Това е роля, която Ви пасва като ръкавица, подхожда силно на сценичната Ви енергия. Има ли все пак предизвикателства в партията на Норина, къде е спецификата на образа?

Това е една много обичана от мен роля, с нея спечелих конкурс в Комо, където наградата беше да пееш в „Дон Паскуале“ в четири големи италиански театъра. С Норина съм се срещнала още преди 20 години и от пръв поглед се влюбих в този персонаж – толкова женствена, толкова хитра, енергична и романтична. Доницети го е написал прекрасно – една жена ще мине през всички препятствия, ако е решила да се бори за своята любов.

Драматични или комични сюжети посреща с по-голям ентусиазъм съвременната оперна публика?

Съвременната публика има различни нужди, но съм забелязала, че след комедия всички излизат от салона усмихнати, въодушевени, заредени с весели емоции. Разбира се, не можем да отречем шедьоврите с драматичен край, но комедия може би се прави по-трудно. Трудно е да останеш сериозен, докато разиграваш смешни шеги, така че в актьорски план бих казала, че е по-лесно да пресъздадеш трагедия, отколкото комедия.

Комедията на пръв поглед е „по-лека“ за пеене. Така ли е в действителност или напротив?

Комедията на пръв поглед наистина звучи и изглежда по-леко, тъй като и самата техника на пеене трябва да бъде по-бравурна, има повече пасажи, гами, височини, стакати, което публиката отразява като феерично пеене. Това изобщо не значи, че за артиста е по-лесно. Напротив, трябва да има много концентрация, всички вокални трудности да са толкова добре овладяни, че наистина у хората да остава усещане за лекота. Комедията всъщност е труден артистичен и вокален опит, който ние артистите трябва да покажем по най-добрия начин.

Ще пеете Дон Паскуале на премиерата в Опера в Летния театър - 2023. Усещате ли се достатъчно творчески зрял, за да се превъплътите в този образ?

Преди години дебютирах в прекрасната постановка на Кузман Попов и ролята ми допада изключително много. За мен това е една от най-комичните роли, в които съм играл, другата е на Дон Базилио.

Какви са вокалните и хореографските предизвикателства на ролята?

В арията трудността ми е във въздуха. Тъй като имам много малки паузи да дишам, а в същото време сценично се движа много, се задъхвам и е много смешно накрая, когато казвам „Son rinato!“ (Преродих се!), а всъщност съм в кислороден дефицит. Ролята е пълна с много комични ситуации и е наистина една от любимите ми, макар все още да не съм я играл достатъчно много.

Чисто комичен ли е образът на стареца, който бленува за млада жена, или има и по-дълбоки нюанси?

Истината е, че ако Ернесто беше приел молбата на чичо си да се ожени за жената, която му е намерил, сюжетът щеше да е различен и със сигурност не така забавен! Дон Паскуале започва да си търси жена с помощта на доктор Малатеста, за да натрие носа на племенника си, но играта му харесва до момента, в който Норина за броени секунди се превръща от жената мечта в жената чудовище. Разбира се, образът на Дон Паскуале е комичен, а след шамара – и тъжно задълбочен.

Съпружеската ви двойка се пренася и на сцената в този сюжет. Лесно ли се сработвате с Илина, или се случва да имате разногласия около изпълненията? Репетирате ли дуетите си вкъщи?

Когато съм на сцената с Илина, винаги е много забавно (най-вече в комичните опери)! Много е приятно да си около нея, защото е добре подготвена и дава сто процента от себе си. Разбира се, пеем си дуетите заедно, а понякога имаме разногласия, които много рядко се превръщат в спор, но със сигурност не чак толкова ожесточен както в тази творба.

Кое в „Дон Паскуале“ прави творбата актуална и днес?

Сюжетът винаги е бил и ще остане актуален в днешно и бъдеще време, като изключим това, че в реалния живот жената след развода взема половината покъщнина, докато тук играта с нотариуса е фиктивна и всичко е само шега и добре скроен план.

Маестро Светослав Борисов с покана за премиерния спектакъл на 20 юли в Опера в Летния театър – Варна 2023

„Дон Паскуале“ е оптимистичен и весел остров, на който стъпвам след постановката ми в Германия на „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус, която също е комедийна, но изградена по съсем различен начин творба. Винаги се връщам с удоволствие към шедовъра на Доницети, с който излязохме за пръв път на варненска сцена през 2015 г., а след това го поставих и в Германия. С други думи, сегашната ми среща с „Дон Паскуале“ е среща с много добър приятел.

По принцип правя различни диригентски прочити, ориентирани спрямо режисурата. Режисьор на новата варненска постановка е Сребрина Соколова и с нея, както и с целия екип, се стремим да изградим с модерни изразни средства много жива и съвременна интерпретация, за която несъмнено ще допринесе и неповторимата атмосфера на Летният театър. 

Десет млади музиканти, студенти в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно, се присъединяват към оркестъра на Държавна опера Варна за кулминационните спектакли на „Аида“ в Opera в Летния театър на 14 и 15 юли. Правата за постановката на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна, посветени на 210 години от рождението на Верди и 100 години от рождението на Дзефирели, дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна и преподавател в Музикалната консерватория „Джузепе Мартучи“ в Салерно.

Гостуването на младите италиански музиканти е резултат от сключения през януари 2023 г. Меморандум за културно, академично и артистично сътрудничество между Музикалната консерватория в Салерно и Театрално-музикален продуцентски център – Държавна опера Варна. Документът предвижда обмен в областта на културата, образованието, художествената продукция и научните изследвания между двата института.

След „Аида“ италианските музиканти, сред които има цигулари, виолончелист, кларинетист, валдхорнист, контрабасист, кларинетист и перкусионист, ще останат във Варна до 15 август, за да участват и в следващите спектакли от XIV издание на Опера в Летния театър – Варна 2023.

Световната прима КРАСИМИРА СТОЯНОВА и великолепният тенор МИЛЕН БОЖКОВ споделят пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА отношението си към Вердиевия шедьовър „Аида“ на великия оперен и филмов режисьор, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели. Двамата изтъкнати оперни певци изпълняват на 15 юли в XIV Опера в Летния театър  - Варна 2023 ролите на Аида и Радамес. Правата за постановката на Дзефирели са откупени от Държавна опера Варна, в колаборация с Националната опера и балет на Албания. Спектаклите на „Аида“ в Тирана и Варна дирижира Якопо Сипари ди Пескасероли, постоянен гост-диригент на оперния театър във Варна.

На 25.07.2023 г. Летният театър на Варна ще се изпълни „С музиката на Енио Мориконе“, в изпълнение на оркестъра на Държавна опера Варна, под диригентската палка на Бенедетто Монтебелло, с режисурата на Сребрина Соколова и солистите Франческо Барбаджелата – пиано и Мария Павлова – сопран.

За пръв път в България, единствено във Варна на 14 и 15 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър 2023, ще бъдат показани два спектакъла на култовата постановка „Аида“ от Верди на режисьора, сценограф и костюмограф Франко Дзефирели (1923-2021), по повод 100 години от рождението на великия оперен творец през 2023 г. Под диригентската палка на Якопо Сипари ди Пескасероли в ролята на Аида ще се преобразят Красимира Стоянова и Йоана Железчева. 

“КРАСИМИРА СТОЯНОВА – ИСТИНСКАТА ДИВА НА ВОКАЛНОТО ИЗКУСТВО“

Оперната прима Красимира Стоянова ще блести в XIV Опера в Летния театър – Варна 2023 като Аида в „Аида“ от Верди (15.07) и като Тоска в „Тоска“ от Пучини (16.08), под палката на постояните гост-диригенти на Държавна опера Варна, съответно Якопо Сипари ди Пескасероли и Павел Балев. 

Аида е една от коронните роли на световноизвестната певица, макар че тя превръща всяка своя роля в безценна перла от богатия си репертоар. Като Аида триумфира в Театро Реал Мадрид (2022), във възстановената грандиозна постановка отпреди 24 години на Уго де Ана. „След успешните изяви на Красимира Стоянова в образа на етиопската принцеса в Метрополитън опера, Миланската скала, Земперопер Дрезден, Баварската опера в Мюнхен и на други престижни сцени, нейният дългоочакван дебют в Театро Реал Мадрид покори публиката с изразителния глас, финеса и възхитителните пианисими на певицата“, отбелязва изданието за класическа музика „Ritmo.es“, което публикува обширно интервю със примата, озаглавено “Красимира Стоянова – истинската дива на вокалното изкуство“. След премиерата вестник “La Vanguardia“ написа: „Красимира Стоянова извая образа на Аида с възхитително вокално благородство и изящност“, а вестник “El Mundo“ подчерта: “В своята интерпретация Красимира Стоянова разкрива цялата сила и дълбочина на централната сопранова роля“. 

7 юли, 21.00, Варненска опера, Основна сцена

Заради неблагоприятната метеорологична прогноза за 7 юли, премиерата на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек в ММФ „Варненско лято“, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, се измества от Летния театър във Варненската опера, Основна сцена.

Началният час на спектакъла остава 21.00.

Закупените билети важат без заверка.

МАЕСТРО ПАВЕЛ БАЛЕВ, диригент-постановчик на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за превода на оперното либрето от чешкия оригинал, спецификата на структурата и интонационната среда в музиката на Яначек, завладяващата и същевременно непретенциозна поетичност в одухотворяването на природата, която пречиства и извисява. Към всяка своя постановка Вие винаги подхождате много задълбочено, проучвате и изследвате контекста на творбата, а за „Хитрата лисичка“ направихте още повече - преведохте либретото, в тандем с режисьорката Вера Немирова.

Задачата се оказа много трудна, посветихме много време на превода, търсихме всевъзможни варианти, като решението кой вариант да остане вземахме двамата с Вера Немирова. На базата на своя режисьорси опит с „Хитрата лисичка“, тя даде редица ценни идеи, "пречисти" и полира" със своя опит и вкус детайлите, така изградихме обща концепция на този нелесен превод. Разполагахме с няколко варианта на немския превод, но аз превеждах от оригиналния чешки език. Тъй като обикновен преводач не би могъл да се съобрази с музикалната линия, сричките, необходими за отделни тонове и т.н., той трябва да работи в плътно сътрудничество с диригента.

Без съмнение преводът на оперно либрето изисква не само езикова, но и музикална култура.

Да, още повече, че Яначек е изключително педантичен при представяне на чешкия текст в нотите. Това е неговият специалитет – да намери най-чистата и най-естествена музикална интонация, която да съответства на говорната интонация. Отказах да използваме преводач, който щеще да превежда от немския клавир, защото това би означавало да правим копие на копието и да променяме вече промененото. Това щеше да ни отдалечи от оригинала, тъй като чешкият и немският език имат различна специфика. Чешкият и българският език също са изградени по различен начин, но преводът от оригиналния език по принцип е правилният подход.

Като човек, който владее френски, немски, руски, италиански, английски и естествено български, Вие всъщност сте най-подходящият преводач в случая.

Наистина, поради липсата на време и невъзможността да намерим специалист в тази толкова специфична област, се наложи аз да започна тази работа, която щастливо завършихме с Вера. Неволята учи, както казва народът. Освен това, когото и да бяхме наели, той трябваше ежедневно да се консултира с мен, така че си казах "мечка страх, мен не страх", което после влезе буквално и в либретото (усмихва се). Аз съм правил „Русалка“ на Дворжак“ на оригинален чешки език във Франция, имаме дори запис за националната телевизията там и работата на чешки не ми е непозната. Работил съм дълго с чешки пианист - корепетитор, който репетираше 5 седмици с певците и с мен. Това ми даде импулс да се заема с превода на либретото на „Хитрата лисичка“. Следвайки ценните идеи на Вера, нанесохме някои промени на базата не само на текста, а и на подтекста. Изискваха се фини малки редакции къде тонът да бъде удължен или скъсен, къде да падне ударението на българската дума, къде мотивът или фразата да получи ауфтакт, какъв вокал да изпеят певците на височините. Не е без значение дали певецът ще пее в най-високия си регистър на „и“, „а“, „у“ или „о“, затова търсехме най-удобния вариант за пеене , също и в ниския регистър. Думата, която освен всичко останало трябва да се чуе и разбере. Неизбежните промени не трябва да променят същността и достоверността на текста. Много са изискванията, дори само в рамките на една фраза, които трябва да се спазят в подобен превод. Знаех това, но го осъзнах още по-ясно в самия процес на превода.

 Именитата оперна режисьорка ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя прочит на „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек - премиера за Варна и първо цялостно представление в България; философската подплата и автобиографичният характер на творбата; стремежът към свобода и любов, нарушената връзка с природата; пътят на „Хитрата лисичка“ от Балтийско до Черно море; спецификата в музиката на Яначек; морето като полет на душата.

„Хитрата лисичка“ от Л. Яначек, диригент-постановчик Павел Балев, режисьор Вера Немирова, продукция на ТМПЦ – Държавна опера Варна в колаборация с Volkstheater Rostock, съвместен проект с ММФ „Варненско лято - 7 юли, 21.00, XIV Опера в Летния театър – Варна 2023

- Ако започнем разговора още от „Продадена невеста“ на Бедржих Сметана, която поставя началото в летоброенето на Варненската опера (1947), в нейната история има още няколко постановки на същото заглавие. Следва премиерата за България на балета „Кача и дяволът“ от Антонин Дворжак (1971) и „Хитрата лисичка“ (2023), която се оказва третото произведение от чешки композитор във варненската оперна история и първата среща с Леош Яначек. Какво е мястото на „Хитрата лисичка“ в целия български оперен контекст?

- Това е първото цялостно представление на „Хитрата лисичка“ в България. В София е играна съкратена детска версия, без философските сцени. „Хитрата лисичка“ обаче не е детска опера, тя е за цялото семейство. Това е универсална творба с дълбока философска подплата, която се обръща към зрителите от всички поколения. Нейната философия за природата и за нашето отношение към нея, за първичните инстинкти, които ни зоват, и най вече стремежът към свобода - всичко това са теми за съвременния човек.

- Зелена опера...

- Да, Даниела Димова го каза на пресконференцията и наистина тази формулировка е много подходяща, защото нашата интерпретация насочва към екологичната тема и опасностите пред природата. В описанията на красивата природа е заложено посланието, че в нея всичко подлежи на цикличност, на смърт и раждане, на нов живот и ние, като обитатели на природата, сме длъжни да я пазим. Вместо да изсичаме горите, да замърсяваме реките и моретата, да избиваме дивите животни за трофеи, трябва да осъзнаем, че сме част от всичко това и че застрашавайки природата, ние застрашаваме съществуването си на планетата, нашия дом.

„Хитрата лисичка“, може също да се каже, е алегория за несломимото и непреклонимото - лисичката не се подчинява на никакви закони, освен на законите на природата. В центъра стои нейната воля за свобода. Лесничеят разпознава в очите й своята несподелена любов към една красавица, която му се е изплъзнала на младини, точно по същия начин като лисичката. Винаги, когато се появи, лисичката събужда подобни асоциации – дали у застаряващия учител, впиянчения свещеник или пък у лесничея, който според мен е най-близо до образа на самия композитор. Яначек също е преживял една такава несподелена любов с много по-младата от него, при това щастливо омъжена, Камила Щьослова.