на операта „Фаворитката” от Доницети.

Това обаче не му попречи да пресъздаде с изключително майсторство образа на Върховния жрец на Йехова. Великолепният му кадифен бас струеше завладяващо във всички регистри и покори напълно публиката.

В главната роля имахме удоволствието да чуем Кирил Манолов с неговия най-мощен глас.

Набуко точно, какъвто трябва да бъде – първо агресивен и обсебен от желанието да победи врага, после разтърсен горчиво от извършеното светотатство, много убедителен във всичките си превъплъщения.
Певецът често пее в Италия, обикновено под диригентската палка на Рикардо Мути и този италиански привкус на неговата интерпретация осезателно се усети както в музиката, така и в езика.

 

ЕЛЕНА ЧАВДАРОВА И БОРИС ЛУКОВ В НАБУКО

 

Много голяма изненада (с каквито не сме свикнали във Виена) поднесе младият тенор Борис Луков. Той направи изключително  впечатление с издръжливия си и силен спинтов глас с приятен тембър, подходящ за Измаел!

 

Истинско сензационно откритие бе Сорина Мунтеану като Абигайл.

Огромен глас без никакви колебания, толкова сигурно и красиво поставен, никога писклив, забележителен в пианисимите от нейната голяма заключителна сцена.

Направо превъзходна. Препоръчвам я. Певицата има твърд ангажимент с Букурещката опера, но сигурно би гостувала с удоволствие в най-престижните оперни театри. Гласът й го заслужава.  

 

 

 

Елена Хаберман, специален пратеник на “Der neue Merker”- списание за опера и балет във Виена и цял свят

20 август 2014

„Андре Шение” в Опера в Летния театър – Варна,  България

 

Горещият летен ден завърши с оперна вечер, изпълнена с много настроение. На пулта застана младата диригентка Вилиана Вълчева от Варна. Тя е изучавала първоначално пиано и корепетиция в Швейцария, тогава открила любовта си към диригентското изкуство и веднага продължила следването си, завършвайки и дирижиране. Tя въведе спектакъла с подчертано внимание към певците, но впоследствие поднесе силни драматични моменти с много стройно звучащия оркестър.

Режисьорът Кузман Попов е създал една подредена сценография с импониращи архитектурни внушения и просторно кръгово пространство като фон, които подсигуриха добра акустика. Хорът, който в тази опера е много важен, звучеше, направляван от своя диригент Стефан Бояджиев, не само силно, но и хомогенно и убедително.     

Разпределенито на ролите бе само с български певци, което за пореден път доказва какви големи оперни гласове ражда тази страна.

В главната роля чухме живеещия от десетилетия в Цюрих тенор Бойко Цветанов с неговия искрящ както винаги глас, с който той уверено преследва височините, без да пропусне да открои и пианистичните фрази - в гласово отношение един идеален Андре Шение.

Неговият опонент, лакеят, преобразил се по-късно в революционер, Карло Жерар, бе представен внушително и ефектно от Кирил Манолов – ярко изразен веристичен баритон с много приятен тембър и силно сценично присъствие.

Ролята на Мадалена изпълни Димитринка Райчева, която също е истинска представителка на веристичния оперен стил – във вокално и артистично отношение тя много напомня за легендарната (вече 105-годишна) Магда Оливеро.

Вярната съмишленичка на Мадалена, Берси, представи с красивия си и светъл мецосопран Вяра Железова. Плътен глас демонстрира Евгений Станимиров като Руше, верния приятел на Шение. Истинско откритие бе Бойка Василева в ролите на Графинята и Мадлон, особено завладяваща с изпълнението си на Мадлон. Похвални думи заслужават и останалите солисти.

Режисурата бе делова и логична, традиционна, точно каквато публиката очакваше да бъде, което предопредели и нейния голям успех.
Костюмите на Ася Стоименова много добре визуализираха както декадентския привкус на първото действие, така и по-късно мизерията и нахлуването на народните маси, напомнящо мъртвешки танц. В останалите действия също видяхме обичайните персонажи от френската революция, също много добре изразени чрез костюмите.

За следващия сезон на Опера в Летния театър отново се планират интересени заглавия, между другото и премиера на „Адриана Лекуврьор” с Надя Кръстева като Принцеса ди Буйон.

Елена Хаберман за “Der neue Merker”, Wien http://www.der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-andrea-chenier

С именития тенор Бойко Цветанов от „Андре Шение” до „Орфей”

 

Бойко Цветанов в "АНДРЕ ШЕНИЕ"

 

Бойко Цветанов – един от най-големите тенори на нашето време, е завършил Консерваторията в София, специализирал е при Маргарита Лилова във Виена, Борис Христов в Рим, Карло Бергонци в Академия „Верди“ в Бусето и при Франко Корели.

Великият Борис Христов наричал  своя ученик „Сине мой, Дон Карлос на моите мечти“, в асоциация с образа от едноименната Вердиева опера. Искал дори той да наследи родната му къща, но Бойко отказал, защото „домът на такъв велик българин като Борис Христов, не може да принадлежи само на един човек, а на цяла България”, както обяснява самият Бойко Цветанов.

Успешната му международна кариера започва от Софийската опера, за да го отведе до най-престижните международни сцени. В творческата си биография е записал повече от 60 централни тенорови роли.

В продължение на 22 години е водещ тенор на операта в Цюрих, Швейцария, където изпълнява главните тенорови партии и достига понякога до 75 спектакъла в годината. След това огромно натоварване през последните 2 години Бойко Цветанов си позволява повече свобода и подбира внимателно участията си.

 

3 бързи въпроса на Виолета Тончева към Бойко Цветанов след премиерата на „Андре Шение”в  Опера в Летния театър – Варна 2014

Маестро, изпълнихте с такава страст Андре Шение, сякаш имате особено отношение към този герой.

Да, наистина е така. „Андре Шение” е любимата ми опера, а Андре Шение е любимият ми герой. В образа на Шение е заложена богата палитра от бурни чувства и страсти, които дават прекрасна възможност за изява на певеца. Въпреки че емоциите бликат от всеки такт, аз търся изчистена трактовка, не забравяйки, че прототипът Андре Шение е бил реална историческа личност, към чието пресъздаване се чувствам отговорен. На сцената живея максимално с героя си и съм щастлив,  че това допадна на публиката във Варна.

Кои спектакли в последно време са Ви направили особено щастлив?

Това беше в Катания – родния град на Белини, където след спектакъла на операта „Атила” бях извикан 10 пъти на бис, видях дори много разплакани лица сред публиката. Това ми напомни за отминалото време, когато изпях за пръв път Nessun Dorma във Wiener Staatsoper. Тогава аплодисментите продължиха цели 15 минути, а интендантът Йоан Холендер дойде при мен и учуден ме запита: „Кой си ти, че можеш да пееш така!”

Предизвикателството "Отело"

 

Истински подвиг постигна съставът на Варненската опера с четвъртата в историята на театъра постановка на знаменитата Вердиева творба

Юлияна КАРААТАНАСОВА
Източник: в-к "Дума" 12 август 2014 г. > http://duma.bg/node/83264

Отело 2014 - Държавна опера - Варна
Горе: Една от сцените на спектакъла. Снимки Росен ДОНЕВ

В рамките на тазгодишното издание на ММФ "Варненско лято", след премиерата на "Андре Шение" на 9 юли, "Отело" е втората премиера, състояла се на 2 август на сцената на Летния театър. Пет години Верди работи над тази творба и я завършва на 75-годишна възраст. Либретото на Ариго Бойто е доста удачно - действието е сбито, съкратени са много детайли от драмата на Шекспир, което дава възможност на Верди да се концентрира в изграждането на образите, до голяма степен отговарящи на първоизточника. Успешната премиера в "Ла Скала" - Милано, през февруари 1887 г., бележи едно от най-високите постижения на италианския маестро.

СТЕФАНО СЕГЕДОНИ - ИТАЛИЯ- ПОСТОЯНЕН ГОСТ-ДИРИГЕНТ НА ДЪРЖАВНА ОПЕРА ВАРНАИстински подвиг постигна съставът на Държавна опера - Варна с това предизвикателно заглавие, с тази четвърта в историята на театъра премиера (предишните са през 1967, 1977 и 1995 г.). С голям ентусиазъм и много работа бе изграден спектакълът със съдействието на френските оперни театри в Лимож и Ремс, с участието на международен екип в лицето на диригента Стефано Сегедони от Италия, режисьорката Емаунел Кордолиани от Франция, сценографите Алис Лалуа и Емилия Руа, както ДУМА писа.

Костюмите, също дело на френски творец - Жули Скобелцин, изградиха визията на спектакъла, която в някои отношения бе смущаваща за традиционния вкус на българската публика.

 

Известно разностилие и преобладаващи мрачни тонове подсилваха тъмната гама в настроението - явно търсени нарочно, особено в режисьорските решения. Необичайна бе почти пълната липса на осветление в началото на първо действие и в някои от възловите моменти на спектакъла - като "Кредо" на Яго, когато визията на героя бе почти напълно изгубена за публиката и това отне значително от пълноценното възприятие на драматичния момент.

Емануел Кордолиани - Режисьор на "Отело"

Въпреки амбицията на сценографа и режисьорката да бъде обособено едно шекспирово пространство, напомнящо на Театър Глобус - закръглено, празно пространство, което да се "преосмисля" постоянно с участието на зрителя, целта като че ли не бе постигната на 100 процента. Да се активизира въображението е похвално, но дали българските меломани са готови да бъдат в крак с налагащите се модерни тенденции в европейските театри и дали това е необходимо? Като че ли у голяма част от международната публика, присъствала на премиерата на "Отело" на 2 август в Летния театър във Варна, остана по-скоро усещане за неразбиране и неудовлетвореност от тази режисьорска концепция.

Опера в Летния театър - Варна 2014 в БНТ

 

 

 

Даниела Димова - директор на ТМПЦ Варна и диригентите Стефано Сегедони и Страцимир Павлов разказват за най-важните събития в Опера в Летния театър - Варна 2014, в подкрепа на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата 2019

Вижте предаването "Денят започва с култура", излъчено директно от входа на Морската градина във Варна на 5 август 2014 г., с водещ Георги Ангелов.

 

 

ТМПЦ Варна с отлична оценка от Министерството на културата

 

 

В класацията на Министерството на културата, отразяваща творческите и финансови резултати от дейността на културните институти в България,  ТМПЦ Варна получава отлична оценка и се нарежда на второ място след Софийска опера и балет.

Вижте цялата класация:

http://ploshtadslaveikov.com/?p=4835

Ренесансът продължава

Източник: КУЛТУРА http://www.kultura.bg/bg/article/view/22426

Международен музикален фестивал Варненско лято

За втора поредна година Варненската филхармония открива ММФ „Варненско лято“ под диригентството на младия Светослав Борисов. И отново демонстрира възходящото си развитие – като ансамбъл и като звучност. Своя ренесанс отбелязва убедително и самият фестивал: в рамките на почти 6 седмици предлага амбициозни програми, идеи, акценти, имена, визии за бъдещо развитие. Всеки фестивален модул предполага своя публика, но и отвореност към целия проект.

Една от основните отлики на тазгодишния фестивал е младостта: изобилие от млади и вече с голям международен опит и перспективи музиканти. Началото беше самото откриване с блестящото присъствие на цигуларката Александра Сум – изключително интересна личност, родена в Москва, израснала в Париж, учи (все още) във Виена. За себе си с благодарност към съдбата твърди, че просто е попаднала на точното място в добри ръце и в точното време. Подчертано публична личност, отворена към света, съвсем млада е решила да го преобрази с музика.

И се е захванала с благотворителност – свири на места, където красотата трудно прониква: в болници, затвори, пред деца в неравностойно положение, обучава, издирва и подпомага таланти... Подобно послание като неутолима жажда за контакт излъчва и нейният Концерт за цигулка от Чайковски – не сантиментално-виртуозен, а поднесен с подчертана театралност, с „изиграване“ на всеки детайл: така, както актьор би обагрил отделното слово.

TOP