На 2 август от 21:00 часа публиката на ММФ „Варненско лято” ще види в Опера в Летния театър новата премиерна постановка на Вердиевия шедьовър „Отело”.

Тя е резултат от партньорството както между Държавна опера Варна и оперните театри във френските градове Лимож и Реймс, така и с режисьорката Емануел Кордолиани, която преди време постави за пръв път в България на варненска сцена операта „Граф Ори” от Росини.

Премиерата на „Отело” отразява също творческите контакти с италианския диригент Стефано Сегедони, който след успешните постановки на „Севилският бръснар” и „Фалстаф” във Варна, сега е диригент – постановчик и на „Отело”. Сценографията е дело на Алис Лалуа и Емили Руа, костюмите – на Жули Скобелцин (Франция).

Диригент на хора Стефан Бояджиев. За премиерата на 2 август е поканен световноизвестният италиански тенор Франческо Медда, който ще гастролира за пръв път в България, при това с любимата си роля – Отело.

Водещото сопрано на Софийска опера и балет Радостина Николаева ще му партнира като Дездемона, Яго ще изпълни изтъкнатият баритон Пламен Димитров, солист на Държавна опера Варна, а Касио ще бъде френският тенор Жером Били.

Яго – кукловодът на съдбата в „Отело”

Това, което веднага прави впечатление при анализа на „Отело”, е перфектната психологическа обосновка на образа на Яго. Яго е истинският кукловод – този, който дърпа конците, а Отело в повечето случаи се оказва инструментът, чрез който Яго реализира коварните си планове и направлява съдбите на всички герои в творбата.

Трагичният край на Отело е предизвестен още от самото начало – да си мавър, макар и издигнал се до генерал, е необичаен стаут за Венеция през 16 век. Младата патрицианка Дездемона, която се влюбва и дори тайно се омъжва за цветнокожия и много по–възрастен от нея Отело, игнорирайки йерархията и установените порядки във Венецианския двор, също предрешава съдбата си.

Мотивът за съдбата често се появява в творчеството на Верди, откриваме го също в „Риголето”, „Луиза Милер”, „Трубадур”, „Бал с маски” и т. н. Съдбата е онзи мистериозен генератор за всички събития, които предстои да се случат.

Какво общо има това с Отело и Яго? Верди вижда в Яго съдбата, той е олицетворение на съдбата. Нещо повече, за пръв път в творчеството на Верди мотивът на съдбата се явява и като мотив за характеризиране на самия герой. Тук непременно трябва да се отбележи второто действие, в което интродукцията изцяло е основана върху мотива на съдбата, който изниква и в следващия кратък дует с Касио, за да бъде изведен в кредото на Яго като доминанта. От този момент нататък мотивът на съдбата става мотивът на Яго. Като истински лайтмотив, той се долавя на много места в цялото произведение и претърпявайки различни трансформации, се увива, подобно змия, около героите, докато всички те изпълнят предопределената им, неумолима съдба.

Стефано Сегедони – диригент – постановчик на „Отело”

В историята на Варненската опера това е четвърта постановка на „Отело” след сценичните версии от 1967, 1977 и 1995 г.

Джузепе Верди композира „Отело” в продължение на 5 години. От една страна, това се дължи на напредналата му възраст, а от друга – на преклонението му пред гения на Шекспир. Либретото на младия Ариго Бойто се оценява като идеалният текст за опера, върху който Верди развива блестяща музикална драматургия с ярки образи. Премиерата на „Отело” на 5 февруари 1887 г. в Миланската „Ла Скала” предизвиква истински фурор. Според някои музикални критици „Отело” е връх както в творчеството на Верди, така и в цялата италианска опера от ІІ половина на XIX век.