Искате ли да получавате новини от нас - за премиери, промоции и др.?

Актуални новини

„ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“ В ПОСТКОВИД ПРОЧИТ

Видео връзка на живо и татуировка със специална символика ще видим в „Летящият холандец“ от Вагнер в режисура на Вера Немирова. Докато с нетърпение очакваме премиерата на 24 ноември, за визуалните внушения на спектакъла ни разказва костюмографът Павлина Ойстерхус. 

Между премиерата на „Летящият холандец“ на Вера Немирова в Магдебург през 2017 г. и предстоящата му премиера във Варна на 24 ноември са минали 7 години. С какво е различна варненската постановка?

За седем години се случиха много неща в световен и социален план, които влияят на нашето днешно виждане, на актуалната трактовка на произведението. И ние реагираме творчески – надграждаме, добавяме нови елементи и костюми. Нашата интерпретация е по Том Муш, който е художник на костюмите и декора от постановката в Магдебург. Една от важните за мен теми са новите работни взаимоотношения след ковид и как те рефлектират на обществото днес. В „Летящият холандец“ имаме две огромни работни групи – моряците, които работят на палубата, укротяват бурята, успяват да изведат кораба на Даланд на тих бряг с нечовешки усилия, като една машина от хора, които се трудят тежко. От друга страна виждаме шивачките, които шият и очакват моряците да се върнат. По времето на Вагнер трудолюбието и прилежността са били атестат за човешки добродетели, достатъчни за личен успех и за да си намериш подходящ съпруг, да създадеш семейство. В днешно време тези качества не са достатъчни. Постпандемичните условия засилиха отчуждението и самотата, макар че се увеличи общуването в социалните мрежи.  В нашата постановка някои от шивачките вероятно вече работят в хоум офис, носят готовата продукция веднъж седмично, очевидно са дигитално активни. По-възрастните страдат от този вид общуване и отчуждение, имаме и поколенчески конфликт.

ПРОФ. Д-Р ГРИГОР ПАЛИКАРОВ, председател на журито, с впечатления преди финала на конкурса

Един ден преди финала на Първия международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, обявен от ТМПЦ – Държавна опера Варна, проф. д-р Григор Паликаров, председател на журито, споделя как протича конкурсът и какво да очаква публиката на заключителния концерт на 2 ноември от 19 часа.

„Конкурсът преминава динамично, с неочаквани обрати. На първи тур бяха българските произведения, беше много интересно да видиш как чужденци (понеже имаше само една българка сред кандидатите) се справят с неравноделните размери и с произведенията, които са толкова познати на българската публика и особено на по-тесните музикални среди. Да видиш тези произведения, интерпретирани от хора от почти целия свят, беше много впечатляващо. Това още веднъж показва, че българската музика е част от европейската музикална съкровищница и ние можем да се гордеем с нея, тъй като не останаха много неща, с които да се гордеем. В първия кръг имаше определено изявени фаворити. На втория тур се представи западноевропейска инструментална, симфонична музика. Там пък се откроиха други хора и с нетърпение очакваме третия тур, за да видим дали и там ще имаме своеобразно вътрешно пренареждане на най-добре представилите се.

След първия тур пресяхме 12 кандидата, след втория също ги намалихме наполовина. Шестимата останали първо ще дирижират репетиция, след което трима от тях ще дирижират заключителния концерт на 2 ноември вечерта. Едва след концерта ще разпределим между тях първа, втора и трета награда. Публиката на концерта, както и оркестърът и солистите на Варненска опера също ще гласуват, а някой от лауреатите ще получи и Наградата на публиката. Ще бъде връчена също Награда на оркестъра. Докато журито заседава след концерта, ще се преброят гласовете на публиката и музикантите.

Конкурсът е построен по начин, по който всеки от кандидатите може да покаже разностранни умения и в крайна сметка да победи най-добрият. На самия заключителен концерт ще слушаме девет произведения, тримата лауреати ще изтеглят жребий и всеки ще дирижира по три откъса“, обобщава регламента на конкурса маестро Паликаров и използва възможността да поканя публиката да вземе участие във финала на тази красива музикална надпревара.

Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна посреща Световния ден на операта с хубави новини. Първата новина дойде от Съюза на българските музикални и танцови дейци, отличил Варненския оперен театър с 5 номинации в различни категории за своята награда „Кристална лира“ 2023.

В категория „Постановъчен екип“: Държавна опера Варна за премиерата на операта „Хитрата лисичка“ на 7 юли 2023 г. в рамките на фестивала „Опера в Летния театър“ (първо цялостно представяне в България) в колаборация с Volkstheater Рощок – побратимения град на Варна в Германия, съвместен проект с ММФ „Варненско лято“ 2023. Диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, художник Димана Латева, хореограф Анна Пампулова, светлинен дизайн Даниел Йовков, с участието на хора на Варненска детско-юношеска опера.

В категория „Оперетно изкуство и мюзикъл“: Държавна опера Варна за световната премиера на операта-мюзикъл „Калас и Онасис“ на 21 юни 2023 г. на английски език. Текст и музика Христос Папагеоргиу, режисьор Петко Бонев, диригент Страцимир Павлов, художник Ася Стоименова, хореография Анна Пампулова, 3D mapping Лора Руневска, български превод на субтитрите Лилия Бонева, диригент на хора Надежда Маккюн, светлинен дизайнер Даниел Йовков. Солисти: Ева Перчемлиева, Флория Сотиров, Мариос Андреу, Артьом Арутюнов, Валерия Василенко, Драгомир Шопов, Георги Георгиев, Лев Караван, Волена Апостолова, Борислав Веженов, Ирен Лазарова.

25 октомври, 19.00, Основна сцена

Букет от любими оперни арии и увертюри ще поднесе гала концертът в Държавна опера Варна на 25 октомври от 19.00 часа на Основна сцена. В програмата са включени откъси от златната оперна класика на Пучини, Маскани, Верди, Леонкавало и др. Красиви сола, дуети и терцети ще изпълнят солистите на оперния театър с международна кариера Илина Михайлова, Михаела Берова, Жана Костова, Деян Вачков, Свилен Николов и гостът от Португалия Леонел Пинейро.

Португалският тенор ще открие оперната гала с Ария на Пинкертон от „Мадам Бътерфлай“, ще го чуем също в дуети от „Селска чест“ и „Дивата котка“, както и в терцет от „Риголето“. Завършил с отличие Guildhall School of Music & Drama в Лондон, Пинейро се изявява на сцената на Teatro Nacional de São Carlos в Лисабон и на редица европейски оперни фестивали. „От много малък се занимавам с музика. Обичам всичко, свързано с музиката, но операта е това, в което съм наистина добър и изглежда публиката ме харесва. Заради естеството на гласа ми, се чувствам най-добре в романтичния лиричен спинтов репертоар, роли като Дон Хосе, Каварадоси, но след обучението ми в Guildhall School of Music & Drama в Лондон, където доста се занимавахме с актьорство, с удоволствие изпълнявам и така наречените характерни роли. Идвам за първи път в България, надявам се, не за последен. Познавам доста българи от колежа и от местата, на които съм работил, и винаги съм харесвал страната ви и хората“, споделя Леонел Пинейро.

ВЕРА НЕМИРОВА, ПАВЕЛ БАЛЕВ И „ХИТРАТА ЛИСИЧКА“

На 19 октомври 2023, 19.00, Основна сцена, Държавна опера Варна поднася за пръв път след лятната премиера своята продукция „Хитрата лисичка“ от Леош Яначек, дир.Павел Балев, реж. Вера Немирова – първо цялостно представление в България.

В творческите проекти на режисьорката Вера Немирова, едно от големите имена на съвременната опера, присъстват много различни композитори, като само през последните няколко месеца тя интерпретира Моцарт, Яначек и Бизе. Тази сама по себе си интересна комбинация е любопитна, освен заради неизчерпаемото творческо любопитство и впечатляващата творческа енергия на Вера Немирова, и заради стремежа ѝ да изследва нови хоризонти или да развива и надгражда вече постигнатото, без да се повтаря. Последното очевидно е един от запазените знаци в нейния режисьорски стил. Авторският ѝ спектакъл „В очакване на Моцарт“ бе изграден най-напред в Германия (Universität der Kűnste, Берлин), след това получи своя български прочит (Софийски музикални седмици и Моцартов фестивал в Правец), за да надгради кулминационно възприятието за Моцарт в премиерата на „Милосърдието на Тит“ (Античен театър, Пловдив).

От 30 октомври до 2 ноември във Варна ще се проведе Първият международен конкурс за млади диригенти „Маестро Борислав Иванов“, организиран от Държавна опера Варна. Конкурсът има за цел да открива и подпомага млади таланти – мисия, на която самият Маестро Борислав Иванов бе отдаден през целия си творчески път. Големият български диригент е ученик на Херберт фон Караян, генерален музикален директор на Берлинския симфоничен оркестър в продължение на 40 сезона, основател и артистичен директор на редица оперни фестивали в България и чужбина, дългогодишен диригент, директор на Варненската опера.

В конкурса могат да участват кандидати, родени между 1988 и 2003 г. Селекцията се извършва в три кръга и надпреварата приключва със заключителен концерт на лауреатите пред публика, който ще се проведе на 2 ноември от 19:00 часа на Основна сцена на Варненската опера. Репертоарът, който кандидатите трябва да подготвят, се състои от българска музика за първи тур, класически и романтични откъси за втори тур и опера за трети тур.

 

24-ма млади диригенти от цял свят са допуснати до участие в първи тур на конкурса: четирима са

от Италия, по двама от Русия, Китай и Япония. Участват кандидати и от Гърция, Израел, Швейцария, Азербайджан, Австрия, Латвия, България, Германия, Южна Корея, Полша, Испания и

Словения.

 

Председател на журито е проф. д-р Григор Паликаров, преподавател в НМА „Проф. Панчо

Владигеров“ и постоянен гост диригент на Държавна опера Варна. В състава на журито влизат:

Пьотр Сулковски – директор на Операта в Краков, Полша; Светослав Борисов – музикален

директор на операта в Магдебург, Германия, номиниран за „Диригент на годината“ в актуалната

класация на сп. „Die Opernwelt“; Кръстин Настев – диригент на Държавна опера Варна; в

предварителната селекция участва и Калина Василева – директор на Симфониета Шумен.

Освен парични награди, победителите в конкурса ще спечелят възможности за изява с реномираните оркестри на Държавна опера Варна, Симфониета – Шумен и Симфоничния оркестър на Пазарджик.  

 

ДАНИЕЛА ДИМОВА С ИТАЛИАНСКАТА НАГРАДА „ЗЛАТЕН ОРЕЛ“

Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, бе удостоена с престижната награда на Италия за културен принос „Златен орел“ (Aquila d’Oro). Отличието се присъжда за многобройните ѝ творчески успехи, инициативите ѝ за майсторско популяризиране на оперното, театралното и музикалното изкуство в света, за преки и съвместни дейности в международния културен и артистичен обмен. Статуетката ѝ бе връчена от посланика на Италия у нас Джузепина Дзара на тържествена церемония в италианското посолство.

„Приемам тази награда с чувство на отговорност и на много голяма гордост за това, че в 18-ата година на „Златен орел“, когато за първи път тази награда напуска Италия, държавата, в която идва, е България“, каза Димова.

Комисията, определяща наградите, е съставена от академици и експерти, начело с професор Фабрицио Полити, бивш декан на Факултета по икономика на университета в Акуила и президент на университетския консорциум в Сулмона, Италия, където през 2006 г. са връчени първите награди „Златен орел“.

С престижното отличие "Златен орел" бяха оценени също ярките творчески постижения и приноса в международния културен обмен на оперната прима Райна Кабаиванска и директора и диригент на Софийската филхармония Найден Тодоров.

Награди за заслуги получиха директорът на Регионалния исторически музей във Варна Игор Лазаренко; директорът на културния център „Двореца“ в Балчик Жени Михайлова; директорът на музея „Борис Христов“ в София Елена Драгостинова; проф. Светослав Косев от Великотърновския университет и Почетният консул на Италия във Варна д-р Антонио Таркуинио. Специална награда получи и посланикът Джузепина Дзара за нейната дълга и ползотворна дипломатическа кариера като представител на Италия в международни органи, за утвърждаване на човешките права и на мира по света, и за активната ѝ роля в културния обмен между Италия и България.

 

СБОГУВАМЕ СЕ С ДЕЛЧО САПУНДЖИЕВ

(8.06.1934, Панагюрище – 24.09.2023, Варна)

На 4 октомври се сбогуваме с тенора Делчо Сапунджиев, дългогодишен солист, артистичен секретар, помощник режисьор и заместник директор на Варненската опера. Поклонението ще бъде от 12.30 часа в Катедрален храм "Свето Успение Богородично".

Роден на 8 юни 1934 г. в Панагюрище, Делчо Сапунджиев завършва гимназия в родния си град. Едновременно с работата си като електротехник в София, Троян и Панагюрище, се посвещава на влечението си към музиката. Пее в хора на слаботоковия завод и Ансамбъла на трудови войски, където отбива военна си служба. През 1957 г. влиза в хора на Варненската опера, а след специализация при проф. Христо Бръмбаров става и солист на оперния театър. Първата му голяма роля е Петър Иванов от операта “Цар и дърводелец” от Лорцинг. Натрупва богат репертоар със значими роли, сред които Каварадоси от “Тоска” на Пучини, Касио от “Отело” на Верди, Поручик Боляров от “Юлска нощ” на П. Хаджиев, Царевич Гвидон от ”Златното петле” на Н. Р. Корсаков, Граф Тасило от “Графиня Марица” на Калман и др. Участва в над 1250 спектакъла, изявява се и като помощник режисьор на постановките “Царицата на чардаша” (1986), “Дон Карлос” (1984), “Така правят всички” (1996 и др.
Отдал докрай творческата си енергия на Варненската опера, Делчо Сапунджиев остава в нейната история с таланта и всеотдайността си.

Почит и дълбок поклон!

Съболезнования на близките!

 

Театрално-музикален продуцентски център Варна

5 октомври, 19.00, Основна сцена

В програмата:Концерт № 3 за пиано и оркестър от Сергей Рахманинов и Картини от една изложба на Модест Мусоргски. Оркестър на Държавна опера Варна.

„Избрах Концерт № 3 за пиано и оркестър на Рахманинов заедно с пианиста Емануил Иванов. Придържайки се към стила на руската класика, включихме във втората част на програмата „Картини от една изложба“ на Мусоргски“, разказва диригентът Емил Табаков. Той определя Емануил Иванов като „изключителен млад пианист със самобитен талант“. А Концерт № 3 на Рахманинов маестрото характеризира като „един от най красивите концерти, създавани някога, също и един от най-трудните - и за солиста, и за оркестъра.“

„Картини от една изложба“ на Мусоргски е световноизвестно произведение, а оркестрацията на Равел носи на творбата още по-голям блясък и с нея тя придобива широка известност в цял свят. Това е една от основните и любими творби в оркестровата практика – много виртуозно написана  творба, която дава възможност на всеки оркестър да покаже високите си професионални умения“, допълва обясненията си световноизвестният диригент.

„Във Варна гостувам често и се чувствам все по-добре с оркестъра на Варненската опера. Когато един диригент работи по-дълго време с даден оркестър, се чува и вижда какво той е направил с този оркестър, какво е успял да постигне. Аз мога да отбележа, че Варненският оркестър става все по-добър“, подчертава Емил Табаков, постоянен гост-диригент на Държавна опера Варна.

30 септември, 19.00, Основна сцена

На 30 септември, 19.00 часа, Основна сцена, Държавна опера Варна влиза в сезон 77 сВердиевата класика „Риголето“ и най-добрите си солисти, доказали се и на световната сцена. След блестящото XIV издание на Опера в Летния театър темпото се запазва и продължава на Основна сцена с една от любимите на публиката творби.

Определена от самия композитор като най-доброто му произведение, историята за дворцовия шут Риголето, чиято дъщеря е съблазнена от Херцога на Мантуа, е драматичен оперен сюжет за ревност, отмъщение и невинни жертви. Творбата е базирана на пиесата на Виктор Юго „Кралят се забавлява“, а първоначално главният герой носи оригиналното име на шута на крал Франциск I – Трибулет. Впоследствие заради цензура действието е изместено в италианското херцогство Мантуа, а операта и основният персонаж са преименувани. „Риголето“ е адаптация на френското „rigoler“ (смея се). В трето действие е включена една от най-известните арии в света, прочутата „La donna e mobile”, изпълнявана от Херцога.

Под диригентската палка на Кръстин Настев и режисурата на Сребрина Соколова в „Риголето“ ще се насладим на вокалното и артистично майсторство в ролята на шута на изключителния баритон Пламен Димитров. В тазгодишната Опера в Летния театър го аплодирахме в „Тоска“ като Барон Скарпия, в партньорство със звездните български певици Красимира Стоянова и Соня Йончева. Като Херцога прелъстител ще посрещнем тенора с красив тембър Рейналдо Дроз, а в ролята на Джилда ще се превъплъти темпераментното сопрано Илина Михайлова. Образа на бандита Спарафучиле ще представи басът Деян Вачков, а партията на сестра му Мадалена ще изпълни мецосопраното Михаела Берова. Участват още Вяра Железова, Людмил Петров, Иво Йорданов, Артьом Арутюнов, Петър Петров, Жана Костова, Лъчезара Георгиева, Илко Захариев.

За пълното потапяне на зрителя в динамичния и може би най-театрален сюжет на Верди допринасят красивата сценография и костюмите, верни на оригиналната епоха. Подобаващо начало на новия сезон слага музикалната история за маските, които носим, както и за обратите на съдбата, подклаждани от любовта и импулса за отмъщение.

TOP