На 23 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър, балетната трупа на Държавна опера Варна ще поднесе своята интерпретация на комичния балет „Копелия“ по музика на Лео Делиб, в хореографската редакция на Сергей Бобров от 2019 г.

Сюжетът, както е известно, разказва за интереса на Франц към Копелия, непознатото момиче, което всяка сутрин излиза на балкона в къщата на странния доктор Копелиус. Момичето е всъщност механична кукла с човешки размери, която може да се движи и да танцува. Докторът замисля чрез магия да вземе душата на момчето, за да превърне Копелия в живо същество, но годеницата на Франц Сванилда и приятелките й успяват да попречат на дяволския му план.

Премиерата на балета в „Гран Опера“ в Париж, хореография Артюр Сен-Леон, на 25 май 1870 г., в присъствието на император Наполеон III, жъне огромен успех. Оттогава до днес балетът се радва на изключителна популярност. „Копелия“ заема ключово място в налагането на балетното изкуство като самостоятелен музикално-сценичен жанр. С постановката на „Копелия“ през 1928 г. в Народния театър, София, хореографът Анастас Петров полага основите на професионалния балет в България. В историята на Варненската опера „Копелия“ има 3 постановки – първата през 1959 г. на Анастас Петров, втората през 1979 г. на Галина и Стефан Йорданови и третата през 2019 г. на Сергей Бобров, с асистент хореограф Иван Карнаухов, репетитор Светлана Тоншева и художник Лора Маринова.

Разсъждения на Ивайло Спасов по повод премиерата на „Набуко“ в Опера в Летния театър – Варна 2022

От всички десетки и стотици любими опери, които мога да изброя, “Набуко” е тази, която за мен има най-голяма смислова натовареност във времената, в които живеем. Когато миналата година гледах Вердиевия шедьовър на Арена ди Верона, където действието с преследването и прокуждането на евреите (народа на израилтяните) бе пренесено от библейските времена в нацистка Германия (за по-голяма релевантност и близост със съвремието ни), никога не съм си представял, че през 2022 животът ще ни поднесе още по-близка среща с реалния сюжет - народ в сърцето на Европа да бъде разселен от родината си… За пореден път изкуството е критичен и артистичен филтър, който ни помага да осмислим бруталната действителност. А фактът, че операта се поставя във Варна - градът, който е на по-малко от 300 км. от войната и е приютил най-голямата украинска бежанска общност в България, само направи за мен съпреживяването още по-сюрреалистично и значимо.

Операта е страст, без нея тя е мъртва. И обратното - когато в самия процес на раждане на вечната музика е инжектирана силна страст, операта е по-жива от всякога. Стилът на дирижиране на маестро Якопо Сипари ди Пескасероли ме привлича и ми въздейств, той прави отделен спектакъл сам по себе си. Енергията му е много чиста, сурова и позитивна. Окуражаващите му жестове към музикантите и певците говорят на подкрепяща среда, а интерпретативните му умения свидетелстват за дълбоки познаване на тези толкова сложни и любими произведения. Адмирации за Варненската опера, че го е привлякла за постоянен гост-диригент.

В миналогодишната “Тоска” на Пловдивската опера гледахме Карлос Алмагер като барон Скарпия. Направи ни впечатление и тогава гостуващият мексикански баритон със световна кариера, но сега в титулния персонаж на вавилонския цар Набуко той ни впечатли още повече, по-негов е, по-силен образ изгради, по-запомняща се роля направи. Вярвах му, което е важно условие за мен дали някой е успял истински да се превъплъти - матаморфозите му бяха правдоподобни, гласът му бе драматичен и чувствен, актьорската му игра бе динамична и въздействаща. Бе достоен за висотата да е титулен образ - Навуходоносор II (поробителят на израилтяните, създателят на Нововавилонското (новосирийско) царство и на едно от античните чудеса на света - Висящите градини на Семирамида). Казвам го, защото невинаги, когато съм гледал “Набуко” - в България или в чужбина - съм знаел или помнил кой е в централната роля (просто защото за мен тя винаги е била другаде - в образа на Абигаиле), а тук ще го запомня!

20 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2022

Именитата българска певица Виолета Радомирска, възпитаничка на примата Александрина Милчева, свързала досегашния си творчески път предимно с швейцарската и германската оперна сцена, пяла също в Миланската скала, ще гостува през 2022 г. за пръв път във Варна. Под диригентската палка на маестро Григор Паликаров, в XIII издание на Опера в Летния театър тя ще представи на 20.07.2022 г. своята Кармен, една от любимите роли в богатия й репертоар. С образа на пламената, свободолюбива и своенравна циганка Виолета Радомирска жъне аплодисменти в Опера Цюрих, също в оперните театри на Люцерн и Бил, с Кармен гостува и на сцената на Софийска опера и балет.

В ролята на Дон Хозе ще се превъплъти великолепният тенор, режисьор и вокален педагог Ивайло Михайлов, възпитаник на Валери Попова и Калуди Калудов. Ивайло Михайлов, подобно на Виолета Радомирска, също е пристрастен към своя герой, влюбения войник, готов на всички заради Кармен. Тази своя коронна роля той изпълнява в Coliseo do Porto през 2014 г., Сполето, Перуджа, Орвието, Италия през 2017 г. и на още много други сцени у нас и в чужбина. Ивайло Михайлов е познат на варненската публика от участията му с централните тенорови партии в редица спектакли на Варненската опера, като „Ернани“, „Кармен“, „Набуко“, „Травиата“, „Тоска“, „Мадам Бътерфлай“.

В спектакъла на „Кармен“ на 20.07.2022 г., с режисьор Сребрина Соколова, любовната връзка между Кармен – Виолета Радомирска и Дон Хозе – Ивайло Михайлов ще взриви неустоимият тореадор Ескамилио, в изпълнение на солиста на Държавна опера Варна с международна кариера Свилен Николов. Сложната интрига ще подчертае с всеотдайността си влюбената в Дон Хозе Микаела, представена във вълнуващата интерпретация на сопраното Ирина Жекова. Цунига ще бъде басът Евгений Станимиров, Моралес – баритонът Иво Йорданов. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера Варна, заедно с хора на Варненската детско-юношеска опера с диригент Ганчо Ганчев.

„Набуко“ - 14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

“Радвам се, че първият ми гастрол във Варна е с операта „Набуко“. Това е една от първите опери в кариерата ми и вече не помня колко пъти съм пял в нея. Набуко е най-често изпълняваната роля от мен, една от коронните роли в моя репертоар. Пресъздавал съм този персонаж многократно в Мексико, Германия, Белгия, Холандия, Румъния, Италия, Испания, Полша и други страни, ето сега ми предстои да пея Набуко и в България.

Набуко е библейски образ, който търпи развитие в хода на сюжетното действие. Ако в началото герият е агресивен, преследва евреите и дори се обявява за бог, впоследствие се променя, обръща се към истинската вяра, освобождава евреите и обещава да построи храм на техния бог. Набуко е противоречив, сложен и много силен образ, носител на вечни послания за мисията на владетеля и бащата, отговорността пред обществото и духовното наследство, което оставяш след себе си. В партията на Набуко Верди е вложил енергия и мощ, които упражняват силно въздействие дори върху певеца и самият аз понякога се улавям, че увлечен от музиката забравям да се щадя. Да се пресъздаде характера на Набуко както във вокален, така и в артистичен план, не е лесно, неслучайно Верди е озаглавил своя шедьовър с неговото име. Харесвам моя герой, той заслужава да бъде харесван, надявам се и зрителите на Опера в Летния театър да го харесат.”

ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА – АБИГАИЛ

„Набуко“ - 14 юли 2022, 21.00, Премиера на Опера в Летния театър

“Обичам Абигаил. Ролята е емблематична за всички нас, българските сопранови певици. С тази роля великата Гена Димитрова триумфира по света, тя задава и еталона за Абигаил, който ние се опитваме да достигнем. Това е героична роля на жената воин, която в даден момент показва и своята женствена страна, но пречупена през желанието за власт. Темата за властлюбието и борбата за надмощие винаги е актуална. Жените воини като Абигаил се раждат във всяко време, а днес всяка жена по някакъв начин е воин, било то в ежедневието или на сцената.

Силно ме докосва първата поява на Абигаил, когато тя за пръв път показва и отношението си към Измаел. Нейният начин на съблазняване е особен, това не е обикновена женска съблазън, а добре обмислена властова стратегия. „Ще направя всичко, ще спася твоя народ, ти само ме обичай“, казва тя на Измаел и това звучи почти като ултиматум, но ето така съблазняват жените воини. Другото ми любимо място е последната й ария, когато специално в сегашната варненска постановка режисьорката Сребрина Соколова набляга върху прошката, смирението и осъзнаването на грешките, като една последна житейска равносметка преди смъртта. Арията е кратка, но изключително съдържателна и концентрирана като послание.”

14 юли 2022, 21.00, Опера в Летния тетър. Премиера на „Набуко“ от Верди, продукция на Държавна опера Варна

На 14 юли 2022 г, 21.00, Опера в Летния тетър ще предложи на своята международна публика премиерата на „Набуко“ от Джузепе Верди. Третата опера на Верди жъне триумфален успех в Ла Скала през 1842 г. и му носи славата на голям композитор. Либретото, написано от Темистокле Солера и базирано на събитията, описани в библейските книги на Даниил и Йеремия, е вдъхновено също от драмата „Навуходоносор“ от Огюст Анисе-Буржоа и Франсис Корню (1836). Сюжетът е древен, но алюзията е прозрачна: Италия се бунтува срещу австрийското владичество и тази прекрасна, завладяваща музика става повод за мащабни политически демонстрации из цялата страна, а Хорът на поробените евреи „Лети мисъл на златни криле!“ (Va pensiero) се запява като национален химн. Неслучайно съвременниците наричат Верди „Маестро на италианската революция“. Името му, заедно с имената на Мадзини, Кавур и Гарибалди, става символ на италианското Ризорджименто.

„Набуко“ 2022 е третата постановка в 75-годишната история на Държавна опера Варна след първата през 1970 г. и втората през 1996 г. Най-новата трактовка е дело на постоянния гост диригент Якопо Сипари ди Пескасероли от Италия и режисьорката Сребрина Соколова. След нейната великолепна сценична реализации на „Риголето“ в Опера в Летния театър 2021 и бравурната премиера на мюзикъла „Брилянтин“ – премиера за България в Опера в Летния театър 2022, сега Сребрина Соколова изненадва с нов прочит на „Набуко“. Талантливата режисьорка и дългогодишна асистентка на знаковия главен режисьор на Варненската опера Кузман Попов обновява предначертаните от него творчески жалони със свои оригинални идеи в духа на класическата оперна традиция.

СВЕТОВНОИЗВЕСТНИЯТ БАС ЮЛИАН КОНСТАНТИНОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за това как изглежда светът отвисоко , волейбола и операта; за 30-годишната сценична дейност, участието в предстоящата премиера на „Набуко“ като Закария, варненският дебют в тази роля преди години и сантимента към Варненската опера; и още за истинската и псевдооперата...

Премиера „Набуко“ – 14.07.2022, 21.00, Опера в Летния театър

- Как изглежда светът отвисоко Колко висок сте всъщност?

- Това е въпрос, на който не може да се отговори еднозначно (усмихва се). С годините човек се смалява, преди време бях 1,94 м, сега вероятно съм с 1-2 см по-нисък. Освен това съм и най-ниският във волейболната ни фамилия, баща ми е 1,96, а брат ми - 2,02 м, така че няма с какво да се похваля (усмихва се).

- Разбирам и все пак, в сравнение с повечето хора, живеете на едни по-високи нива , освен в буквален и в преносен смисъл. Като че ли няма известни оперни певци, които са и спортисти, в добавка с впечатляваща телевизионна кариера, като Вашата...

- Грешите, тримата най-известни тенори са били футболисти на младини – Доминго, Карерас и дори Павароти, който не е изглеждал цял живот така, както бяхме свикнали да го виждаме е последните му години. Те са играли футбол в детско-юношески отбори, както впрочем и аз съм играл волейбол в детско-юношеския отбор на „Левски“. Но моята волейболна кариера е толкова неуспешна, че въобще не си заслужава да говорим за нея.

СВЕТЛАНА ТОНШЕВА, хореограф и репетитор на балетната трупа на Държавна опера Варна, пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА с равносметка за първото варненско балетно турне в Мексико с 39 спектакъла на „Лебедово езеро“ и премиерата на „Валпургиева нощ“ в XIII Опера в Летния театър - Варна 2022.

- С какви чувства се завърна Варненската балетна трупа след близо 3-месечния гастрол в Мексико?

- Изпитвах притеснение как ще издържим на този толкова дълъг гастрол с 39 спектакъла за 50 дни, още повече че за пръв път пътувахме толкова надалеч. Това е първото турне на Варненския балет в Мексико, беше трудно, но се справихме. Всички сме живи и здрави, краката, ръцете, главата – всичко си ни е на мястото, нямаме никакви травми и въобще се чувстваме като супергерои (засмива се).

- Как се издържа все пак този монотонен график - пътуване, репетиция, спектакъл, сън и на другия ден пак същото?

- На тръгване се договорих сама със себе си, че няма да мисля за това колко е трудно и как ще завърши всичко, а просто ще работя последователно. Не си разрешавах да мисля за лоши неща и ден след ден следвах предначертания план. В един момент установих, че вече са изминали първите 10 дни, после се изтърколиха и следващите 10 и т. н. В крайна сметка се оказа, че турнето е минало гладко, дори неочаквано гладко и това, естествено, ме изпълва с удовлетворение.

Връщайки се към цялото преживяване, искам да изтъкна, че то нито за секунда не беше тягостно. Напротив, пътувайки из Мексико, ние се наслаждавахме от прозореца на автобуса на сменящия се край нас пейзаж, с любопитство откривахме нови, интересни места, така че всеки наш ден беше различен и това определено ни зареждаше. Освен това имахме и няколко почивни дни, в които можахме да разгледаме и отблизо някои забележителности, вкл. пирамидите.

МАЕСТРО СВЕТОСЛАВ БОРИСОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия процес в първата постановка на операта „Ромео и Жулиета“ от Шарл Гуно в Държавна опера Варна; за хармонията, логиката и симбиозата между текст и музикална фраза при Гуно; опасността от прекаляване с романтичното и болезненият контраст с драматичното; съвършената вокална техника на Артур Еспириту – Ромео и предизвикателството към двете Жулиети – Илина Михайлова и Мария Павлова при изграждането на полюсните нюанси в образа на героинята; неустоимите дуети в „Ромео и Жулиета“; още за срещата с режисьорката Урсула Хорнер, диригентското ежедневие и най-честния начин, по който диригентът може да бъде приет и разбран от оркестъра. Премиера 7 юли 2022, 21.00, Опера в Летния театър.

- Какво е усещането да поставиш за пръв път едно произведение в оперния театър, на който си бил главен диригент?

- За мен е чест и същевременно голяма отговорност да поставя за пръв път в 75-годишната история на Варненската опера „Ромео и Жулиета“ от Гуно. Това е много красива творба, която ще обогати почитателите на оперното изкуство. Надявам се, че постановката, заедно с другите заглавия от репертоара, ще заеме достойно място в афиша на нашия театър.

- С какво е специална тази опера?

- „Ромео и Жулиета“ на Гуно не се изпълнява често както у нас, така и по света. Това е така, не защото операта не е хубава, а може би защото Гуно не е така популярен като Верди и Пучини. Аз харесвам Гуно, дебютирах с неговия „Фауст“ в оперния театър на Магдебург, където сега съм първи диригент и заместник-генерален музикален директор.

- В Магдебург също си дирижирал „Ромео и Жулиета“...

- Да. И веднага се почувствах комфортно в света на Гуно, допаднаха ми неговият музикален израз и неговата хармония. Можеш да го следваш инстинктивно, защото е логичен и изгражда органична симбиоза между текст и музикална фраза. Доставя ми голямо удоволствие. Още преди 6 години, когато дирижирах за пръв път „Фауст“, си казах – да, този френски романтизъм ме вълнува. А преди 2 години, в „Ромео и Жулиета“ ролята на Ромео изпълни блестящо Артур Еспириту, който предложих и за варненската продукция. Радвам се, че ръководството на ТМПЦ, в лицето на Даниела Димова, прие идеята, защото Артур е великолепен певец, има чудесна техника, владее гласа си до съвършенство, борави с цветовете и нюансите в гласа, освен това е добър човек и с него - макар да е звезда, се работи лесно. Всичко това не е маловажно, защото добрият певец представлява съвкупност от професионални и лични качества, така че би било чудесно, ако Държавна опера Варна продължи творческия си контакт с Артур Еспириту.

Ролята на Жулиета за мен е удоволствие, но и предизвикателство както във вокално, така и в артистично отношение. Вокалната част е изпълнена с цялата палитра от емоции - лекота, бравура, романтика и нежност до трагика в драматичната последна ария. Щастлива съм, че мога да се върна към момичешките си години, когато на 15 за пръв път се влюбих и изживях първите любовни трепети, притесненията, наивната и романтично среща с първата любов. Всичко това трябва да се покаже не само с гласа, но и с тялото, да се откликва на всяка ситуация, както би го направило едно 15-годишно момиче. Не е лесно, но имам пълната подкрепа на моя Ромео J Артур Еспириту, с който много добре си партнираме. Той е изключителен певец и аз съм щастлива да бъдем заедно в постановката на „Ромео и Жулиета“. С него в паузите се опитваме да намалим напрежението и да олекотим цялата тази драма, което ни помага да влизаме разтоварени в следващатата репетиция. Огромна помощ ни оказват маестро Светослав Борисов, който изпипва всичко до най-малкия детайл – от интонацията до емоцията, която трябва да носи всеки тон, изпят вокално и артистично с необходимото майсторство.

За втори път работя с режисьорката Урсула Хорнер, с която сме астрални близнаци, родени в един и същ ден 20 октомври. Тя е неизчерпаем фонтан от енергия и успява да извади най-доброто от солистите и от хора, от всички нас. Не пести себе си нито за минута, обяснява, показва, пее и играе заедно с нас и това е много заразително и вдъхновяващо.

За мен е огромна отговорност, че съм първата Жулиета в 75-годишната история на Варненската опера и ще вложа всичките си сили, за да направя една хубава, влюбена и готова на саможертва Жулиета.