Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Интервюта

„ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“ ИЛИ КАК ПУБЛИКАТА ВЪЗПРИЕМА МУЗИКАНТИТЕ

ДИРИГЕНТЪТ СТРАЦИМИР ПАВЛОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за спецификата на мюзикъла „Оркестър без име“, вечните български шлагери, които не губят от чара си във времето, за кокошките, които спрели да снасят по време на репетициите на „Оркестър без име“, също за поговорката „Музикант къща не храни“, в противовес на мечтата да станеш музикант и да изразяваш себе си чрез музика

„Оркестър без име“ – филм отпреди 40 години, сега с премиера във Варна като мюзикъл. Къде да търсим разликата между филма и мюзикъла?

 „Оркестър без име“ е джу бокс мюзикъл, в който няма предварително написана музика. Песните от 70-те години на миналия век, са така подбрани от режисьора Борис Панкин, че най-добре да илюстрират съответната сцена и образите на актьорите в нея. Селекцията е характерна и добре описва този период от нашите животи, независимо кой на колко години е бил тогава. Мелодиите са толкова дълбоко залегнали в съзнанието ни, че още с първите ноти усещаш емоцията на познатата музика. Във филма звучи само една българска песен и тя е „Оставаме“ по текст на Александър Петров и музика на Борис Карадимчев, написана специално за филма, доколкото знам. Останалите песни, които се появяват във филма, са италианска естрада, но при нас те са само малки записи като препратки към филма.

ХОДЪТ НА ВРЕМЕТО С „ОРКЕСТЪР БЕЗ ИМЕ“

ХУДОЖНИКЪТ ПЕТЪР МИТЕВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за творческия пренос на „Оркестър без име“ от филмовия екран в едноименния мюзикъл и музикалната селекция на режисьора Борис Панкин със златни български хитове; за хода на времето и запазеното място на „Оркестър без име“ в него; за 70-те години на миналия век като импулс за сценографската среда и костюмите; за хармонията между цветовете и еклектиката, присъща на самата природа на лутащите се герои; за любимата песен и голямата тема „Оставаме“...

„Оркестър без име“, създал си име на един от култовите български филми, се пренася от екрана в едноименния мюзикъл с премиера във Варна на 4, 5 феврури 2022 г. Как изглежда този творчески пренос?

Филмът на Станислав Стратиев и Людмил Кирков е изходен материал за мюзикъла, още повече че филмът е натрупал своя завидна биография в годините. Но в мюзикъла звучат много повече парчета с хубава българска популярна музика, подбрана от режисьора Борис Панкин. Той е обвързал селекцията на песните с драматургичния материал, така че песните подкрепят сюжетното действие в емоционален и философски смисъл. Това са златни български хитове на „Тангра“, “Щурците“, „Сигнал“, ФСБ, LZ и Силвия Кацарова, Васил Найденов и други изпълнители. Може да се каже, че в мюзикъла Борис Панкин добавя към публичния образ на „Оркестър без име“ най-доброто от златното време на българската естрада.

РЕЖИСЬОРЪТ БОРИС ПАНКИН пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за мюзикъла като икона, алтернатива на ежедневието и общност; за мечтата да полетиш на крилете на музиката и прераждането на култовия филм в джу бокс мюзикъла „Оркестър без име“; за верността към епохата в сценографията, костюмите, декора, хореографията и разбира се музиката; за маестро Страцимир Павлов, който създава духа на мюзикъла; за актьорите, които не са само актьори; за  сюрреалистичния финал и мечтата, която може да трае 9 минути, но тези 9 минути си струват целия живот. Премиера 4, 5 февруари 2022, 19.00, Държавна опера Варна

Бих искала в началото на разговора за премиерния ти мюзикъл „Оркестър без име“ да те поздравя за небивалия успех на мюзикъла „Коса“, твоята постановка, която през декември м.г. напълни докрай залата на НДК в София - върхово постижение за Варненската опера през последните десетина и повече години.

Това беше наистина емоционален връх, още повече че тогава 26 часа непрекъснато валя сняг в София, но въпреки това зрителите дойдоха да гледат нашата „Коса“. Щастлив съм, че трите премиери на „Коса“ – двете в Летния театър на Варна и премиерата в НДК в София генерираха много голям приход. Бързам да уточня, че това не е само мой спектакъл, а на всички екипи – от артистите до сценичните работници и хората, които го промотират. Сещам се за една песен на Александър Петров, която звучи в „Оркестър без име“ – „Любовта, без която не можем“. Това е екипът без който не можем, общността, която създава целия продукт. Благодаря на всички. 

Маестро Владимир Кираджиев с успешна диригентска и академична кариера във Виена дирижира в XXII Коледен музикален фестивал на Държавна опера Варна спектакъл на „Тоска“, по повод първата годишнина от кончината на големия тенор Камен Чанев. В кратката пауза между две репетиции той споделя пред Виолета Тончева наблюденията си върху политиката на оперните театри във време на пандемия в Австрия и България, спомня си спектакли с Камен Чанев и откроява вярната и вълнуваща интерпретация на Таня Иванова в ролята на „Тоска“.

ТАНЯ ИВАНОВА: ПОСВЕЩАВАМ ВСИЧКИ СВОИ СПЕКТАКЛИ НА КАМЕН

„Тоска“ – 10 декември, 19.00, Държавна опера Варна

Какво означава за Таня Иванова да пее в „Тоска“ - операта, в която най-често е била на сцената с любимия Камен и как в посветения на незабравимия тенор спектакъл се готвят за дебютите си Валерий Георгиев в ролята на Каварадоси и Иво Йорданов в ролята на Скарпия 

Интервю на Виолета Тончева

Таня, какво е усещането да си на оперната сцена без Камен, в посветен на него спектакъл?

И да не е посветен спектакълът на Камен, аз винаги пея за него и с него. Посвещавам всички свои спектакли на Камен. Откакто той ни напусна, единственото нещо, което ме държи, което ме крепи и ми дава някакво спасение, това е пеенето. Единствено тогава се чувствам по-близко до него, сякаш живея в стария си живот. Сегашният живот е объркан и не е мой още. 

Маестра Николета Конти е една от малкото жени, които се издигат до най-високото ниво в света на диригентите, доминиран от мъже. Ученичка на Ленард Бърнстейн и Сейджи Озава, тя е дирижирала оркестрите на Ковънт Гардън и Арена ди Верона Оркестър „Артуро Тосканини”, Филхармонията на Щутгарт, Симфоничния оркестър на Израел, Кралския филхармоничен оркестър на Холандия, Хайдн Оркестър в Болцано, Верди Оркестър в Милано, Оркестъра на Театро Лирико в Каляри, Фестивалния оркестър „Густав Малер“ във Валенсия и още много други. Отличена с наградите "Città ди Стреза", „Николай Малко“, „Минерва”, удостоена от президента на Италия с почетното звание „Кавалер на Република Италия”, Маестра Николета Конти избира Оркестъра на Варненската опера за своя дебют като симфоничен диригент през 2021 г.

„Турандот“ – 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Оперният артист, както казват италианците, е educatore santimentale (възпитател на чувства), защото ние пеем нотите и изговаряме текста с душата си. Опитваме се да предадем различни чувства - любов, страст, раздяла, така че те да достигнат до публиката и тя да излезе от театъра извисена, променена, да излезе с една друга нагласа.

Предизвикателствата в „Турандот“ са много сериозни, защото Пучини по принцип се пее тежко, оркестърът е много голям и гласът трудно пробива. Неслучайно Пучини изисква специфични гласове. Оркестрацията в неговите шедьоври „Мадам Бътерфлай“, „Тоска“ и „Турандот“ е сложна и това предполага специална постановка, мощни гласове, които да надвишат оркестъра и не на последно място - певческа акробатика. Моят герой Калаф е еталон за тенор, който знае да пее. Освен големия и богат глас, освен чувствителността, с която трябва да пее, тенорът трябва да бъде също и добър актьор. В партията на Калаф се съдържат всички ноти за теноровия глас - от най-ниската до най-високата нота. Прочутата му ария „Nessun Dorma Vincero” завършва с онова най-високо си.

ТАЗИ ОБГЪРНАТА В МИСТЕРИЯ „ТУРАНДОТ“

МАЕСТРО ЯКОПО СИПАРИ ДИ ПЕСКАСЕРОЛИ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за сложността, загадките и хипотезите около недовършената последна опера на Пучини; за саможертвата, любовта и християнствотото; Фестивала за сакрална музика „Sacrum“ и музиката като молитва.

„Турандот“ от Пучини – 13 ноември, 19.00, Държавна опера Варна

Маестро Якопо Сипари ди Пескасероли, добре дошъл за пръв път във Варна.

За мен е голямо удоволствие да бъда във Варна. Дирижирал съм в София, Пловдив и Стара Загора, но сега съм за пръв път във Варна, за което дължа благодарност на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна. Тя беше толкова мила да ме покани да дирижирам тук „Турандот“ от Пучини. Впечатлен съм от красивите гласове на варненските солисти, с които ми е много приятно да работя. Връзката с България за мен е важна, защото страната ви е богата с прекрасни музиканти и както вече казах - с изключителни оперни певци.

ИЗЧИСТЕН, ОСТЪР И ПРОБЛЯСКВАЩ КАТО МАЛКА ДАМСКА КАМА

Йоана Железчева пред Виолета Тончева за работата си над вокалния образ на Турандот преди дебюта й в едноименната опера на Пучини на сцената на Държавна опера Варна; за Гена Димитрова като най-добрата Турандот, партньорите на сцената и защо дължи любовта си към операта на Варненската опера.

„Турандот“ - 13 ноември 2021, 19.00, Държавна опера Варна

Какво представлява за теб ролята на Турандот?

В личното ми израстване като солист с тази роля прескачам няколко стъпала. „Турандот“ е една от най-често изпълняваните творби на Пучини, защото е колоритна и много се харесва на публиката. Винаги, когато се ражда нова Турандот, оперната действителност се променя. Турандот е една от най-трудните роли за драматичен сопран в оперната литература, може би дори най-трудната. Тя изисква специална постановка във вокален аспект и пълнокръвно артистично превъплъщение. За да пееш добре тази роля, е нужен най-напред, разбира се, гласът на Турандот, но оттам нататък трябва да преодолееш многобройните препятствия в изграждането на партията и образа.

ДАНИЕЛ ЙОВКОВ от ТМПЦ Варна пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за ангажимента си като консултант светлинен дизайнер в постановката на операта „Кармен“ от Бизе на режисьорката Вера Немирова в Нюрнбергския държавен театър

Неотдавна се върна от специализация като светлинен дизайнер в Държавния театър Нюрнберг (Staatstheater Nuernberg), разкажи как стана.

Искам най-напред да благодаря на Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, като мой работодател и на режисьорката Вера Немирова, които направиха възможна тази моя специализация в Германия. След като за пръв път се докоснах до творческия свят на Вера Немирова във варненската постановка „Графиня Марица“, тя ме покани да бъда консултант светлинен дизайнер за нейната постановка на операта „Кармен“ в Нюрнберг, Германия. За мен беше прекрасна възможност и истинско щастие да работя за изключителната Вера Немирова в Нюрнберг. Времето, което прекарах там от 12 септември до 3 октомври тази година, бе наситено с много впечатления, научих нови неща, натрупах опит, който ще ми бъде полезен.

TOP