Операта е по–висше от другите изкуства, защото стига най–бързо до човека, докосва най–лесно неговите чувства. Гласът е първият, който привлича вниманието, той приканва да общуваш с даден човек или пък отблъсква от него.

 

Така и певецът е онзи инструмент, чрез който музиката говори. Прекрасно илюстрира това операта „Макбет”, в която Верди достига с музиката си величието на Шекспир. Верди умее като никой друг да разказва чувства с музиката си.

 

Любовта на двамата герои Макбет и Лейди Макбет ги отвежда към бездната и затова бих определила тяхната история повече като романтична, отколкото като драматична. Втората основна тема след любовта е ламтежът за власт на всяка цена, алчността да грабиш и да притежаваш – не е необходимо много да се оглеждаме, за да установим колко актуално звучи всичко това и днес. Винаги така се получава с великите произведения на изкуството.

 

Харесвам тази опера, харесвам и ролята на Лейди Макбет. Тя не изненадва с трудности във вокално отношение, макар че тези неща винаги зависят от личните възможности и вокалната техника на всеки певец. Съществуват различни вокални техники, които са свързани със спецификата на звукоизвличане и зависят в голяма степен от начина, по който се учленяват говорните звукове в съответния език. В този смисъл италианската вокална школа е по–лесна за усвояване от италианците, отколкото от неиталианците, което според мен далеч не омаловажава другите, различни от италианската, вокални техники. Не бих фаворизирала една или друга вокална техника, защото най–важен е творецът с неговия талант и неповторима индивидуалност. В това отношение Гена Димитрова остава ненадминат връх. Обожавам я! Имам много нейни записи и често ги слушам, особено когато изграждам нови партии.

 

Още нещо за вокалната техника. За да я усвои, певецът трябва да попадне, разбира се, на точния учител. Но не по–малко съществено е той да се научи да вярва на себе си. Дали с психологически автотренинг или по други пътища, добрият певец трябва да работи, наред с всичко останало, и върху своето самочувствие. Не го разбирайте като самоцел, а като творческа задача – нали певецът, който не вярва на себе си, няма как да накара и зрителите да му повярват...

 

 

Виолета Тончева