Премиерни спектакли – 30 ноември 2024, 17.00, Основна сцена и 20 декември, 18.00, Сцена Филиал

„Внимавай какво си пожелаваш” е обединаващата тема в мюзикъла „Вдън горите” (Into the Woods) по музика и либрето на Стивън Зондхайм по книгата на Джеймс Лапин, вдъхновена от приказките на Братя Грим. Едноименният американски музикален фентъзи филм от 2014 г., с реж. Роб Маршъл, в който участват Мерил Стрийп (Вещицата) и Емили Блънт (Жената на Пекаря) е отличен с редица номинации за „Оскар”, „Златен глобус”, „Бафта” и други престижни награди, както и с награда „Сателит” 2015 за най-добър актьорски състав. Филмът с български субтитри е показан у нас през 2014 г., а сега, в края на 2024 г., мюзикълът излиза за пръв път в България на варненска сцена.

МАЕСТРО ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за своя замисъл на забележителния музикален цикъл „Петите симфонии” с Оркестъра на Държавна опера Варна и пристрастието му към Петата симфония на Сергей Прокофиев; за светлите краски и завладяващия позитивизъм в странния и причудлив свят на творбата, която бележи върха в творчеството му; знаковите за симфонизма на XX век Сергей Прокофиев и Дмитрий Шостакович и Концертът за цигулка и оркестър на Шостакович със солист Светлин Русев и 300-годишния „Страдивариус”; за въздействието на историческия контекст върху музиката и съдбата на двамата композитори – от въодушевлението в края на Втората световна война до диктаторския сталински режим и пагубните ждановски обвинения в музикален формализъм и западно влияние; победите в политиката и изкуството, отказът от поуки...

Уважаеми зрители, поради непредвидени обстоятелства гастролът на Опера Пловдив с мюзикъла "Семейство Адамс" на сцената на Опера Варна се отменя. Закупените билети от касата на Операта могат да бъдат върнати на касата до датата на спектакъла.

25 октомври 2024, 17.30, Сцена Ротонда, Държавна опера Варна

Премиерата на първия летопис в историята на Варненската опера, посветен на нейната 75-годишнина, е планирана като специално събитие в Световния ден на операта 25 октомври 2024, 17.30, Сцена Ротонда. Публикуван от изд. ФИЛ, летописът излиза с подкрепата на Фонд Култура при Община Варна и Театрално-музикален продуцентски център Варна. Автори на изданието са Виолета Тончева – журналист и пиар на Театрално-музикален продуцентски център Варна, Станка Димитрова – историк и Светла Трайкова от екипа на „Енциклопедии Варна“. Радинела Василева е редактор, консултант е дългогодишният драматург на Варненската опера Анелия Събева, коректор е Габриела Каменова, графичният дизайн е дело на Георги Филипов.

Летописната хроника започва с обръщение към читателите от Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, за да проследи с подчертан респект към миналото значими събития в историята на Варненската опера от нейното създаване през 1947 г. до наши дни. Информацията е структурирана в пет раздела: I. Опера, оперета, мюзикъл; II. Балет; III. Концерти; IV. Приложения и V. Библиография. Исторически обзори предхождат трите основни раздела, в които премиерните събития са изведени в хронологичен ред по заглавие (действия и картини), композитор, либретист, постановъчен екип с диригент, режисьор, художник, хореограф и солисти в главните роли. В края на хрониката са посочени датата на премиерата (варненска, българска, световна), поредният брой на постановката, участието ѝ във фестивали. Първият раздел представя общо 296 премиери на опери, оперети и мюзикъли; вторият раздел се фокусира върху 116 балетни премиери, третият раздел изрежда 336 музикални събития, откроени сред огромния брой симфонични, оперни, авторски, хорови, мюзикълни и т.н. концерти, които изграждат в годините богатия концертен живот във Варна.

Харесвам лошите герои на сцената, но съм добрият герой в живота

20 години на сцената празнува баритонът Пламен Димитров, водещ солист на Държавна опера Варна, и споделя най-важните моменти от двете си творчески десетилетия в разговор за ролите, баланса по пътя, големите сцени и любовта на публиката. Годишнината на Пламен Димитров Варненската опера ще чества на 22 октомври с операта „Севилският бръснар“, където той ще изпълни главната роля на Фигаро.

Как оперното пеене успя да надделее над младежката ти страст към футбола?

Оперното пеене надделя доста по-късно, защото аз, освен с футбол, се занимавах и с водна топка, бокс, доста спортове. Бях около 15-годишен, когато майка ми ме заведе при една варненска педагожка от Музикалното училище, която каза, че имам данни. Приеха ме в Музикалното училище и впоследствие се оказа, че тя беше първата ми учителка – Мария Коровешова. След това бях приет в Академията в класа на Благовеста Карнобатлова. Там, в среда на сериозна конкуренция, разбрах, че очаквам повече от себе си, и започнах индивидуални уроци при варненския баритон Георги Койчев, с когото само за едно лято постигнахме впечатляващи резултати.

След завършване на Академията една американска частна пътуваща компания ми предложи работа в хора, но и с малки солистични роли. Паралелно работех с Катя Христоманова, голям варненски корепетитор, с която учех и солистични роли. Първата ми роля беше на Шонар от „Бохеми“ – перфектна за начало на кариерата. Когато мечтата ти е да пееш роли и някой ти дава този шанс, ти летиш. Направих една добра бройка с Шонар, после ми дадоха Мазето от „Дон Жуан“, последва Шарплес от „Мадам Бътерфлай“, а ролята на Жермон от „Травиата“, която получих, защото основният солист не успя да дойде, беше повратен момент за мен – вместо да се паникьосам, че са ми дали ролята, аз се амбицирах, излязох и показах едно ниво, което беше оценено, а след това ми дадоха да пея всички централни баритонови роли, които присъстваха в репертоара на турнето.

Може би най-важният човек в музикалното ми развитие е корепетиторът Жанета Бенун, с която съм научил няколко десетки роли и тя в края на 2009-та ми каза, че във Варненска опера имат нужда от спинтов баритон. На прослушването се запознах с маестро Борислав Иванов и така се озовах тук.

С Триптиха Пучини отговаря на въпросите, които всеки ден си задаваме

Якопо Сипари ди Пескасероли е постоянен гост-диригент на Варненска опера, удостоен със званието „посланик на Пучини“ и безспорен любимец на зрителите заради неповторимия си, по италиански емоционален стил на водене на оркестъра. Малко преди последното за годината представление на Пучиниевия Триптих маестрото говори за дълбоките емоции, философията и изключителната музика в трите едноактни опери „Мантията“, „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“, които публиката ще гледа на 19 октомври.

Вярно ли е, че Триптихът е най-сложната творба на Пучини?

Несъмнено това е много комплексна творба и за изпълнителите, и за слушателите. Преди всичко това е едно прекрасно вътрешно пътуване в търсене на себе си, минаващо през всякакви моменти и житейски емоции. Това е отговорът, който Пучини дава на въпросите, които всеки ден си задаваме за живота. Като диригент за мен винаги е било предизвикателство да поставям тази творба не само заради продължителността ѝ, но преди всичко заради нуждата да се създадат различни нива на емоция.

Кое прави Триптиха толкова различен, толкова специален?

Към края на живота си Пучини има момент на доближаване, ако не до Бога, то поне до духовността. Мисля, че това е нещо обичайно за хората, които са близо до смъртта. Фактът, че е имал сестра монахиня, определено му е помогнал да се обърне към някои аспекти, които до онзи момент не са били доминиращи в неговата музика. На първо място идеята за трите опери като едно цяло, което наподобява „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, е нещо съвсем ново. После идва и опитът да се включат всички човешки емоции в една велика творба, което я прави определено необикновена. Три съвсем различни произведения, които описват човешкия живот в най-жестоката му реалност: болката, която свързва трите, както и любовта, макар че във всяка опера тя е описана по абсолютно различен начин. Тук Пучини е преди всичко философ и чак след това композитор. Художник на човешките емоции. Дори финалната комедия всъщност е трагедия, маскирана с ирония, като самия живот.

30 август, 21.00, Опера в Летния театър – Варна 2024

Подобаващ финал на блестящото XV издание на фестивала Опера в Летния театър – Варна 2024 ще постави оперният гала концерт на 30 август. Звездата на вечерта е световноизвестното българско мецосопрано Светлина Стоянова, а оркестъра на Варненската опера ще дирижира маестро Диан Чобанов. В оперната гала ще участват и сопраните Йоана Железчева и Пилар Гаридо, баритонът Матео Манчини, тенорът Рейналдо Дроз и басът Гео Чобанов. В програмата са включени любими откъси от творби на Моцарт, Белини, Росини, Бизе, Гуно, Доницети.

Това ще е първа изява на варненска сцена на Светлина Стоянова, чиято стремителна международна кариера я отвежда до оперни театри като Миланската Скала, Виенската Щатсопера, оперите в Хамбург, Цюрих, Мюнхен, Латвийската опера и много други. Тя е най-високо класираната певица през 2016 г. на конкурса Le Grand Prix de l’Opera, записва с Българското национално радио, в два поредни сезона е щатен солист на Виенската Щатсопера (2018–2020 г.). Светлина Стоянова е отличена в класацията „30 под 30“ на Forbes България за 2019 г., а през 2020 г. получава престижната „Грамота за принос към популяризирането на българската култура по света“ от Министерство на културата на Република България. В нейно изпълнение на оперната гала публиката ще чуе арии от „Милосърдието на Тит“, „Сватбата на Фигаро“, „Севилският бръснар“ и емблематичната „Хабанера“ от „Кармен“. В програмата са включени и белкантови бисери като „Casta Diva” от „Норма“, Ария на Имоджене от „Пиратът“ на Белини, Ария на Норина от „Дон Паскуале“ на Доницети и други. Спектакълът е в режисура на Александър Мутафчийски.

С Оперната гала завършва летният фестивал 2024 на Държавна опера Варна, който под мотото „100 години от смъртта на Джакомо Пучини“ доведе във Варна световни звезди, сред които Александрина Пендачанска, Доната Д`Анунцио Ломбарди, Красимира Стоянова, Соня Йончева, Рикардо Маси, Светлина Стоянова, и предложи на зрителите общо двайсет спектакъла, осем от които премиерни.

Опера в Летния театър – Варна 2025

Оперната прима Соня Йончева, предизвикала възторга на сегашната Опера в Летния театър с „Бохеми“ и „Мадам Бътерфлай“, и Даниела Димова - директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, постигнаха предварително съгласие през август 2025 г. звездното сопрано да участва в премиерата на “Пиратът” от Винченцо Белини. Това ще бъде първата постановка в България на този шедьовър на краля на белкантото.

Заради предизвикателствата в ролята на Имоджене, изискваща високо вокално и артистично майсторство, „Пиратът“ се поставя изключително рядко и в най-добрите оперни театри. В Миланската скала цели 60 години след Мария Калас не могат да намерят виртуозна певица и актриса, която да влезе отново в образа… до появява на Соня Йончева през 2018 г. Под тежестта на тази партия са се огъвали имена като Мирела Френи и Анна Нетребко, а само година по-късно Соня Йончева пожъна невероятен успех с ролята на сцената на Кралската опера в Мадрид, заради което испанската преса я нарече “Ла Йончева”. „С "Пиратът", или радостта на белкантото", "Йончева си спечели правото да бъде наричана "Ла Йончева". Тя изпя операта с впечатляваща вокална мощ"; "Тя стана една от великите сопрани (Мария Калас, Монсерат Кабайе, Лучия Алберти, Рене Флеминг и Мариела Девиа), пели тази опера".

Световноизвестната българска оперна певица Соня Йончева получи присъденото ѝ за 24 май - Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност отличие „Златен век" - огърлие. Това се случи пред публиката в препълнения Летен театър на Варна след премиерата на операта "Мадам Бътерфлай" от Пучини - постановка на режисьорката Нина Найденова и диригента Найден Тодоров, в която Соня Йончева изпълни главната роля.

Найден Тодоров, в качеството си на служебен министър на културата, връчи на Соня Йончева отличието, с което се удостояват творци с изключителен принос за развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.

"Най-голямата награда на Министерството на културата е "Златен век" - огърлие. Винаги е стоял въпросът какви хора трябва да получават този "Златен век". Соня Йончева е човек, който може да накара всеки един от нас да се гордее с това, че е българин, а днес поводите за това не са много. И най-основната причина комисията на министерството да се спре тази година на огърлието "Златен век" за Соня Йончева е точно тази – че всеки път, когато се появи новина за нея, ние имаме повод да се гордеем, че сме българи", изтъкна министър Найден Тодоров.