Актуални новини

На 23 май, в Деня на отворените врати, обявен по повод 75-годишния юбилей на Варненската опера, първи гости бяха ученици от ОУ "Константин Арабаджиев", водени от преподавателките Ивелина Стоянова, Весела Желева и Пламена Фетфаджиева, след тях дойдоха ученици от други класове на същото училище, с преподавателките Касабова и Бонева, а в третия тур на оперната визита се включиха възпитаници на Френската езикова гимназия, с преподавателката Камелия Савова.

Техни гидове в света на операта бяха Виолета Тончева, PR на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Гео Чобанов, солист на Държавна опера Варна. Те запознаха учениците с двете, експонирани във фоайетата на театъра, юбилейни изложби - документалната изложба с автори Виолета Тончева – съставител и Славяна Иванова – дизайнер и костюмографската изложба „Костюмът на варненската оперна сцена 1966-1994“ със селекционер Лора Маринова, дългогодишен художник на оперния театър в морския град.

7 ОПЕРНИ ПРЕМИЕРИ, 5 СИМФОНИЧНИ КОНЦЕРТА, 3 БАЛЕТНИ И 2 МЮЗИКЪЛНИ ПРЕМИЕРИ ОТ 11 ЮНИ ДО 25 АВГУСТ 2022

Подготвили сме за нашата публика една бляскава Опера в Летния театър с 22 представления от 11 юни до 25 август, които са кулминация сред всички празнични събития в 75-годишния юбилеен сезон на Държавна опера Варна, отбеляза Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна в началото на пресконференцията за XIII издание на Опера в Летния театър. Тя отбеляза, че са запазени традиционните модули – опера, концерт, балет и мюзикъл, сега със 7 оперни премиери, 5 симфонични концерта, 3 балетни и 2 мюзикълни премиери.

ЧЕСТИТИ 3 НАГРАДИ "ВАРНА" 2022 НА ТМПЦ ВАРНА

"ТЮТЮН"

Екипът на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна за високия професионализъм при създаване на представлението „Тютюн“ – първа театрална постановка в България по нецензурирания първи вариант на едноименния роман на Димитър Димов по повод 100-годишнината на Варненския драматичен театър, реж. Бина Харалампиева, драматургичен вариант Юрий Дачев;

"ЦАР ЛЪВ"

Екипът на Държавна опера – Варна за реализираната мащабна продукция на мюзикъла „Цар Лъв“ на ТМПЦ-Варна, открояваща се с оригинална режисура, визия и впечатляващи актьорски изпълнения с висока вокална и танцова техника.на Държавна опера Варна, реж. Петко Бонев, дир. Страцимир Павлов;

СТОЯН РАДЕВ

За мощното актьорско превъплъщение и убедителното изграждане на образа на Салиери в постановката „Амадеус“ от Питър Шафър, реж. Стайко Мурджев.

Всички награди!

https://varnacouncil.bg/nagrada-varna-2022-g/

23 май 2022, 10.00-11.00; 14.00-15.00 и 17.00-18.00

По повод своя 75-годишен юбилей Държавна опера Варна обявява Ден на отворените врати на 23 май 2022 г. с покана към варненци да научат повече за миналото на оперния театър и неговата творческа лаборатория.

На 23 май 2022 г. в 3 тура с начален час 10.00, 14.00 и 17.00 часа Виолета Тончева, PR на Театрално-музикален продуцентски център Варна, ще представи двете юбилейни изложби – документалната изложба на Сцена Ротонда и костюмографската изложба, експонирана във фоайетата на театъра. За да се потопят още повече в артистичната атмосфера на операта, посетителите ще могат да си направят селфи с шапки и други аксесоари от богатия гардероб на театъра.

21 май 2022, 18.00, Държавна опера Варна

На 21 май 2022, 18.00, на сцената на Държавна опера Варна ще оживее „Аида“ от Джузепе Верди - една от най-красивите и пищни постановки в историята на оперния театър и една от любимите творби на незабравимия маестро Борислав Иванов. Спектакълът в негова памет е забележителен с това, че в него участват същите солисти, с които той дирижира за последен път „Аида“, по време на турне в перлата на Белгия Антверпен през 2017 г.

Както тогава, така и сега драматичната съдба на етиопската принцеса Аида и египетския военачалник Радамес, преплетена с любовта и амбициите на дъщерята на фараона Амнерис, на фона на войната между двете страни, ще представят Димитринка Райчева – Аида, Валерий Георгиев – Радамес, Михаела Берова – Амнерис, Свилен Николов – Амонасро, Деян Вачков – Рамфис, Евгений Станимиров – Цар на Египет, Илина Михайлова – Жрица и Христо Ганевски – Вестител. В мащабната продукция участват хорът, балетът и оркестърът на Варненската опера, под диригентската палка на Кръстин Настев, възпитаник на маестро Борислав Иванов, диригентът, познат на 4 континента, оставил ярка диря в оперната история и на България, и на родния си град,.

За спектакъла на „Аида“ в памет на маестро Борислав Иванов, по повод 4 месеца от неговата кончина, специално пристига от чужбина синът, известният финансист Борислав Иванов, наследил името на бележития си баща.

 

20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда

 

На 20 май 2022, 11.30, Сцена Ротонда ръководството на ТМПЦ – Държавна опера Варна кани варненските медии и кореспондентите на националните медии във Варна на пресконференция, посветена на Опера в Летния театър 2022.  

XIII издание на Опера в Летния театър от 11 юни до 25 август е замислено като кулминация на творческата продукция в 75-ия юбилеен сезон на оперния театър.

На пресконференцията ще присъстват Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Бойка Василева – артистичен директор на Държавна опера Варна и солистите Илина Михайлова, Ирина Жекова, Валерий Георгиев, Пламен Димитров, Гео Чобанов.

БОЙКА ВАСИЛЕВА: ОБАЯНИЕТО НА „ЛЮБОВНА МАГИЯ“

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

БОЙКА ВАСИЛЕВА: ОБАЯНИЕТО НА „ЛЮБОВНА МАГИЯ“

Една „Любовна магия“ сякаш не може без предистория...

Има нещо такова (усмихва се). С маестро Георги Димитров трябваше да направим „Любовна магия“ преди няколко години, но по ред причини не се случи. Радвам се, че сега дойде времето на това прекрасно произведение, по което балетът на Варненската опера създаде хубава постановка преди повече от 20 години. „Любовна магия“ е балетна музика, написана от Мануел де Файя като симфонична поема с глас, като обикновено гласът е на фламенко певица с характерното пеене за този стил.

Интересна задача за една оперна певица...

Интересен е и сюжетът, който Мануел де Файя заимства от легенди на андалузкия фолклор. Главната героиня Кандела се омъжва за Хосе, комуто баща й я е обещал, макар че тя, още от дете, е влюбена в Кармело. Съпругът умира в любовна свада, но злият му дух му се вселява в нещастната жена. Научавайки, че Хосе я е мамил с друга, решената на всичко Кармела се отдава на тайнствения огнен ритуал, който ще я избави от злия дух и ще й позволи да заживее със своя любим Кармело. Двамата примамват  истинската виновница Лусия и по време на мистериозния танц на Кармела злият дух се преселва в Лусия. Камбани известяват настъпването на новия ден, в който освободените от злото Кандела и Кармело ще се радват на своята любов.

МОЯТ БАЛЕТ Е МОЯТ ЖИВОТ И МОЯТ ЖИВОТ Е МОЯТ БАЛЕТ

Дългогодишните солисти на Варненската балетна трупа РУМЯНА МАЛЧЕВА и ДЕНКО СТОЯНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за партньорството в балетната двойка и израстването заедно; за отношението към класическата и съременната хореография; за екзерсисите и уроците на хореографите Галина и Стефан Йорданови, Желка Табакова и една забавна история около 24 май с Калина Богоева; за важните роли и лошите погледи; за любовта, безкрайното търпение и избора да живееш балета като свой единствен живот.

- ВТ: Какво предопредели дълголетието на вашата балетна двойка?

- РМ: С Денко винаги се чувствах много комфортно и много сигурна, имах му доверие и бях щастлива да танцувам с него.

- ДС: След като постъпих в операта, първоначално танцувах в ансамбли, после започнах да получавам сола и така постепенно се оформихме като балетна двойка с Руми. Тя дойде от Държавното хореографско училище в София, а аз завърших във във Варна, но си допаднахме и повече от 10 години танцувахме заедно.

- РМ: Желка Табакова ръководеше балета, тя ни събра за пръв път в двойка за „Порги и Бес“ на Гершуин през 1987 г.

- ВТ: Биографията ви на балетна двойка заочва със съвременна хореография, нещо необичайно за онова време. Сигурно ви е било интересно...

- РМ: О, да. Тогава съвременната хореография въобще беше непозната у нас. Аз съм випуск 1969 г. и ние нищо не знаехме за съвременна хореография, тя навлезе години по-късно в балетното образование.

Изтъкнатият диригент ГЕОРГИ ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с размишления за света на класическата музика и истории за големите цигулари Хенрик Шеринг и Георги Бадев; за разликата между музикантите у нас и в чужбина, пагубното побългаряване на класическата музика и неглижирането на професионализма в противовес на изкуството, което не е развлечение, а висше откровение и катарзис.

13 май 2022, 19.00, Държавна опера Варна

СИМФОНИЧЕН КОНЦЕРТ с диригент Георги Димитров. В програмата: Концерт за цигулка и оркестър от П. И. Чайковски, солист Граф Муржа и „Любовна магия“ от Мануел де Файя, солистка Бойка Василева. Оркестър на Държавна опера Варна.

Маестро Димитров, радвам се, че след брилянтния концерт с Красимира Стоянова миналото лято, сега отново ще дирижирате във Варна. През последните години Вие сякаш се ангажирате само с интересни и трудни произведения...

Не. Аз се ангажирам с хубава музика и качествени произведения.

ЧЕСТИТ СВЕТОВЕН ДЕН НА БАЛЕТА

Марко ди Салво, Нерея Асторя, Пердита Джейн Ланкастър, Лукас де Конинг и др. Във Варненската балетна трупа сега танцуват артисти от Франция, Италия, Испания, Нидерландия, Англия, Русия и България

След Галина и Стефан Йорданови други известни български творци оглавяват трупата или са гост хореографи на варненска сцена: Желка Табакова (1986-1991), Калина Богоева (1993-1999), Петър Луканов, Асен Гаврилов, Маргарита Арнаудова, Боряна Сечанова, Анна Пампулова и др. От 2015 г. изтъкнатият балетен артист, хореограф и режисьор, з.а. на Русия Сергей Бобров, заедно с репетитора и хореограф Светлана Тоншева, внася нови творчески инвенции, обогатява балетния репертоар, разширява с кастинги международния състав на трупата и поставя традицията на Международния балетен форум на Варненската опера (от 2015).

На 22 и 23 април 2022 г. в Торино, Италия, се проведе IV издание на Европейския оперен конкурс "Turin in the world". В журито участваха известни творци като Sebastian Schwarz – артистичен директор на Teatro Regio в Торино - председател на журито; Francisco Araiza – тенор; Sonia Franzese – директор на хора и оркестъра на Accademia della Voce del Piemonte; Marcello Rota – диригент. В работата на журито онлайн от България се включиха Даниела Димова – директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна и Давиде ла Болита – артистичен консултант на Държавна опера Варна.

БЕЗ ГРАНИЦИ В ИЗКУСТВОТО

75 години Варненска опера

ОПЕРНА ГАЛА с диригент Стефан Бояджиев, режисьор Сребрина Соколова, оперни и балетни солисти, хор и оркестър на Държавна опера Варна. СПЕЦИАЛЕН ГОСТ ОКСАНА ТЕРЕЩЕНКО ОТ НАЦИОНАЛНАТА ОПЕРА НА УКРАЙНА

28 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Оперната гала на 28 април 2022 г. е един от априлските акценти в богатата програма за 75-годишния юбилей на Варненската опера през 2022 г. Насловът „Без граници в изкуството“ насочва към необятния свят на красивата музика, която докосва и вълнува почитателите на операта през всички епохи. В заглавието е заложен и подтекстът за приемствеността между творческите поколения и емблематичните постановки на Варненската опера, които оставят ярка диря в нейната история, имат дълъг сценичен живот, арии от тях продължават да се изпълняват и днес. Да не забравяме и многобройните именити чуждестранни творци – солисти, диригенти и режисьори, които са гостували през годините в спектакли на Варненската опера.

21 април 2022, 19.00, ФКЦ, зала 1

Диригент Емил Табаков. Солисти - Габриела Георгиева (сопран), Гергана Русекова (мецосопран), Джани Лечезе (тенор), Деян Вачков (бас). Оркестър и Хор на Държавна опера Варна.

През 1869 г., по повод годишнината от смъртта на Джоакино Росини, най-добрите италиански композитори решават заедно да напишат траурна меса, а жребият отрежда на Верди заключителната част Libera me. Но общият „Реквием” така и не бива изпълнен. По-късно Верди създава свой собствен „Реквием” в памет, освен на Джоакино Росини, и на писателя Алесандро Мандзони, когото композиторът високо цени, като „образец на добродетелта и патриотизма“. Под диригентството на самия Верди, неговият „Реквием“ прозвучава за пръв път в миланската катедрала „Сан Марко” на 22 май 1874 г. за първата годишнина от смъртта на Мандзони. Верди дирижира и триумфалните премиери на своя „Реквием“ в Париж, Лондон и Виена, а след това и в Мюнхен, в Петербург…

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75

2021 - ВАРНЕНСКИЯТ ТЕАТЪР НА 100

По повод 100-годишния юбилей на ДТ "Стоян Бъчваров" през 2021 г. и 75-годишния юбилей на Държавна опера Варна през 2022 г. в партерната зала на театъра са отредени 16 почетни кресла, брандирани с имената на бележити творци, свързали творческия си път с варненската театрална и оперна сцена, сред които основателят на Драматичния театър Стоян Бъчваров, основателите на Варненската опера Петър Райчев и Руслан Райчев, режисьорите Станчо Станчев и Кузман Попов, маестро Борислав Иванов, актьорите Христо Динев, Катя Динева, певците Лиляна Анастасова, Йорданка Тенчева и др.

Проектът за почетните кресла е дело на Лора Маринова - дългогодишна художничка на Варненската опера и Калина Андонова - тапицер на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Маестро Павел Балев пред Виолета Тончева за работата си в ТМПЦ - Държавна опера Варна над постановката „Дама Пика“ от Чайковски, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова – първо заглавие от юбилейната програма за 75-годишнината на оперния театър във Варна; за симфоничните пластове в „Дама Пика“, ролята на лайттемите и лайтмотивите в изграждането на образите; за инфлацията от лоши изпълнения на Чайковски и недопустимите интерпретационни ефекти; за творческия процес на „Дама Пика“, за пречистването чрез музиката на Чайковски и Великден. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна;

Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Маестро Балев, колко голямо е разстоянието от „Хофманови разкази“ на Офенбах, които поставихте миналото лято във Варна, до сегашната „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Варненската опера?

Музикално и стилистично разликите са много големи, но и с някои допирни точки, имайки предвид подтика, който е накарал двамата композитори да се спрат на такива сюжети. И двамата главни герои – Хофман и Герман, са германци, представители на романтизма. За тях пишат един френски композитор с германски произход, какъвто е Жак Офенбах и един руски композитор - П. И. Чайковски. И Хофман, и Герман са раздвоени във вътрешната си борба между любовта и стремежа за доказване на себе си в обществото. В това отношение съществува близост между „Хофманови разкази“ и „Дама Пика“, но - както вече споменах, музикалните естетики на Офенбах и Чайковски са несравними.

Защо „Дама Пика“ се смята за най-симфоничната опера на Чайковски? 

В “Дама Пика” се открояват редица симфонични моменти, в партитурата е отделено и място само за оркестъра. Присъствието му е много силно, а моментите, в които оркестърът сам изгражда музикалното развитие са доста, т.е. функцията на оркестъра е важна, в голяма степен и определяща. Другото съществено тук е, че има една сгъстена симфонична структура, плътна, на моменти полифонична тъкан, гласоводенето в оркестъра е равноправно и всички инструменти имат трудни за изпълнение задачи, които изискват сериозно техническо майсторство. В този смисъл оркестърът не е акомпанятор, напротив, до голяма степен той е факторът, който изгражда. Когато кулминациите при певците завършват, тогава оркестърът поема и изгражда следващата ниво на развитие. Всичко това прави звуковата картина наситена, силна, но и технически сложна. „Дама Пика“ е най-големият връх в оперите на Чайковски, именно заради зареждането на оркестъра с нови, многогласни и сложни, бих казал, симфонични напластявания.

2022 - ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА НА 75 - ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА

ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА - текст и съставителство, СЛАВЯНА ИВАНОВА – дизайн.

Откриване – 15 април 2022, 18.00, Сцена Ротонда

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика", дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

Костюмографска изложба със селекционер ЛОРА МАРИНОВА

Първо издание (1966 – 1994). Откриване 15.04.2022, 18.00.

В 18.00 часа на 15 април 2022 г., един час преди предпремиерния спектакъл на "Дама Пика" от Чайковски, дир. Павел Балев, реж. Вера Немирова, худ. Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, с който започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна, във фоайетата на театъра ще бъдат открити две изложби - документалната изложба "2022 - Варненската опера на 75" - текст и съставителство Виолета Тончева, дизайн Славяна Иванова и костюмографската изложба "Костюмът на варненската оперна сцена (1966-1994)" със селекционер Лора Маринова.

ХОРЕОГРАФКАТА АННА ПАМПУЛОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за вълнуващата творческа среща с режисьорката Вера Немирова, диригента Павел Балев и художника Юлиян Табаков при постановката на „Дама Пика“ от П. И. Чайковски в Държавна опера Варна; за изследването на нови територии в търсене на автентичното и необходимия компромис в диалога между костюмографа и хореографа, удоволствието да борави с детайлите в характеристиките на героите и общия стремеж на екипа към една екстравагантна, но и органична „Дама Пика“, в чиято хореография всичко минава през пластиката и жестовите закони на езика на тялото; за влюбването във всеки репетиционен процес и шарения творчески сезон, донесъл й номинация „Икар“ и награда „Кристална лира“.

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

След „Омагьосани картини“ и „Цар Лъв“ във Варна поставяш хореографията и на „Дама Пика“. Казваш, че това е желано заглавие за теб, защо?.

Артистът е в постоянно търсене и изследване на нови сценични изразни форми и послания.  Или добре познати, но с нов прочит. Срещата ми с Вера Немирова е ценна за мен именно с тази изключителна откровеност, с която тя борави, спрямо изграждане на физическото действие. Тя изхожда от естествените движения, усещания и е вярна на автентичното поведение, свързано с драматургичните изисквания на персонажите, което вълнува и мен като артист, оформящ образите през езика на тялото и сценично движение. „Дама Пика” е произведение, което ме докосва с музиката, вълнуващата история, срещата с Вера и Юлиян, с всеки един артист и не на последно място с маестро Павел Балев. През работните и следработни срещи творческите разговори не спират. Живеем във, със и чрез „Дама Пика“.

В ОПЕРАТА МИСЛИМ С МОЗЪКА НА ТЕАТЪРА

РЕЖИСЬОРКАТА ВЕРА НЕМИРОВА пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя психологически прочит на „Дама Пика“ във Варна, за различните аспекти в интерпретациите по темата на Пушкин и Чайковски и „Московската Венера“, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма; за постановката на Евгени Немиров на „Дама Пика“ и театралната естетика, която сближава бащата и дъщерята; за операта като театър, в който мислим с мозъка на театъра; за иновативните режисьорски решения, специалната трактовка за всеки един такт на маестро Павел Балев, изчистената визия на Юлиян Табаков и хореографията на Анна Пампулова, открояваща всеки жест като в обрамчена картина; за Вера Немирова като вдъхновяващо взискателна, според артистите в „Дама Пика“ и още...

С "Дама Пика" се поставя началото на юбилейната програма за 75-годишнината на Държавна опера Варна през 2022 г. Предпремиера 15, 16 април 2022, 19.00, Държавна опера Варна; Премиера 26 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, ММФ „Варненско лято“ 2022.

Госпожо Немирова, „Дама Пика“ 2022 във Варна има своята виенска предистория с Вашата постановка във Виенската Щатсопера 2007 и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо Ви интригува „Дама Пика“?

Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка - Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек като старата Графиня, а сега през 2022 г. участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариински театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза - Елена Гусева, Томски - Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н.

И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика" е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

TOP