ОБОЖАВАМ ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ГЕРОИ

Създадена на Четвъртък, 24 Ноември 2022 11:08

БАРИТОНЪТ ПЛАМЕН ДИМИТРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ролята на Барон Скарпия в „Тоска“ от Пучини, бутиковите роли в репертоара му, разликата във въздействието върху артиста на положителните и отрицателните герои, сравнението между публиката в Европа и САЩ. XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

Ще ни срещнеш отново с коварния Барон Скарпия, който в твоето изпълнение е много убедителен и въздействащ.

Радвам се да изпея за пореден път една от любимите си роли.  Обичам ролите от типа на Барон Скарпия, които подхождат на моя глас като драматичен баритон, отговарят на моя натюрел и затова се изграждат по-лесно, отколкото останалите роли. Всъщност повечето роли в репертоара, който съм натрупал в кариерата си, са ми любими. Догодина се навършват 20 години, откакто съм излязъл на оперната сцена и отсега мисля какво събитие да подготвя по този повод. Може би ако участват и други колеги, ще стане по-интересно…

Както и да стане, ще бъде, убедена съм, хубаво събитие. То предполага, освен всичко останало и равносметка, но за теб тя не е трудна, защото за 20 години си овладял най-емблематичните баритонови партии. 

Когато влязох в състава на Държавна опера Варна, вече имах няколко основни баритонови роли в репертоара си. Сега те изпревариха годините ми. Главните роли в „Риголето“, „Набуко“, „Андре Шение“, „Макбет“, „Тоска“ се превърнаха в нещо като бутикови роли, които ме характеризират като артист. Тук искам да се върна отново на Барон Скарпия. Той е силният на деня: „Пред него трепереше цял Рим“, както казва Тоска, когато го убива. Като човек с много власт, той е свикнал да получава всичко, което поиска. Тоска е поредната жертва, която си е набелязал, но този път неговият сценарий не проработва. Разбира се, Скарпия не изпитва чувства към Тоска, тя - по неговите думи, е само чаша хубаво вино: „На света има много хубави вина и аз искам да вкуся от всички“.

Отрицателните или положителните характери изискват повече усилия от певеца?

Обожавам отрицателните герои. Оказа се, че Яго в „Отело“, Барон Скарпия в „Тоска“, Барнаба в „Джоконда“ и дори Граф ди Луна в „Трубадур“, който също е отрицателен образ, са най-успешните ми превъплъщения. Казвали са ми го колеги, почитатели и зрители, които ме поздравяват за изпълненията ми, пишат ми и във фейсбук. Първоначално тази оценка беше изненада за мен, защото хората, които ме познават, знаят какъв човек съм аз (усмихва се).

Един съвършено различен човек от отрицателните персонажи, които поднасяш от сцената...

Да, явно успявам да го правя по въздействащ начин, след като хората започват да ме свързват предимно с отрицателните персонажи. Макар че, ти знаеш, аз съм пял и Фигаро в „Севилският бръснар“, Доктор Малатеста в „Дон Паскуале“, Мазето в „Дон Жуан“ и други роли, които са много забавни и също ме вълнуват. Забелязал съм нещо много интересно – при положителните герои репетиционният процес протича по-леко, а след спектаклите запазвам за дълго време хубавото си настроение, лесно заспивам. Съвсем различна е психическата и физическата нагласа спрямо отрицателните герои – те изискват и вземат много от артиста. Те го обсебват, било по време на репетиционния процес, в спектаклите или след това. На мен лично ми трябват няколко дни, за да се да се възстановя напълно и да се отърся от негативната енергия, която съм прекарал през себе си на сцената.     

Отнема време не само да влезеш, но и да излезеш от образ.

Да, особено при отрицателните образи. Те обаче са по-характерни и по-интересни както за пресъздаване, така и за възприемане. Тук ще направя едно забавно сравнение. Ако публиката в Европа оценява по достойнство професионализма на певеца, то публиката в САЩ може да го освирка, само защото изпълнява отрицателна роля. Преди години, при първите ми гастроли в САЩ, тази първична реакция много ме озадачи, но впоследствие свикнах и дори се забавлявах. Никога няма да забравя спектаклите на „Мадам Бътерфлай“, в които Орлин Горанов играеше Пинкертон. Навсякъде, във всички театри, в които имахме представления, в момента, в който той излизаше на сцената, публиката ставаше на крака и яростно започваше да го освирква. Американците не можеха да приемат недостойното поведение на един американски моряк, за който женитбата с японка е само игра, докато изоставената от него Чо-чо-сан се самоубива.

Една толкова неадекватна реакция на аудиторията може да затрудни певеца…

Възхищавам се на Орлин Горанов, за мен най-добрият Пинкертон на всички времена, който отиграваше много сполучливо ситуацията, като се потупваше по сърцето и козируваше на зрителите, с което се опитваше да ги „омилостиви“ и да им напомни, че тук не става дума за честта на американската нация, а за изкуство. За разлика от Орлин Горанов, мексиканецът, който също пееше Пинкертон в това турне, много тежко понасяше поклоните. Той мислеше, че не се представил добре и аз трябваше всеки път да му обяснявам, че зрителите изразяват отношението си към неговия персонаж, а не към него самия.

Излиза, че не е съвсем безопасно да пресъздаваш отрицателен герой…

Да, така излиза, ако си в САЩ (усмихва се).

Но тъй като сме във Варна, в „Тоска“ на 2 декември със сигурност няма да освиркаме, а ще аплодираме в твое лице Барон Скарпия.

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ

 Роден през 1977 г. във Варна, завършва през 2002 г.  НМА „Проф. Панчо Владигеров” в София със специалност оперно пеене в класа на проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева. Солист е на Държавна опера Варна от 2010 г. Богатият му репертоар включва  десетки централни баритонови роли, които му донасят признание на оперните сцени както в България, така и в Италия, Франция, Германия, Испания, Гватемала, Дания, Япония, САЩ и др. Репертоарът на Пламен Димитров включва образите на Шонар и Марсел в „Бохеми”, Барон Скарпия от „Тоска”, Шарплес от „Мадам Бътерфлай” и Пинг от „Турандот” на Джакомо Пучини; Рембо в „Граф Ори” от Джоакино Росини; Родриго в „Дон Карлос”, Амонасро в „Аида”, Граф ди Луна в „Трубадур”, Жорж Жермон в „Травиата”, Риголето в „Риголето” и Ренато в „Бал с маски” от Джузепе Верди; всички баритонови сола в „Кармина Бурана” от Карл Орф, Папагено от „Вълшебната флейта”, Мазетто от „Дон Жуан” от В. А. Моцарт; Ескамилио от „Кармен” от Жорж Бизе; Енрико от „Лучия ди Ламермур” на Гаетано Доницети; Алфио от „Селска чест” на Пиетро Маскани; Тонио и Силвио от „Палячи” на Руджиеро Леонкавало; Осман бей от «Луд Гидия” на Парашкев Хаджиев; Гунтер и Алберт от „Залезът на боговете”; Алберих от „Рейнско злато” на Рихард Вагнер, Яго от «Отело» на Джузепе Верди, Фигаро от «Севилският бръснар» на Джоакино Росини, Граф Томски / Златогор от «Дама Пика» на П. И. Чайковски и др.  

Пламен Димитров поддържа и богат кантатно-ораториален репертоар.

„ТОСКА“
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду

Диригент Григор Паликаров
Режисьор Кузман Попов

В ролите:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Йоана Железчева (дебют)
КАВАРАДОСИ – Валерий Георгиев
БАРОН СКАРПИЯ – Пламен Димитров
АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров
КЛИСАР - Гео Чобанов
СПОЛЕТА - Христо Ганевски
ШАРОНЕ - Людмил Петров
ТЪМНИЧАР - Петър Петров
ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева
РОБЕРТИ – Георги Корбаков
СЕРЖАНТ - Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна

XXIII Коледен музикален фестивал, 2 декември 2022, 19.00, Държавна опера Варна.

„ТОСКА“
Опера от Джакомо Пучини
Либрето Джузепе Джакоза и Луиджи Илика
По драмата на Викториен Сарду

Диригент Григор Паликаров
Режисьор Кузман Попов

В ролите:
ФЛОРИЯ ТОСКА – Йоана Железчева - дебют
КАВАРАДОСИ – Валерий Георгиев
БАРОН СКАРПИЯ – Пламен Димитров
АНДЖЕЛОТИ - Евгений Станимиров
КЛИСАР - Гео Чобанов
СПОЛЕТА - Христо Ганевски
ШАРОНЕ - Людмил Петров
ТЪМНИЧАР - Петър Петров
ОВЧАРЧЕ - Благовеста Статева
РОБЕРТИ – Георги Корбаков
СЕРЖАНТ - Милен Митев
Хор и оркестър на Държавна опера Варна