Другите за нас

ЛУЧИЯ ДИ ЛАМЕРМУР

Илина Михайлова
ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 17.08.2017, „Лучия ди Ламермур“

 

Сред традиционната сценография на Димо Костадинов, напомняща повече Шекспир, Огнян Драганов бе развил своите режисьорски виждания. С доста странни, невинаги с добър вкус идеи и без никакво доверие към музиката на Доницети. С поукрасен пролог сме свикнали, но така да развалиш Torre di Wolferag, е само по себе си постижение. Вместо една събрана картина, се виждат двама певци, единият отляво, другият отдясно в края на сцената, възседнали два бутафорни коня, като две нещастни статуи –  акустично това въобще не проработи.

Илина МихайловаПоднасям голямото си възхищение на Маестра Николета Конти на диригентския пулт. Не само че всичко бе инсценирано крайно неблагоприятно за пеене, ами се развали и димната машина, която непрекъснато произвеждаше излишен пушек, дразнеше с шума си и никой от сценичните работници не се осмели да изключи съоръжението. Маестра Конти поднесе една фино стилизирана интерпретация и спаси честта на Доницети инеговата музика.

Като Лучия видяхме сопраното Илина Михайлова. Добре воден лиричен глас с добри колоратури. Тя не е сладка субретна Лучия, а глас с много плът и въпреки това леки височини. В артистично отношение със сигурност би могла да направи много повече, отколкото й беше позволено от тази режисура. Същото се отнася и за Едгардо.  

Михаил Михайлов всъщност не е Tenore di grazia, гласът отива вече в Spinto. Би се представил добре в дуета с Енрико, но заради режисурата нищо не се получи. Накрая Едгардо също изпълни голямата си ария в неудобна позиция и се опитваше да направи най-доброто. Гласът има приятен тембър, технически би могъл да подобри това или онова, при една нормална режисура определено би пожънал успех.   

Злият, всъщност честолюбив брат на Лучия, Енрико е Свилен Николов. Много стабилен и красив баритон с голяма издръжливост, той също би се представил по-добре, ако му беше дадена тази възможност. Гласът му хармонираше много добре с тенора на Едгардо, ако не беше... Недолюбваният годеник Артуро бе Христо Ганевски, можеш да се осланяш на него, но и той не е виновен, че беше въвлечен във всичко това. В ролята на Раймндо Евгений Станимиров излъчваше бащинска топлота и спокойствие, той единствен от всички беше освободен от режисьорски глупости. Като Алиса и Нормано екипа допълниха Вяра Железова и Пламен Долапчиев.

Хорът, с диригент Цветан Крумов, се представи много добре. Костюмите на Салваторе Русо съвпадаха с епохата, макар и в някои случаи да бяха прекален разкошни.

Публиката недоволстваше от странните смущаващи шумове и някои дори си тръгнаха след антракта.

Накрая имаше големи овации за тримата протагонисти и Маестра Конти.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-lucia-di-lammermoor

Превод Виолета Тончева

 

МАНОН ЛЕСКО

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят

 

Варна/ България/ Опера в Летния театър, 9.08.2017, „Манон Леско“

 

Пучини иска емоции! Те трябва да намерят още по-ярък израз, споделя мнението си изпълнителката на главната роля Радостина Николаева, която замести в последния момент Валерия Сепе. Младата певица, солистка на Софийската опера, демонстрира красив топъл тембър, в техническо отношение гласът е перфектно школуван. В артистично отношение тя абсолютно убедително пресъздава любовта си към Де Грийо, още повече й вярваш, когато богатството и луксът се превръщат в за нея в злощастна съдба.

Нейната голяма ария в четвърто действие несъмнено бе кулминацията на представлението. Не може да се каже същото за Ефе Кислали в ролята на Де Грийо. Всъщност той изпълни добре само сцената  (guardarte, pazzo son), която явно добре познаваше, може би я е пял често. Гласът на младия турски певец е тъмен или съзнателно потъмнен, почти до баритон, недостатъчно гъвкав, интерпретацията му крайно неизразителна. Понякога създаваше усещането, че се концентрира само върху нотите.  

Много положително впечатление остави Пламен Димитров в неособено симпатичната роля на Леско. Баритон с много цветове в тембъра и много  убедителен в артистичното си превъплъщение. Евгений Станимиров в ролята на Жеронт бе приятен за слушане, представи достоверно стария сластолюбец, Христо Ганевски привлече вниманието като Едмондо.

Много красиво прозвуча първото Arioso с хора. Пияният фенерджия на Владислав Владимиров също допадна на зрителите. Обещание за бъдещето дава мецосопраното Силвия Ангелова в ролята на музиканта. Добри думи могат да се кажат и за останалите малки роли.

Изпълненията на хора, ръководен от Цветан Крумов, прозвучаха адекватно и добре школувани, което се отнася и за хора на Детско-юношеската опера с художествен ръководител Ганчо Ганчев.

На пулта Ян ван Маанен дирижираше доста лежерно. Пучини има нужда от емоции! Без бавни темпа. Неясно защо интермецото преди трета картина, което съвсем точно пресъздава настроението на ситуацията, бе изсвирено преди четвърта картина. Малко повече темперамент за следващи представления на тази опера със сигурност ще се отрази добре.  

Режисурата, дело на директора на Бургаската опера Александър Текелиев, беше консервативна и навсякъде прецизно изградена. Далеч от т.нар. режисьорски театър. Много приятно. Съответно съобразена с режисурата бе и сценографията на Владимир Топенчаров.

Представлението бе много добре посетено и много хареса на публиката, която аплодираше силно и продължително.

 

Елена Хаберман

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-sommeroper-manon-lescaut

Превод Виолета Тончева

„АТИЛА“. ЕДИН ПРАЗНИК ЗА ВЕРДИ

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН, специален пратеник на сп. „Der neue Merker”, списание за опера и балет във Виена и цял свят
Варна/ България/ Опера в Летния театър, 19.08.2017, „Атила“

 

Тъй като „Атила” е голяма хорова опера, бих искала да започна с хора, който поднесе много хубаво изпълнение. Хоровият състав не е особено голям, но гласовете – много красиви и силни, звучаха добре и в piano. Младият диригент Цветан Крумов заслужава сериозна похвала.

Диригентът Алдо Сизилло поднесе блестяща интерпретация на това произведение от т. нар. „затворнически години” на Верди. Оркестърът свиреше прецизно и хубаво, координацията със сцената функционираше отлично. Маестро Алдо Сизилло, един великолепен диригент от Неапол, не се опитваше да изглежда като звезда на диригентския пулт. Това определено допадаше на музикантите и способства музикалната хармония да се получи съвсем естествено.

 

Режисурата е дело на Деян Миладинович, сценографията на Александър Златович, костюмите на Миланка Берберович – всички те идват от Белград. Става дума за сътрудничество между театри от балкански страни, което функционира безупречно, защото във финансово трудни времена като сегашните само по този начин може да се съхрани жив един фестивал. Декорите, издържани в историческата традиция, бяха всичко друго, но не и новаторски, което ги прави много удобни за размяна. Асистент-режисьорката Сребрина Соколова своевременно го беше разбрала.

 

Съставът беше изключителен. Карло Коломбара дойде за да пресъздаде Атила - една роля, която той особено обича и която неотдавна записа на компакддиск за 30-годишния си сценичен юбилей. Коломбара спечели Оперния Оскар за бас (Oscar della Lirico), заедно с Luciana D’Intino, Jose Maria Siri и John Osborn. Неговият Атила е превъзходна интерпретация на Вердиевата музика, съчетана с перфектно артистично майсторство - всъщност той е един от най-добрите съвременни изпълнители на тази роля. Коломбара се изявява с подчертано удоволствие в ММФ „Варненско лято” и заради почитта си към своите велики образци Борис Христов и Николай Гяуров. Тук вече са го гледали като Закария в „Набуко” и Крал Филип в „Дон Карлос”.

 

В неговия опонент, честолюбивия Ецио, се превъплъти със силния си баритонов глас Владимир Стоянов. Стоянов направи кариера в Италия, където пее във всички оперни театри. Той присъства и в споменатия компактдиск с Карло Коломбара.

 

Бойко Цветанов като Форесто винаги е сензация. Невероятно е как той продължава да владее гласа си, който не е загубил нищо от цвета и силата си. Цветанов има зад гърба си дългогодишна кариера, Цюрихската опера е била основната му сцена до края на ерата Перейра. Във Виенската опера сме го слушали няколко пъти като италианския певец в „Кавалерът на розата”. В Rossauerkaserne, бързо изчезналата, за съжаление, виенска лятна сцена (не Виенската Щатсопера), също сме го гледали като Форесто и още тогава той беше много впечатляващ. Още тогава будеха възхищение богатата му певческа култура и финото му чувство за стил.

 

Солистката на Варненската опера Линка Стоянова е изключително добър избор за ролята на Одабела. Тя пее с правилните драматични акценти, въпреки това гласът й е мек, гъвкав и постига възхитителни пианисими. Може абсолютно да й повярваш, че отмъщава за убития си баща.

 

Улдино изпълни Христо Ганевски. Музикална изненада бе хубавият глас на Петър Петров като Леоне.

 

Фестивалът Опера в Летния театър съществува от 2010 година, откакто Даниела Димова заема директорския пост в Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя работи неуморно за да намира все нови и нови продукции, така че 2018 година още отсега буди любопитство. Г-жа Димова е оперна певица, но никога няма да направи програмата така, че постоянно да присъства в нея, както често постъпват други директори. Напоследък тя участва само в една постановка - мюзикъла „Котките“, в който пресъздава очарователно образа на Гризабела.

 

Варненската опера, един малък красив театър с 450 места, работи през зимата, докато Летният театър посреща 2500 зрители.

Нека да пожелаем на българските музикални театри всичко добро занапред, защото не само София, но също Варна, Пловдив, Бургас и другите опери в тази малка страна предлагат летни спектакли на открито. Та нали България е дала на света толкова великолепни певци. Да назовем само споменатите Борис Христов и Николай Гяуров, също Димитър Узунов, Николай Гюзелев, братята Венко и Спас Венкови, Гена Димитрова или Маргарита Лилова, която е излизала на сцената на Виенската Щатсопера в повече от 1100 представления.

 

PS. Българското сопрано Марена Балинова-Райхл, която живее във Виена, заслужи овациите на публиката в оперната гала в Летния театър на 24 август. Скоро във Варна й предстои да пее Норма.

 

ЕЛЕНА ХАБЕРМАН

http://der-neue-merker.eu/varna-bulgarien-opernsommer-attila-ein-fest-fuer-verdi

Превод Виолета Тончева

 

 


 

 

Цялата статия вижте тук: кликнете

 

 

 

Eдно огромно, гръмко и приятелско БРАВО, КОЛЕГИ!

 

ДАРИНА ТАКОВА, Facebook, 10 декември 2016

Държавна опера Варна, гост на ФОБИ в Стара Загора с "Борис Годунов"

Първа моя среща с гениалната опера. Интересът ми бе повишен най-вече от присъствието на Карло Коломбара и неговия дебют като Борис. Бях пряк свидетел на вълнението му по време на дългия процес на подготовка на ролята. Роля мечта за всеки бас, нещо като "Травиата" за сопраните. Но докато Виолета е роля на красотата, виртуозността и младостта, то Борис е върха на пирамидата в кариерата на басите. Не бива да се заиграват с нея младоци, не е роля за дебют, или пилотна роля за изстрелване в орбита. Борис е крайната цел на една голяма кариера, короната на басовите роли. До нея се стига плавно, бавно и закономерно, ако стълбата на големите постижения е изкачвана с разум и интелект.. Освен точния глас, чисто като вокална характеристика, този глас трябва да е доведен до съвършенството на инструмент който може да пресъздаде сложния рисунък на един наистина грандиозен персонаж. Житейският и професионален опит са абсолютно задължителни, за да се изгради този изключително предизвикателен психологически и философски образ. Ние, като неразривно свързани с руската култура, душевност, специфика и дори да не владеем до перфектност, сме близки до езика, едва ли бихме могли да разберем сложността на партитурата за един западен европеец.

Карло е сюблимен артист със значима кариера, перфектна вокална техника и огромен опит. Покрай приятелството и общите ни проекти, бях свидетел на затрудненията му най-вече с езика. Справи се блестящо, но разбирам напълно коментара му след спектакъла, че се чувства обезкостен.
Италианските белкантисти не са много по вкуса на българина. Често рафинираността им се счита за безгласие. Това, разбира се е глупаво и повърхностно мнение.

Да, ние сме дали изпълнители на Борис Годунов, останали в историята като най-големите монументи на тази роля: Христов, Гяуров, Гюзелев. От интерпретацията на Борис Христов като Годунов ще продължат да се учат и вдъхновяват поколения и поколения, докато съществуват светът и операта в него. Колоси, еталони, гении. Както Гласът на нашата Гена, или ненадминатите артистизъм и каризма на Райна Кабаиванска. Имаме ЕТАЛОНИ! И гласове! Артисти, продиктували световни стандарти, благодарение на което, трудно приемаме нещо друго и различно. Както казвам често за роли като Турандот, Абигаиле, Лейди Макбет, Джоконда и много, много други "Имам гласа на Гена в ушите си". Или "след Тоска на Райна трудно мога да възприема друга".
Всичко това не отнема нито грам от качествата и значимостта на Коломбара. Висока каратура във всяко едно отношение- култура, психология, музикална линия, интерпретация на огромен артист! Пожелавам му да продължава да надгражда и претворява своя мечтан Борис по много сцени!

Моят голям възторг, обаче, дойде и от много, много други фактори!
Всичи останали бяха перфектни!

Великолепен Пимен на Деян Вачков. Това момче ме изненада и възхити! Страхотна фрма, новозавоювана техника, красив и мощен глас, изравнен в целия регистър. Интелект и точност в прочита на ролята- сложна и за доста по-зрял като възраст и опит артист. Не можех да повярвам, че това младо момче се превъплъщава и интерпретира по този перфектен начин образа на стария монах. Мноооого високо ниво! Браво, Деяне!

Страхотен Варлаам на Гео Чобанов!
Артисти, които непрекъснато се развиват и не спират да инвестират в своето артистично израстване, което при нас, оперните певци е за цял живот, ме правят истински щастлива. Гео премина през няколко майсторски класа на нашата фондация и взе ценни формули от Коломбара и Скандиуци, които веднага е адаптирал към професионалните си изяви! Браво, Гео!

Черешката на тортата за мен бе Арсений Арсов.
Радвам се на всичко, което той споделя с нас тук във Фейсбук, а на живо ме хвърли в изумление. Арсений скоро навърши 60, споменавам го , защото това специално го слага направо в категория "феномен". Изключителна, чак поразителна вокална свежест, което е признак за перфектна техника, каквато, смело мога да заявя, че почти никой в днешно време на притежава. Освен всичко това, зарядът и енергията, с които Арсений пее, са наистина недостижими, на фона на вялото и безсмислено пеене на повечето съвременни певци, които са на светлинни години от техниката на дихание и опора. Каква дикция и артикулация на текста, каква дълбочина и психологическа концентрация в образа на Григорий!
Арсений! Възхищавам ти се, приятелю!

 

 

 Проф. д-р Румяна Каракостова

 

8 декември 2016, в. „КУЛТУРА”

http://www.kultura.bg/bg/article/view/25455

 

Софийският гастрол (в Зала 1 на НДК) на Държавната опера при Театрално-музикален продуцентски център – Варна, с мегапродукцията на мюзикъла „Граф Монте Кристо” предварително фокусира вниманието на специалисти и публика с масираната си и отлично проведена PR кампания. Ритмично излъчваният месеци наред от различни медии анонс за осъществената за първи път у нас световна премиера на мащабно зрелищно шоу с триизмерно сценографско изображение (3D Mapping) по едноименния роман на Александър Дюма-баща – с музика, либрето и текстове за песните на известния холивудски автор от френски произход Ив Деска, окончателно се превърна в медийно събитие с неговото пристигане и официално присъствие на спектакъла.

 

Градирането в представянето на трите поредни премиерни представления: първото (28 юни 2016) в рамките на ММФ „Варненско лято” и VІІ издание на Опера в Летния театър, второто (15 юли) – с което се откри Великотърновският летен фестивал „Сцена на вековете” на крепостта Царевец, и финалното (17 октомври) – на най-престижната столична сцена за гастролни продукции, несъмнено е пример за далновидно разработена мениджърска стратегия. Но самата сценична реализация на амбициозния проект от специално сформиран постановъчен екип (режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, хореографи Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева, сценограф Ася Стоименова, виджей (vision jockey) Полина Герасимова, диригент на хора Петър Бояджиев, фехтовка Детелина Желязкова, фотограф Росен Донев) с участието на солисти, хор, балет и оркестър на Варненската опера, в действителност има повече от едногодишна предистория, достойно съперничеща на криминално заплетената интрига от прочутия роман на Дюма.

Идеята за световна премиера на не поставяния мюзикъл от Ив Деска – студийно записан и издаден в многомилионен тираж като пилотен албум през 2013, успешно продаван главно в САЩ, е предложена на режисьора Петко Бонев от импресариото Максимилиано Назели (собственик на агенция „Сердика мюзик”) въз основа на сключен договор с автора за световното му разпространение. Предварителното условие за стартиране на проекта по постановката обаче е доста шокиращо: да се възстанови (тоест, да се нотира по звукозаписа) мистериозно изчезналата оригинална музикална партитура – нелека задача, с която се нагърбва младият перкусионист и диригент Никола Петров (бивш студент от класа на проф. Пламен Джуров в НМА). Същевременно се оказва, че текстът на либретото е написан като киносценарий – с непрекъснати времеви ретроспекции, множество промени на мястото на действието и рекорден брой (46) действащи лица, които Петко Бонев успява да сведе до 26 в чувствително съкратения сценичен вариант на фабулата, поместен в рамките и на допустимите за мюзикълно шоу два часа и половина. И след поетия продуцентско-изпълнителски ангажимент от страна на Варненската опера, и след проведения кастинг за възможно най-добър подбор на оперни певци и драматични артисти (в двоен солистичен състав), реално се задвижва механизмът и на целия постановъчен процес.

 

 

Кузман ПоповКУЗМАН ПОПОВ ПОСТАВИ „ЕРНАНИ” В ИСТАНБУЛ С 4 СЪСТАВА

Интервю на Виолета Тончева с режисьора Кузман Попов

Главният режисьор на Държавна опера Варна Кузман Попов се завърна въодушевен от бравурната премиера на Вердиевия шедьовър „Ернани” на оперната сцена в Истанбул на 26 ноември 2016. Българската постановка на „Ернани” в Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi), реализирана от постановъчен екип на Държавна опера Варна в състав Борислав Иванов - диригент, Кузман Попов – режисьор и художник, Румяна Малчева – хореограф, предизвика истински фурор сред културната общественост на Истанбул.

- Поздравления за този огромен успех, г-н Попов! Как се стигна до него?

- Най-напред бих искал да подчертая, че това е резултат от добрите партньорски взаимоотношения между Държавна опера Варна и Истанбулска опера и балет, които поддържаме от няколко години. Така се стигна и до идеята за наша постановка там. В постановъчния екип бяхме поканени Маестро Борислав Иванов като диригент, аз като режисьор и сценограф и Румяна Малчева като хореограф. Предложението за „Ернани” дойде най-напред от Маестро Борислав Иванов, след това се появиха и други варианти. Маестро Селман Ада, генерален директор на всички оперни театри в Турция, познат и на варненската публика, предложи „Отело”, обсъждаха се „Селска чест” и „Палячи”, докато накрая домакините окончателно се спряха на „Ернани”.

- Как Ви подейства мащабът, присъщ на такъв мегаполис като Истанбул?

- Разликата е огромна. Истанбулската опера и балет (Istanbul Devlet Opera ve Balesi) разполага с 800 души персонал и всички необходими ателиета – шивашки, тапицерски, дърводелски, обущарски и пр. Но и те, като нас, използват световната практика за обмен на декори и костюми, така че съгласно договора Варненската опера предостави на турската страна своите готови декори и костюми. Ето тук се появи проблемът с мащаба. Ако нашият варненски хор се състои от 40 души, техният наброява много повече, солистите и балетните артисти също са повече и аз като художник на постановката имах много повече работа, отколкото си представях първоначално. Наложи се да рисувам нови скици за костюми, шапки, диадеми и дори обувки, както и да контролирам изработването им.

- Това в каква степен умножи обичайното предпремиерно творческо напрежение...

- Многократно. Ако не репетирах на сцената, бях в ателиетата и това от 11.00 до 20.00 вечерта, понякога и по-дълго, всеки божи ден с изключение на неделя. Като добавим още по 1 часа на отиване и на връщане за предоляване на пътния трафик между операта и хотела, в работния ми график нямаше време за нищо друго, освен за постановката на „Ернани”.
Заминах на рождения си ден, 30 октомври, незабавно се потопих в този Истанбулски режим и излязох от него след премиерата на 26 ноември. Едва тогава си дадох сметка за умората. Натоварването наистина беше огромно, но удовлетворението също е огромно и „Ернани” определено си струваше усилията. Радвам се, че в дългогодишната си артистична кариера имам подобно преживяване.

- Какво впечатление Ви направиха турските оперни певци?

- Турските гласове ми направиха изключително добро впечатление. С Маестро Борислав Иванов споделяме мнението, че Efe Kislali e тенор от световна класа, сопраното Burcin Savigne е изумително, за баса Zafer Erdas е малко да се каже, че е чудесен. Истинско удоволствие беше да работим с тях и колегите им от четирите състава на „Ернани”. Да, ние поставихме „Ернани” в Истанбул с 4 солистични състава – подготвихме 4 сопранистки за Елвира, 4, дори 5 тенора за Ернани, 3 баса за Силва, 3 баритона за Дон Карло! Те, както и повечето турски изпълнители, са учили оперно пеене в Италия или в Турция, където са преподавали много италиански педагози.

- Репетиционният процес отличаваше ли се с нещо различно?

- Забележително беше отношението на екипа към предстоящата премиера. На всички репетиции присъстваха всички състави, всеки наблюдаваше как работи неговият колега, певците не маркираха с глас и се стараеха да влизат изцяло в образа по време на мизансцен, никой не отказа да направи каквото и да било, свързано с нашите изисквания. Всички солисти, хористи и балетисти неотлъчно бяха там, тримата ми асистенти също не се отделяха от мен. Разбирахме се на няколко езика, но най-вече на световния език на музиката и там не срещахме никакви затруднения. Това беше един невероятен работен процес, който ме срещна с хора, жадни да творят. В Турция на оперните певци обикновено им липсва сценичен опит, тъй като при тях преобладават балетни постановки и концертни изпълнения, оперни заглавия се поставят по-рядко. Голямата мотивация на участниците в „Ернани” и желанието им да съдействат всячески на българския постановъчен екип ангажира и нас да дадем най-доброто от себе си.

Всъщност презумцията беше да включим в главните роли наши солисти, но като се сблъскахме с такива великолепни гласове и такъв огромен потенциал за творчество, решихме да изоставим първия си замисъл и да предоставим на домакините възможност за максимална изява.

 

- И това е било печеливш ход...

- О, да. Удоволствието от творческата среща беше взаимно и то пролича в премиерния спектакъл, който организаторите, участниците и музикалните критици определиха като фурор. Това беше думата, която се чуваше навсякъде. Такива възторжени и продължителни аплаузи отдавна не бяхме получавали - и аз, и Борислав, и целият екип. Не бих могъл да изброя колко много хора дойдоха лично да ни поздравят - сред тях личности от най-високо ниво, представители на различни институции, артисти, колеги, почитатели на операта и приятели на България.

- Несъмнено партньорството между Варненската опера и Истанбулската опера и балет ще продължи.

- Вярвам в бъдещето на това хубаво сътрудничество, вече имаме набелязани проекти за следващата година. Предстои нашата постановка на „Ернани” да бъде показана на международния фестивал в Аспендос, там вече ще включим и български солисти. Ще представим в Турция наше заглавие, може би „Норма”. Във Варна очакваме гастрол с постановка на най-известната турска оперна режисьорка, непременно ще поканим на варненска сцена и някои от турските солисти в „Ернани”. Съществуват различни възможности за колаборация и съвместни проекти, които биха били от взаимна полза за двете страни.

 

 

Българи от злaтното старо време

 

Eлена Хаберман за „Българи от старо време” в Опера в Летния театър – Варна 2016

Списание “Der neue Merker – Oper und Ballet in Wien und aller Welt”, 08+09/2016, Nr 316/317

Bulgaren zu goldenen alten Zeiten

Elena Habermann

 

В спектакъла става дума за две семейства, които не са точно приятелски, тъй като завистта към по-доброто благосъстояние на другия непрекъснато проваля всеки опит за хармония. И разбира се единствените деца на тези семейства са влюбени помежду си, така че се получава ситуация а la Ромео и Жулиета, но с happy end. Двамата, подвластни на виното бащи, очевидно са манипулирани от своите съпруги.

Музиката, изведена в голяма степен от фолклорната традиция, прозвуча много хубаво, приповдигнато и забавно. Стефан Бояджиев дирижираше сигурно оркестъра, като намираше точните темпа и за многото фолклорни танцови номера. Особено смешен беше „балетът” на циганките, начело със силното мецосопрано Антоанета Маринова. Не по-малко забавни бяха импровизациите на Анатолий Романов като „главната клюкарка”, казано по виенски едно истинско „дрънкало” (Bassentratschen – австр., идиом, жаргон, остар., от Bassena - общ водопровод за входа на жилищен блок).  Смях будеха дори само кълбовидната външност и комичният му костюм.

Семейството на младоженеца: Дядо Либен, добродушната му съпруга Дела и синът Павлин представиха Стефан Рядков – известен актьор, любимец на публиката, Петя Петкова – хубава зряла жена и Пламен Долапчиев с истинския чар на оперетен тенор. Семейството на младоженката: бащата Хаджи Генчо е Пламен Георгиев – един стар и глупав самохвалко, който е бил на поклонение в Йерусалим и затова се смята за нещо повече от останалите. Неговата подчертано доминантна съпруга Цона пресъздава много добре Благовеста Статева. Очарователна е лиричната субретка Ина Петрова като Лила. Великолепна е буфо-двойката от слугите в съответните господарски домове – Лилия Илиева като Янка, слугинята на Лила – една отлична в танцово и вокално отношение субретка; Иван – слугата в дома на Хаджи Генчо е брилятният Велин Михайлов, който еднакво добре пее и танцува.

 

 

Източник: http://www.duma.bg/print/134579

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Вестник „Дума”, 27. Октомври 2016 , брой: 244   1017   0

В зала 1 на НДК заблестя една нова, съвременна сценична творба на холивудския композитор, която разплаква публиката и привлича млади хора с чистотата и светлината на посланието

Юлияна Караатанасова

Красиво, дълбоко разтърсващо преживяване бе столичната премиера на мюзикъла "Граф Монте Кристо" по музика, либрето и текстове на песните на холивудския композитор Ив Деска. След световната премиера, състояла се на 28 юни в Летния театър във Варна, на 17 октомври зала 1 на НДК гостоприемно приюти вдъхновените солисти, оркестър, хор и балет на Варненската опера, които сътвориха режисьорските идеи на Петко Бонев. Мюзикълът прозвуча под диригентството на Страцимир Павлов.

Музиката на "Граф Монте Кристо" на Ив Деска е в рамките на обичайното звучене за традиционния мюзикъл, като красивите мелодии "в общ тон", особено в любовните дуети, се вписват в стандартите на Холувуд и популярната музика. Интонации, познати от "Евита" и "Фантомът на операта" на Ендрю Лойд Уебър, както и такива, напомнящи на откъси от "Кандид" на Бърнстейн, дават на публиката онова, което тя очаква от жанра, гарантират нейното удовлетворение и касов успех на творбата. Красивите, широко разгърнати мелодични линии в партиите на персонажите, представящи влюбени двойки (Едмон Дантес и Мерседес) - Христо Ганевски и Илина Михайлова, (Валантин и Максимилиан Морел) - Християна Христова и Велин Михайлов, на фона на вълнуваща визия, реализирана със средствата на 3D мапинга на Полина Герасимова (като красивото звездно небе - фон на любовния дует на Едмон Дантес и Мерседес в началото и на последния им във финала на спектакъла), извеждат основната нишка в драматургията - несправедливо изгубените живот, любов и щастие.

Около нея се разгръща сюжетът, рисуващ сложните взаимоотношения на многобройните герои от романа на Александър Дюма, поставени в разнообразни ситуации, борба на его, победи, падения, унижения, ревност, алчност, властолюбие, възмездие, водещи до финала, разкриващ пред публиката цената на отмъщението.

Прочетете цялата статия > кликнете тук

 

Анкета на Виолета Тончева с участници и зрители по повод спектакъла на 17 октомври 2016 г. в София, НДК

Фотография Петър Ризов

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската операИв Деска – автор на либретото, текстовете на песните и музиката на „Граф Монте Кристо”:

Прекрасен спектакъл! Изключително съм впечатлен от постановката и цялата организация на моя мюзикъл „Граф Монте Кристо” от Варненската опера. Моите адмирации към директора Даниела Димова, режисьора Петко Бонев, диригента Страцимир Павлов и целия екип! В софийския спектакъл блестяха в главните роли Илина Михайлова и Христо Ганевски. Впечатлиха ме и останалите солисти с по-големи или по-малки роли. А 3 D мапингът на Полина Герасимова, както и сценографията и костюмите на Ася Стоименова, са достойни да бъдат представени във всеки един от 40-те театъра на Бродуей.

Росица Кавалджиева – музикален журналист, БНР:

С 10-минутни аплодисменти публиката в зала 1 на НДК заслужено възнагради спектакъла на Варненската опера, в който оживяха героите на знаменития приключенски роман на Александър Дюма. Мюзикълът „Граф Монте Кристо“ вече пожъна огромен успех на световната си премиера на ММФ „Варненско лято“ и след това на откриването на фестивала „Сцена на вековете“ във Велико Търново. Но на 17 октомври голямото предизвикателство беше присъствието на самия автор! Много висока оценка даде в разговора ни холивудският композитор от френски произход Ив Деска, създател на хитове за Мишел Сарду, Силви Вартан, Клод Франсоа, Франс Гал и други известни имена, автор на песните – победителки на Евровизия през 1971 и 1972 г., продуцент на първото американско турне на Тримата тенори.

Ето какво сподели Ив Деска за предаването „Каста Дива” на Програма „Хоризонт”, веднага след спектакъла: "Блестящо! Наистина много ми хареса начинът, по който е направено всичко. Постановката на Петко Бонев е чудесна. Полина Герасимова, авторката на 3 D мапинга, е изключително талантлив арист. Кастът е отличен – и певците, и балетистите. Много съм доволен! Премиерата на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ се осъществи в България по една щастлива случайност. Но аз бях заинтригуван от Вашата страна още преди много години, когато написах първия си хит за Силви Вартан. Оттогава винаги ми се е искало да посетя България, особено откакто тя стана демократична държава. И ето че сега моят мюзикъл „Граф Монте Кристо“ беше поставен първо тук, дори преди Ню Йорк. Това е удивително! Имам големи очаквания за бъдещето на спектакъла, трупата на Варненската опера и нейния директор Даниела Димова”.

Граф Монте Кристо в СофияПроф. Светозар Донев:

Много оригинален и интересен спектакъл, какъвто безспорно се прави за пръв път в България. Интригуващи сценични решения с прожекция и бърза смяна на кадрите – авангарден подход за поставяне на мюзикъл у нас. С него авторката на 3D мапинга Полина Герасимова адекватно пренася динамиката от живота на сцената. Силно ме впечатлиха постиженията на художничката Ася Стоименова и на диригента Страцимир Павлов, който очевидно плува в свои води. Оперните артисти обикновено трудно се приспособят към спецификата на мюзикъла, но тук случаят е различен. И това не е учудващо, защото преди „Граф Монте Кристо” Варненската опера вече има два други мюзикъла в репертоара си. Това са „Исус Христос суперзвезда” и „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха”, които аз имах удоволствието да поставя. Поздравления за режисьора Петко Бонев и хореографите Светлин Ивелинов и Антоанета Алексиева. „Граф Монте Кристо” е голям успех за България и за Варненската опера.

Проф. Павел Герджиков:

Искам да поздравя цялата трупа на Варненската опера за хубавата постановка на мюзикъла „Граф Монте Кристо”. Едно високо професионално и комплексно постижение, за което заслуга имат най-напред режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов. За пръв път виждам този млад диригент и пианист и съм силно впечатлен от способността му да владее във всеки един момент спектакъла, като умело направлява връзката между музиканти, солисти, хористи и балет. Много добър музикант и много добър артист! Да добавя тук и балансирания звук. Във всичките си компоненти „Граф Монте Кристо” е един завършен и органичен спектакъл, който създава положителни емоции. Не крия и личното си пристрастие към солистите, повечето от които са мои студенти от Музикалната академия.

 

 

Вижте интервюто: кликнете тук

 

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

Изчезнала партитура и възстановяването ѝ по запис е само един от интересните моменти по пътя на мюзикъла „Граф Монте Кристо“ към българската сцена. Очаква се авторът и други вип гости да посетят спектакъла в Зала 1 на НДК на 17 октомври. Желанието на Ив Деска е този мюзикъл да гостува в Америка.

Вижте повече: кликнете тук

 

 

Прочетете повече:

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

 

 

 

 

 

VARNA/ Sommeroper: GROSSE OPERNGALA zum 85. Geburtstag von Borislav Ivanov. 25.8.2016

Елена Хаберман, специален пратеник на “DerneueMerker” – списание за опера и балет във Виена и цял свят

Варна/Опера в Летния театър: Голяма Оперна гала за 85-ия рожден ден на Борислав Иванов

25 август 2016

 

За празника се събраха много сподвижници от годините назад, но също и млади хора на изкуството, чиято кариера Борислав Иванов подкрепя безкористно с всички възможни средстава. 

Откриването бе с Увертюрата към „Набуко” от Верди, ефектно поднесена от майстора на диригентската палка. Пристигналият от Италия Мауро Аугустини, който провежда тук Майсторски клас, изпя убедително и добре фразирано арията „Dio di Giudo”. Аугустино е световноизвестен баритон, който се е изявявал няколко пъти и във Виена, в рамките на продукциите на „„Amici del Belcanto”, като Барнаба и Макбет. Положително впечатление, също както и преди в „Норма”, направи младият Христо Ганевски.

Младата Димитринка Райчева възхити публиката като Абигайл. Един не изяло драматичен, но великолепно воден спинтов глас, който е еднакво добър във всички регистри и никога не звучи пронизително или пресилено. В ролята на Жреца имахме възможността да чуем хубавия копринен глас на недостатъчно ангажирания в този концерт бас Гео Чобанов. Преди две седмици той пожъна голям успех като Варлаам.

 

Бойка Василева, почти контраалт, поднесе с това кадифе в гласа си, обаятелно красиво арията на Далила. В премиерата на „Борис Годунов” тя направи впечатление като Кръчмарката.

След блока от „Кармен” последва изпълнената със замах Полонеза от „Евгений Онегин”. 

Арията на Ленски Арсений Арсов поднесе с чудесна техника и фин лиричен глас. В „Борис Годунов” той бе Самозванецът. 

По-малко въздействаше Елена Чавдарова с Хабанера на Кармен. Хубав глас, но ролята предполага много повече страст в изпълнението.

Много радостна бе поредната среща с тенора Калуди Калудов, който изпълни доста роли не само при „Amici del Belcanto”, но и във Виенската Щатсопера през 90-те години. Слушахме го като Форесто. В ролята на Касио пя на премиерата, редом с Пласидо Доминго, Владимир Атлантов и Ренато Брузон. Няколко пъти Калуди Калудов изпълни и ролята на италианския певец в „Кавалерът на розата”. Също така участва в един бенефисен концерт за детската болница „Света Анна”, заедно с Руджеро Раймонди и Илдико Раймонди, която точно тогава се появи за пръв път пред виенската публика. На Оперната гала във Варна Калуди Калудов владееше абсолютно гласа си като Дон Хозе. В премиерния спектакъл на „Силата на съдбата” няколко дни преди това поднесе един забележителен Алваро.

Преди антракта чухме малък блок от „Трубадур”, откъдето дойде изненадата на вечерта. Като Манрико се представи сравнително младият тенор Валерий Георгиев, започнал кариерата си като оркестрант – валдхорнист. Певец с подчертан музикален усет, той притежава изключително богат спинтов глас с впечатляващо висок регистър и изпълни с лекота Стретата на Манрико. Истински суров диамант! В „Борис Годунов” той пресъздаде Шуйски.

 

Преди това имаше Терцет на Леонора, Манрико и Граф ди Луна от втора картина с великолепната Елена Баръмова и убедителния баритон Венцеслав Анастасов като Граф ди Луна. Този блок дирижираше със сигурна ръка и добри темпа Стефан Бояджиев.

Втората част бе открита с Увертюра към „Силата на съдбата”. На диригентския пулт излезе младата Вилиана Вълчева, която дирижираше и „Норма”. Всичко точно, но звучеше някак по военному, без галещата Вердиева ласка. Солото на кларинета за съжаление също не бе откроено подобаващо.

Последва дуетът на Маркиз Поза и Дон Карлос с изпълнителя на Полионе в „Норма”  Борис Луков като Дон Карлос – той сигурно би защитил чудесно цялата роля. Като Маркиз Поза чухме отново баритона Венцеслав Анастасов и отново всичко звучеше едновременно поетично и революционно.

Като Джилда се представи Ирина Жекова с красивия си лиричен сопран, който е вече малко по-зрял за тази колоратурна ария.

Орлин Горанов, тенор от Пловдивската опера, изпълни прочувствено Арията на Макдъф, влагайки голяма изразителна сила при пресъздаването на страданията на фамилията и народа в „Макбет”.

Програмата завърши с мощния блок от „Аида”. Камен Чанев порази със силата на гласа си, както и при успешните си изяви във Виенската Щатсопера. Неговата „Celeste Aida” щеше да бъде още по-хубава с pianissimo, но публиката особено се радваше на дълго задържаното му fortissimo.

Последва „Триумфалната сцена”. Евгений Станимиров като Рамфис звучеше жречески, както и преди в ролята на Оровезо. Гео Чобанов чухме като Царя. Димитринка Райчева бе прекрасна Аида, Амонасро пресъздаде Венцеслав Анастасов, а Елена Чавдарова бе Амнерис.

Хорът, подготвен от Стефан Бояджиев, бе в отлична кондиция.

След блока от „Силата на съдбата” на диригентския пулт отново застана Маестро Борислав Иванов, който умее съпричастно да съпровожда певците, според мотото на Караян: Те пеят, аз ги съпровождам”.

Борислав Иванов

 

Борислав Иванов е роден във Варна, но изгражда международната си кариера в Берлин, където привлича вниманието не само на Курт Мазур, но и на Херберт фон Караян.

Бил е дълги години шеф на Берлинския Симфоничен оркестър. Мнобройните му турнета го извеждат и на сцената на Виенската Щатсопера в ерата на Зеефелнер. Дирижирал е няколко представления на „Отвличане от сарая”, „Борис Годунов” във великолепната постановка на Шенк и „Селска чест” и „Палячи” с Джон Викерс в ролята на Канио.

Бил е също директор на оперите в София, Варна и Пловдив, където основава Вердиевия фестивал в Античния театър. На 85 години той е все още млад, продължава да работи и е изпълнен с планове, най-вече за да улесни старта на младите артисти към сцената. Сега той е Артистичен директор на Варненската опера и Почетен Генералмузикдиректор на Операта в Истанбул.

 

Преди концерта на Местрото бе връчено високото българско отличие „Златен век”, видяхме и документален филм за дългогодишния му творчески път. 

Участниците в галаконцерта пяха с грим и сценични костюми, така че между дамите нямаше „съревнование” за вечерните тоалети.

Elena Habermann  

„Der neue Merker” – Zeitschrift fuer Oper und Ballet in Wien und der ganzen Welt

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-grosse-operngala-zum-85-geburtstag-von-borislav-ivanov

Превод Виолета Тончева

 

Прочетете повече:

ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕТЪР И „НОРМА” В СВЕТОВНАТА МУЗИКАЛНА КРИТИКА

Оперна гала за 85-ия юбилей на Маестро Борислав Иванов

Юбилейна оперна гала в чест на Маестро Борислав Иванов

На 85 се чувствам като на 25

Борислав Иванов, доайен на диригентите в Европа, пред „Труд“: Изкуството в Азия процъфтява, докато Европа се тресе от кризи

Доайенът на българските диригенти, Маестро Борислав Иванов, навършва 85 години

 

 

http://der-neue-merker.eu/varna-sommeroper-norma

 

Дария МасиероЕлена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят за премиерата

ВАРНА. ОПЕРА В ЛЕТНИЯ ТЕАТЪР; „НОРМА”

VARNA / Sommeroper: „NORMA“ 22.8.2016

“Норма” пристига доста късно в България. Светът на келтските богове оживява за пръв път на сцената през 1972 година, най-напред във Варна, а след това се играе и в други български оперни театри. Сега „Норма” стартира за втори път в черноморския град.

Впечатляващата сценография, всъщност един красив, създаден с много фантазия и богатство от цветове фон, допълнен само с няколко заменяеми елементи от декора, е дело на режисьора Кузман Попов, който поднася  един отчетлив и пределно разбираем прочит на операта. Историята се разказва ясно и без никакъв намек за съвременната международна политика. Костюмите на Ася Стоименова са не само прекрасни, но са и много добре синхронизирани в цветово отношение със сценографията. Светлинните решения в 3 D Mapping на Полина Герасимова са  произведение на истински майстор в своята област.

Музикалната интерпретация бе поверена на младата Вилиана Вълчева. Благодарение на корепетиторската си практика, тя има сериозен принос и за постиженията на солистите. Маестра Вълчева дирижираше ясно и сигурно, но можеше да се желае и още малко прозрачност. Диригентите имат нужда от голям опит, за да проникнат в тези белкантови опери, които мнозина с лекота подценяват. Специално Белини се смята от компетентните професионални кръгове за много труден.   

В главната роля дебютира младата италианка Дария Масиеро, родена в Алесандрия край Торино. Това беше нейният дебют като Норма не само във Варна, а и в творческата й биография. Въпреки малкото репетиции тя поднесе едно много добро постижение. Много красив сопранов глас с богата piano-култура. Нейното рiano в „Casta Diva” поразяваше с красотата си. Учудващо зряло пресъздаване на ролята. По-малко вибрато в местата с forte щеше да направи всичко перфектно. 

Адалджиза беше Даниела Дякова. Много светъл мецосопран, всъщност втори сопран. Не се различаваше съществено от гласа на Норма, само звучеше по-лирично, което в крайна сметка създаде добър контраст. В солистичния състав Дякова беше единствената, която е гастролирала с ролята си в различни страни. Дуетите на двете певици със сигурност бяха кулминационните върхове на вечерта.

Борис Луков имаше неприятната задача да изпълни ролята на Полионе. Никак не е лесно да се пее тази роля, защото за белкантова опера тя е написана доста необичайно. Един тенор di Grazia ще се задави, на спинтовия тенор също няма да му е леко, а един силно драматичен тенор няма да бъде в хармония нито с оркестъра, нито с дамските гласове. Луков има добър спинтов глас, който при добра постановка нямаше така да потъмнява. Арията прозвуча в началото доста несигурно, което вероятно се дължеше на нервното напрежение, но впоследствие певецът надмогна вълнението и на финала звучеше наистина много добре.

 

Същото може да се каже и за Евгений Станимиров като Оровезо. Прекрасен глас, но и тук работата с диригент не би била излишна. Ако в първото действие се усещаше известна нервност, във второто действие тя вече бе овладяна.

В най-малките роли положително впечатление направиха Вяра Железова като Клотилда и Христо Ганевски като Флавио.

Възхищение събудиха двете деца на Норма – в ролята на дъщеричката очарователната, вече със собствено излъчване, макар и леко неуверена Белла Петрова и Борис Обрешков в ролята на сина.

Хоровите партии, точно изработени от Стефан Бояджиев, имаха силно въздействие.

Много голяма похвала заслужават гримьорите, които особено сполучливо бяха състарили Оровезо.

Спектакълът се радваше на огромен зрителски интерес, всички билети бяха продадени!!! Жалко, че „Норма”, както и другите оперни представления, се играят само веднъж. Такава обаче е традицията на оперното лято във Варна, на брега на Черно море, в красивия Летен театър, където музицирането е пълновластен господар, смущаван само понякога от бръмченето на самолет или от музиката в съседния Детски кът.

 

Елена Хаберман, специален пратеник на „DerneueMerker” – Списание за опера и балет във Виена и цял свят

Превод Виолета Тончева

23. August 2016 13:32

Прочетете още:

Опера в Летния театър и Оперната гала за Маестро Борислав Иванов в световната музикална критика

„Норма” – шеста премиера на ММФ „Варненско лято” 2016

 

Сергей Бобров и Вилиана Вълчева  Сергей Бобров е главен художествен ръководител на Държавния театър за опера и балет в Красноярск, заслужил артист на Русия. Удостоен със званието за цялостната си творческа дейност като балетист и хореограф-постановчик. Сергей Бобров гастролира със свои постановки в цял свят, а през 2010 г. основава и организира ежегодния международен форум „Балетът на ХХI век” в Красноярск.

Възпитаник е на Московското хореографско училище, а след завършването веднага го приемат в трупата на Болшой театър. В България Бобров поставя на сцената на Софийската опера и балет „Електра” и „Антигона” (2013 г.)

От сезон 2014/2015 е главен балетмайстор на Театрално-музикалния продуцентски център-Варна. Във Велико Търново трупата на културната институция гостува с балетния спектакъл „Дон Кихот”, чийто автор е Сергей Бобров.

Представлението, което е част от фестивалната програма на „Сцена на вековете”, ще бъде поставено на открита сцена на крепостта „Царевец” от 21 часа на 5 август, петък.
 
 
С какво се различава „Дон Кихот”, който ще видим сред естествения декор на средновековната крепост „Царевец”, от първите разработки на балета, г-н Бобров?
 
Това е моята версия на „Дон Кихот”. „Дон Кихот” има историческо значение за развитието на балетното изкуство. Първата постановка на балета се прави от Мариус Петипа и неговия малък екип при Мариинския театър, последвана от версията на Александър Горский  в началото на XX в. в Болшой театър. Тогава балетът се променя много, като включва в себе си много различни танци, изпълнявани от актьори. Моята версия за операта във Варна включва още повече танци и хумор от предходните варианти.
 
Участниците в балетното произведение, което ще гледаме на открита сцена на крепостта „Царевец”, са лауреати на завършилия съвсем скоро Международен балетен конкурс във Варна.
 
Да, наистина, в продукцията на Варненския театър участва Елена Свинко, която се нареди на третото място в конкурса. Другият лауреат от  конкурса е  Юрий Кудрявцев , който в „Дон Кихот” танцува партията на тореадора – той също има диплом от Варненския конкурс.Кудрявцев е носител и на златен медал от Московския конкурс за съвременна хореография. Екатерина Булгутова също има златен медал. Всички участници са медалисти от много конкурси.
 
Какво е мнението ви за развитието на балета в България, г-н Бобров?
 
Балетът е изкуство, в което винаги е необходимо да се работи. Аз винаги съм казвал, че когато високи професионалисти работят в един добър екип – в частност балета в България – само това може да даде добрите резултати. Българите като нация в исторически план винаги са били добри изпълнители. Смятам, че това е едно отлично начало и по този начин –  с много работа, българската трупа във Варна може да се превърне в състав от високо световно ниво.
 

 

 

Прочетете статията > кликнете тук

 

Прочетете статията > кликнете тук

 

Прочетете още:

Ив Деска аплодира "Граф Монте Кристо" на Варненската опера

Aвангардният мюзикъл „Граф Монте Кристо” – успех за България и Варненската опера

ИВ ДЕСКА: НЕ СЕ ОГРАНИЧАВАЙТЕ В СОБСТВЕНИТЕ СИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Даниела Димова и Петко Бонев анонсират столичния гастрол на "Граф Монте Кристо" в ТВ Евроком

Ив Деска, авторът на мюзикъла "Граф Монте Кристо" идва за спектакъла в НДК на 17 октомври

Динамична музика, предполагаща пластични и танцови решения в „Граф Монте Кристо”

„Граф Монте Кристо” с 3Д Мapping, оперни и драматични артисти ще остави публиката без дъх

„ГРАФ МОНТЕ КРИСТО” - МИКС ОТ СТАРИННИ ФОРМИ СЪС СЪВРЕМЕННО ЗВУЧЕНЕ

"ГРАФ МОНТЕ КРИСТО" АКОСТИРА ВЪВ ВАРНА С ВЕТРОХОДА „КАЛИАКРА” В ПЪРВИЯ ДЕН НА „"BLACK SEA TALL SHIPS REGATTA"

"Граф Монте Кристо" открива "Сцена на вековете" 2016

Мюзикълът „Граф Монте Кристо” със световна премиера във Варна

Полина Герасимова – виджей на „Граф Монте Кристо”

Световната премиера на 3D-мюзикъла „Граф Монте Кристо” събра над 1200 почитатели операта на Царевец

 

TOP