"Андре Шение" - поредният амбициозен проект във Варна

Рецензия на Юлияна Караатанасова за в. „Дума”

В последните години операта в морската столица се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. 

П"Андре Шение" - поредният амбициозен проект във Варна

Като част от оперния маратон от 11 спектакъла на Варненската опера в рамките на фестивалите "Варненско лято" и "Опера в Летния театър - Варна 2014", вторият от двата премиерни спектакъла на "Андре Шение" от Джордано, Варненската опера представи на 20 август. Това е амбициозен проект - заглавие, което едва за втори път в своята история театърът се наема да реализира. Изключително трудна опера във всяко отношение - музикално, вокално, режисьорско, сценографско. И най-вече - за намиране на равностойни и силни солисти за главните партии на Андре Шение, Мадалена и Жерар. Тук заявката бе силна в лицето на Бойко Цветанов, Димитринка Райчева и Кирил Манолов.

В последните години Варненската опера се радва на гостуващи артисти от най-висока международна класа, които донасят свежест и са вдъхновение за редовата трупа. В партията на поета-революционер тенорът Бойко Цветанов за пореден път изяви своя вокален виртуозитет, стабилност във височините и актьорска опитност. Силният му глас, както обикновено, се открояваше с бляскавия си тембър и осмислени вокално фрази. В тази любима за тенора роля той се чувства в свои води, което значително подпомага останалите певци в спектакъла.

В дуетите, особено в последното действие, сопраното Димитринка Райчева получи допълнителна подкрепа и увереност в лицето на Цветанов. Младата певица, трупайки опит на варненска сцена, става все по-впечатляваща и убедителна в своите изяви.

Партията на Мадалена, изискваща много сериозна вокална техника, певицата покри в най-висока степен. Все пак в нея има тънки нюанси, като например в арията от трето действие, където по-тихите динамики бяха малко пренебрегнати. Лекота и липса на драматични нотки в първо действие, повече разнообразие и контрасти в следващите, във вокално отношение биха обогатили образа и довели до естественото му възходящо изграждане в синхрон с общата драматургия.

Още по-сполучлив бе образът на Жерар, който изгради баритонът Кирил Манолов. Стабилен на сцената, с внушително присъствие - вокално и актьорски, той бе безупречен в арията от трето действие, извикала спонтанни аплодисменти от страна на публиката. Все по-зрял във вокалния прочит на своите партии, Манолов бе един от основните стълбове на спектакъла.

 

П"Андре Шение" - поредният амбициозен проект във ВарнаВъв второстепенните роли разтърсваща бе Бойка Василева като Мадлон, чиято ария обрисува най-чистите идеи на революцията, като пулсиращо със сетни сили, кървящо сърце се превърна в център на спектакъла. Сполучливи бяха и останалите второстепенни образи, макар че повечето певци е добре да преосмислят динамичния баланс, за да се избегне появяващо се в някои моменти плоско, преекспонирано еднообразно звучене. 

Традиционната режисура и сценография на Кузман Попов напълно съвпада със зоната на комфорт на българските меломани. С минимални средства бе създадена добра среда за оперното действие, изпълнено с активно сценично движение, многоплановост и перспектива. Костюмите на Ася Стоименова, в унисон с епохата и с бутафорни елементи, подсилиха въздействието на музиката. Напълно адекватна бе и хореографията на Румяна Малчева, докато има какво още да се желае по отношение на кратките хорови сцени. Веристичната стилистика изисква повече прецизност и гъвкавост, което ще бъде подпомогнато естествено с времето и "улягането" на спектакъла.

33-годишната диригентка Вилиана Вълчева, родена във Варна, е с впечатляваща биография на многостранно развит музикант. Завършила е НУИ "Добри Христов" със специалност пиано (1999), след което продължава висшето си образование в Швейцария. В Берн, Нюшател и Люцерн изучава специалности клавирен съпровод и акомпанимент, фагот, музикология и оперно-симфонично дирижиране - магистърска степен защитава под ръководството на проф. Ралф Вайкерт в Музикалното висше училище в Люцерн (2010). През последните 10 години събира опит като асистент диригент и корепетитор в различни европейски оркестри.

От сезон 2013-2014, след практика по дирижиране при Фабио Луизи в Национална опера Цюрих, става корепетитор/асистент в същия театър.

Възхищение и респект буди смелостта и рискът, който поема ръководството на ТМПЦ - Държавна опера Варна, и дава шанс за изява и трупане на опит в оперния жанр на младата диригентка Вилиана Вълчева, напук на предразсъдъците, на които все още сме подвластни по нашите географски ширини. Варна може да се гордее с още една звезда - от истинските, която ще блести скоро на международния музикален небосклон. От февруари тази година Вилиана е гост-диригент в родния си град, където е диригент-постановчик на оперите "Дон Жуан" от Моцарт и "Андре Шение" от Умберто Джордано. Тя дирижира и знаковия концерт "Bassissimo", по повод 100 години от рождението на Борис Христов, с участието на най-големия съвременен Вердиев бас Карло Коломбара (Италия) и български баси.

Преливаща от талант, енергия и огромна работоспособност, Вилиана Вълчева е изучила в най-малки детайли партитурата на "Андре Шение", вниквайки дълбоко в стила на веристичната опера. Нейният прочит говори за безспорен професионализъм, съчетан с категоричен диригентски жест. Това разкри незабележими на пръв поглед пластове и линии в оркестъра, който е далеч от акомпаниращата роля, отредена му в оперите на Верди, например 27-годишният Умберто Джордано създава партитура, изпълнена с контрасти, изискваща много тънък баланс между вокалните партии и оркестъра, преплитане на линии, съпоставянето им.

Липсата на дългогодишен опит в ръководство на оперен спектакъл на Вилиана Вълчева се отрази дотолкова, доколкото на моменти тя изгуби баланса между оркестъра и изявата на певците на сцената, които бяха леко затруднени да надвият ентусиазма на инструменталистите. Малки неудачи допуснаха валдхорните, но като цяло медните духови се справиха блестящо с предизвикателствата на нотния текст. Останалите оркестрови групи се представиха стабилно под вещата палка на диригентката, която бе много уверена в ръководството на спектакъла. Може би прекалено детайлното изучаване на партитурата отклони в малка степен Вълчева от цялостния поглед в развитието на музикалното послание във времето. Симфоничното третиране на оркестъра малко надхвърли необходимото, за да се запази балансът с вокалното начало в операта.

Онова, което е необходимо още по-ясно да се изяви, но съм убедена, че ще бъде лесно постигнато в следващите спектакли на новата постановка на "Андре Шение" на варненска сцена, е последователно изграждане на музикалната драматургия към силна кулминация във финала. Спектакълът на 20 август в Летния театър беше малко "пренавит" от емоции, които започнаха още в самото начало, силно, наситено, "революционно" и това не остави достатъчен хоризонт за истинския фойерверк на финала.

Силната мотивация на целия екип, реализирал "Андре Шение", зарази с възторг и благодарност публиката, която все повече има нужда от това - да бъде вдъхновена и удивена от музика и емоции, за да преживее своя катарзис...

Юлиана Караатанасова
В. „Дума”, 2 септември 2014 , брой: 202   1520   0
http://www.duma.bg/node/84689